ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по европейските въпроси




П Р О Т О К О Л

№ 79


На 6 декември 2007 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на проект на становище относно Законодателната и работна програма на Европейската комисия през 2008 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-58/26.11.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните средства – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-152/13.11.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно – внесен от Пенко Атанасов и група народни представители.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-162/22.11.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България – внесен от Младен Червеняков и група народни представители.
5. Обсъждане и приемане на правила за организацията и дейността на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси.

На заседанието присъстваха:
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем работа в условията на падащ кворум.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на проект на становище относно Законодателната и работна програма на Европейската комисия през 2008 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 702-01-58/26.11.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните средства – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-152/13.11.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно – внесен от Пенко Атанасов и група народни представители.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 754-01-162/22.11.2007 г. за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България – внесен от Младен Червеняков и група народни представители.
5. Обсъждане и приемане на правила за организацията и дейността на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси.
Има ли други предложения във връзка с така предложения дневен ред? – Няма.
Който е съгласен да приемем така представения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ЗАКОНОДАТЕЛНАТА И РАБОТНА ПРОГРАМА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ПРЕЗ 2008 Г.
Искам да ви кажа, че по тази точка сме поканили да присъстват:
От Политическия кабинет на Представителството на ЕК в България - Дора Крумова
От Министерството на външните работи - Бисерка Бенишева – директор на Дирекция “Европейски съюз”.
По тези въпроси тепърва ще се налага нашата комисия и нашият парламент да вземат по-активно отношение и становище, предвид на това, че съгласно новия договор за реформи ролята на националните парламенти предстои да бъде повишена. И макар че тя повече се концентрира върху своите контролни правомощия, основно задължение ще бъде даването на становище по работната програма на Европейската комисия за изразяване на становище за включването на отделни законопроекти в работата на КОСАК, изготвянето на становища от страна на КОСАК.
Очевидно, че въпросът за това какво ще правят националните парламенти в условията на един по-обединен Европейски съюз е въпрос, с който тепърва ще се занимаваме в нашата комисия.
Но на вашето внимание днес е дадено становище за работната програма на Европейската комисия през 2008 година. В нея нашите експерти са се опитали да посочат основните приоритети на тази програма, поне така, както е записано, макар че може би са разписани по по-различен начин от това, което е дадено в програмата. След това са дадени в съответните точки становища по всеки един от тези приоритети.
В точка 8 са дадени съответните препоръки от страна на комисията по отношение на Работната програма.
В точка 9, това, което предполагам, че най-много ще ни вълнува и интересува, е въпросът какви въпроси да бъдат включени при съвместните проверки и проекти на Европейския съюз, включени в работната програма. Конкретно те са посочени на страница 4 от становището.
След приемането на това становище ние ще бъдем така добри да го предоставим и на нашите европейски партньори, и на Министерския съвет, за да се има предвид в работата по законодателната, както и по работната програма на Европейската комисия.
Така че ако някой от нашите гости има да каже нещо по отношение на нашето становище, по отношение на самата работна програма, имате думата. Ако не, ще преминем към обсъждане.
БИСЕРКА БЕНИШЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, бих искала само да ви информирам, че на своето заседание Съветът на министрите на външните работи също разгледа програмата, предложена от Европейската комисия. И България, заедно с останалите страни – членки, даде своята подкрепа за активна и конструктивна работа по реализирането на тези програми.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за становища.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги от българския и европейския парламент, уважаеми гости! Аз мисля, че становището, което ни е представено, е добро и отразява мисля общите ни, споделени виждания за това как ние като българска страна трябва да подходим към тази работна програма на Европейската комисия и специално на какви акценти да обърнем внимание.
Аз съм съгласен изцяло с препоръките, които се съдържат в нея, на първо място, да се обърне по-голямо внимание на транспортната мрежа в нашия регион, на транспортната инфраструктура, което наистина е един сериозен проблем за развитие и на търговските, и на всякакъв вид връзки между държавите в региона, естествено миграционната политика, естествено енергетиката с акцента върху ядрената енергетика.
Ние всички сме свидетели на това, че специално въпросът за енергийната сигурност и свързаното с това реактуализиране на проблема с ядрената енергетика и дебатът около нея са нещо, за което България има специален интерес, което ангажира нашата позиция в този дебат.
Смятам, че ние трябва да отстояваме нашите национални интереси във всеки един момент и по всеки повод и най-вече тогава, когато се касае за законодателна инициатива от страна на Европейската комисия.
КРИСТИЯН ВИГЕНИН: Ако няма други мнения от членовете на Комисията по европейските въпроси, само искам да кажа, че това, което комисията прави, е много навременно и е много ценна тази информация, която беше предоставена и на европейските депутати.
Аз няма да коментирам проекта, който е предложен сега, но смятам, че е пълен и той ще ни бъде от полза, доколкото през следващата седмица Европейският парламент ще се произнесе с резолюция по програмата на комисията. ние бихме могли най-малкото с изказвания и коментари с колегите да ползваме тази информация.
Един коментар от моя страна само по принцип. Аз се радвам, че Комисията по европейска интеграция вече дава становища и по работната програма на комисията. това ще става все по-активна политика от страна на националните парламенти занапред. В този смисъл нашата координация между европейските и националните парламенти е много важна.
И ако наистина успеем да развием това – тук не става въпрос за някаква йерархичност, а по-скоро за различни сфери на работа, които се препокриват. И колкото по-плътно работим в тази част, която се припокрива, толкова по-полезно ще бъде и за България.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодарим за това становище. Очевидно е, че начинът на работа на депутатите от Европейския парламент и от националните парламенти е въпрос, който тепърва предстои да обсъдим, да създадем по-добри механизми за обмен на информация, за обмен на становища.
Явно е, че на този етап тези въпроси ще ги оставим за малко по-нататък, а сега да се концентрираме върху становището.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разглеждайки този проект за становище за законодателната и работната програма на Европейската комисия за 2008 година, аз си мисля, че независимо от това, че са изброени всички аспекти на провежданата европейска политика и това, че искаме регионите и страните да имат еднакво или почти еднакво развитие и виждане върху процесите, които се развиват в съответните общества, имаме специфични проблеми, ние, новоприсъединилите се страни.
Един от основните проблеми в България – а аз мисля, че това се отнася и за Румъния и другите новоприсъединили се страни – това е достъпът до медицинска помощ. Когато говорим за такива секторни политики, като здравеопазването, както тук е отбелязано за европейски работнически села, децата, използването на интернет и т.н., това са подробности, които, разбира се, би трябвало да бъдат приети. Но основният проблем в нашата страна като цивилизована страна, ако искаме да сме такава – член на Европейския съюз, това е, че всеки български гражданин трябва да има достъп до медицинска помощ.
И това е проблем не само на България. Виждайки какво е здравеопазването в Унгария, в Полша донякъде, може би в Балтийските страни, макар че за там нямам толкова много виждане, и специално в Румъния може да се каже, че достъпът до медицинска помощ не е адекватен за една страна – член на Европейския съюз.
Мисля, че това е една обща формулировка, в която се включват много дейности по отношение на публичното здравеопазване. Затова предлагам този коментар да се включи в становището на комисията.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Само за Ваша информация, господин Щерев, ще кажа, че в пакета "Здравеопазване" в работната програма са включени следните мерки: съобщения и препоръка на Съвета относно безопасността на пациентите и качеството на здравните услуги и препоръка на Съвета относно болничните инфекции.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Те са важни за страните от Европейския съюз. те говорят за трансплантации и т.н. Това са подробностите, когато вече системата е уредена. А ние имаме други проблеми.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Струва ми се, че другите неща вече са част от европейското право.
Ние допълнително можем да го включим като препоръка в т. 8, че за новоприетите страни – членки значение има въпросът за достъп до здравни услуги, който по някакъв начин може да бъде отразен в работната програма.
АТАНАС ЩЕРЕВ: И е задължение.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други изказвания? – Няма.
Колеги, който е съгласен с така изготвеното становище, с добавката на д-р Щерев, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма. Приема се.
Благодаря на нашите гости по точка първа.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 702-01-58/26.11.2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПРЕВОДИ, ЕЛЕКТРОННИТЕ ПЛАТЕЖНИ ИНСТРУМЕНТИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СРЕДСТВА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите - Димитър Ивановски – заместник-министър;
От БНБ - Нина Стоянова – главен юрист;
От Агенцията за финансово разузнаване - Евгени Евгениев – главен експерт в Дирекция “Международно сътрудничество”.
Това е един безспорен законопроект, поне по отношение на нашето становище.
Давам думата на господин Ивановски да представи законопроекта. Вие имате ли нещо да добавите по законопроекта, или ще се задоволим с нашето становище, което е направено, като имате предвид, че нашата комисия не разглежда законопроекта по същество, а само с оглед степента за съответствие?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Не, господин председателя. Ние се солидаризираме със становището на комисията.
С няколко думи ще ви представя мотивите по законопроекта.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание законопроект, внесен от Министерския съвет, за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи.
С този закон се въвеждат изискванията на чл. 36 от директива № 205/60 на Европейската общност и на Съвета от 26 октомври 2005 година за предотвратяване изпълнението на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Член 36 от Директивата задължава държавите-членки да уредят регистрационен или лицензионен режим за лицата, извършили дейности по налични преводи.
Още веднъж ще кажа, че Законът за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (ЗППЕПИПС) има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на член 36 от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Директивата предвижда държавите членки до 15 декември 2007 г. да приведат националното си законодателство в съответствие с нейните разпоредби, като член 36 от нея задължава държавите членки да въведат регистрационен или лицензионен режим за лицата, извършващи дейност по налични парични преводи (money remittance).
Със законопроекта се предлага въвеждането на лицензионен режим за лицата, извършващи дейност по налични парични преводи.
Въвеждането на лицензионен режим ще гарантира цялостната уредба на услугите по парични преводи, като по този начин ще се прекрати участието на пазара на нерегламентирани лица, което от своя страна ще намали нелоялната конкуренция, ще укрепи дейността на пазара на паричните преводи и ще допринесе за сигурността на потребителите.
С настоящия законопроект се осигурява законовата база за прилагане също така на Регламент № 17-81 от 21006 година на Европейския парламент за информация на наредителя, съпътстваща превода на средства.
Това е в най-общ план, господин председателю, смисълът на предложения от Министерския съвет законопроект.
Разбира се, ако от Ваша страна или от страна на народните представители има желание за въпроси или доразвиване на експозето, има експерти от Българската народна банка, а също и от Министерството на финансите, които са на
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате ли, колеги, въпроси по законопроекта и по становището? Това е едно безспорно становище. Няма.

Гласували: за 9, против няма, въздържал се 1.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 754-01-152/13.11.2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪХРАНЕНИЕ И ТЪРГОВИЯ СЪС ЗЪРНО – ВНЕСЕН ОТ ПЕНКО АТАНАСОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на земеделието и продоволствието - Светла Бъчварова – заместник-министър
От Агенцията по зърното и фуражите - Злати Златев - изпълнителен директор
От името на вносителите ще докладва господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Благодаря, господин председател. Само няколко думи ще кажа.
Мисля, че законът е важен и необходим. Той урежда въпроси, които досега не са били уредени, в смисъл, проследимостта на зърното от неговото производство до складирането му и употребата му.
Освен това, качеството на това зърно да бъде проследяемо, да имаме информация за това зърно при всеки един етап от неговото движение.
На следващо място, законопроектът доразвива закона в частта за организацията и дейността на компенсационните фондове и желанието ни да бъде един компенсационен фонд, който да гарантира работодателите при възникване на неблагоприятни събития.
На следващо място, включваме ареала на действие на закона не само за зърнено-житни култури, но и за рапица, кориандър и други зърнено-маслодайни култури.
Мисля, че този законопроект ще спомогне за премахване на бюрократичните процедури с цел улесняване на бизнеса.
Това е, което мога да кажа. Бих се радвал, ако представителите на министерството ме допълнят.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз имам един въпрос, господин Атанасов, преди да дадем думата на представителите на Министерството на земеделието и продоволствието.
В нашето становище в т. 3 посочваме, че “предлаганите правомощия за издаване на постановления от Националната служба по зърното и фуражите, както и задължението на производителя да представя декларации за произход и добра земеделска практика противоречат на принципа за свободно движение на стоки в рамките на Общността”.
Приемате ли тази бележка, считате ли, че това може да отпадне от законопроекта между първо и второ четене?
ПЕНКО АТАНАСОВ: Аз приемам забележката. В същото време то има и смисъл и мисля, че представителите на министерството също трябва да го кажат. Мисля, че е необходимо на този етап, на който се намираме, в процеса на регулиране това да съществува. Нека заместник-министърът да си каже мнението.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: ЗДаповядайте, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, Министерството на земеделието и продоволствието приема предложените промени в Закона за съхранение и търговия със зърно, тъй като с нормативната уредба, която не съществуваше досега, значително затрудни работата на министерството през 2007 г.
Предлаганата промяна, която предвижда проследимост и управлението на зърно в страната и извън нея, особено след присъединяването ни, е много важна. Това е един факт, който ни тревожи, тъй като на този етап през 2007 година ние нямахме възможност да осъществим тази проследимост. Тя се изисква от Регламент № 1`83/2005 и 852/2007 г. на Европейския съюз. Предлага се на Националната служба по зърно и фуражи да осъществява проследимостта на зърното в Общността, а също така и вътре в страната до крайните потребители.
Във връзка с Вашия въпрос, свързан с добри земеделски производствени практики, това е задължение, което държавата прие с акредитацията на Разплащателната агенция, изискване Разплащателната агенция да води свой регистър на земеделските производители ида отбелязва тези добри земеделски производствена практики, с цел получаване на качествена продукция, а освен това и безопасност на храните. През 2008 година в рамките на земеделските производители ще бъдат в посока, ако не се изпълняват тези практики, те да бъдат санкционирани с намаляване размера на директните разплащания. И това задължение си остава преди всичко приоритет на Разплащателната агенция.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тази декларация е задължение на производителя ли или на Разплащателната агенция?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: На Разплащателната агенция за следене прилагането на добри земеделски екологични и производствени практтики, които са в съответствие с директивата на Европейския съюз и съответно при нас са приложени с определени изисквания по спазване на технологичните процеси.
Не е ангажимент на Службата по зърното и фуражите за следене на тези добри производствени практики.
Следващата промяна, която е особено важна, това е да се следи за складирането на качественото зърно не само в публичните лицензирани складове, което беше факт досега, но и на всички зърнохранилица, които са с вместимост над 500 тона. Има такива, те не са в състояние на контрол, което води на практика до съхранение на значително количества от следените от националната служба.
Много важен е въпросът със структурата и управлението на един компенсационен фонд. Досега в закона структурата и управлението на фонда не бяха описани достатъчно точно, за да може той да работи добре и да гарантира доставките, а също така и съхранението на зърно. Предлага се един компенсационен фонд. Досега имахме два, но нито един от тях не работеше както трябва, тъй като имаше разминаване между нормативните документи и действителността.
Съответно много важна промяна, която се предлага, това е съкращаване на срока на лицензиране на публичните складове от 30 на 15 дни, което е ангажимент на националната служба. По този начин считаме ,че ще се удовлетвори и възможността за по-бърза реакция, когато наистина зърнопроизводители и съхранители желаят да лицензират складове и те да бъдат включени в системата на организация и контрол на Националната служба по зърното и фуражите.
Така че още веднъж искам да подчертая, че Министерството на земеделието и продоволствието счита предложените промени за навременни и необходими и те следва да бъдат приети и от вашата комисия, а също така и от Народното събрание.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз ще помоля господин Калайджиев да каже своето становище.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Аз мисля, че има съответствие при вътрешнообщностните доставки. Това представлява нетарифно ограничение. Както и тази декларация за добра земеделска практика няма изискване в правилата на Европейските общности за задължително въвеждане на такива документи, поради което предложението, което сме направили, е тези документи да отпаднат от законопроекта.
Аз съм се консултирал с хора, които са специалисти в тази област, така че това не е нещо, което аз съм си го измислил. Разбира се, има и други ограничения и проблеми, но те нас като комисия не ни засягат.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Прекалено логично звучи обяснението на заместник-министъра, че това задължение на производителите да представят декларация за добра земеделска практика и цел и на потребителите на продукция, ако щете, и на самите производители. Няма може би директно противоречие с някой от тези два регламента, които бяха посочени.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Няма ограничение за свободното движение на стоки в рамките на Общността.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: От друга страна, имаме задължение за защита на потребителите.
Въпросът е да остане ли тази бележка в нашето становище или не. госпожа Бъчварова, имате ли да кажете още нещо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз искам да подчертая, че добрите земеделски производствени практики са ангажимент на страната по общата селскостопанска политика и тези практики се изпълняват на база изискванията към българските производители да ги прилагат.
Разплащателната агенция е органът, който следи за прилагането им на база на приети нормативни документи и правила. Знаете, че акредитацията на Разплащателната агенция приключва по отношение на директните плащания, включително тези изисквания. Акредитацията на Разплащателната агенция по отношение на добри земеделски екологични практики е приета и от Европейската комисия. Санкцията е за земеделските производители, ако те не ги изпълняват. Тази санкция е до 10 процента намаляване на преките плащания при неизпълнението им и констатиране на такива нарушения. например паленето на стърнища е абсолютно забранена практика в Европейския съюз и функционира с до 5 процента намаляване на преките плащания. Това е част от пакета документи за добри земеделски производствени практики. Решението е на органа, който прави проверка.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз мисля, че това, което чухме като становище от страна на Министерството на земеделието и продоволствието, е напълно обосновано и удовлетворително. Може би експертът се е консултирал и е консултирал добре общностното право. Въпреки че в регламента не се съдържа изрично изискване за подобен вид декларация, става ясно, че България е приела при преговорния процес специфичен ангажимент за преакредитация на Разплащателната агенция за това, че преките плащания, които тази агенция ще осигурява на земеделските производители, ще са обвързани със спазването на тези добри земеделски практики.
Така че от тази гледна точка това е достатъчно, за да отпадне подобна забележка, че едва ли не това е в противоречие с общностното право.
Аз само за първото не разбрах какво представлява това удостоверение, което се издава от Националната служба за съответствие. Какво е това удостоверение? Ако може само това да уточните.
ЗЛАТИ ЗЛАТЕВ: Тази практика и сега съществува – удостоверението за съответствие във връзка със зърното, което е на пазара. Съответствие със стандарта. Примерно има пивоварен ечемик, има и фуражен ечемик. Има слънчоглед, който е маслодаен, има и шарен слънчоглед. Имаме твърда пшеница и мека пшеница. Всичките тези нюанси не могат да се хванат от неспециалиста и ние издаваме удостоверение при движението на зърното. Ние сега това го имаме в закона.
МВЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тоест, Вие считате, че това трябва да остане и считате, че няма несъответствие.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз много се колебая по отношение на това какво становище да взема, след като представителят на министерството твърди едно, а в становището на нашия експерт се твърди друго. Ние трябва по някакъв начин да вземем позиция. Но как можем да знаем каква позиция да вземем, след като ние не сме експерти, след като има такива категорични твърдения от двете страни, след като за един и същи факт се твърдят съвсем различни неща.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Госпожа Бъчварова, ако сте съгласни, да процедираме по следния начин – да не вземем становище на днешното заседание, а нашите експерти заедно с господин Калайджиев да седнат и да изчистят тези два момента – има ли някакво противоречие.
Законопроектът не е чак толкова спешен, нищо не налага бързото му приемане. Да го отложим, да достигнем до единно становище и тогава да приемем законопроекта.
Ако сте съгласни с едно такова разбиране, така да процедираме.
Отлагаме този законопроект.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 754-01-162/22.11.2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА ПАРЛАМЕНТ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – ВНЕСЕН ОТ МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Този законопроект уреждане на статута на нашите членове на Европейския парламент, така, както е уредено и в Правилника за работа на Европейския парламент, и в статута на членовете на Европейския парламент. Става въпрос, че статусът на членовете на Европейския парламент се урежда от акта на Съвета на Европейските общности и правилника за дейността на Европейския парламент. За неуредените закони се прилага разпоредбите в действащото законодателство за
Има ли становища по този законопроект? – Няма.
По този начин решаваме един въпрос, който изключително много вълнуваше нашите колеги от Европейския парламент.

Гласували: за 9, против няма, въздържал се 1.Приема се.

Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА ЗА ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ.
Трябва да ви кажа, че в различните страни съществува различна практика за включването на по-широк кръг представители на гражданското общество, неправителствени организации в работата на Комисията по европейските въпроси. В някои страни се създават и специални мониторингови комитети за наблюдение на работата на комисията.
Това е един правилник или правила, които са изготвени преди доста време, изпратени са за съгласуване на работодателските организации, на работниците и служителите. Имаме изпратено становище и от Българската стопанска камара, което сме го отразили в последния вариант, който ви е раздаден.
Имате ли някакви предложения към този Съвет по обществени консултации, който ще бъде изграден към Комисията по европейските въпроси и ще консултира и подпомага работата на нашата комисия с една единствена цел – привличане към нейната дейност на по-широк кръг представители? Ако няма, да преминем към

Колеги, има само още две неща, които искам да кажа.
Има доста посещения през тези дни. Често изпадаме в неловка ситуация да участват един или двама представители на нашата комисия в тези срещи. Аз помолих да бъде изготвен един подробен график за посещения у нас и на наши представители в други страни, който ще бъде разгледан на едно от следващите заседания, за да може да си планираме времето. Но разберете ме, това не е някакъв каприз, просто изпадаме в неудобна ситуация. На 12 и 13 декември предстои посещение на делегация на Италианския парламент. Предварително ще бъдат изпратени материалите. Ще ви моля да участвате в тази среща.
По някакъв начин трябва да се опитаме да бъдем вече като страни – членки в Европейския съюз и да бъдем на по-достойно място.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Господин председател, като се съгласявам с Вашите аргументи, защото наистина поведението на членовете на комисията ще бъде ключово относно репрезентативността не само на парламента и на комисията, но и на страната.
Аз си позволявам да настоявам на това да изработим такъв график, защото всеки един от нас има много ангажименти. И когато човек си планира предварително нещата, първо, звучи много по-сериозно, второ ще има възможност всеки един от нас наистина да си поеме ангажиментите навреме и да ги изпълни подобаващо. Защото често пъти се получава така, че дори и да имаме желание, дадена среща съвпада с някакъв друг ангажимент. И се получават нелепи ситуации, в които, както каза председателят, комисията не е представена, което наистина не е добър тон. Но това зависи до голяма степен от начина, по който ще съумеем да структурираме работата си.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, с това нашата работа завърши.
Закривам днешното заседание на комисията.

Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:


(Младен Червеняков)