Комисия по въпросите на държавната администрация
П Р О Т О К О Л
№ 22
На 20.09.2006 г. от 14.45 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.
***
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, откривам днешното редовно заседание на комисията със следния дневен ред:
1. ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ, № 654-01-96, внесен от н.п. Филип Димитров на 11.07.2006 г.
Разпределен е от председателя на Народното събрание към нашата комисия като втора комисия.
Към днешния ден за разглеждане в комисията е постъпил още и Законопроект за националния архивен фонд. Няма други постъпили законопроекти.
Има ли предложения по днешния дневен ред освен тази точка? Няма.
Предполагам, че членовете на комисията са се запознали със становищата на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната?
Има думата вносителят.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа! Признавам, че съм малко изненадан. Не очаквах, че един толкова разпространен вид регламентация, какъвто има не само в новите демокрации, но и в много от страните, които наричаме “стара Европа”, би могъл да събуди толкова яростна реакция от страна на министерствата.
Всъщност, става въпрос за няколко много елементарни неща: въвеждане на принципа на парламентарния контрол, който се изразява в даване на едно предварително одобрение от комисия на Народното събрание, описва се как тя е структурирана, маниерът е заимстван от други европейски държави – тя се води от опозицията, напр. както е в Испания и на други места, предвижда се ежегоден доклад на ръководителите на специалните служби и одобряване на програмния бюджет на специалните служби, т.е. да се знае общо, никой не очаква те да издават своите специализирани тайни на парламента или на техническите си постове. Тази елементарна конструкция, която пак повтарям, че е характерна за европейските демокрации, е посрещната с аргументи, от които най-обширни са тези на Министерство на вътрешните работи. Те изразяват най-малкото сериозно съмнение в интелигентността на българските депутати, които ще разглеждат темата. Просто се съобщава, че формулата – специалните служби да подлежат на парламентарен контрол, не съдържа специализиран предмет. Е, какъв друг предмет може да има, освен парламентарния контрол, т.е. възможността на парламента да упражнява тази функция, която конституцията му е дала по отношение на изпълнителната власт изобщо.
Второ, твърди се, че това нещо накърнявало принципа на разделението на властите. Не мога да си обясня как го накърнява, като една от основните функции на парламента поначало е контролът над изпълнителната власт.
Твърди се, че тези форми на контрол били нумеро скуалдо в конституцията и можели да се реализират само чрез питане и гласуване на доверие. Да, това са ефикасни способи за реализиране на тези форми на контрол, но по принцип контролът е свързан с възможността на парламента да наднича в дейността на изпълнителната власт, особено когато става въпрос за финанси, защото и отчетът, и програмният бюджет засягат тъкмо това. Абсолютно задължение по нашето законодателство именно на парламента е по право дори да инициира промени в бюджетната схема, камо ли да иска да знае какво се е случвало по нея.
Развива се също така странната теза, че одобрението на една такава комисия засягало конституционните правомощия на президента. Дами и господа, става въпрос за едно предварително одобрение, преди да оформи своето решение министър-председателят, който прави предложение. Така че да се намесва тук президентът и неговите конституционни правомощия, е меко казано, недопрочитане на конституцията.
Как точно става оформянето на волята на министър председателя, по каква процедура – чрез изслушването на какво и как – е нещо, което е напълно във властта на парламента да реши. Законите са тези, които определят функционирането на изпълнителната власт и детайлите на нейните процедури. Да не говорим, че подобни конструкции съществуват и по отношение на други органи, при които се изхожда от предложение на министър-председателя и се завършва с указ на президента.
Позволявам си да посоча всички тези неща, защото мисля, че не е редно, ако някому не харесва една възможна уредба, нямам нищо против да я оспори, но мисля, че не е редно да се лансират аргументи, които нямат абсолютно никаква правна стойност като тези, които за съжаление се съдържат в становището на Министерство на вътрешните работи.
Що се отнася до въпросите, които бих очаквал да повдигнат членовете на тази комисия, които имат специална компетентност и се занимават с тематиката, те по-скоро биха могли да се концентрират върху заключителните и преходните разпоредби.
В заключителната разпоредба съществува една дефиниция, която практически не е дадена в нашето законодателство в най-общ смисъл, и тя е дефиницията на специалните служби. Моята надежда е, че предложената дефиниция би била възприета. Давам си сметка, че камарата е във властта си да реши дали да промени тази дефиниция или да я приеме изцяло. Давам си сметка, че в нея има най-малко един въпрос, който се появява в Преходните разпоредби и би могъл да бъде обект на дебат, но така или иначе, компетентността е на членовете на комисията, които ще решат по какъв начин ще изразят становище пред пленарната зала относно елементите на тази дефиниция. Очевидно става въпрос за дирекцията на Института по публична администрация и европейска интеграция – въпросът, който би могъл да събуди по-сериозни дебати.
Другият въпрос, който също среща отпора на Министерство на вътрешните работи, а всъщност подобно становище е развито и от Министерство на отбраната, е за системата за мандатността, т.е. следва ли да бъде ограничен със срок изборът на подобни органи или не. Абсолютно никакви конституционни основания не съществуват, за да се приеме едното или другото. Не може да се твърди, че конституцията, мълчейки по този въпрос, се е произнесла, че там не може да има срокове. Пак повтарям, тези процедури се решават от закон. Може със сигурност да се спори на съдържателно равнище – дали това е уместно като решение или не е.
Струва ми се, че въпросът за мандатността създава първо, мост между нашето законодателство и законодателствата на Европейския съюз, макар че там решенията не са 100% еднакви, но повечето законодателства предвиждат при различни варианти на продължителност мандатност. В някои случаи е възможно тя да бъде увеличена двойно. Ние сме предложили, че е възможно тя да бъде увеличена с още 2 години. Вариации има много, но фиксирането на някакъв срок пред тези служби е по-честото решение. Това също би могло да бъде обект на коментар.
Това са според мен точките, които биха могли да накарат запознатите с материята хора като вас да дискутират. Онези съображения, които засягат разделението на властите и правомощията на президента и т.н., простете за израза, но са съвършено несъстоятелни. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Колеги, има ли въпроси или изказвания?
ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми колеги, в продължение на 10 години бях член на Комисията по национална сигурност. Бях член на комисията, заместник-председател, председател, после отново член. Това беше в продължение на 3 мандата на българския парламент. Освен това имам наблюдения върху работата на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред от миналото Народно събрание. Имам наблюдения и върху сегашната работа на тази комисия. Дълбоко съм убеден на база на целия този свой личен опит, че досега парламентарен контрол върху дейността на службите в България не е извършван.
Това е нещо естествено на фона на това, че към днешна дата България е една “млада демокрация”, защото някога България наистина е била демократична държава.
Моето лично мнение, което съм си изградил през годините, не е от днес, е, че за да се появи парламентарен контрол върху специалните служби в България, трябва да има специализирана комисия. Идеята, че бившата Комисия по национална сигурност или настоящата Комисия за вътрешна сигурност и обществен ред ще бъде реален парламентарен контрольор на дейността на службите според мен не е състоятелна. Докато не направим специализирана комисия, ние няма да получим контрол.
От тази гледна точка смятам, че законопроектът е в правилна посока.
Намирам обаче, че той не въоръжава една такава комисия с механизми за работа. В крайна сметка, ако въпросът е да има комисия, ние можем да я съставим без закон! Затова питането е: защо трябва да има закон, за да има комисия? Отговорът е много прост: за да има тази комисия инструментариум за работа, за да може наистина да контролира през бюджета, за да може наистина да контролира дори и през кадруването, за да може наистина да контролира през отчета за дейността.
Много се колебах дали да взема положително отношение към законопроекта, при положение че не го намирам за достатъчно добър. От друга страна обаче, идеята да се оказва натиск върху парламента със съставянето на тази комисия е една идея, която аз споделям. По тази причина лично за себе си аз реших да подкрепя законопроекта, ясно съзнавайки, че той не ме удовлетворява като закон.
Аз ще гласувам “за” закона с ясното съзнание, че моят глас няма да повлияе. Но това е едно мое дългогодишно разбиране. Това не е позиция на ДПС, това е моята лична позиция, изградена въз основа на опита ми като парламентарист в продължение на много години в тази сфера.
Господин Димитров, дори работата да не стане, опитите трябва да продължат.
ФИЛИП ДИМТИРОВ: Аз се надявам, че между първо и второ четене могат да се направят предложения.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Ако има въобще второ четене, господин Димитров!
ВАСИЛ АНТОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров, уважаеми колеги! Чухме аргументите на господин Димитров, на останалите колеги, а видяхме и съображенията на двете министерства. Действително, на определен етап ни е необходим Закон за специалните служби, но ние от Коалиция за България няма да го подкрепим така, както е направен.
Действително, хронологията трябва да бъде такава: конкретен законопроект, подработен от двете министерства, след което може да се отиде към някаква форма на контрол, която ще означава промяна. Това коментира и господин Бисеров.
В този момент, в тази политическа предизборна ситуация, намираме това политически необосновано – точно в този момент да се коментира и дискутира този законопроект.
При цялото ми уважение, господин Димитров, и при споделените с комисията аргументи, няма да подкрепя законопроекта.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, истината е, че борбата за отчетност и прозрачност е дългосрочна. Един закон няма да доведе до отчетност и прозрачност изведнъж. Въпросът е дали вървим или не в тази посока.
Това е сложен, специализиран дебат. Аргументите на господин Бисеров бяха много точно казани. Аз не смятам, че в случая трябва да вземаме политически позиции, а да кажем дали ще вървим в тази посока – към повече отчетност и прозрачност.
Аз, разбира се, ще подкрепя този законопроект, не защото съм от Съюза на демократичните сили, а защото смятам, че това е правилната посока. Вероятно тези министерства, за които говореха колегите, могат да имат предложения. Но въпросът е, че гледайки примерно програмното бюджетиране, с години в тази работа не става нищо. И знаете ли как министерствата си определят бюджета? Това става по следния начин: миналата година са имали 100 млн. лв., тази година им даваме 100 млн. лв. плюс инфлацията. Как контролираме разходите, как искаме ефективност при това положение? Как постигаме по-добри резултати?
Тук подходът е подобен, въпреки че специалните служби са по-сложен случай от едно типично министерство.
Въпросът, който се опитвам да поставя, е ще правим ли въобще крачки в посоката на по-висока ефективност? И ако ги правим, може би този законопроект не е най-добрият. Но кога ще има друг? Кога тези министерства ще предложат от тяхна страна нещо по-добро. Да кажат: “Ние не приемаме този закон, но до 1 месец ще предложим нещо по-добро в тази насока”.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Друг колега?
За реплика – господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Уважаеми господин Димитров, коментираме конкретния случай, конкретния закон. Оттук нататък коментарът можем да продължим след това.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще кажа само няколко думи. Председателят на Народното събрание откри сесията, като каза, че ние сме изпълнили една много голяма задача като Народно събрание във връзка с евроинтеграцията и че тази сесия Народното събрание би трябвало да се ориентира към неща, които не са диктувани във висока степен от интеграцията, а от стремежа да усъвършенстваме включително собствената си работа като НС. Ако през тези думи се погледне към законопроекта на господин Димитров, той фактически е в тази посока. Т.е. господин Димитров е влязъл поради едно случайно закъснение от месец и половина в тематика, която самото ръководство на парламента препоръчва на народното представителство да бъде обект на неговия интерес през тази сесия.
Вярно е, че тези текстове се съотнасят с един особен закон, какъвто е Правилникът за организацията и работата на самото Народно събрание. Защото този правилник има същността и смисъла на закон и е такъв.
Аз щях да се присъединя към критиката, ако тя беше отправена в тази посока, защото щях да видя в нея логика.
Но критика само заради факта, че две министерства, които от много отдавна, не само от последните 15 години, се държат като държава в държавата, лично аз не приемам изобщо. Казвам го като човек, който е бил и на власт, и в опозиция, като човек, който е бил в Комисията по национална сигурност, когато господин Бисеров беше заместник-председател на 37-ия парламент. Слушал съм тогава отчет на специалните служби, както на Националната разузнавателна служба, така и на Национална служба “Сигурност”. Тези отчети бяха обидни към присъстващите в зала 232 на тази сграда депутати. И то не само към тези от опозицията, но и към тези от мнозинството.
За честта на истината и тъй като обичам да уважавам такива силни постъпки, ще кажа, че тогавашният председател на комисията, вече покоен български политик – Николай Добрев, влезе на няколко пъти в остри спорове с тези тогавашни шефове, защото той самият виждаше, че не му се дава информация и не му се отговаря на въпроси, при положение че той като председател на комисията е част от мнозинството. И това беше преди да стане вътрешен министър. Когато стана вътрешен министър, институцията го засмука и той моментално зае другата позиция. Някак си това е едно двоене, което се случва на всички тези, които сме по-дълго в политиката и сме минали през двата варианта – на власт и опозиция. Това важи за мен със 100-процентова сила.
От тази гледна точка вече има период на умора на самите институции. Това означава, че те съвсем губят доверие едни към други и към обществото. Затова яснотата, с която съм дошъл на това заседание, е, че този законопроект ще бъде отхвърлен от мнозинството в комисията, ме кара да споделя тези неща с една-единствена цел – това, което каза и колегата Димитров: ние не трябва повече да буксуваме и стоим на мястото, където сме.
В края ще кажа, че нямам разбиране, че няма логика защо в крайна сметка след много разговори с колеги от мнозинството Законът за архивите си остана в комисия, която не е нашата комисия, а Комисията по правни въпроси, при условие че шефът на Комисията по въпросите на държавната администрация по една случайност е един от петимата архивари на България за последните 40 години. Такива алогични действия водят само до едно – да изоставаме от проблемите. Когато ги изоставим, те стават по-големи и по-големи и ги решаваме много, много по-трудно.
Разбира се, това е вопъл на опозиционер. Но исках да го кажа, защото не е редно да се остава без мнение и становище в тази ситуация такъв сложен въпрос, а той наистина е сериозен и сложен.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Извинявайте, но не бива по такава сериозна тема да се говори политически – опозиция-управляващи. Темата е достатъчно сериозна, за да се коментира съвсем нормално, с плюсове и минуси както от хора от опозицията, така и от управляващите.
НДСВ няма становище, няма политическо решение, което да ме задължава да гласувам политически. Като човек-демократ считам, че бих могъл да коментирам и да участвам в такива дебати. Няма нищо лошо тази дейност поне да се коментира. Друг е въпросът дали ще се приеме този законопроект в пленарната зала или не. При положение, че има обществен интерес и заявено желание за някакви промени, би могло тази дейност най-малкото да се коментира.
За да си изясня позицията, Ви моля да припомните към кои други комисии е разпределен този законопроект и има ли становище от водещата комисия?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Законопроектът е разпределен на 4 комисии: Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред като водеща, втори комисии: Комисията по отбрана, Комисията по правни въпроси, Комисията по въпросите на държавната администрация. Водещата комисия не е разглеждала законопроекта. За останалите две комисии нямам информация.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: До този момент като вносител не съм канен в друга комисия.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Което говори, че ние първи го разглеждаме.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Тогава не считате ли, че процедурно е по-добре като комисия да потърсим помощ, защото по компетентност не сме пряко ангажирани по този закон, да отложим гласуването на законопроекта, за да чуем становището на колеги, които са по-професионалисти от нас, т.е. водещата комисия, след което да гласуваме и дадем становището си, съобразявайки се с тяхното. Може да се каже, че чакаме тяхното становище, което ще ни повлияе, но правя това като предложение.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, има такава възможност. Ако с гласуване в Комисията по въпросите на държавната администрация решим нашето гласуване да стане след гласуването във водещата комисия, ще се подчиня.
Има ли мнение по тази процедура?
ВАСИЛ АНТОНОВ: Ние имаме становищата на министерствата, но приемаме по принцип тази процедура и ще я подкрепим, нямаме различия.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Т.е. да насрочим гласуването по този законопроект, след като имаме мнението на водещата комисия.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
За 7, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема. На следващото заседание, когато има размножено мнението на водещата комисия, ще се запознаем с него и ще гласуваме.
Закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: