Обсъждане на законопроект за равните възможности на жените и мъжете, № 602-01-70, внесен от Министерски съвет на 02.08.2006 година.

---

ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за равните възможности на жените и мъжете, № 602-01-70, внесен от Министерски съвет на 02.08.2006 година.
Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Иво Атанасов – Председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.
* * *

ПРЕДС.ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по гражданско общество и медии. Предлагам една точка от дневния ред:
1. Обсъждане Законопроект за равните възможности между жените и мъжете, внесен от Министерския съвет.
Имате ли други предложения за дневния ред? Няма. Предлагам да пристъпим към обсъждане на тази точка.
Искам да ви представя гостите: заместник-министър Васил Войнов, който ще представи законопроекта от името на Министерството на труда и социалната политика, госпожа Лили Абаджиева – държавен експерт в отдел “Равни възможности” към Министерството на труда и социалната политика, госпожа Петя Нинова – директор на “Специализирана администрация” в Комисията за защита от дискриминация, госпожа Мира Хаджимитова - от Фондация “Джендър проект в България”, госпожа Илиана Стойчева - от фондация “Джендър изследвания” и госпожа Наталия Пискова – от Центъра за изследвания и политика за жените. Това са гостите, които сме поканили и които се отзоваха на нашето желание да присъстват на заседанието и да кажат своите позиции. Ние имаме и писмени становища. Предполагам, че сме ги раздали на различни институции.
Давам думата на господин Васил Войнов – заместник министър, който да представи проекта. Заповядайте господин Войнов.
Г-Н ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, позволете ми накратко да представя позицията на Министерството на труда и социалната политика по проекта на Закон за равни възможности на жените и мъжете. Представеният законопроект, като един нов от гледна точка на съществуващата система на законодателство и може да се каже, че е един нетрадиционен от гледна точка на философията и на съдържанието засяга проблем, който досега не е бил в обхвата на правно регулиране и е израз на политическа воля спрямо стандартите на Европейската общност, към която страната ни ще се присъедини. Самият проектозакон има за цел да осигури равни възможности на жените и мъжете, както и да гарантира тяхното участие във всички сфери на обществения живот, като въведе различни механизми за разработване и провеждане на държавната политика. В изпълнение на самият закон ще се приеме национална стратегия за равни възможности на жените и мъжете, след което ще се проведат основни стъпки за реализиране на тези политики от самите органи. Самият законопроект очертава специфични области, в които да се предприемат насърчителни мерки за постигане баланс и равни възможности между двата пола. Може да се каже, че досега нямаше такива. Съществуваше така наречената позитивна дискриминация. Всички държави, като пример може да посочим държави-членки на Европейския съюз, възпроизвеждат техните законодателства, директивите и специално закони, които уреждат този въпрос, както и във всички от десетте новоприсъединили се страни приеха закон за равно третиране на половете.
Приемането на отделен закон за равни възможности ще допринесе за едно пълно съответствие на нашето законодателство, макар че след приемането на Закон за защита срещу дискриминацията и последвалите промени, които се направиха в Кодекса на труда се констатира едно може да кажем почти формално съответствие с голяма част от достиженията на европейското право, но това не гарантира само по себе си реално равенство на двата пола, което е една от истинските цели и стандартите на Европейския съюз, с които се регламентира необходимостта от създаването на един механизъм за равни възможности и от специални мерки за постигане на тези възможности. Такива са и новите изисквания на пътната карта за равенство на половете в Европейската общност за периода 2006 – 2010 година, както и Пакта за равнопоставеност на жените и мъжете. Това е едно от основното изискване на Пекинската платформа за действие, приета на Четвъртата конференция за жените през 1995 година.
В България все още не е изграден цялостен механизъм, национален механизъм за равни възможности на жените и мъжете, за разлика от всички европейски държави, дори и тези държави, които са в нашия регион. Можем да кажем, че не са регламентирани въпросите, като механизъм за създаване и прилагане на единна държавна политика за равни възможности. Не е осигурен и механизмът за постигане на реално равенство между половете, както и не са регулирани някои основни сфери на обществения живот за осигуряване на равни възможности между двата пола.
Въпрос на политическа воля е държавата да възприеме формален или реален подход за изпълнение на това условие. Израз на реалният подход е приемането на Закон за равните възможности на жените и мъжете, поради това този законопроект беше включен в Програмата на Правителството за разглеждане от Министерския съвет през м.юли 2006 година. Самият проект беше разгледан и от Националният съвет по равнопоставеност на жените и мъжете към Министерския съвет, в който освен държавните институции са включени и всички социални партньори и на които самият законопроект беше принципно подкрепен. По отношение на представени възражения за дублиране на функции по реда на Закона за защита на дискриминацията, българското право действително съдържа някоя поредица от разпоредби за равно третиране в отделни закони. Приемаме, че самият Закон за защита срещу дискриминацията въвежда правила срещу пряката и непряка дискриминация, основана на признака пол. В този закон обаче не съществува или не предполага разработване и прилагане на единна държавна политика и механизми за отчитане на въздействието и върху положението на жените и мъжете, тъй като той е ориентиран изцяло към санкциониране на установените с него забрани. В него все още липсват разпоредби, които да насърчават съчетаване на професионалните със семейни задължения на жените и мъжете и можем да кажем, че общият контрол за защита от дискриминация е уреден в закона, където в основни линии са изпълнени изискванията на Европейския съюз за осигуряване на равни възможности. Не са включени провеждането и контролирането на политика за равни възможности на жените и мъжете. Това са специфични области, в които контролът се оказва от отговорните институции и техните структури за контрол. Това е необходимо за издигането на принципите за равенство между половете в държавна политика. Законът ще отговори на най-висшето проявление на джендър равенството или това е равнопоставеност. Все още няма може би точната българска дума, най-правилната дума към настоящият момент с нейните четири основни форми. Това са равният достъп, равните възможности, равностойното представителство, равностойното партньорство и за това смятаме, че приемането на този закон е в отговор на изпълнение и на ангажиментите на страната ни по Конвенцията за човешките права от Хага или така начената Хагска конвенция.
Благодаря за вниманието! Ако има някои въпроси, може би по-подробно ще бъдат обяснени от държавният експерт.
ПРЕДС.ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. Кой от Вас иска да изкаже своята позиция, след което ще преминем към изказвания на депутати? Очаквам мнението на представителят на Комисията за защита от дискриминация и тъй като Вашето становище е малко контра, може би искате да говорите накрая. Давам думата на госпожа Нинова.
Г-ЖА ПЕТЯ НИНОВА: Аз съм представител на Комисията за защита от дискриминация и естествено е, че ще има контра, защото се получава в крайна сметка дублиране на функции и дублиране на обществени отношения, които се регулират с два закона. Ако тръгнем от Закона за нормативните актове, основните принципи, които би следвало да спазваме, това е че обществени отношения от една област се регулират с един закон. Би следвало, ако претърпят някаква много съществена промяна, те да бъдат регулирани с допълнение и изменение на така съществуващ вече закон или с поднормативни актове. Различно малко допълнение към официалното становище на комисията, което искам да кажа е, че говорим за равни права на жените. Аз бих казала, че в България вече обществените отношения са така създадени, че ние наистина демонстрираме една демократизация в тази посока - положението на жените спрямо мъжете и не би следвало да има такова специално регулиране със специален закон, който всъщност изземва един от признаците на чл. 4 на Закона за защита от дискриминация, което значи, че за всеки един от признаците на дискриминация, които са залегнали и в Европейската конвенция за правата на човека би трябвало да си създадем специално законче. Ако следваме Пекинската платформа, препоръките които са взети, основните насоки, които са в тази Пекинска платформа за осигуряване правата на жените в областта на труда, социалното осигуряване и подпомагане, за тази цел ние бихме казали, че ние си имаме съответните закони. Кои са те? Това е Кодекса на труда – изравняването. Вярно е, че жената в определени моменти от своя живот е по-натоварена и носи много по-голяма тежест в живота, с оглед отглеждане на деца при евентуален развод. Принципно и в повечето от случаите децата са дадени на отглеждане на майката. Тя трябва съответно да се изравнява в темпото на живот, да се образова, да се квалифицира, да ходи на работа. В този смисъл понякога, и то много често, остава и самотна майка. Това е въпрос на социалното ни законодателство. Говорим, че в законопроектът, който се предлага ще обърнем внимание на чл.17, точка 1, 2 и 3, който третира колективните трудови договори. Това е материя, уредена в самият Кодекс на труда и ако трябва да помислим и в тази посока. Защо? Защото равнопоставеност на жените наблюдаваме най-вече в частния сектор. Ако погледнем членският състав, съотношението между мъже и жени в Народното събрание и погледнем и в Кабинета на Министерски съвет, ще видим, че участието на жените е балансирано спрямо мъжете, т.е. ние реално правим крачките в тази посока. От тази гледна точка считам, че не би следвало да се приема един толкова тесен специален закон, който има по-скоро пожелателен, отколкото действен характер и ще кажа защо. Тук в мотивите беше обърнато внимание, че липсва механизъм, специални мерки и т.н. Аз ще кажа, че с Постановление № 313, прието след приемане на Закона за защита от дискриминация е създаден Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете. С една дума виждаме, че имаме някаква структура изградена. Имаме Национален съвет за насърчаване на заетостта към министъра на труда и социалната политика. Какво още бих могла да кажа по въпроса като естествено възражение срещу приемането на този закон? По повод на това искам да кажа, че се получава някакво преплитане на компетентности. В чл. 47 от Закона за защита от дискриминация е разписано, че Комисията за защита от дискриминация осъществява контрола по спазване на анти дискриминационното право. Всъщност материята, която се предлага за регулиране от този Закон за равните възможности на мъжете и жените препокрива обществени отношения, които вече са регулирани със Закона за защита от дискриминация, което дава и най-сигурният механизъм за защита, при положение че взаимоотношенията куцат, когато вече не могат да бъдат оправени по друг начин и това е и самата съдебна защита. Предвидена е специална искова съдебна процедура, освен извън съдебното производство пред комисията. Освен това комисията има правомощията да дава становища относно нови законопроекти. След приемането на този закон, в Закона за насърчаване на заетостта, Кодекса на социалното осигуряване, Кодекса на труда, в много нормативни актове, които касаят точно материята на поставеността на жената в обществото, а това значи достъп на жената до обществените ресурси, до пазара на труда, до всичко което й осигурява съответното социално и материално битие. Там са разписани съответни антидискриминационни норми, ако кажем, че това е антидискриминационен закон, закон за равните възможности между мъжете и жените. Виждането на комисията, ако спечели становището му, че се изземват компетенции и функции от този специализиран държавен орган, чиято компетенция е точно това – да следи за спазването на законите или както се казва за равното третиране на мъжете и жените.
Благодаря за вниманието!
ПРЕДС.ИВО АТАНАСОВ:Благодаря Ви, госпожо Нинова. Имат думата представителите на фондации, центрове, на министерството и на други ведомства. Чухте мнението на госпожа Нинова.
Г-ЖА ПЕТЯ НИНОВА: Искам да кажа, че това е допълнение към становището на комисията.
ПРЕДС.ИВО АТАНАСОВ: Ако успеете да ги опровергаете, обещавам да подкрепя законопроекта. Кой иска думата? Заповядайте госпожо Стойчева.
Г-ЖА ИЛИАНА СТОЙЧЕВА: Първо искам да благодаря за това, че имам възможността на изразя становището на Фондация Български център за джендър изследвания. Тази фондация съществува от 1998 година и се занимава именно с проблемите на равнопоставеността между половете, възможностите, политиката, законодателството и всички онези въпроси, свързани с равното третиране на двата пола и с равните възможности на двата пола. Фондацията е изпратила също своето становище до водещата комисия в средата на месец август. Надявам се, че това становище е стигнало и до членовете на тази комисия. В този смисъл аз няма да чета цялото становище, само ще се опитам да дам няколко аргумента за това защо е необходим този закон като отделен такъв, с което казваме, че фондацията подкрепя категорично съществуването на закон за равните възможности. Понеже госпожа Нинова провокира с това, че нашето общество е достатъчно демократично и е успяло да покаже на практика, че съществуват равни възможности на мъжете и жените в България, искам само да кажа, че тази година Европейският съюз предложи и прие Европейската карта за равните възможности за периода 2006 – 2010 година. Може би България е по-демократична от всички страни-членки на Европейският съюз и всъщност тази Европейска пътна карта се отнася за страните членки на Европейския съюз. Там се връщаме на важни неща, едни от които са така наречените изключителни мерки за осигуряване на равни възможности. Една от тях е бюджетирането.
Друг такъв ключов момент е воденето на джендър статистика, национална джендър статистика, която дава възможност и за мнение и за категорична оценка за това дали наистина съществуват реални механизми за осигуряване на равните възможности на мъжете и жените. Нито джендър бюджетиране, нито национална джендър статистика се води в нашата страна и това е един аргумент, който мисля, че е важен, ако искаме наистина да станем част от Европа. Освен, че изказвам категоричната подкрепа на фондацията, която представлявам за този закон, искам само да кажа, че разбира се в закона има неща, които разбира се бихме искали да се променят. Едно от тях, а те са изписани в становището, което сме предложили , едно от тях които смятаме, че е изключително важно е именно органът, който осигурява политиките за равните възможности да бъде наистина независим, да бъде орган самостоятелен, така както всъщност една експертна правна група към Европейския съюз е написала в един свой доклад по отношение въобще на органите за равните възможности и за аргументиране срещу дискриминацията. Едновременно с това искам да кажа, че за да може той наистина да работи, трябва да се осигуряват равни възможности на мъжете и на жените и трябва да бъде независим, а политиките за равни възможности да се изработват от най-високо ниво. В този смисъл нашите предложения са тези политики да бъдат подготвени на ниво Народно събрание, като например Стратегията за младежта, която както знаем е предложена да бъде разглеждана от Народното събрание. По същата логика би могло такава стратегия за равните възможности да се изработи от Народното събрание.
Всъщност това са големите забележки, които сме направили. Има и други. Надявам се, че съм успяла по някакъв начин да убедя колебаещите се как да гласуват да вземат решение и да гласуват за този закон.
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДС.ИВО АТАНАСОВ:Моля следващият, който желае да вземе отношение по разглежданият законопроект.
Г-ЖА СТАНИМИРА ХАДЖИМИТОВА: Аз съм представител на Фондация “Джендър проект България”.Ние също работим от 1994 година по тези въпроси. Разбира се, че ще започна с благодарност към комисията, която поиска нашето мнение и то е, че категорично приветстваме политическата воля, която се появи в страната за изработване и за приемане на този закон. Разбира се на първо място Министерството на труда и социалната политика и след това разбира се на целият Министерски съвет. От моите срещи по повод работата ми с политическите партии и парламентарно представените по повод работата на Джендър проект към Пакта за стабилност останах с впечатление, че във всички политически партии имат наистина този път позитивизъм към приемането най-после на този закон, защото вие всички знаете, че историята му е доста дълга и аз няма да я напомням сега. Искам да кажа само няколко думи като реплика. Още когато се приемаше Законът за защита от дискриминация нашият сектор реагира, че делението по пол и универсално деление и влагането му в една кошница с всички други признаци ще доведе най-малкото до неизпъкване на тези случаи и аз искам да задам един реторичен въпрос, защото аз лично знам отговора. Сигурна съм, че в Комисията за защита от дискриминация едва ли има, или ако има са може би едни-два случая, но мисля, че няма ако не бъркам подадени жалби по този признак и това не е случайно. Онзи закон внесе това деление, защото се отнася за мъже и жени, а ние нито сме етническо малцинство нито някакво друго малцинство от единия или другия пол. Казах вече за универсално деление за всяка една от тези две големи групи се съдържат другите, а в самите други групи пък има жени и мъже и освен това съществуват, както и колежката вече подсказа, все още за съжаление в обществото ни съществуват много стереотипи, които трябва да се преодоляват и които пречат на тези политики да се провеждат рационално и да се провеждат в унисон с другите закони, които ги уреждат ,макар и частично и за това и жените съм сигурна, че много трудно ще отидат там да подадат жалба, че са били дискриминирани. Другата ми реплика е, че той не е само антидискриминационен. Аз съжалявам, че моята лексика не е съвсем правилна, тъй като не съм правист, но той урежда позитивно въпросите , дава правна регламентация и това е една голяма разлика, макар че на пръв поглед не знам дали се вижда. Трета реплика – цитираната платформа за действие.Тя посочва 12 области на загриженост на ООН, в които жените изостават глобално в повечето от тях и у нас от мъжете, като изключим областта образование например, където ние по последни данни като че ли сме по-добре от мъжете. Там не е само пазарът на труда и даже самият Европейски съюз като че ли в последно време отчете, че наистина досега повечето политики по равнопоставеността бяха фокусирани в тази сфера на труда и какво правим наистина след изоставането на жените примерно в политическата сфера. Как бихме постигнали промяна в един изборен закон, който да насърчи партиите, които да слагат жени на избираеми места, и то в някакво балансирано съотношение, което пък малко по-назад ако се върнем, би ги накарало да мислят да образоват и да обучават тези жени, защото не искам да оставате с впечатлението, че ние сме единствено и само за количествено навлизане в политиката и в местата, където се вземат решения, включително и в мениджърските позиции. Ние искаме да сме готови за това, да се подготвяме за равнопоставеност. Ето това значи да имаме равни възможности. Така че с други думи нашата организация подкрепя законопроекта, а и не само тя. Това, което имам като реплика към текста искам да го посоча. Ще бъда много кратка, за да не повтарям колежката, тъй като ние се присъединяваме в общи линии към тяхното становище и за това не изразяваме ново писмено становище. Препоръчваме да се обърне внимание на механизмът, по който се провежда политиката, защото наистина е важна политиката. Мониторингът на тази политика, координацията на тази политика, а не само контролът, както вие споменахте и като казах координация това е едно от нещата, които ни притеснява във функциите, които са предоставени на министъра на труда и социалната политика, т.е. в механизма, който сега е визиран. Смятаме, че той ще запази статуквото, което не дава възможност за сега да се приложи във всички области тази политика.Дали ще бъде независим орган тази комисия, дали ще бъде някаква малка агенция към Министерски съвет ние не сме в състояние да ви кажем, защото това безспорно са и икономически разчети и други съображения, които вие бихте имали, но препоръчваме това нещо да се погледне като механизъм, който е вътре разписан.
Това е което исках да кажа.Благодаря за вниманието!
ПРЕДС.ИВО АТАНАСОВ: Господин Войнов, заповядайте.
Г-Н ВАСИЛ ВОЙНОВ:Господин Председател, ако позволите само пропуснах на добавя във връзка с останалите въпроси от госпожа Нинова и госпожа Хажимитова, че приемаме съответните бележки,направени от Комисията по европейска интеграция. Поради това, че се съдържат част от тези препоръки в настоящите въпроси, мога само да ги упомена. Това е за въвеждане на нормите от директивата, рамковата директива в закона, където се обявяват за нищожни всички разпоредби, които са намерили място в договори, колективни споразумения, вътрешните правила и които противоречат на принципите за равното третиране, както казахте вие, както и втората забележка за въвеждане на норма за всяко едно лице, което е пострадало от дискриминационно поведение да се ползва от защитата на държавните органи по тяхна инициатива или в онези случаи, когато лицето изрично не е потърсило такава защита.Имаме ги тези препоръки от комисията и ние ги приемаме, обаче някак си не мога да приема становището, че една област се регулира от един закон. Вижте само за пример собствеността. Тя се урежда от Закона за собствеността,Закона за собствеността и използването на земеделските земи, Закона за държавната собственост, Закон за общинска собственост и множество нормативни актове . Така или иначе смятаме, че няма никаква пречка тези въпроси да бъдат уредени и с настоящият закон. Благодаря!
ПРЕДС.ИВО АТАНАСОВ:Има думата госпожа Наталия Пискова.
Г-ЖА НАТАЛИЯ ПИСКОВА: Благодаря Ви. Аз ще бъда съвсем кратка и искам само да кажа нещо по отношение на онова, което каза госпожа Нинова. Вие буквално казахте, че по Закона за защита от дискриминация се предоставя защита тогава, когато нещо куца в отношенията.
Г-ЖА ПЕТЯ НИНОВА: Казах, че е последният етап и всъщност това е гаранцията за защита и спазване правилата на поведение.
Г-ЖА НАТАЛИЯ ПИСКОВА: Напълно съм съгласна и за това се спирам нарочно за защитата. Нашият закон, който ние сме предложили представлява едно допълнение към този закон, който се води общ, рамков закон, който беше решение в дадения момент, а настоящият закон, който сме предложили е един специален закон. По този начин той всъщност само допълва вашият закон. Нашият или вашият е много неприятно да се каже, но все едно всъщност нашият закон допълва и създава една двукомпонентна правна уредба в областта на равнопоставеността на половете. Единият компонент е свързан с антидискриминационното законодателство по Закона за защита от дискриминация. Както казах това е по общото законодателство. Вторият Закон за равните възможности на жените и мъжете, това е специфичното законодателство, което ще въведе органите и механизмите за ефективно гарантиране и стимулиране на равните възможности, защото тези закони, които вие споменахте и членовете от тях, те са общо взето само декларативни. Да не ги изреждаме. Всички ги знаем кои са, като се започне от Кодекса на труда, Конституцията и всички останали. Това са Закон за насърчаване на заетостта и образованието и всички останали, които съдържат темата и разпоредбите за равното третиране и за антидискриминация, било то пряка или непряка са декларативни. Те нямат възможността да правят политика, а политиката дава онова, което е необходимо, за да не се стигне до вашата защита. Това е едното нещо.
Другото, което исках да кажа и да поясня е следното. Да вярно, с Постановление № 313 се създаде Национален съвет, но този съвет е само консултативен орган. Той може да само да консултира провеждането на една политика.Той не е механизъм за провеждане на политика и затова е необходимо да има механизъм, зависи какво ще реши. Това е Национален съвет за равнопоставеността на жените и мъжете към Министерски съвет. Той е консултативен орган. По същият начин е и Консултативната комисия, която всъщност е неформална структура към министъра на труда и социалната политика. Той също е консултативен орган. Така че ние в действителност механизъм (тази дума също не е кой знае колко добре в нашия език по отношение на такава политика и на такива отношения), но национален механизъм по смисъла на Пекинската платформа и по смисъла на стандартите на Европейския съюз означава една стройна структура на съответни органи, които са отговорни за дадено нещо, за разработване и провеждане на единна политика. За това третият сектор е прав да иска такъв орган, но ние сме се съобразили разбира се с финансовите възможности на държавата в момента.
Г-ЖА ПЕТЯ НИНОВА: Всъщност такъв орган ще се явява министъра на труда и социалната политика.
Г-ЖА НАТАЛИЯ ПИСКОВА: Да, той и сега се явява такъв по на Решение № 215 на Министерски съвет от 2000 година, съгласно което правото и по-скоро отговорността за разработване, координиране и провеждане политиката по равни възможности на жените и мъжете е в сферата на компетентност на министъра на труда и социалната политика.
Г-ЖА ПЕТЯ НИНОВА: Това означава, че със закон ние обявяваме министъра на труда и социалната политика за основен орган, който е наддържавен, не знам точно как да го кажа, орган който ще провежда държавна политика относно равните възможности на мъжете и жените.
Г-ЖА НАТАЛИЯ ПИСКОВА: По същият начин както провежда държавната политика, политиката по заетостта, политиката по заетостта и всички останали политики, както всеки от органите на изпълнителната власт в своята сфера на компетентност.
Г-ЖА ПЕТЯ НИНОВА: Аз ще ви възразя по отношение Вашите думи в началото на изказването, които точно не мога да цитирам. Аз нямам такава точна механична памет, но казахте, че този закон се явява като специален закон, който допълва закона. Значи доколкото знам Законът за нормативните актове все още е в сила и там са разписани основни принципи, че ако търпи промяна и има силна в момента, вопиюща нужда във връзка с това, че са променени дадени обществени отношения в дадена област или клон от правото, тогава се прави допълнение и изменение към даден закон. Ние създаваме един закон, ще възразя и на госпожата, която се изказа преди мен, но признак пол, когато се съчетава с друг признак, тогава говорим за много тежко нарушение на спазването на равенството на членовете на обществото пред законите или това се казва множествена дискриминация, което ме навява на мисълта, че не познавате Закона за защита от дискриминация.Деленето на мъже и жени не е подпризнак на друг признак. Когато става въпрос за дискриминация, ние говорим за равни възможности по отношение на определен признак и по този повод считам, че би следвало, още повече че Закона за защита от дискриминация има промяна,която е от м.август. Не знам дали сте чели. Говорим за равни възможности на мъжете и жените, за последната промяна на закона. Освен това в Законът за защита от дискриминация се говори за всички останали сфери,не само в сферата на образованието. В Законът за равните възможности на жените и на мъжете са само пожелателни и не бих казала, че имат декларативен характер на Кодекса на труда , където всъщност трябва да се пипнат колективните трудови договори във връзка с Договора за създаване на Европейската общност чл.118,”б” заявява, че комисията трябва да се стреми да развива диалог между мениджмънта и работната сила. Говорим за реален достъп, равен достъп на жените до пазара на труда, наравно с мъжете и от там насетне се казва, че диалогът между двете страни, значи говорим между работодатели и представителите на работниците, то би следвало да се урежда как двете страни и може, ако страните считат това за желателно, да доведе до договорни отношения, по-специално на междупрофесионално и секторно ниво, т.е. това е материя, което се регулира от раздела колективни трудови договори в Кодекса на труда. Не считам, че примерно Законът за насърчаване на заетостта също има декларативен характер. Вие цитирате основни наши закони и че те имат декларативен характер, а този закон няма декларативен характер. Аз питам: ако дойде при нас някой и пусне сигнал-жалба, както беше случаят в град Дупница за фирма Еврошус. Там се даде една много широка разяснителна дейност в медиите относно този конкретен случай, че в частният сектор куца равнопоставеността на жените. Тогава комисията издаде и задължителни предписания, но в този закон например е предвидено наказание само глоба. Казвам само глоба. Добре, представете си, че в един момент в Комисията за защита от дискриминация и по този закон Инспекцията по труда, която си има съответните правомощия в съответният си закон, вземем че накаже едно и също лице с едно и също наказание. Ето още едно нарушаване на един принцип – не може за едно и също деяние да бъде наказано едно и също лице с две еднакви наказания. Това значи, че просто се изземват, дублират се функции, компетенции и т.н. Ако този закон предложи наистина механизъм, схема, нещо по-различно и нещо, което да допълни и да доразшири, на базата на това, че Законът за защита от дискриминация го изисква. Да, това е нов закон, но трябва първо да помислим адекватно ли отговаря този закон на регулирането на обществените отношения. Ние все още не сме проверили в живота реално ли действа, как действа, ефективен ли е този закон или не и създаваме нов закон.
ПРЕДС.ИВО АТАНАСОВ: Давам думата на доцент Мария Славова.
Доц.МАРИЯ СЛАВОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа,
Спорът всъщност е юридически и аз затова искам за миг да привлека вашето внимание върху една всъщност малко спекулативна употреба на Закона за нормативните актове. Проектозаконът за равните възможности не влиза в конкуренция със Закона за дискриминацията и по никой начин те не се съотнасят помежду си като общ със специален. Те и двата са специални закони. Просто имат различен предмет на правна регламентация и както беше казано малко по-рано, Законът за равните възможности, който е една реакция на законодателната функция на Министерския съвет, доста според мен закъсняла, но все пак налице е слава богу. Тя реализира потребност на обществото да се уредят тези отношения, които до сега не са били предмет на правна регламентация в България. Между двата закона има допирни точки, но те са въпрос на компетенции, които ще бъдат уредени съответно при специализирането на текстовете. Съвсем основателни са Вашите безпокойства, госпожо Нинова, но те могат да бъдат отстранени между първо и второ четене. Тук е въпросът дали по принцип има потребност от такъв закон, дали следва да се отговори на европейските разпоредби. Едва ли България би могла да се разграничи от потребността да има позитивно правен ред, както каза Мира, което означава, че се прави един опит на държавните органи да им се уредят компетентностите така, щото да не допускат нарушаване на равните възможности. Дали ще става дума за дискриминация или не е вторият или третият въпрос. Напълно е възможно при едно правилно приложение на този закон по никой начин да не бъдат засегнати правомощията на Комисията за защита от дискриминация. Тя си има свое конкретно приложно поле. В този смисъл едва ли има опасност, че Кодекса на труда или другите изброени закони ще бъдат дублирани. Това е европейската практика. Ние не сме свикнали на тази практика. Нашето законодателство досега беше уредено с конкретни обекти и то главно в областта на правоотношенията. През последните 15 години у нас започнаха да се специализират предметите на правна регламентация и се създадоха обекти, които да се регламентират. Ето закрила на детето – тук говорим сега за равни възможности, докато по-рано обикновено самите отношения бяха обект на правна регламентация. Ако искаме да бъдем в европейската общност, в европейското правно пространство, ще трябва да се приспособим и да не се опитваме да се ревнуваме помежду си. Целта е обща и на Закона за защита от дискриминация и на този проекто-закон, така че си мисля този спор да не се задълбочава, а да се види дали има място от приемането на такъв закон. Благодаря ви.
ПРЕДС.ИВО АТАНАСОВ: Народните представители искат ли думата? Давам думата на господин Стоянов.
Г-Н ДИМИТЪР СТОЯНОВ: За мен е недвусмислено, че между Комисията за защита от дискриминация и Министерски съвет се появява един спор, едно несъответствие. Явно нещата не са много добре изчистени. За всеки случай странно ми се вижда, но и това е факт, че аз като представител на моята политическа сила съм на едно и също мнение с Държавната комисия за защита от дискриминация. Има Закон за защита от дискриминацията, има общ закон, който може да функционира съвсем нормално. Освен това, доколкото си спомням, съвсем скоро беше ратифицирана и Конвенцията за премахване на всякакви неравенства между мъжете и жените, т.е. има международен договор, който е с по-висока степен, както знаете по Конституция от вътрешното законодателство. В Пекин има закон според мен, който дели обществото на някакви групи, независимо по какъв признак, той дезинтегрира обществото, създава условия за разпад на обществените отношения, създава ненавист между различните групи. Едната група постоянно ще твърди: “Другата ме дискриминира”, а другата ще казва: “Не, предишната ме дискриминира”. Освен това обикновено такъв закон, в който се говори за равни възможности между мъже и жени, това е една голяма демагогия. Винаги знаем, че става дума за някаква привилегированост на жените. В случая виждам, че и тези които го защитават определено не са изпратили мъж тук, само жени присъстват както наблюдавам. Може би това е един вид дискриминация доста силна.
Интересен е въпросът в случая – с всяко едно приемане на един такъв закон може ли да се стигне до някакви такива абсурди от рода на това, че защото говорим за равни възможности и една жена да заведе дело срещу един мъж лекоатлет, че той бяга по-бързо от нея? Тя няма същата възможност като него и не бяга за 9 секунди, а бяга за 10 секунди примерно.
Колеги, Господ Бог или природата, както искате го наречете е създал мъжете и жените с различни възможности. Аз не казвам неравни, но те в някаква степен са и неравни. Ние сме създадени с различни възможности и всеки има не само различия под формата на полове, всеки като индивид има различни възможности и различен капацитет. Всеки един закон, който опитва да дели хората по-общо, по някакъв начин за мен е тоталитарен закон, защото той унифицира хората, той се опитва да каже, че всички сме равни по някакъв начин.Опитвайки се да кажем, че всички сме равни, се опитва да изкара, че всички сме еднакви, а ние не сме еднакви в този смисъл.
Искам да се обърна към представителите на Министерския съвет. Примерът, който дадохте със законите за собствеността е много неуместен, защото от всички тези закони само общият закон, а това е Законът за собствеността, функционира нормално. Той е написан много отдавна и всички нови закони, които го последваха, имат някакви проблеми и не функционират нормално. Аз за това също изразявам огромна доза скептицизъм , че всеки един специален закон, който се пише към един общ закон ,може да прояви някакви малформации. Да не говорим, че с този нов закон все пак се създават някакви нови органи. По Търновската конституция в България е имало шест министерства. Обикновено министър-председателят като поеме два ресора, министрите са били петима души. Сега имаме 16 министерства, безброй агенции, комисии, съвети, всякакви административни органи, от които общо взето аз не виждам особен смисъл и особен резултат от техните действия. Има едно огромно раздуване на администрацията. Допълнително което се чу тук е за по-голямо участие на жените в политическият живот, което по начина по който се представя трябва много остро да възразя, защото формирането на политическата воля и нейното изразяване чрез живи хора като нас, народните представители и други политически фигури, стои над всякакво разделение по какъвто и да е признак. То е много по-важно от това какви са хората които го изразяват. Самото формиране на политическата воля стои над всякакви неща и може да пренебрегне всякакво такова разделение. Не трябва да забравяте, че специално в България има отделни звена на държавната администрация и на държавните служби, които са силно феминизирани. Например съдебната система е изключително феминизирана. Там процентното съотношение на магистратите мъже и жени е доста сериозно в полза на жените. Какво правим там? Според мен пак се връщам на това, че мъжете и жените се раждат с различни по своята същност възможности и те не трябва да бъдат уреждани законово и да казваме: “Не, не са различни, еднакви са, равни са”. Освен това ние смятаме, че всеки един закон или така нареченият антидискриминационен закон се създава точно с цел да създава едно напрежение в обществото, а не да изглажда напрежение в обществото. Ние сме против всеки един такъв закон, който притиска и работодателите излишно, притиска дори политическите субекти излишно, налага им диктат над тях, така че аз няма да подкрепя този закон.
ПРЕДС.ИВО АТАНАСОВ: Има ли други изказвания или вече да пристъпим към гласуване? Да, господин Малинов, заповядайте.
Г-Н СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Този път искам да благодаря на хората, които представляват гражданският сектор на Министерски съвет за изключително качествения дебат. Не сме присъствали често на такива ясни тези. Искам да отбележа, че аргументите за излишността на този закон бяха много силно представени, по-силно отколкото аз самият съм очаквал.Няма да навлизам в правната терминология. Искам само да отбележа един по-различен принцип, политически принцип, който позволява да се изгради аргумент и да се гласува за този закон. В някакъв смисъл, когато става дума за определени отношения, за определени професионални съсловия или каквото и да е друго, изключително се увеличава достойнството, видимостта и санкцията на съответен проблем, когато той по някакъв начин бъде формулиран през закона.Често пъти, а може би и почти винаги подобни закони могат да бъдат редуцирани ,разтворени в правната система на една държава, тъй като всички нишки водят към други закони и винаги може да се изгради аргумента, че един подобен закон е излишен. Това е съвършено верен и необорим аргумент. Това, което остава в крайна сметка в защита на подобен закон е има ли нужда българското общество от нещо подобно, с оглед на една друга аргументация – признаване на съществуването на някакъв проблем, издигането на този проблем на едно ново ниво и санкционирането му по друг начин. Това не е правна аргументация. Правната аргументация е безупречна. Този закон общо взето може и без него. Аз мисля, че има смисъл от специално отношение към отношението между мъжете и жените в България. Само за това подкрепям този закон.
Г-ЖА ИЛИЯНА ЙОТОВА: Започвам с това, че категорично ще подкрепя закона на първо четене, с уговорката, че след това ще потърся помощта на неправителствения сектор за известни корекции в текстовете между двете четения. Личното ми мнение е, че този закон трябваше да бъде налице много отдавна, преди много години още и може би днешният спор щеше да бъде съвършено излишен и че съществуват такива проблеми в европейски мащаб е повече от ясно. Аз виждам тук няколко колеги, с които заедно работим вече и в европейски институции. Искам да подчертая, че вече в доста страни от така наречената стара Европа дори има парламентарни комисии по този въпрос, че в Съвета на Европа има специална комисия по този въпрос, в която участвам и аз и искам да ви кажа, че не минава сесия, в която поне два такива съществени въпроси да не бъдат поставени на дневен ред и те не са от компетенцията и проблематиката на една отделна държава, а те са вече в рамките на целият Европейски съюз, на който реален член надявам се ще бъдем скоро и ние. Аз мисля, че философията на този закон не е просто контрола и като че ли нашият дебат се измести най-вече по отношение на това, ако вече са нарушени тези права какво правим. Според мен философията на закона е друга. Тук става въпрос за политика. Тук става въпрос за превенция на такива случки и аз мисля, че в това отношение той може да бъде много полезен, защото действително прави опит, няма нищо съвършено, разбира се и тук има какво да се желае, за регулиране на този тип отношения за налагане на известни обществени норми. Още повече аз съм склонна да приема мнението на колегите от неправителственият сектор, че като че ли ако остане под шапката на социалното министерство, което е и без това едно министерство с безкрайно много проблеми, тежко министерство, с много отговорности, дали все пак няма да се размие тази дейност така както се случва и до сега. Не е въпросът в това колко агенции има, колко министерства, а каква е тяхната функция и каква реална работа извършват, така че аз си мисля ако има един независим орган, който да бъде към Министерския съвет и който да работи в тясна координация с всички други министерства, за които казвате, че тяхната специфика се отнася и за тази проблематика, струва ми се, че ще бъде по-добрият вариант. Тук не става въпрос за една раздута администрация, напротив за малък и оперативен орган, който действително да може да координира цялата тази толкова тежка дейност.
Искам да ви кажа от информативна гледна точка, че на последната сесия на Съвета на Европа цялата комисия за равенството между половете, например се занимаваше с един проблем, който може би за рамките на България дори изглежда много екзотичен. Искам да ви кажа, че протече един изключително много сериозен дебат. Ставаше дума за предстоящото тогава Световно първенство по футбол и за този огромен проблем за трафика на жени в цяла Европа. Този проблем разбира се не е само от компетенцията на тази комисия, но дебатът беше много съществен. Имаше присъствие на двама министри на вътрешните работи от европейски страни. Така че аз мисля, че когато сме се запътили към това общество, трябва да бъдем просто равноправни членове в него и действително да вземаме страна по тези толкова важни неща. Аз още веднъж казвам, че ще подкрепя закона и ще помоля в консултацията между двете четения да намерим един по-добър механизъм за управление на този сектор. Благодаря ви.
ПРЕДС.ИВО АТАНАСОВ: Предоставям думата на господин Яни Янев.
Г-Н ЯНИ ЯНЕВ: Господин Председател, колеги, съжалявам, че не можах да чуя аргументите, които бяха изложени в първата част на дебата от представителите на министерството и на неправителствения сектор. В коментара, който сме направили с колегите в рамките на НДСВ, за нас аргументите се свеждат до това дали да се приеме или да не се приеме този закон не от позицията на оценката дали жената трябва да бъде подкрепена или на този етап, с оглед на равнопоставеност или ние не знаем на кой етап по-късен, ще се окаже, че мъжът е неравнопоставен спрямо жената. Това е един принцип и ние от тази гледна точка и повечето от нашите съмнения доколко този закон може да изпълни функциите, които му се възлагат, с оглед на неговата изработка и това, което е заложено вътре в него, защото ние ако искаме да регламентираме нещо в обществото, то трябва да бъде направено с годни средства.Опасявам се, че текстовете на предложения закон имат повечето декларативен характер и по начина, по който е изработен едва ли биха могли да постигнат онези цели, които в крайна сметка ние извеждаме като политическа цел да се декларира в нашето общество, да се заяви онова желание за постигане равнопоставеност между мъжете и жените. В това се свеждат и нашите притеснения в оценката за това дали трябва да бъде приет или не трябва да бъде приет този закон. Казвам го с оглед на начина, по който са формулирани текстовете. Декларативен нормативен акт в България ние имаме един, с който не възлагаме до такава степен пряко действие, въпреки че и Конституцията в определени случаи има пряко действие. Важното е в един закон, когато се приема да бъдат разработени механизми, които да довеждат до прякото действие на неговите норми. Явна е констатацията, че колкото и да не ни се иска ние да излезем от правно-техническата гледна точка на закона, в крайна сметка, ако ние искаме да имаме годно оръжие за провеждане на конкретна политика, то трябва да се извършва с годни средства.
Именно поради тази причина считаме, че в този вариант, по който се предлага законът в повечето му текстове има чисто декларативен характер. Те нямат онова, което трябва да има една правна норма – хипотеза, диспозиция, санкции. Забележете и още един начин, по който са формулирани и текстовете на административно-наказателните разпоредби. Аз ви казвам, че така както са дадени тези текстове нито един административен акт няма да издържи, защото няма на какво да се стъпи върху общите декларативни текстове, които ние очакваме, че би трябвало да бъдат нарушени, за да отидем към административната санкция. Затова на този етап, колегите от НДСВ изразиха своето мнение и бяха против този закон. Аз ще се въздържа в неговата подкрепа, като изразявам тези свои мотиви. Ние и в последващият етап ще обсъдим нещата при разглеждането в Парламента. Считам, че добрата цел, която е важна и която за обществото е добре да бъде изведена на преден план е декларирането и провеждането като последователна държавна политика и създаването за равни условия за реализация. Равни условия, равни възможности, а не постигането на равенство. Аз мисля, че тук само се разминаваме с трактовката на колегата, защото равенство не би могло да бъде постигнато. Говорим за равните възможности, т.е. да има еднаква изходна база, от която да могат да тръгнат, а не с оглед на физиологически, умствени и други дадености природни за мъжа и жената, а за тяхната възможност за реализация в обществото във всички сфери, а вече количеството, с което те ще могат да участват в този процес не би могло да бъде регламентирано от нормативните актове, защото това зависи от индивидуалната съдба на всеки един отделен човек и индивидуалните възможности на неговото развитие, дали той да участва в дадена обществена сфера или да не участва и да полага труд в нея. Така че с тези аргументи аз заявявам, че ще се въздържа на първо четене по отношение приемането на този закон и разбира се в последствие ще видим дали и до каква степен между първо и второ четене е възможно тези текстове, които имат чисто декларативен характер да имат една по-голяма конкретност, за да може този закон да върши работа.
Благодаря за вниманието!

ПРЕДС.ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, предлагам да приключим с обсъждането и да пристъпим към гласуване. Както е известно всички закони се одобряват на първо и второ четене. Тук се изказаха редица мнения от народните представители и нашите гости, които ще вземем под внимание.

Предлагам да пристъпим към гласуване.
Моля, който е съгласен да подкрепим този законопроект, моля да гласува.
Гласували „за” – 5; „против” – 1; „въздържал се” – 1.
Приема се предложеният за обсъждане законопроект с болшинство и същият ще бъде внесен за първо четене в Пленарна зала.

Дневният ред е изчерпан. Благодаря на всички за участието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов

Стенограф:
/Таня Стоянова/