П Р О Т О К О Л
№ 13

На 15.02.2006 г. от 14.40 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя г-н Веселин Методиев.

***

---

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание със следния дневен ред:
1. ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ, № 602-01-2, внесен от Министерския съвет.
2. ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА, № 602-01-3, внесен от МС.
Има ли предложения или мнения по този дневен ред? Не виждам.
Моля да го гласуваме.
За 10, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

Гости на днешното заседание са двама зам.-министри от Министерство на държавната администрация и административната реформа – Мария Дивизиева и Гюнер Рамис, Радостина Захариева – директор на дирекция “Организация и регулиране на административната структура”, както и Мартин Аврамов – съветник.
Като т. 1 по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител са постъпили и подредени по съответните членове предложенията на колегите-народни представители. Наред с това от Консултативния съвет по законодателството (КСЗ) към Народното събрание има становище, в което има подкрепа за правно-техническото оформление на текстовете, с което ще ви запознавам в хода на запознаване със съответните членове.
По процедурен въпрос има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Тъй като ни беше раздадено предложението на народните представители по предстоящите за гледане законопроекти, има много предложения, които са в разрез с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС). Те не попадат в обхвата на приетия и гласуван на първо четене законопроект. Тъй като това е в нарушение на ПОДНС, искам да попитам тези текстове ще ги разглеждаме ли или няма.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Като стигнем до конкретен текст, ще Ви моля да го посочвате.
РУМЕН ТАКОРОВ: Това е принципен въпрос.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз не знам кои са и не мога да бъда полезен в случая. За всеки един конкретен случай ще Ви моля да сигнализирате и ще взимаме решение за дадения случай.
“§1. В чл. 2, ал. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В изречение първо думата “административния” се заменя с “главния”.
2. Създава се ново изречение второ:
“Длъжностната характеристика на главния секретар се утвърждава от органа по назначаването.”
3. Досегашното изречение второ става изречение трето.”
Тъй като по § 1 няма направени предложения, можем да пристъпим към гласуване. Има ли изказвания? Няма.
За 10, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.

“§ 2. Член 3 се изменя така:
“Чл. 3. Не са държавни служители по смисъла на този закон лицата, които:
1. са органи на държавна власт или са членове на такива органи;
2. са заместници на органи на държавна власт;
3. са членове на политически кабинети или експертни сътрудници към тях с изключение на ръководителя на звеното за връзки с обществеността;
4. изпълняват технически функции в администрацията.”
По този параграф има предложение от мен – в т. 3 думите “с изключение на ръководителя на звеното за връзки с обществеността” се заличават. По време на първото четене коментирахме този въпрос и няма да внасям допълнителни аргументи, защото са известни.
Иска ли някой да вземе отношение по този текст?
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Ние подкрепяме текста на вносителя по § 2.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Какво е становището на Консултативния съвет по законодателство? Това са професионални становища. По т. 2 те имат становище, че не може да има заместник на орган. Предлагат да се уточни за кои органи на държавна власт става дума, за да няма смесване със съдебната власт. Как ще отработваме тези неща?
Важно е да се уточни този директор на трудов или на служебен договор ще бъде. Той държавен служител ли е? Това въпрос само на неясна формулировка ли е, или на възглед? Директорът на информационната дирекция държавен служител ли ще бъде или не?
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Ние не сме променяли статута на съответната позиция. Той ще бъде със служебно правоотношение.
Тъй като също сме гледали бележките на Съвета по законодателство, по отношение на бележката им за термина “заместник на органа на държавна власт” сме използвали понятието като родово, за да обхванем всички длъжности в изпълнителната власт: зам.-областни управители, зам.-председатели на държавните комисии, агенции и т.н.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Това означава ли, че този служител ще бъде назначаван с конкурс? Или ще има изключения?
РАДОСТИНА ЗАХАРИЕВА (МДААР): Доколкото директорът на звеното за връзки с обществеността е фигура, която е член на политическия кабинет, може би това поражда въпроса Ви. Наистина това е лице, което като директор на дирекция ще бъде назначаван от органа на назначаването по служебно правоотношение със заповед, но това лице влиза в хипотезите, за които е изключено провеждането на конкурс, дотолкова, доколкото то е член на политическия кабинет.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, мисля, че вече има яснота по възгледа и позицията на министерството. Има предложение от моя страна. Има помощ в два пункта от Консултативния съвет по законодателство (КСЗ). Единият случай е за органа на държавна власт, където е споменато, че не може да има заместник на орган, а трябва да е заместник на физическо лице. Второто мнение е предложение да отпадне ръководителя на звеното.
Би трябвало с решение да направим избора си.
ИВА МИТЕВА (Дирекция Законодателна дейност и европейска интеграция”): Във връзка с т. 3, тъй като тръгнахме с този закон, а не със Закона за администрацията, искам да отбележа, че там в чл. 28 се предлага експертните сътрудници да се заменят със съветници и експерти, а тук е запазено старото понятие. Мисля, че то трябва да се смени с оглед на промените в другия закон и да стане “съветниците и експертите към тях”.
Второ, във връзка с органите на държавна власт и членовете на такива органи, се създава малък проблем при четенето. В т. 1 са органи на държавна власт или членове на такива органи. Явно в първата част вие искате да кажете за физическите лица – министърът, а във втората – колегиалният орган. Имам предложение: не знам дали не е по-добре да се запише “еднолични органи и членове на колегиални органи”, както е в чл. 19а и в целия Закон за администрацията, където използвате това, включително и в Закона за държавния служител, чл. 118.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има ли съгласие от вносителя по въпроса за заместниците, за да се уточни текстът с останалите текстове?
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Ние сме съгласни с двете редакционни поправки. Благодарим им. Наш е пропускът, че не сме си отбелязали навреме това.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Те си записаха и ще ни помогнат да оправим текста.
По тези два пункта има редакционна намеса, която разбирам, че се приема от колегите на комисията? Да.
Остава да решим въпроса за ръководителя на звеното за връзки с обществеността.
Моля да гласуваме предложението на н.п. В. Методиев.
За 1, против 9, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме предложението на вносителя за § 2 с тази редакционна поправка, предложена от нашия Правен отдел.
За 9, против 1, въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.

“§3. В чл. 5, ал. 2 се създава изречение второ:
“Ръководните служители, които заемат длъжностите главен секретар, главен директор на главна дирекция и директор на дирекция, са висши държавни служители.”
По този параграф има мое предложение за отпадането му.
Има и становище на КСЗ, който подкрепя направеното от мен предложение параграфът да отпадне.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Ние подкрепяме предложението на вносителя, защото обособяването на категорията за висши държавни служители е добра практика в доста европейски държави. За съжаление може би се нуждая от помощ от колегите да посоча точно в кои държави е така, ако това ви интересува
Предвижда се в законите и в някои от подзаконовите нормативни актове по-особени изисквания към тях по отношение на обучението, на обществения контрол върху тяхната дейност, затова сме решили, че искаме да има уеднаквено понятие за висшите длъжности в държавната администрация.
МИНЧО СПАСОВ: Аз подкрепям предложението на вносителят. Аргументът, изложен от КСЗ, че такава фигура няма в Единния класификатор, смятам за неуместен. Ние говорим за закон, който не можем да сравняваме с подзаконов нормативен акт, какъвто е Единният класификатор. Просто ще допълним Единния класификатор след приемането на закона.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моят аргумент беше, че няма дефиниция на понятието, а само конкретно изброяване на конкретни длъжности. Аз не съм се позовал на Единния класификатор.
Има ли други предложения по този параграф? Няма.
Моля да гласуваме моето предложение.
За 1, против 9, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме текста на вносителя.
За 9, против 1, въздържали се няма.
Текстът на вносителя за § 3 е приет.

“§ 4. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Органът по назначаването може да възложи отделни свои правомощия по служебното правоотношение на главния секретар с изключение на назначаването, преместването по чл. 81б, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания по чл. 9, ал. 1, т. 3, 4 и 5.”
2. Създава се ал. 3:
“(3) Правомощия по ал. 2 могат да се възложат и на ръководителите на териториални звена или на териториални поделения, създадени по силата на закон.”
Мнението на КСЗ е следното:
Поради сходството в хипотезите по чл. 81а, чл. 81б и чл. 82 от Закона за държавния служител (ЗДСл) относно квалифицирани случаи на изменение на служебно правоотношение смятаме, че е необходимо режимът да се уеднакви, като бъде призната изключителна компетентност на органа по назначаването и в случая по разглежданата алинея, без да се допуска делегиране на главния секретар.
Поради посоченото съображение и за по-прецизна редакция предлагаме чл. 6, ал. 2 да добие следното съдържане:
“Чл. 6 (2) Органът по назначаването може да възложи отделни свои правомощия на главния секретар с изключение на назначаването, преместването по чл. 81а, чл. 81б и чл. 82, прекратяването на служебните правоотношения и налагането на дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 3, 4 и 5.”
По т. 2 ни съветват:
1. необходимо е да се уточни кой може да възлага правомощията по ал. 2.
2. Не е ясно каква е разликата между “териториални звена” и “териториални поделения”.
3. Не е ясно също така защо е необходимо уточнението, че съответните звена и поделения са създадени по силата на закон.
Тъй като няма предложения от народни представители, ако вие се съгласявате да направим тази редакция на ал. 2, тя може да е общо предложение на комисията.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Смятаме, че тяхното първо предложение по ал. 2 е с по-добра редакция и я приемаме.
Що се отнася до следващото им предложение, по т. 1 и т. 2 не подкрепяме новата редакция, защото разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 са обвързани с препратки, позоваването на субекта не е необходимо. Използването на термините “териториални звена” и “териториални поделения” е необходимо, доколкото първите са създадени по силата на Закона за администрацията, а териториалните поделения са административни структури, създадени по силата на закон.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, предлагам ал. 2 на КСЗ да я приемем като редакция на комисията.
ИВА МИТЕВА (Дирекция Законодателна дейност и европейска интеграция”): Тъй като изрично е казано “преместването по чл. 81б”, но чл. 81а е за преминаване в друга администрация, а чл. 82 е за преназначаване, в такъв случай не е ли по-коректно да се каже “изменението по чл. 81а и чл. 81б и преназначаване по чл. 82”?
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Това е по следващия параграф.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Вашият текст съдържа чл. 81б. Редакцията, която е предложена, съдържа в себе си 2 хипотези – за чл. 81а и 82. От Правната дирекция ни помагат, като обясняват какво съдържат членове 81а и 82. Съгласни ли сте като вносители с това разширение, тъй като тук се разширяват възможностите за прехвърляне на правомощия?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Имам процедурно предложение. Становището на КСЗ е препоръчително. Мисля си, че вносителите би следвало, когато са съгласни с тяхното становище, да изказват съгласие, а когато не са, не е необходимо да дават аргументация за неприемането.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тяхна е волята.
МАРТИН АВРАМОВ (МДААР): Приемаме като цяло редакцията на ал. 2, но доколкото разбрах, се предлага и 81а. С чл. 81а се прекратява правоотношението с изпращащата администрация. Това всъщност е хипотеза на прекратяване на правоотношението и то влиза в общата хипотеза на възникване и прекратяване. Той се назначава в друга администрация, но окончателно се прекратява правоотношението с изращащата администрация.
ИВА МИТЕВА (Дирекция Законодателна дейност и европейска интеграция”): Аз говоря за текста, предложен от КСЗ, който предлага да се включи и чл. 81а и вие го приехте.
МАРТИН АВРАМОВ (МДААР): С това уточнение, което направих, ако моите колеги нямат нищо против, чл. 81а би могъл да бъде посочен, ако се включва в общата хипотеза. Преценка е на целесъобразност. Мисля, че не би създал проблеми в практиката.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Вносителите не възразяват да има това разширение.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Каква е идеята на тази промяна? Нали тя е да има възможност да се изпращат служители от една в друга администрация, без да им се прекратява трудовото правоотношение с изпращащата страна? И ако ние в тази хипотеза имаме, че това правоотношение се прекратява, значи излизаме от идеята?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това, което аз разбирам от този текст, е, че идеята е да се дадат по-големи правомощия на главния секретар на администрацията и да се преотстъпят властови действия от министъра на главния секретар. Според мен вносителят изхожда от тази идея и затова не се притеснява от другото разширение в редакцията на КСЗ.
МАРТИН АВРАМОВ (МДААР): Едно уточнение за господин Кътев. Има два вида мобилност. Идеята, за която той говори, се изразява с временната мобилност. Но първият вид мобилност е пълна, т.е. лицето преминава в друга администрация. В случая при пълна мобилност, без да има конкурсна процедура, след като е добит статут на държавен служител, се отива в друга администрация с прекратяване на правоотношенията с изпращащата.
А при временната мобилност това е свързано със срок, но правоотношенията с изпращащата администрация не се прекратяват. Това е разликата.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Т.е. чл. 81 не влиза в първото предложение на вносителя, така ли! А сега ние влизаме в принципно различие. Аз не съм сигурен дали така трябва да бъде.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Кътев е на мнение да остане редакцията, предложена от КСЗ, но само във връзка с чл. 81б – това, което вносителят е внесъл като текст.
МИНЧО СПАСОВ: Аз също споделям, че трябва да остане предложението на вносителя – само чл. 81б, тъй като, както стана ясно, чл. 81а съдържа в себе си и прекратяване на едно правоотношение. Ако по-нататък прочетем текста на вносителя, той изрично забранява да се делегира прекратяване на правоотношението. Ще влезем в противоречие със самите себе си, ако приемем да пишем и чл. 81а.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, моля да гласуваме текста на вносителя по § 4, т. 1, която засяга чл. 6, ал. 2.
За 10, против и въздържали се няма.
Текстът на т. 1 – за промяната на ал. 2 е приет.
По т. 2 – създаването на ал. 3, обяснението, което беше дадено, беше, че тези правомощия идват от висшестоящата институция. Второ, териториални звена и териториални поделения са налични в Закона за държавната администрация, както има и териториални поделения, създадени със закон, доколкото успях да разбера – и с подзаконов акт, когато са свързани с правилници за устройството на министерства и техните териториални поделения, с което беше отговорено на въпросите. Нямаше други възражения.
Моля да гласуваме т. 2 за създаването на нова ал. 3.
За 10, против и въздържали се няма.
Текстът на новата ал. 3 на чл. 6 е приет.

“§5. В чл. 10 се създават ал. 3 и 4:
“(3) Конкурс не се провежда в случаите по чл. 16а, 81а и 81б, както и за длъжността ръководител на звеното за връзки с обществеността.
(4) В новосъздадена администрация на длъжност за държавен служител може да бъде назначавано лице без конкурс до заемането на длъжността по реда на чл. 10, но за срок не по-дълъг от 6 месеца. В този случай не се допуска преназначаване без конкурс на друга длъжност в същата или в друга администрация.”
Мнението на КСЗ е следното:
Чл. 10, ал. 3 – предлагаме след числото 81б да бъде поставена точка и текстът до края на изречението да бъде заличен.
Всъщност това предложение вече е отхвърлено и ние също можем да го отхвърлим, за да не се връщаме на нещо вече решено.
По чл. 10, ал. 4:
1. Общото препращане към чл. 10 е недопустимо, защото ал. 2-4 от този член не се отнасят до конкурса. Препращането трябва да бъде само към чл. 10, ал. 1.
2. Не намираме основание изключението да се отнася само до новосъздадени администрации.
По този текст на КСЗ има ли мнение?
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Поддържаме текста на вносителя.
ИВА МИТЕВА (НС): Тъй като сме в чл. 10, мисля, че не е редно да казваме “по реда на чл. 10”, а може би да се каже “по реда на ал. 1 и 2”.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, приемаме текста на вносителя с тази редакция, в която пада изразът “по реда на чл. 10”, а на негово място изписваме “по реда на ал. 1 и 2”.
Има ли други мнения по тези нови ал. 3 и 4? Няма.
Моля да гласуваме § 5 с тези две нови алинеи с поправката в ал. 4.
За 10, против и въздържали се няма.
Текстът на § 5 с малката редакционна поправка в ал. 4 на чл. 10 е приет.

“§ 6. В чл. 10б се създава ал. 5:
“(5) Институтът по публична администрация и европейска интеграция организира провеждането на централизиран конкурс за младши експерти два пъти годишно. Успешно издържалите конкурса могат да бъдат назначавани на длъжност “младши експерт” в съответната администрация без провеждане на отделен конкурс.”
Има предложение от мен, свързано с отпадането на този текст, което съм мотивирал и няма да го повтарям отново.
По § 6 има следното мнение на КСЗ:
Систематичното място на предлаганата нова ал. 5 не е правилно определено. В чл. 10б се урежда конкурсната комисия за задължителния конкурс по чл. 10, ал. 1 ЗДСл при първоначално постъпване на държавна служба в съответната администрация, а в предлаганата нова алинея – друг (централизиран) конкурс. Институтът за публична администрация няма никаква връзка с конкурса по чл. 10б, ал. 1-4. Затова предлаганата ал. 5 трябва да бъде обособена като нов самостоятелен чл. 10ж. При това е необходимо да се уреди редът за провеждане на този нов вид конкурс.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: По първата препоръка на съвета сме съгласни да бъде обособена разпоредбата на новата ал. 5 като нов чл. 10ж, чисто редакционно.
Що се отнася до тяхното предложение да се оформи, да се уреди редът за провеждане на този нов вид конкурс, мястото му не е в толкова висок акт, какъвто е законът, а той може да бъде уреден в наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители. Това е предвидено по принцип да бъде така.
Ако ми позволите, кратка аргументация по Вашето предложение.
Направихме няколко срещи с различните университети в страната и това предложение беше горещо аплодирано. Смята се, че по този начин много от младите хора ще бъдат привлечени в държавната администрация. Освен това преподавателите и ректорите, с които говорихме, смятат, че това ще създаде допълнителен мотив на студентите за добър успех по време на следването в университетите. В момента те имат проблем с мотивацията по време на следване.
Идеята, целта на този конкурс е да се създаде един пул от млади, много високо образоване хора, и да направим държавната администрация много желан работодател, отчасти конкурентоспособен на частния сектор, тъй като не е тайна, че най-младите и най-квалифицираните хора отиват на работа в частния сектор. Ако позволите, ние поддържаме предложението на вносителя за създаването на този централизиран конкурс.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще бъда изключително изненадан, ако моето предложение се приеме. Аз съм против централизация на подобни дейности – това е принципното ми възражение. Но няма да влизам в дискусия по това. Радвам се на вашите срещи с университетите и на тяхната надежда.
КИНА АНДРЕЕВА: Искам да попитам, защото не става ясно от текстовете, това означава ли, че отделните звена на изпълнителната власт няма да могат да провеждат повече конкурси?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не, за съответните личности няма да се провеждат конкурси, а ще се назначават направо, тъй като се приема, че те вече са преминали конкурса. Това не може да ограничи конкурсите в съответните администрации.
Доколкото разбирам, ще предложа техническа редакция, за да се избегне подобно тълкуване, ако създадем нов член, който ще стане 10ж, тогава може да се запише като ал. 1 първото изречение от ал. 5. и втората алинея на този чл. 10ж да урежда, че издържалите конкурса могат да бъдат назначавани на длъжност “младши експерт” в съответната администрация без провеждане на отделен конкурс.
Предлагам ви, ако е възможно, да сложим нов, за да е съвсем ясно, че става дума за тези хора, които вече веднъж са влезли на конкурс. Мисля, че така ще стане по-прегледно.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Моля после да уточним с вашите експерти редакцията, която вие предложихте.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Приемаме по принцип § 6, като сме съгласни, че ще се създаде нов чл. 10ж, а не ал. 5 към стария чл. 10б.
Моля да гласуваме тази промяна.
За 10, против и въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.

“§ 7. В чл. 10д се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
“(4) В 14-дневен срок от представянето на протокола по чл. 10д, ал. 1 на органа по назначаването той издава акт за назначаване на един от класираните кандидати.”
2. Създават се ал. 5 и 6:
“(5) Ако назначеният служител не встъпи в длъжност или не положи клетва съгласно чл. 14, назначава се друг от класираните кандидати.
(6) Алинея 5 може да се прилага и в случаите, когато в едногодишен срок заетата въз основа на конкурс или друга длъжност със същите функции се освободи.”
По този текст има предложение на н.п. Йордан Бакалов. Той предлага в чл. 10д ал. 1 и 4 да се изменят така:
“(1) Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин, като преценява професионалните и деловите качества на кандидатите и класира успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол. Протоколът и всички документи на класираните кандидати се представят на органа на назначаването.
(4) След приключване на конкурсната процедура органът по назначаването издава акт за назначаване на класирания на първо място кандидат.”
Има предложение на н.п. Веселин Методиев § 7 да се измени и придобие следното съдържание:
“Чл. 10д (1) Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин, като преценява професионалните и делови качества на кандидатите и подрежда от първо до трето място най-успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол. Протоколът и всички документи на класираните кандидати се представят на органа по назначаването в 10-дневен срок от провеждането на конкурса.
(4) В 14-дневен срок от представянето на протокола по чл. 10д, ал. 1 на органа по назначаването той издава акт за назначаването на класиралия се на първо място кандидат.
(6) Алинея 5 може да се прилага и в случаите, когато в шестмесечен срок заетата въз основа на конкурс или друга длъжност със същите функции се освободи.”
Има предложение от н.п. Филип Димитров, Елеонора Николова, Ася Михайлова, Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:
Параграф 7, ал. 4 се изменя така:
“(4) В 14-дневен срок от представянето на протокола по чл. 10д, ал. 1 на органа по назначаването той издава акт за назначаване на един от кандидатите, класирани на първите две места.”
Колеги, всъщност тук се оспорва възможността да се избира между тримата и се ограничава срокът – това е същността на сумираните предложения.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Това Ваше предложение подкрепяме, господин председател.
Ние също смятаме, че в името на прозрачното конкурсно начало би трябвало на съответния орган по назначаването да се предлага първият, който е спечелил конкурса. Не е необходимо да се предлагат трима. Бих дала думата на моите колеги, но по принцип подкрепяме предложението Ви, защото смятаме, че е в името на изискването на текста за конкурсното начало.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Ние бихме подкрепили предложението, направено от господин Методиев. Смисълът на текста е, че изборът между повече от един кандидат, издържал конкурса, означава поощряване на недобросъвестността или недостатъчно ефикасно построените критерии за конкурс. Подобно поведение очевидно не може да бъде поощрявано. Приели сме администраторите, които провеждат конкурса, да избират при все още много стеснените възможности между първите двама, но ако почитаемата комисия се спре на първия кандидат, това би било здравословно. В този смисъл, поддържайки предложението си, сме готови да отстъпим от него с оглед постигане на повечето качество, което съдържа предложението на господин Методиев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Също съм склонен да подкрепя Вашето предложение, господин председателю, но ми се струва, че 6-месечният срок е много малък, за да се оцени практически един млад човек. Иска ми се да остане едногодишният срок за такава възможност за освобождаване на длъжността и назначаване на човек от първата тройка.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да поясня: редакцията на ал. 6, която съм предложил, е свързана само за случаите, когато мястото се освободи, т.е. когато човекът сам напусне, да се използва този предишен конкурс, за да се вземе следващият човек, а не, че ще се оценява дейността на този млад човек в тези 6 месеца. Ако той самият отиде някъде другаде, да не е едногодишен срокът за освобождаване на длъжността, а да е 6-месечен, но това не е процедура по наблюдение на държавния служител. Той сам взима решение и си тръгва.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Но какъв Ви е аргументът да не е 1 година или 9 месеца, а да е 6 месеца?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Защото престоят от 1 година в едно министерство означава, че ти вече си вътре в администрацията, свързал си се професионално, т.е. ти не си дошъл за кратко, а после си намерил другаде място за твоята реализация. По-кратък ще е срокът, за да се адаптираш и решиш ще останеш ли или не.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: На нас ни се струва също разумно предложението на вносителя да остане едногодишният срок.
КИНА АНДРЕЕВА: Бих искала само да напомня, че 6 месеца е срокът, в който са валидни обикновено конкурсите. Това е логиката.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Но може да се вкара и нов срок в това предложение
ИВА МИТЕВА (Дирекция Законодателна дейност и европейска интеграция”): Тъй като в предложението на народния представител Веселин Методиев не е засегната ал. 5, а там е казано, че се назначава друг, в случая мисля, че трябва да се назначи, ако не встъпи в длъжност кандидатът, класиран на второ място. И дали не е по-добре да се запише, както е в ал. 4: “Органът по назначаването издава акт за назначаването на класиралия се на второ място кандидат.”
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Може, това е в духа на предложението на председателя господин Методиев.
РУМЕН ТАКОРОВ: С 99% от текста, който предлагате, също съм съгласен, но не мога да се съглася с цялата теза, защото по този начин ние лишаваме ръководителя от правото на избор с кого ще работи. Комисията е направила класирането. Класираните на 1-3 място може да са показали еднакви качества, но все пак ръководителят е този, който ще работи с тези хора, а не комисията. По този начин ние го лишаваме от право на избор. Тогава той губи ръководните си функции в това отношение. Той назначава комисията за конкурса, а комисията му назначава този, с когото ще работи.
В тази насока, приемам текста, но там, където пише за назначаване на класирания на първо място, да стане за назначаване на класиралите се до трето място, предложени от комисията.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Тогава поддържате стария текст.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Дали не може още малко да се сближат позициите? Да се направи избор между класиралите се на първите две места, каквото е предложението на господин Димитров? Ако сложим избор между първите трима, ще трябва да гласуваме за три предложения поотделно.
РУМЕН ТАКОРОВ: Добре, съгласен съм с избор между двамата, но все пак да дадем възможност за избор на ръководителя.
ИВА МИТЕВА (НС): Става дума за конкурс. След като със Закона за администрацията се въвежда задължителен конкурс за държавния служител, органът по назначаването задължително делегира правото на преценка на комисията. Пораждащият акт е класирането. За да има безпристрастност и обективност мисля, че трябва да бъде назначен класирания на първо място.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Органът е този, който определя правилата на конкурса. Всъщност единственото нещо, което можем да поощряваме при създаването на възможност за избор, е някакъв времеви отрязък, в който да се научат да си поставят правилата така, както трябват. Оттам нататък обстоятелството, че някой се е класирал първи на конкурса, без да отговаря на изискванията на шефа, означава, че шефът не е знаел какво иска.
РУМЕН ТАКОРОВ: Господин Димитров, съжалявам, че трябва да Ви дам такъв пример, който имам с лична позната. Теоретически лекар, страхотно подготвен човек, но той не става нито за ръководител, нито за длъжността, която е направена. Просто има физически недъг, който не може да се напише в конкурсната програма. Тя печели конкурса, но не може да изпълни функцията, за която е определена тази длъжност . Това имах предвид, когато говорих за заемането на дадена длъжност. Извинявам се за примера, който давам, но това е реалността на живота.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, предлагам следния ред за вземане на решение.
Изказана беше подкрепа на предложения вариант на § 7 в моята редакция. Той съдържа това, което е предложено от вносителя, и предложеното от господин Бакалов. Като текст можем да работим по него.
По ал. 1 на чл. 10д нямаше бележки.
Моля да гласуваме този текст.
За 11, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текста на ал. 1 от предложението на н.п. В. Методиев.
По ал. 4 има две възможности. Едната, която е написана – за назначаване на класиралия се на първо място кандидат, втората възможност е за назначаването на първите двама класирали се.
Моля да гласуваме първия вариант – за един-единствен кандидат.
За 2, против 9, въздържали се няма.
Комисията не подкрепя този вариант.
Моля да гласуваме втория вариант - за издаване на акт за назначаване на един от класиралите се на първите две места кандидати.
За 9, против 2, въздържали се няма.
Комисията подкрепя втория вариант – за назначаване на един между двама издържали кандидати. Това ще оформим като предложение на комисията.
Моля за вашето съгласие да се направи редакционната поправка, която произтича от този текст на ал. 6 в ал. 5, за която стана дума и имаме съгласието на вносителя.
РУМЕН ТАКОРОВ: По принцип ние приемаме Вашето предложение и предложението на г-н Филип Димитров и предлагаме нов текст - на комисията.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моля така да се оформи докладът. (Реплика на Мария Вълканова от Дирекция “Законодателна дейност и европейска интеграция”)
Ал. 5 гласи:
“(5) Ако назначеният служител не встъпи в длъжност или не положи клетва съгласно…, назначава се следващият кандидат.”
ХРИСТО БИСЕРОВ: Срокът какъв ще бъде?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Подкрепата беше за 1 година.
Моят вариант за 6 месеца отпадна. Това беше мнението на вносителя и изказването на колегите. Алинея 6 остава всъщност по текста на вносителя.
Моля да гласуваме текста на ал. 6.
За 10, против 1, въздържали се няма.
Текстът на ал. 6 на вносителя се подкрепя.

“§8. В чл. 14 ал. 6 се отменя.”
Това е текст, по който няма предложения от народни представители.
Няма и мнение на КСЗ.
Моля да го гласуваме.
За 11, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.

“§9. Създава се чл. 16а:
“Служебно правоотношение при непълно работно време
Чл. 16а. Държавният служител може да бъде назначаван на длъжност в администрацията по служебно правоотношение при непълно работно време при спазване на междудневната и седмичната почивка по чл. 52 и чл. 53.”
По § 9 има мнение на КСЗ:
1. Създаването на специална хипотеза на служебно правоотношение при непълно работно време не е отразено в Глава ІІІ, раздел V от ЗДСл “Работно време, почивки и отпуски”.
2. Като задължителен реквизит на акта по назначаване при непълно работно време следва да се посочи продължителността и разпределението на работното време.
3. След думата “време” трябва да бъде поставена точка и изразът до края на изречението трябва да бъде заличен като ненужен, защото междудневната и седмичната почивка не само обективно не могат да бъдат нарушени, но се и удължават при непълното работно време.
Моля ви да вземете отношение по тези въпроси, поставени от КСЗ.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Моля да минем на следващия текст, за да имаме време за консултация с колегите.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ние ще минем тогава към предложението на н.п. Филип Димитров и група народни представители. Предлагам първо да чуем вносителя.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа! Първо, във връзка с процедурното съображение на господин Такоров. Член 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на народното събрание е категоричен. Той казва, че могат да се правят писмени предложения за изменения и допълнения на приетия на първо четене текст. Не се подвеждайте от това, че тук не е записан параграф. Очевидно, когато се правят предложения за изменение и допълнение, никой от вносителите не може да отгатне кой друг ще внесе предложение. Ако ние бяхме записали хипотетично § 10, а някой беше внесъл предложение за изменения в чл. 28, тогава той щеше да стане някакъв друг номер, затова тази техническа страна на нещата не бива да ви подвежда. В този смисъл се касае пар екселанс за допълнение по смисъла на чл. 70, ал. 1.
В конкретния случай има и друго, защото смятам, че текстът на ал. 1 е достатъчно категоричен. В момент, предхождащ първото четене на този закон, подобен текст е внесен като предложение към Преходните и заключителните разпоредби на друг закон, и той е постъпил в Народното събрание. Не мисля, че този факт има някакво значение в конкретния случай, но по принцип, ако бихме били изправени пред друга хипотеза, би могъл да има.
Така че предложението е подплатено от няколко посоки. От тази гледна точка считам, че по процедурните основания за неговото разглеждане като допълнение към предложения Законопроект за изменение и допълнение на закона за държавния служител е съвършено основателно да бъде гледано. Противно на това, ако бихме допуснали, че може да съществува пречка за разглеждане на подобни предложения в комисията, това би означавало практически, че по нашето законодателство комисията би била лишена от всякаква законодателна инициатива – нещо, което очевидно не е смисълът на текста на правилника и на законодателя. Вие сами добре разбирате, че внесените законопроекти по този начин едва ли биха могли да стигнат до дневния ред на Народното събрание. Докато с разпоредбите на чл. 70, ал. 1 е създадена именно такава възможност – там, където вече се разглежда нещо, а разпоредбите, които предлагаме, пар екселанс попадат в духа на измененията на закона, които са свързани с начина на заемане, осъществяване и респективно пречките за осъществяване на определена длъжност. Следователно това попада в неговите рамки.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
Господин Такоров иска да изрази съгласие или несъгласие.
РУМЕН ТАКОРОВ: Господин Димитров, аз мисля, че господин Димитров тълкува само чл. 70, ал. 1. В ал. 2 на същия член е записано съвсем конкретно: “Предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване закон, не се обсъждат и гласуват”.
Така че тук не би трябвало да говорим за факта, че опозицията нищо не може да внася. Както виждате, по всичките членове, които са в дадения ЗИД, опозицията може да прави предложения. И това е точно на базата на обхвата на предложения ЗИД. Не могат да се правят предложения по всички други членове.
По този ЗИД има малко параграфи. Но по следващия законопроект - по ЗИД на Закона за администрацията, там текстовете на предложенията почти изменят философията на ЗИД-а, предложен в Народното събрание. Това е смисълът на моето процедурно предложение.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Законът за администрацията ще коментираме, като стигнем до него.
Що се отнася до разпоредбата на ал. 2 на чл. 70, коректно би било тълкуването му да започва с първото изречение. То казва, че при второто обсъждане се обсъждат само предложения, постъпили по реда на чл. 70. т.е. тези хипотези на чл. 70, за които говорихме, като изменения и допълнения, влизат вътре. Става въпрос, че не се обсъждат само предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия закон, т.е. които се отнасят до законодателна материя, несвързана с държавния служител или нещо от този род. Очевидно случаят не касае такова нещо. Да не говорим, че конфликтът на интереси е предвиден в същия този чл. 29а. Той съществува в закона и предлаганото тук представлява една конкретизация на разпоредбата, а не някаква нова разпоредба, която би могла да излезе извън неговия обхват. Категорично поддържам становището, че следва да разгледате тези предложения. Оттам нататък, ако решите да ги отхвърляте, ваша воля.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тъй като това е принципен въпрос, аз ви моля да вземем и принципно отношение. Защото ако тръгнем текст по текст, само за да имаме процедура на отхвърляне, от това мисля, че няма никакъв смисъл.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: С цялото ми уважение към господин Филип Димитров, аз се чувствам малко засегнат от Вашето изказване. Вие стъпвате на един законопроект на МС, който е минал на първо четене, гледан е в комисията и в пленарната зала и сега сме на второ четене. С цялото ми уважение към Вас, но Вие сте си спестили труда да подготвите един законопроект с текстовете, които бихте желали да бъдат променени. Знаете процедурата, те ще бъдат гледани в комисията, после двата законопроекта могат да бъдат обединени. Има различни похвати в парламентарната практика, при които народни представители, група народни представители или цяла парламентарна група могат да решат да внесат един законопроект.
Господин Димитров, аз съм на мнението на колегата, защото ми се струва, че ако Вие бяхте искали да направите някакви промени в закона, има си начин, по който бихте могли да го направите.
Още един път искам да Ви кажа, че ако се стигне да го гледаме по същество, ми се струва, че там има много неща, за които не можем да мислим, че ще се променят в едномесечен срок, напр. членството в едно търговско дружество. Вие сам знаете от практиката, че това са неща, които продължават 6-7 месеца. По-надолу не искам да коментирам предложението по същество.
Моето предложение, господин председателю, е, ако колегите от ПГ на ОДС имат намерения да правят по-съществени промени в закона, да предложат нов законопроект, с удоволствие бихме го гледали.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Като че ли на мен ми се пада единствено честта да опонирам, защото не виждам подкрепа в представителите на комисията.
Изключвайки въпроса по същество, по който вие ще имате възможността да дадете много аргументи, аз пък ще дам много контрааргументи. На чисто процедурни основания за мен остава необяснимо как измененията и допълненията на предложения законопроект биха могли да се реализират съгласно ал. 1 на чл. 70, ако това не бъде допуснато. Пак повтарям, правенето на корекции във вече внесени параграфи на миналия на първо четене текст, е изменение на закона. Самият смисъл на понятието “допълнение” на този законопроект в рамките на чл. 70, ал. 1 означава внасянето на текстове, които по отношение на вече внесените са нови. Това означава допълнение на закона. Другото е изменение. Така че този вид тълкуване според мен е в съществено изменение на разпоредбите на чл. 70, ал. 1, да не говорим, че отново се връщам към цитираната от Вас разпоредба на чл. 71, ал. 2, която изрично препраща към целия чл. 70, следователно и към чл. 70, ал. 1, следователно и към текстовете, посочени в него. Подвеждащо според мен е да се интерпретира широко последното изречение на ал. втора, което говори за предложения, които противоречат на принципите – на първо място, и едва на второ място – излизат от обхвата на закона, т.е. засягат тематика, която е извън този закон. Така че от тази гледна точка ми се струва, че принципно би било погрешно, ако комисията започне да установява една практика със своето решение днес да не разглежда подобни предложения. Това според мен би било даже опасно.
Оттам нататък, що се отнася до конкретния текст, както казах, той бе внесен още през м. ноември по повод на друг закон, но така или иначе е постъпил в Народното събрание. Тук би могло да започне едно дълго обсъждане дали това не е достатъчно основание да е бил включен при първото четене на комисията, а ако не е бил включен, кого ползва едно недостатъчно ефикасно, недостатъчно законосъобразно поведение на самата администрация на Народното събрание, защото членовете на комисията могат и да не са знаели това, но председателят е длъжен да го знае по дефиниция.
Следователно в този конкретен случай разглеждането на разпоредбите за конфликта на интереси, ми се струва, че просто няма как да бъде избягнато, без да бъде нарушена процедурата.
Връщайки се назад към принципния въпрос, ми се струва, че би било опасно комисията да установи една такава практика, която оттук нататък ще блокира всяко приложение на ал. 1 на чл. 70, която казва “изменения и допълнения на приетия на първо четене закон”.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми колеги, всъщност спорът е дали предложенията на господин Димитров и групата наши колеги е в обхвата на закона, който разглеждаме. Според мен то е извън обхвата.
От друга страна, той е прав, че ако чрез процедурни предложения започнем да отхвърляме сериозни текстове, можем да създадем погрешна практика. Като имам предвид Вашите съображения, господин председател, темпово да работим точно днес, си мисля, че ние с едно гласуване, независимо дали ще го направим по съществото на самото предложение, или по процедурни съображения, резултатът ще е един и същ. Да не въвеждаме някаква практика, от която после да се чудим как да излезем. Защото понякога комисиите допускат излизане от обхвата, когато има един общ консенсус, дори сме го правили и в залата.
Аз предлагам да гласуваме текста по същество. С едно гласуване ние ще предопределим какво ще стане и с другите два текста. Нали има още два текста?
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Да, има текстове и по Закона за администрацията досежно конфликта на интереси.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Плюс това няма нужда да създаваме на опозицията допълнителен мотив да обяснява. Нека направим гласуването по същество.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, да уточня, става дума за следното: дали ще се занимаваме с изясняване на термина “обхват на закона”, волята на вносителя и разширяването впоследствие на изменения и допълнения., за мен това съвсем не е без значение. Склонен съм да посветим оставащия един час на нещо, което ни чака и занапред. Това няма да е единственият случай, когато ще има подобен въпрос. Нямам намерения да бързаме тук, защото можем и следващата седмица да завършим с двата законопроекта. Това е от принципно естество за работата на нашата комисия по-нататък. Моля да бъдем съвсем смислени в тази дискусия, защото тя е изключително важна.
РУМЕН ТАКОРОВ: Господин председател, мисля, че по тази тематика и точно по този спор вече има парламентарна практика повече от 10 или 15 години. Има включително и писмени становища, направени в 38 Народно събрание. Спомням си, че имаше такова нещо в предишното Народно събрание и точно така беше записано, че извън обхвата не могат да се правят предложения.
Съгласен съм и с това, което каза господин Бисеров – че ако има желание, може да се заобиколи този текст, като излезе текст от името на комисията – това винаги може да се направи. Но мисля, че въпросът тук е принципен.
Мисля, че не може тук по логиката на господин Димитров да се внесе законопроект за точката или запетайката, и ние след това по 100 члена да внесем други допълнения само заради това, защото те са по същия закон.
Мисля, че съм абсолютно прав. Тук е въпрос да обсъдим има ли нужда да го разглеждаме. Господин Бисеров е прав – ефектът ще е същият. Само ще си губим времето.
Мисля, че ал. 2 на чл. 70 е точна и категорична – в момента това, което ни се предлага, е извън обхвата на гледания ЗИД. Така че мисля, че не можем да го гледаме.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Искам само да внеса едно разяснение за дълбоката разлика, която съществува между двете тези – Вашата и на господин Бисеров. Ако неправилно съм разбрал казаното от господин Бисеров, той ще ме поправи, ако бъркам. Допустимо е да има допълнения към закона. Допустимо е тези допълнения към законопроекта да излизат извън тесните рамки на точно конкретните текстове на вносителя така, както са посочени в параграфите. Това е нещо, което практически е правено, гледано е в пленарната зала, потвърдено е от 39 Народно събрание и в този смисъл да се опонира срещу него е не съвсем коректно. Това, което господин Бисеров каза, е, че в този конкретен случай относно конфликта на интереси, лично той смята, че това излиза извън обсега на закона. Т.е. допускайки възможността по този начин да бъдат внесени изменения, които отиват отвъд параграфите така, както те са предложени и гласувани на първо четене, той казва, че точно този конкретен случай попада извън обсега на закона, т.е. някъде в йерархията между принципите, противоречие с принципите и още по-драстичното нещо –излизане обсега на закона, той ги вижда там. Това, разбира се, е право на всеки народен представител, който би могъл по този начин да преценява нещата.
Но от неговите съображения аз черпя аргумент в полза на разглеждането на тези текстове, защото очевидно те попадат в хипотезата на допълнения, а сега, ако вие решите да гласувате, макар че те попадат в тази хипотеза, да отхвърлите тяхното разглеждане, защото ви се струват извън обсега на закона, това ще бъде друг вид процедурна бариера. Така или иначе, мисля, че ще бъде много трудно, при положение че в самия закон се съдържа разпоредбата на чл. 29а, в която изрично се споменава конфликтът на интереси, това нещо да бъде отстоявано. Но пак ще кажа, комисията е властна да направи, каквото прецени.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Опитах се да намеря по-лесен изход от ситуацията. Общо взето, вашето тълкуване, господин Димитров, е правилно. Считам, че когато става въпрос за детайлите и буквите, е едно, но когато става въпрос за обхвата, това е нещо различно. Разбира се, има една граница, която няма как да бъде описана нито в правилник, нито никъде. В крайна сметка всеки преценява дали едно нещо да го счита в обхвата или извън обхвата. Очевидно е, че трудно ще намерим лесен изход от ситуацията, затова чисто процедурно нека гласуваме предложението на господин Такоров – дали предложението е в обхвата или не. Това е изходът от ситуацията. Господин Такоров смята, че тези предложения не са в обхвата и поради това не е редно да бъдат гледани.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин Бисеров. Вие направихте втора процедура. Но мисля, че репликата на господин Димитров, която не остана записана, също е важна и е хубаво да чуем мнението на вносителя. Моля за вашето мнение дали конфликтът на интереси по предложението на г-н Филип Димитров и група народни представители попада в обхвата на допълнения на закона.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Господин председател, все пак има процедурно предложение. Нека го гласуваме. Ако комисията реши, тогава вносителят ще си каже мнението. Защото все пак той, каквото и да каже, то ще бъде валидно в следващия момент, а не в сегашния.
ФИЛИП ДИМТИРОВ: Като реплика на процедурното предложение. Мисля, че въпросът за обхвата така, както беше формулиран тук, излезе извън простото отпадане – така, както се предлагаше. Т.е. комисията трябва да вземе решение, да изрази воля влиза ли това в обхвата на законопроекта или не. От тази гледна точка ми се струва, че преди да бъде изразена тази воля, няма нищо по-уместно от това да бъде чут вносителя относно неговите цели и намерения досежно закона, и това, което предложението евентуално би могло да добави към неговите цели, респективно да конкретизира неговите цели и намерения. И изобщо как той вижда това с оглед обхвата на своя законопроект. Мисля, че от тази гледна точка даването на думата на вносителя не би увредила на вашето процедурно гласуване.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Но никой не може да ги накара насила. Искате ли думата или предпочитате да гласуваме? (Реплики на н.п. Румен Такоров и Олимпи Кътев с искане за провеждане на гласуването.)
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Всички сме наясно как ще завърши гласуването. Въпросът е да чуем по принцип за какво става дума, защото проблемът не е случаен и маловажен.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Позицията на вносителя е, че систематичното място на този текст не е в законопроекта, защото е уреден в Кодекса за поведение на държавните служители, Глава четвърта, “Конфликт на интереси”.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Чухме аргументите на вносителя. Не е кръгла маса, господин Кътев. Мисля, че е съвсем нормално вносителят да изрази желанието си по сериозен въпрос. Ние не си загубихме минутите.
Преминаваме към процедурата, предложена от господин Такоров, за която проведохме този дебат.
Моля да гласуваме предложението на господин Такоров.
За 10, против 1, въздържали се няма.
Комисията взема решение да не разглежда предложението на г-н Филип Димитров, свързано с чл. 29а, ал. 4, 5, 6 и 7 като нови алинеи, тъй като то излиза извън обхвата на предложения законопроект.
Има думата вносителя по § 9.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Господин председател, смятаме, че систематичното място на текста е това. Склонни сме да приемем препоръката на КСЗ да отпадне “при спазване на междудневната и седмична почивка по чл. 52 и 53”.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Текстът остава следният:
“Чл. 16а. Държавният служител може да бъде назначаван на длъжност в администрацията по служебно правоотношение при непълно работно време.”
Моля да го гласуваме.
За 11, против и въздържали се няма.
Параграф 9 е приет.
ИВА МИТЕВА (НС): В § 6 ние гласувахме нов чл. 10ж. Моето предложение е, тъй като чл. 10е гласи: “Процедурата и начините за провеждане на конкурсите се определят с наредба на Министерския съвет”, да разместим двата члена.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Приемаме тази редакционна поправка.

“§ 10. В чл. 35, ал. 6 думите “до 0,8” се заменят с “до 2”.
Има мое предложение в § 10, чл. 35, ал. 6 думите “до 0,2” да се заменят с “на 2”.
Тук става дума за повишаване на средствата за преквалификация.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Горещо бихме ви подкрепили в това предложение, но приехме справедливата критика на Министерство на финансите, защото те предложиха да бъде до 2%, тъй като дори в момента има администрации, където дори тази минимална сума, която е до 0,8% не е разходвана. Те сметнаха, че не е добре да има блокирани средства. Предложиха редакцията да бъде “до 2%” и ние се съгласихме с тяхното предложение. Смятаме, че така е справедливо.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, има ли други мнения по този въпрос? Няма.
Моля да гласуваме предложението на н.п. В. Методиев.
За 2, против 9, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме предложението на вносителя.
За 9, против 2, въздържали се няма.
Предложението на вносителя за § 10 се подкрепя.

“§ 11. Член 35а се изменя така:
“Институт по публична администрация и европейска интеграция
Чл. 35а. (1) Обучението за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на служителите в държавната администрация се осъществява от Института по публична администрация и европейска интеграция със статут на изпълнителна агенция към министъра на държавната администрация и административната реформа.
(2) Органи за управление на Института по публична администрация и европейска интеграция са изпълнителният директор и управителният съвет.
(3) Управителният съвет е с мандат две години и се състои от 7 членове – по един представител на Министерството на финансите, на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на образованието и науката, на администрацията на Министерския съвет и двама представители на Министерството на държавната администрация и административната реформа. Изпълнителният директор е член на управителния съвет по право. Поименният състав на управителния съвет се определя от министъра на държавната администрация и административната реформа по предложение на съответния министър.
(4) В управителния съвет могат да участват с право на съвещателен глас и представители на академичните среди и неправителствени организации.
(5) Функциите на управителния съвет и правилата за неговата работа се утвърждават от министъра на държавната администрация и административната реформа.”
Има предложение от н.п. Веселин Методиев: § 11 се изменя и придобива следното съдържание:
Алинеи 2, 3, 4 и 5 отпадат.
Аргументите. Ставаше дума, че не е нужно институтът да се управлява от управителен съвет. Освен това то влиза в противоречие със статута му на изпълнителна агенция.
На предишното заседание чухме и обратната логика, министърът ни запозна с нея. Тогава имаше кратка дискусия. Мисля, че двете хипотези са ясни.
Има ли желаещи за изказване?
ИВА МИТЕВА (НС): В ал. 3 се казва, че участват и представители на МС, а не е посочено, че след това министър-председателят прави предложение, че съответният представител е само министър. Кой ще направи предложението за него?
И второ, в ал. 5 функциите на управителния съвет ще се утвърждават от министъра. Тъй като изпълнителните агенции имат устройствени правилници, не е ли редно това да стане с устройствен правилник, приет от МС?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моля да вземете отношение и към мнението на КСЗ:
Чл. 35а, ал. 4 – тази разпоредба е напълно излишна, поради което трябва да бъде заличена. Тя не определя кой решава кого да покани, какво означава “съвещателен глас”, кои неправителствени организации се имат предвид и т.н. Поради това ще породи много противоречиви тълкувания. И без нея няма пречка управителният съвет да покани на свои заседания когото намери за добре.
Чл. 35а, ал. 5 – функциите на създадено със закон управително тяло не могат да се определят от министър. Те трябва да бъдат посочени в закона.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: С първата редакционна поправка сме съгласни, защото сме направили пропуск при изброяването. В ал. 5 можем да запишем, че функциите се определят от МС в устройствения правилник.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Т.е. не от министъра.
С това отговаряте и на въпроса, че функциите на това управително тяло не могат да се определят от министъра, а трябва да бъдат посочени в закон. Щом няма да е министърът, ще е МС.
А по ал. 4? Какво означава право на съвещателен глас на представителите на неправителствени организации. Идеята е, че тя е излишна.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Идеята е да дадем малко повече публичност и прозрачност при вземането на решения на този управителен съвет. Идеята е била да има повече отвореност.Затова присъстват представители на академичните среди и неправителствените организации. В този смисъл поддържаме текста. Това има консултативен характер.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Отхвърляте тезата, че става дума за пожелателен текст, какъвто е и моят аргумент. Смятате, че този текст има смисъл при прилагането и публичността на заседанията на управителния съвет.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля да гласуваме предложението на н.п. Веселин Методиев.
За 1, против 10, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя.
За 10, против 1, въздържали се няма.

Текстът на вносителя за § 11 се подкрепя с редакционната бележка по ал. 3 и ал. 5..

“§ 12.Създава се чл. 35б:
“Провеждане на обучение
Чл. 35б (1) На задължително обучение подлежат постъпилите за първи път на държавна служба, както и назначените за първи път на ръководна длъжност държавни служители.
(2) Органът по назначаването е длъжен да осигури обучението на лицата по ал. 1 в 3-месечен срок от встъпването им в длъжност. Висшите държавни служители преминават обучение, организирано от Института по публична администрация и европейска интеграция, поне веднъж годишно.
(3) Органът по назначаване е длъжен да представи в Института по публична администрация и европейска интеграция списък на лицата по ал. 1 в едномесечен срок от встъпването им в длъжност.
(4) Финансирането на обучението по ал. 2 се осъществява от средствата по чл. 35, ал. 6.”
Има мое предложение този § 12 да отпадне с мотивите, свързани с предишния текст.
Становището на КСЗ е следното:
Чл. 35б, ал. 1 – като второ изречение на тази алинея следва да се постави предлаганата ал.3, която логически се включва в съдържанието на ал. 1.
Чл. 35б, ал. 2 – текстът “организирано от Института по публична администрация и европейска интеграция” следва да бъде заличен. Достатъчно е, че това обучение е включено в предмета на дейност на института по чл. 35а.
Чл. 35б, ал. 4 – думите “по ал. 2” следва да бъдат заличени като ненужни.
РАДОСТИНА ЗАХАРИЕВА (МДААР): МДААР изразява следното становище по повод мнението на КСЗ.
Приемаме правно-техническата бележка ал. 3 да бъде включена като изречение второ на ал. 1.
Приемаме предложението в ал. 4 – препратката към ал. 2 да отпадне.
Колкото до предложението ал. 2 от предложението на вносителя да отпадне, считаме, че тя е необходима и поддържаме предложението на вносителя, дотолкова, доколкото в нея се уреждат нови, по-кратки срокове за провеждане на задължителното обучение. Считаме, че е необходимо отчитането на мястото на Института по публична администрация и европейска интеграция в организиране на обучението за висши държавни служители, което също става задължително.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще ви помоля да дадете мнение по ал. 2 на чл. 35б. Целият друг текст е абсолютно излишен. Не разбрах аргумента защо трябва да остане. Ясно е кой провежда обучението, защото по-напред е записано.
РАДОСТИНА ЗАХАРИЕВА (МДААР): Дотолкова, доколкото тук ИПАЕИ се явява организатор на това обучение като структура, която най-добре познава необходимостите от обучението на висшите държавни служители, той може да служи като едно междинно звено за провеждане на това обучение от други обучаващи институции. Не е задължително той самият да провежда обучението.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Т.е. “организира” не означава непременно, че го осъществява ИПАЕИ – това искате да подчертаете.
Колегите подсказват, че в чл. 35а е написано “осъществява”. За висшите държавни служители организира обучението, а за останалите ги осъществява – това не е ли дебалансиране?
РАДОСТИНА ЗАХАРИЕВА (МДААР): Различната редакция идва и от положението на висшите държавни служители, защото се опитваме да ги обособим като отделна категория. Тяхното обучение предполага една по-голяма специфика и по-висока квалификация на обучаващите институции, както и на самите преподаватели.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Разбирам, че в единия случай искате да ускорите осъществяването на квалификация за масовите, обикновените държавни служители, във втория случай – организирането за висшите държавни служители може би по друга програма, в която могат да участват и други институции.
Колеги, приети са редакционните предложения за разместване на текстове. Не се приема отпадането на тези текстове от вносителя.
Моля да гласуваме предложението ми за отпадане на целия член.
За 1, против 10, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме предложението на вносителя с направените редакционни поправки.
За 10, против 1 и въздържали се няма.
Текстът с редакционните промени се подкрепя.

“§ 13. Създава се чл. 38а:
“Безопасни и здравословни условия на труд
(Реплика на н.п. Христо Бисеров : “Това в обхвата на закона ли е?”)
Чл. 38а. Държавният служител има право на безопасни и здравословни условия на труд съгласно действащото законодателство.”
Няма предложения на народни представители. Има една констатация на КСЗ:
Параграф 13 – уредбата е много обща и пожелателна, тъй като само прогласява правото, което и сега си съществува по Закона за здравословни и безопасни условия на труд, но не създава никакви гаранции за неговото упражняване. Затова предлагаме:
1. Сегашният текст да стане ал. 1 и думите “действащото законодателство” да бъдат заменени с думите “Закона за здравословни и безопасни условия на труд и нормативните актове за неговото прилагане”.
2. Да бъде създадена нова ал. 2 със следното съдържание:
2. Здравословните и безопасните условия на труд по ал. 1 се осигуряват от органа по назначаването.”
Да отговоря на господин Бисеров. Обхватът на закона е този, който е внесъл вносителят. Вие това защитавахте преди малко. Взехте решение и аз съм се подчинил на мнозинството.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Приемаме препоръката на КСЗ.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Т.е. приемате препоръката за разделяне на две алинеи и текста на втората алинея.
Уважаеми колеги, предложението на комисията по § 13 ще бъде, че приема по принцип текста на вносителя и дава нова редакция на параграфа - с текста на КСЗ.
Моля да гласуваме този § 13.
За 11, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя тази редакция на § 13.

“§ 14. В чл. 66 числото “171” се заменя със “171а”.
Има ли някакви възражения по този текст, защото това е номерация на текстове? Няма.
Моля да го гласуваме.
За 11, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текста на § 14 по вносител.

“§ 15. Създават се чл. 81а и 81б:
“Преминаване на държавна служба в друга администрация
Чл. 81а. Държавен служител, който работи в една администрация и е преминал едногодишния срок за изпитване, може да бъде назначен на длъжност в друга администрация, ако отговаря на условията за нейното заемане и след постигане на писмено съгласие между него и органите по назначаване на двете администрации.
Временно преместване в друга администрация
Чл. 81б (1) Държавен служител може да изпълнява длъжност в друга администрация за срок до 4 години, ако отговаря на условията за нейното заемане, преминал е едногодишния срок за изпитване и служебното му правоотношение е безсрочно.
(2) Временното преместване в друга администрация се извършва със заповед на органа по назначаването на изпращащата администрация след постигане на писмено съгласие между органите по назначаване на изпращащата и приемащата администрация и на държавния служител. В заповедта задължително се определят наименованието на длъжността, срокът на изпълнението й, както и основната заплата, която не може да бъде по-ниска от заплатата, получавана от държавния служител преди преместването му.
(3) Всички заповеди, свързани със служебното правоотношение в рамките на срока на изпълнението на новата длъжност, с изключение на тези за прекратяване на правоотношението, се издават от органа по назначаването на приемащата администрация и се отразяват в служебното досие на държавния служител, което се съхранява в тази администрация.
(4) Когато временното преместване в друга администрация е свързано със смяна на населено място, органът по назначаването в тази администрация е длъжен да изплати на държавния служител:
1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;
2. разноските по пренасяне на покъщнината му;
3. заплатата за дните на пътуване и за още два дни.
(5) Изпълняването на длъжност в друга администрация може да бъде предсрочно прекратено със заповед на органа по назначаването на изпращащата администрация въз основа на искане на държавния служител или по искане на приемащата администрация.
(6) След изтичането на срока за временно изпълнение на длъжност в друга администрация, както и в случаите по ал. 5 държавният служител заема незабавно предишната си длъжност в изпращащата администрация.”
По този параграф няма предложения на народни представители.
По § 15 има следните бележки на КСЗ:
Чл. 81а, ал. 1 – думата “преминал” трябва да бъде заменена с думата “изтекъл”, защото срокът не е одушевен предмет, за да преминава, а на определението “едногодишния” трябва да бъде поставен пълен член.
Чл. 81б, ал. 1 – думата “преминал” трябва да бъде заменена с думата “изтекъл”.
Чл. 81б, ал. 2:
1. Не може органът по назначаването на изпращащата организация, който има компетентност по чл. 6, ал. 1 от ЗДСл само в тази администрация, да издава заповед, с която да се определя длъжност, срок на изпълнение и основна заплата в приемащата организация. Органът по назначаването в изпращащата организация може да издаде заповед само за временно преместване на държавния служител, а с отделна заповед от органа по назначаването в приемащата организация да се уреди служебното правоотношение на държавния служител в нея – срок, основна заплата и др.
2. Думата “задължително” трябва да бъде заличена, защото императивният характер на нормата се определя не от подобни паразитизми, а от формулирането й в сегашно историческо време.
Чл. 81б, ал. 3 – думата “всички” трябва да бъде заличена като излишна, както и англицизмът “в рамките на срока на”. За да се избегне излишното повторение, изразът накрая “тази администрация” трябва да бъде заменен с думата “нея”. При това положение разпоредбата би придобила следната по-прецизна редакция: “(3) Заповедите, свързани със служебното правоотношение при изпълнение на новата длъжност, с изключение на тези за прекратяване на правоотношението, се издават от органа по назначаването на приемащата администрация и се отразяват в служебното досие на държавния служител, което се съхранява в нея.”
Чл. 81б, ал. 4:
1. За да се избегнат спорове, трябва изрично да се предвиди, че разноските, свързани със смяната на населеното място, се изплащат от приемащата организация.
2. Необходимо е да се уреди и хипотезата на заплащане на разноски по връщането обратно в изпращащата организация.
3. Думите “със смяна” трябва да бъдат заменени с думите “с промяна”, защото смяната предполага разместване, какъвто не е и не може да бъде случаят с населеното място.
Чл. 81б, ал. 5 – редът за предсрочно прекратяване на служебното правоотношение при временно преместване в друга администрация не е реципрочен на реда за възникването му по ал. 2. Би следвало органът по назначението на приемащата организация да може да прекратява предсрочно правоотношението, а органът по назначението в изпращащата организация да бъде овластен да прекрати самото временно преместване след съгласуване с органа по назначението в приемащата организация.
Моля ви да вземете отношение по тези не само редакционни бележки.
РАДОСТИНА ЗАХАРЕВА (МДААР): По принцип подкрепяме предложението на вносителя досежно ал. 1 и 2.
Считаме, че бихме могли да приемем техническата редакция, предложена от КСЗ по ал. 3.
Колкото до визираните хипотези по отношение на ал. 4 и 5, считаме, че те присъстват и в сега съществуващите текстове, така че подкрепяме редакцията на вносителя.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Т.е. вие сте съгласни само думата “всички” да бъде заличена като излишна, както и англицизмът “в рамките на срока на” да се избегне, с цел да няма излишно повторение и редакцията да стане, както е предложена от КСЗ.
Трябва да ви призная, че съм смутен от тези многобройни забележки, защото явно текстът е сложен.
Бих се обърнал към вносителя. Съгласни ли сте още един път да прочетем текстовете, да не ги приемаме сега, защото ми се струва, че направените бележки – примерно “преминал” да бъде заменено с “изтекъл” е съвсем логично.
В чл. 91б, ал. 1 също може да се направи редакция. Изпращащата организация не е компетентна да издава заповеди за приемащата организация – това също е сериозен аргумент, не е случаен. Така бързо да приемем текст, който след това ще създаде проблеми… Мисля, че текстът се нуждае от промени.
МАРТИН АВРАМОВ (МДААР): По отношение на “изтекъл” ние по принцип приемаме забележката, само трябва да се обърне внимание чисто редакционно, защото се започва с подлога – “служител, който работи” – той не може да е “изтекъл”, както самият той не може да премине. Може би да се каже “и за когото едногодишният срок за изпитване е изтекъл”.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, моля да направим следното – да отложим § 15, да не го приемаме сега и в утрешния ден ви моля да направите консултации, за да направим прецизен текст, който да приемем.
Отлагаме § 15 за утре.

“Ч§ 16. Член 82 се изменя така:
“Преназначаване в същата администрация
Чл. 82. (1) Държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането й.
(2) Заемането на по-висока длъжност се извършва чрез конкурентен подбор, условията и редът за провеждането на който се определят с наредба на Министерския съвет.
(3) Когато държавният служител се преназначава на длъжност в друго населено място, се прилага чл. 81б, ал. 4.”
По § 16 няма предложения на народни представители.
Има редакционни въпроси, поставени от КСЗ.
Чл. 82, ал. 1 – преназначаването на държавен служител на друга длъжност в същата администрация би следвало да се обуслови от съответствието му и със специфичните условия за назначаване на нея, а не само на общите условия по чл. 7 от ЗДСл. Проверката на общите условия вече е станала при първоначалното му постъпване на държавна служба.
Чл. 82, ал. 2 – определението “конкурентен” трябва да бъде заличено.
Какво е мнението ви по тези редакционни бележки?
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Подкрепяме предложенията на съвета по ал. 2 и поддържаме предложението на вносителя по ал. 1.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, приемаме по принцип текста на вносителя с направената редакционна поправка в ал. 2, където се заличава определението “конкурентен”.
Моля да гласуваме тази редакция.
За 11, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя тази редакция на § 16.

“§ 17. Наименованието на чл. 83 се изменя така: “Преместване в същата администрация поради служебна необходимост”.
По § 17 няма предложения на народни представители.
Няма и мнение на КСЗ.
Има ли изказвания?
Мнение на вносителя?
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Смятаме, че така редакцията ще стане по-ясна, така че подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е Вашият аргумент за тази промяна.
Моля да гласуваме § 17 с промяната в наименованието на чл. 83.
За 11, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.

Сега трябва да обсъдим новото предложение на н.п. Филип Димитров и група народни представители по чл. 84 - ал. 1 да се измени така:
“(1) При отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друг държавен служител от състава на съответната администрация.”
Има ли съгласие този текст да бъде подкрепен?
ФИЛИП ДИМТИРОВ: Мога ли да направя пояснения по съдържанието, защото въз основа на съдържанието ще трябва да решите дали то се намира извън обхвата или не на закона?
Съдържането на този текст визира практиката да бъдат назначавани лица като временно изпълняващи някаква длъжност, след което да се възползват от привилегията да избегнат конкурс и да получат постоянно назначение. Считаме, че е в духа на закона, който визира въпроса за конкурсите, по отношение на които и преди малко се произнесохте, възприемайки идеята за начина, по който да се избират лицата, издържали конкурса, смятаме, че е в духа на закона да бъде направено и такова допълнение към предлагания текст, за да може да бъде поставена бариера пред възможностите за неговото заобикаляне.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аргументът беше свързан с текст, който гледахме преди един час и приехме.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Лично аз съм склонен да разгледаме това изменение. Не искам опозицията да остава с впечатление, че нищо от нейните предложения не може да се гледа априори. Струва ми се, че текстът, който ни е предложен, е много неясен, неточен и не дава възможност да се изпълни задачата, която обясни колегата Димитров. Ще кажа защо.
Първо, “при отсъствие на държавен служител” - тази формулировка е изключително неясна, какво значи отсъствие? Може би в действащия закон е така, но в момента го нямам и съжалявам.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще го прочета.
“При отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друго определено със заповед лице от състава на съответната администрация.”
Предложението на колегите е на мястото на израза “друго определено със заповед лице” да се напише “друг държавен служител” – предложението е свързано с изискването заместването да бъде от друг държавен служител. “Друго лице” може да бъде всяко друго лице, а с този текст се изисква непременно да бъде държавен служител човекът, който ще замества. Така е скъсена възможността за някаква злоупотреба.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Тогава нека специалистите от вносителя да кажат становището си.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, има съгласие да направим промяна в чл. 84, ал. 1 – тя е смислова и редакционна. Какво е мнението на вносителя.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Аз вече изразих нашето становище. Ние по принцип сме склонни да приемем тази редакция.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Вносителят подкрепя предложението на н.п. Филип Димитров и гр. народни представители за нов текст на ал. 1 на чл. 84.
Колеги, това ще стане предложение на комисията – защото има заместване на едни думи с други в ал. 1.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: При положение, че вие смятате да правите редакционни корекции в текста, това може да остане предложение на комисията. Ако обаче приемете текста “Член 84, ал. 1 се изменя, както следва:”, вие просто приемате едно допълнение към внесения законопроект по силата на чл. 70, ал. 1, и би трябвало да го приемете не като текст на комисията, а като текст от направеното предложение.
Този процедурен въпрос за мен е важен, защото хвърля светлина върху всичко онова, по което говорихме предишния половин час. И ако не практически, то поне морално ми дава някакво удовлетворение. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, тогава нека да приемем текста така, както е предложен от н.п. Филип Димитров и група народни представители.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: За да не ви досаждам по-нататък с присъствието си, ако правилно съм разбрал…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моля Ви, недейте с такъв тежък упрек!
ФИЛИП ДИМТИРОВ: Обсъждайки текста за съдържанието на този закон, вие най-вероятно няма да приемете и предложението по ПЗР, засягащи Закона за държавната администрация. Мисля, че това е логично. Ще ви спестя своята аргументация по тях и ще се оттегля. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моля да гласуваме това предложение като окончателен текст на комисията.
За 11, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.

“§ 18. В чл. 921 ал. 1 накрая се добавя “с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3.”
По § 18 няма предложения на народни представители.
Няма мнение и на КСЗ.
Има ли някакъв коментар? Няма.
Моля да го гласуваме.
За 11, против и въздържали се няма.
Текстът на § 18 е приет.

“§ 19. В чл. 93, ал. 1 и 3 съюзът “или” се заменя с “и”.”
Тук няма мнение на КСЗ, няма и предложения на народни представители.
Моля да го гласуваме.
За 11, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.

Има предложение на н.п. Соломон Паси – да се създаде нов § 19а със следното съдържание:
“§ 19а. В чл. 199, ал. 1, т. 1 се отменя.”
Предложението е на колегата Паси, който отсъства. Ще ви запозная с действащия чл. 100.
“Чл. 100. Държавният служител може временно да бъде отстранен от органа по назначаването, когато:
(1) 1. срещу него е образувано наказателно производство от общ характер. В този случай искането за отстраняване може да бъде направено от прокурор или от съда.”
Колегата Паси предлага този текст да отпадне.
Следващият текст е за образуване на дисциплинарно дело – този текст той не предлага да отпадне, а текстът, свързан с прокуратурата или съда, предлага да отпадне.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Моля, господин председателю, да отложим този текст, понеже колегата Паси в момента е на заседание на друга комисия. След минути, когато се освободи и дойде, тогава бихме могли да се върнем към текста.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Добре, минаваме към § 20, като ще изчакаме колегата Паси.
“§ 20. В чл. 103, ал. 1 се създава т. 9:
“9. поради преминаване на държавна служба в друга администрация с писмено съгласие между държавния служител и органите по назначаване на двете администрации; в този случай служебното правоотношение се прекратява, след като на държавния служител бъде връчена заповедта за назначаване в администрацията, в която той преминава.”
По § 20 няма предложения на народни представители.
Има мнение от КСЗ – местоимението “той” трябва да бъде заличено като излишно.
Става въпрос за края на текста.
Моля за мнение на вносителя.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Подкрепяме редакционната бележка.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Приемаме по принцип текста на вносителя и правим предложение на комисията в смисъла на тази редакционна поправка.
Моля да гласуваме текста с тази поправка.
За 11, против и въздържали се няма.
Текстът се приема с тази редакция.

“§ 21. В чл. 107, ал. 2 след думата “атестиране” се добавя “в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка”.”
По § 21 няма предложения на народни представители и мнение на КСЗ.
Има ли коментар от колеги? Не виждам.
Моля да гласуваме текста на § 21.
За 11, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.

“§ 22. Член 107б се изменя така:
“Закрила при прекратяване на служебното правоотношение
Чл. 107б (1) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с държавна служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане , само в случаите по чл. 106, ал. 1, т. 1.
(2) Органът по назначаването не може да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 с държавна служителка, която е бременна. Прекратяването в този случай се допуска, ако има друга подходяща длъжност в същата администрация и служителката не е съгласна да я заеме.”
По § 22 има мое предложение параграфът да отпадне. Аргументът е, че този въпрос е уреден в българското законодателство и тук се дублира.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Предложението по този текст е съобразено с Конвенция № 3 на Международната организация на труда за закрила на майчинството и Конвенция № 183 за закрила на майчинството от 2000 година, които са влели в сила за Р. България.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще Ви помоля само още нещо да ни запознаете. Съществуващият текст урежда тези въпроси. Тази закрила я има в момента. Вероятно има внесена някаква европейска практика, но не успях да я открия. Ще ви прочета действащия текст на чл. 107б, който е от 2003 г.:
“Чл. 107б. Органът по назначаване не може да прекрати служебно правоотношение с държавна служителка, която е бременна или майка на дете до 3-годишна възраст, освен в случаите на закриване на администрацията.”
ХРИСТО БИСЕРОВ: Това, което Вие прочетохте, има по-широк обхват от сегашния текст – три години след раждането.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Т.е. , поради европейската практика намаляваме срока на защита?
МИНЧО СПАСОВ: За бащинството. Ако следим логиката на досегашните текстове, би трябвало и бащата, който е поел бащинството през тези 3 години, също да ползва подобна закрила. А тук изрично е казано само за държавна служителка, т.е. бащите са изключени от подобна закрила.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: С помощта на колегите Христов и Бисеров мога да докладвам за какво става дума. Явно предложението за промяна е ограничаване с оглед на това да не се поиска закрила за по-дългия период в случаите и на бащинство.
ХРИСТО БИСЕРОВ: В текста на чл. 107б, който прочетохте, е казано за бременна и майка с дете до 3-годишна възраст, но тя може да не е в отпуска. Ако буквално тълкуваме, това означава наистина много широка закрила. Примерно ако майката не е в отпуск, а бащата ползва майчинството, тя трябва ли да ползва тази защита или не?
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Ще направим консултации с колегите-автори на текста и ще ви предложим тълкуване.

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Преминаваме нататък.
“§ 23. Наименованието на Глава десета се изменя така: “Контрол”.
Няма предложения на народни представители, но има несъгласие от КСЗ, който казва, че така предложеното заглавие е неясно: за какъв контрол става дума. Предлагат заглавието на Глава десета да бъде “Контрол за спазване на законодателството за държавната служба”.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Поддържаме редакцията на вносителя.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги народни представители, моля да гласуваме текста.
За 11, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.

“§ 24. В чл. 127 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
2. “(1) Цялостният контрол за спазване на законодателството за държавните служители се осъществява от министъра на държавната администрация и административната реформа.
3. Алинея 3 се отменя.”
По § 24 има мое предложение – в § 24 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“Чл. 127 (1) Цялостният контрол по изпълнение на този закон се осъществява от министъра на държавната администрация и административната реформа.
2. Алинея 2 отпада.
Това не съм го развил като аргументи. Смятам, че наличието на цялостния контрол по изпълнението на закона при министъра означава, че той може по-нататък може да развие правомощията, както и да бъде подпомаган от държавни, от главни инспектори. Освен това има конфликт от факта, че министър-председателят ще поеме инспектората и това са отношения, които тепърва трябва да се уреждат административно между Министерския съвет, министър-председателя, министъра. Аз съм противник на това, че ще се поеме от министър-председателя – това е друг въпрос, но това е аргументът ми да скъся текста и направя това предложение.
Моля за вашето мнение по § 24.
Мнението на КСЗ е следното:
§ 24, т. 1:
Алинея 2 – разпоредбата не е съгласувана с промените в Закона за администрацията. Според него контролът е възложен на инспекторат, а не на инспектори, а правни фигури “държавни инспектори” и “главни инспектори” няма.
Необходимо е изрично да се предвиди, че контролът за спазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труд се осъществява от Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда”, тъй като министърът не е в състояние дори и с помощта на инспектората да осъществява този специфичен контрол.
Относно безопасните условия на труд получихме уверение от министъра, че тези въпроси ще бъдат от неговата компетентност, въпреки че те не са уредени тук.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Ние подкрепяме предложението на вносителя, що се отнася до корекциите, които предлага КСЗ, защото концепцията е да се заменят държавните и главни инспектори с инспекторат. Но в звената на инспекторатите има и други звена, в които инспекторите не са държавни и главни. Ние подкрепяме предложението на вносителя.
Относно Вашето предложение – Вие сте прав, по принцип наистина с устройствения правилник на Министерския съвет се създаде Дирекция “Главен инспекторат” в администрацията на Министерския съвет и нейните функции подробно са описани в този правилник. Извън това, за което Вие споменахте, спазването на здравословни и безопасни условия на труд е в компетентността на други структури – Главната инспекция по труда.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тогава не съм разбрал добре министъра, мисля, че той ни каза друго.
Колеги, наясно сте, че има предложение за друг текст от мен, има редакционни предложения. Вносителят настоява на своя текст.
Има ли коментар от вас, колеги?
ХРИСТО БИСЕРОВ: Кой е органът – Инспекторатът към министерството или тези инспектори? Наистина има смесване на органи. Какво представляват държавните и главните инспектори?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Представляват администрация.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: В МС инспекторатът има други функции.
РАДОСТИНА ЗАХАРИЕВА МДААР): В МС инспекторатът има повече компетентностти, свързани с антикорупционна дейност. Инспекционната дейност, която се визира тук, обръщам внимание, че във всички административни структури по силата на чл. 41 от Закона за администрацията се създават вътрешни инспекторати. Към министъра на държавната администрация се създава Инспекторат на държавната администрация, който фигуративно е “шапка” на вътрешните инспекторати и дава методически указания. В този инспекторат към министъра на държавната администрация обаче съществуват два отдела, единият, който е с визираните тук държавни служители, които са държавни и главни инспектори и които осъществяват де факто инспекционната дейност, и втори отдел, който е методически, който създава методиката за инспекционната дейност. Това е логиката ни да не подкрепим предложението на КСЗ, а да направим препратка към лицата, които де факто ще бъдат оправомощени да извършват инспекционната дейност, каквито са държавните и главните инспектори.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това, което аз съм предложил, е цялостният контрол по изпълнение на този закон да се осъществява от министъра на държавната администрация и административната реформа. С този текст от закон впоследствие при прилагането на закона е възможно да се уреждат взаимоотношенията между министъра и неговата администрация, а не да се изписва тук в закона и да предизвиква тези недомислия.
Още повече това е породено от факта, с който Вие в момента ни запознавате. Корупционните проблеми на българската администрация се изнасят в Главен инспекторат, който е при министър-председателя, т.е. не са тук. Основните въпроси на всекидневието на един държавен служител, свързани с условията на труда, здравословните, безопасните условия на труда и пр. си остават в Инспекцията по труда. Остава една методическа дейност, върху която се прави контрол. 15 години съм бил администратор, извинявайте, но ми се струва прекалено крехка функция, прекалено малко е дейността.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Господин председател, тази дирекция е в специализираната администрация на Министерството на държавната администрация и административната реформа. Правомощията там са доста по-големи. Те са свързани със спазването на законодателството за държавния служител, т.е. от оформянето или прекратяването на правоотношенията, през всички възможности за израстване, наказания и т.н. на държавния служител, така че не мисля, че правомощията са твърде крехки.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще си позволя една реплика. Уважаема госпожо зам.-министър, Вие сте млад човек и не знаете какво значи личен състав, но ние, по-старите, знаем. Цялата дейност да я разпишем в един закон и да кажем, че това е администрация, която има огромна компетентност и функции, просто не е вярно. От горчивия опит на българската администрация го казвам, а не от логиката на председател на комисията. Затова ви предлагам това съкращение, защото по този начин първо, текстът на закона е чист, второ, министърът има възможност да делегира, да разпорежда, да урежда дейността на хората, които са под него, на които той ще възлага някакви дейности. Иначе така вие можете да постигнете този текст с помощта на колегите от мнозинството и да го впишете в закона, но не си помагате за работата в ежедневието.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Аз Ви подкрепям. Да създаваме такъв статут на държавни и главни инспектори не е сериозно.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Това означава ли, че тези инспекторати ще извършват проверки по държавните служби - Министерския съвет, министерства, агенции, областни управи по прилагането на закона или ще издават само методически указания?
Ако извършват проверки и вършат контрол върху дейността, съм съгласен да има такива инспектори. Но ако останат само методическите указания…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, проведохме консултации, нека се опитаме да обобщим нещата, за да приключим с § 24. Ще прочета чл. 127 на действащия закон:
“Чл. 127. (1)Цялостният контрол по изпълнението на този закон се упражнява от Министерския съвет.
(2) Специализираната контролна дейност по спазването на законодателството за държавната служба се извършва от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” чрез държавни инспектори.
(3) За държавни инспектори могат да бъдат назначавани лица, които имат най-малко 10 години стаж в администрацията.”
Има предложение на вносителя, в което се правят промени в ал. 1 и ал. 2 и пада ал. 3. Има мое предложение, извинявам се за допуснатата грешка – трябва да се чете, че отпада ал. 2, алинея 1 добива вида, който ви прочетох, и остава изискването на алинея 3 за лицата, назначавани като държавни инспектори, да бъдат назначавани със стаж най-малко 10 години. Разбирате, че или трябва да се съгласим да променим текста на действащия закон, като преместим контрола при министъра и напишем текста за тези държавни и главни инспектори и махнем 10-годишното изискване, или да пишем, че цялостният контрол отива при министъра и остава изискването за 10-те години. Изправени сме пред тези алтернативи. Можем да направим някаква комбинация като текст на комисията.
РУМЕН ТАКОРОВ: Предлагам да отменим разглеждането на тази алинея. И без това отложихме текста, предложен от господин Паси. Министерството да излезе с една позиция. Вашият текст е изчистен и е точно така, трябва да съществува. Но оттук дали в друг документ фигурират правомощията на тези инспектори, които ще подпомагат министъра? Смятам, че не може с един такъв текст да се прави цялостен инспекторат към министерството, който да работи. Разбирам, ако към този текст се добави текст, че техните правомощия ще бъдат регламентирани с някакъв вътрешен правилник или някаква наредба – тогава съм съгласен. Но в момента те висят. И с отпадането на ал. 3 те съвсем увисват.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Предложението на господин Такоров е да отложим гледането на § 24 – това е третият параграф,който отлагаме. Да продължим нататък.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Съгласна съм с предложението на господин Такоров, само едно пояснение.
Тези функции са разписани много подробно в устройствения правилник на Министерството на държавната администрация и административната реформа. Това е дирекция в специализираната администрация на министъра.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, така дадохте аргумент за отпадането на текста, който сте внесли! (Оживление, смях.)

“§ 25. В чл. 128 думите “изпълнителния директор на агенцията и съгласуван с министъра на държавната администрация” се заменят с “министъра на държавната администрация и административната реформа”.”
По § 25 няма предложения на народни представители, няма и мнение от КСЗ.
Моля да го гласуваме.
За 11, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.

“§ 26. Член 131 се изменя така:
“Чл. 131. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани със законодателството за държавния служител, които са установени при проверките, инспекторите предлагат на министъра на държавната администрация и административната реформа или на оправомощено от него лице да издаде задължителни предписания на органите по назначаването за отстраняване на нарушенията.”
По този параграф няма предложения на народни представители.
Има мнение от КСЗ – думите “отстраняване на нарушенията” трябва да бъдат заличени, защото са излишни и неточни (според началото на разпоредбата предписания се дават не за отстраняване, а за предотвратяване и преустановяване на нарушенията.)
РАДОСТИНА ЗАХАРИЕВА (МДААР): Принципно са възможни два подхода при отразяване на бележката на КСЗ. Предлагаме ви с оглед на факта, че в началото на изречението са разгледани 2 хипотези – предотвратяване и преустановяване на нарушения – т.е. имаме превенция и вече извършено нарушение, финалът на фразата да добие редакцията: “Да издава задължителни предписания на органите по назначаването за предотвратяване и отстраняване на нарушенията”.
Така ще се обхване и превенцията, и случаите, когато се дават указания при вече извършени правонарушения.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Едно тълкувание на термина”преустановяване”. Може да е тръгнало едно нарушение и да бъде спряно в средата на извършването. И тогава да се даде предписание, да не е консумирано цялото нарушение и тогава да се намеси контролният орган. В този смисъл, отстраняването на нарушенията предполагам, че е било, за да обхване и предотвратяването, и преустановяването, за да няма последици. Това е действащият текст.
Това означава, че не би трябвало да се съгласим с текста на КСЗ, а да приемем текста на вносителя.
Моля да гласуваме текста на § 26.
За 11, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя.

“§ 27. В чл. 133, ал. 1 думите “на държавен инспектор” се заличават.”
Няма предложения на народни представители и на КСЗ.
Моля да гласуваме текста.
За 11, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.

“§ 28. В чл. 134 ал. 2 се изменя така:
“(2) Наказателните постановления се издават от министъра на държавната администрация и административната реформа или от оправомощено от него лице.”
По този текст няма предложения на народни представители.
Има бележка на КСЗ: - думата “оправомощено” да бъде заменена с думата “упълномощено”, защото орган може да упълномощава, а оправомощаване се предоставя с нормативен акт.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Поддържаме редакцията на вносителя, защото има разлика между термините “оправомощаване” и “упълномощаване”.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Точно това е аргументацията на КСЗ.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И аз така го разбирам.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Вие със същия аргумент, който ни дава КСЗ, защитавате обратното – оправомощаването наистина се дава по силата на нормативен акт, докато упълномощаването е това, което вие искате. Вярно е, че това е редакция, но…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, мнението на комисията е, доколкото разбирам, да направим редакционна поправка и да бъде “упълномощеното “ от него лице.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Министърът не оправомощава, той делегира свои права, той упълномощава. Министърът не е законът.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Мисля, че има съгласие да сменим текста, да го приемем по принцип и редакцията да стане”упълномощено от него лице”.
ИВА МИТЕВА (НС): Съгласно Закона за администрацията се правят изменения в Закона за държавния служител. Не е ли редно тези изменения да се направят в този закон?
Остава изменението в чл. 118, т. 6 – да се добавят съветниците. Приемате ли това да се направи с този закон, а не това да се прави в Закона за администрацията?
РЕПЛИКИ: Приемаме.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, приема се. Моля да имате грижата да уточните този текст.
Моля да гласуваме по принцип предложения текст на комисията с редакционната поправка.
За 11, против и въздържали се няма.
Комисията приема § 28 с тази редакционна поправка

Има предложение на н.п. Филип Димитров и гр. н.п. – в Допълнителната разпоредба към Закона за държавния служител след думата “съпруг” се добавят думите “(респ. лице, с което живее във фактическо съпружеско съжителство)”.
Това е свързано с идеята за въвеждане на текстове за конфликт на интереси, което отпадна.

Поради тази причина преминаваме към § 29.
“§29. В § 7 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. Държавен служител, който бъде избран за народен представител, министър, кмет или бъде назначен за областен управител или за орган по чл. 19, алт. 4 от Закона за администрацията, има право след прекратяване на пълномощията му да заеме предишната си длъжност. В случаите, когато тази длъжност е закрита, на лицето се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация. За времето на отсъствието му на същата длъжност може да бъде назначено друго лице.”
2. В ал. 2 след думата “кабинети” се поставя запетая и се добавя “съветниците”.”
По § 29 няма предложения от народни представители.
Мнението на КСЗ е следното:
1. За отчитане на хронологичната последователност трябва да се гарантира първо запазване на длъжността, след това възможността за времето на отсъствието на нея да бъде назначено друго лице и накрая – заемането на предишната или назначаване на друга равностойна длъжност. За целта трябва да бъде сменена последователността на изр. 2 и изр. 3.
2. В изр. 3 трябва да се постанови изрично, че назначаването на друго лице е “като заместник”.
Това са чисто редакционни бележки.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Приемаме бележките.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, има ли коментар? Няма.
Моля да го гласуваме.
За 11, против и въздържали се няма.
Приемаме по принцип § 29 с направените редакционни предложения за промяната на ал. 2 и 3 и назначаването на друго лице е “като заместник” в изр. 3. Това да се оформи като предложение на комисията.
ИВА МИТЕВА (НС): Мисля, че тук трябва да се създаде още един параграф – в § 74 от ПЗР на закона, бр. 93 от 2003 г. “административните секретари” да се заменят с “главните”. (Говори извън микрофоните.)
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, има ли възражения по това предложение? Няма.
Приемаме тази препоръка на колегите от Правната дирекция. Моля текстът да се оформи заедно с експертите на министерството.

Моля да гласуваме заглавието Преходни и заключителни разпоредби.
За 11, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя наименованието.

“§ 30. (1) Когато една длъжност, която се изпълнява по трудово правоотношение, бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител, в едномесечен срок от влизането в сила на акта лицето се назначава за държавен служител. Назначаването се извършва, ако служителят отговаря на изискванията на чл. 7 и подаде заявление по чл. 8 в 14-дневен срок от влизането в сила на нормативния акт.
(2) Изтеклият до момента на преобразуване на правоотношението срок на изпитване, уговорен с трудовия договор, се включва в срока по чл. 12. За лицата, които са изпълнявали длъжността по безсрочно трудово правоотношение или изпитателният срок по него е изтекъл, член 12 не се прилага.”
По § 30 няма постъпили предложения на народни представители.
По § 30 има бележки на КСЗ.
Обща бележка – предлаганото законодателно решение би следвало да се отнася до всички случаи, когато една длъжност, изпълнявана по трудово правоотношение, се определи за заемане от държавен служител независимо от акта, по силата на който става това.
Ал. 1 – предлагаме следната юридически по-прецизна редакция:
“(1) когато длъжност, заемана по трудово правоотношение, бъде определена за заемане по служебно правоотношение, работникът или служителят се назначава с негово съгласие за държавен служител в едномесечен срок от промяната. Назначаването се извършва, ако работникът или служителят отговаря на изискванията за заемане на длъжността и подаде заявление по чл. 8 в 14-дневен срок от влизане на промяната в сила.”
Ал. 2 – предлагаме следната юридически по-прецизна редакция:
“(2) Изтеклият до момента на преобразуване на правоотношението срок за изпитване, определен с трудовия договор, се включва в срока по чл. 12. За лица, заемали длъжността по безсрочно трудово правоотношение, член 12 не се прилага.”
“Изтичането на срока за изпитване” е без правно значение, щом като лицето работи по безсрочно трудово правоотношение, а ако изпитването е било за срочно правоотношение, разпоредбата е поначало неприложима.
МАРТИН АВРАМОВ (МДААР): По ал. 2 приемаме редакцията. Тя просто прецизира хипотезата във второто предложение.
По отношение на ла. 1 подкрепяме предложението на вносителя, тъй като само в нормативен акт може да бъде определена длъжност за заемане от държавен служител. Неслучайно е казано “с нормативен акт”. Т.е. иначе ще липсва правно основание за преобразуване на такава длъжност.
Второ, предлага се “работниците или служителите”, а в случая става въпрос само за служители.
Мисля, че и в двете части не следва да бъде подкрепено предложението. (Реплика на н.п. Христо Бисеров извън микрофоните.)
Това става по принцип със закон, за да се даде правно основание за обявяването на тази длъжност по служебно правоотношение, респективно, ако се извърши промяна в Единния класификатор.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Разбрахме.
Вие се съгласявате с предложената редакция на ал. 2 и предлагате да остане редакцията на ал. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя по ал. 1 и предлага редакцията на ал. 2 от редакцията на КСЗ. Моля да гласуваме.
За 11, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат.

“§ 31. Навсякъде в закона думите “министърът на държавната администрация” и “министъра на държавната администрация” се заменят съответно с “министърът на държавната администрация и административната реформа” и “министъра на държавната администрация и административната реформа”.”
Пропуснато е да се напише, че това трябва да стане Допълнителна разпоредба, а не Преходна и заключителна. (Шум и реплики.)
Моля да гласуваме този текст с промяна на наименованието на разпоредбата.
За 11, против и въздържали се няма.
Текстът на § 31 по вносител и промяната в заглавието на разпоредбата се подкрепят.

По § 31 има бележка на КСЗ:
Пропуснато е да се замени думата “административен секретар” с оглед на промените по § 2, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
Преди малко приключихме въпроса с административните секретари и казахме, че там, където ги има, ще останат “главните секретари”.

“§ 32. В чл. 107 от Кодекса на труда (обн., ДВ., …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 5 изречение второ думите “експертните сътрудници и членовете на политическите кабинети” се заменят с “членовете на политически кабинети, съветниците и експертите към тях”.
2. В ал. 2 думите “административния секретар” се заменят с “главния секретар”.
3. Създава се нова ал. 3:
“(3) На ръководителите на териториални звена или на териториални поделения, създадени по силата на специални закони, могат да се възлагат правомощия във връзка със сключването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в звената или поделенията.”
4. Досегашните ал. 3-6 стават съответно ал. 4-7.”
По този текст има мнение от КСЗ – в т. 3 на § 32 разпоредбата ненужно навлиза в правната уредба на работодателя, която е предмет на Кодекса на труда, поради което следва да бъде заличена.
МАРТИН АВРАМОВ (МДААР): В случая става въпрос за проблеми, които съществуват в практиката там, където има териториални поделения. И макар чрез тълкуване от КТ да следва, че те биха могли да сключат, променят и прекратяват правоотношенията, на практика не се тълкува така. И в териториални структури, където има доста голям числен състав, съществува проблем, защото трябва да идват в централната структура за всичките елементи на техните правоотношения. Това дава възможност да се облекчава практиката.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Мисля, че и КСЗ се е подвел от един стереотип. Нека запишем в края на изречението следното: “Прекратяването на трудовите правоотношения с държавните служители в звената или поделенията”, защото вие акцентирате върху тези правоотношения.
МАРТИН АВРАМОВ (МДААР): В случая става въпрос за служители в държавната администрация по трудово правоотношение. Те мое би не са схванали смисъла на изменението или считат, че това следва от тълкуването на понятието “работодател”.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тук са прави. Трудовите правоотношения произтичат в крайна сметка от КТ. Прави са, че това е излишно, не влагаме нищо ново.
МАРТИН АВРАМОВ (МДААР): Изчистваме проблема в практиката. В повечето териториални поделения на практика тези правоотношения се уреждат на централно ниво, т.е. не се тълкува в смисъл, че ръководителите на териториални поделения имат такива правомощия. И без липса на изрична наредба наистина имаме големи проблеми. Затова го уточняваме, дори и да следва от КТ. Но това е въпрос на тълкуване дали е така или не.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: В Закона за народната просвета навремето направихме промяна, с която министърът на образоването престана да подписва 3500 заповеди за назначение и уволнение на директорите на училищата, защото това беше някакво безумие. И чрез Закона за народната просвета тези правомощия за училищната общинска мрежа отидоха в началника на Регионалния инспекторат “Образоване”. Той в момента подписва тези заповеди за назначение и уволнение. Това ли е смисълът, че ние изрично упоменаваме, че ръководителите на териториалните поделения имат тези правомощия?
МАРТИН АВРАМОВ (МДААР): Това е смисълът, за да не даваме възможност за противоречиво тълкуване имат ли право или не. Тогава ще имат и правно основание.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Подкрепям вашето становище. Но има и обратния случай. Напр. за да се извърши едно назначение в една общинска служба на Агенцията по заетостта е нормално, както казвате, областната служба да назначи съответния шофьор или служител. А в момента това се прави от директора на Изпълнителната агенция, т.е. през едно ниво.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, събрахме подкрепа в ръководството на комисията да се приеме текста на вносителя, а не бележката на КСЗ.
ИВА МИТЕВА (НС): Написали сте “по силата на специални закони”, а в чл. 6, ал. 3, която вече приехме, казвате “по силата на закон” за тези териториални звена и поделения. Предполагам, че е грешка, тъй като в стария закон и на двете места е било “специални закони”.
МАРТИН АВРАМОВ (МДААР): Специален закон, защото те са създадени със специален закон.
ИВА МИТЕВА (Дирекция Законодателна дейност и европейска интеграция”): Но в § 4, т. 2 е написано само “закони”.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Предложението е да бъдат уеднаквени на двете места – или само “закони” или “специални закони” – в § 4 и в § 32.
Господин Бисеров предлага да няма специални думи, защото обикновено се казва “по силата на закон”.
МАРТИН АВРАМОВ (МДААР): Аз не виждам съществена разлика, още повече, че в единия случай става дума за Закона за държавния служител, в другия случай – за Кодекса на труда.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моля да гласуваме § 32 с тази редакционна поправка в ал. 3 “по силата на закон”.
За 11, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32 с тази редакционна поправка.

След § 32 има две предложения на н.п. Филип Димитров и гр. народни представители, за които самият той каза, че отпадат във връзка с това, което се реши – да не се включва конфликтът на интереси в настоящия законопроект, затова няма да ги гледаме и гласуваме.


“§ 33. Разпоредбата на § 10 влиза в сила от 1 януари 2007 г.”
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Става въпрос за финансовата част до 2%, тъй като бюджетната процедура вече беше започнала.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моля да гласуваме този текст.
За 11, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33.

Колеги, отложихме три текста. Предлагам утре да започнем с тях, след което да продължим със Закона за администрацията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17.15 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: