П Р О Т О К О Л
№ 5
На 9 май 2007 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на Законопроект за Националния архивен фонд № 654-01-123/22.08.2006 г., внесен от народните представители Младен Червеняков, Георги Юруков и Евтим Костадинов, и Законопроект за националния архивен фонд № 702-01-18/25.04.2007 г., внесен от Министерски съвет.
Заседанието бе открито в 14,34 ч. от председателя на комисията Веселин Методиев.
Списъкът на присъстващите и гостите се прилага към протокола.

* * *

---

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем днешното заседание.
Дневният ред се състои от една-единствена точка:
Обсъждане на Законопроект за Националния архивен фонд № 654-01-123/22.08.2006 г., внесен от народните представители Младен Петров Червеняков, Георги Владимиров Юруков и Евтим Костадинов Костадинов, и Законопроект за националния архивен фонд № 702-01-18/25.04.2007 г., внесен от Министерски съвет.
Разпределението на председателя на парламента отменя разпореждането си от 26 април т.г., с което е насочил тези два законопроекта като водеща комисия и подкомисии и ги е разпределил наново, като е определил нашата комисия за водеща, а Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по правни въпроси и Комисията по култура за подпомагащи комисии.
По дневния ред предполагам, че няма да има предложения за внасяне на точки, а да направим разисквания само по тази.
Поканили сме като гости на нашето заседание господин Гюнер Рамис – заместник-министър на Министерството на държавната администрация и административната реформа, госпожа Леончия Сеизова – директор на дирекция “Организационно развитие на административните структури” в МДААР, госпожа Боряна Бужашка – председател на Главно управление на архивите, госпожа Красимира Милчева – директор на Териториална дирекция – София, и бих поканил да се присъедини към нас на кръглата маса господин Славян Барутчийски – главен юрисконсулт на Главно управление на архивите.
Преди да започнем по същество към членовете на комисията имам едно кратко техническо и организационно обсъждане. Тъй като законопроектите са два, единият е внесен – дължа това обяснение – в период, когато се обсъждаше вече готовия законопроект ,свързан с документите на бившата Държавна сигурност и разузнавателното управление на Министерството на отбрана. В него по същество са внесени доста текстове, които можем да видим и в законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Моят технически въпрос, по който ви моля да си кажете мнението, е дали ще гледаме и двата законопроекта - господин Костадинов няма как да дойде, защото вече е председател на новосъздадената комисия, а господин Червеняков и господин Юруков не ги виждам в залата – или да пристъпим към обсъждане само на Законопроекта за Националния архивен фонд, внесен от Министерския съвет. Аз съм се запознал и с двата текста. Мога да ви уверя, че той е фактическия Законопроект за устройство на Националния архивен фонд. С това ще облекчим работата и в залата, тоест ние ако вземем такова решение. Имаме ли такова съгласие?
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Да, щом сте ги гледали. А останалите ще заседаваме, нали?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Даже моето предложение е да не създаваме и тази процедура. Защото, ако ние трябва да обединим двата законопроекта, то рискуваме да набъбне за второ четене излишен вид дейност, защото ще отхвърляме текстове, които по същество ги има.
Нека да попитаме и гостите от министерството, познавате ли тези два варианта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЮНЕР РАМИС: И двата подкрепяме изцяло.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тоест нямате мнение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЮНЕР РАМИС: Да.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Какво е становището на Главно управление на архивите?
БОРЯНА БУЖАШКА: Ние изобщо не сме разглеждали като актуален Законопроекта, предложен от миналата година. Ние считаме за наше дело и това, което бихме искали да се разгледа в пленарната зала, е този законопроект, приет с решение на Министерския съвет.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Антонов, заповядайте.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Господин председател, подкрепям Вашето предложение. Все пак колегите канени ли са? Има ли някаква причина, за да са дезинтересирани, защото съм изненадан, че не виждам никой от тях?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Поканени са, разбира се.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Подкрепяме становище, да вървим нататък.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И едно второ уточнение. Мисля, че този законопроект не съдържа в себе си политически въпрос, за да търсим мнозинство, първо, в комисията, и после, в залата. Ако искате днес ще започнем, ще напреднем в рамките примерно на един час, за да отхвърлим от работата и ще продължим след 2 седмици, за да може при окончателното гласуване все пак да е голямата част от комисията, за да не гласуваме 5 човека един законопроекта, особено на първо четене. На второ четене отделни текстове могат да минават с малкия кворум, но на първо четене не е хубаво. Затова, господин Антонов, ще имате грижата да говорите с господин Червеняков и господин Юруков на следващо заседание, ако държат да участват и не са съгласни с тази процедура, тогава можем да вземе друго решение. Така приемате ли? Добре.
Колеги, да започнем, както е редно в началото има думата вносителя. В случая това ще бъде председателят на Главно управление на архивите, госпожа Бужашка.
БОРЯНА БУЖАШКА: Благодаря, господин Методиев.
Не бих искала буквално да повтарям Законопроекта за Националния архивен фонд, но така или иначе ще бъде принудена.
Искам предварително да направя две уточнения.
От миналата година аз и моите колеги отчитахме необходимостта от приемането на нов закон, свързан с архивите, най-общо ще го кажа. Такъв законопроект е бил внесен през 2002 г., аз поне не знам какви са причините, в някои от комисиите на Народното събрание не е минал. И оттогава, от 2002 г., до миналата година такъв законопроект не е внасян и не е разработван. Междувременно когато ние говорихме с колегите за необходимостта от нов закон, станаха две неща. Първо беше предстоящото, а след това окончателното приемане на България в Европейския съюз. Това, едното, а второто, необходимостта от приемането на закон,свързан с досиетата, най-общо ще го нарека. Когато говорихме за необходимостта от приемането на нов закон, не искахме, мисля, че и с този законопроект осъществихме тази наша идея Законът за националния архивен фонд или както е в сега действащия Закон за държавния архивен фонд да не се обвързва със Закона за досиетата. Имаше различни мнения. Една част от тези мнения са изразени с този законопроект, внесен от господин Червеняков. Това беше междинен вариант, в който сме разсъждавали и ние, доколко Законът за Държавния архивен фонд или за Националния архивен фонд, трябва да се обвързва със Закона за досиетата.
На нас, за мен и моите колеги, това е по-добрият вариант, който ние предложихме на Министерския съвет. Той е съобразен със съвременните европейски практики, със съвременното европейско законодателство и междувременно отчита някои нови моменти в развитието на архивната система, но и на едни практики за ползване на гражданското общество, като ползвател на информация, което ние сме отразили и в мотивите и съответните параграфи на закона.
На първо място, това е съгласуване с европейското законодателство. Може би част от комисията знае, а други не, че съществува Международен архивен съвет и Европейско бюро на националните архивисти, което е към Европейската комисия. Това са международни органи и структури, в които България, особено сега като член на Европейския съюз, е пълноправно представена. Два пъти в годината ние се отчитаме при всяка страна, председателстваща Европейския съюз, за всичко това, което в България се извършва по отношение на архивното дело. Това е не само наше желание, но е и необходимост новият закон да бъде съгласуван с европейската нормативна уредба, свързана с архивната система.
Тук създаваме една нова, няма да е структура, най-малкото наименование, но изпълнено с ново съдържание – създаване на Национален архивен фонд. Идеята е, че в този фонд няма да бъдат обхванати само документите, свързани с документацията, създавана в държавните органи на управление, а ще бъде по-широко понятие.
Отразява се една тенденция, която се проявява, за създаването на частни архиви и за обхващане на всички документи, които са от национално значение, независимо къде се създават те – дали ще бъдат в държавните структури, дали ще бъдат притежание на отделни лица, или се създават от други организации, които не са пряко свързани с органите на управление.
Искам да посоча, защото вероятно ще бъде обект на въпроси по тази тема, вече има няколко създадени частни архиви, независимо че сега действащия закон не разрешава създаването на такива архиви. Нашето желание е чрез този законопроект да успеем да защитим всички ценни за държавата, които се създават, независимо от организацията, начина на създаване, времето, мястото, за да бъдат описани в този регистър. Те не могат да бъдат обект на сделки, те не могат да бъдат изнасяни зад граница. Тяхната регистрация, специално при частните архиви, зависи от волята на тези, които ги притежават. По този начин ние искаме да гарантираме интересите на собствениците на тези архиви, тъй като ако ги регистрират при нас, ще имаме грижата да ги консервираме, реставрираме, да ги опазваме. Но това, което е важно за нас и за българската държава, е те да бъдат описани и да се знаят, за да не стигне до положението, което има проблеми със Закона за културно-историческото наследство – документи, които са изключително важни за българската държава, да бъдат обект на сделки, да не бъдат регистрирани, да не се знае къде са и т.н.
Тук друга много важна цел на новия законопроект е увеличаване на санкциите за тези, които не съхраняват и унищожават документи, които трябва да бъдат съхранявани за вечно ползване. Сега санкциите са неефективни. Представете си един ръководител на държавна структура, който трябва да предаде своите документи по закон и санкцията му е 20 лв.?? Това може ли да бъде санкция? Той никога няма да се съобрази с тази санкция, ако няма отношение или съзнание за запазване на документите.
Наказателните санкции за нас ще имат превантивно действие. Могат да бъдат и ефективни, ако действително се прилагат, както трябва. Защото, когато в момента се извършват големи сделки с държавни имоти и имаме изяснени въпроси – аз особено ви обръщам внимание на това, защото архивите не са само обект на историците и там не се намира само Манифеста за независимостта на българската държава. Когато тези сделки се извършват и има неизяснени въпроси, ние сме задължени да извадим цялата документация по собствеността на държавата за големи и крупни предприятия и за тяхната дейност. Ние по този начин успяхме да предотвратим и подпомогнем българската държава с документи, които облекчиха решаването на собствеността и прехвърлянето с тези сделки.
В закона е регламентирано и финансирането на архивната институция. Това е пряко свързано с нейното преминаване от Главно управление към архивите към Държавна агенция “Архиви”. Това е държавна агенция, която обслужва всички държавни структури.
Тук обръщам внимание на председателя на комисията, че в случая има предложение за преминаване на Държавна агенция “Архиви” към Министерския съвет и това е прието като решение на Министерския съвет – вече е въпрос на законодателно решение, тъй като досега Главно управление на архивите беше към Министерството на финансите. Малко странно звучи, беше ползотворно сътрудничеството и продължава да бъде с Министерството на финансите. Но нашето разбиране е, че Агенция “Архиви”, която обслужва всички държавни институции, не може да бъде към някое министерство. По същата логика може да мине към Министерството на здравеопазването.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Или към Министерството за държавната политика при бедствия и аварии.
БОРЯНА БУЖАШКА: Така че, поне в този вид е решение на Министерския съвет с предложение към вас, е за преминаване на агенцията към Министерския съвет.
Обръщам внимание, че за първи път е обособен статут в специализираната администрация на досегашната Териториална дирекция – град София, която по наше предложение става Софийски държавен архив, тъй като се има предвид огромния обем, който покрива тази дирекция – двете области, София – град и Софийска област.
Създава се и Национален архивен съвет, като междуведомствен. Може би това също ще бъде обект на дискусии – доколко ще е работеща такава структура. Той ще бъде междуведомствен консултативен орган при осъществяване на държавната политика за опазване на държавния архивен фонд.
Може би не е от първостепенно значение, но все пак много ясно са очертани публичният характер на архивните документи, тъй като и в предишния закон го има, затова казвам, че не за първи път е очертано.
Едно от най-важните неща е, че не могат да се унищожават документи от страна на държавни органи и организации без разрешение на органите за управление на Националния архивен фонд.
Веднага ще ви дам пример, за да ви улесня, ако това е обект на обсъждане. Все още не е приключило окончателното предаване на документите на БГА - Балкан. Представете си вече колко години дружеството не съществува, документите би трябвало да са при нас отдавна, да е приключила тяхната експертиза, приемане и обособяване на един фонд за БГА - Балкан. До този момент все още има за получаване документи или получени, които не са разгледани. С оглед запазването на документи от такъв характер, ние считаме, че трябва да има много сериозно регламентиране опазването на документите, особено на предприятия, които са ликвидирани и които се продават, тъй като това би довело, ако няма сериозни и описани в закона разпоредби, до загуба на документи и невъзможност да се защитят националните интереси или държавните интереси при провеждането на определени сделки.
Срокът за съхранение на документите досега бяха 5 и 10 години. Сега този срок е увеличен на 20 години. Вероятно по тази линия също ще има въпроси в пленарна зала или тук. Ако някой, който специално се е занимавал с тази проблематика, 20-годишният срок за съхранение на документи в отделните държавни учреждения се налага, тъй като много от тях ползват като справочни тези документи, които по закон би трябвало или трябва да се предадат на нас. За да можем да осигурим на гражданите пълен достъп и пълна информацията, прозрачност до нашите документи, ние бихме искали тези документи да се предават като цялостен масив, за да могат да се ползват като информация.
Ако има въпроси, аз и колегите сме готови да отговорим.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, госпожо Бужашка.
Заповядайте, колеги.
МИНЧО СПАСОВ: Благодаря, господин председател.
Виждам, че хронологията на внасяне на този законопроект, правилно следва приемането на т.нар. Закон за досиетата. Искам като човек, който у участвал в изработката на законопроекта, да ни запознаете с вашето мнение как разпоредбите на Закона за досиетата, касаещи преместването на архивните единици от специалните служби, съответстват и са транспонирани в настоящия закон и как смятате, че този закон, който сега е внесен, като законопроект дали ще може пълноценно да се сработи и със Закона за досиетата?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има ли други въпроси?
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Извинявайте за малкото закъснение. Може би трябва процедурно да уточним. Разбрах, че сте го коментирали преди моето влизане, но все пак предложението на господин Червеняков и останалите колегите беше преди влизането в сила на Закона за досиетата. Тогава, не си спомням вече, не го гледахме или нещо се случи, че просто го оставихме, за да видим законопроектът на Министерския съвет.
Първият законопроект – на господин Червеняков, и сегашният имат доста различия, които са важни. Аз не съм убеден дали можем подкрепим и двата законопроекта на това първо четене. На мен ми се струва по-разумно, при положение че има внесен, може би добър законопроект, на Министерския съвет, колегите Червеняков и другите народни представители да оттеглят тяхното предложение и да остане само законопроекта на Министерския съвет, като, пак казвам, страхувам се да не навлезем в някакви сериозни спорове, които ще попречат на по-важния, по-изчерпателен законопроект на Министерския съвет. Не знам бихме ли могли процедурно това да го направим?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Понеже това не е въпрос по същество, а да си уточним нашата процедура, господин Кътев, в началото аз предложих процедурно следната възможност. Ние днес да се занимаваме със законопроекта на Министерския съвет. Понеже се намираме в предизборно време (вероятно няма и да успеем да изчерпим цялата дискусия днес), да пропуснем седмицата преди изборни яден, защото в другата сряда шансът да се съберем повечко хора също е малък - въобще даже, както ме поправя господин Такоров, няма такъв шанс, и следващата сряда да гласуваме само законопроекта на Министерския съвет, а законопроекта на колегите народни представители ние самите с гласа си да го оттеглим, ако, господин Антонов пое този ангажимент, тъй като това са колеги от Коалиция за България, не го оттеглят и не поискат изрично да бъде коментиран, дискутиран и евентуално гласуван. Това е процедурата, която предложих в началото и която се прие тук от колегите. Ако искате, тези, които закъсняхте, още един път да го коментираме.
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз мисля, че това, което предлагате, господин председател, е съвсем уместно. Аз също поемам с господин Антонов ангажимента да разговарям с нашите колеги и ако има нещо позитивно в техния законопроект, ние можем да го вкараме като предложение за второ четене към този законопроект. Така че нищо лошо не може да се случва оттук-нататък. В наши ръце е това, което искаме да направим, е да излезе един добър законопроект, който да излезе от комисията.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Единственото, което бих допълнил само е, че, ако трябва да приемем и двата законопроекта на първо четене и от тях да направим доклад за второ четене, влизаме в една много по-тромава процедура, от която няма смисъл, според мен. Защото, както казах в началото, аз съм цел и двата текста. Мисля, че внесеният законопроект от Министерския съвет е специализираният текст, за който говорим – за националните архиви на България. Това е моето предложение.
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз само искам да попитам нещо, тъй като специалистите са тук. Запознати ли сте със законопроекта на нашите колеги? Има ли нещо от него, което може да се вмъкне в този законопроект?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има ли други въпроси? Няма.
БОРЯНА БУЖАШКА: Аз съм запозната със Законопроекта на господин Червеняков. Първо, аз вече го казах, но ще го кажа още веднъж за тези, които дойдоха малко по-късно – той беше предложен в момент, когато не се знаеше в какъв вид ще бъде приет Законът за досиетата и се знаеше, че предстои подготовка на Законопроект за националния архивен фонд. Това беше едно предложение, което отразяваше тогавашните представи на възможността да се реши въпроса за досиетата, тъй като се разсъждаваше тази документация за Държавна сигурност и разузнавателните служби как ще постъпват в Държавно управление на архивите. След известни разсъждения и обсъждания, във всеки случай не на институционално ниво, се стигна до това предложение на господин Червеняков. Очевидно на представители - може би и на вашата комисия, аз не знам кога е разглеждан и в какъв вид е разглеждан Законът за досиетата, се стига до решение да се направи отделен закон и отделен закон за Националния архивен фонд.
Много съжалявам, че никой не ни потърси – нито мен, нито колегата Комитски, най-малкото, за да си кажем мнението, когато се приемаше Законът за досиетата. И тук, не защото съм много чувствителна на тази тема, а защото специално в закона ние сме визирани - аз, като председател на Главно управление на архивите и директорът на Централния военен директор, като изпълнители на този закон. Така или иначе се случи, че ние не разбрахме. Този закон съм го получила като един редови гражданин.
Сега веднага минавам на въпрос, който ми зададохте, за възможността законът да влиза в някаква степен в противоречие с нашия закон. В чисто професионален план аз ще помоля госпожа Милчева да обясни какво представлява Националния архивен фонд и какви документи съхраняваме. Бързам предварително да кажа, че при нас всички документи са открити. Това беше един от мотивите ние да се колебаем доколко и по-скоро когато ни попитаха мястото на досиетата при нас ли е, ние да кажем, че не е, тъй като ние съхраняваме ценни документи, които се съхраняват завинаги. Те се съхраняват завинаги. По наша преценка в голямата си част досиетата не са документи от такъв характер, които трябва да се пазят завинаги. Имаме Централна експертно-проверочна и експертна комисия, която оценява ценността на документите, които се съхраняват в държавните архиви – в Централния архив, в Централния военен архив и при нас, разбира се, в Главно управление на архивите.
Второто нещо, което тук съм длъжна да кажа, че трябва да ме безпокои. По закон, по сега действащия закон, а и философията на новия закон се предполага, че Главно управление на архивите или Държавна агенция “Архиви” управлява и провежда държавната политика по отношение на архивите, тяхното ползване, съхранение, преценка кои документи да се съхраняват или не.
По сега действащия Закон за досиетата при необходимост, а и задължението ние да представяме оригинали да предоставяме на комисията, означава, че комисията ще събере един обем от документи, които ще управлява до момента, в който прецени, че те са изчерпали или вече не са обект на обществен интерес. За да го кажем малко по-практично, представете си при нас ние правим справки в Централния военен архив за принадлежността на един или друг гражданин към Службите. Ако се открие такова нещо, един малък лист, който обаче е поставен в един масив от документи, които имат своята логика, която е чисто професионална, ние трябва да извадим този документ – за оригинала говорим, тъй като Комисията по досиетата настоява за оригинал, ние трябва да го извадим, да разкъсаме информационната връзка в целия този фонд, в който се намира този документи да го предадем на комисията. Да, но ако това са папки от хиляди страници, комисията къде ги държи – кой ги управлява, кой ги обработва, кой ги предоставя на граждани? Това е един елемент.
Не случайно и тук в закона е написано – ние даваме само ксерокопия, обаче имаме право с т.нар. мокър печат да удостоверяваме, че това е вярно с оригинала. Нашите документи се приемат като доказателство в съда. Тази история н “Вярно с оригинала” или мокрия печат произтича от това, че в определени години ние сме давали оригинали на съда, когато са се водили определени съдебни производства и тези документи са изчезнали по разни причини – не е само злонамереност в никакъв случай, или немарливост. И какво се оказва? Има документи, които безследно са изчезнали Ние не можем да ги възстанови, които се отнасят до национални, до държавни интереси и до конкретни интереси на граждани, които сега по тази причина не могат да възстановяват своята собственост, да защитават своите интереси и ние всъщност да изпълняваме една от своите функции да предоставяме информация на гражданите.
Много се страхувам, че с тези членове от Закона за досиетата ние можем да подложим на опасност изчезването на оригинални документи. Една част от Военния архив, ако попаднат хора, които имат документи там. Какво, пренасяме Военния архив, който се намира във Велико Търново и не знам имате ли представа колко документи съхранява – къде го поставяме, в коя сграда, кой го управлява, кой дава справки на гражданите и т.н.?
Вторият момент, който за мен не е без значение. В Закона за досиетата специално е записано, че се предоставя на всички граждани. Вие всички, имам предвид мъжете, сте били военнослужещи, и в Централния военен архив се съхранява информация за вас, като военнослужещи. Ако някой от тези, които са обект на проучване от комисията, има документи за него, свързани с Разузнавателните служби, по силата на този закон, ние трябва да предадем всички документи, свързани с него – кога се е явил в казармата, с какво заболяване е бил, баща му с каква собственост е бил и т.н. Това не е възможно! Чисто технически не е възможно, да не говорим, че вероятно не е и необходимо. Но това трябва да се изясни в един правилник. Ние закона не можем да го променяме, ние трябва да го изпълняваме. Ние не възразяваме затова, но за мен е добре действащия Закон за досиетата трябва да бъде в някакъв синхрон с институциите, в които се съхраняват архивните документи.
Може би ви се струва, че малко пресилих краските, аз съм доволна и мисля, че при нас много малко се съдържа документация, която е с класифициран характер.
Документите, които имаме, ги използваме или ги предаване за ползване при строго спазване на Закона за личните данни или Закона за класифицираната информация. Така или иначе по разни причини при нас са попаднали и такива документи. Няма противоречие между двата закона, ако накрая можем да резюмираме. По-скоро е хубаво в наредбите, които ще правим към нашия закон, този въпрос да съществува, за да можем действително да бъдем в полза на гражданите, а и на двете институции – на комисията и на Главно управление на архивите.
МИНЧО СПАСОВ: Според Вас, двата закона, за да работят в синхрон е необходимо в подзаконови нормативни актове да бъде доуредена материята, така ли да го разбирам?
БОРЯНА БУЖАШКА: Може и така се тълкува – чак в подзаконови нормативни актове, но най-малкото в една наредба предложих ние да си кажем мнението, когато се прави правилника на комисията. Доколкото разбирам правилникът ще излезе утре.
МИНЧО СПАСОВ: И вас никой не ви е попитал.
БОРЯНА БУЖАШКА: Не.
Без да съм толкова чувствителна на тази тема, въпросът е да се работи без да създаваме напрежение между органите, които изпълняват и двата закона.
Бих помолила да изслушате госпожа Милчева, която да каже накратко за какъв вид документи става въпрос, които са обект на този законопроект.
КРАСИМИРА МИЛЧЕВА: Когато работихме върху текста на законопроекта с колегите доста разсъждавахме и по този въпрос. Имахме предвид вече излезлия Закон за досиетата, но нашите разсъждения са били в посока, че комисията, която ще работи с тези документи – техният обем действително е огромен, е също една структура, която като понятие е държавна администрация и тя ще се подчинява след време на правилата и изискванията на Закона за Националния архивен фонд. Тоест, когато комисията приключи своята работа с документите и все пак от разстояние във времето и на базата на нормативите и изискванията, ще се преценява стойността на документите, с които комисията работи.
Ще се направи експертната оценка на документационния масив и историческата стойност на тези документи, за да се прецени какво би трябвало да остане за постоянно запазено в бъдеще и какво би могло – може да са минали 50 години, за да бъде унищожен. Но всъщност функционирането, работата на тази комисия и документите, с които работи, ще се подчиняват на общите правила като всяка една държавна организация. Това са били нашите разсъждения и мисля, че не влизаме в противоречие със Закона за досиетата.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз имам един въпрос. Защо в § 23 сте записали: “Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.”, при условия че при добра работа и добро темпо той може да влезе от 1 юли т.г.? Ако кажем, че 50 дни са обозрим срок в работата на комисията със съгласието колегите и пленарната зала, това е постижима задача.
БОРЯНА БУЖАШКА: С надеждата, че все пак до 1 януари 2008 г. ще бъде приет.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тоест нямате нищо против да се смени това?
БОРЯНА БУЖАШКА: Разбира се.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ставаше въпрос за това, дали зад това няма някаква друга идея.
КРАСИМИРА МИЛЧЕВА: В някаква степен е свързано и с бюджета.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това не означава, че тези членове не могат да влязат в сила от 1 януари от 2008 г. Защото останалите текстове от закона, той е от 2-3 члена, не целият е финансов. Ако става дума за този аргумент, той може да бъде по този път решен.
Аз имам едно мнение към колегите си от комисията. Съжалявам, че излязоха господата Спасов и Кътев. Защото темата, по която стана дума, изисква преди да гласуваме все пак да се добие една по-ясна представа за цялата картина на паралелно съществуване на архиви в България, тъй като този закон в крайна сметка или ще прекрати това, или ще намери решение да го увеличи, да запази статуквото и пр. Това са различни хипотези.
Законът за досиетата, ако не греша - пак съжалявам, че точно тези двама колеги излязоха, говори за един фондообразовател. Тук има дефиниция какво значи фондообразовател, тоест една институция, която произвежда документи. Това е институцията Държавна сигурност. Силно съм озадачен, че изобщо някой може да иска други документи извън произведените от институцията Държавна сигурност по силата на този закон. Защото това, което каза госпожа Бужашка, ако, бих се застраховал с цялото ми уважение към нея, е съвсем точно така, то тези, които са поискали някак си нещо са се объркали. Те по своя си закон – става въпрос за комисията, могат да изискат наистина от Главно управление на архивите, така пише в закона, документи, които са произведени в тази институция.
И другата институция се казва Разузнавателно управление на Генералния щаб, която не е бил структура на Държавна сигурност, а отделна институция. Тоест този Закон за досиетата работи с две институции. Те да изискват други документи от която и да е институция, включително от Главно управление на архивите, Централния държавен архив и Централния военен архив и пр. – няма логика, и то няма логика, произтичаща от самия закон. Няма законосъобразност в това искане, според мен. Така че съм малко изненадан.
Освен това, уважаеми колеги, тук пише, че продължават да съществуват специализирани архиви. Искам да ви обърна внимание, колеги – всеки един от вас, разбира се, може да си направи консултация, за да се подготвим за следващото заседание. Аз искам там да направим един малък дебат, да кажем не повече от 30 минути, но настоявам за него, защото става дума за следното. Историческата съдба на България е такава, че ние не разполагаме със собствени извори за историята си до ХІХ век. Защо е така? Така се е случило – нямаме Средновековен архив, нямаме фактически богат Възрожденски архив. Онова, което след 1879 г. е останало, като наследство, което е много малко като обем, се е разположило в Народната библиотека “Св. Кирил и Методий”. Там има такъв голям център – документационен, архивистки, ръкописен, документален и пр., в който е поместена част от нашата историческа памет.
Друг един такъв център е създаденото Българско книжовно дружество, което е създадено преди модерната ни държава и след това Българската академия на науките е използвала. Там също има натрупан такъв масив. Това са исторически стекли се обстоятелства. След това, ние фактически имаме една система възникнала през 50-те години, през пъти преминала през реформа.
В последните 15 години има една обща амбиция на архивната колегия – че всичко трябва да влезе в един Централен архив. Даже има един дебат сред колегите той да се казва Национален архив. Тук обаче две министерства продължават да имат собствен архив. Това са Министерството на външните работи и Министерството на вътрешните работи. Така са описани в закона. Това е било плод на някакъв компромис, според мен, от колегите, защото аз познавам атмосферата там и има желание да се централизира тази дейност. В крайна сметка България не е една империя като Франция или Великобритания, въпреки че и там са различни практиките.
И тук идваме до въпроса с досиетата. Архивът на Министерството на вътрешните работи представлява документален масив, който, за да си го представим е от две купчини хартия. Едната купчина хартия са проклетите досиета, а другата купчина – документите на самото министерство. Ако купчината на досиетата си има специален закон, има си институция - комисия, която да се занимава с тях, втората купчина е документ – тук я наричана “държавна организация”, аз бих сменил този термин с “държавна институция”.
Министерството на финансите – казвам го за колегите си, има един прекрасен архив. Значи ли, че трябва да си направят отделно в министерството архив? Той е един от най-хубавите архиви, в който аз съм работил години. Не значи ли, че Министерството на правосъдието трябва да си направи собствен архив? По същия начин Министерството на външните работи изключително ревниво казва: “Дипломатическият архив си е наш.” Тогава колегите в Архивите казват: “Да си ги вземе всяко министерство при себе си и тога защо съществуваме изобщо в държавата като централен архив?”.
Това е важен въпрос, уважаеми колеги народни представители, за който ви моля да си направите консултация, да го обсъдите. Той не съдържа в себе си политическа амбиция. Той е институционално-административен – дали ние ще предприемем един път, или ще предприемем друг път. Защото това зависи от нас, не зависи от никой друг. Каквото са могли колегите, са го направили. Сега вече трябва ние да се произнесем.
Съществуването на паралелни архиви е лоша практика. Защитата на такова нещо е само при наличие на много богата традиция. Пак казвам, ако отидете в Париж, ще видите много един огромен архив на Външно министерство, създаден преди стотина години – плод на френската политика по отношение на администрацията си. Ако отидете в Лондон, целият архив на Външно министерство е предаден на Държавния архив на Великобритания и се предава на всяка 30 година. Даже има такава процедура - за Коледа се обявява публично, че в тази година са приети в Централния архив на Великобритания документите на Външно министерство и за тази Коледа ще бъдат до 1977 г., тоест с 30 години назад.
Въпросът е защо ние трябва да имаме толкова много институционални, учрежденски архиви? Към това трябва да добавя, че имаше още един отделен сам за себе си архив. Това беше в Министерството на Народната отбрана, което през 1999 г. предостави цялата си документация на Главно управление на архивите и съществува в момента в тази национална българска система от архиви. Как е разположен като вътрешна структура? Това, че не се е влял в Централния държавен архив, а е самостоятелен, е географски въпрос. Защото се намира във Велико Търново, а не поради някаква друга причина.
По същия начин, уважаеми колеги, приемането в Централния държавен архив на бившия архив на ЦК на БКП – между другото физически намиращ се в тази сграда, който е предоставен на Архивите да го ползват, се вля вътре в Централния държавен архив с една система от сигнатури и съществува там, работи с него, ползват го историци, изследователи, журналисти, и който, както желае може да намери сведения там. Ако сравняваме като величина на институциите в българското минало, към този архив интересът е много, много по-голям, защото това е управляващото тяло на държавата за един дълъг период, отколкото архивът на МВР или този на Външно министерство, а вече е част от Държавния архив.
Въпросът е защо трябва да останат тези институционални архиви вън от системата, защото така е в текста? Обръщам ви внимание – това е в чл. 6, където пише: “Специализирани държавни архиви”. И по-нататък има цял Раздел V, в който първите седем точки са или тези исторически създали се институции, или много специфични носители на информации за миналото, каквито са Филмотека, Телевизия, Радио, които са от друг характер необходимост да бъдат встрани от Централния държавен архив, което между другото пак само по себе си е малко спорно.
Това практически като първо четене е основното, което аз бих искал да коментираме в едно следващо заседание. Защото днес, както се разбрахме, за да решим и въпроса с двата законопроекта, няма да успеем да гласуваме. Иначе това, което е направено, е плод на професионални усилия, които аз ще ви призова да подкрепим по принцип. Защото наистина някои текстове може да се нуждаят от някакви редакции, на второ четене ще внимаваме малко повече, ще все задълбочим. Като цяло, това след Закона за личните данни, Закона за защита на класифицираната информация, Закона за досиетата, фактически е един завършек за уреждане на архивните масиви на България. В този смисъл, отново съжалявам, че излезе господин Спасов, отговаря точно на това, което се зададе и като въпрос. Тоест подкрепям това, което казаха вносителите.
Това според мен е от особена важност да решим, за да знаем как да постъпим в своята работа по-нататък. Ако имате нещо друго да сподели, заповядайте. Много ви моля, консултирайте се, вижте.
Господин Узунов ми даде повод да кажа, че друга една трагедия на нашето историческо архивно наследство е, че ние нямаме силни градски архиви. Ако отидете в Централна Европа или в Западна Европа, ще видите наистина много голямо богатство от градски архиви, докато тук в България, нашите архиви по областните центрове фактически са поели в себе си една документация от края на ХVІІІ и началото на ХІХ век. В другите европейски държави хората разполагат с документи поне от 400-500 години назад във времето, но такава е била историческата ни съдба. С други думи, поне въпросът с градските архиви, не стои тук при нас като реален, просто защото така се е стекло. Нямаме какво да решаваме там. Там съдбата го е предопределила.
Ще помоля след две седмици за следващото заседание да изискаме присъствието на колегите, за да не гласуваме в този вид на първо четене. На второ четене всеки текст по-лесно може да гласуваме в такъв състав.
Благодаря на гостите и на колегите и ви желая приятен ден!
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.25 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Веселин МЕТОДИЕВ