Общ законопроект за лобистката дейност

---

На 11 март 2008 г. от 14.38 часа се проведе редовно заседание на Комисията по гражданското общество.
Списък на присъстващите народни представители се прилага. Присъстваха и: Ася Михайлова – народен представител, Светла Янкулова – юрист в Правен отдел на Народното събрание, представители на неправителствени организации и журналисти.

***
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, предлагам да започнем нашата работа.
Предлагам една точка от дневния ред, именно, обобщения Законопроект за лобистката дейност, подготовката на доклада за второ четене. Имате ли други предложения за дневен ред? Нямате. Приемаме го единодушно.
Тук е един от вносителите г-жа Ася Михайлова, г-н Бойко Великов пътува за някъде. Има предложения на г-жа Донка Михайлова. Аз се ангажирах да ги отстоявам, когато стигнем до тях. Общо взето, това са отсъстващите, които са ни важни, но всеки е намерил по някакъв начин да бъде заместен в залата. Тук е Светла Янкулова от Правния отдел на Народното събрание, която отговаря за този законопроект и ще има много активна роля. Тук имаме и партньори от неправителствени организации. Имате текста. Предлагам да започнем работа член по член.
Има един генерално неизяснен въпрос къде да имаме лобизъм – дали само по отношение на законовите и подзаконови нормативни актове, или при приемането на общи или индивидуални административни актове. Ще се опитаме да го изясним в хода на подготовката на доклада. Имаме едно писмо от Министерство на държавната администрация и административната реформа, изпратено по повод на законопроекта от г-н Бойко Великов, в което се обръща внимание на това, че лобизмът да се ограничи само до приемането на нормативните административни актове и общите административни актове без индивидуалните административни актове. Знаете, че имахме едно становище от министър Николай Василев, което имаше известни резерви относно това, дали регистърът на лобистите да бъде към Министерството на държавната администрация и административната реформа. Не казвам, че той с това се съгласява с упреците на някои извънпарламентарни сили да закрият министерството му след изборите, но тази негова позиция беше изразена писмено. Така че предлагам да започнем.
По заглавието „Закон за лобистката дейност” има ли възражения? Няма. Приема се единодушно.
Глава първа „Общи положения”? Нямате възражения. Приема се.
Предмет, Чл. 1. Този закон урежда осъществяването на лобистка дейност при подготовката, обсъждането и приемането на нормативни и административни актове от законодателната и изпълнителната власт и от органите на местното самоуправление. Има ли някой нещо по чл. 1?
АСЯ МИХАЙЛОВА: Предполагам, че още тук трябва да решим този въпрос, за който Вие говорихте, тъй като „административни актове” се появи в резултат на законопроекта на г-н Великов. Ние нямахме такова предложение. Тогава решихме в името на добрата воля да се съгласим, като имаме мнение, че може би в зала ще има дискусия по това допълнително понятие. Така че да решим какво правим – оставяме ли го, или не?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да, да решим. Г-ца Янкулова!
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Тук искам да кажа, че по-голямата част от тези индивидуални и административни актове впоследствие са изключени от закона в чл. 4, т. 4. там се казва, че се забранява осъществяването на лобистка дейност във връзка с даване на лицензи и разрешителни, установени с нормативни актове. Тези нормативни актове всъщност са това – лицензи, разрешения и т.н. Чл. 1 казва, че може да има лобизъм по отношение на индивидуалните административни актове. Впоследствие една голяма част от тях са изключени от закона. Това исках да изясня.
Можем да напишем „Нормативни и общи административни актове”, ако решим че индивидуалните ще отпаднат, разбира се.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Кажете, колеги, гости, вносители, журналисти! Ето едно време, в което можете да разгърнете стихията си.
Личните трябва да отпаднат при всички случаи, примерно, право на строеж.
БОЙКО ВАТЕВ: Да лобирам да ти дадат концесия - мога да променя Закона за концесиите така, че да ти е по-удобно, но лично ти да я спечелиш, това си е с друго име.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: „Нормативни и общи административни актове” – да добавим. Дали като прибавим „общи” към „административни актове”, решаваме проблема, г-жо Михайлова?
АСЯ МИХАЙЛОВА: Аз мислех да направя това предложение към края, но тъй като още на първия член имаме някакъв проблем, за да избегнем изключително неприятната и конфузна ситуация, в която изпаднахме по повод на Закона за конфликт на интереси, след това колеги да се обясняват как сме го проспали и т.н., аз имам предложение като приключим с днешното гледане, живот и здраве, на закона, да го пуснем на съгласуване в Правната комисия, преди да влезе в зала, за да видим дали те ще направят някои предложения, които най-малкото да ги изчистим и да спестим малко от напрежението в зала. Не знам вие като комисия какво ще прецените. Аз правя такова предложение. Говорила съм с колеги, членове на Правната комисия. Те казаха, че е разумно.
Това е и което преживяваме по конфликта на декларацията по конфликта на интереси и се наблюдаваме кой ще тегли и кой ще попълва нова. Специално в Закона за лобистката дейност вече много персонално нас касае, депутатите. Затова да помислим върху този вариант.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Въпреки че ние не сме лобисти, а при нас ще се лобира.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Да, точно така.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Всички смятат, че сме лобисти. Донякъде това е така, защото ние лобираме пред изпълнителната власт, което показва къде е истинската власт всъщност.
По принцип нека се уточним като минем може би сега и следващия път, не вярвам сега да успеем да минем текстовете, още повече има спорове по голяма част от тях, да се консултираме с Правната комисия и тогава вече ако се наложи, да ги погледнем пак в нашата комисия и да даваме доклада вече.
……….. Колегите казват, че това, например, е чисто правен спор – общи, административни и индивидуални.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предлагам да не го гласуваме сега, а да си запишем едно общо като допълнение пред „административни актове” и ще се консултираме с Правната комисия, за да видим дали да остане така.
„Чл. 2. Този закон се прилага при осъществяване на лобистка дейност по отношение на:
1. Народното събрание и народните представители.
2. Органите на изпълнителната власт по чл. 19 от Закона за администрацията.
3. общинските съвети и общинските съветници.”
Какво имаме да добавим тук или да отнемем?
Контактите, които се осъществяват от адвокатите и адвокатските сдружения и дружества, дали са лобизъм, дали да ги включим тук в тази точка? По-нататък някъде са включени, но нима не може адвокатът да лобира от името на своя титуляр и нима в повечето случаи даже не става така?
БОЙКО ВАТЕВ: Нормално е.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Нормално е да ги включим ли, или?
БОЙКО ВАТЕВ: Да ги включим, защото те са лобисти.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Може би ще скочат адвокатското лоби в Народното събрание.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да, ще скочат при всички случаи.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Тук говорим за лобистка дейност по отношение на тях. То е различно. Как ще упражняваш лобистка дейност по отношение на адвокатите?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тук имаме едно предложение към чл. 2, една редакция, дадена след съгласуване с експерти от Комисията по местно самоуправление. Точка 3 да бъде „представители на организации на общините или на изборни или назначаеми представители на органите на местното самоуправление и местната администрация. Тази редакция се предлага затова, защото общината е юридическо лице, но говоря за общината като община, а не за общинската администрация или за общинския съвет. Ако ние оставим само общинските съвети и общинските съветници, общината като юридическо лице е изключена от обхвата на лобирането.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Примерно, биха могли да се изключат организации на общините.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Примерно, сдружението.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Да, малко повече да ви кажа. След като внесохме общия законопроект, колегите от Комисията по местно самоуправление бяха погледнали старите текстове. Тъй като в законопроекта на г-н Бойко Великов има подобен текст, явно ние нещо не сме го схванали съвсем, те предложиха да приемем част от неговата редакция, вследствие на което, подобрена обаче, се получава тази редакция, която е представена сега тук.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Според Вас трябва да приемем това, което ни предлага местната комисия?
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Просто да се обсъди, защото преди това тук говорихме, г-жа Михайлова имаше предвид нещо.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Сдружението на общините – то сека е изключено.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Да, и да се реши дали такава е волята на депутатите.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Депутатите не знаят много каква е волята.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Точно това коментирахме - Сдружението на общините да се регистрира като юридическо лице с нестопанска цел. Не разбирам смисъла на това предложение. Те искат дейността на Националното сдружение да не е лобистка дейност, доколкото схващам аз.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Ако приемем тази редакция, точно това сдружение попада тук.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Нали говорим за чл. 2?
АСЯ МИХАЙЛОВА: Не. Предложението е за чл. 3.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Чл. 3, ал. 2.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Няма как сдружението на общините въобще да бъде в чл. 2.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Адвокатите са в чл. 3, грешка имам. И това е в чл. 3.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: В организациите? Добре, тогава чл. 2 приемаме ли го в този вид, в който е?
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Да.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Точка 3 да бъде „общинските съвети и общинските съветници”?
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Да.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре, има ли някой против? Няма.
Чл. 2 го приемаме.
„Лобистка дейност.
Чл. 3. /1/ Лобистка е дейността по осъществяване на контакти в полза на определени интереси с органите и лицата по чл. 2 с цел оказване на въздействие със законни средства при приемане, изменение, допълнение или отмяна на нормативен или административен акт,” – тук може би ще стане „общ административен акт” – и по-нататък: „както и при отхвърляне не проекти на такива.” „На такива” не ми звучи добре, но законодателно е така.
„Ал. 2. Не е лобистка дейност осъществяването на контакти с органите на лицата по чл. 2 от:
1. представителните синдикални организации и организации на работодатели по въпросите на трудовите и непосредствено свързани те с тях отношения осигурителните отношения, както и по въпросите на жизненото равнище;
2. адвокати, адвокатски дружества и адвокатски сдружения при и по повод упражняване на адвокатската впрофесия;
3. организации на органите на местното самоуправление и местната администрация;
4. юридически лица с нестопанска цел – по повод изпълнението на проекти и инициативи в обществена полза, включващи изготвяне на предложения за усъвършенстване на законодателството, които се финансират от държавния бюджет, с безвъзмездна финансова помощ от Европейския съюз или от други програми и конкурси, обявени от публични институции;
5. политически партии и техните представители;
6. представители на межднародни организации, на Европейския съюз, на чуждестранни правителства и чуждестранни политически партии;
7. средствата за масова информация и т.н. ехните представители;
8. длъжностните лица от администрациите към органите по чл. 2 при или по повод изпълнение на техните функции и служебни задължения.”
Предлага се всичко това да не се разглежда като лобистка дейност.
Трябва да видим точка 3 – тя наистина изключва сдруженията на общините, но дали можем да приемем, че те са регистрирани като юридически лица и ще влязат към точка 4, или изрично да ги запишем в точка 3?
АСЯ МИХАЙЛОВА: От друга страна, ако си спомням правилно, в Националното сдружение на общините членуват кметовете, а те са всъщност органи.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Самата община.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Органът на общината е кметът. Така че той е в точка 3 и те са там, според мен.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: В Националното сдружение на общините членуват общините като единици, в които се осъществява териториалното самоуправление.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Общинските съвети делегират права на кмета и представители от общинския съвет да представляват Националното сдружение на общините – общината.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Коментирам го, защото може би те си попълват в момента точка 3. това имам предвид аз. Организация на органи на местно самоуправление е. Затова не виждам смисъл от това допълнително разписване.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Трябва да решим дали да приемем съдържанието на колегите от Комисията по местно самоуправление. Те са по-вътре в тази материя от нас. Дали да приемем тяхното предложение за точка 3, или да я оставим така, като е? Да помислим дали да остане точка 2, тоест адвокати, адвокатски дружества и адвокатски сдружения – дали да ги включим в обхвата на лобистката дейност. Такива двойни качества може да видим и в точка 5, примерно, политическите партии и техните представители. Ако едно лице е представител на политическа партия, но същевременно е народен представител, много трудно може да се разграничи кога като какъв действа. Но по принцип депутатите не влизат тук нали така? Така че няма значение дали са представители на политически партии или не са. Всъщност, да решим за точка 2 и точка 3. Имате ли други предложения по чл. 3?
АСЯ МИХАЙЛОВА: Аз нямам предложения. Така, както е, за мен е изчерпателно. Смятам, че е достатъчно по повод упражняване на адвокатска професия, а вече ако един адвокат иска да е лобист, то е по съвсем друг текст.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Адвокатите могат да бъдат лобисти, по-точно адвокатските сдружения и дружества. В този член ние казваме кое не е лобистка дейност и казваме: всеки един отделен адвокат, сдружение и дружество, когато осъществяват адвокатската професия. Ако искат да прокарват различни законодателни текстове, това вече не е адвокатска професия и би следвало да се регистрират и тогава да упражняват. Въпросът е дали при упражняване на адвокатската професия това естествено се изключва. Въпросът е да няма злоупотреби на практика. Това е.
АСЯ МИХАЙЛОВА: За мен много по-сериозно е предложението тук на колегата Донка Михайлова, от което аз по-добре да кажа, че нищо не разбирам, защото иначе това, което разбирам, не ми звучи никак добре. Ако Вие можете, след като сте се натоварили да го защитавате, поне да ни обясните, г-н Атанасов, за какво става въпрос.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Вероятно тя иска да каже, че има и нерегистрирани юридически лица с нестопанска цел. Но ако те са нерегистрирани…
РЕПЛИКА: Тя има предвид нещо друго, има предвид другите видове NGO-та, които не са в обществена полза.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Тук говорим кое не е лобистка дейност.
………… По Закона за лицата и семействата има неправителствени организации, които са регистрирани в частна полза и те нямат задължения да бъдат регистрирани в публичен регистър в Министерството на правосъдието в обществена полза.
Става въпрос в обществена полза и в частна полза – тук са изключени тези, които са в частна полза.
Втората част като я видиш, финансиращ институт и организация – неясно какви…
ВЪПРОС ОТ ЗАЛАТА: Какъв е смисълът на това предложение?
АСЯ МИХАЙЛОВА: Не зная. Обаче ако изговориш и другото предложение по-нататък вече виждаме някакъв смисъл. Ще излезе, че нищо не е лобистка дейност.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Мисля, че това трябва да го разглеждаме следващия път, когато тя присъства.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Нека да го обясни. Просто мотивите са неясни.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: По чл. 3 смятам, че не може да падне точка 2 след това, което говорихме.
По точка 3 вероятно е по-добре да вземем редакцията на Комисията по местното самоуправление, която е „Представители на организации на общините или на изборни или назначени представители на органите на местното самоуправление и местната администрация”, по другите нямаме спорове, и да оставим предложението на Донка Михайлова дали да го включим или не. Според мен е по-добре да приемем текста по местно самоуправление, но този член ще го оставим за следващия път, когато ще го видим в неговата цялост.
АСЯ МИХАЙЛОВА: От това тяхно предложение се разбира, че те се събират и започват да лобират, а то не е лобистка дейност. Аз лично така си представят тяхното предложение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: „Представители на организации на общините”.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Ние говорим за Националното сдружение на общините. Найден Зеленогорски например има друга асоциация - на българските градове и региони.
РЕПЛИКА: Има – на селските райони.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре, поемам ангажимента да говоря с председателя на Комисията по местното самоуправление, г-н Ремзи Осман, още утре.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Той няма предвид адвокатските сдружения сдружения, а адвокатски съдружия. Точната дума е „адвокатско съдружие”, така пише в закона, а не сдружения.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре.
„Ал. 3. Не е лобистка дейност и:
1. подаването на предложения, жалби, сигнали, молби, декларации и други документи, предвидени в закона пред органите по чл. 2.
2. предоставянето на мнения, становища, изследвания или друга информация от общ характер пред органите по чл. 2 по икономически, социални или политически въпроси, които не съдържат конкретни предложения за приемане, изменение, допълнение или отмяна на нормативни или административни актове, както и за отхвърляне на проекти за такива актове;
3. участието в консултативни органи, създадени с акт на орган по чл. 2;
4. събиране на информация за актове или действия на държавните органи при условията и по реда на закона за достъп до обществената информация.
Имаме предложение от народния представител Донка Михайлова да се добави една точка 5, а именно: изкарването на становища при обществени обсъждания, представянето на становища при поискване от органите по чл. 2, както и по предложени нормативни или административни актове, които директно биха засегнали дейността на съответното лице.
Смятам, че първите четири точки няма какво да променяме. Да помислим за това, което предлага г-жа Донка Михайлова.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: В точка 1 вместо „молби” да бъде „заявления”, да сменим това във връзка с новия закон, който се подготвя за уеднаквяване на понятията в администрацията и въобще цялата тенденция да падне в цялото законодателство думата „молба” и да бъде заменена с думата „заявление”. Става дума за точка 1.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да махнем „молби” и вместо тях – „заявления”.
За предложението на г-жа Донка Михайлова какво казваме?
АСЯ МИХАЙЛОВА: Да дойде да обясни, защото установихме, че разликата е при поискване пред органите.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: С първите четири точки сме съгласни. За петата евентуално Донка Михайлова да си каже мнението.
В чл. 4 дали има някакви подводни камъни? „Чл. 4. /1/ Забранява се лобистката дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда” (тук са изпуснали „сексуална”) „или към нарушение на правата и свободите на гражданите.
/2/ Забранява се осъществяването на лобистка дейност във връзка с:
1. актове, издавани при условията и по реда на Закона за обществените поръчки;
2. предоставяне на концесии при условията и по реда на Закона за концесиите;
3. регистрации и лицензии за радио- и телевизионна дейност, издавани при условията и по реда на Закона за радиото и телевизията;”
Тук може би трябва да добавим и Закона за електронните съобщения.
„4. издаване на лицензии и разрешителни установени с други нормативни актове.
/3/ Забранява се осъществяването на лобистка дейност пред:
1. органи на приходната администрация, Агенцията за държавна финансова инспекция и други контролни органи;
2. органите на съдебната власт;
3. Конституционния съд;
4. Сметната палата;
5. Омбудсмана.”
Ал. 4. Лицата, които заемат изборна длъжност или длъжност по трудово или служебно правоотношение в администрациите на органите по чл. 2, не могат да осъществяват лобистка дейност, докато заемат съответната длъжност и в срок от една година от прекратяване на пълномощията им, на трудовото или служебното им правоотношение.”
Имаме предложение от г-н Ненко Темелков. „Чл. 4, параграф единствен. Той предлага да се добави след „Агенцията за държавна финансова инспекция” още два-три субекта, именно: Държавна комисия по хазарта, Комисия за защита на конкуренцията, Държавна комисия по ценните книжа и тогава да се премине към „и други органи”.
АСЯ МИХАЙЛОВА: За мен възниква въпросът защо сме изброили точно тези и сме написали „и други”. Примерно, Комисията за регулиране на съобщенията я няма, Комисията за защита на конкуренцията я няма. Ако пропуснем някой? Ако има нов контролен орган, трябва да е с промяна в закона.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Може би е добре да добавим „и регулаторни органи”, каквато е споменатата Комисия за регулиране на съобщенията – „контролни и регулаторни”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тогава влиза и СЕМ, който е регулаторен орган.
Предлагам в ал. 2, т. 3 да се добави след „Закона за радиото и телевизията” „и Закона за електронните съобщения”, тъй като лицензиите, особено сега за цифровите платформи, конкурсите ще се обявяват от комисиите за регулиране на съобщенията, съгласно Закона за електронните съобщения. Да го добавим тук, в т. 3.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Няма пречка да ги добавим към това, което е изброил колегата.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да ги изброяваме ли?
АСЯ МИХАЙЛОВА: Така, както е неговото предложение, но отново ще остане „и други контролни органи”. Сега да решим да пишем ли „и регулаторни”?
Тук коментирахме с колегите и се обръщам към останалите колеги членове на комисията. Ал. 4, първата част на първото изречение – това означава, че и народните представители една година след края на мандата нямат право да бъдат лобисти. Нали така го разбираме всички?
Една година след като не си депутат, не можеш да бъдеш лобист.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тук ни забраняват да бъдем лобисти, а Законът за конфликта на интереси ни забранява да работим каквото и да е.
Тук в ал. 3, т. 1, като добавим още няколко органа, не знам какъв подход да приемем. Аз сега се сещам за комисията, която определя цените на тока и на парното. Тя трябва ли да бъде включена? И така всеки от нас може да се сеща за нова и нова комисия или агенция, която е контролна или регулаторна. Към „други” ли да влизат, или да изброим тези, които смятаме, че са по-важни?
РЕПЛИКА: Тази комисия забранява лобиране за повишаване цените на тока, а всяко друго лобиране…
ТРИФОН МИТЕВ: Започваме да се сещаме за много работи. Ще започнем и забрана, ограничаване към всяко нещо, което предварително вменяваме вина или престъпление.
Глобалните неща, които могат да имат отношение към законодателната дейност или основните нормативни законотворчески дейности, следва и там да се ограничава? Да не влизаме в такива огромни подробности в живота, защото той все ще ни изненадва с нещо. И да избягваме от „и други”, „и други”, които всеки може да тълкува така, както му изнася в някаква степен и които не само могат да включват в забранителния списък на лобизма, а и обратното, могат да разширяват лобизма в зависимост от интереса, в зависимост от това, кой го гледа.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Според Вас да остане текстът както е записан?
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Той пак е „и други”. И контролни органи.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Министерството на правосъдието даде ли някакво становище? Не са дали.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: В чл. 2, който вече приехме, там е обхватът. Чл. 1 – предмет. Обхватът казва кои органи, в чл. 1 – за какви актове. Защо се налага тук да изключваме други органи? Изобщо може би да отпадне тази ал. 3, а от чл. 1 и 2 е ясно къде може да има лобизъм.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Едното е какво не е лобистка дейност, а другото е какво е забранено за лобиране. Има разлика между чл. 3 и чл. 4. Думата има г-н Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Струва ми се, че може и органите на приходната администрация остават. Каквато и държава да има, ще имаме такива органи. Всички останали - контролни органи, Агенция за държавна финансова инспекция и прочее, в зависимост от времето с променянето на законодателството могат да се променят. Но си остава само един – за приходната администрация и дотука.
РЕПЛИКА: Ако ще ги изключваме, да ги изключим всичките. Имаме обхват на закона.
РЕПЛИКА: За тока.
ТРИФОН МИТЕВ: За тока и вече съответните други органи са си утвърдени по Конституцията и не се влияят от различни виждания от отделни мандати на парламента и на изпълнителната власт. Да остане до „органи на приходната администрация”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре.
… Ако ще ги изключваме, да ги изключим всичките. Нека правилно да се подходи. Имаме обхват на закона като въвеждаме изрични забрани, ние всъщност затваряме вратата. Ние разширяваме всъщност обхвата.
ТРИФОН МИТЕВ: Подкрепям изцяло това предложение, още повече че всеки от споменатите органи – Конституционния съд, Сметната палата, Омбудсманът – имат свое законодателство, свои закони, които определят кое може, кое не може там.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Най-радикалното решение е.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Така е и по-коректно. Законът си има обхват и оттам нататък… Иначе изричните забрани – винаги частични. Като започнем да изброяваме…
ТРИФОН МИТЕВ: Има Закон за Конституционния съд. Там също се казва за какво става дума.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Задача – на Ася Михайлова за следващия път.
АСЯ МИХАЙЛОВА: И Бойко Великов. Добре.
ВЛЕДИМИР ДОНЧЕВ: Или изброяваме елемантативно, или нищо не изброяваме.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Няма лошо на това заседание да направим разбор на проекта и на следващото да гласуваме.
Алинея 3 е под голям въпрос.
По първа, втора и четвърта нямаме възражения, нали така? Гледайте ги пак, ако трябва.
По алинеи 1, 2 и 4 нямаме възражения.
Предложението на Ненко Темелков – ако отпадне алинея 3 като цяло, да отпада; ако ще остане, вече ще мислим дали да изброяваме поименно агенции или да останат само органите на приходната администрация в т. 1 на ал. 3.
ТРИФОН МИТЕВ: Предложението на Ненко Темелков потвърждава думите на колегата и юриста – всичко онова, за което говорихте досега. Мисля, че правилната посока е да падне цялата алинея.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Имаме още една забрана, именно, забрана за дарения, която е – много мразя този израз: „разписана”, какво значи „разписана”, която е включена в чл. 5.
Чл. 5, /1/ „Лобист не може да дарява или да предоставя под каквато и да е форма парични суми, вещи или други облаги на органите и лицата по чл. 2, с изключение на пътни, дневни и квартирни пари в съответствие с Наредбата за командировките в страната при участие в семинари, конференции, симпозиуми и други публични прояви на територията на Република България.
/2/ Забраната по ал. 1 се прилага и за дарения или предоставяне под каквато и да е форма на парични суми, вещи или други облаги на роднини по права и по съребрена линия до четвърта степен включително и на съпрузи на лица, заемащи изборна длъжност или длъжност по трудово или служебно правоотношение в администрациите на органите по чл. 2.
/3/ Лобист не може да прави дарения в полза на политическа партия или коалиция.
/4/ Даренията се вписват в съответния публичен регистър на лобистите и се обявяват пред средствата за масова информация и в Интернет.”
Колеги, казвайте иска ли някой думата.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Това е по-рестрективен текст от нашия.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Приемате ли го?
АСЯ МИХАЙЛОВА: Приемам го.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ако нямате възражения, да гласуваме текста. Имате ли възражения, колеги?
Който е съгласен да приемем чл. 5 във вида, в който го прочетох, моля да гласува!
За – 6 гласа, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
„Лобисти
Чл. 6. /1/ Лобисти са лицата, които осъществяват лобистка дейност срещу възнаграждение и които са:
1. търговци по смисъла на чл. 1 от Търговския закон;
2. български и чуждестранни юридически лица с нестопанска цел;
3. адвокатски съдружия (трябва да бъде вероятно) и адвокатски дружества, съгласно Закона за адвокатурата;
4. чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или над руга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или на трета държава;
5. професионални лобисти – физически лица, които са български граждани, граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или чужденци.”
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Исках да кажа за точка 5. Изведнъж в началото – професионални лобисти – физически лица. Ако приемем този термин, излиза, че другите по предните точки все едно не са професионални лобисти, което не е вярно. Всички те срещу възнаграждение осъществяват лобистка дейност за трети лица. Затова може би е добре този термин да отпадне и да остане само „физически лица”. Това ще бъдат лица, които не са се регистрирали като търговци, просто на свободна практика.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да падне изразът „професионални лобисти”?
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Да. А непрофесионални ще бъдат примерно юридическите лица с нестопанска цел, които бяха в обществена полза по чл. 3, ал. 2 т. 4. Примерно, когато те идват да искат нещо във връзка с обществената полза, в която те са учредени, те няма да са професионални лобисти и изобщо не се счита това за лобизъм. А всички изброени в чл. 6 според мен са професионални лобисти.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре. Г-н Дончев, да отпадне ли и да останат само „физически лица”?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Да. Нека да отпадне.
ТРИФОН МИТЕВ: Какво означава след като изброяваме всички, накрая има чужденци. Или да оставим само физически лица, които отговарят на условията на този закон? Изброяваме всъщност всички възможности и накрая казваме чужденци. Кои са чужденците?
Не може ли да си остане „физически лица”, „български и чуждестранни граждани” – които отговарят на тия условия по закона?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: И аз бих попитал. В точка 4 казваме „чуждестранни физически и юридически лица”, а в точка 5 казваме „физически лица” от еди кои си страни. Не се ли припокриват физическите лица в т. 4 и т. 5? Може би в т. 4 да бъдат само юридическите лица?
Другата разлика е следната. В т. 4 и т. 5 общото е „членки на Европейския съюз по Споразумението за Европейското икономическо пространство”. Изведнъж в т. 5 се появява Швейцария.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Гражданите на държавите членки не са чужденци, както и на Швейцария и за Европейското икономическо пространство не са чужденци. Затова тях трябва да ги изброим. Те не са и български граждани същевременно. Но въпросът е, че в т. 4 физически лица се повтаря и може би трябва да отпадне в т. 4.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Чужденци са неевропейските граждани, а гражданите, които са извън ЕСС и ЕИП.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Да, така се разбира в момента по смисъла на Закона за чужденците. Но знам, че има внесен законопроект, който пък изменя дефиницията за чужденец, но още не е разглеждан.
ТРИФОН МИТЕВ: Въпросът е изобщо дали да е това изброяване, защото като кажем „и чужденци”, на практика обезсмисляме предното изброяване.
БОЙКО ВАТЕВ: Под чужденци влизат от целия свят.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Не го обезсмисля, ако гледаме за точка 5, защото казваме, че са български граждани, граждани на тези две пространства – Европейския съюз и ЕИП и вече може да бъдат извън Европейското икономическо пространство.
БОЙКО ВАТЕВ: Тогава всички могат да бъдат.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: По точка 4, където мислехме, че има повторение, сега виждам, че тези физически лица по точка 4 трябва да са регистрирани като търговци, а по точка 5 не са регистрирани като търговци.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Може да е държава членка на Европейския съюз.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Затова вносителите са написали „професионални лобисти”, тоест не са регистрирани по търговското законодателство, а по Закона за лобизма, да кажем. Може би не трябва да се отхвърля тогава професионални лобисти. Ако правим разграничение между т. 4 и т. 5.
ТРИФОН МИТЕВ: По-добре е да се поставят условията. На физически лица – отговарящи на условията на този закон. Има регистрирани под този закон.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да, тук може би трябва да се добави в този член, че лобистите действат тогава, когато са регистрирани.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Не е лошо още тук – това беше моя следваща бележка и идея – още тук да сложим една алинея 2, в която да кажем, че лобистката дейност се осъществява след регистриране, което като процедура е дадена по-нататък подробно.
ТРИФОН МИТЕВ: Всъщност т. 5 е подобна на 2 – „български и чуждестранни физически лица”.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Гражданите на държави членки ще отпаднат по този начин, защото те не са нито български граждани, нито са чужденци по дефиницията.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Като казваме професионални лобисти, физически лица, в България все още не съм чувал, може да има регистрирани професионални лобисти или такъв термин изобщо. Но ако оставим професионални лобисти, такива има в Европейския съюз, в Европейското икономическо пространство. Това си е професия, която там е регламентирана. Затова аз смятам, че трябва да остане „професионални лобисти”, защото ако в България нямаме такива, в Европейския съюз или в Европейското икономическо пространство, в Швейцария или в Америка има професия лобист. Затова професионални лобисти – физически лица, които в момента са регистрирани в техните държави – в Европейския съюз, в Америка или в Нова Зеландия.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Доколкото схващам нещата, професионален лобист, който е регистриран, примерно, в Германия, може да бъде лобист в България, без да се регистрира тук. Така ли?
АСЯ МИХАЙЛОВА: Не.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Трябва да се регистрира? Добре.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Изведнъж виждам, че „които осъществяват лобистка дейност срещу възнаграждение”, защо се яви тук, което го няма в чл. 3 в описанието на удостоверението? В нашия законопроект навсякъде става въпрос за финансова…, а тук в чл. 5……….
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Едното засяга дейността, а другото – субекта на тази дейност. Субектът работи срещу възнаграждение и това е причината вероятно да бъде тук.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Това означава ли, че ако някой упражнява лобистка дейност без пари…?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Не, не означава, просто се урежда в тази глава, в този член.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Ако е без възнаграждение, какво става – не е лобист ли?
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: В чл. 3 тогава трябва да се добави също възнаграждение на края на изречението. Защо да се дава кой не може и кой може да прави лобизъм? Ако не е срещу възнаграждение, просто много текстове трябва да отпаднат.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Така би могло някой да заобиколи закона, някой да лобира без да се регистрира, без да се отчита.
Приехме точка 5. Точка 6 – да я прескочим. Трябва да се консултираме.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Да поразсъждаваме по чл. 4, ал. 1. Все ми се върти в главата, че тук забраняваме лобистката дейност изрично, то е нормално - нарушаване на права и свободи на граждани. Но според мен може да има и лобизъм, който да нарушава правилата на обществения морал.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ние узаконихме извънбрачното съжителство и други подобни.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Първо, все още не сме.
Представете си каква вълна от лобизъм може да ни залее! Да направим малко нещо, едно изречение, малко ще поспира, някак си ще ми е дискомфортно да изляза от това Народно събрание, като знам това.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предложете!
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Етническа и религиозна вражда, след това слагаме запетайка, вместо „или”, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, „или нарушаване нормите на обществения морал”. След последната точка слагаме „или нарушаване нормите на обществения морал”.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Като внесеш Закона за узаконяване на проституцията, какво правиш? Не е ли и това?
РЕПЛИКА: Ще стане норма вече.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Там ще се борим конкретно законодателно вътре в залата. Но ние да си го сложим сега, за да не се регистрират масово едни изчанчени лобисти, които съвсем законно ще тръгнат да си лобират, ще си плащат таксите и т.н.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Много общо ми звучи.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Трябва да е общо, иначе ще ме обвинят за някои неща. Добре си е така.
Приемете този вариант, г-н председателю.
РЕПЛИКА: Да продължим следващия път, като се консултираме с Правната комисия и по другите текстове да продължим следващата сряда по това време.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Г-жо Янкулова, може ли да видите с Министерството на правосъдието това становище, което поискахме и което очевидно е много важно, дали могат да и го дадат в близките два-три дни, за да можем за следващата сряда да бъдем доста по-наясно с онова, което би било добре да включим в доклада за второ четене? Аз се ангажирам да говоря с председателя на Комисията за местно самоуправление за онзи текст, който отложихме по точка 3, да говоря с Янаки Стоилов за някои неща като председател на Правната комисия и да се опитаме за следващата сряда да осигурим и другия вносител – г-н Бойко Великов, както и Донка Михайлова, която има предложение.
РЕПЛИКА: Тези регистри обаче трябва да ги обсъдим. Те ще бъдат неработещи.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Според мен трябваше да започнем с лобиране при законотворчество и ако тръгнат нещата добре, с една поправка в следващия мандат да се разшири обхватът.
Закривам заседанието до следващата сряда по същото време.
/Закрито в 15.40./


ПРЕДСЕДАТЕЛ: