Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, № 502-01-38, внесен от Министерски съвет на 06.10.2005 г. – за второ гласуване.

---

П Р О Т О К О Л
№ 7

На 19.10.2005 г. от 16.10 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт и съобщения. То бе открито и ръководено от председателя г-н Йордан Мирчев.

***

ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание на Комисията по транспорт и съобщения.
Днешният ДНЕВЕН РЕД е следният:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
Основният вносител на предложенията по този законопроект е господин Иван Иванов. Идвам от заседание на Комисията по икономическата политика. Гледахме Законопроект за създаване на Държавна агенция по туризъм, където е записано, че подзаконовите нормативни документи ги утвърждава Министерският съвет. Поставям въпроса от гледна точка на това, че за всички държавни агенции трябва да има единни правила. Те приеха Държавната агенция по туризма да е второстепенен разпоредител с бюджета. Такова е и становището на Правната дирекция на Народното събрание.
Започваме с наименованието на законопроекта, което е безспорно.
Моля да го гласуваме.
За – 10, против и въздържали се няма.
Наименованието на законопроекта е прието.
По § 1 няма постъпили предложения.
Моля да го гласуваме.
За – 10, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя този текст.
Има предложение на н.п. Иван Николаев Иванов за създаване на нов § 1а в духа на това, което беше прието за Държавната агенция по туризъм. Аз се консултирах и с други юристи, които казаха, че ако се запише “Подзаконовите нормативни актове могат да се утвърждават от Държавната агенция по информационни технологии и съобщения”, но говорих и с господин Папаризов и Йордан Цонев, които са на мнение, че трябва да има една и съща база в законите, гласувани от едни и същи хора в парламента.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Мисля само веднъж да взема думата и то, за да обоснова както това предложение, така и останалите изменения, които предлагам в законопроекта на второ четене.
Още в моето изказване тук, в комисията, по време на първото четене на законопроекта аз изразих своето становище. По принцип съгласно Конституцията на Република България правителството и Министерският съвет са тези, които са оторизирани да издават подзаконови нормативни актове. На тази база са и всички текстове от Закона за администрацията. Вярно е, че съгласно чл. 2 на закона за нормативните актове може, когато е указано в закон или указ, това право да се даде и на друг орган. Но аз питам: това, че няма изрична забрана, означава ли, че ние можем да даваме това право на всякакви органи. По този начин ние можем да започнем да даваме това право тук, в НС, на различни комисии и на други органи, които не са пряко указани в конституцията.
Освен това аз не виждам наистина онези аргументи, които да наложат задължително, ако не задължително, то ние да се произнесем силно препоръчително по даване на такива права на новосформиращата се Държавна агенция по информационни технологии и съобщения.
Искам да кажа, първо, че когато на предишното заседание господин Пламен Вачков изложи аргументите, основното, което той изтъкна и което е вярно, че това е област, която се развива много бързо и ще се наложи да се приемат не малко наредби. Но ще уточня, че част от тези наредби, които бяха в действащия Закон за далекосъобщенията, ще претърпят само частични изменения и могат почти веднага да бъдат предложени на Министерския съвет.
От друга страна, ние имаме и други държавни агенции, чийто обект на приложение е твърде динамично развиващ се. Напр. такава е Агенцията за технически надзор и метеорологично осигуряване, забравих точното й наименование. Там специално излизат нови директиви на Европейския съюз, които трябва да бъдат отразявани. Ако ние започнем да създаваме прецедент в това отношение, трудно ще удържим един такъв бързо разпростиращ се процес в даване на правомощия.
Има съществено различие между правата на правителството и Министерския съвет и това на председателите на държавните агенции. Нека кажем ясно: правителството и министрите се избират от НС и подлежат на пряк парламентарен контрол, докато председателите на държавни агенции се назначават със заповед на министър-председателя след решение на МС. Това именно определя и различните нива в издаването на актовете от правителството и министрите и от председателите на държавните агенции. Докато подзаконовите нормативни актове могат да бъдат издавани от МС и от министрите, то председателите на агенции би трябвало да издават индивидуални административни актове.
По тази причина, господин председателю, съм направил следните предложения. Първо, считам, че систематично е най-добре в чл. 8, който разглежда общите разпоредби в Закона за далекосъобщенията, в ал. 3 да се вмени именно правото на МС по предложение на ДАИТС, т.е. изрично се изтъква, че вносителят е именно председателят на държавната агенция, да приема подзаконови актове в сферата на информационните технологии и съобщения. Това е конкретното предложение, което се гледа в момента, за да не остане равен вакуум за тези подзаконови нормативни актове.
Оттам нататък това, което съм предложил в една поредица от предложения, е замяната на издаването на наредби от председателя на държавната агенция с Министерския съвет. Това наистина е функция на МС и това правя в съответствие с разпоредбите на чл. 114 от конституцията. Това са съображенията и доводите ми по същинската част на законопроекта. Доволен съм, че Икономическата комисия е възприела същата философия. Това е защита на различни нива на държавността в страната..
За да не взимам отново думата, към края ще кажа една другата група възражения по законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, до вчера аз бях повече убеден, че за повече оперативност е добре председателят на ДАИТС да утвърждава подзаконовите нормативни актове, но след като и днес обсъждахме Законопроекта за създаването на Държавната агенция по туризма, беше казано, че трябва да се въвеждат еднакви правила за всички държавни агенции по отношение утвърждаването на подзаконовите нормативни актове.
Може би текстът е по-добре да стане: “Министерският съвет по предложение на председателя на ДАИТС приема подзаконови актове в съответствие с този закон в областта…”
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Приемам всякаква редакция.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Други становища по предложението на господин Иванов? Мисля, че това е един от въпросите, който остана за доуточняване от първото четене. Много консултации бяха проведени.
ИВАН МАТЕЕВ ИВАНОВ: Имам въпрос към съименника. Смятате ли, че подзаконовите нормативни актове се издават, а не се приемат?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Министерският съвет приема и след това се издават. По-скоро юристите могат да кажат.
ЕМЕИЛИЯ ПЕТКОВА (Правна дирекция към Народното събрание): Нека да обясня. Приетите понятия, когато органът е колективен, са “приема”, а когато е едноличен - “издава”.
Господин Иванов много подробно и с много аргументи защити теза, която ние също подкрепяме. Но искам да попитам много ли държите да има такава ал. 3? Твърде много са законите, които имат устройствена част, която определя функции на множество органи. Но се въздържаме да записваме като специфично правомощие приемане на подзаконови актове. Тъй като самият закон в тялото си на съответното място казва какъв е подзаконовият нормативен акт и кой е органът, който го приема. Вашата концепция е правилна, но си мисля, че тук утежнявате текста и ако не държите много на него, може би излишно претоварваме и подсоляваме манджата в тази посока.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Направих това, вярно е. съгласно разпоредбите на конституцията е ясно, че Министерският съвет ще приема такива подзаконови нормативни актове. Единствено исках да изтъкна ролята на председателя на ДАИТС. Това беше единствената ми презумпция, записвайки тази ал. 3. ние категорично потвърждаваме, че вносител в МС ще бъде той.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: За него в чл. 14 има изрично правомощие.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Ако е така, аз съм готов да го оттегля.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Моят въпрос е в чл. 14, ал. 2, където ти също имаш предложение, дали не можем да намерим мястото на този текст?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Приемам, нека се запише, че се приема по принцип и текстът отива на систематичното си място..
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, имате думата.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Колеги, мисля, че отново се връщаме към спора от миналото заседание на първо четене. Има логика в думите на господин Иванов. Но аз като човек, който се е занимавал с реално управление и с реална книжна дейност, искам да ви задам един върос: представяте ли си с каква бумащина ще се затрупа Министерският съвет и каква ще бъде оперативността на тези органи? Пак искам да задам въпроса: не е ли малко формален спорът, който се зароди и с който искаме да вкараме в МС нови ангажименти. Хората, които ще изготвят тези поднормативни документи, които са компетентни по тях, са съответно тези агенции, ръководителите на тези агенции. Наистина става въпрос за поднормативни актове.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: На този въпрос отговор са дали бащите на българската конституцията. Те са разписали това: “Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.” А в чл. 114 е записано: “С Постановление Министерският съвет приема правилници и наредби”. Те са счели, че това трябва да бъде дейност на Министерският съвет и на министрите.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Господин Иванов, няма да вляза в дискусия с Вас, защото звучите убедително, но тази дискусия се проведе миналия път и юристите-защитници на двете тези, всеки обоснова своята теза.
А и преди малко Вие, стъпвайки в обяснението на Вашата теза, казахте нещо, което е много важно, че не трябва да се приема факта, че нещо, което не е забранено, е разрешено. Това е основна теза. Следователно конституцията не вменява това, което казвате Вие.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Аз не казвам, че има забрана. Бях много коректен.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, аз също си записвам какво спорите, но тук четирима от нас са членове на Икономическата комисия. Ако МС е толкова претоварен, защо тогава и подзаконовите нормативни актове в сферата на туризма ще се утвърждават от МС?
РЕПЛИКИ: И за спорта…
ЗИНА ТРИФОНОВА (член на КРС): Искам да обърна внимание, че разглеждайки концепцията, която представи господин Иван Иванов, трябва да се направят допълнителни корекции в ЗД, защото в момента разпоредбите на закона предвиждат, че разработването на подзаконовите актове се извършва от Комисията за регулиране на съобщенията, а не от агенцията. Какво ще се получи? Комисията ще ги разработва, ще ги дава на агенцията, която ще ги внася в МС. Същевременно има изрични текстове в действащия закон, които казват, че когато комисията разработва тези актове, тя ги внася директно в МС. Нормата е чл. 27, т. 15: “КРС изготвя и внася за приемане от МС проекти на нормативни актове”. Ако бъде записано така, както Вие го предлагате, се получава, че два органа ще разработват и ще внасят едни и същи нормативни актове. Не е ясно чия е функцията да ги разработи, да ги внесе и кой да ги защити. Това е едното.
Другото, което искам да ви кажа, че господин Иванов е съвършено прав по отношение приложението на конституцията и прякото й приложение по отношение на нормативните актове. Същевременно с това по ЗД действат25 поднормативни акта, не по-малко, които с развитие на времето се развиват с оглед спецификата на технологията – това миналия път господин Вачков също го е защитил като аргумент. Преминаването през процедура през МС е един сложен процес, свързан включително с повече време. Говорим за срок от 45 дни примерно да се измени една буква или една дума в един подзаконов нормативен акт. Това нещо би могло да стане много по-бързо и по-оперативно от ръководителя на съответната специализирана администрация, която освен че по-бързо ще направи измененията, се предполага, че тя има и експертните познания, за да ги направи.
Това са аргументите от една страна –гъвкавост, оперативност и експертност, а от друга страна – приложението на конституцията. Въпрос е пред народните представители да изберат кое от двете. хубаво е да знаят и двете възможности – но кое в случая е по-важно за законодателя - да спазим буквата на конституцията или съответно да изберем другия инструмент? В случая трябва малко по-комплексно да се подходи към този въпрос. Пак ви напомням, че ще се окаже, че още няколко текста, които за съжаление не са предвидени за промяна в настоящия законопроект, ще се наложи да бъдат променени, ако бъде приета концепцията на господин Иванов.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има три въпроса пред нас. Първият е конституцията, вторият въпрос – оперативност, и третото – казваш, че сега КРС готви документите. Ако запишем “председател”, трябва да променим съответния член от ЗД.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Според мен е важно във всички случаи да се знае кой разработва актовете. После, когато тези актове се оспорят в съда, казвам го на база на практическия си опит в съдебната система, формално основание за отпадането на тези актове ще бъде, че те не са изготвени от лицето, посочено в закона, че не са били изпратени към лицето, посочено в закона и че не са били приети съответно по законовия ред.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не се ли нарушава тогава принципът за независимост на регулаторния орган КРС?
ЗИНА ТРИФОНОВА: Това е една от основните компетентности на този орган – да разработва актовете от гледна точка на това, че се предполага, че той познава най-добре развитието на процесите в далекосъобщителния сектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАИТС ПЛАМЕН ВАЧКОВ: Искам народните представители добре да знаят, съгласен съм с казаното от госпожа Зина Трифонова, но ако законовата конструкция, която вие приемете, не предполага, че новосъздадената държавна агенция е тази, която създава политиката в сектора, то тогава тя не бива и да разработва нормативни документи. Мисля, че много ще ни улесните, пращайки ги в МС, ние ще се освободим от някои функции, които сигурно са досадни и сигурно ще ни създават непрекъсната работа, но много правилно усети въпроса госпожа Трифонова – те ще се окажат в регулаторния орган, който по принцип е призван да следи за изпълнението, а не да ги разработва.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Но тук ние създаваме и ДАИТС - нещо, което е извън дейността на КРС, говорим за политика, т.е. не всичко е в тях. Ако беше само за далекосъобщенията, е едно, но тук ние говорим за функции в областта на информационните технологии, какво правят те като регулаторна рамка. Това трябва да се прави от държавната агенция. Ние не правим дублиране на КРС, за да кажем, че КРС ще прави и подзаконовите нормативни актове на ДАИТС.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА (Директор на дирекция “Правна регламентация и международни правни норми”): Искам да защитя позицията на вносителя – МС, а именно, че подзаконовите актове следва да бъдат издавани от председателя на ДАИТС. В миналото заседание бяха изложени аргументи, включително и сега продължаваме да поддържаме становището, че няма противоречие с конституцията, независимо от изразеното становище за директно прилагане на разпоредбите на конституцията.
Бих искала още веднъж да обърна внимание и да подчертая, че при действието на новата конституция до 1998 г. председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения издаваше подзаконови нормативни актове. Към настоящия момент са налице случаи, дори няколко случая, в които органи, които не са споменати в конституцията, т.е. извън МС и министрите, издават подзаконови актове. Такива са Комисията за финансов надзор, общините Българска народна банка, включително по Закона за адвокатурата Висшият адвокатски съвет издава наредби.
По отношение на целесъобразността. Прегледът на текстовете от ЗД, които предвиждат издаване на подзаконови актове, показва следното. Към настоящия момент се предвижда подзаконови актове да бъдат издавани от Министерския съвет, мисля, че са някъде около 15-16, това са актове, които действително касаят политика, правомощия на по-голям брой органи, има повече заинтересовани лица, затова и законодателят при създаването на съответните текстове е предвидил те да бъдат приемани от МС, включително и най-важните актове, сред които и Тарифата за таксите. Другите актове, които към настоящия момент се издават от министъра на транспорта, и вносителят предлага занапред да бъдат издавани от председателя на агенцията, са също толкова по обем – около 15-16, като част от тях се издават съвместно с други министри.
Не на последно място действително стои аргумента, споменат от всички колеги до момента, че това е една изключително динамична материя, материя, която не би могла да си позволи да изостава, независимо от това колко бързо ще работи МС. Пак бих искала да кажа: няма разпоредби в противоречие с конституцията за това председателят на агенцията да издава подзаконови актове. Това е въпрос на целесъобразност и на държавна политика – както прецените.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Искам да отговоря на госпожа Стоянова, че в крайна сметка трябва да се казва истината докрай. Българската народна банка по своя характер не се подчинява на изпълнителната власт. БНБ издава подзаконови актове, които са актове на колективен орган, на Управителния съвет на БНБ, не на председателя-гуверньора на банката. Това е различно, нали? А тук кой издава актовете? Т.е. и по характер и по това кой издава акта има различие.
Второ, Комисията за финансов надзор също издава подзаконови актове като комисия, не като председател.
На трето място и за мен това е в крайна сметка един сериозен въпрос – Министерският съвет чрез министър-председателя, ако беше счел, че туризмът, информационните и комуникационни технологии и спортът трябва да бъдат министерства, щеше да го направи в предложението за структура на МС. Със самия акт на формирането на държавни агенции се прави разграничение по етажите. Ив крайна сметка основното разграничение между министрите, агенциите, комисиите и т.н. е именно в правото да издават подзаконови нормативни актове или да издават индивидуални административни актове. Фактически ние желаем една държавна агенция чрез структурата на МС да я възпроизведем в ранг на министерство. Така е, не им даваме права на министър. Не е ли така? Това са правата, дадени по конституция на министрите и на правителството. Всъщност ние искаме това да постигнем.
Аргументът за динамиката не е добре да се използва толкова силно, защото все едно вие казвате: спортът и туризмът не са динамични области. Така излиза. Никъде не пише, че това трябва да се прави по динамиката на развитие, защото в едни или други периоди едни или други области се развиват в нормативно отношение с различна динамика, т.е. тази възможност трябва да се сменя съобразно динамиката. Това за мен е несъстоятелен аргумент.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Съжалявам, че колегата Иванов изказа повечето от нещата, които искам да кажа. В себе си имам сериозно противоречие. Лично аз исках това да не е агенция, защото целия ми живот е минал в съобщенията – това съм учил, това съм работил. Информационните технологии тепърва се развиват и навлизат и би следвало това да е министерство. Не зная защо сега така се получава и защо толкова аргументи, които не са пълни, ни се представят, които да ни накарат нас – Комисията по транспорта и съобщенията, да направим прецедент? Защо не слагаме на една плоскост всичките останали 6 държавни агенции плюс още две, които се правят заедно с нашата ДАИТС? Не би следвало ние да правим агенцията министерство. Това трябваше да го направи МС.
На мен лично, пак подчертавам, ако трябва ще го кажа 100 пъти, ми се иска това да бъде министерство, но то не е. аз искам този председател да изпълнява функциите на министър, искам това, но не бива да правим прецедент. Комисията по транспорт и съобщения не е Министерският съвет на България.
Поради тази причина си мисля, че ако вземем такова решение и дадем тези правомощия на председателя на тази агенция, ще направим бум във всички останали агенции. Всички ще поискат това.
И оттук си задавам въпроса: защо трябва да го направим ние?
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че към този проблем се връщаме повторно, когато обсъждахме ДАИТС на първо четене, този въпрос беше повдигнат и имаше различни мнения.
Според мен ние тук трябва, ако стигнем до някакъв консенсус, да определим нашата философия като комисия, без да гледаме как е решен въпросът в другите агенции, тъй като там други предлагат, а в крайна сметка не винаги малцинството не е право. От тази гледна точка пред мен стои въпросът склонни ли сме да подкрепим едно предложение, което изповядва философията да се децентрализира изпълнителната власт, а не да централизираме всичко, което не може да се реши от едно министерство, да се концентрира в МС. С повече доверие, без априори да имаме недоверие, че може да се злоупотреби с власт, да прехвърлим по-големи правомощия в тези нови структури, които се предлага да бъдат изградени. Лично аз изповядвам философията, че колкото повече се децентрализира изпълнителната власт и се дават по-големи правомощия надолу, е толкова по-добре. И ако ние по този въпрос можехме да изградим някаква обща позиция, може би за следващите законопроекти ще ни е по-лесно при обсъждането.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаеми колеги, хареса ми логиката на господин Румен Ангелов. Именно в тази логика аз искам да прокоментирам, че е възможно и това, което е предложил Министерският съвет Защо? Господин Ангелов казва, че Министерският съвет не е предпочел да конструира своя състав с министерство, а с агенция, което е предложил на НС. Но в момента самият МС ни предлага законопроект, който отново се предлага на НС, и с който отново се делегират функции. Каква е разликата? Госпожа Стоянова много точно каза, че ние не нарушаваме законите и конституцията и че има практика п о въпроса. Аз призовавам да подкрепим законопроекта на МС.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Друг ще вземе ли отношение?
РЕПЛИКИ: Да го гласуваме.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ние ще го гласуваме, но дебатът в пленарната зала сигурно ще отнеме поне 1 час. Правната дирекция категорично е против такъв текст.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Аргументите толкова много пъти се повториха, че мисля, че е излишно да отнемаме повече време. В контекста на това, което се каза, нормотворчеството е нещо, което е добре да бъде максимално централизирано, защото от грешни нормативни решения страдат всички. Знаете, че нормативните актове са такива правила, които имат отношение към широки кръгове граждани и институции.
Разбира се, че трябва да се съобразява и спецификата на уредбата.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, вижте какво се получава. КРС подготвя определени подзаконови актове. ДАИТС ще подготвя подзаконови нормативни актове. Актовете на КРС утвърждават ли се от МС?
ЗИНА ТРИФОНОВА: КРС казва какви са последиците от едното и от другото. Няма проблем кой да бъде, въпросът е да има яснота кой е и как стават.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не можете да бъдете нито вие, нито те, защото има едни подзаконови, свързани с вашата дейност, а има и други подзаконови нормативни актове, които ви касаят в по-малка степен, т.е. ДАИТС са водещи. Ние не можем да кажем: или те, или вие. Тук говорим за ДАИТС.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Те са същите. Става дума за същите подзаконови нормативни актове.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз не искам утре в пленарната зала да дискутираме един час, накрая да стане някой и да каже: отлагаме този текст и все едно нищо не сме направили. И така ще стане, аз познавам нещата. Ще стане някой с процедура, ще каже, че комисията не си е свършила работата и мисля, че при един такъв дебат този закон няма да мине. Ще се предложи отлагане и връщане в комисията, затова е по-добре да го дискутираме и да го решим тук.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Аз нямах намерения да вземам този път думата, тъй като беше изразено ясно становището ни. Но искам да кажа следното. Проблемът е на различни плоскости. Едната плоскост на дискусията е дали е законосъобразно и позволява ли се от конституцията. Мисля, че както вече всички проверки от юридически компетентни лица бяха направени, стана ясно, че няма нарушение на конституцията, ако се запише такъв текст.
От друга страна, повечето аргументи и коментари са свързани с това дали е целесъобразно, което е съвсем различна плоскост и различна тема. Доколко управленски и стопански е оправдано да бъде централизирано или да бъде в определена степен децентрализирано – това вие като народни представители би трябвало да решите, по ваша преценка. Единственото нещо, което се получава може би като конфликт на текстове, е предложената ал. 3, която всъщност стана повод за обсъждане. Тя влиза в дисонанс с останалите текстове, където се казва, че “КРС разработва и предлага на МС”.
Затова като компромисно решение ви предлагам следното. Навсякъде, където в Законопроекта за далекосъобщенията се казва, че се приема наредба от председателя на комисията, вие да прецените дали да бъде председателят или МС. Но тази алинея да я няма, за да не е регламентиран въпросът кой внася в МС. Ако решите, че ще е Министерският съвет, той ще го приеме било внесено от КРС, било поради това, че го внася председателят на агенцията, който е счел да внесе нормативен акт. За да се излезе от този затворен кръг, вие решете по целесъобразност как желаете да бъде.
Предложението е ал. 3 да се заличи изцяло, за да няма конфликт с други текстове на Закона за далекосъобщенията.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
По § 2, 3, 4 и 5 няма предложения.
Моля да ги гласуваме така, както е текстът на вносителя.
За 17, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя тези текстове.
По § 6 има предложение на н.п. Иван Иванов, което е свързано с предишното му предложение. То е следното:
1. точка 1, б. “б” да отпадне.
Предложението на МС за § 6 е следното:
“§ 6. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1: а)…б) В т. 1 след думите “съобразно своята компетентност” се поставя запетая и се добавя “когато се обнародват в “Държавен вестник”.”
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Това е свързано с даването на право на председателя да издава поднормативни актове. Затова съм казал, че трябва да отпадне б. “б”. Член 14 на действащия закон, ал. 1 гласи:
“Чл. 14 (1) Министърът на транспорта…” С направеното предложение, което аз одобрявам, защото министърът на транспорта вече няма отношение по тази материя, такъв става председателят на държавната комисия.
С точка 1 “ председателят издава предвидените в закона подзаконови нормативни актове” – това е, което аз считам, че не трябва да се върши от председателя. Затова, когато казвам т. 1, б. “б” да отпадне, предлагам правото да се издават от него предвидените в закона подзаконови нормативни актове.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Така не се ли губи смисълът?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Не губи смисъл. Ако остане там т. 1, това означава, че се дава право на председателя на комисията да издава подзаконови нормативни актове. Ако се махне шапката на чл. 14, ал. 1, текстът става “Председателят на Държавната агенция … издава предвидените в закона подзаконови нормативни актове.” Аз искам да отпадне т. 1, защото пледирам Министерският съвет да издава тези актове. Това беше и целият разговор, който досега водихме.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Господин Иванов, предлагам Ви да обсъдите и друг вариант. Аналогично на правомощията на комисията в чл. 27, там е предвидено, че комисията изготвя проекти на нормативни актове и ги предлага на МС. Тази т. 1 можем да я редактираме по друг начин, така че тя да съдържа смисъла на Вашата ал. 3, която Вие оттеглихте… И за да няма конфликт с това какво прави агенцията и какво прави комисията или след това в тялото на закона при всяка наредба трябва да казваме по предложение на кой орган се приема съответният акт от МС, или тук трябва да изброим по кои членове се изготвят проектите за поднормативни актове.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: За да не се обърка, можем да напишем “в областта на информационните технологии и съобщенията”.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Не знам дали това е достатъчно. Не е ли много общо?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА (Правна дирекция на Министерството на транспорта): Всичките подзаконови нормативни актове, които са предвидени в закона за далекосъобщенията, независимо от кого се издават или се приемат, се изготвят от Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: В това спор няма. Въпросът е може ли КРС да подготвя за утвърждаване от МС подзаконовите актове в областта на информационните технологии? Мисля, че това трябва да го прави държавната агенция.
ДИМТЪРГЪНДЕВ: Колеги, аз отново ще поставя принципния въпрос, който постави и колегата Радослав Илиевски. Виждам едно нещо – тъгата по това, че агенцията вече не е министерство. Така е прието, може да се работи. С това, което казахме – за делегиране правомощия на агенцията, не обезсмисляме органа. Нека тая болка, че не е министерство, да я реализираме с този законов акт и да й дадем малко правомощия. Вие знаете как беше преди един мандат, когато имаше такъв Комитет. Тогава можеше, тогава нямаше проблеми.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Но Народното събрание с акта на гласуването на МС е одобрил сега друго.
ДИМТЪР ГЪНДЕВ: Добре, какво пречи в момент ада делегираме тези правомощия на тази агенция? За това говорим.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Същото това Народното събрание делегира нови правомощия на председателя на агенцията с гласуването на този закон.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Господин Иван Таушанов можеше да издава такива актове, господин Вачков не може да издава – така излиза.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Таушанов не е издавал наредби.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожа Мартинова предложи един текст,…
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Ако се върви в посока Министерският съвет да приема нормативните актове, т. 1 в конкретния случай трябва да се заличи. Вероятно, уважаеми господа депутати, трябва да решите кое е преобладаващото решение и оттам да се свържат и спорните текстове. В момента ,понеже не сме сигурни… Ако се реши, че МС ще замени текста, тогава т. 1 не може да съществува. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има 2 варианта – или да заменим “министърът на транспорт” и пишем вместо него “председателят на ДАИТС утвърждава или приема подзаконовите нормативни актове”, или пишем, че “МС по предложение на председателя на ДАИТС утвърждава, приема или издава подзаконови нормативни актове в областта на информационните технологии и съобщенията.
Други варианти няма.
РЕПЛИКИ: Нека тогава да ги гласуваме.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще повторя още един път: Има един принципен въпрос в целия законопроект т- кой да издава подзаконови нормативни актове. Единият текст ще бъде, че това е председателят на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения издава или приема подзаконови нормативни актове в областта (сферата) на информационните технологии и съобщенията.
Другият вариант е, че МС по предложение на председателя на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения приема подзаконови нормативни актове в еди коя си област.
Трябва ли да пишем “в областта”, за да разграничим това, което прави агенцията, и това, което има като задачи КРС съгласно Закона за далекосъобщенията.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Колегите уточниха, че всички подзаконови нормативни актове се подготвят от КРС.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Когато правехме ЗД, нямахме предвид създаването на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения. Според мен това не е в основата на КРС. Тук говорим за политика в тази област.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ Тук не става въпрос за правомощия, а за предмета.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Съвсем ясно трябва да стане, че концепцията на ЗД като действащ е била комисията да разработва проекти, министърът да ги издава или съответно МС да ги приема. И към момента такава е концепцията в действащия закон. Такава изобщо е нормативната база. Няма друго решение по отношение на нормативните актове.
Какъв е подходът сега в момента? или КРС ги предлага на председателя на агенцията и последният ги издава, или ги предлага на МС и той ги приема – това е вае решение.
Същевременно съвсем прави са колегите според мен, че ако агенцията не ги приема, до голяма степен се обезсмисля.
Същевременно с това, когато говорим за проекти на подзаконови нормативни актове, това не са само тези, предвидени в ЗД,изобщо не говорим за информационни технологии, защото в ЗД се регламентират актовете за далекосъобщенията, за пощенските съобщения – те са изрично предвидени. Не може да бъде издаден подзаконов нормативен акт, без изрично да е предвиден в законова разпоредба. Т.е. само тези, които са предвидени в ЗД, за тях говорим. Не говорим за някакви други, които ще бъдат издавани в областта на информационните технологии и за които не знаем, че ще бъдат издавани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАИТС ПЛАМЕН ВАЧКОВ : Съгласно приетите от страната ни по Глава 19 ангажименти, ние вероятно до м. юни следващата година ще трябва да приемем Закон за електронните съобщения. Ако не го приемем дотогава, казвам това, тъй като уважаеми членове на комисията, това ще бъде наша съвместна задача, няма да можем в края на 2006 г. да изпълним указанията на базата на този закон да издадем всички подзаконови актове. При това положение действително предстоят промени, които ще трябва да направим. Затова искам да кажа, че става дума за един период от време 6-8 месеца и според мен не би трябвало да създаваме (такова беше предложението на МС) ДАИТС, създадена с вашата воля като членове на парламента, да няма присъщите й функции, както и нейния председател. Какво ще се получи? В момента, в който ние изберем едното или другото решение, при едното от решенията МС може да издава тези актове, дори без да попита ДАИТС.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Това ще бъде по ваше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАИТС ПЛАМЕН ВАЧКОВ: Аз затова преди малко се намесих и попитах кой предлага на МС – това е много важно. Затова си позволявам да апелирам въпросът да бъде така решен, че да няма двусмислица, нормативна бъркотия, която след това да ни накара всички ние, и КРС, и ДАИТС, и МС да се чудим какво да правим.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Понеже 1-2 часа се въртим в кръг, трябва да сме наясно, че решението е политическо и кой ще отговаря. Това трябва да вземем като решение. Ясно е, че експертите изготвят наредбите. В нито едно министерство те не се готвят от министъра или председателя, или от зам.-министъра – лично и сам.
В Министерството на труда и социалната политика всичко, което касае безработицата и т.н., се изработва от Агенцията по заетостта, а министърът ги подписва и издава. Което касае социалното подпомагане…
РЕПЛИКА: Това са изпълнителни агенции, не са държавни агенции.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Нали МС избира държавните агенции. Той ще бъде политическият орган, който ще ги издава. Въпросът е да решим това като политика. Решим ли го като политика, юристите ще имат задачата да ги облекат в подходяща форма. Трябва да се разпише точно и ясно, че ДАИТС изготвя, а МС издава или както е правилният юридически термин.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Едната хипотеза е кой разработва, другата – кой утвърждава. Въпрос на наше решение е кого ще овластим.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Уважаеми колеги, господин председател, въпросът, който ме притеснява, е, че при съществуващата законова разпоредба КРС може да си внася в МС извън агенцията и да й се утвърждават подзаконови нормативни актове. Но тази комисия е създадена преди създаването на ДАИТС. Т.е. трябва да се променят и правомощията на комисията.
Според мен би трябвало ДАИТС да изготвя всичко – дали директно ще се утвърждават от нейния председател или в МС, но всичко според мен трябва да преминава през тази ДАИТС. В момента ние приемаме, че директно той има правото като председател да утвърждава. Тогава оставяме вратичка на КРС тя да си внася в МС.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Различни са функциите на КРС и на ДАИТС. Те имат нещо общо, но си имат и нещо съвсем различно. Ние не можем да кажем, че вместо КРС ще го прави ДАИТС. Вземете ЗД – други са функциите на КРС. Ние намесваме една нова дейност, при която те трябва да си подготвят също актове. А това, че те ще ги готвят заедно с КРС, или по друг начин – това не се разписва в закона. Това е златн оправило.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Подзаконов нормативен акт означава, че е под закона. Законът се гласува от Народното събрание. Следващото ниво е МС, министър. Другото е – прескачаме една отговорност и я даваме на едно образувание, което няма контрола на парламента и няма политически инструменти, с които ние да влияем върху него. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: За да прекратим спора, предлагам да гласуваме двата варианта. Единият вариант е, че председателят на ДАИТС разработва или утвърждава, а другият вариант е, че МС по предложение на ДАИТС приема подзаконовите нормативни актове в еди коя си област. Това е важният и голям въпрос, при който или ще поставим ново начало и изключение от всичко досегашно, или ще се придържаме към общата формула.
Първото предложение е така, както е текстът на МС – председателят на ДАИТС издава подзаконови нормативни актове в областта (в сферата) на информационните технологии и съобщения.
Моля да гласуваме този вариант.
За 6, против 7, въздържали се 2.
Този вариант не се приема. (Шум и реплики.)
Моля да прегласуваме този вариант.
За 6, против 7, въздържали се 2.
Този вариант не се приема.
Другото предложение е МС по предложение на председателя на ДАИТС приема подзаконовите нормативни актове в сферата (в областта) на информационните технологии и съобщенията. Това е с цел да не се бъркат функциите на КРС и на ДАИТС.
Ако пишем “в рамките на този закон” ще намесим отношенията с КРС.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Тезата Ви беше в съвсем различна плоскост. Ако сега приемем този вариант, ние рискуваме да дадем съвсем различни правомощия от предложените от МС.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Те не са различни, разписани са в закона. Говорим за новите правомощия на ДАИТС.
Добре, кажете трябвали да пишем “в сферата на…” или не?
ЗИНА ТРИФОНОВА: Подзаконовите актове са изрично предвидени в закона. Няма други подзаконови актове. Те са 28 подзаконови нормативни актове.
РУМЕН АНГЕЛОВ: След като това е така, защо трябва да го ограничаваме в сферата на информационните технологии?
ЗИНА ТРИФОНОВА: Няма нужда. Това са същите подзаконови нормативни актове.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Аз предлагам да не се добавя “в сферата”, за да няма сблъсък.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Тогава въобще този текст е излишен. (Шум и реплики.)
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Има смисъл да се каже това, когато МС приема такива актове по предложение на ДАИТС.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Но ние сме записали това в ЗД за КРС?! Но няма наредби, ние не сме ги разписали.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Тук всичко е свързано с определени наредби.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Кои?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Всички текстове, по които аз правя предложения.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 58 сега вие ги готвите, а по новия закон това ще прави ДАИТС.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Член 58 предвижда издаването на Наредба за реда и условията, при които се издават индивидуални лицензи.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Сега те се издават от министъра на транспорта, а по новия закон ще се издават от ДАИТС.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Не, МС ще ги издава.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Но четете текста на МС. Казвам ви, че е генерално объркано. В чл. 58 “Министърът на транспорта” се заменя с “председателя на държавната агенция”.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА (Правна дирекция на Министерството на транспорта): По предложението на законопроекта - да, предложено е да се издават от председателя на ДАИТС. Но всеки един проект на подзаконов акт се изготвя от КРС и се внася при…
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Къде пише, че се изготвя от КРС?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА (Правна дирекция на Министерството на транспорта): Навсякъде.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Говоря за наредбата по чл. 58.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Според мен генерално са объркани нещата – в КРС и в ДАИТС.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Член 27 определя правомощията на КРС. Това са т. 14 и т. 15, за които говорим в момента.
“Чл. 27. 14. Комисията изготвя и представя на министъра проекти на нормативни актове, предвидени в този закон, за издаване съобразно неговата компетентност.”
Аз не разбирам какво обсъждате в момента - че и някой друг изготвя актовете ли? По принцип идеята на ЗД е, че КРС разработва всички подзаконови актове, като едните предлага на министъра за приемане съобразно неговата компетенция, а другите директно на МС – съобразно компетентността на МС. Конструкцията на предложението на МС е там, където е било министър, КРС да продължи да ги предлага на председателя на агенцията и последният да ги издава. Там, където е било Министерският съвет, МС да продължи да ги издава.
Вие в момента искате двете неща да съберете на едно. Т.е. КРС разработва и внася всичко направо в МС. Или внася всичко в агенцията, а агенцията на свой ред го внася в МС. Трябва да е ясна концепцията, която искате да възприемете.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Ако сега КРС ги подготвя и ги внася в МС, тогава какво ще прави ДАИТС?
СТОЙЧО СТОЙКОВ: Господин председател, уважаеми господа депутати, искам да направя едно предложение. Ние говорим за ЗИД на ЗД. Този закон досега е работил. Функциите, които тогава са изпълнявани от министъра на транспорта и съобщенията, сега ще се изпълняват от председателя на тази агенция. И всички тези актове, които са готвени преди, сега ще се готвят от него. Предложените текстове просто са замяна на израза “министър на транспорта и съобщенията” с “председател на ДАИТС”. Функциите на КРС се запазват, там няма промени, те са част от закона, който работи в момента и този закон досега е работил и ще работи и следващата година. Така че всички тези неща, които се предлага да отидат в МС и се натовари МС – 30 наредби ще издава комисията и 30 наредби ще издава агенцията, кой е този орган, който ще казва кое е вярно и кое не е. Много ви моля, нека това, което досега е работило, нека да продължи да работи по същия начин.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Вие се връщате на едно нещо и на него си държите. Всички се убедихте, че това е същността. (Шум и реплики. Общ разговор.)
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, господин Иванов оттегли предложението си по § 1а.
Минаваме към гласуване. Много е неприятно, когато идва нещо, по което комисията трябва да взима решението.
Моля да гласуваме предложението на г-н Иванов в чл. 14, ал. 1, б. “б” от предложението на вносителя да отпадне.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Това е същностното предложение, т.е. аз предлагам МС да издава подзаконовите актове.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Разбрахте, че става въпрос за някакви си 6 месеца, докато излезе новият Закон за електронните съобщения.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Това трябва да се разбере и от представителите на МС. Те считат, че ние трябва да разберем какво е и искат се да се наруши принципът в рамките на 56 месеца. Защо да се наруши за толкова малко време? Кажете една друга държавна агенция, която да върши това?
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Моля да гласуваме предложението на г-н Иванов в т. 1 на § 6 б. “б” да отпадне.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Ще обясня за последен път. Предлагам да отпадне правото, което иначе би се дало с т. 1 на председателя на ДАИТС да издава подзаконовите нормативни актове съобразно своята компетентност. Това е в съответствие с останалите мои предложения, че това ще се прави от МС. МС да приема актове разработени, предложени и внесени в МС от председателя на ДАИТС. Да се подчертае, че председателят върши тези дейности н МС поема своите отговорности с акта на гласуването на тези актове.
Искам да отпадне т. 1 от чл. 14.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Но Вие сте написали “т. 1, б. ”б”?
Моля да гласуваме това коригирано предложение на господин Иванов - от чл. 14 да отпадне т. 1.
За 3, против 8, въздържали се 2.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме второто предложение на господин Иванов по § 6.
За 3, против 7, въздържали се 3.
Второто предложение на господин Иванов също не се подкрепя.
Моля да гласуваме текста на МС за § 6.
За 8, против 1, въздържал се 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
От § 7 до § 12 няма предложения. Ако по тях няма изказвания, предлагам да ги гласуваме ан блок.
За 12, против и въздържали се няма.
Текстовете на § от 7 до 12 са приети.
По § 13 има предложение на г-н Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин председател, оттук нататък определено всички останали мои предложения комисията ще ги отхвърли. Аз не ги оттеглям, но няма смисъл подред да ги подлагате на гласуване, защото комисията вече се изказа по моето първо основно предложение.
Ще взема думата едва накрая, когато имам предложения по Преходните и заключителните разпоредби.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, при това положение предложенията на г-н Иванов по § 13, по § 15, по § 16, § 17, § 21, § 23, § 24, § 25, § 26, § 27 и § 29 се приемат за отхвърлени.
Моля да гласуваме от § 13 до § 29 включително.
За 12, против и въздържали се няма.
Текстовете на вносителя се подкрепят.
По § 30 има предложение думите “министъра на транспорта и министъра на регионалното развитие и благоустройството “ да се заменят с “МС”.
По § 30, 33 и § 34 също има предложения на н.п. Иван Иванов, които се отхвърлят.
Моля да гласуваме до § 35 включително.
За 12, против и въздържали се няма.
Текстовете се подкрепят.
Стигнахме до Преходните и заключителните разпоредби.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Моето предложение по § 40 е в същия контекст, така че очевидно и то се отхвърля от комисията.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, моля да гласуваме от § 36 до § 41 включително.
За 11, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
По § 42 господин Иванов има предложение т. 1 и 2 да отпаднат.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин председателю, тук предложенията ми са три и независимо от гласуването на комисията аз ще ги обоснова накратко.
Първото е по закона за безопасното използване на ядрената енергия – закон, абсолютно различен от това, което има за обект на дейност нашата комисия. Предложенията са кои да бъдат членове на УС на фонда – има представители от едно, от друго министерство. Не смятам, че КТС трябва да се произнася върху материя, която изобщо не е в компетентностите на нашата комисия и ние да определяме кои ще бъдат членове на управителен съвет по безопасно използване на ядрената енергия. Това е работа на Комисията по икономическата политика.
Второто ми предложение е по § 45. в него се визира Законът за генетично модифицираните организми – също извън предмета на работа на нашата комисия. Иска се замяна на думите “Министерство на икономиката” с “Министерство на икономиката и енергетиката”. На пръв поглед това е формално, но зависи от текстовете на закона. Ако някой от тук присъстващите ми каже какво съдържа чл. 111 от този Закон за генетично модифицираните организми, тогава нямам нищо против, ще разбера, че с убеденост някой гласува по този начин.
И последното, което е и най-фрапиращо, е по § 55, с който се правят изменения в Закона за здравето. Там се иска в два члена отново замяна на думите “министър на икономиката” с “министър на икономиката и енергетиката”. Това обезсмисля работата на комисията и с право журналистите утре могат да го представят на страницата за хумор. Не може комисията да се ангажира с дейност, която други са решили да не си я свършат.
И последното предложение е по § 68, споменах го и предишния път. Той е пък съвсем скандален. В Закона за управление на отпадъците ние се произнасяме за лицензите за търговска дейност с отпадъци от черни ни цветни метали. Не знам дали това трябва да е предметът на дейност на КТС. Според мен не трябва. Затова съм предложил тези 4 параграфа от ПЗР да отпаднат. Да се разгледат от комисиите по компетентност.
Всички останали параграфи, където “Министерството на транспорта и съобщенията” трябва да бъде заменено с “Министерството на транспорта” и съответно министърът да остане само като “министър на транспорта”, дори в тези параграфи, където в т. 1, 2 и 3 това нещо се върши, аз не възразявам. Това наистина е в областта на нашата компетентност.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, пак ще припомня, че в Закона за туризма коригират само там, където се променя “Министерство на културата и туризма” в “Министерство на културата” и “министър на културата и туризма” в “министър на културата”. Аз също не искам утре да създаваме смехотворни неща в пленарната зала и да променям министрите на икономиката и т.н. Ще променяме само там, където има замяна на “министър на транспорта и съобщенията” с “министър на транспорта”. Не е ясно защо беше избран точно този закон, за да се оправят структурните промени. Така е в Закона за туризма, в Закона за професионалното обучение и т.н. Казах и миналия път, че трябва да се намери подходяща форма, защото минаха вече 10 закона, но те не се сетиха да променят тези изрази в Закона за здравето, в Закона за опазване на околната среда. Не ги промениха, а в един момент се сетиха и казаха в този закон да се оправи всичко.
По принцип съм “за” там, където има замяна на “министър на транспорта и съобщенията” с “министър на транспорта”, а за всичко останало да си намерят подходящата форма.
Второ, не може с този закон да определяме членове на Управителния съвет на Фонда за безопасно използване на ядрената енергия. Нека те си го внесат.
Нека възприемем този основен принцип, който казах преди малко, а където са отговорни други министерства - те да си оправят законите. Не може с нашата комисия да покриваме работата на всички останали комисии.
МАРИАНА ГИНЕВА: В § 65 измененията по Закона за статистиката трябва да останат, тъй като касаят Министерство на транспорта. Последният закон за изменение и допълнение е приет на 11 октомври и там вече не съществуват тези думи. А тук вносителите не са виновни, защото законопроектът е внесен на 6 октомври. И сега този член 14, ал. 2 звучи така: “Чл. 14. (2) Националният статистически съвет се състои от представители на: Министерския съвет, министерствата (изредени), БНБ, КЗК, НОИ и председателя на Националния статистически институт, който е председател на съвета”. Моето предложение е след думата “министерствата” да се добави “председателят на ДАИТС”, защото той излиза вече от обсега на министерството.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: И оставаме само текстовете, отнасящи се до МТ.
Законът за устройство на територията се гледа на първо четене – да си направят промените, защо ние да ги правим.
Колеги, има принципно предложение – в този законопроект да променим само онези, които са свързани с МТ и ДАИТС – това ни е работата. Останалите комисии да бъдат любезни и да си коригират законите, които са от тяхна компетентност. Приемаме и бележката на госпожа Гинева по Закона за статистиката, защото той вече е приет.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА (Правна дирекция на Министерството на транспорта): Само една добавка - Законът за движение по пътищата миналата седмица беше обнародван и вече навсякъде е направена замяната.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Там го коригирахме.
Ще гледаме следващата седмица Закона за автомобилните превози – там също ще го коригираме. Защо да пишем тези неща тук?
Моля да гласуваме тези промени.
За 11, против и въздържали се няма.
Промените се приемат с това уточнение.
Колеги, следващото заседание ще бъде в четвъртък от 14.30 ч. по Второ четене на Закона за автомобилните превози.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17.55 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Стенограф:
/Виржиния Петрова/