Запознаване на комисията с доклада за дейността на омбудсмана на Република България за периода юни 2005 – март 2006 г.

---

ПРОТОКОЛ 0 13

На 25 май 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по гражданското общество и медии при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Запознаване на комисията с доклада за дейността на омбудсмана на Република България за периода юни 2005 – март 2006 г.
2. Разни.

Списък на присъствалите членове на комисията и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Иво Атанасов.

* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добър ден на всички членове на комисията и гости на днешното заседание.
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на комисията.
Предлагам днешният дневен ред да бъде от една точка:
1. Запознаване на комисията с доклада за дейността на омбудсмана на Република България за периода юни 2005 – март 2006 г.
2. Разни
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Моля, гласувайте този дневен ред.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Запознаване на комисията с доклада за дейността на омбудсмана на Република България за периода юни 2005 – март 2006 г.
2. Разни.
При нас е омбудсмана на Република България господин Гиньо Ганев. Гости на нашето заседание са господин Метин Казак – заместник-омбудсман, господин Борислав Цеков – главен секретар, и госпожа Росица Тоткова – директор на Дирекция “Условия на живот”.
Това са гостите, които са ни представени официално.
Предлагам да дам думата на господин Гиньо Ганев да ни запознае с доклада на омбудсмана, който ни е раздаден и който се надявам, че всички вие сте прочели.
Заповядайте, господин Ганев. Имате думата.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Точно, както законът иска, на 31 март тази година институцията на омбудсмана внесе своя годишен доклад в Народното събрание.
Две изречения се налагат, за да се каже защо не е точно годишен докладът.
Законът за омбудсмана – мнозина от вас си спомнят – влезе в сила на 1 януари 2004 г. и започнаха едни мъчителни съгласувания за търсене на така наречения омбудсман. Аз бях избран през април и буквално в последния ден на предшестващото Народно събрание – Тридесет и деветото Народно събрание – на 18 май 2005 г. внесеното от мен предложение за правилник за дейността на омбудсмана беше разгледано и беше приет този правилник, като тогава се създаде и нормативната база. Той се публикува на 1 юни 2005 г. и оттогава досега – трябва да се каже – омбудсманът осъществява своята мисия. Така че докладът фактически е за малко по-малко време, но това не променя тенденциите, до които сме стигнали.
Целият този дебел материал, който сме предоставили на вашето внимание, няма смисъл да бъде възпроизвеждан сега, нито да ви чета неговата последователност. Ще си позволя с няколко кратки идеи да представя философията и на текста, а и на работата на самата институция.
Има няколко ръководни идеи в смисъла на омбудсмана. Това е гражданският контрол. Той се разпростира върху централните държавни органи и местните органи на власт и техните администрации. Освен това широко блюдо, законодателят прибави и една друга, трета, много важна зона за контрол от името на омбудсмана. Това е контролът върху тези лица, на които е възложено осъществяването на обществени услуги. Законът дефинира тези обществени услуги по един описателен начин и там е всичко: вода, канал, здравеопазване, образование и т.н.
Когато говорим за гражданския контрол, аз ще си позволя само едно изречение и то е във връзка с тази идея за философско-правно и политическото съдържание на идеята.
Гражданският контрол и въздействието върху дейността на органите на администрацията са една гаранция за демократичния и правовия характер на държавата, защото този демократичен и правен характер трябва и лежи върху две върховенства – върховенството на закона, но заедно с това и върховенството върху правата на човека. Не едното против другото, а само двете заедно.
Аз знам, че това, което казвам, е едно нарушение на естетиката на езика – две върховенства няма – но в този случай по-важен е смисълът, отколкото езикът.
И другото, което е важно, е, че омбудсманът разглежда и получава всякакви видове индивидуални жалби на гражданите. Откакто той има своята собствена сграда, е открита тази приемна всеки ден от 9,00 до 17,00 ч., но вън от това може да се поставят въпроси по телефон, по електронна поща, чрез обикновени писма. Всичко това е на разположение на гражданите и то се прави и расте непрекъснато.
Но другото е по-важно. За щастие в нашето законодателство се предвиди възможността омбудсманът да се самосезира. Тоест, да разглежда случаи, когато на небосклона се вижда една повторяема и упорита лоша администрация или явления, които придобиват тягостно отрицателно въздействие. Ще дам един – два примера: така нареченото топлинно счетоводство, оплаквания от топлофикацията, да не говоря за този регенеризиран вече случай за сметта на София, смъртта на Чората и т.н. За това – след малко.
Така че това второ поле на работата на омбудсмана да се самосезира придобива според мен много голямо значение и по-важно - когато той, натоварен с общественото мнение, което счита за справедливо и оправдано, по собствена инициатива приема, прави проверки и излиза с едно становище.
Идеята за институцията на омбудсмана лежи върху два стълба. Единият е неговата независимост. Вторият стълб е публичността.
Две думи за независимостта. Омбудсманът се избира от Народното събрание, но веднъж избран, той не се подчинява на Народното събрание. Той не е омбудсман от парламентарен тип, тоест при или на Народното събрание. Няма възможност нито да слуша и още по-малко – да се вслушва – в предложения на Министерския съвет. Те са негов подотчетен контингент, ако искате този криминогенен израз, и още по-малко на крясъците или пък шепотите на партии и централи. Никой няма право да му дава нареждания или пък да го инструктира. Гарантирам ви, че тази независимост е дух, който много ревностно се пази и ние сме чувствителни към всеки опит за обратното.
Но, когато се казва, че омбудсманът е независим орган, прибавям това, което според мен е най-важното и за което сме на тази маса. Той се отчита пред Народното събрание. Това е отчет пред Народното събрание, защото България е парламентарна република, властта произтича от народа и когато той не я упражнява пряко, неговите представителни органи, както знаете, избират органите, подчинени нему. Така е и с правителството и не само с него.
Така че омбудсманът функционира не като една свободна птичка в небето на България. Той трябва да знае да се връща в това гнездо, което е парламентът.
И сега въпросът, уважаеми господин председателю, който се поставя и тук, и пред вас, в тази комисия е: когато Народното събрание разглежда доклада на омбудсмана и това трябва да стане колкото по-живо, по-цялостно, по-интересно и ще бъде добре, след това то мисля, че не може да го одобрява или да не го одобрява. Какво значи това парламентът да каже: не одобрявам този доклад. Вие всички знаете колко сме чувствителни и към тази промяна в Конституцията, която написа този глагол – отчита се Върховният съд и парламентът му одобрявал доклада. Да оставим Конституцията на страна, но това е същият сюжет.
Модерният парламентаризъм и традиционният - аз се обръщам главно към моя приятел Любен Дилов – син – познава така наречената институция на дебат без гласуване. У нас това стои като идея за изслушването. Но, господин Местан, това не е развито достатъчно. Щом парламентът е националният форум, който разглежда всички проблеми на нацията, това не значи, че най-напред трябва да има едно проекторешение, една странна практика у нас до скоро, и, че ако няма такова проекторешение, не може да има точка от дневния ред. Нали въпросът е до дебата и решението да излезе от недрата на дебата, ако има убедителност, ако има нужда.
Тази страст повече не ни е необходима. Предлагам това да бъде осъдено във връзка с големия принцип на независимостта на институцията омбудсман.
Втората голяма същностна идея е публичният характер на омбудсмана. Тя е в неговата дефиниция. Всички други органи казват, че си служат с публичността, но там публичността е метод. Тук това не е така. И ние сме доволни, че в това време, през което функционираме, вече се създаде и публичният регистър, нормиран впрочем и от самия закон. Всеки, който подава жалба, получава номер на тази жалба и тя заживява един живот, контролиран от самите граждани. Така ще бъде и още повече, защото в много близко бъдеще то ще бъде достъпно и по Интернет. Така че публичността в двете й форми – информиране на обществеността и достъп на гражданите до работата на омбудсмана.
Аз смятам, че това е много съществено. Не говоря за тези издания, предвидени в самия закон, защото ми се вижда наивно. Издания ще има, те издават всички омбудсмани, търсят редактори, пишат сладкодумно. Но не това е важното.
Ще кажа едно просто изречение, не защото е модно. Дейността на омбудсмана е част от общата държавна политика на превенция на корупцията. И тук това звучи малко общо, защото както изобщо всичко около борбата срещу корупцията, е повече лексика, отколкото фактология.
Но Европейският съюз и в докладите на експертите на Европейската комисия, честно ви казвам, ние бяхме в Глава 24 “Вътрешна работа и правосъдие”, срещахме се отделно не един и два, и три пъти. Аз не искам да звучи самохвално, но текстът е този: “Сътрудничеството в правосъдието и във вътрешните работи – главата е наименована така – се казва, че омбудсманът е институцията, която има необходимия потенциал да бъде важен орган за контрол и наблюдение, включително и във връзка с корупционните случаи.
Ние говорим тук главно за корупционните предпоставки и за корупционната атмосфера.
Две думи по съществото на цифрите или на статистиката. Когато предадохме този доклад в края на м. март, общия брой на жалбите беше 1102 и понеже всеки ден това се развива и расте, госпожа Росица Тоткова току-що ми даде данните от тази сутрин. Жалбите вече са 1569, получени по всичките пътища на пристигането на жалбите – устни и писмени. Всички вече са в ход, разглеждат се, отговаря се.
Може би трябва да направя две класификации само условно. Голямото недоволство е свързано със собствеността, против начина, по който се върна или раздаде на новите или старите собственици земеделската земя. Вие сте народни представители. Сигурен съм, че няма избирателен район, където няма оплаквания от всичко това, което ние наричаме земеразделяне.
Има едно нещо, което си струва да бъде казано, защото и на мен като юрист ми е не само интересно, но и много тревожно. Не се изпълняват влезли в сила съдебни решения. На пръв поглед сякаш това е невъзможно. Общини, длъжностни места, получили изпълнителния лист с влязло в сила решение на съда, не го изпълняват. Тези жалби изведнъж не само правят тягостно впечатление, но впечатлението става още по-тягостно, защото те не са малко и ние правим вече не само едни юристи, изтъкнати общественици, защото това е един от най-вежливите начини да рушиш правовия ред, без да го укрепваш.
Има много социални въпроси, има въпроси за пенсии, възнаграждения за пенсии и т.н.
Аз искам тук да не се влиза в никакви подробности. В доклада те са изложени достатъчно изчерпателно. Но когато споменавах за неизпълнение на съдебни решения, може би е добре да чуете имената на няколко общини: Варна, Бяла, Стара Загора, Враца, Гоце Делчев. Много са и защо са” Защо е цялата тази скала на съдебната система, за да стигне до един акт на съда, влязъл в сила, и просто това да не дава резултати?
Няколко думи за това, което преди малко нарекох самосезиране или действие на омбудсмана по собствена инициатива.
Аз няма да ги изброявам, но нещата трябва да бъдат назовани. Когато се самосезирахме по въпроса за сметта на София, с едно вежливо съдействие на цялата администрация на Софийската община – това е факт – все пак се стигна до едни констатации, тягостно верни. Законови задължения не се изпълняват. Общината по предложение на кмета две години преди да изтече или да се изчерпа капацитета на едно сметище, трябва да е казала какво ще бъде следващото решение. Тя не е казала, не е прието нищо.
Така че нашето становище беше достатъчно ясно, адресирано към съответните органи, включително и до Главната прокуратура, каквото задължение ние имаме. Следим изпълнението на този недовършен проблем и трябва да ви кажа, че не след дълго време ние ще направим едно друго становище, което ще има и малко по-друга характеристика.
Вземете случая с убийството в Благоевград при задържането на Ангел Димитров, наречен Чората. Ние се самосезирахме, защото при нас имаше изключително много фактически данни. Направихме един анализ, базиран изцяло на международни конвенции – четири, пет на брой – на българския Закон за Министерството на вътрешните работи, за да стигнем до едно ясно заключение, че е употребено недопустимо насилие при задържането на този човек. Последиците са ясни и най-после мисля, че съдебната власт въз основа и на тези внушения образува един обвинителен акт. Какво ще стане по-нататък, ще трябва да се изчака.
Не искам да разказвам фактологии. Но какво е това с “Топлофикация”? Какво е това отношение между администрация и граждани? Един непредвиден в закона монопол да го създадеш, да измислиш някакви топлинни счетоводства и да дадеш задълженията на самата “Топлофикация” на тях?!? Те да казват: така казва топлинното счетоводство. Това са недопустими работи. Ние сме пред обявяване на нашите констатации и те няма да бъдат никак приятни и ще бъдат много конкретни и много точни.
Не говоря за това – но ще си позволя да го кажа малко по-откровено – че на законодателни релси е законопроектът за одобряването на общия градоустройствен план на столицата, разпределен е в комисиите. Изведнъж при нас пристигнаха много оплаквания. Хората са недоволни от това, че се намаляват в пъти зелените площи. Планът не предвиждал една защита на това. Когато се вгледахме в проблема, се оказа, че става дума за самия общ градоустройствен план.
Има едно европейско задължение и едно наше. Когато става дума за теми, които засягат околната среда – говоря общо – задължението е всичките 24 общини на София да са се запознали с този проблем. Направихме общи дискусии на три места. Идва новият главен архитект. Констатацията и обща. Изобщо населението не е запознато с този план.
Питам се дали Народното събрание трябва да премине към гласуване на този законопроект. Но ние ще направим своите заключения скоро. Ние не можем да се намесим в суверенитета на законодателната власт, но все пак тя е длъжна да се вслуша в едно обществено мнение, когато то е институционализирано, както иска законът и каквато е функцията на самия омбудсман.
Дотук с фактите.
Има два метода на действие, които мисля, че трябва да бъдат одобрени. Трябва да има едно взаимодействие между държавните органи. Когато ние подписвахме един протокол с министъра на правосъдието, то не беше, за да станем съучастници на неговите административни нарушения, а защото той е мястото, където са забранените зони – затворите като места за изтърпяване на наказания и другите места за арестите и за лишаване от свобода. Е, с този протокол омбудсманът получава пълен достъп, улеснява се неговата работа в закритите места и хората, за които знаем, че търпят много нарушения на собствените си права, като са невинни от друга гледна точка, ще имат своята защита.
Така направихме и с Министерството на земеделието и горите. Тъкмо поради многото проблеми, свързани със земеделското стопанство, ние сме много доволни от това взаимодействие. Нещата се разглеждат много директно и много непосредствено.
Тези два примера не изчерпват всички. Може би ще бъде интересно, тъй като сте парламентаристи, че ние подписахме два протокола и с парламентарни комисии. Едната комисия е Комисията за борба с корупцията, предстои подписването на такова взаимодействие и с Комисията по жалбите и петициите на гражданите, както и с Комисията по правата на човека и вероизповеданията. И това е естествено.
Всеки има своето място, обаче идват много случаи в парламентарните комисии, които не могат да правят конкретни проверки по силата на това, че те нито са толкова многобройни, нито имат такива задачи. Съчетаните усилия дават резултат.
Взаимодействието с гражданските организации, така наречените неправителствени организации, е много важно. Знаете, че българските фирми, предприемачеството, на което уж всички разчитаме, сега живее в един двоен сандвич. От една страна са други конкурентни и по-мощни организации, които го потискат, но и една лоша администрация, която не е намалила или облекчила лицензионния режим и, ако човек иска да се занимава с предприемачество, трябва да премине през една скара от административни изисквания.
Ето, че направихме един такъв съвет с тези съчетани усилия, за да може и там правата на човека, а и на неговите организации, да бъдат просто по-добре защитени. Административният капацитет на омбудсмана е достатъчен и вие ще чуете от мен нещо, което не всеки ден се казва. Ние имаме по щат 50 щатни бройки. Те не са заети всички и нямаме нужда от тях. Защото, когато има важни, сложни конкретни обстоятелства, ние правим по пътя на външните експерти групи с квалифицирани хора и тогава решаваме общо този въпрос. Примерът е ясен. Ако бяхме допуснали индивидуалната конституционна жалба в прекия й вид и Конституционният съд започне да се занимава с такива жалби, Конституционният съд трябва да има между 400 и 500 съдии. Това е смешно. Омбудсманът също трябва да се натовари с един чудовищен щат, без да има нужда от това.
Така че добре е, което казаха и от Европейския съюз, че днес институцията на българския омбудсман има пълен административен капацитет, функционира пълноценно и може да се справи с всичко това, което стои пред него.
Накрая сме си позволили в доклада много плахо да повдигнем някои въпроси, които са наречени “изводи и предложения”. Аз ще ви кажа само две от тях. Първо, имаме нужда от държавата, от административни правила – наричат ги вътрешни в Министерския съвет – за да може препоръките на омбудсмана, ако той е глашатай на справедливото обществено мнение, да бъдат чути и да бъдат изпълнени. С един министър можем да се виждаме на кафе, но разговорът не е кафеджийски. Той трябва да вземе акт от това, което му се казва. Ако не вземе акт, значи Министерският съвет трябва да задължи своите министерство и те да се съобразяват с мнението на омбудсмана.
Омбудсманът има това предимство, че няма пряка разпоредителна власт. Той има една по-голяма власт, тя е моралната власт. За да има морална власт, трябва да има влияние. За да има влияние, трябва обществеността да подкрепя тези усилия.
Ако разлистите аналите на омбудсмана в Англия, там ще видите, тежки думи. Ако един министър или високо длъжностно лице, господин Местан, е посочен в годишния доклад на омбудсмана, този човек не трябва да има повече нито административно, нито политическо бъдеще. Но в България при 353 партии аз не знам толкова лесно ли той ще бъде лишен от едно политическо бъдеще в една от многото роднински партии.
Това е докладът. Има предложения, когато се натъкнем на лошо функциониращи нормативни актове, да потърсим всички тези хора, които имат право на законодателна инициатива – народни представители – да се убедим заедно и да направим необходимото.
Накрая трябва да се благодари на българското Народно събрание, че прояви зрялост и с последните изменения на Конституцията, конституционализира функцията на омбудсмана така, както е направено в Европейския съюз.
Благодаря ви много.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Ганев!
Сега уважаемите народни представители имат думата за изказвания, въпроси, каквото преценят.
Ако някои от Вашите хора, господин Ганев, желае нещо да допълни, ще има такава възможност.
ГИНЬО ГАНЕВ: Може би първо народните представители да вземат думата и, ако се повдигнат въпроси, тогава ще се възползваме от така предоставената ни възможност.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата господин Трифон Митев.
Заповядайте, господин Митев. Имате думата.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Вече имах възможност в друга комисия да участвам в разговора, посветен на доклада на омбудсмана и основното, което искам да кажа, ще го кажа съвсем накратко.
Споделям изцяло идеята, че не е добре, ако Народното събрание или нашата комисия в случая взема решение или отношение “за”, “против” или “въздържал се” по представения ни доклад. Ще бъде полезно Народното събрание просто да приеме за сведение с необходимото уважение към институцията доклада. По този начин всъщност ще я представи и пред обществеността като една относително самостоятелна институция, от която днес обществото има нужда.
Второто, което искам да споделя, е, че действително в началото за обществеността, за много хора не беше ясно какво точно става с приемането на Закона за омбудсмана. Вижда се, че с усилията на господин Ганев и на екипа, с който той работи, за изминалото време тази неяснота вече я няма. Фактът с представените проблеми, които са постъпили от граждани, както и самосезирането по отделни проблеми показва това. Добре е да отчетем едно появило се и нарастващо доверие към институцията на омбудсмана.
Трето, оттук нататък действително стои въпросът какво от това? Какво правим нататък? Омбудсманът представя своя доклад, ще го представи и пред парламента. Остава другият въпрос: оттук нататък по конкретните случаи изпълнителната власт, законодателната власт и съдебната власт да имат своето отношение по отделни проблеми, които касаят съответната специфика. И, ако става дума парламентът да взема решения, той действително би могъл да вземе решение, но по отношение на собствената си работа или отделните комисии – по подобряване на някои законови текстове, свързани с проблемите, посочени от омбудсмана.
Така че с обсъждането на доклада на омбудсмана сега мисля, че нашата работа тепърва започва. Можем като комисия да излезем с препоръка както към себе си, така и към останалите комисии да разгледаме доклада и съответно да установим по-добра кореспонденция с институцията на омбудсмана, за да можем и ние да се самосезираме по проблеми, които са посочени в него.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Заповядайте, господин Местан. Имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин председател! Мисля, че това е първият годишен доклад на омбудсмана на Република България. За краткото време от конституирането се отчитат 1569 постъпили жалби.
От това как ще прочетем този доклад и изводите в него зависи дали жалбите оттук нататък – 1560, 2673 или бог знае какво число – ще бъдат жалби на надеждата или жалби на отчаянието. Аз бих искал това да бъдат жалби на надеждата, защото аз съм убеден, господин омбудсман, че в голямата си част това са жалби едновременно и на отчаянието, и на надеждата. Гражданите имат надеждата, че имат нов държавен орган, който би могъл да се застъпи за техните права, след като те са изчерпали всички други възможности.
Според мен правилният прочит на изводите в този доклад ще изпълни със смисъл съществуването на такъв орган и проблемът не е в това дали, приемайки за сведение, ако има някакъв проект за решение, че приема за сведение или няма никакъв проект за решение, по някакъв начин ще нагазим в територията на независимост на омбудсмана и ще дискредитираме по някакъв начин духа на закона, а вече и на Конституцията, това е важен въпрос и може би трябва да намерим най-удачната юридическа форма, в която да завършат или не, а може би няма нужда въобще да завършват тези дебати, може би завършекът трябва да бъде в своеобразна корекция на едни или други закони, защото това е смисълът на гражданския контрол.
Но по-важно е какви обратни зависимости може да породят тези изводи за нас като законодателен орган и за изпълнителната власт. Нека да не звучи куртоазно, но това е смисълът от съществуването на този орган и този граждански контрол, защото в момента, в който в доклада на един нарочен държавен орган ние прочетем, че не се изпълняват влезли в сила съдебни решения, то това какво означава? Това означава, че наистина няма върховенство на закона. Защо е цялата тази съдебна система, ако решенията на съда няма да се изпълняват. Това за мен е важен знак какво става, ако не се изпълни едно съдебно решение. Явно онова, което е предвидено да се случва, не е достатъчно, за да продължава да се случва.
В този смисъл определено смятам, че ако този орган съществуваше примерно от 1991 – 1992 г., вероятно щяха да бъдат много по-удачни поне някои от десетките – може би над 100 - изменения и допълнения на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Така че въпрос на политическа зрялост и на политическа отговорност е този доклад да не е приет само за сведение, а да видим какво следва оттук нататък.
И във връзка с изводите. Отправя ни се препоръка може би в устройствените правилници на съответни министерства или в някакви други актове, които уреждат вътрешните правила, да се съдържат текстове, които да пораждат малко по-ясни ангажименти на министри и на държавна администрация въобще, в това число и на местни органи на самоуправление, във връзка с едни или други препоръки на омбудсмана.
Аз гледам много сериозно на тази препоръка и струва ми се, че, ако не да имат императивен характер тези препоръки, бихме могли да помислим за нещо междинно, което, струва ми се, ще бъде работещо. Ако министър или председател на агенция или на който и да е орган, получава препоръки от омбудсмана, едно становище, неизпълнението на това становище или на тази препоръка трябва да се аргументира задължително писмено. Аз това бих предложил. Аз като министър трябва да го аргументирам задължително писмено. То не може да остане без последствие. Не мога да съм получил препоръката, да си затворя очите и да се направя, че няма такова нещо. Това не може да се случва, защото, ако това ще се случва така, възможно е и да го има в закона, но и да го има в закона, може би се нуждае от прецизиране така, щото да няма произволен прочит. Тук даже не може да има нито мълчаливо съгласие, нито мълчалив отказ. Тук задължително трябва да има писмена аргументация за неизпълнение на препоръката.
Струва ми се, че това предложение съдържа баланса между това, че омбудсманът не е поредният орган, който има преки изпълнителски или разпоредителски функции, но това е орган, чийто глас трябва да се чуе, чийто глас трябва да коригира властите – изпълнителна, местна и тези, които осъществяват обществени функции, нарочно делегирани от държавата. Тук предполагам, че се визират и някои организации, които изпълняват държавни функции.
Благодаря Ви, уважаеми колеги, за вниманието, с което ме изслушахте. Аз смятам, че истинският разговор за този доклад, разбира се, ще бъде във връзка с дебатите по обсъждането в пленарна зала. Но струва ми се, че този доклад трябва да бъде прочетен от всички органи, които в една или друга степен, в положителна или отрицателна посока са засегнати от изводите в този доклад и всеки от органите трябва да си е направил своите изводи и съответно да внесе корекции в духа на препоръките, които омбудсманът на републиката е отправил в този доклад.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Заповядайте, господин Маринов. Имате думата.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз също имам някакви идеи за подобряване на работата на институцията на омбудсмана, но ще се въздържа напълно от тях. Не мисля, че сега е мястото и времето. Ще се концентрирам върху това, което имаме като дневен ред и ще се опитам да бъда максимално полезен като оценка на доклада и на тази една година, тъй като аз съм един от хората, които винаги са защитавали нуждата от тази институция.
Бях особено загрижен, когато тя се появи и за начина, по който стартира. Ще бъда откровен. Не беше по най-убедителния начин стартирана работата на институцията. Забавянето на персоналния избор са омбудсмана на републиката създаде неприятно усещане у много от хората, които разчитат или дори прекалено много разчитат на тази институция, тъй като институцията на омбудсмана е късен плод на демократичното развитие на една държава и институционализирането пък е загадка за изключителни претенции на една демокрация към самата себе си.
Искам да отбележа нещо много важно, тъй като аз бях от хората, които останаха с горчив вкус от начина, при който стартира всичко: забавянето, преговорите и договорките относно персоналния избор. За една година ние можем да кажем, че институцията на омбудсмана се освободи от сянката на забавения персонален избор. Искам да го кажа съвсем убедено, така както убедено имах своите колебания в началото.
Много е важно да кажа от къде имам това свое убеждение. Един от критериите, които сам съм си изградил, когато става дума за определени институции, е оценката да се дава по това, което извършва по собствена воля или така нареченото проактивно поведение. Сега, когато има жалби, когато има реакции от страна на институцията, до голяма степен самият закон принуждава институцията да действа. Но там, където институцията или органът избира да действа, тоест, проактивното поведение е всъщност най-истинското лице. Това е Раздел ІІІ за самосезирането.
Ние можем много да говорим защо едно или друго не е направено, но когато видим по какви случаи е извършено самосезиране на омбудсмана, ние трябва да признаем, че тези случаи наистина отговарят на критериите, които самият орган си е поставил – наистина ли става дума за повтаряеми нарушения или, както е казано, за случаи с остро обществено значение. В този смисъл една от най-силните защити на институциите, на нейното навлизане във функциите и изграждането на традиция е самосезирането на омбудсмана по тези въпроси, които са изложени и включително и тези, които вече са започнали. Разбира се, като представител на опозицията, аз бих могъл да дам следния съвет. Говори се много как да се намери това златно сечение между специфичните правомощия, предписани на омбудсмана и същевременно как те не са достатъчни. Говори се за – смея да твърдя – неубедителната формулировка да се взимат за сведения. Това звучи дори леко обидно, ако трябва да бъда откровен поне в рамките на нашата комисия. Същевременно ние много добре знаем какво означава авторитет и влияние и как има определени институции, за които дори споменаването и намекът е достатъчен, за да има много по-голям ефект, отколкото други институции, които имат и права, и власт. На мен ми се струва, че когато става дума за определени случаи, заострянето на формулировката, раздразването на институциите, провокирането на институциите, които са отговорни или, които не са си свършили работата, ще доведе до увеличаване влиянието на институцията омбудсман. Фактически подобен тип малко по-безкомпромисни формулировки или отиване докрай позволява привличане на общественото влияние и същевременно наистина ще бъде невъзможно да се остави без отговор определен тип препоръка или дори провокация, когато “провокация” се разбира в чисто позитивен смисъл. Ето например – това ще бъде единственият конкретен пример, който ще използвам, тъй като сега не е мястото тук да обсъждаме конкретните неща, сами по себе си много интересни. Казано е, че омбудсманът на Република България застава на становището, че полицейските органи по случая с Чората са недопустимо превишили правата си и не знам как ще реагира Министерството на вътрешните работи. Но едно заостряне на формулировката, а да се каже след това и за специфичната “защита”, която беше предложена на тези недопустимо превишили правата полицейски служители, такава формулировка със сигурност ще предизвика реакция. Разбира се, това са думи на депутат от опозицията. Но аз виждам един от начините за развиване влиянието и авторитета на институцията тъкмо в това, че тя може да си позволява по-радикално говорене, тъкмо заради специфичната формулировка на правата, на правомощията на гражданския застъпник. Затова и в началото, и в края това, което наричаме гражданско общество, застъпникът на гражданското общество, разбира се, трябва да познава правото, но може да си позволи и формулировки, които да излизат, да са на границата – но не на границата, както казваше господин Румен Петков да действа полицията – а на границата на изразяването. Може да си позволи да бъдат освен прависти, както се казва, и философи на правото.
Между другото, едно от очакванията спрямо господин Гиньо Ганев е, че той е в състояние да говори за правото на едно надправно равнище, което между другото е комплимент. Само да не си помислите, че това е подозрение в напускане на сферата на правото в сферата на интереса. Аз се отнасям много сериозно към този доклад и към всичко, свързано с институцията на омбудсмана, защото това е традиция, която сега се създава пред очите ни. Смея да твърдя, че участваме в нейното изграждани и пак повтарям: това е една от институциите, които загатват за зрялост на демокрацията и от нейното функциониране и отношението към нея може да се съди за консолидирането на демокрацията на институциите в една особено пък млада демокрация, още повече ние създадохме нашата институция нарочно. Тя не израсна естествено от традициите на българското общество. Точно обратното. Затова си струва да я следим по-внимателно, защото фактически всички участваме в нейното изграждане.
Иначе обещавам много по-конкретни неща за дебата в пленарна зала. Благодаря. ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Малинов. Заповядайте, господин Местан. Имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин председател! Това няма да е класическа реплика на несъгласие. Напротив.
По-скоро искам да кажа, че не би следвало формата, начинът, по който омбудсманът ще постави един въпрос – остро, по-остро, крайно остро – безспорно това е предпоставка да събуди реакция. По-скоро онова, което исках да кажа, е, че трябва да има задължителна реакция на проблем, поставен от омбудсмана.
Сега ние в закона имаме един 14-дневен срок, в който съответният орган трябва да отговори на омбудсмана. Той е длъжен. Но законът спира дотук и не казва какво се случва, ако той все пак не отговори. И точно, защото законът не казва какво се случва, ако не отговори, има регистрирани случаи и на неотговаряне.
Това е моята реплика. Съгласен съм изцяло с Вас, че начинът, по който биха се поставили въпросите, могат да провокират задължителна реакция, но тази задължителност да бъде и законово регламентирана освен като задължение, а и какво произтича, ако не се изпълни това задължение.
Мисля, че това все пак е едно бяло петно в закона.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Местан. Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин омбудсман!
Аз преди всичко искам да Ви поздравя и да изкажа своето удоволствие от това, че имах възможността да бъда и на Вашето избиране, а днес да бъда и на първия доклад за дейността на омбудсмана. Искам да поздравя и Вашия екип за това, че за това кратко време, тогава, когато се създава традицията на институцията и длъжността омбудсман, успяха да изградят доверие в обществото, и гражданите да са запознати, че я има тази институция, че могат да се обърнат към нея и че могат да получат един адекватен отговор.
Имам лично впечатление от срещите си в тези област, откъдето съм народен представител. Петима човека са изключително удовлетворени и изразиха пред мен своята благодарност към тази институция, която аз изразявам днес в тази зала към Вас. Благодаря Ви, за това, че са взети адекватни мерки и е помогнато на хората, които са се обърнали към вас.
Надявам се все повече граждани у нас да се обръщат към институцията омбудсман и да бъдат удовлетворени от това, че тя ги защитава, с каквато цел всъщност е създадена тя.
Благодаря и за този изчерпателен доклад, който наистина е едно доста сериозно и интересно четиво. Но наистина аз съм съгласна и с господин Местан, и с останалите колеги, че само формалното приемане на доклада за сведение няма нищо да ни донесе. Може да бъде дадена една формулировка и тук, и в пленарна зала на Народното събрание, с която да се укаже, че няма намеса от страна на Народното събрание в тази институция, но всъщност работата започва оттам насетне. Какви са последиците от това, което Вие давате като ваша теза, като ваше виждане, като ваши предложения? Защото, ако наистина съответните институции не отговарят в този 14-дневен срок и ако това е от такава изключителна важност, както казвате, за земеразделянето, а всеки втори човек, който идва и при народния представител, точно за това сезира – че земеразделянето е направено неправилно или че комасацията не се случва или че му дават неправилни отговори и т.н., тогава за какво е тази институция?
Това е само един от примерите. Но, когато има масови оплаквания по даден въпрос и омбудсманът го констатира, какво следва оттам насетне? Народното събрание самосезира ли се, за да направи поправки? Съответното министерство самосезира ли се, какви са неговите задължения?
Ние точно това трябва да обсъдим и точно тези решения трябва да преценим как да бъдат взети, за да има последствия и наистина да има смисъл от всичко това, което прави институцията омбудсман. Защото тя защитава гражданството, сезира съответните институции. Но тези институции наистина трябва да вземат под внимание вашите решения и вашите тези, до които вие стигате от практиката и от това, което виждате при разглеждането на жалбите на хората.
Аз наистина пожелавам тази институция да продължи да се развива в този дух, както и досега и наистина хората да я възприемат като своя защитник срещу всеки и всичко, което нарушава техните права. Надявам се и ние като Народно събрание и всички институции да взимат под внимание това, което вие давате като констатация или препоръка и да създадем традицията, каквато има във всички европейски държави, традицията на институцията омбудсман.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
Заповядайте, господин Дилов. Имате думата.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! И аз искам да приветствам началото на дейността на институцията. То е изключително добро. Позволявам си да припомня онзи анекдот за фаталиста, който скочил от 25-ия етаж и, когато прелетял покрай 13-ия, казал: дотук добре.
Упрекът обаче не е към господин Ганев и към неговата администрация, а е една невъзможност да формулирам лично за себе си оттук насетне какво правим. Нашата комисия явява ли се водеща по смисъла на този доклад? Тоест, ние задължени ли сме да предложим проект за решение, защото тук има препоръка, който най-малкото е отправена към законодателите и това си е предизвикателство. Става дума за промяната на чл. 296 от Наказателния кодекс, тоест, за квалифицирания състав. Абсолютно смятам, че това е наложително.
Аз се връщам от една обиколка по Черноморието, ще имате възможност да видите и един филм, когато обсъждаме законопроекта за устройство на Черноморието. Там ще видите много случаи на драстично неизпълнение на влезли в сила съдебни решения. Просто драстични до такава степен, че човек зяпва и не знае какво да направи оттам насетне.
Това е моят въпрос, който предлагам на общо обсъждане. Безспорно да даваме общополитическа оценка или не, след като опозицията е толкова ласкателна към доклада, значи ясна е каква ще бъде оценката. Добра! Въпросът е наистина какво ще последва и специално в тази й част.
Така че, моля, господин председател, да ми отговорите, ако има отговор към момента. Ако сме водеща комисия, какво ще предприемем?
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Дилов-син.
Заповядайте, господин Близнашки. Имате думата.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа! По-малко от една година от създаването на институцията, след нейното учредяване и формирането на персоналния й състав, струва ми се, че сме склонни да се обединим около заключението, че институцията вече функционира пълноценно. Това е водещият извод, струва ми се, който се налага, защото това е една много сложна и деликатна институция. Тя неслучайно не беше възприета, макар че идеята се лансира. Тя не беше възприета през 1991 г., тъй като от формално-правна гледна точка трудно може да й се намери мястото в йерархията от държавни органи. Защото, ако всеки си гледа работата, ако всички институции функционират нормално, то тогава не би имало нужда въобще от съществуването на подобен тип институция.
В този смисъл искам да подчертая, че Народното събрание от предходния мандат намери едно вярно и сполучливо решение с избора на господин Гиньо Ганев, който като публична фигура придаде мащабност на тази институция, защото обикновено институциите са начинания в полза на една определена идея и от огромно значение е кои са личностите, които стават – така да се каже – носители на тези идея.
Така че до голяма степен този начален успех го дължим именно на персоната Гиньо Ганев, защото бихме могли да коментираме и точно обратния резултат при един несполучлив персонален избор преди по-малко от година.
В този мисъл става дума – пак ще подчертая – за една твърде сложна институция от гледна точка на нейните функции и предназначение, защото в крайна сметка тази институция осъществява връзката между правната държавност и социалната справедливост или, казано още по-разбираемо, това е институцията, която придава човешки облик на политическата държава в нейните взаимоотношения с гражданското общество.
Аз много се радвам, че господин Ганев формулира една много задълбочена теза, а именно, че омбудсманът е институция, която се явява орган на публичността, тоест, че публичността не е само метод на работа, а самата тази институция е орган на публичността. Струва ми се, че това е верният подход, защото става дума за една институция, която в крайна сметка е един социален отдушник в най-хубавия смисъл на тази дума. Защото у нас в социологическата литература това понятие придоби една доста сложна и спорна характеристика.
В този смисъл е много важно за нас да се опитаме в тези дебати, които предстоят, да формулираме верните заключения.
Аз съм категорично в подкрепа на формулата за приемане на доклада за сведение. Няма никакво пренебрежение в тази формула. Всъщност зад тази формула, класическа формула – бих казал – стои нещо друго – една гаранция за независимостта на институцията на омбудсмана, защото в крайна сметка Народното събрание си има своите помощни органи, които на основата на доклада на омбудсмана биха могли да вземат инициативата и да предприемат съответните политически инициативи.
От тази гледна точка аз бих пледирал за това комисиите на Народното събрание, всеки в своята област да си формулира заключение и по-специално това, което господин Ганев е въвел като споразумение чрез подписването на протоколи. Това е една практика, която би могла да доведе и до съответните законови изменения след натрупването на известен опит, защото е очевидно, че в едно демократично общество не може да има затворени, забранени зони за очите на обществеността. Както вече стана дума, за затворите, за местата за задържане и т.н.
Въобще не трябва да се опитваме на основата на един опит, натрупан в рамките на по-малко от една година, да стигаме до радикални или кардинални заключения. Смятам, че тази формула “приемане за сведение” е напълно уместна в случая. Жалко, че се увлякохме при последните промени в Конституцията, където на всяка цена се предвиди, че докладите трябва да се приемат, без да си даваме достатъчно сметка какво би означавало да не се приемат, което де факто води до бламиране на съответната институция.
Въобще в Западна Европа парламентаризмът има доста богато съдържание. Има дебати без гласуване, има и гласуване без дебати, когато става дума за персонални въпроси. Но у нас тази идея е много далече от практическата й реализация.
Така че нека да обогатим парламентарната практика с една такава формула и, така да се каже, чрез други средства и техники на парламентарна дейност да вземем инициативата за по-радикални изменения.
В заключение ще кажа, че много силно впечатление прави онзи извод, който дава Партньорската проверка от страна на представителите на експертите на Европейската комисия. Струва ми се, че, ако и други представители на нашата администрация широкия смисъл на думата, бяха намерили верния тон в общуването с представителите на Европейската комисия, а не бяха проявили някои особености и най-лошите черти на нашия национален характер, мисля, че в крайна сметка и оценката за България щеше да бъде значително по-добра, защото като цяло положението ни в сравнение с Румъния смятам, че е по-добро, а всъщност се стигна до една доста неприятна крайна оценка на европейско равнище.
Така че бих искал специално да благодаря на господин Ганев за начина, по който е водил тези разговори и за крайната оценка, поне за тази област, до която се е стигнало.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Близнашки.
Заповядайте, господин Ватев. Имате думата.
БОЙКО ВАТЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм много приятно изненадан от такова единодушие и единомислие в една комисия. Ще продължа с апологетиката, но ще бъда абсолютно кратък.
Наистина е свършена хубава работа и самата институция на омбудсмана е много по-близка до опозицията, отколкото до управляващите. Така че ние сме почти духовни роднини, защото те все пак се ровят в работата на тези, които вземат решенията, или на тези, които изпълняват решенията.
Но, за разлика от опозицията, хубавото на омбудсмана е, че някак си неговата работа е изчистена от партийните краски и от тази партизанщина, която при нас се проявява в различни аспекти – къде повече, къде по-малко – и сякаш внушава повече доверие, отколкото работата на партиите.
Затова аз искрено пожелавам успех на институцията омбудсман и наистина бих искал тази институция да бъде надежда за хората.
На добър час!
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Ватев.
Уважаеми дами и господа, господин Дилов, не сме водеща комисия по този доклад. Водеща комисия в случая няма, което означава, че докладът не е свързан с решение на Народното събрание. Най-вероятно това е така, за да не се накърни неговата независимост. Имам предвид независимостта на омбудсмана.
Това, което председателят на Народното събрание господин Пирински е написал до мен като председател на комисията, е, че след като членовете на комисията се запознаят с доклада, при необходимост по линия на комисията да бъдат предприети съответни действия въз основа на правомощията съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Тоест, ние можем да имаме инициатива за промяна на законовата уредба и не само този конкретен Закон за омбудсмана, но и по цялата тази палитра и то доста пъстра палитра от дейността на омбудсмана през изтеклата година, нещо, което виждаме достатъчно подробно указано в сериозния доклад на господин Гиньо Ганев, който предполагам всеки от нас е прочел внимателно.
Ще продължа с онова, което каза госпожа Драганова и господин Ганев сигурно ще се съгласи, че и ние като народни представители в някаква степен работим като омбудсмани, затова, защото в нашите приемни по районите идват десетки граждани и ни занимават с въпроси, които не зависят от нашия подпис, не зависят от нашата воля, не зависят от нашите решения, от нашите заповеди. Това обикновено са въпроси, които са свързани с кмета, който е избран мажоритарно, въпроси, свързани с председателя на общинския съвет, който се избира от самия Общински съвет, с ВиК, Енергото, което вече е частно, с “Топлофикация”, с канализация и т.н. институции, които късат нервите на гражданите.
В много от случаите ние като едни истински посредници се опитваме да влияем оплакванията на хората да бъдат решени чрез своя авторитет, а не чрез властта, която имаме. Нашата власт е в друга посока – законодателство и парламентарен контрол.
Така че проблематиката ни е, както се казва, до болка позната. Една голяма част от това, което е написано в доклада, ние го срещаме всеки ден в дейността си като народни представители. Наистина и при мен е така, а предполагам и при другите народни представители, мнозинството от жалбите са свързани с възстановяването на земите, на горите, безброй, безброй оплаквания има. Това явно показва, че този въпрос не само не е решен по най-добрия начин, но не е решен и по един изобщо добър начин.
И ние се срещаме с неизпълнение на съдебни решения. Понякога това сигурно обективно не е възможно. Да речем, съдът решава да се върне земята на еди кого си в реални граници в еди коя си местност. Но там поземлената комисия преди десет години е възстановила собствеността и е въвела във владение друг гражданин, който продава земята на трето, добросъвестно лице и не може да му се хване краят.
Или пък да вземем обезщетение за трудова злополука. Фирмата е в несъстоятелност, синдикът е разпродал каквото има, за да задоволи исканията на кредиторите. Стигнал е до някъде и няма възможност да се плати обезщетението на този гражданин. Но понякога, и това е вече въпрос на промяна на законодателството, което ние можем да инициираме, съдебните решения не се изпълняват поради ината на някой кмет, на някой началник, на ВиК, на някоя друга институция. И тогава, както каза господин Местан, законът трябва да бъде по-детайлен и по-категоричен. Да се запише в него какво става, когато не се изпълнява съдебно решение. Защото, ако няма върховенство на закона, може да се запитаме дали имаме изобщо държава на територията, която населяваме.
Така че това са две посоки, в които ние имаме възможности да обмислим и предложим било законодателни инициативи, било индивидуално, било да обсъдим някои неща в рамките на комисията и след това като група народни представители да внесем онова, което смятаме за уместно.
Не знам, господин Ганев, дали имате някаква форма на взаимодействие с тези омбудсмани, които се роят в общините. Знам, че те са нещо друго, но, така или иначе, те съществуват вече в много общини и може би с тях трябва да се работи, за да не тръгнат на сто различни посоки. Това е моят въпрос към Вас.
Иначе аз също бих подчертал, тази институция се изпълни със съдържание благодарение на личността на господин Ганев – една много подходяща фигура за този пост, благодарение на състава, който той подбира. Ето, виждаме тук кои са дошли от неговата администрация. Има служители, членове на ДСБ, ДПС, Новото време. От БСП няма човек още, защото смятаме, че действително тази институция трябва да бъде независима, не трябва да има партийна ревност. Аз много се радвам, че по този начин господин Гиньо Ганев е подбрал хората, с които ще работи.
Иначе аз също съм на мнението, че както са направили и други две комисии - Комисията по жалбите и петициите на гражданите и Комисията по правата на човека и вероизповеданията – ние трябва да приемем за сведение доклада и вече да си запазим правото за инициативи на база на всичко това, което е написано в доклада, което дискутираме, за което може би сега господин Гиньо Ганев ще отговори.
Благодаря за вниманието.
Заповядайте, господин Ганев, имате думата.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще бъда много кратък, защото в малко комисии се вижда, че всички членове взеха участие и това е впечатляващо за работата на Народното събрание.
Въпросът за независимостта е условен и затова нашето притеснение от така наречените местни посредници е много голямо. Те се избират с две трети мнозинство от всички общински съветници. Като знаете конфигурацията на общинските съвети, как в един общински съвет има трима от БСП, двама от СДС, петима от еди къде си, кажете как се намира това мнозинство от две трети.
Идва епохата на един невероятен компромис и след като аз много обичам компромиса като форма на съгласие, този невинаги е такъв. Общините са тези, които дават на местните посредници подслон и пари. Как искате те да бъдат независими – се питаме ние? Те не са в системата на националния омбудсман за щастие, но една такава служебна роля на местните посредници много често ерозира самата идея за омбудсмана и за неговата независимост.
Затова може би законодателно, без да се прекалява сега с такова настояване, този въпрос стои открит пред всички нас, пред обществеността и Народното събрание. Как става това – има общини, аз няма да ви ги цитирам, но ми е много лесно и това да направя – един кмет смята, че омбудсманът е част от неговия екип и е неговият адвокат, че е по-красноречив да защитава глупостите му или проявата му на лоша администрация. И това не е трудно.
Ето го един пловдивчанин. Прие се един великолепен правилник в Пловдив, но не могат да изберат омбудсман, защото вътре те се делят именно по този тип. Нали е така?
А другото, понеже говорим сериозно, какви са тези предложения на двама лекари, единият е министър на здравеопазването сега – да има здравен омбудсман. Какво означава това? Даже да имало омбудсмани в големите болници!?! какво означава това? Да стои и да казва кой къде да влезе да се преглежда ли? Това са смешни работи.
Така наречения специализиран омбудсман го има в някои държави, да кажем, по отбраната в Германия, където нямат национален омбудсман. Омбудсманът не иска всичко да заграбва, но той трябва да има капацитет. Ако има нужда от омбудсманска функция във здравеопазването, той да гонфлира, да разшири себе си така, че без щат, с тази си компетентност да поеме и тези въпроси.
Така че тук пак стои въпросът за независимостта. И тук има хора от университетите. Аз ще ви кажа три университета, които си приеха омбудсмани. Ей така, защото имат по някакъв начин професори в излишък. Така стана и в УНСС, така стана и на някои други места. Преди малко там стоеше една професорка, която ръкопляска на такива идеи. Ние не ръкопляскаме.
Дайте да направим така, че да не ерозираме самата идея за омбудсмана.
Сега ще ви кажа в българската действителност как се разполага тази идея. Открай време в България имаше Бюро “Жалби”, защото Ленин бил казал, че бюрата “Жалби” представляват участието на народа в управлението. Избираха едни партийни членове, които за друго не стават, връчваха им една бланка “Изпращам по компетентност”, получава жалба и служи като транспортен гълъб. И нищо оттам нататък.
Има я и другата крайност – това е мегаведомството Държавен народен контрол. Това беше свръхминистерство. То може би свърши и някаква добра работа, но се намесваше пряко в съдебната функция. Да вземем Комитета за държавен и народен контрол, не казвам “партиен”, защото и така се казваше в един момент, Окръжните комитети на партията, съдебната власт – сладкодумни решения.
И между тези две функции, господин Местан, да се намери формулата на омбудсмана е много важно, много чувствително. Омбудсманът урежда спорове. Френският израз е “спорове между администрацията и администрирането”, тоест, гражданите. Само че ги урежда извънсъдебно с една форма на посредничество - във Франция омбудсманът се нарича “медиатьор де републик” – и аз много държа на това посредничество. Но това не е посредничество на компромиса, а на търсенето на решението, на преодоляването на конфликта в името на справедливостта, без да ходиш по съдебните инстанции. И парадоксът е, че омбудсманът, който не е част от съда за щастие, всъщност е последна инстанция на надеждата и очакванията на хората.
Омбудсманът не трябва да бъде партиен член, разбира се. Но, ако той няма политическо и обществено влияние, той не струва абсолютно нищо. Това трябва да ви го кажа ясно. Той никого няма да респектира.
Затова ние сме се събрали тук и в коментара на господин Иво Атанасов я има и моята гледна точка. Нашият офис е един интеграционен офис. Тази формула съм я измислил аз. Ние можем да бъдем всякакви. Събуваме си партийните обувки или предпочитания на входа и влизаме вътре с един голям кураж да браним правата на човека. И не да ги браним, а да ги налагаме. И това не е толкова трудно.
Аз се надявам, че каквато и форма да вземе разискването в Народното събрание, тялото на този дебат ще даде душа на омбудсмана. Ако той бъде градивен, ако бъде интересен, няма защо да има решение. Ние знаем, че самата стенограма съдържа внушения, които умните хора, могат да разчетат.
Иначе аз съм изключително благодарен заедно с част от нашия състав, който е тук. Нека да се чуе истинската дума. Омбудсманът се сражава с лошата администрация. Той не е създаден да руши държавата, но той иска да каже на държавните органи, че те се зачитат, ако те зачитат правата на човека. Няма друга формула. Не е Министерството на вътрешните работи и на правосъдието, което се занимавало с правата на човека. Затворете си очите. Има ли ведомство, което да не е създадено, за да улеснява живота на хората, а не друго? А улесняването на живота на хората е в спазването на техните права.
Аз смятам, че този дух, който почувствах тук в дискусията днес в тази комисия, за нас е изключително важен, но ние казваме, а вие го знаете по-добре и от нас, че нито Министерският съвет, нито един държавен глава днес може да гарантира ефикасното участие на България в Европейския съюз, а само една компетентна администрация така, както стана във всички страни, които успяха да бъдат добри членове на Европейския съюз. Да ги изброявам ли: Ирландия, Чехия и каквото искате още. Но ние казваме: компетентна и човечна администрация – това, което твърде много липсва.
При нас има една формула. Всички могат да знаят нещо или да не знаят, но са длъжни да посрещат хората с усмивка и да знаят, че човек има право, даже когато няма право.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Колеги, надявам се, че стигнахме до съгласие, че приемаме доклада за сведение, с което предлагам да приключим нашето заседание поради изчерпване на дневния ред.
Благодаря на всички колеги и гости за участието. Благодаря и на господин Ганев и желая успех на нашия национален омбудсман.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,00 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Иво Атанасов)



Стенограф:
(Божидарка Бойчева)