1.ЗАКОНОПРОЕКТ за КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ, № 802-01-47, внесен от МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ на 2.06.2008 година.

---

П Р О Т О К О Л

№ 6


На 5 юни 2008 г., четвъртък, от 14.40 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация в зала 126 в сградата на Народното събрание на площад „Александър Батенберг” № 1. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги!
Имаме кворум, можем да започваме.
Във връзка с това заседание и предложената точка единствена:

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. ЗАКОНОПРОЕКТ за КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ, № 802-01-47, внесен от МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ на 2.06.2008 година.

На председателския съвет, преди пленарното заседание, беше обсъждана
възможността да се гледа законопроект, който ние сме гледали по тази тема, само че внесен от г-н Филип Димитров и група народни представители, по реда на парламентарните групи. Общото мнение, което бе изказано от председателския съвет, беше, че има внесен законопроект от правителството. И ако се гледа единият, да се гледа и другият. Но тъй като водещата Комисия, в случая ние, не сме гледали този законопроект, затова излезе предложението тази точка да бъде в края на дневния ред за тази седмица в Народното събрание и беше отправен апел към нас да направим заседание и да представим доклад, за да може утре, ако времето го позволява, тези два законопроекта да се гледат заедно. Това е обяснението ми, защо е насрочено заседанието за днес. Ако не възразявате, да го проведем при тази точка, можем да започнем. Доколкото разбирам, няма възражения. Откривам заседанието след това обяснение.
Гости на нашето заседание трябва да са госпожи и господа от Министерството по въпросите на държавната администрация и от Министерството на правосъдието. От Държавната администрация - г-жа Терзиева и г-жа Бусарова, (май още не са дошли) и от Министерството на правосъдието г-н Чобанов, парламентарния секретар, който виждам в края в ляво, г-жа Виктория Нешева, която, разбрах че е тук, здравейте, г-жо Нешева, г-жа Николова, Вие сте експерт от Министерския съвет, да благодаря Ви, точно така пише и тук и още г-жа Николова и г-н Милев – експерти от Министерство на правосъдието, които, вероятно, ще дойдат впоследствие. (Те са в другата Комисия). В момента законопроектът се гледа в още две комисии.
Редно е първо да дам думата за представяне на законопроекта от страна на вносителя. Разбрах, че министърът на правосъдието, който ….. в Министерски съвет не е в страната, а заместник-министърът, в чийто ресор е този сектор, е в Комисията по правни въпроси. И затова директорът на Дирекция „Съвет по законодателството” в Министерство на правосъдието, г-жа Нешева ще бъде човекът, който ще ни запознае с аргументите и мотивите, заповядайте.
ВИКТОРИЯ НЕШЕВА:
Благодаря.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Както е известно на всички, проблемът за конфликта на интереси на лицата, заемащи държавни длъжности има различни измерения. В социален аспект те са свързани с основния принцип на демокрацията, че политиките трябва да се формират и изпълняват в обществен интерес, като се спазват установените правила за неповлияването им от частни интереси. В контекста на противодействието на корупцията следва да се отчита, че неговата ефективност в значителна степен зависи от използването на адекватна система за управление на конфликта на интереси, защото всички случаи на корупция включват и конфликт на интереси. Темата е актуална и с оглед на нейния европейски аспект, поради членството на България в Европейския съюз и изискването да се дадат национално равностойни гаранции за защита на общностния интерес при функционирането на нашата администрация в условията на европейското административно пространство, в което се провеждат общите политики.
Конфликтът на интереси е сложно социално явление, което се проявява и в различни житейски ситуации. Поради разнородността на причините, многообразието на проявните форми на последиците от конфликта на интереси, неговото проявление изисква изграждането на единна система за правно въздействие.
Основните причини, които налагат приемането на общ закон за конфликт на интереси са нарастващата обществена нетърпимост към проявите на конфликт на интереси, липсата на системна гаранция за упражняване на властовите ресурси в обществен интерес, необходимостта от въвеждането на единна система за управление на конфликта на интереси, който е един от главните източници за корупция, разпокъсаността и фрагментарността на съществуващата нормативна уредба за конфликта на интереси, липсата на ясна институционална рамка на ангажиментите, във връзка с конфликта на интереси, незадоволителният ефект от прилагането на съществуващите етични правила. Приемането на един общ закон има за цел да демонстрира категорична политическа воля за непримиримост към използването на властови ресурси, публични средства в частен интерес; да създаде достатъчно гъвкава правна уредба, която да е адекватно приложима към разнообразните проявни форми на конфликта на интереси; да уреди общата правна рамка за прилагането на широк спектър от взаимосвързани способи за разкриване и противодействие на конфликта на интереси; да посочи институциите и органите, ангажирани в процедурите за предотвратяване и разследване на конфликт на интереси, както и тяхното място и роля, да уреди последиците от конфликт на интереси, както по отношение на лицата, така и за действията и актовете, които са резултат от конфликт на интереси. Създаването на общ закон по въпросите на конфликта на интереси не изключва съществуването на правна уредба в специални закони, която да отразява спецификата по отношение на определени лица, заемащи държавни длъжности.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Прощавайте, уважаема госпожо, ако смятате да ни запознаете с мотивите, колегите са ги прочели. Просто, да акцентирате…
ВИКТОРИЯ НЕШЕВА:
Мисля, че това беше много важно. Извинете ме, просто ще прочета, ще съкратя изложението.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
И Вие прощавайте.
ВИКТОРИЯ НЕШЕВА:
В законопроекта са включени разпоредби, които регламентират основни общи въпроси - това са предметът и целите на Закона, принципите. Понятието „конфликт на интереси” е дефинирано най-подробно, приложното поле на закона е очертано, като обхваща законодателната, съдебната и изпълнителната власт, както и местното самоуправление и законопроектът ще има действие спрямо всички лица, които са еднолични органи, членове на колегиални органи, служители в администрацията или които са назначени на ръководни длъжности от органи на изпълнителната власт.
В Глава втора на законопроекта са разработени правните способи на предотвратяване на конфликта на интереси, както и средствата и процедурите за неговото прилагане. Въведени са ограничения за издаване на административни актове, изпълнение на надзорни и контролни функции, налагане на санкции и сключване на договори, когато лицето, заемащо държавна длъжност или свързано с него лице има интерес от това. Въведено е задължение за ръководителя на администрацията да отстранява възникналата несъвместимост между съпрузи и между лица, които са във фактическо съжителство, установени са забрани за лицето, заемащо държавна длъжност по какъвто и да е начин да оказва влияние като използва своето служебно положение, уредени са правилата на отвода и на приемане на решение, когато член на колегиален орган е заинтересуван от решаването на определен въпрос, също така е включена уредба за декларирането на имущество интереси, която вече се отнася за всички, които заемат държавни длъжности. Понастоящем декларирането е уредено в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Предлага се, липсата, лицата да декларират доходи извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната година, по който начин ще се осъществява и контролът върху промените. Увеличена е единичната цена на другите плащания, които подлежат на деклариране. Предвидена е и забрана в срок от една година след напускане на държавна длъжност да се работи по трудов договор или да се участва в органи на търговски дружества, спрямо които заемалият длъжност е осъществявал ръководство, регулиране, контрол или е сключвал договори.
Като превантивна мярка срещу настъпването на конфликт на интереси се урежда възможността лицата, заемащи държавни длъжности да се обръщат за съвет към омбусдмана. Очертана е институционалната рамка и процедурите, свързани с упражняването на контрола по спазването на Закона. Лицата, заемащи висши държавни длъжности, в т.ч. и съдиите, прокурорите и следователите, както и досега, ще се контролират от Сметната палата; за служителите в администрациите и за лицата, назначени на ръководни длъжности от органите на изпълнителната власт проверките ще се извършват от инспекторатите по чл. 46 от Закона за администрацията. Те ще извършват последните, инспекторатите ще извършват проверки по сигнал или по нареждане на ръководителя на администрацията. Констатирането на конфликт на интереси може да бъде поискано както по съдебен, така и по административен ред и в тази връзка в законопроекта е регламентирана и защитата на подалия сигнала.
В глава четвърта са уредени последиците при констатиране на конфликт на интереси. Последици спрямо лицето, което заема публична длъжност, в зависимост от характера и тежестта на нарушенията, са свързани с реализиране на наказателна отговорност, административно-наказателна отговорност, дисциплинарна и имуществена отговорност. Има очертани последици по отношение на актовете, сключените договори и действия в условията на конфликт на интереси.
Глава пета съдържа административно-наказателни разпоредби за нарушение при подаване на декларация. Въведена е административна санкция не само за лицето, което не подаде декларация, а и за лицето, което извършва проверка при декларирането по този Закон, или по повод на сигнал и това лице разгласи, публикува, предостави или разпространи по някакъв друг начин факти от обстоятелствата, станали му всеизвестни при проверката.
В Преходните и заключителни разпоредби е предвиден тримесечен срок, в който администрациите извън централната изпълнителна власт следва да създадат инспекторати или да се определят служители, които да са ангажирани с контрола по този Закон. Предлага се отмяна на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, направени са необходимите промени в основни общи закони, които засягат законодателната, съдебната, изпълнителната власт и местното самоуправление. Даден е срок на Министерския съвет да внесе в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие. Предложено е Законът да влезе в сила от 1 януари 2009 г., този срок ще позволи на органите, посочени в Конституцията и тези определени със закон да изградят инспекторати и да определят служител за изпълнение функциите по този закон. Такива органи трябва да се създадат и към общините. Този срок ще позволи също така да се внесат необходимите изменения и допълнения в други, свързани закони.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
И аз благодаря.
Уважаеми колеги, да ви припомня, че ние сме водеща Комисия, т.е. отговорността по този законопроект е изцяло наша, така че ще ви моля за изказвания, мнения, тъй като въпроси при отсъствието на министри или заместник-министри, някак си можем само да бъдем подпомагани експертно от присъстващите колеги, така че ви моля за вашите изказвания. Разбира се и ако има необходимост нещо да се поясни, заповядайте.
ВАСИЛ АНТОНОВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги, дами и господа!
Законът, който се предлага, за разлика от досега предлаганите многократно, е пълен и всеобхватен, той не влиза, за разлика от досега предлаганите, в противоречие със съществуващите закони, нещо повече – той ги развива, допълва тяхното прилагане и увеличава броя на публичността на лицата, които са обхванати в него.
Така както е предложен законът приемаме без основни забележки направеното предложение, но има един въпрос, който донякъде се промъква и който изравнява разликата между органите на държавна власт и органите на местно самоуправление. Отново тук се споменава за висши държавни длъжности, лица заемащи държавни длъжности и държавна длъжност. Имахме подобна практика и преди това и фактически се поставяше знак за равенство както между кметовете, общинските съветници, включително тук са включени и с другите висши държавни служители, въпреки че там са изброени. Може би по-удачно е вносителят, а и правим това предложение, за да не се заличава тази разлика, да въведем понятието, да използваме понятието „публична длъжност”, по тоя начин отново да остане това разграничение, но същността на вносителя на закона, което е и неговата цел, да се постигне една по-сериозна обвързаност и на по-ниските нива на управление, на избягване на конфликта на интереси и на ниските нива на управление, най- вече в общините, това което в момента е една от темите, актуалните теми.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря на г-н Антонов.
Заповядайте, колеги.
Да кажа няколко думи с ваше разрешение. Подкрепата на законопроект за конфликт на интереси е изцяло политически въпрос. Т.е. гласуването „въздържал се” и „против” е едно сложно политическо обяснение, което трябва да се дава пред медиите и пред хората. Това го съзнавам много ясно. И затова искам да кажа някои неща, които, според мен, са абсолютно неприемливи, неразбираеми, изглежда бързането при създаването на текста е довело до тези неудобства, въпреки че ще дам подкрепа за законопроекта, с надеждата, че много от тези неща впоследствие, след дебата при първо четене, може би при укрупнен законопроект, ако пленарната зала приеме и другият /законопроект/, ще работим ние заедно върху тях.
За какво става дума.
На първо място, за самият обхват. Той е в чл. 5 – г-н Антонов спомена един от детайлите на въпроса за местно самоуправление, но така, както се чете тук, в ал.1, казва: /чете / „Законът се прилага в системите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт и се отнася както за органите, предвидени в Конституцията на Република България, така и за местното самоуправление”. Първо, някак ми се струва, че в нашата Конституция пише кои са органите на местно самоуправление. Има някаква текстуална неяснота за мен самият. Аз твърдя, че познавам българската Конституция - и действащата, и предишните, и някак си тези неща са заедно вътре, и институциите на изпълнителната власт, и на законодателната, и на съдебната, и на местното самоуправление. Така че, първо, тук има неточност.
Ал.2 /чете/: „Законът има действие спрямо всички лица, които: 1. са еднолични органи или членове на колегиални органи;”. Възниква въпросът, примерно, народният представител член на колегиален орган ли е и оттам съждението Народното събрание колегиален орган ли е, което почва да става, пак за мен самият, неразбираемо. Дори да чуем най-догматично правната обосновка, пак няма да ми е ясно. Тук г-н Такоров ме подпомага в размислите ми и казва за общинския съвет, че се появява същият въпрос. Това от една страна.
От друга страна са еднолични органи членове на колегиални органи, доста инстицуии, които самото Народно събрание създава със свое решение - те не попадат в обхвата, а по–нататък в текста са визирани. Т.е. правенето на чл. 5 е било нещо прибързано.
Защото в точка 3 на ал. 2 се определят ръководните длъжности от органи на изпълнителната власт. Но пак казвам: а тези, които са създадени с решение на Народното събрание, някои от тези комисии са доста в центъра на публични интереси и са проблематични, да кажем, най-меко.
След това, Глава втора, регламентира нещо много важно – „Предотвратяването на конфликт на интереси” и „Пречки за заемане на държавна длъжност”. „Не може да заеме държавна длъжност лице, което – втората точка на чл. 6, ал. 1 – е член на /чете/ надзорен, управителен или контролен орган на търговско дружество или кооперация с изключение на търговските дружества с държавно или общинско участие, за което не получава възнаграждение.”. Съгласен съм. Ако това е принципът. Само че, по-нататък, в Преходните и Заключителни разпоредби, където законът е поправил Правилника за организацията и работата на Народното събрание, което само по себе си малко ме смущава, пише, че народният представител няма право, първо, да е едноличен търговец и т.н. и второ, да е член на надзорен или управителен или контролен орган на търговско дружество или кооперация, продължава логиката на текста, където пише за предотвратяването на конфликт на интереси, но тук в тази т.2 е написано, че не може да е член на контролен орган на юридическо лице с нестопанска цел. Тук, дето благодарение на своята професия и умения е достигнал някакво място, в една нестопанска цел, където няма финансови потоци, т.е. конфликт на интереси малко ми е трудно да си го представя точно как ще се появи, и ще трябва да се върне евентуално на място след време там…Тук между другото лекарите в Народното събрание доста остро възразиха, защото те пък, по същите правила, ако три години не упражняват професията си, изпадат от нея и след това трябва да полагат серия процедури, за да могат да възстановят своята лекарска практика. Е, какво правим с тези хора и защо го правим в крайна сметка? Не пише за народния представител…Доколкото разбрах от лекари от различните парламентарни групи, ако този текст влезе, той трябва след това да се яви обратно. Но, така, да кажем, лекарите ще го уточнят дали това нещо трябва да остане или трябва да се махне, за да не е при тях спирачка. Това е следващото.
От особен интерес да декларирам, че имам личен конфликт в случая, ми е как се преодолява въпросът с това, че една година не може да се заема длъжност, ако се върна обратно на случая с народния представител за министъра и говоря за едно висше училище. Няма да дефинирам собствения си пример, а ще кажа по принцип. А след като министърът на образованието, да кажем, е във взаимоотношение с ректорите на софийските, на всички университети и подписва доста документи тук са изброени те, но това означава ли, че той една година не може да бъде преподавател след това в собствения си университет, от който е дошъл. Не, разбира се, няма логика да го направим това.А няма министър на образованието, който да е бил министър и да не е бил университетски преподавател. Аз не помня такъв случай от 1886/1887 година на ХІХ век. Значи, пак неразбираема работа. Има крайни текстове, това са примерите, които успях да насъбера – трябва да призная пред колегите, най-вече народни представители, че и аз не успях детайлно да се запозная с текста, защото съм го чел вчера и днес.
Но тези неща излязоха, има още няколко такива, по които трябва да се разберем основно. Конфликтът на интереси ще го приемем ли като място, където /и това е дефиницията в самото начало/ където ще се срещнат лични, семейни интереси, професионални дори, при движението на сериозни финансови потоци или няма да съсредоточим там вниманието си, където е корупцията – корупцията се намира там, където се движат големи пари. Защото, забележете, в Закона накрая е написано, че ако не подадете декларация, ще ви глобят от хиляда до три хиляди лева. Ако обществените поръчки са в размерите на десетки милиони левове, кого ще уплашим с тия хиляда или три хиляди лева?! Тази глоба е някак си несериозна, ще уплашим този, който е взел хонорар от това, че е участвал в заседания на Ректорския съвет на висшето училище от сто лева, него ще го уплашим, там ли е корупцията в българското общество? И това ли е конфликтът на интереси? Според мен не е.
Така че, струва ми се, за разлика от г-н Антонов, че в текстовете, които сме гледали, има достатъчно, някои от които, между другото, съвпадат. Също има достатъчно добри неща, които биха могли да се разглеждат на второ четене. Така че, завършвам, уважаеми колеги, политическа е мотивацията за подкрепа, а не от гледна точка на законодателството, защото законопроектът, според мен е суров. Не чакам и не търся отговор от експертите, в смисъл те не носят отговорност тук пред нас, но въпросът е за техните ръководители, което не значи че няма да ви дам думата, но това е, което имах да споделя с вас.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Господин председател!
Уважаеми колеги!
Действително този проектозакон е много наложителен, може би силно закъснял, но така или иначе, вече е внесен, трябва да е ясно на членовете на нашата Комисия, че решение за такъв проектозакон беше взето на съвещанието на тройната коалиция, последното, което се проведе преди около месец, така че политическа воля за приемането на този закон от страна на управляващата коалиция има и той ще бъде приет. Оттам нататък върху нас лежи отговорността да преценим, да видим това, което е в това кратко време от Министерския съвет като предложение, дали действително отговаря на това, което е необходимо, да бъде прието от Народното събрание като закон, който да е в полза на цялото общество. Спекулациите по тема конфликт на интереси са изключително големи и в изключително широк мащаб. Като се започне от Народното събрание и се стигне до най-малката общинска администрация – минава през различни министерства, фондове, общини и т.н. Много се спекулира, но и много истина има в тези обвинения, които се отправят, затова е необходимо да се сложи съответната рамка и ние ще я сложим.
Сега, въпросът е, практически като действаме в тези юни-юлски дни, които ни остават до края на тази сесия на Народното събрание, дали е възможно този закон да бъде приет на първо и второ четене и дали това е необходимо? Ако целта е да покажем на Европейския съюз и на обществото, че ние сме си взели поуки от критиките, това може да стане със самият факт, че този законопроект е внесен в Народното събрание, гледа се от комисии и се тръгва да се работи по него. Но ако искаме да го претупаме за една седмица и да приемем толкова важни, засягащи много хора от една страна лично финансово, всички тези хора, които работят в държавната и общинска администрация и от друга страна, интересите на обществото, значи, ние не бива да се подаваме на такива тежнения само бързо-бързо да го вкараме, пък след това ще го оправяме.
Затова предложението на парламентарната група на НДСВ е той да бъде подкрепен на първо четене с всичките му кусури, които се виждат, аз съм абсолютно съгласен с голяма част от нещата, които каза председателят, и аз бих могъл да посоча примери, които са не особено удачни, които ще създават повече пречки и главоболия, отколкото ще донесат някаква реална полза. Задължително, според мен, е да бъде срокът между първо и второ четене максималнят, позволен от Правилника на Народното събрание, задължително е през това време да бъде направена работна група, с представители на Комисията, Министерство на държавната администрация и представители на Министерство на правосъдието и ако трябва и юристи от самия Министерски съвет. Аз считам, че със самият факт, че този законопроект е внесен, пак, още един път го повтарям, е внесен в Народното събрание, е достатъчен да покаже, че управляващото мнозинство има политическата воля да направи тази промяна. Така или иначе ние до следващия доклад на Европейската комисия, каквото и да правим, не може да го… този закон да бъде приет, камо ли пък да бъде отчетен в този доклад, така че, по-добре нека разумно и стъпка по стъпка да изчистим проблемите и да го приемем, според мен бихме могли до края на тази сесия да го приемем, но да бъде изпипан. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря и аз.
Някой друг от колегите народни представители? Защото имаше сигнал от експертите, че искат думата от Министерския съвет - госпожа Николова.
СИЯ НИКОЛОВА:
От Дирекция „Главен инспекторат” към Министерския съвет.
Във връзка с това, че ние участвахме в работната група по изготвянето на проекта, аз пък искам да допълня, с две реплики г-жа Нешева, във връзка с това, че при подготовката на проекта бяха инкорпорирани освен… и бяха прегледани и взети предвид, освен българските нормативни актове също така и някои европейски закони в тази насока. Не знам дали ще бъде интересно и дали е известно на господа народните представители, в Европейския съюз и старите страни-членки се съобразяват с етичния кодекс и норми и това ги задоволява, но по-новите страни-членки са приели подхода да приемат нормативни актове, които, малко или много, са инкорпорирани в проекта, който всъщност Министерския съвет предлага на вашето внимание, особено това са законите на Литва и на Латвия в тази област. Взети са текстове, които са преработени и директно са инкорпорирани.
Кратък коментар, ако разрешите, господин председател, по това, което Вие повдигнахте, като въпроси по конкретни неща вътре в самия проект.
Значи, когато става въпрос за колегиални органи, а не бяхме съвсем сигурни какво биха възприели народните представители като по-добро понятие: „колективен” или „колегиален” орган. Всъщност, реално няма нормативно определено такова понятие или някакво единно понятие за този вид органи. Затова ние, всъщност, се спряхме на едното. Това, явно е въпрос на обсъждане оттук нататък и на възприемане. Става въпрос наистина за органи, които се състоят от по-членове - тия, които решават колективно или колегиално въпросите, за които са всъщност ангажирани. А що се касае до това дали някой преподавател може след това да се върне на работното си място - да, само в този случай той може да се върне там, откъдето всъщност е напуснал, за да стане народен представител или министър, това е единственото изключение в правилото. Искам само тук да вметна, че с тези текстове ние изпълняваме една от препоръките на групата държави срещу корупцията – ГРЕКО/?/, която вече няколко години не успяваме някак си по някакъв начин да регламентираме и да изпълним. Става въпрос за ангажимента, които България е поела, да уреди по някакъв начин въпросът с напускащите администрацията, особено тези, длъжности, които разполагат с по-голям властови и информационен ресурс, затова по какъв начин да се ограничи използването за вече непублични цели на този ресурс след напускане на администрацията. Така че, всъщност, на нас не ни беше препоръчан конкретен срок, но предвид законодателството, което прегледахме, преценихме, че едногодишният срок е един добър срок в този смисъл. Така че, ако господин министърът, примерно на образованието или някой друг иска да се върне там, откъдето всъщност е напуснал, за да стане министър, законът не го ограничава. Това е единственото изключение, което допуска законът. И е предвидено.
Третият Ви въпрос беше за обхвата. Имаше спор и по този въпрос и много обсъждания за това как и по какъв начин са регламентирани органите в държавата изобщо, далеч сме били от мисълта да противоречим на Конституцията, но точно пък и с цел да подчертаем самостоятелността на местната власт сме посочили допълнително и нея. Ясно е на всички, че всичките органи са създадени по Конституция. Приемам бележката, че с решение на Народното събрание не сме коментирали какво ще се случи с тези органи, но малко или много, те по някакъв начин са регламентирани с нормативни актове, с закони. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Това ли беше, и аз благодаря.
Преди да дам думата на г-н Такоров, просто, не мога да се сдържа, уважаема госпожо, да Ви кажа следното. Преди 25 г. съм прочел учебника на проф. Баламезов по държавно устройство. (Когато беше забранена книга). И там пише следното, дефиниция: „Министерският съвет е колективен и колегиален орган, защото той взима общи решения като колектив /и затова е колективен/, но еи колея, защото се състои от министри, които всеки сам по себе си, има правата да взима решения.” От тази гледна точка този текст тук, просто, като го видях, се сетих за дефиницията на проф. Баламезов. Не е решено нито едното, нито другото. А истинският въпрос не е за корупцията при депутатите, истинският въпрос е за корупцията в изпълнителната власт, защото там се управляват средствата. И критиките, които се отправят към нас, които ние познаваме всички, са критики в тази посока. Скандалът с конфликта на интереси премина през изпълнителната власт и фонд „Републиканска пътна мрежа”, а не премина през Комисията по държавно устройство в Народното събрание, например. Няма по-нататък да влизам в разговор с Вас, защото рискувам да оттегча колегите с неща, които на мен и на вас може да са интересни, но натях може изобщо да не са интересни и ще влезем в някакви дебри на тълкувания на въпроса.
Г-н Такоров искаше думата, заповядайте г-н Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги!
Аз също ще подкрепя този законопроект, защото наистина, както каза и председателят, това е въпрос на политическо решение и едва ли ще има народен представител, независимо от политическите си пристрастия, да не даде своето „за” за този закон.
Но и аз искам да изкажа някои резерви по отношение на пълнотата на този законопроект, защото наистина, както има някои крайни текстове по отношение, което каза и г-н Методиев, например не виждам в него последиците от конфликта на интереси при вземането на решения от колективен или, както е написан, колегиален орган. Например, какво ще последва от това, че когато един народен представител, да говорим, или един общински съветник, защото аз мисля, че проблемът не е чак толкоз при народните представители, колкото при вземането на решенията в общинските съвети. Той не декларира конфликта на интереси и се приеме това решение? Тук в този закон нищо не пише какво последва с това решение, първо нещо което е.
Второто нещо, не е ли по-важно последствие решението, което е взето, дори и без неговия глас, защото знаем, че в общинските съвети, преди всичко решенията, които се вземат, са за продажба на общинско имущество като цяло и общинските съвети, особено сега - с намалената бройка, вие знаете, че има общински съвети където са с по 9-11 общински съветници, значи едно мнозинство от пет човека могат да си вземат решения каквото си искат, могат да купуват, могат да продават и същите тези хора да се явят и да го купят това. Аз мисля, че това е огромен конфликт на интереси в момента. Никъде не е дефинирано това нещо по какъв начин ще стане и по какъв начин ще се регулира това нещо – решението на общинския съвет, защото, вижте, там има много хора: там има строители, с приемането на един бюджет на една община има там има капиталова програма, значи той автоматически, може би с тези решения, ако ги спазваме стриктно, половината или една трета от общинските съветници ще бъдат елиминирани от вземането на решенията по отношение на бюджета на общинския съвет. Същото касае примерно и за т.нар. „свързани лица” при вземането на решението на републиканския бюджет на Парламента от народните представители. Разбирате ли, че именно там е големият конфликт на интереси където настъпва. Но това нещо в закона - не знам дали умишлено или неумишлено или е нямало време, защото тук, както каза г-н Кътев, имаше малко време за написването на този законопроект, но аз мисля, че върху това трябва да се отдаде между двете четения на малко по-голямо значение, за да може наистина да се вкарат в регулация тези неща.
Второто нещо, което искам само да попитам: защо - ние съвсем скоро приехме Закона за изменение на държавния служител и вкарахме в графата „висши държавни длъжности” секретарите на общините, в момента те не фигурират в този списък.
И ред още други неща, но аз мисля, че това е политическо решение, всеки ще го подкрепи, но нашата цел, според мен е преди всичко между двете четения да го направим по-добър този закон, наистина, за да може да работи и аз мисля, г-н председател, дали Ваша ще е инициативата или ще е наша, при разглеждането му на първо четене в зала да поискаме максимално разрешения срок за предложение между двете четения и да може да се създаде една работна група от експерти, защото наистина да направим един работещ проект.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря, г-н Такоров.
Да, г-н Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Г-н председателю, извинявайте, че за втори път взимам думата, но действително нямах възможност подробно да го гледам, но колкото повече препрочитам…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Няма проблем, имате думата. …И толкова повече се притеснявате… И аз съм така.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
…Толкова повече се притеснявам, защото виждам неща, които сигурно и колегите, които са го правили, и те са били пришпорени бързо да го правят…Примерно, частта, която касае дейността на Сметната палата, е доста преписана от съществуващите досега декларации, които в момента действат. Няколкократно сме предлагали и продължаваме да предлагаме на Сметната палата да усъвършенства тези декларации. Те почти всяка година се променят, но стават все по-сложни и по-неразбираеми. Не искам, пак казвам, да навлизам в подробности, но крайно време е да се разбере, че освен държавни служители, висши държавни служители - от Народното събрание до последната община, останалите няколко милиона българи работят в частния сектор или не са държавни служители. И крайно време е да се разбере, те подписват декларации в тези свои фирми, в които работят, с които под страх от уволнение, там уволнението е действително, защото частникът - шефът на фирмата, дали ще е тя „Сименс” или едноличният търговец, щом си подписал декларация и я нарушаваш, те веднага почват да действат с техните вътрешни правила. Трябва да се напише, че са в съответствие с данъчната декларация, която той подава. Защото всеки български гражданин попълва данъчна декларация и там ги е обявил, но те не са такива публични и не могат да попадат под ударите на вътрешно-фирмените правила.
И практиката в Народното събрание, и понеже последните години там работим, е различна. Едни колеги пишат ”въз основа на подадена данъчна декларация”, други пишат „тайна на фирмата”, трети пишат каквото си знаят, т.е. няма общи правила. Това е само един конкретен пример.
Другата крайност където отиваме. Нали за свързаните лица и за разширяване дейността до четвърто коляно по сватосване и еди какво си. Моето уважение към практиките на Литва и Естония, но там нещата са по-други. Техните тъщи сигурно са много по-добри от нашите. Аз ви гарантирам, че моята тъща, още на следващия ден като подам декларацията, тя ще е купила нещо или недекларирала, и веднага попадам под ударите, защото, примерно, много ме обича. Но друга, която не те обича, може да те подхлъзне и да ти направи какво ли не. Така че, просто, залитането в крайности също хубаво и трябва много точно и конкретно да се обмисли.
Примерно, и другият въпрос, председателят го постави – за лекарите в Народното събрание. Ами народните представители, които в приемното време в 99 на сто от случаите идват хора да се оплакват и да искат помощ под формата на консултация или на съвет, или на ходатайство, или на лобиране, но когато иска и пита кажи ми какво да направя - ти си бил четири години областен и сега си четири години депутат, кажи ми къде да отида, - това консултация ли е, това упражняване на една свободна професия ли е, попадаме ли ние под ударите на тези неща, които са записани тук, че нямам право да упражнявам свободна професия, щото консултацията е една част от тези свободни професии и ред други неща, които трябва много по-внимателно да ги погледнем, да ги погледнем, да ги огледаме, да ги изправим, не да ги преписваме дословно.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Към колегите народни представители, да се обърна с една кратка реплика към г-н Кътев. Тук пише за едно неформално съжителство,което, аз като го прочетох, разбрах как всеки недобросъвестен мъж може да излезе от дома си, да остави съпругата си там, да се премести на друг адрес, да даде този адрес, да каже че е във фактическо несъжителство със жена си, всичките имущества да отидат при нея, той да не обяви нищо, като му свърши съответният мандат да се прибере обратно вкъщи. Защото това законът го допуска. Това, което аз го прочетох. Мисля, че мога да чета. Но това е някъде вече на ръба на сериозното, така че, колеги, народни представители, обръщам се към вас. Искате ли да вземете отношение, мисля, че горе-долу сме наясно, че няма да има гласове „против” и „въздържали се” от присъстващите народни представители, а искам само да уточним, преди за завършим, един процедурен въпрос, тъй като чухме предложенията на г-н Кътев и г-н Такоров да се възползваме от възможно най-дългия срок между първо и второ четене. Ако, и това е молба към народните представители, ако стане така, че утре се гледа, защото той е точка десета, ако не ме лъже паметта, от дневния ред за тази седмица, и попаднем в гласуване в сряда, т.е. ние утре няма да можем да гласуваме вероятно, вероятно в сряда ще гласуваме или в четвъртък. Аз съм помолил тук нашите помощници да насрочат едно заседание за другата сряда, защото имаме разпределени още два законопректа, три ли станаха, благодаря, за да можем да си отметнем работата. Ще ви помоля всеки един от вас да има идеята в сряда, като се съберем, именно за да не се пришпорваме в рамките на ден-два, има сега тук пет-шест дена, да помисли и да даде предложение как да конструираме и работната група, и собственото си присъствие в работата между двете четения, тъй като наистина темата е много сериозна, наистина въпросът е много сериозен и отговорността на нас – народните представители, не на експертите, е достатъчно голяма. Затова ще ви моля за такава, как да кажа, ваша инициатива, всеки да потърси с кого би могъл да работи и от кого може да вземе нужното, та да бъдем готови в следващата сряда да решим този въпрос, ще ви бъда благодарен.
Да, г-н Кътев…
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Само едно допълнение,моля, позволете г-н председател, задължително е, аз тук не чух дали има представител на Сметната палата…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Не…
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
…Но като се има предвид колко страници от закона са за Сметната палата, задължително е участието и в работната група, и в доклада да поканим най-малкото председател или заместник-председател на Сметната палата.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Г-н Кътев, едно нещо, което аз нямам опит – и това е, в работна група на законопроект да се канят…А на заседание ли имате предвид? Ще поканим, разбира се! Да,да,да, аз разбрах в работната група. На заседание ще поканим ръководството на Сметната палата, министъра на правосъдието, министъра на държавната администрация, това безспорно…Но говорим за нашата работа, която ни предстои.
Добре, колеги, има ли още нещо? Някой да допълни? Ако не, да ви благодаря за участието в това заседание и да го закрия.
Аз попитах има ли против, има ли въздържали се. Няма. Всички присъстващи сме „за”.
„За” шест гласа.
Текстовете се приемат.

/Заседанието закрито в 15.30 ч./