П Р О Т О К О Л
№ 3

На 12 октомври 2005 г., сряда, се проведе редовно заседание на комисията по въпросите на държавната администрация.
Заседанието се проведе при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на становище по Законопроекта за Министерството на вътрешните работи, № 502-01-31, внесен от Министерския съвет на 7 септември 2005 г.
2. Изслушване на министър Николай Василев във връзка със структурирането на Министерството на държавната администрация и административната реформа.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от г-н Веселин Методиев – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, можем да започнем.
В дневния ред са предложени две точки:
1. Обсъждане и приемане на становище по Законопроекта за Министерството на вътрешните работи, № 502-01-31, внесен от Министерския съвет на 7 септември 2005 г.
2. Изслушване на министър Николай Василев във връзка със структурирането на Министерството на държавната администрация и административната реформа.
По първа точка очакваме заместник-министъра на вътрешните работи Цонко Киров. Министър Румен Петков ми се обади и помоли да бъде извинен, тъй като не се намира в страната.
По втора точка очакваме министър Николай Василев.

По първа точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Разглеждането на тази точка е предложена в резултат на разговори с председателя на парламента и с председателите на комисиите, които са водеща и подпомагаща по този законопроект. Единственото, което бихме могли да отправим с писмо до водещата комисия, е доколко смятаме, че Законът за администрацията, като един общ закон, който урежда административните структури в страната, трябва да се има предвид при второто четене и окончателното приемане на Закона за МВР.
Ако имаме мнение по този въпрос, ако вие имате мнение, ще го отразим в едно писмо до председателя на водещата комисия, тъй като по силата на правилника не ни е възложено да изработим становище. По-скоро можем да изкажем мнение, доколкото това е държавна администрация.
Аз съм си позволил да го кажа и в пленарната зала, така че съвсем накратко ще си кажа и моето мнение. Смятам, че има един стар въпрос около административната йерархия в това министерство – от момента ,в който излезе Законът за администрацията в различни политически варианти на изпълнителната власт е било конфликтна точка. Това е ролята на главния секретар, дали той е със същите функции и задачи, които има по Закона за администрацията или трябва да бъде друг тип специализиран орган в рамките на министерството и доколко функционалните и специализираните дирекции по Закона за администрацията трябва да бъдат подредени по същия принцип и в това министерство.
Нищо повече от това. Това е чисто устройствен въпрос.
Заповядайте, господин Биресов.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Вземам думата, за да съобщя, че доколкото на мен ми е известно, в комисията има нагласа да не се разглежда този въпрос. Все някой трябва да го каже.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не сме гласували дневния ред.
ХРИСТО БИСЕРОВ: И въобще да не се занимаваме с тази точка от дневния ред.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Изразих моето мнение пред председателя на парламента, че след като за първи път има специализирана комисия в Четиридесетото народно събрание по въпросите на държавната администрация, според мен е логично да има отношение към устройствен закон към административна институция.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Още повече, че законопроектът е гласуван.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз затова казах, че не става дума за становище. Ако в комисията няма съгласи, ще отпадне като точка на дневния ред.
РУМЕН ТАКОРОВ: Изказвам лично становище, което не е съгласувано с колегите от парламентарната група, но ако разглеждаме този законопроект в момента ние ще нарушим чл. 23 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Защото на практика можем да вземаме решения и становища само по законопроекти, които са ни разпределени от председателя на Народното събрание. Освен това ние сме във фаза, когато законопроектът е минал на първо четене в пленарната зала. Какво становище можем да вземаме оттук нататък? Според мен никакво поради простата причина, че дори изтече 14-дневният срок за правене на предложения. Не виждам това наше становище къде ще се отрази оттук нататък по приемането на този законопроект.
Затова правя процедурно предложение да не разглеждаме този законопроект. Това не подлежи на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Имате думата.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Аз се присъединявам към мнението на колегите, защото в края на краищата ние сме комисия, която има и вътрешни правила, спазва и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Не бива да се отклоняваме от него. Но аз си мисля, че ако сте поканили представители на министерството и те са тук, може би няма лошо в това да ги изслушаме. Но да взимаме след това официално писмено становище, което да внасяме, ми се струва, че не е редно.
Мнението на групата на НДСВ е, че ние няма да подкрепим такова становище. Нека комисията да прецени, ако има представители на министерството, които са поканени, да ги изслушаме.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Една кратка информация.
Аз не поканих министерството, а министърът каза, че иска да присъства на тази дискусия. Аз съм съгласен с това, че правилника не ни позволява да правим становище, но аз в началото казах, че ще изготвим писмо до председателя на водещата комисия, в което ще кажем своето становище по законопроекта от гледна точка на държавната администрация и нейната дейност. Само по този въпрос, а не по целия законопроект.
РУМЕН ТАКОРОВ: Господин Методиев, недейте да смятате, че ние също не искаме да получим информация за устройството и за администрацията в Министерството на вътрешните работи. Но мисля, че има един много по-коректен начин да направим едно изслушване на министъра по тази проблематика. Можем да го направим, но не когато законопроектът е между първо и второ четене ние да го разискваме и да даваме становище.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
Моето мнение беше, че точно сега е моментът да изкажем своето отношение.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Истината е, че е добре комисията да има поглед върху нещата. Хубаво е, но нека да не ангажираме това с изготвянето на становища или с изразяване на каквото и да е друго мнение.
Няма лошо комисията да изслуша министъра или негов заместник по въпросите, които интересуват комисията и толкова. Да се зададат някои въпроси и толкоз.
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз мисля, че това може да стане след окончателното приемане на законопроекта, защото министърът не знае какво ще се приеме в залата. Ако станат съществени помени от това, което е предвидено между първо и второ четене, ще се получат неща, които той ще говори, а в залата ще се получи различно. Затова след като се приеме законопроектът в залата, тогава да изслушаме господин Петков на базата на вече приетия вече закон и как той ще работи с администрацията в министерството.
За мен лично това е по-логичното. Не зная дали ще приемете тази теза, но аз мисля така.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Господин председател, ние нямаме и друг избор. Като хора можем да поканим министъра на свободен разговор, но като институция комисия нямаме никакви лостове нито за въздействие, нито нещо да променим.
Искам да кажа само една подробност. Парламентарната група на НДСВ беше запозната лично от министъра със законопроекта. Трябва да ви кажа, че ние сме наясно с него. Много въпроси, много коментари имаше. И в интерес на истината изобщо не сме го щадили като министър по отношение на проблемите, които съществуват. Но ние сме доволни от това, че лично министърът ни е запознал и поддържаме закона.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря ви, колеги.
Господин заместник-министър, обсъждайки дневния ред колегите смятат, че между първо и второ четене на закона обсъждането му в комисията не отговаря на правилника. Смятат, че разумният подход е въпросите, които засягат администрацията на това министерство, да бъдат обсъдени и във формата на едно изслушване след окончателното приемане на Закона за Министерството на вътрешните работи. С други думи, това ще се случи най-рано след месец-два, когато законът бъде факт. Нашият интерес към въпросите на администрацията на това министерство е валиден и ние искаме да го разгледаме под формата на изслушване на министъра по тази тема – как функционира администрацията на това министерство, какви са й функциите, задачите, как ще се развива в перспектива тази администрация с оглед на приетия вече закон.
Благодаря Ви, че днес се отзовахте на нашата покана, но това изслушване ще бъде във времето след окончателното приемане на закона.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦОНКО КИРОВ: Аз още един път искам да изразя готовността на министерството да се отзове на вашата покана. Логично е това, което е приела комисията, но ние ще бъдем винаги готови да отговорим на вашите въпроси в порядък, който бъде определен от вас.
Министерството винаги ще си изпълнява задълженията.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви.

Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред - ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРУКТУРИРАНЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ И АДМИНИСТРАТИВНАТА РЕФОРМА.
Уважаеми господин министър, научихме преди двадесетина минути от заместник-председателя на комисията господин Кътев, че правилникът вече е приет. Благодарим Ви за това, че ни го носите. Това дава възможност да проведем разговора.
Предлагам, първо, да ни информирате за това, което е извършено дотук, включително с приемането на правилника. След това колегите ще имат думата за въпроси.
Заповядайте, господин Василев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, най-напред бих искал да благодаря за поканата да участваме на днешното ви заседание. Сигурен съм, че в рамките на целия мандат с вас ще работим изключително близко. Имаме да свършим много работа заедно.
Днес наистина е важен ден в историята на новото министерство, тъй като след дълго забавяне – подчертавам не по наша вина – се прие устройствен правилник на Министерството на държавната администрация и административната реформа, на Министерския съвет и неговата администрация, придружени със съответните постановления, които регламентират други промени.
Ще ви призная, че това за нас беше един нелек процес. Бихме предпочели той да беше се развил още в края на август, началото на септември, но така или иначе във всеки един нов кабинет вероятно има един преходен период, през който всички трябва да минем.
Първата си концепция за създаване на това ново министерство предадох на министър-председателя още на 19 август, тоест три дни след създаването на кабинета. Впоследствие тази концепция претърпя усъвършенстване. В крайна сметка беше постигнато съгласие. Доволен съм от това, което е постигнато, от функциите и правомощията, които са дали на това министерство. И, както и днес казах на журналистите, специално съм благодарен на министър-председателя за неговата подкрепа и за това, че той подкрепи нашата позиция за създаване на министерството в този му вид.
След малко ще ви запозная точно с функциите на министерството, които са разписани в устройствения правилник, но ако започнем от заглавието на министерството, със самото си решение за състава на правителството, Народното събрание реши за първи път в България да се създаде министерство, а не само министър без портфейл на държавната администрация и също така, за първи път, според мен, в заглавието на българско министерство има думата реформа, което, взето заедно, подсказва, че кратко време преди приемането ни в Европейския съюз, а и след приемането ни в Европейския съюз, модернизацията на администрацията остава като един от основните приоритети на държавата. Защото, ако други сфери са далеч различни и реформирани от 1990 г. досега, то държавната администрация, в по-малка степен, според мен, е успяла да извърви този път и трябва да продължим да го извървяваме.
За какво ще отговаря министерството? Мисля, че най-лесно би било, ако заедно с вас погледнем имената на дирекциите, за да се ориентираме по-нагледно.
Министерството ще отговаря най-напред за “Организационното развитие на административните структури”. В тази му част се очаква от нас да извършим основните реформи в държавната администрация от рода на нейния размер и повишаване на нейната ефективност чрез опростяване, усъвършенстване на всички структури. Безспорно ще има звена, които трябва да бъдат подсилени, например тези, свързани с европейската интеграция, с европейските фондове. Ще има други, чиято роля с времето намалява. Ще ви дам един очевиден пример – ролята на държавата в управлението на икономиката, примерно на индустрията, значително е намаляла през последните десет години и би трябвало там администрацията постепенно да намалява и да се изтегля за сметка на други, по-важни днес области.
Общата държавна администрация към момента е към 85 хиляди служители на различни нива – общински администрации, областни управи, централни ведомства като министерства, агенции и други. Очакваме да променим Закона за администрацията. Има внесен законопроект. Вероятно в следващите месеци ще се стигне до неговото обсъждане и приемане, което ще е предмет на наши бъдещи срещи.
Ще премина към дирекция “Административно регулиране и обслужване”, тъй като тя логически е сходна с първата. Тук смятаме да поддържаме добри контакти с бизнеса, с гражданите, с неправителствените организации, за да се продължат усилията за опростяване и премахване на някои лицензионни разрешителни и регистрационни режими.
Дирекция “Управление на човешките ресурси в държавната администрация е една много модерна и много трудна сфера. Човешките ресурси по принцип са по-нова наука в България през последните години. Има много какво да се желае, особено в областта на държавната администрация. В тази дирекция включваме и функцията “Обучение на държавните служители”. Това нещо е изключително важно и тук България е изостанала. Докато други страни в Европа инвестират около 3%, понякога в посока към 5% от брутното възнаграждение на държавните служители в тяхното обучение – повишаване на квалификацията в различни направления, то в България този процент е далеч под 1%.
Говорейки за обучението, три са основните направления, в които трябва да работим.
Едното е чисто професионално. Това са различни дисциплини и курсове, свързани с публичната администрация.
Втората сфера е чуждоезиковото обучение за много държавни служители.
И третата сфера е обучението по информационни технологии.
Затова към нас преминава и Институтът за публична администрация и европейска интеграция като второстепенен разпоредител. Към нас минава и Центъра за преводи и редакции.
Дирекция “Инспекторат за държавната администрация” взема към себе си една много малка част от дейността на други инспекторати или инспекции в държавата. Става дума за спазване на законите, основно Закона за държавния служител, специално за тези 85 хил. държавни служители – как се назначават, как се освобождават и всичко останало, свързано с този процес.
Петата дирекция е “Електронно правителство”. Заглавието казва какво всъщност ще прави тя. Електронното правителство остава при нас, с изключение на оптичната мрежа на държавната администрация. Тоест, при нас е оборудването на общински администрации, областни администрации, централни ведомства, компютърна и друга техника. Обучението на хиляди държавни служители в тази област и изпълването с електронно съдържание. Това са различни сайтове, портали, информация, услуги за гражданите и за бизнеса. Всъщност това е голямото ни предизвикателство. Електронният подпис е една малка брънка от цялата тази верига.
Дирекцията “Управление на проекти и програми” ще се занимава с управлението на съответните европейски фондове и средства, които ще идват при нас по оперативна програма “Административен капацитет”. До момента има такива успешни проекти към администрацията на Министерския съвет, които ние ще наследим и ще кандидатстваме и за нови проекти през следващите години.
Дирекция “Европейска координация и международно сътрудничество” е една стандартна дирекция, както във всички министерства. Това е нашата международна дирекция. Тя ще ни поддържа връзката с другите държави и с Брюксел.
Дирекция “Регионална координация” съществува по няколко причини. Първо, областните управители са второстепенни разпоредители с бюджетни средства към нашето министерство. Второ, при нас ще бъде техническото осигуряване на провеждането на избори. Това, разбира се, не може да влияе на резултатите от изборите, просто техническата работа ще бъде при нас. Всъщност ние преместваме цялата тази дирекция от Министерския съвет в министерството, както си е в момента.
Други второстепенни структури са Болница “Лозенец” и всички бази и резиденции на Министерския съвет – Бояна, Евксиноград и други. Общият им брой е 14. Взе се решение не Министерският съвет да управлява такива структури, което не му е присъща дейност, а едно ресорно министерство, по подобие на всички други министерства, макар че те не са търговски дружества.
Бих искал да ви информирам и за други неща. Очаквам в най-скоро време сградата да ни бъде подготвена. Ще се преместим в друга сграда, която ще бъде изпразнена с няколко етажа за нашата администрация. Щатът ни ще бъде 188, от които приблизително 45 се прехвърлят от Министерския съвет, а останалите 140 ще бъдат назначени с конкурси.
Много или малко е това? И журналистите задаваха този въпрос. Ние ще сме най-малкото министерство, като има едно малко по-малко от нас централно управление, но то има много агенции и други структури, тоест те са си изнесли дейността в други агенции, а ние сме концентрирали всичко в централното управление. Тоест, този щат не е много.
Ако успеем да си постигнем целите, нашето съществуване и нашата дейност ще спестят на държавата много други разходи и щатни бройки, така че ние в пъти ще трябва да компенсираме създаването на този нов щат.
Ваш логичен въпрос би бил кои ще са основните приоритети на министерството в средносрочен мащаб? Разбира се, можем да говорим много по този въпрос, но аз бих ги разделил на три основни приоритета.
Първият е модернизация на администрацията в България. Това, разбира се, е една много амбициозна цел. Това е един безкраен процес, но това ще бъде нашата мисия. В края на този управленски мандат бихме искали да кажем, че в България има по-стройна, по-добре организирана и по-ефективна администрация, обърната с лице към нуждите на гражданите и на бизнеса. Също така готова за предизвикателствата на Европейския съюз. Това е нещо изключително сложно. Става дума за дълъг процес, включително и за манталитетен процес.
Вторият приоритет е обучение на хиляди държавни служители. До момента, както споменах, не сме добре по тези показатели. Наистина на бройки, на цифри и сега изглежда, че двадесетина хиляди служители преминават някакво годишно обучение, което изглежда много. На практика обаче нито като количество, примерно дни годишно или бюджет, това е впечатляващо, нито като конкретни резултати за промяна в работата. Така че тук, според мен, ще има увеличение в пъти като резултат.
Пак ще ви спомена, че обучението го разделяме на три части. Едната, най-голямата, е различни професионални направления в областта на публичната администрация. Тук можем да изброим много курсове, включително и по етика, по комуникация и други. Втората група е чуждоезиковото обучение, което смятаме за много важно, с оглед приемането ни в Европейския съюз. И третото обучение е по информационни технологии.
Третият голям приоритет е развитието на електронното правителство. Той също би имал няколко компонента. Тук бих направил много силен паралел с това, което извършихме за компютъризацията на училищата и университетите миналата година. Там имаше четири компонента – техника за училищата, основно компютри, но и друга техника; второ, свързването им с високоскоростен Интернет; трето, обучение на хиляди учители; и четвърто, създаване на подходящо електронно съдържание за образованието.
Тук е абсолютно същото – първото, е техника, започвайки от общините. Ние ще започнем оттам, където има най-голяма нужда – малките общини, по-малките населени места, където е необходимо областни управи. Тоест, започваме от най-тежките точки. Разбира се, Министерството на финансите вероятно не се нуждае чак толкова от нашата помощ в момента.
Пропускам темата за мрежата, защото, както ви казах, тя не идва при нас, а остава в Министерския съвет. Това е решението на Министерския съвет. Но все пак ще работим успешно с тях в тази посока.
Третото е обучение на хиляди държавни служители. Бихме искали в скоро време всеки държавен служител, говоря за тези, които изпълняват офис, канцеларски функции, а не някакъв друг вид държавни служители, да имат достъп до по-модерни компютри, отколкото в момента, до високоскоростен Интернет, до електронен подпис и това да стане стандарт, както е било преди години химикалката, елката и т.н.
Четвърто, електронно съдържание и услуги. Очакваме повече портали, сайтове на държавната администрация и смятаме да ги стандартизираме в национален мащаб, да ги свържем помежду им и да въведем бързо много услуги за населението и за бизнеса, които вместо хората да чакат по опашките и да зависят от благословията на съответните чиновници, да могат много от тези функции да ги изпълняват по Интернет, както е в останалата част на Европа.
Няколко думи за екипа. Днес тук са двама от тримата ми заместник-министри.
Госпожа Бушка Лукич отсъства днес от София, бих ви я представил следващия път. Тя е от “Коалиция за България”, Партия “Български социалдемократи”. Тя е психолог по образование. Има интересна биография.
Господин Ангел Иванов е доктор на икономическите науки. Има много впечатляваща професионална биография. В момента е доцент в Нов Български университет. Той е представител на “Коалиция за България”, по-точно на Комунистическата партия в България.
Вероятно познавате госпожа Мария Дивизиева. Тя е от Национално движение Симеон Втори. Юрист. При нас и в двете други министерства беше парламентарен секретар. Сега е заместник-министър.
Много съм благодарен на съответните политически ръководства, че излъчиха много добри свои представители за нашия екип. Ние вече работим добре в екип и ще бъдем много ефективни заедно. И този имидж смятаме да поддържаме и в бъдеще. Надявам се колегите заместник-министри да потвърдят, че съвсем справедливо съм предложил да им разпределим ресорите. Абсолютно равни, достойни ресори за всеки един от тях.
Също така ще ви представя Чавдар Ценов, който е нашият нов директор “Връзки с обществеността и протокол”.
С нас днес е и госпожа Дочка Костадинова, която наследих от екипа на министър Димитър Калчев, ще остане с нас в новия екип.
Като цяло правя максималното да задържа болшинството от съветниците на министър Калчев и в новия екип, за да има голяма степен на приемственост. И още около 36 души от администрацията на Министерския съвет от няколко различни дирекции, за да има в максимална степен приемственост в нашата работа.
Днес като че ли с това бях планирал да ви запозная и наистина да ви благодаря отсега за работата, която ще свършим заедно в следващите години.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И аз Ви благодаря, господин министър.
Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ: Благодаря.
Взимам повод от думите на господин министъра и въпросът ми е свързан с визията на новото министерство относно стандартизирането и свързването на сайтовете и услугите в областта на електронното правителство.
Като бивш областен управител си спомням, че с господин Калчев имахме идеята да се стандартизира софтуера на областните администрации за документооборота. За съжаление не успяхме да осъществим това, въпреки че парите бяха осигурени и трябваше да бъде направена една обществена поръчка за избор на стандартизиран софтуер за документооборот, който вече разрешава тези администрации да се обединят, да се свържат по Интернет или по оптичната система. И тогава и услугите, и информацията текат много по-бързо, много по-евтино.
С това ли е свързана и Вашата визия? С унифициране на този софтуер и улесняване на гражданите? Защото знаете, че много често един софтуер е несъвместим с друг и обмяната на информация е затруднена.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Това е един много важен въпрос.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Дали да не изчакаме и другите въпроси?
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Уважаеми господин министър, колеги! Честито! След дълги трудности устройственият правилник е приет.
Имам няколко въпроса, единият от които е уточняващ. Във второстепенните разпоредители на бюджета фигурират почивните бази на Министерския съвет в Банкя, в Банско и т.н. 14 на брой. В структурата на Министерския съвет имаше и отдел, който се наричаше “Почивно дело”. Тоест, Вашето министерство ще управлява и ще се грижи за почивната база, а отделно ще остане такъв отдел, който ще настанява, ще разпределя гости към структурата на Министерския съвет ли? Лично на мен не ми е ясно. Може би имате отговор. Това е първо.
Бих искал да наблегна повече на обучението на държавната и общинска администрация. Действително ние като държава сме закъснели значително от това, което се прави в Европа, което правят и новоприетите членки, и кандидатите. Не говоря за действащите членове на Европейския съюз, където това е едно значително перо от финансите и от бюджета на съответните държави. Там тече едно непрекъснато, постоянно обучение. Дали е за добро или е за лошо не знам, но това е европейска практика, която ние, щем не щем, трябва да налагаме.
Във връзка с това веднага стои въпросът доколко сме подготвени, имаме ли съответните условия да правим това и как го правим. Според мен на този етап досега го правим доста хаотично и доста разхвърляно във времето и в пространството. Казвам това, което съм видял и като областен управител, и като представител на неправителствени и браншови организации, които съм посещавал в Европейския съюз. Там хората са създали съответните бази, които или се управляват от съответно министерство, или са собственост на браншови и неправителствени организации, където се събират, вършат се тези обучения, правят се много стегнато, сбито, при много добри условия и има ефект и полза. Ние това го правим и разпръснато, и хаотично.
Имаме едно предложение още от предишното правителство, което, за съжаление, не можа да се реализира, но донякъде стартира. И аз бих дал мнение и препоръка, и бих съдействал доста за това да се направи един национален обучителен център, който да се ползва както от държавната администрация, така и за обучение на общинската администрация. Аз не разделям тези две администрации, защото те са еднакво заинтересовани да бъдат добре обучени, да усвояват европейските фондове и да имат съответните условия. Даже бих предложил и такъв терен, който се намира в с. Белчин баня, Софийска област, който между другото е бивш имот на Софийския окръжен народен съвет, служил е за такова нещо. Разбира се, сега е порутен, не е в добро състояние, но има възможност да се направи нещо модерно, хубаво, с топла вода, със спортни съоръжения. Тоест това, което сме видели и ползвали в други страни, да го направим и тук, а за що не в един момент да бъде балкански център за обучение на кадри.
Разбира се, би могло и е задължително да се ползват средства от бюджета. Има и съответни фондове, които сме коментирали най-вече с Веска Янева от Министерския съвет, как да се ползват средства от предприсъединителните фондове или регионални програми, които съществуват в момента. Така че ние ще имаме нещо, което ще върши добра полза, а то ще се и издържа. Ние сега даваме маса пари за хотели, за разни бази, които не са добре пригодени. Господин Узунов знае, че и Сдружението на общините правят много обучения, но няма нещо, което да е централизирано, което да се ползва целогодишно и постоянно.
Разбира се, би следвало да наблегнем много повече и на законите, които предвиждате да минат през нашата комисия, да се гласуват в парламента. Може би трябва да си дадем някакви по-кратки срокове, в които да успеем да ги подготвим и внесем, защото има някаква предварителна готовност, не се започва от нула. Въпреки че нямаше досега такова министерство бихме могли с общата помощ и от името на нашата парламентарна група заявявам, че можете да разчитате на нас като народни представители и с конкретна помощ, и с политическа подкрепа.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, господин Узунов.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! От постановлението и правилника, който предлагате, впечатлението, което имам от Вас, ми дава основание да твърдя, че Вие се нагърбвате с една много амбициозна задача, една много необходима реформа в българската администрация – нещо, за което години наред се говори, но малко или много не се прави това, което е нужно. Пожелавам Ви от сърце успех!
Аз, като човек, който в тези години на прехода, съм работил в българската администрация, съм готов да помагам с каквото мога и както мога.
Тук искам ако можете да изложите Вашето виждане по един въпрос, който е само един сегмент от цялостното управление на българската държавна администрация, но който е много важен и който създава изключително негативно отношение по адрес на цялата българска администрация. Въпросът ми е за деконцентрираните звена на различните министерства в областите. Там, господин министър, е черна кутия. Какво правят тези звена? На кого са подчинени? Когато работодателят е на 700 км. от това звено, на Вас Ви е ясно какво ще му бъде поведението. И особено, когато тези изнесени чиновници успеят да заградят защитния вал около себе си в съответното министерство, те са непробиваеми и не могат да дадат нито отчет, нито действия, нито работа. Много са тези звена. Стига се дори до парадокси. В моята практика съм виждал служители от едно министерство да не се познават. Деконцентрирани служби на едно министерство, няма да познавам министерството, просто не се познават. И областният управител не ги знае, защото няма механизми, по които те да са задължени да отидат да се представят и на кого да се представят, и на кого да се отчитат. Да, отчитат се пред съответния министър.
Моля за Вашето виждане по този въпрос.
Абсолютно подкрепям това, което каза господин Кътев. Наистина Вие можете да влезете в историята като министър на държавната администрация, ако направите нещо много важно, нещо, което години наред се коментира – да накарате местната и централната власт, местната администрация и централната администрация да работят, да разберат, че са част от един впряг. И тези хора да бъдат обучени, да бъдат мотивирани, да престанем да ги делим на общинари, на министерства и т.н. Защото в края на краищата всички ние работим за българските граждани и за реномето на България.
Още веднъж подкрепям такава инициатива за изграждането на такъв обучителен център, още повече, че само преди няколко месеца Националното сдружение на общините спечели един проект за Балкански център. Националното сдружение на общините в България има координиращи функции над всички балкански асоциации на местните власти. И там има идея за изграждането на такъв център. Така че нещата могат да се препокрият и могат да станат нещо, за което могат да се привлекат и средства отвън, и да има една по-добра перспектива в това отношение.
Пожелавам Ви успешна работа.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
Една колегиална реплика към господин Узунов – влизането в историята не е дело на съвременниците. Ще го оставим на историята.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първият въпрос беше от господин Спасов. Става дума за известна унификация на софтуерите на областните управи. Напълно съм съгласен. Ще ви дам един пример. Документооборотът също трябва да бъде един от първите примери, но най-първият още този месец очаквам да бъде един унифициран софтуер за управление на човешките ресурси в цялата държавна администрация. И тук, използвайки опита ни от други проекти отпреди, бих казал, че по-скоро ние бихме подкрепили проекти, които решават въпроса ан блок за всички, а не парче по парче и за 20 години да се опитаме пилотно един след друг да обходим всички. По-добре веднъж да се направи такъв софтуер и да се наложи всички да го използват.
Трябва да има известна прилика между сайтове и софтуери на всички регионални структури. Не може Пловдив да е коренно различен от Видин и един потребител, който е използвал единия сайт, да не може да се ориентира бързо в другия. Това създава улеснение и като се изработи нещо веднъж и по-евтино, и по-ефективно е то да бъде мултиплицирано навсякъде другаде. Точно този подход ще се опитаме да използваме.
Господин Кътев също зададе важни въпроси. Например дали ще има при нас отдел “Почивно дело”? Да. Всъщност устройственият правилник, който се утвърждава от Министерския съвет, регламентира нещата само до дирекция. След това със заповеди на министъра се разпределят и отделите в съответните дирекции. В момента, в който се разбра, че при нас ще дойдат и почивните бази, тогава увеличихме бройката на административната дирекция за сметка на други дирекции, за да поемем тези служители, които идват от Министерския съвет, които и досега са се занимавали с базите, които правят резервации и т.н. Тоест, ще има определено звено при нас, което ще прави това.
Ако трябва с едно изречение да резюмирам каква ни е целта тук, това е да подобрим управлението на тези бази и да им подобрим финансовите показатели. Мисля, че ние имаме опит в това отношение, както сме подобрявали финансовото състояние на дружествата в предишни министерства.
Що се отнася до обучението на хора аз съм съгласен, че България сигурно е една от не многото европейски държави, където няма голям и авторитетен институт или университет, или друга институция специално за публичната администрация. Ние имаме наистина такъв институт. Щатът му е по-малък от хората в тази зала в момента. И няма база.
Наистина да имаме собствена база е вариант. Това е добър вариант, но той би отнел време. Другият вариант, по-краткосрочния е, да използваме базите и възможностите на други институции. Включително би могло да се възложи обучението на хиляди служители и на съществуващи институции като университети в различни краища на страната и други. Ще търсим комбинация от всички тези варианти. Може би идеята, която беше изказана тук, е много интересна. Ще видим какви са възможностите на бюджета. Трябва да се види как решаваме този проблем.
Благодаря на господин Узунов за неговите думи. Разбира се, аз си спомням времето, когато бяхте в Националното сдружение на общините. Много работа ни чака заедно с тази институция. По наша инициатива вече проведохме няколко срещи с тях. Работата ни е такава, че много ще работим с всички общини и с всички областни управи, и с техните организации на общините. Това специално на нас много ни харесва, защото взаимно ще си бъдем полезни. И наистина много от проектите, които ще започнем, няма да ги започнем, както казах, от Министерството на финансите, тоест от центъра на София, а ще ги започнем в обратна посока, защото големият ефект ще е при тях.
Това, което казвате, да ги впрегнем в един впряг е наистина амбициозно. Това ще бъде тенденцията, да видим как точно ще го почувстват те. Ще се опитаме в края на този управленски мандат да има някаква качествена разлика в административното обслужване и хората да усетят това.
Един много прост, много стар пример. Спомням си как 80-те години всички чакахме на огромни опашки за нещо толкова простичко като нотариална услуга. Цели дни хората губеха, ако изобщо им стигне редът. А това нещо сега е толкова естествено, то не отнема време. Въпросът е доста добре решен. Много такива услуги биха могли да бъдат решени по по-добър начин. Или да бъдат прехвърлени в частния сектор, където може, защото в много случаи не може. Или да бъдат прехвърлени по електронен път. Или там, където ще има човешки фактор, администрацията да има съответното съзнание, съответните стандарти за обслужване, които да спазва. И гражданите и бизнеса да знаят своите права и очаквания в тези области. Но това е един много дълъг процес.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И аз благодаря.
Заповядайте.
ИВАН ДАКОВ: Господин министър, мисля, че злободневна тема са 10-те процента съкращения в държавната администрация. За да можем ние да даваме отговор къде е истината – в края на 2005 г., началото на 2006 г., края на 2006 г., или това, което казахте Вие в Севлиево – в продължение на два месеца, евентуално до края на 2005 г.
Всички знаем каква пъстра е картината от комисии, агенции, ведомства. Какви са вижданията на новото министерство за тяхното бъдеще.
Иначе аз желая добър път на новото ведомство.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Имате думата.
БОРИС ЯЧЕВ: Относно програмата за финансова децентрализация, която съобразно устройствения правилник виждаме, че е вменена като функция на дирекция “Регионална координация”, представители на Националното сдружение на общините и на различните регионални сдружения на общините, каквито има, поставят въпроса, че тази програма за финансова децентрализация задължително трябва да бъде обвързана и с децентрализация на различни видове услуги, включително и административни, които в момента са съсредоточени предимно в големи областни центрове. Тези искания за децентрализация на различни видове административни услуги, са поставени вече пред голяма част от областните управители, съответно те ще бъдат поставени и пред Вас като министър на държавната администрация.
Какво е Вашето отношение, каква готовност или по-скоро какви намерения имате в тази насока?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Друг колега желае ли думата? Ако няма, аз ще си позволя да попитам нещо.
Имахме разговор по молба на Инспекцията по труда и моето любопитство е насочено към чл. 20, т. 5 от правилника: “подготвя и съхранява всички актове, свързани с възникването, изменението, прекратяването на служебните и трудови правоотношения и ги отразява в единна информационна система за управлението на човешките ресурси в държавната администрация”.По Кодекса на труда до момента Инспекцията по труда е тази институция, която има компетентност да се занимава с тези правоотношения, независимо дали са служебни или трудови. Там възниква даже трудност при сключването на колективните трудови договори. Това поражда необходимост от промени в законодателството, за да може тази институция Инспекция по труда към Министерството на труда и социалната политика да реши въпроса.
Интересно ми е да чуя Вашето мнение, господин министър, и на хората около Вас – възнамерявате ли да разделите ясно правоотношенията на Министерството на труда и социалната политика и на новото министерство в областта на тези правоотношения на служителите? И, за да го кажа още по-директно – смятате ли, че е редно тези, които са в рамките на бизнеса – там, където е труда и работодателят, да бъдат ситуирани към Инспекцията на Министерството на труда и социалната политика, а Вие и Вашето министерство да имате ангажимент навсякъде, където държавният бюджет фактически изплаща заплатите. И по този принцип да бъдат разделени тези две сфери, които в момента са доста преплетени. Там непрекъснато има някакви “чиновнически” въпроси – някой служител има някакъв проблем, свързан с приложение на законов текст или на друг нормативен акт.
Това е един много голям въпрос, който засяга не само тези 85 хиляди по доклада на предишния министър, но засяга и всички онези хора, които са в други сфери – образование, здравеопазване, но получават своето заплащане през централния бюджет или през общините, които получават дотации за тези сфери. Това е свързано и с това, което каза господин Узунов – тези деконцентрирани звена. В крайна сметка трябва да бъде уточнено кой е техния отговорник в правоотношенията между служителя и държавата като работодател.
И разбира се нещо, което не мога да подмина, което е по-скоро под формата на мое мнение, но си позволявам да го кажа. Квалификацията и преквалификацията наистина са базов въпрос за българската администрацията. Ще си позволя един пример. При разговор с министъра на държавната администрация на Белгия преди години, научих от него, че в тяхното министерство 80 процента от дейността им – годината е от миналия век (1998 г.) – е фактически професионално образование и обучение, квалификация и преквалификация. Това е като дейност на самата администрация на министерството. Дали възнамерявате да стигнете в такъв голям обем. Това, което чух до момента, ме кара да мисля, че е така.
И, ако е така, си позволявам да ви препоръчам в близко бъдеще да помислите все пак да има един център, който да се занимава с акредитация на тези учебни програми, защото в противен случай може да се изпадне в много неприятна ситуация, в конфликт между мрежата от български висши училища и въпросната учебна дейност и преподавателска работа, която ще извършвате Вие и Вашите колеги, Вашите подчинени в министерството.
И последно, пак под формата по-скоро на мнение, а не на въпрос. Единната държавна система за деловодство, която е функционирала в България от преди години, не е формално отменена. Тя продължава да функционира по инерция. Тоест, въпросът с документооборота досега не е намерил стабилно нормативно решение. Ползвате стари нормативи, тук-таме някъде са модернизирани. След като имате тази амбиция, за която споменахте – целият документооборот да бъде въведен в електронен път, то би трябвало да се помисли кое от практиката би трябвало да се изведе и кое да бъде изцяло отново променено. Това е много голям въпрос, аз го познавам, не искам да навлизаме в него, просто го казвам като мнение.
Благодаря ви.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Даков – за 10-те процента съкращение. Тук бих казал следното. Наистина на последната среща на ръководствата на трите политически сили от коалицията тази тема е обсъдена и е получила политическа подкрепа идеята за 10-процентно съкращение. Доколкото разбирам, може би всяко правителство в последните години е започвало мандата си с подобен ход. Ще ви призная, че преди четири години лично аз предложих и тогава се прие такава стъпка – на 14 август 2001 г., есента, до 1 ноември, намалихме държавната администрация с 10%. Това почти се изпълни, като тогава в Министерството на икономиката, където бяхме ние, съкратихме с около 12%. Тоест, наистина направихме това. След това по различни причини, повечето от тях напълно легитимни, все пак администрацията за този мандат се увеличи. Не казвам, че не е правилно, но е така.
Хората, които познават нашата работа през последните четири години, знаят, че и в двете си министерства никога не съм поискал нито една щатна бройка увеличение като принцип. Ако се нуждае да се подсили една дирекция, то винаги става за сметка на друга, никога не се увеличаваха бройките. Това обаче не беше така във всички ведомства. Не казвам, че това е било неправилно, но факт е, че администрацията се увеличи.
Тогава се създаде Съветът за модернизация на държавната администрация и това до голяма степен беше и моя идея тогава – да има един съвет, който по устройствен правилник на Министерския съвет, трябваше да слага одобрение върху всяко увеличение на щата преди то да влезе в Министерския съвет. Много пъти той спираше такива увеличения, много пъти не ги спираше.
Сега новият кабинет отново казва, че има политическо решение да се намали държавната администрация. До момента не е обсъждано точно как да стане, защото последната информация излезе вчера. Очаква се от нашето министерство в обозрим период от време да предложи как да стане това.
Много настоявах министърът на финансите да е заместник-председател на Съвета за модернизация на държавната администрация, на който пък министърът на държавната администрация ще е председател. И това се прие. Смятам, че това е добра идея, защото очаквам министърът на финансите да поддържа сходна теза, че не трябва безконтролно, безкрайно, като балон да се раздува размерът на държавната администрация. Всички вие бихте се съгласили, че това не е български проблем. Той е по целия свят. Всяка една администрация винаги се бори за повече щат, за повече бюджет, сгради и други ресурси. Разбира се, възможностите на държавата не са безкрайни.
Очаквам, тъй като дата не е посочена в това решение, датата трябва да е 2006 г. Може би в началото на 2006 г. това ще стане. Може би преди края на тази година очаквам Съветът за модернизация на държавната администрация да внесе в Министерския съвет предложение за механизъм за оптимизация. И, ако той бъде подкрепен, тя ще се извърши. Предполагам, че това няма да стане по чисто механичен път. Предишният път беше по чисто механичен път – където има щат се намалява с 10% и точка. Това може би не е много справедлив, но е доста лесен и ефективен начин това да стане. Този път ще се опитаме да го направим малко по-различно. Наистина днес не мога да кажа как точно, но в някои структури няма да има 10-процентно съкращение, а по-малко, а в други цели структури могат да се обединяват или оптимизират. Също така трябва да се има предвид, че има голям незает щат в държавната администрация. Този въздух също трябва да се обере, тоест да се спре бъдещо увеличаване на щата.
Бъдещето ще покаже как ще стане.
По темата за децентрализацията смятам, че нашето министерство няма да е водещо по този процес. Ще има други поне три институции, които ще бъдат по-важни от нас. В някакъв порядък това сигурно е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и администрацията на самия Министерски съвет. Ние ще имаме само помощна роля в процеса на децентрализация, доколкото това се отнася до държавната администрация. Тук и господин Узунов засегна темата, че много министерства имат изнесени структури, които по никакъв начин не работят с областните управи. С кого точно работят наистина не знаем.
Тези въпроси ще претърпят развитие в бъдещи години, но ако би могло някои от услугите, които в момента са централизирани, ако се прецени да бъдат децентрализирани, тоест да бъдат регионални, особено с въвеждането в по-широк мащаб на електронното правителство, ще направим това. но все пак това е един по-дълъг процес, това не е нещо, което другият месец вече ще бъде факт, това е в рамките на целия мандат. Предизвикателство е, наистина.
Господин Методиев, част от функциите по чл. 20, т. 5, наистина досега са били към Главна инспекция по труда, но част от тях са били към Дирекция “Държавна администрация” в Министерския съвет. Ние ще прехвърлим при нас част от служителите на тази дирекция от Министерския съвет. И към нас трябва да премине, както го наричаме на жаргон, Регистъра на държавните служители. До момента, ако попитате освен за общата бройка, която може да се закръгли на 85 хиляди, ако ни зададете малко по-сложни въпроси за структурата, състава и т.н., има наистина централизирана система, но сега би трябвало този анализ да се подобри. Няма да повярвате, но години наред, когато задавахме въпроса: “Колеги, можете ли да ни кажете точно колко са държавните служители и то не по законовата дефиниция “държавен служител”, а в цялата държавна служба колко хора са? И как това се съотнася към други държави – много ли са, малко ли са, къде са, защо е много, защо е малко, в кои сфери е повече, в кои е по-малко?”. Няма автоматичен отговор на въпроса. Не можеха да отговорят веднага. Това е все едно в държавата да няма Национален статистически институт изобщо и да очакваме някой да отговори икономиката нагоре ли върви или надолу? Кой да каже? Трябва някой да може да го каже. Смятаме, че това ние ще можем да го казваме много по-добре в бъдеще.
Да, прав сте, че трябва да се усъвършенства Законът за държавния служител, който така или иначе е в нашата законодателна програма. Една от темите, която ще променяме в него, е възможността за мобилност на държавните служители. Тоест, един служител на Министерството на финансите, ако го поканим за директор в Министерството на труда и социалната политика, той сега трябва да се явява на конкурс. А тогава, щом вече е бил в Министерството на финансите, има възможност по определени правила, без конкурс да бъде прехвърлен веднага. Разбира се, ако отговаря на условията. Ще има и други промени в този закон, които касаят създаването на нашия инспекторат.
На въпроса дали е правилно да има инспекторат, образно казано, за частния сектор, примерно за индустрията, за реалната сфера, в Главна инспекция по труда, а отделен инспекторат за държавните служители при нас, преценено беше, че е правилно. Всички служители в Министерския съвет, които от години се занимават с държавна администрация, са убедени, че така трябва да бъде. Ние приехме това становище. Защото темата е доста различна. Докато Главна инспекция по труда се занимава основно с условията на труда, с опазване на околната среда, спазване на Кодекса на труда в огромното море от фирми и т.н. в цялата страна, то специално за държавната служба е преценено, че ние, които сме носители на Закона за държавния служител, при нас отговаряме и за обучението на държавните служители, за тяхното назначаване, уволняване, развитие, квалификация, повишение, атестация. Списъкът на тези термини е доста дълъг. При нас би трябвало да бъде и контролът върху спазването на същия този закон. Смятаме, че този подход е правилен.
Прав сте, че квалификацията ще бъде огромен процент от нашата работа. Наистина добре би било да стигнем до 80% като тежест. Това означава, че значително ще сме повишили обема на квалификацията. Бих казал, че със сигурност ще бъде десетки проценти и с годините ще се увеличава.
Ние ще направим съответните анализи, но по всякакви показатели България вероятно е на едно от последните места в Европа, по който и показател да погледнете – брой проведени курсове, владеене на съответни умения като чужди езици и информационни технологии.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, имате ли други въпроси? – Няма.
Благодаря ви, колеги.
Закривам заседанието.


(Закрито в 16,00 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Веселин МЕТОДИЕВ