П Р О Т О К О Л
№ 7


На 13.06.2007 г. от 15.20 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.

***

---

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер,
На днешното наше заседание е предвидена една-единствена точка в дневния ред и това е:
1. ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА № 702-01-20, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 18 МАЙ 2007 ГОДИНА.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма. Да смятаме, че сме го приели в този му вид с една-единствена точка.
Гости на нашето заседание са заместник-министър-председателят и министър на външните работи г-н Ивайло Калфин, заместник-министърът на Министерство на външните работи г-н Тодор Джуров и от Министерство на държавната администрация и административната реформа Вяра Панайотова, Анелия Генова.
Ще дам думата първо на вносителите, в случая това е г-н Калфин, след това ще зададем въпроси, ще направим обсъждане и ще вземем решение.
Заповядайте, г-н заместник-министър-председател.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми народни представители! Аз ще се опитам да представя пред вас сравнително накратко основния замисъл на закона и главните промени, които той предвижда.
По принцип си поставяме три цели с този закон. Първата, подобряване на работата и съответно и на критериите в дипломатическата служба в България.
На второ място се налага да се адаптира структурата на дипломатическата служба към Европейския съюз, тъй като са изключително интензивни контактите и съответните европейски равнища или и от другите страни изискват и от нас да има създадена подобна структура.
На трето място той решава редица принципни проблеми, които са специфични за дипломатическата служба и които не са уредени с другите закони. Специално искам да подчертая точно във Вашата комисия, че този закон по никакъв начин не отменя Закона за държавната администрация, който важи в дипломатическата служба , държавните служители също са по закона, по който те са назначени, Кодекса на труда и т.н., въобще цялото прието трудово законодателство за държавната администрация в България работи и в дипломатическата служба. С този законопроект се решават някои специфични въпроси. Аз ще спомена някои от тях, които не са решени в съществуващото законодателство.
Подобен закон е имало до 1944 г. в България. В момента във всички европейски страни и в голяма част от страните с традиционна силна дипломатическа служба има подобно специално уреждане на дипломатическата служба. Когато сме подготвяли законопроекта, сме се опрели и на опита на европейските страни, и на опита на, пак казвам, на някои големи страни, които имат достатъчно добре подредена дипломатическа служба.
По отношение на първата цел, подобряване на качеството на работата на дипломатическата служба, общо взето, това, което предвиждаме, е свързано с по-високи критерии от тези, които са по принцип за държавната администрация, които отразяват и спецификата на тази служба. Идеята е да се създаде повече стабилност и мотивация на дипломатическите служители. По принцип дипломатическата служба не е само в Министерство на външните работи. Затова и законът, по принцип, не е така озаглавен, тъй като имаше такива бележки – след като има Закон за МВР, защо да няма и Закон за Министерство на външните работи. Това не е целта – да бъде Закон за Министерство на външните работи. Дипломатическа служба и подобна дейност се осъществява включително и от представители на други ведомства в България, които участват или са изпратени в мисиите ни зад граница.
По принцип, изискванията, които са специфични, разбира се, че са свързани и с владеенето, и то доброто владеене, на съответните езици. Изискванията, които поставяме, са минимум два чужди езика, и то на достатъчно добро равнище, като единият трябва да бъде официален език на ООН. Израстването в дипломатическата кариера също е свързано с редица изисквания.
В структурата на Министерството се правят няколко промени. Опитали сме се да бъдат минимални, в сравнение с досега съществуващите, за да се напаснем действително към работата в европейските институции. Първо, в структурните промени в министерството предлагаме да се създаде поста „политически директор”. Такъв има във всички страни - членки на Европейския съюз, те имат такъв формат, където се срещат и подготвят на практика основните въпроси, които се обсъждат в Съвета – общи отношения и външни работи, общи въпроси и външни отношения. „Политическия директор” е дипломат, той не е член на политическия кабинет, просто това е наименованието, което съществува и в другите страни.
На второ място, въвеждаме един най-висш дипломатически пост, който би трябвало да осигури функционирането на целия механизъм. Замисълът на закона е такъв, че би трябвало да се разделят много ясно политическото от експертното равнище в министерството. Разбира се, политическото ръководство – след избори всяка една управляваща партия или коалиция имат своите приоритети, нормално е тези приоритети да влязат във всички министерства, включително и в Министерство на външните работи. В същото време професионалната дипломатическа работа би трябвало да бъде неутрална към политическите промени. Тя би трябвало да работи в съответствие с приоритетите, които са й дали, но да работи професионално и постоянно, и дългосрочно. Затова предлагаме да има едно лице, което да бъде на върха на тази дипломатическа пирамида, професионално, още един път казвам, като това лице се чудехме как да го наречем. Нарекли сме го „постоянен секретар” - има в доста страни такова наименование на тази позиция. Имаше предложение за „държавен секретар” – държавен секретар има също в европейски страни, това обикновено е политически пост. Въпросът беше да не бъркаме. Това не е главния секретар, а това, което е главен секретар в момента, предлагаме да бъде „помощник постоянен секретар по административните въпроси” и който действително да движи всички въпроси, които се движат от главния секретар във всяко едно ведомство.
Съзнавам, че създаваме различна практика в сравнение с другите ведомства и това сигурно няма да хареса много на членовете на Комисията. Още един път казвам, това е мотивирано от добрите практики, които сме взели. Навсякъде има подобен начин на структуриране на дипломатическата служба и затова, независимо от наименованието, предлагаме това нещо да бъде и у нас.
Сега, ние предлагаме и една мандатност на това лице, най-висш дипломатически служител, между другото мандатността не е прецедент, такава има и в други ведомства. Мандатът, който предлагаме, е пет години, за да се размине с мандата на политическото ръководство. Разбира се, създадени са условия. В Комисията по външната политика г-жа Надежда Михайлова постави въпроса, какво ще стане, ако министърът не може да работи или администрацията започва да работи против министъра си. Винаги има такъв риск. Но мисля, че не тази позиция, очевидно че един министър, ако не иска да работи с подобен човек, той няма да може да си изпълнява функциите. Затова и неговите функции сме ги направили максимално общи, за да има възможност министърът действително да определи максимално функциите на постоянния секретар.
Нещо друго, което предлагаме, да ви кажа, така, идеята ни беше по-амбициозна, но приехме това, отново заради универсалността на законодателството – това е позицията на генерални директори. Това, което предлагаме в законопроекта, е някои от директорите на дирекции да бъдат посочени като генерални директори. Ще ви кажа, в Министерство на Външните работи има поне двама такива, които би трябвало да бъдат. Ще ви обясня защо: става въпрос за политическия директор, който е директор на дирекция, но за него трябва да работят всички останали дирекции. Такъв му е характерът на работата и трябва да има някаква административна йерархия между тях и това е директорът, който се занимава с международните организации, които също – цялата му работа е свързана с всички останали дирекции. Идеалният вариант, който го има в голяма част от страните, чийто опит проучихме, е да се създаде нормален пост за генерален директор. Тук не става въпрос за увеличаване на администрацията, а за човек, който да координира работата на различните дирекции. При обсъждането имаше доста мнения, че доколкото го няма в друго министерство или друга администрация, не е добре да го има и в Министерството на външните работи. Съгласни сме, затова предлагаме този минимален вариант, въпреки че, ще ви кажа от опит, и с колеги министри си говорим, в много администрации има позицията на генерални директори, които се занимават именно с координацията между отделните дирекции. И това е професионална, не е политическа длъжност. Така че, може би това е и повод да се мисли по-нататък за промяна на законодателството в страната.
Това са новите на практика структурни промени, които предлагаме с този законопроект, в Министерството на външните работи.
По отношение на тези въпроси, които споменах, че са специфични за службата, само искам да спомена, че с този законопроект не се пречи на това, което се прие в Закона за държавния служител, тази хоризонтална мобилност. Спокойно служител от едно министерство или друга държавна администрация, държавен служител, би могъл да бъде прехвърлен по силата на този закон и да работи и в Министерство на външните работи, както и обратното, (и ние вече имаме добра практика с това), служители на Министерството на външните работи бяха командировани на практика в администрацията на Народното събрание. Единият от съветниците на председателя на Народното събрание г-н Владимир Данчев е дипломат, който временно е изпратен от Министерството на външните работи; а също директорът на „Международни връзки” Петко Баев, мисля, че той също е служител на Външното министерство и беше прехвърлен в Министерство на външните работи по силата на този закон.
Тази практика се ползва действително от много страни, много държави – и министри, и други държавни служители, имат дипломатически съветници, което е специфична работа и помага на международната дейност, без тези хора да си напускат работата във Външно министерство, това дава повече възможности. Този закон позволява в двете посоки хоризонталното движение на държавни служители и мисля, че това е нещо много полезно, което прие именно този парламент и вашата комисия.
Специфичните въпроси, които се решават, ще дам един пример, той е свързан с примерно ротацията, която се извършва в Министерство на външните работи. Служителите, дипломатическите, работят и в България в министерството, и в мисиите зад граница. Тук определяме мандат, нещо което е практика в момента: три години за дипломат зад граница или дипломатически служител, четири години за посланик, като минимум между два мандата би трябвало да има две години работа в Министерство на външните работи. Което е нормално, за да не се откъсва от вътрешните проблеми един дипломат и да не прехвърча от мисия в мисия.
Проблемът е, че когато замине оттук на мандат някъде държавен служител, той може да е заемал по-висока длъжност - примерно директор на дирекция или началник на отдел, когато се върне обратно в министерството, няма никакви гаранции, че тая длъжност ще му се пази и няма как да стане това нещо по принцип, което създава редица проблеми, свързани с това, че примерно един директор се връща в България, заема длъжност „държавен експерт” и казва: „Вие ме понижавате в кариерата ми” - става въпрос в държавната администрация, стълбичката.
Това, което предлагаме, е да се определят три класа дипломатически служители. Предлагаме паралелно да има стълбицата за държавна администрация и нормалната дипломатическа кариера, която започва от аташе и свършва с посланик, като тези три категории служители, когато се върне някой, той си запазва същата категория. Те са висши дипломатически длъжности, старши дипломатически длъжности и младши дипломатически длъжности. Дипломатическите рангове са разделени на аташе, трети секретар, втори секретар, първи секретар, съветник, пълномощен министър и посланик. Това е нормалната дипломатическа стълбица, която я има в цял свят. Така че, предлагаме начин, по който тази особеност да се реши със законопроекта. Има няколко други такива детайли – няма да влизам в по-дребните от тях.
Има един проблем, който този законопроект не решава. И това е ненормалната ситуация на командироване на български дипломати зад граница. Пак казвам, те могат да бъдат от различни ведомства. Примерно, в представителството ни в Европейския съюз в Брюксел имаме вече към 80 души, които са от доста ведомства. Те пътуват като командировани. Ние нямаме щат, на който да се назначат зад граница с достатъчно високи възнаграждения. Това означава, че един държавен служител, когато се командирова в чужбина, се случва следното: той се преназначава на т.нар. „задграничен щат” в Министерство на външните работи, който е със сравнително ниски заплати, за да спестяваме бюджет. Той си получава българската заплата и отделно получава командировъчни за всеки ден престой в чужбина. Това е една изключително ненормална ситуация, когато човек отива примерно на мандат от 3 години, да получава за всеки ден командировъчни разходи. Така държавата си спестява и средства, защото не се плащат върху командировъчните всички осигуровки. Но, пак казвам, не е нормална ситуацията. Ако това нещо се оправи, което е свързано с равнището на доходите, разбира се и на заплатите, защото, ако приравним към българските средства заплатата, която получава един дипломат в чужбина, тя ще изглежда изключително висока, въпреки че той има реални разходи с нея – наема си жилище, семейството му живее, и така нататък. Но този въпрос няма как да го решим, поради финансови причини. Значи, нормалното му решаване би струвало изключително скъпо на държавата. Всичко това, което сме предложили, гледаме да се сместим в бюджета, който има и в момента Министерството на външните работи.
Други, по-малки въпроси, които също създават изключително много проблеми на дипломатите, са това, че един дипломат пътува със семейството си, обикновено със съпруга си или съпругата си и децата си, а това лишава от професионална кариера до голяма степен съпруга или съпругата, които пътуват с дипломата, след като две-три години в чужбина те се връщат. В момента се изплаща - това е по подзаконов нормативен акт, сега го вкарваме в закона - минимално възнаграждение – това е 15 % от тази година от заплатата на дипломатическия служител на член на семейството, на съпругата му, и има допълнителни, те са минимални суми, които в никакъв случай не са достатъчни, но за записване, за такси на децата в училище и така нататък. Това е едно от големите неудобства на дипломатическата служба по принцип, така че тук в този законопроект предлагаме това, което от години е в подзаконови нормативни актове, и по този начин се търси възможност да компенсираме този дипломат, вкарваме този механизъм в една цялостна система на плащания на дипломатите ни зад граница.
Това са основните принципи и въобще идеи на Законопроекта за дипломатическата служба. Още един път казвам, той действително е полезен, него го има навсякъде в развитите страни с утвърдена дипломатическа служба и той, с минимални промени в сравнение със съществуващото досега, прави дипломатическата служба действително много по-сравнима, подредена и сравнима с една страна, в която добре са уредени тези работи.
Дълги консултации имахме, няколко месеца се подготвяше този законопроект с експерти в различни области. Мислим, че до голяма степен, ако не изцяло, е съобразен с действащото законодателство в страната и не създава противоречия с него.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, заместник министър-председател.
Колеги, сега първо, въпроси, ако има, и след това, ако има въпроси, да отговорят колегите. Ако няма въпроси, ще минем към изказвания. Няма въпроси. Добре, тогава да помоля членовете на комисията за изказвания.
Заповядайте, г-н Узунов.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер! Без да съм специалист в тази сфера, моята скромна оценка е, че този закон дава отговор на много от въпросите, които през последните 15 години се дискутират в публичното пространство, като се започне от това колко езика владее един дипломат, какво може, каква е професионалната му подготовка, мине се през организацията на работа на службите, структурата, атестацията и всички други ония въпроси, за които говори г-н Калфин. Аз считам, че наистина законопректът дава отговор на много въпроси, свързани с организацията на дипломатическите служби. Специални поздрави и за колегите, които бяха внесли такъв закон и го оттеглиха, знам че г-н Кътев и др. колеги бяха внесли законопроекти, специално за екипа на г-н Калфин, който е разработил този закон, защото тука и в мотивите е казано, че от 1992 година се готви и се дискутира този закон. И аз самият по стечение на обстоятелствата съм имал възможността да видя от началото на 90-те години какви дипломати представляваха България. И сега, вече 15 г. от началото на демокрацията ние се чудим как да измием срама от лицето на България от хора, които тогава ни представяха и които петняха и продължават да петнят името на България. Свидетел съм до парадокси от моите командировки в чужбина, когато вицепремиер посещава дадена страна и дипломатите ги няма, цялото посолство ги няма, не ги знаят къде са, на какви ли не ситуации, на които не е тук мястото да се коментират. Така или иначе, е намерена волята най-после да се сложат в ред нещата по отношение на дипломатическите ни служби и дипломатическите ни представителства и ясно и точно да се регламентира какви хора могат да работят в тези дипломатически служби, на какъв статус да отговарят, какви са техните права и какви са техните ограничения.
Мисля, че е добре това, че се възприемат международните стандарти, норми, изисквания, които са и по Виенската конвенция, и по други въпроси, свързани с работата на дипломатическите служби – предвиждат се специалните изисквания към служителите в службите. Мисля, че законопроектът създава едни добри предпоставки за международно и добро правно отношение на дипломатическите служби в синхрон с тези, които са в цял свят. Добро е, според мене и решението, което се дава в Преходните и заключителните разпоредби за уредба действието на правилата на Закона спрямо висящи правоотношения с бивши дипломати, защото знам и за това какви дела се водят вече години наред с уволнени, възстановени и така нататък дипломати. Аз лично ще подкрепя безусловно този законопроект, защото както каза и вицепремиерът, той може би не е съвършен, може би има и пропуски, има и въпроси, на които не е дал окончателно отговори или точни отговори, но това е едно начало след 15-16 г. преход в България, да имаме един закон, който да сложи ред в дипломатическите служби. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря на г-н Узунов.
Заповядайте, колеги.
Г-н Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, г-н вицепремиер и зам.-министри и екипите! Действително крайно време беше този закон да влезе, първо през Министерски съвет да бъде одобрен и да влезе в Народното събрание. Въпреки закъснението, категорично е мнението на всички – и специалисти, и професионалисти в тази област, и на хората, които имат по-далечен контакт с Министерство на външните работи.
Колегата Узунов казва, че НДСВ още миналата година по това време внесе законопроект, имахме добрата воля да изчакаме близо година законопроекта на Министерски съвет, да бъдат уточнени някои различия и в този момент, вече внесен такъв проектозакон, да се обединим около него, с цел да бъде приет и да бъдат поправени тези неща, които се споменаха от вицепремиера и от колегата Узунов. Действително, ние оттеглихме нашия законопроект и считаме, че това е един приемлив вариант, който се предлага от Министерски съвет. Не бих се съгласил с вицепремиера дотам и дотолкова, че не внася съществени промени. Напротив, според мен, той внася нови неща, европейски практики, които досега не ги е имало и за мен те са принципно нови. Значи, самата структура на длъжностите в Министерството е нещо, което последните 50 или 60 години не ги е имало, а сега ги има в европейските страни и ние по една или друга причина и степен се доближаваме до тях. Много се дебатираше и преди в работните групи, които бяха направени с цел направа на закона и вкарване от страна на Министерски съвет. Изясниха се въпросите за това да не би и доколко се намалява значението на заместник-министрите в дейността на министерството, дали няма да има някакво подчиняване на техните функции и длъжности, но в края на краищата се стигна до заключението, че това е възможната и необходимата структура и по отношение на ранговете, и на категориите, и на политическите секретари.
Що се отнася до самото наименование – точната формулировка на тези длъжности, може би още малко трябва да се помисли, между първо и второ четене да се намерят - не чак толкова разбираеми за служителите на Министерството формули и наименования, колкото обществено познаваеми. Сигурно бихме могли да намерим и малко по-прецизни формули, но без да давам предварително мнение какви трябва да бъдат точно, ми се струва, че трябва да може да се помисли по това - да бъдат по-понятни на обществото, не само на професионалистите от Министерството или хората, занимаващи се с дипломатическа служба.
И последното нещо, което лично бих препоръчал на вицепремиера Калфин. Вярно е, че предишното правителство не можа да реши финансовите проблеми и въпроси на дипломатическите служители. Министър Паси се опитваше многократно - претендирам че съм присъствал на всички заседания на Министерския съвет на предишното правителство - да направи някакви промени по отношение на уреждане на финансовите отношения на служителите, няколко пъти постигна частични успехи, но те бяха свързани с т.нар. „командировъчни”. Бедите на хората, които работят зад граница, не са в това, че получават само командировъчни. Те са свързани с много повече неща към тях. Това са възможността на децата да учат, таксите, които там заплащат и ред други неща, свързани с битовото устройване на един посланик или служител в дипломатическо представителство в чужбина.
Сега, все пак да припомня, че Соломон Паси беше само министър на външните работи, а Вие сте и вицепремиер, така че ми се струва, че бихте могли още малко да опитате да се нормализират тези финансови отношения, взаимоотношения на дипломатическите служители. Тук си подхвърляхме с колегите, че са малко от сивия сектор. Действително сега не бива да се говори за някакви спестявания на държавата от разходи за ранг и представителни. Те пък не са така добре заплатени или нормално заплатени, защото всички знаем, че командировъчните не е формата на заплащане на труда. Тя е нещо временно. Ясно е на всички, но ми се струва, че България чака по-добри времена, и ако има постоянство и натиск, ще има и резултати.
Позволявам си от името на парламентарната група на НДСВ да заявя, че ние ще подкрепим законопроекта на първо четене. И си запазваме правото между първо и второ четене да нанесем някои предложения за поправки. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря на г-н Кътев.
Заповядайте уважаеми колеги.
Г-н министър, на края ще Ви дам възможност да вземете отношение.
Да, заповядайте, г-н Спасов.
МИНЧО СПАСОВ: Г-н председател, г-н вицепремиер! В моето изказване искам да направя връзка с един друг закон, който касае държавната администрация и който в момента гледаме. Това е Законът за съдебната власт. Имахме разговори с министър Петканов, по проблематиката и структурата по Закона за държавния служител. Що се отнася до сегашния законопроект, ще важат ли правилата на Закона за държавния служител към това, което е разписано в чл. 44 – Единния класификатор на длъжностите в администрацията? Дали съдържа в себе си Единния класификатор на длъжностите в дипломатическата служба и дали няма да постигнем някакъв дисонанс, който да даде, да отпуши, една система от претенции от други министерства за специфичен статут на техни служители, което би било малко опасен прецедент? Мисля, че точно нашата Комисия е призвана да следи за систематиката и еднозначността на прилагането на Закона за държавния служител. До каква степен двата закона хармонизират?
Това е въпросът ми. Той разбира се, е малко специфичен - в областта на дейност на нашата Комисия, той не касае точно дейността по външна политика, която общо взето не е наша специалност, но моето притеснение и загриженост е за това да има синхрон между универсалния Закон за държавния служител и настоящия Закон за дипломатическата служба. Какво ви е становището по този въпрос.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Заповядайте, колеги.
Да, г-н Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми г-н вицепремиер, дами и господа! Ние също ще подкрепим законопроекта. Първо, той беше дълго време работен, още по-дълго време беше необходим. Още в процеса на дискусиите и работата в Комисията, пък и след това в срещите, които бяха в министерството, възникналите проблеми до голяма степен бяха изгладени и може би това е първият до голяма степен позитивен случай, че в тези разговори и диалози успяхме да достигнем до този закон.
Според мен законопроектът притежава няколко категорични предимства, които трябва да отделим.
Първо, се поставя много ясно редът и правилата, по които трябва да работи министерството. Отделянето на професионалното от политическото ниво го говорихме много дълго време, но тук вече виждаме, че до голяма степен то влиза в закона и дава защита и на работещите в министерството. И за разлика от колегата смятам, че Класификаторът играе своята роля. Действително, по-специфични са задълженията на тези хора, които работят и от една страна критериите на длъжностите и хората и тяхната подготовка трябва да бъде по-висока, на по-високо ниво, но от друга страна пък, тези хора, когато се връщат за определени периоди в страната, съответно трябва да имат своята сигурност при осъществяване на ротацията.
В заключение още веднъж искам да кажа, че ние ще подкрепим този законопрект.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря на г-н Антонов. Други колеги?
Да кажа и аз няколко думи, не като председател на Комисията, а като член. Уважаеми г-н вицепремиер и колеги, да започна, както каза г-н Антонов, че няма да подкрепя законопроекта. И да кажа защо.
Първо, за мен, това, което казахте г-н Калфин, че има български закон, който между другото навърши сто години, ако не ме лъже паметта, мисля че е от 1907 година, в някаква степен има едно приятно съвпадение в момента. Той се казва, пак ако не ме лъже паметта, Закон за Министерство на външните работи, изповеданията и дипломатическата служба. Този Закон се казва по същия начин, без изповеданията. И не виждам защо е избягано изобщо от заглавието на закона. Законът фактически урежда министерството и то в много важни негови основни функционални, не много важни, в основните му функции, в началото на текстове. Така че просто законопроектът има неправилно заглавие. За мен заглавието е Закон за Министерството на външните работи и дипломатическата служба в Република България.
На второ място, абсолютно ненужно са разписани функциите на министъра и заместник-министъра, защото си ги има в Закона за администрацията, нищо ново не е казано. Това е абсолютно излишен текст, няма какво да прави там.
И ако тези две бележки наистина са лесно поправими и ще ме накарат да гласувам „за” на второ четене, то следващата част от структурата на закона и длъжностите, които са описани, както Вие сам посочихте, г-н Калфин, предизвикват вече много по-сериозни възражения.
Появата на постоянен секретар и премахването на главен секретар за мен не е аргументирано, включително и с доводите, които Вие казахте в началото при представянето на закона. Главният секретар е водеща фигура на Министерство на външните работи и изповеданията, аз мога да кажа имената на три достолепни българи, които са правили външна политика изключително успешно в онзи период, когато е съществувала такава институция в демократични условия, както и днес. Мисля, че главният секретар на Министерството и днес може да бъде натоварен максимално и да бъде високоотговорната фигура.
Второ, постоянният секретар, както го предлагате, и с аргумента, който дадохте, с който аз пък съм съгласен, по принцип, че това е длъжност, която е съпоставима в интеграционния процес, в който България участва заедно със своите институции, може да бъде човек на политическия кабинет и няма нужда да изземва административни функции. Той може да бъде натоварен от Вас и от всеки бъдещ министър с задачите, за които Вие тука говорите, и които, според мене сигурно са необходими. Тука вече аз не смея да навлизам в тази територия, защото тя е строго професионално дипломатическа, аз не се чувствам добре подготвен там. Но по отношение на самата йерархия на администрацията, мисля, че това е абсолютно ненужно. Това е личност, това е длъжност, това е експерт, това е човек, който ще брани българския интерес по най-добрия начин в интеграционната система, бидейки с това име като член на политическия кабинет. Не е нужно да го поставяте над главния секретар на Министерството, да става вътре нов ръководител на администрация.
Оттам следва и въпросът с административния секретар. Няма защо, при наличието на главен секретар, да се появява такава фигура. Той може да си остане главен секретар, като разбира се, се реши въпросът с постоянния секретар. Но дори да се реши в полза на това, което Вие защитавате, и което получавате подкрепа от мнозинството, то не виждам защо трябва да се сменя името на главния секретар. Той продължава да си е същият човек, със същите функции и със същите дейности, които са му разписани в Закона за администрацията.
За генералните директори бих се съгласил да бъде направено това изключение, защото моите познания също сочат, че наистина в европейската практика това е популярното наименование на тези високи административни длъжности. И тук мисля, че този политически директор, който се появява, за който и Вие говорихте, може да бъде изведен с такава длъжност не като йерархия, а просто като необходимо отново в интеграционния процес. А тук той получава функции, с които го правите отново йерархично поставен човек вътре в администрацията, нещо, което за мен е неприемливо.
Няма отговор на един въпрос, който е много важен. И това е, когато има изискване за кандидатстване за българско гражданство, как точно се осъществява интеграционният процес. Аз зная и ще ви кажа от собствения си политически опит, че едно от условията за преминаване към по-добри отношения между държавите в Западна Европа в годините назад, членки на Европейския съюз, е именно възможността да си разменят хора във Външните министерства – между Англия и Франция например, когато това се е случило, това е било преди повече от петнайсетина години, доверието между тези две държави се е качило веднага на по-високо равнище, защото допускаш „външни хора” в собственото си сърце на дипломацията. От тази гледна точка дали всички, които ще работят, трябва задължително да бъдат български граждани, е открит въпрос. И отговорът, който се дава тук, е стандартният отговор – трябва да имат българско гражданство. А аз бих си позволил да кажа нещо, което ми се струва, че тук в регионален план ще намери своето развитие. Не може ли грък да работи в българското Външно министерство? Гръцки гражданин. След като ние непрекъснато твърдим тук или само лицемерно го съобщаваме на публиката, че ще изграждаме добросъседски отношения от нов тип. Казвам го и като човек, който познава българската и балканската история. Това е само като пример по отношение на гражданството.
На следващо място, занижени са изискванията за владеене на чужди езици, включително и на това, на което накрая ще се спра по отношение на Преходните разпоредби. Моята представа е, че владеенето на два чужди езика, от които се казва „най-малко един и ползване на още един”, е критерий, който е много нисък. То е критерий за асистентски конкурс в Нов български университет. Мисля че много по-висок трябва да бъде точно езиковият критерий и то точно в една страна-членка на Европейския съюз, малка страна, горда, достойна, но малка и нейният език,просто, не е езикът, с който се работи.
Един въпрос, който е логично, нормално да го очаквате от българската опозиция, това е липсата на изискване за непринадлежност към служителите и кандидатите за работа към бившата Държавна сигурност. В самия Закон за достъп и разкриване на документите на Държавна сигурност се посочва един кръг, който е посланици, генерални консули, заместник-ръководители на мисии, но вътре в самото министерство е дело на Ваш възглед. Според мен би трябвало да се определи тази категория от основните дейци на българската дипломация, бидейки ръководители в Министерството на външните работи, които да отговарят на същите тези критерии, на които трябва да отговарят и посланиците, генералните консули, ръководителите, заместник-ръководителите на мисии.
И последно, този срок от три години за приложение на закона за мен е много дълъг. Срок от три месеца или шест месеца сигурно затруднява една голяма администрация, защото вие сте разклонени в целия свят и е нормално да искате по-дълъг срок. Защото тук, за България, за едно министерство, мисля че три до шест месеца е съвсем приемлив срок, но тригодишен срок за мене е изключително дълъг, независимо че става дума за изнесени в целия свят български мисии.
Благодаря ви, колеги, за вниманието. Благодаря на г-н министъра и неговите колеги.
Друг някой? Няма повече желаещи. Добре.
Заповядайте, г-н Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, г-н председателю.
Ще започна по ред. Това, което каза г-н Кътев, промените действително са значими от гледна точка на действително поставяне на дипломатическата ни служба с този законопроект. Като казах минимални, имах предвид, че сме търсили минимална промяна на действащото законодателство. Опитали сме се да постигнем това, което искаме, с минимално разместване на съществуващи закони.
Длъжностите и какви наименования им слагаме, разбира се, ние сме отворени да сменим наименования на длъжностите, но те, освен вътрешно, трябва и външно да са разпознаваеми. В смисъл, когато се каже „политическия директор” в едно министерство, той се знае от всички 27 поне страни-членки на Европейския съюз и самите структури, от Европейската комисия, Съвета, знаят кой е този човек. Но действително това можем да го обсъждаме.
Вие споменахте изключително уместно, че предишното правителство направи много за нормализиране и урегулиране на заплащането на дипломатическите служители. Това стана с Постановление на Министерския съвет. Тук са включени редица неща от него. То влезе в сила в продължение на няколко години, последователно. Тази година промените влязоха в сила с пълния си обем. Това, което целим със закона, е те да влязат в закон. Не да са в Постановление, тъй като това са нормални и бих казал минимални уредби за дипломатическа работа. Много ми се ще и на мен, това което ви казах, да се случи, но пак казвам, заради финансови причини не го правим, командироването да не е на основата на командировъчни за ден. Аз ще ви кажа средна заплата на български дипломат в европейска държава – някъде около 1500 евро. С тях той трябва да си плаща жилището, да си храни семейството, включително съпруг или съпруга, деца – да ги записва на училище и да осигурява всичко, което осигурява при, разбира се, стандартите на страните, в които живее. Съвсем не живеят охолно дипломатите, но тази сума, ако я пишем като заплата, сами разбирате колко нарастват осигуровките. И това е основният проблем и възражение, което имаше Министерството на финансите. Между другото, един дипломат в такъв случай би взел доста по-висока пенсия заради мандатите си в чужбина. При тази ситуация и при тази голяма разлика между доходите в България и в чужбина общо взето това е революция за Финансовото министерство, която признавам си, че аз лично не можах да постигна. Но мисля, че в бъдеще, действително с изравняване на равнищата това ще се случи.
Въпрос, който постави г-н Спасов, свързан със Закона за съдебната власт. Аз си спомням дискусиите и аргументите на министър Петканов. Там идеята беше, че в Министерство на правосъдието служителите, държавните служители, трябва да бъдат приравнени по заплащане на магистратите, защото те определят политиката, контролират магистрати и т.н. и не е нормално да взимат по-ниски възнаграждения.
Тук принципът е съвсем различен. Тук не даваме различни възнаграждения. Отношението със Закона за администрацията е в Преходните и заключителни разпоредби, в които предлагаме един нов член 13а от Закона за администрацията, в който за дипломатическите служители от дипломатическата служба, тъй като дипломатическата служба има дипломатически и технически служители или държавни служители, които не са дипломати, само за тези, които са дипломати, да се въведат тези три категории – висши, старши и младши длъжности и нормалната, възприета в цял свят стълбица от аташе до посланик. Така че това нещо е направено, отново казвам, само за дипломатите, тъй като са на висока длъжност. В министерството, това е също и заради хоризонталната мобилност, примерно може да работи включително като директор на дирекция служител, който не е дипломат, не е задължително да е посланик или пълномощен министър. Той може да бъде директор на дирекция. Г-н Николай Василев особено държеше това нещо да може да се случва. А когато той замине в чужбина, ще бъде нотифициран за периода на престой в посолството, защото е нормално всеки да бъде нотифициран, както и в момента правим с търговските представители.
Но тук той изпълнява същата административна длъжност, без да има дипломатически ранг. Така че, тук става въпрос само за тези, които имат дипломатически ранг и се добавя този допълнителен текст в Закона за администрацията.
Благодаря на г-н Узунов и г-н Антонов за подкрепата.
Господин Методиев имаше доста бележки - дали да е Закон за Министерство на външните работи. Действително имаше дискусия. Да не влизаме в такава, защото смисълът в заглавието е, че дипломатическата служба е по-широка от едно министерство. Примерно, служители в други министерства, които участват, изпратени са временно на работа в мисия, може да са търговски представители, военни аташета, пак казвам, в Брюксел са, на практика всички ведомства си имат представители в нашето дипломатическо представителство, те също са служители от дипломатическата служба, получават съответният ранг за периода, за който са там и така нататък. Това е основната линия на разсъждения, има маса аргументи „за” и „против”.
Функциите на министъра и на заместник-министъра са разписани по-подробно, заради нещо, което спомена г-н Кътев. Министърът има същите функции, които ги пише навсякъде другаде, но заместник-министрите много по-подробно, отколкото в Закона за администрацията са разписани тук. Защото имаше едно притеснение, да не би възможността за определяне на някои от директорите за генерален директор да отнеме от функциите на заместник-министрите. Именно заради това тук много по-подробно описахме функциите им. Това е, за да има спокойствие в обществото, особено в едно коалиционно управление, че заместник-министрите няма да бъдат подценени. И това е министерството, в което най-подробно са описани функциите на заместник-министрите.
Сега, бележката за постоянния и главния секретар. Вие споменахте и първия Закон от 1907 г. Постоянният секретар съм съгласен, че бихме могли да го кръстим главен секретар, ако нямаше във всяко едно министерство и агенция, и каквото и да било друго, главен секретар. Тук говорим за дипломатическа и то висша дипломатическа длъжност. Ако я кръстим „главен секретар”, то ще създадем объркване за функциите на това лице в Министерство на външните работи и съответното лице в която и да е друга, включително и в Парламента, примерно. Така че, това е смисълът на този постоянен секретар, който, пак казвам, ние не го измислихме, избрахме едно от наименованията, които ги има по света.
Сега, дали да е член на политическия кабинет или да не е член на политическия кабинет – идеята е да не е член, за да може действително да се направи това разграничение между професионалната служба и политическото ръководство. Този човек трябва да е отговорен службата да работи максимално смазано, добре, да се координира и да произвежда продукта, който политическото ръководство поиска от нея. Той не е политкомисар на дипломатите, не е някакъв такъв, който е сложен да надзирава дипломатите. Това е човек висш дипломат, който е минал през цялата служба и който познава практически работата във всеки един детайл, в спецификата на работата - и навънка в мисиите, и тук в България, и може да даде на политическото ръководство тоя продукт, който на него му е необходим. Дори ако не си върши работата, има механизми той да бъде сменен, но смисълът е, пак казвам, това да бъде човекът, който да кара системата да работи неутрално и постоянно. А политическите приоритети вече след това са си политически приоритети, които, разбира се, всяко едно ръководство на Министерството може да наложи.
Въпросът за българското гражданство. Мисля, че не можем да ограничим най-малкото европейски гражданин.Въпросът за Гърция, мисля че в цялата администрация, като страна член на Европейския съюз не можем да слагаме ограничения по гражданство на друг гражданин от Европейския съюз, защото в повечето закони го пише това нещо. Но по силата на договора ни за членство в Европейския съюз, който е по-силен от националното законодателство, това е така. Тук в чл. 28, ал.1 пише, че той е български гражданин и няма друго гражданство, освен на страна-членка на Европейския съюз, което предполага двойно гражданство в смисъл. Но, и единично да има, само гръцко, пак би могъл да работи, няма как да го ограничим. Смисълът във външната политика и в дипломацията е, че тя предполага, че защитава националния интерес. И все пак, не е нормално мексиканец да защитава българския национален интерес. С всички особености може да има някой чист българин, който да е роден в Мексико или в Америка примерно и да се води американски гражданин. Но нормалното е все пак, това е българската външна политика, за тази размяна на кадри да има възможност и в момента. Аз сега ще ви кажа. В момента пращаме дипломат в Държавния департамент - за първи път Държавният департамент ни отвори тази възможност, да работи там една година. След което две години ще работи в нашето посолство във Вашингтон. Той ще работи там командирован от нас. На практика ние го пращаме като дипломат, акредитираме го в посолството във Вашингтон, той една година се занимава с Държавния департамент без да получава заплата и след това му свършва този стаж.
Има подобна система на обмяна на служители. Примерно, новият сръбски вицепремиер, който отговаря за евроинтеграцията, поиска от нас експерт в кабинета си точно по европейска интеграция, и то дипломат, който познава преговорите, знае какво е станало, знаете Сърбия на какъв етап е. С удоволствие ще го изпратим. Само че ние ще му плащаме заплатата, ние ще го акредитираме също към посолството. И той ще бъде български дипломат, който работи в кабинета на сръбския вицепремиер. Това е практиката по принцип. А някой да отиде на заплата на друго министерство, по-скоро тук има един куп въпросителни, които стоят, включително за равнище на заплата и възможности и т.н. Но практиката е, който изпраща някого, има такава възможност, той си му плаща заплатата и всъщност човекът работи в чуждото ведомство, трупа опит, който след това го използва по някакъв начин.
Владеенето на езици, същият тоя член 28, ал.1, точка 3 пише, че „владее най-малко два чужди езика, поне единият от които официален за ООН”. Няма „ползване”. Пише „владеене”. И трябва да ви кажа, че доста се постарах през последните две години, доста затегнахме изискванията. Има комисии в Министерството на външните работи, които правят изпити, това са университетски преподаватели, които каним от Софийския университет, от съответните филологически катедри, и те провеждат изпитите по езика. И тези изпити се провеждат, между другото, редовно. В смисъл, трябва да е някой, да има отлични познания по някой език, за да не отива пак на изпит. Иначе нормално на всеки три години се минава на изпит за език и се подновява това удостоверение.
По отношение на служителите на бившата Държавна сигурност.Сега, по закона, който вие приехте, всички ръководни служители, включително в Министерство на външните работи, включително посланици, ръководителите на основните звена, би трябвало да бъдат обявени, че са били такива. Ще ви кажа нещо, което сигурно повечето от вас предполагат - работата в Министерство на външните работи е такава, че тя работи много тясно особено с разузнаването и контраразузнаването. Във всяка страна е така, не само в България. Което означава, че там има и редица служители, които са работили в Държавна сигурност, не им знам номерата на тия главни управления, но които са работили в българското разузнаване и българското контраразузнаване. И които са били служители на Държавна сигурност. И по силата на този закон те ще бъдат обявени. Честно да ви кажа, понеже има доста хора, които заради целия тоя шум се притесняват от това нещо, познавам доста дипломати, които са били в такива служби, които умишлено не искат да заемат високи позиции. Само за да не си четат името във вестника и после да се чудят това политическа някаква полиция ли е било или е бил разузнавач или контраразузнавач. Така че, мисля че законът, който е приет, достатъчно ясно дава всички ръководни длъжности. Личното ми мнение е, че даже отиде малко по-далеко отколкото трябваше тоя закон, специално за Министерство на външните работи. Но волята на Парламента се изпълнява и законите - също.
Трите години срок действително изглеждат доста дълъг срок. Ще ви кажа каква е единствената причина за него. Това е, че има по-високи изисквания и към техническите служители в Министерство на външните работи. Защото те също участват в ротации. Страшно лошо впечатление ми правят шофьори, които не знаят езици, финансисти, които не знаят езици, които не могат да си вършат работата. И с тях трябва да ходи дипломат, за да му разкаже какво са му казали в банката или на митницата да освободи някоя стока, или нещо подобно. Така че ние тук въвеждаме изисквания за знаене на език, за ползване на език, те са вече по-ниски за техническите служители. Ако въведем бързо тоя закон, трябва да ви кажа, че много хора не биха отговаряли на изискванията. Затова даваме три години. Този, който иска да работи и като технически служител в Министерство на външните работи, да участва в ротация, да пътува и да се връща, трябва действително да владее език, който ще му върши работа в задграничната служба. Само това е мотивът, няма никакъв друг. Тоя закон не предполага някакви постановления, наредби, правилници и т.н., които са подзаконови нормативни актове. Това обикновено са заповеди на министъра, които много лесно се издават. Така че това беше и единствената причина, за да не доведе тоя закон… Между другото, много сме се пазили, от политическа гледна точка, да се каже, че със закона се бетонират старите дипломати от едно време, защото дипломат, започнал след времето на промените, отговаря на всички изисквания за заемане на всички най-високи длъжности в Министерството, нито пък с него да се създават някакви условия за, някакви масови уволнения, смяна на хора и т.н. Това е единственият мотив за тия три години. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
Г-н Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Една вметка.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Като реплика да го броим.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: …Да, не знам как, не искам да го кажа реплика, защото не е реплика. Господинн вицепремиер, освен в Сърбия, сигурно знаете, но може би колегите не го знаят, председателят на Външната комисия Соломон Паси е поканен официално от македонското правителство да бъде съветник за тяхното присъединяване към НАТО. Така че, случаите се разрастват и нищо чудно след една-две години да има промяна в закона, в който да включим и нови членове на Европейския съюз по тая тема.
Сега, аз Ви подадох одеве един пас, че трябва още малко усилия да положите за дипломатическите служители. Вие го поехте. Сега ще Ви дам един голов пас. Още утре на заседанието на Министерския съвет, доколкото знам, ще има, точка по приемане на постановление за увеличаване на пенсиите. И то пък е неразривно свързано с един друг ангажимент, когато се приемаше бюджетът, в който се казваше, че на полугодието, в зависимост от резултатите по приходите в Данък обществено осигуряване, ще се намали ставката с 3 %. Така че утре, ако и Вие подкрепите това предложение, ето Ви веднага още един довод и един коз за това, че дипломатическите служители в странство ще могат да имат малко облекчение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Получихте информация по коалиционен път. Заповядайте, колеги. Ако има още някой.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
Да отиваме към гласуване. Само съм длъжен, все пак, да кажа, че това за трите години го има § 6. Не е нужно в § 3. Не че искам да удължавам дискусията и да притеснявам колегите си, а това, че трябва да ползва език, Вие го развихте точно при тези хора. Моят апел беше, че независимо дали ти си обслужващ персонал или си държавен служител, или си дипломат, тези задължения трябва да са изключително високи. Примерът с шофьора Ви беше прекрасен. От тази гледна точка това е обида за институцията. Всеки един от нас, който е имал, както каза г-н Узунов, такива пътувания, е попадал на такива случаи, знае за какво става дума, доста грозни гледки представляваме на моменти в чужбина. Така се пази името и образът на страната, това не е формализъм или нещо подобно. Така че, когато Ви казах тези неща за езиците, имах предвид целия член 28-ми, а не само онова, което Вие прочетохте.
Моля да гласуваме законопроекта на първо четене.
За 9, против 1, въздържали се 2.
Комисията подкрепя законопроекта.
Благодаря ви колеги, благодаря, г-н министър, и на Вашите колеги, приятен ден!
(Закрито в 16.20 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ: