Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по гражданското общество и медии
Комисия по гражданското общество и медии
15/11/2007
    Законопроекта за държавния бюджет за 2008 г.


    На 15 ноември 2007 г. се проведе заседание на Комисията по гражданско общество и медии при

    Д н е в е н р е д:

    Разглеждане на Законопроекта за държавния бюджет за 2008 г.

    Заседанието бе открито в 14,45 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.

    * * *

    ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, имаме една много приятна изненада – имаме кворум и то не падащ кворум, а реален кворум. Това не се случва толкова често, че да го подминем небрежно. С други думи, заседанието може да започне. Ако съдим по това представителство, което виждаме днес на нашето заседание, ясно е, че днес предстои да се разглежда важен въпрос – това е въпросът за държавния бюджет за следващата година, субсидиите за онези институции, които са в полезрението на нашата комисия. Предлагам това да бъде и единствената точка от дневния ред.
    Има ли други предложения? Няма.
    Който от народните представители е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
    Приема се единодушно.
    Сред нас са заместник-министърът на културата г-н Явор Милушев, генералните директори на Българската национална телевизия, на Българското национално радио, на БТА, представители на Съвета за електронни медии, на Комисията за регулиране на съобщенията и представители на граждански структури, които вероятно ще се включат в нашата дискусия.
    Най-напред ми позволете да дам думата на господин Горанов от Министерството на финансите, който ще представи проектобюджета в частта, която наблюдава нашата комисия.
    Заповядайте, господин Горанов.
    ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Съвсем накратко ще представя макроикономическите допускания, при които е съставен проектобюджета за 2008 г., тъй като вероятно голяма част от вас са се запознали вече с тях в хода на обсъждане на проектобюджета в други комисии, и ще се съсредоточа върху бюджетите и разходите, които са предмет на наблюдение и обсъждане от страна на настоящата комисия.
    За 2008 г. за трета поредна година това правителство изпълнява поетия ангажимент или възприетата политика общо разходите, преразпределени през бюджета, да не надвишават 40 на сто от брутния вътрешен продукт, който за 2008 г. се очаква да бъде 61 млрд. 711 милиона. Реалният растеж на същия се прогнозира на 6,4 на сто.
    Бюджетът за 2008 г. поне като философия на правителството е насочен към създаване на предпоставки за ускорено и устойчиво икономическо и социално развитие. Наблегнато е на няколко приоритета, първо, чисто фискален като цел – за първи път толкова отчетливо положително бюджетно салдо. Знаем, че бюджетът за 2007 г. беше планиран при 0,8 на сто излишък, въпреки че в самия Закон за държавния бюджет за 2007 г. бяхме предвидили при възможност постигането на положително бюджетно салдо от над 2 на сто. За 2008 г., водени от влиянието на международната икономика и от процикличната политика, тоест наблюдавайки развитието на нашата икономика и със съотношението между реалния брутен вътрешен продукт и потенциалния такъв, анализите, които сме направили, ни карат да предвиждаме и да бюджетираме един планиран излишък в размер около 3% от брутния вътрешен продукт.
    Включването на немалка част от разходите по европейските фондове, които за 2008 г. са разчетени на 3,6 на сто от брутния вътрешен продукти, ни поставя пред предизвикателството да задържаме някои сектори и много прецизно да преразпределяме функционално разходите така, че да можем да запазим общо разходите в размер на 40 на сто от брутния вътрешен продукт. Ако могат да се откроят някои приоритети, те са сведени до значително разширяване на програмите за научноизследователска дейност, продължаване на реформите в образованието (знаете, че за 2008 г. са предвидени над 470 млн. ръст за функция образование) и запазване на усилията за реформа в областта на здравеопазването. Намаляване на пряката данъчна осигурителна тежест чрез разширяване на стимулите за труд и инвестиции. По отношение на социалните разходи е предвидено нарастване на заплатите в бюджетния сектор с до 10 на сто от 1 юли 2008 г., осъвременяването на пенсиите е предвидено с 9,5% от средата на годината с предвидения в чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване механизъм – отчитане на 50 на сто от ръста на осигурителния доход за предходната година и 50 на сто от инфлацията.
    Капиталовите разходи общо за консолидираната фискална програма нарастват с 51,1 на сто спрямо 2007 г. Това безспорно е свързано с вече втората година ефективно членство, предполага и изпълнение на Националната стратегическа референтна рамка и на Конвергентната програма усилено усвояване на европейските фондове.
    По разходите, които са предмет на работа на Комисията по гражданско общество и медии, започвам с това, че в консолидирания държавен бюджет за 2008 г. за Българското национално радио са разчетени общо разходи възлизат на 49 млн. 456 хил. лева, в това число за дълготрайни материални активи – 6 млн. 798,7 хил. лева. Вие знаете, че освен субсидия, за да успеем да определим на консолидирано ниво фискалния баланс, водим и прогнози за приходите и разходите, независимо че взаимоотношенията с държавния бюджет се уреждат само на един ред, тоест само със субсидията. В текущите разходи се включват разходите за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми.
    За Българската национална телевизия сумата на разходите е 82 млн. 231 хил. лева, в това число капиталови разходи 23 млн. 368 хил. лева. Целевите разходи за дълготрайни материални активи възлизат на 8 млн. 964 хиляди.
    Субсидията, която се предвижда от републиканския бюджет за Българската телеграфна агенция е в размер на 4 млн. 350 хил. лева, в това число 400 хил. лева са капиталови трансфери. Тоест това е целева субсидия на агенцията за придобиване на дълготрайни активи.
    Приходите, които сме планирали да постъпят съответно в бюджетите на Българското национално радио и Българската национална телевизия, са 2 млн. 37 хиляди за Българското национално радио и 15,5 милиона за Българската национална телевизия.
    В частност това, което държавата дава за час/програма и оформя субсидията от бюджета на Българската национална телевизия и Българското национално радио, за Българското национално радио субсидията се предвижда да възлезе на 47 млн. 421 хил. лева, в това число целевата субсидия за дълготрайни материални активи по чл. 70 от Закона за радиото и телевизията е 6 млн. 798 хил. лева. Съгласно предварителните консултации с Българското национално радио тя е предвидена за изграждане на предавателната мрежа, технологично преустройство на материалната база и закупуване на съвременна техника и апаратура.
    За Българската национална телевизия субсидията, която сме разчели с проектобюджета за 2008 г., е 66,7 милиона или по-точно 66 млн. 731 хил. лева, в това число за дълготрайни материални активи целевата субсидия е 8 млн. 964 хил. лева. Нещо, което е планирано в централния бюджет и е пряко свързано с концепцията за въвеждане на цифрово разпространение на радио- и телевизионни програми, ние не го приписваме нито към бюджета на някоя от националните медии, нито към който и да е бюджет, тъй като все още няма окончателно очертана концепция между министерствата и агенциите в рамките на изпълнителната власт по отношение на въвеждането на цифровото разпространение на радио- и телевизионни програми, сме планирали 16 млн. лева в централния бюджет, които да бъдат преки разходи, свързани с началните етапи на този процес. В допълнение към тези средства, но те не са предмет на комисията, са 74 милиона, които сме предвидили в централния бюджет за Министерството на отбраната. Те ще бъдат предоставени целево и ще има специален запис в постановлението за изпълнение на държавния бюджет, които да послужат за модернизация с оглед поетапно освобождаване на радиочестотен ресурс, който да бъде използван за следващи етапи за въвеждане на цифровите радио- и телевизионни програми.
    Планирали сме Съветът за електронни медии за 2008 г. да разполага с бюджет на 1 млн. 816 хиляди, в това число 218,6 хил. за капиталови разходи. Знаем, че там продължава развитието на мрежата за регионален надзор върху операторите по спазването на разпоредбите на Закона за радиото и телевизията и лицензите, които са издадени. След приемането на тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност вече отчетливо се наблюдава устойчивост в събирането на таксите и респективно приходите на Съвета за електронни медии. За 2008 г. сме запазили нивото от 640 хил. лева. Ние очакваме Съветът за електронни медии и за 2007 г. да успее да изпълни бюджета си в тази част.
    Няма да пропусна да спомена, че с оглед преклузивните срокове в Закона за радиото и телевизията в преходните и заключителни разпоредби на Закона за радиото и телевизията отново отлагаме едни норми, които не могат да сработят все още на този етап и в този смисъл с § 88 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за радиото и телевизията предвиждаме за поредна година отлагане на влизането в сила на финансирането само от фонд “Радио и телевизия” на националните медии.
    Малко по-конкретно по отношение на субсидията на Българската телеграфна агенция. Разпределението на субсидията за текуща дейност, която е 3 млн. 950 хил. лева, е за технико-икономическо обслужване сервизите на чуждестранни агенции, приблизително 400 хил. лева, разходи за кореспондентски бюра в страната и чужбина – 320 хил. лева, разходи за международни комуникации и техническо осигуряване – 430 хил. лева и задължителните такси, които агенцията плаща за участие в Алианса на европейските прес агенции, са 35 хиляди. Има, разбира се, разходи, свързани с пряката дейност на агенцията, обслужване на персонал, поддържане на трасета – 2 млн. 767 хил. лева, условно наречени общоагенционни разходи.
    Съвсем накратко ще спомена и представянето на другата част от дейността на комисията – субсидиите, които републиканският бюджет отделя за третия сектор, гражданското общество. Условно ще ги разделим на три големи групи.
    Първата група това са организациите на и за хора с увреждания, те са преобладаващата група, юридически лица с нестопанска цел, които се финансират съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания, и респективно критериите за представителност, които дават право тези организации да бъдат включвани или изключвани от Приложение № 4 към чл. 9 на Закона за държавния бюджет, в който изчерпателно са изброени всички организации, които ще получат субсидия.
    Другата група са юридически лица с нестопанска цел, които получават субсидия на отделно основание. Това са примерно Българският институт по стандартизация, който за втора поредна година функционира като юридическо лице с нестопанска цел, това е Българският червен кръст, който съгласно чл. 3 от Закона за БЧК получава субсидия от бюджета. Има ръст между 15 и 20 % за всяка една от организациите. Не е търсен диференциран подход, анализирани са предложенията им, взето е и становището на министъра на труда и социалната политика и на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Можем да откроим нарастването на средствата за Българския червен кръст, но те са свързани основно с поемането на функциите на закритата Агенция за чуждестранна помощ.
    2008 г. ще бъде четвъртата година, в която ще дадем възможност на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, за които няма специално основание да бъдат финансирани, на конкурсен принцип по описан в закона механизъм да участват с обществено значими проекти. Схемата се приема много позитивно от гражданското общество. В 2007 г., миналата процедура по разпределение на средствата, имаше 120-130 проекта. Наложи се специалната комисия, създадена със заповед на министър-председателя да въвежда вторични ограничения за размера на средствата, които могат да се финансират с един проект.
    Пропуснах да спомена, че са предвидени субсидии за Съюза на народните читалища, за Рилската света обител.
    Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, готов съм да отговоря на всички поставени въпроси. Благодаря за вниманието ви.
    ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
    Предлагам първо представителите на институциите да изразят отношението си към субсидията, която се предвижда за тази дейност през следващата година. Да се изрази отношение, ако се налага да се иска промяна.
    Имате думата.
    УЛЯНА ПРЪМОВА: Добър ден на всички! Благодаря за поканата за поредна, четвърта година да се изкажа по бюджета на Българската национална телевизия. Ще се опитам в това, което ще ви кажа, да не повтарям сценариите от миналите години, защото да кажа, че бюджетът е малко, мисля, че всички знаят че е малко и няма никакъв смисъл от това. Мога да кажа защо е малко с оглед на това, което предстои пред Българската национална телевизия, цялата държава и цялото общество като така наречената цифровизация.
    Искам само да уточня няколко цифри, за да започнем оттам, че в това, което е предвидено като субсидия за Българската национална телевизия – 66 млн. 731 хиляди лева в сравнение с 60 млн. 660 хил. лева миналата година, фигурират 3 млн. лева от структурните фондове, които на нас ни бяха отпуснати за цифровизация на архива на Националната телевизия. Ние сме пред сключване до един месец на договор за архивираща пилотна система, което за нас е най-големият успех тази година. Разбира се, много благодарим за тези средства, но аз ги изключвам от този бюджет, защото те просто вече са похарчени за това нещо. Но това е устройство, което ще ни позволи да дигитализираме видеоархива на телевизията в следващите три години и е устройство, към което може да се надгражда и да започне вече по-скъпата част от този проект – цифровизирането или, казано просто, спасяването на филмовия архив.
    Искам да отбележа нещо за поредна година, длъжна съм да го направя - че в натуралните показатели на бюджета фигурират 21 960 часа програма, която БНТ трябва да произведе с тези пари. В момента Българската национална телевизия произвежда 29 280 часа програма, тоест близо 8 хиляди часа програма повече. От 1 септември регионалните програми на Националната телевизия са осемчасови, без там да има бюджетиране, както знаете, а от 1 март става 24-часова сателитната програма.
    Това е по отношение на нестигането на парите, защото това са очевидни неща – часовете програма.
    Тук искам да вмъкна един малък проблем, той не е много малък, защото визира една много голяма общност, на която ние много държи,м която ние много уважаваме и с която ние много работим – това са актьорите в България. Вчера имах среща със Съюза на артистите в лицето на неговия председател и заместник-председател. Те настояват за това, което законово им се полага, за получаване на осигуровки по договорите, които те сключват с телевизията, когато работят за нея. Тази сума за допълнителни осигуровки възлиза на близо 900 хиляди лева за една година. Разбира се, те са склонни на всякакви инициативи и всякакви стъпки, за да получат тези пари, но при този реален бюджет, който ние ще имаме, просто няма откъде да извадим тези пари. Ако бяха 100 хиляди, щяхме да измислим нещо, но тук става дума за немалка сума, защото ние сме телевизията, която работи най-много с българските актьори и аз не бих искала те да бъдат ощетени. Така че, ако тук се вземе едно решение за корекция на бюджета заради това, за което ние сме готови да внесем съвсем точен разчет, за да не бъде приблизително, това ще бъде една много добра и позитивна стъпка.
    Сега искам да си позволя да кажа няколко думи за цифровизацията и за това, което предстои на Националната телевизия, респективно на всички нас, както ти за финансирането на телевизията в следващите години, защото тези две неща са свързани по някакъв начин. Съжалявам, че на миналото заседание отсъствах и може би са се получили някои недоразумения. Искам да кажа, че разчетите, които Българската национална телевизия направи по писмо от юни месец от госпожа Килева за цифровизацията, са свързани с това, че в проекта за цифровизация, който е представен, просто нямаше становище на Българската национална телевизия, и ние получихме писмо да направим тези разчети. Те са съвсем общи и както и в самия проект се казва, са прогнозни. В момента ние работим върху конкретизирането на тези разчети за следващите пет години, имам предвид разчетите, които са свързани с цифровизиране на програмата на Българската национална телевизия. защото ние можем да изградим мултиплекси, мрежи, можем да снабдим всички с приемници и устройства, но ако програмата не е цифрова, това просто няма никакъв смисъл.
    Какво означава цифровизиране на програмата в следващите пет години? Защото парите изглеждат немалко, но зад тях се крият абсолютно реални необходимости и реални изисквания. В последните три години всичко, което ние сме получили като държавна субсидия за капиталови разходи, а и немалко от нашите приходи, сме вложили в цифровизиране и преобоорудване на голяма част от комплексите на “Сан Стефано”. В края на следващата година мога да кажа, че големите студия в телевизията – централната апаратна, излъчващите комплекси, монтажът, дигиталният нюз рум, ще бъдат завършени. Това не изчерпва базата и необходимостите на телевизията и нейната програма.
    Какво имам предвид? Започвам с едно много голямо перо в програмата на телевизията, много голяма необходимост и много голямо предизвикателство – това е спортът. Знаете, че Българската национална телевизия има договори за почти всички големи спортни събития, няма национален спорт, който да не е отразен или излъчван. Изискванията на европейските ни партньори и не само на европейските, а и на световните, за покриване на спортни събития надминават в стотици пъти възможностите на Националната телевизия. Ще дам два примера. Един футболен мач например от европейските квалификации, който ние трябва да излъчим за чужбина и да подадем сигнал, по европейските стандарти се прави с минимум 22 камери. Наскоро се наложи да откажем да бъдем телевизия-домакин на световно първенство по шорттрек. Дали шорттрекът е интересен или не, няма никакво значение, но за да бъде България домакин на едно световно или европейско първенство, тя трябва задължително да има телевизия-домакин, чието основно задължение е да подаде международен сигнал. Изискванията за този международен сигнал са такива, че ние просто не можем да го направим. А все по-често, не заради това, че сме член на Европейския съюз, а въобще заради глобалната конюнктура, България ще бъде домакин на подобни събития. И Българската национална телевизия е телевизията-домакин в тези случаи. Това е нещо, което ни създава огромни проблеми и е огромно предизвикателство, това е едно от перата на цифровизацията на Българската национална телевизия. Само ще допълня, че един цифров 12-камерен ПТС с всички повтарячки, както е прието да се казва, за да видиш един гол или един кадър няколко пъти, струва около 5 млн. евро.
    Второто голямо перо в това, което ние виждаме в нашите разчети (говоря само за големите пера, няма да се спирам на стереозвука, няма да се спирам на това, че преди три години телевизията беше изцяло секамова и че ние трябваше да преоборудваме маса мощности, за да работим на PAL) е филмопроизводството. Почти всички филми вече се снимат на хай- дефинишън камери. Затова трябва осветителна техника с всички съвременни технологии. Българската национална телевизия на този етап разполага с една дигитална камера. По силата на членството си в Европейския съюз за радио и телевизия все повече и повече ни се налага, а и изискванията са ние да предлагаме да ставаме копродуценти на европейски продукции. Досега участието ни в такива копродуцентски формирования са били много миноритарни, много малки или примерно да използваме България или терена като логистика за снимането на даден филм. Но това не би трябвало да бъде така в следващите години. Да не говорим, че показването на един продукт – филмов, документален, анимационен – на световен фестивал или пазар, а и продаването му на друга телевизия е респективно свързано с това по какъв начин той е направен. Голяма част от нашите продукти просто не могат да бъдат продадени и да излязат на европейския, камо ли на световния пазар.
    Третото голямо перо са регионалните ни центрове. В последните три години ние направихме немалко за тях, за да могат те да работят както работят сега. Но в един момент тези регионални програми трябва да бъдат базата и основата, на която да се създаде една втора национална програма, в която преобладаваща тема трябва да бъде културата, образованието и всичко, което ние наричаме интеграция и плурализъм в гражданското общество. Аз мисля, че такава втора национална програма в ерата на цифровизацията в България е наложителна за обществената телевизия и за българското общество. Така че всичко, което пишем като сметки и разчети за цифровизиране на програмите на Българската национална телевизия, е базирано и на това. Защото ние реално след една година ще имаме ресурс, без да увеличаваме нито численост, нито нищо, да произведем една втора програма.
    И последното голямо перо, за да не ви губя повече времето, защото ние работим по тези сметки и те ще бъдат представени следващата седмица както на Министерството на културата, на Министерството на финансите и на Съвета за електронни медии, е архивът на Българската национална телевизия. Мисля, че няма кого да убеждавам тук какво представлява той и какво национално богатство е това. Той просто трябва да бъде съхранен. Това, което сме направили тази година, е първата крачка. Но най-голямото богатство на телевизията е нейният филмов архив. Това е свързано с един разход по приблизителни сметки около 10 млн. лева.
    Няма да се спирам, защото не е тема на днешната ни среща и на днешното заседание на темата мултиплекс и мрежи, защото това е предмет на друг разговор. Исках само да спомена, че разчетите за цифровизация на програмите на телевизията са на базата на нейните необходимости и на нейното бъдеще. Няма абсолютно никакво желание да вземем още едни пари, за да си направим каквото и да било.
    Пропуснах само да кажа, че след една година изтича амортизационният срок на всички репортажни камери на телевизията, които са на шест години и които също трябва да бъдат подменени с цифрови.
    Оттук следва и големият въпрос за това как ще бъде финансирана телевизията от сега нататък. Всички знаете, защото тук е кован и приеман законът, както и тук ще се приемат поправките в Закона за радиото и телевизията, че той в една своя част не работи, а именно финансирането на Българската национална телевизия. Там е записано, че тя се финансира от такси. Дали това е най-удачният вариант в момента или в бъдеще при тази цифровизация и при възможността, която новите технологии предлагат, човек да купи една част от продукта, а не цялата програма, аз не мога да преценя в момента, но за да защитим обществения характер на телевизията, ние трябва да преминем към някакъв друг тип финансиране. Това е въпрос, който ми задават всички наши европейски партньори и те не могат да проумеят как може една телевизия да нарича себе си обществена и да бъде обществена, при положение че се финансира от държавния бюджет. Мисля, че това е въпросът, който трябва да се обсъди в бъдеще, не сега, но тъй като вие сте хората, от които това ще тръгне и които трябва да бъдете локомотив на това, говорили сме го и друг път, този въпрос е наложителен с един много прецизен анализ на това кое е най-добро и как трябва да бъде. Казвала съм, писала съм и пак ще кажа, че примерът на страни, които са били като нас, казвам били, но отдавна не са – Полша, Румъния, Унгария и Чехия – някои от тях са на принципа на тройното финансиране: реклама, държавен бюджет, който покрива сигнала и международните вноски на телевизията, за да ги гарантира, и другото са някакъв вид такси. Казвам го само като пример.
    Но така или иначе телевизията не би искала нито пък аз бих искала всеки път да се явявам в ролята на някаква тежест на държавния бюджет, което не е и необходимо. Затова трябва да се помисли как да се помогне на Българската национална телевизия, как да се облекчи държавният бюджет, който има достатъчно други ангажименти и приоритети и за в бъдеще, за да може телевизията да набавя приходите си и да отговаря за тяхното изразходване.
    Отново ще спомена и ще ви помоля при гледането на поправките в Закона за радиото и телевизията да помислите и да разсъждавате на темата рекламата в Българската национална телевизия. Защото увеличаването на рекламните приходи на Българската национална телевизия е също едно облекчаване на държавния бюджет. Ние не можем да ги увеличаваме безкрайно на базата на 15 минути рекламно време, не защото 15 минути са много малко, а защото на практика ние използваме праймтайма на телевизията за добиване на тези приходи, тъй като той е атрактивен за рекламодатели, не са атрактивни предаванията за етноси, за хора с увреждания (извинявайте, че го казвам, но това е наистина така). В закона може да е записано, че телевизията има 10 минути, но на практика има ефективни 5 минути реклама. Вие виждате, че това е абсурд! Това е една абсолютно възможна, не мога да кажа, че е лесна, но абсолютно възможна стъпка за увеличаване на бюджет на телевизията, без да бъде натоварван държавният, а даже намаляван.
    Това е, което аз бих искала да кажа. Затова ще ви помоля, когато се провежда дискусия за Закона за радиото и телевизията, да имате предвид тези неща. Аз съм готова да участвам с цифри и с аргументи за тези неща. Пак повтарям, че разчетите за цифровизация ще бъдат предоставени на всички заинтересовани институции и органи, които отговарят и се занимават с това.
    Конкретното ми предложение е свързано с БУЛСТАТ-а на българските актьори.
    Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Пръмова.
    Господин Горанов, Вие ще имате възможност да отговорите и на други поставени въпроси, не само от генералния директор на Националната телевизия, свързани с необходимост от повече финанси от предвидените, но аз искам сега да Ви подскажа нещо, което ми се вижда интересно. Едни три милиона, които са дадени и похарчени…
    УЛЯНА ПРЪМОВА: Не са точно похарчени, защото договорът трябва да се сключи и тогава да се превеждат парите. Те просто трябва да бъдат някъде.
    ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Включени са в субсидията за следващата година. Казвам това, защото само преди два дни в Комисията по културата, когато гледахме Закона за филмовата индустрия, там пък се оказа, че ако дадена продукция не може да бъде завършена в рамките на календарната години и остава неусвоена някаква сума, тя не може да се харчи следващата година. Точно обратната ситуация. Струва ми се, че и двете неща едновременно не могат да са верни. Тук имаме похарчени пари, включени в субсидията от бюджета за следващата година, а при филмовата индустрия имаме пари, които не могат да бъдат похарчени поради естеството на творческия процес, но не могат и да бъдат прехвърлени за изразходване през следващата година.
    УЛЯНА ПРЪМОВА: Мога ли да кажа нещо във връзка с тези 3 милиона? Една част от тях ще бъдат преведени до края на годината, следващата част – следващата година, тъй като просто договорите са такива, че се плащат на траншове всякакви видове доставки. Но тъй като тези пари фигурират, трябва да бъдат записани някъде. Още повече че телевизията по силата на закона има право на преходен остатък и на формиране на самостоятелен бюджет. При нас също се случва при филмовите продукции един транш да е платен, следващият транш е следващата година.
    ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
    Има думата г-н Тодоров, генерален директор на Българското национално радио.
    ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Благодаря за възможността да бъда изслушан.
    Разбира се, към част от констатациите, които направи г-жа Уляна Пръмова, аз също бих се присъединил. Ясно е, че бюджетът винаги не стига. С част от онова, което ние имахме като намерения, виждания, които не бяха удовлетворени в крайното число, което се получи, ние го казахме на колегите от Министерството на финансите, аз искам да благодаря на екипа от Министерството на финансите, който беше изключително любезен и подходи с разбиране към всички приоритети и намерения, които ние изложихме. Виждам, че по някои от тях колегите са се постарали да проявят максималното разбиране, изразено във финансова защита, но въпреки това у нас остават опасения, че част от нашите намерения, които в никакъв случай не са просто амбиция, а необходимости, могат да останат неизпълнени именно заради недостатъчното финансиране.
    Първо, бих искал да обърна внимание върху уникалността на Българското национално радио като медия, като явление на медийния пазар. В момента ние сме може би единствената в този вид многопрограмна медия, ние имаме три национални и шест регионални програми. Това са програма “Хоризонт” – абсолютен информационен лидер, програма “Христо Ботев” – една уникална програма с културнообразователните и музикалните си функции, радио “България” – програма, която предава на 11 езика за света и можем да кажем, че това е един от най-скъпо струващите ни продукти, тъй като тя излъчва на средни и на къси вълни, най-скъпо струващата технология в момента.
    Същевременно Българското национално радио е многопрофилна медия, тя е единствената от радиостанциите, която предава едновременно на дълги, къси, средни и ултракъси вълни, никой освен нас не използва тези честоти, а ние сме принудени заради обществените ангажименти, заради факта, че ние сме единствената медия, която представя в ефир България пред света. Българското национално радио е и една от най-големите, най-солидните културни институции, тъй като при нас, под нашата шапка, с наше финансиране работят шест музикални състава: Бигбендът, Симфоничният оркестър, Детският радио хор, Смесеният хор, Оркестърът за народна музика. Много от тези формации сами по себе си са уникални формации с изключително богата и солидна биография. Те присъстват активно в националния културен афиш и разбирате, че ако ние се оттеглим като подкрепа за тези състави, това би имало непоправими и необратими последствия върху националната култура.
    Казвам всичко това, за да оценим, че Българското национално радио не е просто и само медия, а е действително една културна институция със съчетани функции.
    Разбира се, в изложението, което правя, бих искал също да отбележа и тази констатация, която направи госпожа Пръмова, че в този бюджет, в това финансиране не е залегнал фактът, че ние увеличаваме и ни предстои да увеличаваме програмите си, което е свързано с допълнителни технически, технологични, човешки ресурси и – особено важен акцент – авторски права. В меморандума, който подписахме съвместно с Министерството на финансите, поискахме да се обърне внимание именно на този въпрос, тъй като всяко разширяване на програмите води автоматично и до увеличаване на плащанията по авторските права. Ние водим изключително сложни преговори със сродните организации.
    Бих искал да подчертая и едно много неблагоприятно обстоятелство за Българското национално радио – нашата предавателна мрежа 98% зависи изцяло от БТК. Биха могли да се предявят доста възражения относно начина, по който е изпълнена приватизационната сделка, може би не е тук мястото и това е може би предмет на следващ разговор, развитието и начинът, по който ще се изграждат взаимоотношенията между обществените медии и БТК, но аз смятам, че този въпрос е изключително остър. В края на август ние получихме уведомление от страна на колегите от БТК за увеличение с 53% на таксите по излъчването. Като се има предвид, че инвестиционната програма на БТК не се изпълнява от 2004 г., а това влияе върху качеството и мощността на сигнала, разбирате, че това увеличение, което е увеличение върху сега съществуващите мощности, няма да ни даде качеството, което ние искаме. Същевременно претенциите към развитието на нашата мрежа растат. Има райони, които са “бели петна” в покритието с национални програми. Причината е и в инерцията по старата схема – някога Националното радио и Националната телевизия е трябвало да покрият територии. Използвана е схема с двойно предназначение, а след оттеглянето на тази схема фактически развитието на предавателните мрежи (мисля, че донякъде това важи и за колегите от телевизията) е спряно. По този начин, по който бяха разпределени функциите по предавателната мрежа, ние нямаме собствена структура, която да развитие предавателните мрежи, но с всички забележки и с всичко, което се случи, ние сме принудени и започваме активно да развиваме мрежа от собствени предаватели, които да покрият населените пунктове. Страната се обезлюди, някои територии са напълно безлюдни, дотам достига сигнал, но разбирате, че ефектът от това не е достатъчно добър от гледна точка на покритието на аудиторията. Същевременно имаме цели градове, които са в неблагоприятни зони и точки с компактно население над 10 хиляди жители, които остават без покритие от националните програми. Не говоря за крайграничните райони, където ние сме обект на силна медийна атака от страна на колегите от съседните страни. Ще ви дам един пример. По поречието на река Дунав едната от нашите регионални станции излъчва с мощност 250 вата, докато регионалната радиостанция от румънската страна излъчва с мощност 10 киловата. И тази диспропорция е в сила по всички гранични точки, не само по крайбрежието на Дунав, това засяга районите в близост до Сърбия, Гърция, Турция. За съжаление в Турция например няма орган, който би могъл да регулира мощността на честотното проникване и това създава и допълнителни проблеми при преговорите.
    Това е един изключително остър въпрос, тъй като ние ще бъдем принудени въпреки развитието на цифровизацията да му отделяме повишено внимание. Ясно е, че цифровизацията ще отнеме един по-дълъг период от време. Въпреки всичко бих искал да подчертая, че Българското национално радио е готово да започне експериментално цифрово излъчване още преди да бъде окончателно решен въпросът даже и законодателно. Ние имаме уникалната възможност да изпреварим технологично колегите, тъй като Българското национално радио има излъчване във всички диапазони, а най-бързо в момента внедряването може да се извърши върху късите и средните вълни. Същевременно ние като единствената радиостанция, която излъчва на къси вълни от територията на България имаме и честотен диапазон, което ни позволява да реагираме бързо.
    Казвам това, тъй като ще ни е необходима също финансова поддръжка, за да можем да се опитаме заедно с колегите от другите специализирани агенции и ведомства да започнем експериментално излъчване, за да оценим предимствата и недостатъците на това излъчване. При всички случаи, какъвто и формат да бъде избран, Българското национално радио ще бъде принудено да използва цифрово излъчване, тъй като ние имаме 9 програми и работим освен за аудиторията в страната, и за аудиторията в чужбина – имам предвид не само българите, живеещи в чужбина.
    Пред нас стои въпросът нашите регионални центрове да преминат на 24-часов режим на излъчване. Това също е един важен ресурс. Предстои ни да разкрием и нови регионални центрове, което ще ни улесни при покритието на мрежата и покриването на страната с плътна мрежа от регионални програми. За следващата година сме планирали откриването на такъв център във Видин.
    Бих искал да подчертая и опита ни в тази посока – старта на радио “София”, най-новата наша национална програма. Тя стартира с нова техника, с нова технология, с нова организация на работата и, мога да кажа с максимално удовлетворение, че тази 24-часова програма работа с 28 души в момента щатен състав. Това само показва възможностите на новите технологии и пътищата за развитие. В онова, което ние планираме, не предвиждаме съществено разширяване на числения състав на Националното радио, искаме с тези кадри да разширяваме нашите възможности, нашите технологии, покритието с регионални и национални програми.
    Програма “София”, която, предполагам, някои от вас я слушат на 94-95, е изключително интересна програма най-вече защото предлага изключително разнообразие на музикалните и на творческите жанрове. Българското национално радио е единственият продуцент и единствената медия в страната, говоря за радиопазара, която предлага, продуцира радиодраматургия освен музикалните произведения. По този начин ние стимулираме и развитието, и същевременно популяризирането на националните фондове. И програма “София”, и програма “Христо Ботев” дават изключително голям обем от уникалните архиви, които се съхраняват в нашия “Златен фонд”. “Златният фонд” е звуковата картина на страната през последните 50 години и там наистина има уникални неща. Отбелязвам специално и “Златния фонд” като един приоритет, госпожа Пръмова също засегна този въпрос, той е важен и за Националната телевизия, но въпросът с прехвърлянето на нови носители на тези фондове, запазването им, тиражирането им е изключително важен. В момента Сметната палата предявява искане тези активи, фондове, да бъдат оценени. Само оценката на един такъв архив струва някъде около 400 хиляди евро, като тук изключвам въпроса за трудоемкия процес. Оценката, прехвърлянето на архивите по предполагаеми данни надхвърля 2 млн. евро, но тъй като това прехвърляне ще отнеме години, това би могло да се разхвърля и аз не поставям тук въпроса.
    Посочвам всички тези въпроси не за да акцентирам върху това, че не получаваме този обем финансова поддръжка, която искаме, а подчертавам национални приоритети, които ние не бива да изпускаме от внимание и по които сега и по-нататък трябва да получаваме поддръжка като обществена медия.
    Бих искал да кажа, че в този период от четири месеца и половина след смяната на ръководството на Българското национално радио ние сме стартирали една нова 24-часова регионална програма. “Хоризонт”, водещата наша информационно-музикална програма, е със 70% обновена схема – нова информационна линия, нови предавания, нови сигнали. Пет са новите предавания, които включват едно ново международно предаване, класация на български песни и изпълнители, предавания, свързани с имиджа на страната от туризма до работата по европейски проекти. От януари ще стартира новата програмна линия на програма “Христо Ботев”, където искаме да приложим една нова схема за събиране, за пестене на ресурси, като се съберат усилията на регионалните ни центрове с националната програма, тоест тя да се превърне в домакин на нови наши интегрирани програми с регионалните центрове, което е един изключително важен акцент и от политиката на Европейския съюз.
    По отношение на техниката и технологията бих искал да подчертая, че Националното радио върви с едно значително изоставане. За съжаление причините са главно финансови, не са само в управлението на медията. Докато радио “София”, програма “Хоризонт” в 80% от онова, което трябваше да се извърши като затваряне на вътрешния цифров цикъл, е извършено, предстои ни радикално с една огромна инвестиция да променим предавателните и продуцентските комплекси на програма “Христо Ботев”, на радио “България” и на някои от регионалните центрове, където имаме намерението да развиваме и самостоятелни продуцентски центрове. Става дума за Благоевград, Пловдив и Варна. По разбираеми причини един такъв център като този в Благоевград не само може да привлича ресурси, но той ще ни даде възможност активно да влияем като страна и с културно присъствие върху процеси в съседни страни. Говоря за активно културно присъствие. Освен всичко друго изключително важно е, че тези регионални центрове имат също уникални фондове, които трябва да се тиражират, които трябва да се продуцират, които трябва да се покажат. Искам да подчертая, че в студиото в радио “Благоевград” е третото по значение като качества, като акустика, като студио, което може да бъде използвано като резервно за записи.
    Първо студио на Българското национално радио и зала “България” са две уникални зали в рамките на Европа. Там също ние полагаме усилия и те също трябва да се развиват. Ще ви дам един пример. 80% от това, което е записал Енио Морикони през последните години е записано в нашето Първо студио, за да оцените, за да разберете значението на онова, което в момента представлява Българското национално радио като фонд, като студийни комплекси. Не говоря, че най-значителното като аудиопроизведения е създадено в нашите студия. Същевременно ние сме и най-големият продуцент на българска музика, на радиодраматургия. Ние сме организатори на прояви, които дават подкрепа на българските изпълнители, на българските автори. Това са също важни наши културни функции, които смятам, че би било непоправима щета, ако ги загърбим или ощетим в перспектива.
    Разбира се, има и много неща, които бих искал да отбележа, за да има яснота по тях. Смятам, че по въпросите за цифровизацията би следвало Българското национално радио да възвърне ролята си на технически и технологичен лидер, но тъй като ми се струва, че, първо, националната стратегия по отношение на цифровизацията е съсредоточена първо върху проблемите на телевизията, второ, като че ли съгласуването на линията забавя експериментите и по този начин ние губим ценно време. Инвестицията в радиото е по-малка и това ни дава повече възможности да експериментираме. Бих искал да получим, ако е възможно още сега, възможности да извършваме тези експериментални излъчвания. Дори да се приеме виждането за държавен мултиплекс, обърнете внимание върху следното обстоятелство. Един такъв мултиплекс може да излъчва до 4 телевизионни и до 6 радиопрограми. Ние имаме 9 програми. Тоест на нас ще ни трябва и допълнителен ресурс при всички случаи.
    Искам още веднъж да благодаря на екипа на Министерството на финансите за усилията, които са положени в рамките на тези възможности, но категорично искам да подчертая, че някои условия, които ние само посочихме в меморандума, бих искал да бъдат изпълнени по възможност, ако не сега, то при преразглеждане на възможностите на бюджета.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря на господин Валерий Тодоров.
    Има думата господин Максим Минчев – генерален директор на Българската телеграфна агенция.
    МАКСИМ МИНЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, скъпи колеги! Ще бъда максимално кратък.
    Увеличението на бюджета, което е с 200 хиляди, не може да ме кара открито да се възмущавам, но няма и открито да го адмирирам. Общо взето, ще се наложи отново да оптимизираме нашите усилия и да търсим възможности да се справим със сравнително малкото увеличение. Надявам се да успеем.
    Искам да ви кажа само, че 200 хиляди, като се вземат предвид инфлационните процеси в страната и фактът, че Българската телеграфна агенция е единствената българска информационна институция, която получава сервизите на световните информационни агенции – “Асошиейтед прес”, “Ройтерс”, “ДПА”, “ЕПА”, “Франспрес”, “Итартас”, а отскоро и “Синхуа”, плаща доста сериозни пари за това държавата да получава информацията именно от тях. За огромно съжаление тези големи информационни акули систематично всяка година си увеличават таксите с по 10%, без да ги интересува, те не вярват на никакви сълзи. Ние, уви, не можем да провеждаме подобна политика спрямо основната ни клиентела – българските медии, защото голяма част от тях няма да могат да издържат именно на такъв темп на покачване на цените. Ето защо ще трябва да се съобразяваме и с това.
    Ние в БТА очаквахме, че ще получим малко по-голяма сума за капиталови разходи, тъй като 400 хиляди, които вече няколко години ни се дават, не стигат. За съжаление такива болни ежедневни въпроси като парно, автомобили, които возят хора (знаете, че Българската телеграфна агенция, както и другите подобни институции, работят 24 часа 365 дни), уплътнения и т.н. гълтат голяма част от парите. А всъщност тези средства са много по-необходими за софтуер и хардуер, което би повишило коефициента на полезна дейност и ефективността на нашата работа.
    Накрая искам, уважаеми дами и господа, да ви кажа, че в края на февруари 2008 г. Българската телеграфна агенция ще стане на 110 години. Това е една от малкото институции в нашата държава, която не си е сменяла името и която не е прекъсвала своята работа. България е шестата страна в света, която има собствена агенция, след агенциите на Съединените щати, Великобритания, Гърция, Унгария и Швеция. Това е един добър повод за национална гордост. Надявам се, че ще бъде и един добър повод ръководството на Българската телеграфна агенция да поиска среща в близко време с Медийната комисия, на която да направи отчет на дейността си и където може би ще поставим някои от въпросите, които ни вълнуват.
    Както споменаха и моите колеги преди малко, ако в Българското национално радио се намира националният аудиоархив, ако в Българската национална телевизия се намира националният видеоархив, то не забравяйте, че в Българската телеграфна агенция се намира националният информационен и фотоархив, който е безценно богатство. Става дума за десетки милиони единици – фотографии, информации, които, уви, не могат да бъдат ползвани пълноценно не само от нашите клиенти, но и от цялото общество, от държавните институции, от неправителствените организации, защото те не са дигитализирани. Ние се мъчим да направим нещо на час по лъжичка, но това не става. Само един пример. Преди два месеца дойдоха колегите от унгарската агенция МТИ във връзка с честването на 60-годишнината от събитията в Будапеща. Те поискаха снимки от революцията в Унгария и се оказа, че намериха снимки в архива на БТА такива каквито нямаха в унгарската агенция. Тоест ние имахме по-добър видеоархив за събития, които са се случили преди 60 години в една друга държава.
    Всичко това ни кара да подновим нашия апел – за разлика от телевизията и радиото, където очевидно става дума за по-големи пари, ние сме направили един скромен разчет, че в рамките на 800 хиляди лева може би ще се намери съответната система, която да помогне да дигитализираме нашия огромен архив, който, повярвайте ми, ще бъде в полза на цялото българско общество, защото е уникален и защото е национално богатство.
    Благодаря ви. Благодаря и на Министерството на финансите. Надявам се да се справим. Всъщност имаме ли друг изход? Нямаме, нали!
    ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Минчев.
    Госпожа Маргарита Пешева, представител на Съвета за електронни медии.
    МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Добър ден, уважаеми господа народни представители, уважаеми колеги! Ще се опитам и аз да бъда максимално кратко.
    Бих искала да изразя мнението на Съвета за електронни медии, който се отнася положително към представения проектобюджет на СЕМ, да изразя и благодарността на Съвета за електронни медии към Министерството на финансите, което направи необходимото да се оптимизира бюджетът на Съвета за електронни медии.
    Бих искала да кажа, че този бюджет отговаря за общоевропейската политика за развитие и разгръщане на медийната регулация, която работи за медийния плурализъм и медийното разнообразие, и че проблемите, пред които се изправя съветът, са два. Първият проблем е въвеждането на цифровото наземно телевизионно и радиоразпръскване, така наречения План за цифрова телевизия, който предстои да бъде приет. В рамките на този план се предвижда да се направи анализ на пазара, анализ на целия телевизионен, медиен пазар, ефирното излъчване, кабелния пренос. В рамките на този план се предвижда, като това е и ангажимент на Съвета за електронни медии, и разяснителна кампания, популяризиране на идеята за цифрова телевизия, която няма да бъде толкова лесно приета от масовия потребител, и, разбира се, определена рекламна кампания.
    Разширяването на територията на мониторинга на Съвета за електронни медии със създаването на шестте регионални центрове – във Варна, Бургас, Пловдив, Видин, Велико Търново, създаването на новия вид цифров мониторинг, с който едновременно експертите на съвета могат да наблюдават до 30 радиопрограми, 30 телевизионни програми, до 6 програми чрез сателит или най-общо 7 ефирни телевизионни програми и 202 телевизионни програми, които се разпространяват чрез кабел, и 150 радиопрограми, трябва да оптимизира бюджет на Съвета за електронни медии дотолкова доколкото това създава равнопоставеност между отделните оператори, които излъчват в столицата и в провинцията по отношение на надзора и на превенцията, което конституционно правило.
    И на последно място, бих искала да изразя мнението на съвета, който даде положително становище по проектобюджетите на двата обществени оператори - Българската национална телевизия и Българското национално радио, защото за нас е много важно тези бюджети да бъдат оптимални заради това че общественият сектор трябва да бъде конкурентоспособен с частния сектор в един вече твърде сегментиран медиен пазар, където конкуренцията означава достатъчно субсидия и ресурс за добро качество, за добра техника, за добро плащане на авторски права, за качествени филми и т.н.
    Това е най-кратко, което мога да кажа.
    Благодаря ви за вниманието!
    ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Пешева.
    Кой иска думата? Господин Митев, заповядайте.
    ТРИФОН МИТЕВ: Аз имам един процедурен въпрос. Просто искам да помоля господин Горанов по проблемите, които споделиха ръководителите на основните медии, да каже какви са действителните възможности и за телевизията, и за радиото, и за БТА да се търси резерв и в каква посока. И тогава вече да коментираме.
    ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Общия коментар, който мога да направя по всички изказвания, е, че ние сме търсили максималното възможно сближаване. На фона на приоритетите, които ви цитирах – 890 милиона ръст на пенсиите в 2008 г. в сравнение с 2007 г., над 130 милиона завишаване на здравноосигурителните вноски за децата, знаете, че образованието навлиза в решителна фаза на реформи (говорим за въвеждане на делегирани бюджети), което е крайната фаза на саморегулация за постигане на максимална ефективност по отношение на средното образование. Там ресурсът, който се инвестира допълнително от страна на държавата, е над 470 милиона. Има немалък ръст по отношение и на науката. Тоест на фона на всичко това сме се постарали в максимална степен да срещнем позициите си.
    Тук взимам повод от Вашия въпрос, господин председателю, за трите милиона за Националната телевизия. Според мен те не бива да се разглеждат като един свръхръст в бюджета на Българската национална телевизия, че те са разполагали и през 2007 г. с тези три милиона и ако се сравнява закон спрямо закон, разликата от около 6 милиона всъщност става от около 3 милиона. Но ние сме отчели, че това, което сме дали един път за цифровизация и за изграждане на това архивно стопанство, тоест инвестициите в Националната телевизия трябва да продължат. Ние не сме ги дали за същото. В този смисъл ние не повтаряме един и същи вид субсидия от едната в следващата година, ние отчитаме потребностите и се стараем максимално, доколкото разбира се е възможно на Министерството на финансите, коректно да ги разпределим съобразно политиката, която е възприело правителството. И най-вече да запазим една устойчива фискална позиция, която да даде възможност държавата да генерира допълнителен растеж, който допълнително да бъде разпределян.
    В този смисъл сигурно бюджетът на националните медии може да бъде много по-добър, но е сигурно, че той е по-добър от 2007 г. и ще им даде възможност да продължат с реформите, които са предприети. Има средства и в централния бюджет, тепърва предстои да се вземе политическо решение от гледна точка на начина, по който те ще бъдат оползотворени. Потенциалните консуматори на тези средства, свързани с цифровизацията, са отново на тази маса.
    Това бих могъл да кажа аз, господин Митев.
    ТРИФОН МИТЕВ: Аз ще повторя същия въпрос, но с известно уточнение за възможности евентуално и в правилата при разходите на средствата. Конкретно, има ли възможности за тези 800 хил. лева за БТА или на телевизията за тези 900 хиляди, или за радиото другите 200 хиляди?
    Второ, отнасям се с уважение към идеята да се разширят възможностите за неправителствения сектор. Но и медиите са част от него, от гражданското общество. В този смисъл каква е възможността да потърсим правила, по които медиите да участват и в това финансиране? Защото сме свидетели, че и в неправителствения сектор често пъти се наливат средства в едни нескончаеми конференции и срещи, на които две трети от състава се среща постоянно. Тези средства биха могли да се насочат и към медиите и да се взаимодейства по този начин с неправителствения сектор. Значи става дума и за правилата на разпределението по-нататък, така че да се изисква и да се поставят условия и възможности за взаимодействие с основните медии.
    Благодаря.
    ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Без да диалогизираме, господин Митев, идеята Ви вероятно е прекрасна, но все пак в действащото законодателство има много категорични и строги правила относно това кого и как държавата субсидира. В частния случай, ако говорим за конкурсния принцип на разпределяне на тези милион и сто хиляди, определени в Приложение № 5 към чл. 9 на закона, там категорично се казва, че право на достъп до тези средства имат юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза. В този смисъл отговорът е, че когато търговски медиен оператор, в случая телевизия, като се регистрира като юридическо лице с нестопанско цел в обществена полза, автоматично ще има достъп дотам. Ако държавата възприеме политиката, че трябва да субсидира по някакъв начин всички медии и това нещо се реши на ниво закон, вероятно ще може да се получи достъп. Но на този етап достъп до публичен ресурс имат бюджетните предприятия, такива каквито са всички на масата - Националната телевизия, Националното радио. Изключение прави Българската телеграфна агенция, там взаимоотношенията са уредени по друг ред, тя е с Временен статут, приет от Великото Народно събрание, там е определено, че тя се субсидира за конкретни дейности. Не случайно и в Договора за присъединяване е описано конкретно за какво се дават средствата специално за Българската телеграфна агенция. По принцип, ако законодателят прецени, че това е целесъобразно, може да стане. Но това е доста сериозна законодателна промяна и смяна на философията на разпределение на средства за медии. Говоря по принцип.
    ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли други желаещи да се изкажат? Има думата господин Кенанов от Националния съвет на хората с увреждания към Министерския съвет.
    ПЕТКО КЕНАНОВ, представител на Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения (Национален съвет на хората с увреждания): Няма да казвам нашите субсидии малко ли са или много, те по принцип са малко. Но има нещо друго, което е свързано с европейската политика и с европейските фондове и тяхното усвояване. Очаква се примерно в социалната политика нашите неправителствени организации заедно с общините да приобщават социалните фондове от Европейския съюз. Но там винаги се изисква собствено участие.
    Моето предложение е да се създаде един минимум от 200-300 хиляди или половин милион някакъв фонд. Когато моето сдружение например е изготвило даден проект и иска да участва, да може да декларира това собствено участие, за да може да участва изобщо. Иначе нищо няма да се получи в тази държава. От нас се очаква да отваряме всички услуги за хората с увреждания в страната, няма кой друг да ги инициира. Тези пари няма да са много, тези пари ще стоят някъде като фонд и когато аз съм готов и съм вложил пари в този проект, да мога да го ползвам. Например в момента аз съм вложил лични средства седем хиляди лева, за да може да се направи проектът на една къща и сега търся отнякъде 30 хиляди лева, за да ги покажа пред “Красива България”, че ги имам, за да могат те да ми отпуснат парите, за да се работи. Но ако не мога да ги покажа? Минава време, минават години и нищо не правим.
    Мисля, че ясно го казах и ме разбрахте. Ако не сте разбрали какво ви казвам, моля, задайте ми въпрос и ще поясня.
    ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
    Има ли още изказвания? Господин Янев, заповядайте.
    ЯНИ ЯНЕВ: По въпроса, който повдигна господинът за неправителствените организации, нали в бюджетите на националните медии са предвидени средства за финансиране във връзка с кандидатстването по програми. Защото това важи не само за тях. Това е един вариант, с който една част от средствата, които биха могли да се мултиплицират чрез усвояване на средствата от европейските фондове. Така че този въпрос стои и за тях. Медиите имат имущество, имат други дейности и активности, които биха могли да приравнят на принос в проекта и да се приравни това съучастие.
    Другото, което е за националните медии, до каква степен те намират резерв и ресурс във възможностите за предоставяне на услуги и акумулиране на средства. Това също е интересно и би могло да се коментира.
    ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Господин председател, уважаеми колеги! Аз бих подкрепил този бюджет на уважаемите колеги, защото съм започнал преди 25 години работа в агенция “София-прес”, но бих искал да кажа нещо друго, което е много важно. Това е в подкрепа на г-н Горанов и мога да дам чисто прагматичен съвет на колегите, не го казвам като бивш министър, вземете си парите сега, в края на годината. Вземете си парите сега, тези, които ги искате и просто няма да имате нужда от тях догодина. Дали са 800, дали ще са милион, дали ще са два милиона за Българската телеграфна агенция, това нещо може да се случи до края на годината. И аз мисля, че г-н Горанов може да ме подкрепи, това е в подкрепа на Министерството на финансите. Защото тези пари могат да бъдат взети, ако вие можете да си направите програмите, така че в рамките на една година да си вземете парите. И тогава този разговор се обезсмисля.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Мисля, че няма други желаещи.
    Господин Горанов, заповядайте.
    ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Кенанов, напълно съм съгласен с Вас, само че моето мнение е малко по-различно. То не противоречи на Вашето, в смисъл, че аз не казвам, че държавата не трябва да търси освен този механизъм, който е предмет на разглеждане в момента в комисията, и на допълнителни механизми за подпомагане на организациите на и за хората с увреждания. Знаете обаче (тук ме поправете или кажете къде е проблемът) защо тези инструменти, които сега ще Ви цитирам защо според Вас не работят добре и не Ви устройват. Но цитирайки ги, ще отидете в предметното поле на комисията на д-р Адемов.
    Първо, аз не съм съгласен, че всички мерки изискват съфинансиране. В Европейския социален фонд има и някои операции, които са 100 грантови, но това е друга тема. Съфинансирането бихте могли да го търсите, първо, за сметка, който е предоставен тук. Второ, за сметка на общините, които трябва да са партньор за местните услуги, които вие оказвате. Защото безспорно вие работите в полза на общността. И не на последно място, съществува Агенция за хората с увреждания, която в рамките на Закона за интеграция на хората с увреждания има възможност да финансира съфинансирането на подобни проекти. Има фонд “Социално подпомагане” към министъра на труда и социалната политика. А и не виждам пречка съвместно с други юридически лица с нестопанска цел, които не са национално представени като вас, не отговарят на критериите и не могат да бъдат финансирани тук, да изготвите проекти, с които частта от съфинансирането да бъде търсена по реда на резерва, който ще бъде разпределен.
    ПЕТКО КЕНАНОВ: Мога ли да кажа нещо по въпроса? Общината участва при всички положения, защото тя трябва да даде или терен за строителство на зелена ливада, или в повечето случаи трябва да даде някоя съборетина. Точно за ремонта на тази съборетина, за да се открие услугата, трябват средства, сега сме пазарна икономика. И примерно на една къща от 240 квадрата ремонтът й струва150 хиляди. Толкова дава проектантът. И за да ги взема тези пари примерно от “Красива България”, трябва да имам собствени средства, а вече съм дал 5-6 хиляди, които съм взел от Вас например, Вие сте дарителят. И сега трябват пари, за да ги покажа на “Красива България”, те имат това условие, за да могат да управляват после проекта донякъде.
    ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това е друга тема.
    ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: За да не навлизам в диалог, ще кажа последно, че има и допълнителни инструменти, които пак обаче не са в рамките на работата на тази комисия. Има Социално-инвестиционен фонд, много добре знаете, че там в момента текат процедурите за общностните проекти. Там не съм видял ваша организация, имам честта да съм член на управителния му съвет.
    ПЕТКО КЕНАНОВ: Ами поканете ни и ще ни видите.
    ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: То не става с канене. Тази работа с канене не става, тази работа става с изготвяне на проекти, кандидатстване, защитаване и спечелване.
    И последно, за общините е осигурено съфинансиране. Ако те искат заедно с ваша помощ да развият една социална услуга в общността, за каквато Вие говорите конкретно, те могат да ползват това съфинансиране и да не се позовават на доброто или лошо състояние на бюджета на съответната община.
    ПЕТКО КЕНАНОВ: От колко години действа това, което казвате?
    ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Откакто сме в Европейския съюз.
    ПЕТКО КЕНАНОВ: Значи от началото на годината. Добре, ще го имаме предвид. Ето някои неща се изясняват.
    ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, предлагам да преминем към гласуване. Очевидно че имаме нагласа да подкрепим законопроекта за първо четене евентуално с предложения за второто гласуване в една или друга посока.
    Струва ми се, че много неща могат да бъдат преглътнати, но една голяма задача пред нас е цифровизацията. Нашата комисия и миналата година в доклада по законопроекта за държавния бюджет каза от трибуната на парламента, че определено имаме изоставане в тази посока. Крайната дата е 1 януари 2012 г. и тогава вече всичко трябва да бъде на цифрова платформа в България. Една Финландия успява да цифровизира излъчването за седем години. Ние имаме пет години, дали ще успеем да го направим? Затова моето настояване пред органите, които планират субсидиите, е ако за 2008 г. (то няма и приет цифров план, нужни са и промени в Закона за радиото и телевизията), ако за 2008 г. можем да се задоволим с тези милиони, които са предвидени, то за 2009 г. вече трябва много сериозен финансов ресурс, за да не се изправим пред една ситуация, в която да бъдем страна – членка на Европейския съюз, която не изпълнява едно важно свое задължение.
    Господин Горанов каза, че има предвидени 16 милиона по линия на централния бюджет за следващата година. Това е добре. Хареса ми също, че има 74 милиона, предвидени за Министерството на отбраната за тези многобройни честоти, които военните притежават. Хубаво е, че сега ги давате целево, тъй като и в предишни бюджети на военните са били предоставяни милиони, но те не са ги харчили за тази цел. Добре е, че сега ги задължавате да употребят тези пари точно за тези нужди, за да може да се освободят честоти и процесът на цифровизацията в нашата страна да тръгне и да може да завърши в предвидените за страните – членки на Европейския съюз, срокове, тоест до датата 1 януари 2012 година.
    Не знам, господин Горанов, как бихте коментирали, дали е възможно известно увеличаване на субсидиите на БНТ и БНР, свързано с авторските права. Помня, че преди една година имаше скандали с неплащането на авторските права в Националното радио. Тук госпожа Пръмова каза, че са необходими около 900 хиляди, което не е кой знае колко на фона на тези милиарди, с които борави бюджетът и в приходната, и в разходната част. За Националното радио сумата е още по-малка. Дали да не поискаме това за второто гласуване на Законопроекта за държавния бюджет?
    И още нещо. На заседанието по тази тема в Комисията по културата беше господин Тошо Пейков, който е председател на Дарителския фонд “13 века България”. Той се е обърнал и към нас със същото писмо – иска фондът да бъде включен в субсидирането. Той смята, че това може да стане, като от тези 1 млн. и 100 хиляди за организациите с нестопанска цел, които работят в обществена полза, се предвидят 100 хил. лева като субсидия за фонд “13 века България”. Мотивите му бяха свързани с това, че даренията намаляват, фондът има собственост, която изисква разходи по поддържането. Той настоява пред нас да включим фонда в организациите, които получават субсидия.
    Това са нещата, които аз предлагам да имате предвид преди да гласуваме законопроекта за първо четене. Бих искал само да чуя какво е мнението на господин Горанов по отношение на фонд “13 века България”.
    ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: С този въпрос, господин председателю, е занимаван и министърът на финансите. Това, разбира се, е въпрос на целесъобразност. Но нашето мнение е, че за да бъдем прецизни, трябва не само да запишете един ред в Приложението към чл. 9, а да се измени и Законът за Националния фонд “13 века България”. Друг е въпросът, че моите лични опасения, тук не ангажирам институцията, която представлявам, са, че една структура, която като философия беше изградена да се финансира на друг принцип, самоцелно започва да търси пари от бюджета. Всички организации, които фигурират в приложението, са мотивирали с определени дейности, с доклади, разчети, разценки защо искат толкова пари, ние сме се опитали да удовлетворим до голяма степен техните нужди. Ако народното представителство прецени, 100 хиляди могат да бъдат осигурени за сметка на тези милион и сто хиляди, но може би трябва допълнително директорът на фонда г-н Пейков да ни запознае с действителните нужди. Тук се говори вече за едно чисто административно субсидиране, което не е предвидено във философията на действащия закон.
    Това е моят коментар.
    Колкото до възможностите, безспорно финансовият план на държавата може да бъде променян между първо и второ гласуване, но аз не мога да кажа, че в него има някъде скрити резерви, от които може да се търси това увеличение, защото такива няма. Промените, които могат да бъдат направени, трябва да бъдат предложени балансирано, така че да не се променя бюджетното салдо най-малкото.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тук господин Ватев подсказа, че предстои да дойдат 360 милиона от Ирак. Те някъде трябва да влязат, няма да се харчат извън гърба на парламента.
    ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Няма да се харчат зад гърба на парламента. Те отиват директно във фискалния резерв, който е съвкупност от наличности по сметки в Българската народна банка. Както приватизацията, така и погашенията и поемането на дълг не са нито приход, нито разход.
    ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
    Аз предлагам да запишем искането на фонд “13 века България” в доклада, който комисията ще представи за първото гласуване на Законопроекта за държавния бюджет в пленарната зала и предполагам, че между двете гласувания ще се намерят народни представители, които да внесат предложение за второто гласуване. Естествено то върви и с поправка в закона, както променяме и медийния закон в определени параграфи. Вие самият казахте кое го налага – тъй като схемите за набиране на средства във фонд “Радио и телевизия” така и не заработиха.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет за 2008 г. в частта му, в която го наблюдава нашата комисия.
    Който е съгласен да подкрепим този законопроект, моля да гласува.
    За – 7, против – 1, въздържали се – 1.
    С това даваме положително мнение за Законопроекта за държавния бюджет за 2008 г.
    Точката от дневния ред е изчерпана. Благодаря на всички за сериозното участие в днешното заседание и ви желая приятна вечер.
    Закривам заседанието.

    (Закрито в 16,10 ч.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    Иво Атанасов





    Министерство на културата
    Явор Милушев – зам.-министър
    Агнес Зашева – главен секретар
    Емил Бехар – парламентарен секретар
    Ана Емануилова – директор „Правна дирекция”
    Дени Юрукова – директор „Финансова дирекция”
    Аксения Бончева – гл.експерт звено „Аудиовизия”
    Ирина Иванчева – гл.експерт звено „Аудиовизия”


    Министерство на финансите
    Владислав Горанов – н-к отдел в дирекция „Държавни разходи”
    Юлия Цанева – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи”


    Българска телеграфна агенция
    Максим Минчев – генерален директор
    Евелина Андреева – главен секретар


    Съвет за електронни медии
    Райна Николова
    Маргарита Пешева
    Стефан Димитров
    Спаска Янева – гл. счетоводител


    Българско национално радио
    Валерий Тодоров – генерален директор
    Румяна Георгиева – директор на Финансова дирекция
    Яна Боянова – репортер
    Станислава Пирчева – репортер


    Българска национална телевизия
    Уляна Пръмова – генерален директор

    Комитет за регулиране на съобщенията
    Валентин Хараламбов – зам.-председател
    Петър Рендов
    Валентин Георгиев
    Евгения Паланкова




    Национален съвет на хората с увреждания към Министерски съвет
    Диана Инджова
    Райна Соколова
    Адриана Стоименова
    Стефан Ангелов
    Виолета Антонова
    Веска Събева
    Петко Кенанов
    Милка Петрова


    Съюз на народните читалища
    Николай Дойнов – зам.-председател


    Съюз на инвалидите
    Васил Долапчиев
    Пламен Захариев
    Красимир Коцев
    Диана Инджова


    Български червен кръст
    Д-р София Стоименова – генерален директор
    Василка Каменова – финансит и зам.-генерален директор
    Божидара Динева – парламентарен секретар



    Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите
    Петър Велчев

    Български институт за стандартизация
    Ивелин Буров – председател на УС

    SOS Health
    Петър Петров


    Форма за търсене
    Ключова дума