1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация № 754-01-41, внесен от народните представители Йодан Мирчев, Радослав Илиевски и Румен Ангелов на 20.02.2007 г. (доклад за второ гласуване).

---

На 30 май 2007 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по гражданското общество и медиите.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация № 754-01-41, внесен от народните представители Йодан Мирчев, Радослав Илиевски и Румен Ангелов на 20.02.2007 г. (доклад за второ гласуване).
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от председателя на комисията господин Иво Атанасов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Колеги, добър ден!
Откривам днешното заседание на Комисията по гражданското общество и медиите.
Пред вас е дневния ред с единствена точка:
Второ гласуване на Законопроект за достъп до обществената информация и за повторното използване на информация от обществения сектор.
Има ли други предложения по дневен ред? Няма.
Ще ви представя гостите.
От Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, която всъщност до голяма степен е автор на законопроекта, въпреки че е внесен от трима народни представители, гости са Стойчо Стойков, Радост Вълчева и Десислава Кръстева.
От Програмата за достъп до информация гости са Гергана Жулева и Александър Кашъмов.
От Правния отдел на Народното събрание е госпожа Уляна Тодорова.
Предлагам да започнем работа по законопроекта и да се опитаме, ако не днес, то поне утре или в други ден да го довършим. На мен ми се налага да замина за друга операция, поради което ще отсъствам две седмици, а законът е интеграционен и има срок, в който Народното събрание трябва да го приеме. Така че, ако не успеем днес, ще насроча извънредно заседание за утре, за петък, а ако се наложи и в събота, за да го подготвим.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Законопроектът е предвидено да бъде разгледан на извънредното заседание във вторник като точка втора.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предлагам да вървим текст по текст, както е предвидено в доклада.
“Закон за достъп до обществената информация”.
§ 1. Наименованието на закона се изменя така: “Закон за достъп до обществена информация и за повторното използване на информация от обществения сектор”.
Тук има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров - § 2 да отпадне.
Сходно предложение за отпадане има почти по всеки параграф. Казвам го, за да се ориентирате, а не за някакво внушение.
Има предложение от Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание, че не е необходима промяна в наименованието на закона.
Тук първо бих дал думата на господин Стойков, тъй като авторите на законопроекта смятат, че е нужно да се промени и самия закон. Ако питате мен, ако оставим наименованието само “Закон за достъп до обществената информация” и пипаме по него, въвеждаме нови срокове и цени ще се създаде невярното впечатление, но все пак впечатление, че влошаваме действащия закон, а всъщност ние малко разширяваме предмета на сегашния закон като даваме право на заявителите да ползват повторно информация. Това струва ми се трябва да бъде отразено в заглавието.
Нека да чуем първо вносителите.
Заповядайте, господин Стойков.
СТОЙЧО СТОЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати! Ние считаме, че наименованието на закона следва да се промени, за да стане ясно, че става дума за повторно използване на информация от обществения сектор. По този начин ще се регулират две основни групи обществени отношения, затова държим да остане § 1 с промяна на заглавието. Тоест да стане “Закон за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор”.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Първо, искам да обърна внимание, уважаеми господин председател, на наименованието на закона. Това не е нов закон, а трябва да бъде: “Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация “. Първо това трябва да подложите на гласуване.
Второ, относно предложението на вносителите за § 1 – моето лично мнение и сега ще го изразя от това на вносителите, споделям аргументите на Консултативния съвет по законодателство, това наименование вече има и гражданственост, наложило се е. Отделно, когато погледнем § 2, ние виждаме, че водещият чл. 1, който се занимава с приложното поле на закона, съвсем детайлно казва какво общо в материята ще бъде променено. Имаме създадена нова Глава четвърта, която е вторият аргумент.
На трето място, което също не трябва да се игнорира, след като предлагате промяна в наименованието, в текста на вносителите трябва да се създадат и ако това бъде възприето, зависи от волята на депутатите, поне нови 14 параграф, за да може в действащото законодателството – във всички закони, в които се среща като наименование този закон, да бъде отразено. Защото няма автоматизъм в правото. Това, че ние тук променяме наименованието, не означава, че във всички действащи закони ще бъде променено. Това е един много съществен пропуск. Аз поне, пускайки в “Норма” на глобално търсене, открих 14 закона най-малко. Но да кажем, че това е един технически проблем, който ще натовари наистина тялото на закона, но мисля, че с това наименование, с промяната в § 2, който разширява приложното поле, с цялата нова Глава четвърта, нещата не опират до промяна на наименованието. Това е лично моето мнение. Споделям аргументите на Консултативния съвет по законодателство, че може да се мине и без промяна. Знаете, че поначало не е много стабилно законодателството. Някои закони се променят десетки пъти, но не виждаме да са променяни и наименованията. Въздържам се от думата “хаос”, но би имало последици. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Моето притеснение е единствено с възможността да се тълкува превратно това, което ще се промени. Иначе аз разбирам, че една промяна в наименованието води до много промени в много закони, които трябва да бъдат изписани тук.
Тук във второ четене на законопроекта ние сме се стремили да избегнем конфликтните точки, които бяха обозначени преди първото четене. Тогава аз не съм бил в България, но знам, че те са почти преодолени. Например, че не трябва вече да се доказва заинтересованост, за да се иска информация, а просто трябва да се запише “заявител”, сроковете не трябва да бъдат толкова дълги и т.н. Тези неща са изчистени и отразени тук.
Така че, ако няма някаква нужда, породена от самата директива, господин Стойков, бихме могли да останем и с това наименование на законопроекта.
Колеги, какво смятате по наименованието на закона?
РАДОСТ ВЪЛЧЕВА: Изслушах внимателно аргументите на колегите. Разбира се, те имат свой резон и свой смисъл. Искам да кажа, че директивата, която се въвежда, е съвсем нова и е различна от старата директива във връзка с достъпа до обществена информация. С оглед на това, че самите обществени отношения, които се уреждат с повторния достъп до обществена информация и достъпа до информация от обществения сектор са различни и бихме искали още със самото заглавие да ги разграничим, това по-нататък би ни утеснило и би ни улеснило, за да не се създават и тези конфликти при смесване на уредбата на достъпа до информация и сега действащия закон и повторния достъп до информация.
Затова смятаме, че трябва да остане предложението, направено от вносителите, да остане наименованието “Закон за изменение и допълнение на Закона за достъпа до информация” и разбира се, както каза колежката трябва да се направи изменение нататък в другите закони, в които се споменава Закона за достъп до обществена информация и трябва да се добави.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Аз по-скоро подкрепям становището на Консултативния съвет по законодателство, защото наистина чл. 1 подробно урежда предмета на закона и оттам-нататък въвежда директивата. Заглавието няма кой знае какво съществено значение, още повече то е известно така в обществото и няма смисъл само да се променя. Това е моето мнение.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Първо, няма директива за достъп до обществена информация. Става дума за директивата за повторното използване на информация.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: И никога не е имало.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Считаме, че заглавието не трябва да се променя. Защото актовете, които уреждат правото до информация, създавана и съхранявана от публичните институции имат общо взето сходно заглавие на това, което е на нашия закон. Това е или Закон за достъп до обществена информация или Закон за свободата на информацията. Никой във връзка с директивата, за която става въпрос, не е изменял заглавие в закона. Противното би означавало да се посъветва Европейския съюз да промени заглавието на Регламент 1049, което е сходно с това на нашия закон в момента, или на Конвенцията на Съвета на Европа, която в момента е в процес за подготовка, която е за достъп до официални документи също. Благодаря ви.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Уважаеми господа, смятам, че заглавието на един закон не може да се променя с обратна дата. Ако действително се намира, че става дума за изцяло нова материя, тогава трябва да се внесе изцяло нов законопроект. Очевидно случаят не е такъв. Става дума за доразвитие на уредбата, която вече е създадена. Смятам, че с допълненията, предложени в § 2, за разширяване на обхвата на чл. 1 нещата си идват на мястото, така че да оставим заглавието каквото е, а там, където се очертава обхватът на закона, да приемем направеното предложение за разширяване на обхвата.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: С оглед на това, че времето ни притиска, споменахте, че наистина трябва да побързаме, а искаме да бъдем максимално добросъвестни, отчитайки колко време загубихме на тази точка, предлагам процедурно наистина да се излага едно мнение “за” и едно мнение “против”. Ако има желание от страна на някой, аз имам нужда от обяснение по-нататък, нека изрично да бъде помолен експерта или колега от парламента да каже защо предлага това нещо, иначе ще губим средно между 10-15 минути на точка. От самото ясно беше ясно за какво става дума и нямаше нужда да се изреждаме, тъй като все пак сме информирани.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: За загрявка.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Да приемем, че оттук-нататък ще бъде по-кратко.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Нека приемем процедурата на господин Малинов, без да я гласуваме формално. Защото всички сме убедени, че наистина екстраполираме напред по отделните параграфи тези 15 минути, които отиват за първия параграф, може би ще трябва да отменим и ваканцията на парламента през м. август, за да бъдем готови с доклада.
Аз също приемам, че може да остане това заглавие. Важно е по-нататък вече какво ще бъде съдържанието.
Затова предлагам най-напред да гласуваме предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров за отпадане на параграфа.
Който е съгласен, да отпадне параграфът, който променя наименованието на закона, моля да гласува.
“За” – 6.
Приема се предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров.

Параграф 2:
“§ 2. В чл. 1 накрая се добавя: “както и с повторното използване на информация от обществения сектор”.
Това означава, че чл. 1 става:
“Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор”.
От народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров има предложение параграфът да отпадне.
Консултативният съвет по законодателство приема да се разшири приложното поле на закона като се добавят тези думи след запетаята. Смятам, че това разумно.
В духа на процедурата, предложена от господин Малинов, има ли някой с различно мнение? Няма.
Който е съгласен с предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров този параграф да отпадне, моля да гласува. Няма съгласни.
Който е съгласен параграфът, предложен от вносителите, с добавката, моля да гласува.
Приема се.

Параграф 3:
“§ 3. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието накрая се добавя “и информация от обществения сектор”.
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху хартиен, електронен или друг носител, включително съхранена като звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор”.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Казвате, че според Вас, текстовете са коректни.
Заповядайте, господин Кашъмов.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Уважаеми народни представители, това е може би най-важният текст с оглед на това, че както виждаме предложенията за изменения и допълнения общо взето ще бъдат приети. Това е най-притеснителното, защото дефиницията, която в момента е дадена, не е прецизна. Нека да обърнем внимание каква е дефиницията за обществена информация в ал. 1. Това е всяка информация, която, чл. 10 и чл. 11, е създавана или съхранявана от субектите по чл. 3 от закона и която дава възможност гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на тези субекти.
Каква е разликата между ал. 1 и ал. 3. Просто трябва да се прецизира този текст, за да може тази информация, която е от обществения сектор, след като ще се урежда, хубаво е, поне да бъде абсолютно ясно, прецизно и тясно определена. Това е апелът ми. Моля да имате предвид, че това е много обща дефиниция.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Алинея 1 на действащия закон не е достатъчно ясна, защото какво означава “гражданите да си съставят собствено мнение”, но ако можем нещо да коригираме, господин Стойков, за да стане още по ясно и да се премахнат всякакви подозрения за нарушаване на права и влошаване на режима.
СТОЙЧО СТОЙКОВ: Ние цитираме директивата. Текстът отговаря. Не мисля, че може нещо повече да се добавя. Коректно е.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Въпросът не е какво е съотношението с директивата, а с действащия закон. Тоест какво остава “обществена информация”, ако информация от обществения сектор е всичко това, което досега беше обществена информация. Това е простичкият въпрос. Това значи ли, че се отнема целият Закон за достъп до обществена информация и остава информация в обществения сектор?
Може би трябва да се напише поне “различна от информацията по ал. 1” най-малкото, за да се отграничи. В противен случай няма да има отграничаване. Иначе веднага мога да кажа за ал. 1, че Върховният административен съд максимално широко е дефинирал мнението на гражданите.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това според мен ще стане ясно от следващия чл. 2, но нека да чуем госпожа Вълчева какво ще каже.
РАДОСТ ВЪЛЧЕВА: Приемаме направеното предложение, ако това е предложение да направим изключение с изключение по ал. 1 – да се добави в края на изречението.
В ал. 3 накрая да добавим “с изключение на информацията по ал. 1”. Тоест запазваме що е обществена информация и по никакъв начин не променяме действащия закон и дефиницията за обществена информация, като в ал. 3 прецизираме що е информация обществения сектор.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Кашъмов, подкрепяте ли предложението си?
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Поне прави логическа връзка между двете алинеи.
Отсега казвам, че в практиката това ще означава още пет или десет години да се изяснява съотношението между двете алинеи, но ако се приеме в настоящия му вид поне прави логическа връзка.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Вие го предлагате всъщност и поддържате предложението си.
Народните представители имат ли възражения срещу тази добавка?
Господин Близнашки, заповядайте.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Тези изключения в изключенията – става много сложен текстът. След това кой ще го тълкува? Ако ние не сме наясно, кой след това ще го тълкува? Трябва ли да остане ал. 3 при това положение? Ясно е, че информацията има носител и в ал. 2 е казано всичко – без оглед на нейния материален носител. Тук какво повече ни дава? Изброява видовете носители.
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Искам да допълня, ако позволите!
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Това е от основно значение. По отношение на ал. 3 считам, че е необходимо да остане ал. 3, тъй като тя дава основна характеристика по отношение на информацията от обществения сектор, която може да бъде обект на повторно използване, а именно, че тя вече е налична и съществува. Тази алинея е възприета от директивата, където е ясно, че става въпрос за налична информация, която по някакъв начин трябва да е обективирана.
Идеята, поради която ние сме възприели термина “информация”, а не “документ”, който е в директивата, е, че в българската правна теория и практика терминът “документ” е със съвсем различно съдържание и поради тази причина използваме термина “информация от обществения сектор”, която се различава от обществена информация, тъй като има малко по-различен обхват на субектите, в които тя се съдържа и съхранява и които я предоставят.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожо Жулева, да Ви попитам Вас и госпожа Кръстева, има ли хипотеза, при която да съвпаднат “обществена информация” с “информация от обществения сектор”?
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Господин Атанасов, ние започнахме дискусията още преди първото четене на законопроекта. Нека господата от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения да обяснят каква е разликата между обществена информация, както е дефинирана в сега действащия закон, защото тя също е налична - никой не задължава държавните органи да създават нова информация по сега действащия закон, тя също е налична, също е на материален носител и гражданите имат право само на тази информация. Те нямат права някой да кара държавните служители да създават нова информация и по сега действащия закон. Ето защо госпожа Кръстева да обясни каква е разликата обемът на понятието “обществена информация” и “информация от обществения сектор”. Нека просто да чуем, защото понятията имат свои признаци и обем. Така е и с правните понятия, както и в логиката. Те са простички неща. Искаме да чуем. Аз наистина и досега не разбирам каква е тази разлика? Затова аргументите, че това е наличната информация... и сега е наличната информация. Гражданите имат право, независимо дали повторно ще я използват, пак ще си я използват повторно разбира се и вкъщи да си я държат, но е налична информация, а не на специално създадена информация. Благодаря.
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Освен фактът, че е налична информацията, друга основна отлика от обществената информация – субектите, в които тази информация е налична, това са тези т.нар. организации от обществения сектор. Тъй като ние с въвеждането на тази директива чрез този законопроект, въвеждаме редица нови понятия ,които макар и да звучат сходно на пръв поглед се разминават, тази информация се съхранява от тези информации от обществения сектор, които сме дефинирали в Допълнителните разпоредби. Поради тази причина е въведена тази ал. 3. Това е втората отлика.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Можете ли да дадете един пример?
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Дайте един пример по какво тези организации от обществения сектор се различават от публично-правните субекти в сега действащия закон.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Примерно, ако някой кандидатства за обществена поръчка и му трябва примерно кадастралния план на еди кой си район или град, това вече ще минава по новия режим. Това ли е?
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Различията са по отношение на обществена информация в сега действащия закон субекти, от които може да се изисква тази информация са публично-правни субекти, различни от тези по ал. 1, които са държавните органи, органите на местно самоуправление, а освен това физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства на консолидирания държавен бюджет, средствата за масова информация и свързана с прозрачност на тяхната дейност. Това са субекти, които съхраняват информация, които е и обществена информация, до която гражданите имат право на достъп. Но например средствата за масова информация не са част от т.нар. организации от обществения сектор и не може да се иска от едно средство за масова информацията, която то съхранява, която е негова за повторна информация.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Включително и обществените медии?
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Точно така.
Например не може да се отиде в Българското национално радио и да се поиска: “Дайте си вашите бази данни, ние ще си предоставяме нова услуга с добавена стойност”. Това е една организация, която е средство за масова информация, която е длъжна да предоставя обществена информация, но не е длъжна да предоставя информация за повторно използване.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: А коя организация е длъжна да предоставя информация?
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Организациите, които са задължени да предоставят информация за повторно използване, сме ги дефинирали в допълнителните разпоредби, като сме дефинирали...
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тогава бихме могли да формулираме ал.3 така: “Информация от обществения сектор е всяка информация без тази по ал. 1” и нататък да продължи “обективирана...”.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: По-добре да не пипаме текста. Да си остане текста.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Първо, дефиницията на организация от обществения сектор не е дадена в Допълнителните разпоредби, доколкото виждам - все пак да гледаме писмените неща, а в § 5, в който се поставят нови алинеи към. Чл. 3. В ал. 4 пише: “Организация от обществения сектор е държавен орган, орган на местно самоуправление и публично-правна организация, както и техните обединения”.
Като видим ал. 1 на действащия закон “държавните органи и органите на местно самоуправление и публично-правни субекти по ал. 2 са длъжни да предоставят обществена информация”. Как тогава правим разграничение тук на база субект, аз не виждам?
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Да, държавните органи са едновременно задължени субекти по отношение на достъпа на обществена информация и по отношение на повторното използване на информация от обществения сектор. Същото важи за органите на местно самоуправление.
По отношение па публично-правни субекти. Те са различни от публично-правна организация, тъй като ние с оглед на това да не нарушаваме съществуващата структура на закона и вече прилаганите разпоредби, не накърняваме вече установената практика, въведохме термина “публично-правна организация”, който е въведен в Допълнителните разпоредби и който следва текста на самата директива. Самата директива има определен такъв субект, а именно “субект от обществения сектор” и “ субект на публичното право”. Така сме ги дефинирали в по-ясен термин за българското законодателство.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Бих предложил да приемем сега този текст под условие и вървейки към края, ако възникне необходимост да добавим нещо към него или да го променим, да си запазим правото да го усъвършенстваме, за да не буксуваме на място и да го приемем както сега е предложен § 3.
Който е съгласен да отпадне предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров, моля да гласува.
Приема се.
Който е съгласен с текста на § 3, пак казвам, под условие с възможност, с опция да го променим, ако се наложи, към края на доклада, моля да гласува.
Приема се.

Параграф 4:
“§ 4. Създава се чл. 2а:
“Повторно използване на информация от обществения сектор
Чл. 2а (1) Повторно използване на информация от обществения сектор е използването й за търговски или нетърговски цели, различни от първоначалната цел, за която е била създадена в рамките на правомощията или функциите на организация или обществения сектор.
(2) Предоставянето на информация от обществения сектор на организация от обществения сектор във връзка с осъществяване на нейните правомощия или функции не е повторно използване по смисъла на този закон.”
Предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров – параграф 4 да отпадне.
Консултативният съвет по законодателство казва, че е по-подходящо този текст да бъде поставен в Допълнителните разпоредби. По принцип това е така, но виждам, че в основния Закон за достъп до обществената информация чл. 2 е със същото съдържание. Може би трябва да следваме логиката на закона и да оставим текста тук, а не да го препращаме в Допълнителните разпоредби.
Има ли предложения по този сравнително ясен текст? Няма.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Не виждам как ще бъде ясно – цели различни от...
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен да отхвърлим предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров, моля да гласува.
Приема се.
Който е съгласен да се приеме § 4, да гласува.
Приема се.

Параграф 5:
“§ 5. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думите “за осигуряване на достъпа до обществена информация” се заличават.
2. Създават се ал. 3 и 4:
“(3) Организациите от обществения сектор са длъжни да предоставят информация от обществения сектор за повторно използване освен в предвидените в закон случаи.
(4) Организация от обществения сектор е държавен орган, орган на местно самоуправление и публично-правна организация, както и техните обединения.”
Имаме предложение от двамата народни представители Мартин Димитров и Иван Сотиров - § 5 да отпадне.
От двамата народни представители има предложение да се създаде нов § 5 със следното съдържание:
“Чл. 3 се изменя така:
“Задължени субекти за осигуряване на достъпа до обществена информация”.
Чл. 1. (1) Този закон се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък “органите”.
(2) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от:
1. публично-правни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публично-правните организации;
2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет;
3. средствата за масова информация и е свързана с прозрачността на тяхната дейност.”
Консултативният съвет по законодателство предлага в чл. 3, ал. 3 на законопроекта думите “освен в” да отпаднат и да се заменят със “с изключение на”.
Как ще стане, госпожо Тодорова, текста?
УЛЯНА ТОДОРОВА: “Организациите от обществения сектор са длъжни да предоставят информация от обществения сектор за повторно използване с изключение на предвидените в закона случаи”.
Само се заменя “освен в” със “с изключение на”, което се прави във всички звена.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли нещо друго по този параграф?
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Струва ми се, че логически чл. 3 във варианта, предложен от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров, включва в ал. 2, т. 1 на чл. 3 публично-правна организация, като част от общото понятие публично-правни субекти. С това в предложението, което те са направили, се заличава единствената разлика между задължените субекти по настоящия закон и задължените субекти, свързани с информацията в обществения сектор, за което стана дума преди малко. Заличава се разликата. Тоест това, което е предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров, максимално запазва настоящия режим като включва тези публично-правни субекти, които са със същата дефиниция. Тя не е някаква оригинална дефиниция. В българското законодателство дефиницията на публично-правна организация е заимствана от Закона за обществените поръчки, тъй като и в директивата е заимствана от Директивата за обществените поръчки. Просто тяхното предложение систематично предлага публично-правна организация да стане част от общото понятие публично-правни субекти, което включва осигурителните, НОИ, ЦИК, и т.н. да се включат тези публично-правна организация и оттук-нататък става излишно да бъдат дефинирани отделни субекти на информацията от обществения сектор. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Господин Кашъмов направи един коментар, затова ще помоля представителите на Държавната агенция за информационни технологии и съобщенията да вземат отношение.
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Не сме съгласни с твърдението, че публично-правни субекти е същото като публично-правна организация. Публично-правни субекти, както преди малко изчетох, е дефинирано в сегашния закон.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Кашъмов каза, че публично-правна организация са част от публично-правни субекти.
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Не е съвсем така.
РАДОСТ ВЪЛЧЕВА: Дадена е отделна дефиниция що е то публично-правна организация.
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Която следва тази, която е възприета в директивата и тя не съвпада с публично-правни субекти. Те не се припокриват.
Не са същите дефинициите. Не са еднозначни, не се припокриват. Съдържанието на “публично-правен субект” не се припокрива със съдържанието на “публично-правна организация”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предлагате да се запази текста на вносителите с поправката на Консултативния съвет по законодателството.
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Да.
РАДОСТ ВЪЛЧЕВА: Да.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Какво е отношението между публично-правна организация и публично-правени субект? Кое е по-голямото и кое е по-малкото? Не са съвсем различни, повярвайте ми!
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Те се припокриват частично. Тоест част от публично-правни субекти са и публично публично-правна организации, но други публично-правни субекти не са публично-правна организации и обратното. Тоест по отношение на термина “публично-правни субекти”, тоест на тези задължени субекти, които са по отношение до обществена информация по изготвяне на законопроекта, преценихме, че не трябва да ги изменяме, не трябва да се намесваме, тъй като това е установена практика. Този закон се е прилагал с тези понятия и с тези задължени субекти вече дълго време, а по отношение на публично-правна организации възприехме точно и стриктно обхватът, очертан в директивата, който не съвпадат с обхвата на термина “публично-правни субекти”. Поради тази причина въведохме това самостоятелно понятие, за да сме сигурни, че няма да има действащата досега уредба по някакъв начин и да възпрепятстваме по някакъв начин достъпа до обществена информация.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Вълчева има думата.
РАДОСТ ВЪЛЧЕВА: Ние сме посочили, че тази публично-правна организация е юридическо лице, което не осъществява производствена дейност. Можете да погледнете и да си изясните това понятие.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Съвсем накратко на въпроса на господин Малинов. На този въпрос от двата проекта отговаря единствено предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров, защото “чл. 3, ал. 2, т. 1 – тук ясно е дадено съотношението - публично-правни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публично-правните организации”. Тоест тук се казва, че публично-правните организации са част от публично-правни субекти. Обръщам внимание на всички народни представители в Допълнителната разпоредба и в двата проекта – и в този, който е внесен от тримата народни представители и двамата народни представители, публично-правна организация е определена по един и същ начин – “copy/paste” от Допълнителната разпоредба в Закона за обществените поръчки. Недопустимо е да бъде по друг начин, защото сме обвързани от законодателството за обществените поръчки. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Подлагам на гласуване предложенията на двамата народни представители.
Който е за тяхното отпадане, моля да гласува.
ГЕОРГИ БЛИЗНАКОВ: Аз съм “въздържал се”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Приема се.
Който е за приемане на основния текст с допълнението от Консултативния съвет по законодателство, моля да гласува.
Приема се.

Параграф 6:
“§ 6. В чл. 4 се правят следните изменени и допълнения:
1. В заглавието накрая се добавя “и на правото на повторно използване на информация от обществения сектор”.
2. Създава се ал. 4:
(4) Лицата по предходните алинеи имат право на повторно използване на информация от обществения сектор.”
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров - § 6 да отпадне.
Има ли възражения по този параграф?
Госпожа Тодорова има думата.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Не възражение, а съвсем малка корекция в редакцията на вносителите за ал. 4. По-коректно е да се каже “лицата по ал. 1, 2 и 3”. Не се употребява “предходните алинеи”, защото законодателството е в динамика.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: “Лицата по ал. 1, 2 и 3 имат право на повторно използване на информация от обществения сектор”.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Да.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли други предложения тук? Няма.
Който е съгласен да отклоним предложението на двамата народни представители, моля да гласува.
Приема се.
Който е съгласен да приемем основния текст на § 6, моля да гласува.
Приема се.

Параграф 7:
“§ 7. Член 5 се изменя така:
“Осъществяване на правото на достъп до обществена информация и повторно използване на информация от обществения сектор
Чл. 5. Осъществяването на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други лица, както и срещу националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите и морала.”
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров този параграф да отпадне.
Има ли възражения по § 7?
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 7, направено от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров.
Приема се.
Който е съгласен да приемем основния текст на § 7, моля да гласува.
Приема се.

Параграф 8:
Член 6 е “Основни принципи”
“ § 8. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
(2) Основни принципи при предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване са:
1. осигуряване на възможност за многократно повторно използване на информация от обществения сектор за стопански и нестопански цели;
2. прозрачност при предоставяне на информация от обществения сектор;
3. забрана за дискриминация при предоставяне на информация от обществения сектор;
4. забрана за ограничаване на свободната конкуренция.”
Има предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров за отпадане на § 8.
Има предложение на Консултативния съвет по законодателство за нова редакция на чл. 6, ал. 2, а именно:
“(2) При предоставяне на информация от обществения сектор за повторно ползване се спазват следните принципи:...” и нататък продължава, както се спазват.
Тук може би вносителите са погледнали основния текст на чл. 6 от Закона за обществените поръчки, който започва с “Основните принципи са:” и вероятно затова го предлагат по този начин.
Госпожо Тодорова, заповядайте.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Споделям напълно Вашето мнение. Двата текста, двете алинеи са в корелация. Споделям, че посоченият вариант от ал. 2 на вносителите трябва да бъде подкрепен, защото това означава, че трябва да промени. Иначе се получава известен дисонанс.
Подкрепям текста на вносителите.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли други мнения по § 8? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на двамата народни представители. Който го подкрепя, моля да гласува.
Не се подкрепя предложението.

Който е съгласен с § 8, моля да гласува.
Приема се.

Параграф 9:
“§ 9. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието накрая се добавя “и на повторно използване на информация от обществения сектор”.
2. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон.”
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров - § 9 да отпадне.
Има предложение на Консултативния съвет по законодателство, което се среща на още няколко места, а именно, че на три места в законопроекта са посочени изключенията, когато не се предоставя обществена информация. Предложението е тези изключения да бъдат обединени в общ текст.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Не споделям написаното от Консултативния съвет по законодателство. Става въпрос за различни хипотези, така, че за мен е обективно невъзможно да се обединят на едно място. Текстът на вносителите е коректен. Аз нямам други забележки.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли по самия текст възражения? Няма.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров.
Който е “за”, моля да гласува. Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване основния текст на § 9. Който е “за”, моля да гласува.
Приема се.

Параграф 10:
“§ 10. В чл. 8 текстът преди т. 1 се изменя така: “Разпоредбите на закона относно достъпа до обществена информация не се прилагат за информация, която:”.
Има предложение на Консултативния съвет по законодателство, което е същото. Вие, госпожо Тодорова, вече казахте мнението си.
Има ли възражения по § 10? Няма.
Който е съгласен с текста на § 10, моля да гласува.
Приема се.

Народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров предлагат нов § 10а:
“Създава се нов чл. 15а със следното съдържание:
“Чл. 15а (1) Информацията по предходния член се публикува на интернет страниците на административните структури в системата на изпълнителната власт.
(2) В секция “достъп до информация” на интернет страниците по предходната алинея се обявяват данните по чл. 15, ал. 1, т. 4 и ал. 2, съществуващите вътрешни правила относно достъпа до обществена информация и реда за достъп до публичните регистри, съхранявани от административните структури в системата на изпълнителната власт.”
Желае ли някой думата по това предложение?
Госпожо Вълчева, заповядайте.
РАДОСТ ВЪЛЧЕВА: По принцип считаме, че има логика в това да се публикува на интернет страниците тази информация, но може би имало затруднения. Защото един орган на местната власт може би няма интернет страница, което ще ги затрудни, както и някои държавни структури, неразполагащи с такава страница да я публикуват тази информация. Така записан текстът, той става задължителен за всички тези организации. Смятам, че може да ги затрудни. По принцип не възразяваме, но мисля, че ще има затруднения.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Смисълът тук какъв е? Това, което поискаш за повторна употреба, да го качат на интернет или определен обем информация да се качва? Как го разбирате като предложение?
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Искам да направя уточнението, че в този текст се говори за достъпа до обществена информация, а не за основната тема, по която са предложенията на вносителите, а по отношение на достъпа до обществена информация, което е предмет на досега действащата уредба. Тоест това е извън предмета.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Искате да кажете, че е извън приетия на първо четене законопроект.
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Да, точно това искам да кажа.
Иначе като идея, това е наистина в положителна насока, но е извън предмета, който ние разглеждаме.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Жулева има думата.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Първо, хубаво е все пак да се четат докладите на министъра на държавната администрация. Току-що, преди 10 дни, той беше публикуван на страниците на Министерството на държавната администрация и административната реформа. Осемдесет процента от българските обществени институции, публични институции, държавни органи на държавно, местно и териториално равнище имат самостоятелни интернет страници. По нашето изследване, правено по същото време, са 78 %. Данните се различават с 2 %.
Второ, основният мотив в този закон, с който беше внесен, е да се Директива 98/2003 г. Основното в тази директива е информацията в обществения сектор е да бъде онлайн. Ако вие, разбира се, не го направите това, то какъв е смисълът въобще в приемането на тези изменения в закона?
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Аз лично подкрепям това предложение. Не може в днешно време на информационни технологии администрации да нямат интернет страници. Аз съм “за”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата господин Аблеким.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Искам да споделя нещо. Веднъж има заявител, който подава заявление до определените организации за повторен достъп за обществена информация. В същото време със закон искаме да задължим абсолютно всичко да бъде качено в интернет. Защо тогава въобще трябва говорим за повторно ползване?
УЛЯНА ТОДОРОВА: Във връзка с чл. 15 е това предложение, което ясно описва коя информация да се качва на интернет.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това е по обществената информация, а не по информацията от обществения сектор. Аз също съм склонен да приемем да се качва на страницата в интернет, въпреки че има общини, които не знаят, че “депутат” е понятие, а смятат, че е малкото име на съответния народен представител. Но такива общини все пак са малко в България. И в моя район има една такава.
Това, което ме притеснява, е дали бихме могли да го включим в тази поправка, защото излиза извън периметъра на това, което е прието на първо четене. Това е единственото, което ме притеснява някой да не оспорва.
Господин Кашъмов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Благодаря.
По отношение на последния въпрос. Първо, ние смятам, че предложеният чл. 15а съответства. Искам да кажа и смятам, че това е много важно, че единствено с текст, аналогичен на чл. 15а, е въведена директивата в Чехия, в Словения и в Унгария. Само с един такъв текст е въведена цялата директива. Ние продължаваме да смятаме, че всички други текстове в тези изменения ,които бяха внесени и гласувани на първо четене, са излишно. Но чл. 15а е единственият, който наистина въвежда директивата и по-точно нейния чл. 9. Той кореспондира на приетия на първо четене чл. 45 от приетите на първо четене изменения, но чл. 45 е много по-неясно формулиран, докато считаме, че в чл. 15а все пак се предвиждат по-конкретни задължения за публикуване в интернет. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Близнашки, предполагам, че Вие като съдържание го приемате, както и аз го приемам, но дали няма да имаме проблеми, заради това че е извън периметъра на това, което сме приели на първо четене?
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Мисля, че чл. 45 все пак – благодаря, че обърнахте внимание – на първо време върши работа. Защото не можем да въведем едно задължение абсолютно към всички, когато много от тези структури все още нямат интернет страница и т.н., още повече този текст няма да се приложи на практика. Освен това не трябва да забравяме, че достъпът до мрежата чрез лични компютри в България е твърде ограничен. Така че нека да не забягваме напред във времето. Мисля, че чл. 45 всъщност създаде условията да се придвижат нещата в тази посока. Когато постигнем такова покритие и висока степен на проникване в мрежата, тогава нещата вече могат да бъдат изведени на едно нормативно равнище. Но ние се движим в тази посока и след като едва 30 % имаме проникване в мрежата и сме на 69-то място в света по този показател, не трябва да си поставяме невъзможни цели по нормативен път.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Това е за органите, не за гражданите.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Пожелаваме си пълен мандат, за да можем да поправим и това нещо след година или две.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Е, тогава ще бъдем глобявани наистина.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Стойков, имате думата.
СТОЙЧО СТОЙКОВ: В момента се движи друг проект на правителството – т.нар. Електронно правителство, което ще създаде необходимата организация и мрежа, за да се изградят такива страници, за да има достъп до електронни услуги за населението. Така че на този етап не считам, че трябва да се вписва това. Член 15 достатъчно добре казва възможностите за организация, както и чл. 45. Когато се изгради мрежата на електронното правителство, в която и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения участва, тогава ще могат да бъдат достъпни услугите и информацията.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз съм голям фен на този текст, защото лично за себе си го правя. Който иска да види как съм се ръкувал с папата, може да влезе в сайта и да види. Но си давам сметка, че наистина далече не всички организации в системата на изпълнителната власт, могат да правят това вече или все още. Може би съм по-склонен да го оставим за по-нататък, когато това ще бъде възможно или най-малкото да видим какво ще представлява този Закон за електронното правителство, за да видим дали има нужда тук да се допълва.
Който е съгласен да приемем текста на двамата народни представители Мартин Димитров и Иван Сотиров, моля да гласува.
За – 3, против – 1, въздържали се – 2.
Не се приема.

Параграф 11:
“§ 11. В чл. 40, ал. 1 думите “окръжните съдилища” се заменят с “административните съдилища”.
Това е нормално. Няма спорове.
Който е съгласен да приемем § 11, моля да гласува.
Приема се.

Параграф 12:
“§ 12. След чл. 41 се създава Глава четвърта:
“Глава четвърта
Процедура за повторно използване на информация от обществения сектор
Раздел І
Предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване
Условия за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване
Чл. 42. (1) Информация от обществения сектор се предоставя във формат и на език, на който – а не на които (обърнете се към Института по българския език и ще видите, че съм прав) - тя е събрана, съответно създадена или в друг формат по преценка на организацията от обществения сектор.
(2) Организациите от обществения сектор не са длъжни да предоставят информация за повторно използване, когато това изисква нейното създаване, събиране, преработване или е свързано с предоставяне на части от документи или други материали.
(3) Организациите от обществения сектор не са длъжни да продължават създаването или събирането на определен вид информация за нуждите на повторното й използване.
(4) По искане на заинтересованите лица и при възможност за това исканата информация се предоставя по електронен път на посочен електронен пощенски адрес или по други подходящи начини за предоставяне на информацията в електронна форма.”
Има предложение от народния представител Иво Атанасов – ал. 2 на чл. 42 да се измени така:
“Чл. 42. (2) Организациите от обществения сектор не са длъжни да предоставят информация за повторно използване, когато това изисква нейното създаване, събиране или преработване или когато е свързано с предоставяне на части от документи или други материали, което изисква непропорционално големи усилия, излизащи извън рамките на обичайната операция”.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров да отпадне цялата глава към § 12, като народните представители имат още едно предложение – или да отпадне, ако не отпадне да придобие редакция.
Имате думата госпожа Тодорова.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Господин председател, семантично тук не следва да разглеждаме този текст. Това е промяна на чл. 42 на действащия закон. Така че по-нататък ще го разгледаме.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има предложение на Консултативния съвет по законодателство – в ч. 42, ал. 4 понятието “заинтересовани” да се промени в “заинтересувани”, поради съмнения за противоконституционност. Навсякъде, където се използва понятието “заинтересовани лица”, то да бъде заменено със “заявителя”.
Ето това е, за което се разбрахме.
Другото предложение е думите “не са длъжни да предоставят” следва да се заменят с “може да откаже предоставяне на”.
Според мен едно от най-важните неща при постигането на компромис, беше да нямаме “заинтересовано лице”, а да имаме “заявител”. Тоест не си длъжен да доказваш правен интерес, за да искаш дадена информация. Смятам, че тук абсолютно трябва да подкрепим това, което искат гражданските организации.
Другото по тези текстове на този параграф, имате ли?
Господин Кашъмов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: По отношение на цялата глава да изразя становище. Ние не разбирахме и продължаваме да не разбираме какво налага да има паралелна процедура за повторно използване, тоест “достъп до”, защото тя е за предоставяне, следователно за достъп до информация от обществения сектор и какво пречи сегашната процедура за достъп до обществена информация, след като така или иначе е предприето разширяване на полето на закона? Каква е пречката? Всички тези неща, уредени в тази глава, си ги има – има го и частичният достъп, и сроковете, и начинът на искане. Все пак предполагам всички сме съгласни, че този закон не въвежда разрешителен режим за информацията, за използването й? Следователно общото съображение, което излагам, е, че паралелната процедура е излишна, дори при извършените уеднаквявания, които за нас са в правилната посока. Но въпросът е какво изобщо налага тази паралелна процедура?
Второ, исках само да обърна внимание на един детайл.Ако “заинтересовани” се замени с “заинтересувани”, текстът не става по-конституционен, понеже това го виждам на страница 7 това - може би е печатна грешка. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте, госпожо Кръстева.
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: По отношение на процедурата струва ми се на първо четене да коментираме въвеждането на всички тези текстове и необходимостта от въвеждане на самостоятелна уредба по отношение на предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване, която да следва тази на директивата и да не се намесва в сега действащата уредба по отношение на предоставянето на достъпа до информация, да не се създават затруднения в практиката, която вече е утвърдена.
Аз искам обаче да отбележа по отношение на предложението на Консултативния съвет по законодателство относно ч. 42, ал. 2, където се предлага думите “не са длъжни да предоставят” да се заменят с “може да откаже предоставяне на”. “Не са длъжни да предоставя” установява строго правило, че в тези случаи, в които няма създадена информация задължените субекти нямат задължение да дадат такава информация и да я предоставят за повторно използване. А изразът “може да откаже предоставяне” поставя възможност вече за субективна преценка от страна на органите дали да предоставят или да не предоставят такава информация. Тоест в един момент една институция може да реши, че може да предостави информация , която в момента не е налична, да е ангажирала ресурс, който се финансира от държавния бюджет, за да създаде такава информация, за да я предостави на конкретен заявител по отношение на негов частен интерес. Тъй като основната идея на целия законопроект е да се стимули икономиката и по-точно информационната индустрия, подобни инструменти за субективна преценка от страна на администрацията, считам, че не следва да се въвеждат.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тоест, текстът да остане, както е.
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Да, точно така.
Иначе по отношение на чл. 42, ал. 3 да заменим със “заявител”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли други мнения по тези текстове?
Госпожо Кръстева, приемате и моето предложение?
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Да, Вашето предложение съответства по-точно на директивата, отколкото гласуваният преди това текст.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожо Тодорова, заповядйте.
УЛЯНА ТОДОРОВА: “Заявител” или “заявители”?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това е в ал. 4 – “по искане на заявителя” да го напишем като сборно понятие. Могат да бъдат много заявителите, но да запишем “по искане на заявителя”, вместо на “заинтересованите лица”.
РАДОСТ ВЪЛЧЕВА: Да.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре, “заявителя”.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов. Който е съгласен да се приеме, моля да гласува.
Приема се.

Който е съгласен с предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров да отпадне цялата глава, моля да гласува.
Не се приема.

Който е съгласен с § 12 до чл. 42, ал. 4, моля да гласува.
Приема се.

Гласувахме ли предложението “не са длъжни да предоставят” да се замени с “може да откажат предоставяне”?
Заповядайте, госпожо Вълчева.
РАДОСТ ВЪЛЧЕВА: Ще дам един пример. Идва един мобилен оператор в Комисията за регулиране на съобщенията и тя дава достъп до някаква информация. Отива операторът “У” и предоставя информация.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: ... разпечатка от моите sms-си примерно.
РАДОСТ ВЪЛЧЕВА: Да. Това може да се получи, ако приемем предложението на Консултативния съвет по законодателство с “може да откаже”, а нашият текст е категоричен. Това бяха съображенията ни.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте, госпожо Тодорова.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Вземам думата, за да направя едно уточнение от правно-техническо естество. Ще бъде отразено в доклада за второ гласуване, който ще отиде в пленарната зала. Мисля, че е съществено и е в унисон с Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Този указ ми звучи като от преди 1989 г.
УЛЯНА ТОДОРОВА: То е от 1974 г., но още не е отменен.
По силата на чл. 52, ал. 2 от този указ, когато в тялото на един закон се създават нови членове, те получават номера на члена, след който се намират, като към този номер се поставя поредна малка буква от азбуката. Номерацията няма да бъде чл. 42, чл. 43 и т.н., а шапката на параграфа ще звучи така: “След чл. 41 се създава Глава четвърта с членове 41а до 41к”. И съответно ние, експертите на комисията и Правната дирекция, ще отразим чл. 42 ще остане чл. 41а и т.н.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Значи не приемаме предлаганата замяна на “не са длъжни да предоставят” с “може да откажат предоставяне”.
Следователно остава текста на вносителя, както го гласувахме.
Преминаваме към стр. 8:
“Информация от обществения сектор, която не се предоставя за повторно използване
Чл. 42. Не се предоставя за повторно използване информация от обществения сектор:
1. чието съдържание е свързано с дейност, попадаща извън правомощията и функциите на организациите от обществения сектор;
2. която е обект на право на интелектуална собственост на трето лица;
3. която е събрана или създадена от обществени радио- и телевизионни оператори или техни регионални центрове
4. която е събрана или създадена от училища, висши училища, научни и изследователски организации, Държавния архивен фонд, библиотеки, музеи, оркестри, опери, балети, театри и други научни или културни организации”.
Имате думата по чл. 43.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Тъй като има предложение за отпадане, искам поне да аргументирам следните неща.
От една страна е проблематична и притеснителна т. 2, която е обект на “правна и интелектуална собственост на трето лице. Възможността за която не веднъж говорихме да се смесват понятията “обществена информация” и “информация от обществения сектор” води до възможност да се въведе сега за първи път ограничение, свързано със защита на интелектуалната собственост. Защото настоящият Закон за достъп до обществена информация казва, че случаите на защита на интелектуална собственост се определя формата на достъп, но не се отказва достъп. И това е смисълът на защитата. Например на хартия му го даваш, но не му го даваш на електронен носител, или не му го даваш, но му го даваш да го чете. Тоест категорично смятам, че т. 2 трябва да отпадне, защото това може да доведе до ново основание за отказ, до въвеждане на ново основание за отказ.
Другото, на което обсъждам внимание – т. 1, чието съдържание е свързана с дейност, попадаща извън правомощията и функциите на организации от обществения сектор. Това също е притеснително, защото задължените по настоящия текст на ЗДОИ субекти – органите на държавна власт, органите на местно самоуправление и публично-правните субекти, които са изброени, те дължат и предоставяне на информация извън правомощията си. Това е ясно казано в чл. 11 от закона – “която е събрана при или по повод”.
Отново възможността да съвпадат множествата води до въвеждане на ново ограничение, тоест до стесняване на обхвата на обществена информация. Затова предупреждавам, че т. 1 и т. 2, според нас, трябва поне те да отпаднат, ако не целият текст.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Дами и господа от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, надявам се да сте слушали внимателно. Нека да чуем вашето предложение.
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: По отношение на тези забележки от страна на господин Кашъмов, първото нещо, което е, като предложение може да се направи, тъй като в случая разглеждаме процедурата по предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване, да не започваме всеки път да препращаме отново към тези неща, които ги има за достъп до обществена информация, след като веднъж като цяло беше решено, че е необходима тази процедура и всеки път да предлагаме да се премахват част от тях и или да се посочват, че тези правила биха накърнили достъпът до обществена информация. Това се отнася за повторно използване.
Този текст следва възприетите разпоредби на директивата. Това е по отношение на необходимостта и тези изключения са съобразно предвидените в директивата изключения.
По отношение на т. 2 ще дам конкретен пример. Не би могло да се наруши правото на достъп до обществена информация с този текст, тъй като се отнася за предоставяне на информация за повторно използване, а не бива да се въведе възможност за предоставяне на обекти на интелектуална собственост за повторно използване от други субекти. Това е по отношение например на една институция възлага на външни експерти да изготвят анализ или консултации и те са обект на правна интелектуална собственост. Ако следва да се предостави този обект на интелектуална собственост за повторно използване от друга организация означава да се предостави на някое трето лице, да речем, друга консултантска фирма, която да може свободно да го преработва и да го използва за свои нужди. Още по-абсурдни ситуации биха настъпили, ако става въпрос, да речем, за софтуерен код или други обекти на интелектуалната собственост, които да се предоставят за повторно използване от частно-правни субекти, след като са заплатени от държавния бюджет за нуждите на държавните институции. Тоест тук не мисля, че въобще може да се обсъжда възможността да отпадне тази точка.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Кашъмов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Извинявайте, искам още веднъж да подчертая, че по сега действащия закон се въздейства върху формата и това защитава интелектуална собственост.
Уважаемата колежка не знам дали знае, че докладът, изготвен за АЕЦ “Белене” беше отказан като обект на интелектуалната собственост. Затова трябваше да се води дело в съда, за да се окаже, че не може подобно нещо да бъде основание. След като някой е направил доклад по някакъв въпрос и го е внесъл в публична институция, това става публичен домейн и гражданите имат право на достъп до него. Те нямат право да го възпроизвеждат, нямат право да го ползват с някакви цели. Това е съвсем друго нещо. Това е също като да четеш една книга и да имаш правото да я разпространяваш. Искам да кажа, че всички тези проблеми, от които ние обсъждаме само един детайл в момента, но всичко това идва поради факта, че се смесват институти на публичното и на частното право. Защото директивата касае частното право като област, затова в публичното право не се говори никъде за използване, а се говори и господин Близнашки знае, че не се говори за използване, а за търсене, получаване и разпространяване на информация.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Вълчева има думата.
РАДОСТ ВЪЛЧЕВА: Самият Кашъмов в момента каза, че докладът – примерът, който даде, беше за достъп до обществена информация. В случая говорим за повторно използване от обществения сектор и не бива да ги смесваме. Неговият пример, според мен, не е уместен. Текстът на чл. 43, т. 2 съответства изцяло на текста на директивата в чл. 1, т. 2, б. “б”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който казва?
РАДОСТ ВЪЛЧЕВА: За документи и правата на интелектуалната собственост, които принадлежат на трети лица не се прилага по отношение на тях.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли други мнения по този член?
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: В директивата се казва, че и съществуващият режим на достъп не трябва да се разваля, но както виждам си го разваляме.
РАДОСТ ВЪЛЧЕВА: Ние въобще не го разваляме съществуващия режим. Това е стара идея.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Народните представители имат ли мнение по този въпрос, или ще го изразят с гласуване?
Който е съгласен с текста на чл. 43, моля да гласува.
Приема се.

Член 44:
“Предоставяне на информация от обществения сектор
Чл. 44. (1) Информация от обществения сектор се предоставя за повторно използване и на организации от обществения сектор при условията и по реда на този закон.
(2) Ако информация от обществения сектор е поискана за повторно използване от организация по ал. 1 във връзка с осъществяване на дейности, които са извън нейните правомощия или функции, се прилагат същите условия и такси, които са приложими за всички.”
Консултативният съвет по законодателство предлага изразът “които са приложими за всички” да отпадне. Съгласни сте да отпадне?
СТОЙЧО СТОЙКОВ: Да, защото се прилагат същите условия.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен с текста на чл. 44, моля да гласува.
Приема се.

Член 45:
“Улеснения за търсене на информация
Чл. 45. Организациите от обществения сектор осигуряват условия за улеснено търсене на информация от обществения сектор чрез различни механизми за онлайн достъп и по друг подходящ начин.”
Има ли възражения по този текст? Не.
Който е съгласен с текста на чл. 45, моля да гласува.
Приема се.

Член 46:
“Забрана за предоставяне на изключително право на повторно използване
Чл. 46 (1) Забранява се сключването на договори за изключително предоставяне на информация от обществения сектор на определени лица.
(2) Сключване на договор по ал. 1 е допустимо единствено в случаите, когато предоставянето на услуга от обществен интерес не може да се осигури по друг начин .Наличието на основание за сключване на такъв договор се преражда на всеки три години от организацията от обществения сектор, която е страна по него.”
Моля тук за разяснение, защото “на определени лица” може да се тълкува по не най-благоприятният начин. Не може ли да отпадне “на определени лица”, защото може да има предпочитания. Например аз да не съм сред определените лица и господин Стойков да не ми даде исканата информация? Текстът по чл. 46 (1) да бъде:
“Забранява се сключването на договори за изключително предоставяне на информация от обществения сектор”.
Има ли други предложения по този текст? Няма.
Който е съгласен с текста на чл. 46, моля да гласува.
Приема се.

“Раздел ІІ
Процедура за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване
Искане за повторно използване на информация от обществения сектор
Чл. 47. (1) Информация от обществения сектор се предоставя за повторно използване след отправяне на писмено искане от заявителя.
(2) Когато искането е подадено по електронен път, организациите от обществения сектор са длъжни да отговорят също по електронен път. В този случай потвърждаване на получаването на отговора не се изисква.”
Има предложение от народния представител Иво Атанасов – чл. 47, ал. 1 да придобие следния вид: “Информация от обществения сектор се предоставя за повторно използване след отправяне на писмено искане”. Тук премахваме “заинтересовани лица”.
Консултативният съвет по законодателство предлага “заявител”, но аз даже бих предложил да няма “заявител”.
РАДОСТ ВЪЛЧЕВА: Няма смисъл, да.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Консултативният съвет по законодателство по ал. 2 на чл. 47 изразява становището, че е необходимо да се установи срок за отговор, когато искане е подадено по електронен път и не е ясно дали предвидените по-нататък срокове важат и в тези случаи.
РАДОСТ ВЪЛЧЕВА: Ние не сме направили отграничение, че тези срокове, когато искането е по електронен или по друг път.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Срокът е един и същи.
РАДОСТ ВЪЛЧЕВА: Да, срокът е един и същи и мисля,че текстът може да остане, както е предложено.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен с предложението на народния представител Иво Атанасов, моля да гласува.
Приема се.

Който е съгласен с текста на чл. 47, моля да гласува.
Приема се.

Член 48:
“Такси
Чл. 48. (1) Информация от обществения сектор се предоставя за повторно използване след заплащане на такси, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(2) Таксите по ал. 1 не трябва да превишават значително разходите по предоставянето на информацията от обществения сектор.
(3) По искане на заинтересовано лице организациите от обществения сектор предоставят данни за начина на определяне таксите по ал. 1.
(4) Таксите по ал. 1 постъпват по бюджета на съответната организация от обществения сектор.
Има предложения от народния представител Иво Атанасов по ал. 3:
“Чл. 48 (3) При отправено искане, организациите от обществения сектор предоставят данни за начина на определяне таксите по ал. 1”.
Тоест отпада “заинтересовано лице”.
Предложение от Консултативния съвет по законодателство:
По чл. 48, ал. 1 – “тарифата за дължимите такси следва да бъде “приемана”, а не “подобрявана”. Тук даже сме писали “подобрявана”, а не “одобрявана”. Резонно е, че трябва да бъде “приемана” и надявам се, че ще се съгласим всички.
По чл. 48, ал. 2 – не е ясно какво означават таксите “значително” да не превишават разходите – думата “значително” е твърде неопределена.
Заповядайте, господин Кашъмов.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Благодаря.
Първо, ние сме напълно съгласни, че не е ясно какво значи значително и т.н. - тези неопределени, неопределяеми понятия.
Също така искам да обърна внимание, че това е един от четирите пункта, които ние поставихме като най-проблематични в тези изменения, тъй като международен стандарт е безплатен достъп до информацията, която се създава и съхранява от публичните институции и покриване единствено на материалните разходи.
Въвеждането на различни режими, от една страна, безплатен достъп до обществена информация, от друга страна, платен по такси достъп за повторно използване създаване на лесни възможности за злоупотреби, възможност за изследване интереса на заявителя, дори при формално отпадане на понятието “заинтересувани” с цел уж да се наложи да се определи такса. Нали така? И тогава администрациите ще се интересуват защо някой иска информацията, какво ще прави с нея, а това би било противоречие на този конституционно установен и изведен от Конституционния съд стандарт. Между другото и вносителите на Закона за достъп до обществена информация през 2000 г. се основават на препоръка на Съвета на Европа от 1981 г. да не се изследва интересът. В този смисъл таксите са пряко обвързани с интереса. Достъпът трябва да бъде безплатен. Ние апелираме към запазване на този принцип. Не виждам какво толкова ще се обогати, какви толкова големи средства ще влязат в държавната администрация от този достъп, а пък въвеждането му създава условия за ограничаване на права. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Какво да направим тези такси наистина на гравитират около материалните разходи.
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Самият факт, че следва да се съобразяват с разходите по предоставянето, а не с някакви други допълнителни критерии е достатъчен. Естествено, можем да премахнем думата “значително”, но очевидно е, че малко трудно може да се изчисли във всеки случай колко е точният разход за предоставяне и в тарифата да се определят такива такси.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: През 2000 г., когато беше приет Законът за достъп до информация, в началото на 2001 г. със заповед на министъра на финансите беше въведено това, за което Вие смятате, че толкова трудно се установява – това, което се заплаща, разходите за материалните носители на информацията. Тогава ние, нашата организация, поискахме със заявление документацията по подготовката на Заповед № 10 на министъра на финансите. Документацията за подготовката на тази заповед възлизаше на 90 страници. Министърът на финансите беше направил един консултативен процес – Правният отдел на министерството беше изследвало цените и разходите, и сега аз не мога да разбера кое налага сега да се прави всичко това. Може би да се уточнят разходите – новите цени, които там стоят там, цени за диск, които не съответстват на съвременните цени на диск, но ако информацията се качва на диск, тя трябва да бъде е безплатна, а дискът се заплаща. Това е Заповед № 10. Не знам как Държавната агенция за информационни технологии и съобщения не знае за съществуването на тази Заповед № 10.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Стойков, заповядайте.
СТОЙЧО СТОЙКОВ: Нашата идея, когато се записваше текста, че след като за тази информация веднъж се направят и е събрана, таксите за нея да не превишават разходите за предоставяне на услугата, на информацията. Но след като така или иначе ще има наредба, да остане само “Тарифата за дължимите такси следва да бъде приемана от Министерския съвет”. Алинея 2 да отпадне.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Не става ли по-лошо, ако отпадне?
СТОЙЧО СТОЙКОВ: Нали преди да се приеме една наредба в Министерския съвет трябва да бъде обоснована?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата доц. Славова.
МАРИЯ СЛАВОВА: Мисля, че тук би се изчистил текста, както предложи господинът и да остане “тарифата, одобрена от Министерския съвет”, но да отпадне понятието “такса”, защото “такса” включва в себе си именно цената на информацията. Ако се каже само “разходът за предоставяне на информация”, това ще изчисти двузначността и ще премахне опасността да се търси интересът, което пък е предпоставка за други явления.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тогава ще има ли “тарифа”, ако остане “разход”?
СТОЙЧО СТОЙКОВ: Тарифа на разходите.
МАРИЯ СЛАВОВА: Как беше в Заповед № 10?
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Текстът на чл. 20 нека да служи за структура за този текст. Същата структура да се възпроизведе тук.
МАРИЯ СЛАВОВА: Да говори на един език. Още повече, че ал. 2 и ал. 4 са юридически несъвършени.
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: По отношение на т.нар. нормативи в чл. 20, ал. 2, считам, че е редно да се определят от Министерския съвет, тъй като по отношение на предоставяната информация от обществения сектор за повторно използване извън обхвата, задължените субекти са не само в рамките на изпълнителната власт, а и много организации, които са независими органи, както и организации, които изобщо не са в структурата на държавната власт изобщо. Поради тази причина смятам, че тези нормативи трябва да се определят на по-високо ниво – не министър на финансите, а Министерския съвет.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тогава текстът придобива следния вид: “Информацията от обществения сектор се предоставя за повторно използване след заплащане на разходите, определени с тарифа”.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: “Значително” да отпадне.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Да отпадне цялата ал. 2.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: “Материалните разходи по предоставяне на ...чл. 20”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това към ал. 2 ли да бъде, господин Кашъмов, ако тя не отпадне? “Таксите по ал. 1 не трябва да превишават значително максималните разходи”... Разходите могат да бъдат и интелектуални.
УЛЯНА ТОДОРОВА: За материални разходи се говори.
МАРИЯ СЛАВОВА: Да се използва наистина разпоредбата на ал. 2 на чл. 20, като отпадне понятието “такса и тарифа”.
“След заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация по нормативи, определени от Министерския съвет”.
Така ще бъде абсолютно съгласувано с разпоредбата на чл. 20.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Само едно допълнение. Само да обясня защо смятам, че думата “материални” е от значение. Това беше основата, на която при определянето на тези материални разходи министърът на финансите и изключил изчисляването на работното време на служителя. Това е смисълът на материалните разходи и това наистина съответства на израза, който се използва в редица международни документи.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ако трябва да включим “материални”, тогава трябва да остане ал. 2.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Да, няма проблем този текст, който е в момента. Думата “материалните” предлагам към предложението на госпожа Мария Славова. Тя точно формулира какъв би следвало да бъде текста и да влезе думата “материалните”.
“Чл. 48 (1) Информация се предоставя за повторно използване след заплащане на материалните разходи за предоставянето й по нормативи, определени с тарифа на Министерския съвет”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: “Информация от обществения сектор се предоставя за повторно използване след заплащане на материалните разходи по предоставянето й по нормативи, определени от Министерския съвет”.
Какви “нормативи”, не може да бъде нормативи.
Има ли по-добро предложение? В противен случай, ще го подложа на гласуване.
“Чл. 48. (1) Информация от обществения сектор се предоставя за повторно използване след заплащане на материалните разходи по предоставянето й, определени с тарифа, приета от Министерския съвет”.
При това положение ал. 2 остава – да отпадне ли “значително”?
УЛЯНА ТОДОРОВА: Да.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: “Значително” от ал. 2 отпада.
РАДОСТ ВЪЛЧЕВА: С редакцията, която Вие току-що изчетохте, няма да е необходима ал. 2 и става излишна. Предлагаме да отпадне.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Алинея 3 става ал. 2, а ал. 4 става ал. 3, като в ал. 3 имам предложение, което премахва термина “заинтересовано лице”.
РАДОСТ ВЪЛЧЕВА: “Разходите по ал. 1”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: В заглавието е “такси”, а предложението е за “разходи”. Не може ли да пишем “заплащане” вместо такси?
УЛЯНА ТОДОРОВА: Точно така, абсолютно правилно.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Като говорим за разходи, а горе пише “такси”, да запишем “заплащане” и да остане “разходи” вместо “такси” и текстът ще бъде: “заплащане на материалните разходи”
УЛЯНА ТОДОРОВА: Алинея 2 да отпадне. Алинея 3 по Вашата редакция.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: “За начина на определяне на разходите” ще стане в ал. 3, вместо “таксите”. “Таксите” го заменяме с “разходите”.
Алинея 4 – ще бъде “приходи”.
МАРИЯ СЛАВОВА: В ал. 4 този бюджет не е смислово свързан. Става дума за сметката на организацията най-малко - “постъпва в сметката”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: “Сумите по ал. 1 постъпват”.
МАРИЯ СЛАВОВА: “Сумите постъпват по сметка на съответната организация”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: “Сумите по ал. 1 по сметката на съответната организация от обществения сектор”. Постъпват по “сметката” вместо по “бюджета”.
Какво смятат юристите и финансистите?
РЕЙРАН АБЛЕКИМ: Бюджетът има приходна и разходна част. По-правилно е по “бюджета”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да остане “по бюджета”.
Който е съгласен с предложението на народния представител Иво Атанасов, моля да гласува.
Приема се.

Подлагам на гласуване целия текст, както го редактирахме – вместо “такси” остава “заплащане”.
Който е съгласен с чл. 48, моля да гласува.
Приема се.

Член 49:
“Срок за предоставяне на информацията от обществения сектор
Чл. 49. (1) Организациите от обществения сектор обработват постъпилото искане за повторно използване и отговарят на заявителя в срок до 20 работни дни.
(2) В случаите, когато поисканата информация има значение за определен период от време, организациите от обществения сектор следва да я предоставят в разумен срок, в който информацията не е загубила своето актуално значение.
(3) В случаите, когато искането за повторно използване на информация от обществения сектор се характеризира със сложност и изисква повече време за предоставянето й, срокът по ал. 1 може да бъде удължен с още 20 работни дни. В този случай на заявителя се изпраща съобщение за необходимото време за предоставяне на информацията в срок от 15 работни дни от постъпването на искането.”
Има предложение на народния представител Иво Атанасов – в ал. 1 срокът от 20 работни дни пада на 14 работни дни.
Консултативният съвет по законодателство предлага:
В края на ал. 1 да се уточнят кога тече предвиденият 20-дневен срок.
В ал. 3 – ри предвиждането на удължаване на срока думите “още двадесет” следва да се заменят с ”до двадесет”, а думите “в срок от 15” да е “в срок до 15”, за да се знае, че срокът е максимален, а не фиксиран.
Първо, намаляваме в ал. 1 срокът от 20 на 14 работни дни. След това, остава в ал. 3 да оставим ли “до 20” или да намалим и да бъде пак “14 дни”, за да бъдат в корелация?
МАРИЯ СЛАВОВА: Аз имам едно по-голямо от конкретната задача наблюдение. В правото сроковете се унифицират. Слава Богу, че господин Атанасов е предложил 14 дни. Сроковете са 7, 14 30 дни, 6 месеца, 9 месеца, 1 година. От една идея на господин Бойко Борисов започнахме да говорим за 10 и за 20 дни. Освен това понятието “работни дни” няма смисъл. Казва се 14 дни, 30 дни, защото се броят и неработните дни. Това, че могат да се удължат сроковете е добре, но нека да бъдат унифицирани. Правото затова е регулатор, за да учи хората на еднообразно добро поведение. Въвеждаме срокове, които са абсолютно безсмислени. Могат ли да се унифицират? Ако трябва да са повече от 14 дни, нека да бъдат 30 дни. Но такова нещо като 10 дни, 20 дни няма в правото. Навремето Наполеон е искал да въведе закон за сроковете и всеки да знае.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Убедихте ни – 14 дни в ал. 1 и ал. 3. Само да видим удължаването. В какъв срок да ни информират, че ни удължават срока.
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: В 14 дни трябва да е.
По отношение на това и в ал. 3 да стане 14 дни удължаването, струва ми се, че е добра идея. Но по отношение на уведомяването смятам, че трябва да бъде 15-14 работни дни, какъвто е срокът по ал. 1 за самото обслужване на първоначално постъпилите искания.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: От 14 дни. Следователно, ако не могат да ми дадат информацията за 14 дни в този срок трябва да ме информират, че ми увеличават с още 14 дни.
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Да, точно така.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: И отпада “работни”.
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Да.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: За да не повтарям колегата Мария Славова, аз абсолютно съм “за” тези неща. Да отпаднат “работни” дни, разбира се. Освен това 14-те дни съответстват на синхронизацията с режима за предоставяне на достъп до обществена информация, което е много важно. В същия смисъл предлагам режимът в ал. 3 също да бъде синхронизиран със съществуващия режим, за да не се получи утре, че на Пешо се дава за толкова, а на Гошо за толкова.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Пак 14 дни.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Следователно по ал. 3 срокът считам, че трябва да бъде 10 работни дни, колкото е по съществуващия Закон за достъп до обществена информация. Удължаването е с 10 работни дни. Иначе излиза, че за едни искания ще се удължава с 10 дни, за други – с 20, а ще се уведомява за 15 дни и ще настане един пълен хаос и в администрацията, пък и за гражданите.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Моля ви да унифицирате сроковете.
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Десет работни дни и 14 дни са горе-долу едно и също.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: “Работните дни” са преписани от директивата. Българското право наистина не работи с “работни дни”. Това наистина трябва да отпадне.
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Добре. (Реплика на Радост Вълчева.)
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Консултативният съвет по законодателство пита откога тече срокът.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Срокът е “до 14 дни”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Дните приемаме, че са 14. Отпада “работни” и става “до 14 дни от постъпването му”.
В ал. 3 – пак става “14 дни”, отпада “работни” и “удължаването” пак трябва да е в 14 дни и отново “работни” отпада.
Предложението на народния представител Иво Атанасов “заинтересованото лице” – отпада. Предлагам да се промени срокът.
Който е съгласен с предложението на народния представител Иво Атанасов инкорпорирано в чл. 49 и с целия текст на чл. 49, моля да гласува.
Приема се.
“Отказ за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване
Чл. 50. (1) Отказът за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване се мотивира.
(2) Отказ може да се направи в случаите, когато:
1. закон забранява предоставянето на поисканата информация;
2. искането не отговаря на условията по чл. 47.
(3) Решението по ал. 1 съдържа основанието за отказ, датата на вземане на решението и реда за неговото обжалване. В случай на отказ поради наличие на права на интелектуална собственост, принадлежащи на трето лице, в решението за отказ се посочва името на носителя на правата или на лицето, от което организацията от обществения сектор е придобила тези права.
(4) Основание за отказ не може да бъде наличието на лични данни в информация от обществения сектор, която е поискана за повторно използване, в случаите, когато тази информация съставлява или е част от публично достъпен регистър.”
Консултативният съвет по законодателство казва, че не е ясна разликата между “лични данни и “информация” - всяка информация се състои от определени данни и предлага думата “информация” да бъде заменена с “личните данни в нея”.
Приемаме ли предложението на Консултативния съвет по законодателство и правим ли други промени?
УЛЯНА ТОДОРОВА: Бих искала да попитам вносителите в т. 2 на ал. 2 – кои условия визират? Отварям на по-предишната страница – условията по чл. 47, тук единствено повече от това условие да се отправи писмено искане или да бъде подадено по електронен път, друго условие не виждам. Вие това ли визирате само?
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Да.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Писменото искане и само по електронен път?
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: Да.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли друго? Какво смятате за “лични данни” и “информация”?
РАДОСТ ВЪЛЧЕВА: Смятаме, че това понятие и тази дефиниция, която сме използвали на Закона за защита на личните данни.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Настоявате за текста, който сте внесли?
РАДОСТ ВЪЛЧЕВА: Това понятие, което ползват.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре. Има ли друго?
Заповядайте, господин Кашъмов.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Алинея 3 на чл. 50 създава следния проблем, който на всички практикуващи юристи е много добре познат. Наличието на две различни основания за отказ по отношение на една много сходна информация, както видяхме - обществена информация и информация от обществения сектор, и различен режим на основанията за отказ ще доведе до абсолютно неконтролируеми процеси, особено по пътя към съда. Затова предлагам вместо основанието за отказ да бъде записан точно, както е в чл. 38 на съществуващия закон “фактическите и правни основания за отказ”, защото основанието за отказ не означава фактическото основание.
Просто нека да бъде напълно уеднаквен изразът, за да не се окаже утре в съда, че ще се изследва включително какво е трябвало да пише като мотиви на едно решение за отказ.
Имам предвид ал. 3 – “решението по ал. 1 съдържа...”, и предлагам съдържанието да бъде напълно уеднаквено с чл. 38 - “съдържа фактическите и правни основания за отказ”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: В чл. 38 е записано “се посочват правното и фактическо основание за отказ”.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Точно така.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: “Решението по ал. 1 съдържа фактическото и правното основание за отказ”.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Ще ми позволите само една забележка.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Може би е риторична, но изразявам задоволство, че с ал. 4 от този текст се въвежда обратно отменения преди няколко месеца чл. 35 от Закона за защита на личните данни, който ние предупреждавахме да не се отменя, както предупреждавахме сега да не се приема този проект. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен с текста на чл. 50 с направените допълнения, моля да гласува.
Приема се.

Член 51:
“Подсъдност и обжалване
Чл. 51. Отказите за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване подлежат на обжалване пред административните съдилища или пред Върховния административен съд в зависимост от органа, който е издал акта, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
Който е съгласен с текста на чл. 51, моля да гласува.
Приема се.

Параграф 13:
“§ 13. Досегашните чл. 42, 43, 44 стават съответно чл. 52, 53 и 54.”
УЛЯНА ТОДОРОВА: Този параграф става излишен и безпредметен, защото в новата Глава четвърта, визирана в § 12 няма да направим тази преномерация на членовете от 41 до 50, а ще станат с чл. 41а и нататък, така че това става безпредметно.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: В такъв случай подлагам на гласуване предложението от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров - § 13 – 15 да отпаднат.
Който е съгласен с предложението, моля да гласува.
Приема се.

Параграф 14:
“§ 14. Преди чл. 52 се създава Глава пета: “Административнонаказателни разпоредби”.
Има предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Моята бележка е едно правно-техническо уточнение. Параграфът трябва да има следното съдържание:
“§ 14. След чл. 41к се създава Глава пета с наименование “Административнонаказателни разпоредби”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен, моля да гласува.
Приема се.

Ще се върнем на стр. 7 и стр. 8 на предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров досежно чл. 42. Това е за административните нарушенията и наказанията – “Административни нарушения” или както ние го нарекохме “Административнонаказателни разпоредби”:
“Чл. 42. (1) Длъжностно лице, което без уважителна причина не се произнесе в срок по заявление за достъп до обществена информация , ако не подлежи на по-тежко наказание се наказва с глоба от 50 до 100 лв.
(2) Длъжностно лице, което не изпълни предписание на съда да предостави достъп до искана обществена информация , ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размерите и при условията и реда, определени с Административнопроцесуалния кодекс.
(3) За неизпълнение на задълженията по чл. 31, ал. 3 се налага глоба от 50 до 100 лв. за физическите лица или имуществена санкция от 100 до 200 лв. за юридическите лица.
(4) За непредоставяне на достъп до обществена информация от субектите по чл. 3, ал. 2 им се налага имуществена санкция от 100 до 200 лв.”
Имате думата за становища по тези санкции.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Само едно уточнение. Народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров предлагат, според мен, една коректна редакция на действащия чл. 42, а в ал. 1 тяхната промяна е в завишаване размера на глобите. В ал. 1 и 3 на народните представители и ал. 3 и 4 на действащия закон се припокриват, а ал. 2 е коректна, защото вече имаме в действие Административнопроцесуалният кодекс. Тук си позволявам една малка редакция. Тук да не уредим “реда”, а ал. 2:
“(2) Длъжностно лице, което не изпълни предписание на съда да предостави достъп до искана обществена информация, ако не подлежи на по-тежко наказание се наказва с глоба по чл. 304 от Административнопроцесуалния кодекс”.
Глобата е от 200 лв. до 2000 лв. Това е коректната препратка, защото този текст визира наказание за неизпълнение на актове на съда.
Искам да обърна внимание на това, че този чл. 304 има две алинеи. Алинея 2 визира повторност на нарушението и предполагам, че трябва да я възпроизведем, като тук се направи една нова алинея след ал.2 какъв ще бъде размерът на наказанието при повторност на деянието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Имате ли възражения? Няма.
Господин Кашъмов, приемате ли тези наказания?
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Да.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен, моля да гласува.
Приема се предложението на господата Мартин Димитров и Иван Сотиров.

На стр. 8, чл. 43 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров – чл. 43 се изменя така:
“Административнонаказващ орган
Чл. 43. (1) Нарушенията по този закон се установяват от длъжностните лица, определени от министъра на правосъдието в случаите по чл. 3, ал. 2 или от съответния орган на власт в останалите случаи.
(2) Наказателните постановления се издават, както следва:
1. по чл. 42, ал. 1 – от съответния орган на власт по чл. 3,ал. 1 или от овластен от него служител;
2. по чл. 42, ал. 2 – от лицата и по реда, определени в Административнопроцесуалния кодекс;
3. по чл. 42, ал. 3 – от съответния орган, а в случаите, когато задълженият субект е от посочените в чл. 3, ал.2 – от министъра на правосъдието или от овластен от него служител;
4. по чл. 42, ал. 4 – от министъра на правосъдието или от овластен от него служител.”
Имате ли възражения?
УЛЯНА ТОДОРОВА: Правната дирекция счита, че предложеният текст на двамата народни представители е коректен. Позволяваме си само едно уточнение в редакцията на ал. 2, т. 2, където се казва “по чл. 42, ал. 2 – от лицата и по реда на”, тук трябва да посочим “чл. 306 от Административнопроцесуалния кодекс”. Тоест правим една обща препратка. Всичко останало приемаме.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен, моля да гласува.
Текстът на чл. 43 се приема.

Отиваме на § 15.
Има предложение § 15 да отпадне.
Който е съгласен § 15 да отпадне, моля да гласува.
Приема се.
С това се приема предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров.

Параграф 16:
“§ 16. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 2:
“2. “Публично-правна организация” е юридическо лице, създадено за задоволяване на обществени интереси, което не осъществява търговска или производствена дейност и за което е изпълнено едно от следните условия:
а) повече от половината от приходите му се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на Националния осигурителен институт или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети или от други публично-правни организации;
б) обект е на управленски контрол от страна на лице по б. “а”;
в) повече от половината от членовете в негов административен, управителен или контролен орган, са определени от лице по б. “а”.
2. Досегашната т. 2 се отменя.
3. Създава се т. 3:
“3. Този закон се въвежда разпоредбите на Директива 2003/98 на ЕС на Европейския парламент и Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторното използване на информация от обществения сектор”.
Имаме едно пространно предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров, което е пред вас, и моля вносителите
Госпожо Кръстева, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА: По отношение на буква ”а” – “материален носител на обществена информация е текст, план, карта, фотография, изображение, дискета, аудио- или видеокасета и други подобни;”.
Трудно може да се каже, че материалният носител е текст. Материалният носител бива хартия, CD и т.н. Считам, че това е излишно понятие, да се въвежда нещо, което е ясно – какво е материален носител.
По отношение на буква “б” – “лични данни”, има си легална дефиниция какво е “лични” данни и тя се съдържа в Закона за защита на личните данни. Считам, че е излишно да се въвежда паралелна дефиниция в този закон.
Ние сме предложили да отпадне т. 2 за личните данни, тъй като има легална дефиниция, която е в другия закон.
РАДОСТ ВЪЛЧЕВА: Нашето предложение е по т. 2.
СТОЙЧО СТОЙКОВ: Ние поддържаме нашия текст.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Поддържате основния текст.
Госпожо Тодорова, основния текст ли поддържате? Добре.
Който е съгласен да приемем предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров, моля да гласува.
Не се приема предложението.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Да изясним нещо. Вярно е, че в основния закон е “текст”, но като четем “материален носител на обществена информация е текст” звучи странно. Може да бъде “е хартия” и всичко друго, което е изброено. Нищо, че в основния закон е “текст”. Как
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Затова не го приехме.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Една процедурна забележка – няма предложение за отпадане на този текст. Това е невъзможно просто да стане преди второ четене.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Не го приехме, да.
Който е съгласен с § 16 в основния текст, моля да гласува.
Основният текст е приет.
Параграф 17:
“§ 17. Заключителни разпоредби” се заменя с “Преходни и заключителни разпоредби и в тях се създава § 3:
“§ 3. Сключените до влизането в сила на този закон договори за изключително предоставяне на информация от обществения сектор, които не отговарят на изискванията по чл. 46, ал. 2, се прекратяват с изтичането на срока им, но не по-късно от 31.12.2008 г.”
Тук имаме предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров за създаване на нови параграфи.
Преди това да разгледаме § 17. Нали забранихме да има право на изключително ползване на информация от обществения сектор, но ако има някакви договори да се прекратят до 31 декември следващата година? Приемате ли това? Приемате го.
Госпожа Тодорова има думата.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Само една малка правно-техническа корекция на параграфа – в началото трябва да бъде: “Наименованието “Заключителна разпоредба” се заменя със” и следва текста на вносителите. Позволявам си, когато правим доклада всички онези членове, които ще добият номерация със съответната буквичка, да бъдат коригирани.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен с § 17, моля да гласува.
Приема се.
Да видим дали можем да приемем нещо от предложенията на двамата колеги.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Параграф 8 вече е въведен, така че той вече става излишен.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Параграф 8 сме го приели по принцип.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Действително някои от другите текстове отпаднаха. Ние смятаме за уместни § 7, както виждам тук - сроковете за длъжностните лица, тъй като той не е свързан с текст, който е отпаднал, а това е изключително важно от гледна точка на нуждите на закона и за прилагането му, както и “обучението”.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Параграф 7 бих го приел.
УЛЯНА ТОДОРОВА: “В срок до 6 месеца”.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: “В срок до 6 месеца”, а не “от”.
Колеги, предлагам да приемем § 7 от предложението на двамата колеги, разумно е.
УЛЯНА ТОДОРОВА: И в чл. 3, ал. 1 не е необходимо да се посочва наименованието на закон - ние сме в този закон.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: “...от закона”. Добре.
Който е съгласен да приемем § 7, предложен от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров, моля да гласува.
Приема се.

Параграф 8 сме го приели по принцип, което вече е включено в предишния текст, а другите не се приемат.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16.50 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво АТАНАСОВ