Обсъждане и приемане на законопроект за лобистката дейност.

---

На 25 март 2009 година се проведе заседание на Комисията по гражданско общество и медии при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Обсъждане и приемане на законопроект за лобистката дейност.

На заседанието присъстваха: Петя Радомирова – Съвет по законодателство при Министерството на правосъдието, Атанас Славов – Център за нестопанско право, Димитър Бранков – заместник-председател на Българската стопанска камара, Наталия Събева – главен юрисконсулт при Българската стопанска камара, от Търговската палата – Валентина Царчева – юридически съветник и Керана Тодошева – юрист.
Заседанието беше открито и ръководено от Иво Атанасов – председател на Комисията по гражданско общество и медии.


* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по гражданско общество и медии.
Продължаваме със второ гласуване на обобщения законопроекта за лобистката дейност.
Останаха няколко члена, които не сме гласували – глава трета „Административнонаказателни разпоредби”, Допълнителната разпоредба, Преходните и заключителни разпоредби и може би два-три текста за уточняване. Работната група се е събирали два пъти през времето от миналото заседание до сегашното, така че започваме с надежда днес да завършим работата си по този доклад.
Започваме с чл. 17.
„Чл. 17. (1) Който наруши изискванията на чл. 4, се наказва с глоба в размер от 500 до 5 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 2 000 до 20 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е повторно, глобата е в размер от 1000 до 10 000 лв., а имуществената санкция – от 5 000 до 50 000 лв.”
Има ли мнения, съображения, предложения по чл. 17? – Няма.
Който е съгласен да приемем чл. 17 във вида, в който ви го прочетох, моля да гласува.
Гласували: за 6, против и въздържали се няма.
Член 17 се приема с пълно мнозинство.
„Чл. 18. (1) Който осъществява лобистка дейност, без да се е регистрирал по реда на този закон, се наказва с глоба в размер от 2 000 до 20 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 20 000 до 200 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 4 000 до 40 000 лв., а имуществената санкция – от 50 000 до 300 000 лв.”
Има ли предложения или възражения по чл. 18? – Няма.
Който е съгласен с чл. 18, моля да гласува.

Приема се.
„Чл. 19. Лобист, който не представи в срок годишния отчет по чл. 15, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 5 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 5 000 до 20 000 лв.”.
Има ли възражения?
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Що се отнася до годишния отчет по чл. 15, имаше някаква дата. Ако се просрочи два-три дни, с 30 000 лв. ли ще го глобим?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ако просрочи срока с два-три дни, глобата е от 2 000 до 5 000 лв. Няма значение дали ще просрочи срока с два-три дни или с два-три месеца.
Който е съгласен с чл. 19, моля да гласува.
Гласували: за 6, против и въздържали се няма.
Приема се.
„По чл. 20. Длъжностно лице, което наруши разпоредбите на този закон, се наказва с глоба от 200 до 2 000 лв.”
Доцент Славова, заповядайте.
МАРИЯ СЛАВОВА: Аз искам да направя същата бележка по току-що гласувания чл. 17, ал. 1. И то е принципно становище относно размера на санкцията.
По закон, който има толкова сериозно политическо значение, санкция като 200 и 500 лв. не представлява реално ограничение на злоупотребите. Ето защо според мене трябва да се мисли за по-сериозен размер на глобата, като се има предвид, че всъщност чл. 20 по своето естество е общият текст, защото казва „Длъжностно лице, което наруши разпоредбите...”. Тук няма никаква специализация нито на субекта, нито на деянието. Затова според мене трябва да се увеличи размерът – според мене от 1 000 до 5 000 лв. Според мене трябва да се завиши размерът – 500 лв. не е санкция.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Те са имали предвид сигурно, че под длъжностно лице става въпрос за самите лобисти, които осъществяват тази дейност. А въпросът е за административните лица
МАРИЯ ДЛАВОВА: Професор Гайдарски, в административното право няма състави, там няма специализация. Затова когато изходим от най-малката заплаха, фактически лансираме възможност за най-голямата.
Ето защо завишената санкция действа по-скоро превантивно. Малката санкция има насърчителен ефект. И това се отнася за административното наказване поначало, не се отнася само за този текст. Аз мисля, че в Закона за лобистката дейност толкова занижени санкции, като 500 и 200 лв. не бива да съществуват.
Това е принципното ми разбиране. Разбира се, вие като народни представители вече може би ще предвидите някаква по-разумна санкция.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Назад няма да се връщаме. Така че ако пипнем нещо в чл. 20 – добре. А това, което сме гласували, си остава.
ТРИФОН МИТЕВ: Аз подкрепям предложението за завишаване на санкциите. Защото при длъжностното лице имаме обратната страна на лобиста. Едно длъжностно лице, ако реши да провали един лобист, го прави много точно.
В случая мисля, че санкциите трябва да бъдат равностойни на лобисти и служители.
Затова подкрепям това предложение – санкцията да бъде от 1 000 лв. до 10 000 лв. това е моето предложение.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Общият Наказателен кодекс.
МАРИЯ СЛАВОВА: Това е за административно наказване. Тоест специализира в условията на криза.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Потвърждава се, че трябва да завишим глобата. Едното предложение е тя да бъде от 500 до 5 000 лв., другото е от 1 000 до 10 000 лв.
Колеги, кажете какво е вашето мнение.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Да бъде от 1 000 до 5 000 лв.
МЛАДИМИР ДОНЧЕВ: От 1 000 до 5 000 лв. е добре. Където има 500 лв., да се направи на 1 000 лв., за да има някаква унификация. Защото е добре минимумът да бъде 1 000 лв. Нека да го имаме този вариант, той действа доста добре.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Само в чл. 17 имаме глоба от 500 лв.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Имам предвид членове 17, 20 и 21.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предлага се в членове 17 и 20 и в следващия чл. 21 глобата, вместо от 500 лв., да бъде от 1 000 до 5 000 лв.
Който е съгласен в тези три члена глобата да бъде от 1 000 до 5 000 лв., моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се това предложение – глобата на трите места става от 1 000 до 5 000 лв.
„Чл. 21. Който не предостави за вписване информацията по чл. 7, ал. 3 и 5, т. 1, 2, 3, 5, 6, 7 и 8, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 5 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 2 000 до 20 000 лв.”
Тъй като гласувахме част от този член, ще гласуваме и целия чл. 21.
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: Тук може би става ясно кой е адресатът и нека да го посочим. Защото адресатът трябва да бъде конкретен. Кой е той? Може би самият чл. 7 го посочва. Трябва да го кажем конкретно кой е адресатът – длъжностното лице ли е? Значи, ще посочим – длъжностно лице, човек, който упражнява лобистка дейност и не е изпълнил задълженията си.
Аз предлагам конкретно да се назове адресатът на тази административнонаказателна разпоредба.
МАРИЯ СЛАВОВА: Това, което Вие предлагате, е съвсем естествено и логично. За съжаление ние се намираме в една не особено приятна ситуация, с много стар закон, с текстове за административни нарушения и наказания от 1969 година и с няколко проекта за административнонаказателно-процесуален кодекс, който не е на вниманието на Народното събрание. И тъй като ние сме длъжни да се съобразяваме с действащото законодателство, то тази формулировка, така, както е записана тук, е правилна. С административното наказване се цели най-широката формулировка. Ако кажете „длъжностното лице”, това ограничава, специализира. Колкото е по-широка формулировката, когато се казва „който”, може ида не е длъжностното лице. Може да е едно лице, което е външно на длъжността. Тогава този външният ще бъде извършител, но няма да подлежи на санкция.
Не бива да се специализира. Да оставим „който”, за да обхванем всички.
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: Само че ще решат народните представители. Но във всички случаи е добре адресатът да бъде посочен. Това е един принцип в правото. Това, че законът е от 1969 година, той е действащ. Има части от него, които действат. Има отменени негови разпоредби. Но в тази част, че трябва да има за конкретно нарушение конкретно наказание, е така. Нарушението е посочено, но адресатът го няма.
Но вече народните представители ще преценят. Добре е да се знае кой е адресатът към кого е насочено.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Естествено, че е добре да се знае. Но имаме и действащ закон, с който не можем да не се съобразяваме. Съгласен съм, че не е добре, но трябва да остане „който”.
Чета целия текст на чл. 21:
„Чл. 21. Който не предостави за вписване информацията по чл. 7, ал. 3 и 5, т. 1, 2, 3, 5, 6, 7 и 8, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 5 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 2 000 до 20 000 лв.”
Който е съгласен с този текст, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
„Чл. 22. (1) Актовете, с които се установява извършването на административни нарушения и наказателните постановления за налагане на административните наказания по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от органите, към които се водят публични регистри на лобистите.
(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
Имаме ли нещо по тези две алинеи на чл. 22?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Хубави са.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен да приемем чл. 22 в този вид, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Стигаме до Допълнителната разпоредба.
„§ 1. По смисъла на този закон”
1. „Лобистки контакт” е всяко устно или писмено общуване, включително и по електронен път, с органи на изпълнителната или законодателната власт, както и с органите на местно самоуправление, което се осъществява от името на клиент относно приемане, изменение или допълнение на закони и подзаконови нормативни актове.”
МАРИЯ СЛАВОВА: Мисля, че господин председателят, четейки разпоредбата на § 1, всъщност ни връща в самото начало на закона. Аз много ви моля да ми позволите да изразя пред вас едно разбиране, което може би ще ви се види радикално, но ви моля да ми повярвате, че съм направила своите консултации с американското и европейското право и на основание на това си твърдение смятам, че понятието „контакт” е крайно неразумно възприето в българския законопроект.
Законът за нормативните актове казва, че законите трябва да бъдат съставени от български ясни и точни еднозначни понятия, които имат едно значение и са разбираеми за адресатите, тоест са разбираеми за хората.
Когато въвеждаме понятието „контакт” в самото легално определение на „лобистка дейност” в чл. 3 от закона, всъщност въвеждаме един бланкет, който води след себе си поредица от бланкети, които Допълнителната разпоредба не само не изяснява, а усложнява до степен, че ние можем да се почувстваме в едно реалити
Ето защо аз искам да предложа един текст, който вие сте гласували, разбира се.
Тъй като работната група вчера се събра и обсъжда много подробно текстовете на закона и ние като юристи сме смутени от някои от текстовете, лично аз въобще не мога да приема разпоредбата на чл. 3, мисля да не се съсредоточаваме върху § 1 от Допълнителната разпоредба, а с разрешението на председателя да разследваме самото понятие за лобистка дейност, ако разрешите.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ако сте готови, давайте да го гласуваме. Но не искам да отлагаме. Това, което е възможно днес да направим, да го направим.
МАРИЯ СЛАВОВА: Чуйте моето предложение по чл. 3. Аз много разчитам на вашето участие. Защото това е деликатна работа.
За да кажем какво е лобистка дейност, следва да предвидим параметъра на закона, който се регламентира от чл. 1. Аз зная, че вие сте обсъждали какво да урежда този закон. Ето защо с оглед на чл. 1 предлагам да се напусне разбирането за нормативни и административни актове, защото това води след себе си една ненужна правна информация, а законите не се пишат за юристите, те
Ето защо е много по-логично да говорим за правни актове, без оглед на това дали те са нормативни, административни общо нормативни или индивидуални. Като кажем „правни актове”, включваме цялата дейност, която се върши от органите, предвидени по чл. 2. Защото така, както е записано в чл. 1, той противоречи на чл. 2. И преди законът да е приет, в него е вкарано едно огромно противоречие. Ако в чл. 1 той каже „нормативни и общи административни”, то тогава изключваме т. 3 от чл. 2, където казваме, че това са органите, по отношение на които осъществяваме лобистка дейност. А след като по отношение на тях осъществяваме лобистка дейност, тя обхваща цялата тяхна дейност. А тяхната дейност се изразява в приемане на правни актове.
Освен това европейското право не прави разграничение между нормативни, административни, общи или индивидуални.
Тоест ние все едно ще бъдем принудени да го направим. По-добре да запишем тук. Понятието „правни актове” ни спасява от това, спасява ни от тази необходимост да влизаме в юридически еквилибристики и обяснения, които не са нужни.
В този смисъл в чл. 3 определението за лобистка дейност звучи по следния начин: „лобистката дейност представлява въздействие в полза на определени интереси при приемането, изменението, допълнението и отмяната на правни актове, както и при отхвърлянето на проекти за тях”. Няма „контакт”. Защото контактът може да бъде безконтактен.
Гледам ви лошо и лобирам за неприемането на този текст.
В английския парламент, когато обявят режим за гласуване, лишават народните представители от възможност за контакт. Вкарват ги в два канала, за да не могат да имат контакт. Който ще гласува „за”, върви в един канал, който ще гласува „против”, върви в другия канал. Никакво въздействие, никакъв контакт.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Аз мога ли частично да те подкрепя, специално за канала и за въздействието?
Поначало при лобистката дейност трябва да има активно участие, да има активитет, да има въздействие.
МАРИЯ СЛАВОВА: И това е българската дума.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Да, и това е българската дума. Трябва да има някакъв натиск. Тъй че „въздействие” е добра дума. Контактът може да бъде и пасивен.
Казах, че ще те подкрепя частично.
Да се върнем към правните актове и да изясним нещо тук. Отиваме към индивидуалните административни актове. Но да го изясним. С обжалваемите какво става?
МАРИЯ СЛАВОВА: Всичките. Обща клауза – чл. 120 от Конституцията. Основен принцип на правото. Член 120 от Конституцията казва, че на контрол подлежат всички актове. Защо ние тук си позволяваме в един специален закон да нарушаваме конституционния принцип, при това той няма да работи. Защото в чл. 2, т. 3 казваме „общинските съвети и общинските съветници”.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: То е ясно.
МАРИЯ СЛАВОВА: Това са индивидуалните актове.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Всъщност няма начин. Щом в приложното поле на закона имаме т. 3 на чл. 2, става дума за индивидуални актове. Това е така. Нека да си го кажем, колеги. Тук не всички са юристи, но това е точно така. Този текст трябва да го прецизираме.
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: Общинските съвети приемат нормативни актове.
МАРИЯ СЛАВОВА: Това не ни пречи. Ние казваме: правни. Това включва всичко.
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: Това е по-ясно.
МАРИЯ СЛАВОВА: Това не е по-ясно. Извинявайте, това е по-неясно.
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: Понеже казахте, че е за обикновените хора, тук сме необикновени, значи съгласно изискванията, които Вие посочихте, на Закона за нормативните актове те трябва да са ясни и точни и на общоупотребим български език.
МАРИЯ СЛАВОВА: Знаете ли колко българи знаят какво е нормативен акт? Бихте ли казали?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Ще го специфицираме. Какво толкоз?
МАРИЯ СЛАВОВА: Право на по-голямата категория. То съдържа нормативни актове. И няма нужда от нормативни.
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: Но все пак имаме предвид преди всичко нормативните актове. Аз поне така разбирам идеята на закона. Преди всичко нормативни актове.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Не е точно така.
МАРИЯ СЛАВОВА: Разбира се.
Мога ли да отговоря само с още нещо на госпожата. Всъщност лобирането е преди всичко там, където има икономически интерес. Процеса и това, което каза колегата до мене – обществени поръчки. А там това е преди всичко индивидуален акт.
Ние не бива да занимаваме адресата с видовете актове. Защо да внушаваме на адресата на закона, че има нормативни актове, ненормативни, индивидуални, административни и други? Казваме: правни актове. Защото в чл. 2 говорим за Народно събрание. А Народното събрание, както на всички е известно, приема нормативни актове. Няма защо да го повтаряме. Не е нужно. Защото законът за нормативните актове казва и нещо друго – колкото по-малко думи, толкова по-малко грешки. Това е логиката.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Аз мога само да подкрепя казаното.
МАРИЯ СЛАВОВА: Аз съм го направила, имам готови текстове и мога да ги прочета веднага.
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: Може ли да отпадне думата „представлява”, защото тя има по-друг смисъл?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това е вече русизъм.
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: Лобистката дейност е въздействие. Разбира се, аз предлагам, ако се приеме.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Права е.
МАРИЯ СЛАВОВА: Нищо не мога да кажа. Аз съм склонна да го приема. Ако някой държи да има глагол, тогава може да бъде вместо „представлява”, „осъществява”. Но може и без глагол.
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: Да не е без глагол.
МАРИЯ СЛАВОВА: Ще ви прочета текста така, както съм го направила.
„Чл. 1. Този закон урежда осъществяването на лобистка дейност при подготовката, обсъждането и приемането на правните актове от законодателната и изпълнителната власт и от органите на местно самоуправление.”
В чл. 2. Няма промени.
„Чл. 3. Лобистка дейност е въздействието в полза на определени интереси при приемането, изменението, допълнението и отмяната на правни актове, както и при отхвърлянето на проекти за тях.”
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: Може да бъде „осъщественото въздействие”.
МАРИЯ СЛАВОВА: Това няма да е правилно. „Осъщественото” е причастие. Ние хващаме целия процес. Може да бъде „осъществяването” но не „осъщественото”. Но дали ще е „осъществяването” или направо „въздействието”...
Според мене, тъй като чл. 2 е обхватът на закона, няма нужда от „органите и лицата”. Но ако бихте искали да остане, то не пречи.
Чета още веднъж в друг вариант:
„Чл. 3. Лобистка дейност е въздействието в полза на определени интереси върху органите и лицата по чл. 2 при приемането, изменението, допълнението и отмяната на правни актове, както и при отхвърлянето на проекти за тях.
Ал. 2. Не е лобистка дейност въздействието върху органите и лицата по чл. 2:”
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Нататък остава текстът.
МАРИЯ СЛАВОВА: По-нататък ние вчера стигнахме – ще каже колегата – до няколко изменения. Понеже говорим за чл. 2, искам само да обърна внимание върху две грешки.
В т. 2 трябва да бъде не „адвокатски сдружения”, а „адвокатски съдружия”.
И ако въведем оборота при и по повод упражняване на една професия, ще върви навсякъде „при и по повод”. Не може в т. 2 да говорим „при и по повод упражняване на адвокатската професия”, а в т. 4 да кажем само „по повод”. И в т. 4 трябва да бъде „при и по повод изпълнението на проекти и инициативи...”. защото това е оборотът.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли още предложения? Или да преминем към гласуване.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Може ли преди това аз да кажа нещо. Защото министърът на вътрешните работи ме чака оттатък, а аз имам въпрос към него. Важно е и мисля, че ще ме подкрепите.
Има голям проблем в този закон и този проблем са сроковете в Преходните и заключителни разпоредби тези срокове са изключително къси, съвпадат в един период между избори и са неизпълними. Ако сега приемаме тези срокове, моля действително да обърнем внимание. Ако приемем така тези срокове, просто този закон няма да се прилага, ще увисне и никой нищо няма да направи по него. Трябва да го обмислим добре и да дадем възможност да бъде направено както трябва.
Първо, наредба за един месец не се приема. Кажете ми един закон, към който някаква наредба или правилник за приложението му е приет за един месец. Аз 8 години съм в този парламент и не знам да има подобно нещо.
Аз ще кажа какво предлагам. Аз предлагам удължаване на тези срокове.
МАРИЯ СЛАВОВА: Това, което каза господин Дончев, е абсолютно правилно. Няма да бъде действащо. Затова аз предлагам един нов параграф, в който да се запише тези срокове да се запазят така, както са, но законът да влезе в сила след 3 месеца. Като с един текст се въведе локацио легис и законът да влезе в сила след 3 месеца. Тогава фактически ще се получи това, което господин Дончев предложи. Да бъде в един отделен текст.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Така е по-добре.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тук е възможен упрекът, че го правим за следващото Народно събрание. Но така или иначе ще важи за следващото.
МАРИЯ СЛАВОВА: Този закон не може да се апробира в условия на избори. Няма да се получи.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Нека да гласуваме чл. 1 в редакцията, направена от доц. Славова, и да смятаме, че това е окончателно за доклада за второ гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Член 1 се приема в този му вид.
За чл. 3.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Вчера работната група постигна съгласие за редакция на чл. 3, ал. 2, т. 1. Аз ще прочета тази редакция.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тя е раздадена.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Това е текстът на чл. 3, ал. 2, т. 1 – че „Не е лобистка дейност въздействието върху органите и лицата по чл. 2
1. от признатите за национално представителна организация на работниците и служителите и на работодателите по въпросите на трудовите, икономическите, осигурителните отношения, както и по въпросите на жизненото равнище.”
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тук имаме ли възражения? – Няма.
Така променяме чл. 3, ал. 2, т. 1. И с промяната, която внесе доц. Славова, предлагам да гласуваме заедно новата редакция на чл. 3.
МАРИЯ СЛАВОВА: И за т. 4.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Има предложение, което не е гласувано. То засяга чл. 3.
МАРИЯ СЛАВОВА: Това предложение не е гласувано. А ние вчера обсъждахме и имаме няколко предложения.
Става дума за юридическите лица с нестопанска цел. Предложението на госпожа Донка Михайлова се отнася до една специализация за така наречените юридически лица, които работят в обществена полза, които се регистрират в министерството на правосъдието. Практиката обаче показва, че ако ние регулираме тях, то ще се получи автоматично дискриминация по отношение на другите юридически лица, които не са регистрирани в регистъра.
Ето защо според мене трябва да се запише в ал. 2, т. 4 следния текст:
„Юридически лица с нестопанска цел – по повод изпълнението на проекти и инициативи в обществена полза, финансирани от държавния бюджет, с безвъзмездна финансова помощ от Европейския съюз и от други публични институции.”
Като „публични институции” да се изведе в Допълнителните разпоредби. Колегата предлага един текст, който ще доведе до вашето знание.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това да го направим, като стигнем до Допълнителните разпоредби. Сега да видим дали приемаме тук предложената промяна.
Има ли възражения? – Няма.
Това ли са всички промени по чл. 3, госпожо Манолова? Добре, ясно е вече как изглежда чл. 3 като окончателна редакция. Колеги, предлагам да гласуваме тази последна редакция на чл. 3.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се.
Имаме ли нещо по следващия член или да прескочим направо до Допълнителната разпоредба? Ще видим Допълнителната разпоредба, а ако някой има сериозни основания, можем да се върнем в рамките на това заседание към предишните текстове.
При тази редакция на чл. 1 и чл. 3 какво става с § 1 от Допълнителната разпоредба?
МАРИЯ СЛАВОВА: Пада § 1. Може на негово място да има друг текст относно „публични институции”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Моля господин Славов да направи своето предложение.
АТАНАС СЛАВОВ: От името на Българския център за нестопанско право и във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 4 предлагаме една допълнителна разпоредба за това как да се тълкува по смисъла на този закон понятието „публични институции”.
В т. 3 записахме, че нямаме лобистка дейност, когато юридическо лице с нестопанска цел осъществява проекти и инициативи в обществена полза, когато те са финансирани от националните институции, от Европейския съюз и от програми и конкурси, обявени от публични институции.
Ние възприемаме израза „публични институции” в един по-широк смисъл, а не както често се случва в теорията да се приравняват публични и държавни институции, но публични според нас следва да са всички онези институции, освен държавните органи, освен институциите на Европейския съюз и институциите на международни организации, и общинските, но освен държавните и общинските органи да са и местни чуждестранни юридически лица и фондове, които финансират проекти и инициативи в обществена полза. Тоест ние предлагаме тази легална дефиниция на „публични институции”, която включва, освен държавните органи и институции и европейските такива, и местни чуждестранни юридически лица и фондове, които финансират проекти и инициативи в обществена полза.
Ще се опитам съвсем накратко да мотивирам защо предлагаме това разширено понятие за „публични институции”. Тъй като българският нестопански сектор се финансира не само от Европейската комисия, структурните фондове и предприсъединителните фондове, нито само от българското правителство, а значителна част от финансирането през последните години идва и от международни институции, които са със смесено държавно и частно участие.
Ще ви дам конкретен пример за такава институция – Джирман фонд на Съединените щати, който е гласуван със закон на Конгреса на Щатите, има една програма, наречена „Болкан тръст демокраси”, по която много български неправителствени организации работят и в която, освен публично финансиране от американското правителство, има и частно финансиране.
Така че тази разпоредба, която ние предлагаме, и дефиниция на „публични институции”, включва точно такива хипотези. Защото, да речем, в тази програма една от основните точки е „гуд гавърмънс”. Не може ЮЛНЦ, които изпълняват такива проекти, да се считат за лобисти. Просто не е коректно, защото те подпомагат българските институции в тяхната дейност, а по тази линия, включително и нашата организация участва в множество работни групи и към Министерството на правосъдието, и към парламента. Тоест това е една дейност в обществена полза, в обществен интерес.
Надявам се, че доц. Славова би ме подкрепила в това предложение за едно малко по-широко понятие.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Колеги, имате думата.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Аз мисля, че това не е възможно. Тъй като в правното пространство „публични” са общинските и държавните институции. Как ще бъде физическо лице и то да бъде публично. Това не мога да го разбера. Трябва да променим тогава нещо в самото понятие. Как ще стане?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Само ще кажа, че терминът „публични институции” досега го няма дефиниран.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: При нас е, когато е публично държавно и държавно участие. Например ако вие трябва да продадете един имот, вие никога не можете да направите нищо, ако е публичен общински или публичен държавен. Тогава вече със закон или с решение на Министерския съвет трябва да стане държавно частно или общинско частно и тогава да може да се продава. Има огромна разлика между публично държавно и държавно частно. Така че ние не можем да променяме такива понятия. Мисля, че това е невъзможно.
Понятията са абсолютно различни, разбирате ли? Те включват в себе си голяма отговорност. Затова никой не може да пипне нищо, когато е общинско публично. Един квадратен метър не може да се вземе от дадена площ или нещо друго. То трябва да бъде превърнато с решение от общинския съвет. Затова е дадена такава възможност.
Освен това, когато е примерно публично държавно, тогава вече става с решение или на Народното събрание, или на Министерския съвет. Не ми се връзват нещата тук.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Аз искам да се доуточним. В текста, който ни се предлага, това, което Вие изтълкувахте, го няма.
Примерът, който даде представителят на Българския център за нестопанско право, беше много интересен. Примерно Департаментът по труда на Съединените американски щати е осигурил средства не само от бюджета на Конгреса, но и от свои частни донори, които пари българската държава в рамките на пет години усвоява чрез неправителствените организации в България. В този аспект това не е лобизъм. Ако аз съм неправителствената организация, която е положила усилия да докара тези пари в България и те са разходени за обществени нужди в България, това не е лобизъм. Текстът за мене е правилно. Тук няма някакви частни корпоративни интереси, за да мислим, че по някакъв начин има лобизъм. Няма нищо общо с публично, общинско, държавно, частно.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ние не говорим за понятията. Те предлагат да влезе като понятие „публично”.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Публични институции.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Публични институции могат да бъдат такива чужди донори, чиито средства се използват в обществена полза чрез неправителствени организации в България. Това гласи текстът за мене.
ВЛАДИМИР СЛАВОВ: Само да добавя, че в последните 10 – 15 години от американското правителство в рамките на подобни фондове 600 млн. долара са били усвоени в България, една част от държавни институции, друга част от неправителствени организации. Тоест това е практика. Въпросът е как така да разпишем, че подобни хипотези да не са лобиране. Защото това е част от програмите, които финансират подобни дейности на нестопанския сектор.
Единият вариант, който предлагаме, е с тази легална дефиниция. А другият, който всъщност и госпожа Донка Михайлова е предложила, е след „публични институции” да се добави и „организации”. Тоест да е ясно, че не са само държавните органи. Но както уважаемите депутати решат.
МАРИЯ СЛАВОВА: Професор Гайдарски, аз изцяло разбирам това, което Вие казахте. Разбрах откъде идва Вашето притеснение. Но тук не става дума за промяна на понятията. Става дума, че ако юридическите лица са финансирани от частни пари, това не ги прави лобисти. Това е. А този смисъл се влага в понятието „публични институции”. Като това което колегата се опитва да дефинира за нуждите на този закон, е, че под „публични институции” се разбират освен органите на държавната и местната власт, и финансиране от други институции в обществена полза. Въобще няма общо с частни. Но той каза малко повече. Извадено от контекста, се създаде това впечатление, което Вие коментирахте. Не става дума за смесване на частна и публична собственост. Става дума, че ако една неправителствена организация получи пари от СОРОС, но тези пари тя ги използва в обществена полза, това не е лобиране.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Аз не споря за това- аз говоря за понятието.
МАРИЯ СЛАВОВА: Той това се опитваше да каже.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Никой няма нищо против примерно СОРОС да даде 600 млн. долара. или ако, да речем, Бил Гейтс ни подари 10 млрд. долара.
МАРИЯ СЛАВОВА: То не става държавно, но парите му отиват в обществена полза.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Аз говоря за понятието. Някак си се смесват понятията. Разбирате ли? За това става въпрос. Аз не съм против дефиницията.
МАРИЯ СЛАВОВА: Ако Бил Гейтс даде пари и тези пари се използват от юридическо лице с нестопанска цел в България, това не го прави лобистка организация, която да бъде вписана в регистъра на лобистките организации. Това е. Ние говорим за един ограничителен текст.
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: Позоваваме се на Закона за нормативните актове. Трябва да е ясно какво има предвид законодателят, когато употребява едни понятия, които имат вече общоприет смисъл. „публична институция” насочва към нещо друго. Значи наистина държавна институция. Или общинска институция.
Щом като искаме да стане ясно, ще допълним „и неправителствени” – или както искате, организации. Защото първо е финансиране от държавния бюджет, после вече от вътрешни институции и евентуално това, което имате предвид. Но да бъде точно и ясно ,за да не се объркват тези неща.
МАРИЯ СЛАВОВА: Искам да прочета редакцията, за да стане ясно какво сме имали предвид. Говорим само за понятието „публични институции” по смисъла на Закона за лобистката дейност:
„Публични институции” са органите на централната законодателна и изпълнителна власт и органите на местното самоуправление на Република България, институциите на Европейския съюз, на международни организации, както и местни и чуждестранни юридически лица и фондове, които финансират проекти в обществена полза”.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Защо да не са публични?
МАРИЯ СЛАВОВА: Защото са дали пари в обществена полза. И това е за нуждите на този закон. Ние нямаме легално определение за „публично”. Имаме едно решение на Конституционния съд от 1995 година с докладчик Тодорчев, той е нашият съдия сега в Люксембург, който дава едно определение на понятието „публично”, разграничавайки понятията „публична” от „частна собственост”. Той казва: два са критериите – общественият интерес и произходът на собствеността. В случая имаме двата критерия: обществената полза – общественият интерес, а произходът на собствеността го определяме според органа, според субекта. Той може да бъде държавна или местна власт, Европейският съюз.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Местен и обществен интерес, така ли?
МАРИЯ СЛАВОВА: Обществена полза.
Това са двата белега на „публична” – обществената полза, общественият интерес и собствеността. Имаме ги и двата. И то не противоречи на решението на Конституционния съд. Ние не излизаме от тази парадигма.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ако смятате, че обществената полза ги прави публични...
МАРИЯ СЛАВОВА: Вие се притеснявате от „местни и чуждестранни”. Това е, което Ви притеснява.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Не местни и чуждестранни. Става въпрос от физически лица...
МАРИЯ СЛАВОВА: Няма „физически лица”.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Но вие казвате „местни и чуждестранни”.
МАРИЯ СЛАВОВА: ... юридически лица. Няма „физически”.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: А ако лицето е Бил Гейтс? Той какво лице ще бъде?
МАРИЯ СЛАВОВА: Той е регистрирал корпорация, той е юридическо лице.
Вероятно Вас ви смущава „публично”.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Да.
МАРИЯ СЛАВОВА: Има решение на конституционния съд, което е безспорно право.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Тогава трябва да ни дадете действително едно определение, което ние ще защитаваме в пленарната зала. Защото това ще смути действително много хора, не само мене.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тогава да преминаваме към гласуване.
МАРИЯ СЛАВОВА: Само една минута внимание. Има още неща, които вчера обсъждахме и които колегата не представи. Това се отнася до разпоредбата на чл. 3 – „Не е лобистка дейност.”.
Когато законът налага ограничение, трябва много внимателно да се подредят думите и те трябва да бъдат подредени така, както ги подрежда законът. Моята корекция е по-скоро стилистична.
„Ал. 3, т. 1. Подаването на предложения, сигнали, жалби и молби...”. Защото такъв е редът, който се използва.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заявления.
МАРИЯ СЛАВОВА: Не сте прави и не мога да се съглася с вас. Вие сте решили да бъде „заявления”, но това означава да отмените кодекса на труда, Наказателния кодекс, наказателно-процесуалния кодекс. Не бихте могли. Тридесет и осем текста в българското право работят с понятието „молба”. И с всичкото уважение към министър Николай Василев не може „молба” да се замени със „заявление”. Просто не може. Не е възможно. И така е в европейското право, така е в световното право. Гражданите молят. Не може да пише „заявление”, а отдолу да пише „Уважаеми господин съдия, аз моля..V”. Заявявам, че моля! Това е абсолютно безсмислено. Няма как да оставим „заявление”. Не може да заяви, че моли. Той моли. Защото законът казва „с молба до прокурора се постига това и това”, „с молба до съдията”. Не може поради едно лицемерие и неразбиране на закона да променим цялата правна уредба. Няма да се получи.
И още една дума – „декларации” – и да отпадне „други документи”. Защото когато се казва „други документи”, означава, че предходното изброяване визира документи. А предложенията, сигналите, жалбите и молбите не са документи. Затова да отпадне „и други документи”.
Текстът звучи така:
„1. Подаването на предложения, сигнали, жалби молби и декларации, предвидени по закон.”
И т. 2 да стане така:
„2. Предоставянето на становище, мнение..”, защото становището предполага групов орган и е по-голямо.
И не може да има „изследване или друга информация”, защото изследването не се представя, а резултатите от изследването се оформят в становища. А другата информация също се оформя в мнение или становище. И няма как да бъдат само по икономически, социални и политически въпроси, защото остават културните въпроси и всичките въпроси от специалната сфера.
Всяко изброяване, особено в ограничителен текст, стеснява обхвата. Или текстът да бъде така: „предоставяне на становища и мнения пред органите по чл. 2”.
Информацията я слагаме в становища. Нали всичко е становища? Всичко идва до нас със становища. Защо трябва да сложим и други думи, които нямат самостойно значение?
И последно, в т. 3: „участието в консултативни орган и работни групи”. Колегиумът към министъра е консултативен орган, а работната група е групата, която Вие назначавате, за да подготви например Закона за лобизма. Това са две различни неща.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Той дава мнение и становище.
МАРИЯ СЛАВОВА: И друго, консултативният орган може да бъде назначен. Той може да е заместник-министър и няма да е работна група.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тогава да гласуваме тези промени, които се предложиха.
Който е съгласен с чл. 3 така, както беше предложен, моля да гласува.
Гласували: за 6, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 4.
МАРИЯ СЛАВОВА: В чл. 4, ал. 1 има една редакция, която е особено важна и трябва да бъде отбелязана: „Забранява се лобистката дейност, насочена срещу суверенитета и териториалната цялост на Република България”.
Първо, когато говорим за суверенитет, сме длъжни да кажем „държавен суверенитет”, но го избягваме, като кажем „Република България”. Така е ясно ,че става дума за държавата.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Така е написано в Конституцията.
МАРИЯ СЛАВОВА: Ако четем конституцията, ще го напишем така, както е там. Аз не си позволявам нищо друго, освен да цитирам Конституцията. По ал. 2 – само една редакция: да не бъде „във връзка с”. Защото в целия закон дотук се използва понятието „по отношение на”. Вместо „във връзка с” да бъде „по отношение на”.
По ал. 3. Искам да дам едно съвсем кратко обяснение. Алинея 3 въвежда в т. 1 органи на приходната администрация, Агенцията за държавна финансова инспекция и други контролни органи.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Алинея 3 отпадна изцяло.
МАРИЯ СЛАВОВА: Нямам други предложения.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен с предложенията по алинеи 1 и 2, моля да гласува.
Гласували: за 6, против и въздържали се няма.
Приема се.
Отиваме на Допълнителната разпоредба.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Само да предложа следното. Тъй като административнонаказателните разпоредби имат състав за повторно извършено административно нарушение, ако приемете като допълнителна норма в § 1 да сложим дефиниция на това що е „повторно”.
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: задължително трябва да се сложи.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Аз имам редакция, като тя въобще не се различава от редакциите в другите закони. Така че „повторно” е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, по което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това да бъде т. 1.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Точка 2.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предлагам да гласуваме наведнъж т. 1, предложена от доц. Славова, и т. 2, предложена от госпожа Манолова от Правната дирекция.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 6, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Преминаваме към Преходните и заключителни разпоредби. Имате ли възражения по тези параграфи?
Освен това трябва още веднъж да гласуваме текста, че законът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник”.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: По § 3 имам едно предложение. Направи ни впечатление с колегата от Правната дирекция, която замества в момента, че § 4 предвижда срок за приемане на тарифа за таксите от Министерския съвет. Обаче няма такива такси в съответния регистър на лобистите към общините. И тъй като според нас не е редно – те са със самостоятелен бюджет – самите общини трябва да могат да определят таксите за вписване в техните регистри на лобистите. Още повече, че доколкото схванах от идеята на закона, на местно ниво ще се лобира точно по въпроси от местно значение. Така че има логика общините да си определят сами таксите, а не това да става с тарифата на Министерския съвет.
В тази връзка предлагам в § 3, ал. 1 накрая да се допълни и да стане така: „водене на регистъра по чл. 9 и определя таксите за вписване в съответния регистър на лобистите”. Това е за общинските съвети – приемат наредбите, с които се урежда редът за създаване и водене на регистъра по чл. 9 и определят таксите за вписване в съответния регистър.
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: Определят размера.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Съгласна съм. Въпросът е според мене да има, чете определят.
ТРИФОН МИТЕВ: За таксите може би трябва да има някакъв таван, за да не стане някъде общините да сложат по-висока такса от тази, която е на Министерския съвет. Това е било всъщност идеята, като се предлага унификация – да няма такова драстично разминаване. Защото някъде общините ще се увлекат, особено по-големите, които имат по-големи възможности. Става дума примерно за София, Пловдив, Варна.
Ако се приеме това предложение за предоставяне правото на общините, да се добави „не по-високи от Министерския съвет”. Или да има някаква горна граница.
Второ, за влизане на закона в сила. За да са по-спокойни нещата, ви предлагам 6 месеца.
Първо, реално законът кога ще влезе в залата? Ако бъде приет през месец април, оттам нататък всичко е кампания. На никого от Народното събрание няма да му идва и на ум да се занимава с регистри. Ще влезе за нормална работа в народното събрание чак през месец август с избор на правителство първи път, втори път, не знам кой път, ще се нормализира работата на комисиите ида има някакъв правилник и порядък на Народното събрание. Това не го виждам по-рано от септември месец.
Така че 6 месеца мисля, че е по-нормалното в това отношение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Не знам дали юристите чуха първото предложение за това да има таван в таксите на общините, да не се получи така, че някъде да станат по-високи от тези, обявени от Министерския съвет.
ТРИФОН МИТЕВ: Да се запише: „не по-високи от тези, определени от Министерския съвет”.
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: Когато се определя размерът – те ще бъдат прости такси, има Закон за държавните такси, който казва, че Министерският съвет определя размера, там е казано горе-долу, че тези такси трябва да са съобразени с разходите за услуга или затова нещо.
Още повече чл. 60, ал. 1 от Конституцията казва, че трябва да бъдат постановени със закон и да бъдат съразмерни на доходите на гражданите. Значи горе-долу трябва да си направят сметка какви разходи ще употребят. Защото една община има едни разходи, друга – други. Не знам дали ще може това ограничение за Министерския съвет да бъде удачно. Аз не считам, че можем да сложим такова ограничение. Значи, трябва да бъде съобразено с доходите и с разходите, които ще се направят за тази услуга.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Аз също мисля, че няма да може да има такова ограничение, примерно да бъде съобразено с това какви са размерите на таксите, определени от Министерския съвет. Защото примерно за Варна или Пловдив може да се извърши ходатайство или лобизъм за някое мероприятие, което да е много по-голямо от това, което може да бъде извършено от Министерския съвет. Защо примерно хората, които работят в тази дейност, да не получат повече? Няма такава мярка, ние не можем да определим.
Може би трябва да има едно изречение, в което да се каже ,че трябва да бъдат съобразени с размера на това, което се осъществява като дейност или на това, което са получили. Защото за една и съща дейност примерно във Варна, ако един лобира да бъде подменена цялата водопроводна мрежа, която ще излезе примерно 1 милиард лева, а в едно малко градче водопроводната мрежа ще струва 1 милион лева. Разликата е огромна.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Или още по-малко градче, където ще се строи АЕЦ „Белене”.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Така че мисля ,че не трябва да има такива ограничения. Защото всичко зависи от това за какво се лобира и каква дейност ще бъде извършена.
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: Таксите винаги трябва да са достоверни.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Може би не трябва да вписваме това ограничение, което господин Митев предложи. Общините не са паднали от луната, те ще си определят размера на таксите в зависимост от много съображения, включително тези, за които проф. Гайдарски сподели.
Но предложението за шестте месеца предлагам да го приемем.
Друго има ли по Преходните и заключителните разпоредби, за да гласуваме?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: За шестте месеца аз предлагам да бъде вписано изрично защо се прави, защото такива големи редки срокове за влизане на един закон в действие много рядко се правят. Вие знаете, че на третия ден от публикацията в „Държавен вестник” законът влиза в сила. Тук трябва с едно изречение да се запише, че става въпрос, че навлизаме в предизборна кампания и не се знае кога ще бъде съставено правителството. Ние не можем да задължим едно правителство да вземе решение в една кампания, която никой не знае как ще завърши.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това ще го казваме като мотив, когато обясняваме защо сме дали такъв срок.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Защото иначе може да предизвика смях. Ще кажат: приемат един закон, а друго правителство да го изпълнява!
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това ще го казваме устно- наистина няма как да го обясняваме в текста на закона. По-скоро това е част от нашето общуване с избирателите.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Точно в доклада трябва да бъде казано, а не в самия закон.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да подложим на гласуване Преходните и заключителни разпоредби с тези 4 параграфа, които са записани, плюс пети параграф, в който да бъде записана идеята законът да влезе в сила 6 месеца след обнародването му в „Държавен вестник”.
Който е съгласен с Преходните и заключителни разпоредби, моля да гласува.
Гласували: за 6, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Има ли нещо, което да сме забравили, пропуснали, прескочили? – Няма.
С това законопроектът е приет на второ четене в комисията.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов