П Р О Т О К О Л
№ 23

На 8.11.2006 г. от 14.35 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.

---

***

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, имаме кворум. Можем да започнем.
Предложението за дневния ред днес включва три точки:
1. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г. И СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТА НА БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ЗА 2007 Г., № 602-01-93, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 31.10.2006 Г.
2. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ И НАЦИОНАЛНОТО ЗНАМЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 654-01-130, ВНЕСЕН ОТ Н.П. МИТКО ИВАНОВ ДИМИТРОВ НА 04.10.2006 Г.
3. ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА МЕСЕЧНОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА РЪКОВОДСТВОТО И СЪСТАВА НА ОРГАНИТЕ, КОИТО ИЗЦЯЛО ИЛИ ЧАСТИЧНО СЕ ИЗБИРАТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ОТ ПРЕЗИДЕНТА, ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, КАКТО И НА ВИСШИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ, № 654-02-106, ВНЕСЕН ОТ МИНЧО ХРИСТОВ КУМИНЕВ И СТЕЛА ДИМИТРОВА АНГЕЛОВА – БАНКОВА НА 20.10.2006 Г.
Само за ориентация на членовете на комисията по т. 1 ние сме длъжни да дадем становище на нашата комисия за ресора от републиканския бюджет.


По т. 2 сме водеща комисия по внесения от колегата Димитров законопроект.
По т. 3 сме втора комисия след Комисията по бюджет и финанси.
Има ли възражения по този дневен ред? Няма.
Дневният ред е приет единодушно.

По т. 1 има думата министър Николай Василев да ни представи бюджета на министерството.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми членове на комисията, уважаеми колеги и гости! Най-напред искам да представя накратко пред вас бюджета на Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР) за 2007 г. След като отчитаме трудна, но успешна за министерството 2006 г., която се характеризираше със сравнително свит бюджет, все пак можем да кажем, че в края на годината имаме към 100% изпълнение на приоритетите, които си бяхме поставили за 2006 г.
Последната задача, която остана неизпълнена, ще се реализира следващата седмица, когато от 13 до 17 ноември ще проведем първия национален конкурс за младши експерти, както сме планирали. Ако и това проведем успешно, ще кажем, че нямаме някакви пропуски или гафове за тази година.
За следващата година бюджетът на министерството се характеризира със следните особености.
Първо, ние продължаваме да бъдем министерството с най-малкия бюджет, което е очаквано и не е някаква обида или пропуск. Такива са дейностите, с които работим. Вследствие на сериозната работа през тази година и начина, по който успяхме да представим пред Министерския съвет и пред Министерство на финансите своите дейности, получаваме нелоша подкрепа за бюджета за следващата година. Цифрите са малки, но посоката е правилна.
По приходната част на бюджета има една-единствена особеност. Вследствие на промяната на методиката на трансферите от Здравната каса, болница “Лозенец” има залегнали по-малко приходи, не защото е намаляла дейността й, а защото счетоводно се отчитат по друг начин.

По отношение на разходите има няколко очевидни неща.
Първо, за доходите на служителите. Те се увеличават както доходите на всички останали служители. Същото се отнася за осигурителните вноски.
За издръжка има подобрение спрямо доста тежката ситуация от 2006 г. Областните администрации са значително по-добре от 2006 г., когато очевидно те не можеха да оцелеят с предвидения бюджет. Ние въведохме много сериозна финансова дисциплина през 2006 г., а от друга страна и справедливост, което мисля, че областите биха потвърдили без изключение. Областите, които имаха най-добра финансова година и завършиха със спестявания, бяха “възнаградени” в годината с най-голямо увеличение на издръжката, капиталови разходи или подкрепа, съфинансиране на проекти. Това беше напълно обективно и заслужено, за да може да се следва тази практика и следващата година.
За съжаление досега политиката беше обратна: който харчи най-много, е “най-умен”, а който харчи най-малко, реално си дава бюджета на другите областни управители, за да го изхарчат вместо него. Затова никой не беше дисциплиниран.
По отношение на специалната куриерска служба също има известно, почти двойно увеличение. Те имат нови ангажименти за въвеждане на система за управление на европейските достижения във връзка с новоприетия тази година нов Закон за МВР. Те също са по-добре от миналата година.
Що се отнася до самото министерство, някои наши опасения, че можем да имаме сключени договори от минали години, които няма да бъдат финансирани, бяха преодолени. Ние успяхме да си осигурим финансиране по тези заварени договори.
По отношение на капиталните разходи имаме известно увеличение с няколко особености.
Изцяло е финансиран договорът с Майкрософт, както и преди, но с една особеност, че сега имаме и анекс заради по-големия брой лицензи, които се ползват от държавната администрация спрямо минали години. По този начин за останалата част от системата има по-малко разходи.
По-нататък ще говоря за някои разходи, предвидени по централния републикански бюджет, отново по чисто счетоводни причини. Това ни компенсира.

Това беше първата година за министерството, когато то се създаваше, трябваше да получи сгради и да ги оборудва, получи нова техника, нови мебели, премести Института за публична администрация и европейска интеграция в другата ни сграда. Ние направихме всичко това. През следващите години няма да имаме такива еднократни големи разходи. Капиталовите разходи ще бъдат насочени главно към модернизация на сградите на областните администрации и на други наши бази, основно резиденциите в Бояна и Евксиновград.
Що се отнася до политиките на министерството, миналата година след първоначалния вариант на бюджета от м. септември или октомври, беше предвиден нулев бюджет. Това беше много обидно и неправилно. Няма нужда от министерство, което само да гледа и да плаща заплати и нищо да не може да направи. Мисля, че този аргумент беше приет положително в Министерския съвет и веднага беше въведена корекция, с която ни бяха дадени скромните, но не нулеви 15 млн. лв.
Ще припомня какво направихме с тези 15 млн. лв. Дадохме почти 11 млн. лв. за електронно правителство. Това са няколко големи проекта. Имахме около 3,3 млн. лв. за обучение на държавната администрация, което според мен е рекорд в цялата история на държавната администрация – увеличение в пъти. Имаше допълнителни програми за подобрено административно регулиране и обслужване. Имахме национални проекти за инспектората и т.н., които бяха изпълнени успешно през тази година.
За следващата година се преборихме за скромно в абсолютна стойност, но не малко като относителна стойност увеличение от 15 до 18 млн. лв., с което смятаме, че министерството ще бъде изпълнено със съдържание точно в същите области. За развитие на електронното правителство ще имаме надграждане на следващата стъпка на развитие. Ще продължим с не по-малки темпове мащабното обучение на държавната администрация. Ще имаме и засилени средства за подобряване на административното обслужване, за организационното развитие на администрацията и за инспектората.
Ще дам и разбивките. През тази година с 3,3 млн. лв. постигнахме значителни програми за обучение на администрацията, които в някои отношения може би чупят и европейски рекорди. Напр. ако погледнете последната страница от материала за управление на човешките ресурси, през тази година обучаваме 21 хил. души по информационни технологии. Не ми е известно в Европа това да се е правило преди в такъв мащаб. Това е значителен процент от цялата държавна администрация. За 3 или 4 години цялата държавна администрация ще мине през един или няколко курса по информационни технологии.
По английски език – 12 хил. души. Също не ми е известно коя друга държава го е правила. Може би само Китай, но там мащабите са различни и страната го направи заради олимпиадата.
По френски език имаме обучение за 500 души, по немски – за 250, по испански – по-малко. Това обучение обаче е със средства на съответните посолства и държави, а не с нашия бюджет. Ние плащаме само за английския.
Също така за първи път 700 души от администрацията на цялата страна, като сме обхванали колкото се може области и общини, имаше много желаещи, са записани за т.нар. многомодулни специализации. Това прилича на магистърски програми по публична администрация, по европейски тематики. Те са разпределени в 7 водещи висши училища в цялата страна. Това предизвиква голям интерес. 700 души е по-голямо от целия прием на някои от по-малките висши училища в България. А ние като администрация ставаме изведнъж така да се каже най-големият студентодател. Смятаме да предвидим подобни политики в сходни мащаби. По информационни технологии курсовете ще бъдат малко по-специализирани и на по-високо ниво, по-разнообразни. По английски език продължаваме курсове и за начинаещи, но и за напреднали. По другите езици съответните посолства и организации са си организирали обученията.
Продължаваме и със следващата вълна специализации по публична администрация.
Между другото, нашето малко министерство даде 35 души записани за тези специализации.
Т.е. по отношение на обучението смятаме да повторим силната 2006 г. с леко развитие напред. Там не става дума за увеличение в пъти, а просто за по-високо качество и повече концентрация и разнообразяване на програмата.
По отношение на електронното правителство ще припомня няколкото неща, които успяхме да направим. Ще ви ги кажа по логиката, която аз лично следвам, а не начина, по който са изписани в материала. Аз ги разделям на няколко групи дейности.
Едната дейност е законодателната. Приехме Закона за електронната търговия с ваша помощ. Има няколко ключови наредби, Национална рамка за оперативна съвместимост. В Министерския съвет е приет Законопроект за електронното управление, който мога да нарека “венец” на тази дейност. Той след определени работни дни ще постъпи и в Народното събрание.
По отношение на хардуера. До момента сме предоставили над 1800 мощни и модерни компютри и сървъри на всички общини и областни администрации без изключение и на някои по-изостанали администрации, включително 100 на съдебната система. До края на тази година е възможно спестяване от нашия скромен бюджет в министерството и е възможно да купим още около 400 машини, които отново да бъдат дадени на най-изостаналите администрации. В много от случаите компютрите, които дадохме на някои от тях, са първите в историята на тези администрации.
Друго за хардуера са електронните подписи. След обществена поръчка бяха изработени 2150 подписа с много по-ниска цена. Вследствие на тази кампания за тази година доставчиците вече не са два, а са 4, т.е. ние създаваме, стимулираме конкуренцията в частния сектор. За мен беше чест да връча на министър-председателя електронния подпис с № 1 000 001, който е символично първият електронен подпис. Връчих такива и на останалите министри. Действаме по план да дадем такива и на всички администрации. На Комисията по въпросите на държавната администрация не мога да ви обещая дата, но сме предвидили и за вас.
Следващата група дейности по електронното правителство са обучителните. Както казах, имаме мащабни обучения в няколко направления тази година. Напливът обаче е огромен. Напливът е около 50 000, което само може да ни радва. В момента тече обществената поръчка за сертифициране на служителите. Предвидили сме квота от 10 000 служители да бъдат сертифицирани тази година. Ако има повече желаещи да минат през тези трудни изпити, тогава ще предвидим нова възможност след изчерпване на тази квота.
За първи път използвахме модерен начин за самообучение чрез отпечатване на 20 000 компактдиска на тема корупция, етика, прозрачност в държавната администрация. Идеята беше около 50 хил. души да минат това обучение. Мисля, че толкова са го минали. Преди 2-3 седмици бяха към 46 хил., сега сигурно доближават 50 000 човека.
Тъй като някои от хората са минавали тестовете по няколко пъти, а не по един път, както бяхме предвидили, броят на тестовете е над 100 хил. Досега също не е правено тактова мащабно обучение и въпреки първоначалния скептицизъм се оказа, че на хората им беше много интересно и те го направиха с желание, а не по принуда. Нали не можете да отречете, че е трудно по принуда да накарате 50 000 души да направят нещо?! В началото те се чудеха, после им хареса и сами искаха да го направят. В нашето министерство – също.
И последната по-сложна тема по електронното правителство е неговото софтуерно съдържание. Няма да ви връщам към стари теми, че България е на последно място в тази област, дори по-скоро сме в областта на наченките в областта на електронното правителство, а не на постижения. Но това е на път да се промени. Ако за 4 години бъдем подкрепяни с такъв скромен бюджет, се надявам, че България изобщо няма да бъде на опашката в европейските класации на електронното правителство, а ще изпревари някои страни, включително някои от по-старите страни-членки на Европейския съюз. Дирекцията, която работи в МДААР по тази тема, е доста авангардна в своите политики.
Имахме няколко обществени поръчки в тази област. По-голямата е т.нар. интеграционна система на електронното правителство. По-малката система е за пилотна интеграционна система на електронната област, където избрахме 3 по-големи области с определени характеристики, които имат отношение към изграждането на националната мрежа на държавната администрация. Това са Добрич, Бургас и Стара Загора, където до няколко месеца ще се покажат големи крайни резултати. Освен това имаме няколко по-малки поръчки за система за документооборота и регистри. В момента се изгражда и след края на обществената поръчка ще имаме административния регистър по Закона за администрацията.
Освен това подкрепяме 60 най-изостанали и изпаднали общини в страната. Това са общини, които визуално не са мръднали за последните 15-20 години, които подкрепяме повече, освен с обикновените ни програми, с обслужване на едно гише и с предоставяне на допълнителна техника и ноу хау как може да се направи това.


През следващата година смятаме да увеличим малко средствата за електронното правителство от 11 към 14 млн. лв. Изчакваме тези средства да бъдат потвърдени от Народното събрание, за да направим точен разчет, но процентно по-малко ще инвестираме в хардуер, тъй като ситуацията вече е подобрена и няма община, където да не сме дали по 5 мощни компютъра, включително мощен сървър. Сега за разлика от преди няма толкова изостанали администрации в сравнение с преди 2 години.
Утре ще имам презентация в Брюксел на много интересен форум, на който ще присъства и Бил Гейтс. На него ще предоставя доста интересна информация, която, ако ви е интересно, мога да ви предоставя след заседанието.
Една от графиките е много показателна. За 1 година доста се променя структурата на компютрите в държавната администрация. Преди новите модерни компютри, не говоря за тези, които има в нашето министерство, защото нашите са много хубави, а говоря за такива, каквито имаше в нашето министерство преди 3-4 или повече години, преди те са били доста под половината от компютрите в администрацията, т.е. повечето компютри са били произведени през 90-те години. Сега се вижда как графиката се променя и се измества значително към по-новите компютри, т.е. нашите усилия дават видим резултат, особено в по-малките общини.
Догодина смятаме да инвестираме по-малък процент средства в тази област и повече да мултиплицираме опита от първите обществени поръчки. Както направихме в трите споменати области, постепенно ще се опитаме да залеем всички споменати области, 264 общини. Ако се изпълнят тези проекти, прогнозата ми е, че към 2008-2009 г., ако тогава европейските класации отчетат нашата готовност за работа на нашето електронно правителство, ние значително ще сме се придвижили напред.
За последната 1 година имахме двукратно увеличение на броя на електронните документи. Следващата година очакваме около 3 пъти такова увеличение, докато стигнат до 1 млн. годишно. Оттогава нататък това няма да е много интересна тема, както днес не е много интересна тема кой има мобилен телефон, тъй като предполагам, че всички хора в тази зала без изключение имат такива.
Последно ще ви насоча към средствата в долната част на тази таблица, които не са включени в разходния таван на министерството, а са прехвърлени в централния бюджет по счетоводни причини. Преборихме се, тъй като знаете, че като министър на държавната администрация председателствам Междуведомствения съвет по въпросите на граничния контрол, тази година имахме нулева година и нямаше никакво финансиране за областните управители, за да си гледат ГКПП. Следващата седмица трябва да приемем много важна наредба за ГКПП. В нея на областните управители, особено на тези в Хасково, Благоевград и София област, но не само на тях, но просто защото тези области са с най-големи ГКПП, ще им възложим много повече функции отпреди.
Те ще командват ГКПП, докато сега никой не го прави. Тук има бивши областни управители, които много добре знаят за какво става дума.
Тази година изкарахме “на мускули”, без абсолютно никакво финансиране, от джобни пари успяхме да финансираме почистването, освежаването, а за догодина сме отделили 4 млн. лв. Тази сума сигурно е нищо на фона на 400 млн., които сигурно са нужни за изцяло направа на нови ГКПП, което няма да стане скоро, но от опита ни отпреди година и половина, когато имахме 18 млн. лв. знаем, че с 18 млн. лв. България направи според нас 2 крачки в ГКПП, а с 4 млн. лв. нашите ГКПП ще бъдат напълно чисти, много свежи, без да бъдат физически подменени. Няма да има нови сгради, но сегашните сгради фасадно ще бъдат приведени в добро състояние.
Имаме предвидени 2 млн. лв. за обезщетение на репресирани лица, които областите трябва по закон да изпълняват.
Имаме 3 млн. лв. допълнителни капиталови разходи, които без да са много, ще ни помогнат да направим най-елементарните неща поне в Евксиновград и в Бояна. И догодина, когато отидете там, уважаеми народни представители, ще имате климатици, защото сега има няколко климатика, но повечето стаи нямат. Догодина ще има навсякъде. Това е най-простичкото нещо, от което ще започнем.
Стандартно има още 300 хил. лв. за обучение чрез Института по публична администрация и европейска интеграция. Има 1 млн. лв., които заедно с Министерство на финансите инвестираме в обучението на държавни служители от други министерства. И нашите над 3 млн. лв. за голямото обучение, което извършихме тази година.
Като заключение, Министерството на държавната администрация и административната реформа е малко, но смятаме, че годината ще бъде добра, защото са подкрепени основните ни политики и няма да имаме пропуски от финансиране. Ако имаше повече средства, щяхме да направим повече неща за една година. Но това може да каже всеки министър всяка година.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, процедурата ви е известна – първо има възможност да се зададат въпроси, после – да се изкажете.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Уважаеми господин председателю, почитаеми колеги! Господин министър и заместник-министри! От името на парламентарната група на Национално движение “Симеон Втори” искам да кажа, първо, че ние ще подкрепим проектобюджета на министерството. Това не ни пречи да имаме и някои препоръки към бюджета.
Ще започна с тези препоръки, защото министърът обстойно каза новите неща, новите политики и продължението на тези политики. Добре е, че има приемственост в тях.
Обикновено малко се спира вниманието върху приходите. Бих искал да обърна внимание върху това, че по не знам каква причина приходите намаляват значително по разчет - с 3 млн. 715 хил. лв. Разбира се, приходите не са кой знае колко решаващи във формирането на приходната част на държавния бюджет, но все пак имат значение и мисля, че е честно всеки, който работи в тази система и формира приходи, да даде повече от себе си за общия държавен бюджет.
Стара болка особено в областните администрации и почивното дело е това, че приходите са подценени и тези, които отговарят за формирането им, нямат съответните стимули да ги направят по-големи.
Може би на някой е известно, може би на повечето не, но приходната част особено на бюджетите на областните управители на 28 области е значително малко като заложени суми. Винаги, когато се работи добре, те могат да се преизпълнят, и то в пъти.
Има една голяма пречка там – няма никакъв стимул за областните администрации да правят това изпълнение или преизпълнение. Нещо повече, колкото повече преизпълняват, толкова повече влизат вътре с разходите, защото министърът на финансите не дава тези прословути 2%, които се полагат за всяка сключена сделка, т.е. да си покрият разходите за обеди, за снимане на материали, за оценки и т.н.
Сигурен съм, че ако успеем по този въпрос да убедим министъра на финансите да дава към областните администрации, приходите могат да скочат най-малко двойно. Убеден съм от практиката, където съм го видял за 4 години. Винаги в нашата област сме преизпълнявали приходната част, въпреки че сме влизали навътре.
По разходната част. Прави ми впечатление, че на областните администрации значително се завишава издръжката, което е добре. Не знам всъщност защо е толкова много, може би обяснението е в повишаване на бройките. 3 млн. 600 хил. лв. не са никак малко. Всъщност долу в числеността на персонала се предвижда намаление от 253 човека от общата численост от 3 368 на 3 115 човека. Може би ще получим отговор на този въпрос.
Другият важен въпрос беше засегнат от министъра – това е поддържането на ГКПП. Три или 4 млн. не са чак кой знае колко за тези терени, които трябва да се управляват, стопанисват и които в продължение на много, много години човешка ръка не е пипала, за да поддържа, а само е замърсявала, чупила, просто там си беше едно социалистическо предприятие. Сега вече не е така. Това беше като един социалистически кооперативен блок – много наематели и никой не се грижи за нищо. Имаше обща отговорност, наредбата даваше възможност всеки да прави, каквото си иска. Накрая, когато трябваше някой да поеме отговорност, го нямаше.
Чест прави на предишното правителство че измени тази наредба и се вмени в задължение на областните управители да поддържат ГКПП. Започна се смело, направи се нещо. Една година се прекъсна, което е лошо, но сега е хубаво, че се продължава политиката.
Няма какво да се убеждаваме в тази необходимост. Всички пътуваме, гледа се лицето на държавата, ГКПП са първите впечатления. Ако там нещата не се управляват както трябва, визитната картичка на държавата от първия момент ще е лоша.
Последното нещо, на което искам да се спра, е следното. Господин министър, Вие добре говорите за нещата, които ще направите - това е хубаво. Тръгвайте смело и те ще станат, убеден съм в това.
Но искам да засегна една болна тема, на която не виждам разрешението в бюджета – тя е за почивните бази.
Крайно време е този въпрос да се реши генерално. Противник съм на темата, че Министерския съвет или Министерството на държавната администрация трябва да бъде една агенция, която да се занимава с настаняване на служители от държавната администрация, да кажем равно – 50% от държавната администрация, а другите 50% да са случайни хора, които по една или друга причина отиват там, за да ползват тези почивни бази. Не искам да казвам тежки думи, но много хора в тази система работят за себе си. Досега по редица причини бяха като кучето и сеното – нито го яде, нито го дава на друг.
Вие тръгнахте да направите някакви стъпки, затворихте, спряхте, но какво правим по-нататък? Или ще бъдем съвременна европейска държава, или държава от Балканите, където ще уреждаме на нашите хора, ще се занимавате с ремонти, с неща, които не са специфични и необходими на държавата. Ако сте загрижени за социалната политика към държавните служители, дайте им като европейските фирми по 300-500 лв. за лятната почивка и да ходят, където искат. Но няма държавната администрация да има задължение да осигурява почивката на своите хора и да поддържа грамадна база, която е в окаяно състояние.
Държавата би могла да си направи само няколко представителни бази, които са нужни за представителни нужди и край,. Другите да отиват на пазара, да си правят, каквото искат.
Моята молба, ако трябва да има и помощ от нашата комисия, знам, че ще срещнете трудности, но не оставяйте този въпрос. След като е направена една крачка, нека се направи и следващата.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми гости! Ние също ще подкрепим бюджета. Това е младо министерство и приемаме като оценка повишения бюджет, който се определя за следващата година.
В потвърждение на казаното от господин Кътев. Наистина, общата оценка за министерството и за неговата работа през изминалата година в по-голямата си част е позитивна. Имаше обаче някои въпроси, които се поставят не само от нас, но и от обществото. Единият от въпросите беше засегнат от господин Олимпи Кътев – въпроса за почивните бази.
Без да влизаме в детайли, действително трябва да се постави ясна граница – откъде докъде започва и къде свършва функцията на министерството и къде започват пазарните функции. От каквото трябва да се освобождава министерството, да се освобождава. Ако има нещо социално, особено с тези цени, да се прецизира. Аз нямам наблюдения, за да кажа, че има нещо съмнително или нещо много зад кадър, но самият факт, че има основания за критики и тази критика битува често в публичното пространство, нека се преодолее този момент.
Другият въпрос, който също бе коментиран през годината, е по отношение на обучението.
Вие отчетохте много сериозни цифри по преквалификацията, по обучението, което се извършва. Имаше обаче и някои основателни критики. Хора на пенсионна или предпенсионна възраст се вкарваха да бъдат обучавани, да им се повишава квалификацията. На много места тези въпроси бяха поставени твърде императивно по отношение желанието за повишаване на тази квалификация. Там трябва да се обърне внимание, но сега не е моментът и не правим анализ на работата на министерството.
Още веднъж казвам, че обявеният бюджет показва, че министерството има място и не само има място, но функциите, които изпълнява, са съвсем конкретни и прагматични.
По отношение на областните управи също имам въпрос: ръстът в разходната част е почти 90%. Похвално е това, което сте направили при разпределянето на разходите. Има икономии. Но до голяма степен независимо дали ръководството на една областна администрация върши добре своята работа или не, техните функции не са чак толкова големи. Би могло да се помисли при присъединяването към Европейския съюз, без да игнорирам и въпроса с новите икономически зони, да търсим щатна възможност да формираме такова звено. Колкото и ограничено да бъде – при структурните фондове, при евроинтеграцията, без да ги натоварваме с административни функции, които винаги водят след себе си до бюрокрация или прекалено администриране. Нека те бъдат едни мини звена, които да работят с тези общини. Големите общини имат такива звена. Там имаме поглед, че се работи. Там, където не се работи добре, се знае защо. Конкретно в малките общини има необходимост от такава помощ. Сега го няма свързващото звено. Който има поглед, тича до министерството и се оправя. Но връзката както стана с компютрите и по редица други програми, трябва да бъде пречупена през областната администрация.
Няма да коментирам други въпроси.
В заключение, ние ще подкрепим бюджета в този му вид.



ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ако няма други желаещи за изказване, аз ще задам няколко въпроса.
Ще проявя любопитство към самото изложение на министъра. Казахте, че сте мощен инвеститор на студенти, т.е.държавата през вас финансира 7 висши училища в страната. Имате ли претенции към учебните програми, или ги приемате 1:1 от това, което Ви се предлага? Ще кажа защо питам. Примерно, интересувате ли се от това дали българските чиновници знаят български език? Той може да работи на компютъра, но ако е неграмотен на езика на националната ти държава, това също е нередно. От тази гледна точка питам: проявявате ли любопитство, смятате ли това за перспективно, защото големият разход ще бъде и занапред за процеса на квалификация и преквалификация?
Към самия текст на закона в § 75 е записано, че “увеличаване числеността на персонала и административните структури, в т.ч. за европейска интеграция, се осигурява в рамките на оптимизиране на числеността на персонала на администрацията на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен или между тях”. Преведено на по-нормален език, това означава следното. Познавам езика на Министерство на финансите, който е малко по-сложен. Думата “оптимизация” означава съкращаване. Първият проблем е, че ще увеличаваме числеността, като съкращаваме. Това е хитра практика. Българската администрация владее тази практика, че ще намали с 10 % персонала, а след 1 година ще се окаже, че се е увеличила с 3%. В годините това умеят да го правят и главните счетоводители в администрациите, и техните ръководители. Въпросът е: имате ли представа и цялостна политика във връзка с пълноправното ни членство как ще се определи разпределението на персонала в централната администрация, в областните администрации? Вие ползвахте един термин “от гледна точка на осчетоводяването на бюджета”. От гледна точка на това, че разходите се помещават в различни институции, не само в министерството за дейности, за които имате компетентност и отговорност, сигурно имате и такава обща представа.
По въпроса за почивните бази и аз съм на мнението, което беше изразено, че трябва да има категоричен отговор, за да не дразним българското общество. В тази връзка Министерският съвет си е оставил Ловно стопанство във Воден и Хисар и Ловно стопанство “Искър”. Финансира ги Министерският съвет – поне така пише в доклада. Т.е. ще има ли наистина едно място, където ще има представителни почивни бази, или ще се появяват ловни стопанства на различни места. Примерно, Министерство на здравеопазването сигурно има 174 ловни стопанства. Не знам колко са, но сигурно са много. За представителни нужди ли са им? Редно е, щом сте попаднал на този терен, да го разчистите максимално. В различни министерства са скрити огромни “стопанства”, които се финансират през централния бюджет, те няма откъде другаде да се финансират и са скрити като различни видове дейности. И накрая някой трябва да може да изтегли чертата и да каже, че в рамките на българската администрация съществуват еди колко си бази, които отнемат от бюджета еди колко си лева. В един момент това трябва да излезе като цифри.
Съзнавам, че Ви задавам въпрос, по-голям от разисквания в момента, но понеже имаме конкретен повод в бюджета.
Накрая, по големите числа във връзка с дейността. Като Ваша преценка в близка перспектива смятате ли да се спре финансирането на закупуване на техника и да се увеличава фактически процесът на обучение и усвояване на знания? Това, което казахте - че има увеличаване в битката за новите компютри, е много хубаво,. Но всички си даваме сметка, че един чиновник има сравнително малки необходимости от софтуера, който съвременният свят измисля. Българският чиновник като всеки чиновник си свършва някаква конкретна работа, която е документооборотна, движат се някакви документи и на него му трябва програма, която да овладява тези документи – били те счетоводни, управленски или други. Останалата част от тези мощни компютри като технологични възможности надали са необходими на един администратор. Въпросът ми е кратък: каква е перспективата държавата да спре да купува компютри, а по-скоро да се ориентира към тяхното приложение, да инвестираме в хората, а не в техниката?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Ще отговарям по реда на задаваните въпроси.
Първо, на въпросите на господин Кътев.
За приходите. Съгласен съм, общо взето, с всичко, което каза господин Кътев. Напр., че приходите на областните управители са подценени. Те винаги са били подценявани. Друг е проблемът, че те не могат много точно да бъдат планирани. Това е все едно да се планират приходи от приватизация. Откъде да знаем колко са? Може да са нула, може да са 1 млрд.лв. На 3-4 големи области приходите от приватизация за областните управители са голямо перо – над половината за цялата страна. Те са от продажбата на имоти. Някоя година може да има продажби на такива имоти, но не можем да ги планираме. Ние тази година преизпълняваме приходите, догодина вероятно пак ще ги преизпълним, но пак ще си ги вземе Орешарски. В цялата държава отчитаме преизпълнение а приходната част на бюджета, но от тази работа за съжаление не виждаме някакъв стимул. Така са областните управители.
Разходите на областните управители наистина се качват, но тук съм длъжен да направя едно уточнение. Областните управители, въпреки изключително спартанската дисциплина тази година, към края на лятото изхарчиха годишния си бюджет. Министерският съвет преди около 3 седмици отпусна още около 2,5 млн. за областните управители. Базата за 2006 г. е почти 7 млн. лв. Т.е. увеличението е с 10-11%, което е равно горе долу на увеличението на заплатите и на цялата издръжка. Според мен това е за пръв път, не знам друг път да е имало такава година, разходният таван е нормален. Догодина ще се постараем да влезем в разходите на областите, без да искаме допълнително финансиране от Министерския съвет, ще се опитаме да го направим.
Бройките категорично не се увеличават. Нашето министерство полага огромни усилия в цялата държава да има реално намаление на администрацията. И за да дадем пример, имаме най-голям процент намаление в системата. Въпреки че в областните администрации имаме нулево намаление, а те тежат в общата ни бройка, те са около 1187 души от общо 3000 души, в тяхната система нямаме намаление, но в другите системи имаме по-голямо намаление, затова в общото намаление ние сме единственото министерство, в което бюджетът има 10% намаление. В други министерства, напр. в Министерство на финансите има над 9% намаление и всички останали са много надолу.
По отношение на бройките в цялата държава към края на септември бяхме постигнали реално намаление с 5 410 бройки. От една страна, ние сме лошите в администрацията, защото постоянно гоним отделните ведомства да съкращават персонала. От друга страна, обществото чрез медиите ни пита защо няма 10% съкращение. Истината е следната. Ако зависи от нас, бих предложил и 20% съкращение. Казвам го съвсем отговорно след шеста година в трето министерство. Смятам, че държавата ще работи по-добре, ако има по-голямо съкращение на администрацията, но такова няма. Това е въпрос единствено на политическа воля, на воля как могат да бъдат накарани отделните администрации, въпреки тяхното нежелание, да направят съкращения. Които администрации сме успели да накараме, сме го направили, които не сме успели да ги накараме, никой не може да ги накара – това е горе-долу логиката.
Но процесът не е приключил и продължава. Има едно министерство, което е подготвило намаление с малко повече от 300 бройки, което може би ще влезе през този месец за разглеждане в Министерския съвет, т.е. процесът продължава в бъдеще.
Съгласен съм с всичко за ГКПП, което каза господин Кътев. Недостатъчни са, но все пак са значителни средствата.
По отношение на почивните бази. Радвам се, че вие двамата сте горе долу толкова радикални, колкото и ние. Ние имахме много по-сериозни предложения, според мен правилни за държавата. Както знаете, тези наши предложения бяха само частично подкрепени и по-скоро в 2/3 неподкрепени на оперативно заседание на Министерския съвет през м. август. Министерският съвет не искаше да ни разреши да се освободим от най-безсмислените от тези бази, които са отдавна затворени, не са нужни никому и не извършват никаква социална дейност. Аз не приемам аргументите, но съм длъжен да ги изпълня.
Прие се един хибриден вариант, който е крачки напред, но по-бавни, отколкото вие и ние бихме желали. Следваме това, което каза премиерът, в различни форми на публично-частно партньорство.
Напр., хотел “Люлин” е закрит. Не знам защо на държавата й е нужен хотел тип 80-те години в центъра на София. Няма го вече хотел “Люлин”. С ресторанта направихме следното. Той носеше загуби от над 100 хил. лв. годишно. Това е ресторант на жълтите павета. Ако това е частен ресторант, кой ще го държи по този начин? Ние го дадохме под наем за 10 000 лв. месечно след конкурс. Има инвестиционна програма за 40 000 лв. В момента той е затворен, до 1 декември предстои голям ремонт и съм убеден, че ще бъде по-модерен отпреди – няма как да не бъде! Запазени, замразени са цените за 5 години за държавни служители. Просто частният сектор ще си намери повече клиенти, ще има повече оборот може би с по-малко персонал и ще изкара някакви печалби, а за държавата ефектът е 250 хил. лв. годишно – вместо над 100 хил. лв. загуба ще имаме 120 хил. лв. печалба, т.е. в бюджета влизат, а не излизат.
По подобен начин действахме и в други обекти. Напр. пералнята в Бояна. Не знам защо държавата трябва да оперира огромна пералня на загуба. Сега имаме много хиляди лв. приход, вместо загуба на месец. Годишният ефект е сходен като този на ресторанта.
За яхтата на Тодор Живков сме извършили определените действия, опитваме да я продадем. Ако успеем, успеем, ще направим всичко възможно. В момента единствено плащаме средства за охрана и яхтата не става нито по-нова, нито по-скъпа. Става само по-стара и по-лоша.
Нареченски бани е станция, затворена от около 4 години. Струва ни около 50 хил. лв. само за охрана и няма никакъв шанс да бъде отворена в държавни ръце, освен ако държавата не налее милиони в тази база. Не знам дали някой от вас е ходил там скоро. Мисля, че държавата няма да даде скоро пари за нея, затова ние сме готови да я дадем под наем с ангажимент за инвестиции, като тя остава публична държавна собственост. Има определени ангажименти от купувачи, има приходи, вместо разходи. В момента имаме разходи само за охрана и нямаме приходи, а тогава ще имаме приходи и няма да имаме разходи. Предполагам, че ефектът ще бъде над 100 000 лв. годишно плюс инвестициите. Надяваме се, че те ще бъдат отворени, ако процедурата е успешна.
Мога да кажа, че сме предприели много сериозни мерки за всички бази най-вече за намаляване на разходите в по-голяма степен и за увеличаване на приходите в известна степен. Знаете, че изравнихме, вдигнахме цените в началото на януари, което не ни спечели много приятели. Напр. в Слънчев бряг печалбата е увеличена над 3 пъти. Ние сме конкурентни в Слънчев бряг с частния сектор и по цени, и по печалба. Имаме значителна печалба от неколкостотин хиляди лева. Естествено, не можем да съперничим на построените 5-звездни хотели и не вярвам, че държавата й е работа да прави това.
Приморско от загуба излезе на печалба тази година. Общо за системата от 14-те обекта, които имаме, те са били на загуба над 4 млн. лв. Тази година загубата за първите 9 месеца е намалена на около 1,5 млн. лв. Това е значителна крачка напред. Направили сме, каквото сме могли.
Да обясня на господин Антонов за областните администрации. Има нормализиране на техния бюджет. Той няма да бъде нито луксозен, нито екстравагантен. Просто ще бъде по-нормален от тази година, когато беше ненормален. Минали години, ако си спомняте, всяка година Министерският съвет плащаше огромна сметка на принципа – “Кой колкото изхарчи, някой му ги плаща в края на годината”. И това ставаше, защото имаше голямо преизпълнение на приходите. А ако нямахме? Областите трябваше да фалират. Догодина съм убеден, че дисциплината ще продължи и областите ще изкарат една по-нормална година.
Господин Методиев, за учебните програми във висшите училища имахме много дискусии. Те продължиха няколко месеца. Дискусиите бяха за учебните програми и точно какво ще преподават на нашите служители. Избрахме най-доброто, което има България в момента: Софийския университет, Нов български университет, свободните университети в Бургас и Варна, Югозападния университет в Благоевград, Великотърновския университет и Стопанска академия в Свищов. Това са от най-добрите университети в България. Те се отнесоха сериозно и дадоха много конкурентни цени. Чудя се как ще им излязат сметките. Много от тях го правят може би за имидж. Най-евтините курсове са 350 лв. на семестър, по-скъпите са повече. Това е по-малко от една средна заплата в държавната администрация. Според мен това е добра инвестиция. Ако за 700 служители от общо 100 хил. служители, ако за един от тях изхарчим една месечна заплата, за да отиде един семестър на обучение, това е много добра инвестиция. Алтернативата е, както е било досега. Човек прави цяла кариера и се пенсионира в администрацията, без повече от 1-2 дни курс в кариерата си изобщо. Сега това се променя.
Сигурно сте прав, че това може би не е най-модерното обучение в света. Заедно ще вървим напред, няма как. Специално за езика споделям казаното от Вас. Колегите ще споделят какъв режим на правопис има и за качеството на документите, които излизат от нашето министерство. Много е поучително. Хванете един случаен документ от нашето министерство и хванете един случаен документ от всяко друго министерство – сигурен съм, че при нас визуално, стилистично и правописно сме по-добре от останалите, защото имаме тежък режим. При нас всяко нещо се връща по няколко пъти, за да излезе, както трябва.
Започнахме от думата министър-председател, която, повярвайте, отворете случайно заседание на Министерския съвет, ще видите, че повечето от половината министерства изписват министър-председател грешно. Отне ми 3 години борба с предишния Министерски съвет, за да сменим табелата на кабинета на министър-председателя, която беше написана грешно. Започнахме от такива елементарни неща. Ако се поразходите из министерството да видите всички табели, всички документи, уебсайт – всичко е написано на 2 езика, надявам се, грамотно. През много сериозна мелница са минали през нас всички подобни документи, докато ги приведем във правилен вид. Подобна политика имаме и спрямо областните администрации и общините. Върху тях можем да действаме, но това ще отнеме години.
Тази година накарахме всички областни администрации, които нямаха уебсайт, да си направят. Повечето нямаха на английски език, сега всички имат на английски език. Постепенно се надяваме това да се разпростре и върху общините. Постепенно те ще стават все по-грамотни. Мисля да издам специална инструкция за правописа и стилистиката в документацията.
Постепенно, Вие като успешен министър на образованието знаете колко трудно се променя манталитетът – може да отнеме време за поколение, а не месеци и не години. Подкрепям Вашето предложение и Вашата теза.
За оптимизация на числеността. Нашето министерство е в неизгодна медийна ситуация. Хем ние сме лошите спрямо другите министерства, че намаляваме бройките и ни се сърдят, хем пък това не ни се признава навън и ни казват, че не е 10%. Ние не сме виновни, че не е 10%, защото благодарение на нас поне са няколко процента. Ако не бяхме ние, вместо минус 5400, щяхме вероятно да бъдем на плюс 5 400, гарантирам го, защото виждам отгоре надолу огромната вълна и желание за увеличаване на всички администрации без изключение.
През нас почти не е минало никакво увеличение на администрации през тази година. Има 2 изключения – едното е Министерство на вътрешните работи, другото е Министерството на транспорта. Въпреки нашите протести по изключение там при определени аргументи се приеха малки увеличения в размер на малко над 100 души. Нека все пак сравним 100 души с 5 000 души.
Във връзка с присъединяването към Европейския съюз има писмо от премиера от 5 юли до всички министри, което казва, че дори за европейските цели министрите трябва сами да се справят в рамките на собствените си бройки, да не искат допълнителни бройки. Направи се изключение за Министерството на транспорта. Нашата европейска дирекция има огромен натиск за увеличение на бройките заради европейските фондове, което е справедливо и правилно и в момента имаме вътрешна дискусия как точно да намерим тези 8 бройки. Може би готвачите в стола ще са по-малко. Пералнята в Бояна ще е по-малко, други дирекции ще са по-малко, само за да не искаме нови бройки за системата, защото вярваме в по-малката администрация.
За почивните бази мисля, че казах достатъчно. Не смятам, че в този Министерски съвет ще има някакви много радикални действия, за съжаление. За съжаление и в миналите кабинети нямаше.
По отношение на ловните стопанства и ловни бази на другите министерства за съжаление нямаме думата в тази посока. Министерският съвет така е решил. Нашето министерство беше създадено с тези бази, а другите останаха в други бази. Мисля, че няма никаква воля и намерение те да бъдат намалявани или оптимизирани.
По купуването на техника съм леко раздвоен. Не бих заел крайна позиция. Бих казал следното. Нашето министерство няма ангажимент да си харчи скромния бюджет, за да купува компютри на община София или Пловдив. Община София е по-богата от нашето министерство и може сама да си купи такива. Но ние вярваме в политиката ан блок. Ние наливаме блоково с политиката си всички общини. Ако дадем на община София 8 компютъра, а на община Бяла 2 компютъра или обратно, ще трябва да отговаряме на много въпроси: за критерии, защо точно, ще има обидени. А уравниловката, която използваме, е положителна за изостаналите общини. За тях 5 компютъра са много, докато 5 компютъра за община София не са много.
Ние дадохме тези компютри много целево. Не сме казали: “Господин кмете, ето Ви 5 компютъра и ги правете, каквото искате”. Не неговата секретарка и нейната колежка ще имат нови компютри.
Ние казахме така: “Ето Ви един мощен сървър, с който можете да смените стария неработещ сървър, ако изобщо имате такъв.
Второ, моля да предвидите един компютър с мощен софтуер за управлението на човешките ресурси.
Трето, ако нямате едно гише, сега е време да имате. Ако нямате компютър за едно гише, ето ви сега компютър.” И само най-напредналите, които имаха тези неща, можеха да си позволят да ги използват за нещо друго. Отсега нататък нямаме много намерения да правим това, а ще се насочим към по-сериозни въпроси – към решаване на големите софтуерни проблеми, големите национални платформи, масовото обучение, за да може администрацията поне от нашата южна съседка да сме по-напред във всички тези области. Преди 1-2 години ние ги изпреварихме по използване на Интернет, защо сега да не ги изпреварим и по електронното правителство с няколко години?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Искам да обясня, че тези ловни стопанства са били към Министерския съвет и си остават там, не че сега са придадени.
Имам процедура: ако няма сериозни искания за изказвания, моля да гласуваме точката.
РУМЕН ТАКОРОВ: Имам процедурно предложение. В дневния ред на днешното заседание е написано Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и становище по проекта на бюджета на съдебната власт за 2007 г. Досега ние говорим само за Министерството на държавната администрация. Мисля, че днешната задача е да кажем “да” или “не” на закона за бюджета на Република България, като цяло.
Моля в протокола да се запише, че ние даваме своя глас за становището на МС по проекта за бюджета на съдебната власт. В противен случай, не знам дали тук има представители на съдебната власт, но аз не мога да подкрепя бюджет със 116 % завишение спрямо предходната година, без да се дава мотивация за това. Не мога да подкрепя капиталови разходи, които са с 20-30% по-големи, отколкото капиталовите разходи на всички общини в Република България. Това се иска от Висшия съдебен съвет като бюджет.
Аз държа и нека колегите, ако имат против, да кажат, но моля в становището на комисията да се запише, че нашата комисия подкрепя становището на Министерския съвет по отношение бюджета на съдебната власт.
Това, което говорихме за министерството, самият министър е доволен от бюджета, който му се отпуска за 2007 г. Щом той е доволен, мисля, че трябва да го подкрепим.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Приемам тази препоръка на господин Такоров.
Само да поясня, че съществуващата практика е всяка комисия да се произнесе като становище в сектора, който тя наблюдава и контролира. В нашето становище ние трябва да се произнесем първо в рамките на изпълнителната власт, където сме компетентни и трябва да напишем текст за онова, което се говори дотук. Към това ще добавим онова, което Вие предлагате, като отделен абзац. Нямам нищо против, ако някой от колегите не възразява.
Моля да гласуваме бюджета така, както е изписан. Правим уговорката, свързана със съдебната власт, и мнението на Министерския съвет.
За 9, против няма, въздържал се 1.

ОЛИМПИ КЪТЕВ: Господин председател, предлагам да прекъснем заседанието, защото имаме заседания на други важни комисии по същата важна тематика от 15.30 ч. Тези заседания са свързани с бюджета и нямаме възможност да присъстваме.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има ли съгласие по предложението на господин Кътев, или да продължим със следващите две точки по дневния ред?
РУМЕН ТАКОРОВ: Ние можем да продължим.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Добре, ние ще продължим.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: По другите две точки аз и моята колежка Деница Димитрова ще гласуваме “въздържал се”.

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, да продължим по т. 2.
Има думата колегата Митко Димитров да представи своя законопроект, по който ние сме водеща комисия.
МИТКО ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! Става дума за хералдики и сигми – това е Законът за държавния печат и националното знаме.
Няма да се спирам върху историята и въздействието на тези символи върху обществото.
Може би идеята за този законопроект е в това, че в Народното събрание зад трибуната стои знамето на Европейския съюз. Редно е това нещо да бъде узаконено в нашите закони.
Знаете, че тези символи имат значение, което исторически е залегнало в усещането на българина. Редно е то да бъде внесено и прието.
Спомняте си каква радост беше, когато издигнаха българския флаг при предишното правителство, когато България трябваше да бъде приета в Европейския съюз и нашият флаг беше издигнат заедно с флаговете на останалите държави-членки на Европейския съюз. Редно е мястото на знамето на Европейския съюз да бъде установено със закон.
Имахме по-подробен предварителен разговор дори за герба на България, но това остана извън темата на този законопроект. Поставена е френска корона на герба, с която са били погребвани френските кралици, това не е българска корона. Но това е друга тема.
В момента става дума само за европейския флаг, за който съм записал, че може да стои вдясно от българския флаг.
В закона е уточнено, че другите флагове на чужди държави могат да стоят само временно и това става само при посещения на делегации и на официални лица. Когато флагът е повече от един, се подреждат по азбучен ред. Като бъдещи членове на Европейския съюз е редно да узаконим поставянето на синия флаг на Европейския съюз редом до българския флаг.
РУМЕН ТАКОРОВ: Уважаеми господин председател, колеги! Наистина от 1 януари това, за което говори господин Димитров, ще бъде факт в нашето законодателство. Аз приветствам тази негова идея, но мисля, че само с текста, който е написан, няма да решим всички проблеми с флага на Европейския съюз. Той няма да седи само до българския флаг в Народното събрание или в сградите на държавните институции. Той ще седи и по табелите на нашите автомобили, по други превозни средства, които са национална собственост. Има много места, където европейският флаг ще стои редом до българския.
Този въпрос мисля, че е засегнат в новата конституция на Европейския съюз, която сега се разглежда – поставянето на европейския флаг заедно с флаговете на другите страни-членки на Европейския съюз.
Мисля, че би трябвало повече да се прецизира текстът в това отношение. Знаем, че по отношение на флаговете в закона, за който Вие говорите - Закона за държавния герб и националното знаме, в зависимост дали са четен или нечетен брой, се подреждат флаговете, дали са симетрично подредени или не. В тази материя всичко е решено.
Мисля, че по отношение на знамето на Европейския съюз също трябва да има по-голяма регламентация.
Ще се въздържа с мотива, че това, което предлагате, е добро, но не е пълно. Не мога да гласувам “против” предложението на господин Димитров. Може би е необходимо със служителите от Протокола на МВнР да се влезе във връзка, да се види как стоят нещата и от Нова година да приемем закон, който ще ни е необходим още от 1 януари 2007 г.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще гласувам “против” и ще се мотивирам защо. Споделих това с господин Димитров в началото на заседанието.
Аз мисля, че в национална държава-член на Европейския съюз, стои националното знаме. Знамето на Европейския съюз влиза в “други знамена”, както пише в текста на закона, който действа сега.
От тази гледна точка не виждам защо трябва, включително в сградата на българското Народно събрание постоянно да бъде поставян флагът на Европейския съюз. Да бъде поставян по конкретен повод, да бъде поставян при тържествен случай, да бъде поставян тогава, когато е преценило ръководството на парламента, съм съгласен. Дали ще бъде вътре в пленарната зала или в тази сграда или на друго място – също.
Взимайки повод от казаното от господин Такоров, моето мнение и мнението на цялата парламентарна група на Демократи за силна България е, че въпросът с Европейската конституция катастрофира поради нежеланието на голяма част от държавите в Европа Европейският съюз да се унифицира политически и смислово в някаква степен.
Смятам, убеден съм, че това е процес, който много бавно и трудно ще върви напред. От тази гледна точка една млада държава-членка на Европейския съюз изобщо няма защо да се занимава с този въпрос. Това е частното ми мнение и защо смятам, че този законопроект не е актуален.
Всеки, разбира се, има правото да вземе решението си сам. Това е мнението ми, без да омаловажавам мнението и труда на колегата.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Аз също няма да подкрепя предвидената промяна без лично да огорчавам колегата, имаме добри чувства към него, в другата комисия много обективно работим с него. Българските символи са скрепени с Конституцията. Говорим за българското знаме, за българския химн. Нека оставим закона така, в този вид. В момента законът решава точно българските символи. От друга страна, той дава достатъчно възможности, изброява къде стоят другите знамена - отляво надясно и т.н. Ще гласувам “против”, но без подкрепа на Вашите аргументи в последната част – по отношение на Европейския съюз.
МИТКО ДИМТИРОВ: Консултирах се с МВнР и с хората от Протокола. В момента знамето стои само по дизайн, като нещо височайшо – пред трибуната да има европейския флаг. Те сами признават, че това не е по закон, по протокол.
По закона, където пише “Други знамена”, къде се поставят, четен или нечетен брой, вляво от българския флаг, по закон то би трябвало да стои само 1 ден или докато трае делегацията или мероприятието. Затова решихме да въведем някакво основно узаконяване.
Съжалявам, че законопроектът не се приема.
Съжалявам да не стана причина знамето, което стои на трибуната на парламента, да бъде снето оттам. (Смях, оживление.)
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, моля да гласуваме този законопроект.
За 1, против 3, въздържали се 6.
Комисията не подкрепя законопроекта.

По т. 3 моля господин Минчо Христов да представи законопроекта.
МИНЧО ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, нашето предложение е проект за Решение за ограничаване на месечното възнаграждение на ръководството и състава на органите, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, от президента, от Министерския съвет, както и на висшите държавни служители. Самото проекторешение е от 5 реда:
“Ръководството и съставът на органите, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, от президента, от Министерския съвет, както и висшите държавни служители не могат да получават месечно възнаграждение по-високо от 90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание.”
В мотивите в ясен и кратък порядък сме записали следното:
“В последно време бяха изнесени факти за ръководители на органи, избрани от Народното събрание, чието месечно възнаграждение надхвърля в пъти това на премиера, президента и това на председателя на Народното събрание. Тази диспропорция е израз на драстична несправедливост и създава обосновано обществено напрежение. Това е особено скандално на фона на тежките икономически проблеми, пред които днес е изправена Република България. Особено фрапантни са случаите, в които чрез приемането на вътрешни правила се фиксират подобни възнаграждения от самите заинтересовани лица.”
Типичен е казусът на господин Кушлев, който си беше определил възнаграждение от около 7 хил. лв. В Комисията по корупцията имахме специален дебат по този въпрос. Аз го попитах въз основа на какви критерии той сам е определил такова възнаграждение. Отговорът беше, че в закона - и действително е така - не е упоменато и няма ограничителен размер.
“Проекторешението има за цел да прекрати подобни порочни практики, които ощетяват българската държава и облагодетелстват някои недобросъвестни висши държавни служители.”
За да бъде по-ясно нашето проекторешение ще кажа, че в някои закони има такова ограничение – 90% от размера на заплащаното възнаграждение на председателя на Народното събрание. В други закони обаче няма такова ограничение – комисията на Кушлев е типичен пример за това.
Мисля, че ако приемем това решение, то ще има силата на закон и там, където законодателят е пропуснал да фиксира някакъв максимален размер, ще реши проблема, ще ограничи възнаграждението, с което ще възстановим една несправедливост според мен.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин Христов.
Колеги, моля за мнение.
Ще кажа аз защо съм против. Искам да кажа на колегата Христов и на госпожа Банкова, че аз съм любопитен към функционирането на парламентите в Европа и към висшата администрация. Имам претенцията и то доста голяма претенция, тъй като съм автор на книги, че познавам добре развитието на тези институции. Ние сме единствената държава, в която има Лениновия принцип 1:3 като съотношение между средната работна заплата и заплатата на народен представител. Нека не се обиждат колегите вляво, защото те имат някаква връзка с това решение от предишното мнозинство. Никого не обвинявам.
Пак повтарям, ние сме единствената държава в Европа и сред страните-членки на Европейския съюз, в която статутът на народния представител след прекратяването на неговия мандат е неуреден. Поради това има тежка корупционна заплаха върху българските народни представители.
Знам, че тези неща са непопулярни, знам, че те са непопулистки и че не мога да ги защитя пред българската практика.
Ще ви обясня това съвсем конкретно. В Германия например заплатата на народен представител се формира на основата на заплатите на висши банкови служители – оттам е редукцията, а не на база средната работна заплата в държавата.
Ето защо за мен не може да се постави такова ограничение, защото базата не е реално формирана. С други думи, председателят на Съвета за електронни медии, който взема решения от висок обществен интерес, трябва да получава заплащане, което да гарантира неговата възможност за по-малка корумпируемост. (Реплики.) Как ще се охранява това, зависи от неговия морал. Но всички тези стойности, включително заплатата на българския президент в някаква степен уронват престижа на самите институции.
Аз не мога да приема, че българският президент, уважавайки собствената си страна, ще бъде поставен в класацията на заплащане някъде между средните банкови чиновници, че и по-ниско. Това е неговата заплата, толкова взима българският президент – колкото среден банков чиновник и дори по-ниско от него, ако мерите с банковите заплати.
С други думи, възразявам по принцип на механизма, по който е построена цялата тази структура, за да мога да се съглася да се сложи някъде граница.
Изразявам иначе същото възмущение както вас за господин Кушлев. Но той не е обект на законодателно решение, а на други органи – напр. прокуратурата, съда и пр. Както научих с помощта на колегите от комисията, начинът, по който е формирана заплатата на господин Кушлев, е с подзаконов нормативен акт, който изобщо не е проследен от тези, които са призвани да следят за спазването на законите.
Това е моята аргументация.
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз съм съгласен с Вас, господин председател, защото сега ние заради бълхата ще изгорим целия юрган. Въпреки че аз мисля, че това решение не е издържано. Народното събрание с едно такова решение не може да реши проблемите на заплатите на толкова администрации, които са изредени в това предложение за решение. И не може с едно такова решение да се определят, както на килограм се решава всичко и да има някаква твърда уравниловка.
Не можем в България да бъдем втора категория хора.
Като потвърждение, Вие говорите за хората от банковия сектор. Аз днес ненапразно казах за хората от съдебната система. Нека каже някой колко е заплатата на един от тримата във висшите съдебни среди – на Висшия административен съд, на Касационния съд. Те са няколко пъти по-големи от заплатата на президента. Проверете ги и вижте, че заплатата на господин Кушлев ще бледнее пред техните заплати.
Погледнете, че една заплата на един съдия в едно окръжно или по-голямо съдилище е колкото на народен представител. Но всъщност ние сме поели дълга си да бъдем народни представители и да бъдем винаги на първата линия, да бъдем оплювани. И това се случва преди всичко от хората в опозиция, които нарушават имиджа на Народното събрание като цяло. Именно това в момента вие целите и ще го направите със законопроекта, който сте внесли. Вие отново ще подроните авторитета на Народното събрание.
Това, което говори господин Методиев, няма да може да се случи никога, когато има хора такива като вас, които правят такива смешни закончета и правят чист популизъм.
Исках да кажа това, гледайки ви в очите, а не зад гърба ви.
СТЕЛА БАНКОВА: Искам само да разсъждавам така, както господин Кушлев в медиите беше посочил, че си е определил такова високо възнаграждение, за да не се изкуши от евентуални корупционни практики. Искам да ви напомня от миналия мандат на парламента господин Николай Василев, който беше тук преди малко, защо е сложил дневна заплата на бившия шеф на “Булгартабак”, ако си спомняте – 936 лв. Дали този начин на разсъждение трябва да ни води?
Аз уважавам критичните бележки на колегите, но все пак по някакъв начин трябва да се разсъждава за механизма на заплащане.
Може би това предложение може да се усъвършенства, да бъде в друг вид. Но си струва върху това да се замислим, защото обществото реагира изключително остро върху този прецедент с проф. Кушлев. Струва си да се помисли, когато има една толкова голяма заплата, самоопределена от самия господин Кушлев, той и нему подобни. Струва си да се види какво изработено и направено стои зад тази висока заплата. Надявам се, че колегите ще мислят върху този проблем и вероятно ще направят далеч по-добро и усъвършенствано предложение. Има нужда от такова решение.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Госпожо Банкова, цялото мое изказване е това, което Ви каза господин Такоров, и това, което Вие казвате в момента. За да може да бъде решен въпросът с тавана, трябва да бъде решена основата. За да бъде решена основата, навлизаме в едно изключително взривоопасно поле от популистка гледна точка. То е уникално българско, ако се сравним със страните-членки на Европейския съюз. Той направи сравнение със съседни държави, включително с Република Македония.
Пак казвам, аршинът, мярката, с която се мери в момента в България, в основата си е дефектна. Мярката, с която се мери в страните-членки на Европейския съюз, е съвсем различна, тя тръгва от високите равнища на заплатите в съответната национална държава. От тази гледна точка президентът на Република България, председателят на Парламента, министър-председателят, министри, висши чиновници и пр. могат да бъдат подредени по един сравнително справедлив начин, за който Вие призовавате. Но това може да се случи, когато се сложи високата летва на правилното място. А не, когато тя се формира по ниския път, по начина, по който сега се формира парламентарната заплата.
Образът на българския народен представител - и тук съм съгласен с господин Такоров, защото съм бил и на власт, и в опозиция - обикновено е работа на опозицията, но немалко и от тези, които сме били на власт, сме навредили също – това искам да добавя, така че и днес властта в България не е застрахована от това, че пречи на имиджа на народния представител. Наистина имаме много лош образ на български народен представител. Ето защо не можем да се справим с тази задача.
Иначе в момента ние, влизайки в противоречие с вашия законопроект, сме съгласни, че проблем има и че трябва да го решим. Но какъв да е подходът – дали като се затваря отгоре, или когато се реши по правилния начин – при формирането отдолу на самата заплата? Сигурен съм, че каквото решение и да се направи, винаги ще се намери такъв недобросъвестен човек, бих го нарекъл с най-лошите думи, за които мога да се сетя, като господин Кушлев. Безобразие е случилото се! Но такива хора винаги ще има – дали в тази или в друга комисия, Бог знае къде!
МИНЧО ХРИСТОВ: Взимам повод от Вашите думи, господин Методиев. Вие казвате, че за да се реши таванът, трябва да се реши основата.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Точно така!
МИНЧО ХРИСТОВ: Имайте предвид обаче колко е средната заплата в България - това е основата. Основата е всеки депутат да взима три средни работни заплати. Не знам, ако някой не е доволен от своята заплата, нека отиде в частния сектор или да стане държавен служител.
Вие отместихте темата към народните представители. Но в нашето проекторешение ясно е записано, че става дума точно за онези хора, които вземат или на които се дава законовата възможност от нас да взимат невероятно месечно възнаграждение – законно! Защото господин Кушлев многократно повтори, че всичко това е законно. Ние сме му позволили, уважаеми колеги, тази заплата от 7 хил. лв. Ако някой е съгласен с тази заплата, ако някой мисли, че господин Кушлев я заслужава, нека да излезе и да каже.
В тази връзка ще ви кажа и нещо друго. В Комисията за борба с корупцията аз го попитах две неща: въз основа на какви критерии той сам си е определил тази заплата и какво точно е свършила неговата комисия – какви са приходите и какви са разходите. Оказа се, че приходите са 0 лв. и 0 ст. Разходите на комисията са около 5,5 млн. лв. за една година. Ето баланса на тази комисия.
Тъй като стана дума за бившия шеф на “Булгартабак”, на който господин Василев, който присъстваше преди малко, беше дал заплата над 900 лв. дневно, този човек беше хванат да си иска подкуп от 500 хил. долара от един руски гражданин. Това беше публичен факт, изнесен от българската преса. В този смисъл не мисля, че има връзка, каквато тук някои колеги се опитват да внушат, между корупция и високи заплати. Тук категорично не съм съгласен.
Уважаеми колеги, пак ви връщам към нашето предложение, което е много ясно. То има за цел да ограничи възможността на недобросъвестни висши държавни служители да фиксират своята заплата. Депутатската заплата е ясна. Тя е фиксирана законово. Тя е 3 средни месечни заплати.
РУМЕН ТАКОРОВ: Не законово, ние си я фиксираме.
МИНЧО ХРИСТОВ: Как не законово? Тя е определена в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание , който е със силата на закон. Вие трябва добре да го знаете.
Аз не виждам защо се получава това нежелание да се ограничи законово възможността на недобросъвестни хора – държавни служители, да крадат от държавата. Това е кражба – да си фиксираш заплата от 7 000 лв. при тази ситуация на българската държава. И сега вие казвате: “Той беше лишен от възможността да продължи в този дух”. Не мога да ви разбера логиката.
Призовавам ви като комисия да подкрепите това предложение. В него няма нищо политическо. Никой не търси някакви политически дивиденти, ако от това се притеснявате. Готови сме със Стела Банкова да го предложим на комисията, излезте вие като комисия, предложете го, ние ще го подкрепим.
Всякакви такива политически пируети – колко била заплатата на депутатите в Германия и т.н. Да, но колко получава нормалният германец, колко евро на месец? Каква е средномесечната заплата там? Тук въобще не може да сравнявате българските депутати с германските, защото средната заплата там не е под 300 евро. Тук не виждам логика. Логиката ви се къса. Както и да усуквате, това е истината.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Длъжен съм, господин Христов, да Ви кажа, че по смисъла на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е абсолютно неприемливо да казвате, че “усуквам”, защото дори е невъзпитано. Не усукваме, имаме различни възгледи.
Първо, не сте се подготвил достатъчно добре, след като казвате, че това, което сте написал, няма нищо общо със заплатата на народния представител. Заплатата на народния представител служи в множество нормативни актове като единица за формиране на тези заплати, за които Вие сте написал тук.
Идвате неподготвен, ако тръгна с Вашия език да говоря. Нека се уважаваме взаимно (Реплики на н.п. Минчо Христов.)
Ако тръгнем по този начин да си правим забележки, няма смисъл!
Мисля, че с госпожа Банкова проведохме един доста по-смислен диалог, въпреки че беше по-остър, затова, че има проблем, който е в основата на формирането на тези неща.
Не правете забележки каква е средната заплата в Германия и каква е средната заплата в България. Имам много добра представа. Не ме подценявайте толкова.
Казах Ви, че похватът, начинът, по който се формират тези заплати, на които Вие искате да сложите 90% таван, се формират през тази заплата. Написано е – 2 пъти заплатата на народен представител, или 90% от заплатата на народен представител. Така се формират заплатите, за които Вие сте написал тук. Затова казвам, че основата, фундаментът е построен по неправилен начин. Не Ви казвам нещо друго. Какво нелогично има в това? Така се правят тези заплати от доста години насам, може би вече от 15 години. Не съм казал нищо друго.
Моля да гласуваме това проекторешение.
За няма, против 5, въздържали се 4.
Комисията не подкрепя проекта на решение.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16.15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ: