1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 854-01-55, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 28 май 2008 г.

2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 854-01-79, внесен от Бойко Великов и група народни представители на 4 юли 2008 г.

---

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, имаме необходимия кворум. Предлагам да започнем нашата работа. Още повече, че с оглед на днешния ден всички имаме и други задължения, ангажименти след това заседание, така че ако може, да вървим малко по-дисциплинирано. Не че друг път не сме го правили, напротив, нашата комисия точно с това се отличава.
Предлагам в дневния ред една точка, която включва два законопроекта – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 28 мой т.г, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация, внесен от Бойко Великов и група народни представители на 4 юли т.г.
На днешното заседание сме поканили Леончия Сеизова от Министерството на държавната администрация и административната реформа, Вяра Панайотова и Антоанета Миланова също от Министерството на държавната администрация и административната реформа, Христо Томов – главен юрисконсулт на Министерството на финансите, господин Никола Манчев, началник отдел „Управление на радиоспектъра” на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, госпожа Гергана Жулева – изпълнителен директор, и господин Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация”.
Имаме становища по двата законопроекта от Комисията по европейските въпроси, Комисията по въпросите на държавната администрация, Консултативния съвет по законодателството, Министерството на финансите, Министерството на държавната администрация и административната реформа и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Всички тези писмени становища са ви раздадени предварително. Тук са и вносителите – господин Мартин Димитров от свое име и от името на групата народни представители, и господин Бойко Великов. Така че, ако приемате този дневен ред, всичко е налице, за да го осъществим.
Има ли някой против? Няма.
Господин Великов, заповядайте.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, съвсем накратко ще кажа за историята на този законопроект, който внасяме. След публикация в „Правен свят”, която поставя проблема за търговската тайна, Комисията за борба с корупцията се самосезира по този въпрос. Искам веднага да направя уточнението, че по същество това е законопроект на комисията и членовете на комисията са се подписали. След самосезирането, което имахме от тази публикация, експертна група с участието на граждански организации, пряко на господин Кашъмов в тази експертна група, започна работата по този законопроект за търговската тайна, имайки предвид проблема, че публичността е тази, която ограничава значително корупцията. Чрез понятието „търговска тайна” се създаваха и се създават и сега възможности да бъде крита част от информацията, която би могла да бъде публична, и по този начин се реализират корупционни практики. Това се отнася до различни процедури – процедури при концесиониране, при обществени поръчки, при търгове и т.н. – нещо, което за съжаление е нерядко срещана практика.
Това беше основният мотив на комисията да се ангажира пряко с този въпрос, да го подложи на обсъждане и да вземе решение за изработването на такъв законопроект. В сравнително кратки срокове със съдействието на гражданските организации ние предлагаме този законопроект за изменение и допълнени на Закона за достъп до обществена информация, който значително ще облекчава този достъп и прави по-широк разрешителният режим по отношение на търговската тайна.
Разбира се, имаше различни реакции по отношение на понятие примерно „надделяващ обществен интерес” и тълкуването на това понятие „надделяващ обществен интерес”, което мисля, че намери добро решение в законопроекта, който предлагаме.
Считаме, че приемането на такъв закон ще бъде полезно именно от гледна точка на по-голяма публичност, на по-голяма прозрачност, на по-голяма яснота на тези, които участват в различни разпоредителни сделки, които участват в различни процедури и според нас значително ще бъде ограничена корупционната практика. По-същество този законопроект би могъл да се разглежда като антикорупционен законопроект, без да се политизира по една или друга причина.
Мисля, че има добра възможност да се съобразим и със становищата, които са ни предоставени от различни институции и становища, разбира се, на комисиите, които могат да бъдат взети под внимание при второ четене.
Завърших, господин председател.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, законопроектът, който ние предложихме преди няколко месеца, цели публичност на ключови за България договори – като този с „Газпром”, „Бургас – „Александруполис”. Въвеждане на принцип, когато подобни мащабни договори касаят преобладаващата част от българските граждани, те да не могат да останат тайна.
Сегашната практика, включително съдебна, е много обезпокоителна Зад търговска тайна се крият неща, които не би трябвало да бъдат търговска тайна. Инцидентът в АЕЦ „Козлодуй” от март 2006 г. също е търговска тайна в момента.
Освен това, което каза господин Великов за антикорупционното действие, законопроектът има не по-малко важно, може би още по-важно информационно действие. Не може договор като този с „Газпром” да не бъде публична, имайки предвид че сметки за парно плащат хиляди български граждани, а промяната в цената на природния газ пряко ги касае. Много страни, като Великобритания, Ирландия, Холандия, Швеция, Шотландия имат разпоредби, които указват, че при преобладаващ обществен интерес договорът става моментално публичен.
Европейската практика като например Регламент 1049/2001 г. на Европейската общност, както и правните документи на Съвета на Европа също са в тази насока – когато има преобладаващ обществен интерес, договорите да не могат да бъдат търговска тайна, а да бъдат публични. Веднага искам да кажа, че Програма „Достъп до информация”, която е представена тук с госпожа Гергана Жулева и господин Александър Кашъмов, е много важен партньор по тази тема от години и са водещата организация в България, която води и съдебни дела, така че тяхната практика е изключително в основата и резултатите от множеството съдебни дела, които те водят, натрупаната практика, са в основата на този законопроект.
Има едно малко недоразумение, което ще се опитам да изчистя. Понеже са изказани редица положителни становища от Министерството на държавната администрация и административната реформа, сега разбирам за такова положително становище от страна на Министерството на финансите, с някои условности, като например какво е предвидено в бюджета за 2008 г., много важно е да се каже, че една от забележките на Министерството на държавната администрация и административната реформа е, че да има едва ли не дефиниция на надделяващ обществен интерес е неправилно, защото това е концепция, която е различна във всяка индивидуална ситуация. Това, което сме казали с нашия законопроект, е изключително важно, а именно, че страните по сделката, подизпълнителите, предметът, цената, правата и задълженията, услугата, сроковете, санкциите не могат да бъдат търговска тайна. Търговска тайна може да бъде дизайнът на един мост, както той се строи, какъв конструктивен дизайн би имал той, но сроковете за неговото завършване не могат да са търговска тайна. Парите, които струва мостът, не могат да са търговска тайна. Това е промяната, която сме предложили.
Много ключов момент е, че сме предложили цели групи информация, която е обществено достояние, да бъде достъпна в интернет. Това съответства и на европейската практика в тази насока.
Аз няма да отнемам повече от вашето внимание. Надявам се, да подкрепите законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря на вносителите. Уважаеми дами и господа, колеги от Комисията и гости, които сме поканили, имате думата по двата законопроекта.
Аз искам да помоля двамата вносители в един момент да ни кажат какви са рисковете от тези проекти, кои са конфликтните точки, в които ние можем да влезем, приемайки ги във вида, в който те са внесени, доколко дълбоко може да се бръкне в търговската тайна и т.н. Предполагам, че както Законопроектът за културното наследство, така и тези два законопроекта ще ни въведат в такива ситуации и ние трябва да бъдем до голяма степен подготвени, за да реагираме адекватно.
Госпожо Драганова, заповядайте.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно е, че с минаване на времето всеки закон се вижда как работи и има нужда от дооформяне, дооправяне. Все пак обществото се развива, демократичните промени в България също и по никакъв начин не можем да позволим да няма този достъп до информация, който е необходимо. Още повече, че наистина не бива да се прикриват и корупционни практики по тази линия.
И двата законопроекта имат своите достойнства и аз считам, че там се уточняват и някои директиви, които не са били изпълнени в своята цялост за онлайн публикуване на тези информации и т.н., няма да цитирам мотивите на колегите.
Моето предложение към Комисията е ние да обединим тези два законопроекта и в хода между първо и второ четене да отчетем всички добри забележки, които са направили различните институции към законопроектите, за да може в пълната цялост да стигнем докъдето е максимално възможно, за да не създадем други проблеми на закона, но все пак да направим необходимото за това демократичното ни общество, хората, да могат да получават максималната информация, която е нужна.
Абсолютно съм съгласна с господин Димитров, че това колко струва, кой го строи и какъв е срокът не може да бъде тайна. Всеки трябва да може да провери големите поръчки, големите задания на държавата кой се занимава с тях, кой ги е спечелил и по какъв начин. Мисля, че това обществото трябва да го знае, защото то рефлектира в крайна сметка до всеки един гражданин на България. Виждаме, че това се прави в другите страни – членки на Европейския съюз, а нашите граждани не са по-малко европейци от другите страни членки и това трябва да го знаем, че е така и да приемаме всички положителни практики, за да може и нашето общество да направи нужното в схемите с корупцията, достъпа до информация и всичко, което е свързано с тях.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ще дам думата на господин Митев, но нека преди това да кажа, че както постъпихме и с миналите законопроекти за лобизма, приехме и двата и ще правим общ, по тези законопроекти нашата Комисия също е водеща, затова внимавайте много. Предлагам също да приемем двата законопроекта и да направим един общ, въпреки че това е по-трудното за работата на една комисия.
Искам да попитам вносителите, когато ще отговарят на въпросите ни, да кажат колко назад във времето може да се влезе в търсенето на информацията? Имам предвид да речем приватизационните сделки. Всички казват, че сме имали дълготрайни материални активи за еди-колко си милиарда лева, а пък в резултат на приватизацията са постъпили три милиарда вместо 150 и т.н. Представяме си каква буря ще избухне, ако Минчо Христов тръгне назад да търси информация за всички тези сделки. Не казвам, че това е нещо лошо, това и аз съм го правил в годините като народен представител, но все пак да имаме представа колко голяма може да бъде бурята, влизайки назад и търсейки информация за сделките, които вече са факт.
Господин Митев, заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз имам един въпрос и някои съображения към вносителите.
Първо, имаме ли представа и направена ли е някаква преценка за необходимостта от техническата съоръженост за реализацията на закона на всички равнища? Дали във всички общини и кметства имаме тази възможност да пазим и да предоставяме съответната информация и ще бъдат ли евентуално необходими средства? Какво би ни струвало оттук нататък, когато се приеме законът и воден ли е такъв разговор?
На следващо място, аз малко бих оспорил твърдението, че сроковете и размерът на сумите за един проект не могат да бъдат непременно търговска тайна. Съгласен съм, господин Димитров, че нещата са много конкретни, някъде сроковете биха могли да показват или да подсказват възможности на отделна страна или на отделна фирма. Така че не можем да поставим под един знаменател всичко това.
В този смисъл аз се солидаризирам с някои от забележките в становищата, че понятието „надделяващ обществен интерес” е необходимо да получи по-голяма конкретизация. Искам да споделя, че поне практиката в годините на прехода подсказва много добре как чрез медиите в една или друга посока може да се създаде обстановка за надделяващ обществен интерес и да се злоупотреби със самата ситуация. Оттук нататък какво правим? Когато говорим за достъпа до информация, това е едно, но в същото време какво правим за защита на информацията и на интереса на този, който притежава информацията? Или въпросът ми за злоупотребата. Слагам на страна възможностите за оспорване и обжалване пред прокуратура, съдилища и пр. Това явно е една недостатъчно работеща система, след като се налага и да се внася такъв законопроект за достъп до информацията и аз по принцип съм съгласен с него. Въпросът е да можем да преценяваме конкретните неща.
И на следващо място, какво е мнението на вносителите за кореспонденцията на законопроекта, в случая и за термина „прозрачност” и за термина „надделяващ обществен интерес” с термина „национална сигурност”? Давам веднага конкретен пример. В предишния мандат беше променен цял закон с текста, че когато се отнася за обекти на националната сигурност, не се прави оценка за въздействие върху околната среда. А там работят и държавни, и частни фирми, има договори между отделни страни и също се касае за интерес на конкретни населени места. Всички сте запознати с проблемите, които по-рано стояха около полигон „Змеево”, Стара Загора. Както сега стоят около Гълъбово и централите. Това е в нашия район, но го има и в Кремиковци, и на други места. Сега отново излизат информации в медиите, че предстои унищожаване на боеприпаси и на други държави на територията на България. Пак става въпрос за надделяващ обществен интерес. От една страна е националната сигурност, от друга страна – международни ангажименти и в същото време никой не може да каже, че хората от Стара Загора или Ново село нямат надделяващ обществен интерес да получат пълната информация за това, което става. Това е нещо доста отговорно като граница – докъде тя може да бъде задържана, къде преодолявана и в кои конкретни случаи.
Завършвам с това какви са възможностите да се предпазим от злоупотреба с достъпа до информация. Иначе по принцип съм съгласен и подкрепям духа на законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Трифонов. Разбирам, че понятието „надделяващ обществен интерес” става ключово. Ние помним как дори една бенка върху определена част от тялото на американския президент може да стане предмет на надделяващ обществен интерес, стига да е описана от Моника Люински. Въпросът е да намерим мярата в това отношение, за да не профанизираме закона и да не доведем нещата до абсурд.
Има ли още въпроси или вносителите да отговарят? Господин Великов, заповядайте.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Ще се опитам да отговаря на въпросите, които бяха поставени.
Първо, по отношение на средствата. Действително такъв разчет за средствата, които са необходими, за да бъде обявена информация, ние не сме правили. Но имайки предвид това, с което разполагат по-голямата част от общините, считаме, че няма да представлява особена трудност да бъде дадена информация по определени разпоредителни сделки, които се извършват.
Стана въпрос за срокове, за цени и доколко те биха могли да бъдат тайна и доколко не могат да бъдат тайна, аз разбирам, че това може да бъде тайно до момента, в който се отворят офертите. Примерно казано. В момента, в който се отворят офертите, оттам нататък те не могат да представляват тайна. Но за съжаление в една част от сделките това представлява тайна, защото се извършват достатъчно добре познати действия от страна на възложителите, когато става въпрос примерно за обществени поръчки. Така че на нас не ни се иска по никакъв начин да навлизаме в тази сфера, която действително се отнася до патента и неговата същност. Имам предвид това, което би представлявало действително тайна за съответното дружество.
По отношение на понятието „надделяващ обществен интерес”. Дори като вносител мога да си позволя известен песимизъм по отношение на действията, които ще бъдат предприети. Ще направя сравнение с едно понятие, което го има в Наказателния кодекс – „неизгодни за държавата сделки”. Правя това сравнение, защото мисля, че в някаква степен то кореспондира в антикорупционния си характер, макар че аналогията не е пълна, поискахме от прокуратурата по отношение на замени на имоти колко издадени присъди има по чл. 220 – „неизгодни за държавата сделки”. Сигурно ще се изненадата, но те са само две! И то за абсолютно незначителни случаи. Така че и в случая с „надделяващ обществен интерес” сигурно ще срещнем доста трудности по отношение на реализацията на това понятие във фрапиращи случаи, когато това е възможно.
Ще си позволя, колеги, да ви дам още един пример. По линия на Комисията за борба с корупцията са изискани няколко договора, които представляват обществен и надделяващ обществен интерес. За съжаление – позволявам си да го кажа тук пред парламентарната комисия – след поискването им почти никой няма желание да ги чете. Например договорът за БТК е на разположение на народните представители от една година и половина, има надделяващ обществен интерес към него. Но този надделяващ обществен интерес се изрази в това да получим договора и приключи дотам. Действително договорът е в четири тома, които са на разположение на комисията, но би трябвало, когато има надделяващ обществен интерес, той да има своите измерения с конкретни действия по-нататък. Мога да ви посоча още два-три договора, но ще си ги спестя в момента.
По отношение на националната сигурност. Проблематиката, която ние поставяме, не касае въпроси, свързани с националната сигурност. Ще отворя една скоба и ще дам пример с държавния резерв. Ние провеждаме на два пъти парламентарен контрол по отношение на държавния резерв. На какво се натъкваме? На класифицирана информация по отношение на сделки, които извършва държавният резерв, които се оказват класифицирана информация според тези номенклатури, които съществуват от преди – трудно ми е да ви кажа колко години. Те по никакъв начин в момента не могат да бъдат класифицирана информация. Така че проблемът с класифицирането на информацията според мен би трябвало да намери своето решение с разсекретяването на част от въпросите, свързани с националната сигурност. Това е съвсем отделен въпрос, той няма общо със законопроекта и той не го касае. Давам го само като пример.
Специално на господин Митев искам да кажа нещо за търговската тайна. Ние изпаднахме в сериозно затруднение в случая, касаещ Стара Загора, когато трябваше да правим проверка на това какви горивни материали се унищожават на „Змеево”. Такъв беше сигналът, който ни беше даден оттам. Това явно представляваше класифицирана информация, а имаше информация, че чрез едни или други средства фирми внасят и на „Змеево” се унищожават боеприпаси, като по този начин осъществяват печалби. Казвам, че беше трудно да установим всичко, изискахме цялата информация от Военното министерство, тъй като действително в случая имаме – директно го казвам – търговия, която завършва на полигон. Според мен трябва много ясно да се види докъде са проблемите, които действително касаят националната сигурност, и откъде започва тази търговска тайна, която е необходимо да бъде защитавана. Ние не засягаме тази проблеми на националната сигурност, но мисля, че част от проблемите, свързани с търговски сделки, би трябвало да намери своята достатъчна прозрачност и публичност. Те намират по един или друг начин своето място и в средствата за масова информация, и по друг начин и добре би било законодателят да бъде този, който да предприеме тези действие, разбира се, с достатъчното участие на специалисти, които биха могли много ясно да откроят класифицираната информация от тази, която не е класифицирана и която касае националната сигурност.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, ще добавя няколко думи. Това, което каза господин Великов, е съвсем точно. Но знаете ли, антикорупционната същност на закона е ясна, но законът има не по-малко важна информационна същност. Често тези проекти, които не са публични, касаят страшно много хора и те нямат достъп до това, което се случва. Давам ви пример с „Газпром” и природния газ, има много други подобни законопроекти. Хората трябва да знаят какво се случва, какви ангажименти са поети, кога ще е готов един мащабен проект. Това може да е важно за техния бизнес. Представете си една фирма, която използва природен газ за производството на нефт! Така че проектът има и важна информационна роля.Това е практиката в Европейския съюз и започва да се налага.
Другото важно нещо е, че е въпрос на време да бъде възприето и в България. Но самият механизъм – искам още веднъж да обърна внимание – е следният: самата публично правна организация ще има собствен тест дали даден договор е обект на надделяващ или преобладаващ обществен интерес. И ако прецени, че не е, всеки гражданин може по съдебен ред да потърси това право. И този закон ще стане работещ тогава, когато се натрупа съдебна практика, което ще отнеме вероятно няколко години. Тоест това е принцип, който сега ще бъде въведен и ще има необходимост от време, за да заработи. Но със сигурност ще знаем, че след няколко години ще работи и сме въвели една добра европейска практика в България. Независимо какво правителство ще имаме, този принцип ще работи активно вероятно след няколко години.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз виждам, че имаме убеденост да приемем и двата законопроекта, но ако някой от нашите гости експерти иска да ни мотивира още малко, има възможност.
Госпожо Жулева, заповядайте.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, госпожи и господа! С повечето неща, които бяха казани, съм напълно съгласна. Ние подкрепяме и двата законопроекта и смятаме, че е добро решение да се обединят.
Това, което може би ще ви мотивира, за да вземете решение за гласуване на тези законопроекти, е фактът, че през септември Парламентарната асамблея на Съвета на Европа ще разглежда текста на проектоконвенция за достъпа до официални документи. В тази проектоконвенция са заложени 24 принципа, повечето от които и сега съществуват в българския Закон за достъп до обществена информация, с изключение на няколко. Най-важният от тях е понятието „надделяващ обществен интерес”. Определение на надделяващ обществен интерес не може да съществува, защото това е принцип, който се прилага при баланс на интереси. Така че много трудно могат да се изброят всички конкретни случаи, в които ще се прилага. Основните дискусии в работната група в Съвета на Европа бяха по-скоро за това кои са субектите, които ще прилагат при един такъв баланс на интереси – принципа на надделяващия обществен интерес, когато има други защитени интереси и права.
От гледна точка на Програма „Достъп до информация” най-важно е въвеждането на този принцип. Защото ние сме може би единствената страна, която поради това че прие своя закон преди приемане на Препоръка 2002 на Съвета на Европа, където е въведен принципът и за теста за вредата, и теста за преобладаващия и надделяващия обществен интерес, както е в нашата терминология. Все едно, когато конвенцията се приеме и България я ратифицира, ще се наложи да се прилага. Защото принципът за достъпа до информация е основен принцип за прилагането на ограниченията.
Може би представителите на Министерството на държавната администрация и административната реформа ще ме допълнят, но по нашето проучване от тази година над 80% от българските институции, задължени по Закона за достъп до обществена информация, имат интернет страници, така че едва ли е голям проблем да си качват информация на тези интернет страници. Мисля, че от Министерството на държавната администрация и административната реформа ще ме подкрепят, че над 51% имат отговорни служители по Закона за достъп до информация, така че това е част от техните задължения според мен.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи? Заповядайте.
ЛЕОНЧИЯ СЕИЗОВА, началник отдел в дирекция „Организационно развитие на административните структури”: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Великов и господин Димитров! Позволете ми да изразя принципната позиция на министерството в подкрепа на двата законопроекта. Считаме, че тези законопроекти са стъпка напред в преодоляване на негативните моменти в публичността на работата на държавната администрация, както са и стъпка напред в принципите за прозрачност, антикорупционна политика и добро управление в администрацията.
По двата законопроекта сме дали писмени становища, които са депозирани пред Вас, господин председател, и смятаме, че за второ четене те биха могли да намерят своето място в разглеждането на конкретните текстове.
Това, което каза госпожа Жулева за достъпа до интернет сайтовете. Ще ви кажа статистика, която са попълнили административните структури в Годишния доклад „Състоянието на администрацията за 2007 г.”: 89% от административните структури имат своя интернет страница. Може би трябва да се помисли за останалия размер на администрацията до 100%, дали това ще ангажира допълнително финансови ресурси. Смятам, че желанието на вносителите да има повече информираност и то с публично достъпни средства заслужава приветствие и на второ четене ще вземем активно участие в дебатите по законопроектите.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Сеизова.
Други желаещи има ли? Заповядайте.
ХРИСТО ТОМОВ, главен юрисконсулт в Министерството на финансите: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа! Аз ще направя само едно кратко допълнение към казаното дотук. Министерството на финансите е подкрепило принципно предлагания законопроект на господин Димитров, другият не ни е бил представен за разглеждане. Единствената бележка, с която сме съгласували проекта, е, че обучението, което се предвижда да се извърши в рамките на съответните административни структури, както и финансовото осигуряване на изработването на интернет сайт и качването на документи в него, ще трябва да бъде в рамките на утвърдените бюджети на съответните администрации. Тоест ние считаме, че това е формулата, по която може да се работи и мисля, че колегите са съгласни в това отношение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Кашъмов.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Понеже бяха поставени съвсем конкретни въпроси, първо, нашето становище е, че и като правна техника в голяма степен предложените текстове съответстват на това, което трябва да представлява българският Закон за достъп до обществена информация. Обръщам внимание, че и тази част, в която двата законопроекта не се припокриват като материя, защото във всеки от двата има различни предложения, те са изцяло положителни. Тоест всеки един от тях въвежда положителни изменения, които другият не предлага. В този смисъл обединяването им е особено важно.
За злоупотреба с надделяващия обществен интерес по отношение на търговската тайна трудно може да се говори поне по две причини. Първо, както се каза, това е международен стандарт, който е въведен навсякъде и ние като експерти сме имали удоволствието да работи в страни в Европа, Латинска Америка и Азия за подобряването на техните закони и се оказа, че българският закон някак си остана по-назад през годините.
Тук аз само ще изброя какви казуси е имало през последните години, в които беше отказана информация точно заради търговска тайна и несъгласие на съответния търговец. Става дума за договорите на БДЖ със „Сименс” за тези железопътни състави, които бяха закупени – виждаме в момента мотрисите, виждаме какво се случва в железопътния транспорт и как липсата на прозрачност се отразява. Това бяха приложенията към докладите за инцидента в АЕЦ „Козлодуй” от 2006 г. Това са договорите на правителството с „Майкрософт”. При положение че идентичните договори на отделните американски щати са в интернет, публикувани в цялост, при нас се оказа, че това е търговска тайна. Това са общинските договори за извозването на сметта – това се оказа много масов случай на отказ. Такива случаи имаше във Видин, във Велико Търново, в Разград. Това са дори разходите, които общините правят за публикуване на собствените си актове. По Закона за местното самоуправление и местната администрация те ги публикуват местната преса и се оказа, че е търговска тайна на съответните вестници колко пари от общинските бюджети те са получили за тези публикации. Тоест това са абсурдни случаи! Именно тези изменения в закона ще дадат възможност това да не се случва и по този начин да не се прикриват нередности и корупция.
За наше съжаление като неправителствена организация действително националната сигурност не е обхваната, но просто това е форматът, в който вносителите са предложили измененията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Кашъмов.
Ще подложа на гласуване двата законопроекта. Който е съгласен нашата Комисия като водеща да подкрепи законопроекта, внесен от господин Мартин Димитров, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Който е съгласен нашата Комисия да подкрепи законопроекта, внесен от господин Бойко Великов и група народни представители, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Това, което сега искам да ви помоля да гласуваме, е свързано с факта, че вчера в пленарната зала бяха подкрепени и двата законопроекта за публичност на лобизма – Законопроект за публичност на лобизма и Законопроект за публичност на лобистката дейност. Според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ние трябва да направим от тези два законопроекта един. Обикновено се прави работна група, която се заема с тази дейност. И тъй като през ваканцията сроковете не текат, през септември ще дойде времето, в което да се внесе този обобщен законопроект, аз бих предложил да направим една работна група, в която да влязат, разбира се, вносителите – господин Бойко Великов и господин Любен Дилов и госпожа Ася Михайлова. Предлагам също госпожа Весела Драганова, господин Рейхан Аблеким, моя милост, господин Баташов и всеки от Комисията, който желае.
Който е съгласен с този състав на работната група, която в установените от правилника срокове да подготви обобщения законопроект, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,45 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов