Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г., № 502-01-46, внесен от Министерски съвет на 31. 10. 2005 г. - ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ

---

На 9 ноември, сряда, се проведе заседание на Комисията по транспорт и съобщения. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, №502-01-46, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 31.10.2005 г. – за ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.

Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от Радослав Илиевски.


* * *

ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
От регистрираните народни представители е видно, че имаме необходимия кворум – над 50% от членовете на комисията са в залата, и можем да започнем работа на днешното извънредно заседание.
Дневният ред ви е раздаден, точката е една-единствена – Разглеждане на законопроект за Държавния бюджет на Република България №502-01-46, внесена от Министерския съвет на 31 октомври за първо гласуване в частта му за Министерството на транспорта.
Материалите са ви раздадени достатъчно рано, близо седмица, всеки от вас е имал възможност да се запознае с тях. Имате и становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Предлагам да започнем работа и дискусия по предложения материал.
Преди това от Министерството на финансите, ако имат някакви бележки, заповядайте, господин Дацов.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ – зам.-министър на финансите:
Благодаря, господин Председател.
Мисля да спазим традицията и както всяка година, да направя едно кратко представяне, общо взето, първо на рамката на Държавния бюджет и след това да ви дам една обща картина, защото това, което е представено на вашето внимание – разходите за транспорт, се съдържат в няколко различни бюджета, така че всички вие да имате една обща представа.
Ако ми позволите, съвсем накратко ще се спра на макроикономическите параметри.
Както знаете, проектът за Държавен бюджет за 2006 г. е съставен при следните допускания.
Размер на брутния вътрешен продукт – 45 милиарда 615 милиона лева. Предвиден реален ръст на брутния вътрешен продукт от 5,5%. Но и това е една цифра, която е силно дискусируема. Може да бъде и по-малко с оглед на това, че като цяло има стагнация на икономиката и в Европа, а нашата икономика става все по-силно зависима от това, което се случва на този пазар. А също така знаете, че никой не може да предвиди, след това, което се случи тази година, накъде ще се развият цените на петрола.
Така че не мога да дам оценка много или малко са тези 5,5%. Те са направени при определени макроикономически допускания. Инфлацията в края на 2006 г. се предвижда да бъде около 4,9%, а средносрочната инфлация е 5,8%. Това се дължи основно поради преноса на инфлация от тази година и пак е основно поради изменение на цените на петрола.
Валутният курс – заложено е ниво 1,61 лева за долар, а цената на петрола – 61,4 долара за барел, като последните две величини – цената на петрола и валутният курс, Министерството на финансите и Агенцията за икономически анализи не прогнозира с наши собствени сили, ние ползваме прогнозата на Европейската комисия, която вече от тази година я изпраща и на нашата Агенцията за икономически анализи и прогнози, а също така и прогнозата на Международния валутен фонд в тази област не е много по-различна.
Като цяло в проекта на закона са залегнали няколко основни цели: поддържането на макроикономическа стабилност; подготовката на Република България за членство в Европейския съюз; поддържането на устойчивия икономически растеж и повишаване на социалната отговорност.
Съвсем накратко бих подчертал, че това е първият проектобюджет от началото на прехода, в който е заложен нулев дефицит. Знаете, че независимо че през последните няколко години завършваме обикновено на превишение, винаги бюджетът, който се внасяше в Народното събрание, обикновено беше на дефицит. Това е първият бюджет, който в рамките на последните 15 години, на базата на планиране, се внася в Народното събрание балансиран.
Този бюджет основната причина да бъде балансиран е високото ниво на дефицита по текущата сметка, което изисква да бъдем малко по-внимателни. Тъй като сме страна във валутен борд, единственият ефективен механизъм за реагиране на това негативно салдо и евентуалните финансови рискове за банковата съдебната система единствено управлението може да стане през дефицита на бюджета.
Заложено е ниво на публичните разходи естествено и на публичните приходи, щом бюджетът е балансиран, на ниво от 40% от брутния вътрешен продукт. Тези 40% от брутния вътрешен продукт представляват 18 милиарда 258 милиона лева приходи, което в областта на приходите е с 12,4% повече спрямо 2005 г., а в областта на разходите съответно тези 18 милиарда 258 милиона лева са 40% от брутния вътрешен продукт, от които нелихвените разходи възлизат на 38,6% от брутния вътрешен продукт, което е нарастване спрямо 2005 г.
Още една хоризонтална политика – политиката на доходите. Заложено е увеличение на заплатите в бюджетния сектор с 6% от средата на следващата година и размер на минималната работна заплата от 160 лв. от началото на годината. Увеличаването на пенсиите също се предвижда да стане от началото на годината с 5%, което означава, че се осигуряват като цяло и в двете сфери - в рамките на работната заплата и в сферата на пенсиите, реални ръстове между 3 и 4%.
Общите разходи за 2006 г., които са предвидени по консолидираната фискална програма за група “Транспорт и съобщения”, е в размер на 1 милиард и 76 милиона лева, което представлява 2,4% от брутния вътрешен продукт и 5,9% от общите разходи по консолидираната фискална програма. От тези средства 408 милиона лева приблизително са за текущи разходи и 668 милиона лева са за капиталови разходи.
Средствата са разпределени по видове бюджети, както следва.
По министерства и ведомства предвидените средства в групата “Транспорт и съобщения” са в размер на 564 милиона лева, или спрямо общите разходи от тази група по консолидираната фискална програма – 53%, от които за текущи разходи са предвидени 221,7 милиона лева, а за капиталови разходи – 342 милиона лева.
Разпределението на средствата по първостепенни разпоредители с бюджетни кредити е както следва.
За Министерството на транспорта са разчетени средства в група “Транспорт и съобщения” в размер на 146 милиона лева, от които 108 хиляди лева за капиталови разходи и 38 милиона лева за текущи разходи и са предназначени за изпълнението на следните програми на министерството. (Може би трябва да ги прескоча, тъй като господин министърът по-нататък надявам се ще представи, тъй като двете министерства имат програмни бюджети и дискусията, общо взето, може би трябва да се завърти в рамките на тези програмни бюджети, където подробно е описано какво смятат да правят отделните ведомства през следващата година.) Бих се спрял само на това, че от разчетените средства в група “Транспорт и съобщения” за проекта “Дунав мост”-2 са осигурени общи капиталови разходи 28,7 милиона лева, от които външно финансиране 28 милиона лева и съфинансиране на капиталовите разходи 0,6 милиона лева.
За проекта “Реконструкция и електрификация на железопътна линия Пловдив – Свиленград” са осигурени общо капиталови разходи в размер на 55 милиона лева. Допълнително са осигурени и средства за погашение по заема от Европейската инвестиционна банка в размер на 8,2 милиона лева.
Осигурени са също така 5,6 милиона лева за строителство на Зимовник за презимуване на 39 речни кораба, плаващи по река Дунав.
За довършителното строителство на пътната връзка от бул. Брюксел към нов пътнически терминал на летище София са предвидени 4,9 милиона лева.
В дейността на транспорта и съобщенията към Министерството на транспорта са заети 1581 щатни бройки.
За Министерството на регионалното развитие и благоустройството, специално в група “Транспорт и съобщения” по проектобюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са разчетени средства в размер на 399 милиона лева за изпълнение на следните основни програми: доизграждане на автомагистралите в България, модернизиране на основната пътна мрежа в страната, трансграничните преходи и т.н. От тези 399 милиона лева са предвидени 223 милиона лева за капиталови разходи и 175,4 милиона лева за текущи разходи.
Бих се спрял само на това, че разчетените приходи от винетни такси за следващата година възлизат на 169 милиона лева, чрез които ще бъдат финансирани съответните дейности. Разчетените разходи на Изпълнителна агенция “Пътища” за 2005 г. са в размер на 230,3 милиона лева, в това число за текущи разходи 82 милиона лева и за капиталови разходи 147,5 милиона лева.
Комисия за регулиране на съобщенията. За издръжка и осъществяване на дейностите по регулиране и контрол на далекосъобщителния сектор в България, регулиране и контрол на пощенските услуги съответно са разчетени разходи в размер на 9,7 милиона лева, от които 4 милиона лева са за капиталови разходи и 5,7 милиона лева за текущи дейности. В комисията са заети общо 213 щатни бройки.
Държавна агенция за информационни технологии и съобщения към Министерския съвет. За издръжката и осъществяването на дейностите по развитие на информационните технологии и съобщенията са предвидени средства в размер на 9,1 милиона лева, от които 6,5 милиона лева са капиталови.
Средствата, предвидени за група “Транспорт” в централния бюджет, са както следва. Те са на обща сума 228, 2 милиона лева, от които за издръжка са 23 милиона лева, субсидии за нефинансови предприятия 91 милиона лева и капиталови разходи общо 114,2 милиона лева, от които капиталови трансфери 94,2 милиона лева.
Ако е нужно, мога да направя описание точно за какво са предназначени тези средства или съответните министри… Само бих добавил съвсем кратко в изложението си – средствата по националния бюджет, тъй като в огромната си част финансирането на програмите и в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в Министерството на транспорта става чрез средства по предприсъединителните европейски програми. Тези средства не се намират съответно в техните бюджети, те се намират в бюджета на Националния фонд, но фактически се управляват като проекти от тези министерства.
По проектобюджета за 2006 г. в Националния фонд са предвидени 150,7 милиона лева, като средствата от Европейския съюз са съответно за капиталови разходи 146,4 милиона лева и 4,3 милиона лева за текуща издръжка.
По отношение на програмата ИСПА в сектор “Транспорт” най-голямата част от разчетените средства за 2006 г. съответно са предвидени за проект “Изграждане на магистралата Люлин – Околовръстно шосе София – Даскалово”, по който тече тръжна процедура и се очаква в началото на годината да бъдат подписани договорите за строителство и строителен надзор. Надявам се господин Михалевски да потвърди това нещо.
Относително голям е и делът на планираните средства за проект “Железопътна линия Пловдив – Свиленград”, по който вече има подписан договор за строителство и с очакваното подписване на договора за строителния надзор до края на 2005 г. ще започне реалното изпълнение на проекта.
Продължава изпълнението на проектите “Реконструкция, развитие и разширяване на летище София” и “Възстановяване на транзитни пътища” – проект 3, част от паневропейския транспортен коридор, които през 2006 г. ще навлязат в своята заключителна фаза. Аз бих казал, че проектите, които трябва да бъдат завършени през следващата година, съвместно транспорт и околна среда, са на стойност 441 милиона лева.
По общинските бюджети съвсем накратко. За общинските бюджети са предвидени 133,8 милиона лева, от които за капиталови разходи 65,1 милиона лева и за текущи разходи 68,7 милиона лева, като това са изцяло местни дейности. Тези прогнози съответно са направени на база на информацията, която е получена от Националното сдружение на общините и на базата на наши прогнози.
Това е накратко рамката на финансовите средства, които са предвидени за следващата година за сектор “Транспорт и съобщения”. С колегите с удоволствие ще отговорим на вашите въпроси.
Само едно нещо, което искам да добавя, за да насочим малко дискусията. Тъй като всички министерства, които са заети в този сектор, имат програмни бюджети, от догодина, ако сте обърнали внимание, ние предлагаме тези министерства да внесат в Народното събрание своите бюджети, вече не по традиционния начин, както е в момента, а на програмна база. Тоест вие ще одобрявате бюджетите на отделните министерства, отделно от проекта на Държавния бюджет, който ще бъде само общата събирателна част. Освен това ще бъде практикуван за пръв път така нареченият секторен подход, при който един министър ще определя политиките, а след това ще се разпределят средствата за изпълнение по отделните министерства и затова може би като пожелание – да обърнем малко дискусията и извън това, което не достига, а така както се прави обикновено, за какво ще използваме тези средства, които са предвидени в бюджетите на министерствата, които изобщо не са малки, и какви цели в края на краищата ще постигнем с тях. Защото средствата, които се дават, все пак са за да изпълним поети ангажименти и да предоставим определени услуги на населението.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
И аз Ви благодаря.
Може би да чуем и заместник-министър Михалевски, тъй като те имат становище на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и тогава да чуем министър Мутафчиев, който днес е наш домакин.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството:
Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители,
Господин Министър,
Колеги,
Аз ще бъда изключително кратък, тъй като не смятам да се жалваме, а просто ще коментираме какво е като рискове, които възникват на база на това, което за момента имаме като бюджетна рамка, тъй като ние самите още не сме имали достатъчно време да разпределим тази бюджетна рамка, която ни дава Министерството на финансите вътре в рамките на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Но оперирайки с цифрите като увеличение примерно на капиталовите разходи и разходите за текуща издръжка, бих казал, че ние сме в състояние, в което наистина ще трябва да подходим – това, което каза и зам.-министър Дацов – малко повече като политици, защото явно е, че недостигът е доста сериозен и примерно като цяло на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са удовлетворени около 55% от исканията.
Бих казал само, че това нарастване, което е по отношение на републиканските пътища, републиканската пътна мрежа, е 5,10% спрямо настоящия Закон за Държавния бюджет за следващата година, което ни поставя пред риск да не можем да изпълним по-нататък частта на републиканската пътна мрежа.
По отношение на текущата издръжка увеличението, което е базирано на 8,44%, също ще постави под доста сериозен риск изпълнението, тъй като само цифрата, която ние сме разчели чрез Изпълнителна агенция “Пътища” за републиканската пътна мрежа, в това число материалите за зимно поддържане, самата зимна поддръжка, текущият ремонт, възлизат на 222 милиона лева, които определено няма да могат да ни стигнат. А състоянието на републиканската пътна мрежа към днешна дата е такова, че около 36% от пътищата са в крайно лошо състояние. Това включва автомагистралите І, ІІ и ІІІ клас.
Друг голям проблем, който само ще маркирам, е общинската пътна мрежа. Ние бяхме поискали пред Министерството на финансите увеличаване от 35 милиона на 50 милиона лева. Извън това са средствата, които се дават отделно от Министерството на финансите. Тук, разбира се, един от компромисните варианти е поне да бъде компенсирано нереализираното увеличение през 2004 г., 2005 г. и следващата 2006 г., тъй като реалността е такава – и това е може би най-важната цифра, че общинската пътна мрежа, която в момента възлиза близо на 18 000 км, е съпоставима по дължина с републиканската пътна мрежа, а в момента тече нейното сертифициране точно като дължина и може би ще има още малко известно увеличение, тъй като възникват много местни пътища. Истината е, че с тези пари, които са предвидени, ние и при сегашните нива на цените на горивата, които са основен компонент в пътно-строителните работи, ще можем да преасфалтираме около 7%. Само от гледна точка на това, че един такъв път, който все пак не е предвиден и не е проектиран като висок клас натоварване, неговата рехабилитация би следвало да се извършва между 7 и 8 години. Тоест вие сами можете да направите сметка, че все пак, за да можем да поддържаме тези пътища, изключвам тяхното много тежко състояние като общинска пътна мрежа, това е до най-малките населени места, има достатъчно народни представители от такива места, където имат страшно много голяма дължина на тези пътища, все пак трябваше поне цифрата да се колебае около 50 милиона. Но, както се казва, това са условията.
И другото, което е, ние поставяме на вниманието на комисията едно предложение, което е изразено в становището на министър Гагаузов по отношение на начина на разпределението на тези средства за общинската пътна мрежа. Тя се отнася до това, че по практиката от последната бюджетна година – 2005, те бяха вкарани в Постановление на Министерския съвет в началото на 2005 г.
Няма подробно да се спирам, изложено е в становището какви са мотивите. Все пак сме дали примерен текст на §54 – това да става в рамките на 31 март 2006 г. по ред, определен от Министерския съвет, тъй като практиката показва, че много пъти ни се налага да правим вътрешни компенсирани замени между разходите за текуща поддръжка, зимна поддръжка и безопасност, а това веднага се утежнява, тъй като трябва да става с акт на Министерския съвет. И затова сме го предложили на вашето внимание за коментар.
В общи линии наистина предстоят изключително важни проекти и голяма част от капиталовите разходи на Изпълнителна агенция “Пътища” и министерството са блокирани от така наречените държавни инвестиционни заеми. Ние ще се опитаме и предстои в следващите дни съвместно с Министерството на финансите, с Министерството на транспорта да обсъждаме един нов подход към републиканската пътна мрежа. И тук ще си позволя само да направя този коментар, че действително сега е времето да можем да определим и от гледна точка на възможностите, които ще имаме като страна член на Европейския съюз и възможността да мобилизираме собствени бюджетни ресурси и да мобилизираме частни такива. Това ще стане може би в следващите месеци и ще разчитаме изключително на вашата подкрепа и вашето мнение да наложим един модел, при който да отворим път, ефективен както на реализацията на европейските фондове и на системата за финансиране, така и на реализацията на много и различни форми на публично частно партньорство. Защото определено при този механизъм на финансиране, дори и със средствата на Европейския съюз, ние няма като държава да бъдем в състояние да можем да приведем нашата пътна мрежа общо в такива стандарти, че тя да бъде удовлетворителна както за жизнения стандарт на населението, така и за интересите на икономически активните субекти.
С това ще ми позволите засега да завърша и съм готов да отговарям на всякакви въпроси.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
Благодаря, господин Михалевски.
Господин Министър, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ – министър на транспорта и съобщенията:
Благодаря, господин Председател.
Бюджетът, който разглеждаме днес, е бюджетът на Министерския съвет, който е предложен в Народното събрание, така че не може и дума да става за жалване, защото Министерският съвет е направил всичко възможно да намери най-добрия баланс от приходите, които очакваме за 2006 г. – нали така, господин Дацов? - и това, което можем да направим като разходи. Друг е въпросът, че трябва да се търсят и пътища, по които да решим и останалите проблеми, изхождайки от ситуацията, в която се намира страната от нелеката финансова страна.
Кои са изходните условия, на база на които е изграден бюджетът на Министерството на транспорта?
Ще започна така. В историята, знаете, че с решение на Министерския съвет от 24 юни 2005 г. бе създадена Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”. Това беше вследствие на решение на Конституционния съд по Закона за пристанищата – един закон, който предстои да бъде гледан в комисията. На база на това бройките бяха увеличени от 69 на 140 и с едно последващо решение на Министерския съвет това го утвърдихме до края на 2005 г. Сега Пристанищна администрация е предвидена като такава за 2006 г. След като стане изменението на закона, разбира се, ще има и корекции в бюджета за 2006 г.
С Постановление №168 на Министерския съвет е създаден нов второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на транспорта, това е Държавната мрежа за сигурност и отбрана. Фактически тя започва да работи като изпълнителна агенция и от 1 януари 2006 г. струва ми се, с численост 950 човека. На основание на измененията на Закона за далекосъобщенията е изключен от структурата на Министерството на транспорта второстепенен разпоредител Развитие на съобщенията, информационните и комуникационни технологии. Това е на база на разделението на Министерството на транспорта, на излизането на съобщенията от Министерството на транспорта и образуването на новата Изпълнителна агенция по информационни технологии и съобщения.
Предстои една промяна въз основа на Закона за пощенските услуги, където второстепенен разпоредител излиза от структурата на Министерството на транспорта, вероятно в 2006 г. – това е специалната куриерска служба, която ще бъде към Министерството на администрацията.
Какви са натуралните показатели? Най-напред искам да ви кажа, че сте получили една пълна информация, аз затова ще бъда максимално кратък. Тук има включително направените изводи от бюджета, който е предложен на вниманието на Народното събрание, така че ще имате възможност да ми зададете въпроси. Аз ще кажа само няколко думи за натуралните показатели на приходите и, разбира се, за разходите и капиталовите разходи.
Колона уточнен план за 2004 г. – отразено е излизането на Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” с 68 щатни бройки. Със Закона за бюджета за 2005 г. числеността на персонала на Министерството на транспорта е увеличена спрямо 2004 г. с 29 щатни бройки. Сега сме обратно, върнали сме по-малко, отколкото в 2005 г. в бюджета, сега с новия устройствен правилник самото министерство ще бъде 277, а с новата структура, за която ви казах като второстепенен разпоредител, общо за 2006 г. ще бъде 3360.
Какви са приходите?
Приходите се формират основно от държавните такси по Тарифа №5 за таксите, които се събират от Министерството на транспорта. В приходите се включват и лихвите по държавните инвестиционни заеми с краен бенефициент търговското дружество.
Какви са показателите?
Държавни такси за 2004 г. – 56 829 910.
Законът за бюджета 2005 г. – 39 998 910.
И коригираният за 2005 г. – 53 798 910.
Тази корекция става на база на излизането на Пристанищна администрация, за която ви говорих.
Проект на Закона за бюджета за 2006 г. – 79 921 874. Значи 20 милиона повече от това, което е за 2005 г. Това е общото, а 71 милиона са държавните такси.
Други, неданъчни приходи – 1 538 200 лв. за 2004 г.; 810 200 за 2005 г., запазват се с коригиране; и проектът за бюджет 2006 г. са 1 020 200 лв.
Приходи от лихви с краен бенефициент търговско дружество – 10 631 890 лв. за 2004 г.; Законът за бюджета 2005 г. – 5 046 440 лв.; Проектът за бюджета 2006 г. - 7 524 780 лв.
Намалението на приходите през 2005 г. спрямо 2004 г. по Закона за бюджета се дължи на преобразуването на Пристанищна администрация в Национална компания “Пристанища”.
Ръстът на приходите за 2006 г. спрямо 2005 г. се дължи на целогодишното присъствие на Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” в бюджета на Министерството на транспорта.
И още едно увеличение имаме – това е от увеличението на приходите на летищата във Варна и в Бургас.
Разходи.
Общите разходи по бюджета на Министерството на транспорта за 2006 г. са 191 497 918 лв., при 115 340 784 лв. за 2005 г. Ръстът е 66%.
Тук няма да се спирам, господин Дацов каза за капиталовите разходи и за кои проекти са предвидени да бъдат финансирани от бюджета. Искам само да ви кажа, че в частта на текущите разходи завишението спрямо коригирания бюджет за 2005 г. е 21%, а в частта на капиталовите разходи е 55%.
Текущи разходи.
Текущи нелихвени разходи – 2005 г. 51 049 430 лв. на 62 0552 885 лв.
Лихви – 10 046 730 лв. на 15 637 790 лв.
Върху текущите нелихвени разходи за 2005 г. оказва влияние преобразуването отново на Изпълнителната агенция и създаването на Изпълнителна агенция “ДМСО” от 1 юли 2006 г.
Само с няколко думи за капиталовите трансфери. Те не бяха споменати от господин Дацов.
Летище София за 2005 г. са били 9 милиона 241 лева, за 2006 г. са 14 милиона 175 лева. Чета ви обаче корекцията, а не първоначално колко е било в Закона за бюджета.
Пристанище Бургас – 20 милиона лева за 2005 г., 20 милиона лева остават за 2006 г.
Пристанище Лом – няма предвидени за тази година.
Железопътна инфраструктура от 41 милиона и 300 (но това е с корекция, включително тези 17 милиона, които допълнително прехвърлихме по авариите в края на миналия месец, те влизат в тази сума) става на 60 милиона.
Значи по бюджета за железопътната инфраструктура за 2005 г. са били 24 милиона. Значи почти двойно е увеличението.
Тук искам да ви кажа, че тези средства са ни достатъчни за една изоставаща инфраструктура, каквато е железопътната, но трябва да се търсят включително и варианти за определени проекти, които могат да бъдат финансирани и кредитирани чрез заеми, държавно гарантирани. Разбира се, има процедура, по която държавата трябва да прецени до каква степен може да си позволи подобни гаранции за кредитите. И за тази година вие знаете, че имахме още допълнително 34 милиона лева, което беше за отстраняване на авариите, които са в железопътната инфраструктура, на база на наводненията.
Субсидии на търговските дружества, тоест, не субсидии, ще ви моля да го поправите, а това са обществени услуги, които заплаща държавата.
БДЖ ЕАД – 70 милиона лева за 2005 г., 74 милиона лева за 2006 г.
Български пощи, за обществени услуги ще получи 1 милиона лева от бюджета, колкото е получила и 2005 г.
Няма да се спирам на отделните проекти. Аз споменах, че зам.-министърът на финансите говори за тях. Ако имате някои конкретни въпроси, моля. Ние отделно сме ви представили за всеки инвестиционен проект какви точно суми са необходими, къде ще се изразходват, включително и какво е състоянието. В момента виждам, че г-жа Господинова е тук, значи е приключил управителният комитет по проекта “Дунав мост”-2. Там нещата също тръгват в добра посока и аз съм оптимист, че ще можем да влезем вече в графика, който днес беше представен пред управителния комитет.
Това е с няколко думи.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
Благодаря Ви, господин Министър. Г-жа Господинова ще я чуем накрая, след като гласуваме бюджета, защото все пак това е интересно за всички ни.
Моля от народните представители, който желае да вземе отношение по проблема, да заповяда.
Заповядайте, г-жа Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА:
Искам да попитам в перото “Капиталов трансфер от Републиканския бюджет за железопътна инфраструктура” – там са отделени 60 милиона лева. Това е една щекотлива тема. Знаем всички, че има железопътна инфраструктура за страната за участъци, където повече от 50 години не са правени ремонти и едва ли не е рисково пътуването по тези пътища. Подкрепени ли са тези пари с някакъв списъчен състав на участъци от железопътната инфраструктура в страната, има ли такъв и би ли могло да ни бъде предоставен, за да знаем закъде става дума?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:
Има списък, на база на който са изготвени участъците, които са критични, но предстои неговото актуализиране, защото, честно да ви кажа, по мое мнение има малко хаотичност, не са насочени към конкретни направления и то включително за обекти, които трябва спешно да бъдат направени. Така че след корекцията ще ви предоставим този списък по какъв начин и кои ще бъдат участъците, които ще бъдат възстановени, ремонтирани, рехабилитирани от средствата, които са отпуснати за капиталов трансфер в бюджета за 2006 г. Но засега също има готовност, има предложения даже от ръководството на железопътната инфраструктура, какви са техните виждания. Ще ги обсъдим и вече в един краен вариант ще ви ги представим на комисията да видите.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
Други? Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ:
Господин Председателю, преди всичко аз наистина изказвам дълбоко съжаление, че именно сега се провежда заседанието на комисията. В момента от 15 минути тече заседанието на Комисията по енергетика, на което буквално след малко трябва да отида, защото там се обсъжда бюджетът с участието на министър Румен Овчаров.
Второ, редовното заседание на нашата комисия е в четвъртък.
И на трето място, при цялото ми уважение към министър Мутафчиев, мисля, че дори институционално не е правилно да се проведе заседанието на комисията на Народното събрание тук по въпроса на Държавния бюджет. Други заседания сме провеждали, но специално в случая считам, че не е удачно.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:
Беше по ваша молба, не можех да ви откажа.
ИВАН ИВАНОВ:
Знам, че не е Ваша инициативата, господин Министър.
При всички положения не разбрах защо не проведохме утре заседанието, за да можем спокойно да обсъдим всички въпроси, тъй като бюджетът ще се гледа в пленарна зала следващата сряда. Това е просто мое мнение. Вероятно не се споделя от останалите, но аз съм категоричен в това заключение, мисля, че дори няма сериозни основания да се твърди обратното.
По отношение на бюджета, обръщам се директно към господин Дацов.
Господин Дацов, аз сравнявах бюджета миналата година с бюджета тази година. Представянето на бюджета като форма и като съдържание тази година отстъпва значително от това, което ни беше представено миналата година. Ако не са допълнителните разяснения, които да ни бъдат дадени от министерствата, в това, което е представено, наистина човек не може да намери сериозни аргументи за бюджета, които евентуално да опонира или да подкрепи. И не зная защо именно по този начин е представен бюджетът.
По отношение на конкретните параметри. Аз се обръщам, разбира се, основно към министър Мутафчиев. Той и двамата заместник-министри е добре да знаят, че държавата - би трябвало да го знаете – има основни ангажименти към гражданите в две основни области. Това е сигурността на гражданите и инфраструктурата, която трябва да осигури възможност за тяхното свободно придвижване и да бъдат улеснени в контактите си – и човешки, и бизнес, и всичко.
В това отношение считам, че това, което днес гледаме, е изключително важно и тук ще започна с моето недоволство от бюджета.
Господин Министър, пред мен е бюджетът на Министерството, който ми беше предоставен миналата година. Обичам да събирам, тук са включително и всичките документи, които са свързани с бюджетите през изминалите 4 години. Аз не намирам съществена структурна разлика. За мен това е един печален факт, защото аз продължавам да се надявам, че ние ще станем членове на Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Ако в бюджета за 2006 г. няма заложени предпроектни проучвания, а в някои случаи работни проекти на национални обекти, които трябва да бъдат реализирани и ще бъдат реализирани чак в 2008 и 2009 г., това означава, че ние ще влезем в Европейския съюз без възможност да използваме структурните, кохезионните фондове на съюза. Това ние ще го констатираме догодина. И аз ще припомня това, което сега съм казал. По същество бюджетът, който ни представя Министерският съвет, е основан на това – ако може да се завършат тези проекти, които бяха сериозно изостанали през изминалите четири години, а те наистина изостанаха сериозно.
На второ място, има неща – и аз ще ги спомена конкретно, - които ме притесняват.
Започвам с БДЖ. БДЖ имаше 70 милиона лева субсидия през 2005 г. по бюджет. В същото време твърдението беше – аз мога тук веднага да цитирам – в официалните документи на министър Николай Василев, че БДЖ излиза в края на 2004 г. на печалба 2 милиона, 3 милиона и някакви такива неща. Увеличението на субсидията означава, че БДЖ вместо да се приближава към един наистина възход, се отдалечава, защото увеличената субсидия означава, че самото дружество не може да си покрие разходите.
Продължавам нататък.
Летище София. Няма да говоря за терминала, ние говорихме в парламентарния контрол за него. Но аз ще се спра на пистата на Летище София. Ето какво казвате вие за пистата на Летище София – че “по изграждането на нова пистова система към настоящия момент е представена нова актуализирана работна програма от изпълнителя. Въз основа на нея ще бъде направена прогноза за нов паричен поток”. Не е ли сключен договорът, не са ли предвидени параметрите? Би трябвало даже съгласно първоначалния вариант пистата вече да е готова. Дори и във втория вариант пистата трябваше да бъде готова до края на месец ноември, тоест след месец. И това няма да бъде изпълнено. Ще бъде ли готова пистата до края на месец ноември?
При това положение този нов паричен поток – означава ли, че ще бъде променен договорът с изпълнителя? Това не става ясно в случая.
После, по отношение на единствения национален обект, господин Министър, който Вие сте записали в повече от миналата година. Това е прочутата връзка, която се прави на бул. Брюксел с новия терминал. Тази връзка е километър и половина. Нека сега да видим какви парични потоци са били предвидени.
За 2005 г. – 12 милиона лева и 8 милиона лева за 2006 г. Така ли е? Така е по документи. Сега, 20 милиона лева не са ли твърде много за една връзка от километър и половина, господин Министър? Това е, което сте ни дали на нас.
Но аз ще мина нататък. А 8-те милиона за 2006 г. твърдите ли, че са такива? Да, току-що господин Дацов каза, че те са 4 млн. и 900 хиляди лева и така е в официалния доклад за Държавния бюджет за 2006 г. Така ли е, господин Дацов? Е, добре, на кого трябва да се вярва при това положение? Министърът, аз нарочно го запитах по този директен начин, той каза нещо съвсем различно от това, което Вие казвате – два пъти по-голяма сума.
Нататък. По отношение на Зимовника.
Това, което тук е записано и което звучи наистина крайно несериозно, е, че предвидените строителни дейности за 2005 г. няма да могат да бъдат извършени поради високите води на река Дунав. Означава ли това, че ако и 2006 г. водите на река Дунав са високи, ще очакваме Зимовника 2007 г.?
ГЛАСОВЕ: Означава.
ИВАН ИВАНОВ:
Тоест всички тези неща да бъдат поставени под някакво условие в зависимост от водите на река Дунав. Най-малко, има други дейности, които не са пряко свързани, които трябва да бъдат завършени в съответния срок.
По отношение на щатните бройки, господин Министър.
Нека да се върнем към таблицата, която Вие сте ни посочили тук. Вие говорите за натуралните показатели и за щатните бройки. Казахте, че по проекта на Закона за бюджета те са 3360. Това е, както вие сте го записали, при отчитането на редуцирането на числеността с 10% съгласно решение на Министерския съвет. Значи тогава щатните бройки би трябвало да бъдат 3700. Ако се увеличат с 10% преди редуцирането. И – се редуцират до 3360. Но дори и така да е, господин Министър, между уточнения план за 2005 г. и 2006 г. това са от порядъка на 600 бройки в повече. И се отбелязва, че единственото, което е в повече, реално записано, е Държавната мрежа за сигурност и отбрана. За тези 600 бройки ли става въпрос?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:
Те не са предвидени предишната година. Даже са 950, не 700 отгоре.
ИВАН ИВАНОВ:
Мисля, че е прекалено много за нашето гражданско общество, но това вече е като лично мнение.
Сега, минавам към въпроса, извинявайте, господин Председателю, наистина искам да направя изказване, вторият аспект – това е действително свързан с пътната инфраструктура и аз искам да поздравя министър Гагаузов за неговото мнение, което той го е представил под формата на становище, защото той действително показва една загриженост за състоянието на пътната инфраструктура – както републиканската, така и общинската. Преди всичко непрекъснатият недостиг за ремонт и поддържане на общинската инфраструктура – защото в последните години той е винаги по 35 милиона лева определяни за ремонт и поддръжка – означава, че с всяка година броят на пътищата, които подлежат на ремонт, но чийто ремонт не се извършва, непрекъснато нараства и ние ще се изправим буквално след две – три години в ситуация, когато там, където има общинска инфраструктура, просто настилката ще липсва. Аз бях задал въпрос на министъра именно за един такъв участък между селата Галово и Остров в община Оряхово и отговорът беше точно такъв, че въпреки че там се води като път, по-голямата част от настилката липсва, включително и като част от републиканската пътна мрежа. Това е, от една страна.
От друга страна, средства, които са преведени по инвестиционния план, са недостатъчни да покрият съфинансирането от българска страна по всичко това, което се работи по републиканската пътна мрежа. Това ще означава – това е и мнението на министър Гагаузов, 35 милиона, може би са предвидени и по-малко средства, - че ние ще се окажем в невъзможност да изпълним ангажименти и към Европейския съюз, и в частност към банката на Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка, да не говоря, че тук също не е предвидено голямо пътно строителство под формата на магистрали или първокласни пътища, които да залегнат за реализация в следващата година и по които да се достигне до договореност с европейските институции.
В общи линии е това. Имам и други неща да кажа, но очаквам все пак да ми се отговори на тези въпроси.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
Господин Министър, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:
Нека да започнем от общата квалификация на бюджета и по отношение на структурата, и по отношение на средствата.
Разбира се, аз не знам дали ще има някога бюджет, от който всички ще бъдем доволни. Да кажем – да, този бюджет покри всички очаквания.
ИВАН ИВАНОВ:
Миналата година вие гласувахте против бюджета при същите…
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:
Ами аз не очаквам, независимо че похвали министър Гагаузов, че е по-критичен към този бюджет, да го подкрепиш този бюджет, тъй като си опозиция. Така че е нормално опозицията да гласува против бюджета и аз не мога да Ви се сърдя, господин Иванов за това. Но по принцип е трудно един бюджет да успее да удовлетвори всички искания, на всички министерства, да покрие всички необходимости от финансови средства. Има дефицит, няма начин да не бъде така. Честно казано, ако направим сравнение на някои цифри, по отношение на Министерството на транспорта, аз мисля, че бюджетът е по-добър от предишната година, и то доста по-добър, и не само от предишната, но и от много години напред, включително, ако искате, от 1995 г. досега, по отношение включително на железопътната инфраструктура.
ИВАН ИВАНОВ:
За нея нищо не съм казал като критика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:
Тя е напълно права. Вие знаете и аз неведнъж съм го казвал, господин Мирчев го е казвал, господин Ерменков може да го потвърди, че ние изоставаме с над 2000 км по отношение на рехабилитация.
ИВАН ИВАНОВ:
Така е.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:
Защото нашата мрежа не е толкова малка, че да сме спокойни в тази посока. Но 30 милиона лева отгоре не е малко. Не забравяйте, че това правителство направи всичко възможно от БИБА само за тази година да се влеят веднъж 34 и още 17 – над 50 милиона лева
ИВАН ИВАНОВ:
Така е.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:
Така че все пак, господин Иванов, това е едно друго отношение по отношение на инфраструктурата, в областта на железопътната инфраструктура. По същия начин бяха отпуснати и над 50 милиона лева за пътната инфраструктура от БИБА и от бедствията, това го знаете, и т.н.
Няма промяна в структурата. Ами не може да има сериозна промяна в структурата на бюджета…
ИВАН ИВАНОВ:
Трябва да заложите нови проекти, господин Министър.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:
Аз ще Ви обясня, Вие миналия път не присъствахте на комисията и затова ми задавате въпроси. Не може да има друга структура, тъй като наистина има забавяне на проектите. И това забавяне ние правим всичко възможно така, че да го реализираме. Вие много добре знаете, както и аз, че всяка една година се прави корекция на бюджета поради това, че ние не сме усвоили средствата, които са предвидени в бюджета за съфинансиране с фондовете. И тази година отново имахме корекция, та благодарение на тази корекция успяхме да прехвърлим от железопътната инфраструктура една част от тези пари с подкрепата на Министерския съвет.
Тук искам категорично да кажа, вероятно има някакъв проблем в регионалното развитие, но ние нямаме проекти, които да не са съфинансирани и в бюджета да не са вкарани такива средства за тяхното изпълнение за 2006 г. Някъде сме предвидили примерно къде е възможно закъснение. И аз тук ще се спра и за пътя за бул. Брюксел. Там знаете, че вървят страшно много дела, оспорва се. В момента паралелният път Мими Балканска е направен, има един участък, който е около 500 м, е стеснен 7 м. Предстои ми една среща, чакам новият кмет да влезе в действие, за да направя с него среща и да видим по какъв начин общината може да съдейства тези 500 м да се разширят на 14 м, така че да имаме едно нормално платно за движение до летището. Но проблема с делата ще го имаме, докато не се промени съответно законодателната основа за отчуждаването на имотите. Не искам да Ви връщам Вас в миналото Народно събрание, примерно когато с вас бяхме на почти едно и също мнение, че не можеше да се обжалва за това, че ще се отчуждава, но пък други народни представители с влияние от десницата наложиха да може. И на база на това сега в момента ние се бавим, за съжаление.
Искам да Ви кажа, че голяма част от оценките се увеличават. Господин Дацов, имахме едно увеличение на 135 пъти от това, което е дадено и това е решение на съда. Това са средства…
ЛЮБОМИР ДАЦОВ:
В тези райони земята струва повече, отколкото в центъра на София – по решение на съда.
ИВАН ИВАНОВ:
Това е корупционна практика, то е ясно.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:
Това е съдебна практика, Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ:
Корупционна съдебна практика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:
Искам да Ви кажа, че за да стане, трябва подобни случаи също да се предвиждат, когато е в бюджета. Така че отчуждаването също е част от финансирането на проекта, така че не бива да забравяме това и да казваме – ама има разлики.


ИВАН ИВАНОВ:
Но все пак не разбрах кое е вярно – осемте милиона или 4,9 милиона лева.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:
Аз ще Ви помоля да седнете и да прочетете това точно, което е писано тук, то дава ясен отговор на въпроса.
ИВАН ИВАНОВ:
Аз го прочетох, но не знам защо Вие казвате, че са 8 милиона, господин Дацов казва, че са 4 милиона и 900 хиляди.
КАТЯ АТАНАСОВА:
Това, което казва господин Дацов, това е нашето предложение, когато правихме проектобюджета и тогава нашата оценка беше такава, като ние не очаквахме, че ще влезе в съда, че ще се обжалва решението и затова ние сме преоценили вече нещата. В резултат на това, което вече се случва, ние виждаме, че след като нямаме тези 12 милиона тази година, естествено трябва да има промяна.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:
Трябва да бъдат 8 милиона лева.
ИВАН ИВАНОВ:
Аз разбирам, но, господин Министър, това е законът, който ние ще гласуваме, законът за бюджета е 4,9 милиона. Тези 8 милиона лева, за които Вие говорите, са само в тази папчица.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:
Господин Иванов, предвидените средства са 12 милиона. В момента вървят дела. Не можем ясно и категорично да кажем, че ние ще ги усвоим тези 12 милиона. Тоест може ли някой в момента да даде гаранция, че до края на годината ще можем да усвоим тези пари и да направим бул. Брюксел? Ние сме предвидили средства, които можем да усвоим. Ако трябва да утежняваме бюджета и в края на годината да си правим корекции, смятам, че не е нормално.
КАТЯ АТАНАСОВА:
В бюджета - ето го, в него няма разбивката. В доклада го има, да. Но в самия план го няма, така че ние имаме право да го разпределим.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:
За щатните бройки, господин Иванов. Няма проблеми в щатните бройки. Тук има едно разместване обаче от преструктурирането на министерството. От една страна, от администрацията излизат две от дирекциите и отиват в Агенция “Информационни технологии”. От друга страна, сега със Закона за далекосъобщенията една от структурите, Специалната куриерска служба, която не е във функциите на Министерството на транспорта, ще излезе, ще се прехвърли към Министерството на администрацията. Така че в течение на цялото това преструктуриране ще има и съответна промяна на бройките, но най-голямо влияние оказват тези 950 бройки, които идват от Държавната мрежа за сигурност и за отбрана. Затова става и това объркване от Вас, но, честно казано, предвидени са точно тези 10%, които трябва да бъдат за съкращенията и да влязат от 1 април 2006 г. Ние имаме най-голям интерес да не се допуска грешка, защото се отнася пряко до състава на Министерството на транспорта и второстепенните ни разпоредители. Значи от няколко места се гледа, не само от министъра, но и от директорите на изпълнителни агенции.
Друг въпрос имаше ли?


ИВАН ИВАНОВ:
Остана основният въпрос – кога ще видим нови проекти от национално значение?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:
Да, забравих да ви кажа, секунда. Аз миналия път споделих пред вас, ние сме предвидили 2006 г., г-жа Господинова ще ви каже също, да бъде годината наистина на подготовка на проекти за кохезионните фондове. И това нещо не е задължително в бюджета да се напише. Имаме предвидени средства, от капиталовите разходи също могат да се използват средства именно в тази посока. Също така може да се търси от ИСПА и от ФАР, също има възможности. Те са до 1 януари, това нещо го имаме предвид. След това ще говорим.
Така че ние сме предвидили планиране през 2006 г., с ясното съзнание, че около 360 милиона лева след 2007 г. ще имаме възможност да ги усвоим и ще ги усвои този, който има готовите проекти. Който няма проекти, ще стои и ще иска пари от бюджета.
ИВАН ИВАНОВ:
Това е най-големият проблем на България.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:
Това го казах на миналата комисия и съжалявам, че тогава Ви нямаше, за да го чуете.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
Други въпроси, колеги.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:
Г-жа Господинова искаше да отговори.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
Заповядайте, само че по-кратко, ако обичате.

ВЕСЕЛА ГОСПОДИНОВА:
Благодаря. Само няколко думи ще кажа. По програмата ИСПА имаме вече почти в много завършена фаза одобрени два финансови проекта, но те са в момента в процедура на писмено утвърждаване от Европейската комисия на обща стойност около 15 милиона евро за подготовка на 3 железопътни участъка: София – Видин, Пловдив – Бургас и Горна Оряховица – Мездра. Правят се предпроектни проучвания и подготовка на тези проекти, така че за тях са осигурени около 15 милиона евро, които ще бъдат актуални и следващата година ще можем да работим.
Това е, благодаря.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
Моля, колеги, други въпроси има ли? Мнения, становища? Заповядай, господин Димитров.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми господа министри,
Нашата работа прилича на шивача евреин, който три пъти рязал и все късо идвало. Споделям това, тъй като ние сме освен членове на тази комисия и народни представители, които трябва да търсим цялостно удовлетворяване на всички цели, които се поставят с този бюджет – и социални, и други. Но това, което ни се предлага от Министерството – тук аз не съм съгласен с господин Иванов, че не е професионално изготвен проектобюджетът, още повече че отчитам, че Министерството на финансите, както и цялото правителство, работиха може би в силно ограничено време, за да се предложи, по обективни причини.
Лично аз намирам проектобюджета и част от това, което се предлага за Министерството на транспорта, като удовлетворяващо, именно изхождайки от това, че все пак са ограничени възможностите. Още повече че и в материала е изложено – транспортът се извежда като един приоритет на правителството.
Споделям мнението на господин Иванов относно тези проекти, но след направените разяснения аз не искам да се спирам, безспорно трябва да се готвим за 2007 г.
Изцяло подкрепям предложението на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и аз бих помолил, ако можем да формираме мнение, макар че то е може би за друга комисия, за една подкрепа на това искане, което се прави от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Аз лично говоря за общинската пътна мрежа.
Като същевременно обаче ние всички се движим по тези пътища и виждаме как една година след саниране на транспортната инфраструктура, ремонти – по-сериозни, по-текущи, някъде даже дъждът отмива пътната настилка. Казвам това, защото трябва изпълнителна власт, разбира се, и другите органи, които имат отношение, да упражняват един много по-сериозен контрол, а не да наливаме пари и след две години отново да се търсят средства за санирането на транспортната инфраструктура.
Завършвам, като искам да заявя, че ще подкрепя този проект в частта за транспорта и ще подкрепя предложението на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
Благодаря, господин Димитров.
Други колеги? Заповядайте.
КАМЕН КОСТАДИНОВ:
Аз ще бъда максимално кратък, за да не се повтаряме. Разбира се, господин Иванов в качеството си на един от ярките народни представители на опозицията е прав да има подобна трактовка по бюджета. Аз също имам правото да не се съглася с него. Самият факт, че разходите са увеличени с 66% на министерството за следващата година показва, че във виждането на това правителство транспортът е изведен като един от приоритетите и аз мисля, че министър Мутафчиев заслужава поздравления за това, че е успял да убеди колегите си за подобно отношение към бюджета.
Напълно подкрепям това, което заместник-министър Михалевски изложи в становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и може би наистина е добре да го отразим като становище на комисията, ако разбира се, се обединим около него, че това са неща, които заслужават подкрепа.
Мисля, че наистина това е един от най-добрите бюджети на Министерството след 7-8 години, в които аз имам някакъв поглед върху сектора на транспорта и съобщенията. Разбира се, може би трябва да минат, много години, за да си позволим бюджети, към които да няма почти никакви критики. В рамките на възможното мисля, че е направен един доста добър бюджет и аз ще го подкрепя.
Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Благодаря Ви, господин Председател.
Мисля, че бюджетът е балансиран, доколкото е възможно. Аз също ще го подкрепя.
Искам обаче да задам само един въпрос – за разширението на пристанище Бургас. Бюджетът, който е предвиден, това до края на извършване на дейностите ли е или е предвиден само за 2006 г.?
ВЕСЕЛА ГОСПОДИНОВА:
До края на строителството.
ИВАН ИВАНОВ:
Това означава, че ще се завърши в срок – 2006 г. Това беше първоначално предвидено.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
Други колеги?
ТОДОР КОСТУРСКИ:
Трябва да бъдем безкрайно благодарни на господин министъра и на екипа му за това, че ни поднася един бюджет, който наистина е бюджет на промяната. Това е най-вече в областта на железопътния транспорт, където досега имахме известни проблеми както с финансирането, така и с усвояването на средствата.
Искам да препоръчам на екипа на господин министъра и лично на него тези средства, които аз лично ще подкрепя в този бюджет, да бъдат използвани пълноценно и в края на 2006 г. да имаме не резерв от финансови средства, а от резерви от проекти, които да изпълним за следващата година.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
Господин Стойко Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ:
Аз също ще подкрепя проектобюджета на Министерството на транспорта – по обясними причини, изложени са много солидни аргументи. Но искам да поставя един въпрос, който е изключително важен за Бургас и Варна. Това е всъщност провала на концесията за двете летища – Бургаското и Варненското.
ИВАН ИВАНОВ:
Това не е финалът още, има да се произнесе 5-членен състав.
СТОЙКО ТАНКОВ:
Както и да е, сериозно застрашен е сезонът от състоянието на двете летища. Господин Атила, ако си спомня, бяхме заедно в Несебър и туристическият бранш много остро постави проблема, тъй като тази година е много вероятно да бъдат отложени и полети. И в това отношение не виждам никъде поне да бъде обявено, че малко от таксите, които се получават, са за някои крайно належащи ремонти, за да може туристическият сезон да бъде осигурен нормално. Това ми е предложението. Ако трябва, ще се подготвим с конкретни цифри какви най-необходими средства са нужни, за да могат двете летища да бъдат в годност да функционират в натоварения летен сезон.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:
Вече имаме едно предложение, тази задача е поставена – за двете летища, с ясното съзнание, че в летния сезон, ако се забави съдът, отново ще имаме едно претоварване на летищата, едно изнервяне на всички пасажери и посетители на България в летния сезон, туристи.
Предложено е от ръководството на Варна едно от халетата, което е за ремонт на самолети и е много близо до сградата, да се преустрои с преградни стени, с кабинки, с климатизация и да се направи за една временна приемна сграда за летния туристически сезон 2006 г. Около 1200 пътници могат само в този участък да се обслужват, което според ръководството на летището изцяло ще реши въпроса с пътникопотока и пропускателната способност на терминала. Очаквам подобни предложения от Бургас. Разбира се, това ще бъде едно временно решение на нещата.
Предварителните им разчети сочат, че около 300 хиляди евро ще струва един такъв ремонт. Аз мисля, че може да се поберем на по-ниска сума, не е задължително толкова много средства да се дадат. Това може да стане съответно със средствата, с които разполагат търговските дружества, когато става дума за едни такива малки вложения. Предстои обаче да направим среща заедно с представители на Министерството на транспорта, да направим една комисия, да се оцени целесъобразността и не само целесъобразността, но и оценка на това, което трябва да се направи, да се даде разрешението от министъра и съответно да се върви към това решаване на въпроса.
Разбира се, ще изчакаме малко към декември месец, за да видим дали съдът няма в края на краищата да вземе решение, което може да отмени този наш ангажимент и да го постави директно на концесионер. Но ако през декември месец нямаме конкретно съдебно решение, ние ще започнем този проект. Задължени сме да го направим. Каквито и мотиви да има. Някои ще кажат – да, ама отдаден е на концесия, защо трябва да влагаме сега примерно еди-колко си пари. Трябва, защото това, което ще постъпи, пак са приходи за държавата, всички тези такси примерно ще влизат в самата държава.
Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
Господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ:
Благодаря, Господин Радославов.
Господин Председател,
Господин Министър,
Аз ще подкрепя бюджета в частта му за транспорта, тъй като смятам, че всички се убедихме, че независимо от трудните обективни условия ръководството на Министерството е защитило по подобаващ начин финансирането за 2006 г. в тази област. Аз мисля, че това е един втори, пореден добър атестат за ръководството на Министерството и за неговия министър след успешното бързо възстановяване на поразената железопътна мрежа. Ние всички, които разбираме от такива неща, смятаме, че това действително, което се тиражираше и във вестниците, създаваше представата, че трябват едва ли не години, за да се възстанови железопътната мрежата. Постигнатото говори за един професионален подход и искам да поднеса моите поздравления. Каквото зависи от нас като народни представители в тази комисия, ние ще подкрепяме усилията на министерството.
Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
Г-жа Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА:
Аз ще подкрепя така предложения бюджет на Министерството на транспорта, като категорично ще подкрепя между първо и второ четене да бъдат максимално претворени исканията на министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, защото наистина това е една съществена част от проблемите, които имат общините.
Това, което искам да направя като – не бих казала забележка, но така го разбирайте.
За въпросния списък, за който аз попитах, Вие казахте, че още не е готов или не е актуализиран, но Вие очаквате магистратите на БДЖ да Ви подадат евентуално участъците, които те смятат. Но не смятате ли, че ние като народни представители също имаме наблюдение в нашите райони и би трябвало такава информация да постъпва и от нас? Така че ми се струва – сега вече е късно, но преди, в началото… Абсолютно съм права, защото ще видите колко много райони ще бъдат забравени. Защото администрацията гледа на нещата по един начин, народните представители, тези, които са отговорни по региони за това, което се случва през време на техния мандат, гледат по друг.
На мен ми се иска в началото, след като гласуваме на първо четене, все пак да имаме информация, първо, за списъка на участъците, които ще бъдат ремонтирани като железопътни линии, и освен това да знаем какви са намеренията на това министерство за изготвянето на проекти. Защото Вие казахте, че такава сума ще бъде отделена или по-скоро тя е предвидена. Все пак да знаем в нашите райони какви предвиждания има този бюджет. На мен не ми е безразлично какво ще се случи с коридор №8, който минава през територията на Кюстендилска област, както като железопътна инфраструктура, така и като пътна инфраструктура.
Благодаря.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:
Аз с удоволствие ще дойда на едно заседание на комисията, да говорим по всички тези въпроси. Аз искам обаче да кажа, че когато споделих, че трябва да пристигне и предложението от администрацията, вие знаете, че в момента сме в процес на изработване на стратегия за развитие на транспортната инфраструктура. Това е един етап. Ние сме направили предложение до Министерския съвет от Министерството на транспорта, със заповед на министър-председателя да се изготви една обща група за цялостната инфраструктура. Говоря не само за транспортната, но и за енергийната инфраструктура, и за съобщителната инфраструктура. Това да бъде един общ проект, където да се знае наистина каква е перспективата не само в краткосрочен период, в тези 4 години, в които вероятно ние ще управляваме, но и в следващите 15 години. Това да е една визия, една приемственост от всички правителства. Господин Иванов ми показва в момента един вариант на стратегия, който беше разработен преди една година, но той не влезе в парламента. Той е един добър материал, от който може да се прави анализ, но там няма приоритетите, които са заложени. Тези средства, които са заложени, разбира се, са недостатъчни за всички тези участъци, но точно тези приоритетни участъци, които ще бъдат определени от тази програма, трябва да бъдат финансирани.
Разбира се, на база на това трябва да се търси и финансиране от страна на проектите и кохезионния фонд. Разбира се, там, където са най-тежки участъците, също трябва да бъдат финансирани, но това е въпрос наистина за един сериозен анализ. Аз нямам нищо против народните представители да представяте вашето виждане, но не мисля, че някой по-добре може да представи къде железопътната мрежа е в най-тежко състояние от железничарите, които са в звеното, които работят примерно в Кюстендил, в БДЖ и т.н. Те са хората, които могат да преценят.
Аз също, честно да Ви кажа, независимо че съм министър на транспорта, не мога да отида и да кажа – по-добре е тук да ремонтирате, отколкото тук. С удоволствие ще приема Вашето предложение, но нека да го обсъждат тези хора, на които това им е професията и това им е работата. Ако имате конкретни виждания, дайте ми ги, аз ще ги накарам да направят проверка и ще ги наложим.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
Господин Костадинов иска думата.
КАМЕН КОСТАДИНОВ:
Една малка реплика.
Аз напълно подкрепям това, което каза господин министъра. Нека, когато обсъждаме приоритетите, те да се обсъждат на национално ниво от експерти, от специалисти. Защото колежката Цветкова е права, но ако ние започнем всеки да си поставя регионалните проблеми, не 90 милиона, а 900 милиона няма да стигнат за железопътната структура. И ще започне едно надцакване на проблемите – дали проблемите в Кюстендил са по-важни от тези в Силистра, дали в Каспичан са по-важни проблемите, отколкото в Пловдив. Има си професионално ръководство, има си ресорен заместник-министър, има си управителен съвет на Националната компания, има си изпълнителен директор, на които това им е работата – да правят някаква стратегия, която се одобрява. Защото, ако свалим проблемите на регионално ниво, ще започне едно надговаряне и спорене кой проблем е по-приоритетен от другия и няма да стигнем доникъде.
Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
Господин Дацов, заповядайте.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ:
Във връзка с това знаете, че се готви национален план за развитие, който общо взето обяснява как ще бъдат усвоени средствата от европейските фондове и какви са приоритетите. Правителството до края на годината трябва да завърши този план, включително и оперативните програми, именно които описват приоритетите. Знаете, че една от основните програми е оперативната програма на транспорта.
Просто може би в рамките на един месец мисля, че предварително вариантът ще бъде завършен на тази оперативна програма и това, което се планира и от Министерството на транспорта като управляващ орган на тази оперативна програма, и от Министерството на финансите като отговорно за всички оперативни програми, ние ще направим точно едни публични консултации, публично представяне за тези оперативни програми. Макар че и сега, в момента, работните групи, които работят тази оперативна програма, в това не е включено само правителството, а са включени работодателските организации, включени са и синдикатите. Изобщо има едно много широко представителство и би трябвало да отрази мнението на всички заинтересовани.
Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
Господин Кобаков.
КОСТАДИН КОБАКОВ:
Уважаеми Господин Председател,
Уважаеми Господин Министър,
Колеги,
Наистина сериозно е разработен бюджетът, аз ще го подкрепя изцяло. Имам само два въпроса, които приоритетно да ги имат предвид специалистите.
Паралелният път на магистрала “Тракия”, ремонтът, който трябва да се ускори – София – Пловдив; включването на винетната квитанция по таксата и други ще създадат големи затруднения и най-вече приемайки предложението на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за увеличаване на тези средства, аз изцяло го подкрепям. Но имам предвид и това, че едно стиковане в населените места, където в републиканската пътна мрежа се пресича с общинската – поне аз като общински съветник съм бил пет-шест пъти – прави се до селото, излиза от другата страна, прави се, а в средата е задължение на други. Общината няма пари и най-отговорният участък, където е най-натоварено – населеното място, а нашите селища, особено в тези региони като Пловдив, тук Тракия надолу, тези отсечки І и ІІ клас са най-натоварени и в населените места трябва да се направи така сега при бюджетирането, че средствата, които ще се дадат на общините, да се имат предвид. Защото – ще ви дадем 5 милиона, още 3 милиона, ще се направи пътят извън селото, а вътре…
Другият въпрос – продължението на пътят Превала, отсечката Гоце Делчев, където знаем колко е отговорен с откриването на новия граничен пункт.
Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
Господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ:
Благодаря, Господин Председател.
Аз първо искам да изразя благодарност за подкрепата на нашето предложение за общинската пътна мрежа и ако това се инвентаризира като предложение, разбира се, доколкото е възможно да се приеме, ще бъдем благодарни не ние, а разбира се, общините.
Второ, искам да отговоря на въпроса на господин Иванов по отношение на проектите. Това, което каза министър Мутафчиев, абсолютно същото важи за Регионалното министерство. Така или иначе, министър Гагаузов и целият екип на министерството сме решили каквото и да ни коства, дори да ни коства намаляване на някои други разходи, свързани с капиталните вложения, 25 милиона лева сме си предвидили да финансираме проектиране на пътния и водния сектор на министерството.
По отношение на Вашата забележка за преминаващата пътна инфраструктура – действително това е проблем, това е поради недостига на средства. Този проблем глобално ще бъде решен чрез регионалната оперативна програма, която надяваме се ще може да бъде активна в 2007 г., когато нашата страна стане член на Европейския съюз, тъй като там един от приоритетите и подмерките е предвидено териториите, на урбанизираните територии да се решават проблемите от градската инфраструктура. За съжаление досега действително имаше дуализъм, че съвместно отговаря Агенция “Пътища” със съответната община за преминаващите пътища от републиканската пътна мрежа. И поради малко недостиг на средства не можем да решим този възлов въпрос.
И последното, на което исках да обърна внимание, е, че действително това, което господин Дацов каза в началото, че иска дебатът да бъде ориентиран към конкуренция на програми. Действително при тези дефицитни бюджети, които не могат да удовлетворят всички, е много важно догодина наистина да започнем да работим като конкурентни програми, защото ако ние състезаваме програмите и не бъдем ориентирани към техния краен продукт, от тяхната реализация, тоест да се ориентираме към поддържане на стандартите за съответната инфраструктура, а не само да актуализираме разходи на базата на предходната година, наистина десетилетия напред няма да можем да решим проблемите и тук е голямо предизвикателство и пред вас като народни представители, и пред нас като хора, които имаме ангажимент в изпълнителната власт.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РАДОСЛАВ