Представяне на законодателно проучване “Преминаване от аналогово към цифрово телевизионно разпространение в държавите от Европа и САЩ – практически и законодателни проблеми и решения”, осъществено от Програмата “Студенти на стаж към парламента”, в подготовката на промяната на Закона за радиото и телевизията, глава “Лицензиране”

---

На 22 ноември 2007 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при
Д н е в е н р е д:

1. Представяне на законодателно проучване “Преминаване от аналогово към цифрово телевизионно разпространение в държавите от Европа и САЩ – практически и законодателни проблеми и решения”, осъществено от Програмата “Студенти на стаж към парламента”, в подготовката на промяната на Закона за радиото и телевизията, глава “Лицензиране”.
2. Разни.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, добре дошли! Предлагам да започнем заседанието на Комисията по гражданско общество и медии. Както виждам, имаме солидно присъствие както от Съвета за електронни медии, така от Министерството на културата, от Комисията за регулиране на съобщенията, Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори. Тук е г-жа Евгения Попова от Програмата “Студенти на стаж в парламента”, тук е и г-н Андрей Лешков от звеното “Парламентарни проучвания и анализи” към Народното събрание. Споменавам техните имена, защото на това заседание ще се запознаем с резултатите от две изследвания, които студентите направиха по наша поръчка.
Ръководител на изследванията е доц. Райна Николова от Съвета за електронни медии. Ако нямате нищо против, ще предоставя думата най-напред на доц. Николова да разкаже за работата, която е свършена.
Доц. РАЙНА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, гости на днешното заседание, посветено на представянето на законодателното проучване на тема “Преминаване от аналогово към цифрово телевизионно разпространение в държавите от Европа и САЩ – практически и законодателни проблеми и решения”. Всъщност работата на екипа, който подготви това проучване, продължи сравнително дълго време – започна в края на м. май тази година. Срещнахме известни трудности с факта, че повечето държави – членки на Европейския съюз, бяха отразили своето законодателство на националните си езици и това наложи да използваме допълнително помощ впоследствие, за да можем да се запознаем в пълнота с нормативната уредба, която е посветена именно на тази тема.
Преди всичко бих искала да благодаря на Комисията по гражданско общество и медии за начина, по който беше формулирано това законодателно проучване. Аз не за първи път съм ръководител на законодателни проучвания по тази програма и сравнително често съм срещала трудности за структурирането на темата, за начина, по който ние да работим, тъй като понякога даже не се разбира какво са искали депутатите да научат от това проучване. В този случай комисията беше перфектна в заданието си и работата беше изключително улеснена както на мен, така и на студентите, които съумяха да търсят сравнително точно, бързо, на базата на направеното задание от комисията.
Беше направено проучване на законодателството, но не само на законодателството, а и на практиките, тъй като и това е предмет на законодателните изследвания. Беше направен анализ и на практиките, свързани с държавната политика в областта на преминаването от аналогово към цифрово излъчване – нещо, което на България й предстои, трябва да бъде изяснено и ми се струва, че за всички тук присъстващи би представлявало интерес каква е била държавната политика в областта именно на този процес, който ние трябва час по-скоро да предприемем.
Участващите стажанти са студенти по право и международни отношения. Те бяха подготвени предварително с това, че се запознаха с терминологията по отношение на българското законодателство, за да могат в максимална степен да доближат текстовете и смисъла на термините, които се използват в законодателната уредба на чуждите държави до тази терминология, която ние ползваме, както и в случаите, в които няма все още изградена терминология в България, да посочат с примери на съответния език термините, които се използват в различните законодателства.
Както виждате от резюмето, тези от вас, които не могат да установят какво е съдържанието, най-общо казано, и структурата на това проучване, то е обособено и се състои от шест подтеми. Първата е правната уредба; на второ място, мястото и ролята на държавния мултиплекс, тъй като това е тема, която се дискутира; на трето място, избор на оператори на мултиплекс, критериите за оценка на кандидатите за оператори на мултиплекс, изискванията към кандидатите, актът, с който се определя победителят, условията за разпространение на програмите, въпроси, свързани с концентрациите; на четвърто място, взаимодействието на органите при избора на оператор на мултиплекс; на пето място, политиката на държавата при въвеждане на цифрово телевизионно разпръскване; и на шесто място, ролята на държавата при въвеждането на цифрово телевизионно излъчване.
Сега ви предлагам да пристъпим конкретно към презентацията на самото законодателно проучване.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Николова.
Как предлагате да стане презентацията?
Доц. РАЙНА НИКОЛОВА: Ние сме определили реда и сме разпределили студентите, които ще говорят по отделните подтеми.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте.
ИВАЙЛО АСПАРУХОВ, студент по Право: Уважаеми дами и господа! Ще ви запозная с мястото и ролята на държавния мултиплекс в съседните страни.
Като начало ще започна с легалната дефиниция на понятието мултиплекс. Отправна точка на настоящото законодателно проучване беше легалната дефиниция на понятието оператор на мултиплекс. Бе установено, че единствено Великобритания го използва в своето законодателство. Друго често срещано понятие беше това на оператор на мрежа, което се използва в законодателствата на Франция, Белгия, Италия и Латвия. В останалите страни бяха приети други наименования. Пример на такива са доставчик на телекомуникационни услуги и далекосъобщителен оператор. Разбира се, в някои от законодателствата нямаше легална дефиниция на понятието за мултиплекс, но затова пък беше посочена дефиниция за процеса на цифровизация или така нареченото мултиплексиране на телевизионния сигнал.
По-нататък продължавам с правен статус на държавния или така наречен обществен мултиплекс. Тук са възможни няколко хипотези. В първата учредител на обществен мултиплекс се явява държавата или държавно дружество. Такъв е случаят във Франция, Белгия, Италия, Великобритания, Чехия, Германия и Австрия.
Втора хипотеза – учредяването на обществен мултиплекс може да е плод на съвместните усилия на държавата и частноправен субект. Така е в Швейцария и Естония. Във Финландия, Люксембург и Унгария оператор на мултиплекс се явява частноправно юридическо лице.
Има и държави, в които не е прието съществуването на обществен мултиплекс – това са Литва и Малта. Там обаче законодателството приема прилагането на стратегията “маст кери” (must carri).
Друго важно нещо, което може да се спомене, е това, че правно-организационната форма на оператора на мултиплекс обикновено е акционерно дружество, което е собственик на техническото оборудване и на инфраструктурата, необходима за цифровизацията и разпространението на телевизионен сигнал.
На следващо място, интерес буди въпросът относно управлението на обществения оператор н мултиплекс. Тук също са възможни няколко хипотези. На първо място, членове на управителния орган на оператора на мултиплекс обикновено са управителните органи на юридическото лице учредител на този мултиплекс, но също така са възможни и хипотези, когато членове на управителния орган на мултиплекса са членове на парламента, членове на правителството, а също така и членове на друг държавен орган.
По-нататък следва да се запознаем с броя разпространявани програми от държавния и обществен мултиплекс в разгледаните страни. Те са от две в Люксембург и Естония до седем в Малта, три са в Словения, четири – в Швейцария и Белгия, пет в Чехия, но най-често броят им е шест. Така например общественият оператор във Франция, Обединеното Кралство, Австрия и Гърция излъчва шест телевизионни програми на една честота.
На следващо място, резонен е въпросът за вида на телевизионните програми, разпространявани от държавния или обществения мултиплекс. Те могат да бъдат политематични или програми със специализиран профил. Тогава когато законодателството предвижда излъчването на политематични програми, забелязваме специфични критерии относно съдържанието на програмата, целящи нейното разрообразие с оглед покриването на колкото се може по-голям кръг обществени интереси. В големите и развити страни обаче като Франция, Гърция, Великобритания и Италия общественият оператор на мултиплекс излъчва и програми със специализиран профил. На първо място заслужава да се споменат Франция, Гърция и Великобритания, в които излъчва парламентарен канал, изцяло посветен на дейността на парламента. Други примери за специализирани канали са каналите за хора с увреждания в Гърция, новинарските канали във Великобритания и Италия и накрая не е забравена и младежката аудитория с образователен канал в Гърция.
С това се изчерпва въпросът за ролята и мястото на държавния мултиплекс.
Благодаря ви.
МАРИЯ ПЕТРОВА, студентка ІV курс по международни отношения в Софийския университет: Уважаеми дами и господа народни представители, скъпи гости! На мен се падна честта да ви представя следващата точка от нашето проучване, а именно процедурата по избор на оператор на мултиплекс.
В проучените от мен държави бяха открити основно три модела за откриване на процедурата. Първият вариант е по инициатива на кандидатите – във Франция, Германия и Италия. Следващият вариант е по инициатива на регулаторния орган. Голяма част от държавите са възприели този подход – Великобритания, Гърция, Латвия, Литва, Малта, САЩ, Словения и Чехия.
Следващата група държави възприемат инициативата да принадлежи на съответния регулаторен орган в държавата – САЩ, Великобритания, Латвия, Литва, Малта, Гърция, Словения и Чехия.
Времевият отрязък, в който се простира процедурата по избор на оператор на мултиплекс, варира от един до четири месеца. Съществуват обаче и държави, в чиито законодателства не е регулиран въпросът за продължителността на процедурата. Във Великобритания органът е длъжен в най-кратък срок да публикува името на лицето, на което се издава лицензията, и съответно да му я връчи. В САЩ Федералната комисия по комуникациите посредством своя акт определя срока на тази процедура. Същото е положението и в Швеция.
Следващата точка, с която ще ви запозная, са критериите за оценка на кандидатите за оператори на мултиплекс. С риск да ви отегча, ще ви изброя всички, защото са важни.
На първо място, важен е опитът в радио- и телевизионното разпространение, наличието на необходими технически средства, приносът към предварителното изключване на аналоговото излъчване. Може би тук има нужда от уточнение. В повечето държави подходът е следният. Преминава се към изключване на аналоговото излъчване, като то се предхожда от предоставяне на възможност на операторите да започнат с опити за цифрово излъчване. Именно това се има предвид с този критерий в този период на прехода.
На второ място е степента на покритие, което предлагат кандидатите, и естествено времевите граници на този период също са от значение. Обвързването с други цифрови телевизионни платформи. Особено значение трябва да се отдели на услугите, които те ще предлагат, и особено тези, които ще улеснят достъпа на хората с увреждания.
Следващата група изисквания. Особено внимание се отделя на цените в стъпките и субсидиите за конвертиращите устройства, защото безспорно финансовата страна на въпроса за прехода към цифрово разпространение е важен. Освен това се оценяват възможностите на кандидата да въведе предложената услуга и да я поддържа през целия период на лицензията, като по този начин се избягва опасността той да прекрати своята дейност преди да е изтекъл срокът на лицензията.
Услугите, които се предлагат от операторите, трябва да са насочени към различните вкусове, към задоволяване на всички интереси в обществото. Отчита се пазарният дял на кандидатите и прозрачността на отношенията им с бизнес партньорите. Важна е ползата, която може да до донесе съответният проект. Отчита се и минималният изискуем капитал - в Португалия 1 млн. евро и съответно 5 милиона в зависимост от това дали ще се излъчват специализирани или общи програми.
Преминаваме към следващото изброяване. Тук обаче вече става въпрос за програмните критерии, на които трябва да отговарят радио- и телевизионните оператори, чиито програми ще бъдат излъчвани от съответните мултиплекси. Всички оператори трябва да имат готовност да произвеждат повече културни, образователни и информационни предавания, които да насърчават гражданското съзнание и патриотизма. Трябва да се гарантира безпристрастността на информацията, както и уважаването на човешкото достойнство и правото на личен живот.
Тук има нещо, което може би трябва да се отчете и когато се избират радио- и телевизионните оператори в България – защита на непълнолетните от възможните негативни въздействия, които могат да окажат съответните програмни продукти, които се излъчват.
Следващата група програмни критерии са количествени. Отнасят се до обема на предаванията за хора с увреждания в телевизионната продукция, която се излъчва на национален език, както и на предаванията собствено производство. Отчита се също обемът нова продукция, който е предложил радио- и телевизионният оператор, количеството европейска продукция. Много важна е също готовността на операторите да разпространяват програми в дадени зони, в които не са били разпространявани от други оператори до този момент.
Трябва да се отчете и значимостта на проекта за развитието на излъчването на програми.
Преценяват се ефективността на предложението, финансовите възможности, източниците на финансиране на кандидата, опитът на кандидата в подобни предишни проекти, сроковете за изпълнение на проекта и съответно тарифите.
За да може да се ориентирате в тежестта на всеки един от критериите, можете да видите таблицата в Малта, която съпътства процедурата по избора на тези оператори. Виждате, най-голяма тежест имат техническите решения, бизнес и финансовият план, ползата за потребителя, компетентността на съответния оператор и другите критерии.
Благодаря ви за вниманието.
АЛБЕНА ПЕТКОВА: Добър ден на уважаемите народни представители и на гостите! Аз ще ви поговоря за изискванията към кандидатите за положителните и отрицателните предпоставки в процеса на кандидатстване.
Първата предпоставка е това да е дееспособно физическо или юридическо лице. Кандидатите трябва да бъдат граждани на съответната държава, да бъдат граждани на една от държавите – членки на Европейския съюз, или на една от държавите от Европейското икономическо пространство.
Малко по-дълъг е списъкът на отрицателните предпоставки, които може би са по-важни в процеса на изработване на един закон. За отрицателна предпоставка се счита това да бъде едно чуждестранно корпоративно дружество, физическо лице или лице без гражданство. Изключително важно е това да не е лице измежду тези, чиито телевизионни програми следва да бъдат излъчвани. Да не е орган на централната или местната власт, да не е организация с политическа насоченост и да не е рекламна агенция, лице или организация, свързана по някакъв начин с рекламна агенция. Да няма данни за обявена финансова несъстоятелност на кандидата, да няма сведения за неплатени задължения, лицензията на кандидата да не е била отнемана за последните пет години и да няма данни за задействана процедура по наказателно производство.
Продължавам с акта, с който се определя един оператор на мултиплекс. Независимо как ще бъде наречен този акт – дали това е една лицензия за национално цифрово разпространение, дали това е лицензия за регионално цифров разпространение, концесия за радиокомуникация, тези актове имат определен срок, който варира от 2 до 15 години максимално – две години за Естония и 15 години за Ирландия. Разбира се, изключение от правилото има и това е Литва, където лицензия е неограничена и според гражданския кодекс всяка година се подновява.
Актът, решението, лицензията е личен и непрехвърляем. В повечето проучени държави важи правилото, че лицензентът няма право да прехвърля лицензията или правата, дадени му с нея, на други лица. В случай че лицензиантът преобразува своята правна форма, това става с позволение на лицензиращия орган, като на правоприемника се издава нова лицензия, която е със същите условия, със същото съдържание. Тук отново имаме изключения от правилото за непрехвърляемост и това са Италия и Швейцария. В Италия лицензията може да бъде преотстъпена на трета страна само след предварителното съгласие на Министерството на съобщенията и изслушване на становището на органа за гаранции в областта на комуникациите. В Швейцария правилото гласи, че актът е личен, но може да бъде прехвърлен в хипотезата на икономическо прехвърляне, тоест когато някое дружество придобие контрол върху дружеството титуляр на концесията, което е съгласно дружественото право на Швейцария.
За концепцията “маст кери” (must carri) или това е задължението на операторите да разпространяват програмите на обществената телевизия с цел гарантиране на достъп до аудиторията. В различните държави различно се регулира това дали ще се използва тази “маст кери” (must carri) стратегия, но за Белгия, Австрия и Литва бяха открити конкретните нормативни разпоредби, които казват: в Белгия всеки оператор на мрежа е длъжен да излъчва програмите на обществената телевизия, като това задължение се отнася и до дистрибуторите на услуги, въпреки че има и обществен оператор на мрежа. За Австрия “маст кери” (must carri) разпоредбите се прилагат на притежателя на лиценза, който задължително трябва да включи три програми с национално значение, а в Литва операторите, които получават и разпространяват лентови цифрови телевизионни програми и услуги, трябва да разпространяват всички некодирани наземни телевизионни програми на литовските национални оператори.
И последния слайд от моето изложение, това са концентрациите. Във всички проучени държави има конкретни нормативни разпоредби за избягване на тези концентрации, но отново имаме изключения, това са Люксембург и Естония, където имаме монополисти. В Люксембург RTL груп е монополист на пазара и стои в основата на повечето телевизионни и радиопрограми, без значение от начина на излъчването им, а в Естония Levira е едно дружество с ограничена отговорност, в което собственици са естонската държава, тя притежава 51% от дружеството, а Френското телекомуникационно радиоразпространително дружество притежава 49% от това дружеството. Levira е единствен телевизионен доставчик на услуги, който е ангажиран със строителство, експлоатация и развитие на телекомуникационните мрежи. Като интересен факт мога да отбележа, че към настоящия момент 60% от територията на Естония е вече покрита с лай макс про банк мрежата, която отново е поддържана от дружество Levira.
Благодаря ви.
АСЯ АГОВА, студентка по международни отношения и право в Софийския университет: Добър ден на уважаемите народни представители и гости! Аз ще ви запозная с немаловажния въпрос какъв по вид е органът, който предоставя лицензията за радио- и телевизионна дейност в държавите, които разгледахме в нашето проучване.
На първо място, искам да отбележа, че всяка държава има своя специфика и просто времето няма да ни стигне, за да ви посоча във всяка държава кой конкретен орган предоставя тази лицензия. Всеки от вас може да се запознае с този въпрос в нашето резюме. Но въпреки това ние сме ги обособили в четири основни групи в зависимост от това кой точно орган предоставя лицензията. Четири са групите, които сме разгледали: държавите, в които лицензията се предоставя от медийния регулатор, такива в които лицензия се дава от телекомуникационния регулатор, съответно от правителството или от дадено министерство в неговия състав или пък от конвергентен орган.
Първата група държави са тези, в които лицензията я предоставя медийният регулатор. В тази група сме включили девет държави, можете да се ориентирате и по съответния цвят на картата, това са Франция, Белгия, Германия, Унгария, Чехия, Латвия, Литва, Дания и нашият неевропейски пример в проучването Съединените американски щати.
Втората група държави са тези, в които лицензията се предоставя от телекомуникационния регулатор в страната. Три държави влизат в тази група – Малта, Словения и Швейцария, която не е членка на Европейския съюз.
Третата група държави са тези, в които лицензия дава правителството или някое от министерствата в неговия състав. Обикновено това е министерството, отговорно за телекомуникационния сектор или пък министерството на транспорта, което има по-широки функции. В тази група влизат четири държави: Италия, Люксембург, Естония и Швеция.
Четвъртата група са тези държави, при коти лицензия дава конвергетен орган или пък процесът по лицензиране включва няколко органа.
И тъй като нямаме специфична пета група, тук посочваме всички държави, в коти случаят е по-специфичен
На първо място, конвергентен орган е органът, който предоставя лицензията в Обединеното Кралство. Там този орган се нарича Офком и той съчетава функциите по регулиране на всички видове комуникации както радио- и телевизионното излъчване, така и издаването на всички видове лицензии и разрешителни, свързани с тези дейности. По нашите специфични…….. на първо място Финландия такава лицензия може да издаде както правителството, така и финландският орган по регулиране на съобщенията. Разликата идва от това за какъв период се изисква лицензията. Ако е за кратък, тоест за три месеца, лицензия се дава от финландския орган по регулиране на съобщенията. Във всички останали случаи отговорно е правителството.
Друг специфичен случай е Португалия, тъй като там функционират два медиини регулатора – Анаком, който изпълнява по-скоро оперативни функции, и висшият медиен регулатор в Португалия, който взема финално решение за издаването на лицензия. Австрия пък е най-специфичният случай, който разгледахме, тъй като там при издаването на лицензия си взаимодействат няколко институции: Министерството на транспорта, иновациите и технологиите, група експерти към дигитална платформа – Австрия, телекомуникационна контролна комисия и телекомуникационният регулатор. Съответно остава да се реши в България кой ще бъде отговорен за тази дейност.
Благодаря ви.
ГИНКА ДИМИТРОВА, студентка по право, международни отношения и бакалавър по гръцка филология: Уважаеми дами и господа народни представители, радвам се, че съм част от презентацията ни. Аз ще ви представя съвсем накратко времевата рамка на периода, наречен симулкаст. Преминаването към цифрово излъчване предстои да приключи до началото на 2012 г. за повечето страни. Такива са Франция, Унгария, Чехия, Словения, Литва, Великобритания, Белгия, Испания, Гърция, Естония.
Периодът симулкаст има различна времева рамка в посочените страни. До 2005 г. – Италия, 2006 г. е крайният срок за Люксембург, Финландия и Швейцария трябва да се включат до 2007 г., за САЩ е предвидена 2009 г. и 2010 остава за Малта.
Освен чрез фиксирания предвиден срок за периода симулкаст преходът настъпва и по още два начина и по още два начина. Първият е издаване на самостоятелен акт, примерът е Белгия, а вторият пример, който ни дава Австрия, е достигане на определен процент на покритие на цифрово излъчване.
След наблюдаване на поетапно освобождаване на аналоговите честоти се стига до период на пълно прекратяване на аналоговото излъчване. Разбира се, трябва да спомена принципа, по който се зачестява преходът – става по географски зони с териториален обхват от центъра към периферията, тоест от по-гъсто налените райони към периферните части. Има и изключения. В Люксембург и Малта като страни с по-малка територия преходът към цифровизация следва да бъде извършен едновременно за цялата територия на страната.
След като обявяваме закриване на аналоговото излъчване, следва да бъдат закрити и самите оператори, които не разполагат с разрешение за цифрово излъчване.
Благодаря ви.
ПАВЕЛ ХАДЖИЙСКИ: Уважаеми народни представители, днес ще ви запозная с може би една от най-провокативните точки от нашето проучване, а именно с въпроса за намесата на държавата в процеса на преминаване от аналогово към цифрово излъчване. Съществуват две форми за държавна намеса, а именно пряко парично подпомагане, както и осъществяване на информационни кампании сред населението, като в различните държави, обект на нашето проучване, едната или другата форма преобладават.
България безспорно трябва да имплементира и двете форми, но оттук насетне изниква въпросът по какъв начин да стане това. По отношение на финансовия въпрос е необходимо да се направят значителни стъпки, тъй като за никого не е тайна ниският социален статус на една голяма част от българското население. Може би най-ефективна ще бъде пряка финансова субсидия за семейства, отговарящи на съответни изисквания. Друг е въпросът доколко държавният бюджет може да си го позволи. Но за да не следваме сляпо примера на европейските държави и Съединените щати, можем да предложим мерки, които да се превърнат в алтернатива на безвъзмездната финансова помощ от страна на държавата. Една такава мярка например е извършването на обществено-полезен труд, който да бъде заменен за конвертиращи устройства. По този начин може да бъде решен един от най-сериозните проблеми на всеки голям град, а именно проблемът с чистотата. Така могат да бъдат осигурени хора за извършването на една постоянна работа, чиято ефективност ще бъде доста висока.
Може би още по-належащ е въпросът за информационното обезпечаване на процеса. В страните от Европа и САЩ са приложени методи като осъществяване на безплатни информационни кампании, подготвяне на кадри, които да запознават населението, раздаването на брошури, съдържащи информация, и т.н. Немалък е и броят на държавите, които поддържат интернет страници, на които съответно населението да получава необходимата информация. Това наистина е една основа, над която можем само да надграждаме, но най-необходимо в случая е да представяме такива форми, които да са съобразени с психологията на българина. Тоест трябва да ги предложим по интересен начин. Може би най-силният информационен ефект сред медиите има телевизията и по-конкретно рекламата. Така с определена доза интерактивност и оригиналност в хода на кампанията те лесно могат да достигнат до хората.
Това е нашето проучване. Оттук нататък всичко зависи от нас, щом е осъществено в държавите от Европейския съюз и САЩ, предполагам, че може да бъде осъществено и в България.
Благодаря ви за вниманието. Ако имате някакви въпроси, отправяйте ги към мен и към колегите ми.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли желаещи да коментират работата, свършена от студентите? Заповядайте.
ВАСИЛ ПЕТРОВ, радиокомпания “Си Джей”: Благодаря за прекрасното представяне, което направиха тези млади хора, защото ние успяхме да научим някои неща, които не знаем, въпреки че сме оператори.
Аз бих искал да попитам дали в процеса на проучването сте се докоснали до примери за взаимоотношенията между оператор на мултиплекс и радио- и телевизионен оператор? Въобще има ли някаква регулация на взаимоотношенията между радио- и телевизионните оператори и операторите на мултиплекс или това е чисто пазарен принцип?
Доц. РАЙНА НИКОЛОВА: Целта на законодателното проучване бе да установи практическите и законодателните решения на преминаването от аналогово към цифрово телевизионно разпространение по току-що представената ви структура. В някои от държавите е намерена информация по някои въпроси, които интересуват примерно операторите в по-голяма степен, но основната цел на проучването е да даде възможност на народните представители да добият представа за механизмите, процедурите с оглед предстояща законодателна дейност. Така че не бих могла да кажа в кои конкретно държави са срещнати такива примери. Практическите аспекти на проучването се отнасяха най-вече до държавната политика в областта на преминаването към цифрово разпространение, как е решен въпросът за излъчването на така наречения държавен мултиплекс и неговото наличие или не. Това бяха спорни въпроси в началото на едни дискусии тази година, заради което обърнахме по-сериозно внимание и се спряхме на тези практически аспекти. Иначе всяка една държава има специфични особености, всяко едно проучване е с различна продължителност. Изготвени са таблици, така както се правят всички проучвания от студентите към програмата. Ако има някакви допълнителни конкретни въпроси, бихте могли да ги откриете в самото проучване. Но не бихме могли да дадем отговор за взаимоотношенията, тъй като практиките са различни, все пак 25 държави сме изследвали и този въпрос не е засегнат в резюмето.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Други въпроси? Заповядайте.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА, bTV: Уважаеми народни представители, колеги и колеги от Университета! Поздравявам ви за това изследване, най-вече за това че Народното събрание е възложило на млади хора да направят едно такова проучване. Не мога да се произнеса по него, тъй като ние видяхме много малка презентация, а виждам, че проучването е доста обемно. Затова въпросът ми е по-скоро на какво се базира това проучване, на кои закони, на колко държави и как са подбрани тези държави? Каква друга практика е проследявана? Също така от коя година са законодателствата, които са използвани? Защото на места видях неща, които като че ли говорят за малко по-старо законодателство и практика, която е използване. Но пак казвам, в хода на една такава мултимедийна презентация едва ли е възможно да се проследи достоверността на въпросното проучване. Затова питам на какво се базира то и какви са плановете на комисия да го използва, тъй като тогава за нас, операторите, възниква въпросът да му направим един много сериозен анализ. Тъй като действително в проучването имаше известни неточности, бих казала дори разминавания в това кои критерии използваме, как ги използваме, критерии за програмна лицензия ли са в един момент или са критерии за лицензиране на мултиплекс. Имаше известно объркване, което може би е продиктувано презентация преди да сме се запознали с цялото изследване.
Благодаря.
Доц. РАЙНА НИКОЛОВА: Обект на това проучване са 25 държави. Постарали сме да проучим се държавите - членки на Европейския съюз, както Съединените американски щати, Швейцария е попаднала също в това проучване. За всяка една държава в таблицата на проучването се съдържат законовите и подзаконовите актове и уредбата на цифровото телевизионно разпространение, а също така и източниците, където са намерени тези актове. Те са проследени в годините, в които са били обнародвани.
Това смесване, за което спомена г-жа Захариева, произтича от обстоятелството, че има критерии, които се отнасят до мултиплекса. Но тъй като предстои приемането на промени в Закона за радиото и телевизията относно програмната част на лицензирането, в този аспект програмните критерии са взети или от действащи закони към настоящия момент, които се отнасят до цифровото разпространение, или до препратки към закон, който по принцип регулира радио- и телевизионната дейност. По тази причина, тъй като ние нямаме кой знае колко време, в презентацията попаднаха критерии, които се отнасят до избора на мултиплекс, но особено държах и това беше по-сложната част за стажантите и студентите, да проучат какви биха били програмните критерии, за да бъде от полза на Комисията по гражданско общество и медии, когато конкретно променя Закона за радиото и телевизията, тъй като Законът за електронни съобщения е приел определен модел, по който ще става изборът на оператор на мултиплекс. Междувременно Законът за електронни съобщения беше приет, така че ние сме задавали схемата в един по-ранен период, поради което залегна темата за избор на оператор на мултиплекс и критерии, но факт е, че ние трябва да избираме модел, по който да става изборът и предоставянето на програмната лицензия, по моя изрична молба студентите издирваха и критерии, които да се отнасят до Закона за радиото и телевизията.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте.
ИВАЙЛО АСПАРУХОВ: Може ли няколко думи по въпроса?
На първо място, за броя на държавите вече се уточнихме.
За това дали законодателството е достатъчно съвременно. Специално във Франция работихме със закона от 1986 г., когато, разбира се, никой не е предвиждал учредяването на обществен мултиплекс, но материята за обществен мултиплекс е въведена през 2003 г., сравнително съвременно законодателство. През 2003 г. френският законодателен орган е съумял своевременно да внесе тези нововъведения в законите на страната.
По отношение на това защо се спряхме на програмните критерии, на телевизионните програми, отново ще дам пример с Франция, където, както вече споменах, общественият мултиплекс излъчва шест телевизионни програми на една честота, и особеното там е, че общественият мултиплекс се учредява от шестте телевизионни програми, които ще бъдат излъчвания от новия обществен мултиплекс. И шестте телевизионни програми са собственост на държавни дружества. Ето тук са важни програмните критерии на тези телевизионни програми, защото именно те ще бъдат излъчвани след това от оператора на мултиплекс.
Мисля, че това са примерите, които по някакъв начин отговарят на въпроса.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Господин Владков има думата.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Благодаря, господин председател.
Този материал е много сериозен, защото той урежда въпроса за така наречения оператор на мултиплекс, който в Закона за електронни съобщения минава много отгоре-отгоре. Там се избягва това понятие, може би нарочно. Това беше по договорка между Държавната агенция по информационни технологии и съобщения и Комисията за регулиране на съобщенията, защото иначе споровете щяха да бъдат много. Но тук е мястото и този материал е много добър в това отношение, защото се занимава именно с оператора на мултиплекс. Но тъй като аз притежавам само екстракта на материала, може би нещо не съм доразбрал, затова имам някои въпроси.
Основният ми въпрос е по отношение на т. 2.1 – място и роля на държавния мултиплекс. Тази точка третира дефиниция на понятието мултиплекс и казва, че има и други понятия – оператор на мрежа и др. Според мен това не е понятие, а е терминология. Защото дейността на оператора на мултиплекс е много специфична, тя нито е програмна, нито пък е телекомуникационна. Това е нова професия, която ще трябва да се развива. Тя обслужва едновременно и програмния пакет, а едновременно и услугите край него, обслужва също така и други, нетелевизионни дейности – радиопрограми, интернет и т.н
При това положение е много интересно дали в проучването е показано каква връзка има мрежовият оператор с оператора на мултиплекс? Могат ли те да бъдат едно и също юридическо лице от гледна точка на концентрация, липса на възможност за учредяване на отделен оператор и т.н.
Освен това прави впечатление по отношение на броя на програмите в т. 2.3. и са дадени от две до седем програми. Поначало оптимизираният случай е пет програми от гледна точка на качеството на излъчване на самите програми. Дори четири. А там, където е седем, не знам какви са тези програми, обаче качеството на седем програми в момента е твърде съмнително. Може би в следващия стандарт програмите могат да нараснат и до осем.
Това са моите въпроси.
Доц. РАЙНА НИКОЛОВА: Струва ми се, че не трябва да възприемаме това законодателно проучване като нещо, което трябва да се превръща в спор между самите нас как виждаме цифровото разпространение и прехода към цифров разпространение. Може би отсъствието на значителна част от депутатите не може да подскаже този алгоритъм, че целта на законодателното проучване е да даде възможност народните представители да си създадат представа и идея какво представлява този процес – преходът на законодателно ниво. В законодателното проучване са посочени подробно източниците на информация и който се интересува от съдържанието на тези текстове, съвсем спокойно може да направи анализ, да разгледа въпроса, който го интересува. Целта е да се създаде за всяка една държава резюме, което по някакъв начин да дава снимка на основните въпроси, които бихме могли ние да възприемем в нашето законодателство и които са задължителни за един нормативен акт.
Разбира се, че са посочени примери за програми между две и седем. Това се дължи на факта, че в някои от актовете, които са проследени – тук искам да кажа, че в повечето случаи студентите са проучвали стратегии за въвеждане на цифровото разпространение не изрично в нормативни актове – е имало такъв брой програми, които са посочени и студентите не носят отговорност, че има посочени такива данни. Възможно е да се дължи и на техническа грешка, но при изготвянето на резюмето технологията на работата е тази, че всеки един от студентите представя своята държава по съответната тема и някой от стажантите е подал именно такава цифра.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Благодаря, но аз искам да знам дали в проучването има връзка в различните държави между мултиплекс оператора и оператора на мрежа, дали са едно и също лице или не. Този въпрос е много важен за поправката на закона, която се очаква.
Доц. РАЙНА НИКОЛОВА: Този въпрос може да бъде изследван в раздела “Концентрация и отрицателни предпоставки” във всяка една от държавите по време на самата лицензионна процедура. Той не е изведен изрично в резюмето, тъй като резюмето е нещо, което трябва твърде кратко да ангажира вниманието на присъстващите. Всеки от вас, който проявява интерес към законодателното проучване, може да се обърне към г-жа Попова. Тя може да обясни технологията на работа, защото програмата работи доста добре и не прави първо законодателно проучване.
Така че, който проявява интерес към различни въпроси, свързани с тази тема, би могъл да получи и отговор.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Манчев, заповядайте.
НИКОЛА МАНЧЕВ, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители и колеги! Аз искам да кажа, че този материал е доста полезен, поне за нашата агенция, в смисъл такъв, че са направени подробни проучвания на законодателството в тези 25 страни. Имах възможност да го прегледам набързо тук, но би трябвало да се прегледа много по-задълбочено и да се направят изводи.
Присъединяват се донякъде към това, което каза Жанет Захариева, че някои от понятията са малко объркани. През 2002 г. вече е влязла в сила новата регулаторна рамка и тогава вече се използват едни и същи понятия в регулаторните органи в регулацията на електронните съобщения в страните – членки на Европейския съюз. Там се говори преди всичко за предприятия, не се говори за телевизионни оператори, за оператори на мрежи или на мултиплекси и т.н. за предоставяне на съответните електронносъобщителни услуги.
Аз имам доста въпроси, но може би човек трябва да се запознае основно с материали, за да може да каже дали има отговори на тези въпроси или не, но ме интересува има ли в някоя от тези страни, когато са правили това проучване, обвързаност между регулатора за електронносъобщителни услуги, какъвто регулатор при нас е Комисията за регулиране на съобщенията, и медиен регулатор, какъвто е Съветът за електронни медии? Това е единият ми въпрос.
Другият ми въпрос. Говореше се, че симулкаст продължава до 2012 г., но в 2012 г. се изключва аналоговата телевизия, а симулкастът е едновременното излъчване в едно населено място или в един район на цифров и аналогов сигнал. И този симулкаст не би трябвало да продължава поне по наши разбирания повече от една година, може би половин година – тук не се разбра от презентацията. Може би ще е полезно, ако този материал продължи със сравнителен анализ с нашето законодателство, най-малкото със Закона за електронни съобщения, дали има нещо, което може да е полезно за изменение или допълнение към него.
Благодаря.
Доц. РАЙНА НИКОЛОВА: Все пак държа да отбележа, че се намираме в Комисията по гражданско общество и медии, заради което се налага да говорим за телевизионни оператори в програмната част. От тази гледна точка проучването е разглеждало въпроса именно за да може да даде яснота относно програмните аспекти на този процес, не толкова на телекомуникационните. Телекомуникационният оператор вече си каза думата и Народното събрание прие Закона за електронни съобщения.
Къде и в кои държави има такава обвързаност? За всяка една конкретна държава колежката Ася изтъкна няколкото групи регулатори как са направили тази процедура, как действа тази процедура. Във всяка една държава процедурата е отделен модел и това е описано в законодателното проучване в съответния раздел – кой с кого си помага, с кого комуникира при предоставянето на лицензии или концесии. Но аз пак обръщам внимание, че тук не говорим за телекомуникационната част, а говорим за медийното съдържание.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Понеже не получих отговор на единия си въпрос, ще си позволя отново да го задам, този път към Вас, господин председател, за какво смята да използва комисията това проучване?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожо Попова, ще отговорите ли?
ЕВГЕНИЯ ПОПОВА: Аз бих могла да ви дам следния отговор на този въпрос. Тази програма е създадена преди седем-осем години с цел да обслужва преди всичко народните представители и парламентарните комисии. Ние изследваме преди всичко законодателния опит на другите страни, за да можем да почерпим от техния опит и когато се приемат българските закони, те да бъдат максимално съобразени с грешките и положителните страни на съществуващите такива решения, от една страна, а от друга страна – да не бъдат сляпо копирани, а съобразени с конкретните условия в България.
Надявам се, че това проучване ще бъде от полза не само на Комисията по гражданско общество и медии в Народното събрание. Ще се радваме, ако и други институции проявят интерес към него и с удоволствие бихме го предоставили.
Убедена съм, че това не е самоцелно проучване и дава отговор на много от въпросите, на които вие вероятно не можахте да получите по време на тази презентация, а и това не е възможно. С удоволствие ще предоставим копие от това проучване и в електронна форма, разполагаме също и със самите източници, които са ползвани също в електронна форма и който желае, би могъл да се запознае с детайлите, към които проявява интерес.
Използвам случая, че имам думата, за да благодаря на комисията, че ни поканиха да докладваме проучването. Една от целите на тази програма е не само да осигурява информационно законодателния процес в Народното събрание, има и обучителна част. Надявам се, че и вие сте останали със същото впечатление, студентите-участници са станали малко или много експерти в тази област, защото доста задълбочено и старателно изследваха темата. От дългогодишния опит, който имам досега, темата се оказа нелека, тъй като е много специфична по своето съдържание. Една част от участниците следват международни отношения, една част – право и значително ги затрудниха техническите аспекти в това проучване.
Благодаря ви за вниманието. Ще се радвам, ако с това проучване сме допринесли с опита на другите европейски страни и на САЩ, за да облекчим работата на нашия законодател, тъй като всички сме убедени, че тези нововъдения на техниката и тяхното внедряване предстои и в България. Но, разбира се, то е съпроводено с икономически, организационни, финансови и други проблеми, за които, както виждате, имаше даже и предложение от страна на бъдещите законодатели.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Може ли един въпрос към госпожа Попова, към координатора? Трябва ли това проучване да има анализ и някакви изводи от гледна точка на националното използване на материала?
ЕВГЕНИЯ ПОПОВА: Много Ви благодаря, господин Владков, за този въпрос, не го казвам като журналистическо клише, а просто защото пропуснах да отбележа един важен момент от нашата изследователска работа. Програмата, която е създадена, особено внимание обръща на обективността на тези изследвания. Тоест ние трябва да дадем по възможност пълна картина на състоянието по темата, която е зададена, а оттук нататък анализът и отговорността за това принадлежи на политиците и на експертите.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Явно отиваме вече към края, нека и аз да кажа няколко изречения.
Първо, да отговоря на г-жа Захариева. Естествено че, поръчвайки това изследване, комисията има предвид да използва резултатите от него при промените, които ще настъпят в медийния закон и в Стратегията за радио- и телевизионна дейност чрез наземно радиоразпръскване. Правим проучване на европейския опит по различни канали в контактите, които имаме, пътуванията, които осъществяваме, приемането на чуждестранни делегации. Последният случай беше преди два дни, когато приехме една делегация от ландтага на Северен Рейн-Вестфалия. В Германия се оказа нещо много интересно – повечето мултиплекси са държавни, има и частни. Почти всички частни са с финансово участие на федералните провинции, обаче се е стигнало дотам, че Германия е загубила дело в Европейския съд заради това участие на държавата в частните мултиплекси. Съдът е решил, че това е скрита форма на субсидиране, която изкривява конкуренцията. След това решение на съда и след оттегляне на федералните провинции от участие във финансирането някои частни организации са преустановили дейността на мултиплексите, с които са работили, и там са останали да действат обществените мултиплекси.
Така че целият този опит, който натрупваме, ще бъде много полезен. Виждате, че по обективни причини промените в медийния закон закъсняват, най-вече поради това че Националният цифров честотен план стои в Министерския съвет от януари т.г. От една страна е обяснимо, тъй като са нужни много пари и за освобождаване на честотите, които заемат военните, и изобщо за цифровизацията. За пръв път сега в държавния бюджет за следващата година са предвидени пари за цифровизация, към 70 милиона за Министерството на отбраната, този път целево, а не както се случваше няколко пъти – отпускат им се за освобождаване на честотите, те ги харчат за нещо друго. Сега се отпускат целево.
Този процес ще стартира и смятам, че цялата тази работа, която студентите извършиха, ще бъде много полезна на народните представители при промяната на медийния закон.
Затова искам и аз да поздравя много сърдечно студентите и научния ръководител на екипа, който свърши тази много полезна работа.
Госпожо Попова, получават ли тези хора по някой лев от парламента освен почет и слава или не?
ЕВГЕНИЯ ПОПОВА: Засега получават само почит и слава. Надявам се с активното съдействие на народните представители да получават поне символична материална награда за този огромен труд, който полагат. Защото той предполага доста солидни чуждоезикови познания, а също така и професионални. Те са вече на прага на дипломирането си и много ще се радвам да получа подкрепа от вас. Аз съм направила необходимите стъпки, но все още нямам отговор.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли възможности, предвидени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, подобен тип стимулиране?
ЕВГЕНИЯ ПОПОВА: Аз не зная, но първият опит за пробив, който правя сега, е по случай Нова година да бъде отпусната една скромна сума за едно тържество, на което да поканим и народните представители и в крайна сметка да се срещнем с тези, за които работим така безкористно цяла година, и същевременно да се повеселим. Това ще бъде първият пробив. А иначе в проектобюджет аз съм заявила още в началото на годината, но не знам дали това е мълчаливо съгласие или мълчалив отказ.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тъй като не сме сигурни, че този мълчалив отказ няма да стане реален, аз съм готов да направя съвсем лека компенсация на това, което би трябвало парламентът да стори за тези хора, но нека да имам време една седмица или десет дни, за да прочета материала, за да можем като се срещнем, да говорим по проблемите, които са застъпени в него. Вярвам, че ще договорим това с г-жа Райна Николова в близките десетина дни.
Закривам заседанието. Благодаря ви за участието и за работата, която сте свършили!

(Закрито в 15,44 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов