Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по гражданското общество и медии
Комисия по гражданското общество и медии
01/10/2008
Обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения № 802-01-66, внесен от Министерския съвет на 12 август 2008 г.
Заседанието бе открито в 15,20 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, предлагам да открием заседанието при плаващ кворум. Ще дойдат и други колеги, например Бойко Ватев, който в момента е в заседание на Комисията по културата.
Предложили сме точка в дневния ред, свързана с разпределения ни от председателя Георги Пирински Законопроект за електронните съобщения. Той се отнася повече към Комисията по транспорт и съобщения, но доколкото е свързан с процеса на лицензиране, на издаване на разрешения във връзка с цифровизацията, може би това е било основанието на председателя да го адресира и към нашата комисия.
От страна на вносителите тук е заместник-министърът на външните работи господин Тодор Чуров. Тук са и представители на Съвета за електронни медии, на Комисията за регулиране на съобщенията, на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори и на Сдружението за електронни комуникации.
Предлагам да чуем първо господин Чуров като представител на вносителя - Министерския съвет, след което да потърсим нашия поглед по тази проблематика.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР ЧУРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа депутати, госпожи и господа! Искам да направя една предварителна бележка. Вносител е Министерският съвет, но ресорният вносител реално е господин Калфин в качеството му на заместник-министър председател, а не в качеството му на министър на външните работи.
Материята е прекалено специализирана за мен, трябва да си призная, затова се радвам, че тук има представители на Комисията за регулиране на съобщенията и на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, които биха могли да отговорят на вашите въпроси. Моята задача е да представя законопроекта.
Натоварен съм да представя на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Този проект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е в изпълнение на ангажименти на България като член на Европейския съюз. Той е свързан с приетия през миналата година и в сила от 30 юни Европейски Регламент № 717, прието Европейския парламент и Европейския съюз. Той засяга въпроса за роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и е свързан с изменение на Директива 2002/21 ЕО. Проектът е свързан с изискванията на чл. 9 на въпросния регламент. Този член изисква държавите членки да определят санкции за нарушения, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и разубеждаващи, които са приложими спрямо разпоредбите му и съответно трябва да бъдат предприети всички необходими мерки за тяхното имплементиране.
В тази връзка с проекта за закон се допълват административно-наказателните разпоредби на Закона за електронните съобщения с имуществени санкции за мобилните оператори, които не са привели цените на роуминг услугите в съответствие с изискванията на регламента.
И на второ място, те са свързани с изискванията за прозрачност на цените на дребно и възможностите за ясна и точна информация за правата и задълженията на потребителите на роуминг услуги.
Предложените в проекта на закон имуществени санкции са в диапазон от 100 хиляди до 2 милиона лева за първо нарушение и съответно двукратно завишени за повторно нарушение на изискване. Този диапазон е свързан с факта, че така предложен в тази голяма амплитуда се създава възможност на прилагащия орган - Комисията за регулиране на съобщенията, да наложи санкция в един или друг случай, която да е съразмерна на нарушението. От друга страна, високата горна граница прави тези санкции достатъчно разубеждаващи. В този смисъл това, което е заложено в чл. 9 на Регламент № 717, е транспонирано в нашето законодателство в момента на ниво проект.
Аз ще спра дотук, защото това е основното, което цели проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Бих предложил, ако имате конкретни въпроси, колегите от Комисията за регулиране на съобщенията и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения предполагам, че ще бъдат в състояние да отговорят на въпросите.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Чуров.
Една голяма част от нас бяхме на заседанието на Комисията по транспорта и съобщенията, която миналата седмица прие за второ четене този законопроект, така че може да се каже, че 90 на сто сме участвали в дискусията. Но ако има още нещо, разбира се, всеки от членовете на комисията и от институциите, експертите, които сме поканили, може да вземе думата.
Има думата госпожа Паланкова, консултант в Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори.
ЕВГЕНИЯ ПАЛАНКОВА (медиен експерт): Аз искам да взема отношение само по текстовете, както казахте Вие, господин Атанасов, които касаят Медийната комисия, тоест разпространението на радио- и телевизионни програми.
Дами и господа народни представители! Позволявам си да взема думата, тъй като се занимавам с проблемите на цифровата телевизия от седем години в Германия. Имам труд на тази тема и заради това случващото се през последната година в България ми лежи на сърцето и бих искала наистина България да направи един успешен преход към цифрова телевизия.
Моят професор в Хамбург казваше, ако знаете фактите, ще знаете и закона. Явно в дебатите на парламентарните комисии през последните седмици липсва точно това знание или разбиране на фактите, за да може законът да отрази правилно начина на разпространение на цифровата телевизия. Затова, ако ми позволите, без изобщо да имам някакви претенции, че технически правилно ще се изразя, моля техниците да ме извинят, да направя своите пояснения, а вие ще кажете тогава дали законът отговаря на тази фактическа обстановка, която ни очаква във връзка с въвеждане на цифровата телевизия.
Фактите са следните. Да вземем един мултиплекс, за да е по-лесен примерът, на който трябва да бъдат качени четири програми, а именно четири програми на четири различни телевизионни оператора. Тези четири програми трябва да бъдат компресирани и обединени в един поток от общи данни, който да бъде разпространен след това в съответната мрежа, било кабелна, сателитна или ефирна. В нашия случай ефирна мрежа. Това обединение на тези четири програми по принцип се извършва от едно лице, което изгражда така наречения плей арт център. Той освен че обединява този поток от данни, който идва до него от тези четири различни телевизионни оператора, той го обогатява с допълнително съдържание. Освен това той е този, който отговаря за останалите услуги по цифровото разпространение, каквито са например навигационните услуги, услугите по условен достъп и всякакви други такива специфични само за цифровата телевизия, които до този момент не ги познаваме, защото аналоговата не ги предлагаше. Това лице, което трябва да извърши това обединение, може по принцип да е свързано с лицето, което държи мрежата, инфраструктурата, но не е задължително. То може да е свързано с телевизионните оператори. Но във вашия законопроект това лице липсва. Вие сливате фигурата на този, който държи преносната мрежа, с фигурата на този, който би трябвало да изгради този плей арт център. Това, както казах, може да е едно лице, но законопроектът трябва да даде шанс това да бъдат две, три или повече лица. Ако може да се разрази някаква конкуренция на този пазар оттук нататък, това е единственото място, където би могло да стане конкуренция. Защото законът казва и всички скачат срещу това, че едно предприятие трябвало да изгради мрежата. На практика то е едно предприятие, няма кой друг да изгради мрежата. Вие виждате ли друго предприятие, което да изгради конкурентна на БТК, тоест аналогична мрежа? Там трудно би се постигнала конкуренция.
Сливайки обаче това предприятие, тоест това, което държи мрежата, с предприятието, което е свързващото звено между телевизионните оператори и това, което държи мрежата, се убива всякаква възможност за конкуренция.
В тази насока дори и в момента действащият Закон за електронните съобщения не съдържа тази фигура за такова едно предприятие. С измененията, които се предлагат, такова предприятие също не се предвижда. Тоест априори по силата на закона се обединяват две фигури в една и освен това се налага и монополно положение пак по силата на закона.
Затова апелирам към вас, имайки предвид тази фактическа обстановка, да раздробите тази верига на разпространение на цифровата телевизия, тя е наистина нова, нямало я е досега при аналоговото разпространение и да предвидите адекватни правила. Не случайно и в Съвета за електронни медии са недоволни от този законопроект, защото това предприятие, тази междинна връзка между телевизионните оператори и оператора на инфраструктурата, има сходни функции с един телевизионен оператор. В смисъл, той определя в голяма степен какво ще се разпространява. Тоест има голямо значение за плурализма на разпространяваните медии. Затова примерно в Германия той подлежи на регистрация пред тамошния съвет за електронни медии, не само на регулация от КРС.
Това исках да кажа. Не забравяйте тази фигура, тя е важна и ако може по някакъв начин в този законопроект за изменение на Закона за електронните съобщения, в законопроекта на Закона за радиото и телевизията да се включат правила между първо и второ четене за това нещо, така че не се създават такива монополни положения по веригата на разпространение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Искам само да Ви попитам, госпожо Паланкова, според Вас липсата на тази фигура може ли да застраши реализацията на закона или по-скоро създава условия за прекомерна концентрация?
ЕВГЕНИЯ ПАЛАНКОВА: Да, може. Защото, първо закона ще го застраши това, че се нарушават изрични европейско-правни предписания. Почти сигурно е, че България тук ще има конфликт с европейските институции във връзка с въвеждане на монополни положения със закон, с даване на изключителни права. Второ, действително ще създаде условия за една концентрация и монополно положение както по вертикалата на създаване на телевизията, така и по хоризонтала, държейки трите мултиплекса.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Димитров има думата.
МИТКО ДИМИТРОВ: Тук малко смесихме двата закона - Закона за електронните съобщения и Закона за радиото и телевизия може би в частта, която засяга вашата комисия, и понятието означава достъп до комуникационните мрежи. Това са отношенията между оператора на мултиплекса, който в Закона за радиото и телевизията е записано, че трябва да бъде само един (аз съм против, трябва да бъдат трима), тоест ще им три мултиплекса по четири канала и взаимоотношението на този оператор на мултиплекса с всички останали, които притежават разни мрежи. Пазарът стана такъв и технологията стана такава, че БТК вече може да не играе монополно положение. Вие казвате, няма кой да направи по-добра мрежа от БТК. Това не е вярно. В момента има много оператори, които могат за кратко време да изградят такава мрежа. Проблемът настъпва след това, когато вече има взаимоотношение между оператора на мултиплекса и положенията, които са заложени в Закона за електронните съобщения, по какъв начин тези взаимоотношения се уреждат помежду си.
Искам само да отворя скоба, че ние в момента разглеждаме Закона за електронните съобщения. Съжалявам, че този закон е чисто нов, вече стана на една година. Мотивите, с който вносителите внасят този закон, са отново директивите от 1996 г. и 2002 г. Аз много се надявах този закон като чисто нов да спази директивата от 2002 г. Оказа се обаче, че ние не сме изпълнили директивата от 2002 г., при положение че нашият закон е от 2007 г. И отново в предложенията, които са зададени в този нов коригиран проектозакон съгласно директивата от 2002 г., не виждам някои определения за достъп, за взаимосвързаност, широкоекранна телевизионна услуга, който засяга изцяло медиите и изцяло цифровия мултиплекс. Защото препоръката на Европейския съюз е 16:9 стандарта, а не някаква цифрова телевизия. И едно определение за абонатна линия.
Много от тези неща около взаимосвързаност и около други проблеми, които възникнаха веднага след приемането на Закона за електронните съобщения, това е определението за абонатна линия. Вие знаете едно неконституционно гласуване, прието на второ четене в допълнителните разпоредби определение за абонатна линия, където ние вкарахме онзи усукания чифт. Аз бях против. Парламентът отхвърли да има такова определение за усукан чифт.
В 2000 г. излезе директивата, че абонатна линия означава физическата връзка между крайната точка на мрежата на абоната с основния разпределител или репартитор. Това е всичко, това не е само онзи усукан чифт, който домакините много мразят, понеже винаги излиза в коридора и той винаги е намотан нанякъде, а това е коаксиалният кабел, това е оптиката, това е безжичната връзка към абоната. Ако тези неща бяха определени в закона от миналата година, нямаше да вървят толкова много съдебни дела между БТК и разни други оператори, а те щяха да си усвоят взаимната свързаност и преноса на номерата, които се изискват.
Така че между първо и второ четене (не знам дали нарочно отново е изтървано) аз ще внеса в допълнителните разпоредби определение за абонатна линия и да отпадне този архаичен чифт, останал от централа А-29, което означава 1929 г., така че да бъдем все пак съгласно Директива 2002 на Европейския съюз. И тогава може би вече до абоната ще достигат и тези нови чифтове и нови технологии, които се изменят дори в момента, докато тече заседанието на комисията.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Димитров.
Ние сме медийна комисия и разбираме от програмно съдържание. Затова бих помолил някого – дали господин Димитров, дали господин Рендов, дали господин Рангелов, да обяснят като на членове на медийната комисия, а не на далекосъобщителната, какво е съотношението между тези понятия – мрежата, мултиплекса, и вече нататък, като стигнем до програмата, ние сме наясно. Но оставам с впечатлението, че се объркваме даже в понятията. Моля този, който се чувства в състояние да ни ги обясни като членове на медийна, а не на далекосъобщителна комисия, да го направи.
ПЕТЪР РЕНДОВ: Госпожата, която разказа как стават нещата, е права, че нещата стават именно по този начин. Ако в Закона за електронните съобщения и в Закона за радиото и телевизията в момента няма оператор на мултиплекс като отделна единица, то е в резултат на едно дълго обсъждане, включително обществено обсъждане, организирано от Министерството на културата, в което се разглеждаха отделните компоненти на извършване на цялостната услуга, кои от кои да се разделят, тъй като съответната процедура може да се раздели на много части.
Резултатът на общественото обсъждане тогава беше, че е по-добре да говорим за мрежа, а законът да не забранява този, който се явява да извършва тази дейност, да се яви в един консорциум, в който да има техническа част. Очевидно е, че ако БТК е този, който ще управлява мрежата, то БТК нищо не разбира от мултиплициране и няма начин те да го правят. Така че госпожата е напълно права.
В това обществено обсъждане се обсъждаше също дали да се раздели този, който оперира хардуера и софтуера, от този, който прави съдържанието. В някои държави има такова разделение за по-добра яснота за конкуренцията, за да не се създадат условия този, който управлява техниката, да може чрез технически средства да притиска съдържание, което не му е изгодно, не е негово или не му плащат достатъчно. И тогава беше решено, че в българските условия е по-добре да не се прави това разграничение, тъй като поне големите телевизионни оператори, които имаме, са в състояние да мултиплицират.
В този проект, който сега идва и който разглеждате, това нещо вече не е така, те са разделени.
Аз не бих се съгласил, че законът няма да работи, така както е направен. Вярно е, че той носи рискове, но всеки закон носи някакви рискове. Естествено беше много по-лесно да я няма тази единица, която мултиплексира, когато се допускаше този, който прави съдържание, да бъде част от управлението на мрежата и се очакваше той да го прави. Законът не забранява обаче това да се случи пак. Съвсем очевидно е, че ако БТК спечели правото да използва честотите, то БТК ще трябва да търси някой, който да прави това нещо, тя няма да е в състояние да го направи.
Още две неща искам да кажа. Ако промяната в Закона за радиото и телевизията, какъвто сте го приели, мине точно по този начин, това, което пише в Закона за радиото и телевизията, което променя Закона за електронните съобщения, се стикова. Няма да има технически проблем да работят двата закона.
Второто нещо, което искам да кажа и ми се струва, че е свързано с това, което се каза, това е да си представим следната картина. Някой печели честотите. Този, който печели честотите, е задължен по някакъв начин да качи пет програми по Закона за радиото и телевизията – това БНТ 1, БНТ 2, ако има такава, Би Ти Ви, Нова телевизия и ТВ 2. Тъй като това прави пет програми, той ще бъде задължен да сложи още една програма отнякъде, от тези, които Съветът за електронни медии ще каже, че трябва да стоят. Но той ще може да си избере някоя от тях. Дори ако Съветът за електронни медии е казал, че една от програмите трябва да бъде филмова или ако каже някакъв профил, този, който е спечелил честотите, ще може да си избере една от тези програми.
Освен това обаче това лице по двата закона ще има право да качи още шест програми, които той си избере. Рискът, който носи според мен едното и другото законодателство, както са обвързани, е, че лицето, което спечели честотите, може да положи усилия тъй като законът не възпрепятства това нещо, да притесни тези програми, които са му натрапени, и да даде по-добри технически и някакви други условия на своите програми.
От тази гледна точка е съществено според мен чрез поправките на Закона за радиото и телевизията в Закона за електронните съобщения да се вкарат поне две неща: изискване на това лице да равнопоставя съдържанието и второ, да има някакъв контрол върху цените, на базата на които разпространява това съдържание. За тези програми, които са задължителни. Този контрол може да бъде от типа на разходоориентираност или нещо друго каквото се прецени.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Рендов.
Господин Рендов, защо станаха четири програми на един мултиплекс? Нали първоначално говорехме за шест? Това с оглед на по-добро качество ли се прави или има някакви други съображения?
ПЕТЪР РЕНДОВ: Предлагам господин Кожухаров да отговори.
БОЖИДАР КОЖУХАРОВ: Един мултиплекс в момента може да разпространява физически по системата MPEG 2 в действителност шест програми плюс седем стерео радиопрограми или по-малко стерео радиопрограми и еднопосочни данни. Това може да разпространява един мултиплекс. Тук всички общо взето забравяме, че освен телевизионните програми в този мултиплекс може да се разпространяват и други най-вече радиопрограми или пакети от данни.
Тъй като БТК има достатъчно опит, вече повече от две години, по разпространението на шест програми на 64-ти телевизионен канал, вижда се, че шестте програми създават проблеми. Проблемът е от това, че тук използват адаптивен мултиплекс. Това са технически въпроси, които не трябва да ги знаете, но по принцип шестте програми създават проблеми. Минимумът са четири програми, оптималният е пет програми. Би трябвало този, който ще вземе мултиплекса, да разпространява поне пет телевизионни програми. Но четири е малко.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: В такъв случай той няма ли да качи шест програми, след като законът не му забранява?
БОЖИДАР КОЖУХАРОВ: Той може да си качи шест програми, но зрителите ще бъдат недоволни от това, което гледат, защото се появяват прекъсвания в другите канали и т.н.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Дали не трябва това да се запише като ограничение не повече от четири, за да не се злоупотреби.
БОЖИДАР КОЖУХАРОВ: Стандартът MPEG 2 позволява да се сложат шест програми.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: А радиопрограмите плюс тези ли са?
БОЖИДАР КОЖУХАРОВ: Плюс тези. Още седем стерео радиопрограми.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Защото почти нищо не се говори за цифровото радио.
БОЖИДАР КОЖУХАРОВ: Това е много странно. В предложението за изменение на Закона за радиото и телевизията нищо не се говори за тези радиопрограми, докато в сегашния вариант на Закона за електронните съобщения ние сме обхванали и двете неща – телевизионните и радиопрограмите.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: За мен това също е много странно, тъй като е ясно, че освен пет телевизионни програми при добро качество може да се качат и няколко радиопрограми на един мултиплекс, но защо това не се предлага за регламент, не знам. Говорим за етапи, за телевизията има първи етап, втори етап, Национален цифров план, честотен и т.н., а радиото някак си като че ли остава на самотек.
ПЕТЪР РЕНДОВ: Има все пак разлика. Цифровата телевизионна платформа позволява да има радиопрограми, но не е предназначена да има радиопрограми. Основното предназначение е телевизията. Като допълнение може да има радиопрограми и сигурно някои ще сложат радиопрограми.
Е въпросът за развитието на специализираното цифрово радио стои по друг начин. Там технологиите са други. И тъй като в момента индустрията не притиска Европейската комисия да бърза с развитието поради факти, които са очевидни – очевидно е, че нещата с цифровите приемащи устройства са много напреднали, има ги на пазара, вече са достъпни и т.н., но това не е същото за радиоустройствата. Няма такъв натиск и затова няма в 2012 г. да се спре аналоговото радио.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Значи тези срокове 2012 – 2015 г. според Вас не важат за цифровизацията на радиото? Говорим само за телевизия, така ли?
БОЖИДАР КОЖУХАРОВ: Може ли да дообясня нещата? Цифровата телевизионна платформа, първо, грешно се нарича телевизионна платформа. Мултиплексът, както казах, е информационна среда, широколентова, в която могат да се разпространяват различни информационни източници – било телевизионни, било радиопрограми, било данни еднопосочно. А господин Рендов говори за съвсем друго нещо, това е така наречената система TD, която няма нищо общо с тези мултиплекси, тя е цифров мултиплекс само за радио, но се разпространява в други честотни ленти, които нямат нищо общо с тези, които в момента се използват за телевизия. А ние говорим в момента за тези честотни ленти, които се използват от аналоговата телевизия.
Разпространението на цифрови програми по един такъв, грубо казано, телевизионен мултиплекс, не представлява абсолютно никаква пречка и не е необходимо да има някакъв специален план за това, защото в момента няма радио, което да не подготвя своята програма в цифров вид и тази радиопрограма веднага би могло да бъде качена в един такъв, както вие го наричате, телевизионен мултиплекс, стига тя да си е получила разрешението от Съвета за електронни медии или лиценза от Съвета за електронни медии за това, че примерно тя е за регионално разпространение, за национално разпространение или за местно разпространение. И съответно това привързано към един такъв национален, регионален или местен мултиплекс, нещата са съвсем елементарни и би следвало да няма абсолютно никакви пречки.
ЕВГЕНИЯ ПАЛАНКОВА: Ако може да Ви допълня – приемането на радиопрограмите ще стане чрез телевизионния приемник. Това – от гледна точка на зрителя. Докато това, за което говорите, тъй като е за цифровизацията на радиото, по принцип то действително ще се случи в един много по-късен момент и причината е много проста. Ако цифровата телевизия дава ясни предимства за зрителя, тоест от четири програми изведнъж той може да приема 20, при радиото даже и в този момент има голяма конкуренция на радиостанциите и ние сменяме безкрайно много радиостанции, за да задължим сега слушателя да си купи ново цифрово радио, тоест той да заплати за този преход, като ще получи, образно казано, от 100 – 200. Цифровото радио не дава тези предимства за слушателите, каквито предоставя цифровата телевизия и затова и в много европейски държави много по-бавно се извършва този преход и се говори за 2022 година. Няма очевидното предимство на телевизията, за да се случи самостоятелния преход на радиото. Това, което казва колегата за цифровата телевизионна платформа, е абсолютно точно.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тогава защо се вълнуват 61 радиостанции? Може би честотите, на които те излъчват в момента, постепенно, като бъдат подготвени за цифрово излъчване, ще им бъдат отнети?
БОЖИДАР КОЖУХАРОВ: Не. Този честотен обхват, в който в момента работят аналоговите радиостанции (говоря за FM от 77,5 до 108 мегахерца), си остава за много дълго време за аналогово радио, без да има някакви промени в този обхват. Друг е честотният обхват, ако някой тръгне да прави наземно цифрово радиоразпръскване по системата TD, за нея си е определен друг честотен обхват и няма нищо общо с аналоговото излъчване. Принципът е такъв: когато се усвои напълно и навсякъде се мине в новия честотен обхват, който е за цифрово радио по системата TD, тогава аналоговите радиа, когато освободят този обхват от 77,5 до 108 мегахерца, той вече ще бъде използван за други цели. Но това ще стане много далеч във времето.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Камбуров иска да обясни съдържанието на протеста.
ГРИША КАМБУРОВ: Аз не мога да обясня съдържанието на протеста, защото де факто няма протест. Ние видяхме едно писмо от 61 радиостанции, които представляват точките на излъчване на радио „Фокус”, на радио „Браво”, а останалите, които са попаднали в това писмо, те просто не знаят, че са вписани в него. Аз лично проведох разговор с доста от тях, те не знаят, че са подписани под това писмо.
Според мен това писмо и тази реакция и по повод едно голямо неразбиране на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, който е внесен. Това, което господин Бебов обясняваше предния път, че големите вериги ще се качват на мултиплекса, защото имали над 50% покритие, сто процента не е така. За радиото в така внесения проект има само един параграф в две алинеи, който урежда процедурата за операторите по § 9а от Закона за радиото и телевизия, никъде другаде в проекта няма и един ред за радио. Както казаха колегите, цифровото радио не е предимство на Европейската общност, а у нас това ще стане още по-бавно. 2012 година не е крайният срок за цифровото радио, крайният срок е 2022 година.
Така че изложените от тях притеснения са напълно безпочвени и те са породени от едно неразбиране на внесения проект и неразбиране на материята.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тъй като не мога да им откажа среща, аз ще трябва да ги приема и затова Ви питам като шеф на АБРО.
МИТКО ДИМИТРОВ: Относно критерия за подбора на програмите. Не е ли редно в закона да разпишем Националната телевизия задължително, а всички останали телевизии да са на пазарен принцип? Става така, че най-напред беше сложено покритие 80%, след това намаля на 50% или 30%, за да влезе и ТВ 2. Критерият да бъде пазарен, да бъде задължително Националната телевизия и оттам нататък да се играе както всяка една пазарна икономика го прави. А ние залагаме едва ли не задължително тези телевизии. Да разпишем поне и кой е собственикът на мултиплекса!
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да чуем кратки отговори и след това да минем към гласуване.
КАМЕН РАНГЕЛОВ: Аз предлагам повече да не се занимаваме с цифровото радио, защото има други технологии, в късите вълни и пр. Причината е, че печалбите от приходите от реклами са по-малки там, този пазар е огромен и в момента не е най-интересният. Така че да се съсредоточим само върху телевизията.
Защита за качеството са параметрите, които Комисията за регулиране на съобщенията дава с разрешението за ползване на честоти.
Има един стар въпрос. При създаването на Закона за електронните съобщения е имало две архитектури. За съжаление е приета тази, която дава закон, който е невероятно изчерпателен и дълбок. Ако архитектурата му беше много по-семпла, така както е в унгарския закон, и много наредби, които могат лесно да се изменят, той щеше да е по-гъвкав. Но за съжаление това чудовище – хубаво чудовище общо взето, съществува.
БОЙЧО КУЛИНСКИ: Аз имам само един технически въпрос за изясняване за себе си, а може би и за някои от присъстващите. Както вече беше споменато, на мултиплекса могат да се качат шест, но най-добре – пет телевизионни програми. За стерео радиопрограми не разговаряме в момента. Но за мен не е ясно дали и петте програми ще излъчват с еднакво качество от този мултиплекс. Защото аз имам информация, че в този широкоспектърен диапазон всяка една честотна лента на различно място в този широкоспектърен диапазон има различно качество на излъчване. И ако е така, тогава какъв е критерият за определяне на място в честотната лента? И ако пък има някакви критерии, кой ще ги избистри? Това ще бъде право на оператора ли да си подрежда точно качеството на програмите и какъв ще бъде примерно критерият и кой ще го определя. Този, който има повече реклама ли, който е в някакъв рейтинг ли? Защото на мен ми се струва, че в такъв случай би могло да се появи една нездрава конкуренция – веднъж да се качат съответните програми на мултиплекса, а след това вътре да има една вътрешна конкуренция между тях за по-добро място на честотната лента за излъчване.
ГРИША КАМБУРОВ: На въпроса на господин Димитров само Националната телевизия да бъде качена на мултиплекс, а всичко друго да бъде на пазарен принцип искам да отговаря, че във всички европейски страни националните лицензирани телевизионни оператори, които са преминали през тежките процедури на съветите за електронни медии и върховните административни съдилища са потвърдили техните решения, на тези оператори с оглед предвидимост на средата, задоволяване на обществения интерес, задължително те са със статут маскери. Почти във всички държави това се е случило, дори да не е на 100%, но в 90% от държавите това се е случило. Операторите, които отговарят кумулативно на трите предпоставки в закона: наличието на програмен лиценз, наличието на покритие и които работят от определен период.
И частично да отговоря на въпроса на господин Кулински. С нашите колеги от Асоциацията на търговските линии в Европа сме коментирали въпроса за така наречения вторичен пазар на местата в мултиплекса. Да, наистина той съществува, защото не навсякъде качеството е едно и също. Може да се случи така, че както в нашия Законопроект за радиото и телевизията, който е внесен в момента, където е слята фигурата на мултиплекс оператора и собственика на преносната мрежа, не може да има взаимен контрол на едните с другите и затова може да се получи, че тези оператори, които са със статут на маскери, могат да бъдат положени в частта, в която сигналът не е толкова добър. Може да се окаже в един момент, че дори на места Българската национална телевизия няма да може да се приема с добро качество или въобще.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Малинов, имате думата.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Понеже хората около масата (без ирония) преливат от знания по въпроса, искам с една дума да ви обясня какво става. Много хора, ангажирани с това, което ние разглеждаме тук и разглеждахме миналия път и ще разглеждаме следващите пъти, не са наясно. Това са хора, които работят, изглежда неинформирани, изглежда съзнателно подвеждани. Примерно в момента ние сме обект – говоря за депутатите – на изключителна атака от тези аналоговия радиа, за които споменахте. Намерете начин, дайте едно интервю в специализирано издание, което всички специалисти и собственици на радиа следят, и решете този проблем, като обясните, че няма нужда да се удължава този срок, защото той важи за телевизиите, за да се успокоят и следващите няколко години да са наясно, че не се готви нещо срещу тях, съответно да всяват напрежение, да създават допълнително, както се казва, разколебаване на вярата на хората в правителството. То си е достатъчно разколебано. А пък ние сега да си спестим някое и друго абсолютно излишно интервю.
Тук има най-елементарен пробив. Няма връзка с тези среди, тъй като аз не мисля, че те злонамерено си търсят нещо, от което да недоволстват. Успокойте ги, достатъчно други проблеми има.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Малинов.
Заповядайте за финален акорд, господин Кожухаров.
БОЖИДАР КОЖУХАРОВ: Аз първо искам да отговоря на господин Кулински. Качеството съгласно стандарта MPEG 2 в тези пет или шест програми би трябвало да бъде едно и също. Няма значение какво е тяхното съдържание. Това са определени цифрови пакети с определена скорост. Но това са технически подробности – адаптивните мултиплекси прехвърлят част от лентата в зависимост от съдържанието на даден канал, примерно там е по-голямо движението, там се съсредоточава скоростта на предаване на информацията, докато там, където има по-малко движение, се намалява, но като цяло погледнато всички тези пет канала са абсолютно равностойни. Няма никакво значение в коя честотна лента са, защото сегашният телевизионен канал заема осем мегахерца от банда, а в тези осем мегахерца, няма значение кой канал е, по еднакъв начин ще се разпространяват тези пет програми. Разбира се, покритието зависи от самите предаватели, от качеството, от мощността им, от антенните системи, от релефа. Защото за разлика от аналоговата телевизия при цифровата телевизия се изграждат едночестотни мрежи в рамките на тази национална многочестотна мрежа. И трябва да има поне три различни точки в града, за да се осигури абсолютно качествено покритие за цифровия сигнал. Цифровата мрежа е много по-сложна, с много повече предаватели и общо взето не се прави много лесно. Това показва и европейския опит.
Искам да отговоря също и за обяснението, че 2012 година се отнася само за телевизията. Нашият председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения беше специално поканен в едно предаване на Българската национална телевизия и там беше коментиран този въпрос пред всички зрители на Българската национална телевизия. Беше отделен цял половин час на цифровата телевизия.
ЕВГЕНИЯ ПАЛАНКОВА: Само да попитам. Доколкото аз знам дискриминирането на телевизионните програми става чрез даването на по-малки така наречени бит рейд на телевизионните програми – на някои по-малко, на други повече. Така се получава дискриминацията, не чрез лентите, а чрез предоставяне на повече или по-малко бит рейд. Ако може да ни го обясните.
БОЖИДАР КОЖУХАРОВ: Технически е възможно.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предлагам да подложим на гласуване законопроекта. Факт е, че това е проблематика на територията на друга комисия и не случайно и аз зададох доста уточняващи въпроси, за да сме наясно с техническата страна на проблема. Това винаги е полезно, даже и когато решаваме за съдържанието на програмите.
Предлагам да подкрепим проекта и тези опасения, които бяха изразени на днешното заседание, да ги включим в доклада, за да се имат предвид, да бъдат уточнени и подобрени между първото и второто четене на законопроекта.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 1.
Други въпроси има ли? Закривам заседанието. Предлагам да преминем към кулоарно завършване на дискусията.
(Закрито в 16,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов
Поканени за участие в заседанието:
Тодор Чуров – зам.-министър на външните работи
Членовете на Съвета за електронни медии
КРС
Петър Рендов
Неда Койчева
Христо Копаранов
Десислава Преображенска
Вяра Минчева
ДАИТС
Камен Рангелов
Вера Балабанова
Божидар Кожухаров
АБРО
Гриша Камбуров
Сдружение за електронни комуникации
Янко Касабов
Антон Тонев
Заседанието бе открито в 15,20 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, предлагам да открием заседанието при плаващ кворум. Ще дойдат и други колеги, например Бойко Ватев, който в момента е в заседание на Комисията по културата.
Предложили сме точка в дневния ред, свързана с разпределения ни от председателя Георги Пирински Законопроект за електронните съобщения. Той се отнася повече към Комисията по транспорт и съобщения, но доколкото е свързан с процеса на лицензиране, на издаване на разрешения във връзка с цифровизацията, може би това е било основанието на председателя да го адресира и към нашата комисия.
От страна на вносителите тук е заместник-министърът на външните работи господин Тодор Чуров. Тук са и представители на Съвета за електронни медии, на Комисията за регулиране на съобщенията, на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори и на Сдружението за електронни комуникации.
Предлагам да чуем първо господин Чуров като представител на вносителя - Министерския съвет, след което да потърсим нашия поглед по тази проблематика.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР ЧУРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа депутати, госпожи и господа! Искам да направя една предварителна бележка. Вносител е Министерският съвет, но ресорният вносител реално е господин Калфин в качеството му на заместник-министър председател, а не в качеството му на министър на външните работи.
Материята е прекалено специализирана за мен, трябва да си призная, затова се радвам, че тук има представители на Комисията за регулиране на съобщенията и на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, които биха могли да отговорят на вашите въпроси. Моята задача е да представя законопроекта.
Натоварен съм да представя на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Този проект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е в изпълнение на ангажименти на България като член на Европейския съюз. Той е свързан с приетия през миналата година и в сила от 30 юни Европейски Регламент № 717, прието Европейския парламент и Европейския съюз. Той засяга въпроса за роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и е свързан с изменение на Директива 2002/21 ЕО. Проектът е свързан с изискванията на чл. 9 на въпросния регламент. Този член изисква държавите членки да определят санкции за нарушения, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и разубеждаващи, които са приложими спрямо разпоредбите му и съответно трябва да бъдат предприети всички необходими мерки за тяхното имплементиране.
В тази връзка с проекта за закон се допълват административно-наказателните разпоредби на Закона за електронните съобщения с имуществени санкции за мобилните оператори, които не са привели цените на роуминг услугите в съответствие с изискванията на регламента.
И на второ място, те са свързани с изискванията за прозрачност на цените на дребно и възможностите за ясна и точна информация за правата и задълженията на потребителите на роуминг услуги.
Предложените в проекта на закон имуществени санкции са в диапазон от 100 хиляди до 2 милиона лева за първо нарушение и съответно двукратно завишени за повторно нарушение на изискване. Този диапазон е свързан с факта, че така предложен в тази голяма амплитуда се създава възможност на прилагащия орган - Комисията за регулиране на съобщенията, да наложи санкция в един или друг случай, която да е съразмерна на нарушението. От друга страна, високата горна граница прави тези санкции достатъчно разубеждаващи. В този смисъл това, което е заложено в чл. 9 на Регламент № 717, е транспонирано в нашето законодателство в момента на ниво проект.
Аз ще спра дотук, защото това е основното, което цели проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Бих предложил, ако имате конкретни въпроси, колегите от Комисията за регулиране на съобщенията и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения предполагам, че ще бъдат в състояние да отговорят на въпросите.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Чуров.
Една голяма част от нас бяхме на заседанието на Комисията по транспорта и съобщенията, която миналата седмица прие за второ четене този законопроект, така че може да се каже, че 90 на сто сме участвали в дискусията. Но ако има още нещо, разбира се, всеки от членовете на комисията и от институциите, експертите, които сме поканили, може да вземе думата.
Има думата госпожа Паланкова, консултант в Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори.
ЕВГЕНИЯ ПАЛАНКОВА (медиен експерт): Аз искам да взема отношение само по текстовете, както казахте Вие, господин Атанасов, които касаят Медийната комисия, тоест разпространението на радио- и телевизионни програми.
Дами и господа народни представители! Позволявам си да взема думата, тъй като се занимавам с проблемите на цифровата телевизия от седем години в Германия. Имам труд на тази тема и заради това случващото се през последната година в България ми лежи на сърцето и бих искала наистина България да направи един успешен преход към цифрова телевизия.
Моят професор в Хамбург казваше, ако знаете фактите, ще знаете и закона. Явно в дебатите на парламентарните комисии през последните седмици липсва точно това знание или разбиране на фактите, за да може законът да отрази правилно начина на разпространение на цифровата телевизия. Затова, ако ми позволите, без изобщо да имам някакви претенции, че технически правилно ще се изразя, моля техниците да ме извинят, да направя своите пояснения, а вие ще кажете тогава дали законът отговаря на тази фактическа обстановка, която ни очаква във връзка с въвеждане на цифровата телевизия.
Фактите са следните. Да вземем един мултиплекс, за да е по-лесен примерът, на който трябва да бъдат качени четири програми, а именно четири програми на четири различни телевизионни оператора. Тези четири програми трябва да бъдат компресирани и обединени в един поток от общи данни, който да бъде разпространен след това в съответната мрежа, било кабелна, сателитна или ефирна. В нашия случай ефирна мрежа. Това обединение на тези четири програми по принцип се извършва от едно лице, което изгражда така наречения плей арт център. Той освен че обединява този поток от данни, който идва до него от тези четири различни телевизионни оператора, той го обогатява с допълнително съдържание. Освен това той е този, който отговаря за останалите услуги по цифровото разпространение, каквито са например навигационните услуги, услугите по условен достъп и всякакви други такива специфични само за цифровата телевизия, които до този момент не ги познаваме, защото аналоговата не ги предлагаше. Това лице, което трябва да извърши това обединение, може по принцип да е свързано с лицето, което държи мрежата, инфраструктурата, но не е задължително. То може да е свързано с телевизионните оператори. Но във вашия законопроект това лице липсва. Вие сливате фигурата на този, който държи преносната мрежа, с фигурата на този, който би трябвало да изгради този плей арт център. Това, както казах, може да е едно лице, но законопроектът трябва да даде шанс това да бъдат две, три или повече лица. Ако може да се разрази някаква конкуренция на този пазар оттук нататък, това е единственото място, където би могло да стане конкуренция. Защото законът казва и всички скачат срещу това, че едно предприятие трябвало да изгради мрежата. На практика то е едно предприятие, няма кой друг да изгради мрежата. Вие виждате ли друго предприятие, което да изгради конкурентна на БТК, тоест аналогична мрежа? Там трудно би се постигнала конкуренция.
Сливайки обаче това предприятие, тоест това, което държи мрежата, с предприятието, което е свързващото звено между телевизионните оператори и това, което държи мрежата, се убива всякаква възможност за конкуренция.
В тази насока дори и в момента действащият Закон за електронните съобщения не съдържа тази фигура за такова едно предприятие. С измененията, които се предлагат, такова предприятие също не се предвижда. Тоест априори по силата на закона се обединяват две фигури в една и освен това се налага и монополно положение пак по силата на закона.
Затова апелирам към вас, имайки предвид тази фактическа обстановка, да раздробите тази верига на разпространение на цифровата телевизия, тя е наистина нова, нямало я е досега при аналоговото разпространение и да предвидите адекватни правила. Не случайно и в Съвета за електронни медии са недоволни от този законопроект, защото това предприятие, тази междинна връзка между телевизионните оператори и оператора на инфраструктурата, има сходни функции с един телевизионен оператор. В смисъл, той определя в голяма степен какво ще се разпространява. Тоест има голямо значение за плурализма на разпространяваните медии. Затова примерно в Германия той подлежи на регистрация пред тамошния съвет за електронни медии, не само на регулация от КРС.
Това исках да кажа. Не забравяйте тази фигура, тя е важна и ако може по някакъв начин в този законопроект за изменение на Закона за електронните съобщения, в законопроекта на Закона за радиото и телевизията да се включат правила между първо и второ четене за това нещо, така че не се създават такива монополни положения по веригата на разпространение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Искам само да Ви попитам, госпожо Паланкова, според Вас липсата на тази фигура може ли да застраши реализацията на закона или по-скоро създава условия за прекомерна концентрация?
ЕВГЕНИЯ ПАЛАНКОВА: Да, може. Защото, първо закона ще го застраши това, че се нарушават изрични европейско-правни предписания. Почти сигурно е, че България тук ще има конфликт с европейските институции във връзка с въвеждане на монополни положения със закон, с даване на изключителни права. Второ, действително ще създаде условия за една концентрация и монополно положение както по вертикалата на създаване на телевизията, така и по хоризонтала, държейки трите мултиплекса.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Димитров има думата.
МИТКО ДИМИТРОВ: Тук малко смесихме двата закона - Закона за електронните съобщения и Закона за радиото и телевизия може би в частта, която засяга вашата комисия, и понятието означава достъп до комуникационните мрежи. Това са отношенията между оператора на мултиплекса, който в Закона за радиото и телевизията е записано, че трябва да бъде само един (аз съм против, трябва да бъдат трима), тоест ще им три мултиплекса по четири канала и взаимоотношението на този оператор на мултиплекса с всички останали, които притежават разни мрежи. Пазарът стана такъв и технологията стана такава, че БТК вече може да не играе монополно положение. Вие казвате, няма кой да направи по-добра мрежа от БТК. Това не е вярно. В момента има много оператори, които могат за кратко време да изградят такава мрежа. Проблемът настъпва след това, когато вече има взаимоотношение между оператора на мултиплекса и положенията, които са заложени в Закона за електронните съобщения, по какъв начин тези взаимоотношения се уреждат помежду си.
Искам само да отворя скоба, че ние в момента разглеждаме Закона за електронните съобщения. Съжалявам, че този закон е чисто нов, вече стана на една година. Мотивите, с който вносителите внасят този закон, са отново директивите от 1996 г. и 2002 г. Аз много се надявах този закон като чисто нов да спази директивата от 2002 г. Оказа се обаче, че ние не сме изпълнили директивата от 2002 г., при положение че нашият закон е от 2007 г. И отново в предложенията, които са зададени в този нов коригиран проектозакон съгласно директивата от 2002 г., не виждам някои определения за достъп, за взаимосвързаност, широкоекранна телевизионна услуга, който засяга изцяло медиите и изцяло цифровия мултиплекс. Защото препоръката на Европейския съюз е 16:9 стандарта, а не някаква цифрова телевизия. И едно определение за абонатна линия.
Много от тези неща около взаимосвързаност и около други проблеми, които възникнаха веднага след приемането на Закона за електронните съобщения, това е определението за абонатна линия. Вие знаете едно неконституционно гласуване, прието на второ четене в допълнителните разпоредби определение за абонатна линия, където ние вкарахме онзи усукания чифт. Аз бях против. Парламентът отхвърли да има такова определение за усукан чифт.
В 2000 г. излезе директивата, че абонатна линия означава физическата връзка между крайната точка на мрежата на абоната с основния разпределител или репартитор. Това е всичко, това не е само онзи усукан чифт, който домакините много мразят, понеже винаги излиза в коридора и той винаги е намотан нанякъде, а това е коаксиалният кабел, това е оптиката, това е безжичната връзка към абоната. Ако тези неща бяха определени в закона от миналата година, нямаше да вървят толкова много съдебни дела между БТК и разни други оператори, а те щяха да си усвоят взаимната свързаност и преноса на номерата, които се изискват.
Така че между първо и второ четене (не знам дали нарочно отново е изтървано) аз ще внеса в допълнителните разпоредби определение за абонатна линия и да отпадне този архаичен чифт, останал от централа А-29, което означава 1929 г., така че да бъдем все пак съгласно Директива 2002 на Европейския съюз. И тогава може би вече до абоната ще достигат и тези нови чифтове и нови технологии, които се изменят дори в момента, докато тече заседанието на комисията.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Димитров.
Ние сме медийна комисия и разбираме от програмно съдържание. Затова бих помолил някого – дали господин Димитров, дали господин Рендов, дали господин Рангелов, да обяснят като на членове на медийната комисия, а не на далекосъобщителната, какво е съотношението между тези понятия – мрежата, мултиплекса, и вече нататък, като стигнем до програмата, ние сме наясно. Но оставам с впечатлението, че се объркваме даже в понятията. Моля този, който се чувства в състояние да ни ги обясни като членове на медийна, а не на далекосъобщителна комисия, да го направи.
ПЕТЪР РЕНДОВ: Госпожата, която разказа как стават нещата, е права, че нещата стават именно по този начин. Ако в Закона за електронните съобщения и в Закона за радиото и телевизията в момента няма оператор на мултиплекс като отделна единица, то е в резултат на едно дълго обсъждане, включително обществено обсъждане, организирано от Министерството на културата, в което се разглеждаха отделните компоненти на извършване на цялостната услуга, кои от кои да се разделят, тъй като съответната процедура може да се раздели на много части.
Резултатът на общественото обсъждане тогава беше, че е по-добре да говорим за мрежа, а законът да не забранява този, който се явява да извършва тази дейност, да се яви в един консорциум, в който да има техническа част. Очевидно е, че ако БТК е този, който ще управлява мрежата, то БТК нищо не разбира от мултиплициране и няма начин те да го правят. Така че госпожата е напълно права.
В това обществено обсъждане се обсъждаше също дали да се раздели този, който оперира хардуера и софтуера, от този, който прави съдържанието. В някои държави има такова разделение за по-добра яснота за конкуренцията, за да не се създадат условия този, който управлява техниката, да може чрез технически средства да притиска съдържание, което не му е изгодно, не е негово или не му плащат достатъчно. И тогава беше решено, че в българските условия е по-добре да не се прави това разграничение, тъй като поне големите телевизионни оператори, които имаме, са в състояние да мултиплицират.
В този проект, който сега идва и който разглеждате, това нещо вече не е така, те са разделени.
Аз не бих се съгласил, че законът няма да работи, така както е направен. Вярно е, че той носи рискове, но всеки закон носи някакви рискове. Естествено беше много по-лесно да я няма тази единица, която мултиплексира, когато се допускаше този, който прави съдържание, да бъде част от управлението на мрежата и се очакваше той да го прави. Законът не забранява обаче това да се случи пак. Съвсем очевидно е, че ако БТК спечели правото да използва честотите, то БТК ще трябва да търси някой, който да прави това нещо, тя няма да е в състояние да го направи.
Още две неща искам да кажа. Ако промяната в Закона за радиото и телевизията, какъвто сте го приели, мине точно по този начин, това, което пише в Закона за радиото и телевизията, което променя Закона за електронните съобщения, се стикова. Няма да има технически проблем да работят двата закона.
Второто нещо, което искам да кажа и ми се струва, че е свързано с това, което се каза, това е да си представим следната картина. Някой печели честотите. Този, който печели честотите, е задължен по някакъв начин да качи пет програми по Закона за радиото и телевизията – това БНТ 1, БНТ 2, ако има такава, Би Ти Ви, Нова телевизия и ТВ 2. Тъй като това прави пет програми, той ще бъде задължен да сложи още една програма отнякъде, от тези, които Съветът за електронни медии ще каже, че трябва да стоят. Но той ще може да си избере някоя от тях. Дори ако Съветът за електронни медии е казал, че една от програмите трябва да бъде филмова или ако каже някакъв профил, този, който е спечелил честотите, ще може да си избере една от тези програми.
Освен това обаче това лице по двата закона ще има право да качи още шест програми, които той си избере. Рискът, който носи според мен едното и другото законодателство, както са обвързани, е, че лицето, което спечели честотите, може да положи усилия тъй като законът не възпрепятства това нещо, да притесни тези програми, които са му натрапени, и да даде по-добри технически и някакви други условия на своите програми.
От тази гледна точка е съществено според мен чрез поправките на Закона за радиото и телевизията в Закона за електронните съобщения да се вкарат поне две неща: изискване на това лице да равнопоставя съдържанието и второ, да има някакъв контрол върху цените, на базата на които разпространява това съдържание. За тези програми, които са задължителни. Този контрол може да бъде от типа на разходоориентираност или нещо друго каквото се прецени.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Рендов.
Господин Рендов, защо станаха четири програми на един мултиплекс? Нали първоначално говорехме за шест? Това с оглед на по-добро качество ли се прави или има някакви други съображения?
ПЕТЪР РЕНДОВ: Предлагам господин Кожухаров да отговори.
БОЖИДАР КОЖУХАРОВ: Един мултиплекс в момента може да разпространява физически по системата MPEG 2 в действителност шест програми плюс седем стерео радиопрограми или по-малко стерео радиопрограми и еднопосочни данни. Това може да разпространява един мултиплекс. Тук всички общо взето забравяме, че освен телевизионните програми в този мултиплекс може да се разпространяват и други най-вече радиопрограми или пакети от данни.
Тъй като БТК има достатъчно опит, вече повече от две години, по разпространението на шест програми на 64-ти телевизионен канал, вижда се, че шестте програми създават проблеми. Проблемът е от това, че тук използват адаптивен мултиплекс. Това са технически въпроси, които не трябва да ги знаете, но по принцип шестте програми създават проблеми. Минимумът са четири програми, оптималният е пет програми. Би трябвало този, който ще вземе мултиплекса, да разпространява поне пет телевизионни програми. Но четири е малко.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: В такъв случай той няма ли да качи шест програми, след като законът не му забранява?
БОЖИДАР КОЖУХАРОВ: Той може да си качи шест програми, но зрителите ще бъдат недоволни от това, което гледат, защото се появяват прекъсвания в другите канали и т.н.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Дали не трябва това да се запише като ограничение не повече от четири, за да не се злоупотреби.
БОЖИДАР КОЖУХАРОВ: Стандартът MPEG 2 позволява да се сложат шест програми.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: А радиопрограмите плюс тези ли са?
БОЖИДАР КОЖУХАРОВ: Плюс тези. Още седем стерео радиопрограми.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Защото почти нищо не се говори за цифровото радио.
БОЖИДАР КОЖУХАРОВ: Това е много странно. В предложението за изменение на Закона за радиото и телевизията нищо не се говори за тези радиопрограми, докато в сегашния вариант на Закона за електронните съобщения ние сме обхванали и двете неща – телевизионните и радиопрограмите.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: За мен това също е много странно, тъй като е ясно, че освен пет телевизионни програми при добро качество може да се качат и няколко радиопрограми на един мултиплекс, но защо това не се предлага за регламент, не знам. Говорим за етапи, за телевизията има първи етап, втори етап, Национален цифров план, честотен и т.н., а радиото някак си като че ли остава на самотек.
ПЕТЪР РЕНДОВ: Има все пак разлика. Цифровата телевизионна платформа позволява да има радиопрограми, но не е предназначена да има радиопрограми. Основното предназначение е телевизията. Като допълнение може да има радиопрограми и сигурно някои ще сложат радиопрограми.
Е въпросът за развитието на специализираното цифрово радио стои по друг начин. Там технологиите са други. И тъй като в момента индустрията не притиска Европейската комисия да бърза с развитието поради факти, които са очевидни – очевидно е, че нещата с цифровите приемащи устройства са много напреднали, има ги на пазара, вече са достъпни и т.н., но това не е същото за радиоустройствата. Няма такъв натиск и затова няма в 2012 г. да се спре аналоговото радио.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Значи тези срокове 2012 – 2015 г. според Вас не важат за цифровизацията на радиото? Говорим само за телевизия, така ли?
БОЖИДАР КОЖУХАРОВ: Може ли да дообясня нещата? Цифровата телевизионна платформа, първо, грешно се нарича телевизионна платформа. Мултиплексът, както казах, е информационна среда, широколентова, в която могат да се разпространяват различни информационни източници – било телевизионни, било радиопрограми, било данни еднопосочно. А господин Рендов говори за съвсем друго нещо, това е така наречената система TD, която няма нищо общо с тези мултиплекси, тя е цифров мултиплекс само за радио, но се разпространява в други честотни ленти, които нямат нищо общо с тези, които в момента се използват за телевизия. А ние говорим в момента за тези честотни ленти, които се използват от аналоговата телевизия.
Разпространението на цифрови програми по един такъв, грубо казано, телевизионен мултиплекс, не представлява абсолютно никаква пречка и не е необходимо да има някакъв специален план за това, защото в момента няма радио, което да не подготвя своята програма в цифров вид и тази радиопрограма веднага би могло да бъде качена в един такъв, както вие го наричате, телевизионен мултиплекс, стига тя да си е получила разрешението от Съвета за електронни медии или лиценза от Съвета за електронни медии за това, че примерно тя е за регионално разпространение, за национално разпространение или за местно разпространение. И съответно това привързано към един такъв национален, регионален или местен мултиплекс, нещата са съвсем елементарни и би следвало да няма абсолютно никакви пречки.
ЕВГЕНИЯ ПАЛАНКОВА: Ако може да Ви допълня – приемането на радиопрограмите ще стане чрез телевизионния приемник. Това – от гледна точка на зрителя. Докато това, за което говорите, тъй като е за цифровизацията на радиото, по принцип то действително ще се случи в един много по-късен момент и причината е много проста. Ако цифровата телевизия дава ясни предимства за зрителя, тоест от четири програми изведнъж той може да приема 20, при радиото даже и в този момент има голяма конкуренция на радиостанциите и ние сменяме безкрайно много радиостанции, за да задължим сега слушателя да си купи ново цифрово радио, тоест той да заплати за този преход, като ще получи, образно казано, от 100 – 200. Цифровото радио не дава тези предимства за слушателите, каквито предоставя цифровата телевизия и затова и в много европейски държави много по-бавно се извършва този преход и се говори за 2022 година. Няма очевидното предимство на телевизията, за да се случи самостоятелния преход на радиото. Това, което казва колегата за цифровата телевизионна платформа, е абсолютно точно.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тогава защо се вълнуват 61 радиостанции? Може би честотите, на които те излъчват в момента, постепенно, като бъдат подготвени за цифрово излъчване, ще им бъдат отнети?
БОЖИДАР КОЖУХАРОВ: Не. Този честотен обхват, в който в момента работят аналоговите радиостанции (говоря за FM от 77,5 до 108 мегахерца), си остава за много дълго време за аналогово радио, без да има някакви промени в този обхват. Друг е честотният обхват, ако някой тръгне да прави наземно цифрово радиоразпръскване по системата TD, за нея си е определен друг честотен обхват и няма нищо общо с аналоговото излъчване. Принципът е такъв: когато се усвои напълно и навсякъде се мине в новия честотен обхват, който е за цифрово радио по системата TD, тогава аналоговите радиа, когато освободят този обхват от 77,5 до 108 мегахерца, той вече ще бъде използван за други цели. Но това ще стане много далеч във времето.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Камбуров иска да обясни съдържанието на протеста.
ГРИША КАМБУРОВ: Аз не мога да обясня съдържанието на протеста, защото де факто няма протест. Ние видяхме едно писмо от 61 радиостанции, които представляват точките на излъчване на радио „Фокус”, на радио „Браво”, а останалите, които са попаднали в това писмо, те просто не знаят, че са вписани в него. Аз лично проведох разговор с доста от тях, те не знаят, че са подписани под това писмо.
Според мен това писмо и тази реакция и по повод едно голямо неразбиране на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, който е внесен. Това, което господин Бебов обясняваше предния път, че големите вериги ще се качват на мултиплекса, защото имали над 50% покритие, сто процента не е така. За радиото в така внесения проект има само един параграф в две алинеи, който урежда процедурата за операторите по § 9а от Закона за радиото и телевизия, никъде другаде в проекта няма и един ред за радио. Както казаха колегите, цифровото радио не е предимство на Европейската общност, а у нас това ще стане още по-бавно. 2012 година не е крайният срок за цифровото радио, крайният срок е 2022 година.
Така че изложените от тях притеснения са напълно безпочвени и те са породени от едно неразбиране на внесения проект и неразбиране на материята.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тъй като не мога да им откажа среща, аз ще трябва да ги приема и затова Ви питам като шеф на АБРО.
МИТКО ДИМИТРОВ: Относно критерия за подбора на програмите. Не е ли редно в закона да разпишем Националната телевизия задължително, а всички останали телевизии да са на пазарен принцип? Става така, че най-напред беше сложено покритие 80%, след това намаля на 50% или 30%, за да влезе и ТВ 2. Критерият да бъде пазарен, да бъде задължително Националната телевизия и оттам нататък да се играе както всяка една пазарна икономика го прави. А ние залагаме едва ли не задължително тези телевизии. Да разпишем поне и кой е собственикът на мултиплекса!
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да чуем кратки отговори и след това да минем към гласуване.
КАМЕН РАНГЕЛОВ: Аз предлагам повече да не се занимаваме с цифровото радио, защото има други технологии, в късите вълни и пр. Причината е, че печалбите от приходите от реклами са по-малки там, този пазар е огромен и в момента не е най-интересният. Така че да се съсредоточим само върху телевизията.
Защита за качеството са параметрите, които Комисията за регулиране на съобщенията дава с разрешението за ползване на честоти.
Има един стар въпрос. При създаването на Закона за електронните съобщения е имало две архитектури. За съжаление е приета тази, която дава закон, който е невероятно изчерпателен и дълбок. Ако архитектурата му беше много по-семпла, така както е в унгарския закон, и много наредби, които могат лесно да се изменят, той щеше да е по-гъвкав. Но за съжаление това чудовище – хубаво чудовище общо взето, съществува.
БОЙЧО КУЛИНСКИ: Аз имам само един технически въпрос за изясняване за себе си, а може би и за някои от присъстващите. Както вече беше споменато, на мултиплекса могат да се качат шест, но най-добре – пет телевизионни програми. За стерео радиопрограми не разговаряме в момента. Но за мен не е ясно дали и петте програми ще излъчват с еднакво качество от този мултиплекс. Защото аз имам информация, че в този широкоспектърен диапазон всяка една честотна лента на различно място в този широкоспектърен диапазон има различно качество на излъчване. И ако е така, тогава какъв е критерият за определяне на място в честотната лента? И ако пък има някакви критерии, кой ще ги избистри? Това ще бъде право на оператора ли да си подрежда точно качеството на програмите и какъв ще бъде примерно критерият и кой ще го определя. Този, който има повече реклама ли, който е в някакъв рейтинг ли? Защото на мен ми се струва, че в такъв случай би могло да се появи една нездрава конкуренция – веднъж да се качат съответните програми на мултиплекса, а след това вътре да има една вътрешна конкуренция между тях за по-добро място на честотната лента за излъчване.
ГРИША КАМБУРОВ: На въпроса на господин Димитров само Националната телевизия да бъде качена на мултиплекс, а всичко друго да бъде на пазарен принцип искам да отговаря, че във всички европейски страни националните лицензирани телевизионни оператори, които са преминали през тежките процедури на съветите за електронни медии и върховните административни съдилища са потвърдили техните решения, на тези оператори с оглед предвидимост на средата, задоволяване на обществения интерес, задължително те са със статут маскери. Почти във всички държави това се е случило, дори да не е на 100%, но в 90% от държавите това се е случило. Операторите, които отговарят кумулативно на трите предпоставки в закона: наличието на програмен лиценз, наличието на покритие и които работят от определен период.
И частично да отговоря на въпроса на господин Кулински. С нашите колеги от Асоциацията на търговските линии в Европа сме коментирали въпроса за така наречения вторичен пазар на местата в мултиплекса. Да, наистина той съществува, защото не навсякъде качеството е едно и също. Може да се случи така, че както в нашия Законопроект за радиото и телевизията, който е внесен в момента, където е слята фигурата на мултиплекс оператора и собственика на преносната мрежа, не може да има взаимен контрол на едните с другите и затова може да се получи, че тези оператори, които са със статут на маскери, могат да бъдат положени в частта, в която сигналът не е толкова добър. Може да се окаже в един момент, че дори на места Българската национална телевизия няма да може да се приема с добро качество или въобще.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Малинов, имате думата.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Понеже хората около масата (без ирония) преливат от знания по въпроса, искам с една дума да ви обясня какво става. Много хора, ангажирани с това, което ние разглеждаме тук и разглеждахме миналия път и ще разглеждаме следващите пъти, не са наясно. Това са хора, които работят, изглежда неинформирани, изглежда съзнателно подвеждани. Примерно в момента ние сме обект – говоря за депутатите – на изключителна атака от тези аналоговия радиа, за които споменахте. Намерете начин, дайте едно интервю в специализирано издание, което всички специалисти и собственици на радиа следят, и решете този проблем, като обясните, че няма нужда да се удължава този срок, защото той важи за телевизиите, за да се успокоят и следващите няколко години да са наясно, че не се готви нещо срещу тях, съответно да всяват напрежение, да създават допълнително, както се казва, разколебаване на вярата на хората в правителството. То си е достатъчно разколебано. А пък ние сега да си спестим някое и друго абсолютно излишно интервю.
Тук има най-елементарен пробив. Няма връзка с тези среди, тъй като аз не мисля, че те злонамерено си търсят нещо, от което да недоволстват. Успокойте ги, достатъчно други проблеми има.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Малинов.
Заповядайте за финален акорд, господин Кожухаров.
БОЖИДАР КОЖУХАРОВ: Аз първо искам да отговоря на господин Кулински. Качеството съгласно стандарта MPEG 2 в тези пет или шест програми би трябвало да бъде едно и също. Няма значение какво е тяхното съдържание. Това са определени цифрови пакети с определена скорост. Но това са технически подробности – адаптивните мултиплекси прехвърлят част от лентата в зависимост от съдържанието на даден канал, примерно там е по-голямо движението, там се съсредоточава скоростта на предаване на информацията, докато там, където има по-малко движение, се намалява, но като цяло погледнато всички тези пет канала са абсолютно равностойни. Няма никакво значение в коя честотна лента са, защото сегашният телевизионен канал заема осем мегахерца от банда, а в тези осем мегахерца, няма значение кой канал е, по еднакъв начин ще се разпространяват тези пет програми. Разбира се, покритието зависи от самите предаватели, от качеството, от мощността им, от антенните системи, от релефа. Защото за разлика от аналоговата телевизия при цифровата телевизия се изграждат едночестотни мрежи в рамките на тази национална многочестотна мрежа. И трябва да има поне три различни точки в града, за да се осигури абсолютно качествено покритие за цифровия сигнал. Цифровата мрежа е много по-сложна, с много повече предаватели и общо взето не се прави много лесно. Това показва и европейския опит.
Искам да отговоря също и за обяснението, че 2012 година се отнася само за телевизията. Нашият председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения беше специално поканен в едно предаване на Българската национална телевизия и там беше коментиран този въпрос пред всички зрители на Българската национална телевизия. Беше отделен цял половин час на цифровата телевизия.
ЕВГЕНИЯ ПАЛАНКОВА: Само да попитам. Доколкото аз знам дискриминирането на телевизионните програми става чрез даването на по-малки така наречени бит рейд на телевизионните програми – на някои по-малко, на други повече. Така се получава дискриминацията, не чрез лентите, а чрез предоставяне на повече или по-малко бит рейд. Ако може да ни го обясните.
БОЖИДАР КОЖУХАРОВ: Технически е възможно.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предлагам да подложим на гласуване законопроекта. Факт е, че това е проблематика на територията на друга комисия и не случайно и аз зададох доста уточняващи въпроси, за да сме наясно с техническата страна на проблема. Това винаги е полезно, даже и когато решаваме за съдържанието на програмите.
Предлагам да подкрепим проекта и тези опасения, които бяха изразени на днешното заседание, да ги включим в доклада, за да се имат предвид, да бъдат уточнени и подобрени между първото и второто четене на законопроекта.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 1.
Други въпроси има ли? Закривам заседанието. Предлагам да преминем към кулоарно завършване на дискусията.
(Закрито в 16,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов
Поканени за участие в заседанието:
Тодор Чуров – зам.-министър на външните работи
Членовете на Съвета за електронни медии
КРС
Петър Рендов
Неда Койчева
Христо Копаранов
Десислава Преображенска
Вяра Минчева
ДАИТС
Камен Рангелов
Вера Балабанова
Божидар Кожухаров
АБРО
Гриша Камбуров
Сдружение за електронни комуникации
Янко Касабов
Антон Тонев
