Работна група

„Промени в законодателството, свързано с юридически лица с нестопанска цел”

---

София, 27 май 2008 г.

(Открита в 11,20 ч.)

ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Уважаеми дами и господа, преди да започнем, ще ви помоля да се представите.
(Радостина Пенева и Пламен Стоянов, SOS „Детски селища”, България; Лидия Смедарчина, Федерация на научно-техническите съюзи в България, главен секретар; Евелина Васкова, председател на Управителния съвет Дом на науката и техниката – Враца; Любен Панов, „Български център за нестопанско право”; Радостина Праматарова, сдружение „Бяла лястовица”; Николай Веселинов, сдружение за защита на район „Лозенец”; Боряна Шивачева, гражданско сдружение „Бели брези”, участник в общността на софийски граждански сдружения, инициатива „Граждани за зелена София”; Симеон Войнов, гражданско сдружение „Бели брези” и председател на читалище „Бели брези”; Константин Томов, читалище „Бели брези”; Дилян Попов, граждански клуб „Компетентност и морал”, член на Националната антикорупционна мрежа; Надка Драгомирова, независимо женско дружество „Самосъзнание”, гр. Бургас; Стоян Ненов, председател на сдружение на родители „Бъдеще без дрога”, Варна, и Национално сдружение на родители „Антидрога”; Николай Веселинов, Сдружение за защита на район „Лозенец, участник в Общността на софийски граждански сдружения „Граждани за зелена София”.
Предлагам да обединим работата си около едно общо предложение за усъвършенстване на действащата правна уредба, посветена на неправителствените организации. Вие сами разбирате, че това е една амбициозна задача, но тя беше продиктувана по-скоро от контекста на Националната конференция на българските неправителствени организации, която ще се проведе утре, и далеч не целеше вие сега да анализирате действащото законодателство и в рамките на краткото време, което ви бяхме дали, да ни представите предложения.
Предложенията, които пристигнаха при нас, както и очаквахме, са една непосредствена рефлексия от пряката ви работа. Вие сте споделили неща, които ви пречат да работите, или които искате да се променят, за да може да работите по-добре.
Ние в комисията изпитваме известен недостиг на контакт с неправителствените организации със съзнанието, че у нас правната уредба допуска да бъдат регистрирани организации, които след това да утихнат в своето намерение да работят и да се стигне дотам, че от над 7 хиляди регистрирани, практически могат да бъдат намерени по адресна регистрация едва 400-500 организации, от които също така не всички работят. Все пак това е едно сериозно множество, което би могло да общува по-сериозно с Комисията по гражданско общество и медии.
За съжаление в рамките на предходните три години много рядко се виждахме с представители на сектора, спорадично, по-скоро по повод отчети на някои неправителствени организации и то в казионни форуми, организирани от най-големите неправителствени организации, от Министерството на външните работи, където бяха отчитани използваните средства по някои от европейските програми, по повод срещите на медиите или когато в крайна сметка ние самите бяхме поканени да присъстваме на организационни сбирки на неправителствените организации.
Целта на днешната работна група е съвсем прагматично и точно да анализираме представените от вас предложения и да ги обединим в няколко групи предложения, които да предложим утре на националната конференция, за да използваме този форум, който да подкрепи предложенията на нашата работна група, която не може да претендира да бъде презентативна извадка по никакъв начин, ние сме съвсем малко, но все пак да се използва тази възможност и да се ангажира и нашата комисия да доведе тези предложения до знанието на съответните комисии.
Аз се надявах, че някой от вас ще използва досегашната си работа, както е направила например „Бяла лястовица”, защото аз допускам, че това, което ни изпратихте, не е работено за един ден, съвсем логично е да бъде така. Виждам също, че „Зелени балкани” – Пловдив, с предложението за закон за участие на неправителствените организации в управлението са ни изпратили един текст, който е работен от преди. Обикновено това е работено от хора, които си имат своя конкретна територия – дали това е свързано с екологията, със зелените площи, с антидрога, с антикорупция или с някои, бих казала, по-общи въпроси, какъвто е Центърът за нестопанско право. Но в крайна сметка въпросите опират до финансирането на неправителствените организации. А на финансирането на неправителствените организации беше посветена съвсем наскоро специална конференция. Виждам, че някои от организациите, които са дали предложения, са отразили работата на тази конференция.
На мен ми се искаше да видя предложения, свързани преди всичко с общия закон – Закона за юридическите лица с нестопанска цел, от гледна точка на такива ключови понятия като обществена полза, разделението на двете организации в организации в частна и обществена полза, респективно регистрацията и то регистрацията, която би следвало да отрази Търговският регистър – едно изменение, което сега ние болезнено преживяваме и което във времето вероятно ще се отрази и върху регистрирането на неправителствените организации в съда. Говоря за превръщането на този регистър в наистина публичен, в по-лесно достъпен регистър и отстраняване на такива затруднения като например необходимостта да се представя свидетелство за съдимост на всички членове на управителните съвети при участие в европейски конкурс или например необходимостта да се обнародва в „Държавен вестник” поканата за свикване на общото събрание. Това са все неща, които всички ние с вас заедно непрекъснато преживяваме и които ни създават проблеми и които ние бихме могли, използвайки националната конференция, да предложим на Народното събрание да вземе предвид при усъвършенстването на правната уредба.
Вие разбирате, че се намираме в последната година преди общите парламентарни избори и едва ли можем да очакваме, че Народното събрание ще се ангажира с много сериозен прочит на предложения, но ако ние направим конкретни предложения, което за съжаление не виждам в изпратените материали (има ги, но те са свързани с данъчните закони, със Закона за устройство на територията), аз си го представях точно като да се измени и допълни разпоредбата на конкретни членове. Разбира се, това беше едно пожелателно мислене и макар да не му беше отговорено в буквалния смисъл, аз все пак съм много доволна, че сме се събрали сега.
Първо, искам да ви поканя да се чувствате съвсем спокойно, разговаряме само ние с вас тук. Искаме да обобщим предложенията си, тези предложения да бъдат допълнително обработени от екипа на комисията и изнесени и представени утре като предложения, за да помогнем този шанс до края на работата на Четиридесетото Народно събрание да се измени преди всичко Законът за юридическите лица с нестопанска цел, а и на някои други закони, стига нашите предложения да бъдат съвсем конкретни и прагматични.
Предлагам онези от вас, които са имали време от миналия петък до днес да помислят още малко, да споделят това, което са написали, за да могат да го чуят и другите участници. Да го обсъдим в едни оперативни параметри и да запишем това като текст. Това, разбира се, не означава, че вие не бихте могли утре в контекста на конференцията да станете и да кажете вашите предложения, обратното, то ще бъде изцяло в подкрепа на нашето намерение да използваме инструмента Народно събрание, за да се скъси пътят от изработването на текста до евентуалното гласуване в пленарната зала.
Имате ли предложения за друга организация на работната среща днес? Ако нямате предложения по чисто организационната ни работа, аз предлагам да дадем думата на г-н Панов. Той е представител на организацията, която съвсем скоро се е занимавала с материята, а почти всички вие сте засегнали този въпрос в проектите си в една или друга форма – било чрез изменение на онези организации, които са бюджетно финансирани, било чрез предвиждане на фонд или тезата за 1%. Нека да чуем господин Панов, по-скоро за да отграничим това, което той ще говори утре в изказването си и което ние днес можем да оформим и да представим като работа на работната група.
Заповядайте, господин Панов.
ЛЮБЕН ПАНОВ: Благодаря.
Добър ден на всички! Ние изпратихме не конкретни предложения до комисията, защото някои от предложенията са по-мащабни, необходима е допълнителна работа, а освен това за някои неща имаме и конкретни предложения, просто не знаехме какъв точно трябва да бъде форматът на предложенията.
Това, върху което основно сме се фокусирали, са необходими мерки за подобряване на финансовата ситуация на неправителствените организации, и сме направили пет конкретни предложения.
Първото предложение. Може би знаете, може би – не, държавата в момента отпуска бюджетни субсидии за юридически лица с нестопанска цел. За тази година размерът е над 8 млн. лева. От тези 8 млн. лева обаче само 1 млн. лева се отпускат с конкурс, останалите средства за конкретно определени организации, които са или национално представителни организации на хората с увреждания, или други организации, които съществуват по силата на специален закон, като Българския червен кръст, или някои организации, които според мен са включени по неясни критерии. Нашето предложение е размерът на бюджетните субсидии, разпределяни чрез конкурс, да бъде увеличен първо като абсолютен размер, тоест 1 млн. лева според нас за официално регистрирани над 25 хиляди организации, от които над 5 хиляди са определени в обществена полза и вписани в Централния регистър в Министерството на правосъдието, от тях естествено не всички са действащи, но голяма част са действащи. Освен увеличаване на този 1 млн. лева предлагаме да се увеличи и съотношението между средствата, разпределяни чрез конкурс, и средствата, директно давани със Закона за държавния бюджет. В момента процентът от общия размер на средствата, които се дават на конкурс, са малко над 11% Според нас това не е особено подходящо. Тоест конкурсът винаги се изтъква като по-прозрачен начин за разпределение на държавни средства.
Второто ни предложение касае така наречения механизъм за 1%, който е въведен в няколко страни в Централна и Източна Европа и представлява най-накратко всеки данъкоплатец, когато подава данъчната си декларация, в една допълнителна графа определя и организация, която да получи 1% от платения от него данък. Това е механизъм, който стимулира по-добрата връзка между гражданските организации и гражданите, защото организациите сами започват да популяризират своят дейност, да показват своите успехи, за да могат хората да разберат за тях и евентуално да ги подкрепят по този начин.
Третото ни предложение касае създаването на Фонд за развитие на гражданското общество
Или Фонд за граждански инициативи. Според нас основният проблем в България е липсата на местни финансиращи организации. Досега основното финансиране винаги е идвало от чуждестранни донори, международни, междуправителствени или частни американски и други фондации, които вече се изтеглят от страната поради факта, че ние сме член на Европейския съюз, поради факта, че България вече е развита страна и самата тя ще започне да предоставя помощ на други не толкова развити страни. На практика в България тези средства на отиващите си донори е много трудно да бъдат заместени и затова ние предлагаме да се създаде такъв фонд, в който първоначалната инвестиция да е от държавата, например от бюджетния излишък или в продължение на няколко години държавата да отделя определен ресурс, който да отива в този фонд. Средствата от фонда да не се изразходват, а да се инвестират и единствено приходите от инвестиции да се разпределят сред нестопански организации. По този начин се постига една дългосрочна устойчивост на самия фонд.
Друг проблем, който според нас е сериозен. Напоследък много популярни станаха даренията чрез SMS-и. Има много кампании по телевизията, в които се правят дарения чрез SMS-и.Една малка подробност, която не всички знаят, е, че сумите, събрани чрез SMS-и, се облагат с ДДС. Така че, ако, да кажем, кампанията за Могилино е събрала 1 млн. лева, на практика хората са дали 1 млн. 200 хил. Лева, 200 хиляди от тези пари отиват в държавата. Тоест тя печели от това, че някой е проявил благотворителност. Според нас това не редно.
Освен това няма никакво разграничение между това дали пращаш SMS за благотворителна цел или искаш да разбереш прогнозата за времето или пък астрологична прогноза, което също не е редно.
Последното предложение, свързано с финансирането, дойде от една идея, която беше представена на една конференция в началото на април, която ние организирахме – създаване на частна благотворителна лотария. Такъв пример има в Холандия, в Шотландия, вече в Швеция. Предложението касае даване на възможност чрез Закона за хазарта за създаване на такъв тип благотворителни лотарии.
Това са финансовите предложения.
Един по-голям проблем според нас за самите граждански организации е липсата на ясна държавна стратегия и политика за това как държавата се отнася към гражданските организации, те ценни ли са за нея, трябва ли да се развива гражданско общество, което да е независимо, и трябва ли държавата да си взаимодейства с това гражданско общество и по какъв начин. Според нас липсва цялостна стратегия и поради този пропуск много често гражданските организации страдат от други политики, които държавата има в други области, които непряко или пряко засягат и гражданските организации.
Две конкретни предложения.
В България в момента липсва изцяло каквато и да е уредба на доброволците и техния статут. Много често това създава проблеми с Инспекцията по труда, защото доброволците могат да се приемат като неплатени работници, което според Кодекса на труда у нас е противозаконно. Необходимо е приемане на Закон за доброволците. Между другото ние имаме разработен такъв проект от преди година, така че можем да го предоставим на вниманието на комисията.
Вторият основен проблем това е Законът за лечебните заведения, според който лечебни заведения могат да са само търговски дружества и кооперации. Световната практика показва, че един основен вид лечебни заведения са фондациите-болници, които понякога предоставят и безплатни услуги за хора, които не могат да си ги позволят. У нас въобще не е предвидена такава законова възможност, което е пропуск според мен. Защото това дали една болница ще бъде фондация или търговско дружество няма да промени съществено контролния режим, на който държавата ще я подложи.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Благодаря, господин Панов.
Аз искам само да кажа, че не бихме имали време да чакаме държавата да изрази чрез стратегия отношението си към неправителствените организации, защото държавата схваща неправителствения сектор по-скоро като конкуренция. И там където и когато държавата е слаба, неправителствените организации трябва да завземат тази територия и да работят. Тази практика е известна и исторически, и юридически. Това по никакъв начин не е подбуждане към неформална антидържавна или противоправна дейност, а просто когато липсват механизми, липсват институции, трябва да останем на принципа на правния либерализъм. Правата и интересите на гражданите са вечни, те трябва да бъдат обслужвани от съществуващи или новосъздадени организации, стига да могат тези организации да удовлетворят интересите на гражданите и да не вършат нищо, което е забранено. Оттам нататък правото, а и държавните институции само ще го възприемат.
Аз мисля, че всички ние тук бихме се обединили за работа около една подобна стратегия, но се нагледахме на национални стратегии. Не пречи да създадем още една, стига това да не ни отклони от реалната работа, която имаме да свършим.
Според мен предложенията, които току-що чухте, уважаеми участници в днешната работна група, са разумни и вероятно ще бъдат подкрепени. Но те ще бъдат изложени в изказването на господин Панов. Конкретно те заслужават внимание дотолкова доколкото всички ние бихме се обединили около приемането на един нов Закон за доброволците. От това интерес биха имали главно работодателите. Иначе аз като юрист и като преподавател по право споделям максимата, че колкото по-малко право – толкова по-добре. Правото е едно признание, че обществото не може да се справи с морала, че собственият му морал и отношението между хората не вършат работа, та ето затова ще се обърнем към правото. Но в случая става дума за един конкретен механизъм, който между другото много сериозно се експлоатира в Съединените американски щати, а и в богата Европа – там където и когато хора, които разполагат със свободен финансов ресурс, искат да го вложат „про боно”, но да си напишат един актив и да бъдат лансирани и цитирани като благотворителни организации, като организации, които не дават просто пари, а дават своя труд и своите умения, своето ноу-хау.
Ако сте склонни, бихме могли да подкрепим такава идея и би било прекрасно да се направи опит да се внесе текст, бих казала, колкото и несъвършен да е той, защото всеки един закон е несъвършен, той се усъвършенства с оглед на неговото преди всичко прилагане, където е нашият проблем. Защото нашият проблем в Европа е в неприлагането на закона, написани текстове имаме, някои от тях дори са добри. Да използваме това Народно събрание. Моят опит показва, че много силно звучи в пленарната зала, когато един народен представител застане и каже: този текст стои още от 38-ия парламент и събира прах в някоя комисия. Така че час по-скоро внесен един такъв проект, толкова по-добре. Да свиква съзнанието на хората, преди всичко на неправителствения сектор, разбира се, на гражданското общество, а защо не и на народните представители. Аз познавам доста народни представители, които биха харесали идеята да внесат този текст.
По същия начин стои въпросът за благотворителните лотарии. Мисля си обаче, че тук трябва да бъдем много внимателни, защото вие знаете, че първите политически убийства бяха свързани именно с лотариите. Така че трябва да сме много наясно с механизма как ще се събират, как ще се разпределят тези средства, как ще можем да ги отграничим. Ако те са в Закона за хазарта, не им ли слагаме един знак, който не е много морално привлекателен? Дали пък няма да поискаме това да се обедини в един общ закон за благотворителността и там да има за доброволците, и за благотворителните фондации. Аз мисля, че понеже ние сме лишени от наследствена аристокрация, имаме нужда много от това да сме признати, особено в гражданския сектор. Едно време банкерите са разполагали с ръкавели за празник, с които са излизали по „Царя”, за да покажат, че принадлежат към тази институция. Ритуали и символи, принадлежност към едно общество, което е благотворително.
Аз се занимавам с неправителствено право или с право на нестопанския сектор, откакто преподавам в годините на промяната тази дисциплина. Първоначално идваха млади хора и аз си казвах: ето, бъдещето е на младите. Но виждам как за 17 години косите започнаха да побеляват и искрено ви казвам, че аз повече се радвам на белите коси, защото знам, че тук е необходима социална зрелост. Не е необходим полет на фантазията, необходими са постоянство, воля, упоритост и малко отказ от интерес. Но не онзи, възрожденски, който го преживяхме всички ние на митингите, а едно осъзнато разбиране, че аз тук мога да си замълча, тук мога да отстъпя, защото си давам сметка, че в перспектива това е толкова важно, даже и да не бъде задължително полято с фразата „за нашите деца и внуци”. Поляците говорят за „панство”. Ние нямаме в нашия език такава дума, но това е „гражданството”. И това би могло да бъде регламентирано в един закон. Дори да не е мислене за това, каквото има, нека да се внесе и да се подкрепи. Ако тази национална конференция излезе с няколко такива проекта и ние всички ги подпишем, това вече ще даде и отговор на някои от исканията. Неправителственият сектор – в ход! Прави проекти. Не е задължително да бъде Центърът „за използване” на демокрацията, както се казва Центърът за изследване на демокрацията, могат да бъдат случайни хора, събрани на една конференция, с отношение към този сектор.
Има две конкретни предложения в изказването на господин Панов. Едното се отнася до здравните заведения. Това действително е практика, в Европа този въпрос е решен и той далеч не се отнася само до здравните заведения, отнася се до всички социални дейности, образователни институти. Да кажем, там няма такива резки разграничения, както е в Закона за лечебните заведения. Вие казвате в предложението си „от останалите”. Всъщност търговските дружества и кооперациите далеч не са всички останали. Защото, представете си, че и политическите партии биха претендирали да си направят една политическа болница, за да си лекуват ветераните! Това е напълно възможно.
Не трябва даже да чакаме да се напише специален закон. Беше внесен един проектозакон за публично-частното партньорство и много от вас тук в предложенията си говорят за публично-частно партньорство. Това може да бъде в Закон за публично-частното партньорство, това може да бъде във всеки един закон, който се отнася до усъвършенстване на услугите – услуги има навсякъде. Аутсорсингът на услугите предполага на неправителствените организации да се даде възможност да предлагат тези услуги, защото го правят по-добре от държавата. Просто поради тази причина! И действително има нужда да бъде записано в закон.
Това са моите бележки по изложението на господин Панов. И доколкото то е много същностно и записано в програмата на конференцията, заповядайте да чуем коментари по него.
ДИЛЯН ПОПОВ: Едно кратко допълнение и мое становище. Една такава стратегия, за която спомена господин Панов, ние разбираме, че няма да свърши работа и ние не можем да разчитаме на нея, но тя би била полезна за гражданското общество
Да чуе отношението на правителството, на управляващите към нас, към гражданите.
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Аз не искам да Ви прекъсвам, извинявайте, но склонни ли сте да се обединим около идеята да предложим представители на неправителствените организации, да участваме в изготвянето на тази стратегия и да я напишем. Само да поискаме държавата да се подпише под нея.
ЕВЕЛИНА ВАСКОВА: В предишното Народно събрание пак една такава работна група от представители на гражданското общество, на неправителствения сектор направихме опит да внесем харта. Харта, която да регламентира отношенията между гражданското общество и, да кажем, Народното събрание като най-висша институция (имам предвид, че ние сме парламентарна република) и, ей богу, две-три години положихме всякакви усилия, за да може да се ратифицира хартата на ниво Народно събрание. Тогава председател на Комисията по гражданското общество беше Кошлуков. Не мога да ви кажа къде потъна тази харта. Всъщност хартата беше написана много добре, защото това, от което всички се нуждаем, е такава харта, защото това е едно признание, че нас ни има. Не че ще стане кой знае какво, но ние се нуждаем, за да ни импулсира за бъдеща работа. Аз го разбирам като философия много добре и затова се замислям дали не е по-разумно да кажем до известна степен помпозното име стратегия, което е малко изчерпано в лексикона си, отколкото да направим опит за някакъв такъв документ. Още повече, такива харти, които много добре действат, има в доста държави и в Европа, и в други континенти и държави. Но отчаяно се нуждаем, усещам го много добре, от дълги години съм в сектор, от такъв документ. До голяма степен би ни създал една допълнителна увереност в нашата гражданска дейност.
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Аз имам хартата, защото бях експерт в комисията на господин Кошлуков. За съжаление тя беше внесена по реализиране на едни сериозни финансови възможности и може би дотам са стигнали, след това не са продължили работата. Съгласна съм, че ние сме един народ, на който всичката пáра му е в свирката и много обичаме да ни кажат, че са съгласни и искат да работят с нас. Аз виждам смисъла на една такава стратегия или хартия, ако в заключение държавата се обвърже да разшири финансовата помощ за неправителствения сектор, ако накрая на стратегията се каже – дали в проценти или в брутни числа, или ще бъде казано като нов вид механизъм. Защото в Европейския съюз се наблюдава една тенденция, която звучи малко абстрактно в България, ние имаме Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани, в Европа вече има закони, които действат и се прилагат за отговорността на парламентите за вреди, причинени на граждани, от прилагането на закони. Даже от планирани закони, които не са приети.
Всъщност винаги е съществувала така наречената обезвреда, без оглед на това кой субект е причинил нещата – дали държавата в лицето на някоя от нейните власти, но любопитно е, че парламентът, който никога не е имал изпълнителни функции, той никога не може да доведе до прилагане на закони, на самия парламент се търси отговорност, защото той е замислил, обещал е, в една стратегия е казал, че има нужда от гражданското общество, ще работим заедно, ще възлагаме там, където държавата не разполага с такива сили и за тази цел определяме такива и такива финансови параметри, с които да дадем възможност за развитие.
В този смисъл да се обединим около едно такова предложение.
Заповядайте.
ПЛАМЕН СТОЯНОВ: Първо, едно допълнение към това, което каза Любен Панов, по повод този национален фонд, който да осигури финансирането на сектора. Смятам, че може би трябва да се включи и друга една финансова структура, а именно за тази помощ, за която той също загатна – официалната помощ за развитие, една агенция по примера на американската USAID или канадските, швейцарските. Но това е фонд за българските в България, другото ще бъдат изпълнителни по програми извън България, официална международна помощ за развитие в страни от третия свят, където ние също се задължаваме по линия на Европейския съюз да изпълняваме такива програми. Такива средства трябва да бъдат заделяни в бюджета, мисля, че беше 0,7% от вътрешния продукт за един период от няколко години. Доколкото знам, това са страни като Македония и някои от бившите съветски републики – Грузия, Армения, страни от Близкия Изток, които са приоритет на нашата политика и там ще оказваме подкрепа и помощ по подобие на програмите Швейцарска помощ за международно развитие, Американска агенция и т.н. Като членове на Европейския съюз ние ще бъдем задължени да създадем такава институция. Затова си мисля, че в тези предложения, които ще се разработят, трябва да включим и този момент.
Може би също трябва да има един по-различен режим за участието на неправителствени организации в предоставянето на социалните услуги. Там е казано, че доставчици могат да бъдат и неправителствени организации, и бизнес организации. Бизнеса го няма в социалните услуги, защото там няма печалба, тези дейности са непечеливши. А неправителственият сектор е поставен при същите условия както бизнеса, но той не може да участва там. Струва ми се, че също трябва да се помисли за една промяна на режима на конкурси и търгове, тъй като в много случаи инвестиции, които правят организациите в човешки ресурси и всичко останало, трябва да бъдат организирани по друг начин.
А по отношение на двете предложения – за стратегия и за харта, за мен лично това са два отделни документа. Единият ще даде един общ ангажимент на властта, на правителството към сектора, а стратегията ще съдържа според мен някакви по-конкретни неща, които за някакъв период от време ние си поставяме за цел да постигнем, каквото беше и предложението на Любен Панов – примерно за промени в закона и др. За един период от четири – пет години някаква стратегическа програма, която да бъде постигната.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Благодаря Ви. Аз искам да попитам Вие склонен ли сте, тъй като тази идея за институционализиране на помощ за организации извън страната нормално би следвало да бъде държавен ангажимент, по-скоро ангажимент на Министерството на външните работи, което между другото има институционализиран контрол, трябва ли да чакаме държавата да свърши нещо, което е неин ангажимент, или бихме могли да й предложим да й помогнем в изпълнението му? Или би могло да даде възможност на някои неправителствени организации, които имат идея за това, да бъдат включени в това изпълнение. Това те идеята за малката държава всъщност. Вие бихте ли се ангажирали с формализиране на това предложение?
ПЛАМЕН СТОЯНОВ: Мисля, че да. Има и други хора, които мислят така. Миналата година направих едно представяне точно по този въпрос. Беше направено национално проучване и бяха неочаквани процентите на одобрение точно на една такава помощ. Проучването беше представително, направено беше в цялата страна, и процентът на одобрение на помощ от страна на България като нов член на Европейския съюз беше доста висок.
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Заповядайте, имате думата.
ЛИДИЯ СМЕДАРЧИНА: Първо, радвам се, че се прави такава среща, независимо че според мен е малко закъсняла, защото измина доста време от работата на Комисията по гражданско общество и медии. Но самият факт, че медиите са по-напористи обяснява това, че комисията се занимава повече с медиите.
Аз поддържам това, което каза колегата, че трябва да се направят промени и в законите за финансиране, и в данъчните закони. Ние тук, разбира се, правим едни предложения, които след това комисията с нейните експерти би трябвало да конкретизира, защото ние работим в една широка област, която не предполага такава конкретика, каквато трябва да представи комисията като законодателна част в Народното събрание.
Искам да бъда малко по-конкретна. Приветствам идеята да има стратегия, но понеже се наслушахме и нагледахме на стратегии, не знам дали трябва да кръщаваме с помпозната дума стратегия, но е добре да има някакъв план за работа с гражданското общество. Ако трябва, да го наречем по-кратко план. Харта също би трябвало да има, което е различно от стратегията и според мен е добре да го има този документ. Още повече, че имаме и някаква готовност от предишния мандат на парламента.
Аз ще бъде конкретна в такава област. Добре би било законодателно или пожелателно, или записано някъде в правилници, или като работа на граждански сдружения – не знам точно къде трябва да бъде – финансовите отчети на неправителствения сектор да бъдат публикувани. Когато някой публикува отчета, винаги се замисля. Защото ние, които седим тук около масата, сигурно не разполагам кой знае с какви средства и ги използваме за нашите цели, но има и такива, които използват средствата не по предназначение. Затова когато човек публикува финансите си, бюджетите си, малко се замисля. Дали ще се обърне внимание или не, от дългогодишната си практика знам, че не винаги се четат тези отчети, но самият факт, че ще публикуваш в обществото, те задължава да си прегледаш приходите, разходите и дали си изразходвал целесъобразно тези средства. Това ми е едното конкретно предложение.
Второто конкретно предложение е, когато се внасят от Министерския съвет, от народни представители законопроекти или изменения на закони, нека да има съгласуване и с неправителствени организации, които имат отношение към тези закони. Както всеки министър подписва становище по внасяния законопроект, нека да има и такова нещо. Това е въпрос на правилника на Народното събрание. То ще облекчи достатъчно работата по внасяния законопроект. Мога да дам пример. В момента върви изменение на Закона за службата по акредитация към Министерството на икономиката и енергетиката. Изменя се закон, който утвърждава една структура, която е чисто държавна. Това например може да се върши от неправителствена организация, както е и регламентът в Европейската комисия. Ето едно облекчение на държавните служители, които ще освободят щатни бройки и това ще отиде в неправителствения сектор. Това те нашумяло в момента и аз го предлагам и давам като пример.
Ето едно нещо, което може да се направи като предложение от нашата среща тук и по този начин облекчаваме бюджетното финансиране на министерството, освобождават се бюджетни бройки. Това е една област, може би има страшно много други. Ние направихме толкова много агенции, толкова много се разду държавната и общинската администрация, което може да се поеме от такива хора като тези, които седят около тази маса.
Ние сме направили едно предложение официално, което не е изчистено юридически предвид на краткото време. Това, което дълго витае в главите ни, сме го написали спонтанно и аз в момента подкрепям две от предложенията, които сме направили. Другите са малко по-встрани и има начин да се решат, но това е нещо, което може веднага практически да бъде внесено за решение и ще облекчи работата и на комисиите, и при вземането на решения за изменение и допълнение на законите или за нови закони в Народното събрание.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Всъщност това, за което Вие говорите, е отдавнашно задължение на нашата държава. Казвам държавата, като имам предвид всички власти. Това е записано в Закона за местното самоуправление и местната администрация досежно актовете на общинските съвети, записано е в няколко поредни правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Проблемът е в това, че у нас не съществува механизъм, с който можем да приведем в изпълнение тези пожелателни разпоредби на законите.
Логиката на Вашето изказване, че държавата би спечелила, ако освободи щатни бройки на експерти, които няма как да бъдат по-добри когато работят като държавни служители, отколкото когато са експерти в научни институти на БАН например или в сферата на съответните секторни общности и организации, но това трудно би могло да бъде формулирано като задължение и някой да търси отговорност. Народните представители имат отделени средства да наемат експерти и голяма част от тях го правят, но у нас все още не е утвърден механизмът за използване на „чуждия експерт”, привличат се собствени експерти. И това е политически въпрос. Той е политически въпрос, защото обществото си мълчи по него.
Аз имам примери от работата на това Народно събрание, които са прекрасни. Имаше един Закон за българския език, който беше внесен от представител на „Атака”. Един много сериозен мъж, бивш военен, влезе с маршова стъпка и каза: с езика трябва учтиво и внимателно! И се забранява – каза той. Изброи какво се забранява. Звучеше в някаква степен дори ласкателно за българина, но в тази комисия, в която се обсъждаше проектозаконът, присъстваха двама представители на БАН, които благо и тихичко обясниха, че езикът е едно явление, което се създава във вековете и там „забранено”, „мирно” и „равнис” няма и няма как да стане. И дотам беше с проектозаконът. Ако могат да се явят тези хора, които знаят и го направят по съответния ред, това е прекрасно. За съжаление механизмът не е формулиран в закон.
Вашите пет предложения са много хубави. Някои от тях се дублират с работата на Центъра по нестопанско право. Други са предложени от други представители в тази работна среща и организации, които са изпратили своите писма. За съжаление както при вас, така и при повечето хора, те са главно финансови.
Аз искам само да напомня едното предложение – да се предвиди в държавния бюджет възможност да се плаща членският внос на българските неправителствени организации в международните организации и да се регламентират средства за финансирането на участието на неправителствени организации в международни срещи и панаири. Защото често пъти това е единствената възможност да станат известни тези неправителствени организации и да бъдат поканени – в някои случаи безплатно – да членуват в някои международни организации. Според мен това са разумни предложения.
Заповядайте, госпожо Праматарова.
РАДОСТИНА ПРАМАТАРОВА: Отново искам да коментирам финансирането на неправителствените организации. Всички, които сме тук, знаем, че това ни е главният проблем.
Напълно подкрепям предложенията, които бяха направени от господин Панов, аз самата участвах в тази национална конференция в началото на м. април. Бих искала да добавя нещо друго. Тъй като в тези предложения визираме неща, които да се случат оттук нататък и, дай боже, наистина да се случат, ще направим всичко възможно, но защо да не използваме един допълнителен ресурс, а именно променяйки съществуващите закони, ние отново можем да направим така щото да се финансира дейността на неправителствените организации. Тъй като моята сила, смея да твърдя, е в социалните услуги, затова и в тази посока съм си направила предложенията. Тоест, ако по някакъв начин текстовете в Закона за социално подпомагане и Правилника за неговото приложение бъдат променени, в един момент много организации като нашата дори не биха ползвали механизма за 1%, ако той се случи, или от всички други механизми, които коментирахме дотук.
Тоест моето предложение е да се ревизират съществуващите закони, там също има ресурси, за да си финансираме ние, неправителствените организации, своята дейност.
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Вие от „Бяла лястовица” говорите за конкретни текстове в предложенията си. Тук говорите за чл. 18 – общинската собственост, говорите за публично-частното партньорство, предлагате взаимни задължения на кметовете във връзка с конкурсите и предлагате също така пряко договаряне.
РАДОСТИНА ПРАМАТАРОВА: Точно така. Не случайно и като визитка реших да представя това пред вас. Случи се така, че нашата неправителствена организация създаде първата в България форма на услуга, в случая дом за възрастни хора. Аз самата през есента на 2002 г., когато се готвеха промените в социалния закон, толкова съществени на практика, че чак им се чудех на колегите защо не направиха цял нов закон, наистина деинституционализацията и децентрализацията са много съществени промени и моето виждане е, че те не са само предмет на изменение и допълнение. Мисълта ми е, че аз още тогава бях в течение с подготвяните промени и всякак се опитвах да кажа и да ме разберат: не бива това да се случва. В крайна сметка считано от 1 януари 2003 г. то се случи и ето вече пет години ние, които работим в социалните услуги, се борим, за да променим тези неща, които се допуснаха. Слава богу, че през 2008 г. поне едно от нещата беше регулирано – това са делегираните бюджети. Но то не е достатъчно.
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Благодаря.
СИМЕОН ВОЙНОВ: Може ли да попитам един преподавател по право, понеже Вие споменахте това, кое е първичното – моралът или законът?
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Безспорно – моралът.
СИМЕОН ВОЙНОВ: А когато моралът се загуби по стечение на някакви обстоятелства, кой трябва да го наложи?
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Законът.
СИМЕОН ВОЙНОВ: Законът. Тоест взаимната връзка е твърде голяма.
Тук се говори за концепция, стратегия... Аз ще ви кажа, че с въпросите на гражданското общество се занимавам много отдавна и до известна степен съм навлязъл в историята на България в тази посока. Мисля, че това, което се опитваме да направим сега, всъщност е да възстановим това, което ние имаме, но някак си не говорим за това. Не можем да си представим, че българското общество, започвайки от Възраждането, е нямал философия за отношение към гражданската активност. Може би трябва да се върнем малко назад в това отношение. Не искам да говоря конкретно, въпреки че би трябвало. Дядо ми е бил в обикновено село, в библиотеката му имаше четири – пет протоколни книги на съответните граждански сдружения, на които той е бил председател в това село от две хиляди души. И тези сдружения са работили. Но, без да влагам някакъв политически акцент, в 1949-1950 г., преглеждайки този перфектен архив, видях в протоколната книга да пише, че сдружение „Бяла овца” се закрива по решение на Министерския съвет. Тоест ние лишихме гражданското общество от възможността да бъде такова.
Ако трябва да говорим за стратегия или концепция, по-скоро трябва да говорим за философия в държавата по отношение на гражданските общества. Но това е по-отдалечено.
Конкретно. Пак във въпросния архив на дядо ми имаше и вестничета, които са издавани на национално ниво за пчеларите, за гражданските сдружения, за овцевъдите. И те не са държавни. Разпространяват се и вършат работа на хората. А сега сме в ерата на интернет. На нас ни липсва един мощен интернет сайт, който да бъде на гражданското общество. Той трябва да бъде толкова мощен и добре направен, че човек да прочете всичко, което го интересува за съответното гражданско общество или сдружение.
Аз предлагам да бъде направен един такъв сайт, който трябва да бъде финансиран неизвестно от кого. Такъв сайт може да бъде направен. За да не бъда голословен, ще ви кажа, че фирмата на сина ми е от 15-20 човека тук, а той е в Калифорния и сключва там контракти, правят сайтове за мощни американски корпорации и граждански структури. Това и друг може да го направи, България е пълна с такива хора.
Говорим много за финансирането. Тема, по която правителството с участието на парламента, направо ни играе номера. В Агенцията за българите в чужбина, която междупрочем е държавна, има една стая, в която е архивът и където се регистрират всички граждански сдружения с обществена цел. Какво следва от това? От това следва, че по-рано тези сдружения, които ги има там, получават по някакъв начин субсидии. Но на някого му е хрумнала мисълта, че тези субсидии не се дават по много прозрачен начин и за да стане начинът по-прозрачен, има изменение в закона за бюджета, че тези субсидии се дават по проекти. Тук аз виждам отново подводен камък.
И още нещо. Какъв е ангажиментът на обществото, не говоря за държавата, да даде терен, помещения, в които гражданските сдружения да се събират и да работят?
Ние направихме едно читалище. В Закона за читалищата е частният закон по отношение на общия Закон за гражданските сдружения, но там е казано, че общините и държавата трябва да осигурят помещения. Даже има брилянтна фраза, че трябва да оземлят читалищата с 50 декара стопанска земя. Всъщност такива помещения не се дават. Дори не се дават, когато законно се искат. Как да постъпим? На кого да го кажем? Има го в закона!
ЕВЕЛИНА ВАСКОВА: Извинявайте, че се включвам, но отдаването на помещения на граждански организации, които са регистрирани по съответния закон и са в обществена полза, е регулирано и минава през общинския съвет. Ако организацията е значима, доказана, устойчива, работи в ползу роду, както се казва, помещения се отпускат. Аз съм от Враца и познавам няколко организации, на които по договор за осем или десет години безвъзмездно им се предоставят.
Но аз имам една молба. Понеже времето напредва, да се ориентираме към това, към което водещата ни призова – предложенията, които е направил Центърът за нестопанско право в лицето на неговия изпълнителен директор Любен Панов, както и другите предложения, да ги подкрепим и да бъдат като наши за утрешната ни конференция. В тях има конкретика. Не твърдя, че на 100% биха могли да намерят своята реализация, но биха могли особено сега, когато текат дебатите за Бюджет 1009 г., биха могли да имат 50% реално изпълнение.
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Благодаря Ви.
Към нас се присъедини и госпожа Михайлова и аз бих ви помолила да й дадем думата, за да е свободна след това за другите си ангажименти.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Много Ви благодаря.
Аз попаднах общо взето случайно на тази среща и затова закъснях, за което се извинявам. Не знам защо на срещата няма народни представители от комисията.
От няколкото изказвания, които чух, у мен се затвърждава тезата, че в сектора има много идеи, но няма общи виждания, общи искания, което в голяма степен определя пасивността на държавата, в това число и на Народното събрание. По време на обсъждането на Закона за бюджета за тази година имаше формулирана една обща теза от Центъра по нестопанско право, която обща теза като цяло беше приета. Става дума за облекченията по отношение на даренията, което беше единственото облекчение, което държавата допусна в условията на плосък данък.
Напълно се присъединявам към казаното от Евелина Васкова. За съжаление не знам какво сте обсъждали, но знам идеите, които вървят в сектора. В моята парламентарна група аз започнах един много сериозен дебат по отношение на облекченията с еднопроцентния данък. Това беше крачка, която групата беше готова да направи по време на обсъждането на Закона за бюджета. В един момент се реши, че преференциите по отношение на даренията са приоритет – това се случи.
За мен е изключително важно секторът да има общи тези не само по отношение на финансирането, а по отношение на развитието на сектора въобще. Казвам го като политик. Последната година от мандата е общо взето златен период за такива идеи, защото политиците са склонни да правят жестове към обществото, в това число и към гражданското общество. Казвам го като човек, който е тясно свързан с гражданския сектор.
Очаквам на конференцията утре формулиране на общи тези. И то не общи тези въобще, а общи тези, разположени във времето. Очаквам секторът да каже какво очаква да се случи в рамките на мандата, какво очаква да се случи като стратегия оттук нататък. Аз лично поемам ангажимент, пак казвам, като човек тясно свързан със сектора, заедно с моите колеги да започнем да работим. Сега му е времето, защото в момента се прави рамката на Бюджет 2009. Започнахме тези разговори вече с Центъра по нестопанско право, с Български дарителски форум. Но ако закъснеем още два месеца, ще бъде късно.
Лично аз се ангажирам изцяло да работя в тази посока, но ни трябват общи идеи, общи тези, за да можем да търсим някакъв успех.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: И аз Ви благодаря.
Заповядайте.
ВЕСЕЛА ТОНЧЕВА: Добър ден! Аз съм архитект, председател на „Спасение 2000”. Ще се опитам съвсем накратко да кажа това, което ни вълнува особено в последно време, за дейността на „Спасение 2000”, която е достатъчно популярна. Комитетът е създаден от осем години. Аз лично 15 години се занимавам с малкия проблем квартал 494, парка на Руската църква. Смея да кажа, че ми побеля главата, независимо че дори хората около мен не осъзнават тези многогодишни тежки усилия – всеки ден да знаеш какво става в тази територия и кой ще предяви претенции.
Казвам това, за да изясня базата за мислене по посока какво ни пречи да изявяваме повече гражданската си активност. За мен това е невероятното необвързване на законите, които регулират живота на нашето общество, на нашата държава, невъзможността този пакет от закони да бъде наистина наречен национално законодателство. Има такъв дисонанс, такава невъзможност да проследиш няколко закона, с които работиш и които трябва да те защитават в дейността ти, да ги проследиш, за да можеш да се базираш на тях, когато публично заставаш да убедиш по-широка група граждани или цялото общество в някаква теза. Това, което прегражда наистина пътя за по-голяма информираност на обществото - в нашата сфера основният закон е Законът за устройство на територията, Законът за устройство и застрояване на Столична община (един абсолютно проблемен закон, който беше приет с нарушение на законодателни норми), ние непрекъснато не успяваме да намерим твърдата основа за дейността си в тази сфера. В последно време имаме случаи за представяне на обжалване на заповедта на главния архитект на София за застрояване на квартала, стигна се до петчленен състав на Върховния административен съд. Няколко дни преди явяване на петчленния състав ми беше казано: „Трябва да намериш Мария Славова да се яви с вас спешно във Върховния административен съд, защото иначе друг няма да го направи”.
За мен това те изключително важен и тежък проблем. Нас ни допуска Конституцията и правни норми на европейското законодателство, допуска ни Административно-процесуалният кодекс, допуска ни нашият морал, не ни допуска непрекъснатата промяна на Закона за устройство на територията, прегражда ни пътя. И, уверявам ви, няма кой друг да застане да обясни на какво сме се натъкнали и сега на тръни очакваме как ще се случат нещата с решението на петчленния състав на Върховния административен съд. Прокурорът дори не пожела да се намеси, защото е толкова явно, че няма как да ни допуснат, базирайки се на всичко, което се поднася от неурегулираните връзки на нашите закони. Те просто няма да ни допуснат. Ако не решат да направят изключение заради изключителната активност на тази структури, заради изключителния проблем за обществото – унищожаване на природата в столицата на България като европейска столица, няма да спрем дотук и ще трябва да се наложи да си съдим държавата някъде си за увреждане правата на гражданите по Конституция чрез този закон.
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Госпожо Тончева, Вие изпратихте предложение, в което предлагате да се разшири понятието „заинтересовани лица”. Аз искам само да кажа, че това, което каза госпожа Михайлова, е изключително важно. Може би звучи малко алиенирано в контекста на нашите конкретни обсъждания, но всъщност това е големият проблем – че не сме заедно и не изразяваме това, което трябва да постигнем заедно.
Какво каза госпожа Тончева? Противоречие в законите. Това е къртовска работа, в рамките на един парламент народните представители не могат да свършат тази работа. Това е работа на експерти, които трябва да бъдат в контекста на европейското право, една непрекъсната дейност особено за право в преход, която би поела огромна част специалисти. Вие, разбира се, говорите за най-болезненото място, защото Закона за устройство на територията само по себе си е един океан от противоречия. Ако тези неправителствени организации, които усещат върху себе си проблема, че не могат да застанат пред съда и да защитят интереса на общността, ако те го направят заедно, ако има един план на приоритети... Вие казахте план за действие – да, може да не е стратегия, може да не е харта.
Ето, госпожа Михайлова каза: застанете зад единия процент, използвайте тази година, за да се случи. Това звучи прекрасно. Но ние имаме този национален проблем и той се превръща в най-силен проблем на гражданския сектор, той се мултиплицира в гражданския сектор. Аз разбирам прекрасно вие какво казвате. Между другото, тук медиите могат много да помогнат. И който е планирал работата на това Народно събрание, много добре е вързал медиите с гражданския сектор.
ВЕСЕЛА ТОНЧЕВА: Искам само да кажа, че направихме всичко възможно, направихме пресконференция дори с визуализация. Какво ли не свършихме! Успяхме като регулатор да заставим главния архитект да си изтегли един доклад, който щеше да утежни ситуацията вече документално. Въпреки това, много се опасявам, че ако не всички медии, то някои медии с голям тираж са толкова добре регулирани, че буквичка не излезе по казуса. Не става дума за заглавие или каквото и да било, дори ремарка някъде нямаше.
Колежката от „Бяла лястовица” предложи да имаме един преглед на законите, които съществуват, които може би работят. Подкрепям това предложение и да видим къде можем да внесем допълнения към съществуващото законодателство. Може би това ще бъде по-лесно. И темата да излезе за дискусия точно между юристите за обвързване на законите така, че да може различните нива да знаят, че законите са необвързани. Общинска администрация, държавен сектор и т.н. – всички те знаят, че законите са така направени, че да могат да се промушат, за да не бъдат простреляни, излизайки от Народното събрание. Години наред се борих, когато сложиха главата на Стамболов и съсипаха градинката пред „Кристал” с теоретични доказателства защо е там (посоките на света там се събират и т.н.), аз казах: колкото и страшно да бъде това и да смущава психическото състояние на сегашните и бъдещите народни представители, нека да бъде срещу служебния вход на Народното събрание, за да се знае, когато работиш вътре, какво може да се случи отвън. Защото с останалата част от обществото отвън това се случва в една или друга форма. Имаме жестоки убийства от деца, посегателства върху деца. Мислите ли, че това не е свързано с разнебитеното законодателство и всички останало? Аз разговарям с юристи, членове на Консултативния съвет по правна материя – те няма да се справят и нямат надежда да се справят със законопроекта за етажната собственост. А това е другият жесток законопроект, който ще унижи и унищожи института съжителство в тези общи собствености, които имаме. Това се каза вече много пъти, имаше пресконференция на другото сдружение против корупцията и незаконното строителство. Няма как да се справим. Аз мисля, че трябва юридическата гилдия много стабилно да поговори вътре в своите си структури и да намери начин да подкрепи гражданското общество. А медиите са друга тежка тема.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Благодаря, госпожо Тончева.
Заповядайте, господин Попов.
ДЕЛЯН ПОПОВ: Слушах различните изказвания. Аз не мога да формулирам какво точно трябва да напишем в тези наши предложения, но трябва да ви кажа, че за тези девет и половина години, откакто се занимавам с „Бъдеще без дрога”, съм минал през какви ли не перипетии, включително и сградите. Ние имаме една сграда, която ако плаща една политическа партия, ще плаща 16 лева, а аз трябва да плащам 700. Наемът беше 220 лева. Написахме писмо до Министерството на регионалното развитие преди шест години, което ни поиска регистрация в Централния регистър. Веднага им изпратихме. Министър Церовски дойде във Варна, запознахме го със случая и той каза: като минат местните избори, въпросът ви ще бъде решен. Областният управител тогава на Варна, сега депутат, каза, че ще оправи по някакъв начин въпроса. Той помогна в Президентството, издадоха указ, не платихме наема, оттогава е 700 лева. А ние имаме донори – Обединените холандски фондации, с които почти имаме договор за 160 хил. евро за да реставрираме тази сграда. Досега всичко сме направили сами.
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Какво значи „почти” имате договор? Значи той не е подписан.
ДЕЛЯН ПОПОВ: Не е подписан, защото ние трябва да покажем, че имаме договор за десет години безвъзмездно ползване. Госпожа Петкова, представител на Холандските фондации, дойде преди пет години, разгледа сградата, която е в доста окаян вид, ние сами сме я ремонтирали и продължаваме да я ремонтираме.
Просто отбелязвам този момент за наема. Може би трябва с тези родители на зависими деца, които вече са 200 хиляди, да направим една партия на зависимите и като се регистрираме, ще плащаме по 8 стотинки на квадратен метър.
Другият ми въпрос е за единия процент, за който вие говорите. Миналата година Народното събрание взе решение 1% от акцизите на алкохола да бъде заделен в Министерството на здравеопазването за лечение на наркозависими. От преди Нова година има питане от госпожа Капон, преди малко разговарях с нея, няма отговор още. Къде отидоха тези пари? В България има две клиники, в които нормално се лекуват зависими от наркотици, които са затворени, не могат да излизат и трябва да стоят минимум два месеца, за да влязат в някаква друга, високопрагова програма. Какво се оказва? От миналата година могат да стоят 15 дни и нито ден повече, защото по Здравната каса не може да се плати нищо друго. Вие знаете ли, че за тези девет години и половина нашето сдружение е изпратило в чужбина на лечение две хиляди деца, държавата е изпратила шест души, от които остана само един в Италия, в Неапол, защото петимата избягаха. Не можеш да хванеш един наркозависим и да му кажеш: отиваш в Испания или в Италия и от въздуха започваш да се оправяш. Там трябва много работа, трябва работа на психолози, на психиатри, социални работници – това, което вършихме ние през годините. Сега сме изправени пред невъзможността да вършим дори тази работа – говоря за дневния център и защитеното жилище.
Говорим за морал. В последно време се заговори за участие на хора от висшето управление на Министерството на вътрешните работи в канали за разпространение на наркотици и т.н. Това наистина вече поставя въпроса дали имаме морал.
Миналата година направихме една подписка на 26 юни – 26 юни е Световният ден за борба с наркотиците. Направихме подписка в шест града на този ден и събрахме около 5500 подписа и внесохме в Народното събрание едно предложение, което мина на 50%. Ставаше въпрос за еднократната доза и се оказа, че хора с по 4 – 5 пакетчета хероин бяха осъдени на 10 години в Пловдив, а видяхме преди няколко месеца Митьо Очите за хиляди килограми наркотици, които са минали през годините и на неговата съвест тежи смъртта на може би стотици момчета и момичета в Североизточна България, беше осъден на четири години и половина. И то не осъден, той просто се споразумя. Пак се връщам на морала.
Тук говорим и за финансиране. Бога ми, аз досега не съм спечелил проект в България. Спечелил съм 4 – 5 проекта на ФАР, на Полското Министерство на външните работи, в България не мога да се класирам. И сега гледам какво става във Варна с тези делегирани бюджети. Хората регистрират фондации, сдружения и неправителствени организации, за да използват тези делегирани бюджети.
Ние не знаем във Варна дали сме към отдел „Здравеопазване” или „Социални дейности”, а има директор на направление „Превенция”. Ами ние сме превенция, макар и третична превенция, но все пак някой трябва да обърне внимание и на нас. Не искам да се хваля, но още веднъж искам да заявя, че нашето сдружение е направило стократно повече от държавата за тези години, откакто съществуваме. Аз не съм влязъл в това сдружение заради някакъв пост или нещо друго, прост така стана, че синът ми беше зависим от дрога. Сега няма проблеми, приятелката му също няма проблеми, живеят в Испания, роди им се и бебе наскоро, така че аз съм един от щастливите родители, но познавам много родители, на които децата им не са живи.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Благодаря.
Заповядайте.
СТОЯН НЕНОВ: Ще мина конкретно на въпроса и няма да споменавам думата пари. Ще ви прочета нещицата, които съм написал нощес.
Буди сериозно безпокойство фактът, че духът на българските закони е тоталитарен, недемократичен и това на фона на наистина големите усилия за синхронизация на българското законодателство с европейското. То е в пълна противоположност на европейското мислене и изключително внимание, което Европейският съюз отделя може би първостепенно на много широкото включване на гражданите в управлението с оглед недопустимата по величина и растяща пропаст между гражданите и властта. За това имаме и два тревожни сигнала при гласуването във Франция и Холандия.
Основната причина за това – няма ги гражданите. Гражданското участие оставаше досега извън полезрението, извън сензитивността на властта и по-специално на законодателната власт. Така властта у нас управлява досега, тя законодателства, тя изпълнява, тя и контролира. Това е една самоконтролираща се система, тоест безконтролна.
Конкретно – няколко примера в подкрепа на казаното, които в същото време са и предложения.
В Закона за здравето, чл. 4, казва: „Националната система за здравеопазване включва лечебните заведения според Закона за лечебните заведения, здравните заведения по този закон, както и държавните, общинските и обществените органи и институции за организация, управление и контрол на дейностите по опазване и укрепване на здравето.” Тук в това определение ги няма гражданите, които са обект на здравеопазване.
Имахме много активна дейност по този повод. Тогава председател на Комисията по здравеопазване беше доц. Атанас Щерев. Идвахме на заседания, писахме, но когато се обсъждаше законът, това не се прие.
Какво изменение предлагаме? Член 4 придобива следния вид и текст:
„Чл. 4 (1) Националната система за здравеопазване включва три подсистеми: граждани, здравеопазни заведения, държавни органи за управление.
(2) Здравеопазни заведения са субектът на всички здравеопазни дейности, което включва лечебните заведения по закона, здравните заведения по този закон, включително медицинските, социалните и други специалисти, заети в тях.
(3) Държавните органи за управление осъществяват организацията и управлението на централно, регионално и местно ниво на дейностите по опазване и укрепване на здравето, Националната здравна стратегия и национални програми.
(4) Гражданите са обект и източник за финансиране на всички здравеопазни дейности, поради което са субект на гражданския контрол върху дейностите на другите две подсистеми.”
Предложение за конкретна промяна в чл. 82 на Закона за лечебните заведения. Става дума за държавните психиатрични болници. Във всички други болници според този закон могат да се създават обществени съвети, само в тези държавни болници не може. Точно където би трябвало да бъде обратното. Член 82 гласи: „Към лечебните заведения за болнична помощ извън тези по чл. 5, ал. 1, могат да се учредяват болнични настоятелства.” Предлагаме да отпадне текстът „извън тези по чл. 5, ал. 1”.
Тук само ще цитирам няколко изречения от Препоръка 2005 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно развитие на структурите за участие на гражданите и пациентите при процесите на вземане на решения, отнасящи се до здравеопазването. Това е чудесен обяснителен меморандум, който е цял научен труд. Само няколко изречения: „Властите, които управляват, предоставят възможност за глас и избор на гражданите да влияят на пътя, по който здравното обслужване се създава и функционира. Отчитайки, че гражданите трябва задължително да участват в решенията, отнасящи се до тяхното здраве (това е европейското мислене), признавайки фундаменталното право на гражданите в свободното и демократично общество да дефинират целите и обектите в здравеопазния сектор. Признавайки че има различни нива на упълномощаване на гражданите от възможността да влияят на цялата администрация на здравеопазната система до участието в процеса на вземане на решения, препоръчва на правителствата да осигуряват условия за реализация на гражданско участие на всички аспекти и сектори на здравеопазната система на национално, регионално и локално ниво и граждански контрол на всички участници в здравеопазната система, в това число професионалите, здравните осигурители и властите, да създават правни, юридически закони, структури и политики, които са в подкрепа на гражданското участие и правата на пациентите, ако те вече не съществуват някъде.”
Кратък коментар. Благодарение на дългогодишни усилия и много силен натиск отдолу нагоре, аз успях да си извоювам да бъде единственият гражданин от 27 члена на Националния съвет за психично здраве към Министерството на здравеопазването. След една година работа и моя активна дейност, в който познавам проблемите из основи, имам професионална експертиза в продължение на много години по управление на здравеопазването, се издаде нова заповед за този съвет, в който можете да познаете кой липсва – липсва единственият гражданин. А там би трябвало гражданите да бъдат поне 50%.
Друго конкретно предложение. Закон за администрацията. Член 45 гласи: „При осъществяване на своята дейност министърът може да създава съвети като консултативни звена за решаване на конкретен проблем.”Предлагам ви да отпадне „може да” и да стане „създава”. Той трябва да бъде длъжен да създаде.
Друго предложение – към Закона за регионалното развитие. В чл. 5, ал. 3 е казано: „В заседанията на Съвета за регионално развитие участват със съвещателен глас областните управители, представители на Националното сдружение на общините... Председателят на съвета може да кани на неговите заседания и други лица, имащи отношение към регионалното развитие.” Може и да не кани. А за гражданите да не говорим.
Абсолютно същото е и в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Член 17, ал. 2: „Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението.”
Само с едно изречение ще кажа част от моя личен опит. Гражданския клуб „Компетентност и морал” аз учредих в Павликени и съзнателно регистрирах във Великотърновския окръжен съд, да не е всичко в София. Разбира се, той е с национален обхват и може да има навсякъде. Правили сме много опити с кмета, имаме и някои успехи. Единственото, което казваше, беше: „Тук идва един откачен професор, който иска да обясняваме всичко на гражданите”. Сега кметът е нов и там се подписва едно споразумение, мисля, че той се е отворил към гражданското общество.
Казвам го, за да споделя опит с всички присъстващи тук.
По-нататък. Поддържам нашето предложение на коалицията за евентуално създаване на общ закон за участие на гражданите. Там ще влязат всички неща, но освен другото да има гражданско участие 50 и повече процента в управлението на всички фондове, което сега е задължително и вие виждате, че какви ли не комисии, какви ли не нови министри, на САПАРД 400 бройки и т.н. Идват външни организации за контрол, а работата е много по-проста – ще сложиш във всички тези звена представители на гражданското общество и то пълноправно, поне 50%; гражданско участие във всички етапи на държавни поръчки, разглеждани и одобрени; равноправно гражданско участие при управление на държавните фирми. И така нататък.
В Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Тук ще изразя мое лично разбиране. Убеден съм и мога да го покажа и докажа винаги където и когато това се наложи, че опитът от няколко години показва: има съществена дивергенция между неправителствени и граждански, съдържателни. Някои казват, че и гражданските са неправителелствени. Безспорно, но имат много характерна особеност. Затова аз казах първо, че няма да спомена пари, защото говоря за гражданската част. Съвсем други са мотивациите – тук основни параметри са гражданска активност, гражданско участие, граждански контрол. Много често неправителствени организации са проправителствени организации. Присъствал съм на една конференция, на която заместник-кметът на Белоградчик каза: трябва да направим проекти и да усвоим еди-колко си пари, но няма кой да ги направи. Затова общината прави две неправителствени организации, парите се усвояват и ще вършат работата на общината.
Това бяха мотивите ми, за да предложа в закона да се направят съществени изменения и допълнения, като първо се след „неправителствени” се добави „и граждански организации” и второ, да има специален раздел за тях, който да е по-либерален.
И последен, много интересен въпрос, който е проблемен за цялото обществото, въпросът за представителството на гражданите точно в тези институции, за които говорим. Сега те казват: добре, но кой ще ви представлява? В областта на здравеопазването има над 600 граждански организации. Тук имаме една теория на жребийна демокрация.
С други думи, правя предложение нашата гражданска активност и знания да се обединят за разработване на въпроса за гражданското представителство. Това е фундаментален въпрос.
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Благодаря. Аз много харесах нещата, които казахте, по много от тях съм мислила.
Искам да направя малък коментар и за „Бъдеще без дрога”. Готов ли сте, господин Попов, да изложите това, което казахте за помещенията, и утре на конференцията?
ДЕЛЯН ПОПОВ: Разбира се.
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Темата за представителството. Няма да имаме време утре да го кажем, но темата за гражданското представителство те много важна. Например профсъюзите. Кои профсъюзи са представителни? Защо познаваме представителите на профсъюзите, а не е както един Пакистан например. Аспектът, който беше засегнат от господин Попов е частичен, но е много прагматичен аспект – как да се реши гражданското представителство. И знаете ли аз как го мисля като юрист? Това ще измести един друг въпрос – ще измести въпроса за квотите на малцинствата. Защото квотите на малцинствата са един много деликатен въпрос, на който ние не можем да противопоставим, защото демократична Европа казва: равенство! В един момент демократична Европа започна да се обръща и се опитва да съжалява за това, което казва. Защото обществото не е готово да поеме това равенство, не можем да го поемем. И е много необходимо да има механизми, които примерно да говорят за формирането на повече от една партия на етническа в кавички основа, защото вие знаете, българският Конституционен съд казва, че такива партии няма в България, няма партии на етническа основа и е много неудобно да се говори за това.
Темата за гражданското представителство е всъщност една изключително важна тема, която опира до въпроса за общественото мнение. Ние с вас сме изкушени, ние не сме се събрали случайно на това място и в това време, ние сме хора, които сме наясно с вътрешното ни желание да работи. Българското общество обаче не е готово, то е готово само да низвергва и да оплюва някого. Това не помага. Защото, реално погледнато, върши работа само онзи, който е готов да участва в управлението – една изключително трудна и неблагодарна работа. При това въпросът за далаверата вече не е на дневен ред. Ако можеше да се твърди, че 18-20 години в България участието в управлението е пряко свързано с личното обогатяване, това вече – и слава богу! – не е и не би могло да бъде така, защото дойдоха европейските механизми и те няма да позволят повече това.
Така че, без да говоря възрожденски, никакви декларации и никакви акламации, към нищо не призовавам, аз искам да кажа, че само който е решил да го работи, само той го осъзнава и трябва наистина да има гражданско представителство. Вие цитирахте наболелите въпроси, защото в сферата на здравеопазването положението е плачевно, но нима не е същият въпросът са настоятелствата в образованието? Драматично е!
Вие нямате да можете до утре, нито аз ще мога, макар че аз съм работила в тези области, да извадите всички примери в законите, за които става дума, че органите на държавата могат, а гражданите могат да искат, но това няма да стане. Например Законът за местното самоуправление и местната администрация казва, че гражданите могат да участват в сесиите на общинския съвет на определените за това места. Има ли такива места? Няма. Значи няма да могат да участват.
ВЕСЕЛА ТОНЧЕВА: Как ще участват? Те трябва да имат думата, тя да е регламентирана.
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Те не могат да влязат, а камо ли да вземат думата. В Столичния общински съвет, най-големия в страната, има една ложа за журналисти. А не можем да се бием с журналистите, защото те си изкарват хляба. Аз водя моите студенти и те седят отвън във фоайето и казват: госпожо, не чухме, не видяхме, искаме да видим лицата на тези, които говорят. Това не става.
В закона не е казана цената на промяната – на определените за това места, като това ще струва толкова и толкова, защото цената на тази промяна ще предполага ангажимент. Ние говорим за независима местна власт, но това ще представлява преди всичко ангажимент на държавата, защото местното самоуправление няма откъде да вземе тези пари.
Господин Попов, можете ли Вие за утре да изложите тези неща точно така, както сте ги приготвили? Аз поемам ангажимент да го анализирам и да го предложа като изменение в законите. Пагубно е, когато държавният орган в закона върви с думата „мога”, защото държавният орган има правомощия, а правомощието означава задължение. Ние стигнахме дотам, че в закона записваме „може”, което, както Вие казахте, означава може и да не може, а всъщност компетентността на органа е замислена, защото той е длъжен. Затова при хората говорим за правоспособност и дееспособност (извинявайте за лекцията, аз съм деформирана в това отношение, но нека да го кажа на езика на закона), а при органа говорим за правосубектност. Вие казахте субект, източник и обект – органът стои там, той получава пари, има трибуна, има кола, има възможността да го показват по телевизията и той да поласкае своето его, защото има една мисия, а мисията означава преди всичко задължение. Той е длъжен, там не може да се запише „може там трябва да се запише „той свиква”, „той организира”. Това обаче вече не може да стане в България, защото психиката на българина вече е извратена. И ние трябва да го кажем вече неправилно юридически, трябва да запишем „той е длъжен”. Защото само ако запишем „той е длъжен”, това ще е свързано със санкция, ако той не го направи. И гражданското общество няма да прави друго, той ще следи наложена ли е санкцията. Защото ако органът не го е свършил, това означава, че той вече е нарушил закона. Нещо повече, даже ако си мълчи органът, това означава, че той е нарушил закона. Защото мълчанието и бездействието е нарушение на служебните задължения на органа и това трябва да бъде написано в закона.
ВЕСЕЛА ТОНЧЕВА: Извинете, госпожо Славова, но за нас това наистина е малка лекция, за което аз много благодаря. И искам да попитам къде остава тогава правото на мълчаливия отказ? То е точно това, което Вие казвате. Няма кой да разбере дали санкцията се налага. Механизмите на контрола са накъсани. Органът е длъжен. Кой го санкционира? На мен лично ми се каза: Вие искате да си вкарам колегата в затвора ли? Не, Вие ще отидете в затвора, него няма да го вкарам! И това е ДНСК, и това са години наред! Изчезват документи, ценни папки по проекти и не можеш нищо да докажеш после.
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Вие сте абсолютно права и в някаква степен и господинът от ДНСК е прав – той не иска да си вкара колегата в затвора, защото този колега или горния му шеф го е назначил там да свърши определена работа. Това е властта.
Аз имам статия по мълчаливия отказ и мога да Ви я изпратя. Мълчаливият отказ не е толкова сложно нещо, но го няма гражданското общество, нас ни няма. Левски е казал: не ги назначаваме в държавата заради вярата, не можем да вярваме, че той ще отиде да свърши дадена работа, ние ги назначаваме там и им слагаме контрольор и на контрольора слагаме контрольор. А отдолу стоим ние, гражданското общество, което осъзнава правото си на протест. И когато гражданското общество се включи да работи, когато изготвя законите – това, което господин Панов е направил, това, което Вие сте направили, защото това е една буквоядна и трудна работа, неблагодарна работа, която трябва да свършим. И ако ние излезем с коректни предложения, всеки един народен представител би бил петимен да ги внесе и да каже: това моите експерти го свършиха.
Ние имаме една глупава горделивост, която не ни помага. Ние искаме едновременно да станем всички министър-председатели. А трябва да си свършим работата там където и когато сме, с всичката тегоба на усърдието, за да можем да помогнем на нашата несъвършена държава. Но тя е нашата държава, няма по-добра. Затова си мисля, че ние, гражданското общество, не сме си свършили работата. Аз упреквам себе си и това, че не мога да си науча студентите, че не искат всички да отидат в държавата или в частните фирми да станат адвокати и да започнат с 500 лева, а накрая на годината да имат 3000 лева заплата. Което означава да се на.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ВЕСЕЛИНОВ: Като цяло споделяме девиза, който е написан на Народното събрание и затова сме тук. Ако намерим поддръжка за общи тези, най-вероятно ще постигнем успех при прокарването на тези тези. В зависимост обаче от предмета на дейност на различните сдружения те имат различни конкретни частни интереси.
Нашето предложение е много практично, то е свързано със Закона за устройство на територията, приет в 2001 г. от Народното събрание, многократно изменян и допълван. В чл. 1 на закона се казва, че територията на Република България е национално богатство и нейното устройство гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението. Това са нашите конституционно дадени права, също така са договореност по редица международни подписани актове. Смятаме, че касаят всеки един от нас. Чисто практически обаче проблемът идва тогава, когато тези права трябва да се извоюват. Кръгът на така наречените заинтересовани лица, които могат да обжалват индивидуалните административни актове по този закон, е силно редуциран, много намален и това не дава възможност на гражданите чрез техните граждански сдружения да защитят тези права по начин, по който иначе би трябвало да имат право да го направят. Визирам член 147, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс – право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито прав, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.
На основание на това, че има разминаване между Административно-процесуалния кодекс и Закона за устройство на територията ние бихме желали специалният закон да се съгласува с по-горестоящия закон, като промени някои от своите разпоредби. Това, което искаме, е да се разшири кръгът на заинтересованите лица относно предвижданията на устройствените схеми и планове и тяхното прилагане, имаме предвид самото строителство и издаването на разрешения за строеж, така че на юридическите лица с нестопанска цел да им се признае правото да оспорват индивидуалните административни актове по смисъла на чл. 214 от закона. Това са заповеди за съгласуване и одобряване на устройствени схеми и планове и техни изменения, издаване на разрешения за строеж и редица други, които са описано по-подробно, тогава когато с тях се нарушават или се застрашават права, свободи и законни интереси, защитата на които попада в целите или предмета на дейност на юридическите лица с нестопанска цел и са вписани в уставите им.
Смятаме, че това може да се направи по два принципно възможни начина. Единият е в тези три члена – 131, 149 и 189. Първият е за устройствените планове, вторият е за разрешенията за строеж и третият е за специалните устройствени планове да влезе една трета алинея с буквално същия текст. Другата практическа възможност е в чл. 215 и 216, които коментират индивидуалните административни актове и начина на обжалване. Защото принципно има две възможности – едната е пред съдебния орган директно, другата е чрез началниците на регионалните дирекции „Национален строителен контрол”, като четвърта алинея в тези два члена.
Второто предложение е за възстановяване правото на инициатива на юридическите лица с нестопанска цел за изменение на влезли в сила общи и подробни устройствени планове, което е залегнало в чл. 134, ал. 1, т. 8. Народното събрание гласува този текст за много кратко време, след по-малко от шест месеца го отмени. Това, което знаем, е, че това нещо се поддържа от по-широк кръг граждани. Също така г-н Петър Пенчев от „Екогласност” доколкото знам е подал сигнал до Европейската комисия.
Като цяло, считаме, че има основание да се твърди, че нашето законодателство в областта на заинтересованите лица не отговаря на европейското, така че, ако не се промени това законодателство по реда, който знаем, че може да стане, с усилията на гражданите в страната, ние също сме склонни да потърсим други начини, за да можем да върнем нещата в точката, която е полезна за самите граждани. В мотивите на нашето предложение сме посочили най-общо казано, че желаем да дадем по-големи възможности за граждански контрол върху индивидуалните административни актове. Това е много практично – там, където гражданите са решили да защитават публични интереси чрез техните сдружения било в областта на екологията или в областта на предотвратяване на незаконното строителство или пък в областта на постигане по-добро стопанисване и управление на общинските имоти, те да могат чрез чисто практичния механизъм на обжалване, оспорване на актовете било пред съответния съд или пред началника на столична или която и да е регионална дирекция да постигнат конкретен резултат.
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Благодаря Ви.
Надявам се, както случаите, които преди малко обсъдихме, Вие да формулирате това като предложение за изменение на Закона за устройство на територията, като го обосновете с тълкувателното решение № 2 на Върховния касационен съд от 2003 г., което въвежда юридическите лица като пълноправни правни субекти, като го обосновете с последното изменение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, който въвежда юридическите лица като пълноправни правни субекти, и, разбира се, Кодекса за добро административно поведение на Европейския съюз, който беше публикуван в 2005 г. от Европейския омбудсман.
Това се отнася до Закона за устройство на територията. Аз съм побрала прекалено много негативна емоция с този закон, защото мисля, че той е изключително тежък закон. Това няма да е работата на неправителствения сектор, това са конкретни предложения и те са верни. Те се отнасят до юридическите лица с нестопанска цел.
В американското право дейността не се изписва, няма значение каква е дейността. Стига да съответства на закона и парите на входа и на изхода да са отчетени, можеш да правиш абсолютно всичко. Нашият закон е все пак по-близък до нашия морал и до средата, която е в България и той ще остане още известно време така и затова той разграничава няколко понятия, които макар и да не са обяснени правилно в закона, дават все пак някакъв вид дисциплинираност на третия сектор.
В другите неща, които казахте, обаче Вие не сте прав. Не е необходимо да се иска цялостно увеличаване на кръга на заинтересованите лица, защото вие разполагате с чл. 120 на Конституцията, който казва, че всички индивидуални актове се оспорват пред съд, независимо от това дали са по административен или съдебен ред, само онези, които по изключение, експлицитно са извадени от приложното поле на закона. И това е ЗУТ. ЗУТ открай време е бил такъв. Преди ЗУТ имаше Закон за териториалното и селищно устройство, преди него имаше един друг закон. Това е въпрос на съдебна практика.
ВЕСЕЛА ТОНЧЕВА: Извинявайте, но и тя е необвързана и разнопосочна.
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Тя не е необвързана, просто не е източник на правото.
Искам да кажа, че юридически този въпрос е решен европейски в България. Приложението му го няма още. А това че Върховният административен съд стесни понятието публичен интерес, защото беше ограничен откъм брой съдии, това беше направено по чисто прагматични причини. Знаете ли колко много съдии разсъждават като вас. Отново проблемът е икономически. Но нека не го продължаваме тук, аз ви обещавам, че ако ме поканите, ще седнем и ще го изговорим.
ДЕЛЯН ПОПОВ: Може ли едно теоретично и практично мнение? Особеността на гражданските сдружения, на гражданското общество, гражданските обединения е, първо, тяхната либералност. И тук чух хубавия термин „правен либерализъм”. Второ, съвременните демократични модерни общества са общества на организациите, бих казал, на многото организации, една част от които са гражданските. Имам и теоретични разработки в това направление, формализирал съм ги. Те са малки, спонтанно възникват като кристал около определена прашинка, главно един индивид, и са многобройни. Те трябва да са свързани по някакъв начин, да имат контакти, които са хлабави, не са административни контакти, за да могат по определени въпроси да стават мощна сила. Иначе, хубаво е те да са си малки, често по конкретни въпроси, да има и по по-общи въпроси и да са много динамични. Те се създават, разпадат и т.н. – това е динамиката на модерното общество. В Съединените щати даже не се изисква регистрация, организират се няколко души и тръгват да защитават своите граждански интереси.
И последно, вярвам, че не се виждаме за последен път, ще искам съдействие по един конкретен проблем, не като личност, аз не съм обиден, един министър на здравеопазването не може да ме обиди, защото не е на моето ниво като гражданин, разбира се, но по повод моето изключване ще помоля да издействаме едно мое връщане в този съвет като граждански представител. Ще искам подкрепата на всички вас.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ СЛАВОВА: Виждам, че няма повече желаещи да се изкажат. Предлагам да се ориентираме към приключване. Разчитам на всички участници днес да кажат онова, което споделиха тук с нас, а аз имам грижата да обобщя и да представя утре след господин Панов това, което нашата работна група обсъди. Това ще бъде едно обобщение, което се надявам в контекста на организацията на националната конференция или да бъде предхождано от вашите представяния, или да бъде последвано.
Надявам се действително това да не бъде последната ни среща. Аз искам да изразя изключително положителното отношение на господин Иво Атанасов към нашата работна среща, неговата подкрепа и неговото желание да се събираме и наистина да оформим в рамките на една година своите предложения за изменение на законите вън от това, което ще направим утре.
Благодаря ви за участието!

(Край – 13,40 ч.)