1. ДОКЛАД за второ четене на ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ, ИЗГОТВЕН НА ОСНОВАНИЕ НА чл. 68, ал. 2 от ПОДНС от приетите на първо гласуване в пленарна зала ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАЗПРОСТИРАНЕ ПРАВИЛАТА СРЕЩУ УКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ ВЪРХУ ЛИЦАТА, ЗАЕМАЩИ АДМИНИСТРАТИВНА ИЛИ ВИСША ДЪРЖАВНА ДЛЪЖНОСТ № 854-01-10, ВНЕСЕН ОТ Филип Димитров и група народни представители на 31.01.2008 г. и ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ № 802-01-47, внесен от Министерския съвет на 02.06.2008 г. /продължение

---

П Р О Т О К О Л

№ 11

На 10.09.2008 г., сряда, от 14.30 часа, се проведе заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация в зала № 132 в сградата на Народното събрание на площад „Княз Александър Батенберг” № 1. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Госпожо министър!
Уважаеми колеги!
Откривам заседанието на Комисията след лятната отпуска, смятам че е въпрос на елементарно приличие, да Ви пожелая всичко най-хубаво като председател на Комисията в рамките на тази сесия и в рамките на нашата съвместна работа.
Безспорно е, че първата ни задача и най-важната, която се очертава в хоризонта на тази сесия, това е да успеем да представим за второ четене Закона за предотвратяване и разкриване на конфликта на интереси. Това е предложението и за дневен ред днес. Има ли някакви възражения върху това предложение? Не виждам. Приемаме го с абсолютно съгласие следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. ДОКЛАД за второ четене на ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ, ИЗГОТВЕН НА ОСНОВАНИЕ НА чл. 68, ал. 2 от ПОДНС от приетите на първо гласуване в пленарна зала ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАЗПРОСТИРАНЕ ПРАВИЛАТА СРЕЩУ УКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ ВЪРХУ ЛИЦАТА, ЗАЕМАЩИ АДМИНИСТРАТИВНА ИЛИ ВИСША ДЪРЖАВНА ДЛЪЖНОСТ № 854-01-10, ВНЕСЕН ОТ Филип Димитров и група народни представители на 31.01.2008 г. и ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ № 802-01-47, внесен от Министерския съвет на 02.06.2008 г. /продължение/.

Да кажа, че с нас е г-жа Меглена Тачева – министър на правосъдието, г-жа Виктория Нешева – от Министерство на правосъдието - не я виждам, г-н Васил Чобанов – парламентарният секретар го виждам, г-н Крум Милев – експерт в Дирекция „Съвет по законодателството” в Министерството на правосъдието е тук, г-жа Сия Николова – експерт в Министерския съвет, г-жа Лора Бусарова – инспектор в Инспектората за държавна администрация - МДААР и г-жа Веделина Касапова – Гл.юрисконсулт на Сметната палата.
Раздаден ви е, уважаеми колеги, надявам се и на министър Тачева, един текст, който представлява, за наше улеснение изчистен текст на крайни варианти, изработени от нас и от работната група. Като казвам от нас имам предвид, че ние по този текст, с който вие разполагате в момента, сме стигнали до глава ІІІ-та – тя е на страница трета, обсъждахме я последния път, да ви напомня, самите декларации, които се подават по смисъла на този законопроект.
Това, което трябва също да подчертая и беше важно в предишните ни заседания, беше може би най-съществената част от обсъжданията, е свързано с една дефиниция и тя е сърцето на законопроекта, според, мисля, всички нас, въпросът за свързаните лица. На страница 8-ма колегите от работната група ни предлагат да отнесем към допълнителна разпоредба този текст, който беше в една точка 6-та на предишния вариант, когато ние коментирахме с вас и в която се намира, уважаеми колеги, базовият въпрос за отношенията, които пораждат основателни съмнения. Помните тази фраза, че върху нея ние доста дълго разсъждавахме. Т.е. ние всички нямаме трудност с възприемането на отношения, които са родствени, имахме трудността да възприемем тези отношения, които пораждат съмнения за безпристрастност и са породени не от родственост, а от други фактори – стопански, политически и пр.
Това е по тестът.
Аз ви предлагам, за да влезем в ритъм, аз чета сравнително бързо, мисля че вие сте се убедили в тези три години за това, да изчета онези текстове, през които сме минали, по които сме постигнали съгласие и като свършат там, където сме спрели, ако има някой нещо да изкоментира, да иска да се върнем върху някой текст да поработим върху него, ако не – след това ще продължиме вече член по член, алинея по алинея, параграф по параграф от мястото, където сме свършили. Това ми е предложението за работа. Имате ли
някакви възражения по това мое предложение? Не виждам. Вие, госпожо министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО ТАЧЕВА:
Благодаря Ви, г-н председател.
И аз искам да пожелая успешна работа на всички колеги.
Аз имам едно принципно предложение, което предлагам тук да обсъдим, може би то трябва да обсъди и на някакво друго ниво, но то е свързано, не толкова с текстовете на Закона, а по-скоро една принципна постановка.
Вярно е, че с този законопроект и в плана на правителството, и в онова, което сме поели като ангажимент, е един от приоритетните законопроекти, но също така е вярно, че в последния доклад -. единият от вариантите – ще кажа, текстът на Министерски съвет, който ние изпратихме за съгласуване в Брюксел, беше критикуван ан
като либерален. От това, което аз прочетох откакто ми е известен последния вариант, ми се струва, че този текст е още по-либерален и не знам дали всъщност бързината на приемане на Закона ще бъде по-доброто или дали да не направим онази съгласуваност партньорска, не само с експертите от Европейската комисия, но и с Венецианската комисия – знаете, че това е орган на Съвета на Европа, който за последните няколко години, заради другата ни перспектива бяха малко занемарени отношенията. Няма да скрия, вероятно всички вие тука знаете, че за последните две години се осъществява един мониторинг отново на конституционните разпоредби, свързани с независимостта на съдебната власт и този мониторинг от Венецианската комисия все още не е приключен, защото ние нямаме доклада на ПАСЕ.
Коментирах с нашите представители във Венецианската комисия професор Танчев и резервния Пламен Киров, говорихме и с посланика ни там, те са готови, говорихме за друг Закон – за митингите и стачките, защото той е също спорен, по отношение на осъдителните ни решения в Европейския съд за правата на човека и проф. Танчев каза, че Венецианската комисия има много добра експертиза по конфликта на интереси. Преценете дали тук можем да вземем това решение, аз ще го поставя и на съответното ниво на председателството, но ми се струва, че е добре, не да спрем днес да дебатираме по конкретните текстове на Закона, но да изпратим тези текстовете, понеже все пак вече Законът е в Народното събрание, Министерският съвет няма някакво водещо място в сроковете, в които ще се приеме от Народното събрание текстът, те ще бъдат готови за три седмици да ни дадат тази експертиза и ако съумеем максимално бързо да го изпратим, преди да влезе на второ четене в Народното събрание, можем да не чакаме заседанието на ПАСЕ – едното е през октомври, пленарното заседание, на което се приемат експертизите, конкретни законопроекти, другото е през декември месец. Мисля, че до октомври бихме могли да се справим, но това е принципното ми предложение, инак по същество, ако трябва да бъдем точни – нека когато говорим за тоя законопроект, аз ненапразно дойдох днес в 14.30 тук, в 15 часа ще трябва да бъда при вицепремиера Плугчиева и затова ще ме извините, експертите ще останат да работят, но аз не виждам по същество коренно пренаписан Закон, най-малкото защото Законът за нормативните актове не го позволява.
Нека когато говорим за този законопроект да кажем, че е подобрена версия, ако щете технически, но като дух и съдържание, това че само че е изваден Законът за публичност на имуществото /този с дългото наименование –законът / по същество, принципите, духът, ако щете дори и обхватът на законопроекта са същите като варианта на Министерски съвет. Така да говорим, защото днеска изказано едно нещо, утре влиза в доклада на Европейската комисия, това не е добре за всички нас.
Благодаря.
ПРЕДС.ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
И аз Ви благодаря.
Уважаема госпожо министър!
Да Ви кажа пред какво ме поставихте току-що. Аз разбира се, ще помоля и колегите за мнение. Аз съм от тези хора, които спазват правилата, такива каквото те са. Това, което Вие предлагате, по моята представа, има един, една-единствена процедура и тази една-единствена процедура е този текст, ако приемем, че е по-добър от предишния и искате да бъде направена тази съгласувателна процедура, самият законопроект да бъде изтеглен от правителството и правителството да осъществи тази съгласуваност партньорска. Нямам представа, може би съм зле с познанието си, Народното събрание да има такава процедура на съгласуваност. Аз не помня такъв тип, нямам, нашият Правилник, доколко аз го познавам, не ми дава на мен шанса да извърша такъв тип действие.
С други думи, чувствам се задължен, разбира се, колегите ще кажат, но аз се чувствам задължен да продължим работата си тук и то се чувствам във висока степен задължен да го направя максимално бързо. Защото нашите изявления, не само мои, но и на колеги от Комисията, /по въпросите на държавната администрация/ бяха доста категорични, че ние сме преполовили, то е факт, работата си и в самото начало на есенната сесия ще бъде готови за второ четене.
Така че това е отговорът ми по отношение на процедурата, която поставихте за съгласуване.
Що се отнася до втората Ви забележка, приемам я изцяло, никой от нас няма претенциите за това, че създава най-доброто или прочее. Ние сме вървели по една пътека сега, на експертно равнище и сме стигнали до този текст. Моята лична преценка е, че той е добър. Какво ще стане е друг въпрос.
Видях, че г-н Кътев иска думата.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги и госпожо министър!
Изцяло се присъединявам към думите на председателя. Едно за всички нас включва на тази маса и извън нея като колеги-депутати и хора на изпълнителната власт трябва да ни бъде ясно на всички – значи, ние правим нов Закон за конфликта на интереси. Такъв не е имало досега и той е един Закон. Няма един закон на еди-кой си и един на еди кой си. Законът е един и той ще бъде приет с всичките поправки, които народните представители решат. Ние трябва да дадем абсолютно значимото, под форма на благодарност на изпълнителната власт в лицето на министър Тачева и нейният екип, които за действително изключително кратки срокове подготвиха този проект и беше вкаран в съответната процедура. Така че, ако искаме добре да бъдем разбрани от нашите европейски партньори, ние в никакъв случай не трябва делим Закона на една част на едни, друга част на други и т.н. Просто, доколкото си спомням, г-н председател, всички текстовете, които бяха предложени и от народни представители относително са взимаха, досега поне, с консенсус. Т.е. не е имало спорни моменти, затова аз силно се надявам, че ефектът от този Закон ще бъде най-вече в това, че той е приет там, където е възможно, единодушно и нашите европейски партньори ще получат знак от всички, този път и от управляващи, и от опозиция, за достойнствата на Закона, ако ги има такива и ако преценим, че ще бъдат приети така.
Така че, моето предложение също е това да продължим докрай с проекто закона, да го изчетем и на второ четене в Комисия /по въпросите на държавната администрация/ и да влиза в залата. Разбира се, ако се прецени, хората от изпълнителната власт, включително и Министерски съвет или госпожа министъра, могат да направят някакво съгласуване неофициално с европейски партньори и да получим становище.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре.
Благодаря на г-н Кътев.
Някой друг иска ли да вземе отношение по тази тема?
МИНИСТЪР ТАЧЕВА:
Не казах, че трябва да спрем работата по Закона. Но представителите на ПАСЕ са народни представители. Просто, да си проведем необходимите разговори с г-н Лютфи, който е председател на Българската делегация на ПАСЕ, ще направим съответните уточнения. Струва ми се, че чисто политически ще бъде като добър знак на партньорска проверка. Не казах да спрем, напротив – смятам, че трябва да се работи по законопроекта.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре. Мисля, че се уточнихме. Всеки си каза мнението, разбрахме се, продължаваме.
И тъй, колеги, заглавието на законопроекта, което вече е прието е: ЗАКОН ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКИРАВЕНЕ НА КОНФЛИКТА НА ИНТЕРЕСИ.
Гл. І-ва, която изцяло сме приели има заглавие „Общи положения”:
Чл. 1. /чете/ „Този закон определя правилата за предотвратяване и разкриване на конфликта на интереси на лица, заемащи публични длъжности.
Чл. 2. (1) Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията и задълженията му по служба.
(2) Частен интерес е всяка облага от материален или нематериален характер, получена от лице, заемащо публична длъжност или от свързани с него лица, включително всяко поето задължение.
(3) Облага е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, дар, награда, или обещание за избягване на загуба, освобождаване от отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.
Чл. 3. Лица, заемащи публични длъжности по смисъла на този закон са:
1. президентът и вицепрезидентът;
2. съдиите от Конституционния съд;
3. народните представители;
4. министър-председателят, заместник-министър-председателите, министрите и заместник-министрите;
5. омбудсманът и заместник-омбудсманът;
6. областните управители и заместник-областните управители;
7. кметовете и заместник-кметовете;
8. председателите на общински съвети и общинските съветници;
9. членовете на политическите кабинети;
10. председателите на Върховния касационен и на Върховния административен съд и главният прокурор;
11. членовете на Висшия съдебен съвет;
12. главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет;
13. административните ръководители в органите на съдебната власт;
14. съдиите, прокурорите и следователите;
15. съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители;
16. председателят и членовете на Сметната палата;
17. управителят, подуправителят и членовете на управителния съвет на Българската народна банка;
18. управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт;
19. директора на Националната здравноосигурителна каса и директорите на районите здравноосигурителни каси;
20. представителите на държавата или общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридически лица с нестопанска цел.
21. едноличните органи, техните заместници и членовете на колегиални органи по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията;
22. ръководителите на бюджетни организации, създадени със закон, с решение на Народното събрание или с акт на Министерския съвет;
23. служителите в администрацията на президента, на органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, служителите в местната администрация, както и служителите в администрацията на органи, създадени със закон, с изключение на лицата, заемащи технически длъжности.
Чл. 4. (1) Лицата, заемащи публични длъжности, изпълняват задълженията си честно, почтено, отговорно и безпристрастно.
(2) Лицата, заемащи публични длъжности, носят отговорност пред гражданите и пред органите, които са ги избрали или назначили.”

Глава втора
Забрани при изпълнение на публична длъжност

/Напомням, че тази глава е приета цялата/


Чл. 5. /чете/: „Лице, заемащо публична длъжност, не може да заема друга длъжност или да извършва дейност, която съгласно Конституцията или закон е несъвместима с неговото положение.
Чл. 6. Лице, заемащо публична длъжност, не може да представлява държавата или общината, в случаите когато то има частен интерес от вземането на дадено решение.
Чл. 7. (1) Лице, заемащо публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес.
(2) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва служебното си положение, за да оказва влияние в частен интерес върху други органи или лица при подготовката, приемането, издаването или постановяването на актове или при изпълнението на контролни или разследващи функции.
Чл. 8. Лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да извършва действия по управлението или разпореждането, да изпълнява контролни или разследващи функции, да налага санкции, да сключва договори или да извършва други дейности, от които то има частен интерес.
Чл. 9. (1) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да се разпорежда с държавно или общинско имущество, да разходва бюджетни или извънбюджетни средства, включително средства от фондове и по програми на Европейския съюз, да издава удостоверения, разрешения или лицензи или да осъществява контрол по тези дейности в интерес на търговски дружества или кооперации, в които то или свързани с него лица са членове на орган на управление или контрол, управители, съдружници или притежават дялове или акции.
(2) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да извършва дейностите по ал. 1 и в интерес на търговски дружества или кооперации, в които то е било член на орган на управление или контрол, управител, съдружник или е притежавало дялове или акции към датата на избирането или назначаването му.
Чл. 10. (1) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва или да разрешава използването в частен интерес на информация, получена при изпълнение на правомощията или задълженията му по служба, докато заема длъжността и една година след напускането, освен ако в закон е предвидено друго.
(2) Лице заемащо публична длъжност, няма право да извършва консултантска дейност по отношение на лица, които са заинтересовани от актовете му, издавани при осъществяване на правомощията или задълженията му по служба.
Чл. 11. Лице, заемащо публична длъжност, няма право да дава съгласие или да използва служебното си положение за рекламна дейност.”


Глава трета

Деклариране на несъвместимост и частни интереси

Такова заглавие има тя и тъй, като в нея ние, уважаеми колеги, не сме минали някои текстове, ние сме фактически до член 14 приели текстовете, сега ще спра тук, за да попитам дали някой по тези текстове, които прочетох от първите две глави, би желал да се върнем, за да уточним нещо, да го прецизираме или да го заявим като нещо, по което би трябвало да работим, може би на следващото заседание. Въпрос на ваш избор, обръщам се към народните представители.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Малко като че ли трябва един коментар по чл.2 (3) под облага разбираме какво?
Трябва ли да отпадне или да се подмени с друга дума.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Някой колега да желае да коментира, да отговори…
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
…Привилегия – да, но облага? Облага е привилегията, но?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Аз съм готов с отговора, но все пак, някой от колегите да чуем, да не злоупотребявам, че водя заседанието…
Какъв е смисълът, а вие ще прецените дали да го поискате за дебат и за гласуване. Идеята, вложена в думата „почести” е, че лицата, заемащи публични длъжности в една своя немалка част имат по закон правото да дават знакове за почит на хората. Даването на знак от Вас, като бивш кмет на Разград, е било голяма гордост за разградчанина, на който сте го дал, нали така. Президентът на страната дава орден по препоръка на министъра на културата. И прочие такива публични длъжности дават такива знакове на почест. Човекът, който получава този знак, в нашата и не само в нашата действителност, моментално получава друга социална иерархия. Това е простичко. Това нещо е привилегия в смисъла на конфликт, когато този човек е обслужил публичната личност по начин, по който тук се опитваме да предотвратяваме такива случаи. Нали, в нашият закон има и тази идея в себе си, че е предохранителен, в смисъл ще предотвратява да не се случват тези неща, т.е. ставайки, примерно, аз кмет на Разград, трябва да знам, каква беда може да ме сполети, когато давам такъв медал, почетен медал на известния строител в Разград, с който се оказва в един момент, че имам отношения. Казвам, кметът да му мисли, също и председателят на общинския съвет…/с шеговит тон/. И всеки един общински съветник вътре също, защото те са все публични длъжности…Да, има знакове, които раздава и кметът /утвърдително към глас в залата/.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Те го гласуват общинските съветници…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Г-н Узунов, желаете ли, извинявайте за примера, защото гледайки Вас непрекъснато си представях кмета, но става дума за лица, заемащи публични длъжности – тук влизат и общински съветници, естествено.-
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Аз разбирам обяснението Ви, разбирам го, но дали тогава не трябва привилегии или почетни знаци или длъжности да запишем, но под почести ми се струва много общо понятие?! Много широко понятие. Защото да отдадеш, не съм точно литератор и не знам дали мога да кажа точната дума какво значи, но за мене почест е повече уважение. А нима уважението към един човек също ли трябва да се смята за облага?! Разбирате ли, за мене почестта е уважението, а уважението излиза че е облага?
ПРЕДС.ВЕСЕЛ МЕТОДИЕВ:
В името на реда на работа, г-н Узунов, да попитам: в момента Вие не казвате да оттеглим тази дума, а казвате да я прецизираме.
ВЕНЕЛИН УЗУНТОВ:
Да, затуй става дума.
ПРЕД.ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Да, благодаря Ви. Нека някой колега да вземе отношение,да го помислим още.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Ако трябва да се прецизира, го оттеглям.
ПРЕД.ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Създадохте ми проблем сега. Кое от двете искате? Аз трябва да.съм наясно.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Да прецизираме.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря Ви, защото като го прецизираме и Вие не го харесвате ще предложиме да го оттеглиме, защото… в смисъл не ме вкарвайте в две процедури едновременно.
Добре колеги. По тази тема няма мнения.
По някой друг текст?
ХРИСТО БИСЕРОВ:
/говори без микрофон/
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Предложението на г-н Бисеров е или да изпишем всички председатели на институции, то беше иронично, аз го казвам по същия начин, а да се изпишат, просто, общинските съветници.
Г-н Бисеров, предложението Ви е да отпадне председателя на общински съвети.
Благодаря.
ХРИСТО БИСЕРОВ:
/без микрофон говори/…обществени поръчки…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Става дума за всички, пък кои могат, кои не могат, едни не могат да вършат определени работи, естествено…
Добре, колеги. Значи по този текст, дотук, в първите две глави, разбрах че има съгласие да отпадне предложеното от г-н Бисеров – думите в точка 8-ма: „председателите на общинските съвети и общинските съветници” да остане само общинските съветници” /чл. 3?/
Това е съвсем логично предложение.
И тъй, продължаваме нататък с глава трета – деклариране на несъвместимост и частни интереси..
Ще ви прочета текстовете, които сме приели и след това вече ще чета текст по текст.
Чл. 12. /чете/: „Лице, заемащо публична длъжност, подава:
1. декларация за наличие или отсъствие на несъвместимост по смисъла на чл. 5;
2. декларация за частни интереси; декларацията е по образец, съгласно приложението;
3. декларация за настъпила промяна в обстоятелствата по т. 1 или 2;
4. декларация за частен интерес по конкретен повод.
Чл. 13. (1) Лице, заемащо публична длъжност, подава декларация по чл. 12 т. 1 в седем-дневен срок от избирането или назначаването му, освен ако в закон е предвиден друг срок.
(2) Когато лицето е декларирало наличието на несъвместимост, то е длъжно в едномесечен срок от подаването на декларацията по ал. 1 да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта.
Чл. 14. /Това е последният член, който работихме/. Лице, заемащо публична длъжност, подава декларация по чл. 12, т. 2 в седем-дневен срок от избирането или назначаването му. В декларацията лицето посочва обстоятелствата, които биха довели до възникване на конфликт на интереси като:
1. Участие в търговски дружества или кооперации, както и извършването на дейност като едноличен търговец към датата на избирането или назначаването; лицето посочва и търговските дружества или кооперации, в които то е било управител или член на орган на управление или контрол към датата на избирането или назначаването;
2. Поети задължения към кредитни или финансови институции, както и към други лица на стойност над 5000 лева; лицето посочва размера и вида на поетото задължение и данни за своя кредитор;
3. Договори с лица, които биха се оказали облагодетелствани от неговите актове;
4. Данни за свързани лица, дейността на които би довела до възникване на конфликт на интереси при изпълнение на задължения на лицето, заемащо публична длъжност;
5. Всяка друга информация за частен интерес, която лицето сметне за необходимо да посочи. „
По тези три члена имате ли, уважаеми колеги, някакъв коментар или някакво предложение, заповядайте. Заповядайте г-н Бисеров. Може ли да си включите микрофона, за да може стенограмата да върви…
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Поети задължения към кредитни и финансови институции. Чудно ли е колко банкови кредити се раздават!? Много. Просто, са много! Не знам това да не създаде затруднения в работата на държавната администрация, която през един държавните членове вземат кредити, да не говорим за стари кредити, за жилища едно време, още от времето на лихвоточките. Не знам, вярно е, че когато декларираш, това не означава, че нямаш…задължението е само за деклариране.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Вашето възражение е свързано с обема от кредити.
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Но, да не пречи на работата на администрацията, защото много, много служители, от хората по списъка, всеки има такъв тип кредит…Обезпечения, които те обслужват и на практика няма никакъв житейски, в повечето случаи няма житейски... когато говорим за това. Въпросното длъжностно лице ще вземе една или друга позиция … това е .
ПРЕД. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Разбрах. Добре. Г-н Бисеров по-скоро изказва опасения, обръща внимание върху текста.
Има ли някой друг по тези текстове изказване?
Няма. Значи ги приемаме и тях – до чл. 14-ти направихме една-единствена поправка.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Да уеднаквим подхода, начинът, по който ни е представен проекто-закона е много добър, защото ни дава възможност да го осмислиме в тоя текст. Но от друга страна пък, за да спазим пък правилата, има предложение на народни представители, които са направени между първо и второ четене и би следвало те да се обсъдят и да се отразят в текста, за да може след това да влязат в четенето, така че г-н председател, имате тежка задача да го направите това.
ПРЕД. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря Ви, г-н Кътев, за напомнянето. Абсолютно сте прав. Сега ще получа един текст, който съдържа в себе си и предложенията на уважаемите народни представители и ще започнем бавно и полека да вървим и нататък, за да не направим някаква грешка.
Уважаеми колеги, значи, при декларирането на несъвместимост и частни интереси – глава ІІІ-та, за която ние говорим в момента, дотук сме се съобразили с предложенията. Последното е било на колегите Екатерина Михайлова, Илияна Насева и е с текст, който е една година след напускането, той премина този текст, ние сме го приключили. Сега ще се появи предложението на народния представител Яни Янев, който в стария вариант на чл. 13-ти, иска да се добави изречение първо със следното съдържание: „Ако изпълнението на съответното действие изискват специална компетентност и в администрацията няма друго лице с такава компетентност, ръководителят на администрацията може да поиска от ръководител на друга администрация, в която работи лице със същата компетентност, такова лице за извършването на това действие. Тук сме записали, че този текст е подкрепен по принцип и е намерил място в съответното по структурата на Закона.
След това, по-нататък, при подаването на декларацията, където ние се намираме и го минахме, нямаме предложения на колеги народни представители, ще стигнем до предложения, които са свързани със Закона за имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Този въпрос принципно сме го решили. Това е предложение на колегата Яни Янев и става дума за санкция, предложение на колегите Герджиков, Кътев, Дренска, Ангелова, Владимиров, за трикратен размер на основното възнаграждение се заменя с цифрата 2 хиляди. Това е въпрос, който ще помоля г-н Кътев, като му дойде систематичното място да бъде обсъден, защото Комисията не е подкрепила, по принцип, във варианта на работната група този текст.
Така че, можем да вървим по чл. 15, 16, 17 и 18 спокойно, г-н Кътев.
Благодаря Ви, за тази бележка.
И така:
Чл. 15. /чете/: „ Лице, заемащо публична длъжност, подава декларация по чл. 12, т. 3 в седемдневен срок от настъпването на промяната, освен ако в закон е предвиден друг срок. „
Т.е. продължава се развиването на идеите, заложени в предишните текстове.
Има ли по този текст, колеги, някакво предложение? Или не? Чл.15. Става дума за срока – от седем дена, в които се подава декларация при настъпване на промяна по условията, изписани в чл. 12 и посочени там в точка трета, че трябва да се попълва такава декларация за настъпила промяна по обстоятелствата по точка първа и втора.
Г-н Такоров не сте го снабдили с текста, с който аз работя. Има ли го? Не съвпада. Искам да Ви кажа, г-н Такоров, защото виждам, че сте малко учуден. Ние на предишното заседание се уточнихме, че във връзка с приетата структура, която тук я приехме с общо съгласие, пренареждаме текстовете спрямо приетата структура на законопроекта. И затова има несъответствие в движението на членовете, съвсем нормално е да го виждате. Но това е преминал етап. Има някои случаи, като този примерно, в доклада ще ги има. Разбрахме ли се или има някакъв проблем? Кажете?
РУМЕН ТАКОРОВ:
По чл. 20… /без микрофон взема думата/
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Да, да. Ще приключим там, където имаме на разположение текстовете.
Аз даже имам, ще използвам тези реплики с г-н Такоров. Имам молба към вас, другата седмица да се опитаме да приключим. Днес да свършим до там, до където имаме на разположение текстове… Ако си изтеглят законопроекта Министерски съвет… /към реплика на Такоров/, но не смятам да се случи, нали г-н Бисеров, чак до там такава голяма радикална дейност надали ще се извърши.
Добре. Колеги, по чл. 15 нямаме проблеми.
Чл. 16. (1) /чете/: „Лице, заемащо публична длъжност, подава декларация по чл. 12, т. 4, когато има частен интерес във връзка с изпълнение на свое правомощие или задължение по служба.
(2) Лицето, заемащо публична длъжност, е длъжно преди да започне или по време на изпълнението на свое правомощие или задължение по служба да подаде декларацията по ал. 1.”
Има ли по чл. 16 мнения, колеги?
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Г-н Методиев, аз наистина се мъча всеки един текст да го пречупя през практиката. И тук сега отново поставям така въпросът: чл. 16 – лице заемащо публична длъжност подава декларация /чете/ в която има частен интерес във връзка с изпълнение на свои правомощия или задължение по служба.
По чл.3-ти казваме, че по смисъла на този закон публична длъжностни лицата – ръководители на бюджетни организации, създадени с закон с решение, 22 точка, решение на Народното събрание или с акт на Министерския съвет. Представете си ръководителя на службата за социално подпомагане, общинската, в една малко село. Той трябва да подпише списък за даване помощи за дърва, например, подпомагане с дърва или с нещо. Той трябва ли, когато всеки един списък му подлагат, да проверява дали балдъзата му или там някой от близките му е там и да попълва декларация за всеки един списък? Разбирате ли, създаваме предпоставки да блокираме административно изпълнението на много от факторите. Нека някой да ми го обясни така ли е или не е така, правилно ли разсъждавам или не. Но в едно малко село, в една малка община – Мирково, например, дето всичките, някой беше казал, че са братовчеди, кажете как ще стане там.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Друг го беше казал…
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
В една малка община – Мирково, да кажем, където са 500 човека, колко са там жители, кажете как ще стане?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Аз ще Ви отговоря, г-н Узунов. И Ви моля да ме чуете, защото ние с Вас, някак си, три пъти водим този разговор, и дайте, ако искате да го подложим на гласуване тук сред колегите и да го решим. Защото това е принципен въпрос, за принципен въпрос става дума. Чуйте ме.Моля Ви се, аз ви слушам внимателно. Аз Ви отговарям в момента. Не само Вие, но и други колеги в Комисията /по въпросите на държавната администрация/ поставяте основателно, именно идвайки от практическия живот на българската администрация, въпроса дали когато сега ние се борим с конфликта на интереси не създаваме такава камара от дейности, която ще блокира изпълнението на тези дейности. Това е въпросът. Това е Вашето притеснение.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Да, точно така е.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Моят отговор, с моя скромен 13-годишен чиновнически опит, в централна институция на държавата, е, аз съм дълбоко убеден в това, и като бивш министър и вицепремиер, че в българската администрация – морен вода никой не е пил – и не приемам, по принцип се възмущавам дори, г-н Узунов, разберете ме правилно, че ние ще затрудним някой, затова че той ще седне да си свърши работата. И в рамките на един час в едно село със 600 човека ще трябва да напише онези 300 имена, с които е обвързан. Какъв му е проблемът на този човек, питам аз, в съвременния компютърен свят? Че той няма секретарка до себе си? Че той няма помощник, на който да възложи? Че той не знае, че трябва да го направи? След това, раздавайки дървата за огрев, които имат своята стойност, ще кажа число за кубик, което видях наскоро на околовръстното шосе - бе 85 лв. кубик дърва, което не съм виждал такова число за дърва за огрев, ако /щото това са много скъпо продадени/, тези които не купуват дърва не знаят за какво става дума, 45 лева бяха миналата година, а има и по-скъпи по държавата, прав е г-н Такоров, ако става дума за това, че той ще опише онези триста случая на дърва, то произволно казано пет кубика за тези три месеца и върху тези пари ще се наблюдава дали има конфликт на интереси, и ще бъде санкциониран, ако е извършил някакво нарушение, по смисъла на този закон, извинете, това не е проблем от гледна точка на всекидневието на един чиновник.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Значи, извинявайте, влизам в нещо, което, просто няма, не е в интерес на оперативното управление, на бързото управление, защото тук се опитваме, триста човека, Вие казвате триста човека. Но добре, а в малко по-голяма община? Хиляда и триста, ако са? Хиляда и триста ли може да провери този кмет. Разберете…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Аз съм сигурен, че просто е в състояние /да провери/.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Не. Не е. Разберете…Значи, той би могъл да го провери, ако е само това, но Вие знаете ли, в една община колко много проблеми възникват. Че на единия край на селото няма вода, на другия край има такива проблеми, на третия други, но не само това. Ако му е само тоя списък с триста човека – ще седне и ще го провери. Абсолютно не съм съгласен с Вас.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре. Колеги, чухте нашият спор с г-н Узунов, може да го ползвате, когато стигнем до гласуване. Да приключим ли така, г-н Узунов – че имаме различие, което може да се изрази в гласуване. Колегите ги запознахме с нашето различие.
МАРТИН ДИМИТРОВ:
Един въпрос, г-н председател. Има тук един важен нюанс, който във Вашия разговор с г-н Узунов започва да изпъква и той е следният: ако кметът или човекът, който дава помощите за дърва в съответното населено място има негов пети братовчед, който на базата на обективни критерии попада в списъка, че трябва да получи дърва, той ги получава. Конфликт на интереси има тогава, когато, според мен, когато лицето, което получава дървата, не попада в обективните критерии на лицата, които трябва да ги получат. Така че, ако този човек е раздал дървата на хората, които според критериите, които са публични, трябва да получат дърва – за мен тук няма конфликт на интереси, дори някой да му се пада братовчед.
Прав ли съм, г-н председател или нещо не съм разбрал?
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ ? : /без микрофон/ …Разберете, някъде има критерии, които трябва да се спазват… Декларацията…/в залата говорят вкупом всички/
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги, г-н Узунов, г-н Димитров, моля Ви, систематично ще се върнем на чл. 2, защото аз мисля, че чл. 2-ри е написан добре. Защото се влиза от понятие в понятие през съответните три алинеи. Алинея първа е конфликт на интереси, където, за да се изясни какво е конфликт на интереси, е използвано понятието „частен интерес”. В ал. 2-ра е описано какво е частен интерес, като се е облегнало на понятието „облага”, а в ал. 3-та е написано що е облага. Ако разсъждавате систематично пък, по пътя на нормотворци, каквито сте, ще видите, че тук нещата имат яснота. И тогава ще отидем при дървата и ще видим дали има облага. А облага е всеки доход в пари или в имущество и т.н., и т.н. и ще се окаже, че г-н Димитров не се е объркал, а разсъждава съвсем правилно, защото не се е получила облага, т.е не е възникнал конфликт на интереси, т.е. няма частен интерес. Аз мисля, че всеки от народните представители, който извън нашата Комисия, /говоря към съответните парламентарни групи/ желае да обсъди в съответните парламентарни групи /въпроса/, да проникне в сърцевината на Закона, трябва да мине през тези три понятия – конфликт на интереси, частни интереси и облага, за да види върху какво сме подпряли Закона. Съжалявам, че я няма г-жа Тачева, бих напомнил, че точно това отсъстваше изобщо в логиката на онова, с което ние се занимавахме в началото. Защото я нямаше тази опора. Тук има ясна опора върху какво работим - що е конфликт на интереси. Минава през частни интереси, облага.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Само да допълня, колеги. Не бива да влизаме в такива, в смисъл, споровете трябва да ги има, разбира се, но материята е много сложна и не винаги понятна, за всички е съвсем нова и е разбираемо, че някой път трябва да уточняваме нещата на разбираемия език. В края на краищата ще го прилагаме, дето казва г-н Узунов - и кметове, и при кметски наместници и общински съветници, така че по-добре да изкоментираме нещо повече и явно, че то в Закона ще има много разяснителна работа след неговото приемане, отколкото да влизаме в заблуждение.
Действително аз, точно това е вярното, че за да открием къде се крие проблемът, трябва чл. 2-ри винаги да го прилагаме и ако този кмет е подписал декларация за липса на конфликт на интереси, а е дал на неговия братовчед, на когото не му се полагат дърва по правилата, а той му е дал, тогава има нарушение, има облага вече. Или е получил някаква облага.
/Цялата зала говори без микрофони/.
ПРЕД. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕ:
Моля ви, да искате думата. Нямам нищо против, нека се продължи този разговор.
Г-н Узунов, заповядайте, искате ли думата? Не искате.
Г-н Бисеров, заповядайте, Вие искате ли думата. Не искате, добре.
Благодаря.
Чл. 16 – връщаме се там, където сме си. Алинея първа и втора – има ли конкретно предложение за отпадане на текст, за редакция и пр.?
Няма. Т. е. член 16 е приет с общо съгласие. Няма „въздържал се” – не виждам. Добре.
Чл. 17. (1) /чете/: „Лицата, заемащи публични длъжности, подават декларациите по чл. 12 пред органа, който ги избира или назначава, с изключение на лицата по ал. 2.
(2) Президентът, вицепрезидентът, съдиите от Конституционния съд, народните представители, министър-председателят, заместник-министър-председателите, министрите, омбудсманът и заместник-омбудсманът, кметовете, председателите на общинските съвети /ще ги махнем г-н Бисеров/, общинските съветници, председателите на Върховния касационен и на Върховния административен съд, главният прокурор, членовете на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет, председателят и членовете на Сметната палата, управителят, подуправителите и членовете на управителния съвет на Българската народна банка, управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт, директорът на Националната здравноосигурителна каса, членовете на органите, които изцяло или частично се избират от Народното събрание обявяват декларациите по чл. 12 по интернет страницата на съответната институция, при спазване на Закона за защита на личните данни”.
Заповядайте, колеги, по чл. 17 изказвания.
/Реплики от залата без микрофон/
ПРЕДС.ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Извинявайте, не Ви разбрах…Всички кметове... Нали ги избират пряко. Мога да Ви припомня нещо от 1999 г., г-н Бисеров, когато сме работили заедно и беше тежък политически конфликт, помните ли, за 500 човека…е функционира до ден днешен /с шеговита нотка в гласа/. Те са вътре в общината – интернет страницата ще я ползват, защото те няма къде другаде да се появят със своята декларация.
Нещо друго по чл. 17?
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Г-н Бисеров го повдигна въпроса, аз просто не бях се замислил досега, като коментираме кметовете дали не трябва изрично да се каже и кметовете на райони в големите градове?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Защо не – те пак са кметове, нека помогне някой от познавачите на местна администрация на Закона, но мисля, че са кметове.
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Чл. 3 - за кметовете, говорим за местни кметове /или заместник-кметове – неясна дикция/ . А тук с местни-кметовете /заместник-кметове?/ какво става? Няма ги тук в чл.3 ?.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Пред кмета те подават тази декларация пред човека, който ги назначава.
ИВА МИХАЙЛОВА?:
Така го направихме на интернет страницата, защото, просто те няма пред кого да ги обявят, с оглед нивото на което са и органът, който ги избира.
По-нататък сме въвели проверките на декларациите да се правят за най-висшите от комисия на Народното събрание, тъй като отново проблемът, пред който се изправяме е, че няма, наистина, кой да ги проверява.
Другият вариант е, ако не се обявяват публично, да се представят в Народното събрание, да се представят пред тази комисия, която след това ще извършва проверката.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Където ще се натъкнем на проблема пък кой ги санкционира.
Защото и там ще имаме един разговор, но да не влизаме в него сега. Той ще остане за другата сряда, живот и здраве, ако е …
Аз имам решение, ще ви го предложа, но тогава, като му дойде реда.
По чл. 17 да приемем, че сме съгласни всичките.
Чл. 18. (1) /чете/: „Органите по избора или назначаването поддържат регистри на декларациите по чл. 12, като достъпът до данните в тях се осъществява при спазване на Закона за защита на личните данни и по реда на Закона за достъп до обществената информация.
(2) Декларациите се съхраняват десет години, след което се унищожават от комисия, определена от съответния компетентен орган.”
Имате ли по чл. 18 някакви предложения, колеги?
Мисля, че десетте години, аз го коментирах предния път, то е от Закона за архивите, то е такъв срок на най-бързо изтичащата в смисъл и стойност на информацията по документите.
Само да кажа, че тук има една поредица по въпроса за декларацията, предложения на г-жа Екатерина Михайлова, Масева, Янев, Герджиков, Дренска, които са подкрепени по принцип и са намерили отражение в тези текстове в тази глава.

Глава четвърта
Действия за предотвратяване на конфликт на интереси

Чл. 19 (1) /чете/: „Лице, заемащо публична длъжност, по негово искане или по разпореждане на органа по избора или назначаването, се отстранява от изпълнение на задължение по служба, когато има частен интерес.
(2) Органът по избора и назначаването преценява за всеки конкретен случай наличието или отсъствието на конфликт на интереси.
(3) Когато държавен или местен орган обсъжда и решава въпрос, по който негов член е декларирал частен интерес, последният не участва в обсъждането и гласуването. В тези случаи решенията се приемат с предвиденото мнозинство от членовете на органа, като се изключи лицето, за което е налице конфликт на интереси.
(4) Алинеи 1 до 3-та не се прилагат за лица, заемащи публични длъжности, когато в закон е предвидено друго.”
Заповядайте, колеги, по чл. 19.
По двайсети да чета ли или още малко време да огледате. Ако възникне някакъв въпрос на следващото заседание винаги можем да се върнем към някой текст.
Чл. 20. (1) „При съмнения за конфликт на интереси лицето, заемащо публична длъжност, писмено заявява пред органа по избора или назначаването съответното обстоятелство.
(2) Органът по избора или назначаването се произнася с писмен акт.”
Това е втората стъпка на предотвратяването на конфликта.
Мисля, че този текст е доста ясен, той е кратък, той фактически е охранителен текст, за да се даде възможност на всяко лице на публична длъжност да се допита, когато се съмнява за себе си дали има конфликт на интереси.
И така, момент, само да погледна за предложения на народни представители в тази връзка – да, на проф. Герджиков има прието мнението; и тук още за отпадане има предложение на Михайлова, Масева, Янев също са приети; Има едно неприето предложение, ще помоля г-н Кътев за коментар, във връзка с предложение декларациите да се подават по образец, утвърден от министъра на държавната администрация. Тук сме го заместили с образец, който ще бъде вписан в самия Закон за служителя и да го коментираме.
Не. Благодаря. Да продължим с

Глава пета.
Задължения и ограничения след освобождаване на публична длъжност

Чл. 21. (1) /чете/: „Лице, заемащо публична длъжност, с изключение на лицата по чл. 3, т. 1, 2, 3, 5, 8, 14 и 16, няма право в продължение на една година от освобождаването му от длъжност да бъде съдружник, да притежава дялове или акции, да бъде управител или член на орган на управление или контрол на търговските дружества или кооперации, по отношение на които в последната година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е осъществявало действия по управление, разпореждане, регулиране, контрол както и да сключва трудови или други договори с такива дружества или кооперации.
(2) Ограниченията се прилагат и за търговските дружества, свързани с дружествата по ал. 1”.
Това е онова, което г-жа Тачева нарече либерално. На мен ми се струва свръхнелиберално. /шеговито/
Да прочета и чл.22, защото тя е една глава:
Чл. 22. „Лице по чл. 21, ал. 1 няма право в продължение на една година от освобождаването му от длъжност да участва в процедури пред институцията, в която е заемало публичната длъжност”.
Нещата са, мисля, съвсем ясни. Заповядайте, колеги, за прецизиране, коментар…
РУМЕН ТАКОРОВ:
Не знам, аз може би ще стигна тука пак до онова, което г-н Узунов пледираше в своите изказвания, че може би този законопроект ще се отрази доста зле на по-малките общини и населени места като цяло, защото, помислете си, един заместник кмет по строителство. Той си е строител. Значи, минава му срокът, освобождава го кметът, защото вие знаете, че те нямат никаква защита и заместник-кметовете може по пет пъти на ден да ги освобождават и назначават и няма никаква гаранция, че той ще изкара пълния си мандат, примерно, но напуска - дали ще е по средата или с изтичането на мандата – той си заминава, този човек е извършил всичките търгове по отношение на строителството в тази община. А ние го лишаваме именно този човек да има право да си работи по професията, защото той не може да има някаква друга фирма да основе или да работи, което не може да работи в администрацията, с която е със същият предмет на дейност, за което той е всъщност получил образованието си като цяло. Може би погрешно да го тълкувам, но аз мисля, че това е точно така. Той е строител, казвам ви. Заместник-кмет. Излиза от общината.И една година ние му забраняваме той да си упражнява професията. Защо – строител какво ще прави, много ясно – ще отиде да си направи една фирма и ще участва в търгове пред общината, защото няма други институции, които да правят търгове в областта на строителството в тези малките общини.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Така е, да. Прав сте. Трябва да отиде в съседната община.
РУМЕН ТАКОРОВ:
….В съседната, със семейството. Той трябва да отиде там и ние трябва насила да го караме той да се измести оттам, дето е роден, живял или …така е, нали?!
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Така е, да, не бъркате. Според мен, така е.
ОЛИМПКИ КЪТЕВ:
Господин председателю!
Гледайки ограниченията в чл. 3, с изключение на лицата по чл.3 ал. 1, 2, 3, 5, 8, 14 и 16, гледайки ги, ми се струва, че г-н Такоров е може би прав, кметовете и заместник-кметовете попадат в областта на тези... логиката на тези изключение е тези, които са били на изборни длъжности, почти - народни представители, съдии от Конституционния съд, общинските съветници, съдиите и прокурорите са в точки 14 и 16 и прокурорите в Сметната палата, заслужава да го обсъдим това.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Един кадастър няма кой да даде, а ние тук как да искаме …. Няма как един бюрдюр да сложиш. Инженер-кадастър няма къде да намериш…
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
След като управителят на народния съвет прави процедурата и общинските съветници гласуват за тези обществени поръчки, дали трябва кметовете и заместник-кметовете да …
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Това казвам на колегите, четири пъти съм подписвал заповедта на един инженер - кадастърина да го освобождавам дисциплинарно и четирите пъти стои на бюрото ми по една седмица и не е подписана и връщам – няма никъде инженер-кадастър. А един бюрдюр там като се прави една улица или като тече водата в мазето на един блок, ти си виновен, щото не е дадена точно линията и не е сложен където трябва бюрдюра зарад бусовете. Разбирате ли за какво става въпрос? Тук става въпрос за практически неща - ние да прогоним хората, които що-годе вършат работа някаква в държавната администрация.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Г-н Узунов, Вие ме гледате и ме питате разбирам ли Ви, аз Ви разбирам, бъдете сто процента сигурен. Просто, недейте да мислите, че не си давам сметка какво означава бюрдюр и какво означава линия. Не, не, говоря го съвсем сериозно. Давам си сметка. Естествено. Аз съм попадал в лапите на една общинска администрация да ми даде една скица и знам какво значи. И сега в Агенцията по вписванията какви мъки с някакви неща на несвършени работи, един кошмар, ще кажа за коя област става дума – за Бургаска, не могат да намерят една скица по цялото крайбрежие, според мен, по съвсем ясни причини. Защитавайте ги, бъдете с тях, но недейте ме убеждава, че те са едни неуморими труженици на българската администрация.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Не ме разбирате правилно. Не ги защитавам, а Ви казвам, че подготвям четири пъти заповед да го освободим дисциплинарно, обаче няма кой след това да седне на неговото място, това е проблемът, не ги защитавам.
ПРЕДС.ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Този проблем ще отнесете към бившия министър на образованието, защо не е създал професионално образование по тази специалност, за да има днеска подготвени кадри /шеговито/…
От друга гледна точка е това.
КИНА АНДРЕЕВА:
Аз искам само да кажа, че тази забрана се отнася не по принцип, както г-н Такоров смята, човекът да упражнява своята професия. А той няма право една година да работи в такива дружества,
РУМЕН ТАКОРОВ:
Той собствено дружество ще направи, как ще го направи…ами няма да участва в търгове…
КИНА АНДРЕЕВА:
Може /да направи собствено дружество/. Ами няма да участва една година /в тези/ търгове /в общината/. Ще участва в други търгове.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Аз ви казвам, уважаеми колеги, ако искате, моля ви се, направете си още един път консултации, защото ние сме накрая. Имаме още малко да прочетем днеска, следващата седмица имаме за още два часа работа. Въпросът за общините, децентрализацията и този законопроект е съществен. Аз ви казах моето мнение – аз ще гласувам винаги в тази посока. Но ви моля, за да не се връщаме на едно и също място да тъпчем, направете консултации по парламентарни групи, особено колегите от мнозинството, вижте, обсъдете го, това е значимо. Имате аргументи, представете си ги един на друг, нали, да не спорите само с мен.
Заповядайте, г-н Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Господин председател!
Тук не става дума за управляващо или неуправляващо мнозинство или опозиция, тук става въпрос, аз не получих отговор на това – след като общинските съветници и председателят на общинския съвет са изключени от това правило, каква е логиката да не бъдат изключени и кметовете и заместник-кметовете?
Има ли отговор на този въпрос?
КИНА АНДРЕЕВА:
Общинските съветници не са на трудов договор. Те работят там един вид доброволно. Те са избрани, обаче. Те получават нещо да, но не са на заплата така както са на заплата народните представителите, кметовете. Не са на трудов договор. И това беше нашата логика те да бъдат изключени.
ИВА МИХАЙЛОВА: Кметовете все пак са органи на изпълнителната власт.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Процедурата, все пак, не се управлява от общински съветници…и съветът, се управлява от администрацията, това е отговорът. Но, г-н Кътев, задава според мен много по-широк въпрос. А след като те пък управляват собствеността на общината, за какво става дума? Това мисля че е в подтекста някъде там И се разпореждат с тази собственост. Така че би трябвало да бъдат, от тази гледна точка, нека да се замислим малко, да бъдат на един режим заедно. Това беше неговата реплика. И мисля, че е прав. Така че, нека да помислим.
РУМЕН ТАКОРОВ:
Само две думи още.
Уважаеми господин председател!
Защото ние сега в този Закон правим двойствен стандарт. Спомнете си как единодушно отхвърлихме чл. 10 - заемането на съпрузи в общинската администрация, че ако в седемдневен срок не му се предложи друга длъжност, той трябва да бъде освободен. Той е действащ, но ние го отхвърлихме…
ИВА МИХАЙЛОВА: Не, той е в Кодекса на труда и в закона в държавния действащ текст в момента. Действащ стар текст. Той си действа.
РУМЕН ТАКОРОВ: Съжалявам.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Няма двоен стандарт.
Добре.
КИНА АНДРЕЕВА ?: Вие не предлагате ли да се извади точка 8-ма?
/Говорят от всички посоки без микрофони и без представяне/
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Глава пета – задължение и ограничения след освобождаване от публичната длъжност, покоментирахме по нея, някакви конкретни предложения нямаше, освен това на г-н Кътев, за което поемам ангажимент на следващото заседание да уточним – въпросът е за приравняването между кметове и общински съветници на базата на ограниченията.
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Аз съм склонен да проверим нещата в обратна посока, г-н Кътев, да проверим нещата, да проверим общинските съветници…кметовете Един вид тогава бизнесмените-местните ще станат ли общински съветници или няма да станат?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добавяме в ограниченията, а не…..
ИВА МИХАЙЛОВА:
Трябва да кажа, че тук нашият Закон, този текст е по-либерален от текста на Министерския съвет, защото Министерския съвет не посочваше изключението лица, ние ги добавихме по предложение на г-н Узунов. (Казва: ако е контрол, всъщност това е действие /не говори с лице към микрофона,/обяснява към някого нещо…) Няколко човека говорят едновременно.
РУМЕН ТАКОРОВ:
Само още едно нещо. Тук, ако искаме да махнем кметове или заместник-кметове или общински съветници, тук не е премахнат, мисля алинея 22 ли беше, където влиза цялата общинска администрация. Разбирате ли, че тази общинска администрация, който бъде освободен, в тази общинска администрация, той една година не може нищо да се разнищи И това е така. Сега го видях точно, че влиза това нещо, за цялата общинска администрация ли, за всеки един от тях?
ИВА МИХАЙЛОВА ?: Да, без техническите длъжности.
ПРЕДС.ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Колеги, имам две неща да ви помоля. Тъй като по чл. 21 и чл. 22 текстовете са приети с изключение на този въпрос, който беше свързан с общинските съветници и кметовете да са в един режим и той да бъде ограничителен. Това беше смисълът на дебата от преди малко.
Тъй като от глава шеста – проверка на декларациите – насетне не разполагаме с текстове, които са и внесени от колегите народни представители, ние ще трябва да приключим тук.
За следващият път, това за което моля, съответните колеги от парламентарните групи, пред работната група и пред мен е останал един голям принципен въпрос и това е принципният въпрос, за това, кой налага санкциите на висшите да ги нарека, публични длъжности. Тези, които са президента, вице-президента, конституционните съдии, народните представители, министрите, една категория на представителност и връх на властите в България.
Ние сме обсъждали варианта да се обърнем към институциите на съдебната власт, в частност към Върховния административен съд, като една възможност там да се концентрира текста, за да дадем инструментите за санкциониране в ръцете на Върховния административен съд, изхождайки от някаква презумпция през министрите и изпълнителната власт, най-вече.
Но, естествено е, че да дадеш народните представители на Върховния административен съд и да попиташ председателя на Върховния административен съд за сведение, за мнение – неофициално, съгласен ли сте г-н председателю да направим така, аз мисля . че той писмено ще се подпише, че няма да е съгласен, защото, не вярвам, е юрист, който да се съгласи на такова нещо. Все пак разделението на властите, наистина, е фундаментално. Затова моля ви, за следващият път да направите консултации. Моето предложение ще бъде цялата тази санкционираща, този инструментариум за санкциониране да отиде в Комисията по корупция в Народното събрание. Или в нарочно създадена комисия, т.е. Законът да задължи Парламента да формира такъв орган. Да кажем защо: .
Първо, защото се облягам на Конституционния текст, че сме парламентарна държава и второ, защото от българската практика, която аз познавам във времето, подобен казус се решава на един път – през Търновската конституция и това е един закон, който е предвиден в самия конституционен текст за съдене на министри, защото са се чудели как да се оправят с министрите и е създадена една специална институция, която е функционирала в периода 1879-1912 г., нарича се Държавен съд. Тази институция е работила три пъти. Нейният състав е формиран по следния начин: назначава се чрез Парламента – фактически, мнозинството си назначава държавен обвинител; той набира - като прокурор си го представете, данните, за да произнесе обвинението, а съставът на Парламента е играл ролята на състав на съдебни заседатели, защото се е произнасял по присъдата.
Воден от тези си исторически знания, правя това предложение да бъде комисия в Народното събрание, защото санкции върху президента, вицепрезидента и конституционните съдии как се налагат от някаква низша институция, аз не мога да си го представя, нямам решение на задачата. Както и между другото, за самите народни представители. И разбира се, най-вече за министрите. Защото при министрите са най-големите възможности за конфликти на интереси. И санкцията трябва да идва от Парламента.
Ако вие имате други предложения, ще ви бъда изключително благодарен. Казвам, че това е нерешена задача.
/към репликиращ от залата, непредставилсе/ - Те вървят при липсата на добронамереност, т.е. при липсата на деклариране, някой трябва да установи, това е както казва Кина Андреева – тръгва от глава VІІ-ма и следва при последиците, което е фактически, първо при последиците има текстове, които го засяга и след това са записани и след това …
Добре, мислехме за Сметната палата, но вътре моята информация е, че в работната група не се е постигнало съгласие за Сметната палата. Сега ще чуем аргументите следващия път, да не отваряме дискусията сега. Казвам го, обаче, че това е такъв нерешен въпрос.
ХРИСТО БИСЕРОВ:
/без микрофон/ Кой ще наложи глоба от хиляда лева на президента?!
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Нещо подобно питаме. /разнопосочни неясни гласове от залата/.
Щом на вас не Ви харесва, няма никакъв проблем…
…Аз имам спомен, че подобен тип действие българският Парламент извърши след 1990 г. на няколко пъти през свои комисии, така че можем да се върнем на практиката и да потърсим там. Дори стигаше до там, че назначаваше и уволняваше директно. Имаше такива случаи.
РУМЕН ТАКОРОВ?:
Мисля имаше такъв текст по Закона за публичност на … Сметната палата налагаше санкциите когато не си подал декларация.
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Тя ги сравнява и ги …
РУМЕН ТАКОРОВ: Не става въпрос за сравнение. Става въпрос за установяването и защо да не използваме този инструмент, който функционира, така или иначе.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Става въпрос за установяването. И санкционирането е в ръцете на Сметната палата, така.
Не може да се използва този инструмент, защото не функционира, е отговорът.
В смисъл, първо, това е нашият политически отговор. Второ, Сметната палата, кажете да не казвам какво сте казали /към представителката на Сметната палата/
В.КАСАПОВА:
Вижте, това не са правомощия на Сметната палата. Тя е един орган, който има съвсем различни функции, да не му приписваме функции на разследване и на контрол в този смисъл и на установяване на нарушения. Второ, то в самата процедура, която досега четохте - проверката и установяването на конфликта на интереси са на съвсем различни. Вие видяхте, съвсем различни органи го правят това нещо, така че не може едно наказателно постановление изведнъж да се издава от председателя на Сметната палата, който въобще няма правомощия в този случай. Просто е немислимо.
И освен това, Сметната палата няма разследващи функции. Просто, няма как да стане това нещо. Единствено по Закона за имущество ние сравняваме, единствено сравняваме, подадените данни в декларациите. Единствено и само това. Но ние не установяваме нищо друго, знаете. Ние информираме ДАН?, ние информираме прокуратурата, които имат съответните правомощия. Така че, то не е на същия принцип.
ХРИСТО БИСЕРОВ :
Един въпрос имам към Вас. Преди да променим Закона в този вид, в който е сега, преди две години, глобите кой ги налагаше при неподаване на декларациите?.
В.КАСАПОВА:
Наказателните постановления - да, това Ви обяснявам, издават се от председателя на Сметната палата, но в съвсем различен случай. Ние тук нямаме разследване, както имаме в случая за установяване конфликт на интереси. Това не са функции на Сметната палата, въобще по самия си статут тя няма такива правомощия, за да бъде Сметна палата.
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Не е точно така. Това становище може да е вярно, но не е точно така. Сметаната палата издава наказателни постановления и не е вярно че не провежда разследването. Самата проверка на извършено нарушение вече е разследване – може да е много елементарно, може да е по-обстойно, но това е проверка. Няма пречка ние да помислим да натоварим точно Сметната палата. Това, че те не искат, е естествено. Защото при тях ще е много тежък конфликт на интереси да санкционират такива висши хора от държавата, но тогава ще си мислят искат ли да отидат /на работа/ в Сметната палата?! Нали, така, както г-н Такоров ще помисли дали да стане заместник-кмет, после не може да играе в нито един търг, така и хората в Сметната палата ще си помислят дали пък да ходят в Сметната палата, малко на шега го казвам, такава сериозна работа не можем да оставим …
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕ:
Колеги, тук експертите искат да вземат отношение.
Само да довърша собственото си предложение, за да се защитя още малко и да се аргументирам. Не че ще се случи това, което аз предлагам. Когато говорим за този висш етаж на публичните длъжности, ние говорим главно за политически хора. Да се установи конфликт на интереси на политическо лице е политически въпрос. От тази гледна точка всички институции отвъд политическите институции ми се струват не на място. Не че съм адвокат на Сметната палата. Но тя за мен не е сред политическите институции. Базовата политическата институция на страната е Парламента. Дали Парламентът е в състояние в своята комисия, /ще дам пример с образованието, че ми е най-лесно/, в своята комисия по образованието да излъчи една група от трима човека, които да се занимават и установяват наличие или не на конфликт на интереси на министъра или заместник-министъра на мен ми се струва политически въпрос, който е въпрос за народните представители.
Каква санкция, в резултат на тяхното установяване - нека бъде дело на пленарната зала. Тук не споря, естествено. Но мисля, че вътре в самия Парламент трябва да се развие това установяване, защото въпросът не е кой ще каже хилядата лева глоба или петте хиляди лева глоба. Въпросът е кой ще намери политическия елемент на този конфликт, защото това лице е политик – министъра или заместник-министъра. С това аз изчерпах аргументите си по тази тема, но това е въпрос, който ще гласуваме вероятно и дебатираме още в следващото заседание, защото тук стигнахме до текстовете, с които сме готови.
Да ви благодаря, ако няма някой нещо друго и да ви пожелая приятен ден. Закривам заседанието.


/Заседанието закрито в 15.50 часа/