П Р О Т О К О Л
№ 12

На 13.11.2007 г. от 14.20 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.



*

---

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги, съгласно правилника и бъдещия кворум, можем да започнем. Имаме възможност да проведем днешното си заседание. То се състои от две точки: като предложение, едната е:

1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 година, № 702-01-47, внесен от Министерския съвет на 31.10.2007 г.; естествено в частта по въпросите на държавната администрация и
2. Законопроект за предотвратяване облагодетелстването по служба и санкциониране на укриван конфликт и интереси, № 754-01-141, внесен от г-н Филип Димитров и група народни представители на 09.10.2007 година.

Има ли мнения по дневния ред?
Няма.
Приемаме го.


ПО ПЪРВАТА ТОЧКА:

Тук е министърът Николай Василев. С него е заместник-министърът от Министерство на държавната и административната реформа г-жа Дивизиева, г-жа Лукич, ще дойдат и от Министерството на финансите, трябва да има представителство: Надежда Генова – началник отдел в дирекция „Държавни разходи” и Маринела Давидова – Вие сте старши експерт в дирекция „Държавни разходи”. Тези колеги, които идват, заповядайте, да се присъединят към нашето заседание…
По първа точка, предлагам, да спазим практиката от предишните разглеждания – да дадем първо думата на министъра, да ни запознае със законопроекта за бюджет 2008 година в ресора държавна администрация, след това, ако има въпроси и изказвания, и накрая да гласуваме.
Заповядайте, господин министър.
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: МИНИСТЪР НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ:
Благодаря, уважаеми г-н председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Благодаря от името на целия наш екип, чиито членове действително продължават да се събират /не можах да разбера, те тръгнаха заедно с мен, но се забавиха някъде/, благодарим за тази възможност да ви запознаем с нашият проектобюджет.
Опитали сме се, много систематизирано, в една неголяма таблица, да обобщим нашия бюджет и сравнението с 2007 година.
По принцип, всеки министър винаги се оплаква, че бюджета му не е достатъчен, няма случаи за обратното; смятаме, че можем да ви препоръчаме да подкрепим всички заедно този бюджет и вие да го подкрепите в Народното събрание по няколко причини:
Първо, през последните години, Министерството на държавната администрация, което, ще ви припомня, че беше съвсем ново министерство, новосъздадено, успя да си извоюва територия, да си защити своите програми и проекти, които вървят и се реализират и до момента успешно.
Освен това, ние сме едно от шестте министерства, изключвам Министерство на финансите, с оперативни програми, като средствата по оперативната програма всъщност не се виждат в тази таблица, но те са една значителна сума, която за тази година в левове е над 26 милиона лева за 2007-ма и ние сме стартирали основните дейности там, а за догодина те ще са повече с няколко милиона лева, които добавени към останалия бюджет, вече създават по-големи цифри.
Нашите текущи разходи – там всички министерства, не са в особено добра ситуация, така че каквото за останалите, такова и за нас, имаме увеличение с 3.8 %; конкретно заплатите само с 3 %, и причината е, че без да са показани някакви натурални показатели, примерно брой щатни бройки, има се предвид, че навсякъде ще се извърши известна оптимизация, която ще бъде дискутирана в Министерски съвет много скоро и ние сме внесли доклад по този въпрос; ако случайно не се случи някъде тази оптимизация, просто, няма достатъчно средства за щедро увеличение на заплатите, и със и без политика от Министерския съвет, от министрите, който иска да си увеличава заплатите, трябва да извърши съкращение в системата.
Ние сме планирали известно съкращение. Някои от тези съкращения ще ги извършим и преди… дори преди края на тази година, тъй като вярваме в тази политика.
Социалните осигуровки са производна на заплатите.
По отношение на издръжката. Най-напред, първият ред, за самото министерство, увеличението с около един милион се предвижда заради това, че очакваме да платим договор по справочно информационната система за цялата администрация, така че това се води в нашия бюджет увеличение около един милион. Областните администрации имат скромно увеличение на издръжката. Почивните бази нямат; резиденциите и стопанствата, там започвайки от сравнително ниска база, имаме известно увеличение, където сме предвидили да извършим определени ремонти и модернизация в резиденциите и най-вече в Бояна и в Евксиноград; специалната Куриерска служба има по-скоро намаление на издръжката, там се очаква и някакво намаление на щата междувременно; Института за публична администрация има кратко увеличение; Центърът за преводи и редакции има увеличение, като го поставям под въпрос , в смисъл, че ще поставим пред Министерски съвет идеята, евентуално, ако ще се намаляват, ако се оптимизира администрацията, ще се намалява броят на структурите. Една от идеите ни е да съкратим центъра за преводи и редакции, като му разхвърлим функциите в другите звена – това е абсолютно възможно да стане, тъй като част от част от неговата историческа роля е постигната и сега вече минаваме по-скоро към текущите задачи, а не към такива спешни кампании, както преди, по които те се налагаше да работят. Болница Лозенец има замразяване, почти, на средствата. Те не са напълно достатъчни, но имат сериозна бюджетна дисциплина и до момента се справят много добре в тази рамка. Отбранително-мобилизационната подготовка има почти замразяване на средствата. Тук, преди да се очудите за какви нови избори и каква централна избирателна система става дума, със свое решение Министерският съвет прехвърли задължението от Министерския съвет към Министерство на държавната администрация да поддържа и да издържа всички четири Централни избирателни комисии в периодите между изборите. /Защото от 2005 имахме заварена малко странна ситуация/. По време на избор бюджетът е при нас. Като свършат изборите те се връщат в Министерския съвет, което е непрактично, и без ние да сме настоявали за това, Министерският съвет реши да ни го прехвърли на нас.
По отношение на капиталовите разходи има по-скоро намаление, което е условно намаление, защото не е ясно какво ще се случи с договорът с Майкрософт, в момента има процедурна обществена поръчка и в зависимост от резултатът от нея може би ще има някакви текущи промени в този ред.
За самото министерство и за второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, всъщност, ако погледнем още веднъж, има преместване от единия ред на другия ред в капиталовите разходи, но общата сума се променя с много малко.
Щатните бройки, което е основният натурален показател, очакваме, със и без политика на Министерския съвет по този въпрос, да имаме значително намаление на бройките. Причината е нашата успешна политика за отдаване под наем на тези почивни бази, които не са необходимо присъщи на държавата – там имаме едни договори, вместо да имаме големи разходи, имаме сега големи приходи. Ако представлява интерес за вас, мога да ви дам повече данни, но само с едно изречение, икономическият ефект от тази наша дейност, т.е. от освобождаване от неприсъщи дейности и на наем в частния сектор, е над милион лева годишно, което за нашата скромна система, един милион ефект, е голяма крачка напред.
По отношение на политиките на министерството, които са долу във втората таблица, има малки промени. Най-напред, през последната година – 2007-ма година, имахме 18 милиона лева за политики и догодина пак са 18 милиона лева, от което ние сме доволни. Намаляваме обучението на държавната администрация от около 3-4 милиона, по-скоро четири милиона, между три и четири милиона, ги намаляваме до милион и половина не защото ще имаме по-малко обучение, а ще имаме повече обучение, но те ще минат по-скоро под графата „оперативна програма”. Там имаме големите проекти и сме оставили по-малките обучения, които не са с оперативната програма.
Електронното правителство. Сумата от 16 милиона и 500 хиляди, разбира се, не е такава, каквато би била в друга европейска държава, но пак това на нас ни дава възможност да реализираме още по-успешни проекта на електронното правителство в една година и действително се движим към ситуация, в която се надяваме в края на мандата да отчетем, че България не е на последно място в Европа по електронно правителство.
Имаме, третият ред е 300 000 лева за обучение през Института за публична администрация. 1 000 000 имаме – те са, не са от нашето министерство, по-скоро са от другите министерства, има скромни бюджети за обучение на техни служители през нашата система. Има 2 милиона лева, знаете, по законите, които обезщетяват репресирани лица; и има намаление от 4 милиона на 2 милиона лева по поддържане на граничните пунктове. Причината е, че повечето от тежките задачи вече бяха изпълнени през 2007 година. И по-скоро 2 милиона лева имаме за текуща поддръжка на някои малки ремонти, а не за големи инвестиционни разходи. Така че, ние сме съгласни с тези средства.
С това мисля да приключа, господин председател, и разбира се, сме готови да отговорим на много по-детайлни въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря Ви, господин министър!
Заповядайте, уважаеми колеги.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Господин председател, колеги, господин министър!
Принципната позиция на НДСВ в бюджет 2008-ма ние сме изразили няколко пъти вече – като цяло ние подкрепяме бюджета с известни уговорки за доуточнение на определени показатели в него, но те са в други сфери и в други министерства, които ще бъдат разглеждани, най-вече свързани с намаляване на осигуровките и някои други икономически показатели.
По принцип, специално за новото Министерство на държавната администрация и административната реформа, това е втори-трети бюджет, който ние гледаме. Според мен, цифрите в него като такива са приемливи и би следвало, въпреки уговорката на министъра, че няма министър, който да е съгласен с отпуснатия му бюджет, но би следвало, общо взето, да е по-доволен, в сравнение с миналогодишния бюджет и би следвало да подкрепим като цяло бюджета, аз го заявявам, че от НДСВ ще го подкрепим.
Имам някои принципни въпроси, на които бих желал да получа отговор:
В капиталовите разходи, вторият ред, е писано за министерството и за второстепенните разпоредители от 557 хиляди и 200 /557 200/ на 9 милиона и 800, /9 800 000/, бихте ли го разшифровали какво значи това, т.е. колко отиват за министерството и колко за второстепенните разпоредители.
И вторият, принципен въпрос, може би след това ще говорим за намаляване на бройките или как? Сега? Аз прочетох и предложението, което е направил министърът до Комисията – става въпрос за 12 %, за което е взето решение на Министерския съвет да бъдат предложени за съкращения. Явно, още не е избрана методиката, по която ще бъдат извършени. Доколкото виждам от цифрите в големия бюджет, там не са дадени съкращаване на бройките, но е дадено съкращение на Фонда „Работна заплата” за тях. Като предполагам,че се очаква всеки един ресор или всяко едно министерство и ведомство да приведат бройките в съответствие с фонда, който е отпуснат, за мен малко нестандартен метод, но може би това е нещо като финансова децентрализация от Министерския съвет към министерствата. Дава се и някаква цифра за фонд и всеки да се оправя със съкращенията. Дали е така, г-н министър и какво смятате за това да се предприеме в тази връзка.
Ние не за първи път говорим за тези прословути съкращения. Действително и в Европа е модерно да се говори вече и да се действа по тази тема. И самата Европейска комисия, и Европейският парламент, и отделните правителства все повече отделят внимание на този въпрос. И те срещат затруднения,Но явно насоката е такава да се върви към съкращаване на администрацията. И ние, щем-не щем, трябва да се съобразяваме с това, което е свързано, разбира се, и с повишаване качеството и производителността на труда, ако мога така да се изразя, на администрацията.
Вие казахте, че в някои от почивните бази, които са отдадени под наем или под някаква друга форма на стопанисване, има постигнати успехи. И ми се ще да чуя Вашето мнение за бъдещите действия на министерството, а и на Министерски съвет като цяло в тази връзка. Нещо повече. Ако оставим само старите стандартни форми на намаляване на бройките и намаляване на бюджета, на фонда, да се борим с този проблем, ние ще имаме много трудности. И ми се ще министерството да бъде инициатор на тези нови форми на отдаване на дейности на външни фирми, където е възможно, много позната и популярна форма - в цяла Европа, включително и в България, големите фирми минават на тази практика, която съкращава несвойствени дейности, съкращава много бройки служители и работници, и мисля и фонд, а сигурно качеството на извършената работа е много по-голямо от това, което досега се е случвало. И пак ще дам пример с администрацията на Народното събрание. Никъде не пише в изказванията и публикациите колко е заплатата на един служител в администрацията на Народното събрание. Но пишат, че депутатските заплати са по 20 лева на час. Нещо повече, сравняват ни със заплащането на древните професии за един час – колко била нашата, колко била тяхната и т.н. Аз си повтарям тезата, че изобщо не съм щастлив от това, че към хиляда човека е администрацията в Народното събрание, от които 240 са народни представители, а останалите три четвърти са администрация, която под една или друга форма обслужва или се грижи за дейността на Народното събрание. Честно казано, не виждам никакъв ефект, толкова много хора, които стоят и работят нещо, какво е не знам, не мога да го оценя, но всички знаете, колеги, че седим в тези стари, неприветливи помещения, както в онази сграда, така и тук. Навсякъде се разхождат работници, в какво ли не облекло - на водопроводчици, бояджии, постоянно се вършат някакви ремонти, нещо се прави, а ефект няма. Сигурно е така и в самите министерства и областни управи и къде ли не. Т.е. много хора седят и заемат служби, сигурно имат някакъв принос в дейността, но не съм убеден, че това е най-ефективният начин.
Така че, господин министър, Вие, като водещо министерство в реформите, просто, ако не можем да го направим изведнъж, поне да дадете насока, един пример, какво трябва да се прави и в тази администрация. Оттам биха дошли най-лесно съкращенията и ефекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Заповядайте, колеги.
Да се натрупат всички въпроси на един път.
Аз искам, това, което каза г-н Кътев, да добавя още някои неща, които съм си извадил тук докато съм работил по бюджета.
Едното е директно към това, което и в табличката сега го сметнах, че от 3186 щатни бройки за 2007 година, ако се направи 12 % съкращение, това са 382 бройки. Има ли такава идея министерството да реализира тези 12 % и по този начин да намали с 382 бройки щата, който е към министерството? Заедно с второстепенните разпоредители.
Вторият въпрос е, въпреки че чух публичния отговор на г-н Василев по телевизията преди два дена, но все пак, върху тези 87 000 щатни бройки, които са 111, за които от вашите документи знаем, че има 5655 незаети, там ще се стигне ли до 12 % съкращение? Говорим за онова, което е в рамките на цялата администрация. Веднага искам да кажа, че уважавам мнението за политическата воля и аз самият го споделям, т.е. ако правителството има воля, естествено, все пак е редно и в самата Комисия да каже г-н министъра. И в тази връзка, тези предложения за закриване на цели звена, а не 12 % на калпак, кое от двете като идея ще надделее?
И аз си бях приготвил въпроса, който зададе г-н Кътев – за капиталовите разходи; това нарастване се дължи на второстепенните разпоредители ли, защото е доста голямо, впечатляващо е.
По отношение на конкурса с Майкрософт тази сума от 11 618 хиляди не е ли възможно да бъде цялата в икономия, като се вземе безплатна операционна система. Имаме ли някакво задължение като държава към Майкрософт да продължаваме по този път, при условие, че има системи, които се ползват в администрацията и на други европейски държави, включително членове на Европейския съюз? Линокс системата е известна като безплатна система, с която работят администрациите. Тук сумата съвсем не е малка.
И последно, във връзка с минималните заплати, които са определени в доклада – 290 лева, как си представяте че през 2008 година ще привличате млади хора с тези ниски заплати? Или ги виждате по-скоро като възможност при икономии да ги увеличите? Защото това число е от доклада – 290 лева минимална заплата на държавен служител. Ние имахме тук, може би колегите от Комисията си спомнят, преди няколко месеца едно заседание за Агенцията по вписванията, когато тогавашния министър на правосъдието г-н Петканов каза, че за тези заплати, които им дават, няма юрист, който да се ангажира и те не се явяват, не случайно, младите хора на конкурс с юридическо образование за Агенцията по вписванията – една институция, сама по себе си много важна и значима. Това са моите въпроси.
Ако има още някой от колегите? Да, г-н Узунов, заповядайте.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Много пъти съм изразявал становище и сега продължавам да твърдя, че на мен ми допада вторият вариант, който предлагате за съкращение, защото тук има неща, които много пъти говорим и които реално някъде са ставали и са реализирани – закриване на цели структури, премахване на функции в различни звена, както сте ги изредили, сте показали точно и ясно какво трябва да се направи, което е възможно, защото е правено.
Въпросът ми към Вас, господин министър, е: все пак някой в държавното управление седнал ли е, направил ли е един анализ на всички тези звена и с колко от тези звена бихме могли да минем? Колко могат да бъдат съкратени, без които може да мине управлението на държавата. Някой анализирал ли е работата на десетките и стотиците административни звена, за които става въпрос, че могат да бъдат направо ликвидирани и закрити. Има ли такъв анализ, правен ли е по министерства, Вашето министерство като цяло и колко от тях биха могли да бъдат съкратени реално? Това ми е въпросът.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Сигурно никой не е прав, но министърът ще отговори, като знаем какви звена в министерствата във вертикала има, от самото министерство – примерно, произволно взето, да речем Министерство на земеделието и прехраната, продоволствието, до последните звена – Поземлени комисии, служби по съвети по земеделието и още поне две-три има такива на места, като се вземе това всичко, с всичките му директори, заместници, секретарки, шофьори, счетоводители, които обикновено са и на едно място – обикновено в областната администрация, обикновено в сградата или наоколо, а тия хора във вертикала са хиляди. Значи, земеделието са над 30 000 човека като структури, това може да се случи само когато се въведе тъй наречената „административна деконцентрация”, т.е. тези служби се обединят под някаква форма, отидат към второто ниво – към областните управители и тогава автоматично ще дойде това съкращение. Един пример за неефективна нова дейност е новосъздадената Агенция по горите. Извинявайте, но Националното управление по горите щатът му беше, в рамките на министерството, около 110 човека /плюс-минус, да не бъркам/. В новата Агенция, създават се с абсолютно същите функции, абсолютно същите правомощия и задължения, с 240 човека. За какво говорим сега!? Сега се чудят какви отдели и какви неща да направят и как да ги попълнят с хора, и затова самата Агенция не функционира. Значи, ние си продължаваме по стария, изпитан метод: има Агенция – има хора; има министерство – има хора и т.н.
По този начин, не знам, господин министър, в предишното правителство имаше един Съвет, който, и Вие му бяхте член, мисля че вицепремиерът отговаряше, /гост, но активен гост; в който не давахте много, поне претендирахте да не се увеличават бройките/ т.е., преди да стигне нещо в Министерския съвет, минаваше през този Съвет и там общо взето беше прецеждането. Сега ми се струва, че сме разхлабили малко нещата и вместо към съкращение - как ще ги направим тези 12 %, не знам…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Друг колега?
Няма.
Заповядайте, господин министър.
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: МИНИСТЪР НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ:
Благодаря, уважаеми господин председател!
Най-напред да Ви кажа, много съм ви благодарен и съм доволен от съществото на въпросите, защото те всички всъщност, насочват към реформи, а не както би могло да бъде - към, някак си, против реформи… Т.е., това според мен, е чудесно като атмосфера.
Най-напред бих започнал от първите въпроси на г-н Кътев, за капиталовите разходи. Тук, сега ще ви дадем разбивка и ще ви обясним, според мен, по-скоро проблемът е в таблицата за 2007-ма година, защото това, което е в таблицата, е по, както беше в бюджетната, в бюджета в началото на годината, а не това, което реално се случи накрая. Имаме късмет с договора с Майкрософт, толкова години той беше деноминиран в долари и ние, всъщност, икономисвахме всяка година милиони от по-добрия валутен курс; така че, тъй като валутният курс на долара в момента, в който бе сключен договора беше не почти два пъти, но той – доларът, както продължава да пада, скоро ще кажем, че е бил два пъти по-висок, отколкото сега. Т.е. сега плащаме почти наполовина. И ние всяка година имахме спестявания от този договор, с които закърпвахме положението в бюджета като цяло. Т.е. през 2007-ма няма да е 557 000 тези капиталови разходи; а според вас, с колко ще завършим края - без допълнителните преразпределения, които не са се случили, не са обявени, само текущо бихме имали малко повече от …милион, /от към залата подсказана цифрата/ може би. Значи, да, този милион изобщо не ни е достатъчен през 2007-ма година, с него горе-долу сме закърпили положението в министерството и основно в областните администрации.
За догодина също няма да имаме 9 800 000 лева, според мен, защото, след малко ще се върна на въпроса с Майкрософт, може би голяма част от тези средства ще трябва да се върнат обратно на реда Майкрософт, но това още не е известно – трябва да изчака обществената поръчка, след малко ще се върна към този въпрос. Но, ако предположим, че имаме 9 800 000 лева за капиталови разходи, то ние бихме казали така: 1.2 милиона за специалната Куриерска служба, която от години не е имала никакви капиталови разходи; всъщност там нещата не са мръднали много отдавна. Ние реално, като им предоставихме компютри и автомобили три, за тях това е единственото нещо ново, което са имали за много години и сега от спестявания от други пера ще имаме възможност да извършим известно обновяване на тяхната материално-техническа база, която изобщо не прилича на /база/ на ХХІ век.
Ще имаме милион и половина за министерството и за базите, което е малко повече от миналата година. Предимно се концентрираме върху някои модернизации в резиденциите. Например, през 2007-ма година за пръв път успяхме да поставим климатици в Евксиноград, Бояна, Слънчев бряг и още на други места, почти навсякъде, всъщност. Преди това нямахме такива. Така че, ще продължим, малко по малко, със скромните средства, които имаме, да оправим там нещата.
Ще има милион и половина за областните администрации, което е доста по-добре от ситуацията през годините, където те не са имали почти нищо.
Също за пръв път, може би, през този мандат ще имаме и капиталови разходи за болница Лозенец, която досега е била оставена на нула и в края на годината от всяко преизпълнение /още от 2001 г. си спомням/, винаги получаваше по нещо в края на годината. Тази година, за следващата година, за пръв път слагаме нещо различно от нула в нейната графа. Засега сме предвидили 5.6 милиона лева евентуално, дали ще се случи ще видим. Може би да.
Това е горе-долу за капиталовите разходи. Т.е. положението не е блестящо, примерно, ако погледнем Министерство на финансите колко капиталови разходи имат, но не е лошо.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Извинявам се, господин министър. Понеже се опитвам да си ги запиша, казахте: областни администрации, почивни бази - 1 500 000, след това казахте резиденции – също милион и половина – това две различни числа ли са? Общо три милиона ли правят?
НОКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: МИНИСТЪР НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ:
Сега ще Ви кажа.
Да, министерството и базите са милион и половина, а областните администрации са другите милион и половина. Т.е. общо три милиона, СКС е 1.2 милиона лева и болницата е 5.6 милиона лева. Общо 9 800 000 лева. Това е нашият план към днешна дата. Пак казвам, може да има леки модификации, но това са големите цифри, изключвайки проблемът с Майкрософт, на който ще се върна след малко.
По отношение на…, да мина към темата за базите, бъдещи действия, всъщност Министерството на държавната администрация е стартирало всичко основно, което планира да направи. В близките месеци, също ние сме стартирали процедурите, и в близките седмици и месеци смятаме да ги приключим и повече няма да се занимаваме с тази тема. Оставяме да управляваме следните обекти: четирите резиденции, които няма да бъдат пипани под никаква форма – това са Бояна, Евксиноград, Хисаря и Шабла; болница Лозенец също няма да бъде пипана и няма да бъде пипан и спортно-оздравителния комплекс Лозенец – това е спортната база на правителствена болница; също така продължаваме да управляваме базите в Слънчев бряг и в Пампорово, т.е. запазихме една лятна и една зимна, които са в добро финансово състояние и през последните две години са си подобрили финансовото състояние като цяло. А всъщност, се освободихме от тези, които или бяха затворени изцяло, т.е. те от години не работеха, или бяха на огромни загуби – смятам, че никой на наше място не може да ги изкара на печалба и просто, държавата не умее да се справи с този проблем, нито има пари да инвестира, а става дума за милиони. А пък сделките, които сключихме, пак да подчертая, винаги са с търг с явно наддаване и обикновено става голямо шоу пред медиите, в министерството, при всяка подобна надпревара - понякога цените са около десет пъти по-високи, пак да уточня, не продажба, а от даване под наем и от, след, подобряване с инвестиции, след което се връщат обратно в ръцете на държавата след години тези бази и обикновено инвеститорът инвестира значителни средства, които се измерват с милиони, а понякога наемът е достигал десет пъти повече, по-високо от началната цена, която е приятна изненада за нас. Този ефект – само за 2007-ма година – е, според мен, над милион, а за 2008-ма година ще бъде по-скоро вече в посока милион и половина. И всъщност тези средства, които ние икономисваме, те не намаляват от издръжката, повишават ни приходите, всъщност подобряват баланса с милион и половина и те дават възможност на финансите на нас да ни преоформят подобни средства за издръжка в малко по-добри от миналите години капиталови разходи.
Така че, ако това отговаря на въпроса на г-н Кътев, че нямаме други, извън тези, които сме предприели, не предвиждаме нови действия за други бази, тъй като остават само тези, които трайно трябва да стоят при нас по наша преценка.
По-нататък. Другият въпрос на г-н Кътев се отнася до нови форми на аутсорсинг и на други действия . Действително, нашето министерство през този мандат е едно от министерствата, което постоянно насочва мисленето на Министерския съвет в тази посока. За съжаление, не особено успешно, тъй като този мандат не се характеризира с особено големи успехи нито в областта на концесии, нито на аутсорсинг, нито на всякакви форми на публично и частно партньортство. Нашето министерство, макар че има малък ресор, е един от по-скоро добрите примери, тъй като ние аутсорсвахме ? реално дейности в нашето министерство. Списъкът е с двуцифрен брой дейности, просто, предадохме на частния сектор много, както ви казах, базите, плюс много други дейности от рода на пералнята в Бояна, столове, ресторанти и други, които, вместо да ни носят големи загуби и текущи разходи, ни носят големи приходи. И освен това съкращаваме и администрацията. Т.е. само позитиви имаме от този резултат.
Иначе сме предвидили в рамките на нашата оперативна програма, по наша инициатива, най-мащабното обучение, което е провеждано досега точно по тези форми – публично и частно партньортство, което включва всякакви форми, включително аутсорсинг, т.е., ако не друго, то поне масово ще обучим администрацията в цялата страна и в другите министерства през 2008-ма на това що е това публично и частнно партньортство и какви форми могат да се използват. Тъй като считаме, че има поне две причини, защо не се случват тези неща. Едното е, че липсва инициатива отгоре надолу а второто е, че материята като цяло слабо се познава в България изобщо. Има държави където публичното и частното партньортство е много на мода. Може би Великобритания има повече проекти от цяла Европа, взети заедно всички; има държави, където това сега започва и не е направено нищо. България е някъде по средата, но по-близо към втория край.
Въпросите на г-н Методиев. Например за 12-процентно съкращение в нашето министерство. Ще изчакаме да видим общата политика на държавата и на Министерския съвет по този въпрос. Но ние сме едно, според мен, от двете министерства, което вярва в тази политика, дори и държавата да няма такава политика. На първо място, може би като обем, слагам Министерство на финансите – те направиха 14 % съкращение в последните две години, без някой да ги кара да го направят, но те вярват в това, което и ние вярваме, и всъщност, ни изпреварват дори и нас по обема на тези съкращения. Ние също вярваме в тях и ги правим без някой да ни накара. И аз възнамерявам да се движа в посока 382 /бройки/ още от тази година. Днес, мисля, или в близките дни ще подпиша материал за Министерския съвет, където информираме колко ще бъде. 68 бройки, което сме готови да направим като първа стъпка от тези 12 %, те няма да са последни. Днес обсъждахме още /съкращение на/ 50 бройки в друга сфера, а след това очакваме още няколко десетки, когато се случи отдаването на базите под наем – те ще преминат към наематели и няма да се водят повече администрация и няма да се водят и второстепенни разпоредители по тази графа, така че още десетки души ще се готвят. С други думи, ние вече сме на път да изпълним голям процент от тези 382-ма, които са ни дадени.
Продължаваме нататък.
Г-н Методиев, попитахте за 292 лева минимална работна заплата – Вие говорите в доклада за държавния бюджет, нали, в Министерство на финансите?
292 лева е минималният праг по Единния класификатор на длъжностите за „младши експерт”. Т.е. младши експерт може да получава,
по мой спомен, от 292 до 604 лева; догодина ще има корекция в този Единен класификатор. Не сме обсъдили още в Министерски съвет каква корекция. Единият вариант е да има механична корекция нагоре с десетина процента на всички минимуми и максимуми; другият вариант е да има, след някаква дискусия, малко по-разнообразно увеличение. Примерно, на някои максимуми трябва да се обсъдят дали да се вдигат повече или по-малко от десетте процента, дали да се променят пропорциите между отделните длъжности, това наистина са отворени въпроси. Но, да ви призная, почти няма нито един човек, който да работи на минимума. Повечето хора работят /на заплащане/ около средата на този диапазон. Т.е., ако погледнете в нашето министерство /на държавната администрация/, макар че, чудя се, с това човек трябва да се гордее или не е трудно да се каже, по-скоро може би „да”; но при нас средната заплата е много по-голяма от това. И то сме го постигнали по няколко начина, единият от които е чрез съкращение – остава ни фонд „Работна заплата” за
увеличаване парите на останалите. Така че, въпросът е резонен – с 292 лева кого ще привлечем, но всъщност такива случаи почти няма в цялата държава. По-скоро са изолирани случаи. А средно младшите експерти вероятно получават 400 лева и нагоре, а със следващите увеличения може би вече се доближават до към 500 лева, така че не са с 290 лева.
В някоя община е възможно теоретично да има един човек, който да получава 290 лева, но дори и за това се съмнявам.
Тук, може би сега не е момента много дълбоко да анализираме …ние направихме три реформи, ще ви ги припомня, през последните няколко месеца, в заплащането в държавната администрация, които много разширяват възможностите на ръководителите, били те министри или кметове, или други.
При нас има три нови възможности, които ги нямахме преди.
Първата е, да увеличаваме заплатите, примерно, на един определен служител, не само от първи юли, както беше досега, а по всяко време, ако имаме свободен фонд. Примерно: Ако днес освободя двама души, или имам незаети щатове, спокойно с този освободен фонд мога да увелича заплатите, примерно на някои много изявени служители, които са на 290 лева заплата, или на 390 лева примерно, а трябва да са на повече, мога да го направя по всяко време и не да чакам следващия първи юли.
Второ, всяка година, когато има, когато е време за годишното увеличение на заплатите, през последните петнайсетина години, по мое впечатление, тук някои от вас са с по-дълъг политически опит и могат да потвърдят дали винаги е било така или само понякога е било така, в един определен исторически момент, примерно в началото на 90-те години, с известни корекции може би след периодите на висока инфлация, но по-скоро не, са запазени в държавата някакви пропорции на заплащане. Примерно, държавен експерт получава толкова, учител, лекар, полицай – получава еди колко си, и година след година има няколкопроцентно увеличение на заплатите, без промяна на тези пропорции. Т.е. никога никой не е събрал политическа воля или намерение да промени пропорциите, примерно, да каже: в съвременния свят софтуерните специалисти трябва вече да получават повече отколкото преди, /любопитно е да се каже кой трябва да получава по-малко отколкото преди/, но така или иначе пропорциите не се променят. Сега обаче се дава възможност на министъра, в рамките на фонд „Работна заплата”, който му се отпуска в това увеличение, той да не увеличава симетрично заплатите на всички служители по 10 % тази година, а това, което аз примерно направих, е да увелича на някои с 2 %, на други с 6 %, на други с 8 %, с 10% ,с 12 % …Имаше, има един служител с над сто процента увеличение. Защото той беше на 290 лева заплата, нещо такова. Това е разрешено и е законно. И аз всъщност съм ги нагласил, там където според мен трябва да бъдат. Също така, това което направихме за пръв път е, че не увеличихме на всички областни администрации по равно, както винаги е било и много интересно имаше разлика може би от над сто лева – може би 100-150 лева разлика в средната заплата между една област на администрация и друга област на администрация без абсолютно никаква причина, просто заварени; имаше областни администрации, които получиха само 7 % увеличение, имаше такива с около 20 %, като средно претегленото е в рамките на това, което ни е отпуснато, за да изравним някои регионални исторически различия.
Третата, много съществена промяна е, че при съкращение, преди Министерство на финансите вземаха парите от съкратените щатни бройки и затова никой никога не искаше да прави съкращения, защото нищо не получава от това; а сега спестеният фонд при съкращения остава при нас /в Министерство на държавната администрация/ и ние можем да увеличаваме парите на останалите. Т.е. това са много, така, значителни промени или реформи, които сега са полезни, защото когато трябва да правим съкращения в администрацията, това е начинът да се увеличат заплатите на останалите. Ето, фонд „Работна заплата” в системата на министерството се увеличава само с 3 % . Ако министърът е мързелив, примерно, и не иска да прави никакви реформи, той, просто, в средата на годината ще увеличи заплатите с 3 % примерно, или с колкото се получи, и това е нищо. Това не е достатъчно. То дори не е … не покрива инфлацията. За да можем да направим по-големи увеличения на заплатите, трябва да изпълним реформата за съкращение на бройките и аз ще го направя, дори правителството да не го направи. Т.е., аз в нашата система ще го направя. Няма да е навсякъде по 12 % /съкращението/, напротив, смятам, примерно в Центъра за преводи и редакции може целият да бъде закрит, без това да ви плаши, функциите му ще бъдат поети от другите звена и ще се справим без някой да забележи, че има такава промяна.
В базите ще има повече от 12 % съкращение – може би 20 или 40, колкото ни трябват. С отдаването им под наем бройките постоянно падат.
В областните администрации е по-сериозен въпросът. Колко точно, може би там ще бъде по-малко от 12 %, а за да се получи средното 12 %, ще трябва да компенсираме в някои други звена, ще видим в кои. В момента не мога да кажа какво ще направим с болница Лозенец, тъй кто там има много бройки, които много тежат в общата бройка, но все пак, става дума за лекари и трябва да помислим кое е разумно и кое - не.
Разширявайки темата, политическите сили в Коалицията обявиха 145 000 души, например в тази втора категория, примерно, е резиденция Бояна, която не е държавна администрация, но е второстепенен разпоредител, прилича на администрация. А също така, това 12-процентно съкращение трябва да се отнася и за целия публичен сектор, който е, тук Министерство на финансите знаят точната бройка, според мен, е 482 хиляди души, горе-долу. Половин милион души. Това е политическата идея. Колко ще се реализира е спорно, опасявам се, че няма да се реализира. И е въпрос единствено на това дали има или няма политическа воля. Т.е. или има Министерски съвет, който без да задава въпроса го реализира, или започват да се задават въпроси и всеки обяснява защо е против и защо не може и тогава нищо не става и само дето сме си загубили времето в излишни разговори.
Сега, ако мина към темата дали някой е направил анализ, зададе го въпроса г-н Узунов, отговорът е следния: периодично се правят частични анализи.
Моят предшественик министър Калчев направи добър анализ.
Ние направихме следващ, базирайки се на него още един анализ 2006-та и съдбата му беше следната - всички казват: по принцип имате право, аргументите ви са логични, правилни и т.н., но ние не искаме да направим съкращения, защото…- и няма никакво значение какво следва след думата „защото”. Защото, примерно, тази година не е най-подходяща, едната година е когато идват избори, идват реформи, третата е нещо друго – идват пак избори и т.н., другият аргумент, примерно, е: „Е да, ама то в мойто министерство трябва да назначаваме нови хора, а не да съкращаваме, защото…” еди какво си, т.е. световната администрация си е намерила хиляди причини защо да не направи такива реформи.
И затова по отношение на анализа аз помолих колегите министри и лично премиера за следното: Ако се каже, направете уважаеми, примерно, господин министър на администрацията или Министерство на администрацията, направете анализ и вследствие на Вашия анализ, ние ще… /всъщност, въпросът, който задавам е: не дали да има съкращение, а как точно да има съкращение и къде/ тогава този анализ е полезен.
Ако се прави анализ заради самият анализ, в следствие на което няма да има съкращение, защото никой няма да се съгласи с предложенията и все едно, че не е направен този анализ, моята молба беше да не ни карат да правим този анализ. Това е все едно, примерно, ако държавата няма намерение кой, какъв спорт да кажа, крикет, това не е национален приоритет и никога в България няма да играем крикет масово, да пишем огромни анализи и стратегии за развитието на крикета, като всички знаят, че нямаме намерение да го развиваме; моята молба е, да не ни карат да пишем стратегия за развитието на крикета. Няма смисъл от такава стратегия.
Така че, сега, по-скоро има лъч надежда, вие видяхте само за информация нашия доклад, който дава няколко насоки за размисъл.
В действителност, предлагаме три варианта, като предлагаме вторият вариант, тъй като той е най-справедлив и най-работещ, според нас.
Първият вариант – механичният, връзва ръцете на министрите да бъдат по-гъвкави.
Третият вариант е най-правилен, най-елегантен и разумен, но той няма да се случи. Защото всички министри, които не искат да има съкращение, ще кажат: Ама господин министър, Вие не сте направили анализ, пък искате да правим съкращение. И като направим анализа, ще излезе следното: че Министерство на екологията, примерно, не трябва да съкрати нито един човек, а Министерство на земеделието ще трябва да съкрати 25 % от хората. Вие смятате, че това ще се случи ли?! Според мен, няма да се случи, по никакъв начин няма да се случи, защото всеки министър, който трябва да направи по-голямо от средното съкращение, ще каже, че той не приема този анализ, ще даде много сериозна теория защо той е прав, а другият, който е правил анализа не е.
И аз точно това бих искал да избегна. Ако няма политическа воля, да не ни карат да си губим времето. Бихме могли да направим такъв анализ, но, само ако видим, че има смисъл от него.
Най-добре за нас е, както каза и г-н Узунов, вторият вариант.От всеки министър се иска да постигне определена бройка /съкращения/. Как ще я постигне? Както иска. Той решава как. Закрива агенции, слива, обединява, аутсорства, премахва – механично, немеханично, както иска. Само тази система работи. Всичко друго, ако няма политическа воля, не работи.
Връщаме се на още въпроси.
Например, г-н Кътев беше прав, че /Министерство на/ земеделието е една от системите, където трябва да има най-голямо съкращение. Всъщност, интересното е, че най-нереформираните системи в държавата са и най-големи. Например, части от администрацията, където са най-големите министерства. Така че, дори там да направят 12 % /съкращение/, хич няма да им е лесно за толкова много хора да става дума. Значи, те дори 12 % да направят, пак е голяма крачка напред.
Съвет за модернизиране на държавната администрация беше създаден някъде около 2003 година по мое предложение и аз през миналия мандат не съм бил негов член, но много често присъствах на заседанията и винаги защитавах една и съща теза – да няма увеличение на бройките - никъде. От време на време имаше, от време на време спирахме такова увеличение. Пред този мандат ми се наложи да го председателствам тоя Съвет, сега го председателствам, като преди половин година внесох предложение – проект на решение на Министерския съвет, за неговото закриване. Причината е, че единственото, от което министерствата /всички министерства/ имат интерес в този Съвет е, само да идват и да искат нови бройки. И тъй като аз винаги съм против, и понякога /Министерство на финансите винаги е против/ и понякога Министерски съвет им дава бройките, все пак. И аз казах, че от този Съвет, в тази му форма, няма голям смисъл. И действително съм си решил, ако още един път, което не се е случило напоследък, Министерският съвет, въпреки становището на Съвета и на нашето министерство, разреши увеличение на бройки, което, според нас, е абсолютно неправилно, тогава окончателно ще предложа да се закрие този Съвет и ако има нужда, на негово място да се създаде нещо ново.
За мое разочарование, от време на време, Министерство на финансите също са по-малко твърди от нас и ние не даваме бройки, но те дават. Рядко се случва, но има такива случаи.
Връщам се на другите въпроси на г-н Методиев, за Майкрософт, това мисля че е последният въпрос. Темата е много дълга. И бих искал да Ви поканя на една дискусия, която е насрочена, според мен, на 29 ноември, /какъв ден от седмицата е това, някой може ли да провери/ - четвъртък; тя ще бъде дълга, Вие можете, ако имате интерес, или Ваши експерти или представители, да дойдат само по-сериозната, така, част, която може би ще бъде около 15 часа, но ние ще Ви информираме, където сме поканили всички, които имат да кажат нещо по отношение на Майкрософт или на Опънсорш? /на Отворения код/. По принцип, съм готов изцяло да се откажем от Майкрософт и да минем на друго, ако някой докаже, че това е възможно. Т.е. не е възможно само така пожелателно, а е възможно реално. Защото става дума за около 600 административни структури в цялата страна, пръснати по всички общини, става дума за 60 000 компютъра, на които трябва първо да се инсталира съответния софтуер, второ трябва някой да го поддържа, защото сега Майкрософт го поддържа, но тогава кой ще го поддържа? Трябва да обучат десетки хиляди души, сред които съм и аз, тъй като аз никога не съм ползвал нещо различно от Майкрософт, и трябва цялата система да работи. И, ако не работи системата, кой е виновен?! Ние, разбира се.
Т.е., това е много сложна тема. Бих я сравнил със следното: Ако в България токът е скъп, /но ток има навсякъде/, ако някой каже, че е изобретил нов вид ток, който, примерно е 380 волта и той е безплатен този ток /но всъщност безплатно нищо няма,така да се каже/, ами трябва да сменим всички жици, контакти, уреди и трябва да научим хората как да ги включват… И това упражнение може да се окаже толкова сложно, че повечето хора ще кажат: Вижте, аз плащам една сметка за тока месечно, системата ми работи, може да не е перфектна, но все пак работи. А новата система – може да работи, може да не работи, т.е темата е много сложна и аз приемам всякакви предложения, но не мога да поема в момента отговорност какъв ще е крайният резултат от тази дискусия.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря.
Добре. Колеги, предлагам да преминем към гласуване, ако няма нещо специално; г-н Кътев гласува „за”, наложи му се за минути да излезе, ще се върне… Колегите, които са „за”? Да ги изброя, ако няма нещо друго, разбира се, преминаваме към приключване на точка първа. Моля ви, да дадете знак, тези, които подкрепяте Бюджет-2008 в частта му за административната … четири, пет, шест , седем гласа „за” и един „против” в мое лице.
Благодаря, господин Василев, ако искате да останете за точка втора, нямам нищо против, и колегите Ви, вярвам…


ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Ще помоля г-н Димитров да представи своя Законопроект .
ФИЛИП ДИМИТРОВ:
По проекта няма да има изненади. Касае се за това, че в резултат на дългите усилия, коментари и дебати по темата за конфликта на интереси и неговото избягване и преодоляване, ние сме стигнали до средата на пътя.
В момента имаме една доста широка дефиниция за ситуацията на конфликтни интереси по отношение на държавния служител, приета в чл.29-а от Закона за държавния служител.
Имаме и процедура по Административно-процесуалния кодекс, в която се описва как става установяването на наличието на укрит конфликт на интереси.
Това, което ни липсва, са две неща:
Нямаме правните последици, сиреч санкциите, установява го съда и след това няма какво да направи. Просто го констатира. Нормално е за едно такова нещо да бъдат предвидени правни последици.
И другото нещо е, че справедливостта, като че ли, налага онова, което важи за държавните служители, т.е. за хората, които се намират на по-ниско равнище в иерархията на държавните позиции да важи и за онези, които се намират на по-високото равнище; противното би било една очевидна несправедливост.
Ето защо предлагам на вашето внимание един закон, твърде различен по изглед от досега коментираните, с оглед на изискванията на Правилника на Народното събрание, внесен в следващия сезон, след коментирането на последните предложения, който фактически, извън чл.1-ви, който оповестява за какво се отнася закона, предвижда всъщност четири разпоредби.
Първата разпоредба е на алинея първа, на чл.2, която приравнява ситуацията на конфликтни интереси за държавния служител към същата ситуация за лицата, които са описани в тази алинея – това са лицата, които заемат длъжност по силата на Закона за администрацията; лицата които заемат изборна длъжност по силата на Конституцията; лицата, които заемат длъжност по силата на Закона за съдебната власт и лицата, които определят всъщност в повече от 50 % държавно или общинско участие. Значи, това са хората, за които би трябвало да важи по същия начин, както и за държавните служители, забраната те да договарят със самите себе си по същество или с институцията, в която работят – те или свързаните с тях лица. Т.е. пренася се директно разпоредбата на чл. 29-а от Закона за държавния служител върху лицата с по-висок обществен статут, но по отношение на които, в крайна сметка би следвало да важат същите правила. Иначе противното би било шокиращо.
Втората алинея предвижда една малко по-различна хипотеза. Тя беше обсъждана нееднократно и е свързана с това, че лица от определена категория – с много висок обществен ранг, лица, които имат възможност да влияят на процесите в държавата, поради своята позиция. Значи, това са народни представители, общински съветници и кметове в областен град, министри, техните заместници, членовете на политическия им кабинет, очевидно ползващи се с една особена мощ, до ниво началник управление в министерство, респективно директор на агенция и магистратите от окръжно ниво нагоре.
Това са хора, чиято обществена тежест може да влияе не само тогава, когато става въпрос за тяхната институция, но и извън нея. Ето защо са предвидени, но вече в един много по-ограничен кръг, само за тях, съпрузите им и лицата, с които се намират във фактическо съжителство, т.е. с които живеят като съпрузи, /дори и без да са сключили брак/, само по отношение на тях, без да засяга останалия кръг от свързани лица, се прибавя изискването те да не бъдат в позиция да договарят с държавни, респективно общински институции.
Третата разпоредба, която предлагам на вашето внимание, е всъщност неизбежно необходимата разпоредба, предвидена тук в чл.3, в която се предполага са последиците от укриването на конфликтни интереси. И трябва да го запишем в Закона и текстът вече е записан. След като сме приели, че има процедура за неговото установяване и констатиране когато е укрит и приемаме, следователно, че да е укрит е нещо лошо, следват и санкции за това, които да мотивират хората да избягват състоянието на укрит конфликт на интереси. Санкциите са елементарни. Те са свързани с това, че ако в два месеца не сте декларирали конфликта и по този начин остава укрит, лицето се освобождава от длъжността, която заема, освен, ако тя е изборна, по понятни причини не може да бъде освободен от изборна длъжност. Възнаграждението, което е получило за периода на укрития конфликт на интереси, заемайки тази длъжност, се отнася в полза на държавата – очевидно е, че става въпрос за грубо нарушение и се открива възможността, очевидно по исков ред, ако в резултат на употребата на този конфликт на интереси е възникнало значително облагодетелствуване, респективно са нанесени значителни вреди, да бъдат търсени по общия ред на Закона за задълженията и договорите съответните вреди, респективно неоснователното обогатяване.
Четвъртата разпоредба, това е чл.4, е свързана с нещо, което е съществено променено, спрямо досегашните варианти, в голяма степен по искане на господин министър Василев. Ставаше дума за това, обсъждана беше в Парламента, не един път, възможността да бъде забранено съвместяването на участие в управителни и надзорни съвети на държавни служители.
Министър Василев ме убеди, че това е една ситуация, в която някои министри биха се чувствали затруднени да поверят намиращи се по изключение в критично състояние дружества в ръцете на хора, на които наистина могат да се доверят и които са доказали своето умение да се справят. От друга страна порочната практика на даване на минимални заплати на държавните служители, които да ги избиват чрез постоянно отстояване на конфликтни интереси в съответни бордове на фирми е очевидно недопустимо.
Затова се предлага вариант, в който държавният служител не може да съвместява участие срещу парично възнаграждение, сиреч, тогава когато настане критичната ситуация, в която министър има нужда от подкрепата на своя служител, той би могъл да изпълнява тези функции временно, за да загаси пожарите, без, разбира се, това да бъде източник на доходи за него.
Това са предложенията във връзка със Закона за предотвратяване на облагодетелстването по служба и санкциониране укриването на конфликтни интереси. Разбира се, между първото и второто чете в тях могат да настъпят изменения, но ми се струва, че по отношение на първото четене, бихме изпаднали всички ние, като български депутати, в много неудобно положение, ако не приемем този Закон, защото това по същество би означавало, да кажем на хората първо, признаваме, че има нещо лошо, но няма да го санкционираме /искаме да го търпим/, вече сме казали в закона, че не го харесваме, но си затваряме очите пред него и второ, бихме им казали, че това, което важи за дребния човек, не важи за големите началници, нещо, което е една доста постоянна тема в България, и ако продължим да наливаме масло в този огън, би било зле.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря на г-н Димитров
Да припомня на колегите. По тази материя е имало разисквания. Фактически са оформени две становища. Едното е в малцинство, което и аз споделям, че е въпрос на политически знак през специален закон да се уреди въпросът, което беше защитавано по повод на други опити на г-н Димитров да се формулират ясно тези проблеми е че, Административно -процесуалният кодекс, друга материя, законодателната, урежда ли тези въпроси. Казвам го, като …
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Държа да подчертая, г-н председател, това сигурно е полезно за Комисията, не отговаря на истината твърдението, че този въпрос е уреден другаде някъде, освен в новия член 29-а, ал.ІV-та на Закона за държавния служител. Съществува на още три места споменаване на конфликтни интереси – в нито едно от тях няма нито дефиниция, нито правни последици, произтичащи от него.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Бях длъжен да напомня, просто, на колегите, защото в залата имаше и намеса тогава в един дебат на заместник-председателя Корнезов, това беше мое задължение. Разбира се, аз съм на мнението, че трябва да се дефинира специално, т.е. ще подкрепя тези текстове, този законопроект.
Заповядайте, колеги. Мнения?
Ако искате текста от дебата, се е състоял, ако имате същите, както гледам, някои от колегите кимат, това може да значи ако искате ще гласуваме, ако иска г-н Василев…
Заповядайте, колеги, народни представители!
РУМЕН ТАКОРОВ:
Ще се прикрепя към Вашето становище, господин председател. Уважаеми г-н министър!
Тъй като дебатът по предложената материя, която г-н Димитров я
предлага, мисля, че над два часа дискутирахме вътре в Комисията и около три часа и в залата в Народното събрание, дори малко повече беше; там имаше доста „за” и доста „против” тази материя и ако започнем отново да дискутираме по нея ще повторим абсолютно същия дебат, който беше в Комисията. Затова, аз се придържам към това, което казахте, да преминем към гласуване и да вървим напред.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре.
Благодаря на г-н Такоров.
Да, виждам, че има съгласие, тук от г-н Кътев, с г-н Такоров.
Друг колега?
Няма. Добре.
Народните представители нямат повече намерения за думата, ако Вие г-н министър, желаете?
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: МИНИСТЪР НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
Благодаря, уважаеми господин председател!
По чл. 4 бих искал да дам становище, тъй като, знаете, че през годините съм имал възможност, съм бил принципал на много държавни дружества… Според мен, г-н Димитров, разминаването ни е само в следното: според мен, най-правилният контингент, най-подходящият контингент за хора, които да бъдат в управителните тела на държавните дружества са точно държавните служители. Значи, не само че не съм съгласен, че трябва да търсим други, а напротив, по-скоро ние не трябва да пускаме други. Т.е. според мен, основно трябва министърът да разчита на държавни служители, да му надглеждат от негово име дружествата, защото в противен случай ние трябва да намерим някакви хиляди такива страхотни експерти от външния свят, които нямат друго нещо по-интересно да правят в професията си, ами да управляват държавните дружества и тук цитирам думите на високопоставен служител на Европейската комисия, който каза: няма такова нещо като „независим експерт”. Нали, просто, дългогодишната практика на световната администрация; да очакваме, че ще дойдат някакви страхотни външни експерти, които за няколкостотин лева ще управляват държавните дружества от името и в полза на държавата, за мен това е химера, която няма да се случи. И те пак ще имат конфликт на интереси, те ще са хора, които или имат някакъв собствен дневен ред и собствено източват държавните дружества, повярвайте; другият вариант е, министърът да си намери свои хора и да ги сложи там и те, всъщност, пред кого носят отговорност? Никаква отговорност не носят. Резултатите ще бъдат много по-лоши. По-скоро държавната служба е една дългосрочно стабилна система, в която служители имат цяла кариера, това са компетентни, образовани хора, които познават тази материя. Например директор на дирекция „Енергетика” в съответното министерство може би е много добър кандидат за член на Управителния съвет, ако не председател на Управителния съвет на „Булгаргаз”, на НЕК или на ТЕЦ, или на АЕЦ „Козлодуй” примерно, така го виждам аз.
ФИЛИП ДИМИТРОВ:
Да изясня нещо, щото аз май че не Ви разбирам напълно.
Очевидно тези лица, които са държавни служители, попадайки в тази роля, назначени от съответния министър, принципал на съответната служба, до голяма степен имат сходна, с позицията на държавния служител; всъщност Вие сте прав, това се очаква от тях. Аз не разсъждавам в контекста на някакви независими експерти. Но питам се, защо, при положение че в тази роля, тези хора биха имали някакви сериозни функции. В тази роля те трябва да бъдат и държавни служители, едновременно с това. Значи, това, което знаем, до тук , е че общо взето,това, което остава в ръцете на държавата като търговски дружества са обикновено едни, не обикновено, а просто би трябвало да са останали, а ако още не са останали, да останат по дефиниция, много малко на брой, достатъчно крупни, Вие като министър на транспорта имате опит точно с такива неща, нали, но те са значими търговски дружества, в които самото участие вече в борда е някакъв вид пълноценна дейност, която изисква едно цялостно ангажиране с, да не е водене на Управителен съвет, това си е едно постоянно ангажиране с дейността на това доста голямо дружество. Трябва ли тези хора, едновременно с това да имат и някаква друга функция на държавен служител? Не могат ли за периода, за който ще бъдат в този борд, те на де бъдат държавни служители.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
…Разбраха точно като какво зададе въпрос.
Така или иначе, аз мисля, че е ясно г-н Димитров, че управляващото мнозинство имат разбиране да се продължи сегашната практика и трудно биха могли да се намерят аргументи, дори да си позволим да отделим още, примерно, 15 минути за отговор на г-н Василев.
Мисля, че в предишното му изказване се съдържаше неговото мнение.
Затова, колеги, ако мога да преценя правилно за себе си – „за”, да сложим решението на Комисията. „ Въздържали се” - 5 членове на Комисията.
И с това, фактически, се изчерпва дневният ред.
Благодаря на г-н Димитров.
Благодаря на г-н Василев.
Приятен ден, уважаеми колеги.