Доклад за второ четене на Общ законопроект за противодействие на конфликт на интереси, изготвен на основание на чл. 68, ал. 2 от ПОДНС от приетите на първо гласуване в пленарна зала законопроект за разпростиране правилата срещу укриване на конфликт на интереси върху лицата, заемащи административна или висша държавна длъжност № 854-01-10, внесен от Филип Димитров и група народни представители на 31.01.2008 г. и законопроект за конфликт на интереси № 802-01-47, внесен от Министерския съвет на 02.06.2008 г. / продължение/.

---

П Р О Т О К О Л

№ 12

На 17.09.2008 г., сряда, от 15.00 часа, се проведе заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация в зала № 126 в сградата на Народното събрание на площад „Княз Александър Батенберг” № 1. То бе открито от заместник-председателя на Комисията господин Олимпи Кътев и след това ръководено от председателя на Комисията господин Веселин Методиев.

ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Уважаеми колеги!
В качеството си на заместник-председател на Комисията, … не знам, не се упълномощавам, но имам право, да открия заседанието на Комисията и да се опитам с няколко думи да ви запозная с нещата, които бяха дебатирани днеска на кръглата маса по отношение на нашия проекто-закон. Трябва да ви кажа, че около десет, не около, ами десет институции бяха поканени и всички те се отзоваха, включително Висшият съдебен съвет начело с изпълняващия длъжността Председател проф. Анелия Мингова и още четирима съдии; председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев; от ВКС имаше представители; Валентин Първанов от Главна прокуратура; Валери Димитров – на Сметната палата; Гинка Чавдарова – на Сдружението на общините; от сдружението „Прозрачност без граници” неправителствена организация и колеги-депутати, като дадохме повече възможност на гостите да изразят становище по проекто-закона и без да им даваме някакви насоки и указания, те се съсредоточиха, всички те взеха отношение и съсредоточиха своите изказвания по посока на тази част от доклада на Комисията /по въпросите на държавната администрация/, която предстои да гледаме, т.е. от чл. 23 нататък.
Аз искам да кажа, че досегашните членове, които сме ги гледали, със съвсем малки и то повечето редакционни предложения, не бяха коментирани и бяха одобрени от тези институции.
Дадоха се различни становища по останалата част от доклада. Пак казвам, принципни възражения по него и в двете му части – приети от Комисията и тези, които подлежат на приемане, нямаше, имаше отделни бележки и насоки, с които отделните институции считаха, че трябва да се върви.
Поне, по моето скромно мнение, те се насочиха главно в няколко неща. Аз не бих могъл толкова бързо да ги групирам в няколко по-кратки израза, но общо взето, се стигна до едно заключение, че първо трябва да има комисия към Народното събрание, която да гледа декларациите по чл. 23, ал. 1 - т.е. на висшите публични длъжности. След това се коментираше, че е правилно следващата фаза на проверка и на установяване /а, ето, добре председателят на Комисията пристига, господин председател, извинявайте, но така решихме да започнем и обяснявам какво се е случило на кръглата маса/ като втора инстанция или като следваща инстанция в тази процедура при установяването и санкционирането на установен конфликт на интереси да бъде съдът и съобразно това, както е записано в чл. 23, по ал. 1 и ал. 3 Върховният административен съд, а по останалите – другите съдилища, като се спазват и процедурите по Административно-процесуалният кодекс.
Много остро се постави въпросът по защитата на хора от чл. 23 алинеи първа, втора, трета и четвърта, които подлежат на проверки, как трябва да се запазват те от необосновани доноси или оплювания, или нещо от този сорт, което би следвало тези лица - набедените лица, да имат право на защита и се препоръча, примерно, това да бъде правото на лицето, ако този, който, нали, се пускат такива слухове или доноси, но не са сезирали Комисията, засегнато лице да има право по съдебен ред да изиска, съдът да установи това дали има той конфликт на интереси или не. Надявам се, че правилно го изразих, горе-долу така да е разбираемо, ако има корекции, все пак не забравяйте, че не съм юрист.
От друга страна, пак в тази връзка по установяването и санкционирането на конфликта на интереси, надделява мнението, може би, че е добре на първа… по първа процедура, не на първа инстанция, първа процедура, всеки един гражданин да има право да сезира комисията за това дали има съмнения в някой за конфликт на интереси. След като комисията се произнесе по това дали има или не, тези хора, лицето и този, който дава сведението или сигнала, се уведомяват и когато има несъгласие от един от двамата, той да отнася вече това решение в съда и лицето тогава излиза от анонимност, т.е. няма да е анонимно и ако го засяга него и тогава вече съдът се произнася и продължава вече по-нататък в своите процедури. Като така се потвърждава мнението, че трябва да мине през всички процедури на съдебната пътека – т.е. на двете инстанции, на Върховния и Административния съд, трябва да се произнесат и чак тогава може би, да се обяви на интернет-страницата на съответния орган, т.е. да не се обявяват предварително, преди още да е приключила процедурата.
Друго имахме ли, нещо по-важно?
Да. Проблемът, който поставиха от Сдружението на общините беше това до какво ниво на кметовете трябва да се разпростира, като препоръката тяхната е да не се засягат кметските наместници, кметовете на кметства, защото в края на краищата, може би там, разполагаемостта с бюджетни средства е по-малка или почти няма такава дейност, изпълняват някакви по-други малки процедури.
Друго? И за чл. 3 т. 23 – служителите, които подлежат на такова подаване на декларации и проверка да бъдат точно дефинирани до какъв ранг да бъдат, защото ние сме записали без техническия персонал, като общата препоръка беше и на Сдружението на общините, и на ВС и на Висшия административен съд да се дефинира до какъв кръг от Закона за държавната администрация трябва да бъдат тези служители.
И мисля, че общо взето, това е. Имаше и други малко по-дребни бележки, които предполагам, че колежката ще ги отрази по-нататък или ще ни даде …
/към някого/ Ние няма какво повече от това да обсъждаме. То е прието. Ние само да уточниме точка 23. Ако председателят реши.
И последното, предложението беше всички подаващи декларации да бъдат публични на съответния сайт на съответната държавна институция, независимо от категорията как се водят като държавни служители.
Това е, господин председател…
ПРЕД. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Много благодаря на г-н Кътев.
Искам да се извиня, но имаше представяне на книга на проф. Георги
Марков, за която председателят на Парламента ме беше поканил да участвам, заедно с проф. Пантев и заради това и закъснях. Отговори г-н Кътев, разбрах за тези добри резултати от днешкашната среща.
Очертава се днес да работим при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. ДОКЛАД за второ четене на ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ за ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ , ИЗГОТВЕН на ОСНОВАНИЕ на чл. 68, ал. 2 от ПОДНС от ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ В ПЛЕНАРНА ЗАЛА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАЗПРОСТИРАНЕ ПРАВИЛАТА СРЕЩУ УКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ ВЪРХУ ЛИЦАТА, ЗАЕМАЩИ АДМИНИСТРАТИВНА ИЛИ ВИСША ДЪРЖАВНА ДЛЪЖНОСТ № 854-01-10, ВНЕСЕН ОТ Филип Димитров и група народни представители на 31.01.2008 г. и ЗАКОНОПРОЕКТ за КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ № 802-01-47, внесен от Министерския съвет на 02.06.2008 г. /продължение/.


Имам следното процедурно предложение: ние на миналото заседание стигнахме до уточняването на текста по чл. 22 и бихме могли днеска, тъй като разполагаме с текстовете до Преходните и Заключителни разпоредби, заедно с предложенията на съответните народни представители, да завършим цялостно този текст днеска, ако не възразявате, а онова, което е необходимо да се доуточнява, за което чух, че става дума и в момента – примерно кметове, кметски наместници и пр., да си го поставим за задача за един последен прочит на текста, в който можем да нанесем определени корекции. Така ми се струва по-чисто, отколкото сега да тръгнем отново да чистим текста от началото. Така или иначе, ще ни трябва още едно заседание, за да приключим окончателно второто четене, с оглед на Преходните и Заключителните разпоредби. И тогава, преди тях, да направим този преглед, като фактически, те са три или четири случая на текстове, в които трябва да направим известно прецизиране. Помня, че миналия път, в края имаше нужда да огледаме текста, който беше свързан с подаването на декларация от президента, установяването и пр., да не попаднем във възможност на противоконституционен текст едва ли не. Т.е, събрали са се, няма да сбъркам, ако кажа, пет-шест такива случая, в които трябва да се направи последно преглеждане на текстовете и предлагам да го оставим за следващото заседание.
Сега да видим текстът на чл. 22, който е съгласуван от миналия път и с /Министерство на/ финансите, доколкото разбрах от експертите, тъй като имаше нужда и те да си дадат мнението и да вървим към Глава шеста.
Съгласни ли сте, колеги, с такъв процедурен начин на работа?
Няма възражения. Добре.
Чл. 22 е свързан с времето, за което коментирахме миналия път, за участие в процедури. Този текст, който е на вашето внимание в момента, има следното съдържание…
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Днеска и аз изказах благодарност и още веднъж искам да кажа благодарност на г-н Кътев, за тази кръгла маса, която беше организирана, защото, наистина, аз чух много силни аргументи от страна на г-н Валери Димитров, от Сметната палата и от г-жа Мингова, и от председателя на Административния съд. Това са неща, които трябва да намерят и аз го заявявам, че няма да подкрепя Закона, простете ми, ако тези неща, които те ги поставиха, голяма част от тях, ако не намерят отражение. Особено пак казвам, много силно беше изказването и бележките, които даде Валери Димитров. Като контролиращ орган, като орган, който му предстои да… как да направим процедурният въпрос е следният:
Дали тази работна група, която работеше, да вземе да ги отрази тези бележки, защото бяха там Ива, бяха и другите колеги, сигурно има и протокол, да се отрази, да намерят отражение в Закона, или ще вървим напред и после ще видим дали можем да ги променим, тъй както предлагате – евентуално допълнително да се направят промени, да се гледа отново Закона.
Трябва да изберем от двата варианта единият. Или да се върнем към работната група, да отрази тези неща всички, които бяха направени като забележки и тогава да продължим с гледането, или пък да го минем, така да се каже, това, което го имаме сега пред себе си, но аз лично, нямам готовност, тези бележки, които те казаха, да ги – как, по какъв начин ще бъдат отразени?!
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Да, разбрах Ви, г-н Узунов.
По същата тема иска г-н Кътев думата.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Аз не случайно казах това, че изказванията на нашите гости на кръглата маса бяха насочени повечето, в голямата си част, от чл. 23 включително нататък, т.е. тези текстове, които предстои да ги гледаме. А задължително е и ние всяко едно от техните предложения, по всякакъв начин ще го съобразиме и ще решим какво и как да го вкараме в текстовете.
Що се отнася до бележките, които бяха в тази част от Закона, която бяхме минали, аз ви казах: по чл. 3-ти главно бяха бележките по отношение на подреждането – на г-жа Мингова беше единият въпрос административните съдии и съдии-следователи, а второто – от Главна прокуратура – че не са съобразени с протокола (държавният протокол) подреждането на длъжностите и трето, беше главното в точка 23 да се види докъде се разпростира държавната администрация.
Така че, по миналите текстове, от страна на кръглата маса ние нямаме въпроси или някакви неясноти, или препоръки. А имаме отсега нататък и аз предлагам, все пак, да ги видим, разбира се, че ние сега не можем да ги формулираме и там където има така препоръки, които ние бихме приели като комисия, да задължим работната група да ги оформи за следващото заседание. А там, където текстовете са безспорни и можем да ги гласуваме сега, да продължиме. Защото иначе да оставим сега да ги върнем пак на работната група, ми се струва, че ще забавим нещата.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Съгласен съм, с начинът, по който разсъждавате, но много от нещата, които се поставиха бяха много принципни и те са свързани с промени на други не само сигурно с 23 точка и 23 член нататък. И примерно, че до 22 –ри /член/ всичко е ясно, но аз нямам отговор по частта облагане или не – това, което бях поставил един от въпросите още на предното заседание. Отдаването на почести облаги ли са или не са облаги. Такива дребни неща, които трябва да ги изясним, да ги изчистим, пак казвам, не възразявам да продължим напред. Но аз също считам, и другото, че да, записвахме , там записахме, които бяхме тази заран на срещата, но аз ми се иска да го направим варианта на Закона и да го дадем и на Валери Димитров, и на другите и да кажем: „Това ли имахте предвид, което сме го отразили в Закона” защото, пак казвам, намирам за много рационални много от техните неща.
Пак казвам, аз не съм толкова голям тесен специалист и професионалист, за да кажа, особено за защита на справедливостта при изискването на защита на интересите, редът по който се подават и регистрират сигналите, защото ще се получи една канонада от сигнали – анонимни ли ще бъдат, как ще бъдат, по какъв начин, всичкото това – ще се регистрират ли тези сигнали, как ще се контролира и така нататък …
Аз съм удовлетворен от много въпроси, които поставиха тази заран и които предлагаха, конкретни неща предлагаха как да бъдат решение.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря Ви, г-н Узунов, разбрах Ви.
Само че, мисля че и миналият път на тази тема отделихме няколко
минути. Задължението за движението на законопроекта е на нашата Комисия /по въпросите на държавната администрация/ на всички нас. Това задължение ние не можем да го прехвърлим като отговорност на някой, който е изявил добра воля, било на една кръгла маса и си е изказал мнението, независимо дали този някой е главен прокурор на Републиката или е председател на Върховната смета палата. Не познавам процедура, при която ние можем да стигнем донякъде с текстове или тези текстове да бъдат изпратени в институции за съгласуване, аз не познавам такава процедура.
Възможно е, в рамките на един колегиален тон и разговор, всеки
един, който желае, това искам да кажа, всеки един от депутатите, който желае да направени среща било с главния прокурор, било с г-н Валери Димитров, това във висока степен ще помогне и на самият колега да ни помогне на всички нас тука при взимането на окончателните решения. Но това не са аргументи, /към реплика без микрофон/ - да, специално Сметната палата има представители в работната група, но всичко това не са аргументи, за да не продължим по текстовете. Това са аргументи да прецизираме текстове и аз затова ви казах, че това, според мен, е възможният начин. Защото другото, което съществува като процедурна възможност, е да спрем сега, което аз не бих желал да направя. Струва ми се, че ще загубим излишно време. Затова…
Заповядайте, г-н Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ:
Значи, г-н Методиев, аз ще направя така, както Вие кажете като председател на Комисията. Но искам да бъда ясно разбран – просто, предлагах нещо, което да го изкоментираме и да преценим, кое е най-доброто.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Ето, г-н Такоров ще вземе участие и може да ни предложи нещо…
РУМЕН ТАКОРОВ:
Наистина в мен наклонява повече наистина да спрем, за да може още да обсъдим с институциите, с които бяхме включително, аз бях на кръглата маса днеска също, изслушах ги всички, защото ние, ако тръгнем да намаляваме обхвата, ние ще се върнем до членовете, които сме ги приели досега, до чл. 19, обхвата за тези, където влизат, значи ние пак се връщаме назад.
Вижте сега, вие концентрирате, /към Кина Андреева и други/, просто искам да ви кажа, че на нас в момента ни се представя чисто нов текст, който е различен от предния. Ние досега по предния дискутирахме, сега вие го давате този. Значи, на следващото заседание няма никаква гаранция, че някой друг, ако каже, този текст, няма пак да го преминем. Има ли смисъл от такъв начин да работим, господин председател, това искам да Ви кажа? В такъв аспект, защото наистина аз мисля, че е по-добре наистина, ако трябва да забавим със седмица или с две, но да направим действащ Закон. Защото този Закон, както и днеска излязоха много, които бяха там, много такива въпроси, по какъв начин, как ще се проверяват, дори излезе тезата, че който проверява – независимо дали ще е комисия в Народното събрание, дали ще е Сметната палата, просто физическото време и възможност няма да им стигне, ако трябва всичките тези, които са вътре засегнати, да могат да се проверят. И това нещо го има. И ако ние тръгнем да вървим, наистина, аз… ще продължим по текстовете, защото те някои са безспорни и могат да продължат, за да не бавим по-нататък Закона, да продължим и да вървим, но ако го направим и създадем на практика един недействащ Закон, за какво ни е този Закон?!
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Разбрах ви, г-н Такоров.
Сега, да кажа за чл. 22-ри, както ще се случи, вероятно, с чл. 23, както може да се случи с още един или два текста, но пак повтарям: не са повече от четири или пет. От изминалите до тук. Нашата работа е такава, каквато е на всички останали комисии във всички Парламенти в последните двадесет години, а именно: когато народен представител поиска от експертите и Комисията приеме, даден текст се връща, редактира се и се приема на следващото заседание. Така сме постъпили с чл. 22 от миналия път. Така можем да постъпим с няколкото текста, за които стана дума и за които г-н Кътев подсказа, аз запомних два. Да кажем, че съм пропуснал още един, но не повече, ние сме минали двадесет и два. Така че, оттук напред можем да минем още днеска още петнайсет да кажем и следващият път, да имаме нужда да уточним още един или два.
Що се отнася до действащ Закон, ако искате да поговорим десет минути, ще помоля всеки от присъстващите депутати да вземе думата, но ние вече две или три заседания, фактически, говорим по една философия на Закона, във връзка с неговия обхват и като че ли имаме известни различия, защото дотук, ние всичко сме приели с общо съгласие.
Ако ние имаме нужда помежду си да проведем този разговор, аз съм съгласен веднага да отворя такава процедура. Защото аз съм водил такива разговори, включително днеска с г-н Кътев в кулоарите на Народното събрание, разменихме няколко думи, след кръглата маса, от гледна точка на това каква цел сме си положили пред себе си. Аз дефинирам веднага за себе си: целта е строги рестрикции в днешната българска конюнктура. Това за мен е целта. Защото ние имаме да отговаряме един път пред българските граждани и втори път пред Европейската комисия в тази тема. И трябва да бъдем максимално строги. Във времето след нас, може да се окаже, че тази строгост е дала своя ефект и да бъде по някакъв начин намалена, прецизирана, обхватът да бъде стеснен и пр. Аз съм от тези хора, ако искате нека това да кажем всички, за да не се въртим около основата на Закона, защото цялото действие има този смисъл. Ако желаете, колеги, моля ви, да вземете отношение по това, преди да преминем по конкретни текстове. Защото ние така или иначе, върху конкретни текстове работим, въпросът е от каква гледна точка гледаме – дали от рестриктивна или от, мисля, че министър Тачева го нарече, по-либерална гледна точка. Аз съм слушал част от вас и в реплики, и на миналото заседание и виждам, че настина този въпрос може да бъде отворен в един момент.
Ако искате пък, ще се приближаваме към него в рамките на всеки текст, където това е нужно. Но, някак си, не съм съгласен да закрия заседанието. Г-н Такоров го постави - ако искате процедурно да го поставим, г-н Такоров – за да кажат и колегите, да не сме ние двамата с Вас, които ще решаваме. Да го поставя ли процедурно? Добре, ето, това е един начин да решиме въпроса с днешното заседание.
Има ли някой колега, който иска да се изкаже по повод на това дали да спрем дотук, да дадем на експертната група възможност да представи всички тези три или четири поправки по преминалите текстове и да подготви онези три или четири поправки в следващите текстове или да продължим ние? Колеги, има ли по някой по тази тема да вземе отношение или ще го решим с гласуване?
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги!
Има логика в предложението на колегите от БСП /Българска социалистическа партия/. Действително, предложенията, които бяха дадени, бяха така сериозни и компетентни /прекъсва за момент заради телефонно повикване/ …извинявам се, /по друг начин звъни царят – шеговито/…но все пак, нека да използваме добрата инерция, която днеска ни даде кръглата маса и все пак този екип, който сме се събрали, дори, аз съм склонен, да не е в толкова формално по процедурата въпрос, но нека, все пак, да изкоментираме някои теми, които биха дали след това насоки и на работната група, която пък трябва да прецизира текстовете. Защото, в края на краищата, събрали сме се тук, имаме текстове, имаме предложения, да го използваме това, дори и да не се стигне до гласуване, да ги оставим отворени, но все пак ще помогнем на работната група за следващото заседание да ни предложи вече по-ясни текстове. Защото тогава пак трябва да почваме от нула. Аз съм записал предложението на всеки един от гостите /на кръглата маса/ и мога да ги чета едно по едно, те действително не са чак толкова много и чак толкова фрапиращи. Аз пропуснах това за проверките да кажа, мисля, че ние можем да намерим решение в Комисията -. кои да бъдат проверявани и как да бъдат проверявани.
Значи, има две становища: или всички да бъдат проверявани, които гостите на кръглата маса и Сметната палата изразиха резерви в това, че ще се блокират институциите, които дават информация за проверяваните, не тези, които ще извършват проверките, а за тези, които дават информации и сроковете, които сме дали са много малки. Вторият вариант е, да се прави това избирателно, по строго определени предварително критерии и третият вариант е – да се остават отворени, след като са публикувани на интернет страниците и само по сигнали, когато има сигнал, да се извършват проверките. Така че, вариантите не са кой знае колко много и бихме могли да ги прецениме тук и да ги предложиме.
ПРЕДС.ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Само секунда, ще Ви дам думата.
Колеги, това е трета възможност. Трябва да си призная, че почвам малко да се затруднявам. Предложението на г-н Кътев по процедурата е да разгледаме няколкото теми, които са били обсъждани, да изкажем становище, с което да подпомогнем експертната група и те да имат готовност със съответни текстове за следващото заседание. Г-н Кътев ми подсказва, вървейки, член по член, от там докъдето сме стигнали - приемам ли, че това също е по-добрият вариант за днешното заседание, защото доста време отнехме за това как да протече днешното заседание?
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Това е добър вариант…Да направим коментар върху това, което предложиха … /без микрофон/.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
В рамките на текстовете, вървейки член по член. Благодаря ви.
ИВАН ДАКОВ:
/без микрофон, едно изречение/.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
/едно изречение, без микрофон/
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Значи, решихме този въпрос.
Заповядайте, искахте думата.
ВЕНЕЛИНА КАСАПОВА:
В допълнение, председателят на Сметната палата, по неговите забележки, които изказа днес на кръглата маса, ги е депозирал в писмено становище и ако могат и те да ви бъдат от полза /представя ги/ когато се обсъждат предложенията по кръглата маса.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре. Благодаря. Ясно е, че те ще бъдат използвани в окончателното съставяне на текстовете, там където засягат съответните теми, пък и вие в работната група - това е г-жа Касапова нали, Вие ще идвате, можете да подпомагате.
Добре, колеги.
И тъй, искам само да ви информирам всички, че специално в тези бележки, които са подписани от г-н проф. Димитров /от Сметната палата/ по чл. 3-ти има фактически три точки, които са засегнати, след това има по чл. 14-ти и следващите са от 23 и 31 членове, т.е. – по предстоящи текстове. Така че, с процедурата, която уточнихме, можем да продължим, ще следим, имаме предвид като стигнем до там, да изчетем мнението на г-н Димитров и да го вземем предвид в своята работа.
И тъй, връщам се към чл. 22-ри /чете/: „Лице по чл. 21, ал. 1, няма право в продължение на една година след освобождаването му от длъжност да участва в процедури пред институцията, в която е заемало публичната длъжност”.
Този текст трябва да се намира…/подсказват от залата на стр. 21- не е стар доклад, но…/, това е текстът, който миналият път предизвика…,това е от стария текст. Сега разполагате и ви е раздаден текст, ще ви ориентирам, колеги, сега ви е раздаден текст, който е подготвен за второ четене, вие го виждате, вече ги познавате тези технически възможности, там където е набран текстът на полето, сивото - са самият доклад и след това са тези текстове, които са от първо четене. Тук в чл. 22-ри отиваме към текста, който, както ми казаха колегите от работната група, е преминал през една такава процедура за съгласуване с Министерство на финансите. И този текст, старият, който прочетох, следва да бъде заместен и сега от нас да бъде решено дали да бъде така, със следния текст, чета го: /той е на стр. 21-ва от общия доклад и е в маркираното поле, което е от доклада за второ четене/
Чл. 22. „Лице, по чл. 21, ал.1, което в последната година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е участвало в провеждането на процедури за обществени поръчки или в процедури, свързани с предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, няма право в продължение на една година от освобождаването му от длъжност да участва в подобни процедури пред институцията, в която е заемало длъжността”.
Сами виждате каква е разликата. Че се уточнява, че става дума както за бюджетните средства на Република България, така и за парите от Европейския съюз, което, мисля че е логично, ясно.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Може да участва или не? Съвсем друго е! /без микрофон/
ИВА МИТЕВА:
/шепти на някого, без микрофон/
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Аз не следих вашият разговор, защото вие минавате в диалог, който, мен ме затруднява…
РУМЕН ТАКОРОВ:
Без Ваша санкция няма да мине…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Не е въпрос за санкцията, да внимавам, за да мога да водя заседанието.
РУМЕН ТАКОРОВ:
Така, както е записано, не става ясно, тъй като в този… по чл. 21, ал. 1 /текст/ са преди всичко физически лица. Тъй както е записано, физическото лице излиза от съответната институция и става член на юридическото лице, което - юридическото лице, което кандидатства по проекти за европейския фонд или от институцията. Може ли или не може да участва? Тук този текст не дава отговор на този въпрос, според мен.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Да. Разбрах Ви. Добре.
Друго мнение по този текст?
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Аз поддържам мнението на г-н Такоров, може би трябва да се упомене физическо лице или юридическо, просто, да се формулира точно, защото той е прав.
РУМЕН ТАКОРОВ:
Ние казваме, лице заемало публична длъжност с изключение на тези по чл. 3-ти 1, 2, 3, 5, 6 и всички останали, те участват в тези органи като физически лица. Но с излизането им от тях, той може да си направи еднолично ООД или да влезе в едно ООД и което да участва в процедура. А тук пише само лице по чл. 21…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Да. Идеята е да се допълни текстът, за да го формулираме, за да помогнем на колегите. Да се допълни текстът, че и юридическо лице, в чието ръководно тяло участва лице по чл. 21 не може… и да се очертае до какво ниво… /към реплика без микрофон/ - управителен или контролен съвет, това е идеята, ако искате направете го, въпросът е да не е член на ръководството на въпросното юридическо лице. Да, по Търговския закон. Дефиницията за участие в ръководството.
С това допълнение да продължим нататък, като следващият път ще го гласуваме окончателно, когато получим и окончателния текст.
Заповядайте, това е г-жа Нешева ли?
ВИКТОРИЯ НЕШЕВА:
Да. Аз благодаря. Само във връзка с това дали е достатъчно средства от фондовете или да добавим и програмите? Нали в един друг текст това беше отразено. Дали не трябва да вървят заедно.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Аз мисля, че с участието си в Бюджетната комисия нека да ми помогне колегата Мартин Димитров, парите са във фондове. Те не могат да бъдат по някаква програма и да не са в даден фонд, така че фондове е достатъчно в случая. Колега Димитров, прав ли съм или не? Ето, вървим напред.
Следва да отидем в главата, която е

Глава шеста

Проверка на подадените декларации
Нейният текст, като доклад за второ четене, се намира на стр. 23-та, това, което е вървяло, става въпрос че само наименованието на главата е на 22-ра страница, а след това самият текст на чл. 23, чл. 24 и чл. 25 се намират на 24 и 25 страници.
По глава шеста Проверка на декларациите имате ли някакво мнение за самото наименование на главата?
Нямате. Приемаме единодушно.
Затова отиваме вече в самия текст на главата.
Чл. 23- ти /чете/: „Проверката на декларациите по чл. 12 се извършва за:
1. Президента, вицепрезидента, съдиите от Конституционния съд, народните представители, министър-председателя, заместник-министър председателите, министрите, омбудсмана и заместник-омбудсмана, членове на Висшия съдебен съвет, Главния инспектор и инспекторите от инспектората към Висшия съдебен съвет, председателя и членовете на Сметната палата, управителя, подуправителите и членовете на управителния съвет на Българската народна банка, управителя и подуправителя на Националния осигурителен институт, членовете на органите, които изцяло или частично се избират от Народното събрание – от комисия на Народното събрание;”
Предлагам да прочета до края чл. 23 и да го коментираме.
„2. Едноличните органи, техните заместници и членовете на контролните органи по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, извън тези по т. 1 – от Главния инспекторат към Министерския съвет;
3. общинските съветници и кметове – от комисия на съответния общински съвет;
4. председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главния прокурор, административните ръководители в органите на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите – от комисията на Висшия съдебен съвет;
5. лицата, заемащи публични длъжности, извън тези по т. 1 – 4 – от инспекторатите или служител към органа, който ги избира или назначава. „
Това е, колеги, предложеният текст на чл. 23, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Господин председател!
Тъй като решихме, общо взето, да е водещо освен текста, нали и нашето депутатско мнение, но все пак, да се съобразяваме и с препоръките на участниците от кръглата маса, аз в моите записки не виждам някакви мнения от нашите гости в кръглата маса по отношение на чл. 23-ти, освен едно прецизиране на чл. 23 ал. 3-та на „Прозрачност без граници”. И чл. 3-ти също от г-жа Анелия Мингова – дали се отнася за всички длъжности в съответните органи.
Други по моите записки нямам предложения.
ПРЕДС.ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Друг колега?
РУМЕН ТАКОРОВ:
Мисля, че се изказаха съмнения по отношение на комисиите, примерно, които ще бъдат излъчени от общинския съвет, защото ще излезе, че членовете на комисиите, независимо от всички други неща, там, в зависимост от конюнктурата…на управлението и на това, което са резултат от изборите…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Да, това е като процент за Парламента. Там всяка промяна в състава може да води до такива неща.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Да, г-н Такоров, имаше в много изказвания и мнения, просто, така като разказвателни. Но аз съм отбелязал само предложение, където има конкретни, затова имаме различия, нали. Абсолютно правилно е това, че казаха, че може би ще има проблеми, но все пак, общинския съвет е също политически орган. Там има политически сили, които ще се самоконтролират.
МАРТИН ДИМИТРЪВ:
Г-н Такоров, аз смятам, че това, което казахте е вярно и важно едновременно. И единственото решение, което самият в такава една ситуация /бих взел/ е една джентълменска уговорка тези комисии да бъдат на паритетен принцип, за да не се използват за политически цели, това е решението. Няма друго решение.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги!
Аз приветствам този стремеж за джентълментство, но или ще го запишем тука, или няма да го има, така че…
МАРТИН ДИМИТРОВ :
Господин Методиев, нека кажем, просто обсъждахме с част от експертите тази тема и въпросът е дали на Народното събрание може да бъде вменено задължение за начин за свикване на комисия, тук трябва да кажат юристите, част от юристите казаха, че подобно задължение не е вменено на нито един европейски национален парламент и е спорно от юридическа гледна точка дали въобще е възможно. Иначе, аз съм склонен, ако го предложите, ще го подкрепя, ако тука запишем паритетния принцип, аз ще гласувам „за”, но въпросът е дали чисто юридически е издържан.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Друг колега?
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Аз разбирам тежненията на Мартин Димитров, ама нека, правим закон за бъдещето. Този парламент има още девет месеца /живот/. Този Закон ще задейства сигурно след Нова година. Нека оставим на следващия Парламент да го промени, ако иска на паритетен принцип, ако иска на някакъв друг принцип, но все пак, да не тръгваме към една посока, която ще ни заведе в задънена улица и ще провалиме хубавите идеи по Закона. Да тръгнем все пак, с консенсус, съгласен съм с Христо Бисеров, че думата „паритет”, все пак, не съответства много с принципите на демокрацията и на изборността, така че да не залитаме, казваме Народното събрание, пък вече нататък ще го решаваме.
ПРЕДС.ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре. Друг по този текст на член 23?
Доколкото разбирам, конкретно предложение за промяна на текст няма.
РУМЕН ТАКОРОВ:
Един проблем стои, че органа, който проверява, той е който трябва и да налага наказанието.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Това нещо го коментирахме миналия път и мисля, че се съгласихме, че няма да може да бъде стопроцентово така.
РУМЕН ТАКОРОВ:
Именно, как комисията на Народното събрание - с какви механизми в момента, които действат, ще може да налага наказания?!
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Да, за санкциите миналият път говорихме, но…Заповядайте, г-н Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Мисля че в последователността на Закона и на членовете казваме така: първо, тук комисията проверява данните и тя казва: „да, има съмнения за конфликт на интереси” или „няма съмнение за конфликт на интереси”. Заинтересованото лице, подало жалбата или сигнала, и то издава съответния акт, казва „да” или „не”. Заинтересованото лице, подало жалбата, човекът който е срещу него това действие има право след това във Върховни я административен съд на две инстанции да подаде иск и съответно Върховният административен съд се произнася и казва: „да, има конфликт на интереси” и налага за санкция, или: „не, няма конфликт на интереси” и приключват нещата. И съответното пак една от препоръките, които по-нататък ще дойдат, където се казваше, че съответно някое набедено лице, примерно, кмет или народен представител, или министър, който се казва по слухове „да, да има сигнал и той има конфликт на интереси”, но никой не предприема действия да сезира съответната комисия, ние предлагаме с колегата Яни Янев, той да завежда иск в съответния съд, който да установи това дали има конфликт на интереси или не. Т.е. да е защитено лицето от клевети, набеждавания и какво ли не.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре. Значи по-нататък ще разискваме и въпросът със санкциите по-задълбочено, сега разискваме само самото установяване. Имате ли по този текст мнения?
Преминаваме към чл. 24…./Мартин Димитров напуска заседанието, председателят Методиев му поръчва „Моля ти се, извини ме там, че не мога да дойда…”/… кажете, че не разбрах, г-н Такоров, може ли с микрофона…
РУМЕН ТАКОРОВ:
Тази комисия, която ще бъде избрана в Народното събрание, като гледам сигурно съставът, който трябва да го проверява, да извършва декларациите, сигурно ще е над хиляда – хиляда и петстотин човека, той ще работи повече от всеки един народен представител, народният представител, който е в тази комисия, ще работи повече от който и да е служител в администрацията на Народното събрание. И аз мисля, че тук става въпрос, което го казахме и за физическото време – тези хора дали ще могат да се справят с работата. Аз мисля, че не.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Г-н Такоров, просто за честта нафактите, ако гледате чл. 23 т. 1 упоменатите тук персони няма да надминат цифрата 500 първо, може да се убедите по състава на тези колективни органи и второ, при една стегната администрация в съвременния компютърен свят, искането и установяването на тези документи е работа за кратко време. Така че, мисля че малко неоснователно се опасявате от обема на работа на тази комисия. Не казвам кой ще бъде…
Заповядайте, г-н Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Колега Такоров, обоснователно е Вашето притеснение, но може би по-нататък в текстовете ще стигнем до този въпрос, кои да бъдат проверявани и доколко. И ако минем на принципа да проверяваме само по сигнал, когато има, което беше и предложението на Валери Димитров от Сметната палата и други, че ще се блокира системата, тогава ще отпаднат тези съмнения – когато има само сигнал.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
В този вид приемаме чл. 23-ти, без гласове „против” и „въздържали се”, не виждам.
Чл. 24, ал. 1: /чете/ „ Проверката започва в 14-дневен срок, след изтичане на срока за подаване на декларациите.
(2) Проверката на декларациите се започва и по сигнал или по нареждане на органа по избора или назначаването. „
Моля за коментар по този член 24 с неговите две алинеи.
РУМЕН ТАКОРОВ:
Тук е мястото да включим – избирателно ще се правят или не, защото тук както е записано, това дето го каза преди малко г-н Кътев, просто, няма място.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Имате ли конкретно предложение?
РУМЕН ТАКОРОВ:
Той каза, ако трябва избирателно. Как ще го запишем, че избирателно се прави? Тука, както е записано, че проверката започва 14 дена след изтичане. Значи абсолютно за всички проверка ще се прави. Няма избирателност. Така е.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Само да уточниме възразявате ли върху този текст в момента или не?
РУМЕН ТАКОРОВ:
Вижте, аз по принцип съм на мнение, ако се проверяват да се проверяват всички, защото избирателността няма да даде никакъв резултат.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Аз съм на същия принцип.
РУМЕН ТАКОРОВ:
Значи, от това, което говорим, аз се връщам на следващото, че тази комисия ще бъде натоварена. И пак ви го казвам, но на базата на моите виждания по този Закон, аз също предлагам този текст да остане така, както е написан, но просто искам да ви кажа, да знаете, че това нещо ще се измени…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Да се аргументирате още веднъж, добре. Благодаря.
Нямате предложения по текста, напротив, подкрепяте го.
Друг колега?
Не виждам.
По предложението на г-н Димитров за сроковете, сега ще погледна дали по чл. 24 в писмен вид той е дал нещо, не е дал. Заповядайте.
ВЕНЕЛИНА КАСАПОВА:
Има принципна забележка, че точно в същия смисъл да се уточни да се вземе решение дали ще се процедира по сигнал или наред; ако ще е по сигнал – ясно; ако самият орган има право да прави извадка от подадената декларация на какъв принцип ще се прави селекцията; едно принципно възражение, че по принцип този срок за приключване на проверката е твърде малък, ако може да се увеличи, за да може да има време да се изисква информация от останалите, от други административни, съдебни и т.н. органи за целта на проверката и евентуално проверката с какъв акт ще приключва, ако остава административния ред за установяване на конфликт на интереси, да бъде предвидено акта да се обжалва в съда, ако не въобще да отпадне административния ред, а установяването на конфликти да остава само пред съда.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря Ви, уважаема госпожо Касапова. Аз обаче, имам следният въпрос към Вас: ние в момента сме на чл. 24, алинея първа и втора. Там няма крайният срок, той е по-нататъка – в чл. 25. Тук има ли, според Вас, нужда от някаква редакция, тука. Казват, че се започва в четиринадесетдневен срок – в чл. 24-ти.
ВЕНЕЛИНА КАСАПОВА:
Да, но то е обвързано със следващия /член/. Добре, може да не е конкретно по този член 24-ти, а в следващият 25-ти – въобще става въпрос за принципно решение по проверките.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре, благодаря Ви.
Значи, колеги, това, което ни беше казано от експерта от Сметната палата, ще го разтълкуваме след малко. По чл. 24-ти да приключваме ли?
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Аз много се колебая, господин председател, защото не е въпрос само на висшите държавни служители дали са петстотин или хиляда. Те колкото и да са, най-лесно е да се проверят. Въпросът е за останалите сто хиляди, които трябва да се проверяват. И пред мен стои, и предложението на Сметната палата беше това, и на други, включително и от Сдружението на общините - дали да се прави проверка на всички или да се прави проверка само по сигнал?
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Записано е „по сигнал”. То може да бъде донос…
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Това е като мотива само по сигнал, инак ще блокират системата при проверката. Не пак казвам за висшия ешелон, ако искате да ги отделиме, за да няма съмнение, че искаме да запазваме висшият ешелон по чл. 23 ал. първа да бъдат всичките, а пък на останалите – само по сигнал. Просто, го поставям, все пак, малко формално водиме разговора…ще ме извините.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Аз ще се опитам да Ви отговоря, няма никакъв проблем. Значи, за точка първа, вече говорихме, за обема от работа при условие, че се проверява всеки, за колко става дума. Г-н Такоров изтъкна аргументите, че тази комисия, заедно с обслужващата администрация, ще бъде натоварена. И в някаква степен имаме съгласие, че тези хора ще имат работа, което е много хубаво, човек да е без работа е много лошо…Според мен.
В точка втора…
РУМЕН ТАКОРОВ: Само два месеца…по-нататък…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
В точка втора, добре, ще стигнем и по-нататък, но да очертаем кръга, защото аз на моменти като ви слушам, нали, наистина давате факти, които звучат страховито – сто хиляди е страховито нещо. Продължаваме с точка втора: /чете/
„2. едноличните органи, техните заместници и членовете на колегиални органи по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, извън тези по т. 1 – от Главния инспекторат към Министерския съвет; „
Извинете, ако започнем да ги събираме, аритметично, няма да ги докараме до десетки хиляди хора. Все пак, имаме ние всички тук присъстващи, имаме поглед върху българската администрация, познаваме я колко тя е разклонена, дори с нейното раздуване на щата, няма да имате.
Точка трета е мястото, където се събира наистина една голяма колегия от хора. Особено що се отнася до общинските съветници. Но, тези хора са разпределени във всеки общински съвет, т.е. обемът от работата за всеки общински съвет е обозрим, защото става дума за малко хора. За десетки хора става дума. Нали няма общински съвет със стотици общински съветници. Най-големият, доколкото си спомням, 61 човека е Столичният общински съвет.
В точка четвърта също този състав на магистратите е в порядъка на стотици хора.
В точка лета, лицата, заемащи публични длъжности, извън тези по точка първа до четвърта – т.е. това е висшият ешелон, от инспекторите или служителите към органа, който ги избира или назначава, т.е. това нещо се разпределя вътре в самата администрация на всичките нейни сектори и ресори. Дали ще е здравеопазване, образование, социална политика, търговия, икономика и пр. няма значение, т.е. тези в точка пета, които наистина може би са в порядъка на хиляди, като ги разделите на броя на ведомствата и институциите, към които те се числят, където са създадени инспекторати или ще има специални служители от органа, който ги избира и назначава, ще видите, че отново става дума за обозрим кръг хора. Най-голямата система, която се управлява в държавата, с най-големият брой хора, е образователната система и има към 180 хиляди хора в себе си, 120 000 е педагогическият персонал, който се редуцира непрекъснато. Казвам, дори тази най-най-голяма система в държавата и тя като я разделите на регионални инспекторати, като я разпаднете на малките й структури, ще видите, че става дума за обозрим кръг хора. Защото в крайна сметка, по този Закон в конфликт на интереси може да попадне и директорът, поправяйки покрива на училището. И никой друг на практика вътре от тези десетки или стотици хиляди. Затова ви моля, някак си, да бъдем по-спокойни, защото няма такъв проблем от броя на хората.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Само искам тогава, ако може да ми отговори някой на този въпрос – кой орган дава информация при проверката, кого се пита за конфликт на интереси. Проверяващият кого ще пита? НАП ли,…/към подсказващ от залата/ - т.е. данъчните ли? Г-н председател, тогава опасенията са реални. Ние не говорим за работата на тези чиновници, които ще извършат проверката долу, по инспекторатите в общинския съвет, колкото са. Но те ще насочат усилията си, потока от въпроси за тези сто хиляди човека от няколко органа – данъчни и там ще стане блокаж. А не в самата комисия на общинския съвет. И притесненията на Сметната палата са точно от това и той ги сподели Валери Димитров много ясно, че там ще стане блокажа, това е от техният опит при проверката на досегашните, а ние разширяваме кръга сега многократно. И горе-долу тук има хора от държавна администрация, там ги водят 97-100 хиляди някъде по закона за администрацията.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре, аз имам чувството, че мога да отговоря и на този въпрос. Заповядайте.
ИВА МИТЕВА:
Искам да обърна внимание, че за разлика от Закона за публичност на имуществото, където декларациите са ежегодни, тук декларацията се подава веднъж - при назначаването. Значи този проблем ще се появи сега при влизане в сила на Закона и може би е хубаво да дадем, наистина, един по-голям срок за проверка, а след това то вече няма да го има, защото той ще стои вече само с новоназначените и те са много по-малко, т.е. вече няма да го има това натрупване. То ще е само първоначално натрупването, в момента на назначените в администрацията.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре. Друг колега?
И по четвърта алинея, и по алинея първа и втора не чух възражения да сменяме текстовете, такива каквито са в момента ги приемаме със съгласие.
Добре. Отиваме в чл. 25-ти, аз ще го изчета, където ще видим въпросът със срока:
Чл.25 (1): /чете/ „Проверката на декларациите се извършва, за да се установи:
1. деклариран ли е частен интерес;
2. декларациите подадени ли са в срок;
3. дали данните, които са посочени в декларациите са пълни и точни.
(2) за извършването на проверката по декларациите се изисква информация от държавните и местните органи, органите на съдебната власт и други институции.
(3) Органите и институциите по ал. 2 са длъжни в 14-дневен срок /ето го/ от получаване на искането да представят необходимата информация.
(4) При извършването на проверката, може да се изисква и допълнителна информация и документи от проверяваното лице.
(5) Проверката приключва в двумесечен срок /един ви един нов срок/ с доклад, който се предоставя на органа по избора или назначаването. За лицата, заемащи публични длъжности по чл. 23, т. 1 или 3, докладът се обявява на интернет страницата на проверяващия орган, при спазване на Закона за защита на личните данни”.
Заповядайте, колеги, сега по този текст на чл. 25-тн да дебатираме. Заповядайте, г-н Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Искам да се върна на чл. 24 - но защо е втората алинея на 24-ти. При положение, че всички декларации, няма значение дали са от първата вълна, от втората или третата вълна, но 14-дневен срок след изтичане на срока за подаването подлежат на проверяване. Втората алинея какво ни казва? Че ще има втора проверка, ако има сигнал, че ще има втора проверка, ако шефът реши да направи втора проверка. Т.е няма никакъв критерий за проверяване – проверка на проверката, знаете. Предлагам да няма алинея втора. Най-малкото няма критерий…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Разбрах, да. Връщаме се колеги, /по чл. 25-ти спираме/, нека да коментираме предложението на г-н Бисеров да отпадне ал. 2 на чл. 24 – той се обоснова, според него защо. Има ли коментар? Г-н Кътев…
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
По принцип или по обща логика е така, щом един път е проверен, няма какво да се проверява по-нататък първоначалната декларация. Обаче, с течение на времето, може да е възникнал такъв конфликт на интереси – примерно на втората, на третата година от работата е възникнал. Т.е. тогава трябва да се подаде декларация за промяна, която той може да не е подал и има сигнал, примерно, хайде да не говорим все за депутати, но в някоя организация, или ведомство и тогава проверка на декларацията, защото те са няколко – ние не казваме само първоначалната декларация. Нали декларациите са три-четири вида като брой. Аз поне така мисля.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Т.е. разбирам, че г-н Бисеров е склонен да се оттегли от крайното си решение, по-скоро ни призовава да направим проверка дали редакционно да не запием проверката на и изброим кои видове декларации могат да бъдат по сигнал или по нареждане.
ХРИСТО БИСЕРОВ:
По-скоро процес когато няма декларация, а би следвало…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Т.е. и самата първична декларация също е липсваща…
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Не, не, но в последствие, след време, след проверката настъпва промяна в обстоятелствата и задълженото лице, въпреки това, не подава новата декларацията и тогава вече може да се появи сигнал, може да се появи искане от ръководителя, това го приемам, но …
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Искате ли, г-н Бисеров, да напишем така: „Проверка на декларациите за промяна /защото това е терминът, с който работим/ започва и по сигнал и т.н…/”. Изрично да останем в общия термин „декларациите” или изобщо да не посочваме вида на документа, защото това са трите възможности.
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Защото в тази хипотеза няма проверка на декларациите. А се проверяват обстоятелства, за извличане на конфликт на интереси.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Които би трябвало да са съобщени с тази декларация за промяна.
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Ама няма такава, няма. Говорим за тази хипотеза когато няма.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
На първата година, при назначението той си е подал /декларация/, че няма конфликт на интереси. Обаче, с течение на времето, има промяна на обстоятелствата и се е появил такъв конфликт на интереси и той не е подал съответна декларация, последваща за промяна. Обаче идва едно лице, което казва по сигнал, че този човек има конфликт на интереси и въпросът е трябва ли да се проверява наново дали е подал такава декларация за промяна или не.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми господа, Бисеров и Кътев!
Задоволява ли Ви следното: „проверка за промяна на обстоятелствата започва и по сигнал и т.н….”.
Заповядайте.
КИНА АНДРЕЕВА:
Ние обсъждахме и друга хипотеза когато работихме по този текст – че някой може изобщо да не е подал декларация, първата си декларация може да не е подал. И друго лице подава сигнал, то има данни, че той е в конфликт на интереси, но той не е подал такава декларация или е подал, но не е посочил, че там има конфликт на интереси по нея. И затова…
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Но тая проверка се извършва. Всяко задължено лице първо подава декларация. Тук не може да има хипотеза, в която да трябва да има брой или … Какво като е невярна или неточна? Нали тази проверка се извършва служебно? Т.е. няма нужда от това някой да инициира проверката. Тя може да е много невярна, много неточна, но проверка има и тя се извършва по алинея първа. Въпросът е, че по алинея втора се извършват проверки не на декларации, а по-скоро, но не само, когато липсва декларация. Или когато подадеш следваща декларация, за наличие на конфликт, обаче декларираш част от конфликта, примерно. Не го декларираш целият. Тук пак има служебна проверка. При появата на една декларация на всяка една от фазите, няма значение във времето коя, винаги води до служебна проверка. Така че там няма нужда някой да се намесва и да инициира проверка. Въпросът е, че има нужда вероятно някой да се намеси, тогава когато няма декларация, а е трябвало да има. И това не може да бъде началният момент, защото там служебно и административно се следи, дали всеки е подал декларация. А това е в някакъв последващ момент, когато се предполага, че възникват нови обстоятелства. И затова ние алинея втора няма да е проверка на декларацията. Аз поставям алинея втора да не се тълкува по начин: „Абе, я пак да му проверим декларацията” и да му проверяват декларацията на всеки шест месеца – една и съща декларация само ще пишат сигнали гражданите…От тази гледна точка това не е проверка на декларациите. Това е проверка на съществуващ конфликт.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
…Или ръководителят има особено желание да го проверява…
Разбрах. Давам думата на г-жа Нешева.
ВИКТОРИЯ НЕШЕВА:
Алинея втора да стане, че проверка може да започне и по сигнал или по нареждане и тогава не се уточнява дали ще проверяваме декларация или ще проверяваш дали липсва такава декларация, въобще проверка.
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Това е стъпка напред, но не е достатъчна, защото когато алинея втора се тълкува, тя ще се тълкува във връзка с алинея първа и тълкувателите ще стигнат до извода, че всъщност става въпрос пак за декларация, т.е. нали разбирате, не може двете алинеи…
ВИКТОРИЯ НЕШЕВА:
Извинете, и в алинея първа не е казано… Казано е, че след изтичане срока за подаване. Значи, аз след като съм го назначила и е изтекъл 14-дневен срок ще проверя дали той си е подал декларацията. Ако не си е подал декларацията, ще му кажа „дайте си декларация” и т.н. срокът е изтекъл. Там не се казва какво проверяваш. Проверяваш дали си подал или проверяващ какво точно е, да се знае…
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Проверка за наличие на конфликт на интереси, дори може да кажем проверка за наличие на конфликт на интереси може да започне…Тук много е важно да кажем дали може или започва.Добре, започва. Знаем ли какво е сигнал? Имаме ли данни по него? Добре.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Г-н Бисеров дори предложи конкретна редакция. Фактически неговото опасение е, да не се появят репресивни функции през една такава процедура в ръцете на добросъвестен в кавички гражданин или ръководител, който иска да се занимава със своите чиновници по този злонамерен начин. И затова, хубавото е, че вече предложи и редакция за наличие на конфликт, вместо на декларациите. Т.е. махаме видът на документа, въвеждаме обстоятелствата, за които се извършва проверката по сигнал или по нареждане на органа по избора или по назначаване. С това да смятам ли, че 24 –ти член го завършихме в този му вид с тази корекция, която се направи?
Няма вдигнати ръце. Значи отиваме на чл. 25-ти, колеги, аз го изчетох, заповядайте да се изкажете по член 25-ти.
Във връзка с това, което се каза, че при влизането в сила на Закона ще има няколко институции, към които ще има огромен брой запитвания и ще трябва от тях да се получава информация и това ще отнеме време на тези институции, които са питани, ви предлагам този срок, при първоначалното влизане да го оставим като Преходна и Заключителна разпоредба и да кажем, че там ще уредим с по-дълъг срок при първото влизане на Закона, а да не променяме тези срокове, които са за самото действие на Закона. Защото те, ако ги погледнем от гледна точка на това, когато вече Законът функционира в една нормална среда, аз не ги виждам за толкова проблематични.
Вярно еq това e основание, за което и г-н Мартин Димитров, разбирам, основно е говорил днеска, и за което ние сме съгласни, че и при първоначално влизане в сила на Закона имаме нужда от да кажем, тримесечен срок, който може да се изпише в Преходните и Заключителни разпоредби.
Такоров, заповядайте…
РУМЕН ТАКОРОВ:
В потвърждение на това, което казвате за срока, ей сега съвсем прехвърлих и отидох наистина на Преходните и Заключителните разпоредби, и там това, което е давано като тълкувание за свързани лица. Значи само това нещо да изкарат на всяко едно /лице/, които са му свързаните лица и както е записано, аз мисля, че това нещо ще блокира всичко, защото ще ви го прочета дословно: „свързани лица, /защото на базата на чл. втори/, частен интерес е всяка облага материален … характер, получен от лице, заемащо публична длъжност или от свързани с него лица”. И в свързани лица пише: съпрузите или лицата, които се намират във физическо съжителство, роднините по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително и роднините по сватство до втора степен включително, както и всички други физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност се намира в икономически, политически или други отношения, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност и … по права линия без ограничения или по съребърна линия или посватовство втора степен – аз лично ви казвам, че не си ги познавам тези роднини. И другото нещо, което…аз не ги познавам, как да ги изпиша като не мога да ги зная и второто, какво е това, където е написано – се намират в икономически или политически или други отношения. Ами значи, когато един кмет е избран от примерно партия ЕН, то значи нито един член от тази партия не може да кандидатства, защото те не практика ще са свързани лица! Нали?! Тогава ще работим за опозицията, за да можем ние да вземем поръчките…/шеговит тон/, разбирате ли, тук какъв е смисълът? Един член, който е на дадена партия ЕН не може да кандидатства в община където кметът е от същата партия Ен, разбирате ли, че той е свързано лице?!
ПРЕДС.ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Това е Ваш възглед, аз Ви препоръчвам да работите за опозицията, ако питате мен…
Може ли да Ви помоля нещо. Нямам нищо против, ако колегите са съгласни, във връзка със сроковете и обема работа, който има да направим едно изключение и да отидем при тази дефиниция, ако колегите са съгласни. Защото тази дефиниция в някаква степен ще премахне или ще увеличи страховете на някои от колегите в Комисията. А и още нещо, много важно – тази дефиниция, фактически, ще отговори на въпроса за това доколко Законът ще бъде рестриктивен или не. Защото това също, такъв ще е обхватът. Имате ли съгласие, колеги, да отделим /сега е 16.15 часа/, да отделим петнайсетина минути на тази дефиниция, за да приключим този дебат и да се върнем обратно на времето? Или да разговаряме за тези срокове, без да се впускаме в дефиницията. Заповядайте, г-н Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Господин председател!
Аз предлагам да помислим отново по това дали да се правят задължително проверки на всички или само по сигнал. Защото, действително, ако тръгнем по темата на всички да се извършват /проверки/ сигурно ще отидем до блокаж на Закона и да не може да се прилага. А когато е само по сигнал, тогава нещата са може би много, много по-лесни. Демократично, всеки, казали сме, че всеки гражданин има право да го извърши това, т.е. под всеки гражданин се разбират и медии, и физически лица и където има съмнения ще бъдат и редно ще бъде да се направи. А действително, ако тръгнем да проверяваме всичките, и три месеца няма да стигнат, в обхвата, в който го правим.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги, г-н Кътев, нека да уточним нещо, което ми се струва, че вие изпускате от вниманието си. Тази проверка, която започва в 14-дневен срок и след изтичане на срока за подаване на декларации, е проверка за наличното състояние дали има конфликт на интереси или няма. Когато един човек ръководи една голяма институция, каквато е министерството, например и е министър, и в тази негова битност той ще трябва да прави големи разходи, в момента в който той се закле в Народното събрание ще подаде декларация за липса на конфликт на интереси. Защото към този момент неговият братовчед не се е включил в търга за учебници, примерно в Министерство на образованието. Т.е. никой не казва, че в този момент ще започне, ще се отвори изобщо необходимост от извършване на подобни проверки. Проблемът ще дойде в следващ етап, когато започне конкурсът за учебници. Нали тогава ще дойде? Същото се отнася и за кмета, но не за учебници, а за някакъв друг предмет на работа. Т.е. човекът, който си подава декларацията, към онзи момент на подаването, той във висока степен на сигурност ще каже, естествено, че няма конфликт на интереси. Въпросът е, той ще информира ли съответните институции, така както ги нарекохме по чл. 23-ти, когато настъпи този конфликт, когато се появи неговият приятел от неговата политическа партия, който е примерно шеф на издателството, или заема някаква друга позиция в стопанския сектор, тогава се появи проблемът. Така че, ние се опасяваме излишно, че в първия момент ще има нужда от множество засичания на проверки. Няма да има нужда. Нещо повече. Няма да има изобщо в първия момент, освен набора на базата данни, която ще трябва да се, наистина, систематизира от администрация за въпросните лица, посочени в тези точки. Значи това си е основната работа в първия момент. Чак след това, когато после започне дадената персона да развива дейност, ще се натъква на такива минни полета, наречени конфликти на интереси, защото тогава ще се появи неговата дейност.
Заповядайте, г-н Илиев.
ИЛИЯН ИЛИЕВ:
Можем да предположим, форма, когато въпросният ръководител получи пък ретроградна амнезия и не познае съответния човек, тогава пък трябва да минем в медицинските аспекти на въпроса?! /Общ насмешлив тон в залата/
Не знам колко можем да го разширим това.
ПРЕД. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Вижте, аз ще Ви отговоря, без да ползвам лекарски термини. Има ред, който е в последствие / моля ви се, не разговаряйте помежду си - има ред, защото трябва да внимаваме какво говорят колегите, а не само какво говорим ние/, има ред, установен тука и предложен по-скоро, в който, когато укриете конфликта, ще се развие цяла процедура от санкции. Т.е. тази Ваша амнезия в кавички ще бъде санкционирана. Така че няма опасност от това, че в първият момент той подава документ с невярно съдържание, да ме поправят юристите, мисля че има такъв термин, който си се движи вътре в наказателното ни законодателство, защото това, наистина, ще бъде документ с невярно съдържание, към момента на подаването, ако го връхлети това заболяване. И ще бъде санкциониран въпросният човек. Това е, няма никакъв проблем тука, в смисъл има ред за тази работа.
Не ме карайте да ви отговарям на всички лични въпроси /към лице от залата с изключен микрофон/, защото няма как да го направя.
ИЛИЯН ИЛИЕВ:
Може да влезем, да го разширим много този въпрос, аз исках да го изразя и в смисъл, че той обективно може да получи, не говорим за случаите, когато субективно паметта му изневери. Той тогава не подлежи съответно на такива санкции, на каквито казвате по цялата процедура, тъй като той, да речем, може да го освидетелства, че има проблем.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Този, който го освидетелства, прощавайте, да му носи тежестта на отговорността. Някак си тази професия също тежи, която освидетелства. Аз не мога да Ви отговоря по друг начин, това е проблем от друг характер, не е тука. Нали, да му мисли този, който го прави.
Колеги, да ви върна към основното. Имате ли желание да коментираме дефиницията за свързани лица или приемаме тези срокове, които са в чл. 25-ти и ще направим специален срок за влизане на Закона в сила…/аз ще се откажа да водя Комисията, ако експертите и народните представители, седящи един до друг си водят свой конфиденциален разговор …/ Моля ви се, малко ми помогнете. Темата е достатъчно тежка, за да може да се опитвам да обясня и да отговарям на всеки един въпрос на народните представители, за да може да се гласува.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Господин председател!
Предлагам чл. 25 да го приемем така, а да оставиме накрая в Заключителните разпоредби /останалото/ и с това да приключваме за днес, защото колегите се поумориха и минахме на друга вълна.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре. Значи, приемаме чл. 25 във вида в който е, няма гласове „против”, няма гласове ”За”.
Добре, заповядайте…
ИВА МИТЕВА:
Защото това, което записахме сега г-н Бисеров, казваме, че проверка за разкритие на конфликт на интереси започва по сигнал. Значи, с какъв факт той ще завърши? Това, което днеска се обсъждаше, вече когато има сигнал за конфликт на интереси, той да завършва с акт, който акт да може да подлежи на обжалване по административен ред по реда на АПК-то, ако актът е за конфликт на интереси и той бъде отхвърлен да може, значи, лицето, съответно - срещу когото е, да може да подаде, да обжалва по административен ред и съдът да установи има ли конфликт, няма ли окончателно. Ако сигналът бъде отхвърлен, който е подал сигналът, да може да обжалва по административен ред. Ако е този, за когото е установено конфликт, той също да може да подаде обжалване на съответния акт, по реда на АПК. Това се предвиди като процедура и затова трябва ли да казваме, защото тук казваме доклад заради декларациите. Ако имаме установяване вече конфликт на конфликт на интереси наистина, тук в тези проверки, по административен ред, какво се случва след това, нататък, ал. 25 когато започнете за установяване на конфликт на интереси, ако завършите с акт на установяване, той да подлежи на обжалване по административен ред, за да е защитено лицето. И после, всеки заинтересован, подава сигнал или другия, в зависимост какво е решението, да може да обжалва по реда на АПК.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Т.е. това, което искате в момента да свършим като последно, е освен докладаът, какъв е видът на документа, с който завършва проверка по сигнал или по нареждане на органа по избора или назначение, нали това искате?
Колеги, по това мнения?
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Днеска на обсъждане се постави този въпрос в двата му аспекта. Първо, в административната част на проверката, проверяваното лице да има възможност да защити позицията си. Законът не дава тези гаранции. Това бяха бележките на гостите и те са прави. Другата част пък втората проверка, административната проверка, председателят на Сметната палата основателно направи забележка, че ние в онзи закон не сме го предвидили, в неговия закон така да се каже, но те го прилагат, за да има и добре постъпват, т.е. да имаме текст, който да казва, че в момента, в който органът на извършване на проверката прецени, че ще пристъпи към издаване на акт, да изиска, да покани проверяваното лице да изрази позиция, да даде обяснение, да има такъв текст, това е единият аспект на защитата на правата и другият аспект беше, да има съдебен контрол над всеки такъв акт. Което означава, може би, не знам, ще има ли съдебен контрол върху актовете на Народното събрание, не знам, на общинските съвети? Но в масовия случай трябва да има, дори имаше изказване днеска, имаше изказване днеска, като възможност, всички тези актове да бъдат само съдебни и да няма никакви административни, политически и всякакъв вид органи, които да се занимават с тези въпроси, а всеки един такъв въпрос съответният административен ръководител или … няма значение кой, орган някакъв, да вкарва въпросът в съда. В съда щом смята, че има такъв случай, вкарва го в съда и по съдебните процедури си върви по реда. Което също е много добро като решение, но …ВАС не се възпротивиха да гледат големите работи, което не е лошо…Т.е., ако върнем въпросът, едва ли ще поставим под съмнение чл. 23 така ли да го приемем или да не го приемем… председателят на комисията да уточни...
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Едно от нещата, в които г-н Бисеров, съм абсолютно сигурен, нямате представа колко съм сигурен, е, че ние можем да попадаме от казус в казус до Коледа…
/От залата/
Коя Коледа? /шеговит тон/
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Която си изберете. Коледи - пред нас, да е добър Господ, много. Аз ще се опитам да взема от думите на г-н Бисеров повод и да кажа следното: Аз ще бъда с вас, ако влезем в дебат да преместим администрацията, там където се движат средствата, отвъд министрите, включително при кметовете, да отместим цялата в съдебен ред – аз ще го подкрепя с две ръце. Но онези от точка първа, които попадат в конфликт на интереси и са политическите персонажи, аз не мога да си представя коя е тази съдебна институция, защото миналия път ви казах, че от моите знания по институции, такава не съм прочел. Знам такава за съденето на министри и ви казах каква. Затова ви казах, че за мен Парламентът и негова комисия би трябвало да установява и вече ми е сложен точно отговора да ви дам, да санкционира конфликт на интереси за тези персонажи, които са пряк избор. Така че, ако искате да ги разделим така, нека да проведем този разговор и да отсечем и да направиме един текст, в който натоварваме комисия в Народното събрание, която се ангажира с политическия персонаж, който обикновено е плод на пряк избор или пък избор от самия Парламент, и останалото да го обособим в една процедура, която, съответно органът по назначение и пр., и пр. ще ги вкарва в съдебните институции. Това, според мен, аз лично, смятам, че е допустимо и възможно. Но онова, за което ще остане като бяло поле в тази работа, за да се защити принципът до края, е въпросът с кметовете и общинските съветници, защото те пак са плод на волята на гражданите и има около тях политическа атмосфера, с която те работят. Т.е. не можем да кажем прекият избор на народните представители е много значим, за разлика от прекия избор на общински съветници… струва ми се, нестабилно и неправилно.
Сега, казвам, че този въпрос ще остане като необходим да бъде доизяснен за кметовете и общинските съветници, ако предприемем такъв път, защото такъв път в момента означава да ревизираме част от текстовете и да ги пренасочим към съдебните институции.
ХРИСТО ТАКОРОВ:
Значи така или иначе, те пак опират в съдебните институции? /към Ива Митева без микрофон си разясняват /.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Все пак, аз ви моля, да се съгласим, че проверката приключва в двумесечен срок с доклад и допълваме вида нормативен документ за случаите по сигнал или по нареждане на органа, с това да приключим чл. 25-ти, че сме го приели и този дебат, който започнахме сега, ако искате с него да започнем следващото заседание, за да можем да го решим като принцип, както подхождаме…
/Реплики отделни думи между Ива Митева и Олимпи Кътев се чуват неясно, без микрофон/.
ПРЕДС.ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Аз ще ви отговоря. Не знам защо ми се струва, че имам отговор на тези въпроси, струват ми се някак си семпли, простете ме. Това, което сме минали дотук, ако решим принципно, че преместваме тази група, за която тук виждам съгласие, че този вариант е възможен, ще разработите текстове така, че да смениме приетите текстове в тази посока. Мисля, че тази задача няма да ви затрудни много-много. В смисъл, ще намерите онези места, в които ще направите вариант на текстовете /ще ги държим тук в папка, няма да ги пускаме/.
Вижте, колега, пак отидохте в първи въпрос /към друг от залата/. Аз се опитвам да мисля систематично. Първият въпрос, поставен от г-н Бисеров и г-н Кътев е, че днес се е чуло мнение, че е хубаво, да не се натоварва администрацията с този цял процес на установяване и прочее и прочее, а да отиде това нещо – и санкционирането – вътре в съдебната мрежа. Така разбрах от това, което казаха тук колегите. И установяването, и всичко.
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Тази процедура, която тук разглеждаме, трябва да бъде подобрена на база административна процедура, за да всеки проверяван да има възможност да се защитава. И второ, винаги да има съдебен контрол. Като казвам „винаги” аз да речем за сега изключваме това, с което се занимаваме – там не е необходимо винаги да има съдебен контрол. Това е достатъчно. Когато става въпрос за Българската държава винаги да има възможност за последващ съдебен контрол върху акта, с който се установява…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
В смисъл на охрана правата на личността. Ясно защо е казано.
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Аз като взех думата исках да кажа, че по тоя път трябва да вървиме, а не всичко да хвърлим на съда. Защото, ако всичко хвърлим на съда, нещата ще станат още по-тромави, стават още по-бавни, съдебната система няма да може да реагира адекватно, защото тук трябва адекватна реакция – веднага да го отстраниш от конкурса, от търга. Кой ще чака съда да насрочи делото и да го отстрани…Така че най-добре е да приемем тази форма: административна процедура плюс съдебен ред.
А какво ще правим с алинея първа, това е друг въпрос.А дали ще има съдебен контрол върху актовете на Народното събрание, ...по-скоро не.
ПРЕД. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Г-н Бисеров, това е друго и още по-за експерти.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Г-н Пенчев, ? даде една /идея?/ като член на Висшия съдебен съвет и присъстваше на заседанието, за прочита кое по би ни помогнало и да ни каже как /няколко човека говорят/… на Народното събрание, което да е достатъчно информиран?, за да може да се тръгне към една съдебна процедура.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Да ще поканим това лице. Добре.
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Нека се уточним, може ли комисията в Народното събрание да приема акт, който да има едва ли не изпълнително действие и въобще политическо изпълнение. Че всички комисии в Народното събрание представят доклади и искат от Пленарната зала да се произнесе, щото тук така е записано, че едва ли не комисията …
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
То и докладът трябва да се приеме с решение на Народното събрание, за да стане факт, юридически факт, трябва да мине през залата. По това мнение всички бяхме единни и предния път, че решенията на Народното събрание се взимат от Пленарна зала, не от комисиите, естествено. Комисията подработва този доклад, представя го, дебат и се гласува решението.
Мисля, че експертите са наясно за следващата сряда за кое трябва да помогнат, ние горе-долу сме наясно откъде ще почнем следващия път, а именно от този принципен въпрос. И се надявам, че следващият път ще има възможност да почнем навреме в 14.30 часа и да успеем да приключим, защото ще помоля народните представители така да планират своето време за следващата сряда, че да можем да останем /на реплика от залата – е, за един човек не говорим/, да може да останем до пет часа, да можем да отхвърлим текстовете до съответните Заключителни разпоредби.
Закривам заседанието.

/Заседанието закрито в 16.40 часа/