Законопроект за равните възможности на жените и мъжете, № 602-01-70, внесен от Министерския съвет на 02.08.2006 г.

---

На редовно заседание, проведено на 14 септември 2006 г., Комисията по гражданско общество и медии обсъди Законопроекта за равните възможности на жените и мъжете, № 602-01-70, внесен от Министерския съвет на 02.08.2006 г.
Законопроектът бе представен от г-н Васил Войнов – зам.-министър на труда и социалната политика. В заседанието взеха участие и г-жа Лили Абаджиева – държавен експерт в отдел “Равни възможности” към Министерството на труда и социалната политика, г-жа Петя Нинова – директор на “Специализирана администрация” в Комисията за защита от дискриминация, г-жа Мира Хаджимитова от Фондация “Джендър проект в България”, г-жа Илиана Стойчева от фондация “Джендър изследвания” и г-жа Наталия Пискова от Центъра за изследвания и политика за жените.
В проведената дискусия по проекта беше подчертано, че в контекста на действащото българско право и с оглед на развитието на европейското право, следва да се приеме, че отношенията, които са предмет на правна регламентация от проекта, са важни обществени отношения и подлежат на трайна уредба. Отношенията между половете не са били по-рано предмет на специална законова уредба в страната, но това не означава, че няма потребност от такава регламентация. Проектът следва да се възприема като част от новото законотворческо мислене, което се развива в страните от Европейския съюз и в другите страни с демократично управление по света.
Проектозакон с обсъждания предмет на правна регламентация обаче предполага сериозна дейност по обобщаването на всички разпоредби по въпроса, които се намират в законови и подзаконови актове, и обединяването им в кодификационен акт на законово равнище.
Обсъждането показа ред несъвършенства на законопроекта, които следва да се имат предвид при работата между двете гласувания в пленарната зала. Така например при структурирането на текста на проекта не е проведено изискването на общностното право да се дават заглавия на отделните текстове. Осъществяването на тази тенденция на съвременното право би показала, че материята не е вярно подредена по законова тежест и в краткия текст на проекта има повторения. Такъв е случаят с разпоредби от Глава І „Общи положения” и „Допълнителни разпоредби”, където е естественото място на правните дефиниции.
В проекта липсват задължителни реквизити и не са спазени определените от Закона за нормативните актове и Указ 883 по приложението му наименования на подразделенията в структурата му. Така например липсват “Преходни и заключителни разпоредби”, а е възприето заглавието „Заключителни”, макар съдържанието да е за преходни текстове. Главата, посветена на контрола, съдържа текстове, чието естествено място е в следващата глава - „Административнонаказателни разпоредби”.
Именно поради обстоятелството, че част от предмета на правна регламентация на проектозакона е уредена в други специални закони, проектът съдържа текстове, които изцяло или отчасти възпроизвеждат текстове от други действащи актове или препращат към тях. Подобен подход не се възприема от Закона за нормативните актове, тъй като повторението в правната уредба не допринася за доброто прилагане на законите и подкопава необходимостта от нов закон.
Допуснати са сериозни нарушения при количественото разпределение на материята в отделните текстове и подразделения на акта. Така в чл. 5, ал. 2 са включени 16 точки, а втори раздел на глава трета е с три члена. Доброто структуриране на акта предполага логическа поредност по важност на материята и количествен баланс, според правните решения, които се предлагат за управление на отношенията от областта.
Съдържанието на проекта не създава ясно впечатление какъв точно е предметът на правна регламентация. Текстовете не предвиждат правни решения, а постулират забрани, част от които са от подзаконово естество и нямат необходимия инструментариум за реализация.
Отделни разпоредби са от конституционно естество и не следва да се възпроизвеждат в закон. Разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 имат декларативен характер, пожелателни са и не предлагат никаква форма за реализирането им на практика.
Преобладаващата част от предложените текстове са със забранителен характер, което не отговаря на основните принципи на уреждане на обществените отношения и в частност - на принципа на убеждението. При правната уредба на междуличностните отношения принципът на принудата се прилага поначало ограничително. Ако се приеме, че равните възможности на жените и мъжете следва да бъдат защитавани по принудителен път, то е необходимо да се предложат подробни процедури за защита, а не само голи забрани.
Проектът не съдържа текстове по синхронизирането на прилагането му с вече действащите актове за правата на жените и мъжете, което следва да се предложи в преходните и заключителните му разпоредби.
Разпоредбата на чл. 5, която е основният текст в проекта, е демонстрация на неяснотата относно статуса на органа на управление, правосубектността му и респективно отговорността, която носи в случаи на неизпълнение на законовите предписания. Лисва обвързаност с другите правни субекти, които биха споделили отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите. Липсват реални правомощия, които да гарантират целите на проекта.
Представените мотиви съдържат както правни, така и фактически аргументи в подкрепа на приемането на проекта Част от мотивите имат политически характер.
За съжаление, макар и достойни за подкрепа, мотивите не предлагат подробен анализ на причините, които обосновават необходимостта от приемането на закон за равните възможности на жените и мъжете, нито прогноза на очакваните резултати и цената на промяната, която приемането на закона ще предизвика (бюджет на специализирания орган и средствата за образователната кампания по разясняването на приложението на акта).
Мотивите предлагат подробен анализ на актовете на Европейския съюз, чието транспониране налага приемането на закона, но не и каталог на вътрешноправните актове, които следва да се изменят след приемането на специалния закон за равните възможности на жените и мъжете.

В резултат на проведените разисквания и като приема в голяма степен за основателни мотивите на вносителя, Комисията по гражданско общество и медии подкрепя с 5 гласа „за”, 1 „против” и 1 „въздържал се” Законопроекта за равните възможности на жените и мъжете, № 602-01-70, внесен от Министерския съвет на 02.08.2006 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И МЕДИИ:

Иво Атанасов