Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия № 702-01-26, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2007 г.

---

На 18 юли 2007 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при

Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия № 702-01-26, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2007 г.

Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от г-н Иво Атанасов – председател на комисията.


* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Откривам заседанието.
Предлагам една точка в дневния ред – законопроекти за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия.
Налага се днес да стигнем и до гласуване, защото законът е в дневния ред на пленарната зала и е твърде възможно утре да влезе за разглеждане, така че трябва да има становище на нашата комисия.
Имате ли други предложения?
Който е съгласен с тази точка в дневния ред, моля да гласува.
Против? – Няма.
Въздържали се? – Няма.
Приема се единодушно.
Наши гости са заместник-министърът на културата Иван Токаджиев, Димитър Дерелиев от Министерството на културата, от Съюза на българските филмови дейци – Иван Павлов, Огнян Гелинов, от Асоциацията на кинорежисьорите – Радослав Спасов, от Асоциацията на продуцентите – Владимир Андреев и от Националния филмов център – Александър Грозев.
Предлагам да чуем вносителя. И тъй като този законопроект мина тези дни в Комисията по културата, а повечето от нас сме членове и на Комисията по културата, и с оглед и на това, че с г-н Трифон Митов в 15 часа трябва да излезем, аз ви приканвам за едно по-сгъстено дискутиране на проблематиката, за да стигнем до гласуване в едно нормално време.
Господин Токаджиев, вероятно Вие ще говорите от името на вносителите? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С приемането на Закона за филмовата индустрия през 2003 г. се създаде ефективна институционална структура, която да работи адекватно с изискванията на програмите на Европейския съюз и на първо място, с „Медия плюс”, в която България членува от м. юли 2002 г., както и сходни институции на европейските държави, като по този начин даде своя принос за присъединяването на страната ни към Европейския съюз.
Приложението на закона даде успешен начален тласък на българското филмово производство, увеличи броя на международните копродукции с привличане на чуждестранни финансови средства в България, стимулира разпространението и показа на национални и европейски филми в страната и представянето им зад граница.
Същевременно обаче се проявиха някои функционални неточности, чието поправяне е предложено в настоящия законопроект.
Законопроектът предвижда създаването на три национални художествени комисии по видове кино - игрално, документално, анимационно, на мястото на досегашната една комисия. По този начин се предлага оптимизиране дейността на комисията чрез създаване на компетентни органи за оценяване на художествените качества на проектите в трите основни вида кино – игрално, документално и анимационно. Оптимизирането на тази дейност не води до увеличаване на административните разходи, тъй като броят на заседанията на комисиите се запазва, а броят на заседаващите в тях се намалява от 9 на 7 души.
Предложена е и промяна в броя на съставите на Националната комисия за категоризация на филмите. Увеличаването на броя на съставите на тази комисия е продиктувано от нарастващия брой аудиовизуални произведения, предлагани под различна форма на българския пазар, и чисто физическата невъзможност на досегашните четири състава на комисията да гледат всички произведения, което води до забавяне на излизането на тези аудиовизуални произведения на пазара, разбира се, със съответните пропуснати ползи.
За прът път в законопроекта се предвижда квота за създаване на български филми, свързани с национални прояви и чествания на събития и бележити дейци до 5% по предложение на министъра на културата.
С оглед изпълнението на приетата от Република България Европейска конвенция за кинематографичната копродукция, финансовото участие на български продуцент става най-малко 20% от бюджета на филма при двустранни копродукции и най-малко 10% - при тристранни и многостранни копродукции с европейски партньори.
За да се защитят по-добре правата на зрителите се въвежда и условието чуждестранните филми в Република България да се разпространяват и показват преведени на български език.
Със законопроекта се създава правна възможност и лица, учредени в съответствие със законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство и Швейцария, да развиват дейност и да получават подпомагане по смисъла на този закон.
Законопроектът въвежда и изискването Агенцията да води регистър на държавното подпомагане, както и да представя на министъра на финансите годишен доклад относно държавното подпомагане на филмовата индустрия на базата на отчетените данни за предходната година. Въведено е изискване лица, получили държавно подпомагане, преди разплащането на последния транш да представят финансов отчет за извършените разходи, заверен от независим финансов одитор.
Създава се и правна възможност най-малко 20% от филмовия бюджет да се изразходва в друга държава – членка на Европейския съюз.
С гореизложеното предлагам на уважаемата комисия да гласува за предложения законопроект.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, уважаеми господин заместник-министър.
Нашите уважавани дейци на киното имат възможност да ни доубедят в това, че предложените промени са необходими, за да можем да гласуваме с чиста съвест. Приемаме това, което каза заместник-министър Токаджиев. Спомняме си и какво каза министър Данаилов на заседанието на Комисията по културата, но имаме възможност за още аргументи.
Заповядайте, господин Спасов.
РАДОСЛАВ СПАСОВ: Аз направих едно по-подробно изложение в Комисията по културата, където изразих, първо, колко е важно присъствието на филмите за съхраняване на нашата идентичност, че това е модел на живот за съхранение, за оставяне на културно наследство, че в повечето европейски страни са изработени такива стратегии, в които са вкарани в образованието. Така е например във Франция. Въобще внушението чрез филмовото изкуство е нещо много важно. Тогава казах, че ние имахме наистина много силна филмова индустрия в миналото и постепенно я загубихме.
Разбира се, дадох едно определение, че това е закон за държавната субсидия, защото за разлика от всички страни от бившия социалистически лагер, които са въвели своя финансираща система, те се опират освен на държавната субсидия и на източници, които се събират от тези, които използват културните продукти. Затова се опитах да защитя, че така както има екотакси, така както има тротоарни такси, така трябва да има и такса в духовната сфера, когато една чужда култура навлиза много усилено, когато се създава хегемония на една чужда култура.
Другото, което според мен е много важно, е, че в закона по документ, който нашият представител на Асоциацията на продуцентите заяви, че няма такъв европейски документ, който да ни задължи сега да допускаме чужди продуцентски търговски дружества директно да взимат финанси и то от държавна субсидия. Това винаги е ставало и навсякъде става чрез нашите продуценти. Това е едно от нещата, което доста ни притесни.
Понеже другите неща ще ги каже Владимир Андреев, аз просто искам да обърна внимание на нещо, което дълго време сме дискутирали и вие го дискутирахте в Народното събрание – това е по повод Директивата „Телевизия без граници”, чл. 4. Трябва да влезе както трябва, не може да е когато практически това е възможно, а трябва да се направи постъпателно, както е било в Гърция, както е било в Португалия – първата година ако е 30% европейска продукция, прави се отчет, след това става 35%. Това е въведено вече десет години и все не е възможно. А това е много важно, защото то стимулира и българското производство, от една страна, защото се създава необходимост от такива продукти. Във всички страни това нещо го има. Много ми се иска вие да продължите да действате в тази посока и да ги има тези изменения.
Ние сме поставили една точка за Българската национална телевизия, за отделените 10% бюджетни средства за нейното производство, че това производство трябва да минава през независими продуценти. Не може и по закон не е така Българската национална телевизия да произвежда сама като продуцент. Това са важни неща. Във всички страни има такова стимулиране и националните и обществените телевизии поддържат всъщност филмовото производство.
Това, което ми се иска да кажа, е, че в последните три-четири години българското кино завоюва – не световния екран – световните фестивали. Имаме много международни признания в най-престижните филмови фестивали. Ето защо е важно да изграждаме позитивния образ на нашата страна, ето защо е важно да се стимулира филмопроизводството. Това че не се увеличава от 5 на 7 филма, което всички ние го искахме, да се увеличат средствата в годишния бюджет, ми се струва, че е нещо много лошо. Дори в момента разходите стават повече отколкото приходите. Защото сега имаме 5%, които са целеви за министъра на културата, за определени проекти, за наши личности, които се смята, че са важни, да бъдат финансирани. Но аз искам да ви припомня, че в миналото „Време разделно”, „Борис”, „Аспарух” бяха реализирани с целеви средства от държавата, че когато има такива празници и иска да се прави филм, държавата би трябвало да отделя много повече средства отколкото тези 5%, които са някъде 300 хиляди лева.
Това е, което мога аз да кажа. Разбира се, ние всички стоим, в това число и съюзът, зад тези общи декларации, които сме правили и преди, че трябва да има фонд, че трябва да има финансираща система от такси. Ние, трите асоциации успяхме да се съберем и сме предложили един модел, който е внесен в Министерството на културата, може би е и при вас и ще бъде хубаво да го защитите.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Господин Андреев, заповядайте.
ВЛАДИМИР АНДРЕЕВ: Благодаря, господин председател.
Предвид краткото време, с което разполагаме, аз ще се постарая да не повтарям това, което каза г-н Спасов. Още повече, че това предложение, което ще направим, е от името на трите асоциации. Обсъждано е между нас, повечето неща са едни и същи, той спомена по-голямата част от тях.
Бих искал да кажа някои конкретни неща. С измененията се предлага да отпадне едно нещо, което според нас е много важно, и това са думите „не повече от 80% от бюджета на филма може да бъде финансирано”. Отпадането на този израз дава при определени обстоятелства възможността един филм да бъде 100% финансиран от държавата, което изцяло заличава смисъла от продуцентското начало и новия тип производство. Реално това отваря възможност нискобюджетен филм да се финансира 100%. Това са неща, които вероятно ще се гледат по-подробно. Става въпрос за § 15, т. 2 – предлагам да се заличи „и повече от 80 на сто от бюджета на съответния”.
Другото важно според нас е даването на отделно определение на мултиплексите и въобще на кинокомплекс, което е различно от определението за киносалон. Това създава предпоставка евентуално изискванията, които са за киносалоните да показват до 15% европейска продукция и до 5% - българска, да не се изпълнява, дотолкова доколкото определенията са различни и има възможност те да се измъкнат. Това че ние правим филми е много добре, но те трябва по някакъв начин да стигат до нашия зрител. Има такава опасност с този текст. А бъдещето в крайна сметка е на мултиплексите.
Това е в най-общи линии. Имам и други конкретни предложения, с които сега не бих искал да ви занимавам.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Андреев.
Народните представители имат ли нещо да попитат или да изразят различно мнение от мнението за подкрепа на законопроекта.
Господин Грозев, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Аз искам да акцентирам на въпроса за пропагандата на българския филм в средствата за масова информация, защото на сегашния етап виждам едно тотално отчуждаване на телевизиите с частен характер от показване на български филми. По силата на Закона за радио и телевизия те попадат под същата юрисдикция и е хубаво това нещо веднъж завинаги да се разреши, защото де факто се получава едни много странен процес – от една страна, държавата финансира създаване на национално изкуство, а от друга страна, средствата за масова информация отучват широката публика, която е консуматор на тези ценности, от българските филми. И тук се създава един много порочен кръг, защото младата аудитория, която се възпитава да възприема произведенията на киното по определен начин, вече е закърмена със съвършено други образци и дори да наложим със закон целодневно показване на български филми по кината, те няма да влязат в тези салони.
Затова изключително важно е да се възприеме този принцип на европейската харта „Телевизия без граници” да се лимитира точно показването на български филми, а не да се заобикаля с формулата българска продукция, която създава маса такива вратички.
Другото нещо, което би трябвало уважаемата аудитория в Народното събрание да възприеме, това е средствата, които държавата отпуска за издържане на националния телевизионен оператор, тези прословути 10%, да бъдат наистина предоставяни на конкурсно начало в разпореждане на независими външни продуценти, които да осъществяват своята дейност. При сегашния правилник на Националната телевизия текстът е такъв, че позволява телевизията да смята, че тези пари се отнасят за създаването на телевизионни програми и други продукти. Тоест трябва изрично да се запише, че тези 10% са за кинопроизводство и тези пари се разпределят на конкурсно начало между външни продуценти.
И нещо много важно, макар че то обикновено изпада от вниманието, това е в Заключителните разпоредби, където се дава тълкувание, понятието „мултиплекс” да се дефинира много точно. Защото при сегашната ситуация и при сегашната вълна от новостроящи се мултиплекси адвокатите на собствениците на тези мултиплекси третира мултиплекса като зала с много екрани. Това означава, че един мултиплекс с 12 екрана се разгледа от тях като една зала и тези 15% европейско кино и най-малко 5% българско кино, които са вписани в закона, много лесно могат да се изпълнят. Тоест да се отреже де факто пътят на българското кино към широкия екран. Още повече, че държавата в момента не разполага с нито един собствен салон, с който да може по някакъв начин да даде път на българското кино. Реализацията на един филм в настоящия момент се оказа доста по-трудна от реализацията на българската книга. Вие знаете, че една книга се реализира на пазара понякога в продължение на двадесетилетие, докато един филм, ако не се реализира в първите няколко месеца на своята премиера, той на практика отпада от конкуренцията. Затова мисля, че отговорността на всички нас като обществени и държавни организации, като народни представители трябва да бъде насочена в тази посока.
Останалите неща са премислени, те са обсъждани в Националния съвет за кино, обсъждани са с браншовите организации и работят за отстраняване на някои несъвършенства на закона.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря на г-н Грозев.
Други изказвания има ли? Заповядайте, господин Токаджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Господин председател, тъй като вие сте специализираната комисия в тази област, аз ще изразя категорична подкрепа на проф. Грозев по отношение на проблема с телевизионните оператори и показването на български филми. Проблемът е, че когато се прави политематичен модел на програмиране, там се изпълняват три основни изисквания: информиране, образование и забавление. Обраното, в частните медии, разбира се, водещо е забавлението, тъй като това е обект на търговска дейност. Но частта в образованието най-вече визира показването на образци на българското изкуство, на истинското българско изкуство. И в тази посока проф. Александър Грозев е абсолютно прав.
Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: И едно допълнение, ако ми позволите. Обикновено когато говорим за българско кино, визираме игралните филми. Не забравяйте, че у нас се произвежда огромно количество документална продукция, която де факто стои замразена и няма възможност за контакт с публиката.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Близнашки, заповядайте.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Не знам към кого трябва да се обърна, но мен ме интересува финансовото измерение. След като вместо една комисия се отива към създаване на три комисии, това ще доведе ли до рязко увеличаване на финансовите разходи? Защото обикновено този проблем възниква и ще трябва да отговаряме в залата.
АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Позволете ми да Ви обясня какъв е механизмът. Когато един проект кандидатства, продуцентът внася определена такса. И тази такса отива за комисията, която засяга. Когато се разделят на три комисиите, де факто няма никакво увеличение на парите.
ГЕОРГИ БЛИЗНАКИ: И още едно уточнение. В мотивите е записано, че за да се защитят по-добре правата на зрителите, се въвежда условието чуждестранните филми в Република България да се разпространяват и показват преведени на български език. Доколкото знам и досегашната практика е такава, но ме интересува каква е ориентацията – дали ориентацията е към дублиране или със субтитри? Защото румънският комисар, който отговаря по мултилингвинистичните проблеми в Европейския съюз, пропагандира идеята за субтитри, да се избягва дублирането, за да може да се усвоява чуждият език, който върви. Аз си позволих да оспоря неговата теза в една дискусия, защото в много други случаи е по-добре да се чува родният език, отколкото да се натрапват тези безкрайни фрази (особено в сапунените сериали).
АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Позволете ми отново да отговоря. Тази точка е сложена, за да се избегне показването на филми без превод. Знаете, че много религиозни секти идват в България и показват своите филми на широка публика и целта ни е да се избегне този проблем. В сегашната практика при нас е въведено едно изискване анимационните филми за деца до 12 години задължително да се показват дублирани на български език. А иначе, поради липса на финансови средства, България е в авангарда, защото всички филми у нас се излъчват в оригинални версии със субтитри. Субтитри се правят в страните с голяма зрителски потенциал – Германия, Франция, Италия, където икономически това е изгодно. Но и там напоследък си пробиват път специални арт кина, където за любителите на такива лингвистични удоволствия се пускат филми в оригинална версия.
Затова е сложен този текст да се превеждат филмите на български език.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Грозев. Макар че ако превеждаме филмите на сектите, може би ще стане по-лошо, тъй като ще разбираме за какво става дума.
АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Но те ще могат да минат вече по друг параграф – да се контролират.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: През есента ще трябва да променяме медийния закон най-малкото във връзка с цифровизацията, след като бъде утвърден от Министерския съвет Националния цифров план, а и защото всеки момент ще бъде утвърдена новата европейска директива, която вече ще включва и аудиовизията. И тогава ще се опитаме още веднъж да си премерим силите за текста след запетаята, че трябва да има процент български филми, „когато това стане възможно”. Ще се опитаме да отстраним този текст. Миналия път – това беше преди три-четири години – до последно вярвахме, че ще стане, обаче не можа да се случи. Ще опитаме есента отново.
Аз бих предложил да преминем към гласуване, ако няма нещо друго като аргумент.
Който е съгласен нашата комисия да подкрепи законопроекта на първо четене, моля да гласува.
За – 8, против – няма.
Приема се единодушно. Благодаря на всички.
Давам думата на г-н Токаджиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Аз искам да изразя благодарност към уважаемата комисия за разбирането и за компетентното отношение.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Закривам заседанието.


(Закрито в 15,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов