1. Второ четене на ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ, № 802 - 01-73, ВНЕСЕН от МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ на 26 септември 2008 година.

---

П Р О Т О К О Л

№ 19

На 26 ноември 2008 година, сряда, от 14.40 часа, се проведе заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация в зала № 132 в сградата на Народното събрание на площад „Княз Александър Батенберг” № 1. То бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Веселин Методиев.

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги!
Господин министър!
Уважаеми гости!
Можем да започнем, вече имаме кворум.
Нашето заседание е посветено на една единствена точка днес, това е

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Второ четене на ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ, № 802 - 01-73, ВНЕСЕН от МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ на 26 септември 2008 година.

В тази връзка има ли някакви предложения по дневния ред?
Няма. Ще заседаваме само с тази, предварително избрана точка.

На заседанието са:
г-н Николай Василев – министър на държавната администрация и административната реформа;
г-жа Бужка Лукич – не я виждам…
…По-скоро да ми кажете вашите имена, благодаря:
г-жа Марияна Николова – главен експерт в дирекция „Управление на човешките ресурси” ;
г-жа Парашкева Дюлгерова – началник на отдел в дирекция „Управление на човешките ресурси”;
Ако и други колеги дойдат от страна на Министерството на
държавната администрация и административната реформа, са добре дошли, поканени са още:
г-н Иван Иванов – директор на дирекция „Управление на човешките ресурси”;
г- жа Антоанета Миланова – парламентарен секретар.

Имам към уважаемите народни представители следното процедурно
предложение: законопроектът е кратък, както е известно на всички ни и в него има направени редакционни предложения, които са съгласувани между вносителя, предложенията, които е дала Законодателната комисия вътре в Народното събрание, т.е. Консултативният съветът по законодателство, и на практика бихме могли да ги групираме, защото има само едно предложение на народен представител, ако се движим по Правилника и неговата процедура. Бихме могли да разгледаме ен блок параграфите до шест включително, защото те засягат темата за трайните увреждания и регулират този въпрос; параграф седем е по другия обект на Закона – това е за преназначаването, за повишаването в длъжност и … /прекъсват го с шепот от залата/ говоря за тази редакция, която е по чл. 74-ти, ал. (3), след думите „При повишаване в длъжност”, това са случаите по чл. 81а, 81б и става дума за минимално предвидения в Единния класификатор на длъжностите в администрацията по чл. 2 ранг за заемане на длъжността. Тук то е в новата номерация, в потъмнения текст е параграф седем – казвам, че той би могъл да бъде отделен обект - и на изказване, и на гласуване. След това, във връзка с предложението на г-жа Деница Димитрова да се произнесем и отново да приемем останалите текстове ен блок, защото по тях няма предложения. Така, както се процедира и в зала. Това ми е процедурата. Има ли някой „против” тази процедура? Не. Тогава, пристъпваме към разглеждане на параграфите от едно до шест включително.
Ако, някой от уважаемите народни представители има нещо конкретно да предложи, това е цялата тема за уреждане на въпроса за хората с увреждания.
Тъй като има нови редакции, ако искате, аз само ще ги изчета и след това ще преминем към гласуване. И тъй: /чете/
§ 1. В чл. 7, ал. 6 накрая се добавя „или наличие на увреждане”.
§ 2. Създава се чл. 9а:
„Определяне на длъжности за хора с трайни увреждания
Чл. 9а. (1) Органът по назначаването определя за хора с трайни увреждания, най-малко:
1. един процент от общия брой на длъжностите за заемане по служебно правоотношение в администрация с обща численост на персонала над 100 души;
2. една длъжност за заемане по служебно правоотношение в администрация с обща численост на персонала от 26 до 100 души.
(2) Заемането на длъжностите по ал. 1 се извършва след провеждането на конкурс, в който участват само хора с трайни увреждания.
(3) Длъжностите по ал. 1 се определят ежегодно до 31 март от органа по назначаването и при необходимост се променят от него.”
Предложение за редакция на § 2, който става § 3:
§ 3. В чл. 10а се създава ал. 3:
„(3) Органът по назначаването обявява конкурс за свободните длъжности, определени за хора с трайни увреждания, поне веднъж на четири месеца от публикуването на обявлението за конкурса до тяхното заемане, при спазване на ал. 1 и 2.”
§ 4. /който е предложение за редакция на § 3 по вносител/:
В чл. 10-ти се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: „Централизирани конкурси”.
2. В ал. 2 след думата „конкурса” се добавя „по ал. 1”.
3. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Институтът по публична администрация организира провеждането на централизиран конкурс за експертни длъжности с аналитични или контролни функции за хора с трайни увреждания поне веднъж годишно.
(4) Успешно издържалите конкурса по ал. 3 могат да бъдат назначавани на определените в чл. 9а, ал. 1 длъжности в съответната администрация без провеждане на отделен конкурс”.
Предложение за нов § 5:
§ 5. В чл. 30 се създава т.5:
„5. да приспособи работното място на държавния служител с трайно увреждане по начин, който позволява изпълнение на държавната служба”.
Предложението за редакция на § 4 е по вносител, който става § 6:
§ 6. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„ (2) Държавен служител с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто има право на редовен платен годишен отпуск в размер на 26 работни дни”.
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
Уважаеми колеги, има ли против тези текстове, да попитам, за изказване.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Само коментар, ако позволите, да изясним…
По § 4-ти ал. (4) /чете/ –„ Успешно издържалите конкурса по ал. 3 могат /набляга на могат/ да бъдат назначавани на определените в чл. 9а, ал. 1 длъжности в съответната администрация, без провеждане на отделен конкурс”. Думата „могат” какво значи? Т.е., ако е издържал, или се назначава, или не се назначава, или как?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Кътев!
Това означава, че може да бъде назначен още на следващия ден навсякъде в страната за държавен служител. Но няма гаранция, че някой ще го поиска. Например, той може да е геолог или с някаква много рядка специалност и да иска да работи в Петрич, само в Петрич, но никой в Петрич да няма в следващите 20 години свободни места или никой да не го хареса, примерно, т.е. опростява се процедурата и всеки може да го избере веднага. Примерно, пет минути да говори с него, да му вземе биографията и да го назначи, но няма гаранция, че ще бъде назначен изобщо. Така, между другото, е и в Европейската комисия – има и българи, които преди една година са издържали разни конкурси, но няма да бъдат назначени, вероятно, изобщо.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Г-н Кътев е съгласен, доволен е от отговора.
Да се върнем на гласуването.
Има ли „против”? Няма? Доколкото виждам …
Не виждам „въздържал се” някой? Няма.
Приемаме с единодушие.
„За” – седем гласа.
Текстовете са приети.
Отиваме на предложението за редакция на § 5, който става § 7:
§ 7. В чл. 74 се правят следните допълнения:
1. В ал. 3 след думите „При повишаване в длъжност” се
добавя „ в случаите по чл. 81а и чл. 81б”.
2. Създава се ал. 4:
„(4) При преназначаване на по-висока длъжност в случаите по чл. 82,
ал. 2 органът по назначаването определя на държавния служител минимално предвидения в Единния класификатор на длъжностите в администрацията по чл. 2 ранг за заемане на длъжността”.
Това го коментирахме на първо четене. Известни са мненията; има тук известно различие, в смисъл има „за” и „против”. Аз съм от тези, които смятат, че всяко прецедентно правило впоследствие се превръща в практика и затова съм „против”, което е моята позиция, която вие познавате.
Има ли изказване по тази тема, за да пристъпим и тук към приемане или отхвърляне на този текст?
Не виждам желаещи. Така че, да поставя, ако искате, така въпросът: който е съгласен с този текст или да кажа първо, който е несъгласен? Аз съм един несъгласен. Има ли друг, освен мен? Няма.
„Въздържали се” има ли? Няма.
Значи се приема от осем или девет, колкото сме присъстващите, с един „против” и останалите „за” се приема текста на. ..осем ли сме? Значи:
„Против” – един.
„За” – седем гласа.
Текстовете са приети.
След това отиваме към една преномерация в § 6-ти, става § 8.
И след това е предложението на Деница Димитрова, която, за жалост, не я виждам в момента в залата, колегата Димитрова предлага в § 7, чл. 85 т.1 – един процент се заменя с два процента. Има предложение целият този параграф да отпадне, тъй като този текст е уреден вече в параграф втори. Въпросът, обаче, за процентите си остава актуален, защото той може и в другата част на текста на закона, също поправят…т.е….Ето я Деница, прекрасно… /влиза народния представител Деница Димитрова/.
Заповядай, Деница, защото сме стигнали до Вашата идея за двата процента. Ако искате да я мотивирате пред колегите, заповядайте.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА:
Благодаря.
Господин председател!
Уважаеми господин министър!
Уважаеми колеги!
Направих това предложение, тъй като считам, че процентът като цяло на хората с увреждания в България е доста висок. За хора с увреждания се считат, например, и хора прекарали инсулти, инфаркти, хора с онкологични заболявания и считам, че, ако се придържаме към единия процент, той автоматично ще бъде попълнен от сегашния персонал, от сегашните служители. И няма да има реален ефект този текст, няма достатъчно хора с увреждания да могат да си намерят работа. Това са мотивите, поради които внесох тази поправка. Те са в резултат на доста сериозно проучване, което направих във всички институции.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Колеги, аргументът е ясен. Има заварено положение. И това е опасността, както каза колегата Димитрова, да направим една формална пролука вътре в Закона от единия процент.
Заповядайте, г-н Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Благодаря.
Господин председател!
Действително, колеги, ние не сме първите, които обръщаме внимание на хората с увреждания, този въпрос е стоял и преди нас. И на много места по някакъв начин има някакво уреждане. Примерно, аз си спомням, като отидох в Софийска област, в областната администрация имахме човек с увреждания - деловодител, който от дълго време беше там и ще си остане до пенсията, ако всичко е наред с него здравословно. На много други места в общините също имат, кметове бивши, колеги, които го знаят и там по някакъв начин уреждат, някъде са се мъчили да помагат, т.е. да помагат на хората с увреждания, според възможностите. Така че, ръководейки се от основната идея на тази част от Закона – да подпомогнем хората с увреждания, които са нереализирани или без работа, ако остане единият процент, ми се струва, че няма да свършим докрай работа, затова бих бил склонен да подкрепим предложението на колежката, все пак да кажат, може би вносителите какво смятат.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Разбира се. Никой не е спрян да вземе думата. Заповядайте.
Аз също бързам да се присъединя. Смятам, че това е наистина логиката. Т.е. ще подкрепя това предложение.
Искате ли думата, Вие, г-н министър или някой от Вашите колеги?
Заповядайте, не е насила, ако желаете…
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Да.
Благодаря, уважаеми господин председател!
Ние доста обсъждахме тази тема и нямаме много силно становище в някои от крайностите.
Най-напред се отнасям с голямо уважение към това предложение на г-жа Димитрова. Ясни са аргументите.
Бих искал да споделя с вас какви аргументи се появиха, които са обратни, да ги вземем предвид или въпрос на целесъобразно решение. Ние лично не сме недоволни и на двата варианта.
Има добри аргументи „за” два процента. Единият от които е, че например, ако в една администрация има един човек, който е вече назначен, той ще си остане, все едно, че нищо не сме направили, ако тя е средно голяма администрация. Това е така. Въпросът, обаче, е че нашите сведения, ние нямаме много силни, много точни цифри, защото никой няма такива. И можем доста време да анализираме, но нямаме впечатление, че масово в администрацията има поне един човек – например този деловодител, който е в областната администрация, той не е държавен служител, почти съм сигурен, така че той не се брои, той не е от този един процент. Примерно, ние говорим, това е Законът само за държавните служители, така че областната администрация ще трябва да си назначи още един човек.
А ако трябва да позная, без да имам цифри, според мен в момента сме по-близо до нулата, отколкото до единия процент. Т.е., почти няма нито един човек. Не че има, примерно, близко до единия процент и сме запълнили квотата.
Ако кажем два процента, ние ще изпълняваме два процента. Ще имаме следните проблеми, обаче:
Първо, опасявам се, че ние не само догодина, а и по-догодина не знам дали ще запълним квотата от един процент изобщо, за да стигнем до два. Защо няма да я запълним до един. Защото, за да я запълним, трябва да се случат няколко неща. Най-напред трябва, ние веднага ще организираме централизиран конкурс, още през зимата, дето се казва – като се приеме законът, веднага го реализираме, обаче, колкото души ще се явят? Трудно е да се каже.
Второ, след като се явят, да кажем, че ще го издържат - всеки с висше образование, горе-долу ще го издържи, ако се подготви. След това ще е една дълга борба със шестстотин административни структури, те да ги назначат хората. Само за справка, на последния централизиран конкурс за младши експерти от 322 души, 322 бройки бяха обявени за младши експерти в управляващите органи, където уж няма административен капацитет и т.н., въпреки нашата ежедневна борба, до момента са назначени около двадесет. Т.е., никой няма намерение да изпълнява това. И ние няма така да оставим нещата. Нашият инспекторат смята да подходи много остро по въпроса и ние ще овършеем цялата администрация следваща пролет и лято, за да си изпълнят квотата. И моето подозрение е, че по-скоро, ще има шестстотин наказани административни ръководители, отколкото да стигнем дори близо до единия процент.
Само да припомня, че тези бройки остават празни. Никой не може да назначи на тях други хора. Така че, е много възможно, години наред те да останат празни изобщо. И да са един процент, и два да са, пак да останат празни. Защото има проблем с намиране на кандидати. Така че, не знам какво да кажа. Ние сме малко раздвоени по въпроса. Аз съм по-скоро склонен положително да разгледаме възможността за двата процента. Само ви казвам, че практически, опасявам се, че няма да го изпълним, колкото и да опитваме. Така че, трудно ми е да кажа какво препоръчвам на Комисията /по въпросите на държавната администрация/.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря.
Това е голяма свобода за народните представители, защото господин министъра не иска да влияе върху мнението ни и изрази общите разбирания за трудностите.
Аз имам една-единствена реплика към това, което той каза. Законът трябва да се спазва. Въпреки българската поговорка, че е врата у поле. Зависи от усилието. При някои успява, при други – не /с насмешлив тон…/ Така че, г-н Василев е прав – има манталитет за неспазване на правила. Ние трябва да се борим, според мен, с него и нашата задача е това.
Колеги, друг?
Ако няма, да пристъпим към гласуване.
Да бъдем откъм позитивната страна. Които са „за” – дотук двама човека се изказахме „за” – аз и г-н Кътев, има ли друг? И Деница – ставаме трима „за”, друг „за”? Извинявайте, аз питам „за” - /брои/ - три, четири, пет, шест, седем, осем, фактически всички, може би с един глас „въздържал се”, за двата процента гласуваме, за предложението на Деница. Благодаря ви. Комисията приема предложението за тези два процента, ще помоля колегите на експертно равнище да го преместят текстът, където му е мястото.
„За” – осем гласа.
„Въздържал се” – един.
Текстовете са приети.
Сега следващият § 8, който става § 9:
Свързани са вече с глобите. И в Заключителните разпоредби има едно преномериране, по това, което е направил вносителят, така че можем съвсем спокойно да ги разгледаме ен блок.
Има ли някакви изказвания по тези заключителни текстове?
Заповядайте.
ВАСИЛ УЗУНОВ:
Тук, в § 9-ти, т.3 – „…не е обявил конкурс за свободните длъжности, определени за хора с трайни увреждания поне веднъж на четири месеца” - значи се наказва, когато не е обявил конкурс за свободни длъжности, определени за хора с увреждания, поне веднъж на четири месеца? Какво означава? Че всеки четири месеца той трябва да го обявява? Така ли?
ИВА МИХАЙЛОВА/?/:
Където имаме задължения… / отговаря без микрофон/
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Да. Разбрахте го, г-н Узунов?
ВАСИЛ УЗУНОВ:
Да, да. Обясниха ми…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Нещо друго, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Има проблем, да си призная, ние го гледахме, но не можахме да го усетим, математически проблем, щото не знаехме…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Математически или аритметически проблем, защото с математиката сме…
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Аритметичен проблем, да, също там, където става най-малко два процента, следващото изречение, всъщност същото изречение: в администрацията, при численост на персонала не по-малка от сто души. В такъв случай трябва да стане 50 души. А следващото изречение – в щатна численост от 26 до 50, трябва да има поне един, защото два процента става вече една петдесета, а не една стотна. Така че, ние подобряваме още пропорцията.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Искате два процента да са над петдесет души и една длъжност от 26 до 50 души?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Да, да. Именно…Има несъответствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Елементарно. Редакция. Това е в чл. 9а, т. 1 и 2 – ще се променят тези числа съвсем точно вече, с тази намеса, тя произтича от приетите два процента. Точно така.
Добре.
Да се върнем на Заключителните разпоредби.
Мнения? Не виждам.
Има ли някой „против” тези текстове накрая на Закона?
Няма.
Приемаме ги единодушно.
„За” – 9 души.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете са приети.
С това приемаме и целият Закон, за което благодаря на участвалите.
Закривам заседанието.
/Заседанието закрито в 15.00 ч./
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :







Стенограф:
Тотка Орозова
18 488 знака общо