Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 802-01-68, внесен от Министерски съвет на 03.09.2008 г.

---

Заседанието бе открито в 14,45 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по гражданско общество и медии. Предлагам една точка в дневния ред, а именно разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Министерския съвет на Република България.
Има ли други предложения за дневен ред? Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Приема се с мнозинство.
При нас е министърът на културата проф. Стефан Данаилов, заместник-министърът на културата Явор Милушев, представители на различни институции, които имат отношение към проблема.
Предлагам да започнем, като дадем думата на проф. Стефан Данаилов, който от името на вносителя, ще ни запознае с мотивите към законопроекта. Вие всички имате мотивите, както и самия законопроект от миналата седмица.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С предложения законопроект се изпълнява законовото изискване разпоредбите на Закона за радиото и телевизията да бъдат приведени в съответствие със Закона за електронни съобщения и се създава законова регламентация на прехода от аналогово към цифрово телевизионно разпространение.
Действащият Закон за радиото и телевизията е приет през 1998 г. и е претърпял многобройни изменения и допълнения. Промяната в Закона за електронни съобщения налага промяна и в Закона за радиото и телевизията поради наличието на логическа връзка между тях. Другата причина за изготвяне на законопроекта е, че до края на 2012 г. страните – членки на Европейския съюз, трябва да прекратят аналоговото разпространение на телевизионни програми. Това означава, че към същата дата следва да има изградена и функционираща цифрова мрежа, покриваща цялата територия на Република България, и съответно на българските граждани следва да бъде осигурен достъп до наземно радиоразпръскване, тъй като аналоговото ще бъде преустановено.
Предвижда се осъществяване на цифрово наземно телевизионно и радиоразпръскване въз основа на разрешение от предприятие, определено след конкурс, проведен от Комисията за регулиране на съобщенията. Предвидени са правомощия на Съвета за електронни медии за определяне на вид и профил на българските програми, които са задължителни за разпространение от предприятието, което експлоатира цифрова мрежа, като с оглед защитата на обществения интерес е регламентирано тези програми да не бъдат повече от две.
Предвижда се програмата на Българската национална телевизия да се разпространява задължително от предприятието, спечелило конкурса, като е предвидено допълнително разпространение на още една програма на Българската национална телевизия, когато такава национална програма е готова. Другите програми, които могат да се разпространяват от предприятието, са регламентирани от Съвета за електронни медии и се разпространяват на основата на търговски договор. С оглед защитата на конкуренцията и създаване на условия за равнопоставеност и свобода на достъп до информация е регламентирано предприятие, получило разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията, или свързани с него лица да не могат да създават програми.
Етапите на реализация на цифровия преход се уреждат по следния начин.
Първо. За националните мрежи се предвижда през първия етап даването на едно разрешение на едно предприятие, което ще изгради и експлоатира трите национални мрежи и ще бъде задължено да разпространява двете програми на Българската национална телевизия. За изпълнението на втория етап едновременно с конкурса за първия етап се провежда и конкурс за избор под условие на предприятието, което ще изгражда и експлоатира трите национални мрежи от втория етап, като изграждането на мрежите ще може да започне след освобождаване на честотите от действащите национални аналогови телевизии.
Законопроектът въвежда ограничението предприятието, получило разрешение за първия етап, да не може да е свързано лице с предприятието, получило разрешение за втория етап.
Второ. За регионални мрежи се предвижда издаването на едно разрешение на едно предприятие, което ще експлоатира три регионални мрежи през първия етап в рамките на един регион, като Съветът за електронни медии определя вида и профила на български програми, не повече от две за всяка мрежа, които са задължителни за разпространение в рамките на цифровите мрежи, изградени в региона.
Телевизионни оператори и свързани с тях лица, чиито програми се разпространяват задължително по смисъла на закона чрез национални мрежи, не могат да разпространяват програмите си чрез регионални мрежи.
Това е накратко основното, което е предложено за промени в Закона за радиото и телевизията.
Искам да дам една информация на народните представители. След много дълга работа в продължение на месеци наред в Министерството на културата комисията, която бях назначил, под ръководството на заместник-министър Явор Милушев, беше подготвен текстът за промени. Той мина на съгласуване в министерствата и в края на краищата се оказаха две коренно различни предложения – това на колегите от Комисията за регулиране на съобщенията и на Министерството на финансите. Поставих въпроса на министър-председателя и той създаде експертна комисия под мое ръководство, в която обсъждахме доста време и бяха предложени текстовете, които са пред вас и които бяха внесени в този вид в Министерския съвет.
Тук са членовете на експертната комисия, които са участвали в работата, и ще могат да дадат по-конкретни отговори на това, което ви интересува.
Най-важното е, че всички съзнаваме, че време няма, 2012 г. идва. Непрекъснато получаваме предупреждения от министъра по европейските въпроси, че се бавим. Не искам да правя повече коментар откъде и как идва забавянето, но много сложно се водеше първоначалната работа в министерството, вие знаете, че ние сме вносители, а експертите са в други структури, за да можем да се обединим и да излезем с едно предложение, което да бъде цялостно. Надявам се да има повече въпроси, за да се задвижат нещата, тъй като въпросът е много сериозен и важен.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, уважаеми господин министър.
Ще дам думата първо на представители на институциите, които се визират в този законопроект, за да чуем техните становища, след което колегите народни представители ще могат да вземат отношение по въпроса, който дискутираме.
Има думата госпожа Стефанова, председател на Съвета за електронни медии.
МАРИЯ СТЕФАНОВА (СЕМ): Благодаря Ви, господин Атанасов.
Уважаеми членове на Комисията по гражданско общество и медии, уважаеми народни представители, господин министър! От името на регулатора по съдържанието - Съвета за електронни медии, аз съм упълномощена от моите колеги да представя позицията на съветниците по така внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Нашата позиция се състои от две основни части и във всички случаи бих искала да подчертая, че това не е недоволство от текстовете, които прочетохме. Съветниците и аз като изпълняващ длъжността председател на Съвета за електронни медии бихме искали да съдействаме за изработването на възможно най-добрите текстове. Както и проф. Данаилов подчерта, наистина това изменение на закона се забави доста, а то цели да синхронизира Закона за радиото и телевизията с вече приетия и работещ Закон за електронни съобщения. С оглед на цифровизацията, за която ние закъсняваме, съветниците смятат, че в така предложените текстове не е защитен в достатъчна степен общественият интерес по отношение на програмното съдържание на тези програми, които ще се качват на така наречените мултиплекси.
И понеже има предложени изменени правомощия на председателя на Съвета за електронни медии, моите колеги и Съветът смятат, че тези разширени правомощия са излишни.
Бих искала да допълня няколко неща, тъй като ние водихме дискусия и тук пред вас искам да заявя, че Съветът е готов да работи по своето становище и да го представи на вниманието на народните представители. Този закон за изменение и допълнение е изцяло в синхрон с европейските разпоредби и целта му, както вече казах, е да се хармонизира със Закона за електронни съобщения. Не противоречи на новата европейска Директива за аудиовизуални медийни услуги. Напротив, оттук нататък, след като се приеме това изменение на Закона за радиото и телевизията, предстои отново много сериозна работа, защото до края на 2009 г. ние трябва да синхронизираме нашия закон с тази европейска директива.
От опита на Съвета за електронни медии като регулатор по съдържанието, подчертавам отново, бих искала да направя следния извод: задължението да регистрираме и да водим регистър, както е записано в новите текстове, които се предлагат на нашето внимание, е едно доста либерализиращо задължение, ако мога така да се изразя. Защото лицензиите, за които досега провеждаме конкурси, са във всички случаи едно допълнително условие или пречка пред всички, които имат желание да разпространяват медийно съдържание или да подготвят програма. По-ограничително е правомощието, което е дадено сега на Съвета за електронни медии, да провежда конкурси и да лицензира програмите на радио- и телевизионните оператори, а по-разкрепостяващо е това да води регистър на тези програми. Лично аз не намирам нищо лошо в това, напротив, ние ще имаме достатъчен контрол върху съдържанието на програмите, които се подготвят и се регистрират и ще присъстват в нашия регистър.
Разбира се, ако отидем малко напред във времето и си представим, че в регистъра на СЕМ има повече от 70 телевизионни програми и вече сме във втория етап на цифровизацията, Съветът за електронни медии има задължението да определи вида и профила на шест от тези програми, които са регистрирани, за да може собствениците на мултиплексите да ги качат и да ги разпространят. Видът и профилът означава, че ние ще определим дали това да бъдат спортни програми, дали да бъдат с общ политематичен профил, дали да бъдат музикални или някакви други. Това е достатъчно – смятам аз – правомощие на Съвета, макар че моите колеги имат известни колебания за това, че Съветът за електронни медии ще бъде ограничен във воденето на този регистър.
Благодаря ви за вниманието. Ако има въпроси, моите колеги присъстват тук, биха могли също да отговорят.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Стефанова.
Госпожо Пръмова, заповядайте.
УЛЯНА ПРЪМОВА (БНТ): Аз искам да кажа категорично, че приветствам влизането най-накрая на тези промени, без да искам да повтарям говорещите преди мен, че сме закъснели много. Защото процесът на цифровизация е тежък, труден и не се свежда до приемането само на документи, а и до много работа, свързана със сериозно финансиране на целия етап на цифровизация, който започва от производство на програма, разпространение и стига до потребителите, които трябва да могат да приемат тази програма.
Във връзка с промените, които се внасят в момента, аз бих искала да отправя няколко въпроса. Разбирам, че качването на две програми на Националната телевизия на първия етап от цифровизацията мога да нарека приемлив компромис в българската действителност в сравнение с европейската практика. Защото европейската практика е гарантиране на мултиплекс и мрежа на обществените оператори още на първия етап. Но, казвам, приемам го като компромис с оглед на телевизионната и медийна действителност в България.
Но аз не виждам или не разбирам втория етап от цифровизация и на финала на втория етап от цифровизация с какво ще разполага Българската национална телевизия. Отново с две програми или с по-голям обхват? Не разбирам как се гарантира и дали § 29, т. 3, която гласи “електронните съобщителни мрежи осигуряват достъп до програмата на не по-малко от 50% от населението на страната”. Тази точка на мен ми говори, че поне на първия етап от цифровизация 50% от населението на страната, което са няколко големи града, ще бъде обхванато от цифровизацията. С други думи, бих искала да попитам как и кога се гарантира 100-процентовото покритие на територията на страната, не на населението, а на страната от програмите на Българската национална телевизия? Защото населението на страната не е само в големите градове. И когато дойдат избори, всички се сещаме за това. В момента има една трета от територията на страната, която се покрива единствено от Националната телевизия и ние не можем да обречем част от населението на страната да остане встрани от цифровизацията или да остане встрани от покритието на единствената засега телевизия. Тези 50% от населението на страната ме смущават. Ако ми обясните как ще изглежда в бъдеще, може би ще бъда по-голям оптимист за следващите години.
Другото, което аз не намирам, е гарантирането на регионалните програми на Националната телевизия, които са четири, в регионалните цифрови мрежи, така както са гарантирани на първия етап две програми на националната програма.
Мисля, че в залата има специалисти, които ще са съгласни с мен, че вторият етап на цифровизация чисто технически ще бъде доста труден и доста сложен за България и ако той не бъде разписан и гарантиран, може би в края на периода на цифровизация може би няма да постигнем целите на тази цифровизация, поне по отношение на Българската национална телевизия.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Пръмова?
Други изразители на мнение или възразители има ли преди да преминем към изказвания от народните представители?
Министър Данаилов, заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Бих искал да кажа, че експерт ще отговори на въпросите. Аз се радвам на скромността на Националната телевизия. Колко програми ще бъдат, четири?
УЛЯНА ПРЪМОВА: Колко програми ще бъдат е предмет на друг разговор. Аз Ви казвам, че европейската практика, министър Данаилов, е, че на един етап от цифровизацията (навсякъде са го направили на първия етап, на други места може би като България – на втори) един мултиплекс и мрежа се гарантира на обществените програми. Какви ще бъдат те и колко, това е друг въпрос. Въпросът е за гарантирането. Защото ако не се гарантира, те няма да съществуват. И аз затова казах, че е добър компромис с две програми, защото можеше да бъде и една и да застинем на статуквото, което в момента съществува в телевизията. Затова казвам, че е приемлив компромис. Тук не говорим за брой програми, а говорим за обхвата и за възможността те да се появят. Те могат да не бъдат на Националната телевизия, могат да бъдат други обществени програми – това имам предвид.
Това, което най-много ме смущава в тези промени, са тези 50% население. Когато един частник, който и да е той, или голямо предприятие направи мултиплекс, неговият интерес по силата на това, което чета, ще бъде да обхване 50% от населението, може би 75%, което той може да обхване с мрежа в няколко големи града, без да разшири тази мрежа за останалите места от страната. Защото търговският интерес е там. Но не и общественият интерес. Това е, което ме притеснява с процентите.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Драганова желае да направи реплика.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Госпожо Пръмова, тук не е фиксирано, че 50% ще бъде обхватът, а горе е казано кои програми към момента, които излъчват 50 и над 50%, мултиплексите ще бъдат задължени да ги излъчват. Всъщност се обхващат Нова телевизия, бТВ и доколкото разбирам, ТВ 2. Те излъчват над 50% в момента и мултиплексният оператор е задължен да ги излъчва, тъй като на всеки мултиплекс трябва да има две обществени телевизии и те се получават общо шест. Това се има предвид, а не че мултиплексният оператор на 50% ще обхваща територията, кои програми трябва да излъчва, които към момента имат не по-малко от 50%. Не става въпрос за мултиплексния оператор, става въпрос за телевизиите, които мултиплексният оператор е задължен да излъчва към момента.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата госпожа Трифонова, която ще се изкаже като експерт.
ЗИНА ТРИФОНОВА (Министерство на културата): Само искам да обърна внимание, че в § 29, който цитира госпожа Пръмова, всъщност е предвидено и госпожа Драганова е съвършено право, че първата алинея задължава мултиплекс оператора, тоест предприятието, което ще получи разрешение да изгради цифровата мрежа, се задължава по силата на закона, така нареченото задължение маскери, да разпространява програмите на Българската национална телевизия – една задължително на първия етап и в момента, когато бъде изготвена втора такава от Националната телевизия, да я разпространява и нея.
По отношение на ал. 2, която Вие визирате, предвидено е вътре в текста, че тези програми, които към момента отговарят на тези три условия – 1, 2 и 3 точка, те ще бъдат задължително по силата на този закон, който ще приемат народните представители евентуално, предприятието ще разпространява тези програми. То няма да ги избира, няма никой да го накара, по силата на този текст той е длъжен да качи на мултиплекса и да разпространява именно тези програми.
По отношение на регионалните програми на Българската национална телевизия, искам да ви обърна внимание на един текст, а това е § 31, ал. 3. С § 31 се въвежда ограничение, свързано с това, че националните програми, които се разпространяват по силата на закона, могат регионални предприятия да разпространяват техни регионални програми. Това ограничение не се отнася до Българската национална телевизия. Така че няма пречка регионалните предприятия да качат регионалните програми на Българската национална телевизия.
УЛЯНА ПРЪМОВА: Няма пречка, но нямат и ангажимент.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Това е вече въпрос на волята на народните представители. Такова е предложението към момента. Няма пречка това да бъде направено в рамките между първо и второ четене, в случай че бъде преценено, че е полезно.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Трифонова.
Включваме и народните представители в дискусията. Има думата народният представител Митко Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (ПГ „Атака”): Уважаеми господин председател, уважаеми гости! Аз ще бъда кратък, с два въпроса и с едно уточнение, като ще започна единствено с това, че този закон по обещание пред комисията през март 2008 г. трябваше да бъде съвсем нов закон. А той само е променян в момента в частта за цифрова телевизия и с някакви възможности за отключване на отделни параграфи към други закони.
В момента нещата вече станаха много конкретни. Моят въпрос е, ако някой знае, колко на брой мултиплекси са планирани да бъдат пуснати на първия етап и колко канала ще има на всеки мултиплекс?
Вторият ми въпрос по закона е за чл. 47-48, ал. 1, 2, 3, § 5а – съжалявам, но на тези параграфи и този член не им е работата в този закон. Има Закон за електронните съобщения, където по-разширено и по-уточняващо е дадено взаимодействието между отделните оператори. Тук е хвърлено малко, че Съветът за електронни медии по реда на Закона за радиото и телевизията издава удостоверение за регистрация. И край! Но веднага има и Закон за електронни съобщения, който пък определя по какъв начин тези радио- и телевизионни програми ще бъдат разпространявани вече чрез електронни съобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване. Още отсега давам заявка че за този чл. 47-48 ще проявя една инициатива към вашия закон, да бъде преместен изцяло в Закона за електронни съобщения. Като в Закона за електронни съобщения пък се дават и отношенията между самите оператори.
Какви са отношенията между собственика на мултиплекса и по какъв начин той ще отдава? Само чрез търговски договор ли между тях? Защото в един момент ще се окаже, че на този мултиплекс ще имат право да се качат само извън задължителните национални програми само още пет-шест други телевизии. Но по какъв критерий? На базата на какво взаимоотношение между тях? Няма го разписано във вашия закон. Винаги, където пише “Закона за радиото и телевизията”, да има и препратка към Закона за електронни съобщения. Защото там конкретно е уточнено по какъв начин стават взаимоотношенията между отделните телевизионни оператори и този, който е собственикът на мултиплекса.
Подкрепям предложението в закона, че собственикът на мултиплекса няма право да има радиопрограми.
Ще кажа нещата, свързани с един друг закон. Ще възникнат противоречията, които възникнаха в Закона за движението по пътищата и за превоз на пътници – собственикът на автогарата да има или да няма автобуси. Тези отношения трябва да бъдат уточнени.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Господин Камбуров има думата – изпълнителен директор на АББРО.
ГРИША КАМБУРОВ (АББРО): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Приветстваме, че след близо едногодишно закъснение имаме пред себе си Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, който да уреди предстоящия цифров преход. Това задължение, което трябваше да бъде изпълнено преди повече от година и трябваше да имаме такъв действащ закон.
Работната група в Министерството на културата изготви един законопроект, с който всички бяхме запознати и дадохме становища. След това на сайта на парламента и на Министерския съвет виждам един коренно различен вариант, който няма абсолютно нищо общо с варианта, който е обсъждан. Затова днес аз няма да вляза в големи подробности и детайли за нашето становище по този законопроект, а ще поискам един разумен срок, в който да дадем становище, както Съветът за електронни медии са поискали. Защото щом регулаторът и регулираните, които са обект и субект на този закон, не са запознати с него, аз не виждам какво обсъждане ще правим.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожо Драганова, заповядайте.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин министър, драги гости! Аз искам да поздравя и двете комисии – тази, която първоначално изготви текста под ръководството на господин Милушев, след това междуведомствената комисия. Защото може би не много хора знаят, че когато комисията изготви закона, след това този закон се препраща до Министерския съвет и той минава на съгласувателен режим. Затова е нужна междуведомствена комисия, когато има доста различни предложения, както спомена и господин министър Данаилов.
Наистина има доста различни текстове, но така или иначе, закъснението ни притиска да направим нужното и да дадем ход на този закон. Аз искам да благодаря на двете комисии, че той е факт и е тук днес пред нас. Разбира се, знам, че основната причина за изготвяне на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията е предстоящият цифров преход в областта на телевизионното радиоразпръскване. Втората основна цел е това, че в края на 2012 година ние трябва да сме изградили мрежите и да преминем напълно към цифровизация, нещо, което ще стане в целия Европейския съюз. Но, разбира се, другата причина е синхронизацията със Закона за електронни съобщения, тъй като той беше публикуван на 22 май 2008 г., а в шестмесечен срок Закона за радиото и телевизията трябваше да бъде синхронизиран с него. Ние сме в закъснение само към тази фаза вече четири месеца.
Има и въпроси, които ние трябва да си зададем и всички ние тук трябва да отчетем, че основните промени се правят между първо и второ четене и точно тогава наистина текст по текст заедно с всички обществени организации, Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета за електронни медии, министерство, юридически експерти и т.н. ще трябва заедно – защото тази комисия е винаги е доказвала, че работи съвместно с всички институции и обществени организации – заедно да направим закона такъв, какъвто считаме, че ще е добър и за медийното пространство, и за експертите, и за съответните институции.
Аз примерно си задавам въпроса дали няма да създадем среда на монопол за това, че трите мултиплекса и на първия, и на втория етап ще бъдат създадени от един мултиплексен оператор? Не би ли следвало да има конкуренция? Защото, доколкото знам, един мултиплекс струва някъде между 150 и 200 млн. евро. Разбирате ли, че един мултиплексен оператор трябва да дойде с 600 млн. евро, за да ги вложи и тепърва да си ги възстановява с такси от бъдещите си качени телевизии?
Второто, за което се питам, имахме специално заседание на комисията, на което госпожа Пръмова ни запозна, че Българската национална телевизия има доста материал за програми – и спортна програма, и музикална програма, тъй като идват по съответния принцип на евроструктурите различни програми в Българската национална телевизия, които тя не може да излъчи, тъй като няма ефирно време. И даже имаше дума, ако държавата има възможността и има средствата да изгради държавен мултиплекс и по този начин да гарантира обществения интерес на Българската национална телевизия, тя има готовност да запълни тези програми. И тук е записано, че на всеки мултиплекс трябва да се качат две обществени телевизии, а досега по така предложените критерий, които прочетохме в § 29, с двете програми, които се предвиждат на Националната телевизия, те са пет. Защо и третата да не бъде дадена на Българската национална телевизия и по този начин да бъде защитен общественият интерес.
Има ред други въпроси, по които ще трябва да се вземе и политическо решение. Аз вярвам, че колегите от управляващото мнозинство заедно с колегите от опозицията ще имаме възможност взаимно да направим най-доброто. Защото това наистина е синхронизация с европейското законодателство. Може би да отговоря на колегата, тук е записано, че първата вълна са три мултиплекса с по четири програми на тях, всеки мултиплекс – по две обществени програми. Засега доколкото критериите позволяват, аз ги изброих – две на Националната телевизия, бТВ, Нова телевизия и ТВ 2, което отговаря на това да е над 50% покриваемост към момента в страната. И една остава празна.
Така че тези въпроси ние ще трябва да ги разрешим. Има и един технически проблем, господин председател, с който е бил сезиран на Председателския съвет председателят на Народното събрание, че има много текстове в Закона за радиото и телевизията, с които се променят текстове в Закона за електронни съобщения. Това според мен не е много редно и би следвало взаимно да се разберем с Комисията по транспорт и съобщения дали текстове да не ги извадим и направо да ги препратим като предложения към техните промени, които следващата седмица ще се гледат и са вече при тях по същия принцип. Нека да не правим прецеденти, трябва да са изчистени законовите уредби и текстовете кой кога и какво гледа. Смятам, че можем да се разберем с Комисията по транспорт, да разговаряме и с господин Мирчев, за да бъдат изчистени технологично тези въпроси.
Аз ще подкрепя на първо четене законопроекта, моите колеги – също, но оставаме с желанието си да удовлетворим разумните искания и на експертите, и на институциите и на обществените организации, които представляват операторите.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Драганова.
Дали да не дам по най-демократичен начин думата и на себе си? В края на краищата аз съм равноправен член на тази комисия и мога да се включвам в разискванията, когато има възможност за това.
Законопроектът, който е внесен от Министерския съвет, дава отговор на много от въпросите, които ние дискутирахме през последни две, а може би три години, и за които се колебаехме кое решение е най-удачното. Смятам, че с оглед и на напредващото време и малкия срок, който ни остава до преминаването към цифрово излъчване, отговорите, които се дават на въпросите, са възможно най-добрите. Не казвам единствено, но възможно най-добрите.
За един от тях вече се спомена от колегите, които се изказах преди мен – решава се това дали собственикът на мултиплекса да може да качва и свои програми. Ясно е, че според проекта на правителството този, който притежава мултиплекса, няма да може да качва собствени програми. Според мен е правилно, защото от различните участници, различните телевизии, които ще се качват на даден мултиплекс за цифрово излъчване, няма да бъдат равнопоставени, тъй като собственикът би могъл с таксите, които ще получава за пренос на сигнала на другите телевизии, да издържа и преноса на собствената си телевизия. Така че тази възможност да няма равнопоставеност между отделните телевизии, които ще бъдат на мултиплекса, с това решение да не може собственикът на мултиплекса да качва свои програми, се решава по един добър начин.
Знаете, че много пъти съм се изказвал в полза на това да има държавен мултиплекс, изхождайки и от факта, че търговските телевизии са задължени по закон да работят за максимум печалба, те не са длъжни да осъществяват обществени функции, изхождайки от това, че почти всички страни в Европейския съюз имат държавни мултиплекси, а тези, които нямат държавни мултиплекси, имат по един мултиплекс, в чийто лиценз е записано, че трябва да излъчва само програмите на обществената телевизия и нищо друго. Имали сме срещи с различни представители от различни страни. Например тук в нашата комисия беше министърът по тази въпроси на Фландрия с небезинтересното име господин Буржоа, който се учуди, че изобщо става дума за частни мултиплекси. В една Белгия това да има частен мултиплекс вероятно е нещо много странно. Моите притеснения бяха свързани с това, че ако се остави Българската национална телевизия на първия етап с една програма, тя се осъжда завинаги или поне в рамките на нашите животи, да бъде с една програма, тъй като е ясно, че който заеме позиции на първия и втория етап, той се циментира и като зрителска аудитория, и като място на рекламния пазар и после много трудно може да бъде изместен. Това че се качва още една програма на Българската национална телевизия, сателитната става “БНТ САТ” и две програми на БНТ ще бъдат качени на първия етап на цифрова платформа, както каза и госпожа Пръмова, е добрият компромис. И аз го приемам, защото до голяма степен позициите на националната обществена телевизия са защитени. Разбира се, тя има повече възможности и тук трябва да мислим за втория етап дали не може да се допълни още нещо като програма на Българската национална телевизия, която да се качи, стига Българската национална телевизия да има готовност за това. Но за първия етап смятам, че това е решение, което смятам, че не можем, а трябва да подкрепим.
Дали един и същи собственик да притежава и трите мултиплекса? С оглед на малкото време, което остава до датата, до която трябва да преминем към цифрово излъчване, аз приемам това решение – да бъде един собственик на трите мултиплекса. Аз ще попитам госпожа Трифонова, тъй като четейки Закона за електронни съобщения и четейки промените в медийния закон, колко програми ние ще качим задължително на един мултиплекс, тоест собственикът на мултиплекса няма да може да ги избира? На мен ми се струва, че две от четири.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Да, две от четири.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Значи на него, ако е собственик и има мултиплекс, ние като му качим две програми, той почти не може да маневрира, за да може да възстанови разходите, които влага, да възстанови инвестициите, които прави. България е малка страна и инвестициите в този сектор от гледна точка на малкия рекламен пазар, на малката зрителска аудитория са рискови. Струва ми се, че когато един и същи собственик притежава и трите мултиплекса на първия етап, на втория етап естествено ще бъде друг, това е заложено в проектозакона, това, първо, би стимулирало да дойде сериозен инвеститор. Ако е вярна тази цифра, госпожо Драганова, за 600 млн. евро, това не е кой знае колко за някои инвеститори, след като има желаещи да дадат 1 милиард за БиТиВи и след като бяха дадени 620 милиона за Нова телевизия. Така че за някои от инвеститорите това не са стряскащи суми, каквито ни се струват на нас редовите народни представители в 40-ото Народно събрание. Така че приемам един собственик да притежава и трите мултиплекса, още повече че остават само три години и три месеца до датата, до която трябва да преминем към цифрово излъчване. И аз много се притеснявам, че няма да успеем да се вместим в този срок. Имах възможност да се запозная с опита на някои страни в това отношение. Ще дам пример с Финландия, която е съпоставима с нас като население макар и не като територия, но с много по-големи възможности като технология и като финанси. Тя от 1 септември миналата година е изцяло на цифрово излъчване, обаче за това са отишли 7 години. А на нас ни остават три години и три месеца.
Имайки предвид това, знаейки че не може да се отговори положително на интересите на всички лобита, трябва да се стремим към онези взаимни компромиси, които да ни дадат възможности да се вместим все пак в срока. В противен случай ни очакват глоби от страна на Европейската комисия, очаква ни дело в Съда на европейската общност в Люксембург. Това няма да е в нашия мандат, но ние не трябва да бъдем такива хора, които да минират позициите на следващото правителство, на следващото мнозинство, които и да са те.
Какво друго? Виждам едно напрежение във връзка с това, че със Закона за радиото и телевизията се променят някои текстове в Закона за електронни съобщения. Такива неща са се случвали, случват се и ще се случват, важното е, че те се дискутират и се търси най-доброто решение, а не както стана в първата година от този мандат, когато със Закона за държавния бюджет беше променен Законът за радиото и телевизията и то беше променено нещо много съществено, а именно изравниха се рекламните времена на всички медии в България. Това, което в момента се предлага, се предлага по възможно най-открития начин, можем да го дискутираме. Знаем, че има внесен законопроект и за промяна на Закона за електронни съобщения, по който водеща комисия е Комисията по транспорт и съобщения. Тези две поправки вносителят трябва да ги синхронизира, за да се предпазим от излишни напрежения. Вносителят е един и същи като Министерски съвет, но очевидно работата се върши от различни министерства – в единия случай от Министерството на културата, в другия случай от Министерството на транспорта и съобщения. Те трябва да седнат и да се разберат в кой закон какво да се промени, да се синхронизират нещата, тъй като знаем, че по Закона за електронни съобщения собствениците на мултиплексите се задължават да излъчват повече програми без свой избор, така да се каже, наложени, отколкото по промените, които сега се предвиждат.
Друго, което според мен е положително – начинът, по който се уреждат взаимоотношенията между Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии. Съдейки по начина, по който сега взаимодействаха тези институции, знаем тези преписки, които съществуваха, сроковете по три месеца, едните питат има ли честоти, другите отговарят, че има честоти; първите обявяват конкурси, вторите блокират честотите. И така три години почти да няма проведени конкурси за радио- и телевизионни честоти. Ако тръгнем по този начин да реализираме цифровизацията, това означава, не в 2012, а до 2225 г. нямаше да можем да проведем цифровизацията според мен. Даже аз имах идеята, както в много страни се случва, да се направи една агенция, която да се занимава само с това. Създаването на агенция не би означавало, че тя отнема всички правомощия на Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за регулиране на съобщенията си има много други правомощия, не означава, че би отнело всички правомощия на Съвета за електронни медии, той си има много правомощия, но би дало едно ускорение на процеса. Смятам, че начинът, по който в проекта се уреждат взаимоотношенията между КРС и СЕМ, дава тази скорост на процеса, тъй като Комисията за регулиране на съобщенията ще обявява конкурси при много по-ясни условия, а Съветът за електронни медии ще се произнася по съдържанието. Съветът за електронни медии ще прави регистъра и собственикът на мултиплекса, който ще получи чрез конкурса, проведен от КРС правото да изгражда тези мрежи, няма да може да качва каквото иска, а ще качи програми от тези, които Съветът за електронни медии е включил в своя регистър. Така че ролята на Съвета за електронни медии по отношение на съдържанието, а оттук и по отношение на надзора върху програмите се запазва.
Можем да помислим за второто четене дали да не отговорим, както каза госпожа Стефанова, на това, че Съветът за електронни медии трябва да съблюдава обществения интерес, като разширим малко правомощията на Съвета за електронни медии по отношение на този регистър, който ще се прави. Може би трябва да има малко по-сериозни критерии. Предстои това да го обмислим. Аз днес чух декларацията, която прави Съветът за електронни медии по този въпрос и тук си струва да помислим за второто четене как да подобрим малко нещата в смисъл Съветът за електронни медии да може наистина да отстоява обществения интерес при определянето на програмите, които ще могат да се качват на мултиплексите.
Смятам, че това са все достойнства на внесения от Министерския съвет законопроект за промяна в Закона за радиото и телевизията, с който най-после ще може да стартираме цифровизацията и съм убеден, че можем да го приемем на първо четене, като всички тези бележки, които бяха чути тук и които ще бъдат чути до датата на приемането на законопроекта в пленарната зала, ние ще съобразим за второто четене и ще направим едни поправки, които хем да дадат тласък на процеса на цифровизацията, хем да бъдат резултат от възможните взаимни компромиси между отделните участници в процеса.
Благодаря ви.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Само един въпрос към представителите на Министерството на културата. Бих искала да ви запитам каква е логиката, с която сте предложили да е един мултиплексният оператор за трите мултиплекса на първия етап и един на мултиплексите на втория етап? Защото аз може би ще репликирам председателя, тъй като бързината във времето няма нищо общо. Когато се обявят конкурси, те се обявяват както за един, така и за трима. Когато се обявят сроковете, тези трима едновременно ще правят мултиплексите, а другият един пак ще ги прави едновременно. Значи не бързината е била мотивът. Какъв е бил мотивът, за да бъде един мултиплексен оператор? И дали не би могло да се даде възможност както да е един, ако се яви само един, така и да са трима, ако се явят повече от един? Защото по този начин се създава един прецедент, ние слагаме един праг, което не би следвало да се прави в закон.
А що се отнася за печалбата на мултиплексния оператор, дали ще е едно към двеста милиона и ще има две програми или ще е едно към 600 милиона и ще има шест програми, е горе-долу едно и също за възвръщаемостта на вложените средства.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Бойчо Кулински, член на Съвета за електронни медии, има думата.
БОЙЧО КУЛИНСКИ (СЕМ): Само две думи, ако ми позволите, без да прекъсвам дискусията. Тъй като се чуха мнения, че официалният вариант на законопроекта, който е представен в комисията и в Народното събрание, се различава коренно, бих казал, в някои текстове от първоначалния вариант, с който ние сме се запознали и Съветът за електронни медии е изразил официалното становище по законопроекта, и тъй като така или иначе сроковете за прехода към цифровизация ни притискат, както всички знаем и както беше споменато, в преходните разпоредби на Закона за електронни съобщения, който беше приет май месец миналата година, беше фиксирано, че до шест месеца трябва да се направи синхронизацията със Закона за радиото и телевизията. Тези шест месеца минаха октомври или ноември миналата година, ако не се лъжа. Така че ние сме се забавили достатъчно и моето предложение, което си позволявам да отправя към комисията, е, ако е възможно в един разумен, примерно едномесечен срок, да се даде възможност на регулаторния орган, а и на други заинтересовани организации, които работят със закона, за едно задълбочено експертно, сериозно и истинско предложение, изразено в едно официално становище. Тогава бихме могли, струва ми се, много по-работоспособно да придвижим нещата напред. Защото сега в момента на мен ми се струва, че всеки изразява своето си мнение по определен въпрос.
Това е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Бих искал да попитам вносителите не е ли възможно да се постави изискване в закона какъв процент от населението, от аудиторията или пък от страната, госпожо Пръмова, да се покрие от този, който ще прави мултиплексите, защото се боя, че тръгвайки по този островен принцип – София, Пловдив, Варна, Бургас и Кюстендил, може да останат обширни райони от страната без цифров сигнал. Добре, предвижда се една година срок за така наречения симулкаст, в който телевизиите ще излъчват и аналогово, и цифрово. Доколкото си спомням, там е записано, че операторът трябва да плаща или да излъчва безплатно, но как ще излъчва аналогово операторът, като той прави цифрова платформа? Може би този въпрос трябва да се изясни. Телевизията, която се качва на първи, втори и трети мултиплекс – да речем, че на държавната телевизия бюджетът й помага до голяма степен, но някои от частните телевизии, която се качва, например бТВ има над 90% покритие на аудиторията, качвайки се, тя ще получи 50-60%. Докога тя трябва да излъчва и аналогово, за да си държи другите 30% от аудиторията, които естествено не иска да губи? Кой ще плаща? Тя ли ще си плаща? И има ли някакъв проект, в който все пак да се стигне до това покритие, което съответната телевизия е имала преди да се качи на мултиплекса?
Господин Камбуров, заповядайте.
ГРИША КАМБУРОВ: Благодаря.
Моето предложение към комисията препокрива почти изцяло това на господин Кулински. Внесеният законопроект е добра основа, върху която да се водят разговори, но предлагам Комисията по гражданско общество и медии да даде един разумен срок, както господин Кулински каза, в рамките на месец, за да се получат становища от всички заинтересовани страни, да се види каква е тяхната официална позиция. Тези становища да се обсъдят в комисията и след това да се отиде в пленарната зала. Защото към настоящия момент сме безвъзвратно закъснели, но да използваме този мотив, за да претупаме работата и да променяме после закона в движение, струва ми се, че не е удачно.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте.
АНТОАНЕТА ЛОЗЕНСКА (АБТО): Аз съм юридически консултант на ТВ 7 и на АБТО.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Аз също като колегите останах изненадана от новия законопроект, след като в Министерството на културата одобрихме съвсем различен законопроект, със съвсем различна логика. Оставам с впечатлението, че Съветът за електронни медии губи основни правомощия по цифровото лицензиране и фактически няма никакви правомощия. Какво означава да се определи вид и профил на програмата? Профил ми е ясно, вид на програмата не знам, може би ще стане ясно по-нататък в работата по законопроекта.
По-съществен е § 29. И както госпожа Пръмова правилно забеляза, има известна неравнопоставеност между националните оператори, в това число Българската национална телевизия, и оператора, който се визира, по-специално разпоредбата на т. 3. Националните оператори с търговски характер са минавали през тежка лицензионна процедура, влагали са безумно много усилия, финанси, за да покрият голяма част от населението. И се появява едно неравноправие според мен, появява се един оператор, който покрива 50% от населението на страната.
Също така става все по-тежък въпросът с § 9а от Закона за радиото и телевизията. Този закон не решава § 9а, решава единствено ал. 2 – отменените лицензии от съда. Параграф 9а остава като едно тежко наследство. В новия законопроект се казва, че операторите ще излъчват, докато ресурсът стане необходим. Ама той и към момента е необходим за цифровизацията, защото вече имаме план, който е влязъл в сила, и стратегия. Струва ми се, че има много недомислици.
Отменя се също разпоредбата, която забраняваше да кандидатстват за лицензии оператори, които имат господстващо положение на пазара. Но в същото време при лицензирането на операторите се иска списък на предприятията, в които участват. Има и други дребни детайли. Така че мисля, че наистина е добре да се даде повече време за работа върху законопроекта, за да не претупваме, както каза господин Камбуров, решението на проблема с цифровизацията.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Преди госпожа Трифонова да отговори има думата госпожа Драганова за процедура.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Във връзка с казаното от колегите от АБТО и АББРО предлагам да дадем максималния срок между първо и второ четене – три седмици, и евентуално при нужда да бъде след това удължен с една седмица, господин председател. Да гласуваме тази възможност, която Вие да предложите в пленарната зала.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това може да го предложи всеки народен представител в залата. Първо имаме първо гласуване, което не решаваме ние, а Председателският съвет на Народното събрание, който прави предложение за дневния ред за седмицата. А когато дойде ред на първото четене, тогава абсолютно всеки може да предложи срокът между двете четения да бъде три седмици (мисля, че това е максималният срок). Така че по принцип едва ли някой има нещо против с оглед на това да чуем максимално мнения по въпроса и да извлечем най-добрите текстове, тъй като освен скоростта, трябва да даваме и качество.
Госпожо Трифонова, заповядайте да отговорите на поставените въпроси.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Благодаря Ви, господин Атанасова.
Според мен трябва да имаме около четири часа, за да отговоря на всички въпроси, които бяха поставени тук, в рамките на шегата, разбира се.
Ще се опитам да обобщя въпросите.
На първо място, наистина господин Атанасов е прав, че съотношението в крайна сметка ще бъде запазено. Иначе казано, това е първият проект, готвен от Министерството на културата, и този, който е сега на вашето внимание – пропорцията на задължителните програми и на програмите по избор а мултиплекс оператора е горе-долу 50:50. Както бяха 2:4, сега ще бъдат 7:5 или 6:6 – според съответния етап.
На второ място, на въпроса защо един собственик на мултиплекса. Защо бизнесмоделът тук е изключително важен? Защото никой не бива да забравя, че цифровизацията е нещо, което трябва да се случи, то не идва по желанието на някого. Аналоговото разпространение спира в 2012 година, тоест цифровото разпространение е задължително да се случи. Но същевременно с това всички останали методи, способи на разпространение на телевизията са факт, тоест имаме налице кабел и сателит. Хайде да се замислим какъв е процентът на българско население, който приема програма чрез ефир и какъв е процентът чрез кабел и сателит. Много тежка ще бъде борбата между този, който ще притежава честотите за цифрова платформа, за да разпространява програмите, за да може да събере пари, включително и от предприятията, които биха имали интерес да се качат на неговата платформа, защото той има правото да отиде и при кабелния оператор, има правото да отиде и при сателитния оператор. Всъщност как той ще се яви конкурент на тези съществуващи вече на пазара средства за разпространение на програмата. Плюс това той трябва да заплаща за честотите, плюс това, че той трябва да плаща и тези огромни инвестиции, които трябва да вложи, за да построи тази мрежа.
Освен това става въпрос за икономия от обхвата. В случая по-малко средства биха били необходими, за да се изгради една мрежа на трите мултиплекса, отколкото три различни лица да строят три различни мрежи. В този смисъл би следвало да се отчетат тези обстоятелства.
По отношение на монопола. Ако ви е направило впечатление, в преходните разпоредби се предвижда първият етап да стартира едновременно с втория. Тоест имаме друго, различно лице, което ще спечели втория конкурс.
Как ще се осъществи симулкастинга? На първия етап получават правото да се качат програмите на съществуващите ефирни телевизии. Те продължават, те задържат ефира, който имат, плащат си и го освобождават на втория етап, когато мрежата става готова, за да може да тръгне вторият етап, този, който е получил честотите за втория етап.
Искам да спомена и във връзка със Закона за електронни съобщения и със Закона за радиото и телевизията. Двата проекта са много свързани именно в тези части – 47-48 и съответно преходните и заключителните разпоредби. Наистина е изключително важно да се гледат и от двете комисии в комплект, за да не се получи разминаване между текстовете.
Това е, което мога да кажа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Има ли още нещо, уважаеми дами и господа? Дискусията е към края си. Преминаваме към гласуване. Кворумът е очевиден.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържал се – 1.
Законопроектът се приема с 9 гласа “за”, 0 “против” и 1 “въздържал се”.

Препоръчваме на Народното събрание да го приеме на първо четене.

С това закривам заседанието.

(Закрито в 15,55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Иво Атанасов