1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 602-01-89, внесен от Министерския съвет на 23.10.2006 г.
2. Обсъждане и приемане на становище по жалба № КГОМ-122-01/28.09.2006 г., внесена в комисията от Сдружение “Екозащита на водите на язовир “Искър”.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по гражданското общество и медии


На 23 ноември 2006 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при

Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 602-01-89, внесен от Министерския съвет на 23.10.2006 г.
2. Обсъждане и приемане на становище по жалба № КГОМ-122-01/28.09.2006 г., внесена в комисията от Сдружение “Екозащита на водите на язовир “Искър”.

Заседанието бе открито в 14.30 ч. и ръководено от г-н Иво Атанасов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, предлагам да започнем днешното редовно заседание на Комисията по гражданско общество и медии.
На заседанието ще присъстват г-жа Ина Килева – заместник-министър на културата, представители на министерството, г-жа Райна Николова от Съвета за електронни медии.
По втора точка ще присъстват представители на Сдружението “Екозащита на водите на язовир “Искър”, на Басейнова дирекция Дунавски район – Плевен, и други специалисти.
Имате ли предложения по дневния ред? Няма предложения.
Който е съгласен, моля да гласува.
Приема се с консенсус.

По първа точка - Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Министерския съвет, има думата г-жа Килева, която ще представи законопроекта.
Заповядайте, госпожо Килева.
ИНА КИЛЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на вносителите - Министерския съвет и в частност Министерството на културата като ресорно министерство в областта на аудиовизуалната политика, представям законопроекта на вашето внимание, който изцяло е продиктуван от евроинтеграционни приоритети. Това е, може да се каже, последният законопроект от низ законопроекти, които министерството лансира, за преодоляване на дискриминацията в сферата на свободното предоставяне на право на установяване и свободното движение на услуги. Подобен текст беше разгледан и от вашите колеги в Министерството на културата, който касае текстове в Закона за закрила и развитие на културата.
Фактически това са едни симетрични норми, които целят отстраняването на дискриминационни текстове, съществуващи в Закона за радиото и телевизията. С тях ние хармонизираме нашето законодателство с изискванията на Договора за Европейската общност и по-специално с чл. 43 и чл. 49 от този договор, а също така с всички споразумения за асоцииране между Европейските общности и страните членки, които касаят движението на работници, установяване, предоставяне на услуги, тоест това, което при нас е в сферата на Преговорна глава № 3. В случая ние синхронизираме инициативите на Министерството на културата с нашите партньори в тази преговорна глава.
Текстовете, които се предлагат, уравновесяват режима за лицензиране и дават възможност на субекти, които са вече регистрирани в съответните страни членки по установения ред в тези страни членки, да кандидатстват за лицензиране в България. Също така се приравнява Търговският закон и регистрацията по Търговския закон със съответните норми в страните членки.
По този начин приключваме и този цикъл на хармонизация и, бих казал, сме в абсолютна хармония с acquis communautere.
Бих искала да припомня, че преди две седмици Европейският парламент ратифицира и Директивата за свободно движение на услуги, която беше много широко дискутирана и която отваря още повече възможностите за свободно предоставяне на услуги в Европейския съюз от 2009 г.
Благодаря за вашето внимание!
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Имате думата за въпроси към вносителя.
Госпожо Килева, според Договора за присъединяване към Европейския съюз и нашите юридически лица имат същите права на територията на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, нали?
ИНА КИЛЕВА: Има реципрочност. Необходима е по-висока конкурентоспособност.
За сведение вашите колеги от Комисията по евроинтеграция имат положително становище във връзка по този законопроект.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да, това са част от изискванията за нашето членство.
Колеги, имате думата. Ако няма желаещи, ще подложа законопроекта на гласуване.
Който е съгласен да го приемем, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 1.
Законопроектът се приема.
Благодаря ви за участието!
Моля да заповядат гостите по втора точка от дневния ред.

Втора точка – Обсъждане и приемане на становище по жалба, внесена в комисията от Сдружение “Екозащита на водите на язовир “Искър”.
Колеги, ще ви запозная накратко. С тази жалба ние сме сезирани като комисия по Гражданското общество и медиите. Сдружение “Екозащита на водите на язовир “Искър” е подало жалба за изграждането на санитарноохранителните зони и пояси на язовира и нарушаване права на частни собственици.
Жалбата е от г-н Иво Йорданов Иванов, адвокат. Тя има частноправен характер и разглеждането и по същество би поставило комисията в ситуация на съдебен орган, което е недопустимо.
Съдържателната част на жалбата поставя въпроса за правото на възстановена собственост на български граждани и прилагането на законовата и подзаконовата уредба за изграждане на санитарноохранителните зони на водовземното съоръжение язовир “Искър”.
От приложенията към жалбата става ясно, че санитарноохранителните зони около язовир “Искър” от 1951 г. досега само са определяни с актове на различни органи, но не са изградени. Първият пояс представлява полукръг с радиус до 1000 м, в който разстоянието от язовирната стена до всяка точка от дъгата е до 1000 м. от същото. Това е най-вътрешният пояс на санитарноохранителната зона на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и минералните води. Поясът е държавна собственост.
Средният пояс служи за охрана на водоизточника от замърсяване с определени вещества. Той обхваща цялата акватория на язовира и бреговата ивица с широчина не по-малко от 500 м.
Третият, външният пояс, служи за охрана на водоизточника от замърсявания и дейности, водещи до намаляване ресурсите на язовира, влошаване качествата на водата и състоянието на водоизточника. Границите на този пояс се определят на не повече от 25 хиляди метра от двете страни на водовземното съоръжение, включващи и водосборните области на събирателните деривации и вливащите се в тях води.
Със заповед на министъра на земеделието от 1997 г. се възстановява правото на собственост върху земи около язовир “Искър”, като първата зона категорично е изключена от реституционни претенции. По данни от интернет Министерството на земеделието и горите е възстановило във втора зона 70 имота.
С приемането и влизането в сила на Закона за водите от 11 август 2006 г. и с Наредба № 3 от 2000 г. на министъра на околната среда и водите с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министър на здравеопазването се предприемат действия за осъществяване на санитарноохранителните зони. На 27 август 2004 г. Министерството на околната среда и водите сключва Договор № 515, с който възлага на “Геохайд” ООД да заснеме географските координати на водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и на пояс 1 на санитарноохранителните им зони. При заснемането на пояса концесионерът на язовир “Искър” – “Софийска вода” АД, изисква зоната да бъде заснета съгласно заповед от 1973 г., а не съгласно действащата Наредба № 3 от 2000 г. По наредбата зона 1 е на 1000 м. от водовземното съоръжение до всяка точка от образуващата се около язовира дъга. Според заповедта от 1973 г. тя е не на 1000, а на 1245 метра. Тези 245 м повече в радиус засягат интереси на частни собственици. Предполага се, че с тези действия се цели утвърждаването на поземлен сервитут, водещ до отчуждаване на поземлени имоти, собственост на юридически и физически лица.
Това е същината на конфликта. Без строително разрешение “Софийска вода” АД предприема действия по ограждане на пояс А на 1660 м от водовземното съоръжение. По този начин се навлиза в имотите на частните собственици от пояс В, което заплашва с отчуждаване на имотите на 70 собственици. Санитарноохранителната зона на пояс В има влязъл в сила подробен устройствен план и издадени строителни разрешения.
Вносителят на жалбата претендира правата на “Софийска вода” АД, определя стореното като самоуправство, а извеждането, че се основава на нищожни документи. Според автора на жалбата се провежда и целенасочена медийна кампания за заблуда на общественото мнение.
Подобна жалба е обсъждана в постоянната парламентарна Комисия по жалбите и петициите на гражданите на 28 септември 2006 г., отразено в протокол № 205 от заседанието. Представителите на Басейнова дирекция “Дунавски район” – гр. Плевен, не са изразили съгласие, че няма учреден първи пояс на язовира през 1973 г. Според тях той е валиден оттогава. От създаването й през 2002 г. дирекцията има за първи приоритет осигуряването на достатъчно количество и с добри качества вода за населението. Качеството на водата от язовир “Искър” е определено с категория А2. Необходимо е допълнително пречистване, за да се изпълнят разпоредбите на Закона за водите и Рамковата директива 60 от 2000 г. на Европейския съюз за поддържане на тази категория и да достигне дори А1. Във втори и трети пояс на язовира не може да се посочи броят на вдигнатите нови и заварените стари постройки. Някои са на по 30-40 години и всички нямат изградени съоръжения срещу замърсяване. Дирекцията за национален строителен контрол има данни за 153 незаконни постройки. Според министъра на регионалното развитие и благоустройството в района на язовир “Искър” са построени цели незаконни селища.
Това е деликатната ситуация, в която нашата комисия попада. Аз ще дам думата и двете страни и да видим какво бихме могли ние като комисия да направим, тъй като това е един въпрос, който вълнува гражданското общество и ние, без да се превръщаме в някакъв съдебен орган, защото нямаме право на това, бихме могли да помислим какво да препоръчаме на съответните институции, от чиито действия зависи разрешаването на този случай в една или друга посока.
Кой иска да изложи своята теза от хората, които сме поканили за участие в днешното заседание?
Заповядайте, господин Иванова.
адв. ИВО ИВАНОВ, Сдружение “Екозащита на водите на язовир “Искър”: Основната цел на сдружението и на инициирането на всяко разглеждане и поставяне на публична дискусия на този казус е в крайна сметка пречистване водите на язовир “Искър” и запазването им с цел осигуряване безпроблемно питейно-битово водоснабдяване на София-град.
Основните конфликти, които имат собственици, граничещи с водоема, с представителите на Басейнова дирекция, се изразяват в няколко основни точки.
Първо, е налице едно бездействие от страна на Басейнова дирекция по отношение учредяването на зоната и бездействие изцяло на органите, които са компетентни да се занимават с този предмет, датиращо не от вчера, а за съжаление от 1973 г. През 1973 г. се учредява санитарно-охранителен пояс А на язовир “Искър” по тогава действащата наредба от 1969 г. за санитарно-охранителни зони. Същият явяващ се общ административен акт е съобразен с тогава действащото законодателство от 1969 г., тоест без сервитути, без метрично отлагане на терена, а по преценка на издателя му. Издателят се явява председателят на Софийски районен народен съвет.
В 1974 г. законодателят определя сервитути с наредба, в която дава двегодишен срок санитарно-охранителните зони на водоизточниците, ползващи се за питейно-битово водоснабдяване, да бъдат приведени по този матричен сервитут от 1974 г. За съжаление от 1974 г. до 1989 г., когато влиза в сила нова наредба за санитарно-охранителните зони не се предприема нищо по отношение водоема язовир “Искър”. Наредбата от 1989 г. също дава императивен срок от три години, през който сервитутът на зоната да бъде съобразен, да бъдат разписани точни и ясни правила за експлоатацията на санитарно-охранителни пояси 1, пояс 2 и пояс 3 - нищо не се предприема.
В 2000 г. излиза нова наредба, прецизирана и даваща изрично правила как да бъде учреден санитарно-охранителният пояс, какви мероприятия следва да бъдат спазвани като процедури, касаещи застрояването, строителния режим, смяната на предназначение на имотите. За съжаление от 2000 г. досега нямаме никакво действие по отношение на учредяването на тези зони.
Наредбата от 2000 г. дава акватория до 1000 м. от водовземното съоръжение. Ние инициирахме едно експертно становище от Българската академия на науките, с което те отговориха точно и ясно какво значи акватория. Предоставили сме го на всички институции, включително и на Басейнова дирекция. Въпреки всичко до момента ние нямаме резултат.
Независимо от това, че народното представителство чрез друга комисия, а именно по жалбите и петициите на гражданите беше ангажирано с този казус, реши конфликта дотолкова доколкото има компетенция. В т. 1 от решението от 28 септември 2006 г. дава задължителни указания на Басейнова дирекция да издаде заповед, очертаваща точно и ясно конфигурацията на санитарно-охранителен пояс 1. До момента такова нещо няма.
Ние сме наясно, че това изисква доста сериозни ангажименти от гледна точка на специалисти, от гледна точка на планове, изясняване статут на собственост, графичен материал. Но все пак не можем да бъдем убедени, че 33-годишно бездействие може да бъде оправдано. Не сме в състояние да приемем тази теза, независимо от становището на Басейнова дирекция какви са пречките, има ли неразбиране по отношение спор за имоти по отношение на Столична община и община Самоков, неизяснен ли е статутът на земите.
Считаме, че е налице едно изгодно положение на чиновника от липсата на правила. В какво се изразява то? Ако има ясно разписани правила, ако решенията по отношение въвеждането в експлоатация на строителни обекти в зоната на язовир “Искър” подлежат на строго обективен критерий, тоест налице е пречиствателна станция, налице е строително разрешение, отговарящо на нормите на Закона за устройство на територията, спазени са всички изисквания, то тогава диференцирането на отделната собственост било то държавна, частна, дори диференцирането на отделния собственик Хикс и Игрек е без значение. Законът следва да бъде равно прилаган за всички, равнопоставеността тук на правните субекти е гарантирана от Конституцията.
Кой има интерес от липсата на разписани точни правила и кой има интерес от бездействието? Ние не можем да отговорим на този въпрос. Инициирали сме жалбата само и единство с това си лично убеждение, че народното представителство има достатъчно инструменти да задължи представителите на изпълнителната власт, в случая Басейнова дирекция е пряко подчинена на министъра на околната среда и водите, да сезира Министерството на здравеопазването и Министерството на регионалното развитие и благоустройство, които участват при учредяване на зоната, за спешното завършване на тези проекти. Разбира се, с изричното указание законът да бъде спазен.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Имат думата представителите на Басейнова дирекция.
ДИЯН ДОБРЕВ, главен юрисконсулт на Басейнова дирекция – гр. Плевен: Категорично не съм съгласен с нито една дума от казаното от адв. Иванов.
На първо място относно твърдението за бездействие на институциите. Напротив, точно защото институциите започнаха да работят по този въпрос и се засегнаха – ще го кажа директно – частни интереси, затова се стигна и до тези жалби по време на процедурата. Ще си позволя лека хронология.
Както каза и г-н Иво Иванов, в 1973 г. със заповед на председателя на общинския съвет е утвърдена санитарно-охранителната зона около язовир “Искър”. Тогава този председател на общинския съвет е бил компетентният към онова време орган, за да издаде този индивидуален административен акт. През 1986 г. е утвърден териториално-устройствен план на язовир “Искър” и земите около него, където изрично е посочен пояс А, тъй като тогава са били пояс А и пояс Б, докато сега вече, от 2000 г. насам са пояс 1, 2 и 3. Но по тогавашната законова разпоредба и съответно разпоредбите на Наредба 2, която е действала за санитарно-охранителните зони около водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване, е бил учреден пояс А. Това го има и в графичен материал, има го утвърден със заповед този териториално-устройствен план.
Басейнова дирекция Дунавски район – Плевен, реално е създадена и съществува от 2003 г. Още в началото на 2004 г., по-малко от една година от нейното съществуване и постепенно кадрово укрепване е инициирано учредяване на санитарно-охранителната зона около язовир “Искър” в съответствие с действащата и към 2004 г., и към настоящия момент Наредба № 3. От 2004 г. е стартирала тази процедура, която продължава и към настоящия момент въпреки редица спънки. Така че категорично не съм съгласен с твърдението за бездействие на институциите. Това е просто несериозно, тъй като по сега действащата Наредба № 3 задължението е на експлоатиращия язовира и зоната – добре знаем всички, че това е концесионерът “Софийска вода” АД – има предписания до тях да подадат в Басейнова дирекция съгласно разпоредбите на Наредба № 3 проект за учредяване и актуализиране на зоната около язовир “Искър” в съответствие със сега действащите нормативни разпоредби. Същите са внесли проект при нас като компетентен орган, проектът поради несъответствие е върнат и е внесен отново в 2005 г. След това съгласно разпоредбите на Наредба № 3 е тръгнало съгласуване с компетентните за целта инстанции, а именно представителите на Министерството на здравеопазването в лицето на РИОКОЗ, представителите на Министерството на земеделието и горите в лицето на областните служби по земеделие и гори в София-област, както и общинската в Самоков, тъй като местоположението на язовир “Искър” е такова, че попада на територията и на Софийска, и на Самоковска община.
Към настоящия момент държа да отбележа, че процедурата е пред финализиране. Чака се единствено становището на Областната дирекция “Земеделие и гори” – Софийска област. Това становище е изискано на 14 септември 2006 г., на 9 ноември им е изпратено подсещащо писмо от наша страна, че все още няма писмено становище, изразено от тях, поради което процедурата не може да продължи законосъобразно без такова писмено становище, тъй като ако липсва становище, независимо дали е положително или отрицателно, на някоя от компетентните за целта институции, не може да се завърши процедурата. След получаване на това становище Наредба № 3 от 2000 г. предвижда публични едномесечни обявления на проекта за санитарно-охранителна зона в съответните общини, а именно Софийска община и Самоковска община.
По време на това публично обявление всеки един заинтересован български гражданин, не само сдружениие, има право да направи предложения както и възражения по така представения проект, който на този етап ще бъде вече съгласуван с всички ведомства и институции.
Нормативната уредба в Закона за водите предвижда, ако има възражения и противоречащи си предложения, същите се обсъждат н Висшия екологичен съвет по водите.
Колегата Иванов засегна въпроса, че същата жалба де факто е разглеждана и в Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Народното събрание на 28 септември 2006 г. Ние действително сме получили решението на комисията. Ние не бяхме съгласни с него още по време на заседанието, тъй като самата нормативна уредба с промяната в Закона за водите от 11 август т.г., публикувана в бр. 65 от 2006 г. на “Държавен вестник”, предвижда, че компетентният орган за издаването на заповед за учредяване на санитарно-охранителна зона около комплексни и значими язовири, какъвто е язовир “Искър”, тази заповед се издава вече от министъра на околната среда и водите. С това решение на Комисията по жалбите и петициите на гражданите бяхме задължени ние, Басейнова дирекция, нашият директор да издаде такъв административен акт. В правната доктрина е известно, че ако един административен акт се издаде от некомпетентен за целта орган, той е нищожен по право. Ако ние изпълним това нещо и издадем ние акта, той ще бъде нищожен и поради това няма да породи никакви права и задължения от датата на издаването му, отново ще се блокира процедурата по учредяване на санитарно-охранителна зона. Действително дълги години не се е правило нищо, но това означава ли, че не трябва въобще да се учреди санитарно-охранителна зона в съответствие със законовите изисквания. Говорим за водоизточник, от който пият вода сигурно 2 млн. души – София и околните към нея общини и села.
Много хубаво е наименованието на сдружението за защита на водите на язовир “Искър”, но ако действително беше с такава цел, всички собственици на имоти и най-вече на постройки, попадащи в земите около язовир “Искър”, можеха да си сложат най-малкото локални пречиствателни съоръжения на отпадъчните им води, което не е направено. Действително язовирът има самопречиствателна способност, но точно съгласно тази самопречиствателна способност се учредява и зоната, тоест първи, втори и трети пояс на какво разстояние трябва да бъдат от водовземната кула, а не от язовирната стена. Има голяма разлика. Водовземната кула на всеки язовир е навътре в язовира, а не на самата стена. Нормативната уредба казва 1000 м от водовземното съоръжение, а водовземното съоръжение е водовземната кула, тя взима водата и отива надолу в пречиствателните станции преди да стигне до чешмите на гражданите в София. Водата не се взима от язовирната стена.
Ето защо по никакъв начин не мога да се съглася, че има бездействие на институциите, напротив, ще си позволя да повторя, процедурата е пред финализиране.
Действително вие като комисия, както и Комисията по жалбите и петициите трябва да играете ролята едва ли не на съд, тъй като е добре известно, че всеки административен акт в България подлежи на обжалване пред съответния компетентен съд. Всички заповеди, издавани от 1973 г. насам, не са били обжалвани, влезли са в сила и са породили своето действие. По силата на закона самият язовир, както и пояс 1, земите, които попадат там, са публична държавна собственост и същите по никакъв начин не са подлежали въобще на връщане и на реституция. Това че друг орган си е позволил да върне земи там и оттам е възникнал и проблемът, ние не можем да имаме отношение по него.
И последно, категорично не съм съгласен със становището, че ние създаваме проблеми на собствениците на земите, които са върнати около язовир “Искър”. Ако има такъв собственик, нека да дойде и да каже, че ние сме му правили проблем, в смисъл че е бил санкциониран от наша страна или по някакъв друг начин. Такова нещо от страна на Басейнова дирекция няма, заявявам го категорично. Ние се опитваме съгласно законовите разпоредби и нормативните разпоредби на Наредба № 3 да проведем и да приключим процедурата. Смятам, че едно учредяване, по-скоро актуализиране на съществуващата санитарно-охранителна зона около язовир “Искър” в съответствие със сега действащата Наредба № 3 и Закона за водите, е от интерес на гражданите на цялата страна, а не само на София.
Благодаря.
РУМЕН МАРИНЧЕВ, началник отдел “Воден и водостопански кадастър” към Басейнова дирекция Дунавски район: Уважаеми господин председател на комисията, уважаеми депутати! Искам първо да благодаря за предоставената ни възможност да вземем отношение по сериозния проблем учредяване на санитарно-охранителната зона на язовир “Искър”.
Басейнова дирекция Дунавски район няма конфликт със собствениците, няма конфликт с г-н Иво Иванов. Конфликтът е между собствениците, разположени в пояс А на санитарно-охранителната зона, и ползвателите на вода от язовира. Когато взимаме някакво решение, трябва да преценим чий интерес ще защитим. Европейските практики и уменията, които вие имате и може би огромният опит, който имате, ще ви наведат на мисълта в чий интерес да бъде това решение.
Проблемът най-общо се състои в следното. Пояс 1 на санитарно-охранителната зона, както разбрахте, е учреден в 1973 г. Той е потвърден в 1986 г. с териториално-устройствен план и оттогава той не е променян. Няма акт на орган, който да го е отменил. Той е съществуващ и действащ. Всичко друго е въпрос на интерпретация и на тълкуване на наредба от орган, който не е оправомощен за това. Аз не бих си позволил да коментирам Наредба № 3.
Зоната за защита на водите, пояс А, е съществуващ. Как в нея се появяват частни собственици? Това е зона за защита на водите. Дали тя трябва да бъде по-малка или по-голяма, зависи предимно от факта дали водата в бъдеще ще бъде замърсена все повече и повече или, напротив, ще бъде все по-чиста. Замърсяването й предвижда ответни мерки. Едни от тях могат да бъдат увеличаване на размерите на пояса или по-голямо пречистване, което респективно води до повече разходи и до по-висока цена на водата.
В заключение искам да кажа, че европейското законодателство предвижда мерките за запазване на зоните за защита на водите да бъдат колкото се може по-стриктни. Тоест при едно евентуално замърсяване на водата ще се върви към разширяване на пояс 1. което означава, че ще бъдат засягани все повече собственици на земи, ако водата влоши качествата си.
Благодаря ви още веднъж за вниманието и за възможността да изкажем това становище!
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тук е донесена презентация на фирма за пречистване на водата, дали това ще ни помогне да формираме позиции?
адв. ИВО ИВАНОВ: Аз не познавам фирмата, нито апелирам да бъде обръщано внимание на търговската марка. Тук целта е да въведем народното представителство обективно да прецени, че технически въпросът с пречистването на водата и ползването на имотите в рамките на ограниченията от санитарно-охранителните зони е решим. Намираме се в ХХІ век и считаме, че не ограничаването правата на собственост и ползване, а налагането на режим, който гарантира пречистването на водите ще доведе до положителен резултат.
Колегите от Басейнова дирекция споменаха две неща, които са изключително смущаващи според нас. Първо, те не са санкционирали нито едно лице, граничещо с водоема язовир “Искър”. Именно това е обезпокоителното – извършват се беззакония и никой не бива санкциониран. Създава се илюзията у група собственици, че те могат безнаказано и безконтролно да извършват всякакви мероприятия по отношение на ползването на имотите, да ги ползват в пълен обем. Тук присъстващите представители на сдружението за екозащита категорично не са съгласни с това. Ние апелираме за бързо и скорошно налагане на правила по отношение на ползването и тезата на Басейнова дирекция само подкрепя нашата, за голямо съжаление.
Ние инициираме у народното представителство не контрол върху вече издаден административен акт, а напротив, преди да бъде издаден актът и отказът на неговото издаване – това е в приоритет на настоящата комисия, подложено на разглеждане тук. В момента се стремим да покажем, че за много малко средства всеки един собственик би могъл да реши проблема и би могъл да отговори на изискванията по наредбата по отношение чистотата на водата, по отношение на спазването на сервитутите, по отношение спазването на ограниченията на режима на застрояване като цяло.
С оглед на това моля, ако народното представителство счете, да изслуша в рамките на няколко минути едно представяне на това съоръжение. Дали то ще бъде с тази търговска марка или с всяка друга е без значение, но е важно ние да знаем едно – че конституционното право на собственост не следва да бъде ограничавано, а с цел постигане на резултат по отношение чистотата на водата това право да бъде ползвано в рамките на закона.
Никак не ми хареса изказването на представителя на Басейнова дирекция, че в зависимост от пречистването поцелесъобразност той би решил. Законът дава рамка. Тази рамка е рамка за всички, няма целесъобразност. По целесъобразност решенията се взимаха преди 1989 г.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре, ако се замърси водата, какво става?
адв. ИВО ИВАНОВ: Ние това искаме – да не се замърси. Но тя няма да не се замърси, господин председател, ако никой нищо не прави.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това е вече другата крайна позиция.
адв. ИВО ИВАНОВ: Изключително крайна позиция, но тя е факт от 33 години.
РУМЕН МАРИНЧЕВ: Напротив, прави се. Възстановили сте частна собственост от пояс А.
адв. ИВО ИВАНОВ: Нека не превръщаме това в диалог. Народното представителство е достатъчно компетентно да знае силата на закона и силата на целесъбразността.
РУМЕН МАРИНЧЕВ: До миналата година не е имало възстановена собственост.
адв. ИВО ИВАНОВ: Това не е истина. Миналата година аз лично съм изпратил в Басейнова дирекция становище на Българската академия на науките какъв трябва да бъде графичният параметър на защитена охранителна зона и съм инициирал действия от ваша страна.
РУМЕН МАРИНЧЕВ: На земите, не които има частни имоти, никога преди това не е имало частни имоти!
адв. ИВО ИВАНОВ: Разберете ме, не можем да лишим гражданите от частна собственост.
РУМЕН МАРИНЧЕВ: Но това е защитена територия!
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Вие си подменяте целите и се атакувате взаимно. Думата има народният представител Светослав Малинов.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Ние наистина сме изправени пред границите на нашата компетентност. Аз имам становище, разбира се, то не е мое. В парламентарната група на Демократи за силна България има бивш министър на екологията, има и хора, представляващи гражданско сдружение. Аз съм наясно с позицията си. Въпросът е принципен. Нас наистина ни третират като съдебни заседатели в момента и аз просто призовавам или да се отлежи вземането на решение, ако има мнозинство, което иска да се запознае, или да се премине към някакво гласуване, защото виждаме, че спорът се задълбочава и става интересно, но не в моралния и благороден смисъл на думата. Става прекалено интересно. Ако ви оставим, вие ще си размените още реплики, но кой ще отсъди накрая?
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз съм съгласен. Максималното, което ние можем да направим, е да препоръчаме на съответните министерства евентуално да актуализират тази охранителна зона и да проверят узаконяемостта на тези имоти. Това, което е възможно, да се узакони, което не е възможно – да се събори с оглед на охраната на язовира, които пие цяла София, а и не само София. Можем да препоръчаме нещо подобно на съответните министерства.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Аз искам да попитам, господин председател, има ли становище на Комисията по околната среда по този казус?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Не, тя не е сезирана.
ИЛИЯН ЙОТОВА: Там работят достатъчно компетентни колеги, които биха могли да имат мнение. Едва ли ние в нашата комисия сме в състояние да вземем решение в едната или другата посока. Не знам каква са вашите очаквания към нас в това отношение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Не можем да вземем в никаква посока, ние можем като комисия да се обърнем към тези три-четири министерства, да им кажем, че проблемът е много значим и да настояваме да го решат.
БОЙКО ВАТЕВ: Искам да ви попитам изградена ли е вече според последните закони тази охранителна зона, в която не може да има никаква човешка дейност? И в нея попадат ли тези имоти, които Комисията по гражданско общество и медии трябва да спасява, а не Комисията по екология, която разбира повече?
ДИЯН ДОБРЕВ: Както казахме преди малко, процедурата е започнала през 2004 г. и към настоящия момент е пред финализиране. Това е процедурата по учредяване и синхронизация със сега действащата нормативна уредба от 2000 г., залегнала в Закона за водите, и в Наредба № 3. Казвам пред финализране, защото в момента се чака единствено становището на Областната дирекция по земеделие и гори – Софийска област. От София-град сме получили становище, от Областната дирекция по земеделие и гори – не сме. Поискали сме го през м. септември, на 9 ноември сме изпратили напомнително писмо, че се забавя процедурата.
БОЙКО ВАТЕВ: Ясно. Не ставаше дума за подробности, а след като стане това нещо, уважаемият господин адвокат да ни каже каква ще е съдбата на тези имоти, които попадат в тази зона.
ДИЯН ДОБРЕВ: В имот публична държавна собственост не могат да се връщат частни земи. Ако са върнати такива, законовият ред е отчуждаване на тези имоти по Закона за държавната собственост. Пак подчертавам, тези земи са върнати незаконосъобразно, тоест след това ще има обезщетяване за нещо, което въобще не е трябвало да става.
адв. ИВО ИВАНОВ: Ако разрешите, само една дума. Спазването на закона за 1000 м от водовземното съоръжение, налагането на такъв сервитут означава, че нито един квадратен сантиметър частен имот няма да попадне в санитарно-охранителна зона А. Конфликтът в никакъв случай не е между десет души собственици и институции. В никакъв случай тук не става дума за такова нещо! Ако законът бъде спазен и водовземното съоръжение, сервитут от 1000 м бъде учреден санитарно-охранителен пояс А, то няма да последва никаква процедура по отчуждаване, тъй като нито един квадратен сантиметър не е възстановен на частни собственици нито от страна на Министерството на земеделието и горите, нито от която и да е държавна институция.
Ние намираме проблема в нещо друго – не се учредява зоната, не се разписват правила.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Но тук се каза, че в скоро време зоната ще бъде учредена. До края на годината дали ще има такова учредяване?
ДИЯН ДОБРЕВ: Господин председател, ако ние не получим това становище от Областната дирекция “Земеделие и гори” и прескочим тяхното становище и изпратим за публично обявяване, процедурата ще стане незаконосъобразна. Ние това не можем да го направим. А и няма как да задължим Областната дирекция “Земеделия и гори”. Получим ли тяхното становище, резултатът ще бъде изпратен за публично обявяване съгласно Наредба № 3.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ако това становище е толкова важно, ние бихме могли да препоръчаме на министерството да
адв. ИВО ИВАНОВ: Целта на присъствието и на двете страни е бързо да бъде приключена процедурата в рамките на
РУМЕН МАРИНЧЕВ: Ако позволите, да отговоря на въпроса на народния представител. На 18 март 2003 г. им предписание за извършване на хигиенни мероприятия от Столичната ХЕИ тогава, в което се вписва да започне възстановяване на определените по предишни наредби пояс А на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията, използвани за питейно-битови цели там, където са с нарушения цялостно или липсва. От извършената от мен проверка през м. август и началото на септември се установи, че язовир “Искър” няма ограда, което е задължение на “Софийска вода” АД, ползвател на водата на язовир “Искър”. Между другото възникна въпросът на “Софийска вода” АД да “Софийска вода” АД ползва водата на язовир “Искър” не като концесия, предоставена от Столична община, а по силата на разрешително за водоползване, издадено от министъра на околната среда и водите. Там стои подписът на министъра. “Софийска вода” АД има това право да вземе водата и да я доставя, като съответно има и задължение да изгради тази
БОЙКО ВАТЕВ: Оградата е по-далеч от 100 м. и не влиза
адв. ИВО ИВАНОВ: Ако оградата бъде сложена в 1000-метровата зона, няма да засегне нито един частен имот. Но ако бъде сложена в зоната от 1973 г., тя е с 250 м над това отстояние. На картата 250 м над това отстояние може да изглеждат малко, но ви уверявам, че това са десетки декари имоти. Тук целта е да бъде спазена рамката на закона, да се разпишат подробни правила и да се спазват.
Ние искаме, първо, да направят оградата и да я направят на 1000 м.
РУМЕН МАРИНЧЕВ: Но не сте вие и не сме ние, които преценяваме!
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Кога е започнало изграждането на тази ограда?
адв. ИВО ИВАНОВ: Проблемът е, че не е започнало.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Но вие пишете, че е започнало.
адв. ИВО ИВАНОВ: Извинявайте, господин Стоянов, започна на 6 км по пътя от язовирната стена в посока Самоков. Тъй като заграждаше частни имоти, собствениците на имоти
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Коя е фирмата, започнала строежа?
адв. ИВО ИВАНОВ: “Софийска вода” АД.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре, ние фактически имаме нова наредба, според която зоната е на 1000 м.
РУМЕН МАРИНЧЕВ: Но не наредбата учредява зоната, а компетентният орган. Наредбата само определя условията, които трябва да се спазват. Учредяването става с акта от 1973 г., който не е отменен.
ДИЯН ДОБРЕВ: А относно бездействието за санкциониране, не съм съгласен, че е така, че ние не сме съставили акт на собствениците около водоема за нарушения. В момента има образувана преписка във Върховна административна прокуратура. Ноторно известно е, че когато съдебен орган се занимава с една материя, административният орган прекратява производството по него и след това може да го възобнови и инициира само по нареждане на прокуратурата. Ние не можем да водим паралелно с прокуратурата наша си преписка. Това един административен орган не може да го
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това, което ние можем да направим, е да приемем за сведение вашата жалба. Да препоръчаме на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на здравеопазването и на Министерството на земеделието и горите да актуализират охранителните зони. Специално да обърнем внимание на Министерството на земеделието и горите да даде това становище, което се чака от Областната дирекция “Земеделие и гори” – София област.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: И да бъде ясно диференцирано коя част от имотите е частна собственост и коя – държавна собственост, така че да могат да бъдат защитени както интересите на държавата, така и на частните собственици. И ако бъде преценено, да се извърши отчуждаване по съответния ред. Защото явно има вариант, в който може да се учреди зоната така, че да не засяга частни собственици и техните законни интереси.
адв. ИВО ИВАНОВ: Гарантирам ви, че до 1000 м няма да бъде засегнат нито един собственик.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Правена ли е такава експертиза досега?
ДИЯН ДОБРЕВ: Съгласно изработения и утвърден териториално-устройствен план от 1986 г., както се спомена, е посочен размерът на пояс А. В момента пояс 1 е предишният пояс А. По силата на закона този пояс е публична държавна собственост. В тези граници сега водената процедура не предвижда увеличаване на тази граница.
адв. ИВО ИВАНОВ: Тя следва да бъде намалена в 1000-метрова зона, а не да бъде увеличена.
БОЙКО ВАТЕВ: Битката е за 250 м.
адв. ИВО ИВАНОВ: Но отложени на терена са стотици декари имоти!
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уточняваме се да препоръчаме на съответните министерства, които посочих, да актуализират санитарно-охранителната зона, особено пояс А, да потърсят начин да се запазят интересите на собствениците в пояс 2 и пояс 3 и да обърнем внимание на Областната дирекция “Земеделие и гори” да изготви необходимото становище за тази актуализация на санитарно-охранителната зона. Това е, което можем да направим.
РУМЕН МАРИНЧЕВ: Проблемът е, че сега собствениците са в пояс А.
адв. ИВО ИВАНОВ: В 1000-метровата зона няма нито един, но съгласно наредбата от 1973 г. зоната е 1250 м. Оттам идва проблемът.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това е от компетенциите на съответните министерства, ние няма да преценяваме. Мен ако питате, ще го направя пет километра. Но такива решения не можем да вземаме.
Смятам, че с това можем да приключим. Благодаря отново на всички ви!
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов



62736 знака
Стенограф:
Стойка Белова