Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия № 650-01-245, внесен от Министерския съвет.
- Писмо от председателя на СЕМ г-н Райчо Райков.

---

Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от г-н Иво Атанасов – председател на комисията.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по гражданско общество и медии.
Дневният ред включва една точка – Законопроект за тютюна и тютюневите изделия. Водеща е Комисията по земеделието и горите, ние сме една от другите три комисии, на които е разпределен.
Други предложения за дневния ред има ли? Няма.
При нас е г-жа Корнелия Нинова – заместник-министър на икономиката и енергетиката, представител на вносителите на законопроекта. Моля най-напред г-жа Нинова да ни запознае с мотивите и съдържанието, след което ще имаме думата за дискусии.
На заседанието присъстват и трима членове на Съвета за електронни медии – Райна Николова, Маргарита Пешева и Райчо Райков. Те също ще се включат в нашата дискусия.
Заповядайте, госпожо Нинова, да представите законопроекта.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа членове на комисията, предлагаме на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. В него освен че променяме режима на определяне на цените на цигарите от Министерския съвет на регистриране на такива цени в Министерството на финансите, засягаме и обществените отношения, касаещи рекламирането и спонсорирането на тютюн и тютюневи изделия. Законът за изменение и допълнение е в изпълнение на ангажиментите на България към Европейския съюз за хармонизиране на законодателството в тази област и по-точно въвеждането на изискванията на Директива 2003 относно сближаване на законите, подзаконовите актове и административните разпоредби на страните членки.
Ограниченията, които налагаме, са следните.
Ограничения за рекламиране на тютюневи изделия в пресата и други печатни издания и чрез услугите на информационното общество, както и в радиопрограми, само до публикации, предназначени за професионалисти в областта на търговията с тютюн и тютюневи изделия, или на публикации, които са отпечатани или публикувани в трети страни и не са предназначени за пазара на Общността.
Второ, забрана за спонсориране от лица, чийто предмет на дейност е производството и търговията с тютюн и тютюневи изделия, на радио- и телевизионни предавания, както и на събития и дейности, които се провеждат в няколко страни членки или имат по друг начин трансграничен ефект с цел пряко или косвено популяризиране на тези изделия. Другата реклама на тютюн и тютюневи изделия е забранена.
В проекта се допуска рекламата на територията на предприятията, където се произвеждат, и в обектите, в които се извършва търговията с тютюн и тютюневи изделия чрез търговската марка, при условие че в рекламата не участват непълнолетни лица и не е предназначена за тях и на места или по време на мероприятия, в които достъпът на такива лица е забранен.
Освен това проектът предвижда изменения и допълнения в Закона за радиото и телевизията с цел уеднаквяване на използваната терминология. В Закона за радиото и телевизията използваните термини са “цигари” и “цигарени”, ние предлагаме изменение – “тютюн и тютюневи изделия”.
С предлагания проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневи изделия се постига по-пълно съответствие на националното законодателство с правото на Европейските общности. Ето защо ви моля да подкрепите така представения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневи изделия. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожи Нинова.
Господин Дилов има думата.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще гласувам за този законопроект. Не е нужно да изказвам специални мотиви за това. Имам само едно притеснение, че нещо не става ясно и ви предлагам наистина най-конструктивно да го дискутираме. В параграф 7, чл. 35, т. 2 пише чрез използването на търговската марка, когато в рекламата не участват непълнолетни лица и т.н. След това се забранява спонсорирането от лица, чийто основен предмет на дейност е производството или търговията с тютюн и тютюневи изделия. В електронните медии, а и в много други форми на реклама основният маниер на спонсориране е именно представяне на търговска марка. Даже някъде мисля, че имаше текст за Българската национална телевизия (тук колегите от СЕМ ще кажат), че всяка спонсорска заставка означава именно това – изписване на търговска марка без споменаване на предмет на дейност, цени, услуги и т.н.
Тоест въпросът ми е тези два текста не си ли противоречат – забраняваме на лицето да спонсорира, а в същото време му разрешаваме да се рекламира чрез търговска марка. Имам предвид ал. 5 на същия член. Ако може, да се даде някакво пояснение по темата.
СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Уважаеми господа депутати, уважаема госпожо заместник-министър! Във връзка с въпроса, който постави г-н Любен Дилов, искам само да добавя, че няма противоречие, защото в чл. 35, който изцяло се променя от закона и който фактически конкретизира рекламата в електронните медии и информационното общество, има следните забрани. Забранява се спонсорирането от лица, чийто основен предмет на дейност е производството и търговията с тютюн и тютюневи изделия, на радио- и телевизионни предавания, чрез събития или дейности, които се провеждат в няколко държави. То не си противоречи с другото, защото другата реклама е на търговска марка само на места, където се произвеждат тютюн и тютюневи изделия, а не в предавания. Член 35 казва следното: забранява се рекламирането на тютюн и тютюневи изделия, освен на, първо, територията на предприятията, второ, чрез използване на търговска марка. Това са напълно различни хипотези. Ако искаме да не участват рекламодатели в спонсорството, просто точката за рекламирането с търговска марка трябва да отпадне. Но знаете, че в момента все още и в Европа търговската марка продължава да присъства като реклама, мисля, че на “Формула 1” ги има още.
РАЙНА НИКОЛОВА: Във връзка с това, което спомена господин Любен Дилов, искам да допълня, че разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията гласи, че обозначаването става, като името на спонсора или търговската му марка се споменава, представя или обозначава по друг начин само в началото и/или в края на предаването. Тоест в този смисъл при обозначаването на спонсора се има предвид не само неговото име, но и търговската му марка.
БОЙКО ВАТЕВ: И аз искам да задам един въпрос към уважаемите колеги от Съвета за електронни медии. Отнася се също за чл. 35, ал. 2, т. 1 – че може да се рекламира тютюн и тютюневи изделия в пресата и други печатни издания, когато тези реклами са предназначени за професионалисти в областта на търговията с тютюн и т.н. Има ли някаква трудност да се направи една хубава цветна реклама с един каубой, който язди и пуши “Марлборо” и да се напише в една антетка, че това е предназначено за търговците или за тези, които произвеждат – да знаят какъв е тютюнът и т.н.? Тоест да се маскира една реклама с допълнителни дребни щрихи. Може ли по този начин да се заобиколи законът? Благодаря.
РАЙНА НИКОЛОВА: Виждам текста на законопроекта в момента, не съм подготвена предварително. Отговарям, така да се каже, на първо четене. Алинея 2 третира рекламирането на тютюн и тютюневи изделия в пресата, което не е предмет на регулация от страна на Съвета за електронни медии. Бих могла да кажа, че тъй като пресата подлежи на саморегулация, това е въпрос, по който ние не бихме могли да заемем някаква конкретна позиция по него.
ЯНИ ЯНЕВ: А как стои въпросът със скритата реклама? Защото в противен случай това означава, че ние трябва да отидем към забрана на редица художествени произведения, където това присъства, но се използва за съвсем други цели?
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Скритата реклама е забранена. В закона има императивна забрана на скритата реклама, както и разпоредбата за забрана на реклама на тютюн и тютюневи изделия в електронните медии е императивна. Тя следва конвенцията и директивата. Медийният закон беше хармонизиран в 1998 г., включително с всички ограничения за рекламата на алкохол, пълната забрана на реклама на тютюн и тютюневи изделия. Що се отнася до печата, печатът е неограничен ресурс, той не подлежи на регулации. Разбира се, че са възможни всякакви заобикаляния на закона, включително и един тютюнев холдинг, който може да произвежда маратонки, може да тръгне да произвежда козметични препарати, да използва една и съща търговска марка и по този начин да заобикаля съответните забрани в закона и да разширява територията на ветрилото на дейностите, които упражнява.
Отговарям на Вашия въпрос. Възможни са всякакви заобикаляния, но по принцип печатът е неограничен ресурс и рекламата на тютюн и тютюневи изделия е разрешена. Тук е мястото да се намеси саморегулацията. Не случайно беше приет Етичен кодекс на българските медии. Много важно е каква ще е политиката на големите печатни издания, политиката на неправителствения сектор. Въобще ролята на спонсорството и рекламирането на тютюн и тютюневи изделия в печатните издания е в областта на саморегулацията и е много важно комисията да покани и неправителствения сектор, да покани големите печатни издания. Това е вече въпрос на обществен интерес и на държавна политика.
РАЙНА НИКОЛОВА: Абсолютно забранена и в настоящия момент е рекламата в Закона за тютюна и тютюневи изделия.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Даваха се примери и с филма “Тютюн”, и всевъзможни други примери.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Уважаеми колеги, спор няма, че един нормативен акт не може да обеме действителността, тя е много сложна. Давам ви за пример само “Кемъл”, които създадоха цяла верига от магазини за дрехи и модна линия, за да се рекламират. Големите знаят как да завъртят и как да рекламират, напълно прав сте, господин Ватев, може да се направи така – за тружениците в БТ “Хасково” да публикуваме голяма реклама на съставките на “Марлборо”, колко “Бърлей”, колко “Вирджиния” и т.н. Но това все пак има професионален характер и това са отделни случаи. Големите обеми, тоест голямото, ако можем да го определим така, развратително действие на пропагандиране на тютюнопушене се извършва по друг начин и той видимо е ограничен с този закон.
Мен единствено ме вълнува фактът, че за мен продължават да са изключително спорни и взаимноизключващи се тези два текста. Тоест ние трябва да кажем, че или трябва да се махне текстът, че забранява се спонсорирането от лица, чийто основен предмет на дейност е производството и търговия с тютюн и тютюневи изделия, на радио- и телевизионни предавания и т.н., но това явно е някаква европейска норма, или пък трябва да дефинираме внимателно “чрез използване на търговска марка”. Защото спонсорирането е най-вече използване на търговска марка, няма друга форма за изтъкване на спонсора освен посочването на търговската марка. За мен тези две неща тежко си противоречат. Тоест един от двата текста трябва да претърпи корекция – или да отпадне чл. 35, тоест изобщо не даваме възможност да се рекламира чрез използване на търговска марка, тоест не може да се появи надпис като търговска марка “Виктори”, “Марлборо” където и да е, или да отпадне забраната да се спонсорира. Няма друг начин според мен да се реши.
ЯНИ ЯНЕВ: Тук, колеги, има съотношение на общо към частно. Защото в единия случай имаме общо право да рекламираме чрез търговска марка, който включва и спонсориране. Ако изключим рекламирането чрез търговска марка, трябва да отпадне и спонсорирането. Или пък да приемем, че само в случай на спонсориране може да се използва търговска марка и да отпадне общата формула. Така разбирам противоречието.
РАЙНА НИКОЛОВА: В Закона за радиото и телевизията, чл. 90, ал. 2 казва, че не могат да бъдат спонсори на предавания лица, чиято основна дейност е производството на стоки и услуги, забранени за рекламиране. Така че бихме могли да използваме точно тази хипотеза по отношение на спонсорството.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз си спомням например как “Дарик радио” в деня на изборите заобикаля закона и прави класация на песни. Обаче всички слушаме тези класации, защото знаем, че отразяват точно хода на изборния ден.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Примерът е колкото удачен, толкова и неудачен. Може би трябва да се замислим колко практически приложима е забраната.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли други въпроси? Виждам желание у всички да подкрепим законопроекта, а ако някой от колегите има предложения за второ четене, след като законопроектът мине през пленарната зала, ще ги направи пред водещата комисия, която е Комисията по земеделието и горите и когато прави доклада за второто четене, тя ще ги съобрази и ще ги предложи на пленарната зала.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Господин Райков искаше да информира комисията по един проблем.
ЛЮДМИЛ СТАЙКОВ: Господин председател, ако разрешите, ще прочета пред уважаемата комисия писмото, което сме подготвили:
“Уважаеми господин Атанасов.
В съответствие с изискванията на Закона за радиото и телевизията относно лицензиране на нови радио- и телевизионни програми, съдържащи се в чл. 116а, Съветът за електронни медии смята за необходимо да Ви информира за следното.
1. На свое заседание от 29 юни 2006 г. СЕМ взе решения за обявяване на всички свободни честоти за наземно радио- и телевизионно разпръскване, предоставени на Комисията за регулиране на съобщенията, в това число и за всички свободни телевизионни честоти в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора.
2. С писмо до СЕМ от 3 юли 2006 г. генералният директор на БНТ г-жа Уляна Пръмова зави интереса на БНТ от осъществяване на телевизионна дейност чрез използване на наличния свободен радиочестотен спектър за региона на гр. София.
3. Комисията за регулиране на съобщенията изпрати до Съвета за електронни медии свое становище, прието на 30 юни 2006 г. относно въвеждане на цифрово наземно радиоразпръскване на телевизионни сигнали, което влиза в противоречие с изискванията на Закона за радиото и телевизията и Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване, приета от Народното събрание, задължаваща Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията да осъществяват лицензиране на нови телевизионни програми за наземно аналогово радиоразпръскване.
4. Предстоящият преход от аналогово към цифрово разпространение на телевизионни програми изисква изменения в законодателната уредба, включително и в Закона за радиото и телевизията, относно лицензирането на бъдещите цифрови мултиплекси. Съветът за електронни медии ще вземе участие в бъдещите промени в Закона за радиото и телевизията.
5. Съветът за електронни медии участва в междуведомствена експертна работна група за разработване на Национална стратегия за развитие на аудиовизуалния сектор в Република България към Министерството на културата. СЕМ ще подкрепи всички публични инициативи и обществени дискусии относно широкия кръг въпроси, отнасящи се до прехода от аналогова към цифрова наземна телевизия в Република България.
В тази връзка СЕМ смята, че е необходимо да бъде проведена среща между Парламентарната комисия по гражданско общество и медии, Парламентарната комисия по транспорт и съобщения и двата регулаторни органа – СЕМ и КРС, в най-скоро време.”
Това е текстът на писмото, адресирано до председателя на комисията.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ние не можем да вземем някакво решение, с което да задължим вас или Комисията за регулиране на съобщенията, но тъй като има интерес към тази проблематика, не е лошо да срещнем различните мнения. Може по-нататък да направим тази среща, която вие предлагате.
ЛЮДМИЛ СТАЙКОВ: Да, защото въпросът е сериозен и занимава обществеността.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Излязоха ли вече конкурсите в “Държавен вестник”?
ЛЮДМИЛ СТАЙКОВ: Предстои да излязат, срокът за публикация е един месец.
РАЙНА НИКОЛОВА: Понеже става въпрос за технически въпроси, може би бихме могли да използваме компетентни експерти и от тази комисия. Цифровизацията е технически въпрос също.
РАЙЧО РАЙКОВ: В една голяма част от времето на днешното заседание действително смущаваше една подобна категоричност. Мисля, че глаголът беше “препоръчва” и наистина смущава. Смущава най-малкото писмото на КРС, с което ни известяват за своето становище, с което съм сигурен, че колегите са ви запознали. Още по-смущаващото обаче е това, че и те, и ние изпълняваме един закон. Той е такъв: получаваш заявление за свободни честоти, нямаш никаква оперативност да разсъждаваш дали им го изпращаш или не, законът те задължава. Питаш Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за регулиране на съобщенията също не може да каже “това заделяме за това, това – за това”, връща отговора и ние вече вървим към конкурсни процедури.
Не случайно казах, евентуално участие поне на експерти от Комисията по телекомуникации и далекосъобщения, тъй като някой, колкото и трудно да е това, трябва да ни каже наистина раздаването на аналоговия спектър означава ли, че няма да има честоти за преход към цифровизация. За да не бъдем обвинявани. Има различни становища, а това е един строго експертен въпрос. Някои специалисти казват, че честотите са едни и същи – тези, на които сега работят аналоговите, а утре ще работят цифровите платформи, други казват, не, няма значение, други са честотите. От тази гледна точка сме затруднени и затова сме поискали тази четиристранна среща, в която да участват най-малкото експерти, посочени от тази комисия, която съм сигурен, че ползва специалисти от висока класа.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз мисля, че проблемът, който поставят членовете на Съвета за електронни медии, всъщност маркира един класически пример за това как политическите решения трябва да са след оценката на експертите. Тук е абсолютно задължително! Но улових интуитивно в изказването на г-н Райков включително и опасността самото изпълнение на закона да ни лиши от възможността да преминем от аналогова към цифрова телевизия. Това също е проблем. И ако това е реален проблем и го потвърдят и самите експерти, това може да подскаже определен политически ангажимент какво правим. Защото вие не може да умувате дали да изпълните или не закона.
РАЙЧО РАЙКОВ: Благодаря Ви за това, че ни разбирате.
ЛЮТВИ МЕСТАН: А ако самото изпълнение на закона означава изчерпване на възможностите за модернизиране, какво правим тогава? Може да се окаже, че действащият закон не е добър закон или поне в тези си норми и текстове.
Така че считам, господин председател, от тази гледна точка за повече от задължително заседанието да е съвместно. Аз се извинявам, че няма да участвам, понеже ще бъдем в чужбина една не малка група народни представители, но задължително с Комисията по транспорт и съобщения. Даже бих препоръчал още нещо – да не очакваме колегите от Комисията по транспорт и съобщения да бъдат непременно експерти по тази тема, а да се поръчат експертни становища, които да бъдат получени преди съвместното заседание с анализ на това какво би се случило в по-близка перспектива, след година-две и т.н. За да имаме ясни ориентири какво правим.
Благодаря.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Аз обръщам внимание на уважаемата комисия, че в Съвета за електронни медии обсъждахме много дълго, че се налагат бързи поправки в Закона за радиото и телевизията за лицензиране на цифрови мултиплекси, тъй като законът не урежда тази материя. Ние сме готови, както сме писали и в писмото до Вас, да участваме в подготовката на промяната на законовата уредба, но при всички обстоятелства е хубаво успоредно да текат двата процеса – от една страна, лицензиране на аналогови телевизионни програми, от друга страна, закон за уреждане на предстоящото лицензиране на цифрови мултиплекси, което трябва, ако вярваме на експертите от Комисията за регулиране на съобщенията, да започне от януари 2007 г., ако не искаме да бъдем изпреварени от някои други балкански държави, с които сме в един и същи регион. Експертите съобщиха, че след Женева е съвсем ясно, че Сърбия е в много добри позиции, Румъния и Македония могат и да ни изпреварят. Тоест нашето желание, на Съвета, е Комисията по гражданско общество и медии да помисли за законодателна промяна, за да може наистина двата рeгулаторни органа да свършат тази работа.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Искам само да попитам в крайна сметка какво е вашето впечатление – за едни и същи честоти ли става дума?
РАЙЧО РАЙКОВ: Точно това е въпросът, на който нямаме отговор.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Нали говорим за експертна оценка, те би трябвало да са я получили. Как е възможно да се прави закон, без да се знае това нещо?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако става въпрос за едни и същи честоти, аз сега ще апелирам да спрем лицензирането.
РАЙЧО РАЙКОВ: Въпросът, който зададе уважаемата колежка, е въпросът, от който следват и двата отговора и те бяха казани от доц. Пешева. Сборът от двете е, ако това са едни и същи честоти, а те са едни и същи, на 98.5 сега се излъчва примерно една програма, ако тя се превърне в цифрова платформа, говоря най-общо, на нея могат да се излъчват до пет телевизионни програми или над десет радиопрограми. Вие знаете, че България е защитила десет национални честоти за мултиплекс, което теоретично означава 40 национални телевизии. Отделно са регионалните. Значи няма опасност да ни изпреварят, доц. Пешева, в смисъл, те не могат да ни вземат честотите. Отговорът на въпроса това едни и същи честоти ли са, правомерното изпълнение на законовите задължения от страна на СЕМ ще бъде ли пречка за утрешното плавно преминаване от аналогово към цифрово, поставя задачата. Ако е така, наистина трябва да се мисли за една стратегия, която да реши въпроса.
Има работна група, искам специално да подчертая това, тя е в Министерството на културата и е създадена със заповед на министър Данаилов, която работи. Но все пак, както каза и г-н Местан, ако това се случи, решението трябва да е политическо и то се взима тук.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Може ли да допълня г-н Райков? Само да кажа, че всъщност Комисията за регулиране на съобщенията обръща внимание, че има два вида преход – единият е плавен, островен преход, а другият е шоков. Обръща внимание, че ако ние раздадем на 100% целия аналогов честотен ресурс, това може да доведе до шоково спиране на телевизиите през януари 2012, когато според директивата на Европейската комисия трябва да се осъществи този преход.
Тоест въпросите са много специализирани и изискват политическо решение.
РАЙЧО РАЙКОВ: След експертна оценка.
ТРИФОН МИТЕВ: Може ли като продължение на думите на господин Местан да кажа, че мисля, че не е добре да чакаме да стане четвъртък, а до четвъртък да има експертните становища и да стане един предварителен разговор между председателите - на Вас, господин председател, с господин Райков, с председателя на Транспортната комисия, на Комисията за регулиране на съобщенията и с представител на Министерството на културата. За да може, когато се съберем на съвместното заседание, да не започваме всичко отначало и да задаваме въпроси, които все пак бихме могли да изчистим, за да спечелим време.
Благодаря.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Аз много моля, когато се подготвят тези становища, съвсем простичко да бъде обяснено в тях лицензирането на аналогова честота, както сега ще пуснете конкурсите, означава ли, че тези хора след това ще имат претенции, ако при това плавно преминаване едната се трансформира в другата.
РАЙЧО РАЙКОВ: Това е въпрос на законодателно решение.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Но ние не можем да вземем това законодателно решение, без да ни е ясно какво става с тези честоти и какъв е този преход.
РАЙНА НИКОЛОВА: Това може би технически експерти от КРС трябва да го кажат, защото ние нямаме необходимата компетентност.
БОЙКО ВАТЕВ: Аз продължавам въпроса на уважаемата колежка. Вие казвате, след пет години всички честоти ще са запълнени с аналогови, така да се каже, и всеки от тези аналогови държи по една честота 185 мегахерца. Хубаво, но ние можем да ги задължим те да преминат на цифрова честота и там се освобождават вече пет. Останалите четири на кого са? Това искам да разбера.
РАЙЧО РАЙКОВ: Има два модела, единият е финландският. Този, който прави цифрова програма и я разпространява, не може да бъде, грубо казано, собственик на мултиплекс. Мултиплексът е един, държи честотата и той наема другите или им разрешава срещу заплащане – въпрос на търговски отношения. А ние трябва да въведем и маскери. Задължението на мултиплекса е да излъчва националните медии – БНТ, БНР и техните регионални звена.
РАЙНА НИКОЛОВА: Само да допълня г-н Райков, един е далекосъобщителният оператор, един е телевизионният оператор, трети е мултиплексният. Мисля, че така е в Германия.
РАЙЧО РАЙКОВ: Защото иначе ще стане страшен монопол. Аз взимам пет мултиплекса и владея цялата медийна среда в България и казвам: ти ще излъчваш, ти – не! А впрочем има такива апетити.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги, ние по стара славянска традиция ние в един проблем ще се опитаме да си разкажем целия живот. Всичко това безспорно е така, но нека да действаме малко по-оперативно.
Има няколко въпроса, които поражда конкретният казус. Първо, това, което сме защитили като честоти, това фиксирани честоти ли са? Примерно 105.00, 106?
РАЙЧО РАЙКОВ: Да.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Тоест, ние ги знаем. Аз ви предлагам, за да могат да се ориентират онези лаици в ситуацията, просто да се изготви елементарното нещо, наречено слот анализ, в смисъл, добри и лоши страни на едно положение. В момента имаме едно положение, което е следното: покриват се честотите и вече въпросите, на които не знаем отговорите, просто трябва да бъдат изписани. Например какво се случва в 2012 г. с хората, които сега взимат 105.00, за да излъчват “Дарик”?
РАЙЧО РАЙКОВ: Господин Дилов, извинете, ние в момента говорим само за телевизии.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Добре, все едно. Излъчва телевизия “Хеброс”, какво се случва с тях в 2012 г.? Първи въпрос.
Втори въпрос, в тази честота, която е 105.00 в момента или 98.2, колко още идват, как влизат? Да изпишем всички тези въпроси, за да имаме перспективата и най-вече да получим отговор от техниците кое е така и кое не е. Тоест малко сме неподготвени и в момента разсъждаваме априори.
РАЙЧО РАЙКОВ: Надявам се, не ни упреквате, че поставяме въпроса. Защото тук е мястото, където трябва да го поставим.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Не ви упреквам, напротив. Но ние все пак трябва да вземем законодателно решение, не експертно.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Уважаеми господа депутати, може би трябва да се поканят и членовете на тази междуведомствена работна група, която се занимава тъкмо със стратегията на прехода от аналогова към цифрова телевизия.
РАЙЧО РАЙКОВ: Тя само е конституирана, доц. Пешева, няма нито едно заседание. Най-добре е от КРС да дойдат.
СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Много се извинявам, но във връзка с тази работна група искам да кажа, че тя имаше първо заседание. Работните групи са две, а тази работна група, която трябва да изготви тази стратегия, има срок до края на годината. И поне от това, което ние разговаряхме – г-жа Николова също ще бъде в нея, но просто тогава я нямаше, затова си позволявам сега да кажа – наистина е много хубаво да избързаме с точните анализи, които да ни дадат експертите. Само че от този разговор, който ние проведохме там, лично аз останах с впечатление, че те все още не са на 100% изяснили въпроса за себе си. Затова ще бъде наистина добре да поискаме това изясняване да започне още от следващия четвъртък и това ще бъде най-добрата позиция. Както те се изразиха, процесът по правенето на тази стратегия ще бъде дълъг.
ЛЮДМИЛ СТАЙКОВ: Аз искам да обърна внимание на следното. Не трябва да се забравя, че от четири години не са раздавани никакви лицензии. Не трябва да се забравя, че позицията ни е за плурализъм и за възможност за остра конкуренция в медийното пространство, за да качим качеството на излъчванията, да чуем различни, разнообразни мнения, а не всичко да върви в определени посоки, което вече дразни българските слушатели и зрители.
Ето защо имам тревогата, че може да се използва конкретният случай именно за стопиране на процес, който вече четири години е стопиран по различни причини, и това да продължи още твърде дълго. Защото ми прилича на тенденция във връзка с цифровизирането да запазим резерви, да не правим никакви раздавания на честоти, да си пазим парите, за да си купим коли, когато се въведе новото гориво и изчезне бензинът и дизеловото гориво. В много от страните всички честоти са били раздадени и въпреки това преходът към дигитално става – както във Финландия, както в Швеция, както в Италия - без да са пазили резервни честоти за дигитална телевизия. Щом има проблем, той се решава. Съвременната възможност на техниката е доста голяма.
Аз се страхувам при поканването на специалистите да не се приложи субективен подход, да се съберат хора, които са с един възглед и да не се чуят повече мнения, свързани с този процес. Както се разбира, самите те при тези срещи не са показали готовност да съобщят окончателни решения. Значи наистина такъв сериозен проблем съществува между самите специалисти и е добре да стане една дискусия между тях как би могъл да се осъществи плавният преход.
Моята позиция, която ще защитавам, е да се освободят всички честоти, които са ни предоставени за започване на раздаване на лицензии, като в самите лицензии се поставят условия за тези, които са спечелили честотите, при преминаване към дигитално какви задължения поемат. Тоест те не могат да разполагат с петте програми, а имат право само на една програма, че трябва да се предоставят другите четири програми на други кандидати, които ще се явяват на конкурс и които ние ще обсъждаме, и по този начин да се намери един плавен преход. Още повече, че много от кандидатите технически заявяват, че са в състояние да преминат в момент, който се определи, към дигитална телевизия. Тоест те не желаят да правят инвестиции, които след пет години, когато срокът за аналоговата телевизия се изчерпва, те да останат без реализация на инвестициите, които са направени. Те вече правят инвестициите си с гледане в бъдещето за едно дигитално разпространение.
ТРИФОН МИТЕВ: Аз само искам да подкрепя акад. Стайков за това, че животът просто не може да бъде спиран. И се смущавам от идеите за срок края на годината. Ако трябва да се проявява политическа воля, това трябва да стане сега в сроковете и в настояването да се търси решение на въпроса, включително и законодателни промени – тук подкрепям г-н Райков. Просто е необходимо тези неща, ако трябва в подробности, да влязат в закона макар и за определен период, за да ускорим процеса. Иначе не си представям експертите да кажат до края на годината, че в следващата година и да изпуснем влака.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Аз първо имам едно предложение към ръководството на комисията – нека до четвъртък всички материали, които са в готов вид и могат да бъдат прочетени, например това, което Комисията за регулиране на съобщенията е договорила в Женева, да получим по един екземпляр, за да видим какви са нещата, които се предлагат за България. Разбирам, че има различни доклади на различни нива за този преходен период, нека да ги видим и тях. Или го качете на сайта, за да не хабим толкова много хартия.
Бих предложила и още нещо. Разбирам, че животът не може да спира, но когато един човек кандидатства за лиценз, нали е по-хубаво да знае каква е перспективата му. Ние трябва да помислим и за тези хора. Затова може би ще се наложи промяна в самите условия на лицензирането. И колкото по-бързо стане това, толкова по-добре.
РАЙНА НИКОЛОВА: Искам само да кажа, че в повечето държави - членки на Европейския съюз, има самостоятелни закони за цифровата телевизия и там по определен начин се казва и какви ангажименти поема държавата с оглед въвеждането, защото това освен инвеститорски въпрос там, където идва желаещият да създава и развива такъв мултиплекс, стои въпросът за това как потребителите се снабдяват с тези устройства, как си закупуват телевизори. Това не е малък и несериозен социален въпрос. Тоест процесът е успешен там, където държавата е обединила усилията си с бизнеса и в повечето случаи, поне аз като юрист смятам, по всяка вероятност ще трябва да има или отделна глава, която да е посветена на начина, по който се предоставят разрешенията за цифровото разпространение и излъчване. Защото сега е режимът на обвързано лицензиране “една програма – една честота”, а пък там ще имаме множество програми и няма да се налага по определен начин Комисията за регулиране на съобщенията да изпълнява една подчинена роля, каквато изпълнява сега при аналоговото излъчване. Тоест тя ще обявява конкурси и търгове, за да могат да влязат инвестиции, да кандидатстват с наддаване, което няма да зависи пряко и непосредствено от нашите решения, а ние ще отговаряме за програмното съдържание и тези конкурси ще са по друг ред, не този, който е сага, с водещата роля на Съвета за електронни медии.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Само да допълня д-р Николова, в една Италия държавна политика при прехода от аналогова към цифрова телевизия държавата е закупила безплатно и е раздала 300 хил. броя сеттопбокса. Италия е много по-голяма държава от България, но Европейската комисия от няколко години обсъжда въпроса и за някои опасности за медийния плурализъм при навлизането на цифровата телевизия, заради това че много програми ще намалят естествено качеството и разнообразието – дали като те са много, са разнообразни и качествени е отделен въпрос.
Тоест има цял спектър от много социални въпроси, които трябва да се обсъждат, но при всички случаи това, което е в прерогативите, в правомощията на Комисията по гражданско общество и медии, е да помисли за законодателната промяна в Закона за радиото и телевизията, за да развиваме успоредно и двата процеса – от една страна, лицензиране, както каза и акад. Стайков, процесът на лицензирането на аналогови програми е отпушен, от друга страна, успоредно да се създаде нормативната законова основа за прехода от аналогова към цифрова телевизия, тъй като това е бъдещето. И този преход няма да е лесен, затова още отсега обръщаме внимание на комисията по този въпроси.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Прекрасна причина и нашата комисия да не излиза в лятна ваканция.
Освен от КРС от коя друга институция да поискаме становище?
ЛЮДМИЛ СТАЙКОВ: Техническият университет също би могъл да бъде използван.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Господин Райков, много Ви моля, направете една справка за полския, италиански, финландския и т.н. опит, за да видим как става това в Европа и да преценяваме дали да променяме закона или нещо друго.
ТРИФОН МИТЕВ: Да поканим и тази работна група и докато е време, да им кажем, че срокът не е удобен.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Проблемът наистина е голям. Аз съжалявам, че КРС толкова късно го артикулира като проблем – когато вече са обявени свободни честоти. Сега сме в цайтнот.
А тези цифрови честоти, които сме договорили в Женева, от КРС ли можем да ги получим?
РАЙЧО РАЙКОВ: Конкретно ще Ви кажа, че човекът, който може да Ви даде информация, е Петър Рендов. А също и Валентин Георгиев. Това са хората, които подписаха в Женева.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре, разбрахме се, чака ни горещо лято.
Закривам заседанието.


(Закрито в 15,30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов


Стенограф:
Ст. Белова