ПРОТОКОЛ
№62

---

На 14 юни, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства в находище "Челопеч".
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Заседанието беше открито в 14,35 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, можем да започнем работа. Имате предложен дневен ред на комисията:
1. Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства в находище "Челопеч".
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам други предложения.
Моля колегите, които са съгласни с така предложения дневен ред, да гласуват.
Единодушно се приема дневният ред.
Преминаваме към точка първа - Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства в находище "Челопеч".
Поканили сме за участие в днешното заседание представители на различни институции, граждански структури. Ще ви представя днешните участници.
От Министерството на околната среда и водите – заместник-министър Чавдар Георгиев.
От Министерството на икономиката и енергетиката - заместник-министър Валентин Иванов.
Господин Христо Казанджиев, директор на Дирекция “Природни ресурси и концесии”.
Господин Тодор Димитров, директор на Дирекция “Земни недра”.
Госпожа Катя Гечева директор на Дирекция “Правна”.
Госпожа Жаклин Методиева, началник сектор “Пресаташе”.
Представители на “ЕКОФОРУМ”:
- господин Георги Фурнаджиев;
- господин Ради Радев.
Кметът на Крумовград госпожа Себихан Керим и
господин Метин Байрам Али, председател на Общинския съвет в Крумовград.
Господин Михаил Василев – председател на Инициативния комитет “Живот за Крувоград”.
Господин Лорън Марсланд – изпълнителен директор на “Дънди Прешъс Метълс”.
Господин Борислав Боянов – адвокат.
Господин Алекс Нестор – старши мениджър на “Инвестиционни проекти”.
Госпожа Петя Сеченска – мениджър юридически.
Госпожа Ирена Стамболиева – мениджър “Околна среда”.
Това са нашите гости в днешното заседание.
Кратка предистория и материалите, с които разполагат народните представители.
На 25 януари тази година на заседание на комисията беше разгледана точка от дневния ред, свързана със сигнали за формиране на корупционни условия, свързани с експлоатацията на подземни богатства и незаконосъобразни действия в защитени зони в крайморските територии.
Тогава комисията взе няколко решения, някои от които искам да ви припомня.
Т.1. Да се изиска необходимата информация от оторизираните ведомства по всички въпроси, отнасящи се до експлоатацията на подземни богатства, които могат да създадат корупционни условия или предизвикат корупционни действия.
На основата на проведената дискусия и на получената информация и нейното анализиране, по необходимост да се сезират съответните ведомства за предприемане на съответните антикорупционни мерки.
Т.2. Да се изиска информация от Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството доколко и как се осъществява контролът по отношение на концесионните договори по експлоатацията на съответните находища, след което комисията да формира своето становище относно защитата на националните подземни богатства и ефективността от действията на държавните органи.
Т.3. Да се поискат становища от Министерския съвет на Република България относно възможностите за формиране и развитие на корупционни условия с приемането на новия Закон за подземните богатства и да се отправи искане до председателя на Народното събрание съответно подготвеният законопроект за подземните богатства да бъде предоставен на комисията относно текстове, които биха могли отново да създадат корупционни условия.
Това са съответните решения, които комисията е взела. На основание на тези решения предоставих на всички членове на комисията следните материали. Тъй като в комисията са постъпили няколко сигнала – единият, от народния представител Кирил Добрев, свързан с "Челопеч", договора за концесия, и още пет сигнала, които са постъпили от "Зелени Балкани" и други екодружества. Това е сигнал №105, да не ги изброявам по номера всичките, мисля, че няма особено значение. И сигнали за Мадан и Кърджали и за Попинци.
Също така в комисията постъпи материал във връзка със заседанието на 25 януари от "Дънди Пресъш Метълс", който също е на разположение на народните представители.
Имаме на разположение на народните представители едно становище на Българската минно-геоложка камара.
За да бъдат улеснени народните представители, разполагат и със стенограмата от заседанието от 25 януари по тази точка от дневния ред.
И още една част, която се отнася пряко до действащия закон и закона, който се изработва и в момента има съгласувателна процедура, за подземните богатства.
Тъй като ние имаме пряко отношение към законодателството, народните представители разполагат и с един експертен материал относно този предварителен проект на закона за подземните богатства, който би могъл да бъде полезен като становище, което да бъде отправено към Министерския съвет за преодоляване на някои корупционни условия.
Мотивите за провеждане на днешното заседание. Провеждаме значително по-рано днешното заседание по две причини. Първо, днешното заседание е част от плана, който комисията прие във връзка с обвиненията в корупция между Министерството на икономиката и енергетиката, техни представители, и Националната следствена служба. Във връзка с този скандал в публичното пространство комисията прие план и част от този план е и този концесионен договор. И втората причина е свързана с предварителния проект на закона за подземните богатства, който, пак повтарям, е на една съгласувателна процедура и според която, по експертни оценки, този закон би могъл да създаде някои проблеми, които не са решени и в действащия в момента закон.
Това са мотивите, разбира се, и допълнително бих прибавил сега реакцията и позиции в средства за масова информация от страна на Министерството на околната среда и водите и от "Дънди Пресъш Метълс" относно концесионния договор и условията по този договор.
Колеги, тъй като днес имаме достатъчно представители на комисията от различни институции, аз бих си позволил в началото и ви предлагам една такава процедура – да чуем кратко господин Добрев като първи вносител по този проблем, след това да предоставим думата на двете министерства, да я предоставим и на нашите гости от "Дънди Пресъш Метълс" и разбира се, на нашите гости от Гражданския форум и представителите на Крумовград. След това народните представители да имат възможност да вземат отношение.
Колеги, възразявате ли по една такава процедура? Не виждам възражения.
Господин Добрев, заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ:
Благодаря, господин Председателю.
Ще се опитам да бъда достатъчно кратък, тъй като тук е стенограмата от предишното заседание. Бях провокиран от едни думи, че моята България била корупционно блато и реших да внеса сигнал в Комисията за борба с корупцията.
Малко хронология. Ако не бъда съвсем точен по отношение на годините, моля да бъда извинен.
"Челопеч" – златното находище и въобще комбинатът, е приватизиран мисля по времето на господин Божков. Тогава е подписан концесионният договор. След това въпросната фирма NAVAN продава дяловете си, мисля, че около 75%, на "Дънди Пресъш Метълс". Останалото държавно участие е продадено за 133 хиляди евро, с компенсаторни записи.
Николай Василев лично подписва договор, с който намалява концесионното възнаграждение от 1,5% на 0,75%, като разликата отива в някакъв специален фонд. И при цялата тази хронология някой да нарича България корупционно блато, би трябвало да има достатъчно основание и днес пред нас да каже защо. Защото корупцията има две страни. Едната е тази, която взима, а другата е тази, която дава. Дали господин Марсланд има достатъчно основание да твърди нещо подобно?
Сега, каква е моята теория и за какво аз държа? Реално имаме един подписан концесионен договор с определени условия. В момента искат да бъде въведена нова технология, с която да бъде увеличен добивът на руда. Това според мен автоматично променя първоначалните условия, тъй като при три пъти по-голям добив имаме по-бърз срок на изземване на находището, което естествено води и до по-малко приходи в държавата. Тъй като не само концесионната такса е нещо, което влиза в държавния бюджет. Това са данъци, осигуровки, ДОО и т.н.
Това, за което претендираме, е, че реално имаме нарушаване на първоначално подписания договор и мисля, че държавата трябва да защити своите интереси при един нов концесионен договор, ако бъде прието естествено инвестиционното намерение на "Дънди Пресъш Метълс".
Иначе има няколко аспекта.
Защо не харесвам новото инвестиционно намерение? Не съм против външните инвеститори, напротив, аз съм по-скоро чужд на политиката, по-близък до бизнеса. Харесва ми всичко това, само че то ще донесе на България 50-60 нови работни места и страшно много отрови, цианиди. Всъщност за какво да ручаме жабетата, като приходите за държавния бюджет няма да се увеличат?
Мисля, че тук присъстват и много специалисти, икономисти и еколози, които могат да вземат думата оттук нататък и да развитият в детайли каква е опасността от цианидната технология и с колко е ощетена България при приемането на това инвестиционно предложение и увеличаването на добива.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Добрев.
Колеги, ще предоставя думата на представителите на двете министерства – първо господин Казанджиев и след това господин Георгиев. От материалите, с които разполагаме, имам отговор от Министерството на икономиката и енергетиката и едно експертно становище, на което ни е предоставено резюме, озаглавено “Минно-геоложки и финансово-икономически анализ на ползите за държавата от изпълнението на концесионния договор за находище "Челопеч". То е предоставено на народните представители, разбира се, ще чуем мнението на Министерството на околната среда и водите, мисля, че сте се убедили в известно разминаване между позициите, които имат двете министерства, затова за народните представители ще бъде необходимо все пак да чуят аргументите и в двете посоки.
Господин Казанджиев, имате думата.
ХРИСТО КАЗАНДЖИЕВ:
Дами и господа народни представители, Министерството на икономиката и енергетиката официално е изразило становището си по проекта пред министъра на околната среда и водите. По принцип министерството поддържа проекта, защото то осигурява дълъг живот на находище "Челопеч", осигурява приходи в държавния бюджет от концесионно възнаграждение, от създаване на работни места, от данъци, включително подобрява инвестиционния климат и социалния климат в региона на Челопеч, Пирдоп и Златица.
Това е официалното становище на Министерството на икономиката и енергетиката.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Георгиев, имате думата.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ:
Благодаря, господин Председател.
Както знаете, нашето министерство има обща компетентност по разработването и прилагането на политиката по използване на подземните богатства и във връзка с координиране на общата позиция при евентуално изменение на концесионния договор, за което ние винаги сме пледирали, с другите министерства бяха изработени от независими експерти финансови анализи. Известни са и са публични цифрите, които финансовите анализи изведоха като извод.
Позицията на нашето министерство е, че инвестиционните предложения, не само на конкретния инвеститор, при всички случаи трябва да отговарят на изискванията за опазване на околната среда и във връзка с използване на подземните богатства трябва да се осигури най-рационалното ползване на тези природни богатства, тъй като, вие знаете, те са един невъзвратим ресурс. Ние считаме, че към настоящия момент, и това е изразявано публично, условията, при които се използва това подземно богатство, не са изгодни за държавата. Ние считаме, че държавният интерес трябва да бъде защитен в максимална степен и това е наша принципна позиция.
Паралелно с това, подчертавам още веднъж, трябва да бъдат спазени всички изисквания във връзка с опазване на околната среда. Тоест би следвало да се намери оптималната приложима технология при разработването на това подземно богатство, съгласно приложението на инвеститора.
Моето лично мнение, изявявал съм го също, е, че на този етап ние се намираме в ситуация, при която инвеститорът е предложил чрез инвестиционното си намерение изменения на концесионния договор, тъй като там се изискват други количества за добив, въвежда се нов продукт за получаване и би следвало да има едни преговори между двете страни, които да уточнят какви са условията, приемливи и за двете страни, при които да се реализира това инвестиционно предложение.
Разбира се, всичко това трябва да бъде предшествано и от завършване на процедурата по ОВОС, по която, както знаете, към този момент все още решаващият орган не се е произнесъл.
Това е, което аз бих искал да кажа.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, предлагам да чуем и представителите на "Дънди Пресъш Метълс". Господин Марслан или някой друг от представените тук ще вземе отношение? Заповядайте.
ЛОРЪНС МАРСЛАНД:
Първо, не разбирам точно защо днес седим тук. На мен ми се струва, че Комисията за борба с корупцията не е точно форумът, където трябва да се взимат решения, които са свързани с екологични или икономически параметри на една концесия. Но мога да кажа, че през целия този процес "Дънди" се съобрази с най-високите стандарти и с абсолютно всички нормативни изисквания, които касаят минната индустрия и които касаят нашата дейност.
Така че ние се отзовахме на поканата, защото високо уважаваме институцията и съответно тази комисия, и сме тук, за да отговаряме на въпроси, ако хората имат въпроси към нас.
Прочетох становището, което господин Добрев беше предоставил на комисията по-рано тази година и всъщност ще отговоря на някои от въпросите, които той повдига в това становище.
Първият въпрос, на който ще отговоря, е придобиването на миноритарния дял от страна на държавата. Миноритарният дял беше придобит от Дойче банк, които по това време бяха синдици на NAVAN, и това беше, след като българското правителство се обърна към Дойче банк с предложение дали се интересува да закупи този миноритарен дял. При това беше зададен въпросът каква цена би се съгласила Дойче банк да плати за този миноритарен дял. При отговора 133 000 това предложение беше прието без коментари.
За да придобие активите в "Челопеч" и в Крумовград, "Дънди" участва в международен търг, организиран от Дойче банк и всъщност тяхната оферта беше избрана като печеливша оферта, на състезателни начала. При придобиването на активите "Дънди" тогава заплати 22 милиона долара за двата проекта.
От тази сума 1 долар беше за "Челопеч" и остана остатъкът за Крумовград. Именно поради тази причина, тъй като това беше печелившата оферта, "Дънди" беше с впечатлението, че "Челопеч" има много проблеми, което беше така, тъй като със заплащането на този 1 долар "Дънди" пое едни огромни задължения, които бяха натрупани от предишния собственик, както и много задължения, свързани с околната среда.
На този международен търг имаше шест компании, които бяха подали оферти, към "Челопеч" от тези шест проявиха интерес само две компании – едната беше "Дънди", другата – Мултигруп. Дойче банк предпочете офертата на "Дънди" пред тази на Мултигруп.
По отношение на намаляването на концесионното възнаграждение, концесионното възнаграждение за "Челопеч" възлиза на 1,5%, като от тази сума 1/4 в момента се плаща като концесионно възнаграждение, останалите ¾ се депозират в доверителна сметка, която е под контрола на държавата.
При придобиването на предприятието в "Челопеч" в това време то беше в много лошо състояние. Личеше си, че отдавна не бяха инвестирани средства, което беше довело до амортизирана техника, до изключително много други технически проблеми, рискове за безопасността на предприятието и именно във връзка с това тогава "Дънди" поиска намаление на концесионното възнаграждение, с която сума да могат да се преодолеят всичките тези рискове и проблеми. Едновременно с това част от проблема беше и хвостохранилището.
По отношение на новата технология, която е предложена по проекта за разширение, новата технология е доказана, в цял свят тя се прилага широкообхватно в производството на злато, също в цял свят, и предложението, което е направено от компанията, е в съответствие с всички изисквания на Европейския съюз и на българското законодателство.
По отношение на технологията, която е свързана с автоклава и обезартиняването на концентрата, искам да кажа също, че това е една технология, която също се е доказала при производството на никел, мед и злато. "Челопеч" изпробва тази технология като изгради две полупромишлени инсталации – едната в Австралия, другата в Канада, и двата полупромишлени теца се оказаха много успешни. Допълнително освен това тази технология се използва изцяло само за екологични цели, като в Канада е изграден такъв автоклав с цел реабилитация на околната среда и фиксация и стабилизация на арсена. Такава технология се използва и във Финландия.
Институтът по минно дело и металургия е изследвал многобройни технологии и предложения за стабилизиране на арсена и е стигнал до заключението, че най-безопасна от технологична гледна точка е именно тази технология с използването на окисления под високо налягане или технологията, която включва автоклавът. Именно затова ние сме избрали точно нея и сме я предложили по нашия проект за разширение на мощностите в "Челопеч". Ако някой желае копие от тези материали със заключението за тази технология, с удоволствие ще му ги предоставя.
Господин Добрев също в своето писмено становище намеква, че по някакъв начин ние измамваме държавата по отношение на изчислените ресурси и запаси в "Челопеч". Той се беше позовал на някакви изчисления на запаси в размер на 50 милиона тона, които впоследствие били намалени на само 24 милиона тона.
Първо, искам да отбележа, че всичките документи от 1999 г. досега не отбелязват по-големи запаси от 31 милиона тона. Понастоящем запасите са изчислени в размер на 28 милиона тона, от които между 20 и 24 са доказано икономически изгодни. Интересно е да се знае, че през 1965 г. запасите по това време на "Челопеч" са били изчислени на 1,1 милиарда тона, като през 1985 г. самата държава преизчислява запасите и тогава от 1,1 милиарда те падат на 57 милиона, със съдържание 0,99% мед и 2,2 грама на тон злато. При запас 28 милиона тона съдържанието на златото е между 2,4 грама на тон, а на мед – 1,6% мед.

Това, което може да се каже, е, че характерът на едно находище е изключително комплексен и с разработването и до проучването картината се променя, понякога доста. Така че това, което може да се каже, е, че допълнителното просондиране и допълнителните резултати съответно дават и различна картина.
Това, което също може да се каже, е, че естествено ако не се инвестира в допроучване на находището, много често това, което първоначално е било проучено, ще се изчерпи. Това, което ние правим в "Челопеч", е инвестиране на изключително много средства, за да се допроучи находището и да може първоначалният експлоатационен период да бъде увеличен. Освен това съм убеден, че резултатите и драстичната промяна, която се забелязва между резултатите от 1965 г. и 1985 г., е именно възникнала, защото е имало много отчети, които не са отразявали доста действителността.
И последният ми коментар е, че всичко, което извършваме в "Челопеч", се утвърждава както от Министерството на икономиката и енергетиката, така и от Министерството на околната среда и водите. Всяка година тези данни влизат в т.нар. годишен проект и те потвърждават. Ние нямаме право да вършим неща, които са извън този утвърден проект. По отношение на запасите, запасите се утвърждават също всяка година и компетентният орган е Министерството на околната среда и водите. И твърденията, че "Челопеч" е буйно, печелившо предприятие и че ние ще спечелим нещо средно между 5 и 7 милиарда долара, смятам, че са много неверни.
Господин Нестор, моят колега, също има няколко неща да добави.
АЛЕК НЕСТОР:
Аз ще бъда съвсем кратък…


ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Но преди това, извинявайте, ще Ви прекъсна, тъй като явно е необходимо едно пояснение на господин Марсланд относно вашето присъствие на днешното заседание, защото в самото начало разбрах, че има неразбиране относно вашето участие днес, може би е необходимо да отбележа това, че, първо, има сигнал от народен представител, свързан с "Челопеч", плюс още няколко сигнала, които са дошли под различна форма в комисията.
Второ, самият господин Марсланд има заявление, че България е корупционно блато. Заявление, което явно е свързано с някои конкретни негови виждания относно реализацията на концесията.
Трето, в хода на т.нар. скандал, за което споменах в самото начало на заседанието, беше намесена и тази концесия.
И четвъртата причина, спомената още в началото, е, че има известни различия в становищата между двете министерства - на икономиката и енергетиката и на околната среда и водите. Позиции, изразени от представители на министерствата. Имайте предвид, че България все пак е парламентарна република, Народното събрание има право на парламентарен контрол върху изпълнителната власт – имам предвид двете министерства, и освен това в ход е приемането на нов закон за подземните богатства, по който комисията е в пълните си правомощия да се произнесе относно условията за формиране на корупционна среда.
Позволихме си да поканим представители на "Дънди Пресъш Метълс" с идеята да се поставят тези въпроси на заседанието на комисията и да чуем конкретно отговорите от вас. Това беше причината да ви поканим, нямаше друга. По изключение каним фирми на нашето заседание, но тъй като случаят е твърде сложен, а има твърде много обвинения, свързани с корупция, преценихме, че е необходимо да поканим и вас на това заседание. От Вашето изложение разбирам, че и Вие добре разбирате необходимостта да се даде отговор и Ваше виждане по някои от поставените въпроси.
ЛОРЪНС МАРСЛАНД:
Благодаря за изясняването и го оценявам.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте.
АЛЕКС НЕСТОР:
Просто бих искал да поясня някои забележки, които направи господин Добрев. Те по-скоро не са от корупционно естество, но бих искал да ги поясня за хората тук от залата. Той спомена, че ние ще разкрием 50 до 60 нови работни места с тази инвестиция. Аз само искам да кажа, че в момента, в който "Дънди Пресъш Метълс" купи рудника, в "Челопеч" заетостта беше около 650 души, в момента е 1000, което е с 50% увеличение. Средната работна заплата е 1200 лв. и до момента компанията е инвестирала 200 милиона долара в България, като за 2006 г. ние сме преизпълнили задълженията си по инвестиционната програма 8 пъти.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Евгений Жеков, след това господин Добрев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ:
Аз имам два директни въпроса и един допълнителен.
Първият ми въпрос е някой икономически ли ви е подкупвал или с нерегламентирани комисиони?
Вторият ми въпрос е - плащали ли сте? И ако на двата въпроса отговорът е “не”, кое Ви кара да правите заключение, че България е корупционно блато?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Аз имам въпрос.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз ще помоля, ако възникнат въпроси към различните представители, тогава да преминем към отговори.


СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
Имам въпрос към ръководството на комисията, всички колеги, които са членове на комисията, като начало да изработим един малко по-строг параметър на разговора тук. Това, че България е наречена корупционно блато, е разбира се, неприемливо. Ние обаче правим един много интересен нюанс между авторите на такива сентенции. Когато го каже Джефри ван Орден, при това добавя – “блато с алигатори”, ние не реагираме така остро, защото той е Джефри, който пази нашите реактори. Когато друг каже, че страната е блато, ние реагираме остро. Очевидно България не е блато, но върху картата на България има няколко корупционни блата. И ние по други поводи го казваме, затова е и създадена тази комисия.
Следователно, първо, аз предлагам емоционално-естетическите оценки да ги сложим на втори план и да не търсим сметка от господин Марсланд за тези думи освен в индивидуален план. Господин Добрев го е направил, дали господин Марсланд ще му се извини, е работа между тях двамата. Нас ни интересуват според мен строго обективно измерими факти.
И второто ми пояснение – ако ще търсим корупция, ние трябва да я търсим под формата на дълго време формулиран намек как да се постъпи. Естествено, че би било чудесно сега да чуем признанието – да, поискаха ни 1000 или 2 милиона, и съответно – ама ние отказахме. Но това няма да стане днес, колеги, нито на някое от следващите заседания. Ние трябва да дадем възможност или според мен дори да предразположим представителите на "Дънди Пресъш Метълс" да разкрият тъмната страна от тяхната одисея в България. Онова, което те по техни съображения не са формулирали на глас досега, а журналистите може би го знаят, но не са го написали 1:1. Ако това тази комисия не направи, може да заседаваме до края на мандата с помощта на всички специалисти по минно дело и металургия и нищо няма да излезе.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Един много бърз въпрос. Моят въпрос е: намесвали ли са се и по какъв начин органи на магистратурата, съда или прокуратурата, с какви актове, колко пъти и с какъв резултат по този случай?
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Добрев, заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз имам един такъв въпрос към представителите, специално към господин Казанджиев и представителите на Министерството на околната среда и водите. Господин Марсланд, до 1985 г. сме на едно мнение, няма разминаване. Оттам обаче официалният доклад на Министерството на околната среда и водите за 2000-ата година, е, че запасите са 50,7 милиона тона.
Имам зададени въпроси към министър Джевдет Чакъров и министър Румен Овчаров. И двамата през 2006 г. ми дават запаси от 34 милиона тона. Понеже съм средно грамотен, работя с интернет, отварям на "Дънди Пресъш Метълс" годишния доклад и виждам, че запасите там са 21 милиона тона и 7.
Задавам следния въпрос, имайки калкулатор – когато започнем да добиваме по 3 милиона тона и разделим въпросните цифри, се оказва, че за доста по-бързо време ще изразходваме даденото находище. Това така ли е, тоест тези двама министри верни отговори ли са ми дали и верен ли е докладът на "Дънди Пресъш Метълс", който е публикуван в интернет за 2006 г.?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, аз имам един въпрос относно процедурата. Тъй като се натрупват въпроси, дали да не чуем първоначално отговори, защото заявиха желание за изказване господата Ремзи Осман, Минчо Христов?
Аз подкрепяйки това, което господин Илчев заяви пред комисията, бих искал да съсредоточим вниманието си върху конкретни въпроси, имайки предвид това, което господин Добрев постави като въпрос, господин Димитров което постави като въпрос. За да видим чисто процедурно действията на двете министерства, резултатите от тези действия на министерствата и съществува ли корупционен проблем. На мен не ми се иска да влизаме в чисто икономическата страна на въпроса и от гледна точка на преговори, които могат да се водят между министерствата и съответно "Дънди Пресъш Метълс". Нас ни интересува тази страна – корупционната среда, затова нека от тази гледна точка отговорим на въпроса.
Аз ще Ви помоля, тъй като се натрупаха въпроси, нека първо народните представители от комисията вземат отношение и тогава ще предоставя възможност и на вас.
И така, господин Марсланд или някой друг от комисията ще вземе отношение?
ЛОРЪНС МАРСЛАНД:
Както съм казал и няколко пъти в пресата, никога държавни служители и представители нито на Министерството на икономиката и енергетиката, нито на Министерството на околната среда и водите не са се обръщали към нас за подкупи или разни неприлични предложения и намеци. Но аз смятам, че начинът, по който Министерството на околната среда и водите проведе процедурата по ОВОС, беше опорочен. Този начин е опорочен, защото е абсолютно различен от начина, по който се провеждат подобни процедури в Европейския съюз.
Но както казах, и в пресата съм го казвал, имало е други хора, които са се обръщали към нас и са предлагали решение на нашите проблеми на няколко пъти.
По отношение на въпроса дали съдебни институции или институции на прокуратурата или на полицията са ни проверявали, доколкото ми е известно, по времето на NAVAN е имало едно съдебно дело, което е било решено в полза на NAVAN. Откакто аз участвам в дейностите в "Челопеч", оттогава не сме имали проверки и на инспекция, и на полицията и не сме били обсъждани. Всяка година имаме данъчни ревизии. Това, което мен лично ме притеснява, е, че в момента има решение на Върховния съд и то задължава министъра на околната среда и водите да направи това.
Тук малко ще се отклоня – по отношение на въпроса за разликите между оценките на ресурсите, които спомена господин Добрев, и разликите между това, което са му дали като данни двете министерства, и това, което е публикувано на интернет-страницата на "Дънди Пресъш Метълс", мога да го поканя да се срещне с технически експерти геолози, които по-подробно да му обяснят. Но аз това, което мога да кажа, е, че има разлика между запаси, които се добиват по икономически изгоден начин, и ресурси, които са недопроучени, което включва всички видове скали, които имат някакво съдържание.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз исках отговор от господин Казанджиев, не от "Дънди", по-скоро, ако има някакви проблеми, те са между двете министерства. Искам да чуя неговото мнение относно запасите.
ХРИСТО КАЗАНДЖИЕВ:
По отношение воденето на националния баланс от запасите отговорно министерство е Министерството на околната среда и водите, което ежегодно ни предоставя баланса за текущата година. Ние се позоваваме на цифрите, които те ни предоставят, и аз бих препоръчал по този въпрос да отговори представителят на Министерството на околната среда и водите.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ:
Това е точно така, както каза господин Казанджиев, и компетентното министерство е Министерството на околната среда и водите. Аз след малко ще дам думата на директор Дирекция “Подземни богатства” и той ще каже, ако има под ръка точните цифри. Но мога само да потвърдя това, което министър Чакъров е обявил в своя отговор към уважаемия народен представител Добрев. Действително при нас се водят тези цифри, поне доколкото помня по памет.
По втория въпрос – процедурата беше съвършено прозрачна и ясна за всички. Докладът по ОВОС и самото инвестиционно предложение имаше известни противоречия с действащата нормативна уредба и малко е пресилено изказването на господин Марсланд, че отговаряше на всички нормативни изисквания. Имам предвид наредба №7 за отстоянията от различни жилищни зони. Поради това беше отложено веднъж, втори път беше разглеждано, не можа да се вземе решение, тъй като писмото беше закъсняло на Министерството на здравеопазването. Получихме писмен отговор на Министерството на здравеопазването, което е компетентният орган да оцени дали тези отстояния, нормативно установени, все пак могат да бъдат нарушени и какъв ще е рискът за хората. Впоследствие знаете, че имаше и силно, така бих се изразил, обществено недоволство от община Чавдар. Лично кметът настояваше много да не се приема това решение. Всички тези проблеми забавиха процедурата и в крайна сметка се стигна до един мълчалив отказ на министъра, който, разбира се, беше обжалван по надлежния ред от заинтересованата страна, в случая "Челопеч".
Процедурата в съда в момента е завършила, ние сме получили съдебното решение и чакаме допълнително указание на съда за неговото прилагане, тъй като е малко общо. Мисля, че в най-скоро време ще се изчисти и този въпрос и разбира се, мога да потвърдя пред всички, че ние ще изпълним решението на съда.
(Господин Валентин Иванов, заместник-министър на икономиката и енергетиката пита председателя господин Великов за това, че неговото име не фигурира в списъка на присъстващите.)
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Искам да поясня – министерството не е представило името на господин Валентин Иванов, така че вината не е в ръководството, ако прецените, мога и в момента да Ви дам думата по проблемите, които бяха поставени. Аз се обърнах към господин Казанджиев, като мислех, че той е единственият представител. Ако прецените за необходимо, заповядайте.
ВАЛЕНТИН ИВАНОВ:
Благодаря, господин Великов. Аз само искам да поясня нещо. Няма противоположни позиции между Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на околната среда и водите по отношение на технико-икономическата част на "Челопеч". Това може да бъде и концесионната част, това може да бъде проверено и в стенограмите на комисията, която беше назначена със заповед на премиера, по отношение на разглеждането на концесионните възнаграждения. Дори позицията на Министерството на икономиката и енергетиката беше, че концесионните възнаграждения са твърде ниски, в настоящия етап на цените на международните борси и беше предложена една много гъвкава методика за изчисляване, която на практика още не е приета.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Жеков, ще Ви помоля да формулирате въпроса.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ:
Въпросът ми е в такъв случай господин Георгиев поддържа ли тези милиард и половина и Министерството на икономиката и енергетиката съгласно ли е с това, което той е казал? Това изменя коренно ситуацията.

ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ:
Аз поддържам това, което сме казали, тъй като то е основано на финансов анализ.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ:
И Министерството на икономиката и енергетиката е съгласно. И господин Казанджиев също.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ:
На господин Казанджиев аз ще му дам думата да Ви поясни точно за какво става въпрос по отношение на изчислението на концесионните такси. Тъй като действително ние считаме, че концесионната такса в момента както е формирана при "Дънди Пресъш Метълс", не отговаря на справедливото разпределение на ползите от експлоатацията на рудника.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Когато в началото, правейки своето изложение, аз казах за известно разминаване в позициите на двете министерства, имах предвид материалите, които са ни предоставени от вашето министерство. А в тези материали, с които ние разполагаме, от вашето министерство, се потвърждава изцяло концесионният договор с всички свързани в него параметри. Затова казах, че има известно различие, имайки предвид позициите на Министерството на околната среда и водите, сега тази позиция, Ваша вече, се различава от първоначално заявената от министерството. Затова тук има различие. Дори господин Казанджиев каза в началото, че я подкрепя. Така че това разминаване в изпълнителната власт според мен се нуждае от известно изясняване, ако е възможно, разбира се, днес, а ако не е възможно, ще преминем към други въпроси.
ВАЛЕНТИН ИВАНОВ:
Само да поясня, господин Великов. По отношение на изпълнението на концесионния договор "Дънди Пресъш Метълс" изпълняват перфектно своите задължения, така както той е подписан. Става въпрос за друго – за намаляване на концесионната такса с анекса, който е подписан. Ние сме имали среща с господин Марсланд в министерството и господин Марсланд беше склонен тогава да преразгледаме това нещо. Той може да го потвърди.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Да чуем госпожа Керим, кмет на Крумовград.
Г-жа КЕРИМ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз малко също се обърках, защото слушайки "Дънди" и другите, останах с убеждението, че се намирам в Министерството на околната среда и водите относно защитата на доклада по ОВОС. Аз знам, че съм в комисия по антикорупция и затова ще говоря с малко хронология и факти относно това как се разви ситуацията в община Крумовград и съответно какви са ни били отношенията с "Дънди" или т.нар. BMМ, защото те са правоприемници на BMМ.
Ще започна от това, че те започнаха да работят на територията на община Крумовград през 2000-ата година съгласно един договор, подписан между тях и Министерството на икономиката и енергетиката и през 2003-2005 г. съответно този договор на три допълнителни споразумения е бил актуализиран с две години продължение и е бил действащ до вчерашна дата – 13 юни 2007 г.
Във времето на действието на този договор те са регистрирали минно-геоложко откритие и съответно са поискали да ги пратят по търговско откритие в Министерството на околната среда и водите, за да могат да добиват концесия по право. В този период започнаха взаимоотношенията с община Крумовград, в края на 2003, началото на 2004 г., най-вече, основно, с BMM, ще ги наричам така, както са легитимни при нас. За този период и до последно, до общественото обсъждане, ние винаги сме били коректни към инвеститора.
Уважаеми дами и господа, няма кмет на община, който с лека ръка да каже на една инвестиция за работна ръка “не”. Но няма кмет на община, който, ако не получи гаранция за здравето на своите избиратели и жители, да ги пренебрегне и да каже “да”. Ето това даде нашите мотиви във всички обществени обсъждания. По инициатива на BMM, или "Дънди", тук са и Ирена, тук е и Лори, тук е и Алек, с всички, с които сме разговаряли, ние образувахме обществено-консултативен съвет, на който многократно, на всички събирания задавахме нашите въпроси в контекста на три точки: вода, въздух и почви. Защото това находище “Хан Крум” се намира на километър от Крумовград и на 800 м от вододайната зона на Крумовград.
При всички тези наши събирания на обществено-консултативният съвет винаги алтернативни методи са давани за водозахранването, винаги. Първоначално беше – водата ще се води от язовир “Студен кладенец”, след което беше язовир “Карамфил” и накрая, вече на доклада по ОВОС, беше най-ниско приемливото за обществеността, един микроязовир, който ще бъде над хвостохранилището и съответно ще захранва техния добив.
Трябва да бъда откровена, че след тяхната инициатива, с решение на Общинския съвет беше възложено на кмета на община Крумовград да намери специалисти, които да бъдат коректни и точни. Аз благодаря за съдействието.
И още нещо. След април 2004 г. ние създадохме този обществено-консултативен съвет. През септември 2004 г. по искане на обществеността ние предизвикахме един голям форум в Крумовград с участието на всички народни представители от Кърджалийски многомандатен избирателен район. Министър Чакъров тогава беше председател на Комисията по околната среда, Фатме Иляз – заместник-министър, представители на Министерството на околната среда и водите и т.н. Срещата беше с инвеститорите. И ние поискахме – не получим ли пълни гаранции за здравето на хората, ние ще кажем “не” на тази инвестиция. Не емоционално, а точно. И точно тогава с тяхно съдействие аз се обърнах към инвеститора, за да получим малко повече информация относно анализа на почвата, откъдето ще се добива това злато.
Трябва да бъда откровена и да кажа, че Джевдет Чакъров тогава не е знаел, че ще бъде министър, през 2004 г. ние не получихме от BMM отговор, който ни удовлетворява, а единствено със съдействието на сега министър Чакъров, тогава председател на комисията по околната среда, получихме от Долорес Арсенова един компетентен отговор, който ни даваше отговори на нашите притеснения. Копие от отговора аз нося тук. Нима тогава министър Чакъров е знаел, че ще бъде министър и е защитавал нашите интереси в този контекст?
След това, след решението на Общинския съвет, в което се възложи на кмета на община Крумовград да намери специалисти, ние се обърнахме отново към Министерството на околната среда и водите – тогавашната министърка ни помогна много, заедно със зам.-министърката и взехме експерти, които бяха регистрирани в регистъра към Министерството на околната среда и водите. Тези експерти до последно ние ги държахме в тайна и с решение на Общинския съвет им определихме много добро възнаграждение.
Когато докладът по ОВОС в края на април 2004 г. окончателно беше готов, ние дадохме този доклад на нашите експерти. И казахме на всички наши жители на общината, че ние няма да говорим емоционално, а ще говорим с факти. И базирайки се именно на фактите, които изнесоха нашите експерти на това обществено обсъждане, ние казахме “не” на проекта. Инвеститорът може да потвърди, че през целия този период ние сме били коректни към тях в разговорите и преговорите. Винаги едно към едно сме си казвали нашите притеснения и нашите искания към тях.
Обаче беше учудващо, понеже наистина таяхме информацията, която нашите експерти бяха вече видели от доклада по ОВОС, учудващо беше – един ден преди общественото обсъждане, едно телефонно обаждане и съответно факс, потвърден от господин Лори Марсланд за това, че техният експерт по цианит е възпрепятстван и моли общественото обсъждане на 13 и 18 август в община Крумовград да бъде отложено.
Отговорът, който ние дадохме на господин Лори Марсланд и на Министерството на околната среда и водите беше, че община Крумовград не вижда пречки по наредбата за условията и реда за извършване на оценка за въздействието върху околната среда за спиране на това обществено обсъждане и ние желаем съответно на 16-и и 17-и това да се проведе. Едва на 17-и, когато нашите експерти, противпоставяйки се на фактите в доклада на ОВОС и маркирайки три основни проблема, казахме “не” на тази инвестиция. Едва след това – аз нося и решението на Общинския съвет, Общинският съвет – Крумовград взе решение на извънредно свое заседание да се обърне с апел към обществеността за събиране на подписка и с която подписка да подкрепи неотварянето на такава инвестиционна фабрика в Крумовград. И препоръча – забележете – препоръча на министъра на околната среда и водите да вземе под внимание мнението на обществеността на Крумовград.
Аз мисля, че един министър, който е бил съпричастен към проблемите на община Крумовград, един министър, който е отстоявал интересите на гражданите на община Крумовград и комплексно – Лори каза, по друг начин е подходил при произнасянето си по доклада по ОВОС, е правилното решение. Друго име, ако има на това действие, моля, кажете го.
Обаче искам още нещо да потвърдя със сигурност. Нашите експерти, господин Лори Марсланд – аз го казах и на общественото обсъждане, казаха го и те, три огромни факта визираха и казаха – при тези ситуации, в доклада по ОВОС, които са цитирани от вашите експерти, ние няма да кажем “да” на този проект.
Аз не знам какво ще реши комисията, но каквото и да бъде решението на петчленния състав на Върховния административен съд, уверявам ви, че ние като община и като областна управа и т.н. ще реагираме и ще сезираме Комисията по околната среда към Европейския парламент. Не за друго, а затова, защото начинът, по който е направен докладът по ОВОС, начинът, по който нашата вода ще се иззема, начинът, по който хвостохранилището ще се изгражда, начинът, по който ще се рекултивира тази земна маса, която е показала, че има отровни метали, не ни удовлетворява. И по този начин ние казахме “не” на този проект.
Мога да подкрепя думите си с факти, които нося с мен – подписката и самите решения на Общинския съвет. Още веднъж призовавам BMM, тоест "Дънди" да бъдат коректни и да кажат – в процеса на взаимоотношенията си от 2003, 2004, 2005 г. до самото обществено обсъждане ние сме били винаги коректни към тях и винаги нашите притеснения сме ги казвали 1:1, особено спрямо водата, особено спрямо отпадъка, който ще се съхранява в хвостохранилището. Нашите експерти казаха, че отпадъкът е опасен, техните казват, че не е; нашите експерти казват, че ако има преливане на пулт през страната на хвостохранилището, има опасност за цялата река Крумовица; техните казват – не; нашите експерти казват, че стената на хвостохранилището е оразмерено за 100-годишна вълна, а трябва да бъде за 1000-годишна вълна, техните казват – не. Мога да маркирам поне още пет такива проблема, по които ние се разминаваме.
Отново казвам, никога в нашите взаимоотношения ние не сме стъпвали на база емоция. Лори знае, лично аз като кмет на общината получавах страшно много атаки, когато казвах на хората – моля ви, изчакайте доклада по ОВОС. Докладът по ОВОС ще бъде този, който ще бъде категоричен и ще каже какво е нашето становище. И този апел аз искам да благодаря на заместник-министър Чавдар Георгиев и на министър Джевдет Чакъров за това, че се съобразиха с нашето становище, за това, че решиха не само четейки закона и прилагайки чл. 18 или чл. 19 от тази наредба, точно едностранно, еднопосочно да решат този проблем.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви, госпожа Керим.
Аз искам да предпазя участниците в заседанието да не навлизаме в една специализирана дискусия, която няма отношение към решенията, които ще вземе комисията, имайки предвид все пак, че се намирате на заседание на Комисията за борба с корупцията. Ние искаме да видим има ли в този случай след този концесионен договор и всички проблеми, свързани с него, формирана корупционна среда или не. Ако няма корупционна среда, това не е предмет на обсъждане при нас и ние ще вземем своето решение. Ако има такава среда, бихме искали ясно да чуем конкретни факти и данни, свързани с това.
Заповядайте.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, господин Председател, ще бъда съвсем кратък.
Колеги, аз за първи път присъствам в работата на вашата комисия, макар че шест години съм народен представител. И аз като колегата от Добрич, надявам се да бъда ясен и конкретен.
Вижте, става въпрос за една фирма с две землища в две населени места в България. Общото е, че фирмата е една, землищата също, но пък проблемите са различни. В "Челопеч" става въпрос за чисто икономически въпроси, които са много спорни, подкрепям всичко казано дотук, защото едностранно се променя договор, който ощетява само едната страна. При такъв двустранен договор, това е неприемливо за нашата страна, но това е друга тема, още повече стойността на металите, които се добиват в България, се удвои на международните пазари. Тоест печалбата стана много по-голяма, но държавата вече не получава адекватен отговор като финанси. Това е едно.
Другият въпрос, който е много по-различен, който мен лично ме касае много, защото живея в Крумовград, е свързан преди всичко с екологични проблеми. Тук има – вече госпожа кметицата обясни много подробно отношението на обществеността към проблема – проблеми, които и аз споделям като народен представител. От ответната страна се говори, че има натиск. Този натиск във времето еволюира като корупционен натиск. И аз тук в тази комисия искам да питам Лори Марсланд, за първи път имам възможност пряко да му задам въпрос – какво значи да има корупционни схеми или практики в Крумовград? Това, че хората защитават дома си и ще се опитат да защитят региона, защото при евентуална негативна дейност от тяхна страна, а това е много вероятно, защото са направени жестоки икономии по отношение на плана (ще трябва да се изтегли, не само от този район), ние отговаряме, че не сме съгласни. Този натиск Вие го трансформирате като корупционен натиск. Кажете кои са тези хора, защото в България е много модерно да се говори за корупция и още повече да се припише това на определена партия, на която представител съм аз. Това е много неприемливо и затова аз не бих си позволил лукса да ви препоръчам да кажете дали е работа на Комисията за борба с корупцията да се занимава с този случай, отколкото дали аз да Ви кажа на кой етаж да бъде Вашият офис… Това не сме си позволявали, не го правете и Вие, защото България не е корупционно блато. И като говорите така, имам чувството, че хората ни гледат накриво примерно, защото живея в Крумовград и не са съгласни с Вашия проект, едва ли не аз да го казвам или някой друг. Това е неприемливо, не е почтено. Казвам го и дебело подчертавам, защото няма такава логика, няма такова действие. И Вие твърдите… - ето, затова сме в тази комисия, а не в Комисията по етика, уважаеми господин Илчев.
Така че не може да ни нападате с камъни и ние пък да отговаряме съвсем хрисимо и да кажем – абе, има нещо такова или така, да се правим на добри. Няма такъв случай и не може да има. Това е българският парламент и може би, казвайки, че България е корупционно блато, се намеква и за хора от българския парламент. Това категорично не е вярно. Искам да чуя от Вас такъв категоричен отговор.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Осман, след това госпожа Манева.
ДАУТ ОСМАН:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми господа министри,
Драги гости,
Позволете ми накратко да взема отношение по разглеждания въпрос. Разбираемо е защо темата е така чувствителна за концесионера в лицето на "Дънди Пресъш Метълс". От друга страна, напълно неразбираемо е защо позициите на държавата, в лицето на Министерството на околната среда и водите, на неправителствените екоорганизации и на гражданите от района на село Челопеч и Крумовград будят такива страсти. Може би защото от безсилието срещу аргументите се ражда яростта. Говорейки не само от позицията си на парламентаист, но и на гражданин, не мога да не обърна внимание на съществуващите у хората съмнения за тяхното здраве, свързани с избраната от концесионера технология с използване на цианид, съмнения за създадените рискове за околната среда.
Нали след като срокът на договора за концесия изтече, български граждани ще продължават да живеят по тези места? Последиците за околната среда биха били необратими. Аз не съм чул за случай, в който да бъде внесен някъде отвън чист въздух, води и почви.
Не мога да си затворя очите и пред безспорния факт, че държавата търпи големи загуби от изключително ниското концесионно възнаграждение. Може би за някой да звучи популистки, но как да бъде пренебрегнато близо седем пъти по-ниско възнаграждение, което държавата ще получи? Не твърдя, че намирането на баланс е лек и бърз процес, но с втвърдяване на нежеланието да се направи компромис от една, то страните със сигурност не са сред примерите за съвременно, модерно и пазарно ориентирано поведение.
Аз смятам, че опитите нашата страна да бъде заплашвана със санкции отвън или с даването й под съд са абсолютно недопустими. Хората защитават позицията, че държавата е призвана да брани интересите както на отделния човек, така и на обществото като цяло. Това, че тя може да прехвърли дейностите по стопанисването или управлението на отделни обекти или дейности на частни субекти неясно защо се разбира от някои като дезинтересиране и отказ от права. И тогава, когато държавата се опита да защити своя интерес и този на своите граждани, е била обвинявана във всички смъртни грехове.
Защо някои забравят, че самият Закон за концесиите говори, че концесията е право на експлоатация върху обекти от обществен интерес? Подчертавам, обществени интереси. Държавата наистина не може и няма право да си позволи да абдикира от задължението си да брани този обществен интерес. Затова бих искал да изразя подкрепата си за опита Министерството на околната среда и водите да защити интереса на жителите на село Челопеч и интересите на държавата.
И тъй като случващото се с концесията за добив на подземни богатства в находище "Челопеч" е само малка песъчинка сред огромните пясъчни дюни и разразили се пясъчни бури от сключените през последните години концесионни договори в повечето случаи в ущърб на държавата и на гражданите, не мога да не поставя въпроса за предприемането на спешни законодателни промени в тази област. Мисля, че всички около тази маса са съгласни, че трябва да съществуват достатъчно гаранции за защита на интересите на всички заинтересовани страни, отделния човек, държавата и не на последно място, на концесионерите. Това може да се постигне само чрез създаването на ясни и прозрачни правила по отношение на процедури, права и задължения на отделни субекти, отговор – санкции.
Материалът, който ни е раздаден относно недостатъците на сега действащия Закон за подземните богатства, според мен е една много добра база, върху която можем да стъпим като начало. Бихме могли, господин Председател, да предоставим този анализ на работната група по промени в закона. Нека не се страхуваме от това парламентът да се включи на възможно най-ранния етап по финализирането на един закон. Това ще гарантира провеждането на отговорен диалог и по-голяма чуваемост на мненията.
Постигането на консенсус по основните въпроси ще благоприятства по-бързото и лишено от емоции политически или конюнктурни съображения, приемани от законите на следващия етап. Нито за миг не трябва да забравяме, че споделената отговорност при взимане на решение ни прави едновременно по-внимателни, но и по-активни и по-критични.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Осман. Госпожа Манева, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Уважаеми колеги,
Уважаеми господин Председател,
Ще кажа две неща.
Първо, вие поставихте въпроса по отношение на действащата концепция и възнаграждението, което много единодушно се оспорва, а на мен ми се вижда много странна тази позиция. Може би сте забравили, че преди да се създаде една концепция и да се определи едно концесионно възнаграждение, се провежда една доста сериозна съгласувателна процедура, в която участват всички министерства. Това е концесия, в определянето на параметрите на която са участвали две правителства. В момента вие атакувате решенията на двете правителства, не да казвате, че не може, разбира се, може, но е много странно, когато се размахват едни числа от хора, които не вярвам да са толкова дълбоки специалисти. Неслучайно толкова дълго се обсъждат в специализираните кръгове и методиките, по които се определя концесионното възнаграждение.
Така че смятам, че е некоректно толкова категорично да се заявява една увереност, която с нищо не е подплатена.
На второ място, къде трябва да се търси корупция?
Мисля, че корупция трябва да се търси там, където се злоупотребява с правото на администрацията да взима решение. И аз мисля, че на вас трябва да ви направи впечатление, че и по двата проекта Министерството на околната среда и водите не се е произнесло с решение по оценка на въздействие околната среда, като надвишава нормално установените срокове значително. Това е абсолютно недопустимо. Не казвам, че не трябва да бъдат защитени интересите на хората. Трябва да бъдат отчетени тревогите на хората, които живеят в двете населени места. Но органът, който се произнася върху основателността на тревогите и за изхода от тази ситуация е Министерството на околната среда и водите. МОСВ не се произнася и това е тревожно. Това е инструмент за натиск. Това не е първият случай, колеги. Не мога да не ви напомня, че цялата дейност с отпадъците по същия начин се упражнява рекет върху фирмите, които желаят да работят в тази сфера. По този начин се процедира с разрешителните за водоползване и концесиите за минерални води. Просто се заинтересувайте за какво става дума. Когато един орган злоупотребява с власт, и то съзнателно, там трябва да се търси корупция.
Тук ние подложихме фирмата на кръстосан разпит, като най-големите престъпници в Европа, с някакви емоции за това кой какво казал – не съм защитник на фирмата, но аз мисля, че първо, като комисия, която се занимава с парламентарен контрол над изпълнителната власт, трябва да се замислим къде в тази процедура има злоупотреба от страна на държавната власт, а такава има. И трябва да се даде ясен отговор. Господин Георгиев тук се измъкна със сладки фрази, както много пъти досега. Това не е истина. Вие отдавна трябваше да се произнесете с решение по ОВОС. Не два състава на съда да се произнасят и вие да чакате разяснение за приложение на закона. Това са просто смешни обяснения. И в докладната записка на господин Добрев има някакви твърдения, че специалистите в министерството са били некомпетентни, че са ползвали външни и т.н. Да, така е, ползват се външни експерти, но крайното мнение е на Министерския съвет, когато констатирате какви недостатъци има процедурата по даване на концесия. Аз съм работила с тези хора и с хората от различните министерства, които се занимават с предоставянето на концесия, трябва да ви кажа, че нямам никакво основание да смятам, че това са много компетентни специалисти, доколкото са останали все още в министерствата. Това са хора, които добре познават материята и могат да защитят това, което са казали.
И още една дума – искам да запомните този момент и да си спомните, когато Крумовград ще се разработва. Тази концесия за тази инвестиция ще се направи. Ще се направи от друг инвеститор, който е желан от определени кръгове и тогава си спомнете параметрите. Вижте какво става с Турция. Ето, преди един месец същите неща се случиха в Турция. Тогава се върнете към параметрите и екологичните тревоги на хората и ще видите, че нищо няма да се е променило. Има обективни дадености, при които има варианти на решение. Няма други решения, просто трябва да се намери най-доброто решение. Така че в тези случаи наистина трябва да се постъпва принципно и да не се прави опит да се толерират определени интереси.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Гъндев, за кратка реплика. Три кратки реплики, много ви моля.
ЮНАЛ ТАСИМ:
Кратка реплика. Госпожо Манева, много Ви ценя като експерт, като човек, но последните три Ваши изречения, бяха все едно ги чувам като внушения, които прави "Дънди Пресъш Метълс". Аз не знам кой ги съветва, имам чувството, че Вие ги съветвате. Моят отговор е – това е неоснователно, не може така да се говори – “няма да бъде тази фирма, ще бъде друга”.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз Ви призовавам да си спомните…
ЮНАЛ ТАСИМ: Не е честно! Не Ви прави чест! Всичко започна от Вашето управление – не Ви упреквам за това, в крайна сметка към днешна дата има проблеми, в Крумовград има екологични проблеми, а Вие казвате съвсем друго – че има натиск от политическа партия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз ви моля, колеги, повтарям няколко пъти този въпрос. Ние не сме Комисия по екологията и водите, нито сме Комисия по икономика. И няма да влизаме в тези проблеми. Според мен има два проблема, по които може да вземете отношение, доколкото това е в рамките на данните, които има нашата комисия. Единият е въпросът, свързан с възнаграждението и данните, които има в различни становища, които са идвали до нас. Аз ще ви посоча само едно становище на Българската минно-геоложка камара. Българската минно-геоложка камара например заявява в свое становище, че – няма да цитирам, да не го търся в момента – представляват некомпетентни заявени позиции. Това е далеч преди вашата позиция, господин Георгиев, която вчера имате във Ваше интервю, отпреди няколко месеца, за това, че печалбата, която може да бъде реализирана, е далеч по-малка от това, което се посочва в средствата за масова информация.
Така че единият възлов въпрос, пред който сме изправени, е въпросът за печалбата; реалните цени, които са на борсите в различни периоди от време. И вторият въпрос е свързан със сроковете по областта, която госпожа Манева представи. Това са двата въпроса, които касаят нас и които могат да имат такъв аспект. Всичко останало е въпрос на другите комисии, които са към Народното събрание.
Господин Осман, заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН: Благодаря на колегите.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,
Аз съм народен представител от Кърджалийски избирателен район.
Първо, подобни заседания на комисии се правят не само в тази комисия, включително и в другите постоянни комисии. Аз също водя една от комисиите в Народното събрание – по регионална политика, и съвсем нормално е членовете на комисията, където работим, да имаме интерес от силно развити из цялата страна региони. Затова никой не бива да тълкува гостите, че примерно една позиция на един народен представител не бива да се възприема като пречка за инвестиция в определен регион. Всеки народен представител изразява своето мнение и мнението на своите избиратели.
Господин Председател, аз мисля, че всички наши колеги и гости ще се убедят, когато има съмнение, аз в тази посока ще говоря, няма да говоря по същество вътре какви са договорите. Вие правилно отбелязахте, че не това е задачата на комисията. Ако има съмнение, че определени инвестиции може да влияят отрицателно по някакъв начин за здравето на хората, пазарлък не може да се направи. В това отношение, че местната власт има едно становище – в случая говоря за Крумовград, казват, че на 800 м от вододайната зона никога не може да има, разберете го това, аз ви го казвам като адвокат, никога не може да има такова сериозно нещо до вододайната зона. Шести мандат съм народен представител. Това не може да стане никога.
С населението са направени експерименти в продължение на 50 години в Крумовград. Оттук нататък (аз съм консултант на няколко компании) това не означава, че сме против подобни инвестиции. Разбира се, че трябва да има сходни инвестиции. Но когато има съмнение от населението и когато примерно в цялата държава казваме, че процедурата е нарушена…, в цяла Европа всички правителства максимално делегират права на местните власти, максимално се обръщат към общественото мнение, към населението, където живеят. Максимално.
Един пример. Можехме ли да говорим за корупция, когато обсъждахме плана на София – наскоро го приехме в парламента, но продължи години. Имаше обществено обсъждане, населението не одобряваше голяма част и се наложи да се промени самият план в комисията и в парламента, заедно с омбудсмана, с подкрепата на неправителствени организации, които не подкрепяха първоначалния вариант, изцяло беше променен в интерес на обществото. Това означава ли, че има корупция? Това, че примерно определени среди – съвсем нормално, мисля, че може да имаме различие по отделни въпроси от дясната страна, и като партии, разбира се, от дясната партия, ние може да имаме различия като подход, но по един въпрос нямаме различия – здравето на хората е над всичко. И когато самите хора не са убедени, и когато местната власт не е убедена, когато този процес за делегиране на права към местната власт все повече и повече се увеличава, не бива отгоре някой да направи някое изявление – ние сме политици, - че това е предпоставка за корупция и т.н.
Това са едни чудесни хора в избирателния ми район, чудесни хора от различни политически сили работят за интереса на този регион.
Господин Председател, аз мисля, че оттук нататък определени компании, когато правят изявление, трябва да имат и фактите. Моят приятел Жеков преди малко зададе примера за Джефри ван Орден. Той направил изявление… Ако имаше подобно заседание, и на него щях да му задам този въпрос. Миналата седмица бях в Париж на едно заседание, там направих заявление по време на политическата комисия на Западноевропейския съюз, че е много лесно да се обвинява така. Аз също мога да обвиня датското правителство или холандското, или еди-кое си правителство. Има си прокурори, има си съд, да се обърнат към тях. Но не може да се създава впечатлението – ето, виждате ли, има някакъв проблем. Защо не питат населението? Кой ни изпраща тук? Разбира се, ако населението беше убедено…, кой в тази зала би се съгласил на една такава обстановка на 800 м от вододайната зона на града? Може ли един човек тук да се намери?
Ние имаме един много голям проблем навремето, изостанал и т.н. Най-много заболели деца, знаем, колеги, от рахит, от тази болест имаме в град Кърджали като областен център. И ние впоследствие от 30-40 години лека-полека го преодоляваме. И ако погледнете статистиката, ако някой мисли, че в Кърджали скоро за втори път ще има такова нещо – казвам го категорично, няма да стане! Да не се опитват да изнудват министри, правителства, депутати, изключено е! Ако обществото е убедено, ако експертите са убедени, че е правилна стъпка, че няма опасност с тези 800 м от вододайната зона,… 800 м! Както казваме ние, аз съм пушач – даже не е за една цигара път пеша. (Да, аз пуша заради избирателите, които произвеждат тютюн…)
Завършвайки, господин Председател, искам да благодаря, че ми дадохте възможност. С най-добри чувства към всички институции, с най-добри чувства към всички инвеститори, аз не съм еколог, но нека експертите, нека населението да бъде убедено и след това да се преминава да се говори за другите неща. Защото по тази логика ние, когато управляваме автомобил, някога приехме промени в Закона за движение по пътищата, тогава да кажем – и използването на мобилните телефони е разрешено, може и друго, и т.н. Дайте да не се отдаваме на либерализъм, защото автомобилът е нов. Не става. Има 1200 убити всяка година! И се увеличават.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Осман, аз Ви благодаря, но само ще Ви помоля, извинявайте, искам пак да Ви уверя, не сме на Комисия по екологията и водите.
Аз поставих два въпроса, които мисля, че имат основание. Единият въпрос е свързан със сроковете. Има ли нарушаване на сроковете, за да възникне съмнение за корупция, или не? Тук се обръщам към Министерството на околната среда и водите. Има ли такова нарушаване на сроковете или няма.
РЕМЗИ ОСМАН: Все пак,…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Осман, аз Ви изслушах много внимателно.
РЕМЗИ ОСМАН: Ама нямате право да ми правите коментар на моето изказване.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз не правя коментар на Вашето изказване. Аз задавам въпрос.
РЕМЗИ ОСМАН: Моля Ви се, нямате право, аз съм народен представител, направете изказване. Тъй като има местна власт, има население. Казвам го ясно и точно. Политиците идваме след акта и решението на местната власт и мнението на обществото. След това експертите на преден план. Извинявам се.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз си задавам въпроса, без да коментирам господин Осман, за това има ли нарушаване на сроковете по отношение на ОВОС или няма нарушение на тези срокове. Това е една от причините, за да възникнат съмнения за корупция.
Вторият въпрос – има ли съществени експертни различия относно процента, който трябва да получи държавата в тази концесия? Той варира от 1,5 до 15%.
Ето за мен тези два важни въпроса, на които мисля, че е необходимо да получим някакъв отговор, за да вземем решение като комисия. Те предизвикват съмненията за някакви условия за корупционни действия от различни страни. Казвам го, защото има различия, включително от материалите, които имаме тук. Различия по отношение на находището, експлоатацията му, печалбата, която ще бъде реализирана, и разбира се, този процент, който ще влезе в държавата. Има различие и по становищата относно сроковете и тяхното изпълнение. Въпросите, които отправям, там имаше готовност за отговор, господин Георгиев, заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател,
Уважаеми народни представители,
Първо, бих искал категорично да възразя на това, което каза народния представител г-жа Манева, бивш министър на околната среда. Най-малко некоректно е от бивш министър да се говори по този начин и едва ли не да се внушава, че има някакъв нерегламентиран, както тя се изрази, натиск срещу определени инвеститори. Госпожа Манева много добре знае, че от процедура до процедура има разлика и тя се отнася поради това, че фактическата и правна сложност на отделните казуси…
АТАНАС АТАНАСОВ: Дали е коректно, спазва ли се срокът…?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Атанасов, моля Ви се, да изслушаме господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: А така, изслушайте ме. Това, което искам да кажа, е, че всяка процедура е нещо индивидуално и действително в ограничен кръг процедури се стига до определено забавяне. В конкретния случай смея да твърдя, че няма никакво забавяне в сроковете. Действали сме според процедурата и има мълчалив отказ, повтарям, има мълчалив отказ на инвестиционното предложение за "Челопеч". Това е право на решаващия орган и той е реализирал това право.
Така че не виждам защо някои от народните представители така малко нервно реагират. Още веднъж искам категорично да възразя в отношение, че министерството по някакъв начин се е опитвало да оказва – тук се чуха много силни думи, няма да ги повторя, върху конкретен инвеститор, и се даваха на ангро ред други примери.
Аз ползвам случая да благодаря на господин Марсланд, че той ясно и категорично каза, че никой от министерството – повтарям – никой от министерството по никакъв начин не е давал повод да си мислят инвеститорите, че ние предлагаме някакви корупционни схеми и т.н.
По втория Ви въпрос, господин Председател, моето лично мнение, а и позицията на министерството, като член на ръководството аз изразявам позицията на министерството, е, че така определеното концесионно възнаграждение не отговаря на справедливото разпределение на процентите между двете страни и нещо повече, искам да посоча, че за периода 2004-2010 г. то е намалено наполовина и в момента е в размер на 0,75%. А за сравнение мога да Ви кажа, че при добив на инертни материали обичайните концесионни възнаграждения са от 2 до 5%.
Така че поддържаме позицията си на този въпрос, че ако следваме принципа за устойчиво и рационално природоползване, включително ползване на подземните богатства, следва да има предоговаряне на размера на концесионното възнаграждение. Между прочем, в началото аз казах, че всъщност считам, че сме в процедура на преговори с инвеститора, имам предвид държавата, различните ведомства. И ние водим активен диалог с инвеститорите, тъй като те сами вече чрез това си инвестиционно предложение са поставили искане за изменение на параметрите на концесионния договор.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте, господин Христов. Ще помоля преди да Ви предоставя думата, много ви моля, към конкретните цели на днешното заседание, да не се простираме по кръг от въпроси, които не засягат нашата комисия. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря.
Както знаете, уважаеми господин Председател, аз винаги говоря конкретно, по същество.
Въпросът, който ни касае днес на това заседание, е има ли корупционна среда около сделката, за която коментираме днес, включително и за здравето на хората. Аз мисля, че и от птичи поглед се вижда – вземам повод от думите на господин Марсланд, че има не корупционно блато, а цял корупционен океан около тази сделка. Ще се опитам да се аргументирам в най-кратък възможен вид.
Сделката показва, че осигурява огромна печалба за концесионерите, минимални, бих казал, смешни печалби за българската държава и което трябва да се отбележи, може би на първо място, създава огромен риск за здравето на българските граждани, които живеят в тази зона. Ето това е накратко.
Сега, ако подходим към конкретните аргументи, които се чуха тук, конкретните цифри и факти, на мен ми прави впечатление, че след като привърши тази концесия, на българската държава ще бъдат оставени 25 милиона – повтарям – 25 милиона тона арсениди, цианиди. Знаете всички какви огромни отрови са това, какво означава за хората, които живеят там.
Според мен около сделката бяха показани изключително груби, бих казал, абсолютно неприемливи форми на лобизъм от страна на чужди посланици и чужди правителства. В това отношение тази сделка много ми напомня сделката за "Софийска вода", където, ако разгърнете в. "168 часа", ще видите, че е пряко замесен един британски министър с факти и доклади. На тази комисия беше оповестен за първи път този абсолютен скандал.
Що се отнася до конкретните цифри относно концесионния договор. Прави впечатление, че за българската държава печалбата ще бъде около 139 милиона, а печалбата за концесионера, около 5,5 милиарда. Сега, господата от "Дънди" казват, че тези цифри били силно завишени. Тук е моят първи въпрос. Биха ли отговорили какви са точно конкретните цифри според тях. Щом тези са завишени, кои са техните?
Втори въпрос. Беше казано – "Дънди" пое огромни задължения. Какви точно огромни задължения е поело "Дънди", какви задължения е изплатило към българската държава, към кой точно? Ако може да внесат яснота и по този въпрос, тъй като знаете, че тук трябва да се говори – поне така е обичаят в тази комисия – с цифри и с факти.
Доколкото разбирам, се иска, всъщност предложението на "Дънди" е фактически нов концесионен договор, промяна на параметрите. И мисля, че българската държава е в правото си да изиска съответните условия. Доколкото разбрах, условието е печалбите да бъдат делени 1:4 и 1,5 милиарда лева за българската държава в продължение на 13 години и 4,5 милиарда за концесионера. За мен тези цифри са абсолютно неприемливи. Знаете моето принципно отношение към концесиите въобще. Аз съм внесъл проект за мораториум на всички приватизационни и концесионни сделки и пълна ревизия на приватизационните сделки, но това е друга тема. За мен това е една криминална сделка и това се вижда много ясно от цифрите и фактите, които бяха изнесени тук.
И последното, което бих искал да попитам, в ДОВОС е декларирано, че срокът на възвръщаемост на инвестицията от 175 милиона долара ще бъде 4 години. Всеки първокурсник може да сметне, че това означава норма на възвръщаемост от 25%, уважаеми колега, 25% норма на възвръщаемост годишно. Оставям за вас този факт.
Другото обаче, което също трябва да се спомене, е, че тези параметри са изчислени въз основа на цена на златото от 430 щатски долара за тройунция. В момента златото е над 600 долара и продължава да нараства, което означава, че нормата на възвръщаемост на тази концесия е може би над или близо 50% годишно. Аз не съм чувал никъде по света за подобни норми на възвръщаемост на собствения капитал. Ако сте чули вие, моля да ме информирате тук.
Така че надявам се на конкретните мои въпроси да бъде отговорено конкретно, без политизация, за да можем да бъдем информирани така както трябва в нашата комисия.
Благодаря ви.

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз ще си позволя, ако ме извините, господин Христов, когато е сключван договорът за концесия, цените не са били 600. Така че това е въпрос на преценка тогава, когато се сключва концесионният договор. Въпрос на преценка на страните, които участват в този договор. Така че аз не бих си позволил, не искам представителите на "Дънди Пресъш Метълс" да възприемат днешното заседание като някакъв кръстосан разпит на тяхното представителство. Според мен е добре да изясним определени факти, свързани с тази концесия, което е добре, мисля, и за концесионера, и за концедента.
МИНЧО ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, аз мисля, че интересите на държавата са предмет на разискване в тази комисия, както и интересите и здравето, най-вече здравето, на българските граждани.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Така го иска и Уго Чавес.
РЕМЗИ ОСМАН: Лошо ли го мисли?
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Вие по друг начин ли мислите?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, по тези две неща, които, господин Христов, Вие казахте – защитата на националния интерес и здравето на хората, мисля, че в тази комисия нямаме никакви различия. Въпросът е, че понякога зад тези аргументи стоят други неща, които остават скрити, включително и за членовете на комисията. Аз съм за, изцяло стоя зад това, което Вие казвате, но нека спазваме всички изисквания, свързани с този въпрос.
Ще предоставя възможността съвсем кратко, първо, на господин Гъндев и кратки отговори от ваша страна и приключваме с обсъждането.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ:
Аз искам да се върна към началото на нашето заседание, ако разрешите, и да се обърна към господин Осман. В отговора на въпроса за корупционното блато Вие казахте, че нито от Министерството на икономиката и енергетиката, нито от Министерството на околната среда и водите е имало опити за някакви нерегламентирани взаимоотношения с вас. Но в същото време казахте – цитирам Ви – други хора са предлагали решаването на проблема. Възможно ли е да ни кажете кои са те и вероятно с кого са били свързани?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте, кратко, ако обичате.
ГЕОРГИ ФУРНАДЖИЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми дами и господа, народни представители, аз съм от сдружение “ЕКОФОРУМ”.
Само едно изречение извън темата. И аз виждам и чувствам, че в Америка бият чернокожите, но не си позволявам да наричам Америка расистка държава.
Понеже говорим за корупция, аз ще се концентрирам върху това, макар че мога да разисквам по технологични въпроси предимно. Но ще се постарая да отговоря на Вашите въпроси.
Кои моменти пораждат у нас съмнение, а би следвало да ви интересуват и вас с оглед на това, че биха могли да породят корупционни практики или са породили такива?
Започвам още от приватизацията на дружеството, защото стана дума за нея. "Дънд и Пресъш Метълс" окупира 4 фирми в един ден, фатален за тези 4 фирми в България – включително NAVAN. Това е 30 октомври 2003 г. В един ден, на едно и също място се провеждат 4 събрания с еднакъв дневен ред, с еднакви протоколи от събранията, само единият е по-особен – особен залог се учредява. Върху какво? Оставям вие да изясните.
По-нататък. През 2004 г. те стават собственици, преподписват допълнително споразумение №2, което е унизително по всички показатели, което поражда не само съмнения, а голяма доза увереност, че е постъпено по друг начин, чрез задния двор. Намалено е концесионното възнаграждение, влошени минно-геоложки условия. Кой, кога и как ги е определил и как е определил, че ще действат в продължение на шест години – от 2004 до 2010 г.? То е подписано от Лидия Шулева.
По-нататък, кое поражда съмнения? Колебание за запасите. Ние и досега не сме видели утвърдени кондиции, което ще рече, че изменените кондиции пораждат по-високи съдържания, намаление съответно на запасите и рудникът сменя схемата на добив, като предишната фирма позволяваше да се добиват по-бедни руди в по-голямо количество и срокът на експлоатация на рудника се предвиждаше да бъде минимум 30 години. Сега отиваме на по-високи съдържания, на друга система на добив, при която по-бедните руди се загробват завинаги, циментират се и срокът на експлоатация на рудника става 10 години.
Аз като технолог, смятам, че това е неразумно, неприемливо от екологична и икономическа гледна точка.
По-нататък, технологията, която се предлага. Само за ваше сведение ще кажа – да, цианирането е добре известно, от 30 години се прилага. Но окислението под високо налягане в автоклави за елиминиране на арсена, който е най-големият проблем на "Челопеч", е забравено преди 20 години, и дебело да подчертая, което е посочено и в ДОВОС-а на фирмата, че на такъв проблем не е внедрявана никъде в света комбинация от такава технология, поради високото съдържание на арсен – пет пъти над допустимото – и високото съдържание на сярата. Никъде няма, повтарям. Оттук – не са ясни крайните показатели, не са ясни характеристиките на отпадъците и какво ще стане с тях в съществуващото хвостохранилище и в новото, което се предвижда да бъде изградено.
В крайна сметка за 10 години ние ще получим милиони тонове отпадъци, които досега ги нямахме, с цианидни и арсенови съединения, които ще продължат да действат и след като господата си отидат, ще увредят и без това увредената околната среда в района на Челопеч, Златица, Пирдоп – знаете, просто няма да говоря за нея, и което стана повод през 1990 г. да се забрани преработката с Постановление на Министерския съвет на този концентрат в ПДК “Георги Дамянов”. Сега какво ще правят? Отново ще замърсяваме река Тополница, оттам – Марица и в Гърция и Турция.
Накрая, искам да ви кажа за едно решение, което е взето преди 20 дни на Вишеградската четворка, което споделя опита от министрите на околната среда, което споделя опита на Чешката република – което е заложено в закона – за забраната и използването на цианидите на територията на европейските страни.
Защо тази технология е неприемлива? Има 4 пункта, които споменавам, и с това приключвам.
Първият, гъстата населеност на европейските страни.
Второ, неблагоприятните хидрогеоложки условия, особено за България. Голямо количество на надземни и подземни води.
Трето, земетръсността на района, на който се намираме.
И четвърто, по наши изследвания е установено, че при наличие на валежи над 240 млл на квадратен метър, такива технологии не се препоръчват. Всичко, което е посочено като примери, се намира в пустинни, планински райони, които са слабо населени, в огромните територии на Австралия, които са не ненаселени, и даже накрая ще кажа, че фирмата “Лехир”, която най-много се цитира от компанията "Дънди Пресъш Метълс", си е купила един остров на пъпа на Нова Гвинея и в кратера на изоставен вулкан реализира тази технология.
Е, ние изоставен вулкан ли трябва да станем?
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Фурнаджиев.
Колеги, мисля, че предоставих възможност на представители на всички институции, които са тук, да вземат думата, включително и на всички гости народни представители. Затова бяха поставени някои въпроси. По ваша преценка предоставям възможността на "Дънди Пресъш Метълс" да отговорят на тези, които преценят, за да може комисията да се произнесе окончателно. Заповядайте.
АЛЕК НЕСТОР:
Благодаря Ви. Аз бих искал най-напред да отговоря на въпросите на господин Христов и всъщност искам да му благодаря, че повдигна тези въпроси, защото те се повдигат в медийното пространство, говори се много за проценти, за милиарди, които ние правим.
Аз бих започнал с това. Предполагам, че тези данни, за които говорите, идват от правно-икономическия анализ, който направи Министерството на околната среда и водите.
Бих искал да припомня, че има направен още финансово-икономически анализ от Министерството на икономиката и енергетиката, за който никой не говори.
Също така има направен финансово-икономически анализ от Института за пазарна икономика по същия въпрос. И двата анализа са много сходни в заключенията си и те са коренно различни от анализа, който е направен в Министерството на околната среда и водите. Анализите са в нашия офис. Всеки който иска да се запознае с тях, е добре дошъл и ние също ще отделим време да обясним на хората, които се интересуват, какво е нашето становище. Но сега с няколко думи ще се опитам да отговоря.
В анализа на Министерството на околната среда и водите е използван друг модел, ако мога така да го нарека, който е абсолютно неприемлив за бизнеса и икономиката на минералните ресурси. Затова се стига до такива фантастични концесионни възнаграждения от порядъка на 15%. Проверете някой в света плаща ли 15% за концесионни възнаграждения.
Бих искал също да добавя, че на 12 юни беше приета нова наредба по концесионните възнаграждения в България. Тя беше резултат на половингодишна работа между работната група на Министерския съвет, заедно с участието на бизнеса. Тази наредба би трябвало да отразява и да защитава изцяло интересите на държавата при сключване на концесионен договор. В тази наредба максималните концесионни възнаграждения са 4%. Наредбата, ние като бизнес, аз също участвах в изготвянето на наредбата, ние мислим, че наредбата е справедлива, концесионното възнаграждение е двукомпонентно. Има един основен, постоянен компонент и плъзгаща се скала, която всъщност отразява при евентуално увеличаване цените на металите, се увеличава концесионното възнаграждение.
Така че максималното концесионно възнаграждение стана фиксирано на 4%, а в доклада на Министерството на икономиката и енергетиката се говори за 15%. След това се говори, че ние имаме приходи 5 или 6 милиарда долара. Това е просто един абсурд. Аз ще ви кажа как се е стигнало до тези цифри.
Взети са запасите и ресурсите, което по норматив не може да се изчислява по този начин, тъй като ресурсите не са потвърдени, не са запаси, самият закон в България не позволява да се изчислява по този начин стойността на находището. Умножени са по най-високите цени на металите. Когато се прави анализ на едно находище, се взимат винаги средни цени и тези цени се взимат от надеждни източници. Един от тях например е банката Мерил линч или Ейч Ес Биси. Тези банки се занимават от много години с организиране на цените на металите. Аз предполагам, че за да се стигне до тези числа, е взета цена от 7500 долара за медта на тон и 650 долара на тройунция злато.
Това е първото нещо, което е погрешно. Не може да се изчислява находището, базирано на такива високи цени, защото те няма да останат такива. Аз мога да ви дам един пример. Когато в 2004 г. направихме изменение на концесионния договор, цената на медта беше 1800 долара на тон. Нашата е някъде около 7500. Миналата година надхвърли 8000 и само за 10 седмици падна под 6. Така че тези цени се движат. Придвижването на Мерил линч е 2500 долара за следващите 10 години средна цена на медта. За златото е някъде около 510 долара.
Ако се вземат предвид тези цени и ако се вземат предвид металургичните загуби, значи нашата технология е такава, че ние можем да извличаме някъде 80% от медта, и 57% от златото, ние отиваме на около 3,5 милиарда долара. Извинявайте, това е 3,5 милиарда долара, ако не се взимат предвид цените, а само загубите, които не са взети под внимание.
След това, ако се вземат цените, ние слизаме на 1,2 милиарда долара.
И това е стойността на находището. Това са всъщност приходите на фирмата. И ако от тях извадим оперативните разходи, таксите и инвестициите, които са някъде около 900 милиона долара, това означава, че фирмата ще направи 290 милиона долара. Ако искате да проверите тези данни, както казах, заповядайте в нашия офис, ще ви ги предоставим и ще говорим с вас в детайли. Това, което е написано, няма да субсидирате, а аз мисля, че "Челопеч" ще направи една много хубава печалба, в рамките на разумното и също така хората, които работят за нас и хората в района ще просперират.
Само искам да ви дам един пример. Тази година ние сме дали на Челопеч два пъти повече пари, отколкото бюджетът на държавата за селото.
Ние се учудваме, че не се говори за доклада на Министерството на икономиката и енергетиката и не се искат становища на Министерството на икономиката и енергетиката. Явно тук има някакъв институционален проблем, защото Министерството на околната среда и водите е превърнал един екологичен проблем в икономически и политически проблем. Това е нашето становище.
Понеже тук много се говореше, че тази технология се предлага в пустинни места и т.н., да, вярно е, че много от местата, където се извършва това преработване, са пустинни, но въпреки всичко законодателството на държавите, където се извършва тази разработка, не е същото. Мога да ви дам много примери, когато технологията се използва в много гъсто населени места, като Испания например. Така че това за мен не е аргумент.
Разбира се, всеки има становище и виждане по въпроса, но в България си има закон. Трябва да се стигне до Висшия експертен екологичен съвет, който ще вземе под внимание всички аргументи, включително притеснението на населението, и той е компетентният орган, който решава дали една технология е екологично добра и какъв риск се поема за населението.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте.
ИРЕНА СТАМБОЛИЕВА, ръководя направление “Опазване на околна среда”:
Разбира се, че съм била пряко ангажирана към подготовката на докладите за ОВОС и на двата обекта. Аз въобще няма да навлизам в темата оценка на въздействие на околната среда. Факт е, че местните общности трябва да участват. Това нещо е направено чрез много широки публични обсъждания – и в Челопеч, и в село Чавдар, и в Крумовград, и Звънарка. Смея да твърдя, че това са най-посетените публични обсъждания, може би едни от най-посетените и представляващи интерес.
Другото нещо, което искам да кажа, е, че за съжаление Законът за опазване на околната среда регламентира срок за произнасяне по докладите за ОВОС и този срок отдавна е изтекъл и за двата доклада за ОВОС. Това, което всички очаквахме, е решението на министъра. Той трябваше да се произнесе с решение. Защото липсата на това решение поражда ето тези съмнения, за които говорихме днес. Това е първото.
Второто. Законът за подземните богатства, разбира се, вие разбирате повече от мен от закони и ме поправете, ако не е така, е свързан с концесионния договор. Концесионният договор не се променя от новото инвестиционно предложение. За всеки тон повече изкарана руда предприятието си плаща концесионна такса. Тук са колегите от икономиката, те могат да потвърдят. Ние плащаме на процент метал в рудата.
Нашият процент, който плащаме, в сравнение с останалите фирми, кажете в България какъв е. По-лош, по-добър, среден? Вие го кажете. Ако има промяна, според мен трябва да е промяна за всички. И тогава никой от концесионерите няма да има право да възразява. Но нека тя да бъде за всички равна, защото иначе ето това пак ще се поражда.
Благодаря.
ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Мога ли да добавя нещо?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте.
ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Благодаря, господин Великов.
Две неща искам да попитам.
Първо, господин Алек Нестор току-що каза и то е стенографирано, че те имат технико-икономическия анализ, направен от Министерството на икономиката и енергетиката. Технико-икономическият анализ от Министерството на икономиката и енергетиката е поръчан и той е за служебно ползване. Тъй като това е в моя ресор, аз не си спомням да съм получавал искане от "Дънди Пресъш Метълс" да им бъде предоставен този анализ. Тоест тук има нерегламентирани контакти по предаването на този анализ – или от този, който го е правил, или от служители от Министерството на икономиката и енергетиката.
Второто нещо, което госпожа Стамболиева каза, на практика се получава така, понеже ми докладва господин Казанджиев, че след новата методика за защитаване на концесиите, концесионната такса на "Дънди Пресъш Метълс" се намалява, докато на другите се увеличава.
ПЕТЯ СЕЧЕНСКА:
Господин Георгиев спомена, че министерството имало право на мълчалив отказ, само искам да обърна внимание към уважаемите народни представители върху съдебното решение, което изрично и по двете жалби, заведени от "Челопеч майнинг”, посочва, че Министерството на околната среда и водите няма право на мълчалив отказ. Длъжно е да се произнесе с изричен отказ или с изрично одобрение, но няма право на мълчалив отказ. И ние сме убедени, че ако министерството имаше наистина аргументи, то щеше отдавна да излезе с изрично решение, а не да мълчи.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Георгиев последно и приключваме.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ:
Благодаря, господин Председател.
Действително се натрупаха някои въпроси. Искам да дам ясен отговор на тях. В същото съдебно решение изрично е казано, че процедурата е била абсолютно законосъобразна. Това искам да отбележа.
И второ, действително съдът ни е задължил да се произнесем и ние ще се произнесем.
Друго, което искам да подчертая, е, че моето убеждение и като юрист е, че действително имаме предложение от една страна, за предоговаряне на концесионните условия, тъй като тяхното инвестиционно намерение включва не само увеличение на обема на добива, което за мен също е искане за предоговаряне, тъй като към началния момент, когато отдаваме концесията, по един начин е извършен икономическият анализ и по един начин са определени икономическите условия на договора, но и второ, там ясно е записано за 50 000 т нов продукт годишно, който очевидно е извън предмета на концесията изобщо.
И още нещо искам да добавя. Вярно е, че цифрите, които аз съм заявил публично – това не са мои калкулации – действително са направени по актуални цени към април тази година. Но аз мисля, че това е правилната методика. Ние трябва към реалните цени по Лондонската метална борса да определяме стойността на находището, към подземното богатство, а не към някакви цени, макар и било на най-уважаваните може би във финансовия свят институции. Все пак имаме реални цени по Лондонската борса, защо трябва да ги пренебрегваме тях, а и да използваме някакви прогнозни цени, които, от друга страна, са изцяло в интерес на инвеститора.
Благодаря.
ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ Крумовград:
Благодаря Ви, че ни поканихте тук, но аз трябва да занеса в Крумовград отговор – ще има ли живот в Крумовград. Очевидно няма да има…
СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
И аз не исках Нефтохима, но се построи…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Много Ви моля, дадохме на Крумовград възможност, дадохме на народните представители възможност да се изкажат… Вие може би от Крумовград не очаквате Комисията за борба с корупцията да се произнесе по въпроси, които не са от нейната компетентност?
Приключваме дискусията. Преминаваме към решенията.
Чухме Вашия въпрос, чухме отговора на господин Георгиев, мисля, че народните представители могат да преценят и самостоятелно и да си направят извод за това, което чухме като информация.
Насочваме се към решенията.
Предлагаме на комисията:
1. Настоява Комисията за борба с корупцията, Министерският съвет във възможни кратки срокове, на основание становището на Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на околната среда и водите да се произнесе по концесионния договор и всички проблеми, създаващи съмнения за корупция, които произтичат от него.
2. Комисията за борба с корупцията да извърши проверка чрез Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол относно приватизацията на четирите землища (ще ми помогнете тук в решението, господин Фурнаджиев, защото не мога да го формулирам, допълнително ще уточним, за да сме наясно с тази проверка).
Следващото решение, което има пряко отношение към комисията и нейната дейност: Комисията за борба с корупцията да се произнесе със становище относно Проекта за Закон за подземните богатства, който е в съгласувателна процедура. Основание по позицията на комисията да бъде експертното становище, с което народните представители разполагат, и това становище е насочено преди всичко към възможните корупционни условия, които дава законът, и сроковете и тяхното изпълнение. Тъй като виждаме, че проблемът със сроковете стои открит, включително и със становище, което има от Върховния административен съд.
Колеги, има ли други предложения по решението? Господин Христов, заповядайте.

МИНЧО ХРИСТОВ:
Аз предлагам да изпратим всички материали в прокуратурата защото от това, което чухме и видяхме, днес стана ясно, че става дума за една корупционна, изключително скандална корупционна сделка, която не касае само корупцията сред някои висши политически среди, ние виждаме как реагираха някои колеги народни представители в настоящото заседание, но става дума за нещо далеч по-важно – здравето и живота на българските граждани. Затова аз мисля, че може да формулираме някакво предложение във връзка с прекратяването на тази криминална концесия, нещо конкретно – дали като проекторешение на парламента, може би като проекторешение да мине, за да се прекрати това безобразие и това престъпление според мен. Мисля, че наричам нещата със собствените им имена.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Илчев, заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря.
Аз нямам против предложение, което комисията да изпрати навсякъде сигналите, с които разполагаме.
Искам да се извиня на представителите на "Дънди Пресъш Метълс", защото може би са останали с впечатление, че в България са непреодолимо много хората, които искат да я видят като една затворена страна, изолирана страна, страна, която развива модела на опора в собствените сили – експеримент, безуспешно проведен в Китай през 60-те години, страна, в която във всеки селски двор ще има доменна пещ, страна, в която населението ще бъде жизнерадостно и ще живее по 105 години, защото няма да бъде тровено от лошите капиталисти, които идват отвън да ни експлоатират географията.
Тоест аз подкрепям предложението на господин Минчо Христов, без нито един от неговите мотиви. Той е известен като човек, който обявява всичко, което започва с “концесия” или “инвестиция”, за криминално. Аз се извинявам на гостите днес, че техният концесионен договор в страната, която е моята държава, е обявен за криминален!
Не за пръв път в тази комисия се бъркат правомощията на отделните легитимни институции на страната. Вместо да говори господин Христов и тези, които евентуално ще го подкрепят, вместо да говорят за това, че трябва да си свърши работата, ако има повод за това, Агенцията за следприватизационен контрол, да се запита и да се обясни на българите кой е купил цялата тази работа за 5 милиона и я е препродал за 25 милиона и пак я е съсипал след това, вместо да се запитат и хората, които са получили работа, хляб, те се взират в динамиката на цените на металната борса. Ами там има динамика, да. Може да спечелят много, може да спечелят малко, може да загубят в един момент. Трябва малко от малко да се познава теорията и практиката на отворения пазар, на глобалния свят, ако щете. Много лошо нещо е глобалният свят, но е реалността, в която живеем.
И затова не съм съгласен с мотивите на господин Христов. Иначе нямам нищо против още утре сутринта господин Великов, оторизиран чрез нашето решение след малко, да изпрати цялата бумащина от прокуратурата до кметството в Крумовград, през Националната следствена служба до Министерския съвет. Нищо против нямам и ще подкрепя твоето решение, но без твоите мотиви.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Господин Илчев, не беше нужна цялата тази тирада, Вие добре знаете защо. Според мен ние трябва да се концентрираме именно – взимам повод от Вашите думи – кой е приватизирал това предприятие, по чие време, с каква цел, за колко е купено, за колко е препродадено и да се търси наказателна отговорност от тези хора. А тези хора, господин Илчев, добре знаете, че бяха от Вашето предишно правителство.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, аз съм бил инициатор лично на предоставяне на материали на прокуратурата, когато комисията е имала достатъчно основания относно корупционен характер на дадена сделка. В случая ние имаме становища пред нас на Министерството на икономиката и енергетиката, на Министерството на околната среда и водите относно концесионния договор, но никъде в тези становища не можем да заявим позиция, свързана с корупционен хараактер. Единственото, което ме смути днес от това, което чух, е за това, че “и други фактори са се намесили в договарянето, свързано с оценката за околната среда и водите.
Така че имате обаче основание в един момент за купуването, това, което господин Илчев каза, и препродаването на въпросната концесия. Тук мисля, че имате основание и аз съм готов на това основание, което и господин Илчев каза, да направим едно конкретно предложение, свързано с първоначалната приватизация и препродажбата на въпросната мина. Това да бъде един от проектите за решение.
МИНЧО ХРИСТОВ:
А мога ли да допълнения едно изречение, ако позволите? Освен всички тези неща, които разбира се, подкрепям с пълна сила, мисля, че трябва да помислим тук като комисия и за здравето и живота на българските граждани, които живеят в този район. Нека не забравяме този момент. И затова се връщам на моето предложение да търсим начин за анулиране на тази концесия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Тук искам много ясно, тъй като стана няколко пъти въпрос за здравето на хората от Крумовград, ето, в решението се казва, че “настоява Министерският съвет във възможно кратки срокове, на основание на становищата на Министерството на околната среда и водите и Министерството на икономиката и енергетиката…” Аз се надявам Министерството на околната среда и водите да имат становище, което изцяло да бъде съобразено с интересите на хората. И това е всъщност целта и на решението на становището, което министерството ще изрази. Мисля, че не греша, господин Георгиев?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ:
Господин Председател, това е наше задължение и ние ще направим всичко възможно да го спазим.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Затова казваме – “на основание становището на двете министерства”. Защото те имат пряко отношение към тази концесия.
И разбира се, тук правя още една уговорка - всички проблеми, създаващи съмнение за корупция. Аз ще си позволя като председател на комисията да изведа всички онези елементи от дискусията, които да бъдат предоставени на Министерския съвет, за да може да се прецени, там, където има съмнение за корупция, да бъде преодоляно на базата и на становището на двете министерства. Това е идеята на решението като цяло.
Някакви възражения? Заповядайте.
РАДИ РАДЕВ:
Председател съм на сдружение “ЕКОФОРУМ”, член на управителния съвет на Съюза на учените в България.
Раздали сме ви материали от една пресконференция и искам да ви запитам. За Вас разнопосочните изказвания на две министерства в България са ли достатъчен елемент и публичната дискусия между тях, да търсите, ако не корупционни, то клиентелистки подход?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Досега комисията не се е занимавала с клиентелистки въпроси, но ще го имаме предвид в бъдещата си дейност.
Колкото до конкретните съмнения за корупция, за които обявих, именно на основание противоречията в становищата, които аз подчертах няколко пъти – обръщам ви внимание в изказванията си като председател, тези различия ние ще ги предоставим и на Министерския съвет, казах, имайки предвид това – създаване съмнения за корупция. Ако прецени "Дънди Пресъш Метълс" да предостави на прокуратурата данни, свързани с натиск на други фактори, това е въпрос на фирмата да го направи в такъв случай, тъй като ние не бихме могли да се произнесем като комисия по тези контакти и ако е имало такъв натиск.
Така че предлагам няколко решения.
Първо, за Министерския съвет.
Второ, за приватизацията.
Трето, свързано с препродажбата.
Четвърто, свързано със законодателството и това комисията да се произнесе на едно от следващите заседания по проекта за договор за подземните богатства.
МИНЧО ХРИСТОВ: По препродажбата.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: За прокуратурата нали това се разбрахме? Това, което говорихме по препродажбата, го предоставяме на прокурора.
Искам да благодаря на всички участници в заседанието, да благодаря специално на нашите гости, че се отзоваха и взеха отношение по всички въпроси.
ЛОРЪНС МАРСЛАНД: Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имате предоставена информацията за постъпили материали, сигнали и предложения за периода от 7 юни до 13 юни.
Общо са постъпили 9 сигнала.
Сигнал №1008, свързан с жалба на законни собственици на земеделска земя в района на Банско. Чрез различни спекулативни сделки и корупционни схеми с участието на длъжностни лица е прехвърлено неправомерно. Тук виждате направлението, което е избрано.
Сигнал №1019 на Ангел Батаклиев за образувано срещу него досъдебно производство от страна на Икономическа полиция – Пловдив и органите на прокуратурата при твърде съмнителни, според него, обстоятелства. Тук искам да отбележа, че зачестиха сигналите, свързани с прокуратурата в Пловдив.
Сигнал №1020, който се отнася до изнасяне на информация за клинична измама и ред за снабдяване на възрастни лица с дърва за огрев.
Господин Минчо Христов има сигнал за протестна декларация на жителите на село Мугла по повод извършването на замяна на земя от държавния поземлен фонд с искане на информация от Министерството на земеделието и горите относно процедурата, по която е извършено. Подписката е от няколко десетки жители на Мугла.
Сигнал №1022, който се отнася до некомпетентни и произволни действия на съдия по вписванията, според жалбоподателя, съдействащи за създаването на корупционна практика и облагодетелстване.
Отново имаме сигнал от "Зелени Балкани" - №1023, за безразборна сеч по поречието на реките под форма на почистване на коритата, предвид падналите напоследък валежи.
След това имаме едно самосезиране, предложение за самосезиране от в. "168 часа", то е свързано със статия за Държавния резерв и военновременни запаси за 2 милиона лева загуба на агенцията от неизгодна сделка, свързана с горива.
Сигнал №1025 – д-р Атанаска Живкова от София, сигнал за изнесени твърдения за извършени злоупотреби в големи размери от страна на длъжностни лица в община с. Долни Лом от област Видин.
И сигнал №1026, подаден от господин Илиев. Сигналът е насочен срещу лица от съдебната система, съдии. Същият е отправен до председателя на Върховния касационен съд.
Това са сигналите, които са постъпили, направленията са при вас.
Колеги, имате ли бележки по направлението на тези сигнали? Не подценявам сигнала на господин Христов, който е един от значимите, и може би сигнала за Държавния резерв, като по-важни. Защото знаете, миналата седмица имахме обсъждане по Държавния резерв, за съжаление продължават сигналите в тази посока. Не мога да кажа точно какъв период от време обхваща този сигнал, но явно ще заслужават внимание и наблюдение тези процеси в Държавния резерв.
Госпожа Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Аз като се позовавам на добрите ни взаимоотношения вече в заседанията на Съвета за координация, и това, което разбрахме от парламентарния секретар на главния прокурор, че Държавният резерв е на особено внимание и всички сигнали отново се връщат – и Софийска градска, и Касационна прокуратура към тях, ако колегите преценят, направо да го изпратим там за улеснение, ако вече не е там, в Държавния резерв.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз подкрепям изцяло това, което госпожа Гроздилова предлага, с една добавка – да извлечем от този сигнал възможните, по които се извършва този процес, за да видим доколко те имат отношение към промени в Държавния резерв, които се налагат в момента. Защото явно, външните бази, начинът, по който се работи с тях, горивата в тези бази, използването им, възможностите за стоков кредит и т.н., са проблеми, които стоят пред Резерва за тяхното решение. Това е единствената ми добавка. Иначе не възразявам сигналът директно да бъде насочен към прокуратурата, ако тя не се е самосезирала по този проблем.
Други предложения?
Съжалявам за тежкото заседание днес. Аз имам една молба, колега, тъй като ни се очертава другата седмица едно по-леко заседание, нека да концентрираме вниманието си (нямам упрек към никого на масата тук, не ме разбирайте погрешно), но искам да се съсредоточим действително в корупционната среда. Опитват се да ни тласкат във всички възможни посоки на анализ и оценка, във всички нарушения, които са възможни. Ние сме все пак специализирана комисия в тази проблематика и затова ми се иска да очертаем този кръг от проблеми. Ако е необходимо, аз съм готов да върна една практика, с която започнахме и която аз наруших – да имаме едно експертно първоначално становище по някои от въпросите, които локализират тези корупционни моменти в проблем, които разглеждаме, а не въпросите въобще. Явно примерно с днешния проблем, той има много аспекти, те не са единствено и само корупционни. Тук има много технологични въпроси. Аз се опитах да изчета цялата документация в това отношение. Без да вземем някакво отношение не исках да го правя, но има въпроси с неясни отговори, не може да бъде еднозначно становището. Пак казвам, не съм адвокат на никого в случая. Но аз бях пропуснал този въпрос за препродажбата, това има основание. Защото не е единственият случай в страната такъв, в който се закупува на една цена и много бързо се препродава на друга, далеч по-висока.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: За БТК – купуване и продажба…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Гъндев, чакайте, вие сте забравили. Договорът за БТК отлежава в моята каса – колко време? Ако нямате спомен, да ви върна назад, повече от година.
Никого не съм спрял, сядате…
Приключваме заседанието.
Благодаря ви за участието, колеги.

(17,10 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)

Стенограф:
(Р. Никова)