П Р О Т О К О Л
№ 1

На 17.01.2007 г. от 14.45 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.

***

---

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, имаме кворум, предлагам да започнем. В съобщението, което сте получили за днешното заседание, са предложени 4 точки. Това са законопроекти, които основно са постъпили преди около 2 месеца - в края на миналата година и от началото на тази година. След като ги прочета, ще помоля за кратко обсъждане, за да приемем дневния ред.
1. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВЪЗПИРАНЕ ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНЕТО ПО СЛУЖБА И ЗА ИЗБЯГВАНЕ КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ, № 654-01-144, внесен от н.п. Филип Димитров и група народни представители на 03.11.2006 г.
2. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ, № 602-01-105, внесен от Министерския съвет на 23.11.2006 г.
3. ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ МЯСТОТО НА ЗАСЕДАНИЯТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, № 654-02-115, внесен от Николай Петров Кънчев и група народни представители на 30.11.2006 г.
4. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, № 702-01-1, внесен от Министерския съвет на 03.01.2007 г.
Преди да приемем този дневен ред, по т. 1 не виждам никой от вносителите. Двама от тях са европепутати - господин Филип Димитров и членът на нашата комисия господин Мартин Димитров. Логично е, след като няма никой и от другите колеги-вносители и няма кой да ни представи законопроекта, да не го гледаме и да се ограничим върху останалите три точки, като ги прередим.
Има ли друго предложение по дневния ред? Няма. Приемам, че сте съгласни и приемате този дневен ред с три точки.
Поради забавянето на министър Николай Василев предлагам да започнем с т. 2 – проекта за Решение за определяне мястото на заседанията на Народното събрание.
Имате думата, господин Кънчев.
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, проектът за Решение предвижда определяне мястото за заседанията на Народното събрание. В Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е упоменато само, че Народното събрание заседава в сграда в столицата и не е упоменато в коя от двете сгради, дадени на разпореждане на Народното събрание се провеждат тези заседания. Ние внасяме този проект за решение, с който да се определи като място на провеждане на заседанията сградата на пл. “Александър Батенберг”, а другата сграда да бъде освободена и предадена за ползване на Националния исторически музей за ползване като изложбени зали.
Какви са нашите мотиви? Не е редно Народното събрание да разполага с 2 сгради, тъй като една е абсолютно достатъчна. По този начин ще бъдат спестени немалко средства на държавния бюджет от бюджета на Народното събрание и ще бъде дадена възможност на една друга сериозна и значима национална институция, какъвто е Националният исторически музей (НИМ), да генерира собствени приходи и да осъществява своята дейност. Ще бъдат спестени средства както за поддръжката, охраната, текущи разходи, режийни, средства за транспорт, ще бъде дадена възможност за нормално функциониране на Народното събрание. Всички знаем, че огромната или почти цялата част от апарата, служителите, комисиите, залите на комисиите, кабинетите се намират в тази сграда. Другата сграда според нас е излишна и по наше мнение това е един пропуск, който във времето по различни закони не е урегулиран. Още повече сградата на пл. “Народно събрание” е амортизирана и оттук нататък ще бъдат отделяни повече средства за капиталови разходи, ремонти, които не сме изчислявали, но вероятно те ще стават с всяка изминала година все повече. Минималните средства, които биха били спестени от бюджета на Народното събрание, биха били минимум 2 млн. лв., като тук не се слагат разходите за транспорт и куп други, които са по бюджета на Народното събрание. Това е първото предложение – за определяне мястото на работата на Народното събрание.
От друга страна, във втората част от въпросното решение се предлага сградата на пл. “Народно събрание” да бъде предадена на НИМ, който да разположи своите изложбени сгради там. Знаете, че НИМ беше разположен в Съдебната палата и съвсем логично беше преместен, защото това беше съвсем нелогично дело, извършено в тоталитарно време. В настоящия момент той е изнесен от центъра на София. Не е редно една европейска столица като София да няма достъпен Национален исторически музей. Това е една от причините, поради която най-значимите български национални ценности, напр. тракийските златни съкровища, пътуват постоянно по чужбина, а не са на разположение на туристите и интересуващите се. Още повече, Националният исторически музей задължително трябва да има изложбена площ в центъра на София, тъй като той има чисто патриотична и национално-възпитателна функция. По наше мнение, а днес прочетох във вестниците, че директорът на НИМ практически без значими средства би пренесъл основните изложбени експонати в тази сграда, което прави въпроса още по-лесен. Знаете, че Народното събрание може да ползва за пленарна зала залата “Света София”, която фактически е строена за пленарни заседания.
Искам да допълня, че ако това решение бъде прието, то ще урегулира нещата и практически ще бъде в улеснение на всички, да не говорим за финансовия ефект.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Уважаеми господин председател, колеги! Новата парламентарна група на Българския народен съюз естествено има големи амбиции, авангардни, екстравагантни идеи, които иска да прокарва, което е нормално и разбираемо – тя се утвърждава като такава и би следвало да се поощри. Аз бих припомнил наскоро даденото от тях предложение заседанията на парламента да започнат да се провеждат в старата българска столица. Сега те продължават с нова идея. Но това, че те са нова парламентарна група, не означава, че не трябва да познават някои факти от дейността ни.
Искам да припомня на колегата, а и на тези, които са подписали този проект като съвносители, че идеята за преместване на заседанията на Народното събрание от онази в тази сграда е стара най-малко от времето, откакто съществуват демократичните промени в последните 17 години. Нещо повече, в предишното Народно събрание проф. Герджиков започна процедура по тази тема, свързана с конкурс, с избиране на проектанти, архитекти. Бяха привлечени действително много сериозни хора, които разбират от тази дейност, някои от тях светила в тази наука, ако не ме лъже паметта, италианска фирма дори стигна в някаква фаза до спечелването на конкурса. По онези цени имаше изчисление, пак по памет цитирам, че реализирането на преустройството на зала “Света София” ще струва около 10 млн. евро по онези цени.
Друг е въпросът, че действително няма човек, който да каже, че самото функциониране на Народното събрание в тези 2 сгради ни устройва и че това е добър модел. И като обслужващ персонал, и като медии, и всички ние се мъчим, защото в тесните стаи, където са ни сложили, няма място човек къде една папка да сложи, да развие творческа дейност, да сложи компютър или лаптоп.
Но начина, по който са подходили колегите, лично мен не ме удовлетворява и не ми харесва. В първата точка Народното събрание определя, че заседанията ще са в тази сграда. Втората точка – че другата сграда се преотстъпва на НИМ или на друг музей и третата точка – това да стане до 31 март т.г. Нито една от тези три точки са изпълними, колеги. Ако решим да правим нещо полезно, плодотворно, нека го направим професионално, както трябва. Начинът, по който е фурмулирана, предварително дава обреченост на тази добра идея. Никак не е лесно едно такова преместване при утвърден бюджет на Народното събрание за тази година, при утвърден щат, при ненаправена и непригодена зала за тези функции, без да знаете в какво състояние е тя в момента, за да стане до 31 март годна за гласуване.
Добрите идеи са добри идеи. Можем да ги обсъдим в по-широк формат, между председателите на парламентарни групи, да предизвикаме разискване, но не в този вид, който сега е предложен.
Моето мнение и предложение към колегите, с цел да не се опорочи една бъдеща идея, е това предложение да се оттегли, за да се направи, както трябва, за да има гарантиран успех. Убеден съм, че както председателят на Народното събрание, така и шефовете на парламентарни групи и редовите депутати са готови, склонни и биха приветствали това нещо. И тогава бихме доразвили идеята какви икономии биха се на направили, до какви икономии ще доведе и т.н. Но начинът, по който е развита идеята, пак казвам, няма да ни позволи да я прокараме.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! До голяма степен господин Кътев проследи хронологията на решението и неговата предварителна предрешеност. Действително е много атрактивна идеята сега, защото има такава необходимост да се мисли в перспектива решаването на въпроса за сградата на Народното събрание. Но както е зададено решението, при едно положително решение днес то ще прерасне в чист популизъм, както много други подобни решения, ако им се даде ход. Посоката действително трябва да бъде тази: първо, да бъде обсъдена идеята с всички парламентарни групи. Нещо повече, може да се осигури и обществен дебат. Въпросът е сериозно натоварен с бюджетни средства – както за тази сграда, която трябва да бъде ремонтирана и да придобие съвсем друг вид, по същия начин и другата, на който и да бъде предоставена, тя пак ще бъде публична държавна собственост и отново ще носи много разходи след себе си. Именно по тези аргументи, ако решението не бъде оттеглено, няма да го подкрепим.
Само по себе си то подлежи и ще бъде обсъждано в обществото още дълго време. Действително може би още в това Народно събрание, в този парламент трябва да се изчистим от популизма, да приемем и гласуваме подобно решение, но не това. И съответно в някакъв период от време, който няма да е по-кратък от година-две, а не тези срокове, които се предлагат тук – 31 март т.г., когато е ясно, че няма нито бюджет, нито реална възможност. То е прагматично, но по-скоро днес е атрактивно, така че няма да го подкрепим.
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Доколкото разбрах от уважаемите колеги, които взеха отношение, предложението е рационално, необходимо, въпрос на приемането му е съгласуването на сроковете. Решението е кратко и изключително ясно, другото е въпрос на административни и технически действия, които не са в прерогативите на ръководството на Народното събрание и ние не бихме могли да вземаме решения по тях.
Решението е в три точки. В първата се определя мястото. Едва ли някой има нещо против, че тази трябва да е сградата, където да се провеждат заседанията.
Втората точка – за освобождаването на другата сграда и предоставянето й на НИМ, също не чух никой против.
Единственото, върху което се концентрираха опасенията, са сроковете. Предложението е внесено преди близо 2 месеца, когато още не беше гледан Законът за държавния бюджет. Неговото разглеждане малко закъсня и може би по сроковете би могло да се помисли и те да бъдат коригирани. Наистина 31 март тази година с оглед на изоставането на законопроекта е невъзможен срок. Но не мисля, че те трябва да бъдат отлагани безкрайно много, тъй като най-елементарната сметка показва, че само със средствата, които ще бъдат спестени от освобождаването на едната сграда, би могло да бъде извършено преустройството на пленарната зала тук. А дали ще бъдат ремонтирани останалите ползвани в момента от Народното събрание помещения в тази сграда, включително тази зала, са решения, които са от компетенцията на ръководството на Народното събрание, административното ръководство, и вероятно са проблем на следващия самостоятелен бюджет на Народното събрание.
Едва ли би следвало да оттегляме своето предложение. Нещо повече, настояваме да бъде гласувано, тъй като то ще спести средства. Дори да бъде отхвърлено, то ще сложи началото на една дискусия, която ние имаме намерения да продължим конструктивно и лишени от каквито и да било задни политически и други цели с цел постигането на рационално решение.
Това е мнението ни. Единствено сроковете поради закъснялото разглеждане на предложението за решение следва да бъдат разгледани. Но не мисля, че чак толкова трябва да бъдат отлагани. За аргументация ще припомня, че когато започна реалната дейност на Народното събрание след 10.11.1989 г., само за 2 месеца беше преустроена пленарната зала на Народното събрание, за да може да побере избраните тогава 440 велики народни депутати за Великото Народно събрание след промените. Не е чак толкова сложно. Ако се огледаме по центъра на София, ще видим, че се строят сгради по 7-8-10 хил. м.² в рамките на 6 месеца, хотели, бизнес центрове или молове и те се пускат. Преустройството на една зала със система за гласуване не е чак толкова сложна техническа работа в този век.
Благодаря за вниманието. Решението е ваше – на комисията, но нямаме намерение да оттегляме проекта на решение.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Явно колегата не ме е слушал и явно нищо не е разбрал.
Аз се извинявам, ние сме политически лица и едно е да правиш митинги, друго е да правиш сериозни промени в дейността на Народното събрание. Начинът, по който се изказвате, говори, че изобщо не сте запознати с темата, и това е едно популистко предложение. Неслучайно Ви припомних предложението заседанията да започват във Велико Търново.
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Те са започвали там.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Да, но това не означава, че това трябва да стане практика.
Не въвличайте цялото Народно събрание в правенето на вашата политика! Явно не си давате сметка за какво става дума или не разбирате. Самият факт, че това предложение не е подписано от господин Стефан Софиянски, за мен говори много, защото той е човек, който разбира от икономика и тези неща. Вие си мислите, че това е преустройство като на хотел за 3 месеца и така ще стане. Не си давате сметка, че става въпрос за десетки милиони евро, че е необходима конкурсна процедура, утвърждаване на проекти, срокове и какво ли не още. И ако зависи от вас, да си хванем бумашките и на 31 март т.г. да се преместим тук – от едно място на друго! Извинявайте, това не може да бъде тема и предложение на сериозни хора.
Освен това, откъде накъде трябва да бъде дадена сградата на Националния исторически музей? Аз ще Ви посоча още 10 равностойни институции в държавата, които също имат нужда от представителна и хубаво направена сграда. Защо ни въвличате ние да определяме на кой да бъде дадена? По-добре сметнете какви ще бъдат разходите, отколкото да смятате печалбата от продадените билети на Националния исторически музей! Не забравяйте, че и НИМ е държавна институция и е на субсидии. Така че пак Ви призовавам: оттеглете предложението си, за да не го бламирате като хубава идея.
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Съжалявам, нямам такива пълномощия и смятам, че…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моля, недейте влиза в разговор с господин Олимпи Кътев, което не е по правилата.
Искам да кажа няколко думи и да ви предложа нещо.
Няколкото думи са свързани със съучастие в подобна идея. Аз я приветствам и смятам, че това е едно рационално решение. Дълбоко съм убеден, че усилията на комисията днес могат да финишират само с един положителен резултат и той е, ако ми разрешите да изпратим едно писмо до председателя на парламента, в което да кажем, че по принцип идеята за преместването на Народното събрание в тази сграда среща подкрепа в Комисията по въпросите на държавната администрация. Това нещо се разбра от изказванията на колегите Кътев и Антонов. Разбра се, че има такъв възглед. Аз се присъединявам към него. Останалите колеги също подсказват, че бихме могли да направим такъв текст, с който да запознаем ръководството на парламента, че една от трите комисии, към които е адресирана тази тема, изразява такава воля и съгласие за тази идея.
Същевременно се присъединявам към казаното от колегите, че без решение на ръководството на парламента, ще рече Председателския съвет, председателят,т заместник-председателите, шефовете на парламентарни групи, много трудно ще тръгне цялата процедура, която е необходимо да бъде извършена, за да се осъществи това преместване. Може би през 2007 г., бидейки членове на Европейския съюз, това съгласие вътре в парламента ще породи съгласие и сред обществото. Да не кажем консенсус, но мисля, че във висока степен ще се намери подкрепа, че това е необходимо.
Моето предложение. В периода, в който аз съм бил член на изпълнителната власт, се обсъждаше подобно нещо. Тогава числата бяха други, сега числата са много по-големи от тези, които Вие споменавате. Познавам ги като разчети на Министерство на финансите. Разходът да се извърши такова преместване е много голям.
Тогава изказах мнение, което сега искам да споделя пред всички. По нашата конституция и днешното ни държавно устройство има една институция, която стои над другите, включително над парламента и това е Конституционният съд. Ако сме водени от желанието да уважаваме нашите институции, включително къде те се помещават, аз бих казал, че тази “почти втора камара” - Конституционният съд, заслужава едно престижно място, където да заседава. И тъй като по това време съм правил такъв преглед за самия себе си, знам тези 12 конституционни съдии дали имат своите места за работа, имат залите, в които да провеждат своите заседания, и същевременно една пленарна зала, в която могат да се откриват заседанията на парламента в духа на това предложение, което Вие правите, за да запазим някаква историческа традиция, да имаме спомен, памет за българската национална история. Т.е. има и такова решение.
Тъй като има многообразие от решения по цялата процедура, ако колегите са съгласни, нека като комисия да реагираме по този начин по това проекторешение. Иначе аз самият смятам, че това решение в момента не е актуално в този си вид да бъде подкрепено и утре или впоследствие да бъде гледано в пленарната зала, т.е. аз самият също ще гласувам “против”.
Молбата ми към членовете на комисията е да направим един такъв кратък текст, с който можем да подпомогнем този процес да се ускори в някаква степен и да демонстрираме съгласието на нашата комисия.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Господин председател, считам, че Вашето предложение е доста разумно.
Пак повтарям и се връщам към началото: това не е нова идея и не е за първи път. Проф. Герджиков през миналия мандат предприе конкретни стъпки и процедури, но по една или друга причина, под някакъв натиск, медиен, обществен, липса на достатъчно политическа смелост у управляващите да го свършат, това не беше направено. Но явно вече му идва времето и 2007-2008 г. мандатът на парламента е по средата и си мисля, че едно такова писмо би подтикнало и би дало повече възможност и кураж на председателството да тръгне към такива решения. Това рано или късно ще стане, въпросът е кога, как и в какъв момент.
Аз се присъединявам към това Ваше предложение.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Подкрепяме това Ваше предложение.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: С тези аргументи моля да гласуваме проекторешението и изпращането на такъв документ до председателството.
За няма, против 4, въздържали се 4.
Комисията не подкрепя проекторешението.

По т. 2 от дневния ред искам да информирам министър Николай Василев, че Съветът по законодателство или Консултативният съвет разглежда на два пъти законопроекта, за да ни даде писмено становище. За съжаление днес не могат да ни го представят. Отсъства и председателят на съвета госпожа Средкова. По всяка вероятност ще може да бъде представено следващия вторник.
От правна гледна точка има дискусионни въпроси и в някаква степен е хубаво те да се изчистят преди първо четене от работна група, която да направим. Но това трябва да реши тук чрез своята воля комисията. Обемът на тези поправки, както бях информиран, не е малък. В някакъв смисъл той надхвърля обичайните поправки и препоръки, които се правят от Съвета по законодателство.
Тук съм длъжен да информирам както Вас, така и колегите от комисията, че сега не можем да разполагаме с това становище. След като направим обсъждането, ще преценим и това становище.
МИНИСТЪРНИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Ще започна оттам, откъдето свършихте, господин председател. Вие сами ще решите как да процедирате. Нашето предложение е, ако може сега да разгледате законопроекта на първо четене, а после ще има възможност между първо и второ четене за сериозни дискусии и предложения за промени.
Уважаеми дами и господа народни представители! Това е един от най-сложните закони, по които някога съм работил и внасял. Законопроектът за електронното управление е доста напредничав за времето си. Смятаме, че дори не във всички европейски държави има такъв закон. Той е доста авангарден, за да не използвам по-силни думи. По него беше работено близо 1 година и имаше широко обществено обсъждане. Една от частите на това обсъждане беше в София с участието на близо 300 души – хора от бранша, но и всякакви други творци и много хора от Народното събрание бяха на дискусията.
Законопроектът урежда дейностите при работа с електронни документи при предоставяне на административни услуги по електронен път и обмена на електронни документи както по отношение на административните органи, държавните органи, така и по отношение на външни лица, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Напр. такива могат да бъдат нотариуси, омбудсманът, включително и големите организации, които предоставят електричество, вода, телефони, парно и т.н. Те също трябва да спазват някои основни принципи на този закон. Целта е да се постигне съществена реформа не толкова в технологиите, а по-скоро в начина на работа на администрацията и да се насочи дейността на администрацията към гражданите и бизнеса, като се регулират три групи обществени отношения. Едното е работата с електронни документи, другото е административните услуги по електронен път и третото, обмен на електронни документи между административните органи.
В този закон има залегнали няколко принципа на работа. Ще цитирам по памет думите на тогавашната чешка министър на информатиката в дискусията. Тя беше казала следното: “Когато говорим за електронно правителство и електронно управление, много по-важна е думата “управление”, отколкото “електронно”, т.е. тук има някои принципи, които в предишни исторически периоди е можело да бъдат спазвани и без да има електронни технологии. Сега при наличието на модерни средства многократно се улесняват някои процеси. И сега е настъпила историческата необходимост за тези промени.
Искам да спомена, че днес тук присъства и господин Славчо Манолов от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, като бих искал да благодаря както на господин Пламен Вачков – председателя на ДАИТС, така и на неговия екип затова, че толкова добре и активно работиха с нас за изготвянето на този закон.
Основните принципи могат да се синтезират може би в едно изречение: задължение на администрацията е еднократно да събира данък от гражданите. Т.е. ако някой от нас веднъж вече е дал на някоя част от администрацията някакви данни, примерно адрес, регистрация на фирма, съдебно досие, примерно за съдимост, то администрацията няма право да иска информация за едни и същи неща непрекъснато от гражданина и той всеки път да обикаля по институциите и да си ги събира. По-скоро тя ще ги събере по служебен път. Този принцип е можел да бъде въведен и в миналото и да става по пощата с ръчни средства, но безспорно при наличието на съвременни технологии това става много по-лесно.
Вторият принцип е задължението за предлагане на административни услуги. Такива имат административните органи, тук включваме БНБ, независимите регулатори и т.н., както и лицата, осъществяващи публични функции и обществени услуги – това, което казах преди малко. Трето, задължението за вътрешен обмен. Това са вътрешните електронно-административни услуги. Администрациите ще могат да си обменят информация по електронен път в рамките на осигурена единна среда за обмен на електронни документи. Новите правила ще заменят старата Единна държавна система за деловодство. Това е сложна промяна, но тя трябва да се случи рано или късно.
Четвъртият принцип е съвместимост между електронните системи. Тук работим близко с ДАИТС. Законопроектът налага единна политика, за да могат нашите администрации да интегрират своите системи, а също така и българските системи с тези на Европейския съюз.
Петият принцип е електронната сигурност, като предлагам да не влизам в тази тема в подробности.
В заключение, тъй като законът е сложен и администрацията не е напълно готова за неговото прилагане, чисто интелектуално, като обучение, манталитет, организация на работа и понякога като инвестиционна програма, предлагаме да бъде предвиден доста дълъг срок за влизане на закона в сила. Идеята ни е този срок да бъде 12 месеца. Преди малко с учудване видях в материалите, които са ви дадени, че в § 7 пише 18 месеца. Да ви призная, не мога в момента да идентифицирам кой кога е въвел тази промяна. Нямам спомен тя да е обсъждана в Министерския съвет. Може би това е грешка, направена в последния момент и някой от администрацията на Министерския съвет да е въвел тази промяна. Според мен и там срокът трябва да е 12 месеца. Ако се окаже, че не е техническа грешка, а се окаже, че наистина сме ви подали законопроекта със срок 18 месеца, предлагам да го върнете на 12 месеца, каквото е било нашето намерение.Дванадесет месеца са срок, в който администрацията има достатъчно време да си подготви бюджета за бъдещо време, да си обучи хората, защото това са неща, които така или иначе се случват.
В момента тече изпълнение на няколко проекта по електронното правителство. Един от тях се нарича интеграционна среда на електронното правителство, съкратено ИСЕП, текат и още няколко други проекта, чийто срок на изпълнение е тази година. През тази година продължаваме и със следващите електронни проекти, които ще придвижат значително напред България в областта на електронното управление.
Ако приемем и този закон и го изпълняваме от 2008 година нататък, считаме, че до края на този мандат и от началото на следващия България би трябвало значително да изпревари поне някои от държавите от Европейския съюз.
Благодаря ви за това, че разглеждате този законопроект още в началото на годината. Надявам се той да бъде приет тази година и да влезе в сила.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Манолов – съветник на господин Вачков, като вносител, можете да допълните, ако желаете.
СЛАВЧО МАНОЛОВ: Ако има въпроси, ще се включа.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, имате думата.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Явно е дошло времето на този закон, въпреки че в последните няколко години много се говори за него, доста амбиции имаше, доста перспективи се чертаеха за него, но така или иначе не се намериха хора, които да го изработят и внесат досега. Той беше повече в сферата на пожеланията и добрите виждания за бъдещето. Министърът като по-млад човек и по-добре запознат с новите технологии може би му е по-трудно да си представи този законопроект, докато ние, народните представители, може би по-далеч от електрониката, но по-близо до книжната администрация, ще ни е по-лесно в даден етап от навлизане в закона да сме наясно, че действително това е съвсем нова, революционна крачка в развитието на обслужването на гражданите, на бизнеса, на цялото общество, на комуникирането между активните хора, а може би в бъдеще не само между активните хора в обществения живот, включително икономическия.
Аз също си признавам, че ми е трудно да говоря в подробности по законопроекта. Но когато започнат дебатите между първо и второ четене, особено ако се наложи да се направи такава работна група с участието на Министерство на държавната администрация и административната реформа, на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, а защо не и на някои други, имащи отношение към закона организации, сигурно ще навлезем в по-големи подробности и ще бъдем по-конкретни. Но така или иначе на първо четене се коментират принципите, общите положения в законопроекта, а между първо и второ четене, особено когато има по-дълъг срок, се правят предложения и дебати по отделните членове.
Що се отнася до Съвета по законодателство, явно той е доста претрупан с работа. Те са много стриктни и разточителни в техните разсъждения и много подробно разглеждат закон по закон. Сигурно затова не могат да разпечатат за 1 седмица това, което са казали. Иска ми се да имаме готовност на един етап от приемането на закона да имаме тяхното мнение и на първото, и на второто четене.
Господин председател, ако го няма, би могло да изискаме и становището на други организации, които Вие сте посочили, напр. Комисията за защита на конкуренцията, от съдебните изпълнители и други държавни или обществени институции, които биха имали някакво отношение. От една страна, ще ни бъде по-лесно да чуем тяхното мнение, от друга страна ще формираме общественото мнение за приемането на този закон, защото в края на краищата те ще бъдат доставчици на такива електронни услуги.
Вчера обсъждахме на заседание на парламентарната група становището по този законопроект и имаме готовност да го подкрепим на първо четене и да продължим напред.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! По принцип подкрепяме и ще подкрепим този законопроект. Той по принцип е необходим, първо. Второ, от много дълго време се работи. Всички срещи, за които спомена министър Василев, широката подкрепа, която има, говорят за това.
Иска ми се да знаем има ли сериозен конфликт със Съвета по законодателство, за да разберем дали да подкрепим още сега законопроекта, или да изчакаме до следващата седмица?
СВОБОДА ХАДЖИЕВА: Не съм упълномощена да говоря от името на Консултативния съвет по законодателство. Присъствахме със старшите съветници от Комисията по правни въпроси на заседанието на съвета. Поставиха се доста сериозни въпроси, включително по отношение наименованието на законопроекта. На практика той говори за електронно управление, а като се вникне в текстовете му, се касае за извършване на административни електронни услуги във връзка с бъдещо електронно управление. Дори по заглавието също би могло да се помисли.
Освен това много основни въпроси се препращат в подзаконови нормативни актове и с наредби. Те са съществени въпроси, които следва да бъдат уредени в закона.
Има много чуждици, има неточности. Не може да се каже, че нотариусите, съдебните изпълнители и разните учебни заведения, медицински заведения и т.н. са лица. И едните, и другите имат друг статут, нотариусите и съдебните изпълнители са с друг статут. И днес колегите от Консултативния съвет по законодателство обсъждат законопроекта. Мисля, че е от значение да се видят конкретните им бележки и предложения.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Ние ще дадем нашето становище, но все пак вие като помощен орган, който консултира, би ли следвало според вашето становище да се приеме на първо четене този законопроект в този вид? Чел съм много ваши становища, в голямата си част те са били критични. Това е хубаво, защото ни насочвате към проблемите, които трябва да бъдат отстранени. Но за да се стигне до някакво решение, ние трябва да знаем становището. Може би за вас е важно между първо и второ четене текстовете да се изгладят, да се променят, отколкото принципно? Ние всъщност в момента го приемаме принципно – трябва ли да има такъв закон или не и той приложим ли е или не. Ако кажем, че трябва да има – о’ кей. Ако кажем, че е приложим, но трябва нещо да се промени, пак – о’ кей. Но ако кажем, че изобщо тези текстове са неприложими, независимо дали има граматически, редакционни или други грешки, тогава е съвсем друго. Затова молим да помогнете, като кажете какво е становището.
СВОБОДА ХАДЖИЕВА: Аз считам, че е необходим да се преработи основно този законопроект. Има много неясни текстове, които трябва да се конкретизират. Който го чете и не е специалист в електрониката, трябва да може да борави с текста. Останах с впечатление, че становището ще бъде да се направи изцяло нов законопроект, а не да се приема този.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря. Господин Антонов, Вие също получихте отговор на въпроса си.
Според мен от Глава първа “Предмет, Общи положения”, когато се прочете внимателно, става ясно какъв е предметът на този закон. Бих се съгласил, че това е закон за електронни административни услуги. Само това ми е достатъчно да кажа по принцип, че такъв закон би трябвало да се работи и да бъде полезен за българските граждани и фирми. В ал. 1 са сложени два въпроса: единият е предоставянето на административните услуги по електронен път, вторият е за документооборота по електронен път - нещо, за което между другото в нашата комисия говорихме няколко месеца по-рано покрай Закона за администрацията, когато ставаше дума за този документооборот. Аз съм от хората, които имат претенцията, че познават тази трудност на българската администрация в детайли. Наистина се раждат страшно много документи. В известна степен, вместо те да помагат на българските граждани и фирми, им пречат, и дават възможност на чиновниците да уреждат среда, в която нищо не е ясно на гражданите и фирмите, ясно е на чиновниците, което впоследствие поражда корупционни практики. Т.е. след като законът в този си първи текст казва, че ще реши тези два въпроса, се поставя въпросът дали ги решава нататък.
Алинея 2 е още по-важна, защото казва, че този закон не само се занимава с администрацията на държавните институции – изпълнителна власт, министерства, агенции и пр., но се оказва, че се занимава и с онези институции и лица, които изпълняват публични функции. Преразказвам текста, защото според мен текстът не е хубав, но мисля, че това е смисълът му, “доколкото в закон не е предвидено друго”.
И тук има нещо от огромно значение – всеки човек се сблъсква я с нотариус, я с друга институция, която не е държавна, а е частна, и трябва да получи услуга, не редейки се на опашка от 78 човека по стълбищата на една кооперация, в която се намира нотариалната кантора, както се случи на моята съпруга преди Нова година и се чудех защо не се прибира 2 часа, а да се извърши друг тип организация на тези услуги, при която няма стълбищна клетка и опашка, а всичко се извършва по електронен път. Отново приветствам. Т.е. дотук всичко, което е смисълът, базата на този закон, е ценно и би трябвало да се направи.
Освен това към чл. 1 има още 2 алинеи, които ориентират читателя на закона за какво става дума. Ал. 3 казва, че този закон не се прилага при работа с електронни документи, които съдържат класифицирана информация, т.е. явно, че става дума за целия публичен документооборот в българския социум, в българската общественост. Става дума за всички връзки между гражданите, фирмите и всички субекти вътре. Изключват се само тези, които се намират под похлупака на Закона за класифицираната информация.
Последната алинея гласи, че този закон не отменя правилата за работа с документи на хартиен носител, когато закон предвижда особена форма или особен ред за извършване на определени действия. С други думи, авторите на текста казват така: ние знаем, че хартията ще залива българските канцеларии още дълго и не смятаме, че с този закон ще решим проблема. Това показва зрялост и в известна степен реалност на поведението на авторите на текста. В известна степен те си дават ясна сметка, че не може с този закон да се постави срок, с който да се замени този хартиен документ, който е в цялата българска администрация.
Вниквайки в текстовете на чл. 1 смятам, че съм разбрал предмета на закона и по тази причина смятам, че законът е положителен. С това свършват хубавите думи.
Оттук насетне ми се струва, след като е ясно, че тъй като авторите на законопроекта са определили много точно предмета, всички дейности, които той трябва да съдържа оттук насетне, трябва да бъдат доста прецизно изработени. Ако приемем този законопроект на първо четене, аз ще се въздържа, защото тези неясноти нататък ме смущават. Моето предложение към комисията е, че ние би трябвало да си поставим за задача през 2007 г. през работна група, а може би и две работни групи, да бъдем максимално полезни, за да може той да стане той много добър закон в близките няколко месеца. Не бих си представил, че нашата комисия ще може с лекота, както когато има 10 или 20 текста, при добро темпо на работа, за час или два да премине второто четене и законопроектът да влезе в пленарната зала. Представям си това единствено и само, защото ние вече имаме опит да работим по този начин, доколкото си спомням господин Кътев води една такава работна група. И аз се присъединявам към искането Министерство на държавната администрация и административната реформа да направи всичко необходимо онези институции, които представляват лицата с публични функции, ако са консултирани, да ни се даде тяхното становище, а ако не са консултирани, да се прояви инициатива, в която да се включи и работната група от комисията и тя да участва в този разговор. Там ще срещнем хора, които ще имат добронамереност към текстовете, може би и хора, които изцяло са несъгласни с тях, това е нормално. Примерно, Камарата на нотариусите, ако така се казва институцията, която ги обединява, би трябвало да каже как ще помогне българските граждани и фирми да не стоят на опашки пред нотариусите. Те сега станаха като пример в разговора, но не са само те, които дават такива публични услуги.
Ако няма други изказвания по тази точка, давам думата на господин Георги Димитров – консултант в дирекция “Електронно правителство” в Министерство на държавната администрация и административната реформа.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители. Искам да споделя с вас, че действително това е един от най-тежките законопроекти, които са създавани. Защо? Защото навлизането на обществото в сферата на информационните технологии и прилагането на информационни технологии за реформа на държавната администрация поставят много реалности, досега непознати като процеси на обществото. Естествено, много термини, които са се родили в България, няма как да бъдат побългарени. Когато се създаваха основите на закона, сме се постарали в максимална степен да спестим и да използваме максималното от нашия език там, където е възможно. Където е било невъзможно, сме използвали придобили гражданственост термини и затова Допълнителните разпоредби съдържат толкова много термини.
Освен това законът бе подложен и изпратен за обсъждане, макар да няма такова изискване, на всички заинтересовани институции и лица, включително Камарата на нотариусите, Висшия адвокатски съвет и всички институции, които биха били засегнати, на голяма част от регулаторните органи, които също ще бъдат засегнати от този закон. И за огромна радост всички те приветстваха този законопроект и бележките, които дадоха, бяха по-скоро редакционни, отколкото концептуални. Трудното нещо в него е, че той създава една технологична платформа-сърце, зависима от развитието на информационните технологии, а те също постоянно се развиват. Поради тази причина е истина това, което е споделено и от нас, и от Съвета по законодателство, че голяма част от уредбата е изнесена в подзаконови нормативни актове, но това няма как да стане иначе. В момента, в който законът престане да бъде технологично неутрален и се закове на една платформа, тя още утре става неактуална. По тази причина онези динамични отношения, които считаме, че трябва да бъдат преценявани в процеса на развитие на информационните технологии, са изнесени за преценка на съответните органи, на които е възложено изпълнението на закона, министъра на държавната администрация и административната реформа, както и председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. По тази причина законът беше и толкова труден за разписване.
Това, за което бихме помолили, е вашата подкрепа чрез положително гласуване за него на първо четене. Всички въпроси, които подлежат на коментиране, следва да бъдат възложени наистина на работна група, която в процеса на работа ще провери всички детайли по законопроекта. Където има несъответствия, те ще бъдат отстранени. Където може да се подобри законодателната техника, ще бъде подобрена. Но аналог на този законопроект няма, включително в голяма част от страните-членки на Европейския съюз, така че не сме заимствали някакво готово решение.
СЛАВЧО МАНОЛОВ: Ако господин Димитров е представител на правната мисъл, то аз съм представител на техническата мисъл.
Ако бъдем откровени и честни, тази материя ще се развива на 3 нива. Законът е високото ниво, което трябва да бъде устойчиво поне за няколко години. Наредбите, които ще приеме Министерският съвет, са второто ниво, но отдолу стоят стандартите, които се променят ежемесечно. В законопроекта е предвидено, че председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения поддържа регистър на стандартите, който създава това най-ниско технологично ниво и не налага промяната, защото и наредбите, приети от Министерския съвет, не могат да се променят на няколко месеца.
Не съм запознат със законодателната практика, но си мисля, че би било полезно и за комисията, и за тези в работната група, да им се представи нещо като виждане какво се съдържа в подзаконовите нормативни актове и стандарти. Нека не се приема на доверие, че като се заложи някакъв текст в закона, отдолу няма да стои нищо. Нека имат представа какво ще стои под този текст на закона. Това ще бъде полезно. И въпреки че ще има много работа по приготвянето на тези наредби, в по-конспективен вид можем да представим на колегите какво ще съдържат тези наредби, за да сте сигурни, че уредбата ще бъде пълна, че няма да има “дупки”.
Едно вметване, ако позволите. Законът е революционен. Дори колегите в областта не си представят какви изменения ще предизвика и в работата на администрацията, и в живота на хората. Преди месец минах 9-те кръга на ада на НОИ, за да се пенсионирам. Искам да ви кажа, че те самите не си представят какво ще стане. Още на другия ден след влизането на закона в сила аз бих могъл да ги осъдя и да кажа: “След като моят работодател някога е подал тези данни, чакам да ми пратите известие колко ще ми е пенсията и кога да дойда да си я получа.” Така би трябвало да стане. И това ще бъде облекчение не само на активната част от население, но за всички граждани, на бабите от село и т.н.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще се възползвам от правото си, че водя заседанието, за да кажа един пример, понеже казахте, че нямате представа. В Закона за народната просвета от 1991 г. на миналия век е записано “държавни образователни изисквания” – 16 на брой. През 1998 г. с една промяна в Закона за народната просвета те се категоризираха – 2 станаха чрез закони, 6 - чрез наредби и останалите - чрез заповед на министъра. Тези, които са със закони, днес са факт, тези, които са с наредби на Министерския съвет, половината не са факт, а тези, които са с подпис на министъра, мисля, че 7/8 не са факт. От тази гледна точка вие ме уплашихте.
Разбирам, че трябва да се даде цялостна картина за движението на тези подзаконови нормативни актове.
МИНИСТЪРНИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Господин председател, колеги! Мисля, че колегите казаха полезни неща. Аз предлагам да не се плашим от казаното от господин Манолов. Не трябва да смятаме, че с този закон ще предизвикаме някакъв хаос в държавата. Напротив, би трябвало да започнем да слагаме някакъв ред в хаоса, защото сега е хаос. Човек за елементарно нещо трябва много пъти да обикаля много различни институции, включително в различни населени места.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз се страхувам от думи като “революция”.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Аз затова не я използвах, а казах, че законът е доста авангарден и дотам спрях.
Не знам как да коментирам опасенията на юристите, тъй като не съм юрист и не бих могъл да вляза в такива дискусии. Ако вие казвате, че законът изобщо не става, това малко ме обърква, тъй като не знам ние какво повече трябва да направим. Това е може би най-широко обсъжданият закон, за който си спомням. Убеден съм, че за толкова години, колкото бях в различните министерства, са вкарани десетки закони, може би над 60, а това е закон, който ни отне 1 година, за да стигнем дотук, стотици хора , включително десетки юристи са работили по него, така че не знам кого повече трябва да питаме и той какво ново може да каже и какво ново да се случи след това.
Разбира се, напълно в правото на Народното събрание и на Комисията по въпросите на държавната администрация е да създаде работни групи, ние ще участваме в тях много активно, но коренно различни неща не очаквам да се родят.
Дали примерно еди кои си органи и организации, предоставящи обществени услуги, са лица или не са лица, това са правно-технически въпроси, но и независимо от това законът може да бъде създаден.
По отношение на наименованието, това е общоприет международен термин. Ако го кръстите “Закон за предоставяне на административни услуги по електронен път” той няма да е разпознаваем. “Закон за електронното управление” за цялата професионална общност означава електронно управление. (Английски термин) е много често срещан термин и в другите държави законите се казват горе долу така. Наименованията на институциите – също. Затова заглавието на нас ни харесва, защото показва за какво става дума.
Надеждата ни е, че днес вие бихте го подкрепили на първо четене и след това да готвим необходимите промени, да правим предложения и да го готвим за второ четене.
Ще припомня, че законопроектът има едногодишен отлагателен срок на влизане в сила. Ако в някакъв обозрим период, примерно първите месеци на 2007 г. той не бъде приет, ако чакаме още 1 година, това ще стане примерно първите месеци на 2008 г., тогава до края на мандата остава 1 година и от влизането му няма голям смисъл, тъй като ще има нулев резултат този мандат. Ако има нулев резултат този мандат, ние междувременно какво да правим по развитието на електронното правителство? За нас този закон е суперключов. По-скоро съм самокритичен, че трябваше по-рано да го изготвим, но само за да направим жест към с цялата професионална общност в България цяло лято и началната есен на 2006 г. го дискутирахме. Присъствах на такава огромна конференция, цяла неколкочасова дискусия по този закон, че по-голяма от нея не съм виждал по никой друг законопроект.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Едно допълнение, ако позволите, господа народни представители. По отношение наименованието на законопроекта , това беше едно от най-трудните решения. Всъщност ние като изготвящи закона от експертна гледна точка трябваше да преценим до каква степен какъв термин да използваме. Това впоследствие може би ще влезе като дискусия и в работната група, но ви моля да обърнете внимание, че представеният ви закон надхвърля далеч-далеч рамките на обикновеното понятие “електронно правителство” – това, което сме свикнали да разбираме, или само дейността и реформата на административните органи.
На второ място, законът разпростира своето действие върху лица и организации, които са от частния сектор. Те трябва да организират дейността си така и по такъв начин да контактуват с администрацията, че да създадат необходимите условия и предпоставки да спазят изискванията на закона. Т.е. той регулира до голяма степен дейността на частните лица, първо.
От друга страна, законопроектът вменява и предоставя компетенции на съответните министри в съответните сектори, където има специални правила, те да приемат собствени наредби и специални правила, които ще разпрострат действието си върху още по-широк кръг субекти, напр. върху Лекарски съюз, напр. джи-пи-та, които въобще нямат място в административната система, но те също трябва да съобразят дейността си с изискванията на този закон. Поради тази причина законопроектът регулира огромен кръг от обществени отношения, които надхвърлят рамките на отношенията в администрацията или само реформата в администрацията, или само отношенията при предоставяне на административни услуги. Поради тази причина преценихме след задълбочено проучване на понятията, които се използват и в други държави, че това е най-верният термин и се приближава най-вече до обхвата на закона като групи обществени отношения, които той трябва да регулира. Можем да ви представим изследвания в дълбочина, които сме правили в тази посока. Това е термин, който се използва в момента и от Европейската комисия, и от други институции на Европейския съюз. Готови сме да защитим много по-аргументирано това наше твърдение. Но считаме, че това е въпрос на обсъждания на експертно ниво. Ще се радвам, ако прецените, че е необходимо да бъде създадена работна група, тези неща да бъдат обсъдени там.
Сега, ако прецените, че законопроектът заслужава подкрепа на първо четене, той да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Като Ви слушах, се сетих, че законопроектът би могъл да се казва “Закон за електронни услуги на гражданите и фирмите в Република България”. Защото, съгласете се, че ние, народните представители, не можем да продължаваме да създаваме закони с наименования, които разбираме ние и експертите. Този закон не е за кръг от 1000 или 500 човека, а, както виждаме, амбицията е да отиде до няколко милиона българи. И терминът “услуга”, защото и джи-пи-то е услуга, защото и училището е услуга на децата, всяко нещо е публична услуга, за която плаща данъкоплатецът или частното лице, и недейте да бързате да затваряте дискусията по наименованието. Вярно е, че сте минали през много дискусии, но не я затваряйте много бързо, включително по самото заглавие. Трябва да бъде направено така, че да може хората като го чуят, като го предадат през техните медии на обществото, то да си каже, както каза господин Манолов: “Ще мога да се пенсионирам без да ходя през няколко кръга на ада или ще получа друга услуга, без това да ми коства дни и седмици.” От тази гледна точка мисля, че административна или публична услуга е нещо популярно, хората знаят, имат нужда от тези услуги,
Колеги, да приемем, че има яснота каква е перспективата пред нас. Имаме предупреждението от Консултативния съвет по законодателство.
Моля да гласуваме този законопроект.
За 6, против няма, въздържал се 1.
Комисията подкрепя законопроекта на първо четене.

Остава последната точка, където ние сме втора комисия.
Има думата да представи законопроекта господин Росен Иванов – директор на Дирекция “Данъчно-осигурителна методология” от Националната агенция по приходите към Министерство на финансите.
РОСЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Законопроектът е много кратък. Той е изпълнение на ангажименти, наложени от Народното събрание с приемането на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, където в Преходните разпоредби е наложено задължение на Министерския съвет до края на 2006 г. да внесе законопроект, с който служителите на НАП, които в момента са служители по трудово правоотношение, да станат държавни служители. Искам да кажа, че законопроектът е доста технически и цели именно това – да успеем към 30.06 или по-скоро към 1.07.2007 г. служителите от НАП, които заемат длъжности, изискващи заемане от държавни служители, да станат такива.
Що се отнася до специфичния въпрос, дори не знам дали трябва да се спирам на него – за отдела по вътрешна сигурност и инспекторат, по отношение на него има специални изисквания в Закона за администрацията, с които сме се съобразили. Там също се налага малка промяна в Закона за Националната агенция по приходите.
Уредени са правомощията на органите по назначаване на служителите, защото има разлика с Кодекса на труда, където се говори за работодатели. Установени са правомощията на изпълнителния директор и неговите възможност да превъзлага задачи на по-ниски нива в администрацията с оглед по-добро и ефективно разпределение на работата. Бих казал отново, че до голяма степен законопроектът е чисто технически, не съдържа конфликтни елементи и кой знае какви промени по съществото на Закона за Националната агенция по приходите .
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
Имам въпрос, на който моля да отговорите: в § 5 има едно изменение “служител на агенцията по служебно правоотношение” – това е един от основните въпроси, които се променят – това да бъде лице, което отговаря на условията на чл. 7 от Закона за държавния служител. “Служител на агенцията по трудово правоотношение може да бъде лице, което е дееспособен български гражданин, отговаря на условията по чл. 107а от Кодекса на труда и на условията по ал. 1, т. 1 и 2.”
Въпросът ми е: като страна-членка на Европейския съюз защо само български граждани, не могат ли и други граждани да участват във вашата работа? Тя е в някаква степен национално значима, трябва да се опази националният интерес, каква е презумпцията? От това, което аз зная, администрациите в страните-членки на Европейския съюз доста започнаха да се преплитат. Дори администрации, които пазят интересите на страните-членки на Европейския съюз, напр. Министерство на външните работи, Министерство на вътрешните работи. Точно тук при Националната агенция по приходите ми е интересен мотивът за това ограничение.
МАРИЯ ДИМИТРОВА: Мотивите за това изискване са заложени в Закона за държавния служител и в Кодекса на труда. Ние ги пренасяме и в специфичния Закон за Националната агенция по приходите. Това става наше специфично изискване. Няма по-сериозни мотиви.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е адресирано и към министър Василев: защо държавните служители на страна-членка на Европейския съюз задължително трябва да са български граждани?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Законът е готвен в периода преди датата 26 септември 2006 г. В момента, когато се готвеше този законопроект, нямахме абсолютно никакви бележки. Дори не бяхме си задавали въпрос на тази тема, но през м. ноември и декември в нашето министерство и в Министерския съвет вече се зададоха въпроси на тази тема и взехме протоколно решение на министрите в Министерския съвет след доста сондажи да променим Закона за държавния служител в следния смисъл. Изследвахме практиката, съдебните решения на всички държави-членки. Практиката между държава и държава е много различна, няма единна практика и единна политика. Но тенденцията е за постепенна либерализация на тази материя. Затова като начало решихме от най-ниските нива до началник отдел включително да могат да бъдат граждани на Европейския съюз държавни служители, а от директор на дирекция нагоре, където вече няма много нива – това са директор на дирекция и главен секретар и секретар да са български граждани. Подозирам, че след време и това ще отпадне, но засега не му е дошло времето. От чисто практическа гледна точка не очакваме вълна от западноевропейски граждани да тръгнат на нашите конкурси за държавни служители, минимум защото не владеят езика, а по-скоро такива случаи можа да има на българи, които по различни причини имат чуждо, а не българско гражданство, или хора от смесени бракове или чужденци, които от дълго време са живели в България, примерно от 20 години, и говорят български, но просто нямат български паспорт. Или българи от чужбина, които имат чужд паспорт, но нямат нищо против да работят в България. Такива хора по-скоро в много ограничен размер, ограничени на брой, очакваме да кандидатстват през следващите години за такива места за държавни служители, включително и в Националната агенция по приходите. Ако използваме този паралел, вие можете изпреварващо да предложите в ЗИД-а да бъде написано, че от директор на дирекция нагоре включително трябва да бъдат български граждани засега. Ако не, можете да чакате общия закон – Закона за държавния служител, където това ще бъде уредено.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, това беше полезна информация за Комисията по въпросите на държавната администрация. Господин министър, ние имахме тук няколко случая, където бяхме атакувани с текстове, че нашата държавна администрация изостава в тази насока. Между другото, атаката идва главно от смесени бракове. Има определена група хора, които в момента не могат да заемат държавна служба поради тези ограничения. Тук не става дума за някакво явление от рода на тези големи държави в Западна Европа, заради които господин Саркози говори онзи ден в Париж, доколкото успях да проследя неговата реч, и каза, че няма повече да допуснат там да се появяват такъв тип проблеми. Ние имаме много по-малка група хора, които ги засяга това, засяга човешките им права, а не толкова някакви по-високи категории. Не смятам, че точно в промените на Закона за Националната агенция по приходите трябва да изпреварим тези неща. Щом Вие имате някаква готовност, ще ги разискваме тогава, когато дойде специалният закон.
КИНА АНДРЕЕВА: В законопроекта на Националната агенция по приходите това изискване се разпростира не само върху държавните служители, а върху служителите по трудови правоотношения. В Кодекса на труда няма такива изисквания за гражданство, когато ти заемаш по трудово правоотношение някаква длъжност. Затова според мен тук има елемент на дискриминация и трябва да се помисли добре дали може да се поставя такова изискване към служителите, които са по трудово правоотношение.
РОСЕН ИВАНОВ: Ако се прецени, че има какъвто и да е елемент на дискриминация, всяко едно такова изискване трябва да отпадне.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще ви помолим, тъй като не сме водеща комисия, на второ четене няма да присъстваме, може би аз ще присъствам, но като член на Комисията по бюджет и финанси, да имате грижата да проверите това да не се допуска, защото то моментално ще предизвика обществена реакция, а ние сме длъжни да се грижим за обществения интерес. Това ни е работата.
Колеги, по този законопроект мисля, че всички подкрепяме промяната. Тя е част от една наша инициатива с Министерство на държавната администрация и административната реформа.
Моля да гласуваме законопроекта.
За 7, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя законопроекта на първо четене.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16.10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ: