ПРОТОКОЛ
№47

---

На 7 декември, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Парламентарен контрол за изпълнението на Националната стратегия за борба с наркотиците 2003-2008 г. и План за действие към нея.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Уважаеми колеги, можем да започнем работа. Имаме предварително предложен дневен ред:
1. Парламентарен контрол за изпълнението на Националната стратегия за борба с наркотиците 2003-2008 г. и План за действие към нея.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Колеги, имате ли други предложения по дневния ред? Не Виждам други предложения. Считаме дневния ред за приет.
Преди да преминем към точка първа бих искал да ви съобщя една добра новина. В съответствие с наше решение на комисията издадохме книга за Комисията за борба с корупцията и нейната дейност за тази една година. Желанието ни за това издание беше, за да запознаем представителите на изпълнителна власт, Народното събрание, различни органи за механизмите, по които работи комисията, и за конкретни случаи, както и за парламентарния контрол и за законодателството, по които комисията е съсредоточила своята дейност, заедно с доклад за едногодишната дейност. Ще помоля всеки един народен представител да получи от това издание. Подготвили сме по един екземпляр специално за проф. Гайдарски, използвайки днес участието му в парламентарния контрол, за госпожа Караиванова, за генерал Илиев, разбира се, с по един автограф. Госпожа Караиванова като първият председател на Комисията за борба с корупцията в 36-ото Народно събрание. С благодарност – имам възможност сега да изразя – и на проф. Гайдарски, и на генерал Илиев за съдействието, което ни се оказва по сигнали, които изпращаме в Министерството на здравеопазването и в Министерството на вътрешните работи.
Колеги, всеки един от вас може да използва, разбира се, това издание, свързано с бъдещата ни дейност.
И така, преминаваме към точка първа от дневния ред - Парламентарен контрол за изпълнението на Националната стратегия за борба с наркотиците 2003-2008 г. и План за действие към нея.
Може би не е необходимо отново да се връщам към историята на този въпрос, причината за този парламентарен контрол, и първата стъпка, която направихме, днес сме в пълен състав – имам предвид представителството, председателя на Националната комисия, заедно със заместник-председателите, проф. Гайдарски, госпожа Караиванова и генерал Илиев. Така че имаме възможност да чуем конкретни виждания за работата по изпълнение на Националната стратегия и, разбира се, въпроси, каквито възникнат.
Народните представители разполагат с всички материали, които бяха изпратени в комисията, и отчета, изпратен от проф. Гайдарски, и справката, която е за дейността по изпълнение на Плана за Националната програма от Министерството на вътрешните работи, подписана от министър Петков и негов заместник. Разполагаме, разбира се, със Стратегията и Плана за действие, които са раздадени предварително на народните представители. Така че разполагаме с пълната документация относно действията, които са предприети от 2003 г. досега в тази особено важна дейност, свързана с борбата с наркотиците.
Аз ви предлагам, колеги, първо, може би кратки встъпления от проф. Гайдарски и някой от заместниците, след това каквито въпроси има от страна на комисията, да бъдат зададени.
Проф. Гайдарски, заповядайте.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ:
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, имаме доклад, който е от 40 и повече страници, отчет за работата на министерството и, разбира се, главно на комисията по изпълнение на Националната стратегия за борба с наркотиците. Това е планът за 2003-2008 г. Имам едно кратко докладче, което е експозе към този доклад, така че не знам, ако искате да ме изслушате да прочета 40 страници, или ако сте чели доклада, може би ще бъде по-добре евентуално направо да преминем към конкретни въпроси към нас, към комисията, която виждате в пълен комплект този път – зам.-председателят госпожа Караиванова, още един заместник-председател – генерал Илиев. Тук е директорката, която отговаря от Дирекцията за борба с наркотиците от Министерството на здравеопазването. Така че, както се споразумеем. Ако искате, да започна с дългия доклад, ако искате, с краткия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, има предложение от проф. Гайдарски директно да преминем към въпросите, ако няма някои допълнения от колегите. Госпожа Караиванова, може би Вие?
АНА КАРАИВАНОВА:
Благодаря, господин Председател.
Аз нямам допълнения. Бих искала да Ви кажа, че сигурно, четейки материалите, сте разбрали, че Националният съвет няма непосредствени оперативни функции, неговата цел е да координира усилията на всички органи, които, от една страна, са свързани с първата, основна задача – намаляване на търсенето. Тоест така да възпитаме нашите деца, че да не се блазнят от този порок, нека го кажа, който има много тежки последици, но те твърде късно го разбират. Също и на тези, които изпълняват втората част – намаляване на предлагането, това са главно правоохранителните органи. Затова бих предпочела да минем направо на въпросите.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, има ли други становища? Не виждам.
Един мой пропуск в началото, не представих всички участници в заседанието днес. Освен проф. Гайдарски, госпожа Караиванова, заместник-министър на правосъдието, и господин Илиев – главен секретар на Министерството на вътрешните работи, в заседанието участват още госпожа Фани Михайлова – директор на Дирекция Наркотични вещества към Министерството на здравеопазването, госпожа Гергана Кирова – директор Инспекторат на Министерството на здравеопазването, господин Петър Владимиров – директор на Дирекция КИАД на Министерството на вътрешните работи, госпожа Валентина Василева – дирекция КИАД на Министерството на вътрешните работи, и господин Венцислав Средев – началник сектор “Национално-информационно аналитично звено”, Министерство на вътрешните работи.
Това са всички представители от трите министерства, които ще вземат участие в заседанието.
Предлагам, колеги, директно да минем към изказвания, мнения, предложения. Действително ние разполагаме с един значителен материал, който ни беше предоставен в комисията, за който споменах в началото.
Заповядайте, господин Даут Осман, заместник-председател на комисията.
ДАУТ ОСМАН:
Уважаеми господин Министър,
Уважаеми гости,
Уважаеми колеги,
Иска ми се да вярвам, че ще дойде време, когато темата за мерките, предприемани в областта на борбата с наркотиците, предмет на дискусия в днешния ден, ще загуби своята актуалност. За съжаление, информацията, която получаваме, показва тревожна тенденция – не само в посока на увеличаване на наркотичната зависимост сред населението, но България се запазва като основна транзитна страна за контрабанда на наркотици.
Особено тревожен е фактът, че възрастовата бариера на лицата, употребяващи наркотици, е изключително ниска и вече достига учениците от пети клас. Увеличава се и броят на учениците, които поне веднъж са употребявали наркотични вещества. Данните, изнесени в годишния доклад за младежта от 2005 г., са още по-обезпокояващи. Става дума за много висока толерантност към наркотиците, престижност на употребата на твърда дрога. Всеки трети от подрастващите е направил първата крачка към наркотиците, а тя, според специалистите, е най-важна.
Тук отварям една скоба и бих искал да приветствам инициативата на Министерството на образованието и науката от началото на този месец за стартиране на Националната информационна кампания за превенция срещу употребата на наркотици от подрастващите.
Преди да продължа с конкретните въпроси, бих искал накратко да припомня някои от данните, изнесени преди три седмици в годишния доклад за 2006 г. на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманите.
Тридесет и пет процента от 70-те хиляди студенти в България поне веднъж са опитвали канабис. Наркотици са употребявали 15% от хората на възраст между 18 и 24 години, а 10 000 са системно употребяващите наркотици у нас.
Тревожен и фактът, че в България процентът на смъртни случаи при хора под 25 години, свързани с употребата на наркотици, е доста висок – над 40%. Заедно със страната ни в тази група попадат и държави като Латвия, Словакия, Румъния и Естония.
Към нашите гости имам следните конкретни въпроси.
Какви мерки са предприети във връзка с критиките на Европейската комисия по отношение на административния капацитет на Националния фокусен център за връзка с Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомани?
Ще стартират ли метаноболи, поддържащи програми и в други градове освен в София, Варна и Пловдив?
По какъв начин се работи с родителите и близките на наркоманите и по какъв начин са ангажирани училищата и общините?
Каква е оценката на прилагането на подобни програми? Смятате ли, че законодателят може да помогне в този процес и ако да, как?
Смятат ли нашите гости, че мерките по плана за действие, разпределени в периода 2006 – 2008 г., са достатъчно добре финансово обезпечени? Ако не, къде са най-проблемните области и ще бъдат ли жертва на определени мерки за сметка на други?
Кои са приоритетите според финансовите разчети по Плана за действие 2006-2008 г.?
Координацията е неизменно предизвикателство в ежедневната работа на институциите. Кои са констатираните до момента слаби звена в координацията между заинтересованите институции и предприети ли са мерки за тяхното преодоляване?
Въпросът ми е към главния секретар господин Илиев – по какъв начин Главна дирекция “Гранична полиция” ще убеди европейските ни партньори, че има воля и ресурси да се справи с наркотрафика?
Изградена ли е, ако не, кога се очаква изграждането на единна база данни за регистрация и наблюдение на криминалния контингент по линия на наркотиците?
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Осман постави доста въпроси. Колеги, ако прецените, да чуем първо отговори на тези въпроси или може би допълнително ще зададете въпроси?
Може би е по-добре да чуем отговори на някои от въпросите и след това да продължим по-нататък. Проф. Гайдарски, заповядайте.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ:
Аз предлагам, понеже тук е директорът на Дирекцията в министерството госпожа Фани Михайлова, тя може конкретно да отговори на поставените въпроси, защото това са много конкретни въпроси.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Госпожа Михайлова, заповядайте.
ФАНИ МИХАЙЛОВА:
Ще започна с въпроса – какво се прави за намаляване търсенето на наркотици и предотвратяване въвличането на нови хора в злоупотребата с наркотични вещества и какво се прави, за да се подпомагат семейства на деца, зависими от наркотични вещества?
Ако сте имали възможност да прочетете отчета, тук много обстойно пише кои институции са ангажирани с тези проблеми. Най-вече Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетени и непълнолетни.
Има поне над 10 програми за работа с родители и много организирани мероприятия по този повод. Не знам дали е необходимо да разказвам всичко това, има го в големия доклад.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Не, не е необходимо, това, което влиза в отчета, според мен не е необходимо.
ФАНИ МИХАЙЛОВА:
Изключително много дейности развива Държавната агенция за младежта и спорта, като това са разработени програми за спорт и туризъм, като алтернатива на употребата на наркотици. Също и много средства са отделени в годините от бившето Министерство на младежта и спорта, продължават в същия дух. Работи се с високорискови групи по линия на социалното министерство, като се работи и с родителите на тези деца.
На въпроса дали са достатъчни парите – никога не са достатъчни, разбира се, особено в тази област. Финансирането е според възможностите. Но най-важното е тук, както каза господин Осман, за превантивна дейност са необходими много средства. Разбира се, всяко ведомство, което изпълнява тази част от Националната стратегия, отделя пари от собствения си бюджет. И за съжаление, превантивната дейност е ангажимент на здравеопазването, на Министерството на образованието и науката – не знам дали има представител, на социалното министерство, на младежта и спорта, на всички тези институции, които имат отношение към превенцията.
Тук искам да подчертая, че много важен момент в превантивната дейност е да се въведе задължително здравно образование. Засега това не е постигнато в Стратегията, но от Министерския съвет получихме разработени учебници по здравно образование от фондация, неправителствена организация, която е по линия на холандски институт. Изработени са учебници от VІ до ІХ клас, за да се въведе в програмите на Министерството на образованието и науката здравно образование, където са застъпени проблемите с употребата на наркотици.
Искаше ми се да има човек от Министерството на образованието и науката, защото е пратен за становище целият този материал, което може да помогне да се изпълни най-важната, стратегическата задача, която сме си поставили – задължително въвеждане на здравно образование в училищата.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Може би ще Ви прекъсна още веднъж, ние изпратихме до госпожа Налбант писмо за участие в това заседание, тъй като тя е член на съвета. Нямаме обратна информация за причините, по които не участва в заседанието днес. И се надявахме Министерството на образованието и науката също да вземе участие в заседанието. Така че това е като отговор. От наша страна имаше искане за участие в заседанието.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ:
Аз бих искал да добавя тук – Министерството на здравеопазването между другото определя всяка година една сума, която се дава за т.нар. метадонова програма. Това са лицата, които са пожелали да се откажат от употребата на наркотични средства. В момента в страната има пет такива групи, от които три са в София, една е в Пловдив и една във Варна. Поради това, че групите са много големи и много трудно може да се работи с тях с голям контингент, ние подготвяме сега една нова наредба, която ще разсредоточи тези млади момчета, мисля, че ще успеем на около 20 от големите болници, към които има психиатирчни заведения, те да бъдат разпръснати по-равномерно, тъй като много трудно е например за някои отдалечени областни градове, които трябва да идват в София, оттук да си вземат лекарствата. Целта е лекарят, който отговаря за тях, да има пряк контакт, който да разговаря с тях, да им въздейства психически.
Ние, между другото, предвиждаме и едни курсове за обучаване на още лекари в тази област, тъй като досега се използваха само психиатри. Но психиатрите не са достатъчни в отделните окръзи и затова сме предвидили в новата наредба и включваме включително токсиколози, психолози, които се занимават с тези проблеми. Даже разширяваме, ако няма такива в съответните области, лекари интернисти, тъй като тук не става въпрос за лекар с кой знае каква специална подготовка. Всеки един лекар може да води такава група, като разбира се, има и някои специфични особености, за които искам да подготвим тези лекари, които ще работят за раздаването на лекарствата по области и по този начин да доближим това лечение до самите деца. Защото иначе, вие си представяте, от Кърджали да дойде в София, от Видин да дойде в София – това са едни разстояния… Обикновено децата не пътуват, най-често пътуват родителите и така се загубва връзката между лечителя, който отговаря за тази метадонова програма, и децата. Това е основният замисъл, да има пряк контакт този, който отговаря за тази група, със съответния наркоман. Така че наредбата е вече готова и предполагам, че до края на годината ще излезе тази наредба и ще диспергираме тези пет групи, които са в трите големите града – Варна, Пловдив и София, в отделните областни градове.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря.
Може би имаше някои въпроси, които се отнасяха към Министерството на вътрешните работи? Госпожа Гроздилова имаше един допълнителен въпрос, който е пряко свързан, ако прецени.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Аз понеже съм провокирана, господин Министър, от Вашето последно изложение, за което съм благодарна, разбира се, че най-после сте предприели такива мерки, но позволете ми, първо искам, господин Председател, да изразя своето задоволство от структурата на Стратегията, защото наистина перфектно са формулирани основните задачи и подзадачите. На мен ми се иска и прагматично, както и на миналото заседание стана дума, да поговорим, и затова сега съм провокирана от последното изложение на министър Гайдарски. С конкретен въпрос към Вас се обръщам, господин Министър.
Хубаво е, че сте започнали да мислите за това как може да се задълбочи личният контакт между наркозависимия и неговия лечител, независимо дали това е психиатър или психолог, или токсикотерапевт, а най-добре е в комбинация специалистите да се занимават с дете, което наистина вече е много зависимо от наркотика.
От моя скромен опит на народен представител в Благоевградски район и от директните контакти със засегнати семейства и самите наркомани и техните близки и роднини, и личната и семейна драма, която се развихря, и невъзможността тези неправителствени организации, които никнат като гъби, да се ангажират директно с проблемите, а с основната цел – тръгват да събират средства, дай Боже, да настъпи момент, когато те ще ги използват по предназначение, но според мен основно се иска база и обучение на медицински работници, които пряко да се заемат с лечение – не превенция, а лечение и след този период на активно лечение на наркозависимите. Мислили ли сте в Междуведомствената комисия, а и вие в министерството да изведете тези деца, дали имаме такива възможности, тези, които силно желаят да се откъснат, да прекъснат този начин на живот, да ги изведете от психиатричните отделения на сега съществуващите лечебни заведения, да им осигурим малко по-друга среда? Защото съжителството с наистина обременени, с психически заболявания граждани допълнително ги травмира. Ако бихме могли заедно да постигнем такъв вариант, защото ние в Благоевград бяхме намерили база – една изоставена казарма, и пак поради недоброто взаимодействие на регионалните ни институции и на национално ниво се получи прекъсване, не можахме да реализираме този малък проект. Ако вие сте мислили, дори и да не го наречем комуна, както и да го наречем, това да бъде едно социално заведение със здравни грижи на специализирани работници за тези хора, мисля, че тогава ще имаме вече и конкретните резултати. А иначе всичко онова, което госпожа Михайлова говори за превенцията, е прекрасно, но работата по тези задачи за съжаление ще даде резултати доста по-късно. Ние имаме голям проблем днес – наркозависими млади хора, много от тях напускат страната с надежда в Испания да бъдат излекувани, ако успеят да намерят канала, а някои, за съжаление, вече и не са сред нас.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Може би да отговорим първо на въпросите и тогава да продължим. Господин Илиев, заповядайте.
ИЛИЯ ИЛИЕВ:
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Колеги,
По въпроса за граничния контрол, в изпълнение на Националния шенгенски План за действие на 26 януари 2006 г. е приета Стратегия за интегрирано гранично управление на Република България. Акцентът е посветен върху усъвършенстването на междуведомственото сътрудничество и вътрешноведомствената координация във връзка с оптимизиране на граничния контрол, както и постигане на необходимото ниво на граничен контрол към датата на присъединяването към шенгенското пространство.
През 2006 г. министърът на финансите и министърът на вътрешните работи одобриха план-график за изпълнение на мерките от Стратегията за интегрираното гранично управление на Република България, прието от Министерския съвет през месец януари тази година. В съответствие със Стратегията, план-графикът предвижда реализирането и в две фази, които обхващат комплекс от законодателни и административни мерки, както и обучения, насочени към възприемане на интегриран подход за граничен подход и управление.
Акцентът в първата фаза я поставя върху задълбочаване на междуведомственото сътрудничество при решаване на задачи, свързани с граничния полицейски и митнически контрол чрез подобряване на информационния обмен, съвместен анализ на оперативната обстановка, съвместни операции и екипи, използване на специализирано техническо оборудване и други.
Втората фаза е насочена към постигане на готовност за пълното прилагане на шенгенското законодателство, което изисква да бъдат подготвени и реализирани съвременни форми на информационен обмен на международно ниво, използването на офицери за връзка и изграждане на съвместни контактни служби на граничните контролно-пропускателни пунктове, въвеждане на опростени процедури за преминаване през ГКПП, в това число и контрол на едно спиране.
Във връзка с това мога да допълня, че на Лесово работи контрол на едно гише, образно казано, и дава доста добри резултати и по потока, и по прехода, и по стоките, които преминават. Но моето виждане също така за подобряване на граничния контрол, и то не само в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, а и в областта на зелена граница, или т.нар. суха граница, е техническото преоборудване или модернизацията на граничния контрол. Всички тук сме убедени, че само с жива сила и със субективен фактор малко трудно можем да се справим с, да кажем, наркотиците или контрабандата, която минава през страната, тъй като и географското ни положение е такова, че създава предпоставки за преминаване на наркотика. Така че бъдещето, което аз мога да споделя с вас, е и във връзка с финансирането. Става въпрос и за финансирането. За мен бъдещето в полицейските структури на граничния контрол е точно в модернизацията и въвеждането на нова техника, като с тази цел ще се постигнат редица от приоритетите, които стоят пред министерството.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз бих си позволил един въпрос, господин Илиев. Той е по-общ. Можем ли да считаме, че – това е задача №13, свързана с граничния контрол от Стратегията – в резултат на предприетите мерки имаме ограничаване на преминаващия през страната наркотрафик и е намалено производството на наркотици през този период от 2003 г. досега? Вярно, промените са значими от гледна точка на международната ситуация, в която се намираме, новата роля и място, които България има в този преходен период и предстоящото ни членство в Европейския съюз. Можем ли да направим един такъв извод – за ограничаване на преминаващия през страната нелегален наркотрафик, от една страна, от друга страна, за производството на наркотични вещества?
ИЛИЯ ИЛИЕВ:
Ако разгледаме въпроса, той е в два аспекта, господин Председател. Едното е производство на наркотици на територията на страната, второто е за контрабандно преминаване на наркотици през територията на страната и производство на такива в България.
От анализите, които правим в оперативните служби, мога да кажа, че действително има намаляване на този контрабанден поток на наркотици в България и неговото отклоняване през съседни държави и руски такива. Колкото до производството на синтетиката в България, все още има какво да работим и тук сме заложили за конкретни задачи и конкретни лица, по които работим в момента, за да може да пресечем именно този вид наркотик, който смятам, че по-широко се използва и сред младите, и сред различни възрастови групи в България. Така че да кажем, че на 100 процента няма производство на синтетика в България, няма да е сериозно или да кажа, че на 100 процента наркотик не минава през територията, също няма да е сериозно. Но от анализите, които правим в годините назад, мога да кажа, че има намаление на този вид контрабанда и преминаване на наркотик през територията.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Тук ще ми позволите, извинявам се, че този въпрос го оставих за след това, можем ли да считаме, че в тази връзка има намаляване и на предлагането на наркотични вещества – дали ще бъдат от внос или от производство тук, в страната? Защото това е изключително важно от гледна точка на ситуацията вътре в страната.
ИЛИЯ ИЛИЕВ:
Не мога да се ангажирам точно с това дали е намалял броят на разпространението и броят на предлагането, но мерките, които сме предприели от началото на годината във връзка със засиления режим на работа на полицаите, регулярните проверки, които се извършват в питейни заведения, в учебни заведения, мога да кажа, че има драстично намаление от това, което беше преди като пласьори, тези, които стояха по учебните заведения, които разпространяваха в питейните заведения. Но тук отново ще се върна на темата за финансиране. Би било добре, ако може, във всички учебни заведения и такива, които са изведени като зони критични за наркотиците, да се въведе и видеонаблюдението, с което ще се облекчи доста нашата работа. Тъй като в София в момента, с двата пръстена, които изградихме за видеонаблюдение, мога да кажа категорично, че наркосборищата почти вече изчезнаха, джебчийските кражби вече почти ги няма в тези зони, където е видеонаблюдението, или по някакъв начин видеонаблюдението влияе срещу престъпността. Така че на тези места може да се помисли за въвеждане на видеонаблюдение – в заведения, училища и т.н.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
В определени зони да се разшири.
ИЛИЯ ИЛИЕВ:
Разбира се, ние може да направим анализ точно кои са тези зони и там да се отпуснат средства за видеонаблюдение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, заповядайте. Първо господин Илиев, след това господин Атанасов.
ИЛИЯН ИЛИЕВ:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги и гости,
Моят въпрос е към министър Гайдарски. При спешни състояния лечението се поема, казвате, от центровете за спешна медицинска помощ. Нали така? Искам да Ви попитам във връзка с това след като центровете за спешна медицинска помощ ще бъдат лишени от отделенията си от 1 февруари, по какъв начин ще осъществявате тази спешна помощ от центровете за спешна медицинска помощ, първо. Второ, подсигурени ли са центровете за спешна медицинска помощ с тестове за ранна диагностика? Трето, екипите на центровете за спешна медицинска помощ подготвени ли са за работа с такива пациенти и ако не са, предвиждат ли се средства за подготовка и обучение на кадрите в центровете за спешна медицинска помощ?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Може би, генерал Атанасов, ако прецените, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Аз имам въпрос, разбира се, по отношение на дейността на Министерството на вътрешните работи. Не виждам никъде в плана и в залегналите мероприятия по изпълнение на плана на структурите на МВР да има мерки за борба с корупцията в Министерството на вътрешните работи, свързано с разпространението на наркотици, тъй като публично е известно, че това е един от големите проблеми, разбира се, и контрабандата има значение в това отношение, но аз искам да поставя този въпрос, който вълнува широката общественост. Защото това се вижда с просто око. Има много оплаквания и може би в Министерството на вътрешните работи ги има, че на много места разпространението на дрога е резултат на бездействие на компетентните органи на МВР, което хвърля сянка на съмнение, тоест има подозрение, че става въпрос за корупция и затова съответните компетентни органи на МВР не осъществяват реализация, тоест не задържат лица. И искам да попитам – защо няма планирани мерки за борба с корупцията в МВР по отношение на този проблем?
Сега, ще си позволя нещо, не познавам този подпис, на заместник-министъра, но това показва формализъм в работата. Защото двете справки, които са представени на членовете на комисията, са подписани на една и съща дата – 27 ноември 2006 г. Вярно е, че едната справка се отнася до дейността по изпълнение на мерките, залегнали в Плана за действие 2003-2005 г., но независимо от това, навсякъде, тоест този текст трябва да е писан на 27 ноември, така го разбирам аз. Имаме нов Закон за Министерството на вътрешните работи от 1 май, има нова структура на министерството, а тук вътре в текста четем всички стари структурни наименования на службите на МВР – НСБОП, НСС, НСГП, НСП и т.н. Няма такива служби вече, доколкото имам спомен за закона, а текстът се отнася до дейност, която е свършена вчера. Пак Ви казвам, ето, по-нататък се говори за Дирекция НСБОП и т.н. Независимо от това, че може да става въпрос за някаква дейност, която е планирана в предходен етап на действие, справката е правена вчера, използвани са старите наименования, което, както Ви казах, говори за формализъм, когато са подготвяни тези материали. За съжаление може да има и формализъм при изпълнение на мерките за прилагане на плана.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря. Предлагам първо проф. Гайдарски, след това господин Илиев.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ:
По реда на зададените въпроси на госпожа Гроздилова.
Въпросът е много интересен. И вие знаете, че в това отношение в България се прави многократно опит за извеждането на тези деца, особено по-младите хора в т.нар. комуни. Но досега, спомняте си, едната, която беше в Родопите, завърши трагично. Това пожелание примерно на Комисията по здравеопазване – те искат и настояват тези лица да не бъдат вкарвани в психиатрични заведения, а да бъдат лекувани в комуни евентуално, даже по домовете си, да останат вкъщи, което е пожелателно, разбира се. Но в острите случаи, когато става въпрос за възникнал остър инцидент, знаете, че някои от тях направо са тежко дрогирани и има опасност от настъпване на фатален край. Тогава в тези случаи вече няма къде да отидат, освен в едно психиатрично заведение. За съжаление ние нямаме и опит, а и нямаме голяма възможност да създадем такива обществени здравни заведения, където бихме могли да отделим тези млади хора.
Иначе в Националната здравна стратегия – не в тази – ние сме заложили такова нещо, но разбира се, това иска и финансови средства. А вие знаете, че в министерството ние не разполагаме с пари. Това трябва по-скоро да бъде една такава институция, която да бъде приоритет на самото правителство. Там трябва да бъдат заделени средства, които действително да бъдат вложени в такива домове. Защото вече като се каже комуна, вие разбирате, това е нещо, което в общественото съзнание се е заложило вече като една неприемлива дума. И може би трябва да бъде, както гледам в западните страни, дом за обществено здраве. И с лечебна цел.
Що се отнася до другия въпрос – мястото на лечение, не е спешна помощ. Спешната помощ – това е институция, която извършва превозването. А от 1 февруари вие знаете, че даже и легловият фонд, който имаше към центровете за спешна медицинска помощ, ще бъде предаден на самите болнични здравни заведения, а логистиката, тоест превозването, транспортирането и т.н. ще бъде извършвано от досегашната институция, която няма да бъде закрита.
Иначе, когато става въпрос вече за начин на лечение, аз казах, задължително трябва да търсят или токсикологията, както в София има три такива токсикологии, в другите градове има токсикологични отделения, или в терапевтично отделение. Те се лекуват по всички начини, както се лекуват наркоманиите. Те не се лекуват в центъра за спешна медицинска помощ.
Само острите случаи, аз казах, когато постъпват, те остават там час – два или 24 часа и след това веднага биват извеждани в токсикологични клиники, отделения или терапевтични отделения, където могат да им окажат необходимата специализирана и квалифицирана медицинска помощ.
ИЛИЯН ИЛИЕВ:
По закон могат да остават до 24 часа в тези отделения, както сам казахте, в страната има на много малко места подготвени токсиколози, които имат и такава специалност, и такъв опит. Това е едно.
Второ, наистина в тези центрове или отделенията, които преминават към болниците, доскоро съществуваха подсигурени такива тестове, за диагностика, но те бяха към центровете за спешна медицинска помощ. От 1 февруари е много добре известно, че няма да са към тях. Но след като спешните състояния сте записали, че се лекуват от центровете за спешна медицинска помощ, не трябва ли по някакъв начин да са подсигурени? Самият транспорт да е подсигурен пак с определени консумативи? Това исках да Ви попитам.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ:
Аз обясних. Мисля, че съм ясен. В центровете за спешна медицинска помощ се оказва само първа помощ. Примерно ако болният е нагълтал голямо количество, знаете, че може да се наруши дихателната функция и в тези случаи се започва обикновено с интубация. Слага се тръбата, започва вдишването. Ако сърдечната му дейност…, може понякога да спре в тези случаи, тогава вече си има една кола, която е оборудвана за спешна медицинска помощ. Тези помощни средства ги има. В колата няма да му прилагаме средства, примерно да го откажат от наркоманията, а там се прилагат средства за извеждане на болния от тежкото състояние. И освен това след 1 февруари, когато вече този леглови фонд ще премине към отделенията, ще има много по-голяма възможност за оказване на такава квалифицирана помощ, защото там ще участват вече всички лекари. Защото досега вие знаете, че в спешните центрове обикновено или са млади, неподготвени, или хора, които просто търсят начин да се прехвърлят някъде. Вие знаете, че имаме огромни проблеми с лекарите, които работят в спешната медицинска помощ и в спешните центрове и филиали. Затова вече ние даваме този приоритет на болницата, както е в целия свят. Такава спешна медицинска помощ има само в България и затова така сме цъфнали и завързали с тази спешна медицинска помощ в страната.
Така че от 1 февруари считам, че ще има много по-добра, квалифицирана помощ, оказвана не само на наркоманите, а и изобщо, на всички, които се нуждаят от такава помощ.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви, Професоре.
Генерал Илиев, заповядайте за отговори на въпросите на господин Атанасов.
ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА: Може ли?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА:
Искам само да взема отношение по въпроса за попълването на справките. Справката умишлено е направена в два варианта, защото Стратегията покрива период 2003-2008 г. И към тази Стратегия са направени два плана за действие – актуализиран и оригиналният План за действие. Тоест единият План за действие е за 2003-2005 г., където задачите са определени към съответните служби във варианта, в който те са били. След което при промяната на закона за МВР и новите структури, вече в новия актуализиран План за действие те са заложени с новите си наименования. И затова по-коректно е да бъде в този вариант.
ИЛИЯ ИЛИЕВ:
И аз, само ако позволите, господин Председател, ще говоря във връзка с противодействието на корупцията в системата на Министерството на вътрешните работи. Това, което го имаме като Инспекторат и като до момента имаме създаден и нов отдел “Вътрешна сигурност”, който функционира от 2 месеца, той е с оперативни функции, и всички сигнали, които идват за наши служители – говоря за служители от системата на МВР за корупционни схеми или участие в корупционни схеми или корупционно действие от тяхна страна, биват работени оперативно, до доказване на тяхната престъпна дейност, съответно редът за реализацията е ясен.
Така че смятам, че за противодействие на корупцията вътре в системата на МВР вече има изграден механизъм, който сработва, и смятам, че в кратки срокове ще имаме резултати за сигнали, които сме получили за корупционна дейност в МВР.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Атанасов, след това господин Ясен Янев.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Прощавайте, че вземам втори път думата, но се налага.
Господин Илиев, сигурно има създадена структурна организация в министерството за борба с корупцията. Това никой не го отрича. Говорим тук за комплексния подход при борбата с наркоразпространението. Не може да изключвате корупционното поведение на вашите подчинени от целия този процес. Когато се планират мероприятия за борба с разпространение на наркотици, този въпрос, да не казвам, че е най-важният, но е един от най-важните. Защото на практика трябва да имаме ефективен контрол. Ако има пробойна в контрола, ясно е какво се получава. За съжаление съществува, битува обществено мнение, че наркоразпространението, особено около училищата, е в резултат на бездействието на полицията. Затова Ви го казах това. Сега, обяснявате тук, че имало Инспекторат, имало еди-какво си. Имало, ама няма мерки.
А понеже не приехте това, което Ви казах за текста на справката, не знам защо влизате в тези детайли и искате да Ви чета какво сте написали. Чуйте сега какво пише в тази справка.
“Приетите изменения и допълнения на Закона за МВР от 2003 г. … и т.н., да допълват и разширяват правомощията на НСБОП”. Отпред, когато записвате текста, е записано “В Националното информационно-аналитично звено по наркотичните вещества са привлечени всички институции, ангажирани с пресичането и разкриването на престъпления, свързани с трафик и разпространение на наркотици”. Говорите днес, че съществува това звено и посочвате старите служби. Не е прочетена тази справка преди да се подпише, недейте така. Изпращате я в Народното събрание. Аз разбирам да е някъде другаде. Прощавайте.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Янев.
ЯСЕН ЯНЕВ:
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги и гости,
Моят въпрос е към министър Гайдарски. Той донякъде се инкорпорира в т.нар. предстояща за приемане Национална здравна стратегия. Не е ли по някакъв начин уместно правителството, както и Националният съвет по наркотични вещества да помислят за една наистина превенция на подрастващите и най-вече визирам учениците, със създаването на Национална скрининг програма, която да тества, условно казано, например в V клас всички ученици веднъж годишно с токсикологични изследвания, за да може да се хванат точно случаите на все още хора, които са латентни, непроявени, неактивни или зависими наркомани? Това ми беше въпросът.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
И като едно допълнение към този въпрос. Професор Гайдарски, дали има статистика или начин, по който да се отчитат преминалите успешно лечебни и рехабилитационни действия, които се извършват по отношение на тях, доколко може да се счита, че част от тези предприети действия, са довели до резултат?
Заповядайте, господин Димитров.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Уважаеми господин Председател,
Господин Министър,
Господин Главен секретар,
Госпожо Зам.-министър,
Уважаеми дами и господа,
Аз одобрявам тези отчети, които са представени от двете министерства, макар че ми се струва, че Министерството на образованието и науката има определяща роля в този проблем, тъй като Министерството на здравеопазването лекува последиците от наркоманията, и не знам защо винаги него извеждаме като водещо. Безспорно превенцията, училището, семейната среда и тук точно не разбрах госпожа Гроздилова, но според мен неправителствените организации, които работят с деца, с млади хора, ние трябва да ги стимулираме, тъй като по моя лична преценка един от големите проблеми е, че децата се десоциализират от най-ранна възраст, те нямат форми на социални контакти, или са твърде ограничени тези форми. Може би това в голяма степен създава една благоприятна почва за разпространение, за зарибяване и т.н.
Разбираме всички, че това е въпрос не здравен, той е социален, политически, както искате го определете, не само в България, а в почти всички страни от Източна Европа и бившия соцлагер. Но аз и предния път казах, да оценяваме изпълнението на мероприятията, има достатъчно хора, експерти, политически кабинети, които могат да направят това. Аз и предния път казах, действително исках да чуя какви са тенденциите. Минал е почти половината период от изпълнението на тази програма. Мерките са много хубаво нещо, но каква е тенденцията, толкова, доколкото може да се прогнозира, има ли едно задържане, по сравнение със стартирането на програмата, има ли увеличение, има ли намаление, какви тенденции има относно някои рискови болести. Мина една информация примерно, че в Украйна има – не знам дали е конфиденциална тази информация – половин милион болни от спин, и то предимно от средите на наркоманите, на 50 милиона население. За да може да се види доколко ефективна е тази програма, мерките, които се прилагат. И мисля, че това трябваше да бъде и разговорът, и ползата от едно обсъждане. Иначе само да отчитаме конкретно мерките, хубаво е като форма на контрол, но все пак, важното е да се види резултатът и ефективността от този план.
Може би и ние да не сме формулирали правилно въпроса като сме отнесли към министерството задачата, но, пак повтарям, за мен са важни резултатите три години по-късно.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ СРЕДЕВ:
Господин Председател, ако разрешите, бих искал да внеса едно пояснение. Аз съм началник на Националното информационно-аналитично звено по наркотични вещества от неговото създаване през 2004 г. В Плана за действие на Националната стратегия 2003-2005 г. има формулирана стратегическа задача, която е създаване на национално звено. Това е в стария План за действие. И в нашия документ текстът е коректен, защото има задача за Националното звено и в актуализирания План за действие 2006-2008 г., но задачата е друга. Тя е укрепване и оптимизиране капацитета на звеното. Други са и подзадачите, и целите, и показателите. Това исках да обясня на комисията, че просто може би недоразумението идва от това, че има два плана за действие, които не се застъпват във времето, а просто са в двугодишни последователи периоди.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Проф. Гайдарски, заповядайте.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ:
На първия въпрос – за скринингова програма. Скринингова програма с наркомания – струва ми се, че няма какво да говорим. Скрининг да се прави на тях – това е невъзможно.
Въпросът на господин Великов – има ли данни за излекувани по програмата и колко са? Тук има един отчет, те са били около 4500, в момента са около 2000 и нещо. Да се твърди категорично, че това са точните цифри, това е невъзможно. Има излекувани, но не са достатъчно на брой. Вие знаете, че някой път намалят дозата, твърдят, че вече не вземат и накрая се оказва, че продължават да си вземат. Така че точни данни в това отношение нямаме.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
По-важна беше тенденцията, проф. Гайдарски, което и господин Димитров каза, тенденцията как се развива.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ:
Тенденцията е за увеличаване на броя, това е ясно. Но въпросът е, че по програмата и тази Стратегия, която ние провеждаме, е превантивна. Защото ако тази програма и тази Стратегия не се провеждат, те биха били изключително много, както в момента това спомена господин Димитров за Украйна. В Украйна е страшна работа. Ние извършваме между другото една съвместна дейност не само за борба с наркоманиите, вие знаете, че голямата група от тях са носители и на спин. И в програмата “Спин” ние обхващаме една много голяма част и от наркоманите. По програмата “Спин” са отделени около 8 800 000 евро – това са близо 17-18 милиона лева в трите години, това означава, че някъде около 2 милиона – 2 милиона и половина евро се дават всяка година за борба с наркоманиите и специално със спина. Така че нашите усилия са съвместни. И трябва да ви кажа, че в отчетите, които се дават, това, което прочете господин Осман, е вярно. Но ако се направи една сравнителна оценка с данните, които има примерно за Русия, за Украйна, за Румъния, за бившите соцстрани, България е на едно от последните места по разпространение на наркоманиите и специално на спина. Даже бих казал, че в Европа по отношение на спина ние имаме най-малък брой лица. И това се отчете не от нас, а това е отчет, който даваме пред Световната здравна организация, която знае всички страни в Европа как се движат заболелите, умиранията от тези пристрастия и т.н. Неслучайно тази година ние спечелихме още един гранд – това е гранд за 8 800 000, преди това имахме за 6 000 000, сега имаме за 8 800 000. Става въпрос за 2007 до 2009 г. включително. Спечелихме още един гранд за туберколозата. Там са дадени около 17 000 000. И това се дава именно затова, че ние изпълняваме тези програми, а това се отчита от Световната здравна организация и Глобалния фонд, който отпуска парите. И ние сме в едно, бих казал, привилегировано отношение по отношение на Глобалния фонд и СЗО. Може да попитате тези, които участват с нас. Ние сме вечно в една от първите редици, ние сме цитирани постоянно – Министерството на здравеопазването, тази комисия, която в момента е водеща, защото те знаят, че има в момента такава програма. Винаги ни цитират като страна, която успешно води борбата с наркоманиите и специално борбата с туберколозата, със спина и т.н.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте.
ФАНИ МИХАЙЛОВА:
Само искам да добавя. Миналата седмица беше изнесен в България докладът на европейския мониторинг-център за наркотици и наркомании и енцифалии, който е със седалище Лисабон. В самия доклад, който обхваща и ситуацията в България, беше цитирано, че България от 23 изследвани страни е на 17-о място по употреба на наркотици. Тоест назад сме, не сме водещи.

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това щях да Ви попитам да уточним.
ФАНИ МИХАЙЛОВА:
Да, на 17-о място сме. Има една много благоприятна тенденция. Тези изследвания, които се правят по самите методики на MCDVA, там 5 ключови индикатора, те си имат подробности, да не ви занимавам, изследва се поне веднъж употреба в живота на някакъв вид наркотик. В това отношение в България поне веднъж опитали какъвто и да е наркотик, са около 100-200 хиляди. Но проблемно употребяващи, тоест зависими, специално към хероин, който е най-разпространеният наркотик, са 20 до 25 000. Говоря Ви за една тенденция от 5-6 години. В момента ние нямаме нарастване на проблемно употребяващите, а имаме задръжка, даже намалена употреба. Лошата тенденция е, че малко се завишава употребата на синтетична дрога. Просто това, което се прави по Националната стратегия и всички институции, които работят срещу наркотиците, има някакъв ефект, даже само от тези цифри. Въпреки че статистиката е много трудна. Защото ние правим статистика въз основа на обърнали се за помощ, за лечение. Много често тази статистика трябва да се компилира със статистиката на Министерството на вътрешните работи, тъй като те ги залавят по улици и т.н. Много често те ловят и хора, които са се обърнали за помощ и са включени в метадонови програми, хора, които са били в комуни и вече не са, или са в комуни и въпреки това са контингент на МВР. Статистиката е сложна, но все пак има една тенденция за намаляване.
Исках и това да кажа, че в България функционират две комуни, точно комуни, наистина думата “комуна” никой не я харесва, буквалният превод от английски е “дългосрочни резидентни програми за рехабилитация”. Така се водят. Но в България има две комуни. Наша, отколешна задача на Министерството на здравеопазването е да направим една комуна със средства от републиканския бюджет, която да бъде под контрола на Министерството на здравеопазването. За съжаление до този момент средства не сме намерили. Иначе проблем няма.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Костадинов поиска думата, заповядайте.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаеми гости,
Аз с няколко думи бих изказал своето удовлетворение, че тук са представители на Министерството на правосъдието, на здравеопазването и естествено на любимото Министерството на вътрешните работи (на мен казвам). Преди всичко тук ясно се очерта, че действително се работи по тази програма и по моето скромно мнение, активно.
За мен учудващо е, че пак отсъстват представителите на Министерството на образованието и науката. И не е случайно, аз и в предното изказване исках да споделя своето виждане, че активна роля в тази борба играе превенцията. Аз виждам, че действително има набелязани мерки, които ангажират Министерството на образованието и науката, но считам, че на практика тези мерки не дават необходимия резултат.
Лично аз смятам, че в учебния процес и в следучебния процес учителите са се – силно бих се изразил – дезангажирали или направо са абдикирали от тази ангажираност с подрастващите.
Също така смятам, че активно място в тази борба биха намерили и общинските съвети или Националното сдружение на общините, да бъде силно ангажирано и привлечено както с осигуряването на средства, така и с осигуряването както намерят за добре и за места на тези наркокомуни, за които Вие говорите.
И накрая, искам само да поставя един кратък въпрос. Министерството на здравеопазването, доколкото ми е известно, лицензира някъде около 130 фирми, които произвеждат лекарства с наркотични вещества. При издаването на лиценза са съгласували преди това с Министерството на вътрешните работи издаването на лиценза. Какво имам предвид? Вероятно има може би данни, може и да няма данни в Министерството на вътрешните работи, някои от фирмите или техните собственици или работещите в тях да са прекрачили прага на допустимите норми, което да възпрепятства издаването на лиценза. Има ли такова взаимодействие и ако няма, защо няма и има ли възможност да бъде направено?
Благодаря.
ФАНИ МИХАЙЛОВА:
Може ли да отговоря?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Госпожа Михайлова, заповядайте.
ФАНИ МИХАЙЛОВА:
Издаването на лицензи за дейности с наркотични вещества, дейности – имам предвид производство, търговия на едро, търговия на дребно, внос, износ и да не изреждам целия Закон за наркотиците. Тези лицензи за тези дейности се издават от министъра на здравеопазването. Специално за наркотиците…
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ:
Има агенции за лекарствени средства, те са тези, които издават тези лицензи, проверяват предприятието. Няма данни досега – понеже аз разбрах въпроса на господин Костадинов, въпросът дали има уличение от производителите в евентуално злоупотреба с производството. Не, от лицензираните досега нямаме такива. Защото веднага ще му се отнеме лицензът, това е много ясно.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз ще си позволя един последен въпрос, може би към госпожа Караиванова.
Въпросът е свързан с един пилотен проект, който е заложен в местата за лишаване от свобода през 2005-2006 г., разписан е в Плана за действие. Има ли реализирани резултати от този пилотен проект? Ще Ви кажа в каква връзка поставям този въпрос. Не са малко проектите, по които се отпускат средства от различни фондове. Ние сме се убедили тук от заседания на комисията за някои от проектите, с които средства се спекулира, най-меко казано, да не казвам, че има корупционна среда и рискова зона в това отношение. Дори едно от предложенията за решение, които ще направя, е свързано с контрола по усвояването на тези средства, които са отпуснати за различни видове проекти, които се немалко и в тази сфера. Затова взимам конкретния проект, госпожа Караиванова, за да отида към общия въпрос, към контрола по отношение на изразходване на средствата в тези проекти. (Този въпрос не е само към Вас.) Защото дори малкото средства, които има, трябва да видим начина, по който те се използват. Казвам, убедили сме се в други проекти в доста “интересния” начин, по който се използват.
Заповядайте, госпожа Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА:
Уважаеми господин Председател, аз мисля, че проектът, който се използва в местата за лишаване от свобода, поне по отчетите, които съм чела, е доста успешен, защото там по-лесно се контролират, въпреки че има и случаи, когато по един или по друг начин могат да продължат да се внасят наркотици. Но усъвършенстват се с всеки изминал ден програмите за предотвратяване на тези случаи, а също така с новите, сега поръчани средства за проверка на най-общо веществата – хранителни и от други предмети, които се внасят. Така че засега се отчитат положителни резултати, друг е проблемът, че когато излязат, при ресоциализацията понякога отново се връщат към този порок.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря.
Колеги, има ли други въпроси, мнения? Благодаря.
Аз бих ви предложил няколко решения от днешната дискусия, имайки предвид, че въпросът беше разгледан в по-общи параметри, бих казал. Затова ще си позволя да предложа някои решения, които имат пряко отношение към спецификата на работата на нашата комисия в бъдеще.
Предлагам първо решение: Комисията за борба с корупцията приема информацията и предложените отчети в комисията по изпълнение на Националната стратегия и Плана за действие.
Второ, препоръчва на Националния съвет по наркотични вещества да постави акцент в бъдещата си дейност на специализираните органи на проблеми, свързани с възможности за корупционни условия и корупционни действия.
Имам предвид, споменах за проектите. Една от репликите към Министерството на вътрешните работи беше свързана с това.
Трето, като се основава на значимостта на проблема, Комисията за борба с корупцията да продължи парламентарния контрол, като се съсредоточи в рисковите за корупция групи и зони.
Ако комисията прецени, че можем да продължим контрола, да е точно по тази проблематика – рисковите зони за корупция и рисковите условия, които се създават за корупция, а не въобще по проблемите – така както днес беше поставен въпросът.
В рамките може би на второто решение ви предлагам, не знам доколко това е възможно, и в рамките на Националния съвет по наркотични вещества за този контрол по усвояване на средствата по различни проекти. Дали тук Министерството на вътрешните работи може да осъществи част от този контрол, дали да потърсим други възможности, чрез различни инспекторати, но определено ми се струва, че е необходимо да видим как се изразходват тези средства по проектите с един по-сериозен контрол по тази дейност.
Колеги, имате ли несъгласия, предложения, допълнения? Да считаме ли, че единодушно приемаме тези четири решения?
Аз искам да благодаря на цялото ръководство на Националния съвет по наркотични вещества за това, че се отзова на този парламентарен контрол в комисията. Ще продължим този контрол, пак казвам, по преценка на конкретната материя, свързана с рисковите зони за условия и корупция.
Още веднъж ви благодаря за участието и ви желая успешна работа.
Колеги, предлагам ви да преминем към точка втора от дневния ред - Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Колеги, в тези 12 сигнала, които сме получили, ми е трудно да откроя някои от сигналите като по-значими. Мисля, че те имат по-частен характер. По някои от тях се работи. Така че аз не бих откроил специално някои от тези сигнали, но бих ви предложил нещо свързано с едни значим сигнал, той е по отношение на “Софийска вода”. Казвам значим, защото е важен от гледна точка на продължението, което имат, преговорите, които се водят от общината, ролята и значението на Държавната комисия за водно и енергийно регулиране и разбира се, концесионерите от “Софийска вода”.
Тъй като разбираме, че от Софийския Общински съвет е изпратен сигнал до Върховната касационна прокуратура, сигналът точно ми е даден като номер. Направих една справка междувременно днес. Имайки предвид това, че текат процедури, свързани включително с цената на водата, мисля, че информация имаше и в средствата за масова информация за увеличаване цената на водата, ние сме в цайтнот да разглеждаме на заседание на комисията отново този въпрос. Имам предвид, че ни остава едно заседание до края, плюс този период, който предстои от близо месец, в който по същество комисията няма да функционира. Има натрупани материали при нас, има и решения на комисията относно нецелесъобразността на договора, обсъдени тук.
Моето предложение към комисията е всички материали, които сме събрали, заедно с решението, заедно с дискусията, поставените въпроси от комисията от първото заседание, на което правихме контрола, да ги предоставим на прокуратурата, тъй като има вече преписка при нея по този въпрос. Мисля, че по този начин, имайки предвид решението, което сме взели, ще дадем възможност на прокуратурата да прецени по-нататъшните си действия. Ако решите, че е необходимо допълнително отново да гледаме въпроса, аз не бих възразил. Казвам ви предложението си от гледна точка на цайтнота, в който се намираме, за да може да се предприеме нещо в това отношение. В противен случай ще се задръстим.
Отделно имам предвид и дискусията, която водихме миналата седмица по Медицинския холдинг. Относно реакцията за това доколко ние се ангажираме с общински проблеми. Не ми се иска ние да ставаме арбитър на общината по никакъв начин. Но нека, основавайки се преди всичко на нашето решение за нецелесъобразността на тази концесия, да предоставим всички материали във Върховната касационна прокуратура, за да могат те да имат предвид и нашите действия, които сме предприели. Има ли възражения?
Госпожа Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Колеги, аз моля да ме извините, много кратко, предварително се извинявам, като неюрист – имаме ли право, защото за втори или трети път се случва вече да дебатираме в тази посока, когато нашите изводи са само “нецелесъобразност”, да занимаваме правораздавателни органи? Те нали разглеждат по същество за незаконосъобразност? Да не би да олекваме в този случай, защото ние изпращаме материалите, ама нашето решение е “нецелесъобразност”, а не съмнение за незаконосъобразност или нещо от сорта. Извинете ме, има юристи тук, да кажат.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз ще изчакам, също имам мнение по този въпрос. Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Вижте сега, за тези два случая, за какво става въпрос? Кметът и неговите хора тайно се договарят с концесионерите "Софийска вода", а по отношение на Медицинския холдинг, който не възрази, но за да може да се затапи тази история, казват – дали сме я на Комисията за борба с корупцията, да се оправят там, да разследват… Същата история играят с прокуратурата. За съжаление в тези случаи играят функцията на заслон на едни други отношения, които протичат зад кадър.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: И не могат да се докажат.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Казвам ви го, да знаете за какво става въпрос… Оправяйте се вие там в парламента, ние сме публични органи. А иначе за конкретния въпрос на госпожа Гроздилова, би следвало да се изпращат материали на прокуратурата, когато имаме конкретни данни за престъпление. Прокуратурата е орган, който не се занимава само с незаконосъобразност. Те са органи, които могат да предприемат действия по образуване на досъдебни производства, когато има данни за престъпление. Като няма данни за престъпление, какво ще занимаваш прокуратурата? Въпросът е, че ние сме в тупик. Хем имаме проблем, по който сме загубили толкова време, хем не можем да го пратим в прокуратурата.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Атанасов, значи по отношение на това дали има престъпление или не, нека те да преценят. Но всеобщо беше становището тук и от дискусията, и от заявените мнения, че явно е ощетен, и то значително, общественият интерес в случая. При такава щета нека прокуратурата да прецени. В този смисъл го казвам. Нека прокуратурата да реши. Ние не сме органът, който ще реши има ли престъпление или не. Но беше общо мнението тук и ако погледнете стенограмата още веднъж, ще видите, че ясно беше изразено, че тази сделка е в противоречие с обществения интерес и явно има умисъл при сключването на тази сделка. Дали това може да бъде квалифицирано като престъпление, това е вече въпрос на преценка.
АТАНАС АТАНАСОВ:
В конкретния случай – има чл. 220 от Наказателния кодекс, съзнателно сключена неизгодна търговска сделка, тоест това е престъпен състав. И ние като сме видели, че има такива признаци, те са компетентни.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Разбрах, но в такъв случай нека ние в решение да не пишем “нецелесъобразност”. Просто предоставяме. Защото някак си до прокуратурата препращаме сигнала и ние сме взели решение, че го предоставяме заради нецелесъобразност по наша преценка.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Дали разполагаме с точното решение в момента за "Софийска вода"?
АТАНАС АТАНАСОВ:
С оглед изясняване дали в случая има изгода…
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Точно. Това вече върви. Но да го фиксираме “нецелесъобразност” някак си не върви. Това имам предвид.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз ви предлагам да се облегнем на решението, което взехме, съжалявам, че не мога да го цитирам в момента. Решението, което сме взели като комисия тогава, в което личи тази умисъл на сключване на сделката, която е ощетила държавния и в случая обществения интерес. Това имаме предвид като предоставяме материалите на прокуратурата.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Значи няма проблем, само да не стои тереминът “нецелесъобразност”.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Поемам ангажимент да го направим достатъчно издържано, за да го предоставим, но смисълът е този, който тук изяснихме. За да предложа това, аз имам предвид и това, което господин Атанасов, казахте, защото също съм в течение на част от действията, които са предприети в момента, включително и по този въпрос.
Ето, цитирам ви дословно решението.
“1. След запознаване със съответните материали и направеното обстойно проучване, комисията констатира корупционна практика при сключването на концесията между Столичната община и "Софийска вода" АД.
2. Препоръчва на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране преди произнасянето на решение по предложения бизнес-план и новите цени на водата да се запознае обстойно с данните и материалите, свързани с проверките, които се осъществяват по дейността на "Софийска вода".
3. Да се изиска от Столичната община договорът и цялата документация, свързани с концесията. (Не са ни предоставени.)
4. Комисията да се запознае с резултатите от преговорите и евентуалните проблеми, които биха възникнали относно прекратяване на концесията между Столичната община и "Софийска вода". (Тук беше предложено да се каже какви са последствията, които могат да последват.)
5. След предварително обсъждане на поискани становища от съответните министерства и комисии в Народното събрание да се предложат промени в законодателството, свързани с концесионирането на водата. (Това, което се обсъжда относно въобще концесионирането в страната.)
6. Да се направи запитване до Главния прокурор на Република България за информация относно хода на извършената проверка по случая.” (Нямаме предвид допълнителна информация, имаме предвид хода на тази проверка, която е направена.)
Това са шестте решения, които сме взели тогава – на 15 юни 2006 г.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Аз си мисля – има ли смисъл сега, там сме взели решение за изискване на допълнителни материали и договори, има ли смисъл пак да започнем…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Според мен с това си действие вече няма да е необходимо ние да се ангажираме повече с проблема.

АТАНАС АТАНАСОВ:
Изпращаш материалите до прокуратурата и вътре допълнително пишеш – имаше взето решение…
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Нека все пак да си вземем решение сега. Въпросът е имаме ли нужда от формално решение сега.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Имаме нужда от формално решение да предоставим на прокуратурата материалите. Такова решение не сме вземали.
АТАНАС АТАНАСОВ:
В случая не се касае за съзнателно сключена неизгодна сделка.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Не, ние така сме формулирали две или три решения, че се предполага последващо заседание. Затова сега е хубаво да си вземем решение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Затова вземаме това решение сега, за да приключим проблема със "Софийска вода". Защото имаме прогноза относно развитието на проблема, така най-общо да го формулираме.
Колеги, приключихме и с този въпрос. С това изчерпваме дневния ред. Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,55 часа.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)