П Р О Т О К О Л
№ 12

На 08.02.2006 г. от 14.30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председател господин Веселин Методиев.

***

---

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание, което е със следния предварителен дневен ред:
1. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, № 654-01-5, внесен от Ремзи Осман.
2. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР, № 602-01-5, внесен от Министерския съвет.
3. ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ВЪЗЛАГАНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ИЗРАБОТИ ЯСНИ ПРОФЕСИОНАЛНИ КРИТЕРИИ ЗА УЧАСТИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИ ЛИЦА В РЪКОВОДСТВАТА НА ДЪРЖАВНИ ФИРМИ И ФИРМИ С ПРЕОБЛАДАВАЩО ДЪРЖАВНО УЧАСТИЕ, № 654-02-13, Внесен от Минчо Христов Куминев.

По т. 1, уважаеми колеги, г-н Ремзи Осман отсъства, тук е главният експертен сътрудник г-н Стефан Тодоров.
РУМЕН ТАКОРОВ: Щом го няма г-н Осман, няма кой да представи законопроекта.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: НДСВ също ще внесе подобен законопроект, за това предлагам да се отложи разглеждането на т. 1.
ВАСИЛ АНТОНОВ: В тази връзка предлагам да се поиска становище по този законопроект от Националното сдружение на общините в България.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Ако ще се взимат становища нека и ЦИКМИ да даде становище.
РУМЕН ТАКОРОВ: От сдружението на общините да поискаме информация за възнагражденията на общинските съветници, как се определят.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: За протокола уточнявам, че ще насрочим разглеждане по т.1 след като поискаме и получим становища от ЦИКМИ, от Националното сдружение на общините, като от сдружението ще поискаме и информация за това по какви начини и критерии се определят възнагражденията на общинските съветници.

По т. 2 от дневния ред има думата зам.-министърът на правосъдието госпожа Ана Караиванова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Представям на вашето внимание Законопроект за Търговския регистър. Предложеният законопроект преурежда търговската регистрация от съдебна в административна и регламентира същността на Търговския регистър – неговото водене и съхраняване.
Развитието на пазарната икономика, утвърждаването на демократичната правова държава в Република България налагат реформиране на водените регистри на юридическите лица и имотните регистри с цел да се създаде сигурна и прозрачна среда за започване и осъществяване на стопанска дейност. През последните години в повечето държави-членки на Европейския съюз са въведени или в момента се въвеждат системи на регистрация, които значително улесняват достъпа и разпространението на информация при наличието на единни и централизирани бази данни.
Законопроектът за Търговския регистър е разработен на основание Решение на МС от 10 май 2005 г. в изпълнение на правителствената Стратегия за създаване на централен регистър на юридическите лица и електронен регистърен център на Република България. С приемането и предлагането на този законопроект ще се направи важна стъпка към изграждането на модерна и централизирана електронна регистърна система, основаваща се на следните принципи: унифициране, централизиране и стандартизиране на водените регистри, уникален идентификационен код за всяко лице, евтина и бърза регистрация, опростени и сигурни процедури и електронни бази данни, публично достъпни чрез Интернет. Преуреждането на търговската регистрация от съдебна в административна ще доведе и до разтоварване на съдебната система от несвойствени дейности, което ще благоприятства съдебната реформа.
Предлага се прилагането на закона да започне на основата на постигнати вече структурни дадености. Това е Агенцията по вписванията, на която е възложено изграждането на имотния регистър и административния регистър БУЛСТАТ. Изградените териториални структури и създадените управленски практики в агенцията са благоприятен фактор за бързото и ефективно прилагане на закона.
Общите положения във връзка с воденето и съхраняването на Търговския регистър са уредени в Глава І. Законът определя като подлежащи на вписване обстоятелства и подлежащи на обявяване тези актове, които се отнасят до търговците и за които е постановено със закон, че подлежат на вписване или съответно на обявяване.
По отношение действието на вписването е възприет принципът, че вписваното обстоятелство се смята за известно на трети добросъвестни лица от деня на вписването. Принципът на публичност на Търговския регистър предоставя на всеки право да преглежда регистъра и документите, въз основа на които са извършени вписванията, както и да получи преписи от тях. Предвидено е заплащането на държавна такса за вписванията и обявяванията, за извършването на справки и издаването на удостоверения, на преписи от обявените актове и документите, въз основа на които е извършено вписването, и това заплащане да става по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Изключение е предвиденото в § 5 от Преходните и заключителните разпоредби, където е указано, че в тригодишния срок на пререгистрацията на съществуващите вече регистрирани в съда търговци по новия ред ще се извърши без заплащане на държавна такса.
В Глава втора се съдържат легални определения и разпоредби относно същността на Търговския регистър, неговото водене и съхраняване. Търговският регистър е определен като съвкупност от данни за вписаните обстоятелства и от обявените актове, които се отнасят до търговците. Той се изграждан като информационна система, основаваща се върху единна електронна база данни. Дадени са определения на действията във връзка с воденето на регистъра, а именно вписването, заличаването, обявяването. Законът възлага на Агенцията по вписванията както воденето на Търговския регистър, така също и извършването на проверка относно валидното възникване и надлежното документиране на подлежащите на вписване обстоятелства и подлежащите на обявяване актове. За подробна уредба за воденето и съхраняването на Търговския регистър е предвидено министърът на правосъдието да издаде наредба по подобие на сегашната Наредба № 14 за вписванята в Търговския регистър.
Регистърното производство е уредено в Глава 3. В нея се предвижда вписванията, заличаванията, обявяванията да се извършват въз основа на заявление или съобщение от съда. Те се приемат и когато са предадени в електронна форма.
Законът урежда и съдържанието на заявлението и необходимите приложения към него. Регистърното производство се основава на принципа на незабавното разглеждане, като за всяко вписване и заличаване се предвижда да има уникален регистрационен номер. Наредбата за воденето и съхраняването на Търговския регистър ще съдържа процедурните правила, уреждащи по-детайлно заявяването на обстоятелства и представяне на актове за вписване и обявяване и процедурните правила, по които ще се извършва проверката от служителите на Агенцията по вписванията.
В Глава 4 са включени разпоредби, определящи единния идентификационен код като уникален и задължителен за лицата, вписани в Търговския регистър. Той се определя при първоначалното вписване на лицата в Търговския регистър и остава непроменен до заличаването им, т.е. той е както ЕГН-то. Така Агенцията по вписванията ще определя единния идентификационен код за всички данъчни субекти-осигурители. За лицата, които не са търговци, това ще единният идентификационен код по БУЛСТАТ, а за търговците – единен идентификационен код.
Глава 5 изчерпателно изброява случаите, когато са налице пречки за вписване и заличаване. Уредени са основанията за отказ на заявено вписване и заличаване. На заявителя е предоставена възможност да отстрани пороците и да подаде ново заявление. Предвидено е който не се съгласи с този ред, да обжалва отказа по административен ред пред по-горния административен орган, т.е. министъра на правосъдието, или пред съда по реда на административното производство. Предвиден е ред за отстраняване на грешки или непълноти. Определени са случаите, в които Агенцията по вписванията ще носи отговорност за причинените вреди от грешки и непълноти. Уредена е процедурата по оспорването на вписванията и последиците от оспорването.
В Глава 6 на законопроекта са регламентирани редът и условията за издаване на справки и удостоверения от Търговския регистър. В съответствие с принципа за публичност и съдържащата се в регистъра информация всяко лице има право да иска извършване на справка или издаване на удостоверение. Справките могат да бъдат устни и писмени и могат да включват единствено извлечение от регистъра или копие от акт. Агенцията по вписванията трябва да осигури и възможност за отдалечен достъп до регистъра, както и издаване на справки и удостоверения в електронна форма и предаването им по електронен път.
Глава 7 от законопроекта урежда запазването на фирма. Това има действие 2 месеца и през този период друг търговец няма право да впише в Търговския регистър същата фирма. Предвидена е и възможност запазената фирма да бъде отстъпена или преотстъпена на друго лице.
Финансирането на Търговския регистър е уредено в Глава 8 от законопроекта. Като основни източници на финансиране на Търговския регистър са определени субсидиите от държавния бюджет и приходите от такси по закона.
Глава 9 съдържа Административнонаказателни разпоредби. В Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби е уредена процедурата по пререгистрация на търговците по новия закон. Срокът за извършване на пререгистрацията е 3 години, а процедурата, както се отбеляза и по-горе, е безплатна.
Предвижда се пропускането на срока за пререгистрация да води до прекратяване на търговеца. С уреждането на проникващата отговорност на корпоративните членове задълженията на прекратеното юридическо лице-търговец, се избягва необходимостта от ликвидация, чието провеждане не може да бъде нормативно обезпечено от една страна, а от друга страна, се създава сериозен стимул за корпоративните членове да извършат ликвидацията, ако искат да запазят ограничената си имуществена отговорност.
При пререгистрацията досегашният код по БУЛСТАТ на регистрираните вече търговци става техен единен идентификационен код. Предвидени са промени в Търговския закон, имащи за цел да хармонизират уредбата на търговската регистрация, съдържаща се в Търговския закон, с разпоредбите на Закона за Търговския регистър. Залегнали са изменения и в други закони, свързани с новия ред на търговската регистрация.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате възможност да зададете въпроси, а впоследствие да изкажете мнение.
Това, което се очаква от нашата комисия, е да дадем съгласие или несъгласие за това, че една процедура от съдебна става административна и дали администрацията би могла да издържи на това нещо и дали този законопроект урежда тази промяна. Нашата компетентност би трябвало да се съсредоточи в този въпрос, а не в останалите детайли, които са компетентност на другите комисии.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Един въпрос. В чл. 37 – при прехвърлянето на запазени фирми, вероятно е такава и европейската практика, но големите компромиси, които се правеха при прехвърлянето на фирми, бяха предимно за заличаване на следи и т.н. Може ли да направите някакъв коментар: трябва ли въпросът да бъде третиран по този начин или може да отпадне. Това е в глава “Прехвърляне на запазена фирма”.
НИКОЛЕТА ПАВЛОВА (експерт в Министерство на правосъдието): Уважаеми дами и господа народни представители! Когато се изготвяше законопроектът, този въпрос беше обект на по-специални коментари и обсъждания. Считаше се, че би трябвало законът да уреди възможността да се прехвърли от едно лице запазената фирма, което пък съществува и сега е уредено в Търговския закон,. Понеже се счита, че това се извършва в двумесечния срок за запазването на фирма, не би трябвало да поражда някакви особени правни проблеми. Действително, разбирам смисъла на зададения въпрос, че е възможно да се получат някои нежелателни странични правни последици от едно прехвърляне. Затова сме предвидили прехвърлянето да се извършва с едно общо заявление, подадено от прехвърлителя и лицето, в чиято полза ще бъде прехвърлена фирмата, с нотариално заверени подписи, което считаме, че е една гаранция за избягване на някакви злоупотреби със запазването на фирмата.
Всъщност, трябва да отличим прехвърлянето на запазената фирма от прехвърляне на предприятие, което е съвсем друга процедура по Търговския закон и което не е предмет на уреждане с този закон
Ние считаме, че това е една административна процедура, която по-скоро би подпомогнала и уредила взаимоотношенията между бъдещи търговци и не би следвало да попречи. Това не е прехвърляне на търговско дружество, което вече е влязло в търговския оборот. Това са други правоотношения по друг ред. Там се извършва прехвърлянето на фирмата заедно с предприятието.
По наше мнение – по мнението на работната група това не би следвало да породи някакви особени правни проблеми при прилагането на закона.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, има ли други желаещи да се изкажат.
Аз имам едно принципно възражение по това, което успях да прочета. Видях много места, в които са вписани задълженията на гражданите, и много малко места, в които имаше какво е длъжна Агенцията по вписванията. Струва ми се, че има диспропорция между администрация и граждани, която е популярен проблем за нашето общество. От тази гледна точка това не е достатъчно добре уредено като текстове за задълженията на тази агенция, на тази администрация, която трябва да извършва този вид дейност.
Защото само по себе си трябва да се приветства фактът, че се преминава от съдебна към административна регистрация и процедура, но трябва много по-ясно да са описани задълженията на администрацията.
Моето възражение е принципно, тъй като не се намираме на второ четене. Ще направя усилие на второ четене, ако мога с нещо да бъда полезен.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: За Агенцията по вписванията е предвидено незабавното вписване. Ако отговаря на условията, а те ще бъдат опростени в тази наредба – ще бъдат съставени и бланки – това е основно задължение –да вписва ден за ден.
Второ, отговорността й за вреди, ако е причинила такива с бездействие.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Най-големият ми страх е от тази наредба, защото там трябва да се опишат задълженията. Аз не вярвам, че като не са вписани в закона, те ще бъдат вписани в наредбата, тъй като администрацията разработва тази наредба и няма да прояви добрината да се нагърби с толкова много задължения. По-скоро ще стане обратното. Но това е моят възглед от 26-годишната ми работа и опит като юрист.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Присъединявам се към мнението на председателя. Но трябва да се отчете и това, че все пак вече имаме практики от такива агенции по вписвания и по съдебни дела, и по административни актове. Така че бихме могли между първо и второ четене да внесем неща, с които да избегнем тези съмнения, които биха се породили. И отчитайки грешките, това може да се направи между първо и второ четене. От нашата парламентарна група ще подкрепим законопроекта.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моля да гласуваме Законопроекта за Търговския регистър.
За 10, против няма, въздържал се 1.
Комисията подкрепя законопроекта.

По т. 3 от дневния ред има думата вносителят на проекторешението господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря, господин председател. Накратко, моят проект за решение е относно възлагане на правителството на Р. България да изработи ясни професионални критерии за участие на политически лица в ръководствата на държавни фирми и на фирми с преобладаващо държавно участие.
Самото решение има 3 точки:
“1. Задължава Министерския съвет на Р. Българя в 15-дневен срок от приемането на настоящето решение да изработи ясни професионални критерии за участие на политически лица в ръководствата на държавни фирми и на фирми с преобладаващо държавно участие.
2. В 15-дневен срок от приемането на решението да бъдат извадени от ръководствата на държавните фирми и фирмите с преобладаващо държавно участие всички зам.-министри и членове на политически кабинети, които нямат 10-годишен професионален опит в съответната област.
3. За участие в управителните тела на тези фирми (споменати по-горе) висшите държавни служители не получават възнаграждение.”
Това е самото решение.
Колкото до мотивите, те са следните.
Първо, мисля, че не е морално зам.-министър или член на политически кабинет към министерствата да са членове на бордове, където да получават значителни възнаграждения, които в някои случаи превишават техните основни заплати.
Второ, голяма част от зам.-министрите са заети със своите служебни задължения като такива и едва ли могат да бъдат полезни в ефективното ръководство на съответните фирми.
Трето, някои от зам.-министрите, членове на политически кабинети нямат необходимата квалификации за упражняването на контрол върху тези държавни фирми. Това са накратко моите основни аргументи за предлагането на този текст.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
Заповядайте, колеги.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Уважаеми господин председателю, аз категорично няма да подкрепя тази формулировка, това решение. Ние сме законодателна власт, която се занимава с подготовка и приемане на закони, а не решения, които да налагат едно или друго на изпълнителната власт.
Не толкова формулировката на решението, колкото начинът на предлагане на мерки ме смущават. Това е продължение на популистичната работа, която провеждат някои колеги в парламента. Това не е показателно, че имат някакви професионални умения и знания, за да се правят такива предложения,
Няма да навлизам в подробности по темата, но нищо ново или хубаво няма да произведе едно такова решение, което, не дай си, Боже, да бъде прието.
Кой друг, ако не Министерският съвет, не зам.-министрите, не политическият кабинет ще участва в управлението на тази държавна собственост? Кой да е този друг? Някакви независими експерти ли? Те са останалата част от тези управителни съвети. В управителните съвети участва примерно един зам.-министър като представител на съответния ресорен министър, който отговаря за това дружество. В този управителен съвет участват много членове, а един от тях е зам.-министърът.
Разбира се, това са популизмите на колегата Христов, който използва всеки един случай за изяви по този начин.
Аз не приветствам и не поощрявам такива действия.
Извинявайте, но това, дето ни занимавате и ни губите времето като народни представители и комисия, не е професионално. Това е нещо, което може да се коментира в клуба на партията, на партийно събрание, но да се предлага на комисия на Народното събрание, това е несериозно. Ако има нужда да се взима някакво решение по този въпрос, то трябва да бъде много по-комплексно, да се обсъди като закон, но аз не виждам нужда от такова нещо.
Един или два пъти съм казвал това и в пленарната зала. Все пак държавната собственост в България остава все по-малко и по-малко. Сега не е 1992 г., когато всичко беше 100% държавно и когато имаше безброй държавни фирми с управителни съвети и безбройни членове на управителните им съвети. Сега не е и 1996 г., нито сме 1997 г., а сме 2006 г. – по-малко от 10% от фирмите са държавни.
Така че освен чист популизъм не виждам нищо полезно в това. Така че аз и моята парламентарна група няма да подкрепим такова решение.
ВАСИЛ АНТОНОВ: При цялото ми уважение към колегата Христов ние също няма да подкрепим неговото предложение. Нямаме конкретен законопроект или промяна в закон.
Мотивите, въпреки че са привлекателни, не касаят нещо конкретно. Ако се касае до конкретен борд, господин Христов би могъл в петъчния контрол да отправи конкретен въпрос към конкретен министър.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има ли други желаещи?
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз искам да предложа да прекратим дебата по тази точка, защото ще започнем да се повтаряме. Подкрепям, че този проект за решение, който е поставен на вниманието ни, е един популизъм.
Ако тръгнем в детайли да прочетем това, което е написано и се иска от парламента, то е просто смешно. Наистина, как може принципалът – зам.-министърът от това министерство, който отговаря за много по-огромна държавна собственост, както каза и господин Кътев, да не може да участва в управлението на едно държавно предприятие? Това е просто смешно!
Второто нещо – Вие казвате, че в срок от 15 дни от приемането на настоящето решение да бъдат извадени от ръководствата на фирмите с преобладаващо държавно участие всички зам.-министри. Какво означава това? За 10-15 дни не могат да се свикат общите събрания!
Следващото нещо, за участието си в управителните тела на тези фирми държавните служители да не получават възнаграждение. Направете това предложение за промяна в Търговския закон и всичко ще си дойде на мястото. Защо с решение на Народното събрание Вие искате да обърнете с главата надолу поне 5-6 закона?
Разбирам, уважавам Вашето виждане за промяна в държавата, но не по този начин!
Не бих подкрепил проекта за решението.
Правя процедурно предложение да прекратим дебата по тази точка и да отхвърлим проекта за решение.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има желание от изпълнителната власт да вземе отношение по този проект за решение.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АНГЕЛ ИВАНОВ (Министерство на държавната администрация и административната реформа): По този проект, уважаеми господин председател, имаме две съществени забележки. Едната е свързана с проекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Знаете той вече на каква фаза на обсъждане е.
Предложено е органите на властта по чл. 19, ал. 4 – там е даден едномесечен срок, да нямат право да упражняват властови функции. Това е предвидено в този закон. И ако сега това се обърка, ще трябва доста работа в нормативно-правно отношение да бъде свършена.
Втората забележка е свързана с участието в търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала. Тук категорично не подкрепяме предложението по простата причина, че не е редно принципалът да бъде лишаван от правата си да упражнява функции на власт върху собствеността си.
И накрая една малка забележка. Искаме да припомним, че тази материя е подробно уредена с Правилника за упражняване правата на държавата в търговските дружества с преобладаващо държавно участие в капитала, приет от МС още през 2003 г.
Всички тези нормативни актове, ако бъдат разбъркани с приемането на едно такова решение, това би забавило съществено работата на парламента в това отношение.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще допълня още нещо и ще се вслушам в предложението да прекратим заседанието, като преди това ще дам думата и на господин Христов.
Ние се намираме в процедура на второ четене на два законопроекта. Там има възможност някои от поставените въпроси принципно да бъдат решавани. Аз самият съм направил такива предложения при процедурата на второ четене. Тук ще бъдат обсъдени, приети или отхвърлени. Това е редът, по който аз си представям, че биха могли да бъдат реализирани подобни политически стратегия и тактика, а не чрез решение на Народното събрание. Всъщност, намирам за изключително неуместен начинът, по който се подхожда за решаване на въпроса, който сам по себе си е обществено болезнен и най-малкото любопитен, за да не го нарека с думите, с които го наричаме в пленарната зала.
Затова също не мога да си позволя да подкрепя по принцип такова проекторешение.
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз мисля, че обществената значимост на проблема не бива да се подценява.
Ще се опитам да карам подред, без да навлизам в подробности в това, което чух.
Господин Кътев говори каква е функцията на парламента. Тя е точно такава – да контролира изпълнителната власт, така е по Конституция, доколкото знам.
Той говори за продължаване на популистичната работа на някои колеги, за това, че нищо хубаво нямало да излезе, че това е чист популизъм. Какво можело да се коментира в клуба на партията и какво не.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ние го чухме.
МИНЧО ХРИСТОВ: Първо, господин Кътев много добре знае, че аз никога не съм бил член на партия, още повече, че в момента се явявам пред вас като независим депутат. Така че няма нищо партийно в предложението – държа да подчертая този факт.
Че 15 дни не са достатъчни за свикването на общите събрания, може би колегата е прав. Мисля, че в това отношение може да се промени проекторешението. Приемам това като уместна забележка.
Господин Веселин Методиев заяви, че не приема формата, че това е проект за решение, а смисълът на промените е те да бъдат фиксирани в съответните закони. Аз много бих искал да чуя той приема ли същността на предложението, защото разбрахме, че някои от народните представители от комисията не приемат и същността, и формата. Аз предлагам тази форма. Мисля, че е достатъчно ефективна. Едно проекторешение има еднократна сила по определен проблем.
Донесъл съм тук една изключително интересна информация, макар че няма да ви занимавам с нея – кой от зам.-министрите в какви бордове участва.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Те не могат да не го знаят.
МИНЧО ХРИСТОВ: Оказва се, че много от хората-участници в тези бордове, не са специалисти в дадения ресор. Сами разбирате, че това едва ли би довело до ефективно управление на тези предприятия и мисля, че тук всички сте наясно с това.
Разбира се, вие всички ще гласувате, както прецените, както повелява вашата съвест. Но пак ще кажа, че това е един проблем, който е на вниманието на обществеността, и мисля, че би трябвало да направим всичко, за да го решим. Той е и икономически, и морален проблем.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Искам да кажа нещо на колегата Христов. Възхищавам се на Вашия ентусиазъм и желание да бълвате проекторешения, законопроекти, точки от дневния ред, изказвания, но, колега, когато се прави това, имате малко опит, защото и в предишния парламент правехте изказванията на колежката Банкова, трябва да се употребява повече професионализъм и да не е количеството за сметка на качеството. Аз също имам безбройни идеи и ако взема да занимавам Народното събрание и комисиите с моите идеи, ще олекнем като парламент. Моята съвсем колегиална и приятелска препоръка е да наблегнете повече на качеството, а не на количеството!
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има ли колега, който подкрепя решението на колегата Христов?
За няма, против 10, въздържал се 1.
Комисията не подкрепя проекта за решение.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 15.20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: