Точка 3 от дневния ред, съвместно с Комисията по правни въпроси

---

(По точка трета е съвместно заседание с Комисията по правни въпроси и Комисията по въпросите на държавната администрация.)


Янаки Стоилов:
Съвместно заседание с Комисията по въпросите на държавната администрация.
По точка трета - Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, внесени от Иван Костов и група народни представители и от Татяна Дончева и група народни представители.
Давам думата на вносителите накратко да представят своите законопроекти. По законопроекта от Иван Костов и група народни представители има ли кой да представи законопроекта. Те поддържат ли го? (Да.) Поддържат го, но няма да го представят? (Няма.) Добре.
Следващият законопроект кой ще го представи? Заповядайте, г-жо Дончева.
Татяна Дончева:
Предложеният проект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси има само едно предназначение, една амбиция – да прецизира първоначалния законопроект, като в правните разрешения създаде ясна практическа рамка как се прилага Законът за конфликт на интереси след като е ясно, че всяко лице от списъка на публичните длъжности всъщност има двойно качество. Едното, произтичащо от това, че той има правомощия и задължения по служба, защото заема онова, което обхваща публичната длъжност, а другото е неговото лично качество – качеството му на личност и качеството му на субект в гражданския оборот.
Това, което предлагаме, обхваща няколко основни теми. Те са изписани в мотивите и аз не бих искала да ги преповтарям, макар че общо взето по-кратко не могат да бъдат написани.
Корекцията, която ви предлагаме в приложното поле досежно публичните личности е в т. 8 и в т. 25. Кметовете на населени места ги присъединяваме в обхвата на закона, а същевременно прецизираме т. 25 – служителите в администрацията, до които той се отнася, тъй като сегашната философия на закона обхваща повсеместно служителите, повсеместно ги контролира и някак си презумпцията за конфликт е заложена в самия закон. Обикновено това са служители, дори и такива, които нямат функции по разпореждане, регулиране, управление на материали ценности, на сключване на сделки, на участие в търгови проекти и т.н. и на практика обхващат ненужно цялата администрация. Същевременно от голяма част от длъжностните лица от списъка се иска да декларират, да съобразяват хипотетични конфликти на интереси, които я възникнат, я не възникнат, познания за лица и техни отношения, за които те биха могли изобщо да нямат представа. Могат да се направят по отношение на т. 25 възражения, че ако не са обхванати всички държавни служители тотално, може да се въведе двоен стандарт и различна практика. Но така или иначе има малки и големи общини, малки и големи администрации, при които няма тъждественост на структурата на длъжностите. В едно и също нещо могат да се вкарат включително и различни правомощия, които при всички случаи трябва да бъдат съобразявани, когато се преценява едно лице за конфликт или не.
В Глава шеста е другата съществена промяна – “Установяване на конфликт на интереси”. В досегашната редакция пълномощието да се установява конфликт на интереси спрямо кметове и общински съветници беше на съответния общински съвет. Считаме, че при сегашното състояние на общинските съвети, при тяхната голяма фрагментираност, това ще даде възможност темата с конфликта на интереси да бъде по-скоро продиктувана от решаване на между партийни отношения, на бизнес отношения, на необходимости да бъдат оттеглени кметове и общински съветници според желанието на съответното мнозинство в момента, а не и поради наличието на реални конфликти, поради което ви предлагаме състав от съветници да направи проверката за конфликта, но произнасянето за това дали има или няма конфликт, да направи съответния административен, както е по аналогията на другите публични длъжности – Върховния административен съд. Процедурата, която предлагаме, е абсолютно идентична. Уточнили сме страните в производството и тези, които могат да обжалват. Страните в производството при всички случаи е лицето, за което производството се отнася. Но освен него, предлагаме единственият, който участва, да бъде прокурора.
Конституирането на комисиите е невъзможно по няколко причини. Първо, защото те не са правни субекти. Второ, защото те могат да имат различни мнения по казусите, включително различно процесуално поведение и всичко друго различно. Предлагаме тъй нареченото “заинтересовано лице” да се изключи като фигура, така наречения “доносник”, който може да бъде известен или неизвестен. Защото няма как да има правен интерес това лице от това да движи производство срещу друго лице. По-разумно е прокурорът да влезе в хипотезата на двигател на процеса и той, разбира се, ще има правото да поддържа предложението или да не поддържа предложението, както в нормалния административен процес.
Последиците при установяване на конфликта на интереси в Глава осма. Предлагаме да се препраща към съответните специални нормативни актове при освобождаването от длъжност на лицето. Досегашната редакция на закона създаваше впечатление, че вън от специалните нормативни актове Законът за конфликт на интереси създава ново правно основание за освобождаване на съответното лице, без да се описва процедура, по която може да стане самото освобождаване от длъжност, а не констатирането на конфликта. В това, което сме ви предложили, препращаме към съответните специални нормативни актове. Т.е. ако става дума за държавен служител, при който е установено конфликт на интереси, освобождаването става по Закона за държавния служител, ако става дума за лице по трудово правоотношение освобождаването става по Кодекса на труда, ако става дума за лице общински съветник или кмет – става по Закона за местно самоуправление, при хипотезите, които там са предвидени от инстанциите, които са необходими и по този ред.
Досегашната редакция предвиждаше отнемане на трудовото възнаграждение, за което се твърди, че е получено в условията на конфликт на интереси. Това сме предложили да отпадне, защото възнаграждението е за положен труд. Ако трудът е положен, възнаграждението се дължи. Останалото може да остане – отнемане на всякакви придобивки, но възнаграждението се дължи.
С малки добавки сме направили уредба за налагане на административни наказания в някои случаи, когато конфликтът на интереси е констатиран от орган, който няма право да налага административни наказания, например, както е Висшият съдебен съвет, сме предвидили как Административният съд, който ще гледа производството, да може да ги налага.
По отношение на декларацията. Има няколко открити въпроса, които ще продължат да бъдат открити и до второто четене. Един от тях е съдържанието на декларацията. Правната уредба на декларацията от пръв поглед се вижда, че в първите три точки тя е много сходна с декларацията, която публичните длъжности подават в Сметната палата. Доводът, който е надделял при първото четене, да бъде сложена тук в този формат, подавана в друг орган, е била, че общинските съветници не подават такива декларации. Но това е лесно преодолимо. Сега става задължение за деклариране пред два различни органа, което общо взето няма оправдание. Но сме се съобразили с обстоятелството, че така или иначе министър Грънчарова-Паси, е поела определени ангажименти да има декларация. Иначе бихме могли да отидем на по-лесния вариант – всичката тази информация да бъде на разположение на всички комисии за контрол и да отидем на простия вариант, в който лицата не са задължени тотално да декларират. Първите три обстоятелства са и без това в Сметната палата. Всички останали информации се съдържат в Информационно обслужване – в системата ДАКСИ, и във всичко останало. Така че комисиите, които създадем за контрол на конфликт на интереси, по т. Първа особено, могат да действат по сигнали и могат да ползват цялата информация на Сметната палата, цялата информация на Информационно обслужване, което е за фирми, за свързани лица, за сдружения, за търговски регистър и за всичко останало, и съответно да правят констатации, каквито намерят за добре. Предложили сме ви един междинен вариант, но не го смятаме за затворен. Бихме могли да продължим дискусията.
Досегашната декларация т. 4 – до т. 6, имаха следното странно съдържание. Т. 6 гласеше: “Друга информация за частен интерес”. Посочва се всяка друга, която лицето сметне за необходимо под страх от наказателна отговорност. Тук Правната комисия и колегите знаят, че декларациите по чл. 313 в българското право са тясна категория. Това обикновено са извадени държавни функции, които лицето вместо държавния служител декларира. То обикновено е за обстоятелства, които са безспорно ноторно известни само на лицето и престъплението по 313 е на практика на формално извършване. Т.е. ако констатират, че има нещо невярно, вие сте отговорен за умишлено престъпление, като доводът за това престъпление на формално извършване и че всички обстоятелства, които ви карат да декларирате са ви абсолютно известни. Това обикновено са декларациите за семейно и материално положение. Има и още две-три хипотези. Но разширяването на наказателна отговорност за всякакви обстоятелства прави невъзможно твърдението, че става дума за умишлено престъпление., особено ако не можете да вмените на лицето познание или задължение за познание на обстоятелствата.
Точка 5 – “свързани с мен лица” по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба, това е за така наречените “икономически, политически и пр. отношения на свързаните лица, дейността на които би довела до възникване на конфликт на интереси са:” Тъй като това е много широка категория лица – до първи братовчеди, роднини по сватовство, техните имуществени и политически отношения, които могат да започнат от заеми, получени подаръци, общи начинания, примерно, общо живеене в жилищна кооперация, съсобственост върху нещо и свършат до общо участие във фирми, участие в управителни съвети, някакви форми на познанство, които са приятелски и други отношения, които могат да бъдат тълкувани като форма на повлияване при вземане на решения, очевидно е нелепо.
Точка 4 – “имам сключени договори с еднолични търговци или юридически лица, които биха се оказали облагодетелствани от актове и действия при изпълнение на пълномощията и задълженията ми по служба”. Това е класическа презумпция за конфликт, която никое лице не може предварително да има. Първо, защото колкото и души да познавате, вие не може да знаете техните активности. От това, че имате сключен договор за нещо, което е да речем договор за наем с едно лице, което има фирми, които биха могли да дойдат при вас да кандидатстват за поръчка за дограма на общинския съвет. Няма как на наемодателя предварително да вмените познание, че вие с вашата фирма за дограма някъде някога ще кандидатствате, а може и въобще да не кандидатствате. Деклариране на такива обстоятелства, които презумират конфликт и карат декларатора да си представя невъзможни хипотези върху обстоятелства, които той не може да знае, са нещо, което не може да подлежи на деклариране.
Това, което ви предлагаме, ако приемем, че декларацията ще остане по причини от политически характер, от това че сме поели ангажимент и независимо от обстоятелствата, че първите три точки де факто могат да бъдат спокойно заместени с декларацията на Сметната палата, ако общинските съветници ги вкараме в оня режим. Предложили сме три редакции. Аз специално ви обръщам внимание на декларацията, защото това е ключов и критичен въпрос.
Точка 4 - “имам сключени консултантски договори” (разбирайте всичко – счетоводни, данъчни, адвокатски и за всякакъв вид консултации, разбирайте и строителни консултации) “с лица, които извършват дейност в области , свързани с вземаните в кръга на правомощията или задълженията ми по служба решения.”.
Точка 5, където беше за частния интерес, “имам частен интерес към дейността на следните, свързани с мен лица по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.” Т.е. лицето да трябва да декларира частния си интерес в момента доколкото той му е известен, ако го има, а не нещо, което би могло хипотетично да възникне след време. За това има друг текст от закона, който казва, че ако лицето с дограмата дойде да си поръча дограмата и вие сте в качеството на лице, разрешаващо кой да сменя дограмата, тогава сте задължен да декларирате, че имате с това лице частен интерес към тази дейност.
Точка 6 предлагаме да отпадне, както и да се заличи наказателната отговорност по чл. 313 по понятни за юристите съображения.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Дончева. Имате думата за изказвания. Има ли изказвания. Представянето беше много подробно. Ако има въпроси, ако има допълнително казуси извън посочените. Г-жо Антонова, заповядайте.
Надя Антонова:
Аз веднага казвам, за да пестим време, че ще подкрепя законопроекта, който Татяна Дончева представи. Но искам да попитам вносителите за следното.
Първо, очаквах редакция в определена посока на чл. 2, ал. 1 от закона, където се регламентира един предполагаем конфликт на интереси. Мисля, че това беше една от основните слабости на действащия закон. Тук се упрекваме за предполагаем конфликт на интереси, а според мен, такъв рестриктивен закон не бива да работи. Ще ми се да помислим в тази посока – да се санкционира действителният конфликт на интереси, а не предполагаем такъв.
Мисля , че би следвало да обърнем внимание и на текстове, които защитават обекта на проверка. Правилно в представянето на новия законопроект ни се каза, че изхождайки от нашите нрави и пр. обстановка, е възможно със сигнали за конфликт на интереси да се преследва всъщност нещо друго – законът да бъде инструмент на недобросъвестни лица, които могат и да останат анонимни. Т.е. възможността за превратно приложение на закона е по-голяма от обикновено. Не е ли добре според вносителите на законопроекта да помислим и за защита на лицето срещу което е подаден сигнал, тъй като този другар, който е подал сигналът остава анонимен, има специални права тук, да го защитаваме от тормоз. Не е ли добре да помислим за някаква защита и за лицето, срещу което е сигналът?
По отношение на чл. 25 – установяване на конфликт на интереси, мисля че има разум в това, което се предлага в законопроекта. Но ми се струва, че трябва да помислим за чл. 25, ал. 2, т. 3 – кой е органът, който установява конфликта на интереси на общинските съветници и кметовете. Действащият текст е, че органът е комисия на съответния общински съвет. Вие предлагате да бъде общински съветници. Добре, нека да са общински съветници. Но принципът на тези общински съветници, които се избират, според мен, трябва да бъде законово регламентиран. Защото това създава практически приложения в практиката. Какво значи общински съветници, на какъв принцип избрани и т.н. Дали да не бъде “постоянна комисия на общинския съвет”. Добавили сте постоянна комисия на Народното събрание. А тук е дали да не помислим за постоянна комисия на общинския съвет и така да препратим към правилата за организация на общинските съвети и принципи за съставяне.
Пак чл. 25 на нашето внимание – чл. 25, ал. 2, т. 5 “органите, които установяват конфликта на интереси това са служител”, а вие предлагате “служители” към органа, който ги избира и назначава. Някои общини изпитват затруднение и ми се струва, че в много от тях ще възникнат затруднения, тези служители, специално назначени, това ли им е трудовата функция на тях – да установяват, или възможно е и друг служител да бъде определен и допълнително да бъде натоварен – в щатното разписание да се предвиди и тази му функция – да установява конфликт на интереси. Общините питат: нарочен служител ли е и само с това ли ще се занимава, да си променят ли щатното разписание и да въвеждат нов служител, или служител, чиято длъжност съществува, да бъде допълнително натоварен с функциите по установяване на конфликт на интереси, което е свързано с щатно разписание, бюджет на общините и т.н.
Накрая “свързаните лица”. Аз оценявам това, което е направила групата, която внася законопроекта, но ми се струва, че много условности остават. Подмяната на думите “политически отношения” с “политически зависимости” дали решава въпроса? Добре е да го уточним още по-категорично, защото тези “политически зависимости” и “политически отношения” е твърде спорен. Мисълта ми е да прецизираме въпросния параграф 1 в посока стесняване на приложното поле, прецизно, ясно, точно. Благодаря.

Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Кътев.
Олимпи Кътев:
Уважаеми колеги, по данни на Националното сдружение на общините на заседание на все още действащата подкомисия в лицето на г-жа Гинка Чавдарова, на кметицата на Перник, която всички познаваме – наша колежка от БСП, на председателя на Общинския съвет на община Смолян и на още други лица сътрудници бяха изнесени данни, цитирам: “Сто на сто от 264 общини има създадени такива комисии. 95 на сто от хората, които трябва да си подадат декларации, са ги подали.” Това е за сведение на Комисията, за да не се казва, че не знаят как да ги направят и все едно започваме от нула. Знаят и са си ги направили.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други изказвания и въпроси? Г-н Янев. След това г-н Димитров.
Яни Янев:
Г-н Председател,
Колеги, ще коментирам проектозакона, който е внесен от колежката Дончева и група народни представители. Аз мисля, че това е полезен законопроект в по-голямата си част. Той дава възможност да се доразвият в правилна посока текстове, които сме възприели. За нещата, които подкрепям, няма да взимам думата. Ще кажа няколко принципни несъгласия, които сме обсъждали с колеги в рамките на НДСВ, които ако на второ четене не намерят своето редакционно развитие вероятно тези текстове, които ще коментирам сега, няма да подкрепим.
Като цяло този законопроект има място да бъде подкрепен по принцип.
Какво имам предвид?
На първо място, по § 1. В § 1 развитието на текста и редакцията, която е дадена в т. 25 на чл. 3, считам, че този текст трябва да се допълни в аспекта на това, че когато се възлагат функции на лица, които по принцип не участват и не са в кръга на тези които са по управление, разпореждане и контрол в рамките на съответните администрации ad-hoc се включват в съответни органи (комисии), би трябвало по отношение на тях, щом като ad-hoc им се възлагат такива функции, които по своето естество ще бъдат предрешавани на тръжни процедури или на конкурсни процедури, те също да попадат в кръга на хората, които ще подават декларация по повод когато изпълняват такива функции. Защото когато се създава комисия по тръжна процедура или комисия по процедура за назначаване на служители, вие знаете, че могат да участват в тези комисии и лица, които не са обхванати от определението “служители, които изпълняват действия по управление, разпореждане и контрол”. Аз мога да ви кажа, че в една дирекция “Правна”, ако участва ръководителят на дирекцията, той попада в тази категория, но ако бъде изпратен един юрисконсулт в една такава комисия, който работи в тази дирекция, той не попада в тази категория. Аз имам предвид, че може да се доразвие текстът с тази хипотеза. Той не попада, защото не изпълнява действия по управление, разпореждане, регулиране и контрол. А в момента колегата Кътев ме подсеща, че в тази категория не влизат и политическите съветници в съответните администрации. Всъщност това е доразвитие на текста.
Конкретно несъгласие имаме с текста на § 2, а именно тук да се ограничи единствено и само в случаите, когато имаме обвързване при изпълнение правомощията си или задължение по служба. Това е за чл. 8.
Колеги, чл. 8 има значително по-широко съдържание в първоначалния текст на закона и очевидно онова, което сме заложили в първоначалния текст на закона, поне моето виждане е такова, е не да ограничаваме онези въздействия, които има едно лице, заемащо публична длъжност само в рамките на неговите задължения при и по повод на служба, а онези нерегламентирани въздействия, които всички знаем, че по своето естество се упражняват. За това текстът на закона е общ. За това предлагам да не се променя и да не се стеснява приложението на текста “при изпълнение на правомощията или задълженията му по служба”, а да си остане във варианта в който е, защото е ясно, че ние не се предпазваме и не държим да се пазим от това, което е в рамките на правомощията ни по служба, а ясно е тук се има предвид да се пазим от онези въздействия, които са и извън тези правомощия.
Това е един от текстовете, който няма да подкрепим.
Следващият текст, който няма да подкрепим при второ четене, това е по § 5, т. 2. – изменението на текста на чл. 14, т. 3. “Договори с еднолични търговци или юридически лица, които биха се оказали облагодетелствани от актовете или действията на лицето, заемащо публична длъжност.”
Считам, че в конкретния случай по същия начин обвързването само и единствено в рамките на консултантски договори прекалено свива параметрите на действие на закона – нещо, което предварително е ясно, повече от прозрачно е, че когато има обективен договор за консултиране, това са неща, които биха могли да бъдат ясно декларирани, докато останалата широка палитра от търговски взаимоотношения, които могат да възникнат, практически остават извън обхвата на този текст, когато свием нещата само до консултантски договори.
Несъгласие има също и с т. 4. Т.е. отмяната на т. 5. Смятам, че това касае пълната отмяна на текста на чл. 14, т. 5. “всяка друга информация за частен интерес, която лицето сметне за необходимо да посочи.” Аз не мисля, че е грешно по преценка на лицето, заемащо публична длъжност, ако прецени, че има друга такава информация, то да я посочи.
По отношение на § 6. Това е един от текстовете, чиято промяна по принцип възприемаме, но като чели е по-добре за подобряването на текста това отстраняване от длъжност да го конкретизираме, че трябва да бъде временно, докато трае причината на конфликт на интереси.
Принципният въпрос дали да е комисия или постоянна комисия, считаме, че този дебат в края на мандата на парламента да отиваме към създаване на постоянна комисия, която да упражнява тази функция все едно да нямаме изпълнение на този закон по обясними причини и не виждам защо трябва да го правим. Всички условности по функционирането на една постоянна комисия очевидно ще затрудни изпълнението на този закон и може да се каже, че той практически няма да проработи до края на мандата на този парламент. Понеже този дебат сме го водили много дълго във връзка с комисията за контрол на дейността на ДАНС и там въпросът за постоянна комисия или нещо друго не беше различна тезата освен създаването на нова комисия.
По § 14 не възприемаме тезата за отмяната на ал. 2 на чл. 33. Ние сме за запазването на този текст с конкретизация, че възнаграждението, което е получено да отива в полза на съответния бюджет, а не този, който е получавал пари от общината, да се укрива отнемането. Ако считате, че този текст говори за всички средства, което лицето е получавало, тогава по-добре да конкретизирате текста.
Янаки Стоилов:
Приема се, че облагодетелстването от конфликта е по-голямо от заплатата и затова се предлага това.
Яни Янев:
Само че облагодетелстването от конфликта не е ясно какво е в много случаи и не може да бъде определен неговият материален субстрат.
С текста за отпадането на чл. 313 и вероятностите за това ако се запази в декларацията всяка друга информация по чл. 14, т. 5 дали това ще води до директна наказателна отговорност. Аз бучна истина, колеги, и ми се струва, че наказателната теория по отношение на документните престъпления не се е променила поне от годините, когато сме учили това нещо. Документни престъпления се извършват единствено при пряк умисъл и са престъпления на формално извършителство. Доказването на прекия умисъл е елемент от доказването на престъплението. И в конкретния случай тук когато става въпрос за съобщаване на обстоятелства, които законът ти предоставя на твоя преценка да съобщиш, естествено е, че не могат да бъдат елемент на това престъпление, защото чл. 313 казва: “носиш наказателна отговорност за онези факти, които законът те задължава да съобщиш.” Всяка друга информация, която по твоя преценка съобщаваш. В конкретния случай наказателната отговорност може да се носи само за онова, за което законът ни задължава, а не за онова, за което той ни предоставя дискрецията да преценим да съобщим или да не съобщим. От тази гледна точка, ако някой се страхува, че по чл. 313 той ще бъде подведен заради т. 5 на чл. 14 мисля, че е в заблуда. Защото чл. 14, ал. 5 ти дава възможността за развитието в българското общество максимално да се открие какво правим ние като публични личности и къде се засичат нашите частни интереси, което се очаква да се случи. За това става дума. И тогава, когато някой по собствено желание желае да съобщи такъв факт, защото той желае да бъде честен спрямо избирателите си и спрямо българското общество, ние му казваме: “Ти ще си го криеш и ще декларираш само това, което законът ти казва.”
Благодаря.
Янаки Стоилов:
Аз имам също имам реплика във връзка с декларацията по чл. 313.
Разбрах че мотивите на г-н Янев са да отпадне позоваването в декларацията на чл. 313 тъй като по закон не отпада отговорността по чл. 313 за обстоятелствата, които лицето е задължено да декларира. Аз съм склонен да го възприема. Но тук искам да припомня две тълкувания на прокуратурата на най-високо ниво по отношение на едно за мен странно разбиране за приложението на чл. 313. Те са се появявали като публични тълкувания за обсега на приложимост на чл. 313. Едното беше, когато обсъждахме закона за публичност и деклариране на доходите на длъжностни лица. В декларацията пред Сметната палата в съответния формуляр беше пропуснато позоваването на чл. 313, тогава Прокуратурата каза, че тя не може да възбужда наказателно преследване, защото декларацията не се позовава на чл. 313. Тогава тезата на мнозина от нас беше, че ако има формалните основания, това не изключва наказателната отговорност, по принцип проверката, за да се констатират фактите на разминаването, умисъла и т.н.
Другото интересно тълкувание на Прокуратурата, което аз не съм чул от нейните представители, на академично ниво е, че отговорността по чл. 313 се свежда само до деклариране на обстоятелства, от които лицето може да черпи права, а не просто за установяването на ...
От тази гледна точка ако имаме толкова различни тълкувания в юридическите среди, може би е основателно да остане позоваването на чл. 313, за да възстановим традиционния смисъл, с който този текст се е използвал в нашето право.
Татяна Дончева:
Никога не се е използвал така традиционно. Много ограничени хипотези за обстоятелства, които са ноторни и в които се казва, че вместо да ходиш до чиновника да ти даде бележка, декларираш ти.
Миглена Тачева:
Декларация за наследници и още една декларация. Това са двете декларации.
Янаки Стоилов:
Декларация за наследници не може да се даде след промяната, която се направи в Закона за наследството, в която самите служители с юридическо образование се позовават на различни текстове и дават различни данни за кръга на наследниците. Така че добросъвестно лицата не могат да ги посочат.
Но аз го поставих този въпрос, за да не изглежда, че ние бягаме и искаме да снемем този въпрос от депутатите. Да се уточним по съдържанието на чл. 313.
Г-жа Антонова има реплика. След това г-н Димитров, г-н Узунов и г-н Кътев.
Надя Антонова:
Аз се опитах да изслушам внимателно колегата Яни Янев. Опитвам се да разбера и съм сигурна в благородните мотиви, които НДСВ има, за да направи това изказване чрез колегата Янев и да ни предупреди, че няма да подкрепи този законопроект на второ четене при определени условия.
Яни Янев:
Казах в началото, че по принцип подкрепям законопроекта, но определени текстове няма да подкрепим, които аз коментирах.
Надя Антонова:
Сега говорим за първо четене, когато законът се приема изцяло и по принцип.
За да се улесним и да имаме предвид вашите благородни намерения, вие възразявате по предложението в § 2, чл. 8, т.е. по добавянето, което се прави в законопроекта “при изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.” Тогава бъдете любезен на второ четене да ни направите предложение, като изчерпателно посочите видовете нерегламентирани контакти. Изчерпателно, ако обичате, така както изчерпателно е добре да се посочат договорите. Моля изчерпателно да ни изброите нерегламентираните контакти, както и изчерпателно да изброите и договорите, след като изразът “консултантски договори” не ви харесва. Моля изчерпателно да изброите онези договори, при които няма конфликт на интереси. Защото ако не се направи изчерпателно, това ще доведе до неприложение на същия този закон, особено в неговата административно наказателна част.
Що се касае до чл. 14, т. 5 – лицето, всичко което смята, че е конфликт на интереси, да го декларира – този текст е мъртъв текст. Ако смятате да го реанимираме, може би трябва да ни помогнете с допълнителни предложения в тази посока.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев:
Няма нужда да спорите по чл. 313, тъй като той не се прилага.
Сега искам да ви отворя една друга страница и тя се състои в това.
Първо, дължа извинение на всички вас, на всички присъстващи и на целия български народ, че съм гласувал този закон в първия му вид. Поименно се извинявам. Знам, че няма да ми бъде простено и ще бъдат прави хората. Но не може с хипотези да се работи в закон. Знание и действия във всички точки. Това са двата компонента на този закон. Разбира се, че има конфликт на интереси. Разбира се, че това явление е много важно. Но ако някой е давал обещания, които не ги е съобразявал, все пак ние трябва да имаме мнението на едно народно българско събрание и особено на Правната комисия, а не от типа на ОФ. В този смисъл обърнете внимание как се процедира, когато имаш властта. Може ли да се образува предварителна проверка? Може. Колко време трае?
Какво става, г-н Янев, с целия период докато дойдат умните юристи, които знаят перфектно наказателното право, за да започнат да чепкат прекия умисъл. Нали знаете колко време ще мине. Значи трябва да бъдем прецизни.
Целият закон трябва да го подчиним на две думи: знание за това, което трябва да съобщиш, и действия, които имаш право да вършиш. Всичко друго е произвол.
Яни Янев:
Аз няма да се впускам в големи подробности с моята дуплика на колегите, но ще кажа, по репликата, която направи колегата Антонова, тя иска да ме хвърли в територията на вицовете от рода коя година е хвърлена бомбата над Хирошима и колко са жертвите, ако обичате поименно. На тази въдица няма да се хванем да работим! Аз ще ви дам простия пример, защото така както е сложен текста по чл. 8 “лице, заемащо публична длъжност няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването и постановяването на актове, да изпълнява контрол или разследващи функции, да налага санкции, да сключва договори и да извършва други дейности в частен интерес.”
Аз казвам следното. Това всичкото е само нещото, което попада единствено и само в кръга на неговите интереси. Кажете ми много ви моля тогава има ли случаи, когато предстои да се издават актове в изпълнителната власт някой народен представител случайно да е минал през някой кмет или на някое друго място и да е седнал да си поговори или на други места в изпълнителната власт. И понеже това не ни е в нашата служебна характеристика да ходим да се месим какво правят органите в изпълнителната власт, когато издават съответните актове, това вече изпада.
Татяна Дончева:
Г-н Янев, по този член не можеш да си купиш кафе. Нямаш право да сключваш договори в свой интерес, защото това е парекселанс договор в твой интерес. Какво ти предлагат вносителите? Да бъде направена накрая добавка: “При изпълнение на служебните си права или задължения”. Т.е. когато ти си народен представител, не можеш да действаш в частен интерес, не можеш да сключиш договор с частен интерес, но когато действаш като частно лице, ще си действаш в частен интерес – ще си купиш пуловер и както си искаш ще го избереш и ще го платиш. Когато получиш от мен подарък за рождения си ден, защото си ми познат, няма да го сложиш в чл. 8, защото тогава просто никой не може да дойде на твоя рожден ден. Това са прости работи. Тук става дума, че при изпълняване на службата и функциите си, не можеш да действаш в частен интерес, а като частно лице ще си действаш в частен интерес. Какво разширяваш хипотези до не знам къде!
Яни Янев:
Естествено, че в рамките на служебните задължения не може, защото не му разписано, но извън това той може да го прави. И това е големият смисъл.
Янаки Стоилов:
Колеги, много моля да се отговори от г-жа Дончева и от г-жа Николова след като завършат колегите с изказванията и въпросите си.
Яни Янев:
Аз изчерпах моите аргументи в случая. Що се касае до приложението на чл. 313 ще го умуваме допълнително.
Янаки Стоилов:
Г-жо Тачева, заповядайте.
Миглена Тачева:
Г-н Председател, аз лично считам, че законопроектът така, както се предлага, трябва да бъде подкрепен. Разбира се, че има текстове, които могат да бъдат направени по-съвършени. То всеки един законопроект може да бъде направен по-съвършен и в стремежа си за тази съвършеност променихме така законопроектът на Министерския съвет, което ни доведе до това нещо, което днес се чудим как да променим, за да бъде работещо. Защото не е важно само да имаме Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, а е важно да имаме работещ механизъм.
Ще започна от чл. 8. Разбира се, че трябва да се добави това, което предлагат вносителите, защото няма да влизам в детайли за МобилТел и за всички тези неща, които от седмици дебатираме. Трябва да има какво е всъщност конфликтът на интереси, когато изпълняваш определена публична длъжност и тя да не бъде зависима от някакъв частен интерес, от което да следва и материална облага. Освен материална облага, има и нематериална или поемане на друго задължение. Това е разковничето на целия законопроект. За мен чл. 8 трябва да остане така.
Ще говоря принципно, защото очевидно е, че трябва да се подготвим за второ четене по конкретни текстове.
Всички си спомняме от трудовото законодателство, че дадено трудово възнаграждение не може да бъде върнато. Има текст, който сега открих – “добросъвестност при получаване на трудово възнаграждение” – чл. 271 от Кодекса на труда, където е казано в ал. 2. “виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователно изплащане” ще дължат обезщетение на бюджета. Няма как да задължиш този, който е положил труд, да му вземеш заплатата. Ние ще нарушим разпоредба на Кодекса на труда. Говорим, че срещу труд винаги има възнаграждение. А като недобросъвестно е декларирал или не е декларирал, това е друга работа. Той подлежи заради документно престъпление на извършено престъпление. Но дайте да не навръзваме някакви неща, които после много трудно ще можем да направим.
Съгласна съм и с текста на декларацията. Какво означава тази разпоредба на т. 5, по която спорим всички. Всяко друго обстоятелство обаче, което ти пожелаваш. Ами ако не пожелаваш да го декларираш. И откъде ти да знаеш органът, който всъщност контролира, защото това е идеята на тези декларации – да има съответен контрол, и този който е сбъркал или е допуснал нарочно нарушение, да следва санкция.
За това нека да говорим за принципните неща. Необходим е този законопроект. Ние поехме ангажимент да бъде разработен. Тогава нямаше спор къде ще се подава едната или другата декларация. Имаше една декларация. Да не влизаме в онзи дебат, който вече е приключил много отдавна. Трябва да се направят текстовете толкова съвършени, че да могат да се изпълняват и като се изпълняват, да могат да се контролират. Всичко друго е само за да попълваме някакви безумни декларации, които да се “размахват” и които да не водят до същината на законопроекта.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Министър. Г-н Димитров, заповядайте.
Илко Димитров:
Аз искам да благодаря за изказването на министър Тачева, защото тя върна дискусията на земята с един прагматизъм и обективизъм, от който ние се нуждаем. Защото по този закон се развиват две опасни тенденции:
Едната е наумотворчески шовинизъм и наумотворческа истерия – някои хора си въобразяват, че защитават текстове, които са последна инстанция и последна дума на правната мода. Това е едната опасност
Другата опасност е този закон да бъде така преработен между първо и второ четене, че да не го познаят и неговите създатели, а тук се оказваме и всички ние.
И двете тенденции трябва да се укротят, но не знам как ще стане това. Може би с повече смирение и повече отговорност към това, което трябва да направим. А това, което трябва да направим, е да се коригират наистина недомислиците, които сме допуснали през м. октомври. С повече смирение, като съжалявам, че я употребявам тази дума, но ми омръзна месеци наред да се занимаваме и да защитаваме тези, които просто са незащитими, но ги защитаваме, защото ние сме ги лансирали. Повече смирение и повече обективност.
Това го казвам и в контекста на съображенията, че има тенденция за допълнителни промени между първо и второ четене, които да коригират вече предложени текстове от вносителите и така направени, че да изменят логиката на внесения проект. Аз наистина пледирам за повече стриктност към тази първоначална логика, която ние имахме, а тя беше не да променя философията на закона, а да коригира недомислиците.
В този смисъл бих искал да отговоря на г-жа Антонова, че корекция на чл. 2 не е целесъобразно да бъде направена, тъй като това е същината на дефиницията. Впрочем тя е добре развита и като каскада от понятия.
По чл. 8 вече се изказаха съображения, които аз поддържам.
Пак казвам, ние се нуждаем от повече стриктност, от повече правна дисциплина и от по-малко егоизъм. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Димитров. Имат думата последователно г-н Узунов, г-н Кътев и след това вносителите ще отговорят.
Венелин Узунов:
Първо, много ми е трудно да се изказвам пред хора, които са много вещи в правото и са с високи професионални качества.
Искам да благодаря на министър Тачева за това, че се стреми да приземи нещата и да направим един работещ закон, защото моите опасения наистина бяха такива за варианта, който се предлага, тъй като виждам, че има още несъвършенства.
Благодаря на Комисията и на г-жа Дончева за това, че покани Националното сдружение на общините, обсъди се с много широк кръг от тези, които ще прилагат закона, които са си казали своите мнения. Вярно е, че очакванията след всичко което стана с този закон, бяха той да се преобърне към така наречената “тежест на доказване”, а не това, което наблюдаваме повече като хипотези.
Имам съвсем практични въпроси, на които ако можете да ми отговорите, за да се види дават ли тези промени решение или не ги дават.
Примерно, в чл. 7 имаме ли конфликт на интереси, когато общинските съветници трябва да вземат решение за тяхното възнаграждение. По Закона за местното самоуправление общинските съветници вземат решение за това.
Втори въпрос, има ли конфликт на интереси, когато областният управител, който трябва да осъществява контрол върху работата на общинските съвети на кметовете на общини, ако в една малка област с четири общини в едната община е жена му, в другата е брат му, са общински съветници и взимат решение. А той трябва да осъществява контрол върху решенията, които взима общинският съвет.
Миглена Тачева:
Това е 1 глас от 7 или от 13, така че малка е вероятността.

Венелин Узунов:
Но този глас може да се окаже решаващ. Ако този е седмият глас, който е решаващият?
Примерно, има ли конфликт на интереси и кметът на общината може ли да знае кои ще се явят на определен конкурс, след като решенията за конкурса ги взима общинския съвет. И къде кметът трябва да декларира това, защото кметът на общината трябва да проведе цялата процедура, но той не взима решението за тази процедура, а го взима общинският съвет.
Друг въпрос. Общински съветник юрист попада ли под ударите на закона, ако дава правни консултации, които са свързани с участие в такива процедури.
Тези неща трябва да намерят отражение в закона. Между първо и второ четене имам 10-12 конкретни неща, които ще ги предложа да ги обсъждаме.
Реплика: Няма да могат да се изпишат.
Венелин Узунов:
Няма да могат да се изпишат, но те ще се появят в практиката и тогава има опасност отново законът да блокира.
Миглена Тачева:
Става дума за прилагането на закона и когато са ясни принципите, много лесно се прилага.
Венелин Узунов:
Аз ще подкрепя закона и колегите сигурно ще го подкрепят на първо четене, но между първо и второ четене нека да дадем нещата от практиката, за да видим дали могат да намерят решение.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Узунов. Г-н Кътев, заповядайте.
Олимпи Кътев:
Уважаеми колеги,
На 5 юни 2008 г. Комисията на която ние сме гости, т.е. вашата в продължение на около два часа и нещо е разисквала законопроекта на първо четене в рамките на 13 страници в рамките на изказвания от всички парламентарни групи, включително и г-жа Антонова се е изказала и мога да цитирам, но да не губя вашето време, няма да го направя. Г-жа Дончева по това време е била някъде в командировка и не е присъствала.
Миглена Тачева:
Г-н Кътев, това е законопроектът на Министерския съвет.
Олимпи Кътев:
Много добре се изразявам, г-жо Министър, и не ме прекъсвайте. Дайте ми право като народен представител да кажа това, което мисля.
Правната комисия с много забележки е свършила своята работа в този момент. И до там – на 5 юни миналата година. От тогава до сега ни вопъл ни стон. Пардон, преди няколко седмици се реши, че Народното събрание е излъгано, измамено, подведено от едни нещастни хора, които в една Комисия по държавна администрация работят, които си нямат хабер и понятие от темата, и добре, че се намериха тук едни хора, които да спасят България – 5 хиляди души от затвор, 10 хиляди души от разстрел, да могат да си пият кафетата, да си оправят брачните договори и какво ли не, и какво ли не! Заплахи, обиди към нашата Комисия, в която искам да подчертая, че има пет представители на нашите коалиционни партньори БСП, двама представители на ДПС, включително уважаемия заместник-председател на Комисията поп равни въпрос – г-н Бисеров, и т.н.
Второ, този проектозакон и вече приет закон, не е по прищявка нито на НДСВ, камо ли пък на г-жа Грънчарова-Паси. Напротив, лично министър-председателят, нашият министър-председател я е задължил тя да контролира това, което се прави по закона. Така че ангажиментите са на правителството, включително на министър-председателя, а не на НДСВ и на Гергана Паси. Така че не прехвърляйте някаква защита, каквато НДСВ се стреми да прави от някакви позиции, които са безпринципни, неправилни и изобщо не биха могли да се подкрепят.
Две неща има опасни в този проект, който предлагате, и те убеждавам всички в тази зала, че ще се случат. Ефектът ще бъде един – законът няма да проработи до края на това Народно събрание. Повтарям, законът няма да проработи до края на мандата на това Народно събрание, особено в частта на прилагането на закона на висшия ешелон включително. Така че политическата отговорност, която се поема, трябва да се сподели. Който иска да поеме тази политическа отговорност, нека я поеме.
Удължаване на срока на декларациите!
Уважаеми вносители, вие направихте ли си една проста аритметика, аритметика е това, не е геометрия или сложна висша математика, че удълженият срок изтича на 30 март, а сегашният закон е още на първо четене и по най-нормалните технологии на действие в Народното събрание ще приключи около 30 март. Какво правим тогава? Удължаваме наново срока? Така ли? Удължете го, обаче Брюксел-обществото и министър председателя!!!
Реплика: Какво Брюксел?
Олимпи Кътев:
Какво друго, като само от Брюксел ви е страх. Кой да ползвам друг?
Така че политическата отговорност си я поемете, колеги, ако го направите това.
Колегата Янев го каза. Направихте си промените в закона без да искате мнението и становището на НДСВ, направете си го.
Г-жо Антонова, ако искате да ви цитирам какво сте казали на въпросното заседание, защото бяхте навън, когато започнах да говоря, готов съм да го направя. Повтарям, “много е добър закона, много ми харесва, трябва да се разшири приложното поле на...”. Става въпрос за закона на Министерския съвет.
Виждам опасност за неприложение на закона, още повече и вашето предложение да се пипне чл. 2 и още някои. Това е нашето мнение.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Кътев. Има думата г-н Такоров. След това г-жа Николова. С това ще приключим дискусията и ще преминем към гласуване.
По повод на опасенията на г-н Кътев искам да кажа, че това, което е зависело от нас като Комисия, ние сме го направили. Защото в първия възможен момент след внасянето на законопроекта ние го поставяме на разглеждане в двете комисии на първо четене. Това дава възможност следващата седмица той да бъде обсъден и евентуално приет за първо четене в пленарна зала. Оттам нататък аз очаквам, както беше и процедурата при първоначалното приемане на закона в Комисията по администрацията максимално бързо да бъдат разгледани предложенията за второ четене и залата да го приеме до края на месеца.
Заповядайте, г-н Такоров.
Румен Такоров:
Г-н Стоилов, аз съм щастлив, че все пак създадохме някакъв закон, който да бъде обект на дискусия в Правната комисия. Изказвам се като член на Комисията по държавната администрация.
Първо, аз мисля, че вкарването на кметовете на населени места не е удачно поради простата причина, че те по Закона за местно самоуправление имат само едни функции, които са разпоредителни – да назначават секретарите на населените места, за които в договорите, които се подписват с тях, се подписват и от хора от общинската администрация. Те нямат никакви разпоредителни функции. Но ако ги пишем тях, къде отиват кметските наместници. Те са почти равностойни по функции като тях.
Второ, вносителите и министър Тачева казаха, че всеки труд се заплаща. С моето изказване в момента искам да защитя десетките, които са записани в § 7, ал. 7 – заместник-министри, областни управители и заместник-областни управители, които защитават общинските и държавните интереси в търговските дружества. За тях казваме, че те могат да участват, но без възнаграждение. Аз питам те полагат ли труд или не полагат труд тези хора. За другите, които са хванати в конфликт на интереси – той са работили, взели са си комисионните, ние ще му платим възнаграждението, но тези хора, които имат ангажименти и отговорности? В момента говоря за тези, които продължават да защитават държавните и общинските интереси в търговските дружества и те единствено могат да ги защитават, но да не получават възнаграждение за труда, който полагат. Питам нормално ли е ли не е нормално? Те носят отговорности със своите подписи и със своите действия там!
Реплика: Това е открит въпрос.
Румен Такоров:
Открит въпрос и аз за това го поставям, защото ако минем по процедурата и този въпрос не е поставен, ние не можем да направим по тези текстове предложения.
Татяна Дончева:
Направете каквито предложения искате.
Румен Такоров:
Споделям това, защото ако стриктно спазваме процедурата, няма да можем да го направим това.
Другото, което искам да кажа на вносителите, на което може би на практика не са обърнали внимание и за което искам да видим по какъв начин да го направим. Никъде не е написана процедурата по какъв начин ще се действа ако например декларацията е сбъркана при подаването, или леко е непълна. Какво правим?
Татяна Дончева:
Носиш наказателна отговорност по чл. 313. (Защо?) Защото така пише в декларацията. Щом си го направил, няма леко или тежко.
Румен Такоров:
Съжалявам, г-н Председател, въведете ред във Вашата комисия. В нашата комисия един говори, а другите слушат.
И още нещо. За поетите задължения. Кое е по-тежко задължение, за да го описваме в декларацията – като си теглил кредит до 5000 лв. или си ипотекирал собствения си апартамент за този, който предния ден е спечелил общинска поръчка за купуване на някакъв имот и ти си ипотекирал своето жилище в негова полза. Кое е по-голям конфликт на интереса в декларацията да го напишеш, че си теглил 5000 лв. или си ипотекирал жилището си в полза на този, който е купил имота. Това също никъде не е отразено. Това нещо го казвам от практиката. Това беше за кмета от Велико Търново.
Миглена Тачева:
Текстовете, които сега се предлагат са по-съвършени.
Румен Такоров:
Г-жо Тачева, когато приемахме този закон Вие бяхте в залата. Моля да не влизаме в такива разправии. Завършвам.
Янаки Стоилов:
Има думата г-жа Николова от името на вносителите. Преценете въпросите, които са по-съществени, да отговорите.



Елеонора Николова:
На въпросите на г-н Кътев няма да отговарям, защото неговите въпроси са всъщност въпроси, които се решават вътрешно в тройната коалиция, аз съм от опозицията и за това на тези въпроси аз не отговарям.
По същество г-н Кътев не постави друг въпрос, който да се отнася до смисъла и до философията на внесените промени.
Мисля, че в Правна комисия просто с дитирамби не се решават нещата. Виждате, че сме работили много прецизно по текстовете с единственото съзнание те да станат работещи. Защото си даваме сметка, че една неяснота, една непълнота на текста го прави неприложим. За да искаме този закон да проработи, трябва всички въпросителни във връзка с хипотезите да бъдат по възможност обрани, така че текстовете да са безкрайно ясни, без да се променя философията.
В този смисъл веднага минавам към въпросите, които г-н Яни Янев постави.
Г-н Янев, въпросите, които Вие сега поставихте, бяха поставени от г-жа Паси. Явно те са били дискутирани във вашата група. Г-жа Паси беше удовлетворена от отговорите, които чу. И тъй като Вие не сте могли да разговаряте вероятно след това с нея, ги задавате същите.
По същество. В т. 2 чл. 2, т. 25 ние мислехме да има и т. 26 за точно това, което вие сега предлагате. Дискусионно беше дали тези служители, които участват в тръжни или конкурсни процедури би трябвало на самостоятелно основание да бъдат включени. Не ги включихме по простата причина, че в т. 25 са разпоредителни, контролни и регулаторни функции всъщност изчерпват и правомощията на тръжните и конкурсните процедури.
Освен това, по Закона за държавния служител всички служители, които участват в такъв вид комисии, които подпомагат органа на разпореждане – кмета или министъра, по същество подписват специален вид декларация по Закона за обществените поръчки и по Закона за концесиите.
Отговарям, нямаше нужда от тавтология в т. 25. В специалните закони задълженията и ангажиментите на лицата, които подготвят тръжни процедури и участват в тях, са добре дадени.
За чл. 8. Това е хубав въпрос и аз искам ад ви обясня. Ние разсъждавахме така. Трябва ясно и категорично да бъде казано, че частните интереси възникват тогава, когато смесваш своя личен интерес със службата, която ти е предоставена. В чл. 2 има каскада от определения. В ал. 1 се казва какво е конфликт на интереси. В ал. 2 се казва какво е частен интерес, но частният интерес се разбира пред хипотезата на ал. 1. В ал. 3 се казва що е облага, но тази облага пак се схваща в контекста на ал. 2 и ал. 1, поради което ние се отказахме от необходимостта в ал. 2 да добавяме “при и по повод на изпълнение на службата си”, защото тази каскада, така технология на изписване на правните текстове прави излишно това уточнение, защото то се съдържа.
В чл. 8 когато ние използваме “частния интерес” самостоятелно като понятие и то в контекста на последната хипотеза – да сключва договори и да извършва други дейности в частен интерес, бяхме длъжни да уточним, че той възниква само при и по повод изпълнение на длъжностната функция на лицето. Защото сключването на всякакви договори априори не може да възникне конфликт на интереси. Така че това уточнение беше необходимо за яснота и за приложение на текста на целия закон с неговата философия и смисъл.
За нас беше много важно в § 1, където даваме цялото определение за “свързани лица” ние от много мъглявото и общо понятие “политически и икономически отношения” да запишем “зависимости”. Защото отношенията е едно, а зависимостта вече е конкретна хипотеза, която може да бъде изпълнена с конкретен фактически състав и да бъде доказана. За това “зависимости” е точно понятие, което ще попречи действително разпоредителни и всякакви други действия да бъдат диктувани от такъв политически или икономически интерес.
В декларациите беше много ясно в чл. 14 да кажем за “консултантски договори”. Това са казуси, които възникнаха при работата на местните съвети. Защото “договори с еднолични търговци или юридически лица, които биха се облагодетелствали” е много общо понятие. Когато кажеш, че имаш договор, с който си съветвал едно лице и по повод на твоята съветническа функция дали като финансов консултант, дали като правен консултант ти си давал съвети и продължаваш да даваш съвети на своите корпоративни клиенти и въпреки това не се отзовеш от действието, което извършваш в общинския съвет като общински съветник, тогава вече е ясна хипотезата на конфликт на интереси. Защото сега в общинските съвети има страшно много адвокати. Не може един адвокат да опише всичките си две хиляди клиенти, ако е единственият водещ адвокат в района. Но той задължително трябва да посочи консултантските си договори с тези водещи строителни и други фирми, които по право и по презумпция участват в обществените поръчки на една община. Имали сме предвид да създадем работеща хипотеза, а не мъглява такава, която да не може да обслужи – кух текст.
Много важно беше важно да се каже това на хората, че когато декларираш, когато си добросъвестен, когато си вникнал в смисъла на закона и в частния интерес и знаеш, че докато си на публична длъжност не можеш да бъдеш ръководен от частен интерес, ти да можеш да го дефинираш и за това сме казали много ясно. Декларирам, че имам конфликт на интереси със следните свързани лица, че бих могъл да имам частен интерес от дейността на следните свързани лица и ги изброяваш конкретно. Защото не можеш да бъдеш хипотетично убеден в това. Когато казваш за едни хора, че хипотетично за тях може да възникне конфликт на интереси и от тази декларация все пак произтича наказателна отговорност, това е въпрос, който в Правна комисия не може да бъде обсъждан, обидно е за Правна комисия, трябва да кажеш много ясно и категорично какво трябва да се декларира. Значи декларираш в момента това, което знаеш. Но си длъжен с една последваща декларация да декларираш всяка хипотеза, в която ти изпадат.
И въпроса, който г-н Такоров или г-н Узунов постави. Ти си кмет. Не знаеш, че общинският съвет ще вземе решение да продаде определен терен в конкурс. Ти правиш конкурсната процедура. В тази конкурсна процедура, когато се яви първия или втория, или ако щеш пети ти братовчед да участва в тази процедура и ти имаш личен интерес от това, тогава ти ще заявиш личния си интерес и възможността от конфликт на интереси и ще се отведеш.
Презумпцията е била да декларираш това, което с всичката добросъвестност и правилно приложение на службата можеш да предвидиш и да видиш. Не можеш да декларираш нещо, което няма как в съзнанието ти да възникне и никога в бъдеще да не възникне. Дадохме много примери, проиграхме много казуси и аз се радвам, че министърът на правосъдието е тук, за да види, че действително нашата воля на комисия е била такава – да направим закона работещ, да не променим нищо от неговата философия и рестрикция, но да кажем ясно и категорично, че текстовете са ясни и че “няма хлабаво”, както се казва, и че който наруши текстове, ще бъде отстранен.
По чл. 313 се каза, че няма какво да се направи.
Мисля, че това бяха всички въпроси.
По въпроса за възнагражденията съвсем категорично е, това е теория от трудовото право, че когато получаваш възнаграждение по повод на премиран труд, няма как той да ти бъде отнет. Има достатъчно други административни наказания, които ще доведат до тази справедливост, към която се целим.
Лицето, което е уличено в конфликт на интереси, има постановено решение за него за конфликт на интереси, то ще бъде санкционирани и с административното наказание глоба, каквато е предвидена. Така че тази финансова справедливост и щета, която трябва да претърпи лицето по повод на това, че е в тази ситуация, това ще бъде сторено.
А дали има конфликт на интереси, отговарям на г-н Узунов, когато общинските съвети взимат решение за своето възнаграждение, това е сложен въпрос, но те изпълняват правомощия, което им е вменено със закон. Знаете, че със Закона за местното самоуправление и местната администрация доста се свиха рамките, в които тази свобода на общинските съветници може да бъде дадена.
Разбира се, че законът не може да отговори на всички хипотези, но ние се помъчихме да отговорим на принципните въпроси. Защото когато един закон се прилага, трябва да е ясна неговата философия. Всичкото друго е въпрос на приложение и на практика и аз съм сигурна, че в практиката тези въпроси ще бъдат оценени.
Мисля, че това са въпросите, които се поставиха.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Николова, за подробните отговори.
Може би трябва да помислим и да не стесняваме до “консултантските договори”, тъй като те могат по друг начин да формулират договора. Знаете колко различни договори има. Той няма да бъде наречен консултантски. Въпросът е за определението “консултантски”, но това е въпрос за второ четене.
С това дискусията приключи на тази фаза. Мисля, че се засегнаха подробно всички въпроси, подобно на темата с амнистията, защото всеки параграф поражда поредица от проблеми. По-нататък дискусията ще продължи.
Подлагам на гласуване двата законопроекта.
Олимпи Кътев:
Г-н Председател, моля за едно процедурно предложение.
За да нямаме разправии с колегите от Правна комисия, предлагам Правна комисия да гласува отделно от Комисията по държавна администрация.
Янаки Стоилов:
Така е и по правилата, така че аз това и ще направя.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, внесен от Иван Костов и група народни представители. Които го подкрепят, моля да гласуват. Няма гласове “за”. Против? Двама “против”. Въздържали се? Девет “въздържали се”. Не се приема законопроектът.
Елеонора Николова:
Аз възприемам идеята, която колегите от ДСБ внасят – да се бърза максимално с приемането на закона и със срока така че докато ние се разпуснем като Народно събрание декларациите да бъдат факт, да бъдат качени на интернет и да се изпълни замисъла на закона. В този смисъл идеята е добра. Важното е, че тя може да бъде обслужена само след като се приеме този закон, няма пречка ние да приемем и по-кратки срокове, така че идеята, която колегите от ДСБ имат, да бъде изпълнена с изменителния закон.
Янаки Стоилов:
Освен това, много хора са си подали декларациите и вие добре предвиждате спрямо изменителния закон вече подалите ги, да преценят дали да подадат нови или да останат старите. Така че да уважим тези, които са изпълнили първоначалното съдържание на закона.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, внесен от Татяна Дончева и група народни представители. Които са “за”, моля да гласуват. Единадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Заповядайте, г-н Кътев.
Олимпи Кътев:
Уважаеми колеги от Комисията по въпросите на държавната администрация, моля да гласуваме двете предложения с някои уточнения.
Първо, председателят на Комисията ме задължи като заместник-председател да проведа гласуването. Тъй като в нашата Комисия има практика, когато депутат е заявил пред председателя на комисията своето становище за гласуване, аз обявявам, че г-н Веселин Методиев обяви, че подкрепя неговия си закон и е против другия.
Колегите Васил Антонов и Дяков са точно на обратното мнение. Т.е. подкрепят законопроекта на Татяна Дончева и група народни представители и не подкрепят предложението на Методиев, Костов и група народни представители.
Моля, които са съгласи да подкрепят проектозакона на Иван Костов и група народни представители, моля да гласуват. От тук присъстващите няма “за”. Но всъщност един “за” – г-н Веселин Методиев. Против? Няма. Въздържали се? Шест “въздържали се”. Не се приема.
Моля колегите, които подкрепят законопроекта на г-жа Дончева и група народни представители, да гласуват. Осем гласа “за”. Против? Двама “против”. Въздържали се? Няма. Приема се на първо четене този законопроект. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря на колегите от Комисията по въпросите на държавната администрация.