Комисия по въпросите на държавната администрация
П Р О Т О К О Л
№ 19
На 31.05.2006 г. от 14.35 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.
***
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, откривам днешното заседание с една-единствена точка по ДНЕВНИЯ РЕД:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
На заседанието присъстват господин Гюнер Рамис – зам.-министър на държавната администрация и административната реформа, господин Александър Огнянов – експерт в Дирекция “Електронно правителство”, господин Георги Димитров – консултант в дирекция “Електронно правителство”.
На предишното заседание взехме решение за една работна група, която господин Кътев има добрината да поеме като отговорност, с цел да подготви промени в текста на законопроекта на второ четене при една съгласувателна процедура между различни институции на централната изпълнителна власт. Имаме готов текст, в който има относително малко бележки.
Няма да чета целия текст, а ще гледаме само текстовете за промени.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Да обясня на колегите: действително се направи такава работна група с участието на вносителите от страна на Министерство на държавната администрация и административната реформа, от Министерство на транспорта – Държавна агенция по информационни технологии и съобщения, от Българска стопанска камара и Комисията за защита на потребителите. В тази работна група, където участвахме аз и колегата Минчо Спасов, разгледахме проблемните въпроси, останали от първо четене. Реши се какви предложения да се внесат. Но тъй като технологично срокът завършваше във вторник на 24 май т.г., нямаше възможност то да бъде подписано и предложено от други народни представители, затова излиза от мое име, но всъщност зад тези предложения стоят становищата на всички вносители и участници в тази работна група. Нека колегите са наясно, че тези въпроси са изчистени предварително.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, разбираме, че предложенията на н.п. Олимпи Кътев са съвместно усилие на работната група.
По заглавието на законопроекта и Глава първа “Общи положения” няма постъпили предложения за изменения.
Моля да ги гласуваме.
За 11, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя единодушно наименованието на законопроекта и на Глава първа.
По чл. 1 “Предмет на регулиране” има предложение на работната група за следните изменения:
В чл. 1, ал. 1 думата “обществените” да се замени с думата “обществени”.
В чл. 1, ал. 3 след думите “Услуги на информационното общество са” да се добави думата “такива”.
В чл. 1, ал. 4, т. 4 след думите “нотариалната дейност” се добавят думите “и дейността на други лица с публична функция”.
Има ли други предложения?
АННА ЕМАНУИЛОВА (съветник в отдел “Законодателни референти” в НС): За по-доброто транспониране на промените в чл. 1, ал. 4, т. 4 и във връзка с текста от самата директива ние заедно с вносителите се обединихме около една по-прецизна редакция.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ГЮНЕР РАМИС: Предложението е т. 4 да добие следния вид:
“4. нотариална дейност и други професионални дейности, свързани с осъществяването на публични функции;”
ВАСИЛ АНТОНОВ: В чл. 1, ал. 1 предлагам следната редакция:
“Чл. 1. Този закон урежда обществени отношения, свързани с предоставянето на електронни услуги.”
“Електронни услуги” е по-съвкупно понятие. То включва в себе си търговията и бизнеса.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моля за мнението на вносителя.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ГЮНЕР РАМИС: Ние подкрепяме нашето предложение “Закон за електронната търговия”.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Наименованието на законопроекта е формулирано като “Закон за електронната търговия”. В тази връзка смисълът на това понятие по този закон е осъществяването на услуги на информационното общество. А понеже транспонираме Директива 2031, в нея се използва терминът “информейшън сосайъти сървисис” – “услуги на информационното общество”. Постарали сме се максимално да се доближим до волята на европейския законодател и това, което той се опитва да влага. “Информационните услуги” като понятие са по-широки, включват телекомуникационни и други услуги - неща, които са предмет на регулиране от други закони.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има ли други предложения по чл. 1? Няма.
Моля да го гласуваме с тези изменения.
Комисията подкрепя единодушно чл. 1 с предложените изменения от работната група и новата редакция на ал. 4, т. 4.
По чл. 2 “Свобода за предоставяне на услуги на информационното общество” няма предложения.
По чл. 3 също няма предложения.
По чл. 4 няма предложения.
По чл. 5 също няма предложения и редакционни поправки.
Моля да ги гласуваме така, както са предложени от вносителя.
Комисията подкрепя единодушно текстовете на чл. 2-5, предложени от вносителя.
По чл. 6 има предложение на н.п. Олимпи Кътев:
В чл. 6, ал. 2 думите “Комисията за защита на потребителите” се заменят с думите “Комисия за регулиране на съобщенията”, думата “лицата” се заменя с думите “юридическите лица”, а думите “министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с думите “Министерския съвет”.
Има предложение от мен за чл. 6:
“Чл. 6. Забранено е изпращането на търговски съобщения без предварителното съгласие на получателя.”
Моля за мнение от вносителя.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ГЮНЕР РАМИС: Подкрепяме предложението на господин Кътев.
Вашето предложение предлагаме да се включи в нова ал. 4 с друг текст:
“(4) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители без предварителното им съгласие.”
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Подкрепяме предложението на господин Кътев текстът да бъде с думите “юридическите лица”.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има ли други предложения?
Комисията подкрепя чл. 6 с промените, предложени от колегата Олимпи Кътев и с редакционната поправка, направена от мен, както беше прочетена от вносителя като ал. 4.
По чл. 7 “Търговски съобщения за лица с регулирани професии” няма внесени предложения, няма редакционни поправки.
Комисията подкрепя единодушно текста на вносителя за чл.7.
По наименованието на Глава трета няма предложения и редакционни поправки.
По чл. 8 няма внесени предложения и редакционни поправки.
По чл. 9 – също.
По чл. 10 – също.
По чл. 11 – също.
По чл. 12 – също.
По чл. 13 няма предложения.
По чл. 14 няма предложения. Не виждам и редакционни промени.
По чл. 15 няма предложения и редакционни поправки.
Моля да гласуваме наименованието на Глава трета и чл. от 8 до 15 включително.
Комисията подкрепя единодушно заглавието на Глава втора и текста на чл. 8 до 15 включително.
В чл. 16 има предложение от мен и е свързано с ал. 2, т. 2 – след думите “дейността на получателя” се добавят думите “от компетентен държавен орган”. Става дума за отговорност за съхраняване. Алинея 1 урежда тази отговорност, която не се отнася до определените случаи. Алинея 2 пише кога не се прилагат тези случаи.
В т. 2 моето предложение е да се знае от кого узнава доставчикът. Затова съм записал “от компетентен държавен орган”.
Разбрах, че има предложение за по-добра редакция на т. 2 от ал. 2.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Принципно подкрепяме предложението с една редакционна, но много важна според нас редакция: думите “е бил уведомен от компетентен държавен орган за противоправния характер на” да се добавят на следното място:
“(2) 2. доставчикът е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията или е бил уведомен от компетентен държавен орган за противоправния характер на дейността на получателя на услугата и не е предприел незабавни действия …”
По този начин става ясно, че се прави разграничение между два факта – узнаването и уведомяването. Узнаването е акт на собствено действие или по друг начин, когато извън действията на държавните органи се придобива знание за това, че характерът на дейността е противоправен. Или самата информация е противоправна.
Ще дам пример с проблемите, които напоследък много бяха разисквани в публичното пространство. Имаше случай, при който бащата се обажда на Интернет-доставчик и казва, че на Интернет страницата на еди кой си ваш потребител е съхранена информация, събираща детска порнография на моето дете”. Такива случаи имаше няколко. Когато доставчикът узнае, че тази информация е противоправна, следва ли да предприеме действията, предписани от закона? Очевидно. Няма причина той да каже: “Не, аз не се считам за официално уведомен и по тази причина не мога да правя нищо с тази информация”. Той следва да преустанови достъпа.
Естествено, ако го уведоми държавен орган с необходимите компетенции, което е акт на уведомяване от страна на държавен орган, той трябва да предприеме същите действия, които би предприел, ако сам узнае. По тази причина предлагаме текстът да се вмъкна преди “дейността на получателя”. По този начин действително се придобива яснота за законодателната воля.
Коментирахме този въпрос с колегите от комисията и те също считат, че тази редакция е удачна, разбира се, ако вие считате, че се запазва вашата воля.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Разбирам казаното от Вас и разсъждавам върху следното. Узнаването и уведомяването са два различни процеса. Узнаването може да е субективно действие в смисъл, че си прочел във вестника, че нещо се случва, узнал си го. Докато уведомяването е връзка между теб и държавата в лицето на някоя институция.
За мен текстът звучи приемливо. Моля колегите също да кажат дали е така, защото в някаква степен спорът е правна схоластика. По тази причина моля за вниманието на колегите.
Зная, че съществува принцип, при който това, че не знаеш законите, не те оправдава. В този смисъл узнаването е твое гражданско задължение, след като си се нагърбил да се занимаваш с електронна търговия, след като разпространяваш информация, си длъжен да знаеш колкото се може повече. Но тъй като знанието в живия живот не е най-силната страна на хората, затова мисля, че държавата трябва да е по-активна в лицето на своите структури.
МИНЧО СПАСОВ: Взимам повод от Вашите думи за това, че незнанието на закона не оневинява никого. В случая се касае за оневиняване на факти. Затова ми се струва, че Вашата забележка и Вашето допълнение е напълно справедливо. Но по-добре е да го сложим там, където предлагат вносителите, защото така даваме възможност и на засегнати лица също да уведомяват доставчика на услугата. И ако евентуално той не се съобрази, ако се стигне до някакъв съдебен спор, ще им бъде търсена някаква отговорност, ако са налице основанията по закона.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Притесненията ми приключиха. Разбрах как ще проработи това в действителността.
Колеги, с тази редакционна поправка, която се предложи – добавката да отиде след второто “или”, преди “дейността на получателя”, приемаме текста на чл. 16, ал. 2, т. 2.
По ал. 4 оттеглям предложението си.
По чл. 17 няма редакционни и други поправки.
По чл. 18 няма предложения.
По чл. 19 – също.
Моля да гласуваме тези 3 члена.
Комисията подкрепя единодушно чл. 17-19 на вносителя.
По чл. 20 има предложение на н.п. Олимпи Кътев – думите “Комисията за защита на потребителите” се заменят с думите “Комисията за регулиране на съобщенията;” Това вече приехме. Тук има институционален въпрос, който вече сте решили.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Във връзка с промяната на компетентността на контрола – от Комисията за защита на потребителите към Комисията за регулиране на съобщенията може би трябва да се намери по-прецизна формулировка, с която в момента не сме готови. В Закона за далекосъобщенията действително в провомощията на самата комисия да се вменят тези задължения, които тя получава по нашия Законопроект за електронната търговия. Но не сме готови с конкретен текст и систематично място. Ако може вие по принцип да го одобрите, а после ние може би в чл. 19 от Закона за далекосъобщенията да създадем една нова алинея с по-прецизна редакция.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Принципно бележката е вярна. Наистина е необходимо да бъде внесена тази яснота в Закона за далекосъобщенията. С една Преходна и заключителна разпоредба ще бъде внесена тази промяна в Закона за далекосъобщенията, като се вменят съответните компетенции, произтичащи от Закона за електронната търговия.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, от нас се иска принципно съгласие, че в края на законопроекта, в близките ден-два в Преходните и заключителните разпоредби да се появи текст, с който да се промени Законът за далекосъобщенията, като се впише текст, че в компетенциите на КРС попада и този закон.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Дали КРС знае, че й вменяваме това задължение?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: На тази среща не присъстваха представители на Комисията за регулиране на съобщенията.
ГЕОРГИ ДИМТИРОВ: Въпросът е резонен. Истината е, че в първоначалния текст на законопроекта, който беше съгласуван с КРС четири пъти, органът всъщност винаги е бил КРС. Впоследствие се промени на Комисията за защита на потребителите. Предвид факта, че предметът в чл. 6 на закона се изменя и тогава поддържането на регистъра остава само за юридическите лица, а по новия Закон за електронните съобщения компетентност за защита на потребителите от непоискани търговски съобщения отива в Комисията за регулиране на съобщенията, не може два органа да регулират едно и също нещо, да не говорим, че Комисията за защита на потребителите (КЗП) движи интересите на юридическите лица. Това е нон сенс. Това излиза извън смисъла на органа КЗП. КРС е запозната със закона много добре и сме го съгласували 2 пъти с тях.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Т.е. този текст е съгласуван с тях, когато на заседанията е присъствала самата КРС.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли отношение КРС на фазата, когато заменяме КЗП със стария отговарящ. Разбирам аргументите за извършване на промяната, но питам: комисията участвала ли е в този процес?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Отговорът на господин Кътев беше “не”.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Промяната се извършва в Народното събрание.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Тук се е работило от различни институции и моето очакване е, че и КРС е участвало, след като са му възлагани функции. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Имало е убеденост, че след като тази функция им е възложена по предишен вариантна законопроекта и те са се съгласили, сега няма нужда да ги питат втори път. Разбирам, че презумпцията е била такава.
Моля да гласуваме чл. 20 с тази промяна и с уточнението, което направихме за наличието на текст в Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя чл. 20 на вносителя с направената промяна и с уточнението за допълнително формулиране на текст за промяна в Закона за далекосъобщенията в ПЗР.
По чл. 21 има предложение от н.п. Олимпи Кътев, който представлява работната група. Те са следните:
В чл. 21 се правят следните изменения:
В ал. 1 думите “Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с думите “Комисията за регулиране на съобщенията”;
В ал. 2 думите “Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с думите “КРС”,, след думата “официалната” се добавя думата “си”, а думите “ДАИТС” се заличават;
В ал. 3 думите “Председателят на ДАИТС” се заменят с думите “КРС”, а след думите “контакт с” се добавя думата “нея”. Т.е. КРС поема дейности по чл. 21 на мястото на ДАИТС. Предишните функции бяха контролни, а сега функциите са взаимодействие и сътрудничество.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Един път КРС поема функции от КЗП, а сега поема функции от ДАИТС.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Един път това са функции на контрол, а сега – на взаимодействие и сътрудничество.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ГЮНЕР РАМИС: Приемаме предложението.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моля да гласуваме текста на чл. 21, предложен от вносителя, заедно с промените, предложени от работната група,
Комисията подкрепя единодушно чл. 21 и тези промени.
По наименованието на глава седма няма забележки.
По чл. 22 няма постъпили предложения.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Чисто редакционно дирекцията и вносителите ще уточним точно членовете, защото в текста е казано “чл. 186 и следващите”.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Т.е. в залата, когато приемаме текстовете, в чл. 22 след думите “чл. 186” няма да има изразът “и следващите от Закона за защита на потребителите”, а ще бъдат изброени конкретните членове след чл. 186.
Комисията подкрепя единодушно текста на чл. 22 с тази редакционно поправка.
В Глава осма по чл. 22, 23 и 24 няма постъпили предложения.
КИНА АНДРЕЕВА: По чл. 24 има една редакционна поправка. В чл. 24, ал. 1 след израза “по чл. 6, ал. 1 и 3” трябва да добавим “и ал. 4”, защото ние я добавихме и трябва да го сложим.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Чл. 24 (1) Доставчик на услуги, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 6, ал. 1 и 3” трябва да стане “ал. 1, 3 и 4”.
Комисията подкрепя единодушно текста на вносителя с тази дребна поправка.
По чл. 25 има предложение на н.п. Олимпи Кътев.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Във връзка с чл. 25, ал. 2 вносителят е предложил актовете за установяване на нарушенията и съответно наказателните постановления да се съставят от председателя на Комисията за защита на потребителите. Според Закона за административните нарушения и наказания и въобще практиката е редно да бъдат отделени, т.е. едни лица да съставят актовете за установяване на нарушенията, а съответно наказателните постановления в резултат на тези актове да бъдат издадени от самия председател на КРС. Обсъдихме това с вносителите, т.е. актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от председателя за КРС, а наказателните постановления се издават от председателя. Не би могло едно и също лице да ги установи, т.е. председателят, дори и в практиката.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Т.е. чл. 25, ал. 2 ще има поправка, в която ще бъде записано, че на мястото на КЗП се появява КРС, след което ще се направи редакционна поправка, че длъжностни лица могат да установяват нарушенията, наказателните постановления могат да бъдат издавани само от председателя на КРС. Има съгласие по това. Остава да се направи окончателната редакция на ал. 2.
По Допълнителната разпоредба, § 1 няма предложения.
По заключителните разпоредби, по § 2, § 3, § 4 няма предложения.
Моля да ги гласуваме.
Комисията ги подкрепя с единодушие.
По § 5 от Заключителните разпоредби има предложение на н.п. Олимпи Кътев – думите “Министърът на икономиката и енергетиката” се заменят с думите “Министерският съвет”.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Във връзка с последните промени в бързото производство в Гражданско-процесуалния кодекс, тъй като се наслагва влизането в сила на норми, нашата поправка, която правим във връзка с влизане в сила на Закона за електронната търговия, е необходимо да бъде отложена и да влезе в сила от 1 юли 2006 г. Това е чисто правно-техническа поправка.
Това ще бъде накрая: “Този закон влиза в сила от… с изключение на § 19, който влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и § 2, който влиза в сила от 1 юли 2006 г.” Така ще има синхрон с промените на чл. 126, ал. 3 от ГПК, които влизат в сила точно от 1 юли.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Т.е. по § 5 нямате предложения за редакция?
АННА ЕМАНУИЛОВА: Нямаме.
Само да се добави накрая, че § 2 влиза в сила от 1 юли 2006 г.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Когато влиза в сила промяната на нормата в ГПК.
Това означава, че трябва да има Преходна разпоредба и там да се опише, че § 2 от Заключителните разпоредби влиза в сила от 1 юли 2006 г.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Самата норма, която променяме, влиза в сила от 2006 г.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По този § 2 се разбрахме – ще има преходна разпоредба, в която ще се опише откога влиза в сила – от 1 юли 2006 г.
По § 5 не виждам противно мнение.
Моля да го гласуваме.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
По § 6 има предложение на н.п. Олимпи Кътев – параграфът да се заличи. След като отпадат думите “Министърът на икономиката и енергетиката” и възлагаме приемането на наредбата на МС, кому възлагаме изпълнението на закона? – на Министерския съвет?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: На КРС.
ГЕОРГИ ДИМТИРОВ: Практиката и опитът от това, което прегледахме в други нормативни актове, е следната. Когато КРС е независим регулаторен орган. Предвид този факт изпълнението на закона няма от кого друг да се осъществява, освен от КРС, тъй като тя е единственият орган, който изпълнява всички функции по този закон, освен МС, който приема подзаконовите актове.
В старата редакция имаше един второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, който не е независим – в случая това беше КЗП, но не винаги има изпълнителен орган от състава на изпълнителната власт, какъвто беше министърът на икономиката и енергетиката. В тази връзка е по-добре въобще да няма такава служба, тъй като е ясно от самия закон кой ще го изпълнява. Нашето предложение е да подкрепим отпадането на параграфа.
МИНЧО СПАСОВ: Аз също искам да подкрепя отпадането на § 6, защото по принцип законите са правила за поведение, които са задължителни за всички. А в самия закон са разписани конкретни правомощия на конкретни органи и те ще си ги изпълняват. Но всеки може да се позове на разпоредбите на закона и всеки да го прилага по този начин, включително съдилищата, прокуратурата, полицията и пр.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Разбирам, че колегите приемат единодушно да отпадне текстът на § 6.
С това е приет и целият закон.
Благодаря, колеги. Закривам заседанието.
(Закрито в 15.10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: