1. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2007 г., приета с решение на Министерския съвет № 90 от 14 февруари 2007 г.
2. Законопроект за публичност на лобизма № 654-01-118, внесен от Любен Дилов и Ася Михайлова.

---

На 19 април 2007 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при

Д н е в е н р е д:

1. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2007 г., приета с решение на Министерския съвет № 90 от 14 февруари 2007 г.
2. Законопроект за публичност на лобизма № 654-01-118, внесен от Любен Дилов и Ася Михайлова.

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от госпожа Весела Драганова – заместник-председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми госпожи и господа, откривам заседанието на Комисията по гражданско общество и медии.
Дневният ред е раздаден предварително.
Има ли възражения по дневния ред? Няма. Благодаря ви.
Първа точка - Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2007 г., приета с решение на Министерския съвет № 90 от 14 февруари 2007 г.
Това е задължение на Народното събрание на основание чл. 105, ал. 4 от Конституцията, когато участва в разработването и приемането на актовете на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия. Министерският съвет трябва да информира Народното събрание за програмата през 2007 г. под немското, словенското и португалското председателство в приоритетните политики, които са формирани от тях в рамките на общността и Народното събрание да упражнява своя контрол върху изпълнителната власт като конституционно задължение от гледна точка на формирането на националната рамкова позиция на правителството по така зададените приоритетни политики
Давам думата на г-жа Ина Килева – заместник-министър на културата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИНА КИЛЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Дами и господа народни представители, вече представих доста подробно тази програма в Комисията по културата, тъй като голямата част от въпросите, свързани с култура и аудиовизия, така както е форматирана програмата, се поделят по компетентност между двете парламентарни комисии – по културата и съответно вашата комисия.
Затова аз ще предложа да се спра единствено и само на тези въпроси, които засягат аудиовизуалния сектор и политиките, свързани с медиите, доколкото това е в сферата на компетенциите на конкретната комисия.
Първата точка, която е от ваш интерес, е фактически втора в сектора, а именно преминаване от аналогово към цифрово излъчване. Уважаемите дами и господа народни представители са много добре запознати с този проблем, доколкото той бе дискутиран и с гражданския сектор, и с Европейския съюз отблизо – темата за работата, която се извършва в компетентните институции, а именно Държавната агенция по информационни технологии и съобщения и Министерството на културата във връзка с подготвяне на една концепция и на съответния честотен план, така че да можем своевременно да осигурим основата за преминаването от аналогово към цифрово излъчване.
За ваше сведение мога да кажа, че този ангажимент е поет от България по силата на това, че тя е страна членка. С Комюнике № 541 от 2003 г. на Европейската комисия е предвиден така наречения цифров преход, който трябва да завърши до 2012 г., така че, виждате, остава съвсем кратък период от време за решаването на тази фундаментална както технологична, така и бих казала важна съдържателна задача, доколкото има много сериозни ангажименти, свързани със съдържанието, което е точно от компетенциите на вашата комисия.
Към Министерството на културата със заповед на министъра още в 2006 г. бе създадена междуведомствена работна група и тя е в процес на финализиране на концепцията за въвеждане на цифрово разпространение на радио- и телевизионни програми, тоест гарантирането на суичовър преди всичко откъм съдържателната страна – преноса на съдържание, и компетенциите в тази насока.
Мога да кажа, че концепцията съдържа цена на прехода, срокове, фази и участници. Вече е разписана и подробната финансова обосновка. В редица отношения тя се покрива и с финансовата обосновка на колегите от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, така че някои параметри са уредени в тяхната финансова обосновка. Фактически двата материала са взаимно свързани.
Концепцията на работната група, която е създадена към комисията, ще позволи промяна на съответното законодателство, доколкото имаме сериозни предизвикателства пред регулаторите, пред форматите в законодателната норма, която трябва да бъде приведена в съответствие с тези нови технологични възможности.
В началото на другата седмица ще пуснем вече готовата концепция с доклад, мотиви и с един интересен допълнителен материал, доколкото решихме, че е необходимо да въвлечем максимално широко в дебат всички компетентни институции от гражданския сектор. Материалът беше предоставен като документ за консултация на нашия сайт, така че беше предложена публична дискусия в продължение на цял месец. И резултатите от тази дискусия са обработени в един допълнителен документ, който е представен към цялостния материал.
След приключване на съгласувателната процедура по чл. 58 той ще мине в Министерския съвет и ще бъде внесен в Народното събрание и ще бъде предоставен на вашето внимание.
Вторият въпрос, който е от компетенцията на комисията, е свързан с осъвременяването на европейската правна рамка за медиите. Знаете, че в момента между първо и второ четене е една важна директива – това е директивата за аудиовизуални услуги, която допълва и доразвива съществуващата базова Директива “Телевизии без граници”. Ние следим отблизо този дебат, доколкото вече е изработен на ниво Европейския съвет на министрите, така наречения Общ подход, тоест постигнат е консенсус по всички повече или по-малко дискусионни теми между министрите на страните членки, след което последва гласуването на първо четене. То беше в края на декември 2006 г. и Европейския парламент даде своето доразвитие и допълване на текстовете, като привнесе някои свои предложения, които са изключително в социално измерение, насочени са преди всичко към защита на децата, на непълнолетните. Интересна тема, която е особено отстоявана от Европейския парламент, е въпросът за приспособяването на технологията, която е свързана с аудиовизуални услуги, към ползване от слепи, от глухи, а също така и от възрастни хора, доколкото населението на Европа е застаряващо.
Важни са темите, свързани с рекламирането на отделни продукти.
Също така работа в посока на ограмотяване на гражданите, така наречената медийна грамотност, доколкото новите технологии, които ще бъдат вече обект на регулиране от директивата, са предизвикателство за достъпа до информация. Това отново е свързано със защитата на младите с тези базисни въпроси, които се отстояват в Европейския съюз, като забрана на теми, свързани с насилие, с внушаване на омраза, на етническа, религиозна нетърпимост. Всички тези ценности и права, които са регламентирани в Хартата за основните права на Европейския съюз, за които медийното пространство в обогатен проинформационен тип би трябвало да отговаря.
И за първи път се поставя много сериозно въпросът за регулаторите и за тяхната независимост. Тоест, че наистина трябва страните членки да намерят сериозен законодателен механизъм за гарантиране независимостта на регулаторите и тяхната компетентност да се намесват в този нов формат на аудиовизуални услуги, който излиза извън традиционното телевизионно разпространение на програми.
Това е в общи линии. Ще видим как ще протече второто гласуване. Преди това Съветът на министрите ще се събере още веднъж на 24 май, за да консолидира вече позициите си след преговорите, които германското председателство в момента оживено извършва, за да може да се достигне до така наречената обща позиция между съвета и парламента и да имаме един консолидиран вариант на текста, който да бъде поднесен на вниманието на Европейския парламент за второ гласуване.
И третата тема е свързана с Програма “Медия 2007”. Това е една програма, която подобна на “Култура 2007” е от ново поколение. Свързана е с осигуряване развитие на технологиите, но също така с мобилността и насърчаването на културното многообразие, достъпа до европейско културно съдържание в аудиовизуалния сектор и междукултурния диалог. Тоест двете програми имат базисно общи цели, всяка се развива в рамките на своите технологични възможности.
В случай “Медия 2007” разполага с един бюджет от 755 млн. евро. При тези програми имаме директно договаряне с комисията, тук нашата администрация, за разлика от структурните и кохезионните фондове няма никакви ангажименти. В Министерството на културата имаме аудиовизуално звено, но всъщност консултативното програмно звено по тази програма е отделно, това е бюро “Медия” в България, и съфинансиране в размер на 50%. Мога да кажа, че това е една добра възможност за участие, особено за копродукции, за различни медийни продукти, които са свързани с анимационни филми, художествени, документални, интерактивни програми, тоест целия спектър на аудиовизуални творби, които защитават тези принципи на европейския диалог, на уважение към идентичността и на мобилност на съответните творци. Тоест това е една възможност, от която би трябвало да се възползваме максимално, преди всичко обърнато към частния сектор и към гражданските сдружения, които доста активно се свързват и участват и в предишните формати на “Медия”, която беше “Медия плюс”.
Това е, което мога да кажа засега.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Килева.
Колеги, имате думата за коментари и изказвания по въпросите, които бяха поставени. Както разбирам, само една от ревизията на версия на Директивата “Телевизия без граници” ще трябва да се транспонира отново в нашето законодателство. Другите са оперативни програми, по които ще се работи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИНА КИЛЕВА: Точно така. Там има доста текстове, които трябва да бъдат съобразени. Аз бих казала, че цялата тази концепция, която фундаментално променя и има доста сериозни ангажименти, също ще рефлектира както върху Закона за електронни съобщения, така и върху Закона за радиото и телевизията. Мисля, че там също ще има сериозна работа.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Колеги, имате думата за изказвания.
Всички доклади от комисиите ще бъдат предадени на Комисията по европейска интеграция, за да обобщим цялостния доклад и да се приеме стратегията.
Ако няма изказвания, аз ще си позволя да благодаря на г жа Килева. Ще се надявам, госпожо Килева, че и занапред ще ни давате подробна информация за всички тези въпроси.

По втора точка - Законопроект за публичност на лобизма, давам думата от името на вносителите Любен Дилов и Ася Михайлова на г-н Любен Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Благодаря ви, колеги.
С ваше разрешение аз няма да ви представям конкретно законопроекта. Преди това бих искал да кажа, че научих с най-голяма радост, че колегите от ДПС също вече са съвсем готови със свой проект. Искам да ви кажа, че още при самото му внасяне преди време, даже виждам, че в тази комисия сме го гледали на 9 ноември миналата година, още тогава заявихме, че това е труд, който е обществено важен, има голям интерес към него и че в никакъв случай не гоним някакво партийно състезание кой пръв ще внесе текст, за да се запише за него. Да не говорим, че в миналия парламент, 39-ото Народно събрание, имаше доста практика по тази тема.
Моето предложение е съвсем конкретно: да изчакаме внасянето на колегите, ако наистина предстои внасяне на техния закон, и просто да гледаме двата законопроекта заедно.
Искам само да кажа, че междувременно се случиха много интересни неща. Ангажираха се някои от най-авторитетните фондации в България – “АКСЕС”, “Работилница за граждански инициативи”, омбудсманът на Република България да прави доста сериозни интервенции в темата, Тръстът за гражданско общество в Централна и Източна Европа, Програмен и аналитичен център и още много други. Програмният и аналитичен център издаде цяла книжка – “Гражданско представителство и лобиране в процеса на взимане на решения в Европейския съюз”.
Изобщо натрупа се една критична маса от поглед и знания по темата, която мисля, че ще ощетим, ако сега просто тръгнем да говорим само за достойнствата и недостатъците само на един конкретен проект.
Искам също да обърна внимание на колегите от ДПС, че изключително смислени забележки е направил (не че друг път не са били смислени, но този път надминава себе си) Желязко Христов в коментара си към текста, които наистина поставят сериозни въпрос, които, признавам, нашият законопроект не ги решава. Най-малкото как третираме лобиста – като физическо лица ли, като фирма ли, как го облагаме с данъци. Въпроси, които ние, улисани в жълтостта на темата депутатът лобист ли е или е обект на лобизма, или субект и т.н., сме пропуснали.
По тази тема има още много работа, затова ако вие приемете моето предложение, аз мисля, че е съвсем логично да гледаме законите заедно и те ще са по-добри.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господин Места, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Много Ви благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз се запознах твърде внимателно със законопроекта на г-н Любен Дилов и г-жа Ася Михайлова. Запознах се и с писмените становища на министъра на държавната администрация, на КНСБ, на КРИПТА.
Господин Дилов, бързам да кажа, че ние независимо от бележките, които вероятно имаме по този законопроект, ще подкрепим подобна инициатива, защото смятаме, че е крайно време да започне един истински дебат по необходимостта от регулиране със закон на тази особена дейност.
Действително имаме готовност със законопроект, който ще бъде внесен съвсем скоро. Ние направихме също някои публични обсъждания и това, че не сме го внесли досега е поради простата причина, че това е една сложна материя по дефиниция, но тя става още по-сложна поради това че в България нямаме такава практика. В България думата “лобизъм” продължава да мирише на нещо лошо, трябва да бъдем коректни да си признаем това.
Затова в аванс декларирам позиция, ако има още инициативи, въпреки минусите, дефицитите на тези инициативи, да им се даде ход, за да може наистина в режим на диалог между всички вносители, в още по-активен диалог с българския бизнес, разбира се, и с българското правителство да се опитаме да представим на Народното събрание, убеден съм, за второ гласуване, не толкова за първо, един относително завършен законопроект, който да изпълни онази функция, която обществото отдавна очаква.
Това е, което исках да кажа.
Благодаря Ви за анонса, благодаря Ви за готовността да изчакате друга инициатива – това въобще не е задължително, вие бихте могли и да не се съобразите с някакви бъдещи наши намерения, но понеже, предполагам, и Вие самият вече сте убеден, че тези намерения не са само декларативни, ние наистина имаме висока степен на готовност, ако това е процедура да ги гледаме заедно, аз не възразявам. Но ако трябва да обсъдим вашия законопроект сега и да гласуваме, аз също бих участвал в дискусията и съответно ще дам своя вот.
Затова ще моля да уточните дали правите процедура да гледаме заедно тези законопроекти или сме в режим на обсъждане на вашия законопроект на това заседание. Аз съм готов и за двете неща.
Благодаря.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Мисля, че по-коректната процедура е за оттегляне от дневния ред на заседанието днес. Защото много по-лесно ще стане, когато се внесе нов законопроект. Още повече, аз ви припомням, че този законопроект вече сме го гледали, тоест знаем му и лошите страни, така че ще можем много бързо да правим сравнения.
Веднага мога да ви кажа, че основното място, с което мисля, че заобикалям Вашите притеснения за публичното съществуване на думата “лобизъм” и в какъв смисъл тя е обрасла в България, е фактът, че законът, който поне ние внасяме, се казва Закон за публичност на лобизма. Тоест, преведено, за публичност на връзките, старото соцпонятие “връзките”.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Аз благодаря, господин Дилов, още повече, като се има предвид, че в Европа доскоро нямаше интерес към такова законодателство, това по-скоро е разпространено в Съединените американски щати като идея, но така или иначе, в България този въпрос трябва да бъде уреден и то с много широка подкрепа. Трябва да се види публичността на връзките.
Благодаря Ви, че оттегляте законопроекта и се надявам, че ще имаме възможност да сравняваме още два внесени законопроекта и да работим за един общ на второ четене.
Благодаря Ви, господин Местан! Благодаря Ви, господин Дилов!
Колеги, ще си позволя да подложа на гласуване решение по първа точка както следва:
“Във връзка със своите компетенции и в съответствие с чл. 97 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по гражданско общество и медии предлага в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз да бъде включена за наблюдение и контрол ревизираната версия на Директивата “Телевизия без граници”, Директива 9736 на Европейския съюз, на Европейския парламент и на Съвета.
Имате ли други предложения? Няма други предложения.
Който е съгласен с така предложения текст относно Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения за Европейския съюз за 2007 г., моля да гласува.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Закривам заседанието. Благодаря ви за участието.

(Закрито в 15,00 ч.)


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Весела Драганова