Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-2, внесен от Министерски съвет на 02.01.2008 год.

---

П Р О Т О К О Л

№ 1

На 17.01.2008 г. от 14.40 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.

*

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги, съгласно правилника и бъдещия кворум, можем да започнем.
Това е нашето първо заседание за 2008 година. Към всички добри пожелания, които са ви отправени досега и аз да се присъединя – както към колегите от Комисията, така и към гостите, дай Боже здраве, сили, това, което най-много искате да ви се случи.
При една-единствена точка е

ДНЕВНИЯТ РЕД:

1. ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ № 802-01-2, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 02.01.2008 г.


Към колегите от Комисията: имате ли някакви предложения за дневен ред?
Няма.
Значи, приемаме тази точка.
Тук е г-н Рамис - заместник-министър на Министерството на държавната администрация и негови колеги, както и представител на синдикатите – г-жа Силва Васева; министър Василев, както разбрах, е задържан в момента на оперативно заседание и вероятно ще се присъедини към нас /задържан в езика на администратора и историка, не го възприемайте в друг смисъл, а на човек, който е възпрепятстван в момента да дойде/.
Предлагам да дадем думата на г-н Рамис, за представяне на този законопроект. И след това да процедираме по установения ред - първо, ако има въпроси и изказвания.
Заповядайте, г-н Рамис.
Г. РАМИС - ЗАМ.МИНИСТЪР ДААР:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
От името на вносителя представям на вашето внимание проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
Основните положения в законопроекта са в няколко направления:
Първата група от предлаганите промени е пряко свързана с пълноправното членство на Република България в Европейския съюз.
С § 3 от законопроекта се регламентира достъпът до длъжности за държавни служители на лица, които не са български граждани. Въведен е принципът, че граждани на държави-членки на Европейския съюз, граждани на държави, страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, граждани на Конфедерация Швейцария могат да заемат длъжности в областната държавна администрация при условията и по реда, които са валидни за българските граждани. Достъпът е ограничен за висши държавни служители и длъжности, свързани с изпълнението на функции от следните сфери:
1. отбрана;
2. вътрешен ред;
3. външна политика;
4. национална сигурност и
5. опазване на държавната тайна.
В § 12 от проекта се уреждат отношения, свързани със статута на българските държавни служители, които работят временно в институции на Европейския съюз. Предвижда се срокът за изпълнение на длъжност в тези институции да е от 6 месеца до 4 години. През този период българският служител продължава да получава определената му заплата и запазва длъжността, на която е назначен. По време на отсъствието на служителя има възможност за временното изпълнение от друг служител от същата администрация. Европейската комисия предвижда специфични изисквания относно статута на тези национални експерти, които ще бъдат детайлно регламентирани в наредба на Министерския съвет.
§ 9 от законопроекта урежда правото на едногодишен, неплатен отпуск на български държавни служители, които по своя инициатива са в срочни правоотношения в европейски институции.
Втората група от промени са свързани с подобряване на регламентацията на специализирания контрол за спазване статута на държавния служител – това са § 17- § 21 от законопроекта. С тях се прецизира производството по даване на задължителни предписания от инспекторите от инспектората за държавната администрация в Министерството на държавната администрация. Тези принудителни административни мерки могат да се обжалват по административен ред пред министъра на държавната администрация и административната реформа, актът на министъра по повод възражение срещу даваното задължително предписание може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
И третата група изменения включва решаването на въпроси, предизвикани от практиката по прилагане на Закона за държавния служител, като по-важните от тях са: прецизира се обхватът на понятието „висши държавни служители”, като са включени секретарки на общини, както и ръководителите на инспекторатите;
- разширява се кръгът на лицата, на които санът на власт може да делегира отделни правомощия по служебно правоотношение, като в този кръг може да бъде и секретарят на общината;
- предвижда се право на обжалване пред органа по назначаването на класирането на второ и трето място от конкурсната комисия, като се отстранява неравнопоставеността между тях и некласираните кандидати;
- прецизират се разпоредбите по чл.38а от закона, които регламентират правото на държавния служител на безопасни и здравословни условия на труд, съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чрез преминаването му към трудовото законодателство;
- намаляват се изискванията изискуемите години за преминаване в ранг при младшите рангове служители, като се предлага най-краткият срок да стане от три на две години – това е възможност за по-бързо израстване в кариерата на младшите служители, които са получили оценки две и три при атестирането и
- не на последно място органът по назначаването да осигурява публично оповестяване по подходящ начин на декларациите за наличие на конфликт на интереси по чл. 29 алинея първа.
Благодаря ви.
Ако имате въпроси по законопроекта, тук са и тримата директори на дирекции „Управление на човешките ресурси в държавната администрация” Мила Йорданова, „Инспекторат за държавната администрация” Даниела Лазарова и Радостина Захариева – директор на дирекция „Организационно развитие на административните структури”.
Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря Ви за представянето. Това беше част и от моето задължение. Аз го пропуснах…Предлагам да си зададем първо въпросите и след това да се изкажем по законопроекта на първо четене.
Заповядайте, имате думата, уважаеми народни представители.
МИНЧО СПАСОВ: Благодаря, господин председател.
Аз също искам да поздравя всички представители на Комисията и представителите на Министерството на държавната администрация с Новата година, да пожелая на всички ни успешна работа.
Очевидно е, че този законопроект е навременен и уместен, поради новите реалности, в които държавната администрация вече работи след приемането ни в Европейския съюз.
За мене стана ясно, след като се запознах с него, че есенцията, с която ние ще трябва да обясним на хората, по отношение на тази поправка. И това, че ние даваме възможност и на граждани на Европейския съюз да навлязат в администрацията, без нейните, разбира се, висши етажи.
Моят въпрос е: дали е мислено по отношение на съдебната власт. И има ли правени проучвания по отношение на това какво е европейското законодателство в тази насока – дали държавите от Европейския съюз са запазили ограничението за съответното гражданство за техните магистрати или са либерализирали и този сектор от назначения. Разбира се , това не е част от държавната администрация, но ми се струва, че е уместно да помислим и да проверим и този въпрос. Молбата ми е да направим една проверка по този въпрос, /знам че не касае директно Министерството на държавната администрация/но все пак е свързана с темата, която обсъждаме. И ако не възразявате, аз също ще се включа в тази проверка. Смятам, че Министерството на държавната администрация има по-добър ресурс за това.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря на г-н Спасов.
Друг колега?
Нека съберем въпросите и ще отговорите, не предполагам, че ще са толкова много.
Заповядайте, колеги.
Аз да попитам междувременно, поради каква причина е този запис и фактът, че сте постигнали съгласие от Министерството на финансите, е своеобразна изненада за мен, като познавам тяхната позиция в разходната част, в § 13 – че за срока на изпълняване на длъжност в институция на Европейския съюз държавният служител продължава да получава определената му индивидуална основна месечна заплата. Защото, това е, примерно при годишна работа, един разход от порядъка на няколко хиляди евро. Много ларш са от Министерство на финансите, как сте ги убедили?! То, сто процента се получава двойно плащане, но въпросът е какъв е замисълът, защо е предприето това нещо?
Ако няма други въпроси, колеги, да дадем думата за тези два въпроса. Няма. Заповядайте.
МИЛА ЙОРДАНОВА:
Казвам се Мила Йорданова.
Бих желала да се включа по първи въпрос, за съдебната власт.
Европейската мрежа по публична администрация е направила такова изследване, което ние ползвахме при подготовката на проекта. То не включва единствено Румъния и България. Така че, за всички останали страни-членки го имаме и ще ви го предоставим да го видите. Повечето държави-членки, по мои спомени, изключваха също и съдебната власт, и магистратите. Т.е., там ограниченията са единствено за граждани, които са от същата националност, от каквато е държавата, но ще ви бъде изпратено и това изследване, за да го погледнете.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Добре.
Имате думата.
РАДОСТИНА ЗАХАРИЕВА: По втория въпрос.
Господин председател, благодаря Ви.
Две категории лица и две категории експерти са включени в този въпрос. Първата категория държавни служители, които ще бъдат изпращани в Европейската комисия - това са национални представители на държавата за срока на изпращане. От 6 месеца до 4 години – това е максималният период. Техният статут, както виждате, ще се уреди по препратка, с наредба на Министерски съвет, която ще възпроизведе решение на Комисията по отношение на статута на националните представители. В съответствие с това решение, държавните експерти - за срока на изпълняване на функции в Европейската комисия, получават националната си заплата. Тя не е отговорност на Европейската комисия. Но за срокът на изпълняване на тези функции, те получават добавки /per dieм/. Така че, това е регламент на Европейската комисия, с който ние сме се съобразили.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само да Ви помоля за още малко пояснение.
Така, както е написано, това е цял нов член, чието заглавие е „Изпълняване на длъжност в институции на Европейския съюз”. Т.е., това е общият запис. А ако аз чета закона и имам доброто желание, ще го прочета, че по силата на алинея трета всеки, /набляга на всеки/ не тези, които са национално представителство, което Вие обяснихте и което е част от регламентите на Съюза, / на Европейския съюз/ за което съм Ви благодарен, а всеки /натъртено/, който замине, остава с възможност да продължава да получава определената му индивидуална заплата.
Защото, така както Вие обяснихте, явно е, че тези, които ще бъдат заплащани от българската държава с тази своя месечна заплата, ще получават тези допълнителни средства, за да се балансира разликата в стандарта на живеене, то е неизбежно. Как да се избалансира – дали през някакъв вид командировъчни или това, което Вие казахте, което /не чух термина/, добре „дневни”, то е пак същото, е въпрос на решаване на разлики в стандарта.
Но тук не става дума за това. Текстът е широк и става дума за всеки. Надявам се, че нашето присъствие чиновническо, административно, в рамките на Европейския съюз, ще се увеличава като брой хора всяка година все повече и повече, в рамките на стотици хора. Защото национално представителство е институционален проблем и ми се струва, че касае десетки хора. Ако бъркам, моля, да ме поправите.
РАДОСТИНА ЗАХАРИЕВА: Възможно е, в рамките на периода между първо и второ четене, след като за народните представители възниква такава неяснота и няма ясно отграничение между държавните служители, които на собствено основание се явяват на конкурс и започват работа в европейските институции, това е тяхна воля, и те са уредени в § 10, чл. 64, и т.нар. „национални представители” или както Европейската комисия ги нарича „нейшънъл секондет”, които са уредени в чл. 81, може да помислим за някакво терминологично разграничаване, за да има пълна диференцираност между националните представители и други държавни служители, които на собствено основание се решават /да го кажем най-простичко/ на кариера в европейските институции, където държавата няма задължение за изплащане на заплата.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще си позволя още само една дума. Добре е този текст да е ясен, включително и за публиката – че става дума за заплащане, което е единствено, и към което има някаква надбавка, която урегулира разликите.
Да не остава двусмислието, че това са две заплащания – един път от страна на комисията, един път от страна на българския бюджет.
Добре. Благодаря Ви. Горе-долу се изясни.
Заповядайте.
БОРИС ЯЧЕВ:
Малко закъснял въпрос, тук с колегите коментираме. /още сме в дебат/ Вчера, на социална комисия, изразих едно притеснение, във връзка с придобиването на статута „висш държавен служител” от секретари на общини и шефове на инспекторати. Да не би това придобиване да става чрез преатестиране, т.е. да не се използва за освобождаване на неудобни хора. Отговорено е от представители на Министерството, че става автоматично. Не разбрах обаче, свързано ли е придобиването на този нов статут с някакво увеличение, промяна в трудовото възнаграждение във финансов план. /Защото става дума за над 250 служители, на практика това са секретарите на всички общини в България./
ДАНИЕЛА ЛАЗАРОВА: Не, не е свързано с увеличение. Аз вчера се опитах да обясня,а може би не съм достатъчно изчерпателна, кръгът на висшите държавни служители е определен със законодателството, просто, това е едно допълнение – това са главните секретари, главните директори на Главни дирекции, директорите на Дирекции в държавната администрация. Секретарите на общини ги включваме, тъй като те наистина вече са главни секретари /има един пропуск/ тъй като сме пропуснали да ги преименуваме в „главни секретари” все още и добавяме ръководителите на инспекторатите, по повод тяхното функционално подчинение пряко на министър.
Кръгът на висшите държавни служители е определен с оглед на това, че в бъдеще предстои разработване на по-подробно, по-високо ниво компетентности за заемане на тези длъжности. Иначе в никакъв случай не си променят възнаграждение, длъжностни нива и не се добива това „звание”, така наречено, след атестиране. Просто е определено с закона.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Заповядайте.
РУМЕН ТАКОРОВ: Благодаря, господин председател.
Само като допълнение моля, защото, така както е написан този текст, не се разбира дали директорите на дирекции в общинската администрация дали попадат в тоя кръг.
ДАНИЕЛА ЛАЗАРОВА: Това е въведено в закона още преди.
РУМЕН ТАКОРОВ: Тъй както е написан текстът, значи абсолютно за всички важи, така ли е?
ДАНИЕЛА ЛАЗАРОВА: Аз казах кои са: главни секретари, главни директори и директори на общинска администрация, също и държавна администрация.Всичко до ниво общинска администрация.
Няма логика директор на дирекция в община да е висш държавен служител вече, а секретарят да е вън от този кръг.
РУМЕН ТАКОРОВ: Една община са 5-6 хиляди човека. Изведнъж 20 %…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Г-н Такоров, копчето…/микрофон/
РУМЕН ТАКОРОВ: Изведнъж 20 % от администрацията ще са яви в тази категория.
ДАНИЕЛА ЛАЗАРОВА: Значи, в Единния класификатор на длъжностите в администрацията този вид длъжности, съобразно населението в общините, е разграничен само по отношение нивото на заплащане. А иначе, като обхват, висши държавни служители, влизат всички, за да разработим за тях определени по-високи компетентности за заемане на длъжността.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Г-н Узунов, кажете го, да чуя и аз…Опитен кмет сте…
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Въпросът ми е, че има наистина малки общини. Ако ги няма тези компетентности за служител висш държавен, който е директор на дирекция, там какво правим? /За компетентности за длъжността, точно за това става въпрос/.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Заповядайте.
ДАНИЕЛА ЛАЗАРОВА: Благодаря.
Тези компетентности тепърва предстои да бъдат разработени, все още не са. За момента тези длъжности се заемат по определен ред, съобразно изискванията, заложени в съответната длъжностна характеристика за длъжността по места. Навсякъде са различни изискванията, мога да кажа диференцирани, но се заемат по реда на конкурсите и евентуално, ако не се яви кандидат, продължават конкурси и процедури. Това е редът.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Значи, аз, вижте, просто така, психологически, не мога да го приема това. Един директор на дирекция в община Мирково взимам съвсем случайно, за пример, която е от 2000 човека община, той също да бъде висш държавен служител, някак си не се връзва тази…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Г-н Узунов, да се намеся и аз.
Вие с г-н Такоров поставяте основателен въпрос, но той не е отнесен към проблема кои ще са висшите държавни служители, а е отнесен защо имаме общини от 5000 човека. В смисъл, проблемът е на друго място; аз в случая разбирам, че е основателно да се каже: „Това е категорията висши държавни служители – тези и тези длъжности…”
А защо ние имаме такова раздробяване в местното самоуправление е от друг порядък разговор. Не може да бъде тука. Единственото, което може да се каже като препоръка е дали при разработването на тези документи да не се направят изисквания във връзка с населението и примерно, да се извадят от обхвата на висшите държавни длъжности онези длъжности, които са в общини с население, да кажем, под десет хиляди човека, нещо такова. Но при самото изработване, на самите длъжностни характеристики, там някъде, да потърси отразяване. И закона, ако може сега да помислим още малко, между първо и второ четене, някак си да сложи една летва. Ако десет хиляди жители е летвата, това да е…Те са множество такива общини, които са със под десет хиляди население. То и при миграцията, която съществува в страната, те ще се окажат много повече, отколкото са действително по статистика.
Уважаеми гости, още една тема да помоля за разяснение.
Има два въпроса, които сте акцентирали в мотивите.
Единият е европейската интеграция и вторият е очертаването на тези длъжности, за които току-що беше разговорът.
Но наред с това има още два текста поне, в които става дума за трета тема. И няколко думи за това, защо е включена и тя, да разменим по между си, ако може.
Едното е в § 8, който аз, образно и на шега, ще кажа е „киселото мляко” за вредни, т. е. някакъв начин за добавки, заради извънреден труд, специфични условия и пр., храна.
И второто е, това сумирано изчисляване на работното време, което е в § 9, чл. 49, новата алинея втора. Тъй като това не е нито въпрос на едната област, за която се говори, нито на втората, това е трета промяна. Тя може да е продиктувана от практиката, може да е по някакви други ваши съображения, да ни кажете защо.
ДАНИЕЛА ЛАЗАРОВА: Доколкото разбирам, господин председател, става дума за препратката към трудовото законодателство по повод безопасни и здравословни условия на труд. Нали това имате предвид?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, с позоваванията на Кодекса на труда.
ДАНИЕЛА ЛАЗАРОВА: Това, донякъде, се наложи наистина от практиката, по повод /аз от гледна точка на инспекторат на държавната администрация го казвам, макар че ние, наистина, проверяваме правилното прилагане на законодателството за държавния служител, държавната администрация/ на това,че доста често при нас постъпват сигнали, да не кажа жалби, но по-скоро сигнали, от държавни служители, работещи, да речем, в структури на държавната администрация. Те не се много, те са малко на брой, но въпреки всичко има такива; които са лишени за момента по действащото законодателство, са лишени от получаване на такива добавки, а въпреки това, работят в едни условия, при които има съответните замервания и би трябвало да получават съответни добавки, каквито получават работещите по трудово правоотношение. Това са лаборатории, където има държавни служители, това са към Агенция за ядрено регулиране има служители, които, дейността им е свързана с такава работа в такива условия и просто, наистина, имаше необходимост да създадем текст, с който им се дава право на такива добавки. Това е от гледна точка на практиката, което аз мога да кажа.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само че, това не е малка тема. Ако се нуждае от поправка и от законово решение, простете, но това, което казвате, е толкова важно, че е някак си обидно да бъде сложено в една алинея. Някак си това е по-голям въпрос, може би той се нуждае от по-голямо уточняване. Защото, вижте, за държавните служители, които работят при специфични условия и риск за живота на намалено работно време и безплатна храна или добавки към храната, при условията и по реда на чл.137 и чл. 285 от Кодекса на труда…/чете/. Откакто е почнала административната реформа в България, т.е. от преди десет години, това разделение между държавни служители и на трудови договори, между служебни правоотношения-трудови правоотношения, между Кодекс на труда-Закон за администрация и Закон за държавния служител си е трудност и се преодолява бавно и сравнително мъчително.
Сега фактът, че решаваме, т.е. ще се опитаме да решим един голям въпрос на условията на труд на държавния служител и отиваме пак в Кодекса на труда, показва известно законодателно безсилие. Т.е., това аз го казвам и към колегите си народни представители. Ако в членове 137 и 285 от КТ има разписани норми, които, да кажем, са универсални – добре; но може би те не са универсални, защото има държавен служител, който работи при едни условия, в трудовото правоотношение, все пак – при други. И би трябвало да вземем от някъде, експертиза да си набавим, да проучим…Нека да го направим, това е условие на труд на държавния служител и…/влиза министър Николай Василев, към него: Здравейте, г-н министър/ и е редно, не сега, просто, да влезе поради необходимост този текст, а може би или да поемете ангажимент да подпомогнете народните представители между първо и второ четене, да се направи един по-сериозен текст, или да се остави за отделна поправка. Това е, разбира се, мнение, няма да мога да го наложа, аз съм в малцинство в Комисията, няма проблем, което вие сте предложили, но от гледна точка на…
Господин Василев, аз ще Ви въведа, господин министре! Ще Ви въведа в това, което говорим: ние обсъдихме дотук две от областите на промяната. Едната е за евроинтеграцията и текстовете, които се налагат от там и втората е дефинирането на понятието висши държавни служители, висшия мениджмънт.
И сега сме върху една трета тема, която я няма в мотивите описани, заради това малко повече дискутираме и е свързана с два текста, които са в предложените промени на закона.
Единият текст е в § 8 и другият текст е в § 9. Единият е свързан с условията на труд на държавния служител и специфичността, храни и пр., добавки, а другият е въпроса за сумарно изчисляване на работно време. Тъй като тези теми не са залегнали в мотивите, би трябвало да изкоментираме необходимостта от тези промени, защото те напускат основните тематични кръгове и сме се спряли в момента на този въпрос за условията на труд. Това, което искам да кажа на Вас, господин министър, е, че моето встъпление към тази тема беше, че темата е достатъчно голяма – условия на труд на държавния служител и от законодателна гледна точка, за мене, е малко неприемливо в един член да се направи една нова алинея, която урежда тази тема, която сама по себе си е много голяма. Условия на труд на държавния служител е докторат, казано на езика на науката, например. Публичната администрация. А ние ще се свием в едни три реда. Някак си, звучи ми малко на ръба на отбиването на номер, казано на жаргон и по този повод разговаряхме.
Ако някой иска да се присъедини по тази тема от колегите от Комисията или от Министерството на администрацията. Първо да попитам колегите си от Комисията, считате ли, че имам някакво основание, като казвам, че трябва да се отдели повече внимание или смятате, че може и по този път да се реши, защото то е …от вас зависи.
МИНЧО СПАСОВ: Ако Ви разбрах, господин председател, Вие предлагате да не се урежда този въпрос чрез препращаща норма към Кодекса на труда, а да се разпишат отделно, макар и сходни по съдържание, но като самостоятелни законодателни…в Закона за държавния служител. Да, това е един важен въпрос на законодателна техника по-скоро.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Даже като структура, бих казал, може да бъде самостоятелна глава, нали, някакъв дял от Закона е това - това са хората, това са служителите.
МИНЧО СПАСОВ: Аз мисля, че е възможен и такъв подход, който, разбира се като проект, е хубаво да получим и подкрепата на Министерството. Става дума за това, дали тази материя да се разработи като самостоятелен законопроект за изменение на Закона за държавния служител, а не да се урежда чрез препращаща норма към Кодекса на труда – както е сегашното предложение, за да продължим диференцирането между държавен служител и работещ по трудово правоотношение, което, общо взето, е една от целите на административната реформа.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И да допълня господин Спасов, като законодателна техника за нас е възможно, между първо и второ четене, ако получим подкрепа от вас, още сега, нали, не е нужно да чакаме за някакво следващо изменение, би могло да се анулира този текст и да се въведе нов.
ДАНИЕЛА ЛАЗАРОВА: Ако разрешите, само едно допълнение. Това е, както казах преди малко, колегите от работната група предложиха да бъде в този вид текста с препратка към Кодекса на труда с оглед, наистина на практиката, за която споменах, тъй като Кодекса на труда в този си раздел действително засяга стотици хиляди, работещи по трудово правоотношение в предприятия и в частния сектор. Докато в областта на законодателството за държавния служител все още, принципно /натъртено/, държавните служители работят при много по-добри и по-различни условия от тези, които работят в частния сектор по места. И тъй като това са единични случаи все още, това са много малко държавни служители в лаборатории, много малко служители от агенция за ядрено регулиране, които работят при, така, вредни условия. И колегите от работната група счетоха, че това поне е една нормална, първа стъпка, за да удовлетворим тези сигнали за получаване на някаква добавка или пари за нощен труд, вреден труд, от държавни служители, които са твърде малко на брой – може би от 80 000, дали са сто-двеста души. И с оглед на това са решили колегите да бъде в този вид – да, законодателна икономия, както подсказва колежката, сме направили.
Не знам дали още е целесъобразно да създаваме отделен акт или специален зид към Закона, специално за държавните служители, в които процентът е 0,00 от всички работещи по служебно правоотношение.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Вижте, моят патос се гради на едно-единствено нещо – че българското законодателство лесно допуска малки фрази и текстове, които след това в медийното пространство стават толкова големи, че запушват изцяло онова, което фактически е направено. Аз затова започнах с тази шега - киселото мляко на чиновниците /за вреден труд/. Защото това ще видите. Няма да видите, че сте уредили тези или онези отношения, А през един такъв текст, в който се осигурява безплатна храна и или добавки към храната, само от тези думи, една медия, която иска да си направи шега, ще превърне целият законопроект в кисело мляко. Казвам го от гледна точка на собствения си опит като народен представител и член на изпълнителната власт.
Такива въпроси, на пръв поглед, на експертно равнище, звучат лесни за преминаване, експертите минават, дават аргументи, и оставят народните представители, респективно министрите, да защитават незащитими вече публично позиции. Сериозността изисква в самото законодателство да се кажат условията и редът при работа на държавния служител, независимо дали е нула точка нула нула осем човека от хиляда. След като ги имаме, трябва да ги уредим. В крайна сметка, дали ще се увеличи и заплащането или ще се намали работното време или по някакъв друг социален начин – чрез храна /защото това с храната направо ме препъва мен/, разбирате ли, става дума за държавен служител, така или иначе. Аз искам да му опазим, в някакъв смисъл, публичния образ на този служител. За това повдигам темата, толкова време ви губя…
Заповядайте, господин министър!
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ - МИНИСТЪР НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ: Уважаеми господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Колеги, най-напред с голямо извинение, че дойдох по-късно, знаете, бях на заседание на Министерския съвет, където трябваше да участвам активно и то току-що свърши.
Наистина господин председател, тази точка, този параграф е от важно значение, а според мен, в законодателството има въпроси, по които хората по служебно и по трудово правоотношение си приличат, има и неща, по които се различават. Ние с този кратък член се опитваме да уредим един въпрос, по който, според мен, те трябва да си приличат, а не да се различават. До момента, ако правилно разбирам, някак си сме забравили държавните служители да ги приравним на останалите в тази част и сега ги изравняваме.
Проблемът, според нас, е малък, както каза госпожа Лазарова преди малко, става дума действително може би за около една хилядна от всички служители /които са две хиляди/ и без да имаме някакви конкретни впечатления, че там има някакъв проблем в момента. Това е все едно някой, примерно, да е забравил да напише, че държавните служители трябва да имат пенсия и имат право да ходят на лекар, или държавните служители са като всички останали в този член, т.е. каквото е предвидил Кодекса на труда за останалите граждани на държавата, хората, които работят някъде другаде, същото предвижда и за държавните служители, само толкова.
А действително, интерес за дискусия е въпросът, дали това, което казвате, дали е необходимо някакво ново, специално законодателство, да ви кажа, не знам дали ще съм прав, но според мен, на този етап не е необходимо, тъй като ако има сто проблема в момента, този не е от тези сто. Никога не съм се сещал, дали от всичките ми посещения из цялата страна, не съм забелязал държавни служители да работят при вредни условия; по-скоро условията се подобряват и са по-добри от условията в много други фирми или в други сектори, поради естеството на работата. Тук работа обикновено е на бюро и т.н., така че, по-скоро ако има промяна на Кодекса на труда за всички граждани, нека този, който отговаря, да мисли по този въпрос; ние просто казваме държавните служители да са като всички останали, според нас, по 8 §.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Добре.
Друг?
Най-лесният начин, който подсказва господин министър Василев, е текстът да стане: за държавните служители, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето се установяват правила, при условие и ред по чл. 137 и чл. 285 на Кодекса на труда, за да махнем тези думи, след които, аз някак си не мога да се справя. Щом казвате: „то е много, много малко”, „не ни трябва никакъв регламент специален”, „да отиде в Кодекса на труда”, идете. Аз на ваше място не бих отишъл, но това е, волята си е ваша.
Добре.
Да преминем и към другият текст, само да ни кажете, за това сумарно изчисляване на работното време - от какви мотиви е включено в текста на законопроекта, ако може. Заповядайте, да ни кажете мотивите за този текст.
ЛЕОНЧИЯ СЕИЗОВА: Ако мога, господин председател, да допълня: това са предложения за специфични условия на работа във връзка с работното време в Държавната агенция по информационни технологии на съобщенията и в Министерство на земеделието и продоволствието.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: За колегите народни представители - раздел пети на Закона е работно време, почивки и отпуски. Подзаглавието на този раздел е продължителност на работното време. Член 49 – в сегашния му вид – работното време на държавния служител е осем часа дневно и 40 часа седмично /чете/ при петдневна работна седмица.
След това идват тези нови текстове.
И след това идва подзаглавие „Ненормирано работно време” и започват от чл.50 нататък текстовете на ненормираното работно време.
Сега, аргументът, който аз чух, аргументът, който чух, беше дежурства. И посочихте една институция където има практиката, това е дошло като мотив, за да се направят тези текстове. Дежурството ненормирано работно време ли е, така да си задам въпроса? Да отиде в следващите текстове, в следващите членове, ако е.
ДАНИЕЛА ЛАЗАРОВА: Колежката допусна една малка неточност. Не става дума за дежурства, а става дума за работа по график. Това е единствената хипотеза, в която работното време се изчислява сумирано. И това е уредено също в трудовото законодателство.
Ненормираното работно време е съвсем друго понятие. Нанормирано е работното време в рамките на петдневната работна седмица. Това е времето, в което държавният служител остава на работа след 17.30 часа. За ненормираното работно време ние получаваме допълнителен платен годишен отпуск. Така че няма никаква връзка със сумирано изчисляване на работно време.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви. Означава ли това, че може да направим…/това е за яснота, всички тези въпроси/, „Продължителност на работното време” – ако е малкото заглавие, следващото заглавие да бъде: ”Работно време по график”.
ДАНИЕЛА ЛАЗАРОВА: Да, по график, да. Единствено, които работят по график, да. Може би разделът трябва да се редактира малко
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Защото иначе, ето виждате ли, почваме да си задаваме въпроси, не е много ясно.
Да, момент, тук колегите имат въпроси – г-н Кътев и г-н Такоров. Заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Работа по график бихте ли обяснили какво е като понятие?
ДАНИЕЛА ЛАЗАРОВА: Работата по график няма нищо общо с 40-часова работна седмица и с нормирано работно време или ненормирано; това означава лица, които работят по определен график: примерно два дни работят-два дни почиват, те са на график и си създават, прави се, предполагам че за всеки е ясно от частния сектор, има такива във ветеринарно-медицинската служба, има в лаборатории, МЗП, има такива подобни случаи, някои структури в ДАИТС, просто те не работят в рамките на тази 40-часова работна седмица по 8 часа на ден.Те работят по график два дни, след това два дни почиват …
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Бихте ли обяснили, практически, кой държавен чиновник е в тази категория?
ДАНИЕЛА ЛАЗАРОВА: Споменахме, да – Държавна агенция за информационни технологии има такива служители, които работят по график има и в структурите на Министерство на земеделието и продоволствието.
РУМЕН ТАКОРОВ: На какъв период се прави този график? Защото вие както сте го записали, за работна седмица, може да се подразбере, че в един месец прави - по 4 седмици като го умножим - 224 часа да работи в месеца, което не е възможно. Разбирате ли, както е записан текстът така тук, тук пише само дневен и седмичен, часовете, които трябва да се отработят. А един месец има четири седмици. Затова питам: за какъв период от време е този график? И не трябва ли по този начин да направим месечните часове, които трябва да бъдат достигнати в зависимост от едната или другата седмица, да, разбирам – едната седмица ще има 56 часа, но другата той не може да ги има тези 56 часа, защото съберат ли се 4 х 56 часа разбирате какъв огромен работен ден става – това са 4 дена в седмицата по 12 часа и петият /ден/ 8 часа.
ДАНИЕЛА ЛАЗАРОВА: Позволете да отговоря. Това е уредено в трудовото законодателство – колко максимално може да се работи, колко е междудневна, колко е междуседмична почивка…
РУМЕН ТАКОРОВ: В трудовото законодателство, вижте, е уредено, аз ще Ви кажа: когато работиш 12 часа, на следващия ден трябва да имаш 24 часа почивка, така не могат да се съберат; в една седмица са три дена и половина по 12 часа се получават 44 часа, не 56, разбирате ли? Тук е противоречието между трудовото законодателство и това, което вие предлагате. Значи, трудовото законодателство, пак Ви повтарям: пише - когато работиш 12 часа на ден, в следващия ден трябва да имаш 24 часа почивка. Е, помислете за една седмица колко се получава. Значи, ти работиш през ден – дори да ги вземе четири часа, четири дена да работиш в седмицата по 12 – това са 48, не са 56 часа.
ДАНИЕЛА ЛАЗАРОВА: Въпрос на редакция. Трябва да се помисли за прередактиране.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Секунда, ще Ви дам думата, г-н Узунов.
Г-н Такоров, за да Ви помогна. Междудневна почивка е, значи, този раздел пети е с вътрешни заглавия, понеже сигурно Законът го няма пред Вас, действащия, да Ви кажа: след ненормирано работно време има това, което е по чл. 50; има определение и разпределение на работното време; след това има почивки на работния ден; и след това имаме междинна почивка, която е чл. 53; и седмична почивка, която е чл.54.
Тук колегите допуснаха малка неточност – не е уредено в Кодекса на труда, а тук пише: /чете/ „Държавният служител има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа” и в чл. 54 пише: /чете/ „Държавният служител има право на седмична почивка от два последователни дни, които са по принцип събота и неделя. На държавния служител се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.” Т.е., ако влезем сега с промяна, която аз наричам графично работно време или както ще бъде то на експертен език най-точно казано, това нещо ще се съотнесе, г-н Такоров, към тези текстове, за да се получи това правилно Ваше изчисление – дали в рамките на седмицата, защото самият текст, сега действащият, задължава да бъде с 48 часа минимум почивка в седмицата и минимум /?/ по 12 часа от едното до другото дежурство, за което Вие говорите.
Сега Вие, г-н Узунов, заповядайте.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Понеже аз нямам пълния текст на Закона, не знам как е, но просто може да се допълни: „Но не повече от колко часа седмично или месечно” .
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Е, то го има.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Значи, то се изчиства тогава.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само трябва да се оправи това с числата, защото сметките на г-н Такоров са точни и така се оправят.
Добре.
Колеги, стигаме до някакво общо съгласие, доколкото разбирам, че ще преструктурираме тази част от предложената промяна със свое подзаглавие; ще намерим най-точния израз на това „дежурно” или работа по график, за да сложим като трети вид работи – освен работно време, ненормирано работно време, да има и още едно – работно време по график или дежурство и да уточнят тези часове, за да не се получи някаква грешка…/към Румен Такоров/ - междудневната му почивка трябва да е минимум 12 часа, въпросът е дали дежурства по 24 часа са допустими, защото от това, което пише в текста в момента не са допустими; независимо какво ще направим в поправката; ако оставим да функционира чл. 53: никой няма право държавен служител да го държи 24 часа на работа, никой /набляга/, при сега действащия Закон.
Заповядайте, господин министър!
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ – МИНИСТЪР НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ: Благодаря, господин председател! Уважаеми народни представители!
Действително и аз, като господин Такоров, направих една сметка, нали знаете, как сме гледали не само караулите в казармата, ами има и 4 души – знаете механизма, по който пазят някъде – въртят се, да, т.е. както и да го смятам, не можах да измисля вариант, при който някой да работи повече от 48 часа.
Предлагам, може пък да има някой много специфичен случай, където някакъв по-сложен график са измислили, ако искате, нека, като се приберем ние после в Министерството, да видим има ли поне един такъв случай някой повече от 48 часа да работи.
И има два варианта: единият вариант е да го напишем, че е 48 часа, което аз съм склонен да приема – може би ще се окаже, че това е напълно достатъчно /недостатъчно?/; а другият вариант е пък ние да ви покажем, след това на Комисията защо сме написали 56. Защото ние може би, моето мнение е, че сме го преписали от Кодекса на труда, където там са го смятали - Социалното министерство, което си е писало Закона е трябвало да си го сметне. Може би има някаква много специфична работа, където, примерно, не 4 души както се въртят през 12 часа, ами примерно, може би се въртят едната седмица 56 часа, пък другата седмица – 20 часа. Може да има някаква такава много специална работа, аз лично не се сещам за такъв пример, но може би ще се наложи да го намалим на 48 часа – ако искате, да го оставим отворен, за да си проверим ние материята.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: То при всички случаи се нуждае от проверка, защото …
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ - МИНИСТЪР НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ: Ами, знаете ли, проблемът е: ако започнеш понеделника дневна смяна, се оказва, че четири пъти по 12 часа имаш едната седмица, а само три пъти по 12 часа – другата; така че се получават такива варианти, които са…може да си поиграем с числата малко; според мен, четирима човека като се въртят – единият четири дена работи едната седмица, а три дена – другият, а другият - обратно. Така че, 48 не, 36 се получава. Комбинации – много.
РУМЕН ТАКОРОВ: …Следващата седмица още един ден работи, за да се изравни…
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: МИНИСТЪР НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ: Така е, да, прав сте…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз разбирам, че ще го впишем в становището, че остава за доуточняване точният размер на това работно време, сумарно работно време, както го нарича текстът; и тук, като се върнем на второ четене, вече ще бъдем по-подготвени, надявам се всички, и ще можем да сметнем какво значи максимална продължителност на работна смяна. Защото от работно време на човек влизаме в друг термин ? и е хубаво да няма двусмислие, да бъде лесно за четене и ясно най-вече. Не само лесно, а и ясно.
Добре, колеги.
Нещо друго, ако имат народните представители да кажат по текста на законопроекта?
Т.е., смятате, че тази дискусия беше достатъчна.
Министерството на държавната администрация, нещо има ли допълнително?
Няма.
Добре.
Благодаря на всички.
Единадесет човека сме.
Моля, гласувайте.
„За” – 10, „против” няма, „въздържал се” – 1.
Комисията подкрепя законопроекта на първо четене.


/Закрито в 15.40 ч./