Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г., второ четене - продължение

---

На 21 януари 2009 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при

Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г., второ четене - продължение.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, разрешете ми да открия заседанието на Комисията по гражданско общество и медии.
Както се уточнихме миналия път, продължаваме с подготовката на доклада за второ четене за промените в Закона за радиото и телевизията.
Насрочил съм заседание и за утре поради това че трябва да решим дали при приемането на една директива за децата в Европейската комисия и Парламент нашите евродепутати са защитили българския държавен интерес.
Имаме и случая с нахлуването на един партиен лидер в сградата на Българската национална телевизия по време на предаването „Панорама”. Сезирани сме от госпожа Пръмова, писмото е парафирано от председателя Пирински.
Това са проблеми, които трябва да решим, но най-важното е да довършим подготовката на доклада за медийния закон. Така че предлагам да започнем с него и според това колко бързо вървим ще решаваме какво да влезе в дневния ни ред.
Имате ли други предложения? Нямате.
Искам да припомня, че имаме няколко отложени текстове.
Колегата Трифон Митев предложи гласуванията в СЕМ да бъдат явни. Тогава трима членове на Комисията бяха „за”, нула „против” и трима „въздържали се” и решихме да отложим прегласуването за момент, в който ще имаме повече членове на Комисията. Смятам, че сега сме достатъчно представителни.
Моля госпожо Манолова да ни прочете текста.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Параграф 5б относно чл. 35. Тъй като предложението на господин Малинов първото изречение повтаря действащия текст в чл. 35 от ЗРТ, Вие предложихте редакцията на второто изречение: „Гласуването е явно, лично и присъствено”.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Само бих казала, че аз изразих лично мнение, че подкрепям този текст на господин Митев.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Подлагам на гласуване текста на второто изречение на чл. 35: „Гласуването е явно, лично и присъствено”.
Който е съгласен да подкрепим текста в тази редакция, моля да гласува.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Имаме уточняване на § 9, който променя чл. 105 на закона. Знаете, че отменихме т. 8 на ал. 4, която засягаше онези, на които е отказана лицензия за охранителна дейност да не могат да кандидатстват за лицензии. Между двете заседания, поне аз прецених, вижте и вие текста, мисля, че можем да отменим и т. 9, която засяга монополното положение. Госпожа Иванова най-много пледираше за отмяната на т. 9 на чл. 105. Узрял съм да призова Комисията да стори това, но не искайте да призовавам да се отменят и изискванията за рекламата, още не сме узрели за това.
Имате ли възражения срещу това да отпадне т. 9 на чл. 105?
Който е съгласен т. 9 на чл. 105, както е по вносител, да се отмени, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Точка 9 отпада.
Госпожа Трифонова ще уточни какво бяхме решили за чл. 116е.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Става въпрос за дискусиите миналия път по § 24 и по-специално за това следва ли да бъдат първо регистрирани операторите, за да могат да кандидатстват за получаване на лицензия за разпространяване на програмите им чрез цифрови мрежи. Беше направено предложение текстът да бъде отложен, като има няколко алтернативи: или на чл. 125а да бъде направено допълнение с нова ал. 8, или да бъде внесено изменение и възможност за преразглеждане на чл. 116е с редакция. Става въпрос за това регистрираните оператори да могат да кандидатстват за получаване на лицензия.
Госпожа Манолова има текста във финален вариант.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Става дума да не се подават два пъти документите, което аз си позволих да възприема през тази седмица, изпълнена с протестен въздух, на който се надишах.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Предлага се 116е, ал. 3 да гласи:
„(3) Кандидатите за издаване на лицензия, които не са вписани в регистъра по чл. 125б, към заявлението по ал. 2 прилагат документите по чл. 111 и доказателства за възможностите за създаване на качествена собствена продукция, както и проект на бизнес план за осъществяване на дейността.”
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли възражения? Няма.
Който е съгласен с този текст, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
По чл. 125а говорихме по искане на заинтересовано лице да може да се открива процедура.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Ако господа народните представители приемат процедурата за издаване на лицензия да се открива не само по искане на СЕМ или на КРС, но и по искане на заинтересованото лице, това трябва да стане, като се добави в чл. 116е, ал. 1.
Текстът ще гласи следното:
„116е (1) Процедурата за издаване на лицензия за радио- и телевизионна дейност за национални и регионални програми, които имат право да бъдат разпространявани чрез електронно-съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, се открива по искане на заинтересовано лице или по инициатива на СЕМ или на КРС.”
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз се убедих, че трябва да приемем и това допълнение. Има ли колеги, които са против? Няма.
Който е съгласен с редакцията, прочетена от госпожа Манолова, моля да гласува, да бъде включена в доклада като предложение на Комисията.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Беше отложена т. 5 на ал. 1 от чл. 125.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Това е по въпроса за предоставяне на информация на Съвета за електронни медии от операторите. След съгласуване предлагаме на т. 5, ал. 1, чл. 125а, да изглежда така:
„5. лица, които желаят да създават радио- и телевизионни програми, подлежат на регистрация при спазване на следните общи изисквания: предоставяне на информация на Съвета за електронни медии.”
Тоест отпада от текста на вносителя изразът, „включително под формата на изготвен от СЕМ въпросник”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Думата въпросник много плаши операторите. Те ще бъдат длъжни да предоставят информация на Съвета за електронни медии такава каквато им поиска, включително и търговска тайна (това ще го видим в следващото предложение), но като се каже „въпросник”, има някакво притеснение и съм склонен да приема това притеснение за основателно и да ви предложа да гласуваме редакцията във вида, в който госпожа Манолова прочете т. 5 на ал. 1, чл. 125а.
Имате ви възражения?
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Госпожо Трифонова, моля да припомните текста за информацията, която Съветът за електронни медии ще иска.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Миналия път се говори за това, че няма никаква гаранция, че информацията, която радио- и телевизионните оператори ще предоставят на Съвета за електронни медии, ще бъде опазена по необходимия за това ред, тъй като няма категорично изискване в закона. Каза се, че подобна информация се получава от един друг регулатор, който е Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения. Подобен текст предлагаме да бъде създаден, за да има гаранция, че информацията, особено когато съдържа в себе си търговска тайна, ще бъде съхранявана по определен ред и няма да бъде разпространявана нито от Съвета за електронни медии, нито от администрацията, при която се разглежда тази информация.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Предложението е да се създаде нов чл. 125е. Той е във връзка с т. 5 за предоставяне на информация.
„чл. 125е (1) Съветът за електронни медии посочва с решение причините и целите, за които изисква информацията по чл. 125а, ал. 1, т. 5 за всеки конкретен случай.
(2) При предоставяне на информацията по ал. 1 радио- и телевизионните оператори писмено определят изрично коя част от предоставената информация представлява търговска тайна.
(3) Съветът за електронни медии приема правила за реда за достъп и работа с информацията по ал. 2.
(4) Членовете на Съвета и служителите на администрацията са длъжни да не разпространяват информацията по ал. 2.
(5) В случаите когато информацията по ал. 1 се изисква във връзка с членството на Република България в Европейския съюз, Съветът за електронни медии изисква от получателите на информацията да спазват търговската тайна съобразно ал. 2.”
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли възражения по така предложената редакция? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Стъпваме вече на нови за днешното заседание текстове, а именно на § 28.
Съветът за електронни медии предлага в ал. 1 срокът вместо едномесечен да бъде двумесечен, защото се притеснява, че не могат в рамките на 30 дни да приведат в съответствие досегашния регистър с предвидения в този закон публичен регистър. Склонен съм да го направим двумесечен.
В ал. 6 е допусната една грешка. Текстът е: „В случай че операторите по ал. 1 не изпълнят задълженията си...”, а трябва да бъде „В случай че операторите по ал. 2 не изпълнят задълженията си...”. Защото задълженията се посочват в ал. 2.
Аз правя предложение за нова ал. 7:
„(7) В двумесечен срок от влизане на този закон в сила Съветът за електронни медии открива процедура за издаване на лицензии по чл. 116е.”
Това са предложенията по § 28.
Има ли други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване съгласно правилника първо допълнението, което аз предлагам за нова ал. 7.
Който е съгласен с текста, който преди малко прочетох, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Който е съгласен с целия § 28 с поправката в ал. 1 срокът от едномесечен да стане двумесечен и отстраняване на грешката в ал. 6, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Правя предложение за нов § 28а със следния текст:
„§28а (1) Програмите на БНТ и БНР като обществен радио- и телевизионен оператор се разпространяват чрез една електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват, изградена съгласно първия етап от прехода, определен в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно разпръскване DVBT в Република България, приет от Министерския съвет.
(2) Разрешението за ползване на индивидуално определения ограничен ресурс радиочестотен спектър, необходим за осигуряване осъществяването на електронни съобщения чрез мрежата по ал. 1 се издава от Комисията за регулиране на съобщенията.”
Госпожа Драганова оттегля предложението си.
Господин Малинов също оттегля предложението си.
Има ли коментари по § 28а?
ЯНА ИВАНОВА: Имам един въпрос към вносителя. От логиката на тези членове и този закон оставаме с впечатлението, че статутът на този така наречен обществен мултиплекс ще бъде уреден изцяло отделно. Какво е моето притеснение и това се питаме, понеже вчера имахме среща с Асоциацията на кабелните оператори, примерно на този мултиплекс има повече от две програми, каквито има Българската национална телевизия в момента, ще има ли някаква разпоредба дали могат да се качват и непублични програми на този мултиплекс, за да се използва ефективно честотният ресурс или просто ще имаме един блокиран честотен ресурс? Знаем, че поне четири, ако не шест програми могат да се излъчват, което скоро няма да стане.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Въпреки че въпросът е към Вас, господин Атанасов, си позволявам като експерт в тази област да направя пояснението, което си мисля, че би следвало да се даде. Според мен всичко това трябва да бъде уредено в закона, който ще уреди обществения мултиплекс. Въпросът е спорен. Наистина има плюсове и минуси и едното, и другото – не би следвало радиочестотен спектър да стои неизползван. Същевременно практиката на европейските страни не е да позволяват да се качват други програми. Но няма пречка да се обмисли доколко е възможно да не стоят блокирани честотите.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, колеги, гости! Може би трябва да направя едно уточнение. Ние в Комисията преди Нова година изслушахме директорите на Националното радио и Националната телевизия. Националната телевизия има амбициозната задача да създаде още две програми, за които има материал, но не може да ги направи, защото няма честоти. Нищо чудно Българската национална телевизия да е във възможността си и в този закон да бъде заложено, че тези програми изцяло ще бъдат заети с програми на обществената телевизия като обществен мултиплекс, за да изпълним все пак европейските изисквания да не качваме комерсиални телевизии.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Други изказвания има ли? Няма.
Който е съгласен новият §28а във вида, в който си позволих да предложа, да влезе в доклада като предложение на Комисията, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Параграф 28б. Има предложение от госпожа Весела Драганова.
Госпожо Драганова, заповядайте.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Подходила съм може би малко революционно, търпя и други предложения, които биха могли да доведат до по-добро решение, но считам, че на всяка цена законодателството трябва да постави кой изготвя една методика за ценообразуването. Не бива това да остава просто в пространството, без да сме си казали всъщност кой ще го прави. Засега знаем, че Комисията за регулиране на съобщенията прави такова за цените на телефонните услуги, иска доказателства, когато те трябва да се увеличат и т.н. Кой ще сложи ценовата листа на мултиплексните оператори или те ще могат когато си решат, да правят увеличение на таксата спрямо телевизионните оператори, което мисля, че не е коректно към самите тях. Тези, които ще искат да се качат на мултиплекс, ще трябва да знаят в крайна сметка какви са базовите цени и при какви условия те могат да бъдат повишавани. Защото хубаво нещо е пазарната икономика, но все пак става въпрос за една линия и за нещо, което след 2012 ще бъде само то – само цифровата телевизия, и не може ние да поставим в едно задължено положение телевизиите, които ще бъдат качени на мултиплекс.
Затова е и това мое предложение, господин председател, Съветът за електронни медии съвместно с Комисията за регулиране на съобщенията да го направи, защото едните дават честотите, другите дават лицензиите и всъщност и едните, и другите са преплетени в отношения по цифровото излъчване на телевизиите и радиата. Така че считам, че така би било направено най-добре.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова. Аз също съм привърженик на това да не може собственикът на мултиплекса чрез цените да притиска натрапените му програми – тези програми, които са му не от волната, а така да се каже, от задължителната програма. Исках някакъв вид регулация на цените, така както да речем Държавната комисия за енергийно и водно регулиране регулира цените на парното, на електричеството, на газа и т.н. Но като се консултирах с експерти, останах с впечатлението, че това ще бъде записано в разрешителното, което Комисията за регулиране на съобщенията ще издаде на съответния кандидат.
ДИЛЯНА ИЛИЕВА: Аз лично приветствам идеята да има някаква методика, но мисля, че по-правилното е тази методика да касае единствено маскери програмите, тъй като иначе влизаме в една дилема по какъв друга критерий, ако не търговския, мултиплексният оператор избира кои други програми да качи извън тези, които са маскери. Мисля, че там трябва да оставим свободата на търговското договаряне, а маскеритата са наистина с определени цени и методика.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Въпросът ми към Вас е това няма ли да е некоректно? Давам пример. Всеки, който иска да има телефон, си дава молбата, но все пак знае, че е защитен и не може до безкрайност да му се вдига цената в някаква степен. Не мисля, че само за маскери трябва да бъде направено, защото така излиза, че всеки може да бъде притиснат от мултиплексния оператор. За маскери – добре, няма значение, да речем, че за маскери правим такава методика. Но в даден момент, ако нещо му скимне на мултиплексния оператор, той може да притисне всеки друг с цената и всъщност този човек да бъде принуден да си тръгне. Ако се прави методика по някакъв начин, какъвто и да е той, може би така написано не е най-точно, но мисля, че това трябва да бъде направено за всички.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Без да искам да опонирам на госпожа Драганова, по отношение на телекомуникациите не сте права. По отношение на телефонната услуга, която предоставя БТК, имам предвид абонамента и конкретните телефонни разговори от фиксиран телефон, става въпрос за изпълнение на така нареченото задължение за универсална услуга, което е предвидено в закона, има си механизми за формиране на цена и т.н. А по отношение на всички останали телекомуникационни услуги всичко е въпрос на договаряне, както каза колежката – имаме търговец, който договаря.
По принцип за маскерито би следвало да се намери механизъм така щото в крайна сметка да не са празни думите на законодателя, че определено предприятие следва да излъчва тези и тези програми. Това съвсем спокойно не би следвало да бъде регламентирано със закон, би следвало да бъде регламентирано с акта, който Комисията за регулиране на съобщенията ще издаде на предприятието, което ще получи разрешението за ползването на ограничения ресурс. Тоест механизмът, който би могъл да бъде най-ефективен, е именно разрешението. Това е всъщност правото, въз основа на което предприятието ще разпространява тези програми.
Същевременно Вие казвате, да, обаче този човек може изведнъж да си реши да си вдигне цените. Да, може. Какво се случва на пазара, което съществува и в момента? Кабелните далекосъобщителни оператори като си вдигнат цените затова че дадена програма не се разпространява, какво се случва? Отива се в Комисията за защита на конкуренцията, водят се дела за злоупотреба с монополно положение на пазара и т.н. Тоест пазарни механизми за закрила, вкарани в регулация, но чрез други органи, а не записано в закона, са възможни, съществуващи.
Другото, което искам да ви кажа. Методиката е нещо изключително трудно да бъде изработено, защото по Закона за електронните съобщения Комисията за регулиране на съобщенията не определя цени. . И не на всички. Определя нива и то само на тези, които са със значително въздействие върху пазара. Определя ги като разходоориентирани. Има разработени методики в рамките на Европейския съюз какво значи разходоориентирани. Съветвам ви да не отиваме в тази грешна посока, защото ако мултиплекс оператор трябва да ги прави разходоориентирани, никой няма да може да се качи на този мултиплекс. Защото докато се изгради, това са много, много сериозни инвестиции. Благодаря ви.
ЯНА ИВАНОВА: Аз мисля, че трябва да благодарим на госпожа Драганова за това, че се опитва да защити нашия интерес. Не съм убедена също както и колежката, че това е начинът и не съм убедена, че тази методология няма да забави изключително много процеса. От друга страна пък не съм съгласна, че има дори легална възможност цените за оператора да са различни, тъй като този мултиплексен оператор поне на първо време се явява монополист на пазара или с господстващо положение. Тоест съгласно нашето действащо законодателство за защита на конкуренцията той е длъжен да предоставя услугата си при равни условия на всички потребители, тоест да качва всички телевизионни оператори при едни и същи финансови условия. Така че цената да е определяща при качването на програмите според мен по принцип не би могло да се случи. Но наистина смятам, че в тази редакция текстът няма да е работещ – или трябва да се помисли за сериозна редакция, или да не се гласува.
ГРИША КАМБУРОВ: Уважаеми господин Атанасов, уважаеми народни представители! Правя предложение този текст да бъде отложен за следващото заседание на Комисията, за да може да се формулира по-добре и да се обмисли концепцията му.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Искам да подкрепя по принцип тезата на госпожа Драганова. Аргументът е съвсем елементарен и преждеговорившата също го каза. Става дума практически за първия етап за един монополист. А когато говорим за монополи, винаги има държавна регулация. Защо обществения интерес законът ще го защити в по-малка степен отколкото вие в Комисията за регулиране на съобщенията, не мога да разбера. Аз не чух аргумент. Защо законът да не защити обществения интерес, при положение че имаме една добра формулировка. При всички положения ние като законодатели сме задължени да въведем някаква регулация на цените, някакво наблюдение, някакъв надзор.
Още един път искам да кажа: защо трябва да го отместваме към създадения пак със закон съответен орган, който би защитил държавния интерес и обществения интерес? Защо да не го предвидим като текст в закона, след като по принцип всички сме съгласни, че става дума за едно господстващо положение на пазара.
Аз смятам, че трябва доста сериозно, не така фриволно да отхвърляме идеите на госпожа Драганова и поне ние като законодатели сме длъжни да го направим. Това са нашите мотиви. Ако ние обаче не сме особено прецизни, вие трябва да ни помогнете да намерим конкретната формулировка и аз бих разчитал на това от тази аудитория тук. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Моля утре до това време да се срещнете с госпожа Драганова и да подготвите един текст, който да го предложим на вниманието на Комисията.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Едно кратко вмъкване. Все пак да не забравяме, че този текст стои, дами и господа, от самото начало откакто ви е даден този материал. Аз не виждам не виждам какво ще стане за едно денонощие.
Много моля, ако вие считате, че това не ви е нужно, най-лесно е предложението да се отхвърли. Но да не стане така, че в един прекрасен момент никой никого не задължил да сложи в разрешението някаква степен по някакъв начин. Бъдете сигурни, че когато се прави една методика, се събират експерти, които изчисляват и казват: увеличава се само при такива и такива положения. Това не е толкова сложно и суперглобално нещо, което ще забави процеса. Ако се събере една работна група, може да го направи за две седмици и ще бъде както трябва.
Аз нямам телевизия, нямам личен интерес и съм го декларирала много отдавна. Предложила съм на вашето внимание нещо, което ще защити наистина и обществения интерес, и въобще на телевизионните оператори като цяло, които ще преминат на цифрово излъчване.
ГРИША КАМБУРОВ: Госпожо Драганова, благодарим за загрижеността. Смятам, че всички тук концептуално приемат Вашето предложение, но просто трябва време да се изчисти уърдинга.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Отлагаме § 28б за утре, но в контакт с госпожа Драганова като вносител.
Параграф 29. В текста на вносителя в първоначалния вариант се предвиждаше да няма обществен мултиплекс, затова аз ще направя едно предложение за текст на § 29, който, ако се приеме, да бъде текст на Комисията, поради факта, че между двете четения в резултат на диалога бяха направени компромиси от страна на вносителя и се реши да има и обществен мултиплекс.
Текстът, който предлагам на вниманието ви за § 29, е следният:
„§ 29 (1) Предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс радиочестотен спектър, различен от предвидения за разпространение на програмите на БНТ и БНР, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно и радиоразпръскване с национален обхват в изпълнение на първия етап на прехода, определен в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно и радиоразпръскване DVBT, приет от Министерския съвет, задължително разпространява програмите на лицензираните телевизионни оператори, които към момента на влизане на този закон в сила отговарят на следните условия:
1. имат издадена въз основа на проведен конкурс лицензия за радио- и телевизионна дейност с национален обхват;
2. разпространяват програмите си чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване;
3. електронните съобщителни мрежи по т. 2 осигуряват достъп до програмата на не по-малко от 50 на сто от населението на страната.
(2) Програмите по ал. 1 задължително се разпространяват в некодиран вид.
(3) Освен програмите по ал. 1 предприятието разпространява само лицензирани телевизионни програми с вид и профил, съгласувани със Съвета за електронни медии по реда на чл. 116з.
(4) В 14-дневен срок от влизане в сила на този закон Съветът за електронни медии издава служебно лицензии на телевизионните оператори по ал. 1.”
Това е текстът, който ви предлагам, като оттеглям предложението, което съм направил писмено.
Имате ли други идеи, които да предложите на заседанието по § 29?
Госпожо Драганова, Вие имате едно предложение, оттегляте ли го?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Предложението, което съм направила, е за покритието и за това техническите капацитети за разпространение на програмите по ал. 1 и 2 да бъдат равностойни в съотношение с останалите капацитети за разпространение. Искала съм да защитим обществения интерес и хората да могат да получават тези програми, които са по маскери, със същото качество, с което са тези, които ще бъдат качени от самия мултиплексен оператор.
Това е едното.
Второ, за покритието правя устно предложение, тъй като вече ще имаме обществен мултиплекс, да падне, така както е в плана на Министерския съвет, да стане 95% покритие по население. Защото засега Националната телевизия даде първоначална информация, че те имат 98% покритие по територия, а не по население. И за да бъде максимално защитен интересът на държавата към 2012 г. съм предложила да имат 98% покритие по територия, както е сега на аналоговото. Но тъй като това не е възможно и вече имаме защитен интерес с обществения мултиплекс, затова предлагам да остане същият текст, но да бъде 95% покритие по население към 2012 г.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Имате думата.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Госпожо Драганова, извинявайте, 95% покритие по население, имате предвид за това предприятие, което няма да е общественият мултиплекс, така ли?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Да. Но ако имате по-добра редакция, предложете. Или да запишем „не по-малко от 95% по население”.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Аз се опасявам, че този план, за който Вие говорите, а именно планът, приет от Министерския съвет, ще претърпи своята промяна, защото вече имаме доста голямо закъснение, включително и в етапите, в които трябваше да се случи.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Говорим за 2012 година.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Но колкото по-късно се издаде разрешението, толкова по-малко човек може да покрие. Как ще покрие за две години? Едно е да тръгнеш в 2008 г., друго е да тръгнеш в 2010 г.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Какво правим ние тук – защитаваме мултиплексния оператор, който ще дойде, или защитаваме българските граждани? Аз смятам, че в Народното събрание защитаваме българските граждани и след като те няма да имат аналогова телевизия към 2012 г. и ще бъдат принудени да се качат с едно допълнително устройство на цифрова телевизия, тази година 2012 ние не можем да я променим, защото сме я приели от Европейския съюз. Затова правя това предложение, защото считам, че по този начин защитаваме интереса на българския гражданин, а не на някого друг. Поне такова е моето виждане и затова съм направила предложението.
ГРИША КАМБУРОВ: Госпожо Драганова, госпожа Трифонова много добре обясни, че предстои щателна ревизия на плана. Така че не смятам, че в закона трябва да разписваме отделни разпоредби и да ги пренасяме от самия план. Това може да се случи после в разрешението, което Комисията за регулиране на съобщенията издава на предприятието. Би било по-добре да не вписваме тук такива норми, а те да си бъдат в разрешението на КРС.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Плановете лесно се променят, но не и законите.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Смятате ли, че е възможно технически?
ДИЛЯНА ИЛИЕВА: Както в настоящия момент във всички далекосъобщителни лицензии е предвидено процентът на покритие на територия или население в какви етапи и в какви години се случва, предполагам че по този начин ще бъде и в разрешителното за мултиплексния оператор.
Да, наистина вие трябва да защитите българските граждани, но аз се опасявам, че ако толкова много се съкрати срокът, в който мултиплексните оператори са длъжни да изградят мрежата, изключително много ще се вдигне цената на тяхната услуга и телевизионните оператори ще страдат от това. Защото едно е да инвестираш тези пари за три години, друго е за година и половина.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: А какво ще кажете да го направим до две години след това? Но трябва да има някакъв срок. Защото те могат да спрат до големите градове и като нямат ангажимент към някакъв срок да покрият нужните проценти, какво ще стане? Те могат да си стоят на 75%, могат да си стоят на плана да се променя когато както си иска при което правителство както си иска и всъщност ще гледат само хората в големите градове с малко села около тях с не по-голямо покритие – аз ви гарантирам – от 70%.
ДИЛЯНА ИЛИЕВА: Напълно подкрепям, че трябва да има покритие, това е в интерес и на гилдията.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Можем да сложим до 2014 година.
ДИЛЯНА ИЛИЕВА: Това е изключително в интерес и на гилдията, тъй като по-голямото покритие е с по-големи рейтинги. Но мисля, че Вашето предложение трябва да претърпи някаква корекция с оглед на това, че наистина много закъсняхме.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: И аз смятам, че тук трябва да се намери компромисът , тъй като нещата са взаимно свързани. Защото по-голямото покритие пък може да доведе дотам да не се спазват сроковете – може да няма кандидат, който в една страна с много пресечен релеф като България би си направил сметка, че много трудно може да постигне в рамките на две години такова покритие. Но аз предлагам да чуем представителите на Комисията за регулиране на съобщенията, които са най-вътре в тази проблематика.
ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! По отношение на така направеното предложение от госпожа Драганова за процентното покритие считам, че наистина мястото му не е в закона. Защото Планът за въвеждане на наземна цифрова телевизия в България все пак е приет от Министерския съвет и когато КРС започне да подготвя своите конкурсни книжа, разбира се, те ще бъдат съобразени както със закона, който в момента обсъждаме, така и със Закона за електронните съобщения и с Плана за въвеждане на наземна цифрова телевизия.
Да, госпожа Трифонова е съвършено права, този план задължително трябва да претърпи промяна, но това ще бъде по-скоро промяна, свързана с етапите, които се забавиха по обективни причини. Но процентното покритие, което трябва да бъде достигнато до 2012 г., когато трябва да бъде окончателното изключване на аналоговата телевизия в България, те ще бъдат заложени в плана и ще останат непроменени. И това нещо ще бъде заложено във всяко едно разрешение, което Комисията за регулиране на съобщенията ще издаде. Разрешението е индивидуалният акт, който обвързва предприятието, което ще гради мрежа.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Тогава защо да не го запишете?
ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: Аз смятам, че до момента в нито един закон не е имало процент покритие, който трябва да достигнат националните телевизии и мисля, че той е достигнат. Така че не смятам, че общественият интерес е накърнен към днешна дата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Защото Националната телевизия е била задължена.
СВИЛЕН ПОПОВ: Както казахте, господин Атанасов, действително България е с много пресечена местност и въобще не става въпрос за покритие по територия. Не знам Българската национална телевизия каква информация ви е предоставила, но процентът на аналоговото покритие на БНТ е по население. Така че и в обществения мултиплекс пак няма да се гони 98% по територия, а по население.
Другото, което искам да кажа във връзка с предложението на госпожа Драганова по ал. 5. Техническите параметри и капацитетите, които ще бъдат за всеки един мултиплекс, както е и практиката в другите европейски държави, ще бъдат определени от самия мултиплекс оператор именно на търговска основа. Ако бъде пусната телевизия с висока разрешителна способност, естествено в един мултиплекс такива програми не могат да бъдат повече от две. Ако се работи на компресия MPEG-4. Тези неща ще бъдат записани и ще бъде дадена свобода на самия мултиплекс оператор или по-точно на предприятието, което ще получи честотите, съответно да договаря с конкретните потребители, които ще има, със съответните производители на програми. Тоест, първо те трябва да произведат такава програма с висока резолюция и оттам нататък вече ще се решава на търговски принцип какво ще се извършва.
Така че според мен Вашата идея е хубава, но не може да е в закон.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Може ли един въпрос към господина? Това, което ми обясниха Ваши колеги, аз, разбира се, не съм специалист в тази област, е, че мултиплекс операторите могат, както Вие казахте, на една висока честота да излъчат програми, които те предпочетат. И всъщност бъдете сигурни, че това винаги ще са програми, които те са избрали, а не тези по маскери. А ние защитаваме обществения интерес точно с тези, които са преминали над 50% покритие в момента и затова ги качваме на двата частни мултиплекса. Вие казвате, че въобще не може да има такава техническа способност, че всички четири програми да бъдат излъчени с едно и също качество. Това се е имало предвид с това предложение – да не бъдат заглушавани, да нямат лошо качество, да не са със снежинки, а само другите две да са хубави и само те да могат да бъдат приемани, или звукът да е лош и т.н. Казвам го най-опростено, за да стане ясно какъв е въпросът ми.
ЯНА ИВАНОВА: Аз имам едно консенсусно предложение. Принципно мисля, че госпожа Драганова е изключително права да иска да има нормативно уреждане на този проблем. От друга страна, колегите са изключително прави, че трябва да се съобрази в детайли с Плана за цифровизация. Не може ли текстът да гласи, че предприятието е задължено до края на 2012 г. да осигури покритие в съответствие с Националната стратегия. Тоест, ако се наложи по преценка на компетентните органи, осъществяващи държавната политика, тези проценти да се променят, това да става автоматично. Този член едновременно да задължи Комисията за регулиране на съобщенията да вкара това в техните документи, а от друга страна, все пак да оставим отворена врата на тези, които осъществяват държавната политика в областта на далекосъобщенията, да сложат правилните проценти.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Да, има и такъв вариант. Ако Комисията прецени, че текстът може да стане: предприятието по ал. 1 разпространява програмите по ал. 1 и 2, като в края на 2012 г. чрез мрежите си трябва да осигури покритие не по-малко от предвиденото в Националната стратегия на Министерския съвет.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: По предложението на колежката Весела Драганова чух различните мнения за 2012 г. Аз искам да попитам има ли някой от тук присъстващите, който знае европейската практика и държавите – членки на Европейския съюз, които са имали по-ранна дата за приключване на цифровизацията си, докъде са стигнали. И след това да дискутираме 2012 г., защото ние наистина закъсняваме и не че не защитавам обществения интерес, напротив, но да не създадем такава предпоставка, че законът налага 2012 г. да приключим, а впоследствие се наложи държавата да поиска от Брюксел удължаване на този срок. Да не изпаднем в такава ситуация. Ако някой знае европейската практика и практиката в държави като Италия, Холандия и други, които имат по-ранни дати за приключване на този процес, докъде са стигнали, да каже. Мисля, че Полша е искала удължаване на срока си и има по-късна дата от нас.
Такава информация ни е нужна, за да преценим адекватно дали да записваме 2012 г. тук в закона или да оставим по-лесен вариант.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Записваме го, защото така или иначе сега нашето изискване е 2012. Ако някое друго правителство или напред в годините се уговори някакво удължаване, така или иначе, доколкото ми е известно, в края на другата година ще има цял нов закон за радио и телевизия. Нищо не пречи там да бъде записано каквото искате друго. Но ние сега сме в тази ситуация и в този вариант на действие – знаем, че в 2012 България трябва да приключи с аналоговото излъчване.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: А и никой още не е изчислил до каква степен финансовата криза ще се отрази на цифровизацията и дали няма да я измести извън рамките на политическите ни животи.
Доцент Славова, заповядайте.
МАРИЯ СЛАВОВА: Ако ми разрешите, само един съвсем кратък коментар. Всички аргументи са разумни и това, което се говори, е продиктувано от най-добро намерение да се защити общественият интерес, но не мислите ли, че какъвто и запис да бъде направен, в крайна сметка ще се уредят отношения, които не подлежат на трайна уредба? Става дума за уреждане със закон, а има толкова неясни фактори. Как бихме могли да запишем текст, който да защити обществения интерес, като не можем да предвидим санкция, най-малкото, защото не сме наясно кои са субектите? И какъв е смисълът да се записва един декларативен текст, когато експертите казват колко технически това е невъзможно да бъде направено?
В този смисъл цялата тази дискусия в един момент се оказва безсмислена. Вие попитахте за европейския принцип. Във Великобритания се връщат назад, преуреждат се нещата. Това не е работа на Народното събрание.
Нека да бъде приет един текст, който е по-кратък, но поне е обозрим и е законов текст – урежда отношения, които подлежат на трайна уредба на границата на възможното и разумното. Тук няма такива отношения. Иначе ще се приеме текст, който съвсем скоро ще стане излишен, неприложим.
ГРИША КАМБУРОВ: Аз имам отново процедурно предложение, ако може, да помислим върху този текст и утре да го коментираме.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Господин Атанасов, според мен предложението на колежката Иванова е много разумно. В такъв случай обаче имаме неравен подход. Според мен би следвало да има един общ текст, който да казва, че предприятието е длъжно да се съобразява със сроковете, поставени в акта на Министерския съвет. Това по принцип не е за законов текст. Няма пречка да бъде записан такъв текст, така или иначе, предприятията ще са длъжни да спазват сроковете. И не само за 2012 г., за следващия етап няма ли да са длъжни да изпълняват сроковете? Ами преди 2012, първи етап, втори етап – ами ще са длъжни!
Ако наистина има един хубав текст, който изразява добро отношение на населението към парламента, който е защитил обществения интерес, наистина би следвало да се запише, че предприятията задължително спазват сроковете, определени в плана, който се приема от компетентния за това орган.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Аз категорично не съм съгласна с това, защото за мен не може в парламентарна република, която създава закон, да пише едва ли не, че компетентният орган е само Министерският съвет. Извинявайте, ние сме компетентният орган, тук е компетенцията, тук се създават законите и всички министерства, министерски съвети занапред се съобразяват със закона. Ако не са съгласни и имат мнозинство, го изменят. Това е логиката на нещата. Засега това мнозинство хората са го избрали и, дай боже, ще си докара докрай мандата и трябва да се поеме отговорността за всяко едно нещо, което пише и прави. Като дойде някой друг, ако не му харесва, ще го измени.
Ако и операторите не държат на това, аз ще оттегля текста, но идеята е това да бъде защитено до 2012 г. и вие да имате колкото се може по-голямо покритие. Не кой ще увеличава, ако има и запор да не може да увеличава както си иска и когато си иска, защото вложението за да създадеш един мултиплекс не е кой знае колко голямо. Знаем за колко беше купена Нова телевизия. Точно два или три пъти по-малко е да създадеш един мултиплекс в България. Така че не е чак толкова голямо вложението.
Моята идея е била да им сложим задължително това условие. Ако то е неизпълнимо заради криза, заради увеличение в годините, примерно по пет години се увеличават, то ще бъде изменено. Но това, видите ли, тук някакви компетентни органи... Компетентните органи сме ние, колеги, тук с вдигането на ръката. И ако нямаме този хъс и това желание да го направим, не знам какво правим тук тогава.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ние сме оправомощеният орган, но не във всяка ситуация сме компетентният орган.
Може би трябва да търсим компромиса в две посоки. Едната е тази, която предложи госпожа Иванова, а другата е да не е 2012 г., а малко по-нататък във времето.
ГРИША КАМБУРОВ: Ние подкрепяме предложението на госпожа Драганова изцяло с корекцията, която тя направи.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: 75% по население. За да има смисъл, да не е неосъществимо. 2012 г. със 75% по население.
Господин председател, предлагам Ви да гласуваме и двете предложения и каквото се приеме, това ще е решението на Комисията. И всеки ще си носи отговорността!
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Коя е годината?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: До 2012 г., както ни е поставен срокът. Това е!
ЯНА ИВАНОВА: В момента Народното събрание не може да гласува друга година освен 2012, тъй като има нормативни актове, които са задължителни.
Към момента в плана пише 95%. Ако се види, че не вървят нещата, този план ще може да бъде коригиран много по-лесно.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Точно това не искаме – може Министерският съвет да променя процента както си иска. Може да сменя всички други параметри, но да не може да смени процента, защото всъщност това защитава хората, а не играта на проценти кой мултиплексен оператор щял да може или няма да може.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ние в момента създаваме една много добра база на следващото мнозинство да се сдобри с мултиплексните оператори.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Става въпрос за 95% от населението или от територията на страната?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: По територия не е възможно.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Тогава ще останат само големите градове. Вие знаете ли, че сега като минете отвъд Стара планина, цялата територия покрай Дунава, на 50 км. навътре, се покрива от Румъния? А ние нямаме покритие на нито едно радио. В Северозападна България не може да се хване нищо. Значи ние ще покрием Пловдив, Варна, София, големите градове и пак периферията ще остане. Не стига че нямат радиа, ами няма да имат и телевизия. Аз мисля, че не е правилно да бъде по население, а покритието да е по територия. Няма да гласувам за население. Категорично! Идете в Родопите да видите какво се хваща – гръцките станции, в Северна България се хващат румънските станции, в Източна България – турските.
ЯНА ИВАНОВА: Може ли само една реплика? Тук става дума преди всичко за телевизия. Ако едно радио може където няма население да бъде проследено с подвижно устройство, то една телевизия ако няма жизнен център, тоест село, град, където да има концентрирано население, е напълно безсмислена инвестиция. Повярвайте, това ще оскъпи нещата за цялото българско население. Наистина по територия е абсурдно. И никъде не е така.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Как тогава турците покриват половината територия на Бургаска област, румънците покриват почти половината от България?
ГРИША КАМБУРОВ: С мощни предаватели.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Тогава работата е ясна – тези, които ще правят мултиплекси, трябва да купуват такава техника и апаратура, която да покрива страната. Иначе ако бъдат с някакви малки излъчватели, които покриват 50 км., какъв е смисълът? Ще покрием София и Пловдив, а останалите какво да правят?
ДИЛЯНА ИЛИЕВА: Аз мисля, че господин Попов най-добре ще Ви обясни защо става така с покриването - защото България спазва европейските норми и на пограничните територии има максимална мощност на предавателите, които са сложени, а Турция не ги спазва.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз ще ви дам един пример с Финландия. Тя има 100-процентово цифрово излъчване, като изключим най-северната част – Лапландия, защото излиза много скъпо, там качват антените на балони. И във Финландия са съгласни да им изпращат програмите в Лапландия на дискове, да гледат всичко, което ще се излъчва, но да не се оскъпява в такава степен пренасянето на сигнала. Обаче лапландците настояват, че имат човешки права и както в центъра на Хелзинки, така и зад полярния кръг трябва по един и същи начин да се приемат цифровите програми. Ние обаче сме в други реалности, защото Финландия успя за седем години да премине изцяло към цифрово излъчване, докато ние едва ли имаме тези финансови, икономически и технически параметри, за да го осъществим.
Така че нека да видим кое е реалното и кой е компромисът, който можем да направим. Сигурен съм, че не можем да го запишем по територия.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господин председател, аз отстъпвам от това, предлагам: „Предприятието по ал. 1 разпространява програмите си по ал. 1 и ал. 2, като в края на 2012 г. чрез мрежите си трябва да осигури не по-малко от 95% покритие по население.”
Алинея 5 остава така както съм я предложила.
МАРИЯ СЛАВОВА: Аз бих помолила, след като текстът стига до такива технически подробности и това, разбира се, ще се реши в пленарната зала, но нека записът да бъде както каза госпожа Трифонова – към 31 декември. Защото „към края” не означава нищо. Това дава включително една възможност на нашата изпълнителна власт при комуникацията с реципрочните органи на Европейския съюз да искат да бъдат реализирани и други възможности. И да се запише текст, който би могъл да успокои съвестта на всички, които милеят наистина за обществения интерес.
Когато в крайна сметка въпросът ще трябва да се реши от изпълнителната власт, на изпълнителната власт да й бъде дадена съвсем ясна рамка на делегирано законодателство. Това би могло да реши проблема, защото така или иначе ще става дума за стратегия, за планове и никой парламент няма да може да го направи това. Но тук може да има запис, който да каже какви са параметрите на това делегирано законодателство при всички флуктуации, които могат да настъпят в икономически и политически план.
Така че Вашата идея да се предложи текст е прекрасна. Нека заедно да помислим по текста.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре, да го отложим за утре.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Аз не искам да го отложим. Защо да го отлагаме, господин председател, дайте да гласуваме да се отлага или не.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Защото ако гласуваме днес, аз ще гласувам „против”.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Извинявайте, ама ако за всеки текст трябва да се обаждаме на някой телефон, това вече е прекалено! Ето, приемаме „към 31 декември 2012 г.”, 95% по население, какво толкова страшно има? Това не е политически въпрос, това е въпрос, който всъщност е за защита на хората!
Прочитам предложението отново:
„(4) Предприятието по ал. 1 разпространява програмите по ал. 1 и ал. 2, като към 31 декември 2012 г. чрез мрежите си трябва да осигури не по-малко от 95% покритие по население.”
Алинея 5 остава същата: „Техническите капацитети за разпространение на програмите по ал. 1 и ал. 2 трябва да бъдат равностойни в съотношение с останалите капацитети за разпространение”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен с предложението на госпожа Драганова, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението се приема.
Който е съгласен с целия текст на § 29 така както съм го предложил аз с допълнението от госпожа Драганова, което току-що гласувахме, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 30 е внесен при философията, когато нямаше да има обществен мултиплекс. Аз съм направил предложение, което оттеглям. Сега правя предложение в резултат на диалога, в който се реши да подкрепим идеята за обществен мултиплекс.
Предлагам устно на заседанието един текст на § 30, който, ако бъде приет, да стане текст на Комисията и да бъде включен в доклада.
„§ 30 (1) Предприятието, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват, съобразно предвиденото във втория етап на прехода, определен в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно разпръскване DVBT в Република България, приет от Министерския съвет, се задължава да разпространява три лицензирани български телевизионни програми, които отговарят по вид и профил съгласно определеното от Съвета за електронни медии по реда на чл. 116ж.
(2) Съветът за електронни медии определя с решения вида и профила на българските телевизионни програми по ал. 1.
(3) Комисията за регулиране на съобщенията задължително включва в решението за откриването на конкурса и в конкурсните книжа за издаване на разрешение по ал. 1 задължение за предприятието, спечелило конкурса за разпространение на български телевизионни програми с вид и профил, определени в решението на Съвета за електронни медии по реда на чл. 116ж.
(4) Програмите по ал. 2 се разпространяват в некодиран вид.
(5) Освен програмите по ал. 2 предприятието разпространява лицензирани програми с вид и профил, съгласувани със Съвета за електронни медии по реда на чл. 116з.”
Госпожо Драганова, Вие трябва да оттеглите предложението си, защото то беше при стария текст на вносителя.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Оттеглям го.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Други предложения имате ли, дами и господа участници в заседанието? Съображения по така предложения текст на § 30? Нямате.
Който е съгласен това да стане текст на Комисията, който да бъде включен в доклада, моля да гласува.
За – 8, против и въздържали се – няма.
По § 31 имам писмено предложение, което оттеглям.
Госпожа Драганова има едно предложение, което има логика и аз го приемам, но може би трябва да го направим по-добре.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Да, аз точно това питам експертите, защото тогава и Българската национална телевизия каза, че никъде не са защитени регионалните им програми. Сега в този контекст може би юристите трябва да кажат тук ли му е мястото.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: И аз правя предложение за изменения в § 31.
В ал. 1 преди думите „български телевизионни програми” да се добави „лицензирани”. Логиката е ясна.
Алинеи 2 и 3 да се изменят:
„(2) Програмите по ал. 1 се разпространяват в некодиран вид.
(3) освен програмите по ал. 1 предприятието разпространява програми с вид и профил, съгласувани със Съвета за електронни медии по реда на чл. 116з.”
Това са предложенията, които правя да станат предложения на Комисията в доклада за второто гласуване.
Имате думата по предложението на госпожа Драганова.
ЯНА ИВАНОВА: Аз имам само един принципен въпрос: каква е логиката на текста на ал. 2, тоест какъв е общественият интерес, с който се забранява на един голям и сериозен телевизионен оператор, който прави национална програма, да прави и регионални програми? Аз не виждам обществения интерес в този текст. Разберете, програмният продукт е изключително скъпо нещо. Тоест, за да се направи една регионална телевизия, тя никога не може да е рентабилна. Това не е радио. Затова тези, които биха могли да дадат качество на регионалния продукт, са големи оператори, които намаляват себестойността на продукта с това, че правят големи национални програми. И според мен тук общественият интерес е точно обратният. Да не говорим, че няма европейска и световна практика, която да има подобна забрана – национален оператор да произвежда и регионални програми. Логиката е, че големите правят качество на нормална цена. Няма логика, която да обяснява този текст.
ГРИША КАМБУРОВ: Господин Атанасов, това е в духа на промените в чл. 116в, ал. 3, които аз Ви призовах да направим. Така че предлагам да ги коментираме утре.
БОЙКО ВАТЕВ: Искам да отговоря на госпожа Иванова. В момента има доста регионални телевизии, които са печеливши и се справят. Но когато национална телевизия започне да прави регионални програми, те ще бъдат унищожени и ще има доста сериозен монопол, колежке. Казваме „колежке”, защото аз съм работил като журналист и знам как се издържат регионалните телевизии.
ЯНА ИВАНОВА: Разликата между ефирна телевизия и кабелна, каквито има регионални, признавам, е огромна. Защото те нямат разхода по излъчване, който за една телевизия е средно около един милион годишно за национален обхват, а тези, които имат по-голямо покритие, имат много по-голям разход.
Тоест, ако тези регионални телевизии се натоварят с разхода по излъчването, каквото ще има тук, няма да издържат. Няма какво да се лъжем, те и сега са с безобразно качество, въртят VHS-ки и слагат някого да говори в студио. Ако идеята е да се сниши качеството на регионалния продукт, аз друг обществен интерес не виждам. Не слагайте забрана, нека пазарът да определи кой качествен продукт ще намери място.
БОЙКО ВАТЕВ: Само да Ви отговоря. Качественият продукт не е само в пикселите и в качеството на образа, а качественият продукт е да се чуят различните мнения в страната в журналистически аспект. А вие чрез качеството искате да убиете другите медии и да останат само две мнения на две големи телевизии.
ЯНА ИВАНОВА: При положение че ще има 13 регионални мултиплекса, всеки от тях ще има по четири до шест честоти. Тоест ще има повече от достатъчно, за да се чуят различни мнения, няма нужда от забрана. Аз лично не виждам обществения интерес в тази забрана.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз ще припомня, че и по действащия закон има такава забрана.
ЯНА ИВАНОВА: Но тогава имаше много ограничен честотен ресурс, докато сега честотният ресурс няма да е толкова ограничен, за да има такава забрана.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Спомням си, че когато „Дарик” взе национален лиценз, освободи регионалните лицензи. Така че логиката е същата – да няма концентрация.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Въпрос на решения на Народното събрание. В крайна сметка става въпрос за медийна концентрация и за вземане на мерки срещу медийна концентрация. Разбира се, че е въпрос на решения дали ще се допусне такава или не.
ГРИША КАМБУРОВ: Това е опит за манипулация на цялата зала. Тук не става въобще въпрос за медийна концентрация, защото операторът Хикс, който притежава национална лицензия, той може в съответните градове да иска да разпространява и да прави нова, различна програма, насочена към местната аудитория. Правя аналогия с чл. 116в, ал. 3. Той беше създаден по казуса „Дарик”. Когато „Дарик” получи национална лицензия, върна всички регионални честоти. Това се направи, за да не може „Дарик” да прави регионални програми. Но „Дарик” днес прави 16 години и се наложи като радиото № 1 в България. И ние на качествените оператори не им позволяваме да правят качествени местни програми, а оставяме някакви програми, половината от които са без уредени права. По никакъв начин не става въпрос за медийна концентрация. Ако иска всеки да избегне този параграф, той може да си регистрира ново юридическо лице, което не е свързано с него, и да го направи.
Така че това не е ефективна мярка, тя просто възпрепятства развитието на медийния пазар и интересите на аудиторията.
ЯНА ИВАНОВА: Може ли да задам един въпрос? Примерно моят работодател ще прави национална телевизия, но иска да прави регионални радиа. Това забранено ли е? Защото тук не пише дали става дума за една и съща дейност.
ЕВГЕНИЯ ПАЛАНКОВА: Уважаеми народни представители, искам само да споделя моето впечатление от опита, който имам в Германия във връзка с цифровизацията. Искам да ви кажа, че наистина регионалните програми са тези, които най-тежко понасят прехода, защото за тях е голямо финансово изпитание. Според мен логиката е да оставим на пазара да реши. Това са изкуствени пречки, а това е един много скъп преход. В това отношение госпожа Иванова е напълно права.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тук въпросът не е да доуточняваме текстове, а дали го приемаме или не.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господин председател, аз разбирам медийната концентрация да не може две или три телевизии, които ще вземат всички честоти във всички 13 градове, да се чува само тяхната медийна политика. Това е имал предвид вносителят – да няма медийна концентрация.
Но вие сте абсолютно прави, че ако бъдат регистрирани независими лица, които са различни от вас, то това ще стане със заобикаляне на закона. Примерно Би Ти Ви води една политика в обществото, тя естествено ще разпространява, ако има възможността, и в тези 13 регионални центрове същата политика, само че на местно ниво със съответните звена – ще има местни новини, ще има едно-друго, което ще я прави местна телевизия, но тя всъщност ще вклини глобалната си политика и в тези регионални медии. Това се е имало предвид, не толкова качеството. Ясно е, че качеството ще бъде по-добро, само че качеството на това, което се поднася, дали ще е толкова добро, колкото ако някой местен направи телевизия и иска мнението на всички хора. Това е имано предвид, но то наистина може да се заобиколи и затова трябва много добре да се помисли дали това, което каза госпожа Трифонова, или това, което каза експертът от Съвета за електронни медии. Трябва да се претегли, колеги. Аз лично за себе си не мога да кажа.
ЯНА ИВАНОВА: Повярвайте ни, че ние като големи и сериозни телевизии, и ние, и Би Ти Ви, и „Диема” сме собственици на големи концерни и не бихме си позволили да заобиколим закона по начина, по който Вие ни заподозряхте, тоест да си регистрираме други лица. Този текст се явява пречка единствено за нас тримата големи оператори на пазара да правим качествени регионални програми. Ако това е целта и има някакъв обществен интерес в това...
ГРИША КАМБУРОВ: Госпожо Драганова, регионалните мултиплекси са достатъчно голям брой, за да има място за всички желаещи. Опасността е, че те няма да се запълнят, защото цената е твърде висока. В София са 11 – Вие смятате ли, че в София може да има 44 регионални програми? Кои ще са тези, които ще могат да си платят за това излъчване?
ЯНА ИВАНОВА: А колкото по-малко са се качили, толкова по-голяма е цената. Защото мултиплексният оператор я разделя на броя качени. И ако няма достатъчно желаещи, а вие сте забранили на нас, тогава няма да има регионални телевизии. Това ще убие целия модел.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Въпросът е сериозен, нека помислим до утре.
По § 32 няма предложения. Има ли някой, който иска да каже нещо по § 32? Няма.
Който е съгласен да подкрепим § 32 в текста на вносителя, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
По § 33 имаше една идея ал. 3 да се отмени.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Господин Атанасов, тъй като на Съвета за електронни медии се възлагат твърде сериозни и много задачи, а 31 декември 2009 г. все пак е съвсем скоро, той трябва да проведе и тези конкурси, които са по § 9а, ал. 1 и 3 за радиа, сигурно няма да успее. Затова може би е по-добре тази алинея да я няма, да няма такова задължение Съветът да приключи тези конкурси до края на 2009 г.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това просто не е възможно да стане.
ГРИША КАМБУРОВ: Подкрепям това, което госпожа Трифонова каза. Вече сме края на януари, една такава конкурсна процедура трае поне 7 – 8 месеца, после отива в съда. Нека не натоварваме СЕМ допълнително с ангажиментите, които има по прехода, да прави конкурси по ал. 1 и ал. 3, защото той просто няма да издържи физически и административно.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли някой против отпадането на ал. 3?
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Такава е позицията на Съвета, това са повече от 80 радиопрограми. Абсолютно невъзможно е Съветът за електронни медии за по-малко от година да проведе повече от 20 – 25 конкурса.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре, гласуваме първо предложението за отпадане.
Който е съгласен ал. 3 на § 33 да отпадне, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Който подкрепя целия § 33 без току-що отпадналата ал. 3, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
По § 34 няма предложения. Има ли някой да даже нещо по § 34? Няма.
Който е съгласен с § 34, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Уважаеми колеги, знаете, че тези няколко параграфа, започващи от § 35, преминаха за второ четене към Закона за електронните съобщения. Но така или иначе, ние имаме този параграф тук и трябва да гласуваме за неговото отпадане.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Параграф 35 отпада.
За утре остават отложените текстове.
Закривам заседанието.


(Закрито в 16,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов