П Р О Т О К О Л
№ 5

На 9.11.2005 г. от 14.40 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от своя председател господин Веселин Методиев.

---

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги и гости, откривам днешното заседание на комисията.
Днешният
ДНЕВЕН РЕД
включва три точки:
1. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2006 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
2. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦЯ, ВНЕСЕН ОТ Н.П. ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ И ЕВГЕНИ СТЕФАНОВ ЧАЧЕВ.
3. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Точка 2 е разпределена при нас като водеща комисия. Има молба на вносителите да не го разглеждаме днес, тъй като те отсъстват, поради това, че са на заседания на други комисии по бюджетната процедура. Ще ви помоля, ако не възразявате, да отложим този законопроект за следващо заседание, когато те могат да присъстват като вносители.
Т.е. предлагам дневният ред да се състои от две точки – т. 1 и т. 3.
По т. 3 ние не сме водеща комисия, а такава е Комисията по вътрешен ред и сигурност.
Приемате ли това предложение? Благодаря.
На заседанието във връзка с т. 1 са поканени министърът на държавната администрация и административната реформа господин Николай Василев, колегите зам.-министри. (Представя присъстващите представители на МДААР и МФ.)
По т. 1 предлагам да чуем първо министър Василев и след това ще дам думата за въпроси и изказвания. Нашата задача не е да обсъждаме целия законопроект за бюджета, а само частта, свързана с дейността на нашата комисия.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред благодаря на целия екип за поканата да участвам с целия екип във вашето заседание. В бъдеще съвместната ни работа ще предполага много по-често да обсъждаме с вас много важни теми, така че сигурно ще се виждаме много често.
Още веднъж, господин председател, бих искал да представя членовете на екипа, които са с нас тук. (Представя членовете на своя кабинет.)
Доволен съм от екипа като цяло. Амбицирани сме да свършим сериозна работа през следващите месеци и години.
Бих искал да ви информирам, че е въпрос на броени дни да влезем в новата сграда, която ни е дадена. Тя е на ул. “Аксаков” № 1 – до зала “България” зад МФ. Когато се настаним и започнем нормална работа в новата сграда, ще намерим повод да поканим вас – членовете на комисията, да се запознаете на място.
По ред, спазвайки Закона за държания служител, вървят и конкурсите за попълване основния състав на министерството.
През следващите няколко седмици очаквам да работим с вас по следните поводи. Амбицията ни е в началото на декември на заседание на МС да внесем два закона – ЗИД на Закона за администрацията, който беше изтеглен от парламента, но беше почти приет от предишния кабинет. Готови сме да го внесем с минимални промени. Готови сме и със ЗИД на Закона за държавния служител. Той също е готов. По него е работено дълго време и сега го изработваме в окончателен вариант. Ако прецените, че е целесъобразно, мисля, че не бихте имал нещо против, можем паралелно със съгласувателната процедура в МС за ваша информация да изготвим копия от тези чернови и ако има някои дискусионни моменти, някои нови предложения, бихме могли, ако са готови преди внасянето в МС, да ги вземем предвид. Ако не, след това, когато законопроектите дойдат при вас, вие ще кажете своите бележки.
Също така смятам заедно с тези два законопроекта да внеса и Бялата книга за постиженията и предизвикателствата пред българската държавна администрация в Европейския съюз. Бялата книга е изработена както от експерти на МС, така и от делегацията на Европейската комисия с участието на широк кръг представители. Тя е много добър настолен документ, който ще ни служи като основа за бъдещите мерки по модернизация на администрацията.
По днешната тема – Бюджет 2006 г., ще каже следното. По дефиниция всеки министър не е доволен от бюджета, защото най-добре би било бюджетът на всеки да е много по-голям и с повече пари могат да се постигнат по-големи резултати. В същото време, реалистично погледнато, бюджетът ни днес е много по-добър от проекта преди 2-3 седмици, като се има предвид, че в първоначалния вариант имахме пари единствено за издръжка на новото министерство и нито един лев за политиката на това министерство, което с поред мен беше неправилно. Това би обезсмислило донякъде нашите реформи. Слава Богу, тези наши коментари и разяснения се приеха положително от Министерския съвет и лично министър-председателят и другите министри се съгласиха с тази констатация – че не е правилно едно министерство да няма никакви пари за политиките, които провежда. Бюджетът беше коригиран, разбира се, не с толкова, с колкото бихме искали, но все пак има 15 млн. лв., които ще бъдат инвестирани в по-голямата си част в електронното правителство, на първо място в по-мащабно обучение на държавни служители и свързаното с тази тема по-доброто административно регулиране и обслужване, предоставянето на по-добри услуги за бизнеса и за гражданите, включително по електронен път.
Ако погледнем тази страница с резюмето на бюджета, която ви е раздадена, приходите, заложени в бюджета за 2006 г., са 19,7 млн. лв. – с 1 млн. повече от тази година. Очаквам, както и през тази година, те да бъдат преизпълнени основно заради дейността на областните управители. Разходите са 51,5 млн. лв., от които половината или 21 млн. 232 хил. 700 лв. за заплати и възнаграждения на персонала, осигурителни вноски от работодателя – 5,7, издръжка – 18,6, капиталови разходи – 5,8, изграждане на електронно правителство и обучение – 15 млн. лв.
За да илюстрирам за какво става дума ще припомня, че към нашето министерство освен Централно управление имаме и второстепенни разпоредители. Това са Институтът за публична администрация и европейска интеграция с 24 щатни бройки, Центърът за преводи и редакции, 28 областни управители, 15 обекта, които включват Болница “Лозенец”, Спортният център “Лозенец”, хотел “Люлин”, всички станции, резиденции и бази на МС из цялата страна. Всъщност по-голямата част от капиталовите разходи от издръжката отиват за тези обекти. В тази си част традиционно бюджетът е силно ограничителен.
За съжаление през предишните години винаги са залагани недостатъчно средства за областните управители и за базите и в края на годината Министерският съвет винаги е гласувал приблизително още толкова за запълване на тази дупка в бюджета. Това е много неправилен подход и сега донякъде той се възпроизвежда. Нагласата е през следващата бюджетна година да има много по-засилен финансов контрол, да има сериозни бюджетни ограничения, да бъдат взети мерки за увеличаване на приходите и за намаляване на разходите, за да може тези обекти и бази да не бъдат винаги на червено с двуцифрено число милиони лв. всяка година, а да бъдат финансово стабилизирани.
Като цяло изводът е, че ние сме толкова недоволни, колкото и останалите министерства, така че подкрепих бюджета за 2006 г. в МС. Признавам си, че ако не бяхме получили тези 15 млн. лв., нямаше да имам никаква причина да го подкрепя. Слава богу, тази цифра беше коригирана с положителна нагласа от колегите министри.
Готов съм да отговоря на всички въпроси.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси и след това за изказвания.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори има ясната позиция, че ще подкрепи по принцип на първо четене предложения законопроект за държавния бюджет на България за 2006 г., включително и в частта му за държавната администрация. Това обаче не значи, че ние се отнасяме без резерви към всички числа в бюджета. Имаме определени позиции, определени виждания по бюджета.
По специално по бюджета на новосформираното министерство аз имам някои виждания и бележки, които бих искал да ги споделя с Вас, господин председател, с колегите народни представители, с ръководството на министерството и лично с министъра.
Първо, по отношение на приходите. Уважаеми господин министър, приходите, които се формират, Вие правилно отбелязахте, че те идват основно от областните администрации и звената в обслужващата сфера – почивните бази, са реални и са толкова. Но резервите, които съществуват при тях, са изключително големи. Досега системата, която действаше по отношение на приходите, беше така направена, че не създаваше стимули към изпълнителите на тези приходи да се борят за по-високи приходи. Т.е. второстепенните разпоредители с бюджета гледаха да си изпълнят заложените цифри и толкова. Ако се преизпълни – добре, но реално те нямаха никакъв стимул за това.
Госпожа Михайлова знае, че съществува една методика на МФ, която позволяваше поне 2% от реализираните приходи да бъдат давани към второстепенните разпоредители с бюджета като стимул, дори не стимул, а поощрение, покриване на разходите, които се правят при тези продажби. За съжаление и по времето на предишното правителство това нещо не се спазваше. Така че областните управители нямаха необходимия стимул, за да преизпълняват значително продажбите. Не се покриваха разходите включително за ксерокс, за обявяване на търговете, за какво ли не, свързано с текущата работа. Ако успеем да вкараме тази методика, господин Методиев знае, че това беше заварено положение от по-предишното правителство, въпреки че има…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Нямат обичай да дават пари.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Добре, но те ще дават пари, за да получат много повече от това, което получават. Ние не говорим за нещо друго. Т.е. би ми се искало да се опитаме да се получат тези 2% приходи. Уверявам ви, че тогава може спокойно приходната част да се завиши с 20%,.
По отношение на приходите не може да се пренебрегне и фактът за дейността на обслужващите бази към МС, но там може би трябва да изчакаме да се сформира една нова политика от срана на ръководството на министерството и по формата на управление, и по формата на субсидиране. Това веднага влиза във връзка с разходите.
От една страна, ние не даваме на тези бази достатъчно средства, за да се превърнат те в това, което бяха. Излишно е да се връщаме към стари и отживели неща, но преди години това бяха най-престижните бази в България – на всякакво ниво. Когато се отидеше в база на МС, се знаеше, че това е най-луксозното, най-престижното място. Сега, извинявам се, но където и да отидете, с изключение на няколко бази, всичкото е под средното ниво на обслужване и качество на легловата база. Хората не са виновни, защото просто не им се дават средства. Нито ги преструктурираме по някакъв начин, нито им даваме пари да се развиват, а искаме от тях приходи! Тук трябва според мен новото министерство да направи една по-сериозна политика, за да се разбере какво ще правим с тази база. Да не сме като кучето, което седи върху сеното и нито го яде, нито го дава! Там има значителни резерви по отношение на приходната част.
Що се отнася до разходната част, специално бих искал да взема отношение по обучението, защото това е болната тема на цялото общество и на цялата държава. Сигурно няма хора на тази маса, които да не са били по някакъв начин на обучение по различни линии в Европейския съюз и като кметове, и като областни управители, и като държавни служители. Знаем как се правят тези обучения, къде се правят и на какво ниво се правят. Институтът за публична администрация в сегашното му състояние, в сегашния му вид, със сегашната му материална база просто не може да изпълни тези функции и задачи, които му се възлагат. Аз в продължение на 4 години предоставях залата на областния управител на бул. “Витоша” № 6, за да си извършва обучението този институт. Извинявайте, но това не е работа. Не че ме е затруднило, но това не е зала, приспособена към това, което ние искаме. Идват от цяла България хора да се обучават, седят първия ден, втория ден до обяд са там, третия и четвъртия ден отиват по магазините по бул. “Витоша”. Това хем не си изпълнява функциите, а същевременно текат пари за командировъчни, за разходи и какво ли не. Ако ние не вземем мерки това обучение да се прави по качествено нов начин, просто ще си останем на същото ниво. Затова аз ще пледирам и в пленарната зала. Подновявам предложението си за това, ако не е възможно в бюджета за 2006 г., поне да се направят постъпки и да се подготви и Министерският съвет, и Министерство на финансите за идеята за изграждане на Национален обучителен център. Това няма да стане изведнъж – давам си сметка, но не се ли започне подготовка за неговото изграждане по-отрано, ние ще си седим, ще ходим по хотели да събираме хората, да наливаме държавни пари в частни структури, което не е лошо, но защо да не го направим така, както е в цяла Европа? И тези средства ще се възстановят в държавния бюджет много по-бързо, отколкото е средната норма за възстановяване на разходите за един хотел. Там тази норма е от 5 до 7 години. Аз гарантирам, че от 3 до 5 години средствата ще бъдат възстановени. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, заповядайте.
МИНЧО СПАСОВ: Господин председател, господин министър, дами и господа зам.-министри! Аз приветствам материала, който сте ни предоставили, особено в областта на дейностите за развитие на електронното правителство. Смятам, че всички ще се съгласим, че това е един структуроопределящ отрасъл в сферата на администрацията. Ние сме призовани да го развиваме.
Много са положителните неща, които видях в материала. Най-добронамерено искам да посоча един потенциален препъни-камък, който вашите специалисти може би трябва да отчетат. На стр. 4, т. 5 “Техническа обезпеченост на регионалните администрации”, в т. 2 е записано: “Осигуряване на централизирана техническа помощ за общинските администрации – хардуер, софтуер, метрологическа помощ, стандарти и приложения за електронното правителство”. Напълно съм съгласен, че така ще се постигне мащабно и бързо проникване на ИТ и електронните услуги в местните администрации и ще се осигури интеграция, универсалност и стандартизиране на предлаганите услуги. Може би тук и господин Узунов ще вземе отношение като бивш кмет. Сегашната практика е, че общинските администрации сами ангажират фирми-изпълнители за доставка на софтуер, за документоборот. И обикновено той е несъвместим със системите на централната администрация, на министерствата, на областните управи, което очевидно е една голяма пречка за развитието на електронното правителство и структурирането му като единна система, като дървото на администрацията, каквото трябва да изградим.
Струва ми се, че потенциално има два пътя за разрешаването на този проблем. Единият път е нормативен. Евентуално със специален закон или чрез промяна в Закона за местното самоуправление държавата да наложи задължение за общинската администрация да унифицира по стандарт документооборотната си система. Това е първият начин, който е малко по-императивен. Другият потенциален начин, който не изчерпва възможностите, разбира се, е въвеждането на паричен стимул за самите общини чрез това държавата да поеме разходите на общините по обезпечаване на софтуера за документооборота. Т.е. това да бъде една държавно финансирана дейност, както е държавно финансирана издръжката на общинската администрация. Тогава очевидно кметовете и общините ще трябва да се съобразят с волята на даващия, т.е. на държавата.
За да допълня малко материала в сферата на електронното правителство, ще споделя нещо, което стои малко встрани от работата на министерството, но е свързано с електронното правителство. В момента в работната група по промените в съдебната система обсъждаме и въвеждане на задължително генериране на имейл-адрес в сървърите на окръжните съдилища, на който да бъдат призовавани юридическите лица. Това ще облекчи много и бизнеса, и данъчните власти, и самата съдебна система при призоваване, съобщения и пр., защото смятаме да го въведем като презумпция за призоваване, в случай че е получено съобщение на този имейл-адрес. Да се надяваме, че ще има политическа воля в Народното събрание да въведем тази нова и прогресивна методика и в сферата на съдебната система, а не само в сферата на специализираната държавна администрация.
Още веднъж, подкрепям вашите идеи. Обещавам, доколкото са възможностите ми, лично да съдействам за реализацията. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
Заповядайте, колеги.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа! Искам да заявя, че ние ще подкрепим по принцип бюджета в този му вид. Виждам, че наистина се заделят допълнително средства. Добре е това, с което започна министър Василев, че за електронното правителство ще се отдели достатъчно, е, средствата никога няма да са достатъчно, но все пак ще се сложи началото на един много сложен и продължителен процес.
Не искам да влизам в детайли по повод на казаното от господин Спасов – по отношение мястото на общините в целия този процес. Това е дълга тема и не й е мястото тук да я коментираме.
По принцип съм склонен да подкрепя и двата варианта, които каза той – дали чрез нормативна уредба или по друг начин, но при всички случаи това трябва да стане в диалог и съгласувано с Националното сдружение на общините. Тук трябва да се уточни и това, че много общини вече са сертифицирани по ИСО. Там също има изисквания, които те спазват. И те трябва да бъдат съчетани по възможно най-добрия начин с концепцията за електронното правителство.
Иначе смятам, че бюджетът в този си вид ще удовлетвори потребностите на този етап и аз лично ще го подкрепя.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин Узунов.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение? Няма.
Аз ще кажа няколко думи.
Първо ще помоля, господин министър, и за този бюджет, и за следващите, да получим разбивката по пера, за да е ясно, защото само големите числа трудно подлежат на коментар. Ясно е, че в момента Вие влизате в различните дейности, и за да може да се отправи конкретна препоръка или критика, трябва да има тези разбивки. Това, което получихме от Вас, дори на моменти влиза в противоречие с това, което е в самия законопроект за бюджета. Но да речем, че това са технически въпроси.
От това, което чух от Вас и което прочетох дотук, разбрах, че акцентът е електронното правителство. Вие сам заявихте, че сте бил изправен пред ситуация, при която или да получите само издръжка, или никакви средства за дейност. Акцентът е отишъл към електронното правителство, което, разбира се, е право на избор. Ще припомня на Вас и на колегите, че в доклада на Европейската комисия има оценка, свързана с документ, изработен от Съвета за модернизация, за който стана дума – Бялата книга. И там са определени основните акценти, за които Европейската комисия казва, че ако бъдат реализирани, то България би успяла да извърши следните неща: да подобри предоставянето на услугите, да има по-добро развитие на политики, по-добри обществени услуги, по-добър бюджетен контрол и отчетност, да наложи най-добрите европейски практики. Вътре в тези изброени видове дейности, няма да се спирам на тях, пред мен са над 10 такива препоръки, те не се покриват с понятието електронно правителство и с текста, който давате, т.е. има една много голяма палитра от дейности, които би трябвало да се извършат в областта на държавната администрация и административната реформа, за да може България да отговори на едно от най-големите си предизвикателства по пътя си към европейската интеграция, включително и като член на Европейския съюз. Засега ние се стремим да стигнем до членство и то с конкретна дата 1 януари 2007 г. Така че това го няма - поне в този вид, който аз успях да прочета материала.
Разбира се, трябва да кажа, това е ясно на всички колеги, че аз съм от парламентарна група, която по принцип не подкрепя бюджета. Казвам това като насоки на следващата дейност в областта на работата на нашата комисия, на министерството, което ръководите, и на дейността по административната реформа като цяло.
Тук ще си позволя една конкретна препоръка. Наистина обучителният процес е приоритетен. Наистина този бюджет се е обърнал към този процес, колкото и да е скромно. И наистина според мен е прав господин Кътев, след като сега при тази ситуация, в този кабинет, базите са в мястото, където трябва да се провежда обучението, не виждам защо това да не стане част от политиката на административната ни реформа, а не да се търсят решения, каквато е залата на бул. “Витоша”. Тук има голяма група бази, някоя от които може да бъде единствено и само посветена на този процес на обучение на българските държавни служители. И това поне по мое скромно мнение би могло да направи икономия на разхода.
Следващото, с което бих завършил, е да кажа мнението си по целия бюджет, което ще кажа и в залата, че Министерство на финансите традиционно от години от това, което аз знам, има една политика да дава пари срещу дейности, т.е. да бъде убеждавано вътре в преговорния процес, в съгласувателната процедура, че ще отпусне пари, когато види срещу тези пари дейности. Самата идея за първи път бюджетът да се структурира по този начин, по който е тази година, както чухме в комисията, амбицията тази година е бюджетът да бъде програмен, явно не сте убедили Министерство на финансите за дейностите, за да могат да се отпуснат средства. Може би не сте имали времето, защото българската държава в момента има възможност да отпусне средства - това поне е мнението на нашата парламентарна група. И би трябвало по-голяма активност от самите министри в тази съгласувателна процедура, когато всеки защитава собствените си претенции за средства. Те се отпускат, когато срещу тях има дейности, добре защитени и аргументирани – нещо, което аз поне не можах да видя тук.
Нямам какво да добавя.
Обръщам се към колегите от комисията – има ли някой нещо да добави?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Една реплика към господин Методиев или като продължение на темата. Смятам Ви за абсолютно прав, че обучението не е това, на което сме разчитали и това, което искаме. Действително, в много кратки срокове ние трябва да направим много нови неща, които да създадат една нова политика, устойчива, трайна, последователна, приемствена. Затова ще си позволя да помоля, господин председател, ако комисията се обедини към становището в бъдеще време от 2007-2008 г. да преминем към изграждането на такъв обучителен център, то в бюджета за 2006 г. да бъдат осигурени минимално количество средства за осигуряване на проектирането на един такъв център, т.е. да се започне с една такава стъпка. Не може да се каже “Дайте ни 5 млн. лв. и ще го направим”. Ясно е, че така не може, бюджетът е структуриран вече за догодина. Но поне да направим един опит между първо и второ четене, при положение че комисията има такова становище, да се продължи и да се изгради такъв център.
Що се отнася до това дали министърът си защитава проектите, убедено трябва да ви кажа, че 4 години съм работил с Николай Василев като министър и ми се струва, че не сме имали дотогава, а и при сегашното правителство, без да твърдя, че познавам всички министри, по-упорит и по-настойчив министър, който, като ”захапе” една задача, не дава мира не само на министрите, но и на своите кадри!
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има ли други колеги? Няма.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: По реда на вземане на думата бих направил коментари.
Най наред по първото изказване – на господин Кътев. Прав сте, господин Кътев, че има резерви в приходите по две пера. Областните управители винаги могат да продадат повече имоти, отколкото е заложено в бюджета, но това е един непредсказуем, непланируем процес. Те може да не продадат нито един имот и тогава ще сме на червено с приходите, както през 2005 г.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Не е възможно това да стане!
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: А как стана през 2005 г.?
Това е принципен въпрос, но по-скоро Вие имахте предвид другия по-важен въпрос – за базите. Съгласен съм. Още тази седмица, утре събираме всички директори на тези 15 обекта и с тях ще обсъдим какви възможности има за 2006 г., за да влизат повече приходи и по-малко разходи. Ще работим в тази посока. По принцип и новият Министерски съвет има някаква нагласа за продължаващи реформи в тази област. Ще видим през 2006 г. какви точно ще бъдат те.
Следващият въпрос е много интересен и Вие го поставяте много отдавна. Всъщност сте един от хората, които най-последователно го поставяте – за база за Национален обучителен център. Също така 2006 г. ще бъде дена добра година, за да мислим по този въпрос. Има няколко варианта. Вие сте предлагал някои от тях, те са добри.
Конкретно през 2006 г. за първи път ще имаме качествено повече пари за обучение на държавната администрация, отколкото досега. Смешно е да ви кажа колко пари са изразходвани досега. Те са много малко. Бюджетът на Института за публична администрация и европейска интеграция минус неговата издръжка е около 200 хил. лв., от които 80% отиват за логистика – т.е. за транспорт, хотел и ресторант на хората, които отиват на обучение. Ако това е вярно, се оказва, че около 40 хил. лв. или 50 хил. лв. реално се дават за обучение от този институт.
В момента сме в процес на планиране на много по-мащабна програма, като първоначално ще я реализираме, без да имаме Национален обучителен център. Един от начините е да изнасяме тези курсове по места. Т.е. няма защо хората от Бургас да идват тук и да им плащаме транспорт, хотел и ресторант, а могат да си стоят в Бургас, да съберат и околните общини и там да направим изнесено обучение, без да имаме такива големи разходи. Смятаме, че тази система ще проработи.
Освен това в момента имаме успешни преговори с основните западни посолства – да спонсорират безплатно обучение на държавната администрация по чужди езици, по-мащабно, отколкото в миналото.
Трето, използвайки базата на около 80 телецентъра, които имаме в цялата страна, особено в по-близките общини, там бихме извършвали мащабно и евтино обучение, включително по информационни технологии, отново на държавната администрация по места. Т.е. от тези 15 млн. лв., в момента не сме решили точната цифра, тя може да е относително гъвкава, но повече или по-малко от 1 млн. лв. могат да се използват за това обучение. С 1 млн. лв. може да има значително по-голямо, по-мащабно и по-качествено обучение на тези 85 хил. държавни служители, отколкото с тези 45 хил. лв. – това е безспорно.
Това не изключва варианта, че дългосрочно, примерно през 2007 г. трябва да се мисли за Национален обучителен център. Ще мислим по този въпрос и ще разиграем различни варианти.
Това, което каза господин Спасов, също го приемам напълно. Има различни подходи как да се организира работата с 264 общини и 28 областни управи. И отделно вземаме и всички централни софийски ведомства. Смятаме тази реформа и този проект да го развиваме основно отдолу нагоре – да започне от общините, и то от най-изостаналите, минавайки през областните управи, и по-малко бихме имали склонност да инвестираме средства в централните министерства, тъй като те са доста по-напред в тези инвестиции.
Една от целите е да се намалят регионалните различия между центъра, София, и малките общини.
Кой подход ще използваме? Дали ще разработим централни системи и ще ги наложим административно отгоре надолу или обратно – да работим заедно със самите общини и най-вече с Националното сдружение на общините, за да можем заедно да намерим най-добрия механизъм – как най-евтино и най-унифицирано да направим пробив, инвестиционен пробив в електронното правителство ан блок за всичките 264 общини едновременно.
Тук много се надявам господин Узунов да подкрепи този подход. Т.е. по-добре е веднъж като свършим една работа, да я умножим по 264, да я свършим веднъж за всички, а не през 2006 г. да имаме 3 пилотни общини, през 2007 г. – 8 пилотни общини и т.н. Светът се променя толкова бързо, че всичко трябва да го правим наведнъж.
По казаното от господин Узунов – също го приемам. Имаме много добър диалог с Националното сдружение на общините в България, който ще продължим. Ще намерим най-добрия механизъм. Като се започне с това, че бюджетът за електронното правителство е бил почти нула лева преди години, и ако е имало някой и друг милион, той основно е бил разходван за изграждане на мрежа, която не дава все още услугите, а дава само началото на инфраструктурата и то недовършена, ние сега ще започнем от другия край – от общините, от услугите, от местата, където се среща държавната администрация с бизнеса и с гражданите. Смятаме, че ще имаме значителни постижения само за 12 месеца.
Бих направил кратък паралел с това, което се случи в образованието с компютъризацията на училищата, университетите и телецентровете. Ще ви припомня, че тогава в друг състав – като Министерство на транспорта и съобщенията през 2003 г. не можахме да получим нито един милион лева за компютъризация, но с наши спестявания от собствения си бюджет успяхме да започнем този процес, който след това стана толкова популярен, че държавата инвестира неочаквано много средства и проектът приключи успешно до средата на 2005 г. Тук смятаме, че в по-скромни мащаби резултатът може да е подобен.
По това, което каза господин Методиев. Напълно сте прав за разбивката по пера. Това, което бих предложил, е не толкова единствено за целите на бюджетната процедура, а просто текущо до края на годината и началото на следващата година ще ви предоставим разбивката на тези 15 млн. За вас те са интересни, иначе издръжката на министерството за вас няма да е интересен въпрос.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искам да уточня. Молбата ми е по институции и структури да бъде разпределен, защото самият бюджет вече тръгна не по отрасли и дейности, а тръгна по институции. Вътре да имате второстепенни разпоредители, вътрешни институции, всяка една от тях има или няма дейност, има само издръжка. Да не е по дейности, а само по институции.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Госпожо Михайлова, ще помоля за един примерен вариант. Тук по спомен от предишни министерства по принцип е възможно в рамките на тези по-големи пера и през годината с вътрешна заповед съответният министър да разпределя този ресурс между второстепенни разпоредители. Т.е. ние можем да не знаем точно кой областен управител през кой месец ще получи, но ще знаем още отсега горе долу колко ще получат и текущо през годината, ако на един му се счупи покрива, неговия ще оправим, а за другите ще отложим. Това е пример. Ще ви дадем по-голяма разбивка.
Що се отнася до Бялата книга, вчера имахме много детайлна дискусия в министерството. Споменах темата на Съвета за европейска интеграция, чието заседание се проведе снощи. Очаквам в началото на декември три старта, които нарочно ще внесем в един и същи ден – Бялата книга и двата законопроекта, за да има знаковост в това действие. Това е приблизително стотният ден на правителството, когато ще вкараме тези три документа.
Бих предложил в най-скоро време, говоря за броени дни, когато са готови, да ги изпратим към министрите за съгласуване, да ги изпратим и на всички членове на комисията на компактдиск, за да можете вие като народни представители да се запознаете преждевременно с тях. И когато прецените, можем да ги обсъдим, включително преди или след приемането им в МС.
За обучението казахме няколко думи. Специално Вашият коментар е справедлив заради това, че рядко се получава министрите да си защитят някакъв по-сериозен бюджет. Да Ви призная, през тази година, ако едно министерство може да каже, че коригира визията на Министерство на финансите и получи подкрепата му след първоначалния вариант, това сме ние, тъй като от нула скочихме на 15 млн., а останалите почти нищо не можаха да коригират. Така че по-скоро сме доволни от тази корекция. Все пак с 15 млн. за една година ще имаме много резултати като ново министерство, а с нула нямаше да имаме никакви резултати.
Последна бележка, която граничи с темата на днешния разговор. Традиционно Министерство на финансите знаят, че макроикономически съм ги подкрепял в МС по отношение макрорамката на бюджета. Считам, че показателите като нулев дефицит, таван от 40% за разходите и неувеличението, а намалението на някои преки данъци са задължителни явления в този бюджет. Затова смятам, че като цяло той, макар да не е идеален, не е толкова лош. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И аз благодаря.
ВЕСЕЛИН УЗУНОВ: Една реплика ще си позволя. Един съвет: недейте изключва възможността за пилотните общини. Практиката показва, че трябва да го има това нещо. Общините са в различна степен на готовност за електронното правителство. Някои са доста назад, други имат доста неща направени. Хубаво е да се вземат по категории 3-4 групи общини, 10-15 общини да се завъртят. Ефектът е много добър.
Навремето с госпожа Шулева, когато тръгваше програмата ”От социални помощи – към заетост” го направихме, мина за 6 месеца като пилотен проект и много, много изводи и поуки извадихме. Това е необходимо.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моля да гласуваме този законопроект.
За 8, против 1, въздържали се няма.
Комисията подкрепя Законопроекта за държавния бюджет на Р. България за 2006 г.

По т. 2, уважаеми колеги, това е правителствен законопроект, внесен на 1 ноември, разпределен и на нас като допълнителна комисия, във връзка с това, че засяга дейността на една от най-големите администрации – тази на Сметната палата. Има една поправка, свързана с препоръка на Европейската комисия по глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи”, а тя е свързана с достъпността на информацията, която се събира в Сметната палата, и определен ред, по който да се практикува.
Ще наруша досегашната практика, като взема думата първи, за да кажа, че изцяло го подкрепям, защото това е съвсем необходимо и задължително да се направи. Предлагам ви да го подкрепим, като водещата комисия ще си има грижата, но становището ни да е изцяло положително.
Има ли някой желание да се изкаже?
РУМЕН ТАКОРОВ: Абсолютно подкрепям казаното от Вас. Този ЗИД само допълва съществуващия закон, прави го по-достъпен, по-прозрачен, но първоначално, докато не бях прочел мотивите, за себе си не бях си обяснил какво налага да се завишават санкциите. Последния абзац прочетох, че това е в изпълнение на препоръките на Сигма, така че безусловно подкрепям този законопроект и ще гласувам за него.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Желае ли друг колега думата по тази точка? Няма.
Моля да го гласуваме.
За 9, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя и този законопроект.

Колеги, искам да ви информирам, че имаме разпределени 2 законопроекта като втора комисия и един законопроект като основна комисия. Става дума за Законопроекта за дипломатическата служба, за дипломатическата администрация. Той е внесен от н.п. Никола Камов и председателят Пирински ни го е разпределил като водеща комисия на нас. Помолил съм за справка за сравнително-правен анализ за подобни действащи нормативи в ЕС, за да го имаме като помощен материал вероятно до 2 седмици.
Получих неофициална информация, че правителството също има идея да разработи подобен закон. Ако тази идея се реализира в близък срок, моята препоръка е да изчакаме, за да гледаме двата законопроекта, а не да работим законопроект по законопроект. Исках да ви информирам, че това е за близките 2 до 3 седмици – до края на м. ноември.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Този законопроект се подготвя доста дълго. Имаше и спорни моменти по него. Затова ми се струва, че е редно да изчакаме Министерския съвет с неговото предложение. Иначе съм с най-големи уважения към колегата Камов, но ми се струва, че би трябвало да изчакаме законопроекта на МС.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, добре.
РУМЕН ТАКОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Съжалявам, че закъснях за първите минути на комисията, когато Вие сте казали, че ЗИД на Закона за достъп до обществената информация няма да се гледа днес.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Защото двамата колеги-вносители са на заседания на други комисии и помолиха да отложим този законопроект.
РУМЕН ТАКОРОВ: Мисля, че е редно на заседанието, когато ще гледаме този законопроект, да имаме и писмено становище по него от Министерство на външните работи, защото тук са всичките консулства, от министъра на държавната администрация.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: От тях вече дойде.
РУМЕН ТАКОРОВ: От Министерството на здравеопазването, от Министерството на вътрешните работи. Преди всичко може би трябва тук да се включат и работодателите, защото както е написан текстът тук – 50% държавно и общинско участие, това означава да влезеш във всичките тайни на предприятието, не на предприятието, което подлежи на приватизиране, макар че и то явно ще подлежи.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моля да уточним: МДААР вече ни е изпратило мнение. Вие предлагате да искаме становище от МВнР, от Министерство на здравеопазването.
РУМЕН ТАКОРОВ: Може би и от браншовите организации. Може да се иска становище и от Националното сдружение на общините, защото тук се визира и общинска собственост на предприятията.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще искаме становище от Националното сдружение на общините, от Съюза на работодателите, Българската стопанска камара и Търговско-промишлената палата.
Изчерпихме дневния ред. Закривам заседанието.
(Закрито в 15.30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/Веселин Методиев/