П Р О Т О К О Л

№ 23



На 10 февруари 2006 година се проведе извънредно заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-5/28.01.2006 година за Търговския регистър – внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха: Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието, Николета Павлова – експерт в Дирекция “Съвет по законодателство”.

Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам извънредното заседание на Комисията по европейска интеграция.
Благодаря ви за това, че се отзовахте на моята покана да направим това извънредно заседание. Целта на нашето заседание е последния законопроект за Търговския регистър, който е доста съществен от гледна точка на ангажиментите, които сме поели в рамките на Европейския съюз – да бъде подкрепен или отхвърлен, в зависимост от нашето мнение, но да има становище на комисията.
Предлагам да приемем дневния ред с тази единствена точка. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Единодушно се подкрепя становището в дневния ред да бъде разгледан въпросът за Търговския регистър № 602-01-5, внесен от Министерския съвет на 28 януари т.г.
От страна на Министерството на правосъдието на днешното наше заседание присъстват:
Ана Караиванова – заместник-министър;
Николета Павлова - експерт в Дирекция “Съвет по законодателство”;
Атанаска Здравкова – началник отдел “Административно-правно обслужване” в Агенция по вписванията.
Давам думата на заместник-министър Ана Караиванова да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми членове на комисията! Представям на вашето внимание проекта на Закон за Търговския регистър.
Предложеният законопроект преурежда търговската регистрация от съдебна в административна процедура и регламентира същността на Търговския регистър, неговото водене и съхраняване. Поради това, сигурно сте разбрали, едната съпротива идва от съдебната система, макар че други подкрепят изваждането на тази процедура от съда и заменянето й с административна.
Развитието на пазарната икономика и утвърждаването на демократична правова държава в Република България налагат реформиране на водените регистри на юридическите лица и имотните регистри, с цел да се създаде сигурна и прозрачна среда за започване и осъществяване на стопанската дейност.
През последните години в повечето държави – членки на Европейския съюз са въведени или в момента се въвеждат системи за регистрация, които значително улесняват достъпа и разпространението на информация, при наличието на единни и централизирани база данни.
Тук имам справка, не съм ги изброила, в колко от европейските държави регистърът се води от административен орган и в колко – по съдебен ред.
Проектът на Закон за Търговския регистър е разработен на основание Решение на Министерския съвет № 419/ 10 май 2005 година, в изпълнение на правителствената стратегия за създаване на централен регистър на юридическите лица и електронен регистърен център на Република България, въпреки че положителната резолюция за разработване на тази стратегия е дадена още от месец август 2003 година. Тоест дълго е била обсъждана самата стратегия.
С приемането и прилагането на предлагания законопроект ще се направи важна стъпка към изграждането на модерна и централизирана електронна регистърна система, основаваща се на следните принципи:
- унифициране, стандартизиране и централизиране на водените регистри; Сега повечето от вас знаят, че те се водят в 29 окръжни съдилища, а няма централен регистър;
- уникален идентификационен код за всяко лице;
- евтина и бърза регистрация;
- опростени и сигурни процедури;
- електронни база данни, публично достъпни през Интернет.
Преуреждането на търговската регистрация от съдебна в административна процедура ще доведе и до разтоварване на съдебната система от несвойствени дейности, което ще благоприятства за съдебната реформа, тъй като съдиите ще се отдадат само на правораздавателна дейност.
Предлага се прилагането на закона да започне на основата на вече постигнати структурни дадености. Това е Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието, на която е възложено изграждането на имотния регистър и административния регистър БУЛСТАТ. Изградените териториални структури и създадените управленски практики в агенцията са благоприятен фактор за бързото и ефективно прилагане на закона.
Законът определя като подлежащи на вписване обстоятелства и подлежащи на обявяване актове тези, които се отнасят до търговците и за които е поставено със закон, че подлежат на вписване – това е Търговският закон, съответно – на обявяване.
По отношение действието на вписването е възприет принципът, че вписаното обстоятелство се счита за известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването.
Принципът на публичност на Търговския регистър предоставя на всеки правото да преглежда регистъра и документите, въз основа на които са извършени вписванията, както и да получи преписи от тях.
Предвидено е заплащането на държавна такса за вписванията и обявяванията за извършването на справки и издаването на удостоверения, на преписи от обявените актове и от документите, въз основа на които е извършено вписването, да става по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
И понеже сте на извънредно заседание, смятам, ако сте съгласни, да не чета всяка една от главите какво урежда.
Имаме становище за съответствието с Директива № 2003/1958 година на Европейския парламент и на Европейския съвет, поради което смятаме, че в същата тази таблица се сочи, че само в две части частично не отговаря на директивата.
В този смисъл е и вашето решение и аз мисля, че законът може да претърпи промени между първо и второ четене, с оглед пълното съответствие.
Едното изискване на директивата, което липсва, а не е в противоречие, е да бъдат издавани документите и на друг език, освен на български, по желание на лицето със заверен превод. Аз смятам, че нищо не пречи да бъде добавен такъв текст, за да бъде хармонизирано изискването.
Другото, върху което може би като специалисти ще помислите, това е изискването, което и сега фигурира в Търговския закон, в кореспонденцията търговците да изписват посочените обстоятелства, освен име, седалище, адрес да се сочи дали са в ликвидация или в несъстоятелност.
В европейската директива пише да се изписва дали е в ликвидация, когато това е подходящо. Аз поне не мога да разбера кой ще преценява кога е подходящо да се изписва, че е в ликвидация и кога – не. Затова смятам, че трябва да попитаме специалисти и може да го преведете в пълно съответствие.
Предвидени са промени в Търговския закон, имащи за цел да хармонизират уредбата на търговската регистрация, съдържаща се в Търговския закон, с разпоредбите на Закона за Търговския регистър.
Залегнали са изменения и в други закони, свързани с новия ред на търговската регистрация.
По-нататъшното развитие на реформата предвижда разширяването на Търговския регистър чрез включването в него на регистрите за юридическите лица с нестопанска цел, регистрите на държавните предприятия, на други правни субекти, учредени не по силата на регистрация, и на държавните учреждения, като по този начин се формира Централният регистър на юридическите лица.
Предвиден е ред за отстраняване на грешки и непълноти.
Определени са случаите, в които Агенцията по вписванията носи отговорност за причинени вреди от грешки и непълноти.
Уредена е процедурата по оспорване на вписването и последиците на оспорването.
Осъществяването на реформата и изграждането в България на електронен Търговски регистър и евентуалното му последващо включване в европейската система от търговски регистри – Европейски Търговски регистър би предоставило на страната широки възможности за по-пълноценно и ефективно участие в европейския търговски оборот. По този начин България ще бъде готова да отговори и на изискването на Първата директива по дружествено право на Европейския съюз, предвиждаща задължително въвеждане на електронно регистриране до 1 януари 2007 година.
Трябва накрая само да добавя, че обсъждането на реформата е започнало от 2003 година, а на нас се падна честта да го въведем за много кратък срок.
Бях достатъчно кратка. Ако имате въпроси, готова съм да ви отговоря.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър. Действително проблемът не е ваш. Този въпрос отдавна се поставя. И миналата година, когато може би трябваше да се реши, се внесе отново един закон, който отново изложи решаването на проблема. Това ви постави в положение бързо да го решавате сега. В миналото Народно събрание, вместо да се премине към тази административна процедура, въпреки всички бележки на всички доклади на Европейската комисия отново се създаде орган към Министерството на правосъдието. Но така е у нас – нещата вървят по-бавно, но все пак вървят, което е полезно.
Благодаря Ви за оценката на становището, което сме подготвили.
Действително съгласен съм с Вас, че изразът “когато е подходящо” е понятие, което трудно се прилага в българското право, трудно е прилагано и не зная как ще го преведете. Но аз го разбирам така – когато е подходящо от гледна точка характера на взаимоотношенията, да знаеш, че си в ликвидация или в несъстоятелност.
Примерно едва ли една фирма трябва да обявява това, ако започне да купува карти за почивки или за басейн на своите служители, както го правят. Не знам дали точно в тази кореспонденция тя е длъжна да заяви, че е в ликвидация. Но когато е във финансови и други икономически взаимоотношения, за които е важно да се знае, че тя е в ликвидация, тоест, отношения по същността на дейността й, това трябва да се описва. Но една фирма има много други дейности – външни услуги, социални мероприятия, където едва ли това винаги е необходимо да се изписва.
Аз така го разбирам. Но не съм юрист и не мога да коментирам кой е най-добрият текст. Така поне за мене казва здравият разум.
В самото становище на стр. 1 трябва да се уточни това, което сте написали – че директивата предвижда изискване за въвеждане на електронно регистриране от държавите-членки. Не сме точни. Тук не става дума, че трябва да има електронен регистър. По-скоро трябва да има при подаването на документи, това, което и у нас е практика вече, когато си дадеш в писмен вид документа, даваш го и на някакъв магнитен носител. Така вече и вие внасяте законопроектите в парламента. Освен че има подписан законопроект с подписа на министър-председателя, има го и на магнитен носител този законопроект, за да може после да се работи по-лесно.
Това ще го уточним в нашето становище.
Уважаеми колеги, имате дума за въпроси към госпожа Караиванова и за изказвания.
Давам думата на нашия експерт госпожа Асенова, която се затрудни в малкото време, което имаше. И понеже тя винаги работи в най-големи детайли, би искала да изясни до края тези въпроси, които счита, че са важни за изясняване, за да бъде становището обективно и точно.
МИЛА АСЕНОВА: Аз исках да помоля само за коментар по последните три бележки в становището – три, четири и пет. Защото Вие стигнахте само до втората забележка.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Отново се поставя този въпрос за електронния подпис, може ли един документ, без да е задействан Законът за електронния подпис, да е автентичен или продължава да се счита за документ факсът, писмото и всичко друго, което носи реалния подпис?
НИКОЛЕТА ПАВЛОВА: По т. 3 смятаме, че законът е предвидил мерки, осигуряващи достоверността на издаваното удостоверение. Тъй като в текста, който предвижда издаването на удостоверение, е предвидено, че в двудневен срок те ще бъдат изготвени и връщани на заявителя. Този двудневен срок означава, че няма да се издава незабавно при справката в електронния регистър едно удостоверение или една информация, а тя ще бъде надлежно заверена.
Доколкото се предвижда издаването на наредба, в която подробно ще бъдат уредени всички процедури, взаимоотношения и т.н., въз основа на която наредба ще бъде изработен и софтуерът, който ще осигурява вписването в Търговския регистър, ние считаме, че тези отношения ще бъдат детайлно уредени. Разбира се, никой не си представя, че ще се издават копия от електронния регистър или от интернет-страницата на Търговския регистър и това ще бъде достатъчно , за да бъде удостоверението официално и удостоверяващо съответния факт.
Така че в тези рамки, които сега законът лаконично е определил – двудневни, сме имали предвид именно това. ако специалистите считат, че трябва да се добави нещо, което в допълнителна степен да осигури тези взаимоотношения и автентичността на произхода и цялостта на съдържанието, ще приемем такива бележки. Но ние смятаме ,че това ще бъде достатъчно добре уредено в наредбата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз също искам да попитам за другите две бележки – те са важни.
Все пак досега информацията за фирмите беше в голяма степен общодостъпна и публична, чрез факта, че се публикува в “Държавен вестник” решението на съда. Оттук нататък как ще може всеки един гражданин да получава информация за дадена фирма, за нейната регистрация – това първо?
Второ, каква ще бъде цената на тази услуга, след като това ще е една административна процедура?
Не е много ясно в закона, говори се, че цената ще покрива разходите – така е поне в Европейския съюз. Но ако с преминаването към тази административна процедура се намали прозрачността, това ще бъде много вредно за българското общество. И това в никакъв случай не трябва да се обосновава с Европейския съюз.
Във всички страни, когато се прилагат директивите, трябва да се запази степента на прозрачност, каквато е имало към този момент, и общодостъпност.
Въпросът ми е: това как ще го осигурите?
Освен това, как ще проверявате действително, защото това е т. 4, че фирмите, които имат уебстраници, дават цялата тази информация, която я има и в регистъра? Те не са задължени да имат уебстраница, но са задължени, ако имат такава, тя да бъде изчерпателна от гледна точка на показателите, по които фирмата е регистрирана. Как ще прилагате тази процедура.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Големият проблем ще бъде, след като вие искате цялата информация да бъде дадена на електронен носител, това, което ще бъде електронният регистър, под каква форма може да бъде ползван, независимо дали от физически или от юридически лица? И дали това ще стане, както е примерно сега регистърът на Върховния административен съд, който е достъпен за всички, или ще стане по някакъв друг начин, примерно срещу заплащане на определени суми? Каква ви е идеята?
НИКОЛЕТА ПАВЛОВА: Ако позволите, да преминем и към отговорите.
Попитахте каква ще бъде прозрачността на Търговския регистър и на информацията, която е внесена писмено в него. Предполага се, че тя ще бъде в по-висока степен, отколкото е в момента.
Вписването е единият акт, който се извършва в Търговския регистър – това е самото внасяне на данните, които се изискват по Търговския закон, за които детайлно ще бъде записана уредбата в наредбата към този закон.
Второто действие, което ще бъде извършено в Търговския регистър от Агенцията по вписванията, това е оповестяването на тези факти в интернет-страницата на Агенцията. Това всъщност замества публикацията В “Държавен вестник”. Това ще бъде онази официална информация, която ще бъде общодостъпна. Въпрос на разписване и уточняване на детайлите.
Предполага се, че в интернет-страницата ще бъдат оповестени фактите, които са задължителни за оповестяване по Търговския закон. така че всичко, което е необходимо да се знае за един търговски субект, там ще бъде намерено. Става въпрос за актовете, които подлежат на обявяване, също ще бъдат оповестени, ще бъде оповестено, че такъв акт съществува. Тоест че във фирменото електронно дело на съответния търговец има представен, да речем, годишен финансов отчет. Той няма да бъде поместен в интернет-страницата, но лицето, което се интересува, може да потърси вече справка от Търговския регистър и в двудневен срок той може да получи и копие от този акт, който е представен и е вписан в Търговския регистър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: И за това ще плаща такса.
НИКОЛЕТА ПАВЛОВА: Счита се, че тарифата, която ще бъде издадена от Министерския съвет, ще определи таксите. Казано е, че те са разходоориентирани, тоест счита се, че няма да бъдат високи. Идеята е да бъдат дори по-ниско от сега действащата тарифа, която, доколкото зная, не затруднява търговците.
Дотук за публичността.
За уебстраницата на търговеца. Ние считаме ,че записът, който е предвиден в проекта на Закон за Търговския регистър достатъчно ясно определя какво трябва търговецът задължително да посочва в неговата кореспонденция. Ако специалистите решат, бихме могли да добавим израз, в който да се съдържа и задължението, че ако разкрият уебстраница, тя трябва да съдържа същите данни, които са задължителни за кореспонденцията.
Когато обаче го внасяхме, счетохме, че на това задължение някак си като че ли не му е систематичното място в този закон, защото той предвижда единствено реда на воденето на Търговския регистър. Това не е задължение на търговеца, това е негово право да избере дали ще си разкрива уебстраница или не.
Ние предоставяме на специалистите и на народните представители да го решат.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Става дума, ако разкрие, да съдържа верни данни. Вие сте заинтересовани това да е факт. Как можете да кажете, че не е свързано с Търговския регистър? Вие не го задължавате да има страница. Но ако я има, той е длъжен да запише същото, което е дал в регистъра. Иначе вие ще обезсмислите този регистър. Аз не знам защо така лековато се отнасяте към тези неща.
НИКОЛЕТА ПАВЛОВА: Не. Понеже е указано, че в кореспонденцията е задължително да ги посочва. Но няма пречка това да бъде добавено като израз и да се впише като задължение на търговеца. Няма да затрудни работата по проекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Едното е публичният достъп, а се казва, че се дължат държавни такси.
Държавните такси се дължат, както и за всичко, когато има извършена услуга.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Госпожа Караиванова, става дума за текста на чл. 8. Там се казва, че за вписването в Търговския регистър, за извършването на справки и издаването на удостоверения, преписи и заверени копия от актовете, въз основа на които е извършено вписването, се заплаща по тарифа от Министерския съвет. По-нататък има такъв текст, че ако вие преотстъпите базата данни, за отстъпването и за последващо разпространение пак се заплаща такса.
Вие преставате да публикувате в “Държавен вестник”, който общо взето е документ в писмен вид, достъпен за всички, и изведнъж го давате примерно на СИЕЛА, която само ще разпространява на писмен носител регистъра на фирмите. Ако така се получи, аз смятам, че ние ще направим голямо нарушение, ще извършим намаляване на прозрачността в България и ще отидем в противоположна посока на тази, за която правим промените под знака на Европейския съюз. Аз не виждам защо вие да не продължите да си го публикувате в “Държавен вестник”, без това да е моментът, от който да е регистрирана фирмата в неофициалната му част, разбира се? И защо трябва така скрито да казвате, че ще преотстъпите информацията на някой друг да ви я публикува. Това мене много ме притеснява като текст.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Една от критиките на Европейската комисия и в докладите е да не се публикува в “Държавен вестник”, защото това забавя.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Критиката не сте я разбрали. Моментът на влизането в сила е важно кога е. А за това, че давате информация чрез “Държавен вестник” никой не ви критикува.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Добре, може би не сме го разбрали.
Другият вариант беше да се прави бюлетин. Скъпо ще струва – ни казаха. Не сме имали предвид СИЕЛА.
Критикуваха ни много за този текст, че не можем да преотстъпваме бази данни от програмата “Достъп до обществена информация”. Ние включихме този текст, за да не кажат, че скриваме информация от тях. Няма пречка да изключите този текст. Но аз мисля, че не създава опасности. Защото това публикуване не е алтернативно.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Думата “отстъпване” е много двузначна. Вие отстъпвате правото си. Това е абсурдно, нали разбирате.
Давам думата на господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги, наистина този законопроект е много важен. Отдавна подобен законопроект трябваше да стане факт в България, тъй като отдавна е назрял проблемът с регистрацията на търговските дружества, въобще с регистрацията на юридическите лица. Неслучайно е приета тази стратегия за
Аз имам няколко въпроса, които ми се струват важни във връзка с този законопроект.
Първо, след като има приета стратегия за създаването на единен електронен регистър на юридическите лица в България, защо ние правим отделни закони за всеки един регистър, след като стратегията е да се създаде единен електронен регистър? Ние направихме закон за БУЛСТАТ, сега правим Закон за Търговския регистър. Кога ще се получи закона за този единен електронен регистър за всички юридически лица? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е следният. Несъмнено от тази справка, с която разполагате, вие имате информация и може би щеше да бъде добре да изброите тези държави, в които Търговският регистър се води по административен ред и в кои държави Търговския регистър се води по съдебен ред. несъмнено в по-голямата част от страните той се води по несъдебен, тоест по административен ред.
Само че в България неслучайно, може би юридическата гилдия и съдебната гилдия имат някои резерви и това сигурно ще проличи когато този закон се обсъжда в Комисията по правни въпроси, поради факта, че ние знаем каква е дългогодишната практика в България, какъв е опитът от подобни неща.
Знаем също така колко е важно да се гарантира сигурността както на достоверността на подаваните документи за регистрация, така и техният компетентен преглед и обработка, за да се прецени доколко те отговарят на действителността, на обстоятелствата, които подлежат на вписване.
Тази сутрин отново по една от националните медии беше представена за сетен път информация за един младеж, който е абсолютно неграмотен, на чието име обаче са регистрирани няколко фирми като едноличен търговец и от тях е точен данък добавена стойност в размер на милиони лева. И сега този човек, който не знае дори да пише, се оказал изведнъж длъжник на държавата с милиони лева.
Важно е да се знае процедурата по вписване и да се гарантира сигурността, да се гарантира автентичността на подаваните данни. Затова е важно как този закон ще организира тази сигурност.
Следващият ми въпрос е във връзка с това, което се повдигна – за данните за оповестяване. Доколкото аз разбирам, това трябва да бъде логиката. Мисля, че законопроектът прави една разлика между задължително безплатно оповестяване на онези данни и на онези обстоятелства, които подлежат задължително на вписване по Търговския закон. и тези данни трябва да бъдат качени в електронен вид и да бъдат достъпни в електронен вид безплатно за широката публика.
Това, за което ще се дължи държавна такса, ще бъде издаване на преписи, издаване на копие от документи, например годишни отчети и т.н.
Тук въпросът се поставя за това, че ние, ако наистина желаем да изпълним докрай целите на закона и специално критиките за достъп до информация, трябва да се гарантира именно този безплатен достъп до всички онези обстоятелства, които подлежат на вписване. Може би тогава вече хората няма да имат нужда да се абонират за АПИС, СИЕЛА, НОРМА и т.н., а ще може безплатно всеки един от тях да получава достъп до тези данни.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вносителите имат ли какво да кажат? Защото ние очаквахме, че ще приемете нашите бележки, а вие започнахте да ги оспорвате и започна една дискусия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Не, приемаме ги.
За стратегията за единен електронен регистър. Ние внасяме Закон за Търговския регистър. Аз ще я предоставя на господин Казак, ако я няма. Ако прочетете внимателно стратегията, приета на 10 май 2005 година, ще видите следното. Вярно е, че там се говори за единен електронен регистър. Но се казва, че това ще започне със създаването на Закон за Търговския регистър. И когато ние започнахме дейността си, той беше почти готов.
Самата стратегия така е направена, а като тръгне тази най-важна част, след това ще се добавят към него, с изменение в други закони, и другите съществуващи регистри за юридическите лица. Още повече, че Централният регистър за особените залози, създаден по времето на господин Червеняков, е също към Министерството на правосъдието, и за юридическите лица с нестопанска цел.
Така е създадена стратегията. Но това ще бъде на по-късен етап. Нека сега да започнем с Търговския регистър и дай боже да започнем успешно.
Помолихте да ви изброя държавите по административен ред. Аз ги изброих 19. Ще ви посоча само някои, за да не ги изброявам всичките. В Украйна има административен орган, в Швеция има административен орган, в Испания има административен орган, в Сърбия има административен орган – те са го въвели много бързо, аз бях там, макар и за кратко, видях ги, в Румъния има административен орган, в Норвегия има административен орган, в Северна Ирландия има административен орган, в Холандия и в Италия са търговски камари, в Латвия има административен орган, в Исландия има административен орган. Общо 19 страни са посочени в тази справка.
Търговски камари има, както ви казах, в Италия и в Холандия. У нас Българската търговско-промишлена палата се позовава на този опит. Те така силно лобират на нея да се даде Търговският регистър.
Както вие казахте, правилно сте разбрали, че такси ще се вземат, първо, за регистрирането. Все пак това е една услуга и Търговският регистър трябва да се издържа.
Второ, такси ще се взимат за издаване на справки в писмен вид, за копия от документи, защото това е една услуга, която администрацията извършва.
Трябва да се има предвид, че като основни източници на финансиране на Търговския регистър са определени субсидиите от държавния бюджет и приходите от такси по закона. Предвидена е и възможност Търговският регистър да получава средства и от други източници, включително средства от национални, регионални и международни програми, проекти и споразумения.
Иначе достъпът до страницата на Търговския регистър е безплатен.
Що се отнася до другите, които могат да закупят базата данни, както обясняваха експертите и на общественото обсъждане, регистърът ще изброява за всеки ден на следващия ден дадените вписвания, които са извършени календарно. Но те могат да си правят, както и сега, връзки между отделните фирми и по-нататък да обработват вторично тази информация, което смятам, че няма да доведе до някакви лоши последици. Но в крайна сметка решението е ваше. Така че ние се съобразяваме с вашите бележки и ги приемаме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на госпожа Караиванова. Получихме доста информация. Разбира се, ние всички разбираме, че която и да е фирма да има достъп до тази информация, тя не може да е с изключителни права, нито може да ограничи правото на другите фирми, нито трябва да отмени задължението на административния орган - Търговския регистър, да дава публичност.
Аз мисля, че трябва да се намери писмена форма, освен електронната, но това вече е мое лично мнение. Не знам какво ще кажат юристите в Комисията по правните въпроси. Този въпрос може би там трябва да се обсъжда – дали да продължи досегашната публикация, без датата й да е задължителна. Много хора получават информация чрез “Държавен вестник”.
Има ли, колеги, други въпроси към госпожа Караиванова и към нейните колеги?
Ако няма, аз предлагам да подкрепим становището на комисията.
Който е готов в този вид да приемем становището на комисията с бележките, които сме направили, моля да гласува.
Гласували: за 11, противи въздържали се няма.
Приема се единодушно.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз подкрепих становището. Но ми се струва, че е общо казано в т. 2 “когато това е необходимо”.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това ще го поправим.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Струва ми се, че трябва да кажем, че изрично трябва да бъдат посочени случаите, в които не е необходимо да се посочва дружеството в ликвидация. Остави ли се на субективната преценка на съответния търговец, ми се струва много опасно.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз съм съгласен с Вас. Тук ние имахме спор с госпожа Асенова. Аз даже исках да отпадне бележката. Но може би сте прав, че в българските условия това трябва изрично да се изпише.
Съгласни ли сте така да приемем бележката на господин Червеняков? – Няма възражения. Щом комисията е съгласна, експертите трябва да го отразят.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.



Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:


(Атанас Папаризов)