П Р О Т О К О Л
№ 18

На 10.05.2006 г. от 14.35 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.

***

---

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги и гости, откривам днешното заседание на комисията със следния дневен ред:
1. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ, № 602-01-26, внесен от Министерския съвет на 25.04.2006 г.
На заседанието са поканени и присъстват представители на Министерство на държавната администрация и административната реформа, на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, на Българската стопанска камара, на Комисията за защита на потребителите.
Има думата господин Гюнер Рамис – зам.-министър на МДААР, за да обясни мотивите и основните идеи на вносителя.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ГЮНЕР РАМИС: …
Законопроектът определя задълженията на доставчиците за предоставяне на информация, дефинира задълженията на доставчиците във връзка със сключване на договори с електронни средства по електронен път, предвижда възможността за налагане на съответни административни и наказателни санкции по Закона за административните нарушения и наказания. (ЗАНН).
Приемането на Закона за електронната търговия ще доведе до значително подобрение на средата за реализация на електронния бизнес, значителен ръст на броя и обема на транзакциите през електронна среда, значителен ръст на броя на електронните услуги, предлагани от бизнеса, ще се увеличи броят на малките и средните предприятия, които ще внедрят система за електронни разплащания с доставчици и клиенти, системи за управление на поръчки и доставки и системи за планиране на ресурсите. Приемането на закона ще повиши конкретно способността на българските предприятия при влизането на България в Европейския съюз и ще създаде правна рамка за създаване на нови и ефективни електронни услуги за гражданите и бизнеса.
С оглед на изложеното и като се има предвид, че законопроектът изпълнява европейска директива и е крайно закъснял, ви моля да го приемете на първо четене.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, моля за вашето мнение.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми гости! Действително прави част на МДААР, съвместно с Министерство на икономиката и енергетиката, че внасят най-после този законопроект за обсъждане в нашата комисия. Спомням си, че още при предишното правителство имаше няколко опита да бъде изработен и гласуван такъв закон. Имаше пречки от различно естество. Доколкото знам, най-големите бяха в това, че не всички предложения, които бяха направени по текстовете, отговаряха на европейската директива. Самият факт, че една от най-големите представителни организации на работодателите е тук и взима отношение и дори е направила предложения по текстовете, които предполагам, че бъдат взети под внимание между първо и второ четене, е красноречив за това, че България действително се нуждае от такъв закон.
Убеден съм, че предложението е напълно съобразено с европейската директива и нуждите на страната от такава електронна търговия. А дали той ще се казва Закон за електронната търговия или както е по европейската директива – Закон за услугите на информационното общество, е въпрос на специализирано мнение. Важното е, че се вкарва такъв законопроект. Мисля, че е добре разработен. От името на парламентарната група на НДСВ заявявам, че той е добре разработен и ние ще го подкрепим.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Други колеги?
ВАСИЛ АНТОНОВ: Подкрепям становището на вносителя. Действително това е един навременен и съвременен закон. Виждам, че и Стопанската камара е отделила време и има сериозни предложния. Между първо и второ четене, приемайки по принцип законопроекта, ще внесем и нашите конкретни предложения по него.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Други колеги?
Желаят ли гостите да вземат отношение?
ДЕЯН МАКЬОВ (началник отдел “Правно нормативно обслужване” от Комисията по търговия и защита на потребителите): Уважаеми господин председател, уважаеми гости, колеги! Искам да попитам дали тук е мястото да се правят конкретни бележки по текстовете?
Малък увод. Господин Алексиев – началник на отдел “Защита на икономическите интереси на потребителите”от Министерство на икономиката и енергетиката на няколко пъти ни изисква становище, дали сме го, но бележките, които сме направили, не видях да са отразени. Смятам, че трябва да се акцентира върху тях.
По конкретните текстове. Никъде в закона не е казано какво значи “информационно общество” от гледна точка на контролната дейност и на съдебната практика, защото когато се съставят актове за нарушения и за престъпни деяния, имат субект и обект, субективна и обективна страна. Обектът са накърнените обществени отношения. Винаги засегнатите обществени отношения ще са във връзка с това информационно общество. При липса на понятие какво всъщност е това, ефективността на контролната дейност, за какво нарушение става дума, според мен ще затрудни самия контрол и самото квалифициране на нарушението, защото нямаме такова понятие.
На второ място, прави впечатление, че в проекта на едно място съответните термини са регламентирани в Допълнителната разпоредба, а други - в Общите положения, както е с чл. 1, ал. 3.
На следващо място, в чл. 12, ал. 1 е регламентирано, че разпоредбите на чл. 8 и 10 се прилагат задължително в случаите, когато получател на услугата е потребител. По този начин следва тълкуването, че няма задължение за спазване на тези разпоредби, когато получателят на услугата не е потребител по смисъла на § 1, т. 4. Член 23 предвижда санкция за неспазването на чл. 8, ал. 1 и чл. 10, като не прави разграничения чии права са нарушени, т.е. санкционните норми са императивни. Не може за едни субекти те да са по-малко императивни, а за други субекти – повече.
В чл. 23 и чл. 24 предлагаме думите “освен ако деянието съставлява престъпление” да отпаднат. Това пояснение е излишно, тъй като в чл. 33 от ЗАНН изрично се регламентира, че в тези случаи административно-наказателното производство не се образува, а образуваното се прекратява, тъй като, ако става дума за престъпление по силата на ЗАНН, то ще се прекрати и ще се изпрати на прокуратурата.
За по-голяма прецизност предлагаме текстът на чл. 25 да претърпи следната редакция. Член 25 в момента казва, че установяването на нарушенията се извършва по ЗАНН. Актовете се съставят от председател или упълномощено от него лице. Такава практика принципно няма. Затова съм предложил нови текстове на чл. 25.
Освен това в много нормативни актове съм забелязал, че неправилно се използва понятието “упълномощени”. “Упълномощени” е при гражданско-правна сделка, когато упълномощеният действа от името и за сметка на упълномощителя. Тук става дума за делегиране на права, където лицето, издаващо наказателното постановление, носи отговорността за това. Затова по-скоро трябва да се използва терминът “оправомощени”.
Предлагам промяна на чл. 25, ал. 1:
“Чл. 25. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на Комисията за защита на потребителите.
(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за защита на потребителите или от оправомощени от него длъжностни лица.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването, изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН.”
Това са бележките ни по проекта.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тъй като сме на първо четене, е редно да кажете дали подкрепяте като институция по принцип законопроекта.
ДЕЯН МАКЬОВ: Като цяло подкрепяме законопроекта. Считаме, че Директива 2031 на Европейския парламент и на Съвета на Европа е въведена много добре и е постигната висока степен на хармонизация.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ние с колегите в комисията ще трябва да уточним как най-ефективно да използваме вашите усилия, тъй като внасянето на предложения на второ четене става от народни представители. Затова трябва да е ясно за колегите, че вие по принцип подкрепяте законопроекта, а изразявате конкретни бележки, които изцяло засягат вашата институция. Затова искате да се дефинират съвсем точно тези права и задължения.
ГЕОРГИ ШИВАРОВ (зам.-председател на Българска стопанска камара): Аз няма да обосновавам интереса на стопанските среди, индустрията и търговията към един такъв закон, който би регламентирал осъществяването на търговските сделки на информационни носители.
Няма да се спирам на отделните точки, защото сме ги раздали на отделните депутати.
Моля да дам думата на нашия експерт, който да представи бележките ни. Те са одобрени от нашите ръководни органи.
ОРЛИН ДСАКАЛОВ (директор на Центъра за информационна сигурност към БСК): В това резюме ще наблегна на основните мотиви за изготвянето от страна на БСК на предложения за промени в законопроекта.
С пълния текст на резюмето бихте могли да се запознаете допълнително и от разпечатката, която ще ви предоставя. Този текст заедно с текста на официалното предложение е на ваше разположение и на компютърна дискета.
Искам да насоча вниманието ви към основната цел, която си поставихме при подготовката на предложенията, а именно: на бизнеса да бъде предложена схема на действие, която да показва как в комбинация с инициативи на държавата да бъде реализирана визираната от Европейската комисия хибридна постановка за саморегулиране на електронния бизнес при умерена намеса на държавата, т.е. умерено регулиране. С други думи, наличието на този законопроект вече е правомерна стъпка към определено умерено регулиране. Но голяма част от текстовете в законопроекта не поясняват в достатъчна степен как бизнесът на практика може да бъде мотивиран, нормално упълномощен от закона, от държавни и ръководни, а не само контролиращи органи, към осъществяване на дейности, които да приобщят нашата икономика към голямото европейско семейство. В тази насока предложената нова ал. 3 към чл. 14 от законопроекта по същество е една най-обща схема за действие с начални етапи, ръководени от държавата, и следващи дейности от страна на бизнеса. Дословно текстът на тази алинея е следният:
“(3) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения организира съвместни с бизнеса дейности за разработване и утвърждаване на Национална стратегия за развитие на услугите на информационното общество и на произтичащи от тази стратегия национални рамкови програми за ключови проблемни области на информационното общество като управление на съдържанието на електронните документи, електронните разплащания и управлението на информационната и мрежова сигурност и др.
Тези програми трябва да насърчават и насочват бизнеса към разработване, съгласно чл. 4, ал. 4 – тази алинея е предложена от БСК, към възприемане на политики и съответно кодекси на поведение, хармонизирани с европейските правни и технически норми с оглед постигането на оперативна съвместимост и доверие в предлаганите услуги на национално ниво и на ниво на Европейската общност.”
Именно във връзка с цитираната по-горе алинея тук виждаме наличието в законопроекта на пожелателната по своя характер алинея 4 към чл. 4 и свързаните с нея други предложени алинеи за оправдано, тъй като тази алинея обслужва алинея от закона, очертаваща стратегия за неговата реализация.
В това отношение в законопроекта съществува прецедент. Член 8, ал. 2 се позовава на Кодекс на поведение, наричан допълнително “етичен”, който също задължава доставчика на услуги да предоставя на получателя на услугата ясна информация за начина на неговото саморегулиране, т.е. за използването на Кодекс за поведение. В този фонд в мотивите към предложенията на БСК може да бъде намерена допълнителна разясняваща информация. Все пак, поради изключителната важност на този проблем, ще помоля да ми позволите да коментирам изложеното дотук в още по-конкретен план.
Ще се позова на предложената нова дефиниция на понятието “Кодекс за поведение” в т. 13 към Допълнителната разпоредба на законопроекта, която гласи:
“13. “Кодекс на поведение” е документ, изготвен от търговски, професионални и потребителски асоциации или организации или от самите доставчици на услуги на информационното общество, представени на доброволни начала, на национално ниво и/или ниво на Европейската общност. Кодексът за поведение по същество предлага план за действие в конкретно избрана проблемна област, реализира спецификата на работната среда и предлаганата услуга, разработва се от доставчика или от трета страна и отразява най-общи, в сила за всяка работна среда рамкови изисквания върху утвърдена на национално ниво политика.” Тази политика е разработена със съгласувани усилия на държавата и бизнеса като национална рамкова програма.
“За постигането на оперативна съвместимост на предлаганите услуги политиките в Националната рамкова програма се хармонизират с изискванията на действащото законодателство, с въвежданите международни, съответно национални технически норми, т.е. стандартите, утвърждават се и се обновяват въз основа на широко публично допитване.”
Смятам, че с помощта на тази дефиниция и респективно новите алинеи към чл. 4 схемата на действие става достатъчно ясна.
Направените предложения повдигат и друг ключов въпрос, а именно: кой нормативен документ, ако не този закон, би трябвало да засяга, макар и дозирано, проблема за изграждане на доказателствеността на електронните документи. Имам предвид допълненията към чл. 8 от Законопроекта за електронните договори.
Друг ключов проблем е създаването на ясна визия за същността на доставчика-посредник на информационни услуги. Важността на този проблем произтича от бързото развитие и обединяването на информационни, съобщителни (жични и безжични) и медийни технологии и услуги. Напр. брокерите-агенти при разплащанията по Интернет, локалните доставчици при безжичните технологии, разпространителите на телевизионни програми по Интернет, така нар. ай пи ти ви и др.
В заключение ще отбележа, че коментираните по-горе и всички останали предложения на БСК са съпроводени непосредствено с мотивировки, но все пак ще съм на разположение при евентуалното възникване на въпроси. Посочил съм телефона и електронната си поща. Този текст заедно със споменатата дискета ще ги предоставя.
ГЕОРГИ ШИВАРОВ: Ние също подкрепяме закона.
ВЕСЕЛИН УЗУНОВ: Един въпрос към вносителите: Освен Българската стопанска камара и Комисията за защита на потребителите към други изпращали ли сте писма с предложения да изразят становището си по този закон?
Запознати ли са вносителите с предложенията, които се правят от БСК, и как ги приемате? Смятам, че голяма част от тях са нови.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Спасов също поиска думата за въпрос.
МИНЧО СПАСОВ: Моят въпрос е към господин Даскалов. Във въпросния чл. 4, ал. 4 се предлага създаването на потребителски професионални и търговски асоциации. Дали осъществяването на такава дейност с доставка на услуги на информационното общество задължително трябва да бъде съпроводено с членство в такава асоциация. Т.е. ще има ли някаква професионална организация, както са гилдиите на нотариусите, на адвокатите, където трябва задължително да членуваш, за да осъществяваш подобна дейност? Ако да, само една ли ще е тя? Струва ми се, че това не е достатъчно добре регламентирано и трябва да видим каква е идеята.
ОЛИМПИ КТЕВ: Предлагам на колегите все пак да се придържаме към процедурата. Ние сме на първо четене на законопроекта. Изобщо не е необходимо в този момент да коментираме отделни членове, а да бъдем по-конструктивни. Предлагам, ако се съгласят членовете на комисията, да подкрепим предложение за създаване на една малка работна група от вносителите - двете министерства, плюс БСК, Комисията за защита на потребителите, ако се прецени, и още някой, и да се изчистят въпросите. Ако останат проблеми, които не са приети или някоя от страните държи обязателно да бъдат предложени на комисията, тогава да се намери подходящия начин чрез членове на комисията или депутати да бъдат предложени. Иначе навлизаме в дебрите на разсъждения, които процедурно на този етап не са необходими – това е моето мнение.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Изказването на господин Кътев съдържаше в себе си процедурен въпрос, по който ще вземем отношение.
Но ако има желание за отговор на поставените въпроси в рамките на минута-две, заповядайте,.
След това ще минем към процедурата, която предложи господин Кътев.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ГЮНЕР РАМИС: Господин председател, ние нямаме нищо против да се обсъждат между първо и второ четене всякакви предложения, стига да са в съответствие с директивата. Господин Димитров – консултант и член на работната група, може да даде допълнителна информация.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (консултант): Във връзка с поставения въпрос от двамата народни представители – взети ли са под внимание предложенията на БСК, истината е, че те бяха направени, след като проектът беше внесен в Народното събрание.
ВЕСЕЛИН УЗУНОВ: Въпросът ми беше как вие ги преценявате, след като сте направили вече варианта на законопроекта?
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Вчера разговарях за тези предложения и честно казано, ги прочетох едва снощи, така че нямах възможност да ги обсъдя в дълбочина.
Както сподели господин Кътев, този законопроект има предистория. Първоначално имаше вариант, изготвен по времето на министър Калчев. Имаше в Гранитната зала широко обсъждане на почти същия вариант на този законопроект. Тогава имаше представители на почти всички браншови организации, на камарите, на различни организации на бизнеса. Обсъдени бяха всички тогава направени предложения. Впоследствие бяха обсъдени отново предложенията на различните ведомства. Но всичко, което е дошло в МДААР е обсъдено, взето е предвид. И в окончателно предложения текст няма предложение, което да не е било обсъдено. Така че предложенията на вашето внимание наистина са съвсем пресни и съвсем отскоро. Не сме имали възможност да се запознаем с тях и да вземем отношение по тях.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, за да пристъпим към процедурата, за която призова господин Кътев, трябва да се съгласим някой от нас, от комисията, да поеме върху себе си задължението да координира работата на тази експертна група заедно с вносителите. Ако БСК желае, може да включи свой представител, ако Комисията за защита на потребителите желае – също.
За мен като председател на комисията е много важно кои колеги от комисията биха желали да се ангажират с това. Мисля, че това много ще ни улесни при второ четене. Така ние тук ще разглеждаме вече изчистени и синхронизирани текстове, като по някои може да има дискусия, но те ще ни се предлагат от името на тази работна група, в която трябва да има и народни представители, защото в противен случай ние ще се самоблокираме, няма да можем да работим.
Въпросът ми е към колегите-членове на комисията, ако приемем тази процедура на господин Кътев, има ли колеги, които ще се нагърбят с това задължение? Това не означава те да водят работната група, но да имат отговорността.
РУМЕН ТАКОРОВ: Мисля, че мога да направя по-конструктивно предложение. Тъй като знаем, че в комисията основно ще надделее становището на министерството, в тази работна група може да няма народни представители, а хора от министерството, от другите организации, които са дали предложения, да чуем становището на министерството и тогава ние ще преценим дали да ги внесем или не. Ако министерството даде отрицателни становища по тези предложения, защо да ги внасяме? Бих искал да смекча процедурата.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Обсъждаме процедурен въпрос – как да продължим.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Въпросът е на избор на комисията. Като вносител на тази идея се чувствам задължен да се включа в тази работна група. Не бих възразил да бъда в тази комисия, която предполагам, че няма да е сложна, тежка и дълга в процедурите си. Ако нашата комисия като цяло реши, че няма да има определен брой представители на всички политически сили или определен брой хора, които да участват, аз бих участвал, като поддържам и Вашето становище, че е редно да има един-двама народни представители, които биха улеснили работата, биха могли на място да изчистят някои проблеми. Естествено, водещи ще са вносителите.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Разбирам, че господин Спасов също е склонен.
Според мен това е добрият вариант, защото репликата към господин Такоров е, че е хубаво да се сблъскат мненията и на вносител, и на народни представители не в смисъл кой ще надделее, а да има различни мнения, защото може предлаганото от БСК или комисията да не се възприеме от изпълнителната власт, а тук, в парламента.
Уточняваме се, че господата Кътев и Спасов ще имат ангажимента след приемането на първо четене да направят такава среща, да уточнят реда, по който ще работят, в рамките на времето между първо и второ четене да внесат необходимите промени. След това ще направим заседание за обсъждане на законопроекта на второ четене.
Аз ще гласувам “за” законопроекта. От това, което прочетох и чух съм убеден, че това е нещо, което трябва да се случи. Този законопроект е важен.
Имам само едно пожелание към работната група. Струва ми се, че е добре да се преведе на език, разбираем за по-голям кръг от хора. Не разбрах от представителите на БСК и на КЗП какъв е кръгът на субекти – институционални, личностни, фирмени, които са ангажирани в този сектор? Има ли регистър, има ли възможност да си ги представим? Дали те са 100 или 10 000, 150 000? Да влезем в някаква реалност. Иначе законопроектът звучи като нещо добро. България трябва да има синхронизация в тази област. България превежда една директива, превръща я в свой законопроект, който става закон. Дотук, добре, но нищо не е ясно. Дори самото заглавие, както виждаме, е оспорвано в своя смисъл - дали става дума за търговия или предоставяне на услуги. Молбата ми е да се отиде към текстове, които да ни ориентират повече към живия живот, към случващото се на този пазар, защото това е сегмент от българския пазар.
ПЛАМЕН ВАЧКОВ (председател на ДАИТС): Днес като пример за това, за което стана дума, започна една инициатива, която организирахме от ДАИТС за създаване на условия за хора в неравностойно положение, в европейските страни те са хората, които най-активно участват в електронния бизнес.
Нарекли сме закона Закон за електронната търговия. Считам, че названието е удачно, защото отразява потенциалните възможности да се извършва такъв бизнес в нашата страна.
Ще дам само няколко бележки, като в самото начало кажа, че като държавна агенция приветстваме всяка инициатива, насочена към правна регламентация на този бизнес. Настоящият законопроект има точно такава задача.
От гледна точка на повишаване на националната конкурентоспособност и свързаната с това актуализация на нашето законодателство би трябвало да отчетем нещо много важно. То е принципно. Не става дума за корекции в отделни членове. Биха могли вносителите да помислят дали това е възможно сега да се направи.
Лично аз смятам, че законопроектът е в много напреднал стадий. По-скоро бихме се ангажирали ние да помогнем със съответна помощ в поднормативните документи, или пък някои от нещата да включим в регламентации, които Координационният съвет по информационното общество към Министерския съвет би могъл да препоръча като директиви на отделните министерства да го изпълнят.
Законопроектът не урежда няколко съществени елемента, които са част от така нар. международна търговска транзакция. Това е платежният цикъл и граничещото с него евентуално фактуриране. Това не е регламентирано в този законопроект. Транспортно-експедиционният цикъл също отсъства от него. Участието на администрацията в търговските процедури също се нуждае от регламентиране.
Дебело ще подчертая, че може би това не трябва да влиза в закона, а трябва да се има предвид така, че с влизането на закона да се отрази в поднормативните документи.
Последно, регламентирането на поведението на операторите, така наречените оператори на електронни пазарища или на жаргон “бизнес към бизнес4 или “бизнес ту бизнес” оператори.
Държавната агенция за информационни технологии и съобщения не беше създадена към момента, когато този законопроект е подготвян миналата година. Това стана в тогавашното Министерство на държавната администрация, което не беше практически министерство, а имаше министър на държавната администрация с неголям апарат. Смятам, че сега МДААР е в състояние да се справи с всички тези неща.
Ние от своя страна декларираме, че сме готови всеки момент да участваме във всеки един момент и да се включим с експертна помощ.
За съжаление, законът не мина цикъла на съгласуване през агенцията, тъй като мина през министерствата. И се получи това в настаналата бъркотия при създаване на отделните ведомства, особено на новите.
Завършвам с тази обща бележка.
Предлагам на вносителите да погледнат един важен въпрос. В законопроекта се регламентира режима на изпращане на търговски съобщения. Това е една директива на Европейската комисия от 2000 година. Това е забрана за изпращане към потребители, които са заявили, че не искат да получават такива. На жаргон това е т.нар. антиспам процедура. В същия момент ние като агенция подготвяме Законопроекта за електронните съобщения. В него сме предвидили съответствието с една по-нова директива от 2003 г. на Европейската комисия № 69. Тя изисква с маркетингови цели режим на предварително получаване на съгласие от потребителите, че могат да получават такива съобщения. Предлагам заедно с вносителите в работната група да помислим и да уеднаквим тези неща, за да не създаваме после нормативна бъркотия.
Трябва да се синхронизира не само с този нормативен акт, който ние готвим, а с още няколко нормативни актове – това е едната генерална бележка. Тя не касае конкретен член.
Има един от членовете, който вменява на ДАИТС според нас неприсъщи за нея функции. Това са поддържане на информация за правата и задълженията на доставчиците и получателите на услуги и реда на уреждане на спора между тях. Ние предлагаме това да не се прави по този начин, защото би трябвало ние да оказваме съдействие на един-единствен орган, който има такава функция, какъвто е Комисията за защита на потребителитие. Това трябва да се извършва там.
Комисията за защита на потребителите поддържа актуална информация в Интернет, а ние като държавна агенция трябва да съдействаме това нещо да става. Иначе тази функция не е присъща на агенцията. Ние нямаме нормативна база за това нещо. Ако това ни се вмени с настоящия законопроект, нямаме и административен капацитет да го правим.
Приветствам предложението този законопроект да бъде приет. Смятам, че и другият проект, по който работят колегите – Закона за електронното управление, също би могъл да реши редица въпроси. Ако нещо сме пропуснали тук, в подготвяния Закон за електронни съобщения и Закон за електронно управление можем да го предвидим.
Бих помолил при съгласуването на другия закон да ни имате предвид и да ни адресирате, за да можем да ви дадем бележки своевременно.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Кой е ресорният ви министър?
ПЛАМЕН ВАЧКОВ: Ние сме на пряко подчинение на МС, не сме държавна агенция, но той ни е преподчинил на вицепремиера Ивайло Калфин, т.е. на министъра на външните работи. И това нещо минава през МВнР.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Моето изказване към ДАИТС ще бъде леко критично. Уважаеми колеги, в правителството и в парламента има ред. Аз знам много добре реда в правителството, вече го научих и в парламента. Нека не си прехвърляме нещата и да си изяснявате отношенията в комисията. Всички бележки, които сте имали към законопроекта, дали е държавна агенция или министерство, е било редно при съгласувателната процедура в Министерския съвет да си ги изчистите и да ги внесете. Тук не е мястото да се изчистват тези взаимоотношения – как ще си комуникирате и ще си съдействате с тях. Извинявайте, но щом е влязло в закона, след като вие сте вносители - Министерския съвет е вносителят на закона, не лицето министър Василев или Вие, господин Вачков, а Министерския съвет. И всички неизчистени въпроси е трябвало да изчистите там. Така че сега не е моментът тук да се изчистват тези взаимоотношения.
Тази съгласувателна процедура е трябвало да се изчисти там, където си има министър Мутафчиев, министър Василев. Всички тези предложения излизат, съгласуват се, спори се в МС, вие и те докладвате и в комисията - тези неща се докладват изчистени, а не сега комисията да изчиства неща, които са работа на изпълнителната власт. С най-добро чувство го казвам, не се заяждам.
ПЛАМЕН ВАЧКОВ: Ще спазваме реда. Само аз отбелязах, че за съжаление, че поради това, че агенцията е новосъздадена, са пропуснали да ни поканят. Надявам се, че следващия път ще го направят. Това беше моята бележка. Виждате, че ние идваме добросъвестно и казваме нещата по същество. Приемам бележката и се извинявам, ако сме ви занимавали със собствени въпроси.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Изяснихме всичко, включително въпроса за съгласуване в рамките на изпълнителната власт.
Колеги, моля да гласуваме на първо четене законопроекта.
Той се приема единодушно.
Молбата ми е в протокола да бъдат отразени всички тези общи принципни становища, за които споменаха и колегите – гости на днешното заседание, за да запознаем и пленарната зала на първо четене.
Закривам заседанието. Приятен ден!
(Закрито в 15.20 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ: