1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г., № 802-01-82, внесен от Министерски съвет на 31.10.2008г.

2. Разглеждане на Плана за действие по Националната програма за реформи на Република България (2008-2010 г.), приети от Министерския съвет с Решение № 658/2008 г. и внесени в Народното събрание на 27.10.2008 г.

---

П Р О Т О К О Л

№ 18

На 12 ноември две хиляди и осма година, сряда, от 14.35 часа, се проведе заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация в зала „Изток” в централната сграда на Народното събрание. То бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Веселин Методиев.

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми народни представители!
Колеги!
Моля ви да започнем с уточнението, че ще действаме при условията на Правилника за кворум. Тъй като днес и утре комисии в Народното събрание обсъждат бюджета за 2009 година и част от нашите колеги са в други комисии, освен това имаме и колеги, които са в чужбина, така че, ако може, ще помоля тези народни представители, които сме тук, да имаме търпението да участваме в това заседание до края, което е предвидено с две точки.

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. ЗАКОНОПРОЕКТ за ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за 2009 година, № 802-01-82, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ на 31октомври 2008 година;


2. РАЗГЛЕЖДАНЕ на ПЛАНА за ДЕЙСТВИЕ ПО НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА РЕФОРМИ на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (2008-2010 година), ПРИЕТИ от МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ с Решение № 658/2008 г. и внесени в Народното събрание на 27 октомври 2008 г.

Това е днешният дневен ред.
Има ли по дневния ред, колеги, нещо да се отбележи?
Няма.
Ще работим с този дневен ред.
В заседанието ни днес взимат участие министър Василев и екип от негови сътрудници, сред които трябва да са и:

г-н Николай Василев - министърът на държавната администрация и
административните реформи;
г-жа Лада Михайлова - директор на дирекция „Финансово-стопанска
Дейност” от същото министерство;
г-н Владимир Русев - експерт в дирекция „Европейска координация
и международно сътрудничество”, пак там;
г-жа Антоанета Миланова - парламентарен секретар;
г-жа Мария Темелкова - от КНСБ – председател на Федерацията на
работещите в държавното управление;
г-жа Маринела Давидова - експерт в дирекция „Държавни разходи” в
Министерство на финансите;
г-жа Надя Генова - експерт в дирекция „Държавни разходи” от същото министерство, тук ли е …


ПО ПЪРВА ТОЧКА:

Уважаеми колеги!
Уважаеми народни представители!
Да дадем думата първо на министър Николай Василев, когото ще помоля накратко за експозе, тъй като ние разполагаме с конкретните числа, както и с целия бюджет на страната и след това, ако има някакви въпроси, за изказване, да вземате думата, така да работим.
Заповядайте, господин министре!
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Благодаря, уважаеми г-н председател!
Уважаеми народни представители!
Предлагам да погледнем тази една страница, където ние се опитахме, всичко да съберем на една страница, за да е по-лесно. И смятам, че на тази една страница е основното – всичко важно и интересно, което сме успели да го съберем.
Общо, ако мога да изкажа впечатление, бюджетът на Министерството /на държавната администрация и административната реформа/ е добър дотолкова, доколкото ние ще си изпълним нашите задачи, ще можем да продължим да развиваме политиките от тази година.
Бюджетът не е екстравагантен. За съжаление, Министерският съвет не е подкрепил някои много по-сериозни идеи, които имаме и които бихме могли да реализираме, евентуално, но така или иначе, не трябва да се оплакваме. Смятам, че основните задачи са покрити, може би с едно изключение, за което ще стане дума след малко …
Виждате тоталът, имаме ръст на бюджета от пет процента, може би малко под средното за другите министерства, но вие знаете, че следващата година основни пера, които са увеличени в държавния бюджет са здравеопазване, образование, за социалната сфера, публични инвестиции, средства с които се финансират европейски фондове и т.н.
Не е много интересна темата със заплатите, други възнаграждения, социалните осигуровки, те са доста автоматични.
По отношение на издръжката - нямаме луксозна издръжка, приблизително е малко, нещо подобно, каквото е било миналата година, плюс малко ръст отгоре.
Направо да отидем на последната, където виждате където пише 1.4. на последния ред – издръжката на Централната избирателна комисия. Имаме толкова, колкото и тази година – 500 хиляди лева. Това не е за изборите, а по принцип за съществуването на Централните избирателни комисии. Т.е. ние им покриваме някои техни текущи разходи. Капиталовите разходи на Министерството /на държавната администрация и административните реформи/ са в два реда: първият, договор, първият е МАЙКРОСОФТ, ето тук е нашият проблем. Не са ни отпуснали нито за 2008 година, нито за 2009 година достатъчно средства за договора с МАЙКРОСОФТ. През 2008 г. всъщност няма проблем, тъй като ние предплатихме миналата година от преизпълнението на бюджета. За догодина е възможно да имаме проблем, но преди да съм сигурен дали ще имаме проблем, трябва да видим в края на този месец и в началото на декември месец, дали ще получим нещо от преизпълнението на бюджета само за тази цел, както е и уверението на Министерство на финансите. Тук има една особеност, за която може би съм ви информирал преди година. Договорът с МАЙКРОСОФТ е един от редките договори в държавната /практика/, в публичния сектор, където, когато се предплаща, се получава сериозен дисконт. Т.е. изчислява се обратно отрицателна лихва, така да се каже; ако предплатим, всъщност, спестяваме доста пари. В повечето други разходи, в почти всички разходи в държавния бюджет, ако се плаща предварително, няма такова спестяване - миналата година спестихме 700 хиляди лева, тъй като доста добре, нали знаете, при нас има нелоши финансисти и доста добре сме изработили договора, така че държавата да спестява средства. Освен това спестихме много и от валутния курс. Сега, обаче, валутният курс започна да се обръща. Всъщност, в момента новият договор е вече в евро, така че вече валутният курс няма значение на този етап.
Другите капиталови разходи, за Министерството и за второстепенните ни разпоредители - имаме, приблизително, стагнация от 13.6 на 13.2 милиона, т.е., горе-долу, като миналата година.
Не са достатъчни средствата за по-сериозни инвестиции в почивните бази не, ами в резиденциите. Нещо, за което Министерският съвет всяка година говори и като дойде бюджетно време никога не ни подкрепя, т.е. ние всяка година: през 2006-та, 2007-ма, 2008-ма, август-септември или октомври пишем големите доклади по заръка на Министерския съвет, докладваме ги, обсъждаме ги, обещават ни подкрепа и като дойде бюджета, /тук нека, ще се обърна към госпожата от Министерството на финансите/ винаги подават една нула срещу нашите намерения за резиденциите, след което, догодина отново ще има критика, /че/ в държавата – за последните двадесет години, не е направено достатъчно за резиденциите. Все пак, ние успяхме да направим немалко. Не в пъти, а може би, да не кажа, и в десетки пъти са увеличени средствата за инвестиции в тези бази. Само за последните години, според мен, сме инвестирали повече в ремонти или в климатици, или в други значителни подобрения в резиденциите. Може би повече, отколкото предните десет, а нищо чудно да са и петнадесет години, без това да е достатъчно.
Щатните ни бройки, продължават да намаляват. Министерството беше дълго време на първо място по намаление, сега е на второ място по съкращения – на първо място излезе Министерството на отбраната, защото там направиха доста значими промени с новия министър и т.н., ние сме близо до тях – на второ място. Следват още три министерства близо след това. Само за ваша информация, в цялата държавна администрация бройките са намалели от 2006-та година досега с 17 222 души, към началото на ноември. Утре, вдругиден, ще имаме новата информация, ако има някакви нови промени в последните няколко дни, над 17 хиляди души е, макар недостатъчно, е далеч над нашите очаквания и предвиждания. Тъй като практиката показва, че това много рядко се случва – в повечето европейски държави има големи приказки за съкращения и почти никога не успяват да ги реализират. Ние, обаче, сме успели.
Ако погледнем втората половина на страницата, това са някои от средствата ни в централния бюджет, но по нашите политики.
Първият ред, това са традиционните средства, където имаме минимално увеличение от половин милион ми се струва, са за нашите политики за обучение, за по-добри административни услуги и най-вече за електронно правителство. Миналата година бяха /тази година/, бяха 18 милиона, по-миналата – първата година – 2006-та година бяха 14 милиона. Имаме малък ръст, който, да кажем, че по-скоро ни удовлетворява.
Имаме, на втория ред и третият – са различни видове обучения, които следват от това, че в Закона за държавния служител е написано – до 2 % от средствата за брутна работна заплата на служителите годишно трябва да се изразходват за тяхното обучение. В Европейския съюз тенденцията е да се върви в посока три процента. В България нарочно сме казали до два, като в момента сме под един, но все пак, имаме ръст в последните години. Четири милиона и нещо не са малко за обучение, говорим за цялата стохилядна администрация в нашата страна – обикновено тези малки суми по ведомства се изразходват от самите ведомства.
Имаме една новост - четвъртият ред, която успяхме да извоюваме в последния момент в бюджетната процедура – значително ще бъде увеличено обучението на администрацията в България с чужди лектори, което е два пъти и половина по-евтино, сме го изчислили средно, отколкото да изпращаме българи в чужбина там да идат на кратки курсове говоря, примерно в Маастрийхтският институт за публична администрация или на други места в европейските столици. Така или иначе с един милион значителен брой служители могат да бъдат изпратени на такова обучение. Но ние гледаме да наблягаме на теми, свързани с еврофондовете, най-вече и на второ място – преговори в рамките на Европейския съюз, институции на Европейския съюз, т.е. все пак, по европейски международни тематики.
На пети ред – обезщетение за репресирани лица с инвестиционни? средства.
Шестият ред, който, тук не сме недоволни. Не че са достатъчни средства - 2 милиона и половина за ГКПП-тата /гранични контролно пропускателни пунктове/, но с тези 2.5 милиона, ние продължаваме усилията си от тази година. В момента тече и ще приключи процедурата за генераторите, ще сложим навсякъде нови дизелови генератори, защото постоянно спират тока на ГКПП-тата. Догодина ще продължим с много доброто почистване, дребните ремонти, асфалт, маркировка, вертикална планировка, градинки, най-вече почистване ще е най-голямото перо и също една новост тук има – по която в момента тече обществена поръчка и преди да имаме оферта, избран победител, не можем да говорим, но сме планирали да сложим големи пилони за български и европейски знамена по границите. Причината е, че на турската граница, нашите комшии ни удариха в земята с един огромен пилон, с едно огромно знаме. Сега ние сме планирали да сложим по-големи пилони, с по-големи знамена и то две – тъй като слагаме и европейско едно, но, ако се провали поръчката, няма да можем да го реализираме, затова до момента не сме казали нищо публично, докато не стане.
Седми ред. Има 39 милиона за два избора: за Европейски парламент и национален Парламент. Бяха 40 милиона, но нещо, по пътя за Парламента са ни изяли един милион от /Министерство на/ финансите, както и да е. Средствата са приблизително разумни, ако няма екстравагантни очаквания, най-вече за заплати и възнаграждения на СИК-овете, където, те винаги искат горе-долу три пъти повече отколкото е било предният път и получават малко увеличение и винаги са безкрайно недоволни. Този път пак ще искат много. Надяваме се да се справим в тази рамка. Министерство на финансите още не са ни благодарили, че ние от тяхно име, много жестоко пазим средствата за бюджета, защото винаги ги ограничаваме много под исканията и сме малко по-твърди от други ведомства в това отношение.
Осма точка, сега ще ви обясня – в миналото, до момента, имаше осем милиона лева, които не са в нашия бюджет, а са някъде другаде в бюджета, не е толкова важно къде са. Всички държавни служители получават годишни пари за дрехи, мисля че бяха по 150 лева на нормалните служители, по 300 лева на служители на ръководни длъжности. Сега имаме увеличение с около седемдесет и няколко процента, т.е. стават 260 към 520 лева. Т.е. има увеличение, тъй като от 2001-ва /година/ не са пипани тези средства и разликата е 5 832 000 лева. Тя пак е тук в момента.
Последното също е интересно и ново - девета точка. Три милиона са ни отделили, за да изграждаме в публичните сгради различни приспособления за хората с увреждания. Възнамеряваме, това не са малко средства, между другото доста са – ще оборудваме окончателно всички областни администрации. Те няма да изразходят толкова много средства, затова продължаваме по нашите намерения най-вече с общините. Ще започнем там, където има най-голяма нужда, където с най-малко средства можем да постигнем най-голям резултат, колкото ни стигнат средствата - толкова, но с три милиона са голяма крачка напред за държавата. Имаме обявена обществена поръчка, чакаме резултатите.
Да резюмирам: единственото ми притеснение за бюджета е договорът за МАЙКРОСОФТ, но е възможно проблемът да бъде решен през ноември и декември 2008-ма година.
Благодаря Ви, г-н председателю.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги, имате думата, имате възможност да зададете въпроси.
Имате ли въпроси?
Заповядайте, г-н Такоров…
РУМЕН ТАКОРОВ:
Благодаря.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър!
Искам само един въпрос да задам към това, което във Вашето експозе, г-н министър, тъй като или има разминаване, или някъде не се виждат къде са скрити тези пари, или аз не мога да разбера. Значи, в текстовата част, където е даден Законът за републиканския бюджет, третото ромбче, изработване на кадастрални планове и планове за новообразуваните имоти. Това, мисля, че е задължение, наистина, на общините. От Закона за бюджета. Ако го нямате, да го дам /към съседите си …трийсет и пет е номера на страничката…/.
Аз мисля, че тези средства са за кадастралните планове, ако не се лъжа, по параграф четвърти. Но в тази разбивка, където казахте, няма нито една стотинка. Това къде, къде са тези пари? И аз мисля, че наистина, крайно време е, вече 14 години вървим и тези земи нямат никакъв статут. И аз бих апелирал и пред Министерство на финансите, и пред съставителите на бюджети, ако може да се заделят повече средства, но тези земи, най-сетне, да имат някакъв статут и собственик. Защото в момента, там, където няма изградена кадастрална карта, тези земи още седят по регистрите на общината /повечето са към общините към някого от залата/. А по приетият Закон и именно тези средства са крайно необходими най-сетне тази земя да не е ничия. И да може да се спазят процедурите, които са написани в Закона за възстановяване на земеделските земи. Затуй, аз, просто, съм, може би не мога да ги намеря, но това, което казахте в това листче, това не кореспондира с написаното, което е тук. Затуй питам, тези средства сега, може да се финансират чрез друго министерство, но погледнах и в справките за министерствата, от които евентуално биха се финансирали тези средства, те са или от Министерството на земеделието и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Там такива средства също няма. И, просто, съм изненадан, ако тези средства са, наистина, пропуснати някъде. Аз пак искам, дори ако може на една следваща комисия, г-н председател, наистина, този въпрос да го изясним: колко още такива земи има в България, които нямат кадастрални планове и не могат реалните ползватели да станат собственици на тази земя. Това са, все пак, средства, които влизат в държавата.
Благодаря. Това ми беше въпросът.
Иначе, за да не вземам думата и като се изказвам, да отговора и по думите, които г-н Василев каза, въпреки че е недоволен, подкрепя бюджета, така че, и аз ще го подкрепя бюджета.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре. Благодаря.
Господин министър, заповядайте за отговор на г-н Такоров.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Ще помоля да погледнете едно, точка четири – издръжка, ние сме ги включили в издръжката на областните администрации, тъй като те са в такова перо. Там, където пишем осем милиона за догодина, виждате ли – областни администрации – да, ами тези пари са част от издръжката на областната администрация…
РУМЕН ТАКОРОВ:
Ами колко са тези пари, точно това питам?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Да, два милиона и половина лева са. Тази година бяха милион и петстотин и петдесет хиляди. Т.е., има напредък, има и ръст. Ние всяка година се борим в тази посока, всяка година постоянно се опитваме да получим подкрепа от бюджета. Получаваме подкрепа, но никога не достатъчно…Всъщност, все пак, има ръст всяка година. Тази година е възможно от други спестявания, в края на годината, да се намерят малко средства, за да завършим част от исканията им за две хиляди и осма /година/. Все пак, два милиона и половина лева не са достатъчно, но не са и малко. Много ще бъде направено с тях. Има и нещо друго, че парите автоматично не водят веднага до свършване на цялата работа. Областите не винаги могат автоматично да усвоят. Понякога ние им даваме повече, пък… В момента е така. Примерно, те очакват да ги усвоят, но не ги усвояват. Връщат ги и после пак, после продължаваме пак. Т.е. абсолютно сте прав, това всичко, което казахте, два милиона и половина лева не са достатъчно, но са крачка напред. Ако случайно има някакъв начин, според вас…
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Извинявайте, 17 400 000 лева, но от какво са тези приходи като източници?
Няколко са въпросите.
Другият ми въпрос е, казвате че основно тези в точка шеста долу – два милиона и половина за поддържане на ГКПП, основно са за чистота и благоустройствени нужди, нали така, така Ви разбрах. Да. Ползвате ли СПОЗ-а за това? СПОЗ – програмата, тази програма за помощите към какво беше това – социалната програма на Министерство на труда и социалната политика, защото това е един чудесен източник точно за това – ГКПП-тата ни са в… бяха преди години в безобразно състояние. Сега има подобрение. Но това е един голям ресурс, който може да се използва и от Националната агенция „Пътна инфраструктура”, защото покрай пътищата е голяма мръсотия, като се върви из България, същото се отнася и за ГКПП-тата. Изобщо, голям резерв е, според мен, тази програма – от социални помощи към заетост. Още повече, че лично аз смятам, че през следващата година, натискът върху пазара на труда ще се засили, защото голяма част от /заминалите из чужбина/… ще има съкращения и може да се върнат доста от тези хора, които работят сега на Запад. И ще почнат да ги връщат и то най- неквалифицираните, които ще дойдат и ще се явят в бюрата по труда. Поне така смятам, че това е един резерв, който можете да го използвате допълнително.
Що се отнася до, не знам практически дали е възможно, но се коментира вече в публичното пространство, да се обединят двата избора за Европарламент и избора /за Национален парламент/, това означава ли, че ще се намалят значително разходите за самите избори? И това е един резерв, който, евентуално, ако го имате, може да се използва, за да се преразпределят /средства/…Другият /начин/, там е дали може допълнително да се договори изборите за Европарламента да са по-късно?
И това, което казвате, за изграждане достъп до архитектурна среда, какъв е редът общините да кандидатстват пред Вас? При вас ли ще кандидатстват общините за такива средства? Има ли някакъв ред, по който да стане това?
Това са въпросите ми.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря на г-н Узунов.
Заповядайте.
Имате думата, г-н министър.
РУМЕН ТАКОРОВ:
Само едно нещо, забравих да кажа, извинявайте, че втори път вземам думата. Кое е, тук са написани разходните тавани в системата на Министерството. Тези цифри не кореспондират с това, което тук ни е дадено като бюджета. Кое е вярното? Защото тук приходите на проекта са дадени 23 400 000 лева, а тук са 17 400 000 лева. Грешка ли е или нещо друго има? Защото, наистина, това нещо не кореспондира с това. Да е ясно какво е …
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре. Това беше, нали, г-н Такоров.
Да. В тази връзка и тия 39 милиона за изборите, които са дадени в разшифровката, не може да ги намери човек…
МАРИНЕЛА ДАВИДОВА:
Позволете, само да кажа по въпроса за приходите и разходите на Министерството. Промените бяха нанесени и коригирани почти всички бюджети във вечерта, преди внасяне в Министерския съвет. Така ни спуснаха задачата, така сме ги изработили, спазили сме всичките параметри и ограничения на бюджета. Може би не са отчели това, което е в бюджета…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Това беше г-жа Давидова, за протокола. Представяйте се, моля ви, да не затруднявате протокола…не за друго. Да, секунда. Завършихте ли? Да. Г-н Такоров, Вие, дублика?
РУМЕН ТАКОРОВ:
За 23 милиона ви е въпросът, не за 17 милиона и четиристотин за прихода…от къде ще дойдат? Да се поправи…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Сега на въпросите на г-н Узунов ще отговори господин министърът, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Да. Само да кажа, г-н Узунов, най-напред да започнем от приходите. Приходите са от следните пера:
Първо, болница „Лозенец” има приходи. Те не са достатъчни, за да покрият всички тези разходи, затова тя има и субсидия, но се движат добре, общо взето тази година, до към края на лятото, бюджетно бяха добре. Значи, това е голямо перо.
Другите са: приходите на нашите бази и резиденции. Там имаме значително подобрение за последните три години на разликата между приходи и разходи. Т.е., през 2005-та година разходите надвишаваха приходите с над 4 милиона; всяка година, грубичко, с по един милион намаляваме разликата, т.е. намаляваме субсидията. Тази година, предполагам, че ще завършим под един милион. Т.е., четири пъти сме увеличили, сме подобрили ефективността по този показател. Там също имаме приходи.
Другите приходи, предполагам, че една от причините, /Министерство на/ финансите да ни вдигнат тези приходи, е защото, ние ги преизпълняваме. И това са областните управители, най-вече от разпореждане с имоти. Тоест, един голям имот ако продадат, това вече ще са някъде милиони. Така че, за съжаление, от областите… Да /към някакъв шепотлив въпрос от залата/. Т.е. така, за това очевидно, те са видели, че тази година те са добре, областите добре са увеличили своите приходи и сега са ни увеличили задачата.
Следващият Ви въпрос, за ГКПП-тата. Да, на много от местата има от хората от временната заетост. Всъщност, основното перо е обществени поръчки, на големите ГКПП-та става дума. Защото то не е само някой с метлата да изчисти нещо, то има и такива, но освен това трябва да има извозване, десетки контейнери, през зимата снегопочистване – тежки машини и т.н., тоест става дума за цялостно обслужване на ГКПП-тата откъм чистота и сняг, това е едно от перата.
Другите пера – от всичко по малко – нещо се счупва, подменят се знамена, гербове през цялото време, асфалт, маркировка, бетонови, строително-монтажни работи и други, но говорим за дребни неща. Между другото, не знам кога за последен път сте ходили на ГКПП-тата, но, без да е идеално, и ние постоянно, знаете, постоянно ходим по границите – мои колеги абсолютно постоянно, аз също годишно обикалям, горе-долу половината ГКПП-та всяка година, макар че постоянно им даваме бележки, според които трябва да подобряват, ГКПП-та, според мен, са много по-чисти от магистралите и от центровете на големите градове. ГКПП-тата са доста чисти /с весело-ободряващ тон към някого/.
По отношение на изборите, сте абсолютно прав и ние още от миналата година, Министерството многократно предлага да се намери юридически начин да се обединят изборите. Вие знаете много добре, в Парламента тази дискусия тече цяла година, има юристи, конституционалисти и т.н. Няма ние да кажем решението как да стане, но, просто, казваме: ако изборите са на един ден, ще се спестят огромни и разходи, и трудности по администрирането на изборите. Защото, който не го е правил, той не знае за какво става дума. Това, обикновено, е със стотина хиляди души, които работят доста време, за да организират едни избори - и каквото и да направят, накрая пак има отрицателна оценка, горе-долу, за организацията. Действително, ако има едни избори, ще се спестят почти половината средства – двайсетина милиона. Това е само като хипотеза. А тези 20 милиона, между другото, на нас това ни е все едно да ни удвоят бюджета за всички останали политики.Защото ние имаме годишно, ред номер едно – деветнадесет и половина милиона за нашите политики – двадесет милиона са едни избори, горе-долу.
Другият Ви въпрос за архитектурната и жизнена среда за хората с увреждания. Това, което ще направим - в момента имаме, тече обществена поръчка за различни видове устройства, как да ги нарека, рампи – четири различни модела устройства. Не съм голям специалист по различните видове рампи, но хората, колегите ми са анализирали възможностите на пазара на този етап и са описали, примерно, по-големи, по-малки, асансьорни платформи и други видове…/към шепот от залата/ Не, ние имаме рамков договор, тъй като сега получихме тези три милиона, в последния момент, ние вече имаме една обявена обществена поръчка, която е рамкова – там количествата могат да бъдат по-големи и в зависимост от цените, които ще получим – ако цените са по-ниски, можем да имаме възможност с тези пари много повече бройки да направим. Затова започваме от областните администрации и продължаваме с общините. Това е нашето намерение. Ще можем да покрием много общини, но колко, зависи какви са техните нужди – дали са от големите устройства, които са по-скъпи или от по-малките, които са по-евтини...Ние работим добре с общините, просто, ще видим къде има най-големи нужди и къде можем да им свършим работа.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Чакайте, г-н Узунов, /и към залата/ чакайте колега, нека да завърши г-н министърът, не влизайте в разговори извън протокола, човек не може да се ориентира в протокола. Нека свършим…Искате ли сега думата?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Ами това е, да. /Към някого – това е добра идея/
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Включете си микрофона, ако обичате…/към Узунов/
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Първо те да имат предимство…Защото има такива сгради, на много места, където общините и областните администрациите са в една сграда. И това ще бъде с един куршум два заека. Нали, ефективността ще бъде по-голяма.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Това е на ръба на конфликта на интереси. / със закачлив тон и насмешка/
Добре, друг колега с въпрос?
Аз само да уточня голямото число. Тъй като се оказа, че се разминаваме с това. Разходите, предвидени за 2009-та година за Министерството /на държавната администрация/ са 81 766 000 лева, от които 17 милиона са приходи и разходи от бюджета са 64 милиона. Това ли е, тези числа не са верни? Общо? Кое е голямото число на разхода по Министерството? Кажете. Секунда само /към залата/. Ако числото е 81 178 000 /Лада Михайлова му го прошепва от залата/, 39 милиона за избори не влизат в това число. /Лада Михайлова: не. /Те са предвидени като допълнителен разход, свързан с изборите. В централния бюджет, стоят там. /Потвърждава го с шепотлив глас, поради болест, Лада Михайлова/.
Коя е причината Министерство на финансите да си ги занесе там, а не към Министерството на администрацията тогава, да ни обясни представителят на Министерството на финансите … Поради каква причина е това да са там?
МАРИНЕЛА ДАВИДОВА:
Понеже Министерство на финансите много обича да си държи целевите средства при нас и вследствие на събирането на работната група, която …
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Под знаменателят „целеви средства” това е отговорът, така ли?
МАРИНЕЛА ДАВИДОВА:
Знаменателят „целеви средства”, да.Потвърждаваме план-сметката…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Да. Добре. Разбрах. Това беше въпросът.
Да, защото иначе числата се разместват.
Други въпроси имаме ли?
Нямаме.
До тук имаше една подкрепа, изразена от г-н Такоров на практика, аз няма да правя изказване, защото ще бъде в залата по целия бюджет, а не само по бюджета за това министерство, ние гласуваме целия бюджет; само да кажа, че за мен той няма приоритет и не е инструмент за антикризисно поведение и политика и това е първопричината, за да не подкрепя бюджета, като цяло. Разбира се, ако искате и имате желание, бих могъл да започна да коментирам по пунктове, доколко това, което каза г-н министърът, че е възможно, по тази програма за съкращаване, в рамките на предишните години, на поведението на правителството, конкретно на държавната администрация, но ми се струва, че надали ще предизвикаме тука този дебат, по-скоро той ще бъде част от големият дебат на първо четене, следващата седмица, тъй като комисиите, по принцип, приемат бюджета като такъв, не приемат бюджета на едно министерство или на друго министерство, така че и ние ще бъдем поставени в същата ситуация, след броени минути, когато трябва да вземем решение. Така че, това е моето мнение, ако някой друг колега иска да си изрази становището …
Не. Няма.
Тъй като сме шест човека, за да можем да подкрепим бюджета, трябват четири гласа да има „за”. Кой, освен мен, е против? Има ли въздържали се? Един… Т.е…Вие сте „за”, така ли? Прекрасно, четири гласа „за”, един „против” и един „въздържал се”. Тук е мястото да прибавя, че понеже г-жа Мария Вълканова не може да присъства в заседание на Комисията, но помоли, да отчетем нейният глас „за” в полза на точка първа – бюджета и по този начин ще се получат гласовете ето как:
„ЗА”- петима, „ПРОТИВ” – един, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – един.
Комисията препоръчва на Народното събрание по този начин да приеме бюджета за 2009-та година на Министерството.


ПО ТОЧКА ВТОРА:

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги, тя гласи: Разглеждане на Плана за действие по Националната програма за реформи на Република България (2008-2010 г.), приети от Министерския съвет с Решение 658/2008 година и внесени в Народното събрание на 27 октомври 2008 година.
Ако си спомняте, ние сме разисквали такъв документ и преди. По него не взимаме решение – т.е. не се произнася становище, а е само за сведение. От тази гледна точка ще помолим господин министъра /Николай Василев/ в частта, която е свързана с държавната администрация, съвсем накратко да ни информира какви са основните насоки в тази Програма. И евентуално, след това, колегите, ако имат някакви въпроси…
Заповядайте, господин министре!
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Благодаря Ви, г-н председател.
Имахме тази година многократни срещи с експерти от различни дирекции на Европейската комисия по този въпрос, поне три пъти съм се виждал с тях за дълго време, и в крайна сметка правителството прие документ, който дава на различните ресори определени задачи. На мен най-нелюбими са ми общите задачи, които, примерно, ако ни кажат да се увеличи ефективността на управлението на държавата, не знам точно какво означава и какъв ще е резултатът от тази точка, но така или иначе, една от нашите основни задачи е подобряване на административния капацитет, особено в ключови сфери на държавното управление. Казвал съм многократно, че малко се променя с времето съдържанието по някой административен капацитет. Т.е. има една тенденция от Брюксел, където каквото не върви, да кажем че нямало административен капацитет, а всеки го разбира по различен начин след това. Така или иначе, една от сериозните бележки на Комисията /Европейската комисия/, която за първи път се появи тази година, досега никога не бяхме се занимавали с този въпрос, е, че България е страната в Съюза /Европейския съюз/ с най-малък процент служители, които имат статукво на държавен служител, в сравнение с другите държави - под 50, макар че ние ги вдигнахме от тридесет и нещо на четиридесет и седем, имаме значително увеличение –пак, над 50 са по трудово правоотношение, не по служебно. Големите виновници в кавички са в две сфери: едната е Националната агенция за приходите, която по неизвестни причини, т.е. те са известни, но неразбираеми за нас причини, чисто исторически, е по трудово правоотношение, в момента водим с тях преговори да минат на служебно /правоотношение/. И другата група са общините, които, пак неразбираемо защо, за мен, си назначават експертите на трудово правоотношение, а не на служебно. И ще се опитаме, сега в момента готвим промени в Закона за държавния служител, най-вече, където решаваме, че много повече ще увеличим броя на служителите по служебно правоотношение и ще намалим тези по трудово.
Друга тема, са регулаторните режими. Знаете, че в момента имаме действия, насочени срещу общините – да си премахнат някои режими, и действително, много от тях през годината са премахнали тези, които са неправомерни; много от тях са отказали да ги премахнат, в момента ние сме започнали действия чрез прокуратурата и очакваме Административните съдилища един по един да премахнат много от тези режими.
Друга тема е административният регистър. Очакваме до няколко седмици той да заработи в пълна степен, за което в момента две дирекции работят много усилено.
Това са основните задачи.
Също има и задачи, свързани с обученията на държавните служители. Ако погледнем тук, има една съвсем различна разбивка, където има показани други задачи – например, въвеждане на системи за управление на качеството – ние в момента ги въвеждаме в около сто и тридесет и две общини и областни администрации по развитие на електронното правителство, всъщност по този въпрос много бихме могли да говорим, но много се говори за обучение - правим го, провеждане на форуми, кариери, всяка година, масирано. Примерно, тази година беше рекордна за последните седем години. Стажантски програми, както и очакваме да проведем централизиран конкурс за хора с увреждания, ако Парламентът приеме нашият закон, където имаме специална политика …
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Чухте господин министъра.
Понятието административен капацитет е станало почти неразбираемо понятие, то е абсолютно – всеки си го тълкува както желае.
Ако имате някакви въпроси?
Този План за действие, който сега разглеждаме като точка втора, в някаква степен е за информация. Не е задължение някакво.
Нямате въпроси.
С това можем да приключим днешната работа на Комисията по въпросите на държавната администрация. Благодаря ви за участието.
РУМЕН ТАКОРОВ:
Позволете, /по точка първа?/ - едно парламентарно питане: по тази справка – колко още от областните администрации да изисквате, колко има площи по параграф 4-ти, за които не са направени кадастралните планове и за какви суми става въпрос. Просто, да информирате, информация да ни се даде. Като информация една такава, за да може да разберем какво е, ако можем да помогнем от тази гледна точка... Защото знам…Да го включим като друга точка, ако трябва…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Закриваме заседанието.


/Заседанието закрито в 15.25 ч./




П Р Е Д С Е Д А Т Е Л:











Стенограф:
Тотка Орозова



35 158 знака общо