Изслушване на генералния директор на Българската телеграфна агенция за работата на Агенцията през последните три години

---

На 29 ноември 2007 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при
Д н е в е н р е д:

1. Изслушване на генералния директор на Българската телеграфна агенция за работата на Агенцията през последните три години.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.
* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, предлагам да започнем. Днешното заседание няма да изисква гласуване, така че да не се притесняваме, че сме в намален състав.
Предлагам една точка в дневния ред – изслушване на генералния директор на Българската телеграфна агенция за работата на Агенцията през последните три години. Това не е отчет в истинския смисъл на думата, тъй като Агенцията е самостоятелна, независима медия и ние не правим опит да се намесваме в нейната работа. Но доколкото тя действа по един статут, приет от Народното събрание преди повече от десет години, и доколкото ние гласуваме бюджетната субсидия на Агенцията за всяка бюджетна година, в този контекст имаме основание да видим какво става в Агенцията, как се изразходват бюджетните средства, какви успехи тя постига, какви проблеми има, какво би искала от нас като комисия занапред. Така че смятам тази процедура за напълно нормална.
Вчера на всеки народен представител беше раздаден отчетът на Агенцията с някои придружаващи материали, но г-н Максим Минчев ще направи едно експозе по отчета. Заповядайте, господин Минчев.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Нека преди това да представя моите колеги, които са с мен. Ще започна от дамата, главния секретар на БТА, госпожа Евелина Андреева; финансовия директор на БТА господин Данчо Антонов; заместник-генералния директор “Печатни издания” господин Юри Лазаров; и заместник-генералния директор “Информационна политика” господин Борислав Чалъков.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи колеги! По силата на чл. 2 от Статута на БТА, приет от Тридесет и шестото Народно събрание с решение от 29 юни 1994 г., генералният директор периодично представя отчет за дейността на Българската телеграфна агенция пред Народното събрание. До този момент ръководството ежегодно информира комисията за дейността по приемането на бюджета на държавните медии. само преди две седмици имахме среща тук.
Тъй като Статутът не предвижда друга форма за наблюдение от страна на Народното събрание, считаме, че тези отчети са форма на прозрачност в работата на БТА и възможност за една публична оценка и анализ на състоянието и развитието на цялостната национална информационна институция. Настоящият писмен отчет се прави в навечерието на 110-годишнината на Българската телеграфна агенция, тази дата ще бъде отбелязана през февруари следващата година, и обхваща периода от три години – от май 2004 до ноември 2007 година.
Днес Българската телеграфна агенция е агенция с висока степен на обществен авторитет и доверие, безспорен лидер на информационния пазар у нас и търсен партньор в чужбина. Ежегодно увеличаваме нашия пазарен дял в медийния сектор, като водим модерна и маркетингова политика. Агенцията създаде нови канали за реклама и така значително увеличи своите приходи.
През последните три години БТА се държи не само като хроникьор на събитията в България, но често ги балотира и участва в тях. Това е една от обществените функции на Агенцията, която я утвърди като надпартийна, национално отговорна и инициативна институция.
Отчетният период се характеризира със стабилност и възможност за добри перспективи през следващите години. Като предоставя този отчет на уважаемите госпожи и господа народни представители, ръководството на Агенцията остава отворено за всякакви мнения, отговори на допълнителни въпроси, справки, съвети и всичко друго, свързано с настоящото и бъдещото развитие на Агенцията.
През отчетния период Българската телеграфна агенция съсредоточи своите усилия върху качеството на информацията и разширяването на тематиката на своите информационни продукти. Българската телеграфна агенция усъвършенства традиционната си дейност, която основно е да събира, обработва, съхранява и разпространява в страната и чужбина информация в текст и образ за всички политически, икономически, обществени, културни, военни, научни и спортни събития в страната и по целия свят. При писането на своите информации журналистите в Българската телеграфна агенция следват правилата на световната агенционна журналистика, приетия в България Журналистически етичен кодекс преди две години и задълженията, които са заложени от Народното събрание в Статута на БТА.
Днес Българската телеграфна агенция разпространява всеки ден около хиляда информации и 600 снимки от страната по света. Това автоматически я нарежда между средните и най-големите агенции в света. Те отразяват всичко, което се случва в политика, икономика, култура, спорт. Агенцията има широка мрежа от репортери, кореспонденти и сътрудници в страната и в чужбина. Източниците на информация са световните и национални информационни агенции.
Българската телеграфна агенция остава основен източник за информация за всички значими български медии. За пълния пакет информационни емисии са абонирани всички национални всекидневници, както и най-влиятелните вестници с регионално разпространение. Абонати на Българската телеграфна агенция са петте национални електронни медии - Българската национална телевизия, bTV, Нова телевизия, Българското национално радио и “Дарик радио”, както и повечето от останалите телевизии и радиостанции в България с новинарски емисии. В последно време се забелязва значителен интерес към продуктите от страна на електронните сайтове, които, както знаем, в последно време нарастват в геометрична прогресия.
За периода от юли 2004 г. до днес броят на абонатите се е увеличил при вестниците с 12%, при телевизиите с 55%, радиостанциите с 20%, а с немедийните клиенти 25%. Сред абонатите най-голям е делът на електронните сайтове – увеличен близо три пъти. Отношенията с всички тези абонати, уважаеми дами и господа, са поставени на договорна основа. Цената на абонамента се определя според количеството на получаваните продукти и услуги и според тиража и обхвата на медията.
Все още сериозен проблем за Българската телеграфна агенция, както и на много от агенциите по света, е спазването на Закона за авторското право и коректното позоваване на източника на информация. Чест проблем на отношенията между БТА и медиите е нежеланието на много от медиите да спазват елементарните правила на журналистическата коректност, като посочват източника на информация. Често новини и анализи на БТА се представят като собствени редакционни и дори като авторски текстове. Тази практика на редакциите по същество е системно нарушаване на договора с Агенцията, тъй като в него е записано, че позоваването на БТА е задължително. За съжаление все още няма практика във воденето на съдебни спорове, чрез които Българската телеграфна агенция да търси авторските права. Партньори и абонати на БТА са най-големите информационни агенции. БТА е единствената информационна институция в България, която обработва и излъчва за своите клиенти информационните емисии на световните лидери - Ройтерс, Асошиейтед прес, Франс прес, dpa, ИТАР-ТАС.
Фотоемесиията на БТА предлага всеки ден над 500 снимки от фотосервизите на ЕПА – Европейската агенция, Асошиейтед прес и на Синхуа, китайската агенция, които реално покриват целия свят.
На разменен принцип новините в Българската телеграфна агенция се приемат от всички наши колеги от другите балкански и европейски държави – Румъния, Гърция, Турция, Македония, Албания, Сърбия, Австрия, Испания, Италия, Украйна и др.
През последните три години Българската телеграфна агенция подписа договор да обмен на информации със 17 водещи национални агенции и по този начин практически покри целия свят и замени нещо, което Агенцията е имала преди много години – кореспондентската си мрежа. Знаете, че до 1989 г. БТА имаше 30-40 кореспонденти. За съжаление новата информационна среда в целия свят и пазарните принципи направиха така щото ние не можем да поддържаме толкова мощна кореспондентска мрежа, но благодарение на обменните договори с колегите от целия свят ние практически покриваме всички региони.
Цялостната информационна дейност на Българската телеграфна агенция се осъществява от редакциите, натоварени с издирването, списването и редактирането на излъчваните за абонатите новини. Това са “Вътрешна информация”, “Информация за чужбина”, “Международна информация”, “Спорт”, “Радио- телевизионен монитор”, “Пресфото” и “Справочна редакция”. Тук е мястото да отбележим, че “жълтите вести”, макар и най-касови, не са в обсега на БТА и политиката на “Вътрешна информация”. Нашата политика е да не се плъзгаме по тази плоскост. Съзнавайки обществената си функция, смятаме, че информирайки, можем да възпитаваме на откритост, на уважение към националните ценности, на коректност, толерантност, уважение към различните гледни точки, та дори ако щете, и на добър български език, очистен от уличния жаргон.
В конкурентната среда постоянно стои въпросът за бързината, с която се излъчва информацията. Факт е, че не винаги БТА е първа, но и не би искала да бъде първа, ако това първенство ще е за сметка на точността и обективността на информацията, на информацията не по слухове, а с ясно назован източник. Проверките неизбежно отнемат време и ресурс, но съзнавайки функцията си на национално отговорна институция, Българската телеграфна агенция не може да постави бързината пред достоверността на излъчваната институция. И все пак, дори придържайки се към този принцип, драстично съкратихме времето на излъчването на новините.
Англоезичната емисия на БТА “Новини за чужбина” е ежедневна и е отворена 24 часа. Нейната философия – придържане към балансирана, максимално бърза обективна информация. Тя е дайджест на основните за деня новини в България. Книжното тяло на емисията се нарича “Дейли нюз” и излиза всеки ден.
Информационната продукция на редакция “Международна информация” е разпределена в четири основни емисии, като на денонощие се излъчват средно между 200 и 250 новини и информации.
Емисия “Светът” предоставя на абонатите си информация за най-важните събития в целия свят, за главните теми във водещи чужди вестници, преводите на аналитични, коментарни и репортажни материали от световните агенции и чуждия печат. Тази емисия е 24-часова и непрекъсната.
Емисия “Балкани” включва информацията във всички области на живота в региона и преглед на печата в отделните страни. Съдържа и авторски материали за най-горещите събития в региона.
Емисия “Икономически новини” e съставена от информация за стопански, банкови и борсови теми. Екипът разработва и седмичен електронен бюлетин “Световна икономика” с преводи на анализи с икономическа тематика от специализираното четиристранно издание.
Емисия “Забава и знание” предлага информация за най-новото и най-интересното в областта на науката, изкуството и шоу бизнеса.
Редакция “Спорт” отразява най-значимите и любопитни новини в спорта и свързани с него събития от страната и чужбина. Броят на информациите е средно между 80 и 120, а при големи събития като олимпийски, световни и европейски първенства по футбол стигаме до над 200 информации на ден.
Редакция “Радио- телевизионен монитор” предоставя в текст най-значимото от предаванията на Българското национално радио, Българската национална телевизия, Би Ти Ви, Нова телевизия, “Дарик радио”, радио “Дойче веле” и “Инфо радио”. През последните три години в емисията ни са отразени с анализи и коментари най-важните за страната ни вътрешно- и външнополитически събития от целия живот в страната. До март 2005 г. ние дешифрирахме Би Би Си и радио “Свободна Европа”, но сега това отпадна.
Обединението на редакцията в края на миналата година с екипа на канал “Новини” доведе до 24-часови радио- и телевизионни предавания на ден, да излъчваме първо новини, а след това пълен текст на подбраните теми.
Редакция “Пресфото” всекидневно излъчва в емисията средно над 100 снимки от страната и около 600 снимки от чужбина от фотосервизите на агенциите АР и ЕРА – европейската агенция. Миналата година подписахме договор с китайската информационна агенция “Синхуа”, от която получаваме около 100 снимки на ден и разпространяваме 50-60.
Архивът на “Пресфото” съдържа над 3,5 млн. кадри и той е в процес на дигитализиране.
Редакцията “Справочна информация” се утвърди като национален информационен институт с един от най-големите тематични архиви в България. От създаването й през 1934 г. тя е надеждният източник за информация за всички институции, медии, дипломатическия корпус и т.н. Основната функция е да осигурява бързо и точно необходимата информация и данни, свързани с работата както на Българската телеграфна агенция, така и на абонатите. Редакцията е единственото място в страната, където може да бъде намерена информация от 1958 г. досега, класифицирана тематично на основата на всички издания на БТА, на печата, радиото и телевизията. Архивът до 2002 г. се съхранява в хартиен вид и частично на микрофишове, а от 2004 г. – в електронен вид. И тук стои въпросът, повдигнат преди две седмици в Медийната комисия, за търсенето на средства за дигитализирането на този безценен за държавата и обществото информационен масив.
Съвсем тезисно ще засегна следващите два раздела – за техническите и програмните системи и структурата на персонала, тъй като те са дадени подробно в отчета. Но все пак ще засегна два нюанса.
В областта на информационните технологии за съжаление не можем да разчитаме не само на най-добрите, но дори и на прилични специалисти у нас поради космическите разлики в заплащането на този труд. Срещаме огромни трудности в провеждането на промените в тази област. В структурата с всяка година се намалява численият състав на агенцията благодарение на оптимизирането на дейностите и навлизането на информационните технологии (“машините изядоха хората”). За съжаление тук проблемът е в текучеството. С непосилен труд отглеждаме добри специалисти, бетеанци са много добре ценени навсякъде, които после биват привличани от частни медии, а сега от европейските институции заради неколкократно по-високите възнаграждения. Младите хора, които работят при нас с по три-четири езика, получават заплата, която не може да се конкурира със заплатата, която им се дава в Европейския съюз, или в Люксембург, или в Женева – по 3000 евро. Този проблем при нас е всеки месец. Но това е пък и световен процес, който може би не засяга единствено петте големи агенции в света.
Ще бъда кратък и за бюджета и финансирането, тъй като те бяха тема на срещата ни в Медийната комисия преди две седмици, а тук е и финансовият директор на БТА, който е на ваше разположение. Ще спомена само следното.
Първо, при извършените проверки от Агенцията за вътрешен финансов контрол в периода 2003-2004 г., от Националната агенция за приходите за периода 1998-2004 г. и от Националния осигурителен институт за периода 2001-2006 г. не бяха констатирани нарушения. Настоящото ръководство на Българската телеграфна агенция пое агенцията с регистрирана загуба за първото полугодие на 2003 г. от 320 хил. лева, финансовият резултат за 2004 г. е нулев, от 2005 г. агенцията вече е печеливша – за 2006 г. е отчетена печалба от 80 хил. лева, а за 2007 г. очакваме печалба от 150 хил. лева.
Основна причина за подобряването на икономическите показатели се оказа повишаването на относителния дял от собствени приходи, оптимизиране на разходите и въвеждане на система от мерки за тяхното намаляване.
През разглеждания период Българската телеграфна агенция подписа договори за сътрудничество с 18 чуждестранни информационни агенции – Алжир, Армения, Азербайджан, Бразилия, Виетнам, Индонезия, Италия, Кипър, Южна Корея, Мексико, Молдова, Русия, Украйна, Сърбия, Словакия. Предстои подписване на договори за сътрудничество в следващите три месеца с агенциите на Испания, Иран, Китай, Кувейт, Португалия, Словения, Тунис и Япония.
Българската телеграфна агенция е редовен участник в годишните срещи на Европейската асоциация на агенциите в Женева, която съществува от 52 години, и на Балканската ABNA. Тя е агенция основател миналата година на BSANNA – Асоциацията на черноморските и балканските информационни агенции. Активно участвахме и в първия, и във втория конгрес на световните агенции в Москва в 2004 г. и преди месец – в Испания.
През 2006 г. бяхме домакин на Световния съвет на информационните агенции в София, а през 2007 г. съвместно с Македонската информационна агенция организирахме Балкански медиен форум в Охрид, посветен на НАТО.
Вече близо 44 години запазена марка за Българската телеграфна агенция са нейните печатни издания. “Паралели” е семейното седмично списание на българина повече от четири десетилетия. Разпространява се в по-големите и средни градове в страната. Списанието е с нов дизайн, което го прави по-удобен и по-модерен тип издание, както и привлекателен рекламоносител. Тиражът му постоянно расте. “Паралели” вече се е доказало като най-чаканото седмично издание в България.
“ЛИК” е месечно списание на Българската телеграфна агенция за изкуство и литература. Интересното при него е, че увеличава тиража си, а аудиторията му расте. Това естествено се дължи на промените – по-добро съчетание на текст и илюстрация и повече атрактивни текстове.
Вестник “Мисия” единственото специализирано издание за българските военни мисии в чужбина. То се разпространява безплатно два пъти месечно до българските рейнджъри и техните семейства у нас. “Мисия” има много добър отзвук сред посланиците, акредитирани у нас. ВСички информации, анализи и интервюта във вестника са изцяло на БТА. Във всеки брой има страница на английски език, а през отделни периоди се добавят и страници на арабски и пущу за Афганистан, като в тези случаи девойката, която е на последната страница, се облича защото сред местното население в ислямските страни това не е най-прилично.
Всички издания на Българската телеграфна агенция – “Паралели”, “ЛИК” са носители на големите и специални награди и журита на международните фестивали в Албена, Банско и в Международния салон на изкуствата.
Българската телеграфна агенция разполага със следните рекламни канали: Национална мрежа “Пресклуб” на БТА; страница в интернет; печатни издания и оригинални текстове – 24-часов канал за новините без редакторска намеса.
Приходите от реклама в бюджета на БТА бележат тенденция на нарастване. Ако през 2003 г. те са били 162 419 лева, то до днес, 29 ноември 2007 г., те са вече 622 656 лева.
През октомври 2003 г. бе открит напълно обновеният Национален Пресклуб на БТА. След основен ремонт той отвори врати с изцяло нова визия и модерен дизайн и е снабден с най-съвременна техника. За кратко време Националният Пресклуб се превърна в средище за създаване на новини. Практически там се провеждат между 80 и 90% от всички прексонференции в столицата. Практиката наложи слога на Националния Пресклуб “Тук се раждат новините!” Това е факт, който се потвърждава и от нашите приятели, и от нашите конкуренти. Досега в Пресклуба са проведени 2540 пресконференции, средно по три на ден. Освен представителите на българския политически, икономически, дипломатически, военен и културен елит в Пресклуба гостуваха такива световни личности като Умберто Еко, Алън Паркър, Андрей Кончаловски, Вили Клаас, Евгений Евтушенко, Уйлям Мередит, Любиша Самарджич, Ержи Менцел, Люк Монтание, Ал Бано, Бианка Джагър и други.
В процеса на утвърждаване на Националния Пресклуб в София ръководството на Българската телеграфна агенция внимателно проучваше и проучва възможностите за разкриване на подобни клубове и извън столицата. До този момент разкрихме пресклубове на БТА в Пловдив, Видин, Велико Търново, Бургас, Пазарджик и Хасково, а само преди месец - и в Стара Загора. Практиката все повече доказва необходимостта от тях. Те бързо се превърнаха във важно средоточие за създаване на новини не само от местно значение. Важен момент е, че повечето от тях практически вече се самоиздържат.
Българската телеграфна агенция създаде и отдел “Европейска интеграция” през март 2004 г., когато предприсъединителните процеси набраха скорост в медийното пространство и там се усещаше все по-осезателно нуждата от задълбочено отразяване и осмисляне на всички промени и процеси, свързани с приобщаването ни към Европейския съюз, както и с философията и принципите на общността. Сайтът предлага актуална и трайна информация за структурите и дейността на Европейската комисия. В рубриката “Кой кой е в българските институции в европейската интеграция”, полезни връзки към европейски институции и специфични нормативни актове.
Наред с основната си функция да предоставя информация бързо, Българската телеграфна агенция изпълнява и своята обществена роля, като периодически организира форуми, срещи и други инициативи в посока изграждането на позитивния имидж на България по света. Подкрепя популяризиране на българската култура, разпространение на европейските ценности. Тази мисия на агенцията е не по-малко важна и приоритетна от всички останали нейни функции.
Световни срещи на българските медии в 2004, 2005 и 2006 г. Подобна инициатива са традиционните вече три световни срещи на българските медии, които Българската телеграфна агенция организира и проведе в градовете с най-голяма българска диаспора в света. Първата среща се проведе през 2005 г. в София, втората – през 2006 г. в Чикаго, третата – през 2007 г. в Рим. Форумите са доказали своята ефективност и полезност и са широко посещавани както от българските медии в чужбина и в страната, така и от държавните институции. Всяка такава среща генерира огромна публичност и инициативите й се наложиха като основни медийни събития на годината. Тези срещи са първото по рода си събитие, което събира на едно място всички български медии от 40 държави по света с колегите от България, с българските политици, с представителите на бизнеса. Доказателство за имиджа и авторитета на срещите е участието под една или друга форма на световни личности и лидери. За пример – на последната, трета световна среща на българските медии, която се проведе във Ватикана и Рим, делегатите на събитието се срещнаха с Негово Светейшество Папа Бенедикт ХVІ на площад “Свети Петър”.
Чрез своите срещи българските медии в чужбина имаха за пръв път възможността да се срещнат помежду си, да установят партньорство с медиите тук и да поставят на дневен ред проблемите и всички нерешени въпроси на българската емиграция.
През септември 2006 г. Българската телеграфна агенция беше домакин и на годишната среща на Асоциацията на световните информационни агенции. Делегати от 24 държави взеха участие в дискусиите. Форумът в София събра генералните директори и главните редактори на световната информация. Тук бяха нашите колеги от “Ройтерс”, “Асошиейтед прес” “ИТАР-ТАСС”, “Франс-прес”, “Анадолската агенция, “Синхуа”, “Киодо”, АНСА, ”ПЕТРА”, “ЕФЕ”, “Австралийската агенция” и т.н. Президентът Първанов, премиерът Станишев, председателят на Народното събрание Пирински, кметът на София Борисов и външният министър Калфин се включиха активно в програмата.
Само два дни след доклада на Европейската комисия, след който България и Румъния бяха поканени в Европейския съюз, София събра световните лидери на информация, което бе шанс на България да докаже пред световната общност, че е напълно готова за членство в Европейския съюз, както и признание за страната и за БТА с домакинство за събитие от такава величина. Световната среща на агенциите изигра ролята на мощен пиар инструмент за позитивен имидж на страната.
Наред с тези ключови за България събития Българската телеграфна агенция организира редица инициативи в подкрепа на българската и балканската култура. Като единствено месечно списание за литература, култура и изкуство в България “ЛИК” беше организатор на Балканска литературна среща и представяне на сборник “Златните пера на полуострова” през ноември миналата година.
И за последния форум, Българската телеграфна агенция като информационна агенция от страна – членка на НАТО и Европейския съюз, от тази година започна проект относно процесите в региона. Основната цел е обмяната на опит и практики между медиите от Югоизточна Европа във връзка с бъдещото присъединяване на някои от тях към НАТО и Европейския съюз. Преди месец в Охрид се проведе първият форум. Предвиждаме да проведем такива събития и в другите две страни от Адриатическата харта – Албания и Хърватия. Организатори в Охрид бяха Българската телеграфна агенция и Македонската информационна агенция и над представители на всички национални агенции от Балканите, Италия и Украйна участваха събитието. Участваха още и Лазар Еленовски – министър на отбраната на Македония, Антонио Милошоски – външен министър, Соломон Паси, Георги Лозанов, медиини експерти, дипломати, бизнесмени, неправителствени организации.

Обменен беше опит относно трансформацията на общественото мнение и изграждането на позитивни нагласи към членството в НАТО и Европейския съюз и ролята на медиите. Страните участници признаха, че такъв дебат за медийните процеси и формирането на общественото мнение на страните от региона е бил необходим.
Други събития, които организирахме в рамките на тези три години, са огромният рок концерт в НДК по случай 50-годишнината на световния рок; четирите ежегодни анкети за награждаване на спортист на Балканите и една любопитна инициатива през 2006 г. във връзка с първата медийна застраховка в България “Медиен риск” от БУЛСТРАД. По този случай открихме паметник на свободното слово пред основната сграда на Българската телеграфна агенция.
Няколко думи за инфраструктурата. Българската телеграфна агенция разполага със собствена основна сграда в София и три почивни бази. Поддържането на тези имоти струва скъпо на агенцията, затова предприехме курс за отдаването им под наем. Нашата философия е да търсим начин за освобождаване от всички нетипични за информационната дейност на агенцията дейности, разбира се, като спазваме всички процедури, предвидени в Закона за държавната собственост. Преди половин година разкрихме нов нюзрум. Извършихме основни ремонти в гаражи, паркинги, пространства, фасади сменихме част от автопарка на нашите репортери. Въобще продължаваме мощно с ремонтите, защото сградата ни е вече на 50 години, колкото и приятно да изглежда от улицата.
И накрая, перспективи за развитието на Българската телеграфна агенция. Основната ни цел е една - Българската телеграфна агенция да запази лидерското си място на информационния пазар не само в България, но и на Балканите и да остане националният информационен справочен институт. За да реализира тази цел, Българската телеграфна агенция ще продължи да разширява източниците на информация, ще създава специализирани емисии, изхождайки от приоритетите на обществото, ще продължи развитието на техническото си модернизиране, ще участва в съвместни проекти с други национални и световни агенции и медии, ще участваме активно в европейските проекти по програми на Европейския съюз и неговите структури. Ще се стараем да бъдем не само хроникьор на събитията, но да ги инициираме и да участваме активно в тях, особено в случаите когато трябва да бъдат защитени справедливи национално отговорни каузи. Такова присъствие агенцията имаше по време на казуса с българските медици в Либия, тя инициира и обединяването на всички български медии по света, организира форум, неотдавна, само преди две седмици, за вътрешния ред и съдебната система.
Българската телеграфна агенция съхранява най-големия информационен и снимков архив в държавата, събирана 110 години от създаването на агенцията през февруари 1898 г. Той сам по себе си е национално богатство и ако го дигитализираме изцяло, агенцията ще го направи достъпен и удобен за ползване от цялото българско общество.
Ще продължим и развитието на международните си контакти. Вече утвърдена сред сродните агенции, към Българската телеграфна агенция се наблюдава засилен интерес, в който впечатление правят прагматизмът и желанието за съвместна работа. Този интерес видимо се засили през последната година, след като станахме членове на Европейския съюз.
Преследвайки дългосрочни цели, Българската телеграфна агенция обмисля лансирането на всекидневник на английски език – една назряла необходимост след присъединяването на страната ни към евроатлантическите структури, отговарящи на засилен интерес към България и към възможности да се живее и да се прави бизнес у нас.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, колеги! В края на миналата година Българската телеграфна агенция получи най-високото отличие в българската журналистика – наградата “Черноризец Храбър” за цялостна медийна дейност.
Само след два месеца Българската телеграфна агенция ще чества 110 години от своето основаване. Ние се гордеем, че сме шестата агенция в света, която никога не си е сменяла името и никога не е спирала работа. Ще положим всички усилия занапред да бъдем наистина и в бъдеще информационният лидер в България.
Това е моето експозе. И аз, и моите колеги сме готови да отговорим на всякакви въпроси, които касаят нашата работа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Минчев. Това, което казахте, е достатъчно впечатляващо, за да си направим изводи за работата на Агенцията през тези години. Тя наистина е на ниво и съвсем не е случайно, че ги няма онези напрежения, познати от предишни години, от предишни мандати. Това говори за обстановката вътре в самата Агенция.
На мен би ми се искало да знам дали имате някакви искания към нас като комисия, като Народното събрание. Притеснява ли ви това, че Агенцията работи с Временен статут, а не със закон?
По време на разглеждането на Законопроекта за държавния бюджет Вие поставихте много въпроси, свързани с финансиране. Така че сме наясно и за работата по архива, която ще изисква много пари, а и за други идеи, които имате.
Ако някои от участниците в заседанието има желание да зададе допълнителни въпроси или да изрази своето мнение, има тази възможност.
Заповядайте, господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Споделям високата оценка, която даде председателят на нашата комисия. Действително това е един впечатляващ отчет за работата на агенцията.
Мен ме интересува с какъв щат разполагате в момента? С колко човека е извършена тази огромна дейност, за която стана дума в отчета, и каква е конкуренцията тук в България? Вие работите в една отворена среда по принцип, но в България вече има и други информационни агенции, каква е общата среда?
И отново същия финален въпрос – какво ние бихме могли да направим, за да подпомогнем вашата дейност?
Благодаря.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Аз искам първо да благодаря на комисията за това, че през последните две - две години и половина тя се отнася с високо доверие към нас. Ние имаме непрекъснат контакт с вас, макар и да не е под формата на такива срещи. Повечето от всички неща, които правим, по някакъв начин не че ги съгласуваме, но информираме уважаемите членове на комисията за предприемане на по-радикални или понякога по-нестандартни стъпки. До този момент сме намирали разбиране във вас, за което ви благодаря.
Благодаря ви и за готовността да ни помогнете. Естествено, когато се събираме в Медийната комисия в края на годината, ние всички – обществените, държавни медии – молим за пари. Това е нормално. Ние, разбира се, сме най-скромни, защото и нашият бюджет, макар и формиран от субсидии и от собствени приходи да е най-малък, може би техническото обезпечаване на агенцията е по-различно от това на телевизията и радиото, където отиват огромни средства, но, повярвайте ни, наистина лежим върху планини от пари, те се наричат информационен масив на държавата и той трябва да бъде използван. Ние не искаме само да го продаваме на нашите клиенти, ние искаме просто обществото да може да ползва този архив. Създаден е през 1934 г., представете си за какво става дума – 3,5 милиона фотоединици, а може би и повече. Както и миналия път казах, ние притежаваме снимки, които касаят събития в други държави, каквито самите държави нямат. Както беше в 1956 г. в Унгария. От унгарската агенция дойдоха, за да вземат снимки от нас за събитията, станали през декември 1956 г. в Унгария.
Всичко това стои в нашите складове, за да се дигитализира и да може да се използва много бързо ще се рентира влагането на пари в тази сфера. Ние сме изчислили, че ако вземем под наем съответната техника, срещу 800 хил. лева ще успеем да свършим тази работа. Другият вариант е със собствени средства, но с два пъти по-голяма сума да купим тази техника, а като свършим работа, няма какво да я правим. На кого ще бъде нужна тя в България? Точно затова трябва да я наемем и затова става дума за тези пари.
По отношение на Временния статут. Знам приказката за временния статут и за постоянния статут. Когато е бил приеман през 1994 г., е била една обстановката в страната – и медийната, и политическата, и обществената. Сега е малко по-различно. Нас в момента не ни притеснява фактът, че ние не работим по закон. Още повече, сверявайки часовника на последния конгрес на световните агенции в Испания през миналия месец, където се събраха 140 делегации от 140 държави, ние видяхме, че две трети от агенциите нямат закони и всеки работи по някакъв отделен статут. След влизането на България в Европейския съюз очевидно се промениха много от нещата. Преди 2003 г. ние, дори и аз, като защитавах позицията си при кандидатстването за генерален директор, казах, че ще положа усилия да предложа на комисията, защото оттам трябва да излезе инициативата за приемането на закон, не си давах сметка, че, влизайки в Европейския съюз, ние сме вече в друга среда. Сега изучаваме внимателно опита на всички европейски агенции, на държавите – членки на Европейския съюз. Той не е единен. Все повече считаме, че моделът, който се прилага в държави като Испания, Италия, Франция, е по-добър от някои други. А виждаме и всички грешки и несполуки, бих казал, от някои от прибързаните действия на колегите ни от източноевропейските страни – чешката агенция, полската, унгарската, които прибързаха да превърнат агенциите в акционерни дружества с по-голямо участие на различни субекти. Това беше грешка и тези агенции имат своите несполуки. Нашето мнение е, че наистина трябва да се търси нова форма за структура на Агенцията, в която държавата обаче да запази своята лидираща роля, както е в почти всички европейски държави. Защото няма държава, с изключение на една – Израел, която да няма национална информационна агенция.
На Вашия въпрос за конкуренцията. Ние се радваме, че има тази конкуренция и, повярвайте ми, не се притесняваме от нея, защото в България, като изключим трите медии, които се отчитат пред Медийната комисия, всички медии вече са частни, вестниците са в непрекъсната конкуренция, телевизиите са в непрекъсната конкуренция, радиата – също. При нас в същото време се забелязва нещо друго – ние не се смущаваме от присъствието на някои структури, които наричат себе си агенция, а по-скоро от мощното навлизане на информационните сайтове, което в България, както казах, се увеличава в геометрична прогресия, които нарушават принципите на нормалните взаимоотношения на нормалната етика в повечето случаи. Предполагам, че мнозина от вас знаят за големите спорове, които възникнаха между “Франс прес” и “Гугъл” и въобще за намесата на тези сейтове, тези мощни информационни нови субекти на пазара. Но смятаме, че е по-добре е, че имаме конкуренция, защото по този начин не позволяваме столът под нас да се затопли прекалено.
Смятам, че на този етап ние категорично сме спечелили тази битка. Но спрем ли да работим по начина, по който го правим, или не се ли усъвършенстваме, не сме ли модерни, може би Вашият въпрос, господин Близнашки, ще има по-голямо основание. На този етап, отчитайки количеството на клиентите ни, постоянното увеличаване на приходите и големия интерес от чужбина, който имаме към Агенцията, особено от развитите държави, считам, че сме на прав път.
Това, което мен всяка сутрин ме смущава и леко ме дразни, когато слушам телевизията или радиото, е, че с носталгия си спомням времето, когато всички трябваше да се позовават на БТА. Тази сутрин по новините на Националната телевизия изчетоха седем информации на БТА – нито веднъж не беше цитирана Българската телеграфна агенция! А за осмата, за произшествието в мина “Джурково”, беше натъртено на два пъти, че е от агенция “Фокус”.
Уважаеми колеги, аз не се оплаквам, както виждате. Нито се оплакваме, нито се притесняваме, но елементарната етика изисква нашите колеги и от вестниците, и от телевизията, и от радиото да спазват поне договорите, които подписват с нас, да се позовават на БТА. Седем информации на БТА бяха изчетени копи пейст, точно – нито веднъж никъде не се спомена Агенцията. Не че ние се борим за слава, защото бетеанци винаги са били анонимни, вие не познавате журналистите от БТА, те всеки път пускат по 20-30 материала информации и се подписват с инициали, но това е част от нашия бизнес, от агенционната журналистика, която е малко по-различна. Ние не се притесняваме от това, считаме, че все още сме най-добрите.
За щата. През 2003 г. агенцията беше 375 души, сега е 354 и тенденцията е да намаляват. От една страна, това е поради закриването на някои звена, които не са свързани с информационния бизнес, с нашата ортодоксална дейност информацията, а от друга страна – както виждаме, информационните технологии си казват своето и сигурно отнемат от количествения състав на хората. А и на много места спазихме принципа, финансовият директор знае, на оптимизиране на дейността. Тоест при пенсиониране на трима души да назначим на тяхно място двама с преразпределение на длъжностите и т.н. Тенденцията е за постоянно намаляване числения състав на Агенцията и аз мисля, че това е правилният път. Но ако някъде имаме нужда от нова сила, от озон и от кръв, повярвайте ми, мисля, че имаме на този етап да вложим средства и в нови кадри. Особено ако имаме и нови продукти, както в последните години правим това нещо – за последните три години създадохме пет нови информационни канала и емисии. Но по-важното за нас е, че ако през 2003 г. (моля финансовият директор да ме поправи) съотношението между бюджетната субсидия, която сме получавали, и собствените приходи е било 80 към 20%, то днес с абсолютна яснота можем да кажем, че нашият бюджет се формира по-малко от 50% от бюджетната субсидия, която получаваме от държавата, и над 50% са нашите собствени приходи. Ако продължаваме така, може би ще потърсим или ще инициираме още по-силно вашата помощ, уважаеми господа, да променим Статута на агенцията.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря на генералния директор господин Минчев.
Смятам, че Българската телеграфна агенция се държи много здраво и стои на терена въпреки конкуренцията най-вече на електронните сайтове. Но на всеки, който си направи труда да следи влизането в тези сайтове, в броячите, ще му направи впечатление, че в началото има един бум, много посещения и след това по-голямата част от тези сейтове биват забравени. Всяко ново нещо привлича, но ако не дава качествен продукт, е много трудно да задържи вниманието на интернет маниаците.
Не казвам, че БТА се плаши от конкуренция, напротив, но искам да кажа, че даже в този век, в който една голяма част от хората добиват своята информация чрез интернет, БТА има своите шансове да бъде информационен лидер и аз се радвам, че тя успява да го направи.
Вярвам, всички ще се съгласим, че това, което прочетохме в отчета, и това, което чухме от генералния директор, ни дава основание да приемем, че Агенцията е извършила огромна дейност през тези три години, за които говорим, при това на едно много високо ниво. Можем само да пожелаем това темпо, това качество да бъде запазено и занапред. И ние като комисия, като представители на българския парламент имаме съзнанието, че трябва да помагаме с инструментите, с които разполагаме, за да може наистина Българската телеграфна агенция като държавна агенция да се запази, да се задържи и да бъде информационен лидер у нас.
С това смятам, че можем да завършим днешното заседание. Ако все пак някой иска да добави нещо – моля!
Ако няма, благодаря на г-н Максим Минчев, на представителите на неговия екип, които са тук на това заседание! И тъй като се намираме в навечерието на празници, на Нова година, нека да си пожелаем да ги посрещнем весело и нека да имаме една много успешна 2008 година, година на юбилей на Българската телеграфна агенция!
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,25 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов