ПРОТОКОЛ
№51

---

На 15 февруари, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на сигнал за незаконосъобразни действия и нарушения на длъжностни лица за ликвидирането на Лозаро-винарска кооперация “Гъмза” – гр. Сухиндол.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имаме необходимия кворум, можем да започнем работа. Имате предложен дневен ред от три точки:
1. Обсъждане на сигнал за незаконосъобразни действия и нарушения на длъжностни лица за ликвидирането на Лозаро-винарска кооперация “Гъмза” – гр. Сухиндол.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения. (Към тази точка 2 са и отговорите, които комисията е получила през този период.)
3. Разни – организационни въпроси, свързани с предстоящата приемна на комисията през месец март.
Колеги, други предложения по дневния ред има ли?
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ: Няма.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Не виждам други предложения. Дневният ред се приема с консенсус.
Преминаваме към точка първа - Обсъждане на сигнал (тук една скоба – сигналите са няколко, които са постъпили от различни лица, които в една или друга степен са били засегнати от длъжностни лица и са свързани с ликвидирането на Лозаро-винарската кооперация "Гъмза", град Сухиндол), за незаконосъобразни действия и нарушения на длъжностни лица за ликвидирането на Лозаро-винарската кооперация “Гъмза” – гр. Сухиндол.
Поканили сме за участие в заседанието господин Димитър Попов – експредседател на Министерския съвет на Република България, който е адвокат на Лозаро-винарската кооперация "Гъмза", град Сухиндол, господин Анчо Досев и проф. Стефан Стефанов, които са от Инициативния комитет, заедно с господин Димитър Попов. Поканихме също така за участие и представител на Върховната касационна прокуратура. В заседанието ще вземе участие господин Димитър Генчев от отдел “Досъдебно производство” към Върховната касационна прокуратура.
По приетата процедура, колеги, бих предложил, първо, имайки предвид материала, с който разполагате, той беше предоставен на членовете на комисията още миналата седмица, тъй като знаете, че тогава трябваше да проведем заседание, което се отложи, така че бих си позволил да предоставя първо думата на господин Димитър Попов. След това другите представители на Инициативния комитет, ако имат желание, могат да прибавят нещо към онова, което е изложено, и дискусия от народните представители, с което ще приключим с предложения за решения по тази точка.
Имате ли възражения, колеги? Не виждам възражения.
Господин Попов, заповядайте, имате думата.
ДИМИТЪР ПОПОВ:
Благодаря.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми господа,
Не искам да не изкажа респекта, с който дойдохме на тази среща и благодарим за дадената ни възможност.
Информацията, която ви е поднесена, излага един тревожен за нас факт, свързан с разгрома и обирането на най-голямата кооперация в България на всички времена, чиито членове бяха около 8000 души. Кооперация, която през 90-те години достигна своя апогей и сега е прекратено нейното съществуване и цялото й имущество е преминало в дружествени структури от определени лица. Кооперацията не действа, обрани са кооператорите, отнето е имущество на стойност над 100 милиона лева.
През 2002 г. - един от върховете на икономическия разцвет на тази кооперация, започнаха опитите тя да бъде прекратена и да бъде обрана. През месец ноември 2002 г. беше взето едно решение от управителния съвет да бъде прекратена кооперацията, за което бяха поканени т.нар. пълномощници. Не се стигна до решение за прекратяване, тъй като гласовете бяха 61:61.
Искам да направя една малка скоба. Т.нар. пълномощници се избират от селищни или други структурни кооперации на такива, които са многобройни и техните членове не могат да бъдат събрани на едно място. Пълномощниците образуват една еманация, която има правата на общо събрание на член-кооператорите. И във връзка с това бяха насрочени изборни събрания в няколко десетки села.
Ръководството на кооперацията на едно заседание с Контролния съвет взе решение да се изберат нови пълномощници, без да е изтекъл мандатът на съществуващите. Съображението явно беше, че с неизтеклия мандат пълномощниците не са съгласни да бъдат послушни на решенията на управителния съвет.
Проведоха се събрания с невероятни нарушения на закона. Така например в Сухиндол бяха избрани 85 пълномощници, при положение, че се полагат 45, а в списъка на предложените и избраните има 6 души, които изобщо не са членове на кооперацията.
Някои други села получиха указания да изберат по-малко от полагащите се пълномощници. След избора на новите пълномощници, един месец по-късно, се насрочи и проведе събрание, в което беше взето решение за прекратяване на кооперацията, без нито един гласувал "против". Послушните пълномощници изпълниха онова, което им беше възложено.
Малко по-късно се образува едно търговско дружество по Търговския закон, в което основният капитал – 99% и няколко стотни, е имущество на кооперацията на стойност 100 милиона лева. На учредителното събрание бяха поканени и взеха участие лица, които нямат нищо общо с кооперацията. Кооператорите – ръководители, вече стават търговци по смисъла на Търговския закон и се самонаграждават – забележете – с 34 милиона лева стойност на акциите от всичко 100 милиона! За заслугите, които им се полагали зарад изключително големия успех да бъде създаден този холдинг и да бъде унищожена кооперацията.
Тук са посочени имена в това изложение. Един от тях има 17 милиона стойност на наградата за онова, което е ръководил и което се е получило.
Множество подписи на кооператори, подадени в обичайните срокове, бяха оставени без уважение. Няколко души кооператори предявиха искове по чл. 58 от Закона за кооперациите, които бяха обвързани, тоест бяха приети от съда за проведени в нарушение на закона и незаконен избор селищни събрания. Това решение беше потвърдено от Великотърновския Окръжен съд.
За наша най-голяма изненада Върховният касационен съд отмени тези решения със следните мотиви. “В Закона за кооперациите не съществува орган “селищно събрание.” Без да се държи сметка, че в нито един текст на един закон не се тълкува сам за себе си, той трябва да бъде свързан с останали текстове и духа и смисъла на този закон.
Питаме се, ако тези селищни събрания са незаконна проява, не са орган на управление и техните решения са недействителни, нищожни, какво става с избраните пълномощници? Те законен продукт ли са, ако може така да се изразим? И тяхното решение за прекратяване на кооперацията и подялбата на имуществото й законно ли е или не? И кой ще върне на кооперацията обраното имущество, щом решението за прекратяване на кооперацията и влизането на нейното имущество в едно търговско дружество остава в сила? Ние изчерпваме всичките си процесуални възможности по закона.
Далече сме от мисълта да водим този спор пред институции, вън от страната ни. Смятам, че това е недостойно, не е достойно в духа на нашата позиция. Затова потърсихме помощ от вас. Вие разбирате за какво става дума. Всъщност идеята да бъде върната кооперацията не е най-важното, което е в нарушение на закона. Убива се в съзнанието на хората мисълта, че кооперацията е съвременна структура за участие в икономическия живот на хора, които имат малки икономически възможности.
Ако почитаемата комисия пожелае, мога да ви предоставя един куп твърде интересни решения на Обединените нации по един доклад на досегашния председател на Обединените нации, в който доклад се съдържа един преглед на кооперативното законодателство в 100 държави, от които документи се вижда каква е мащабността на кооперацията като съвременно явление. Исках да ви кажа, само в Съединените американски щати 30 милиона граждани са член-кооператори. Най-големи, най-развити, най-активни кооперации са в богатите европейски държави.
От гледна точка на нашата идея, която започна през 1990-1991 г. за прехода, кооперацията ние я замислихме не само като едно наследство от близкото минало – истината казва, че към 1945 г. в България имаше 3600 кооперативни съюза. Държавата ни беше една подчертано кооперативна държава. Естествено тя сега не е. Но ние замисляме кооперацията като една от икономическите структури и личности, които да създадат т.нар. средна класа, която ако е богата, е богата и държавата. Най-добро в това отношение доказателство е статусът на кооперациите във Франция и в Германия. Във Франция има регистрирани няколко милиона кооперативни сдружения, с най-различни нюанси, в които са въвлечени около 40 милиона граждани на тази държава.
Изхождайки от това, ние считаме, че кооперацията не е отречена, напротив, тя е доказана форма за участие в икономическия живот. В чест на парламента ни, ние приехме Закон за насърчаване на малките и средни предприятия, включително и кооперативните, но не създадохме механизма и икономическите източници и средствата това да бъде изпълнено. Това е според нас и една от съществените пречки у нас все още да има само зародиш на средна класа, но такава, според истинското й съществувание, предназначение и мащаби не съществува.
Затова дойдохме при вас с една молба – помогнете ни да намерим път към институциите, които биха могли да ревизират тези решения. Иначе държавата ни – вие като една еманация на суверена на българската държава, на народа, очевидно не може да останете според нас дезинтересирани от това, което е станало. Даже искам да Ви кажа, аз съм свързан със съдебната институция от 58 години. Участвах в едно от делата. Една дама, която беше председател на състав от Фирменото отделение на Софийски градски съд, се обърна към колегата Анчо Досев, който ми е състудент, и може би почти му каза – господине, като Ви гледам ЕГН-то, Вие как считате, ще дочакате ли решението по това дело? Аз я запитах – госпожо, аз съм състудент на господин Досев, това отнася ли се и за мен?
Несериозно е това отношение. Ако това беше само личен въпрос, никога не бихме си позволили да дойдем при вас. И аз идвам не като бивш министър-председател. Искам да ви кажа, че ние преди 3 години успяхме да възстановим Съюза на приятелите на кооперацията в България, чийто създател през 1926 г. беше незабравимият д-р Атанас Москов. Ние ратуваме за тази идея и бихме били щастливи, ако българската общественост и вие като институция ни помогнете. Иначе ние трябва – фигуративно казано – да свием байрака, да се укротим и да престанем да търсим онова имущество, което вече не е в ръцете на кооператорите.
След това се създадоха едни структури, много интересни, в които участват лица, които не знаят за тяхното създаване. Това бяха едни кооперации от някакъв търговски тип, които вземаха лозята и нивите на хората, без те да са дали своето съгласие. Имаме един списък на повече от 1300 души, с подписите, искат справедливост. И се обърнаха към нас. Никога не би било възможно да се съберат на едно място кооператорите на “Гъмза”. Тук, в София, има една инициативна група, в която влизат неколкостотин души. Това са хора на моята възраст, от моето поколение и ме питат – господин Попов, какво ще стане, в България няма ли една институция, която на опората на закона и на своето конституционно предназначение да Ви даде ръка да възстановите една справедливост?
Къде отива печалбата?
През 90-те години продукцията на “Гъмза” получи чувствителен прием на чуждите пазари. Така създаденото търговско дружество отчиташе пред кооперацията действителната стойност или дори и под нея, а печалбата отиваше във фамилните фирми на няколко души. Пак искам да спестя името, не е това основната ми задача, то е записано тук.
Аз дълбоко искам да вярвам и вярвам, че Вие ще разберете откъде идва тревогата ми. Не става дума за личностни амбиции, нито за кръг от лица, които са засегнати, повече или по-малко, от тази действителност. Но питам се, защо отрекохме кооперацията? Мощни кооперации са образувани от хора, които нямат никакви икономически възможности и най-добър пример за това беше именно "Гъмза" – с половин декар, с един декар лозе, кооператорите са почти 1/3 от Северна България и от Южна България, включително от Чирпан, един лозарски район.
И при мен дойдоха, аз се явих не като адвокат, а като доброволен защитник на каузата на тази кооперация, от около 20 селища от Южна България, чиято продукция във вид на грозде е преработена в Сухиндол и продадена от тази фирма, а те не са получили парите. Оттогава са изтекли повече от пет години.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Попов.
Господин Досев, ако обичате, кратко, на базата на това, за което искате думата. Заповядайте.
АНЧО ДОСЕВ:
Благодаря Ви, господин Великов.
Наистина ще бъда много кратък. Само това искам да подчертая – съучастник съм в информацията и Ви уверявам, всичко написано в нея, е абсолютно вярно. Зад всяка дума, зад всяка цифра заставаме отговорно и повтаряме – това е истината!
Имаме единствена молба. Това, което искаме накрая, материалите да се предадат на Главната прокуратура, на главния прокурор и да се проведе следствие от Националната следствена служба. Обръщаме се с молба към Главната прокуратура да вземе отношение към онези неща, които не съответстват на задълженията на прокурорите – Великотърновска Окръжна прокуратура, прокурор от Националната следствена служба, от Върховната касационна прокуратура и лошата работа на Софийската Районна прокуратура. Считам, че и новият Инспекторат към Висшия съдебен съвет има място, защото – само това ще кажа, пратихме обжалване с господин проф. Стефан Ангелов до Висшия съдебен съвет. И той с всичките му задължения върна преписката на Върховната касационна прокуратура, от която се оплакваме! Просто моля представителят на главния прокурор да го информира за тревогата, която господин Попов описа.
Благодаря ви.
ДИМИТЪР ПОПОВ:
Ако позволите, само една ремарка.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте.
ДИМИТЪР ПОПОВ:
Отидох при главния окръжен прокурор във Велико Търново – казва се Христо Томов, с молба ревизионният акт, който е описан в това изложение, да послужи за основа на досъдебно следствие. Не бях сам, бях с проф. Воденичаров и бившия председател на Централния кооперативен съюз Панчо Иванов. Знаете ли какво ми каза господин Томов? – Колега Попов, във Велико Търново и окръга не може да намерите следовател, съдия или прокурор, който да работи срещу тези хора. Поискайте от Главната прокуратура да бъде прехвърлена тази преписка в друга структура.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
И себе си ли имаше предвид, господин Попов, прокурорът?
ДИМИТЪР ПОПОВ:
Аз не Ви чух добре, но Главната прокуратура изиска тази преписка, това е истината, но там вече се замрази ходът и… това е положението.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря.
Имайте предвид, че народните представители разполагат с информацията, надявам се, че са се запознали внимателно.

СТЕФАН СТЕФАНОВ:
Да, точно затова, ще обърна внимание и ще искаме помощ от вас, вие не сте случайни хора, имате отговорности и знания по тези въпроси и ние няма да ви обясняваме защо и как. Искам да обърна вашето внимание върху следните няколко пункта, за да изчерпим не само обясненията, а и защо според нашия инициативният комитет би трябвало да се обърнем към Главна прокуратура, към Вас, лично и като институция, и като членове.
На вашето внимание с надежда за помощ, вие сте една от последните инстанции, към която се обръщаме за помощ и с молба за следното.
Първо, да се ускори следствието по финансовата ревизия в Централната следствена служба, в прокуратурата и в съда.
Второ, да се отмени решението на съда за неправомерното закриване на ЛВК "Гъмза". (Това много авторитетно беше изложено от господин Попов.)
Трето, да се отстрани Трифон Драгиев от всички заемани от него ръководни длъжности с акционерните дружества в страната и в чужбина, създадени с капиталите на ЛВК "Гъмза", да му се потърси съдебна отговорност за извършените нарушения и да се ликвидират незаконните акционерни дружества.
Четвърто, да се отмени решението на Висшия Апелативен съд като недоразумение и пропуск за отмяна на решението на Районния съд – Павликени и на Окръжния съд – Велико Търново и да се възложи на нов състав на Висшия Апелативен съд да разгледа по същество оплакването на ищците от решението на управителния съвет на ЛВК "Гъмза" за незаконните избори на пълномощниците, с което неправомерно, противозаконно с решението закриват ЛВК "Гъмза".
И пето, да се разгледа съвместно прокурорската преписка №22542/2003 г. на Софийската Районна прокуратура, следствено дело №17/2003 г. на СГС, отнасящо се до начет от 11 милиона деноминирани лева.
Надяваме се, че вие ще предприемете съответни законови мерки да се спре разграбването на собствеността и труда на кооператорите от Великотърновска и Габровска област, да се възстанови ЛВК "Гъмза", за благото на своите членове и на обществото.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви, господин Стефанов.
Искам да направя няколко уточнения.
Мисля, че и Вие добре си давате сметка, че Народното събрание няма правомощия за част от тези искания, които Вие искате. Ние не стоим нито над съда, нито над прокуратурата. Ние нямаме правомощия да отменяме съдебните решения.
Така че това, което бихме могли да вземем като решение, ще бъде в рамките на правомощията, които ние имаме като комисия.
СТЕФАН СТЕФАНОВ:
Аз Ви разбирам, но да се обърне внимание.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз Ви моля да ме изслушате.
Освен това аз искам да благодаря на Върховната касационна прокуратура, че се отзоваха на нашата покана, имайки предвид, че те са все пак една независима власт и въпрос на тяхно желание за участие в нашата комисия е участието тук на господин Димитър Генчев.
Така че предлагам да преминем към дискусия. Дължах това уточнение. Имате думата за изказвания, мнения.
Желание да участва в заседанието на комисията прояви народният представител Тодор Костурски. Заповядайте, господин Костурски.
ТОДОР КОСТУРСКИ:
Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Аз като народен представител от Габрово, искам да споделя с вас, че случаят ми е известен и по този случай – съжалявам, че не ги нося тези документи сега в мен, Вие ме изненадахте, съвсем случайно научих, че тук ще се разглежда проблемът с "Гъмза" - имам ей толкова документи, свързани с престъпната дейност на някои хора, управлявали и разбили ЛВК "Гъмза".
Лично аз съм безкрайно огорчен, първо, от това, което е направено на управленско ниво – беззаконие по отношение на вземане на решенията, и главно с помощта на господин Трифон Драгиев. Това е лицето, което си е позволило да направи всичко това, което е описано тук, в този материал, според мен не без покровителство отнякъде. Защото не може да се вземат решения, които са решения примерно на съда, на Великотърновския съд, господин Попов, както споменахте. Ами то е очевадно, че дружеството се разграбва, очевадно е, че се отива към ликвидация. Има желание от страна на съкооператорите, но този господин не разрешава свикване на нормално редовно общо събрание, както е по Закона за кооперациите и прави всичко възможно да свика събрание, което да е от избрани от него хора, бих казал.
Оттам нататък питам се, какво ще бъде решението на това общо събрание или на пълномощниците? Ами естествено какво – каквото той пожелае.
Искам да кажа веднага, че в тази престъпна схема има замесени други хора, които са сега в управлението на местната власт в регион Габрово. И това, което е станало, сега, хубаво е това да изискаме като комисия, но аз също знам какви са правомощията на нашата комисия и се опасявам, господин Попов, че трудно може да се помогне да се върнат събитията назад, но може да се помогне с това като нашата комисия изиска наистина да се видят последните дела, които са водени. Това, което е взето като решение, дали е разглеждано по същността на деянието или само по принцип от върховните съдебни органи. Иначе отиваме в този казус, в който решението на висшия съдебен орган е продиктувано само по принцип и се разглежда по принцип, а не по същество. А тук става въпрос за това, то е абсолютно вярно – ограбване на една огромна кооперация, най-добрата в Северна България. Не мога да говоря за страната, но за Северна България със сигурност.
И като заключение, искам да направя още едно предложение.
Сега, Инициативният комитет, който вие сте създали, има представители от Карамолин, или това е някакъв друг инициативен комитет, но те също желаят да се свика истинско общо събрание. Но имайки предвид именно това обстоятелство, че членовете са много за тази кооперация, че е невъзможно, тяхната молба беше, ако е възможно да се промени, да се направи нещо в Закона за кооперациите, така че с по-малко членове да бъде свикано общо събрание, на което наистина да отидат и да се представят хора, които са член-кооператори, а не измислени представители на тази кооперация. И мисля, че по този начин бихме помогнали за това да се осъществи едно връщане на събитията чрез това общо събрание. Това е мнение на този инициативен комитет в Карамолин, които ме помолиха да предам документите в тази комисия. Аз не съм го направил, защото видях, че тук ще се разглежда, но това мога да го направя.
Идеята, която е вложена и която господин Попов казва, е, господин Председател, да се направи всичко възможно наистина да се вникне в същността на деянието и, аджеба, да видим как така от печалба в продължение на години изведнъж, за две години тези големи печалби не само се стопяват, но и стават на загуба, и то на огромна загуба, за да се стигне до ликвидация.
Аз лично бих проверил това и бих посъветвал тези, които разглеждат документите, да вникнат в тях. Не може да няма нещо, което да е отстранявано, да е направено като разграбване и всички да си затваряме очите и да казваме – абе, то тъй е станало. Да бе, станало е, но е станало с най-голямата кооперация в страната и ние на всички казваме – не можем, уважаеми дами и господа, да ви помогнем в този случай, защото такова е решението на съда. Мисля, че една такава наша стъпка, а именно препоръка за това как да стане връщане на събитията назад, би помогнало за възвръщане позициите именно на тази кооперация.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Костурски.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги и гости,
От документите, с които се запознах за случая с кооперацията "Гъмза", аз установявам, мисля, че това е ясно и за всички, че става дума за умишлено, целенасочено и престъпно разграбване на една кооперация.
Аз искам да ви кажа, че почти идентичен случай имаше в кооперацията на село Верен. Аз направих и въпрос към министър Орешарски по този случай, сезирал съм и комисията. Прави впечатление, че подобни случаи има десетки, може би стотици в цяла България, че това, пак повтарям, е една престъпна, целенасочена политика на разграбване на тези кооперации. Имам чувството, че хората, които го правят, като една по-голяма група, са едни и същи. И хората, които ги покровителстват, отново са едни и същи.
Като цяло, аз няма да навлизам в подробности, мисля, че документът, който ни предоставиха, много добре визира процеса.
Първо, ръководството на кооперацията, управителният съвет ограбиха и ликвидираха кооперацията.
Второ, ролята на съдебната власт, следствието, прокуратурата и съдът в тези процеси.
И трето, отказът на прокуратурата да образува дело срещу незаконното създаване и регистриране с фалшиви документи във Фирменото отделение на Софийски градски съд Ловико – Сухиндол холдинг под № еди-кой си от 7-ми състав.
Сега, ако ми позволите, да дам своето мнение. Аз мисля, че като комисия ние трябва да направим всичко възможно хората, които са реализирали тази схема ,да получат заслуженото”. Имам предвид както хората от управлението на самата кооперация, от ръководството на кооперацията, но и хората, които са ги покровителствали в съда и в прокуратурата. И може би именно там трябва да насочим своето внимание, да търсим какъв механизъм трябва да се намери тези хора наистина да отговарят за своите престъпления.
Това е, което мога да кажа като мнение.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Христов.
Господин Генчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ:
Благодаря на уважаваната комисия за възможността да участваме в това обсъждане, а също и на господата, които са направили това изложение, защото то по някакъв начин обобщава много материали, които са идвали от различни посоки, ходили са в различни инстанции и по този начин и в прокуратурата могат да бъдат обобщени и наблюдавани по-целенасочено.
В същото време имам някои допълнения, уточнения, които предполагам, че ще бъде полезно да се знаят.
Първо, по никакъв начин няма да позволим сега да коментираме влезли в сила съдебни решения. Те за нас са толкова задължителни, колкото и за всички останали. Ако има някакви процесуални пътища за тяхната промяна, те са преди всичко във възможностите на заинтересованите страни. Аз само ще спомена, че по Закона за кооперациите преклозивният срок за участие на прокуратурата в отмяна на незаконни решения е 3 месеца от вземане на решението. А тази кооперация, според текста, който имам пред себе си, е обявена в ликвидация с удостоверение от 2004 г. Всичко останало и всички други въпроси, които се повдигнаха от икономически и нормативен характер, също не е в моята компетенция да ги коментирам, но вие бихте могли, разбира се, да ги обсъждате.
Не знам защо така се е получило, но оставам с впечатлението, че господата не са изцяло информирани за актуалното положение на някои от тези дела и преписки, затова искам да информирам и тях, разбира се, че на 15 май 2006 г. Великотърновската Окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт против Трифон Драгиев не за някакъв отделен пункт, както тук някъде се коментираше, а по всичко 17 пункта от ревизионния акт, който е споменат. Само диспозитивите на обвиненията, които са в 106 отделни диспозитива, са 40 страници на този обвинителен акт. Това дело имате информация, че е започнало, а най-новата ми информация е, че първото заседание, което беше на 14 февруари, сега има ново отлагане – за 14 март. Никакви прогнози не мога да правя сега, в този момент по делото. Това е работа на прокурорите, съдиите, които участват. Но това е за информация.
По този обвинителен акт има 106 пункта обвинение за безстопанственост и тези пунктове са по ревизионния акт кооперацията.
По другите въпроси, които са от фирмен характер, там правомощията на прокуратурата, дори и на съда отчасти – за него няма да говоря, са силно ограничени, и с основание, защото това са икономически субекти. Прокуратурата разполага с конкретни възможности за искове, които в този случай едва ли биха могли да се приложат.
А що се отнася до фирмените дела, те биха могли евентуално да бъдат възобновени при установяване на някакви нови обстоятелства по следствените дела и преписки, които тепърва ще се водят. За една от тези преписки, която мисля, че идва от сигналите от Сухиндол, от тази група, която Вие споменахте (господин Костурски), имаше действително едно забавяне в Софийска Районна прокуратура, което е станало вероятно във връзка с проблемите, които са известни вече на обществото, но от октомври месец е придвижена тази преписка. Била е до края на годината в Икономическа полиция и от 9 февруари е образувано досъдебно производство по повод на неверни заключения на вещите лица в това фирмено дело, за което споменавате.
Това, че е образувано, още не значи, че е завършено, но това е най-новият процесуален факт, за който бих могъл да ви осведомя.
Други неща, които са в течение, също в момента няма да ги коментирам, но това е, което в този момент прокуратурата може да осведоми. Искам да ви уверя, че това, че не всички искания и много от тях може би не се уважават, не бива в такава степен да внушава недоверие у хората, които ги правят, защото в крайна сметка ние трябва да се позоваваме на нормативни актове и на съдебни актове там, където имаме такива.
И конкретно това, което се спомена за колегата Томов, той именно е написал този обвинителен акт в 106 страници. Без да му ставам конкретно адвокат, и на другия колега, който е наблюдавал преписката, но тяхната работа е довела до именно това голямо дело, което предстои може би дълги месеци още да се обсъжда във Великотърновския регион.
Това е, което бих искал да споделя с вас.
Още веднъж благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря и аз, господин Генчев.
Колеги, вие сте се убедили от информацията, с която разполагаме за разгрома на Лозаро-винарската кооперация в твърде абсурдни според мен решения, включително и на висши съдебни инстанции, с мотивировка, която най-малко буди съмнения и която би могла да се покаже като пример. Аз мога да приема онова, което господин Попов заяви тук на комисията и което е изложено пред нас в тази информация.
Възникват серия от въпроси, свързани със забавянето от страна на различни съдебни инстанции и прокуратури, за това как е станало преобразуването на дружествата с капитали на кооперацията, възниква въпросът защо не е отстранен Трифон Драгиев, въпреки че Върховната касационна прокуратура е препоръчала на Окръжната прокуратура да го направи и Окръжната прокуратура не го е отстранила от длъжност, въпреки данните, които е имало. Серия от въпроси, на които трудно може да се намери отговор. Те са в края синтезирано представени в информацията.
Имайки предвид правомощията, които ние имаме като комисия и това, което чухме от господин Генчев допълнително като данни за двете производства – във Велико Търново и тук, в София, ви предлагам, колеги, едно решение на комисията, което според мен е възможното.
Информацията и препис от протокола на заседанието, заедно с всички материали, с които разполагаме, на комисията, да се изпратят на главния прокурор с предложение да бъде извършена проверка за работата на органите на прокуратурата относно евентуалната престъпна дейност на лицата, причинили ликвидацията на Лозаро-винарска кооперация "Гъмза", град Сухиндол.
Върховната касационна прокуратура да упражни ефикасен контрол за бързо приключване на проверочните действия и разследването на дейността на тези лица.
Това е, колеги, което ние бихме могли да предложим в тази ситуация. Ако има някои допълнителни предложения към това решение…, заповядайте господин Костурски.
ТОДОР КОСТУРСКИ:
Благодаря Ви.
Господин Председател,
Колеги,
Аз считам, че освен това, че ще бъдат евентуално наказани виновните лица, основната цел е тук не да се накажат хората, а да се възстанови дейността на тази кооперация, защото тя на практика е унищожена, но неяснотата по финансовото й състояние буди у член-кооператорите някои въпроси. И примерът е много ясен. Изчезват десетки милиони. Къде са? Ако тези пари наистина се докаже, че някой ги е присвоил, нали разбирате, че връщането им в тези съдебни дела би могло да даде един нов тласък тя да бъде възстановена. И аз мисля, че в нашето решение или в предложението, което ще направите Вие, трябва да има тази цел. Целта е възстановяване на кооперацията и търсене на начин за нейното възстановяване. Иначе – какво? Наказваме го човека, виновен, невиновен, той ще си се оправдава, ще се водят някакви следствени дела, но оттам нататък член-кооператорите какво правят? Те са заинтересовани за това да се възстанови, защото какво става на практика? С незаконни документи голяма част от земята на тези член-кооператори сега е в ръцете на други хора. И никой в този регион не може да докаже собственост. И сега ако ние оставим нещата дотук – да бъде наказан този или онзи, аз мисля, че ще е половин мярка. Трябва да се търси малко по-радикално решение на въпроса.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз съм готов да направя предложението, което Вие правите. Имайки предвид препоръката, която правим към Върховната касационна прокуратура за ефикасен контрол, това е свързано с приключване на тези дела в сравнително по-кратки срокове. И това приключване би открило според мен някакви допълнителни възможности, които са свързани и с възстановяване на кооперацията. Не знам доколко съм прав от юридическа гледна точка, трудно ми е да преценя. Но докато не приключат тези последни две дела – едното на Районна прокуратура Павликени и на Градска прокуратура, другото на Окръжна прокуратура – Велико Търново, мисля, че трудно бихме могли да предприемем допълнителни действия, включително и по отношение на възстановяването на самата кооперация. Ако имате някакво допълнително предложение, аз съм готов да го предложа на комисията, да го включим като решение.
Заповядайте.
СТЕФАН СТЕФАНОВ:
Благодаря на изказващите се досега, че има пълното съзнание и разбиране за същността на ограбването и ликвидацията на кооперациите. След този факт предимствата на съответните органи, включително и на вашата комисия е да намерят правни и, бих казал, социологически предпоставки къде и как да се решат тези въпроси, които са поставяни нееднократно пред съдебните власти, но са… – да не говоря в какъв хаос сега.
Щом Западна Европа неслучайно винаги е поставяла въпроса за корупцията в България, ние да си приказваме така, че – да, да, вземаме мерки…, трябва в същността на процесите да се вникне и самите съдебни органи, които ще се занимават или са се занимавали недостатъчно, да се върнат и да направят съответно действително разкриване на тези процеси така както са те, а не изобщо кой се обадил, как се обадил и какво е направено.
Ако няма това, значи нищо няма да се направи.
А имайте предвид, че земеделието в тези селища е в плачевно състояние, т.нар. прехвалени холдинги, които са направили, отиват в селата и казват – моето родно село е Карамолин, където има към 40 дка да засеят жито, казват – можем не повече от 5000 дка да засеем. Това става година след година.
Плачевно е състоянието в селищната система. Ако не се направи това, не за други, аз нямам лични интереси, аз съм член на бившата кооперация, но не чакам оттам сега, дето се казва, някакви облаги. Но нашите кооператори просто гладуват, в буквалния смисъл на думата.
ДИМИТЪР ПОПОВ:
Господин Великов, да Ви дам нещо като аргумент. Според ревизията са изнесени от България и продадени чрез създадени дружества на Драгиев в чужбина вина на стойност около 15 милиона евро, чиято стойност не е постъпила в България и най-малко в кооперацията. Ревизионният акт е подаден в Окръжната прокуратура във Велико Търново вътре в трите месеца от неговото създаване. Това дело, което колегата посочи, е точно така, но то е само 1 милион и 600 хиляди лева, ако не се лъжа. Щетата е 100 милиона. Но да не влизам в подробности.
Досега сдруженията на “Приятели на кооперацията” в Централния кооперативен съюз колко пъти се обръщат към парламента за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, толкова пъти са получили положителен отговор. Ние не правим никакво оплакване и не спекулираме с това като се обръщаме към вашата комисия, но така се оказа, че вие сте единствената ни надеждна обществена опора в тази неравностойна битка. Как си представяте вие – милион и 500 хиляди лева адвокатски хонорар при необразуван процес, висяща претенция?! За сметка на кооперацията.
Такива данни ние може да дадем много, но, както каза тук колегата, парите вече са консумирани, направени са богати къщи в чужбина, в Англия, еди-къде си, хотели, а кооперацията я няма. Трансформация на имуществото.
И искам да ви кажа, за моя голяма болка, един от хората, който е получил 7 милиона стойност на акции, е бивш представител на Окръжния съд във Велико Търново! Какво да говоря повече?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Досев.
АНЧО ДОСЕВ:
Благодаря за участието на господин Генчев. С уважение се отнасям към това, което каза. Нескромно е като юрист – и аз съм Ваш колега – няма да възразя, но не е вярно, че срокът е 3 месеца. Ние сме го спазили този срок, господин Генчев. Има един момент, който е благоприятен за нас – решението, което взе Върховният касационен съд за отмяна на решението на Павликенския Окръжен съд по отношение на избора на пълномощниците едно – да не кажа голяма дума – нищожно решение, че селищните събрания не били органи на кооперацията. Имам основание да споря с Вас, няма да споря. Обаче след като това решение на Върховния касационен съд не може да бъде обжалвано от никого, защото над тях е Господ, аз се питам – има ли елемент в целия процес по избора на пълномощници, където са консумирани престъпни деяния? Господин Попов Ви каза – вместо 40 – 85 пълномощници. Един от незаконните пълномощници, не е член-кооператор, е решил съдбата на събранието. С този един незаконен глас е взето решението. Питам Ви, нескромно е – има ли място за прокуратурата? Според мен, чел съм Конституцията и знам, че има място. За това пледираме ние.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, има ли допълнителни предложения?
Аз предлагам отново да се върнем към това, което направих като предложение за решение на комисията, и бих се обърнал към господин Генчев, след като ние сме готови – то ще стане още в утрешния ден, предоставяйки цялата информация и протокола от заседанието днес, да настояваме действително за един по-ефикасен контрол и ако е необходимо, от процесуална гледна точка е възможно, да се образуват дела и по въпросите, които и господин Досев постави тук. Това би открило допълнителни възможности. Пак казвам, не знам процесуално как би могло да се действа.
Връщайки се към предложението за решение, то е насочено към ефикасен контрол за бързо приключване на проверочните действия и на разследването на дейността на тези лица.
Не чух други предложения по същество. Да, разбирам това, което господин Костурски казва, да, голямата цел е връщането на кооперацията, но на този етап ние не сме в състояние да отменяме взети решения. Нямаме такива правомощия и не можем да отменим решенията на Върховния касационен съд, което отменя двете решения – на Павликенския Районен съд и на Окръжния съд – Велико Търново.
Но аз пак ви предлагам, от процесуална гледна точка, имайки данните, с които се разполага, и двете дела, които се водят, нека Върховната касационна прокуратура упражни изцяло своите правомощия, включително и по предоставените нови данни, ако такива там нямат.
Колеги, има ли други предложения? Възражения по решението има ли? С консенсус приемаме това решение.
Благодаря на нашите гости за участието.
Благодаря на Върховната касационна прокуратура за участието на господин Генчев.
Приключваме по тази точка. Ще помоля – ние това можем в Съвета за координация допълнително да разгледаме – да бъдем информирани своевременно относно хода на делата, надявам се. И ви пожелавам, господин Досев, господин Попов, господин Ангелов, да дочакате решението по този въпрос и дълго след това още да имате възможност да работите в името на кооперативното движение.
ДИМИТЪР ПОПОВ:
Благодарим Ви много, на всички благодарим.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред – Информация за постъпили сигнали, материали и предложения в периода, първо, от 31 януари до 6 февруари – това беше до миналата седмица, имайки предвид отлагането на заседанието тогава.
Обръщам внимание на няколко материала в справката, с която разполагате.
Сигнал №1, който е свързан с дейността на ОМОНИТ. Едно звено, с което ние се ангажирахме във връзка със "Софийска вода". Звеното за мониторинг на договора за концесията на Столичното ВиК. Имаме решение по този въпрос.
Господин Гиню Ганев е изпратил становището на омбудсмана относно констатирани нарушения на Закона за обществените поръчки при избор на мониторинговите дружества. Това би могло да помогне на разследването, тъй като ние сме предоставили материалите на прокуратурата вече и това становище на омбудсмана би могло да помогне в тази посока.
В материала, който е размножен и който ви е предоставен, господин Гиню Ганев прави предложения, свързани с промени на Закона за обществените поръчки. Бихме могли на допълнително заседание да се спрем специално върху тези предложения, които господин Гиню Ганев е направил за тези изменения и допълнения, спазвайки процедурите с искане за становище по този въпрос.
Другият сигнал, на който ви обръщам внимание, е сигнал №3, той е внесен от народния представител Атанас Атанасов – сигнали за корупция в свободна зона – Русе. Тук предложението е писмо до министъра на вътрешните работи и главния прокурор за проверка, тъй като местните органи проявяват бездействие по постъпилите при тях сигнали.
Внимание заслужава и сигнал №8. Това е жалба от Николай Кисьов, представител на група общински съветници от Общинския съвет град Нова Загора срещу отказа на Районна прокуратура – Нова Загора да образува предварително производство срещу господин Минко Попов, председател на Общинския съвет на Нова Загора. Предлагаме това за информация от прокуратурата, тъй като там текат прокурорски действия.
И сигнал №9 – писмо от народния представител Николай Камов, който въз основа на изнесени подробни съображения в материала прави предложение към Комисията за борба с корупцията да направи официално искане към Министерския съвет за иницииране на ежегодни публикации на списък с първите сто от най-големите български и чуждестранни потребители на средства от фондовете чрез България.
Имайки предвид важността на този въпрос във връзка с усвояването на европейските фондове, аз поканих господин Камов, за да не свикваме специална точка и заседание по този въпрос, в рамките на тази точка считам, че бихме могли да вземем решение, ако прецени комисията, ако не, можем да го разглеждаме и допълнително. Но, поканил съм господин Камов, няма да възразите, предполагам, да изслушаме господин Камов и да преценим целесъобразността на предложението, което той е направил.
Господин Камов, заповядайте.
НИКОЛАЙ КАМОВ,:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги, благодаря,
Аз ще помоля, ако може, след изложението да се върна в нашата комисия, тъй като там тече дебат по подновяване на нашия договор със САЩ за българския контингент в Ашраф и предстои гласуване.
Мотивите за това предложение са свързани с огромния интерес в България, да не кажа, може би в най-висока степен във връзка с нашето членство в Европейския съюз, именно фондовете. Не съм правил проучване и не знам в друга държава да е предприета подобна превантивна антикорупционна мярка, позволявам си така да класифицирам това предложение, но журналистически проучвания, които са трудни, защото достъпът до подобен вид информация няма как лесно да се получи, още повече че дадени операции се извършват на територията на различни държави, примерът, който съм посочил в мотивите, е, може да се каже, интернационално журналистическо проучване за една мултинационална компания, която чрез фондовете в четири държави – Великобритания, Холандия, Дания и Швеция, по същество много над печалбите се усвояват средства. Това е напълно възможно да се случи и в България.
Затова предложението се свежда до следното. Да бъде задължено българското правителство, това е по-скоро въпрос, може и с решение, нашето Събрание има възможност да приема няколко акта, да представи официална годишна информация за стоте най-големи потребители на фондове, както български, така и чуждестранни.
Самият факт не би следвало никого да смущава, че той би се появил. Но самата прозрачност вече ще накара мнозина, които биха поискали на територията на България или чрез България да получават такъв достъп до фондовете. Стига всичко да е наред, няма никакви проблеми. Но прозрачността веднага предупреждава тези злонамерени, хипотетично, да знаят, че името на компанията ще бъде осветено в подобен списък, и то чрез българското правителство.
Едва ли са необходими повече подробности. До това се свежда предложението. Мисля, че по такъв начин обществото ни ще получи също така сигнал, че антикорупционните действия в България, и то превантивно, а не постфактум, биха спрели намерения за неправомерно усвояване на фондовете. Пак казвам, не само български, но и от чужди компании.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Камов.
Колеги, мисля, че едно съвсем целесъобразно предложение е направил господин Камов със своето писмо до комисията. Разбира се, всеки може да изрази своето становище. Пред мен възниква само един въпрос и той е процесуален, изразявам лична позиция тук. Този процесуален въпрос е свързан с това дали е достатъчно решение на комисията или комисията би трябвало да предложи решение на Народното събрание, ако прецени да го направи. Това е, което възниква пред мен като въпрос от процесуална гледна точка.
НИКОЛАЙ КАМОВ:
Аз не исках да формулирам въпроса, въпросът е преди всичко на отношение на комисията. Ние сме взимали няколко решения, доколкото си спомням, в този парламент и сме задължавали за подобна периодичност. Например от 2003 г. за годишен доклад на правителството по проблемите на младежта. Това се изпълнява и до ден днешен. Това засяга всички правителства, не само тогава, когато е за парламента. Преценявам, че в дадената ситуация – това е моето лично мнение – ако комисията предложи това като комисия на парламента, и то именно Комисията за борба с корупцията, според мен това е достатъчно, това е моето лично мнение, Кабинетът да реагира по съответния начин. И едва ли е необходимо някакво задължение за него. Той би бил част от това решение по такъв начин. Но във всички случаи мисля, че резултатът би бил положителен – както за парламента, така и за Кабинета като институция.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имате думата по същество. Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Независимо от формата, която ще приемем, аз лично категорично подкрепям предложението, доколкото практиката показва в редица страни от Европейския съюз, че усвояването на европейските фондове предоставя огромни възможности за корупционни действия и схеми.
Аз дори съм предложил в Правилника на Народното събрание съставянето на една специална парламентарна комисия, която да контролира тези фондове. Но като цяло, предложението на господин Камов подкрепям категорично. Мисля, че то е разумно и напълно в унисон с дейността на нашата комисия, с това, което целим като комисия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Христов.
Това предложение на господин Камов ни дава една добра идея. Тя е свързана с тези събития от последните дни около фонд “САПАРД” и изразходването на средства. На нас ни предстои по план, който сме приели в комисията в началото на годината, парламентарен контрол на фонд “САПАРД” и фонд “Земеделие”. Би било добро решение според мен да поискаме за последните години фирмите, които са получили средства по фонд “САПАРД”. Тази публичност не би била излишна, предполагам. По този начин може да се види и кой стои зад тези фирми, чия собственост са, без да считаме, че всички, които са взели средства от фонд “САПАРД”, по някакъв начин са действали с корупционни схеми. Нямаме тази идея, но тази публичност не би била излишна. Но това е въпрос на обсъждане, което бихме могли да помислим в комисията и да предложим решение.
Колеги, има ли по същество възражение по предложението, което господин Камов е направил?
Господин Костадинов, заповядайте.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Благодаря, господин Председател.
Аз лично споделям това предложение на господин Камов, но лично съм притеснен, все пак от нюанса, който ще даде, че това предложение излиза от името на комисията. Дали няма да бъде по-удачно и съвместно примерно с Комисията по бюджет и финанси или примерно по икономика, общо взето все пак Комисията за борба с корупцията дава друг оттенък в спиралата на своята дейност. Само това леко ме притеснява. Иначе споделям това предложение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, други предложения, мнения? Заповядайте, господин Славов.
ИВАН СЛАВОВ:
Аз не се притеснявам от антикорупционния характер на предложението, точно в това е смисълът. Самото предложение има смисъл като равносметка на досегашната практика и превантивно значение за това, което предстои, защото смятам, че натрупаният опит по фондовете от присъединителния процес сигурно ще даде своите механизми и ще може да се умножат механизмите за придобиването на права върху процеса, който държавата ще прави. По принцип обаче подкрепям направеното предложение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви.
Аз пак се връщам на разширяването на идеята. Не единствено и само фонд “САПАРД” може би трябва да подлежи на такава публичност. Това се отнася за всички фондове, така че можем да разширим идеята си, защото имаме тема еврофондове, имаме становища на всички министерства, но все още това не е влизало на специализирано обсъждане в комисията. Аз прецених, че този въпрос може да бъде сравнително по-лесно решен. Едва ли би срещнало противници едно такова предложение, затова си позволих да го вкарам в една такава процедура за обсъждане днес.
Не виждам гласове против, ако не възразявате… Заповядайте.
НИКОЛАЙ КАМОВ:
Само едно последно изречение. Аз си представям този списък като позитивен, не като негативен. И мисля, че е съвсем нормално комисията освен да изрази отношение към сигнали, които подозира за корупция, да инициира и мерки, които да я предотвратят. Сигурен съм, че тази компания, ако знае, че в България е взето такова решение, едва ли би се опитала чрез българските фондове да предприеме… и всеки друг. И все пак, тези, които усвояват европейските пари, би следвало да бъдат насърчавани и похвалени. Защото те за това са дадени, да бъдат усвоени, а не да бъдат пропилени.
Така че за мен по-скоро списъкът е позитивен, но всеки да знае, че той ще се появи в един хубав ден и нещата ще бъдат ясни.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Опитът от последните години показва, че е добре да мине през тази комисия, защото имаме немалко случаи, които са показали подобно действие.
Добре, да благодарим на господин Камов.
Остава да формулираме решението, което мисля, че няма да представлява проблем.
НИКОЛАЙ КАМОВ:
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря и аз.
Колеги, продължаваме със сигналите. Това беше сигнал №9.
Сигнал №10. Сигнал №10 е внесен от народния представител господин Атанас Атанасов, член на Комисията за борба с корупцията, според който при извършен финансов одит на Столичната дирекция Полиция Сметната палата е установила липса на парични средства в размер на над 1 милион лева и други финансови злоупотреби.
Докладът на Сметната палата и становището на МВР да бъдат обсъдени на заседание на комисията – това е предложението на господин Атанасов.
Виждате предложението, което сме направили. Искаме от Сметната палата и МВР да бъдат изпратени докладът за одита и становището на МВР, които да бъдат обсъдени на заседание на комисията – аз бих добавил, по преценка, ако действително има потвърждение на тези данни от Сметната палата и от становището на МВР, тогава бихме могли да го разгледаме на заседание на комисията.
Имам още една скоба по този въпрос – ако тези материали вече са предоставени на прокуратурата, тогава нашето действие се оказва в противоречие с правилата, които сме приели. Затова ви предлагам да поискаме докладите и след това комисията да прецени на основание на тези доклади следващите си действия. Има ли възражения по един такъв подход? Не виждам възражения.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
В писмото може би леко насочващо, МВР да изразят какво са направили до момента по този доклад като мерки и действия. Ако тези мерки и действия ни удовлетворят, просто няма да го вкарваме.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, аз ви предлагам, след като получим докладите и имате възможност да се запознаете с тях, да преценим необходимо ли ще бъде обсъждане на заседание на комисията или докладите ще ни удовлетворят от гледна точка на онова, което е изнесено там.
Сигнал №12. Това е едно самосезиране от одит на Сметната палата на дейността на Комисията по защита на личните данни.
Ние имахме намерение миналата седмица още да разгледаме този доклад и да изразим становище като Комисия за борба с корупцията. На заседанието си вчера Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред направи твърде обстойно и задълбочено обсъждане на този одитен доклад с участието на трима членове на комисията заедно с техния представител и взе решение, което аз си позволих да ви предоставя.
Решение от 14 февруари 2007 г.
(Няма да чета цялото решение, само диспозитивната му част.)
1. Оценява изключително негативно дейността на Комисията за защита на личните данни в периода от избирането й през месец май 2002 г. до края на 2006 г.
2. Не приема годишния отчет на Комисията за защита на личните данни за 2006 г.
3. Изисква Министерският съвет да предприеме действие за предсрочно освобождаване на председателя и членовете на Комисията за защита на личните данни.
(Една скоба – техният мандат изтича през месец май.)
4. Във връзка с предстоящото изтичане на 5-годишния мандат на Комисията за защита на личните данни през май 2007 г., препоръчва на Министерския съвет да започне в най-кратък срок процес на номиниране на нов състав на комисията.
Две допълнения бих прибавил тук. Материалите, свързани с евентуални закононарушения са предоставени на прокуратурата, имам предвид одита, едно; второ, извършена е финансова ревизия, резултатите от ревизията също са на вниманието на прокуратурата. Така че не са възможни други действия от страна на нашата комисия като предложения. Ако действително имате желание, предоставил съм ви доклада на всеки един от членовете на комисията, може да се запознаете с него. Фрапиращи са действията на комисията. Аз бих обърнал внимание тук на няколко въпроса, които касаят не само тази комисия по принцип.
Големият въпрос е за контрола, който упражнява Народното събрание върху дейността на комисии, които самото Народно събрание избира. Имахме фрапиращия случай със заплатите на Комисията за придобиване на имущество от незаконна дейност на господин Кушлев. Сега имаме втори случай с тази комисия. В одитния доклад се казва, че дори не е започнала дейност по защита на личните данни. Такова изречение има, становище в одитния доклад. Четири години работи тази комисия, там са изразходвани бюджетни средства, които се гласуват всяка година. Става въпрос за наеми, които са плащани, пет автомобила BMW закупени, наем, заплащан на един от членовете на комисията, който той преценил после и върнал парите за наема; един от членовете на комисията се оказа адвокат на Мирчо Петков – известен повече като Мирчо Циганина.
Така че неслучайно решението на комисията е да изиска Министерският съвет да предприеме действия за предсрочното освобождаване, въпреки краткото време, което остава. Не е възможно допълнително решение да везем според мен, имайки предвид всичко онова, което е предприето към тази комисия. Аз с едно не бих се съгласил вчера от заседанието на комисията, имах и допълнителни разговори, че е възможно в законодателството, в тези закони, с които ние всъщност създаваме такива комисии – имаме тук Комисия по дискриминацията, Комисия по защита на личните данни, Комисията на господин Кушлев и т.н., казвам всички комисии, които ние сме създали със закон… Оказва се, че контролът, който Народното събрание осъществява, е с годишните отчети, които се правят, което е недостатъчно според мен от гледна точка на функционирането на комисиите, на спазването на правилата и на изискванията на закона.
Аз бях изумен от това, което чух снощи след заседанието, че членовете на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред не познавали закона. Изявление на председателя на комисията. При тези становища, които има в одитния доклад, пак казвам, без никакви гаранции за защита на личните данни – нещо, което е от изключителна важност за едно демократично общество.
Ще завърша с това, че според мен заслужава да се приветства това решение на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и изразявайки подкрепа на това решение във всичките му точки, аз считам, че това е възможността на нашата комисия – да подкрепим това решение, да настояваме Министерският съвет действително да предприеме действия за предсрочното освобождаване на председателя и членовете на комисията.
Второ, да възложим на експертен състав, който да прецени необходимостта от засилване на контрола от страна на Народното събрание към всички комисии, които са приети със закон.
И третото, което мога да предложа, имайки предвид внесените законопроекти, законопроекта на господин Осман, внесени са и други законопроекти, да настояваме пред ръководството на Събранието те да влязат в дневния ред на Събранието за промени в заплащането на председателите и членовете на комисията, които да съответстват на тяхната отговорност, която те носят.
Това е, което бихме могли според мен да вземем като решение.
Колеги, имате думата. Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги,
Аз имам едно предложение. Нека да поканим членовете на тази комисия на едно изслушване, предвид широкия обществен интерес, който представлява този случай, доколкото Вътрешната комисия е закрита комисия, там журналисти нямат достъп. Нека българското общество да види общо взето в какво положение е изпаднала тази въпросна комисия.
Искам да ви кажа, че в Конституцията – неслучайно внесох едно предложение, всъщност това беше едно изречение, което казва, че освен докладите, които Народното събрание ежегодно изслушва от въпросните комисии, за които ние говорим – те не са само тези, на господин Кушлев, и Комисия за защита на личните данни, на всички комисии, аз бях добавил едно изречение – “В случай, че Народното събрание не приеме доклада или не го одобри, ръководствата на тези комисии да бъдат освобождавани”.
Може би трябва да се потърси някакъв друг механизъм, може би със законов акт, просто това да се фиксира ясно и категорично. Защото така, когато се опитах да попитам някой от правителството за дейността на комисията на господин Кушлев, се оказа, че абсолютно никой не може да отговори по този въпрос. Няма ресорен министър, дори премиерът няма право и фактически се оказа, че господин Кушлев – конкретния случай визирам – над него няма никой - нито парламент, нито правителство, може би само Господ, разбира се.
Така че аз настоявам на това предложение – да ги поканим тези хора, да ги изслушаме, да видим къде е проблемът и да предприемем разбира се, съответните законодателни мерки това да не се повтаря.
Що се отнася до възнаграждението, аз категорично подкрепям предложението на господин Осман. Аз самият внесох едно проекторешение – тук се обръщам към вас като членове на комисията, евентуално ако счита комисията да го подкрепи, внесъл съм едно проекторешение, което казва, че членовете на комисиите, които се назначават от правителството и парламента, не могат да получават заплати по-високи от 90% от заплатата на председателя на парламента. Това е някакъв праг и мисля, че е разумен, предвид факта, че господин Кушлев например си беше фиксирал заплата от 7000 лева.
Това е, което мога да кажа.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, аз все пак бих искал да преценим необходимостта, имайки предвид, че изслушване беше направено на трима – председателя и двама членове на комисията. Едва ли повече би могло да се каже, пак повтарям, от това, което беше изнесено и което е в почти всички средства за масова информация. Няма никаква тайна в това, което беше казано и пред комисията вчера. Всички данни, които бяха изнесени пред комисията, бяха представени и на заседанието. Затова се стигна и до това решение.
Друго, което мен ме притеснява, е за това, че ние не можем да вземем решение, по-различно от това, което вече е взето, и не може да направим нещо допълнително освен гледната точка гласност. Но, пак повтарям, гласност има. Надявам се гласност да придобие и решението, което днес на подпис мина през членовете на Вътрешната комисия.
Затова аз ви предлагам, нека да направим тези предложения, свързани със законодателството, по отношение на заплащането – аз Ви подкрепям, господин Христов, тук също, дори считам, че за някои комисии това възнаграждение е твърде високо, имайки предвид дейността, която те извършват, съпоставяйки ги с други комисии, и законопроектът, който господин Осман е направил. За мен от важност е да направим изменения и допълнения в тези закони за комисиите.
Само един пример бих искал да дам – че могат да подлежат на парламентарен контрол тези комисии и това няма да е проблем да бъде включено в закон, да бъдат направени изменения и допълнения така, че председателите на тези комисии да подлежат на парламентарен контрол, така както на контрол подлежат и министрите. А се оказва в един момент, че освен по едни годишни отчети ние по нищо друго не можем да съдим за дейността на тези комисии.
Ето защо аз ви предлагам на едно заседание да обсъдим точно един такъв подход, това би било важно, да направим един пълен преглед на всички комисии и да направим предложение за изменение и допълнение в съответните закони в тази посока, за оказване на парламентарен контрол върху дейността им.
Колеги, ако няма възражение, да продължим по-нататък, защото имаме още, и то съществени въпроси. Получихме тук няколко сигнала, които според мен заслужават внимание.
Сигнал №16 – самосезиране от в. "24 часа" относно 3000 жилища за армията срещу право на строеж. И действия, които са предприети в момента за замяна на апартаменти срещу имоти – имоти на армията в момента срещу жилища.
И ви предлагам да поискаме една информация – така както сме предложили тук, публикацията да бъде представена за информация на членовете на комисията, обсъдена на заседание, да поискаме от Министерството на отбраната с писмо всички замени, които са извършени и стойността на тези замени. Определено считам, че подходът за това, че са необходими жилища на военните е верният подход, ние не спорим за подхода, спорим за стойността на жилищата и стойността на имотите, които се заменят.
Имайки предвид изнесеното във в. "24 часа", предлагам да направим едно такова искане до Министерството на отбраната. Надявам се, че това искане към Министерството на отбраната, няма да има срок 7-8 месеца, както беше по предния сигнал.
Има ли възражения, колеги, по този сигнал, който е във в. "24 часа"? Не виждам възражения.
Има още една справка. Справката е от 7 февруари до 14 февруари. Има един анонимен сигнал, за който искам да се посъветваме как да постъпим. Той е свързан с фонд “Земеделие” – град Силистра. Говори се за сума, която е предоставена, говори се за корупционна схема, но, първо, сигналът е анонимен, второ, много е трудно да се провери нещо, което вече е било извършено, според, пак казвам, този анонимен сигнал.
Това, което бихме могли да направим, е да поискаме от управителния съвет на фонд “Земеделие” – информация по този случай и ако преценим, че тази информация налага, да предоставим материалите на прокуратурата. Но, както казах, много е неопределено. Сигналът е за фонд “Земеделие” в Силистра. Ние бихме могли от управителния съвет на фонда да поискаме такава информация.
Заповядайте, господин Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Господин Председател, аз съм на обратното мнение и разсъждавайки точно по това, което е изнесено тук, считам, че, първо, той не е извършил нещо, което трудно можем да докажем, искаме или не искаме. В крайна сметка той не е изпратил никакво предложение и с една дума, не е нарушил задълженията си.
А това, което се твърди, че примерно те са му дали тази сума, според мен е въпрос на доказване, и не виждам в случая, че има някаква корупционна практика в този момент. И смятам, че особено щом сигналът е анонимен, комисията не трябва да го приема и да се ангажира с него.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз не бих възразил на един такъв подход, защото действително много е трудно да се направи проверка по начина, по който е предоставен този сигнал.
Има ли възражение по предложението, което господин Костадинов направи? Не виждам възражения.
Обръщам ви внимание на още един сигнал, който според мен заслужава специално внимание. Едно самосезиране също от в. "24 часа". Публикацията е “Инвалиди на легло карат такси”. Става въпрос за този процес на инвалидизация, при който инвалидите в България за последните години са нараснали двойно. Казвам го със съзнанието, че едва ли е възможно за такъв кратък период от време действително инвалидите в страната да нараснат толкова бързо и толкова много.
Явно промените, които са направени в съответните закони, са открили възможности за лично облагодетелстване на определени лица и тези възможности на закона са използвани. Затова предложението е да изпратим едно писмо до Софийската градска прокуратура за проверка с оглед на представяне на официални документи с невярно съдържание по конкретния случай. Но според мен конкретният случай не решава проблема като цяло. Може би ще е необходимо едно изслушване на представител на Министерството на труда и социалната политика, в което да ни кажат мерките, които се вземат, за да може тази порочна практика да бъде пресечена. Казвам го, защото поне от информацията, която има от средствата за масова информация, инвалидите от около 400 000 за тази последна година и половина са нараснали до около 800 000.
Във Велико Търново имам един случай, в който “сляпа жена” продава на пазара и т.н. Спекулациите със здравеопазването са нещо опасно, за което всеки носи отговорност. Но така или иначе, формирана е някаква схема, която е корупционна по своята същност.
Господин Костадинов, заповядайте.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Благодаря, господин Председател.
Аз считам, че този проблем е доста сериозен и според мен трябва да се направи всичко възможно да впрегнем и останалите институции в помощ на Социалното министерство, защото в крайна сметка то е поставено пред един свършен факт. Тук се ангажирам и документите всъщност се обработват и ще се представят в Министерството на здравеопазването, респективно на лекарите, и от друга страна, според мен е ролята и мястото на Икономическата полиция, която всъщност трябва да бди за дейността на всички държавни органи за спазването на законите.
И бих предложил, ако е възможно, да заслушаме примерно самосезиране на Икономическата полиция, в лицето ако не на директора на полицията, то примерно на ресорния заместник-директор – какви мерки в крайна сметка и мероприятия са предприети, защото този проблем не е отвчера, аз доколкото си спомням, от година и половина министър Масларова беше направила и изложение по този въпрос и взети ли са съответните мерки надолу в помощ, за да се премахне тази практика.
От друга страна, бих предложил и Министерството на здравеопазването да кажат имат ли установени такива практики, какви са техните мерки за преустановяване на тази практика и наложени наказания в сферата на Министерството на здравеопазването.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Костадинов. Други колеги? Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Аз подкрепям колегата Костадинов. Мисля, че това е един изключително тежък проблем, доколкото той пряко ощетява истинските инвалиди и източва огромни средства от държавата. Може би трябва да се помисли за някакъв начин, без разбира се, да се тормозят инвалидите, може би някакви комисии, които да отидат, да проверят всички тези инвалидизирани групи дали са такива и разбира се, да се търси отговорност на онези, които са съставили документи с невярно съдържание.
Във връзка с това може би малко под друг ъгъл, просто искам да информирам комисията. Аз вчера изпратих едно писмо до кмета Бойко Борисов за дейността на фирма “Паркинги и гаражи”, която издава разрешителни за паркиране на инвалидите. Говоря главно за първа група – инвалиди с придружител. Оказа се, че на голяма част от тях в момента с месеци се бави въпросното разрешително, разиграват се по един недопустим начин – говоря за истински инвалиди, за много такива случаи аз лично съм информиран. Така че би трябвало наред с този проблем, който засягаме, да засегнем и другия. Защото аз мисля, че те са взаимно свързани. Тоест, от една страна, някой дава на фалшиви инвалиди привилегии и средства, а от друга страна, лишава истинските инвалиди и мисля, че тези два процеса трябва да се разгледат в тяхната взаимна обвързаност и да се потърси отговорност на онези, които допускат подобни безобразия.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Само да добавя. Аз мисля, че подобен е въпросът и мнението, знаете, че доста трудно приехме този закон, този член, който се отнасяше до болничните листове. Мисля, че тук също има място да се помогне, защото в крайна сметка се прие такъв текст в закона, който действително болните, нуждаещи се от стационарно лечение – домашно или друго, в крайна сметка получават финансовото обезщетение в много затруднено положение – ходене по институцията, представяне на болничния лист и в крайна сметка едномесечно забавяне на финансирането. И лично тук аз смятам, че това вече е присъдено и ние не можем да го разглеждаме, но в крайна сметка да видим къде са другите органи, които трябва да предотвратяват тази практика. И ако това примерно се осъществи в рамките на половин година или на една година и има положителен резултат, според мен би трябвало да се търси облекчаване на този режим, в крайна сметка болните, които действително са болни, да имат облекчен режим на получаване на полагащото им се финансиране поради болест.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Костадинов.
Колеги, това са по-съществените въпроси от постъпилата информация.
Последно, имате две информации за постъпили отговори от сезирани институции от сигнали на комисията. Искам да ви обърна внимание на два отговора. След дълъг период от време получихме предложенията за изменение и допълнение на Закона за хазарта от Министерството на финансите. Спомняте си, преди почти една година на заседание на комисията ние разглеждахме допуснати нарушения в Агенцията по хазарта. Имаше предложение на Сметната палата за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Получени са тези предложения от Министерството на финансите, които са внесени в Министерския съвет. Имате възможност да се запознаете, по желание можем следващия път да раздадем този материал на комисията.
Има още един отговор, който според мен заслужава внимание. Това е отговор от Министерството на образованието и науката във връзка с второ наше писмо за административните мерки, които се предприемат за един от сигналите, който сме разглеждали тук на заседание, той е относно Центъра за развитие на човешките ресурси към Министерството на образованието и науката.
Колеги, давам ви двата отговора - първият и вторият отговор. Моето предложение е да се запознаете внимателно с двата отговора, за да видим. Аз нееднократно съм изразявал пред комисията своето одобрение за бързата реакция на Министерството на образованието и науката по отношение на допуснатите нарушения в Центъра за развитие на човешките ресурси и се изненадвам обаче от втория отговор, който сме получили – за административните мерки, които са взети. Съпоставяйки двата отговора, можете да направите сами извода. Аз предлагам това да го обсъдим на следващото заседание на комисията, защото заслужава внимание.
Освен че има констатирани нарушения, много важно е и как се носи отговорността за тези нарушения, които са допуснати. Има известно несъответствие, според мен, на степента на нарушенията и съответните административни мерки, които са предприети. Но предоставих ги за информация, за да може членовете на комисията да се запознаят и на едно от следващите заседания да обсъдим този въпрос.
Има ли възражения?
Заповядайте, господин Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Аз лично подкрепям това, господин Председател, и в контекста на това, което Вие предложихте, бих обърнал внимание на колегите и на получените отговори по сигнали по входящ №749 и 750, касаещи Митница Благоевград. Аз няма да коментирам конкретно тези сигнали, но ми прави впечатление, че отново ни плъзгат по тази плоскост – праща се в прокуратурата, знаете, там се получава отговорът “Няма данни за престъпление” и - никакви административни санкции. Ако обърнем внимание, тук става дума за извършени 36 подробно описани нарушения, става дума за 36 извършени престъпления или нещо подобно. И в крайна сметка Агенция "Митници" до настоящия момент, нямам предвид само Благоевград, имам впечатление примерно от Варна, Добрич, Бургас и другите митници, разговарял съм лично с началниците на техния Инспекторат, тук умишлено се притъпяват и прикриват особен вид нарушения.
Не зная дали е известно на уважаемата комисия, примерно постъпилите приходи на Агенция "Митници" спрямо 2005 г. за 2006 г. - обемът е значително намалял като цифра. Тук се посочват оправдания за намалели дейности и износ и т.н., облекчен режим. Аз лично смятам, че ни въвеждат в едно голямо заблуждение и искат да ни обвинят в некомпетентност. Аз мисля, че е точно обратното и смятам, че това, което се използва и не само в Агенция "Митници", спомняте си нашите заседания по Министерството на земеделието и горите, случаят Занков, искахме административни мерки спрямо него, в крайна сметка пак се уповаваха на решенията на прокуратурата и т.н. Стигна се до неговото освобождаване, но знаете с колко мъки и събития.
Така че лично смятам, че тук има определено неактивно административно отношение на съответните началници.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, по решение на комисията от началото на тази година ние преценихме, че е необходимо да извършим парламентарен контрол – не си спомням дали през март или април, шест месеца след парламентарния контрол на Агенция "Митници" отново. Мисля, че сигналите, които получаваме, са достатъчни действително този контрол да бъде извършен. Същото се отнася за Държавния резерв, същото се отнася и до незаконното строителство – предстои ни да гледаме на заседание, имаме над 40 сигнала само за незаконно строителство.
Така че има няколко теми, по които комисията трябва да се произнесе. Тук има основание господин Костадинов, този въпрос беше повдигнат и от господин Атанасов, относно начина, по който се извършват проверките. Една част от проверките се извършват формално и отговорите, които получаваме, са също толкова формални, колкото и самите проверки.
Действително възможно е да няма престъпления и да не са образувани производства, което означава, че няма нарушения. Но ние не получаваме никакви сведения за нарушенията, а получаваме само отказа за образуваните предварителни производства.
Може би трябва да разделим тези неща и да видим какви действия предприема администрацията по тези въпроси.
Имате ли, колеги, други въпроси? Няма.
Остана да уточним приемната за Разград. Датата, която фиксирахме, беше 12 март, понеделник, по тази схема, по която сме работили досега. Има ли възражения да започнем организация по този въпрос? В неделя вечерта пристигаме, на 12-и правим приемната сутринта от 10,00 до 12,00 или 13,00, в зависимост от хората, които дойдат, и след това правим заседание на комисията, с уточняване на сигналите, пресконференция и приключваме.
Не виждам други предложения.
Благодаря ви, колеги, за участието.

(Закрито в 16,20 часа.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)