Законопроект за публичното радиоразпръскване, № 902-01-22, внесен от Министерски съвет на 06.04.2009 г.

---

На 29 април 2009 година се проведе заседание на Комисията по гражданско общество и медии при следния

ДНЕВЕН РЕД:

ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПУБЛИЧНОТО РАДИОРАЗПРЪСКВАНЕ – второ четене.
На заседанието взеха участие: Камен Рангелов – директор на дирекция „Политика и съобщенията” в Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, Валерий Тодоров – Българско национално радио, Гриша Камбуров – Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори, Светла Янкулова – от Правния отдел на Народното събрание и Зина Трифонова
Заседанието беше открито и ръководено от Иво Атанасов – председател на Комисията по гражданско общество и медии.
(Открито в 14,35 часа)


ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам второто заседание на Комисията по гражданско общество и медии.
Продължаваме с дневния ред от вчера. Вчера стигнахме до чл. 21.
Има предложение на колегите Драганова и Баташов.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Оттегляме нашето предложение. То е във връзка с предишните предложения, които не бяха приети.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има предложение на колегите Румен Ангелов, Димитър Димитров и Димитър Йорданов – да отпадне т. 2 от ал. 2 на чл. 21. Поканили сме ги, няма ги днес.
Ако няма други предложения, ще подложа на гласуване тяхното предложение. Който е съгласен да отпадне т. 2 от ал. 2 на чл. 21, моля да гласува.
Гласували: за няма, против 6, въздържали се 2.
Предложението на тримата колеги не се приема.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Ние вчера спряхме, защото думата „възнаграждение” не беше правилна и се каза да се намери по-точната дума. Защото „възнаграждение” ми звучи малко.... Сякаш на тези държавни предприятия – БНТ и БНР, държавата им дава в единия джоб и те дават възнаграждение в другия джоб. Предложението беше да се обмисли каква да бъде думата.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Валерий Тодоров каза, че тази дума е добра.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Не може да е думата „такси”, защото таксите се определят с постановление на Министерския съвет.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: В чл. 20 остана думата „възнаграждение” и тук трябва да бъде същата дума.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това е думата, колеги. Госпожо Манолова, какво е мнението Ви?
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: При положение, че става въпрос за два самостоятелни правни субекта, които уреждат чрез договор техните отношения, няма с какво друго да се замени тази дума.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Колеги, това е терминът.
Който е съгласен с текста на чл. 21, както е предложен от вносителя, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 22. Има предложение на колегите Драганова и Баташов.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Оттегляме го.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли други предложения по чл. 22? – Няма.
Който е съгласен с текста на чл. 22, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се.
Стигаме до Глава трета.
Има предложение на Румен Ангелов, Димитър Димитров и Димитър Йорданов цялата глава трета да отпадне.. няма ги колегите, за да защитят предложението си, въпреки че са поканени.
Ако някой има коментар? – Няма. Тогава ще подложа тяхното предложение на гласуване.
Който е съгласен с предложението на тримата колеги цялата глава трета да отпадне, моля да гласува.
Гласували: за 1, против 8, въздържали се няма.
Не се приема.
По чл. 23. Няма направени предложения. Имате ли нещо да предложите? – Няма.
Който е съгласен да приемем чл. 23 във вида, предложен от вносителя, моля да гласува.
Гласували: за 8, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 24.
Има предложение на колегите Драганова и Баташов.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, колеги! Аз няма да оттегля това предложение, по простата причина, че все още считам, че предприятието трябва да е едно. Тук логиката, на която сме стъпили с колегата, е, че всичко става в националната компания. Няма търговско дружество, което е към министъра на регионалното развитие.
Ако аз оттегля сега нашето предложение, то ще бъде оттеглено и в залата. А аз държа това да продължава като логика и като технология.
Още веднъж ви казвам, че за мене да има две отделни предприятия и да има още едно търговско дружество и то с частно участие, това за мене не е добре за системата на обществения мултиплекс.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Драганова е права. Тя не си оттегля предложението, защото иска да има възможност да каже това и пред по-широка аудитория чрез микрофоните от парламентарната трибуна и пред всички зрители и слушатели.
Същевременно искам да припомня, че в предишни няколко текста ние приехме друга логика. Така че като комисия трябва да се съобразяваме с факта, че вече сме приели да има и компания, и търговско дружество, а не да бъде едно цяло. Така че това го припомням, защото ще подложа на гласуване предложението на госпожа Драганова и господин Баташов.
Който е съгласен с тяхното предложение, моля да гласува.
Гласували: за 2, против 2, въздържали се 5.
Не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 24 във вида, в който ни го представя вносителят на законопроекта.
Гласували: за 6, против 2, въздържал се 1.
Приема се.
По чл. 25.
Има предложение на колегите Драганова и Баташов за отмяна на този член.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Няма да го оттегля по същата логика.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да не възобновяваме дискусията.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: И търговски дружества се намесват, и други предприятия. Говорихме с господин Рангелов, за евентуално добавяне след „изграждане, развитие и експлоатация” и „наемане”. Но все пак това го съветват специалистите от ДАИТС, тъй като намесваме вече и третата страна – други предприятия. Това търговско дружество ще прави пренос не само за БНТ и БНР, а и за други. И е дадена по-късно регулаторна функция на Комисията за регулиране на съобщенията как се решават споровете, когато между компанията и дружеството не се постигне съгласие.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Консултациите, които аз самият имах, ми подсказаха, че е добре да не се затваря тази възможност, за да се предпостави. Дали дружеството ще я използва, е друг въпрос. Но да му дадем тази възможност.
Има ли други мнения?
Ние искаме да запишем в първата алинея, че основният предмет на дейност на дружеството по чл. 24 е изграждане, развитие и експлоатация на електронна съобщителна мрежа – тук след „развитие” да включим „наемане”. То може примерно да се разбере с НУРТС вместо да се хвърлят пари да се прави паралелна мрежа, да се ползва тази мрежа. Нали това е смисълът?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Те могат да наемат отнякъде... Да бъде „наемане и отдаване”.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Добре е да запишем „наемане и отдаване”, защото ако предположим, че държавното предприятие или националната компания си изгради инфраструктура, и други оператори ще искат да ползват тази техническа инфраструктура, тогава ще има възможност да се отдаде. А когато на нея й трябва оптичен кабел, чрез който тя да предава или изпраща сигнала, тогава ще наема.
Затова смятам, че е целесъобразно да се изпише „наемане и отдаване”.
ЛЮТВИ МЕСТАН: „Отдаване и наемане”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз съм склонен да приема и допълненията на колегата Аблеким към това, което каза проф. Мирчев, като добавим „наемане и отдаване”. А докато дойде време дружеството да направи тази инфраструктура, която да може да отдава, ако някои следващи управляващи имат други виждания, те ще имат възможност да коригират закона. Но нека не ги ограничаваме допълнително, независимо кой ще бъде на власт след 2 месеца.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Само един въпрос. Понеже вкарваме терминология от други закони, като Закона за собствеността, юристите да кажат колко е коректен предложеният текст. Думата „отдаване” достатъчна ли е, за да се регулират тези отношения? Да не би да върви в израз „отдаване под наем на? Само „отдаване” достатъчна ли е, за да се отрази това отношение в чле. 25, ал. 1? Термин ли е в Закона за собствеността? Това ли е терминът?
Защото когато ад хок се правят предложения чрез въвеждане на термини от други закони, трябва да бъдем достатъчно прецизни.
Аз в моята комисия допускам подобни редакции само ако има безспорна юридическа експертиза за предложенията. Това имам предвид, господин председателю.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз бих предложил следното: ако юристите няма да могат да ни дадат термините сега, нека да включим думата „наемане”, а да остане възможността в самата зала да го разгледаме отново.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Тук по-скоро не е толкова чисто правно, колкото е въпрос на вносителя. Защото аз нямам идея. Тази мрежа може да се отдава под наем или под някаква друга форма да се ползва от друго лице. Или част от нея.
КАМЕН РАНГЕЛОВ: По-скоро отдаването се отнася към капацитет, а не към съоръжението.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Може във всякаква форма.
КАМЕН РАНГЕЛОВ: Въпросът е, че има изградена голяма инфраструктура. Не смея да питам какво ще стане с НУРТС. По-скоро отдаване се отнася към капацитет. Но отдаваме и част от мрежата.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Хайде тогава да сложим думите „отдаване и наемане”, с уговорката в залата да доуточним каква още думичка трябва да добавим, за да е ясно за какво става дума. Съгласни ли сте така?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Аз не виждам защо не можем да сложим „отдаване и наемане”, при положение, че това е дружество, което има права. То може да отдава, може и да наема. Кое е пречката?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Няма проблеми.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, предлагам следната редакция на ал. 1: там, където е писано „по чл. 24 е изграждане, развитие и експлоатация на електронна съобщителна мрежа”, след „развитие” да добавим „отдаване, наемане” и след това да дойде „и експлоатация” и нататък следва текстът.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: „Наемане и отдаване”.
КАМЕН РАНГЕЛОВ: Основният предмет на дейност е пренасяне, а това за средствата за развитие.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: С тази добавка, която да включим в доклада като предложение на комисията, направено от проф. Мирчев, който е съгласен с текста на чл. 25, моля да гласува.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
По чл. 26.
Има предложение на Весела Драганова и Андрей Баташов.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Оттегляме го.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Други предложения, мнения, становища? – Няма.
Който е съгласен с текста на чл. 26, както е предложен от вносителя, моля да гласува.
Гласували: за 7, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
По Глава четвърта – „Контрол”.
Приемаме ли заглавието на глава четвърта?
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 27.
Има предложение на Ангелов, Димитров и Йорданов ал. 2 да отпадне.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Имам въпрос, господин председател. В чл. 28 се казва, че контрол върху разходване на средствата от страна на националната компания се осъществява от страна на министъра на финансите или оправомощени от него лица. А тук се казва ,че контролът върху осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за пренос се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на Закона за електронните съобщения.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това са две различни неща.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Съгласна съм.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен да приемем предложението на тримата колеги за отпадане на ал. 2, моля да гласува.
Гласували: за 1, против 5, въздържал се 1.
Не се приема.
Който е съгласен с текста на чл. 27, предложен от вносителя, моля да гласува.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
По чл. 28.
Има предложение на народните представители Драганова и Баташов.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Оттегляме го.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли други възражения по чл. 28? – Няма.
Който е съгласен с текста на чл. 28, както е предложен от вносителя, моля да гласува.
Гласували: за 6, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 29. Няма направени предложения. Но според мене не можем да оставим думата „контрол върху дейността на БНТ и БНР”, тъй като законът предвижда „надзор”.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Аз смятам, че този член е излишен.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ние подобен текст го свалихме, не си спомням къде, защото го има в Закона за радио и телевизия.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Той не казва нищо повече от Закона за радиото и телевизията.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Той повтаря текст от Закона за радиото и телевизията.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: В чл. 5, ал. 2 отпадна и по същество чл. 24 не се различава от текста в Закона за радио и телевизия. Все пак вие по-добре от мене познавате този закон.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Там не може да е „контрол”.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Повтаряме една и съща норма в два различни закона. Членът въобще не трябва да го има.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз също съм съгласен да отпадне. Думата е „надзор”. В такъв случай няма смисъл да го повтаряме още веднъж в този закон.
Ето го текстът:
Чл. 32, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията:
„1. Осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори в изпълнението на този закон.”
В такъв случай няма нужда да го повтаряме още веднъж в този закон.
Който е съгласен чл. 29 да отпадне, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се.
Стигаме до Допълнителната разпоредба. Обаче след консултации с Валерий Тодоров предлагам устно на това заседание, може би проф. Мирчев ще ме подкрепи. В това, което предлагаме устно с проф. Мирчев, имаме създаването на нов раздел „Допълнителна разпоредба” със следното съдържание:

„Допълнителна разпоредба
§ 1 (1) Електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, която се изгражда, поддържа, развива и експлоатира от Националната компания „Обществено цифрово радиоразпръскване” по реда на този закон, ползва индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, предназначен за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване по стандарт DVB-T.
(2) Държавата осигурява необходимия индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за наземно цифрово разпространение T-DAB и DRM на програмите на Българското национално радио по ред, определен в закон.
(3) До осигуряването на индивидуално определения ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване - T-DAB и DRM по ал. 2. Националната компания „Обществено цифрово радиоразпръскване” осигурява разпространението на програмите на Българското национално радио чрез електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, която изгражда въз основа на този закон.
(4) Издадени от Комисията за регулиране на съобщенията разрешения на Българското национално радио за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за цифрово радиоразпространение запазват действието си до приемане на закона по ал. 2.”
Това е текстът на § 1, който предлагаме устно с проф. Мирчев, от Допълнителната разпоредба, вместо онова, което сме дали писмено.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Новото е ал. 4, която се базира на ал. 2.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Всичко е казано, с изключение на това, че преди година и половина Европейската комисия излезе с едно предложение да се въздържаме от определяне на стандарта като T-DAB, защото има няколко конкуриращи се стандарти и това ще стане в процеса на изграждане на тези неща. Засега T-DAB има само в Англия и в Дания, където има три държавни канала – имам предвид Дания.
Така че ако остане само цифрово, нека DRM да остане, защото DRM няма проблем. Честотният ресурс остава почти същият. Да остане DRM, но да имаме цифрово радиоразпръскване.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: По други стандарти ли?
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Да, по други.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да не ограничаваме стандартите.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Не се ограничават.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: DRM и други цифрови стандарти. Защото възникват нови.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Те се конкурират и не е уточнено кой ще се наложи в Европа.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ : Аз предлагам да остане така: „за надземно цифрово разпространение на програмите на Българското радио по стандарти по реда на отделен закон”. И това пада веднага.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това е ясно. Но тук става дума за два от стандартите, а проф. Владков казва, че има и други, освен тези два, да отворим възможността и за други.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ако през това време влезнат други стандарти, то ще се промени.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Те са налице.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: DRM и други цифрови стандарти.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: DRM или други цифрови стандарти.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: И други. Ние излъчваме по DRM.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: И/или.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Стигнахме до единодушно становище, както виждам, в ал. 2 и ал. 3, където се споменават DRM и T-DAB, да махнем T-DAB и да стане „DRM и/или други цифрови стандарти”. И нататък продължава.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: „цифрови” трябва да се упомене.
КАМЕН РАНГЕЛОВ: Юристите трябва да проверят дали „цифрови” няма да повлекат и други. Това е стандарт на ЕЦ. Ние бихме могли да използваме технологията. Не знам дали като пишем „стандарти”, това няма да има последствия. Това трябва да се провери. Като пишем „стандарти”, това трябва да е преведено на български език.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Да пишем „технологии”.
КАМЕН РАНГЕЛОВ: Цитира ли се „стандарт”, трябва да бъде преведено на български език.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Технологиите се обясняват със стандарти.
КАМЕН РАНГЕЛОВ: Споменавайки думата „стандарти” в такава уредба, трябва да го преведем. Има го като термин, но не е преведен.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Да стане „и/или други цифрови технологии”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Приемаме да стане „и/или други цифрови технологии”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен с новото ни предложение с проф. Мирчев, направено устно за Допълнителната разпоредба, с текстовете, които прочетохме и в ал. 2 и 3 след DRM да пишем „и/или други цифрови технологии”, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Аз имам въпрос. Дали има логика в това да посочим срок за въвеждането на друг закон? Защото така във времето можем много да се отдалечим. Той после може да се коригира, разбира се.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Това трябва да се сложи накрая или още тук.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Като този срок, разбира се, може да се промени, но да се фиксира срок все пак, да не се отправят намеренията в някакво безкрайно пространство. Какво бихте казали?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да запишем в ал. 2, където се казва „по ред, определен в закон, който ще бъде приет до еди-кога си”. Но до края на тази година законът трябва да се приеме, за да се започне работа.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: За да стане тази работа, трябва да има технологична стратегия за развитие на радиоразпръскването. Прав е директорът на радиото, като иска да се пише срок.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ:
Значи предлага се срок до край на тази година.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Това е абсурдно.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз разбирам, че срокът 2012 година е за DVD-T. А DRM и всички други REM-и нямат този срок, така ли?
КАМЕН РАНГЕЛОВ: Да.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре. Това е много важно.
КАМЕН РАНГЕЛОВ: Да запишем „до 2012 г.”, което значи, че може и по-рано.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Господин Атанасов, бих искала да кажа нещо. Само искам да обърна внимание, че правилно, както проф. Мирчев каза, такъв срок се записа и в Закона за електронните съобщения. Срокът чисто правно няма да има никаква последица. Абсолютно пожелателно е. Срокът е инструктивен, не е преклузивен, така че да не бъде спазен, няма реално да има никаква правна последица.
От друга страна, не забравяйте – обръщам внимание на народното представителство, - вие вменявате задължения на следващия парламент да приеме нещо, което според мене най-малкото не е подходящо в този момент. Още повече, че щом срокът е не по-късно от 2012 година, това е просто....
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Като гледам, 2012 година е извън мандата на всеки от нас.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да си остане така. Има още много да се работи на тази тема.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре, да не слагаме срок.
Ние приехме с 7 гласа „да”, без против и въздържали се новия текст на Допълнителната разпоредба.
Преминаваме към Преходните и заключителни разпоредби.
Има предложение на Иво Атанасов и Йордан Мирчев за преномериране – това е техническа работа.
Има едни текстове, които предлагаме устно и едни, които остават от текста на вносителя.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: А Допълнителната разпоредба става § 1. А Преходните и заключителни разпоредби вървят след това.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Преходните и заключителни разпоредби вървят от § 2 нататък.
Госпожо Драганова, Вие имате предложение по § 1. Работим със старата номерация.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Предвид на това, което е прието досега, не е приета логиката, която следваме. Оттеглям предложението.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Това е вързано с т. 5, това, което не беше подкрепено.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Точно така. Оттеглям го. Защото там ако са отпаднали, тук няма да можем да ги гласуваме. Ако там се приемат, ще ги подновим в залата.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен с нашето предложение за преномериране на параграфите, моля да гласува.
Гласували: за 4, против и въздържали се няма.
Приема се.
Вече работим в условията на падащ кворум.
Който е съгласен с текста на § 1 по вносител, моля да гласува.
Гласували: за 5, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 2. Има предложение на народните представители Драганова и Баташов.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Оттегляме го.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има предложение на Румен Ангелов, Димитър Димитров и Димитър Йорданов § 2 да отпадне.
Който приема това предложение, моля да гласува.
Гласували: за няма, против 3, въздържали се 2.
Не се приема.
Гласуваме текста на § 2.
Който е съгласен да подкрепим текста на § 2 по вносител, моля да гласува.
Гласували: за 5, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 3.
Има предложение на госпожа Драганова и господин Баташов.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Оттеглям го.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Гласуваме текста на § 3.
Който е съгласен с текста на § 3 по вносител, моля да гласува.
Гласували: за 5, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 4.
Има предложение на моя милост и проф. Йордан Мирчев. Това са писмени предложения, които заменяме с устното предложение, което сме ви раздали. Това е втората част от писменото предложение.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Имам питане към първата поправка. Явно текстът е заменен. Става въпрос за ал. 1 – „Българската национална телевизия има право да създава програми съвместно с други физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори в правна форма, регламентирана съгласно българското законодателство”. В предложението на вносителя е много добре казано.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Отпаднала е думата „обществени” по смисъла на закона.
ГРИША КАМБУРОВ: Аз имам още един въпрос – дали е оформено според българското законодателство? Дали да падне думата „българското”?
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Аз както разбирам нормата, вносителят има предвид, че няма значение, че може да участва физическо и юридическо лице, регистрирано под чуждо законодателство, но съдружието или формата, в която ще се сдружава с БНТ, трябва да е по нашето законодателство. Аз така го разбирам. Какво са имали предвид под „правна форма”, това е друг въпрос.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Няма начин да не бъде по българското законодателство.
ГРИША КАМБУРОВ: Коя правна форма?
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Може да е ООД, може да е събирателно дружество.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ако се сдружават примерно две организации, те трябва да бъдат под някаква правна форма, а не само да се съберат, да не са в правни взаимоотношения, а да са в съдружие. Смятам, че точно това се има предвид. И това е в текста. Примерно регистрирани в съдружие, за да влезе това съдружие във връзка с националната телевизия или радиото.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: То е казано в Закона за радио и телевизия и там всъщност е българското законодателство, което регламентира тази форма. Така че нека да си остане „по българското законодателство”.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Тук става въпрос за думата „правна”.
Българската национална телевизия има право да създава програми съвместно с други физически и юридически лица в правна форма. Те са го подчертали това нещо. За това става въпрос. Тоест да бъдат в съдружие, което е изградено в някаква правна форма. Може да се съберат две-три организации, които не са в съдружие, не са в правна форма. Затова са казали „в правна форма”.
ЙАРДЯН МИРЧЕВ: Самият управителен съвет ще определи формата на сдружаване. Сдружаването е регламентирано в Търговския закон. Не може да има сдружаване извън Търговския закон.
КАМЕН РАНГЕЛОВ: Може да е само сдружение.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Правна форма – може да е ООД. Правна форма има значението да създадеш акционерно дружество ООД и т.н. Правна форма е термин.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Аз мисля ,че трябва да си остане.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Правната форма за какво се отнася?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: То е ясно. Мисля, че добре са измислили хората думата „правна”. Оставете я така, не я закачайте тази дума.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Текстът е писан от БНТ.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен да приемем онези промени, които сме направили с проф. Мирчев, моля да гласува.
Гласували: за 6, против и въздържали се няма.
Приема се.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Пише: Физически и юридически лица и радио или телевизионни оператори. Тук е само „и телевизионни оператори”. Извинявайте, разбрах го.
И второ, в т. 3 трябва да бъде: „след одобрение на съответния управителен съвет”. Така трябва да бъде. А тук е записано: на съответните управителни съвети.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: В ал. 3 става дума само за един генерален директор и за една медия, затова да бъде |”след одобрение на управителния съвет”.
Имаме още предложения с проф. Мирчев – точки 1.2, 1.2.1.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Те променят реално текста на вносителя.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Погледнете предложенията, които сме направили с проф. Мирчев на стр. 12. Моля да ги прецените.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Онова, което беше направено и това, което го има тук.
Както в чл. 47а ще отразим гласуването, а което липсва, ще го вземем от нашето предложение по § 4.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен с писмените предложения, които направихме с проф. Мирчев, които са на стр. 12 и 13, моля да гласува.
Гласували: за 6, против и въздържали се няма.
Приема се.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: В § 4, в т. 3 на вносителя се изменя чл. 62, т. 3 от Закона за радио и телевизия. В ЗРТ в § 5, ал. 6 има позоваване на чл. 62, т. 30, като изцяло се изменя съдържанието й. Би трябвало § 5, ал. 6 да отпадне, защото вече няма да кореспондира с връзката, която се прави с т. 3. Трябва да отпадне § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за радио и телевизия, действащ в момента, ал. 6. Текстът гласи следното: „Ако управителните съвети на БНР и БНТ вземат решение, програмните съвети могат да осъществяват дейността си при условията на чл. 62, т. 3”. И тъй като чл. 62, т. 3 досега уреждаше тези експертни консултативни съвети, а сега вече урежда нещо съвсем друго, тази препратка става безсмислена.
ГРИША КАМБУРОВ: Колежката предлага в т. 3 да има две изменения: първото изменение – чл. 62, ал. 3, т. 3 да се изменя, както е записано тук, а второто ,че § 5, ал. 6 се изменя.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Всъщност се добавя към т. 3, че § 5, ал. 6 се отменя.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Защо трябва да отпадне.
ГРИША КАМБУРОВ: Защото се изменя смисълът.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: И няма към кого да го препратиш.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това ще го подложа отделно на гласуване.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: То е технически.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Говорим за отпадане на т. 3 от § 4 по текста на вносителя.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Става въпрос текстът на т. 3, както е по вносител, да стане ал. 1, а ал. 2 да стане, че § 5, ал. 6 от Закона за радио и телевизия се отменя.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 6, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има предложение на Румен Ангелов, Димитър Димитров и Димитър Йорданов за отпадане на § 4, т. 6.
Който е съгласен да отпадне т. 6, моля да гласува.
Гласували: за няма, против 6, въздържали се няма.
Не се приема.
Има думата госпожа Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Колеги, взимам думата за допълнителното предложение, което правим с господин Баташов. То е антидискриминационно, консултирано е с юристи. Считаме, че по този начин защитаваме антимонопола, да не може един собственик да има много маскери програми и т.н. това е в общи линии предложението и затова е направено.
Само уточнявам, тук може би не е много добре изписано, че искаме да се създаде към т. 6 нов § 37б, нова т. „в”, а следващата става т. „г”.
А следващото предложение е да се създаде т. „г” в ал. 3.
Става дума за това едно предприятие да не може да има повече от три маскери програми. Защото в момента в Комисията за регулиране на съобщенията ще се раздадат доста аналогови честоти и нищо не пречи един собственик да започне да си купува програми или по маскери затова, че си има лиценз след 2010 година, да има 5, 6, 7 и т.н. програми. Всъщност това удовлетворява, че един собственик не може да има повече от 3 маскери програми. Други, качени по общия ред, може да има. Но повече от три маскери да не може да има. Тъй като знаете, че Комисията за регулиране на съобщенията сега като е подало честотите и това колко програми може да има един мултиплекс, ние говорихме при промяна на закона за четири програми на един мултиплекс, а сега се говори за 6 до 10 , в зависимост от подвижността на програмите. Ако са спортни, ще бъдат по-малко. Ако са само филми и статични новинарски програми, ще бъдат повече.
Така че един собственик да не може да има повече от три маскери програми. Защото трябва това, което изменяме сега в Заключителните разпоредби...
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: ако може някой да каже колко все пак са тези програми, които биха се възползвали от този текст.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Всички, които имат лиценз.
ГРИША КАМБУРОВ: Едно допълнение искам да направя, което госпожа Драганова пропусна. Говорим за три маскери на едно юридическо лице или свързани с него лица на първия етап и също толкова бройки на втория етап. Не говорим за три за двата етапа. Това беше важно изясняване.
А колко програми ще има един мултиплекс. Съгласно конкурсната процедура, която Комисията за регулиране на съобщенията е обявила, те ще бъдат във формат ем пег 4 и ще бъдат по 6 програми – това е по информация на Комисията за регулиране на съобщенията. Не могат да бъдат 10 и повече.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Въпросът е има ли опасност от това задръстване, за което госпожа Драганова е внесла тези предложения? Или нямаме информация? Те ще ги изкупуват, но за да ги изкупуват, те трябва да съществуват.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Нали Комисията за регулиране на съобщенията раздава такива честоти в момента?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Колко такива честоти има?
ГРИША КАМБУРОВ: Комисията за регулиране на съобщенията е написало на страницата си колко честоти има. Но тук говорим за цифрови. Комисията за регулиране на съобщенията в момента прави процедура за аналогов конкурс в определени градове. Така че не може да има релация между едното и другото.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Става въпрос за броя на програмите. Наистина Комисията за регулиране на съобщенията взе решение да използва АБС-стандарта М ПЕГ 4. Но трябва да се има предвид, че по стария стандарт АWBТ, който използва М ПЕГ-2, един мултиплекс може да носи най-много четири до пет програми. Сега при М ПЕГ- АВС с 50 процента може да качи програмния ресурс, което значи 6 програми, 7 на границата.
Тук трябва да се има предвид едно – че това решение на Комисията за регулиране на съобщенията, използвам случая да го кажа сега, е свързано с приемника. Приемникът не струва 50-6- лв., а струва 250 лв. И как ще стане тази работа по-нататък с покритието по население, на мене не ми е ясно, а и на тях не им е ясно.
Но искам да ви кажа, че повече от 6-7 програми на АВС от М ПЕГ 4 не може.
СИЛВА ЗУРЛЕВА: Мисля, че в това предложение на уважаемите народни представители се защитава нещо друго.
Аз не оспорвам това, което се каза, далеч съм от тази мисъл. Но предложението по същество е следното. Въпреки че аз съм представител на една телевизия, която ще бъде ограничена, го подкрепям, защото вие правите нещо, което е за години наред, създават се рамките на нашия бизнес. Това предложение на практика ограничава монопола, то е антимонополно предложение. Защото никой от големите оператори не може да има на първия и на втория общо 6 маскери.
За това става дума. Защото вие и аз разсъждаваме от гледна точка на сегашната ситуация. Но вие създавате рамка за 10 години и повече напред. Представете си, че за пет години телевизиите, които имат маскери, започват да се изкупуват помежду си или да се обединяват. Теоретично може да се окаже, че на пазара ще има господстващо положение един оператор, независимо как се казва той.
Затова от гледна точка на бизнеса аз подкрепям това предложение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Колеги, искам още аргументи. Защото не смятам, че сме привърженик на монополизма, ако гласуваме против.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ние с тези текстове, които гласувахме, не решаваме ли вашите проблеми?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Не.
ГРИША КАМБУРОВ: Текстовете в ал. 4, които подкрепихте, предложени от Иво Атанасов и проф. Йордан Мирчев, регламентират максималния брой на маскери на двата оператора на първия етап и на втория етап. Но те не регламентират дейността на други оператори извън тези двата.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: С оглед двата оператора въпросът е решен и то много добре.
СИЛВА ЗУРЛЕВА: Това е точно така, както Вие казвате. Но ние тук говорим за бъдещото развитие на нещата. Просто защото вие създавате една антимонополна рамка, ако се абстрахираме от бъдещите оператори. Но ние не знаем утре кой, кого и как ще изкупи и как ще се слее. Може да се окаже, че наистина теоретически е възможно един да има монополно положение. Няма значение как ще се казва той. Това е смисълът на антимонопола – поне да има някакви правила на този пазар.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Откъде ще ги изкупи? Колко аналогови оператори има ,които да отговарят на това условие? Нека да ги кажем по име. Колко са всъщност? Не са хиляда, не са и 10.
ГРИША КАМБУРОВ: Може ли пак да обясня. Има някакво объркване.
Забравете процедурата, която в момента Комисията за регулиране на съобщенията извършва за аналогово лицензиране. Тя дори да има някаква скрита корелация със секторите ,които бяха приети през месец февруари, това е едно.
Тези текстове искат да кажат, че едно лице – юридическо или свързаните с него лица, не могат да имат повече от три програми за задължително разпространение, тоест със статут маскери. Това е на първия етап – 3 и на втория етап – още 3.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Идеята на тези текстове в крайна сметка е - може би колегите са го обяснили, много се извинявам, че закъснях – повече от три програми на един оператор или свързани с него лица да не могат да бъдат качвани от едно предприятие, когато те са задължителни.
Тоест законът казва: на първия етап задължително трябва да се качат еди-какви си програми. Плюс това трябва да се качат още еди-какви си програми. Тоест в рамките на тези, които са задължителни по закона, предприятието не може да качи повече от три програми на едно или свързани с него лица.
Това е с цел някои от предприятията задължително да не получи по-голям дял от пазара. Вече е ваша преценката дали това е правилно или не.
Това е предложението в случая, с оглед запазване на известен паритет и правила, свързани с осигуряване на условия за лоялна конкуренция. Тоест никой да няма възможност да качи повече от три оператори и от гледна точка на рекламен пазар, и от гледна точка въздействие върху общественото мнение.
Така че ваш е въпросът дали вие ще приемете тези текстове или не.
ГРИША КАМБУРОВ: Искам само да допълня колегата Трифонова, тъй като господин Атанасов помоли за допълнителни мнения. Това решение не е експертно. Това решение е политическо управленско, с оглед създаване на определени условия за развитие на средата в бъдеще.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Не се ли опасявате ,че след като половин час ни убеждавате да подкрепим това предложение, утре ще кажете: защо го подкрепихте!
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Но тук има протокол, господин председател.
ГРИША КАМБУРОВ: Никой от нас не е казал, че трябва да бъде подкрепено.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз говоря за утре.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Колеги, става въпрос за следното. Идва човекът хикс отвън, с много пари, както бяха купени някои от големите оператори. И той изкупува и BtV, и Нова телевизия, и всички, които са по маскери. И изведнъж, видите ли, той става собственик на всички телевизии и става монополист напред във времето. За това става въпрос. Не за сегашното положение.
Дали ние ще дадем възможност на някой да стане монополист в бъдещето – след пет, десет години и т. н?
Примерно може да дойде някой като Мърдок да купи всичките телевизии, той да стане собственик и той да командва примерно каква да бъде политиката на тези телевизии и във всякакъв смисъл общественият живот в България.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожо Драганова, това може да се случи и след качването на цифровата платформа. BtV и Нова телевизия са се качили на цифрова платформа с по няколко програми, идва еди-кой си и ги изкупува.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Но той няма да има право. Това условие ще му забранява да го прави.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Защо няма да има право? Говоря след като са се качили.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Пак няма да има право.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли още аргументи или да гласуваме?
Госпожо Драганова, Вие като вносител имате много стабилно становище по въпроса. Аз искам да чуя още аргументи. Това е много важен въпрос.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Аз имам един въпрос към юристите. Това, което в момента обсъждаме, как кореспондира с директивата за универсална услуга? Имам нещо, което си бях отбелязал и ми е много интересно да го разбера. Защото този закон в голямата си част кореспондира с тази директива, а тя е задължителна.
Въпросът ми е: конкретният проблем как кореспондира с тази директива?
ЗИНА ТРИФОНОВА: Това е един изключително интересен въпрос.
Директивата за универсалната услуга в рамките на електронните съобщения предвижда, че държавата може да осигури мерки да задължи предприятие, осъществяващо електронни съобщения, задължително да пренася програма, която е обществено значима за обществото. Вероятно точно този текст имате предвид.
В случая малко е изместена тематиката, дотолкова, доколкото това, което Вие казвате по реда на предоставянето на задължения за изпълнение на универсална услуга може да стане за предприятието значително въздействие върху пазара. Докато в случая по силата на закона българската държава определя, че определени програми на определени оператори следва да бъдат със статута на маскери за етапите на прехода между аналогова и цифрова телевизия.
Логиката по-скоро на тези Преходни и заключителни разпоредби е във връзка с Преходните и заключителни разпоредби на самия Закон за радио и телевизия, който определя, че тъй като има играчи на пазара, които вече са се наложили със своите програми, българското общество не би могло да бъде лишено от тези програми и не следва да бъде лишено. Поради тази причина наложи маскери.
Поради същата причина сега се налага и това допълнение, предвид на обстоятелството, че при различните модели на цифровизация на телевизията единият от тях позволява не да се отдели, както в българското законодателство чисто политически се отдели оператор на програма от оператор на мрежа, от оператор на мултиплекс. Има различни модели, които предвиждат – съществува такъв европейски модел, който казва, че би могло да се съчетават двете неща, тоест операторът на програмата да бъде този, който ще бъде и на мултиплекса.
Българската държава реши да постъпи по друг начин, с оглед гарантиране на лоялна конкуренция и отваряне на пазара.
Същевременно с това има оператори, на които разрешенията за ползване на радиочестотен спектър приключват след 2010 година, когато стартира процесът на цифровизация и ще се наложи на тези оператори, въпреки че имат честоти, да им бъдат отнемани честотите, въпреки че те разполагат с тях за по-дълъг период от време. Поради тази причина българската държава предлага те да бъдат компенсирани, като част от техните програми бъдат гарантирани със статута на маскери. В този смисъл универсалната услуга малко се разминава.
Няма пречка оттук нататък, след като Комисията за регулиране на съобщенията като компетентен регулатор в далекосъобщенията установи, че е налице предприятие със значително въздействие върху пазара, което разполага с мрежа, чрез която може да извършва дейността си, да му възложи, освен тези, които са предвидени екс леге като програми, ако има такава програма, съвместно със Съвета за електронни медии да възложи разпространяването на програма, която е от изключително значение за обществото.
Но това е нещо свърх това, което е регламентирано в закона.
Логиката в момента по-скоро е била свързана с компенсацията на тези, които имат радиочестотен спектър, предоставен добросъвестно от държавата, и с това, че осигурявайки цифровизацията, те ще бъдат ощетени, взимайки им честотите.
Това е причината изобщо за този статут на маскери в момента в Преходните и заключителни разпоредби на закона, който е представен на вашето внимание. А в случая се говори за това, че тези мъскери не бива да бъдат прекалени и едни за сметка на други, а да се осигури възможност за честно състезание между самите тях, дотолкова доколкото не се превърнат изведнъж всички програми като собственост на едно и също лице. Тогава за какъв плурализъм на мнения би могло да се говори например?
Това е един много сериозен въпрос и той е свързан с концентрацията на медиите. В смисъл, че много лесно би могло да се манипулира общественото мнение, ако е налице само един собственик на всичките тези медии.
Така че това ограничение, което се предлага в случая от госпожа Драганова, има своето основание. Разбира се, това е въпрос на политическо решение.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Аз много Ви благодаря, госпожа Трифонова, за изчерпателния отговор. В последно време европейски държави точно с тези закони, които са приели в техните си държави, мисля, че става въпрос за Чехия или Полша, или за двете и още няколко държави, имат проблем. Да не направим и ние като законодатели някаква грешка, така че да се санкционира България. Защото в този закон има един член, който пропуснахме много бързо – как един, който има маскери, след това с друг прави различни програми, а другият, който прави програмата съвместно, няма маскери и как ще получи достъп за излъчване на програмата. Едни такива интересни текстове, които гласувахме в нашия закон.
Аз поради тази причина попитах как кореспондира с директивата. Изчетох я много внимателно. И понеже някои европейски страни имат проблеми с това законодателство, да не би да сбъркаме.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господин Аблеким, аз мисля, че няма да сбъркаме. Защото всичко, което е антимонополно и антидействие, което защитава интересите на сектора, не смятам, че може да създаде проблем. Напротив може би ние единствени ще сме се сетили да създадем такова правило.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да отиваме към гласуване. Това, което се създаде у мене като позиция в резултат на дискусията, е, че има аналогови лицензии, които изтичат през 2010 година и че държавата чрез този закон се опитва да компенсира донякъде неудобството на тези оператори, чиито лицензии трябва да бъдат прекратени. Но в същото време с оглед на плурализъм, на многообразие, на демократичност и т.н., принципи, които сме прегърнали може би вече 20 години, госпожа Драганова предлага един оператор да може да качи по силата на правилото маскери до три програми. Ако иска да качи повече от три, да се явява на конкурс.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: На първа вълна три и на втора три.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Един оператор да качи шест, така ли?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Не, на първа вълна има право на три и на втора вълна - на три.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Три и три са шест.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Шест, но в различно време.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Много е шест.
Предполагам, че всеки от вас е изградил позицията си по този текст, който обсъждаме вече толкова много време. Подлагам на гласуване предложенията, които са внесени от госпожа Весела Драганова и господин Андрей Баташов.
Който е съгласен с техните предложения, моля да гласува.
Гласували: за 6, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Гласуваме целия § 4, с предложенията, които приехме, направени от проф. Мирчев и моя милост писмено, направени от проф. Мирчев и моя милост устно, отхвърлени предложенията на тримата депутати Ангелов, Димитров и Йорданов и приети предложенията на Драганова и Баташов, целия § 4 с всичките тези промени, които вече гласувахме.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Искам да взема отношение по § 4 на вносител. Само искам да обърна внимание на народните представители по § 4, т. 5 – за създаване на ал. 7 в чл. 105 от Закона за радиото и телевизията. Само обръщам внимание, няма да споря дали е правилно или не това, което се предлага.
Обръщам внимание, че този спор го водехте и на предишното заседание, когато приемахте последното изменение в Закона за радиото и телевизията. Касае се за ограничението, което го има и в момента и което тогава се разшири, чене могат да се издават лицензии на юридически лица, които са съдружници и акционери.
Обръщам внимание, че ако се приеме т. 5 от § 4 – това ограничение да не се прилага, трябва според мене да се каже какво става със заварените производства, които сложихме тогава в Закона за радиото и телевизията за пререгистрация, процедурата по чл. 116. Ако са приключили – окей. Само че тук няма такава информация. За кой ще важи това ограничение?
ГРИША КАМБУРОВ: С измененията на Закона за радиото и телевизията разписахме на Съвета за електронни медии няколко процедури, които вече би следвало да бъдат завършени. Това са процедурите при иницииране на цифровите конкурси, които Съветът за електронни медии все още не е започнал, няма издадени такива решения, и процедурите за вписване в новия регистър.
Доколкото имам информация, към вчерашна дата СЕМ е заличил около 170 оператора, които не са си подали в срок информацията. И до дни би следвало тази информация да бъде на сайта на СЕМ.
Така че аз не виждам защо нямаме започнали процедури. Все пак законът върви от този момент насетне. Става въпрос по досегашния ред.
Второто нещо. В СЕМ се води доста широка дискусия по тези текстове и обяснявахме как на фондовата борса всеки може да си купи акция.
Така че аз затова предлагам тези текстове да бъдат подкрепени. Защото де факто към настоящия момент би следвало на две трети от големите медии в България да им бъдат отнети лицензиите именно на това основание.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Но трябва да го кажем.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Нека малко да коментираме, господин председател.
Аз се притеснявам, че ние дадохме ясен знак със Закона за радиото и телевизията, че все пак ние сме политици и че ако това нещо го допуснем, можем да бъдем обвинени в личен интерес или в нещо, което не би ми се искало в края на един мандат да ни бъде приписано.
Така или иначе Законът за радио и телевизия ще бъде променен към края на 2009 година, защото ще има и други изисквания, на които ще трябва да отговорим чрез промени. Дайте да не правим през един закон нещо, което сме отхвърлили само преди два месеца. Един вид сега са били по един ред, а отсега нататък – по друг ред. Ние им даваме възможност сега на другите да бъдат по друг ред. Защо не го направихме тогава?
ГРИША КАМБУРОВ: Госпожи и господа народни представители, аз искам само да отбележа, че досега е имало ограничен аналогов ресурс, когато медиите са били ограничено множество. Сега има други технологии и този ресурс ще се умножи най-малкото по шест.
А с тази разпоредба ние възпрепятстваме по един или друг начин големите, световно наложени корпорации, които се продават на фондовата борса, да не могат да участват в тези конкурси.
Тоест ние слагаме едно ограничение пред играчите, които притежават ноу хау и капитал, да влязат на българската територия.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Да, господин председателю, обаче има и друго. Ние сме им дали по един ред, а сега изведнъж даваме другия ред, срещу който всъщност сме били само преди два месеца – да не може да участват оператори, които имат такава дейност. Наистина не може в рамките на два месеца да имаме две различни мнения.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз трябва да дам становище на Комисията по транспорта и съобщенията, което председателят на Народното събрание само го препраща в Конституционния съд. Така че след празниците в нашата комисия отново ще има дискусии по тези въпроси. Така или иначе ние сме задължени по закона да дадем становище. Казвам ви го само за информация днес.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз искам да припомня, че преди два месеца, госпожо Драганова, ние не бяхме против тези определени текстове за ограничения във връзка със съдружници, притежаващи рекламни агенции. Нашето опасение беше, че в един предизборен контекст, ако ние си позволим по инициатива на народен представител да премахнем тези ограничения, това би се изтълкувало вече като едва ли не някакъв личен интерес.
Но тъй като тук имаме текст на вносителя, който Министерският съвет внася, аз намирам за удачно, че мога да подкрепя този текст, защото той е внесен от Министерския съвет. Всички признахме, че тази норма е остаряла, но не намерихме достатъчно кураж да направим това на финала на нашия мандат.
Така че ако държите, аз ще подлога ал. 7 от § 4, т. 5 за отпадане. Като искам да ви припомня ,че предложения за отпадане могат да се правят и в пленарната зала на второ гласуване.
Професор Гайдарски, заповядайте.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Искам само нещо да допълня. Когато се внася нещо от Министерския съвет, това означава, че то е съгласувано по всички нива на всички министерства. И това са становища, които са дадени от техните правни дирекции.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Не е съгласувано, д-р Гайдарски.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Как тогава ще внесено от Министерския съвет, без да бъде съгласувано? Това не е възможно. Абсурдно е да се мисли, че може да бъде внесено нещо от Министерския съвет, без да бъде съгласувано с всички министерства. Аз знам как стават тези неща.
Освен това искам още нещо да допълня. Ако евентуално ние сме сгрешили преди два месеца, защо трябва сега пак да сгрешим и да отидем, както каза проф. Мирчев, на Конституционен съд за разрешаване на проблема? Ние можем да го решим сега
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Бих предложил да преминем към гласуване.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Искам да направя реплика на господин Гайдарски. Държа да бъде записано това, което ще кажа.
Първо, ние не сме видели нито едно становище от нито едно съгласуване. Аз нямам. Значи нещо сме пропуснали. Не сме видели така или иначе на всичките ни заседания досега не присъстваше вносител да защитава законопроекта, включително в Народното събрание с големи мъки знаят как дойде.
И второ, все пак Министерският съвет се избира от Народното събрание, от това мнозинство. И ако Вие, господин председател, поемете Вашата част от тази отговорност, след като законопроектът е внесен от Министерския съвет, тъй като нашите министри са се възпротивили на заседанието, че така бързо и обточващо да минава, аз държа този текст да бъде гласуван отделно от другите текстове.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Точно към това искам да насоча вниманието на народното представителство и най-после да гласуваме.
Който е съгласен с предложението на госпожа Весела Драганова за отпадане на ал. 7 в § 4 – имате го на страница 12 най-отгоре, моля да гласува.
Гласували: за 2, против 5, въздържали се няма.
Не се приема. Остава този текст.
Който е съгласен с текста на целия § 4 с всичките промени, които гласувахме, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се.
Остават още два текста. § 5.
Има предложение от моя милост и проф. Мирчев. Има ли нещо по него?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Тъй като следващите ни предложения с господин Баташов са идентични в някои части, аз ви предлагам, ако гласуваме това предложение, нашето да се приеме по принцип и това да бъде редакцията – вашето предложение. Тъй като разликата тук е, че ние предлагаме 95 на сто, а вие предлагате възстановяване на сегашното положение, тъй като всички телевизии имат различно. Примерно BtV има 82 на сто, Нова телевизия има друго, Националната телевизия има към 88 на сто и може да се затрудни наистина цифровизацията с това 95 на сто.
Така или иначе Комисията за регулиране на съобщенията има задължението да установява какво е покритието. Единственото, което ни е водило, е това към аналоговите честоти на първата вълна да не би случайно да няма поне това покритие, което има в момента и изведнъж да бъдат изключени най-важните телевизии на някакво супер малко покритие от 50 процента от населението в тези оператори, които са в момента.
Аз смятам, че това е вашата логика – да бъдат взети на първа вълна аналоговите честоти, тогава, когато има поне това покритие към момента, което Комисията за регулиране на съобщенията би трябвало да възстанови – нали така, господин Мирчев, аз така го разбирам, тогава бих се съгласила да приемете по принцип нашето предложение, а да бъде във вашата редакция.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Смятам, че можем да предложим това предложение да го приемем по принцип.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Да, то удовлетворява и нас.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Относно покритието. При аналоговата телевизия покритието може да бъде много голямо, както при Българската национална телевизия то достига към 90 на сто. При цифровата телевизия нарастването на покритието е свързано експоненциално с нарастването на разходите. Затова при цифровата телевизия има непокрити райони, алтернативни начини за създаване на програмата.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз предлагам да приемем по принцип предложението на колегите Драганова и Баташов, току-що мотивирано.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има ли възражения по предложението което правим заедно с проф. Мирчев? – Няма.
Подлагам на гласуване първо предложението на народните представители Ангелов, Димитров и Йорданов.
Който е съгласен с тяхното предложение за отпадане на тези текстове, моля да гласува.
Гласували: за няма, против 7, въздържали се няма.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, което сме направили с проф. Мирчев.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се.
Две думи по предложението, което съм направил заедно с Лютви Местан, Георги Юруков и Камен Костадинов.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, искам думата по този текст.
Преди два месеца приехме Закон за електронните съобщения, внесен от Министерския съвет. Чета чл. 71, ал. 2 на Правилника за устройството и дейността на Народното събрание, в който се казва, че „Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приет на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват”.
В Закона за електронните съобщения има 10 или 15 страници, цялата глава втора „Регулиране”, раздел първи – „Комисия за регулиране на съобщенията”. Въпросът не е само дали са пет и дали са девет, а Законът за електронните съобщения, който е от компентентността на Комисията по транспорта и съобщенията.
Не възразявам против предложението. Но в името на доброто ни сътрудничество предлагам този текст съгласно Правилника да не се разглежда, да се проведат консултации и с третия участник в коалиционните споразумения, защото то е направено зад гърба му.
Комисията по транспорта и съобщенията малко е обидена от този текст, че е направен и от заместник-председателя на Комисията по транспорта и съобщенията. И след консултации да се внесе предложение към Закона за електронните съобщения. Това напълно съответства на Правилника на Народното събрание.
Не искам да казвам, но мисля, че в този закон не трябва да включваме текст, който да предизвиква проблеми по разглеждането на Закона за публичното радиоразпръскване в залата. Този закон няма нищо общо с чл. 22, с чл. 23 и т.н. Проблемът на Комисията за регулиране на съобщенията не е, че са пет, проблемът на Комисията за регулиране на съобщенията е, че членовете му не си говорят. Проблем на Комисията за регулиране на съобщенията са липсата на административен капацитет, но не че са малко членовете, а друго. За това има достатъчно много документация от Брюксел от последните дни.
Аз ви предлагам следното – да използваме правилника, да проведем коректни консултации, както по всички други въпроси са правени – изразявам това становище от името и на нашата парламентарна група. Тогава вече ще е възможно да намерим решение. Има още три седмици работа, да внесем коректно поправка в Закона за електронните съобщения. Това казва правилникът. Вие в края на краищата гласувате, но аз ще се възползвам от правото си след това да направя доклад до председателя на Народното събрание, ако евентуално ние нарушим този член. Правилникът в това отношение е категоричен.
И забележете – преди два месеца се предлага законопроект на Министерския съвет, там нямаше това нещо. Започна едно шушукане от пет да станат седем.
Ако аз знаех, че има такива предложения, щях да предложа въобще ротация на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, както е в Съвета за електронни медии, подобряване на модела за управление на Комисията за регулиране на съобщенията.
Въпросът не е само да променим от три на две, а резултатът да стане три на шест. Не искам да говоря по имена и т.н.
Аз мисля, че това е в духа на нашето сътрудничество, както сме работили досега коректно, да не създаваме проблем с този закон в залата и след консултации този въпрос да го внесем като поправки в Закона за електронните съобщения, което ще мине много бързо.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господин председател, уважаеми колеги! Дадох възможността първо да се изкаже проф. Мирчев, тъй като това е в обхвата наистина и на Комисията по транспорта и съобщенията.
Много неприятно беше в последната секунда да видим, че е направено такова предложение през народни представители. Би следвало това да е обект на вниманието на Тройната коалиция, каквато ще има след няколко дни. Като заместник-председател на парламентарната група аз съм известена за това.
Затова ви предлагам, господин председател, да оттеглите като първи вносител това предложение и въобще да не го гласуваме и да не поставяме под някакво условие разглеждането на този законопроект като цяло.
Знаем какво е желанието. Виждате, че от името на НДСВ няма вносител, няма човек в този колектив.
Аз попитах и Вас, господин председател, защо се прави това. Няма го господин Костадинов, не можа да ми се обясни. Явно, че има някакво обяснение, но то трябва да се даде на друго ниво.
Затова Ви моля да бъде оттеглено това предложение. В противен случай от НДСВ ще гласуваме против и вече на политическо ниво ще бъде поставен въпросът. Не е коректно поставен в този текст.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря ви, проф. Мирчев и госпожо Драганова.
Искам да припомня как в края на 2005 година със Закона за държавния бюджет беше променен Законът за радиото и телевизията. И ако тръгнем оттогава досега, ще видим много примери как с други закони са били променяни или нашия закон, или някой друг, който има различно заглавие от това което е заглавието на закона, който подлежи на изменение и допълнение. Така че не е прецедент в никакъв случай.
Аз не съм член на ръководството нито на партията, която представлявам, нито на парламентарната група, в която участвам и ще участвам може би още месец и нещо. Знаете, че съм си подал партийните оставки от всички партийни постове. Така че в никакъв случай моите съображения като вносител не са били политически и не са били съобразени с едни, други или трети квоти.
Ако си зададем въпроса кой има повече функции и задължения, кой има повече работа, дали Съветът за електронни медии или Комисията за регулиране на съобщенията, вярно, че ако бъдем искрени, ще отговорим, че Комисията за регулиране на съобщенията има много повече функции, най-малкото защото Законът за електронните съобщения е поне десет пъти по-обемист, отколкото Закона за радиото и телевизията.
При това положение аз питам дали е нормално Съветът за електронните медии да има деветима членове, а Комисията за регулиране на съобщенията да има петима членове. Според мене, ако бъдем откровени, ще кажем, че не е нормално органът, който има по-малко задължения, да има по-голям състав от органа, който има по-малко задължения.
Така че това е било моето съображение като вносител. Всякакви други консултации, които ще се правят, ето, чувам, че ще има двойна коалиция, много добре, нека се консултират, между комисията и излизането в пленарната зала това време трябва да се използва, ако ще се вкарва някакъв политически привкус в този текст, нещо, което не съм имал предвид, нека да бъдат направени тези консултации. Нищо не пречи приемането или отхвърлянето на текста, който сме предложили и върху това да се проведат или не консултации евентуално по персоналията на тези допълнителни предложения за попълване на състава на Комисията за регулиране на съобщенията, които ние сме направили.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Реплика. Ние не оспорваме и не коментираме дали са пет или девет. Например КЗК, които регулират цялата икономика на България, не са девет.
Дали ще има консултации и т.н. – това е отделен въпрос.
Аз казвам: това предложение противоречи на чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който ние сме гласували. Това предложение не е в обхвата на приетия законопроект на първо четене. Ето, подчертал съм го със зелено. И аз се възползвам от този текст.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Проф. Мирчев, кое противоречи, защото аз не мога да разбера? Съвсем не ми стана ясно. Предложението тук е вместо петима членове да бъдат девет човека. Такава всеобхватна комисия, която трябва да регулира дейността на една огромна структура, каквато е всички съобщения в България, да се състои от пет човека, ми се струва, че не е добре.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Законопроектът за публичното радиоразпръскване отново е свързан със Закона за радиото и телевизията.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Това си е друг закон.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Но управлението не е в обхвата на законопроекта на Министерския съвет, приет на първо четене в пленарната зала. Това е нарушение на правилника.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Аз мисля, че тук няма нарушение.
ЙОРАДН МИРЧЕВ: Ето какво пише.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Това тук е друг закон. И аз не разбирам за какво става въпрос.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложенията, които противоречат на обхвата на приетия на първо четене законопроект не се обсъждат и гласуват. Какво повече трябва да прочетем от правилника?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Аз не виждам нищо политическо в случая.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Става дума за това, ако наистина вървим само по правилника, че когато бъде приета на първо четене определена философия, то между първо и второ четене нямаме право да правим предложения, които са извън обхвата на тази философия. Този закон въобще не говори за членовете на Комисията за регулиране на съобщенията, защото те са извън обхвата на терминологията и на всичко, което този закон гледа и което Министерският съвет като въпроси е повдигнало. Тук извън обхвата на абсолютно всичко, извън обхвата на това, което Министерският съвет е казал, се прави едно предложение, което няма нищо общо с философията и е извън обхвата. Ние с тази точка нарушаваме правилника на Народното събрание. Нямаме право между първо и второ четене да правим предложения, които са извън обхвата на законопроекта.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз очаквах да се внесе и чл. 251 от Закона за електронните съобщения – за подслушването. Но явно, че не са се сетили.
Ние настояваме и ще държим да се прилага правилникът. Ние в момента не коментираме дали да са пет, седем или девет членовете. Но искаме да се приложи правилникът. Правилникът е категоричен. Ако вие го нарушите, ние съответно ще реагираме. Казвам ви го откровено.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, да преминем към гласуване. Явно, че не можем да застанем на една позиция всички присъстващи на заседанието в този момент, така че ще подложа на гласуване това предложение. Но искам да ви кажа, ако евентуално го приемем, да го приемем по принцип, тъй като Правната дирекция е дала една по-добра редакция на това предложение. Ако се приеме, тогава да включим текста на Правната дирекция по тези промени, които сме внесли с Лютви Местан, Георги Юруков и Камен Костадинов.
Моля, който е съгласен с това предложение, което сме направили, да гласува.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се няма.
Разбирам, че колегите от НДСВ не участват в гласуването, защото смятат, че този текст противоречи на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това е тяхно право.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Атанасов, аз утре ще внеса до председателя на Народното събрание доклад за грубо нарушение на правилника. Ако се приеме в залата, ще напиша доклад до президента за грубо нарушение на Правилника на Народното събрание в тази му част. Все пак искам да бъда коректен и да ви кажа ,че ще го направя.
Уважаеми дами и господа, остана да гласуваме целия § 5. Като предложението, което току-що подкрепихме, вие го имате във варианта на Правната дирекция. Това е последният текст, който ви е раздаден. Моля да го видите, за да го включим в този вид, в който го предлага Правната дирекция. Тя предлага промяна в § 5 и някои от предложенията да станат § 6 и § 7.
Който е съгласен с целия § 5, моля да гласува.
Гласували: за пет, против и въздържали се няма.
Приема се.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Аз излизам от залата в знак на несъгласие с това, което правите в момента.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на Правната дирекция за създаване на нов § 6.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 5, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поставям на гласуване § 7, че законът влиза в сила в деня на обнародването му.
Който е съгласен с този текст, моля да гласува.
Гласували: за 5, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това е приет и целият Закон за публичното радиоразпръскване.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, с това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16.35 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов