1. ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.

2. ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

---

П Р О Т О К О Л

На 8.12.2005 г. от 14.45 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт и съобщения. То бе открито и ръководено от председателя господин Йордан Мирчев.

***

ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание със следния обявен дневен ред:
1. ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
От страна на Министерство на транспорта и съобщенията вчера и тази сутрин поискаха спешно да се гледа:
2. ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Специално по този законопроект аз искам да дам някои разяснения. Този законопроект вчера е раздаден в пленарната зала в 9.10 ч. сутринта. Членовете на Комисията по транспорт и съобщения от миналия парламент си спомняте, че ние приехме поправки в този закон, подкрепени от някои, от други – не. Впоследствие този закон беше атакуван в конституционния съд и той отмени определени части от него. Сега е внесен нов законопроект. Дотук няма нищо смущаващо.
Спомняте си, че преди месец и половина комисията организира едно изнесено заседание в Бургас за широка дискусия по тези въпроси. Моята лична оценка е, че там бяха дискутирани много сериозни въпроси. За мен смущаващото е, че Министерство на транспорта и съобщенията вчера и днес ме обвинява, че аз съм причина този законопроект да закъснее с излишно изнесеното заседание на комисията в Бургас. Знаете, че тогава помолихме всички, които имат отношение по този въпрос, не да приказват, а да дадат писмени становища. Прави чест на Морската камара от Варна, че те представиха също един законопроект за изменение на този закон. Т.е. и от миналия парламент, и сега по важните закони ние винаги се допитваме до хората, които имат отношение и ги прилагат. Аз не мога да приема това, че законът е закъснял и че поради това трябва да го гледаме днес, поради това, че сме объркали технологията за този закон с това изнесено заседание. Ще ви моля вие също да вземете отношение по тези въпроси – дали днес трябва да го гледаме. Аз ще подложа на гласуване този дневен ред, но мисля, че един такъв законопроект трябва да се гледа в присъствието на много повече хора, както сме практикували, които имат отношение към тази дейност. Аз не желая да бъда упрекван, че комисията тайно се събра, рие законопроекта и след 3 дни, каквито са идеите, този законопроект да се гледа на второ четене.
Първата точка от дневния ред е безспорна.
Моля преди да започнем по първата точка, моля ви за становище за включването в дневния ред и на втората точка. Искам още веднъж да отбележа, че не аз с изнесеното заседание в Бургас съм причина този закон да закъснее. Защото между това, което се предлага сега, и това, което е отменено от Конституционния съд, почти няма разлика.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ: Няма ли възможност следващата седмица да се направи извънредно заседание по тази точка? Така ще имаме 2-3 дни на разположение, без това да задържа внасянето в пленарната зала?
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Чама мнение от всички. Аз съм в течение на този законопроект. Но съгласно правилника трябва да има един минимален срок, в който да се запознаят с него всички членове на комисията. Нарочно ви обърнах внимание, че определени части от този закон бяха атакувани и Конституционният съд ги отмени. В резултат на това настъпи хаос в пристанищата. Но за закъснението на този закон ние не сме виновни.
СТОЙКО ТАНКОВ: Вие споменахте, че има предложен друг паралелен законопроект. Къде е той?
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще го размножа, за да ви го раздам. Той е изпратен до министъра на транспорта, но го има и при мен. Законопроектът е разработен от експерти от Варна на базата на срещата ни в Бургас. Той е изпратен с писмо до министъра на транспорта Петър Мутафчиев и до председателя на Комисията по транспорт и съобщения. Изпратен ни е от председателя на Българската морска камара. Това е неправителствена организация, но мисля, че трябва да уважаваме мнението на тези, които работят в този бранш.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин председателю, аз наистина възразявам срещу това, след като е насрочено днешното заседание, след като то ще се провежда по дневен ред, който ни е представен, изведнъж да научаваме, че ще се гледа и друг законопроект. Да, разбрах, вчера този законопроект беше раздаден. Това са 12 страници текст, който, ако изпълняваме коректно функциите си, а не сме машинки за гласуване, трябва да го прочетем.
Второ, аз съм във връзка с две асоциации, свързани с морския транспорт, на които аз звънях и едва вчера ми казаха, че могат на сайта на Народното събрание да намерят законопроекта и аз очаквам от тях мнението им. Кажете как не само тези асоциации, но и други, свързани с бранша, могат да дадат мнението си?
Искам да припомня, че по предложение на Любен Корнезов и мнозинството в Народното събрание бяха направени промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за вземане предвид на становищата на различни неправителствени и браншови организации при обсъждането н законите. Питам ви: с какви очи ние можем да кажем на тези хора: вчера законопроектът беше внесен в Народното събрание, днес беше гледан в комисията и утре, да речем, може да се поиска вкарване в пленарната зала. Това означава той да мине през комисията формално, без никакви разисквания. Ако някой иска да се ангажира с това, да го направи. Аз ще присъствам само в тази част от заседанието, която обхваща определения ни вече дневен ред.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Половината от нещата, които исках да кажа, Иванов ги спомена. Тук чух нещо странно – че заседанието на нашата комисия в Бургас, което някои казваха, че било безсмислено, аз съм депутат от Бургаски регион и искам да кажа, че то предизвика страхотно задоволство в града и в цялата община. Това са няколко морски общини. Не зная дали това харесва на някого или не, но на мен лично като народен представител от Бургаска област това много ми хареса. Убеден съм, че това е един правилен път и би било добре и занапред да се случват подобни неща и подобни заседания. Абсолютно не съм съгласен с подобно тълкувание, че това е било излишно или безплодно заседание. Обратно, морските хора си дадоха собственото мнение и продължават да го дават. В останалата част подкрепям мнението на господин Иванов, за да не се повтаряме.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Иска ли някой друг от народните представители да вземе отношение?
Заповядайте, госпожа Мартинова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за тази дискусия, която е много полезна, за да се изяснят нещата на старта…
В тази връзка искам да кажа следното. Не зная кой е казал, че Вие сте причина за закъснението на закона с това изнесено заседание, но който и да го е казал, аз поднасям извинения от негово име, защото мисля, че в този контекст тя наистина беше една полезна комисия, колкото и да беше спорна, конфликтна, трудна. Бяха направени предложения от разнороден характер – и приемливи, и неприемливи. Тя сама по себе си изигра своята роля. Аз пак ще кажа: поднасям извиненията си, но не считам, че тя не е изиграла положителна роля.
Но искам да кажа няколко думи по отношение на това колко е необходим този законопроект и какво се съдържа в него и дали той е еднакъв, идентичен с предишния.
Както е известно на всички, това лято Конституционният съд отмени целия раздел от текстове, които бяха свързани с образуването на публично предприятие Национална компания “Пристанища”. И ни постави в ситуация Министерският съвет да възстанови Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” и да възпроизведе предишния модел на финансиране, а именно: таксите постъпват в републиканския бюджет, те се използват от Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”, но не в целия размер, за който се събират, а имаме лимит за капиталови разходи, като разходите за поддържане на инфраструктурата са именно капиталови разходи. При това положение сумата, която ни разрешава Министерство на финансите да изразходва “Пристанищна администрация”, е твърде незначителна. Като илюстрация ще кажа, че ако годишно събираме около 20-25 млн. пристанищни такси, Министерство на финансите ни дава лимит за разходване максимум 5 млн. лв. годишно, които са абсолютно недостатъчни за поддържането на пристанищната инфраструктура. Това отново налага, предвид нуждата, която имаме, защото пристанищната инфраструктура, кейовете, са много финансовоемки активи – публична държавна собственост и изискват големи ресурси. И ако искаме да обезпечим сигурност и безопасност на българските пристанища, ние трябва да заделим средства за това.
Така че в търсене на решението, при което да се обезпечат средства, отново идваме на концепцията да създадем публично предприятие. Тук ще кажа, че Конституционният съд в своето решение изрично подчертава, че не противоречи на Конституцията да се създават предприятия от такъв характер по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, при положение че всички въпроси, свързани с предмета на дейност, с правата и задълженията и със самите органи на управление на тази компания, на това държавно предприятие, бъдат изрично определени в закона. Тъй като нямаме общ Закон за държавните предприятия, сме принудени, когато създаваме Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” или Национална компания “Пристанища” да опишем в самия закон начина, по който то се управлява.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Никой не оспорва необходимостта от закона. Всички въпроси, които поставихте, са решени в закона – дали ще бъде Национална компания или Държавно предприятие. А специално в частта за пристанищни такси въпросът беше решен. Няма смисъл да се връщаме защо някои бяха подведени по инициативата на Любомир Пантелеев.
Аз поставям въпроса от друга гледна точка – необходимостта от закона и бързото ми приемане, за да можем да решим този вакуум, който остана в управлението на пристанищата и пристанищната инфраструктура. Въпросът е можем ли ние днес да гледаме този законопроект, след като не сме поканили нито една от браншовите организации, които имат отношение? Снощи бях обвинен, че бавя закона. След обяд варненци ще звънят и ще кажат: “Вие отново скрихте от нас закона”. Ето го становището, което аз имах идея днес да го размножа и раздам на всеки от вас. Това не е законопроект, но хората са се потрудили. Участвали са 16 души експерти. По мое мнение това са хора точно от бранша: Румен Несторов, Светлин Димитров, Фридрих Кацер, Никола Дамянов, Стоян Кожухаров, Георги Петров, Георги Цветков, Тихомир Тодоров, Свилен Крайчев, Даниел Константинов, Сергей Василев, Велимир Ялнъзов, Мария Георгиева, Иван Лечев, Пенка Михалева, Христо Раев. Мисля, че постъпихме много коректно и трябва да благодарим на тези хора, че се озоваха.
Въпросът е дали да го гледаме днес, тъй като за мен е крайно неудобно да го гледаме без хората от бранша.
МТИКО ДИМИТРОВ: Какъв е проблемът това да остане за вторник следващата седмица? Дотогава ще се запознаем със закона. Ще пуснем съобщение в Интернет, че заседанието ще бъде от 10.00 часа във вторник…
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще ги поканим да дойдат.
МИТКО ДИМИТРОВ: Ще има и тяхно участие и ще бъде внесен евентуално на следващия ден в залата.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Би могъл да бъде внесен в сряда на първо четене. Чакам за още становища. Мисля, че това е по-разумното предложение - да направим едно извънредно заседание.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: В крана сметка решението на съда, ако не се лъжа, беше от 10 май. Зная, че това беше в края на мандата на миналото правителство. Следващото правителство беше създадено в началото на септември . досега са 3 месеца. Текстовете на законопроекта,, аз не съм го чел, но разбирам, че до 80% се повтарят с текстовете от приетия закон. Можеше това по-рано да се внесе. Сега не може изведнъж Комисията по транспорт и съобщения да престане да изпълнява своите функции, за да обере луфтовете от това, че не е имало административна воля да се изготви този законопроект значително по-рано. Той можеше да бъде факт още в средата на октомври месец или в началото на месец ноември. А сега го давате и казвате, че е заради бюджета. Знае се изначално, че бюджетът влиза в сила от 1 януари!
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ: Конкретно предложение – ако има извънредно заседание на парламента във вторник – да го направим от 12.00 часа, ако няма – във вторник от 14.00 часа.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Сигурно ще има заседание и бихме могли да направим заседанието от 11.00 часа. Защото има заседания и на парламентарните групи.
Искам да поставя още един въпрос във връзка с този законопроект. При мен има писма от основната част от кметовете на общините край морето. Те поставят въпроса какво ще правим с някои пристанища от приложение “А”. Те са сложени в категорията на пристанища с национално значение, но там никога няма да влезе кораб. Те поставят въпроса Министерството на транспорта да прецени за някои пристанища, за които прецени, че не са необходими за функциите, които се възлагат, да се дадат на общините. Иначе те само се рушат и разграбват. За мен това също е един въпрос, с който може би ако някой се ангажира, би могъл да направи предложения. Мисля, че общините имат интерес да ги съхранят и да ги развият. А погледнато в национален мащаб, едва ли някой ще се насочи към инвестиции в тях. В предишния парламент това беше предложение и на Любомир Пантелеев, и на кметове на селища около Бургас. Може би ще има и други въпроси и трябва да имаме технологично време тези въпроси да се обсъдят.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Господин председател, с риск да не се харесам на повечето от господата народни представители, ще кажа, че ние направихме максималното този законопроект да се обсъди и да може обществените организации да дадат своите предложения и те направиха това. Това е плюсът.
Но ако погледнем предложенията, те бяха основно свързани с това – част от таксите да бъдат събирани от операторите. Но това не е приемливо не по Закона за пристанищата, а по другите нормативни разпоредби от действащото законодателство. Търговец не може да събира такси. Макар че разбираме, че една такава теза може да има свое оправдание, това не е допустимо по останалото действащо законодателство. Общо взето, предложенията, които се съдържат в другите законопроекти, са свързани или с това, или с механизма част от пристанищата да бъдат общинска собственост. Но за да бъдат общинска собственост и за да се направи този сериозен дебат, който има своето място, трябва да се мисли за цялостна промяна на този закон, което ще отнеме значително много време, ще създаде много нерви и конфликти.
В настоящия момент онова, което ни кара да бързаме, е, че “Пристанищна администрация” е със 140 души персонал – бюджетни служители. И за новата година за тях няма да има бюджет. Така че тези хора ще бъдат на улицата. Ако има общини, за които може да се обоснове, че е отпаднала държавната необходимост да бъдат публична държавна собственост, за това има предвиден ред в Закона за държавната собственост. Гледайки конкретно обект по обект, това би могло да стане, ако не противоречи на закона по една друга процедура, отпаднала нужда да бъде публична собственост, след което няма да има пречка.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Тези неща ще ги дискутираме, когато започнем второто четене на самия закон. Има писма от кметовете на Поморие, Царево, от други общини. Аз съм им казал, че този въпрос подлежи на обсъждане със законопроекта.
Колеги, връщам се на основното - дали днес да разглеждаме законопроекта или на извънредно заседание във вторник от 11.00 часа?
РЕПЛИКИ: На извънредно заседание!
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Тогава, ако искате, няма да го гласуваме сега, а се договаряме във вторник на извънредно заседание от 11.00 часа да го гледаме?
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Хубаво е това, което предлага господин Апостол Димитров, но като се даде времето между първо и второ четене, ние отиваме вече следващата година. Трябва да се съобразим и с това, което каза госпожа Мартинова.
Що се отнася дали присъстват или не присъстват браншови организации, нали за това беше това изнесено заседание в Бургас? Там се изнесоха идеите, чу се всичко. Сега пак ли ще правим заседанията на комисията огромни конференции или събрания? Аз не знам защо прилагаме този подход, след като всичко е чуто, взето е предвид, на базата на това заседание министерството е подготвило законопроекта, предложило го е на Министерския съвет, минал е на заседание там. Всички предложения на браншовите организации там се чуха.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Въпросът не е в присъствието на браншовите организации, а във възможността на членовете на комисията да пристъпим към гледането на законопроекта днес – това е въпросът.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Обсъждането е било какво министерството да вземе предвид евентуално при правенето на закона. Но тези браншови организации имат правото сега да кажат своето мнение върху текстовете, които е създал Министерският съвет. Той може нищо да не е отчел от техните предложения! Те имат това право.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: И кога да кажат това нещо, господин Иванов?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Нали казахме – на извънредното заседание във вторник?!
Нали при първото гласуване депутатите трябва да изразят…
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Политическата си воля, а след това – между първо и второ четене – каквито поправки и добавки има.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин Илиевски, защо, след като е толкова важен законопроектът, е внесен в Народното събрание на 6 декември и ни е разпределен от председателя на НС. Кой не си е изпълнил ангажиментите – ние ли?
РАДОСЛАВ ИЛИЕВКИ: Господин Иванов, не трябва да тръгваме към плоскостта по чия вина се е забавил законопроектът. Нито изнесеното заседание в Бургас е виновно за това, защото напротив – то дообогатява закона, прави го обществено достояние, черпи идеи от компетентните хора. Това заседание е една разчупена форма, която аз приветствам. И тя не бива да се впряга като обвинение, че е причина за закъснението.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Как искате днес да се разгледа, след като никой не го е прочел?
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Вчера е раздаден на народните представители.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Но вчера ние не сме знаели, че ще се разглежда, защото имаше една-единствена точка в дневния ред.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Господин Иванов, тогава защо се гласува дневният ред в комисията?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Гласуваме, за да го утвърдим окончателно..
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Какво означава окончателно? Представя се проект за дневен ред. Има даден законопроект, внесен по правилника на Народното събрание и на тази база всеки един от нас се готви, отчитайки всички фактори - политическа ситуация, календар и т.н. и предлагаш на днешното заседание дневният ред да се обогати с още една точка.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Аз знам, че каквото реши мнозинството това ще стане. но се чудя защо не внесем и законопроектът за пощенските услуги?
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Защото днес е внесен.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, има предложение за включване на т. 2 в дневния ред. в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е казано, че трябва да изминат 24 часа. Толкова са изминали.
Моля да гласуваме за включването на тази точка в дневния ред.
За 77, против 5, въздържал се 1.
Предложението се приема. Точка 2 от дневния ред ще бъде Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р. Българи.

Преминаваме към т. 1 от дневния ред.
Искам да благодаря на господин Христов и господин Кузов затова, че те внесоха своите предложения по този законопроект и то 1:1 така, както бяха в техния законопроект.
Параграф 1 представлява хармонизиращ текст - за достъпа до ползване на републиканската пътна мрежа съобразно европейските директиви за автомобили с максимална маса 12 и повече тона.
“§1. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, изречение първо след думите “посочени в този закон” се поставя запетая и се добавя “с изключение на моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари с технически допустима максимална маса 12 и повече тона”.
В Закона за пътищата има въведени 2 такси – винетни и тол-такса. Не може да се плаща едновременно винетна и тол-такса. Тези, които помнят дебатите по автомагистрала “Тракия”, знаете, че за да има равнопоставеност между всички автомобилни превозвачи, се предложи водачите на моторни превозни средства над 12 тона да не заплащат тол-такса, като съответно държавата в зависимост от механизмите на финансиране – дали тя ползва магистралата или е концесионер, си има съответни финансови механизми за така наречените заместващи плащания.
Специално моля по този параграф, ако трябва, от Агенция “Пътища” да дадете разяснения. След това ще дам думата на народните представители.
КОСЬО ЗАГОРОВ (зам.-изп. директор на Агенция “Пътища” към МРРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изпълнителна агенция “Пътища” приема това изменение. то е свързано с хармонизирането на нашето законодателство с европейското на този етап. Може би с течение на времето животът може да даде и други насоки. Но ние не възразяваме на тази промяна сега.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз затова казах, че това е изцяло хармонизиращ текст. Може след време ЕС да приеме директива примерно не 12, а 3,5 т., и ние ще приемем и това.
КОСЬО ЗАГОРОВ Ако приемете, че във времето ИА “Пътища” ще има достатъчно средства, за да отремонтира останалата част от пътя, може би това няма да има толкова съществено значение.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Винетките са само за рехабилитация, не са за ново строителство.
КОСЬО ЗАГОРОВ На нас са ни нужни всъщност преди всичко средства за рехабилитация.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Тази година можете да кажете какви са прогнозите какво ще съберете и за следващата година също да кажете някакви цифри, ако знаете.
КОСЬО ЗАГОРОВ В момента очакваме някъде около 142 до 145 млн. лв. да бъдат приходите от винетната такса. Считаме, че приходите за догодина ще бъдат с около 20 млн. повече – т.е. около 165 млн. лв..
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: По § 1 аз намирам т. 1 за коректна, нямам възражения и ще я подкрепя.
Що се касае до т. 2, която касае ал. 6, моето предложение е записаното тук да стане изречение второ в действащата алт. 6, т.е.да се запази първото изречение, т.е. че “един и същ пътен участък не може да се включва едновременно в списъка по ал. 2 и в списъка по ал. 3”. Това касае пътните участъци и ангажиментите, които се приемат по тях, да не попадат и в двата списъка. След това второто изречение – това, което се предлага в настоящия законопроект, е за пътните превозни средства – “за едно пътно превозно средство за един и същ пътен участък не могат да се събират едновременно такси по ал. 2 и 3”.
Моля от министерството или от агенцията да обяснят кои са мотивите за отпадането на първото изречение, което има императивен характер и според мен по никакъв начин не е излишно да бъде упоменато. Ако те държат това изречение да не съществува, би трябвало в ал. 3, където се говори за преминаване на пътни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация, посочени в този закон, по отделни републикански пътища или пътни участъци или автомагистрали и други многолентови пътища с характеристики, подобни на магистралите, изброени в списък извън списъка по ал. 2, но ние ясно трябва да разграничим двата списъка. Пада ал. 6 в този й вид и фактически се размива картината за двата списъка.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз също гледах ал. 6 в сегашния закон. Точно това, което и Вие казахте, и аз анализирах.
“(6) Един и същ пътен участък не може да се включва едновременно в списъка по ал. 2 и в списъка по ал. 3.”
Това е едната страна на въпроса, защото на базата на този закон ИА “Пътища” издаде едно разпределение на 19 000 км. пътища. Това изречение пада.
Второ, “за един и същ пътен участък не могат да се събират такси по ал. 2 и по ал. 3”.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Аз приемам, че второто изречение може да поеме редакцията, която вносителят предлага. Но това касае само второто изречение. Това означава, че за едно и също превозно средство за един и същ пътен участък не могат да се събират едновременно такси по ал. 2 и по ал. 3. тук обектът на разглеждане е пътно превозно средство. в първото изречение обект на разглеждане са участъците от републиканската пътна мрежа. Считам, че двете изречения могат да бъдат така: първото – към действащия в момента закон, а второто – това, което ни предлага Министерския съвет.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ако ние оставим само втората част – т.е. че не могат да се събират едновременно такси по ал. 2 и 3, т.е. винетна и тол такса, това означава, че реално не съществуват участъци от републиканската пътна мрежа, които да бъдат в един и същ списък. Т.е. второто изречение изключва първото. Мисля, че това е бил мотивът им да остане само второто изречение.
КОСЬО ЗАГОРОВ Тогава, когато сме подготвяли закона за винетната система, ние предложихме първо цялата републиканска пътна мрежа да бъде обхваната от винетната система. От тези 19 хил. км. влизат и тези 360 км. автомагистрали, които са построени. Аз не съм участвал във всички разговори, може нещо да съм пропуснал, но тогава не се говореше за тол-таксата. Т.е. ние въведохме плащания по време, а не плащания за изминато разстояние, което е тол-системата.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: В какво е прав господин Иванов. Изключвам автомобилите над 12 тона по европейската директива.
Взимаме тези, които извършват превоз за собствена сметка или леките коли. Ако оставим само този текст, вие нямате основание да събирате… Нека да анализираме внимателно, за да не допуснем грешка.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Ние трябва да разпишем, че не може в списъка на републиканската пътна мрежа да присъстват и магистралите, за които се събират тол-такси. В момента такава забрана няма, а е редно ние да я запишем съвсем ясно. И когато ИА “Пътища” и съответно МС определят винетните такси, ако се въведе тол-такса за определени автомагистрали или пътища първи клас с характеристика “автомагистрали”, трябва да се намали винетната такса за българските граждани, поради това, че тези участъци трябва да бъдат изведени от националната пътна мрежа.
КОСЬО ЗАГОРОВ: Господин Иванов, не съм малко съгласен с Вас по друга причина – ние трябва да освободим дублиращи първокласни пътища, които да дублират автомагистралите и участъците с тол-такси.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Хващам се за логиката на господин Иванов. Той казва, че след като на определени пътни участъци, наречени магистрали – казано най-общо – ще се събира тол-такса, то би следвало тези километри от цялата републиканска пътна мрежа да се извадят и оттам да се намали размерът на пътните такси. Така ли да Ви разбирам? (Реплики на н.п.Иван. Иванов.)
Но за да се започне да се събира тол-таксата, това, което казват от Агенция “Пътища” е много вярно – трябва да са изградени сателитните пътища, които да дадат шанс на другите участници в движението нежелаещи да пътуват по автомагистралата. На практика това разстояние е равно на дължината на отсечките, които ние вадим.
Второ, винетните такси не се определят на база на разстоянията на републиканската пътна мрежат. (Реплики.)
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Винетната такса се определя от въздействието на пътното превозно средство върху инфраструктурата. Затова се гледа натоварването на ос – до толкова, до толкова и до толкова.Тук има два въпроса. Първият въпрос е следният – първата част на § 6 означава категоризация на републиканската пътна мрежа.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: И на винетната, и на тол-таксата.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Тя е публикувана в наредби, публикувани в “Държавен вестник”. Втората част е механизмът на плащането.
Въпросът е, че дори не знам защо това е събрано в един параграф. Но това не е толкова важно…
РАДОСЛАВ ИЛЕВСЕКИ: И допълнение: след като събираш тол-такса, ти си я дал, концесионирал си някой да я събира. Тези средства се заделят на друго място за поддържане на магистралата. Те не влизат в сумата, която се събира от винетките. Събраната от винетките сума не може да отива за поддържане на магистралата. Тогава какво да сторнираме?
Ти вадиш дължината на магистралата, но същевременно трябва да отчетеш дължината на сателитния път покрай магистралата – това е едно и също. Дължината е константна величина.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Това, по което спорим, изобщо не е това.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Таксата за магистралата си остава.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Когато им атол-система, задължително трябва да има алтернативен първокласен път – това е залегнало в основата на Закона за пътищата. който има винетка, но трябва да минен по магистралата и ако е под 12 тона и трябва да си плати тол-такса, ако не иска да плаща, този, който я експлоатира и стопанисва, трябва да му предложи алтернативен път.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: На магистралата никой няма да те пита за винетка, щом има тол-такса.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: На магистрала е само тол-таксата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Не взимам отношение по казаното от господин Илиевски, защото то е записано и го има в ал. 8: “В случаите по ал. 3 - а това са магистралите - собственикът на пътя задължително осигурява и сигнализира дублиращ път”. Собственикът всъщност е българската държава.
Но когато аз искам ясно да се запише, че пътища, които са в списъка по ал. 2, не могат да попадат в списъка по ал. 3, аз имам предвид, че за някои участъци от магистралата няма да се събира тол-такса. Напр. Околовръстният път, северната дъга е част от автомагистрала “Тракия” но съгласно европейските изисквания за околовръстните пътища на големите градове е забранено събирането на тол-такса. Ето пример и затова съвсем ясно искам да остане първото изречение, че един пътен участък не може едновременно да се включи в списъка по ал. 2 и в списъка по ал. 3.
Питам: кой е този страхотен аргумент, поради който министерството изхвърля този текст? Аз не виждам аргумент. Нека приемем това предложение, то е в интерес за развитието на закона. Същото ще важи за околовръстния път на Пловдив.
Ако искате да формулирам моето предложение: По § 1 т. 2 да се измени така:
2. изречение второ на ал. 6 се изменя така: “За едно пътно превозно средство за един и същ пътен участък не могат да се събират едновременно такси по ал. 2 и ал. 3.
МАРИАНА ГИНЕВА: “В алинея 6 се създава изречение второ”.
КОСЬО ЗАГОРОВ: Прощавайте, господин Иванов. Вие визирахте Околовръстния път на София, но друг такъв път в България няма.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Какво да направим тогава?
КОСЬО ЗАГОРОВ Директивата на ЕС беше да не се включват във винетна система обходни пътища н населените места с презумпцията, че жителите могат да го ползват вътре за движение в рамките на населеното място. Така нареченото от нас 2/18 е уникален за България път. Няма друг път, при който да се отиде от един квартал на София до друг и да се мине по Околовръстния път. Околовръстният път в момента минава през квартали на София. В общи линии околовръстните пътища на едни градове би трябвало да са направени с цел да се изнесе транзитното движение, за да не минава то през тях. Аз съм родом от Казанлък. Извинявайте, но ако трябва да отида от един квартал до друг, няма да мина през околовръстния път. Затова казвам, че Околовръстният път на София е едно изключение от общото правило.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Вие не може да не сте в течение, че в първия концесионен договор за автомагистрала “Тракия” предишният министър Валентин Церовски, известен с много неща, между другото и най-вече с този договор, беше предвидил 3 входно-изходни тол-пункта в рамките на тези около 30 км. по Северната дъга. След като му беше обърнато внимание, че това противоречи на Европейската директива, той премахна това от проекта. Действително, не може да се събира тол-такса по Околовръстния път.
Пак се връщам на въпроса: кой е този ваш сериозен аргумент, поради който не искате да се запише ясно в закона, че един и същ пътен участък не може да се запише в списъка по ал. 2 и ал. 3.
КОСЬО ЗАГОРОВ: Когато Вие си купите едногодишна винетка за цялата републиканска пътна мрежа, как ще я разделите. Вие ще пътувате по цялата републиканска мрежа, включително и по магистралите.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Тук вече се променя духът на закона.
КОСЬО ЗАГОРОВ Друг е въпросът, когато се купува седмична, месечна винетка, но когато тя е годишна?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Ще се движат по пътищата, които са по ал. 2. това, което искам да се запише тук, е, че един и същи пътен участък не може да се запише едновременно в двата списъка. Това е по действащия закон, гласувало го е Народното събрание, нека се каже защо се иска неговата отмяна. Повече от ясно е, че то трябва да се спази.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: От гледна точка на експлоатацията на републиканската пътна мрежа второто изречение на ал. 6 изключва първото. С други думи, този текст реално забранява един участък да бъде включен и в едното, и в другото. Аз така го тълкувам. Затова предложението на МС е един и същ пътен участък да не може да е едновременно в Приложение 2 и в Приложение 3. Правилно ли е тълкуването ми?
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Правилно го тълкувате.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Моля да гласуваме предложението на господин Иванов, като моля отново да бъде прочетено.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Предлагам в т. 2 това изречение, което предлага МС, не да отпадне, а да кажем, че се запазва изречение първо и изречение второ на ал. 6 се изменя така: “…”, за да има гаранции, че това ще бъде именно така.
Алинея 6 гласи:
“(6) един и същ пътен участък не може да се включва едновременно в списъка по ал. 2 и ал. 3. За едно пътно превозно средство за един и същ пътен участък не могат да се събират едновременно такси по ал. 2 и 3.”
Едното касае пътната мрежа, другото касае превозното средство.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, моля да гласуваме предложението на господин Иванов.
КОСЬО ЗАГОРОВ: Тогава годишната ви винетка ням ада важи, когато се качите на автомагистралата. Там се събират тол-такси.
РУМЕН ИВАНОВ: С винетка или без винетка, независимо дали е годишна или месечна когато се качиш на автомагистралата, се плаща. Мисля, че текстът е коректен. На практика няма никакво творчество.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Моля да гласуваме това предложение.
За 6, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля да гласуваме изцяло § 1 – т. 1, както е предложена от МС, и точка 2, както я гласувахме преди малко.
За 10, против и въздържали се няма.
Параграф 1 с промяната в т. 2 е приет.
Преминаваме към разглеждане предложението на н.п. Минчо Христов и Владимир Кузов:
Създава се § 1а:
“§1а. В чл.10б след думите “на Въоръжените сили” се добавя “ и на Български Червен Кръст”.”
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Колеги, текстът, който предлагаме, касае отпадането на винетните такси за Българския червен кръст. Всички знаем, че това е хуманитарна организация, която извършва и има хуманитарен предмет на дейност. Затова мисля, че тази организация, нейните автомобили не би трябвало да заплащат винетна такса, така както не заплащат други автомобили – на полицията, пожарната, на Бърза помощ. Мисля, че ще подкрепите нашето предложение, защото се касае за хуманитарна организация и вие знаете нейната роля, цел и задачи.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Искам да обърна внимание на колегите, че в действащия закон сме записали Гражданска защита. Трудно мога да разгранича действията от действията на БЧК - от гледна точка на принципи.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Това са две различни организации.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Различни са, но изпълняват дейност, която много често съвпада.
За информация на членовете на комисията съм взел документация от БЧК, която удостоверява, че “БЧК притежава общо 110 моторни превозни средства, за които годишният размер на винетните такси възлиза на 5500 лв. като разходи”.
Второ, Бюджет 2005 г. на БЧК – Национален съвет е бил 1 млн. 260 хил. лв., а в Бюджет 2006 г. е 1 млн. 900 хил. лв.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Господин председател Вие отговорихте на половината от въпроса, който щях да задам. Той беше колко са средствата за БЧК. Въпросът ми има и уточняващ характер. От тези средства, които цитирахте, колко отиват за спасителна дейност. Половината от тях са всъщност транспорт за чиновниците и длъжностните лица в БЧК. И са автомобили със специален режим.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Те не са по чл. 91 от закона…
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Добре, но както виждате, бюджетът за тази година е чувствително вдигнат. За 5-6000 лв. ли трябва да променяме закона и то за коли, които не са само за хуманитарна и спомоществователна дейност, а за чисто служебна дейност. БЧК е вярно, че привлича такива транспортни средства при определени ситуации, но те тогава са по друг режим – както са военните. На пръв поглед текстът е много добър, но той не крие нищо след себе си със социални последствия.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: И аз ще задам един допълнителен въпрос. Как ще идентифицират КАТ по Закона за пътищата дали колата на БЧК е тръгнала за хуманитарна помощ, за служебна дейност или нещо друго? Колите на Гражданска защита имат надписи.
РУМЕН ИВАНОВ: Аз моля вносителите да оттеглят предложението си.Ще посоча два аргумента.
Първо, ясно е, че тази година е отпуснат по-добър бюджет.
Второ, ясно е, че БЧК е сериозна хуманитарна организация – членка на ООН, но не е само тя. Например Червеният полумесец или Ротари интернешънъл също са огромни хуманитарни организации, членки на ООН. Ще създадем прецедент и други също ще започнат да искат, а те нямат такъв добър бюджет. Аргументът за това, че организацията е хуманитарна, е малък. Моля да оттеглите предложението си.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин председателю, въпросът, който поставят колегите Кузов и Христов, не се поставя за първи път. Ние сме го гледали и в предишните едно или две народни събрания.
Тук има две неща, които правят това предложение не особено удачно.
Първото току що беше казано. Когато говорим за хуманитарни организации, БЧК не е единствената. Можем да кажем, че като на най-голямата ще дадем някаква привилегия. Но първата съпоставима такава организация е Българският червен полумесец. Тогава трябва да дадем и на Българския червен полумесец същите права. Не можем да разделяме на етнически принцип хуманитарните организации. Това е първият аргумент.
Вторият аргумент, който считам, че също говори, че предложението не е много удачно, е следният. Погледнете на кого сме дали такива права, ако изключим Гражданската защита и Въоръжените сили. Другите са организации, свързани със спешно придвижване за спасяване на човешки живот – Национална полиция, Противопожарна охрана и Неотложната медицинска помощ. БЧК няма като функция точно това спешно придвижване до място на събитие, което застрашава човешкия живот. Те помагат – това е така. Но ако ние дадем някакви права, те трябва да бъдат дадени и на съответната друга организация Българския червен полумесец и второ, това да важи само з а районите, където се разкарва хуманитарна помощ. Ние не можем да дадем такава привилегия на всички коли, в които се движи администрацията и ръководството на БЧК.
И като изтъквам всичко това, излиза, че ще отворим вратата за други искания на други хуманитарни организации. Те биха имали правото, ако разрешим в този случай. Затова предлагам да се въздържим при гласуването на това предложение.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: “Бъдеще за България” не е ли хуманитарна организация?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Сигурно и фондацията на Българската социалистическа партия е хуманитарна организация!
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Искам да ви върна към сега действащия закон: “За движение по републикански пътища на пътни превозни средства на Национална полиция, на Противопожарната охрана и Неотложната медицинска помощ, които имат трайно монтирано устройство за подаване на светлинен сигнал с пробляскваща синя или червена светлина и специален звуков сигнал и на пътните превозни средства на Гражданска защита и Въоръжените сили не се събират такси.”
Затова поставих въпроса този, който контролира Закона по пътищата, как може да контролира това.
Освен това се обърнах към Министерство на финансите с този въпрос и те отговориха следното: че всички тези неща са разчетени в бюджета, който дават на БЧК. Затова си позволих да назова цифрите, защото е хубаво да ги знаем.
МИНЧО ХРИСТОВ: Колеги, става дума за едни принципен въпрос – аз съм съгласен, че можем да включим тук и Българския червен полумесец или Ротари интернешънъл, разбрах, че те сега имат значителна хуманитарна помощ, нямам нищо против, можем и тях да включим. Но тук става дума за принципен въпрос, а не за 5000 лв. Знаете, че 5000 лв. за една година сумата не е толкова голяма.
След като Гражданска защита е освободена, мисля, че БЧК като една от най-авторитетните официално представени организации, може да бъде освободена. Смятам това за принципен въпрос и апелирам към вас да приемете предложението.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Господин Христов, аз наистина Ви разбирам – тук не става дума за средства, а става дума за принципа. Отваряйки вратите с Червения кръст, не само визираните организации, а всяка една структура на гражданското общество, която се рои в България и която регистрира в предмета си на дейност хуманитарна помощ, ние, понеже с правилника нямаме право да дискриминираме никого, с право трябва да й бъде дадена тази референция. Но разбирате, че в България порочната практика е практика, а не изключение. ако отворим вратите, кой ще запълни сметката за винетките, с която се поддържа пътната мрежа на България. Може би половината от автомобилите, ако не половината, то значима част от тях ще бъдат прикрепени към някаква такава организация на гражданското общество с хуманитарна цел. Дали тя ще се занимава със спина, дали ще разнася играчки на децата – всичко ще се измисли – ние българите сме много изобретателни в тази насока. Нека не отваряме вратата.
МНИЧО ХРИСТОВ: Колеги, БЧК не е гражданска структура, която може да се рои и т.н. Други се роят, но аз за другите не говоря. Говоря за БЧК като международно призната институция. Тук не бива да смесваме жанровете, както казва един наш министър.
КОСЬО ЗАГОРОВ: Изпълнителна агенция “Пътища” не приема включването на БЧК в списъка на тези, които не плащат винетки. Наистина, автомобилите са много малко и страната няма да загуби. Тук се чуха достатъчно добри аргументи за това. Колеги, разберете, ще се отвори вратичка и утре може да стане така, че само за частните автомобили ще се плаща винетка. Ако започнем така да отваряме вратата, миналата година, когато беше коментарът за винетките, имаше много предложения – за министерства, за Министерския съвет, за колите на ИА “Пътища”. Когато има кампания за помощи, уважаеми колеги, колите от БЧК вървят в колона под специален режим и тогава никой ням ада ви търси винетка.
МИНЧО ХРИСТОВ: Колеги, склонен съм да направя компромис. Тогава предлагам следното – вместо да се добави към списъка и БЧК, нека кажем “които пренасят хуманитарна помощ”.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: А как ще се идентифицират тези коли?
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Точно този въпрос поставих и аз. Дори ви прочетох текста за тези, които сме освободили, защото те имат светлинен, звуков и друг сигнал.
МНЧО ХРИСТОВ: Ами един камион едва ли ще пренася нещо друго.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Това, което сега казвате, е правилно като принципи, но този камион не пренася всеки ден хуманитарна помощ. Това става по кампании, през годината той ще направи 2-3 курса за такава хуманитарна помощ. Тогава той има друго предназначение – той е привлечен да извърши тази услуга. Неговият собственик си е платил винетката за годината, а камионът е привлечен, за да превози помощта. Просто няма как да диференцираме тези случаи.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, няма повече изказвания по това предложение. Моля да го гласуваме.
За 1, против 4, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Преминаваме към следващото тяхно предложение.
Само искам да обърна внимание какво пише в Семейния кодекс: “Съпружеска имуществена общност
Чл. 19 (1) Вещите и правата върху неща, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
(2) Съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд в грижи за децата и работа в домакинството.
Т(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното…”
Моля вносителите да мотивират предложението. Темата а колите за инвалиди е много актуална. Слушаме я почти всеки ден.
МНИЧО ХРИСТОВ: Колеги, нашето предложение е много просто. Тук смело мога да кажа, че то няма никаква връзка със скандалите, които се вихрят в момента – с предоставянето права на инвалиди.
В закона ние сме добавили в чл. 10в “съпружеска имуществена общност”.
Господин председателят прочете, че всички вещи, придобити по време на брака, са обща собственост на двамата съпрузи. Проблемът е, че сегашният закон дава правото на всички инвалиди – собственици на леки коли, да получат безплатно винетка. Така е по закон. Но на практика е нещо друго. Хората, които са придобили своите автомобили през последните 10, 20 или 30 години, подчертавам, това са най-бедните слоеве от българското население, и тези коли са придобити по време на брака и един от съпрузите междувременно е станал инвалид, ако името на инвалида не фигурира на талона на автомобила, социалните служби отказват в тези случаи винетка, а ги препращат към КАТ и ги карат да прехвърлят регистрацията на автомобила, което е свързано с пари, които струват повече от самата винетка. Говорил съм с министър Масларова. Принципно тя е съгласна с това предложение. Въпросът е, че в закона трябва да бъде упоменато “съпружеска имуществена общност”. Повтарям, става дума само за семейства на инвалиди, които, ако притежават автомобил и трябва да го продават, трябва да се подпишат и двамата. В същото време обаче социалните служби връщат такива хора и не им дават винетки. Има доста такива случаи. събрал съм поне 10-12 такива случая. Подчертавам още веднъж - тук става дума за най-бедните хора. И прибавяйки в закона “съпружеска имуществена общност” ние решаваме този проблем и социалните служби няма “да прехвърлят топката4 на инвалидите, а последните ще си отдъхнат от този проблем.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, моля за изказвания. Аз ще се доверя на становището на юристите – членове и гости на комисията.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Говорили сме в парламентарната група – ще подкрепим това предложение, защото и при нас има подобни документално отразени такива случаи. освен това считам, че не може да се направи измама заради този текст, защото едва ли някой ще се ожени за инвалид, заради една такса на кола. Считам, че това е разумно и ще го подкрепя.
МАРИАНА ГИНЕВА: Господин Кузов каза, че в закона имало текст за негова собственост и към това да се добавело “съпружеска имуществена общност”. Но такова нещо в чл. 10в няма. Пише само за един лек автомобил. Това според мен е по-общо и обхваща и съпружеската имуществена общност, и неговата собственост. Но ако вие сте съгласни и искате да подкрепите това – за по-голяма диференциация и по-голямо конкретизиране, за да е ясно и не се злоупотребява, тогава вместо “лице-инвалид от І до ІІІ група” трябва да запишем “лице с увреждания, с намалена трудоспособност над 50%”.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не гледаме принципа, а това ще го приведем в съответствие.
“Негова собственост или съпружеска имуществена собственост” – така е дефинирано понятието в Семейния кодекс.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин председателю, логично е да се подкрепи това предложение. И аз мисля, че тук трудно би могла да се осъществи някаква фалшификация. Т.е. да се възползват хора с нечистоплътни намерения. Но се замислям върху следното – ние определено трябва да коригираме чл. 10в, защото виждате скандалите, които стават и това, че мутри и всякакви други типове се възползват от чл. 10в, без да плащат и митнически сборове, без да плащат и винетки. Очевидно сега трудно може да се стигне до някаква радикална промяна, но считам, че хората с увреждания които не са богати хора, можем да намалим обема на двигателя до 1600 куб. см., ще се преизчисли съответната мощност, може би до 80 к.с. и това ще намали интереса на хората, които карат мощни коли.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: По този начин реално ще решим въпроса.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Те губят интерес, когато колата е с по-ниски характеристики.
МИТКО ДИМТИРОВ: Само да допълня, че технически вече има автомобили с кубатура 1,6 куб. см. С мощност над 100 коня. Така че може да се намали до 1,6 куб. см.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Слушах внимателно и в мен се води страшна борба. Ще кажа съвсем открито – борбата е между това дали да се поддам на вълната на евтиния популизъм или да погледна нещата такива, каквито са. Знаете, че вече в България има много автомобили, които са закупени на името на инвалид. Ако не знаете, знайте го. Ако не знаете, цената на едно свидетелство за инвалидност от автомафията се купуваше за 200 лв. не съм съгласен с вас, че само бедните хора са инвалиди. Не е критерий за бедност инвалидността. Защото казахте, че това са част от мотивите.
Мисля, че трябва много сериозно да помислим, защото се притеснявам, че точно тези хора, които наистина имат нужда и заради които смятам, че се прави това предложение, едва ли ще се възползват. Едва ли те ще имат тази възможност, но покрай тях ще се възползват много други хора, които си имат и средства, и всичко.
Затова – нека го премислим и намерим вярното решение. То касае или намаляване на кубатурата, или нещо друго. Но нека не си заравяме главата в пясъка и да казваме, че бедните хора са инвалиди. Факт е, че едно инвалидно свидетелство преди 5 месеца се купуваше за 200 лв.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Съгласен съм с Вас, господин Гъндев, но предложете решение. Това не е решение.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Аз не съм сигурен, че заради много престъпници, които нямат интерес, трябва да лишим тези, които наистина имат нужда, оплакват се и доказано страдат и за тях тези пари са много. Заради това, че някой е бандит и си купува свидетелство за инвалидност, ние не бива да лишаваме бедните инвалиди от 60 лв. заради винетките.
ДИМТЪР ГЪНДЕВ: Имам конкретно предложение, с което ще се реши проблемът. През министерството да се отпуснат специално помощи, както им се отпускат всеки месец специално пари, да им се заплати винетката, но да се оторизира някой, който да провери чий е автомобилът. Милиони са автомобилите, които се движат в България, които се движат под този режим. И в тях въобще не се возят инвалиди, разберете го! Ако вие не го приемате това, аз не знам…
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Разковничето е другаде, а не в самите инвалиди. Разковничето е във възможността колите да се карат от така нар. придружители. Т.е. инвалидите си изваждат свидетелство за инвалидност, след което дават пълномощно на придружител, който е мутра и който плаща 200-300 лв. и си кара луксозното возило. Там трябва да се разкъса връзката. Да може да се кара такъв автомобил от инвалида или от съпруга/съпругата. Ако ние премахнем текста инвалидните коли да бъдат карани от придружители, ние решаваме проблема моментално. Вярно е, че ще засегнем малък кръг хора, които наистина имат придружител, но тогава ще видите как ще изчезне напливът за получаване на инвалидност с оглед на получаване на коли.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Колеги, в момента гледаме предложението на нашите колеги Минчо Куминев и Владимир Кузов. То не се занимава с ограничаване на нещо, срещу което всички сме, не търсим решение на този въпрос.
От гледна точка на редакция текстът не е съвсем елегантен, защото сегашната редакция не изключва имуществената съпружеска общност. Доколкото се споделя притеснение или практически опит, че липсата на такова указание е пречка да могат редица инвалиди да се ползват от разпоредбата, може би може да се допусне такава редакция. Аз не бих я направил. Според мен тя не разширява кръга и не допринася за решаването на този проблем. освен това има пригодени за инвалиди автомобили, които могат да бъдат изключени от съпружеската имуществена общност, защото не могат да бъдат ползвани от трето лице извън този, който е конкретният инвалид, независимо от приноса за придобиването на вещта. Но да не навлизаме в казуистиката на съпружеската имуществена общност, а да си останем Комисията по транспорт и съобщения.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Това, което каза господин Иванов, да елиминираме придружителите и ще решим въпроса, аз не съм съгласен с това.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Аз казах само за там, където има нарушения, а не съм казал да го махнем.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Абсолютно вярно, но това е друга тема.
По-скоро съм съгласен драстично да намалим кубатурата и да разпишем в текста “специализираните автомобили за инвалиди” –т.е. тези, които имат помощни ръчки вместо педали и т.н.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Има такива с ръчно управление.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Но инвалидите не са само такива без крака.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Аз казвам “специализирани”, не казвам само с ръчно управление.
Един “Мерцедес”, преди му слагаха буквата “и”, че е собственост на инвалид, но сега го няма този знак. Луксозен Мерцедес, но купен от инвалид, макар и втора употреба, това вече не е необходимост – това е врата в закона. Нека свалим кубатурата до 1100 кубика и толкова. Или максимум до 1300 куб. см.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, ще напишем подобна редакция в зависимост от промените в закона за интеграция на хората с увреждания и ще включим и намалена кубатура. Въпросът колко да бъде? (Шум и реплики.)
СТОЙКО ТАНКОВ: Съществува вече ред за даване на винетки на инвалидите. Сега със задна дата ние да намаляваме кубатурата. А като има инвалиди, които имат такива коли, те какво да направят – да ги продават ли? Нека по-глобално се реши въпросът.
Накрая има едно изречение, че това се определя в Наредба, утвърдена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на труда и социалната политика, за реда, по който се издават тези винетки. Нека го оставим така, както си е. защото ако сега намалим кубатурата, създаваме много други проблеми.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да го оставим за заварените случаи.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Господин председател, нека гласуваме това предложение, защото едва ли с този текст ние можем да ограничим измамите. Затова моля, ако членовете на комисията имат желание да ограничат измамите, нека нарочно се съберем и внесем други предложения, защото са необходими много различни текстове и в други закони, за да се ограничат измамите. Не може с този текст да ограничим измамите.
Моля да подложите на гласуване предложението и да вървим напред.
МИНЧО ХРИСТОВ: Може би не съм обяснил добре. Мутрите, които внасят коли на името на инвалида,, талонът на съответния автомобил е на името на инвалида, те получават винетки. Но парадоксът тук е, че законът им позволява да си вземат винетката, но министерството им отказва под предлог, че талонът на автомобила не е на тяхно име. Т.е. автомобилът не е тяхна собственост.
Става дума за автомобили, които са стари – на 20, 30 и повече години, където един от двамата съпрузи е станал инвалид и просто не са прехвърлили талона на автомобила.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, нека гласуваме предложението на колегите Христов и Кузов.
За 6, против няма въздържали се 3.
Предложението се приема.
Преминаваме към последния параграф – предложение на бившите народни представители Петър Мутафчиев и Георги Петърнейчев. Ние приехме принципа да приемем предложението на МС като по-коректно, то включва и тяхното предложение.
Имате ли предложения по § 2?

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Аз бях направил една забележка по § 2, макар да не съм правил по него предложение между първо и второ четене. Така записан, текстът освобождава от винетна такса, включително тракторите и самоходната техника, която се използва за чисто стопанска дейност. А тези коли се използват за жътвата и най-напред започват в Ямболска област, след това в Старозагорска, после се прехвърлят нагоре в Лудогорието и т.н. Това са хора, които използват всичко това за печалба, което не е лошо, но просто те трябва да си плащат винетката. Откъде накъде обикновеният българин ще трябва да заплаща винетка, а тук хората, които имат по 5-10 комбайна, няма да плащат? Смятам, че тук трябва да бъдем коректни. Защото на всичко отгоре тази техника най-много руши пътната мрежа. Не се заплаща винетна такса при придвижване – най-коректно е да се каже – в общината. Или да кажем “в рамките на областта, където са регистрирани”. Иначе другото означава даване на преференции на определени превозни средства и да им кажем: “Вие няма нужда да плащате, да плащат останалите”. Много добър е замисълът, но сега става така, че като изкара трактора от собствената си нива, той трябва да плаща винетка, което е безумие. Но трябва да се намери балансът.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предишния път чухте какво ще загуби ИА “Пътища”, като имаше 3 варианта.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Господин Иванов, как ще диференцираме комбайна, който ще работи в определено землище, и комбайна, който ще отиде да работи в друго землище?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Като го спре КАТ и му види адресната регистрация. Нали КАТ проверява документите!?
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Господин Иванов, преди малко подкрепихте да не плащат винетна такса много хора с добро имуществено състояние и със съмнителна инвалидност.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Не, не.
ДИММТЪР ГЪНДЕВ: Въпросът е, че те имат документ за инвалидност, как е издаден е друга тема. Но Вие подкрепихте принципа.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Там, където има нарушение, то се преследва от закона.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: А в момента не искате да подкрепите едни хора, които един или два пъти ще излязат на пътищата, защото това е селскостопанска техника. Това е отрасъл, който всички знаем в какво състояние се намира и който трябва по някакъв повод да подкрепим.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: А другите отрасли не трябва ли да подкрепим?
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Говорим за селското стопанство, което сме обявили за приоритет. Като дойде тема до другите отрасли, ще Ви кажа и за другите. Или си спомняте 1990 г. с ликвидационните съвети.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Мисля, че трябва да се търси баланс на обществените интереси.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Аз предлагам да гласуваме, господин председател. Текстът е коректен, аз лично ще го подкрепя.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, има ли други мнения? Няма.
“§ 2. Създава се чл. 10д:
“Чл. 10д. За колесни трактори, товарни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, не се заплаща винетна такса.”
Моля да гласуваме този текст.
За 10, против и въздържали се няма.
С това приключихме точка първа от дневния ред - ЗИД на Закона за пътищата.

Преминаваме към следващата точка втора от дневния ред.
Имах идея на това заседание да разгледаме и още една точка, но не получих отговор от министерството на едно мое писмо до министъра. Предлагах, тъй като при мен има много, много, много претенции на транспортно-строителните дружества за начина на използване на средствата от бюджета за начина на възстановяване и рехабилитация на железопътната инфраструктура, молехме да получим информация по следните въпроси:
1. използването на средствата за възстановяване и модернизация на железопътната инфраструктура през 2005 г.;
2. програма за усвояване на средствата през 2006 г.;
3. приоритетите за модернизация в периода до 2013 г.
знаете, че се готви национален план. Идеята беше, че железопътната инфраструктура консумира 60-70 млн. годишно от бюджета, който ще гласуваме, и тъй като има изключително много въпроси от транспортни дружества, включително има одит от Държавната агенция за вътрешен финансов контрол от около 150 стр. за много сериозни нарушения при използването на тези средства, но Министерството на транспорта до ден днешен не са ми отговорили на този въпрос и затова не ви го предложих в началото.

РАДОСЛАВ ИЛЕВСКИ: Бихме могли в четвъртък да поискаме изслушване на министъра.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Министърът предлага това да стане през м. януари. Мисля, че ние приемаме бюджета за развитие на транспортната инфраструктура и съгласно нашия правилник имаме право да контролираме как се използват тези средства. Много сериозни обвинения има срещу начина на използване на средствата. Когато получим отговор по тези въпроси, ще го включим в дневния ред.
Връщаме се към т. 2 от дневния ред.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Господин председател, извинявам се, но считам, че физическото ми присъствие тук, без да е пълно със съдържание, е безсмислено. Аз гласувах “против” влизането на тази точка, не съм подготвен, поради което се извинявам на Вас и колегите и напускам заседанието. (Група народни представители напускат заседанието.)
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Все пак имаме кворум – 8 присъстващи.
Моля да чуем мотивите на вносителя.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, Уважаеми дами и господа народни представители!
Понеже вече казах няколко думи, сега ще кажа какво е различното от преди съществуващия текст на закона и сега предложения текст.
На първо място, основната разлика която не е голяма по обем, но е значителна по съдържание, е, че е избегнато онова, което преди имахме и което констатира Конституционният съд. Тогава на Национална компания “Пристанища” бяха предоставени всички функции на държавата. Затова в този законопроект вие виждате, че са предвидени достатъчно функции, които да изпълнява държавата – регулативни и контролни функции – чрез ИА “Пристанищна администрация”, а функциите, които се възлагат на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” най-общо се свеждат до събиране на такси и изразходването им за поддържане, рехабилитация и изграждане на публичната държавна собственост на пристанищната инфраструктура. Това е основната разлика.
Иначе, когато се създават такъв род публични предприятия, не можем да имаме особено разнообразие и не очаквайте, уважаеми дами и господа, кой знае каква разлика. Разликата е единствено и само в обема на правомощията. И в този смисъл в предишния текст на закона наистина имаше нещо, което беше отишло в крайност – всички функции бяха дадени на компанията. Сега има едно балансирано разпределяне – част от функциите са на държавата в лицето на администрацията, другата част са на пристанищното предприятие. Това всъщност е основната разлика.
Друга разлика е, че се въвежда такса, свързана с отпадъците, която произтича от изискването да се въведе една европейска директива във връзка с изграждането на пристанищни приемателни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на кораби и товарни отпадъци – Директива 2059. това са измененията.
Ето защо, отново отправяйки към вас молба за разбиране, оценяваме, че сте поставени в затруднено положение заради това, че късно се дава законопроектът, но апелираме да проявите разбиране и във възможностите ви, макар и претоварено, да гледате този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми колеги, имате думата за въпроси.
Аз имам малко въпроси за разяснение.
От гледна точка на финансовите цели, които си поставяме, няма никаква разлика между този законопроект и отменените текстове от Конституционния съд, т.е. парите от пристанищни такси да остават за пристанищната инфраструктура. От финансова гледна точка целта се постига и при другия, и при този вариант.
Вторият въпрос е, след като създаваме държавно предприятие, следва ли да запазим ИА “Пристанищна администрация” самостоятелна? Има идея на варненския екип, които я обединяват в “Морски пристанища”.
Позволих си сутринта да чета функциите на Държавно предприятие “ “Пристанищна инфраструктура” и на ИА “Пристанищна администрация”. По какво се различават те? Прави впечатление, че една и съща дейност е записана и на едните, и на другите. Имаме 4 регионални пристанищни администрации, следва ли и в четирите да имаме, а не да е една обща – Морска и пристанищна администрация? Това са въпросите ми в началото.
От гледна точка на финансовите интереси – да имаме средства, 20-те милиона остават на разположение. Но въпросът е по това, което имаме по Кодекса за търговското корабоплаване, морската администрация и функциите на ДП “Пристанищна инфраструктура” се получава объркване -кой ръководи тази дейност.
Има ли други въпроси?
СТОЙКО ТАНКОВ: Ще започна с въпрос, подобен на въпроса на председателя. В проекта, който гледахме в Бургас, беше предложен вариант за обща администрация – морска и пристанищна. Там се постарах да го обсъдя с морската общност, имаше различни мнения. Но се рие варианта да се тръгне към сливане, като “Пристанищна администрация” бъде отдел или дирекция в рамките на “Морска администрация”V по този начин ще се отдели държавната част от стопанката и много по-чисто ще бъде функционирането на територията на едно пристанище, където се събират да действат няколко администрации. Струва ми се, че на този въпрос също трябва да бъде отделено необходимото внимание между първо и второ четене. И ако има вариант - да бъдат слети. Разбирам, че законопроектът влиза, за да може до края на годината да се създават новите структури от гледна точка на това, че имаше отменен текст от предишния закон.
Второто, което постави проф. Мирчев и беше дискутирано – знаете искането на морските общности част от таксите да остават на разположение в пристанищата. И да има някакво разпределение на таксите, които пряко касаят самата пристанищна дейност. Този въпрос не е отчетен. Може би в бъдеще при по-задълбочено разглеждане тези въпроси също трябва да бъдат регулирани.
Третият въпрос, който също беше дискутиран много сериозно, е за по-голямата самостоятелност на клоновете на държавното предприятие във Варна, Бургас, Русе и Лом.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Те са 4 юридически лица, а ние настояваме за едно юридическо лице в 4 района.
СТОЙКО ТАНКОВ: Това бяха спорните въпроси на тази д