Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия за борба с корупцията
Комисия за борба с корупцията
29/03/2007
    Протокол
    № 64




    ПРОТОКОЛ
    №64

    На 5 юли, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

    Д н е в е н р е д:

    1. Корупционни условия, свързани с търговията с цигари и приватизацията на отделни дружества – "Булгартабак".
    2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
    Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.

    * * *

    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, можем да започнем работа. Имате предложен дневен ред на комисията:
    1. Корупционни условия, свързани с търговията с цигари и приватизацията на отделни дружества – "Булгартабак".
    2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
    Колеги, имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам други предложения. Преминаваме към точка първа - Корупционни условия, свързани с търговията с цигари и приватизацията на отделни дружества – "Булгартабак".
    Поканили сме за участие в заседанието представители на Министерството на икономиката и енергетиката. Тук е главният секретар на министерството, член на Надзорния съвет на "Булгартабак - холдинг" АД Владимир Туджаров.
    Господин Христо Лачев – изпълнителен директор на "Булгартабак - холдинг" АД.
    Господин Георги Костов – директор на Дирекция “Преструктуриране и приватизация” в "Булгартабак - холдинг" АД.
    Величка Николова – директор на Дирекция “Забранени споразумения” към Комисията за защита на конкуренцията.
    Ива Накова – главен експерт в Комисията за защита на конкуренцията.
    Веселина Василева – младши експерт в Комисията за защита на конкуренцията.
    Бих си позволил един въпрос към Комисията за защита на конкуренцията. Вашият председател ангажименти ли има днес?
    ИВА НАКОВА: Не знам.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Защото в писмото, което изпратихме до вас, настоявахме лично той да се яви на заседание на парламентарната комисия. Без да ви подценявам тук стоящите, но със съгласието на комисията ще си позволя да не ви дам днес думата. Защото крайно време е и, колеги, обръщам се към всички, крайно време е институциите да разберат, че когато става въпрос за парламентарна комисия, трябва да се явяват на ниво. Упрекът ми не е към вас, извинявайте, че го казвам във връзка с вашата институция, но упрекът ми не е към вас, а към тези, които трябваше да представляват институцията.
    Така че ще ми позволите, колеги, ако не възразявате, с едно писмо до министър-председателя да изпратим специално за отношението на председателя на Комисията за защита на конкуренцията към заседание на парламентарна комисия.
    Има ли възражения по това, колеги? Както "Булгартабак - холдинг" АД са се явили с цялото си ръководство, така и вашият председател, заедно с ръководството може да се яви на заседание на парламентарна комисия, при положение, че има въпрос, който вие сте гледали във вашата комисия. Пак се извинявам на присъстващите, в лицето на госпожа Николова, госпожа Накова и госпожа Василева.
    И така, колеги, няколко проблема. Първо, мотивите, свързани с провеждане на днешното заседание – парламентарен контрол по отношение на "Булгартабак - холдинг" АД.
    Във връзка с обвиненията, които възникнаха за корупционни действия от страна на Министерството на икономиката и енергетиката и от страна на Националната следствена служба, беше замесен и "Булгартабак - холдинг" АД с някои конкретни обвинения, свързани с дистрибуторската мрежа, с приватизацията на едно от дружествата, с търговията с цигари, включително и в чужбина. Имайки предвид, че сигналите, които са постъпили в комисията, свързани с "Булгартабак - холдинг" АД, по тях се извършва проверка от страна на прокуратурата. Затова проблемът не е поставен на заседание на комисията с оглед правилата, които ние сме изработили, проблеми, с които прокуратурата се ангажира, не са на вниманието на комисията. Но с оглед на някои принципни въпроси, свързани с работата на "Булгартабак - холдинг" АД с търговията с цигари и с приватизацията на отделни дружества и на подготовката на стратегия за приватизация на "Булгартабак - холдинг" АД, преценихме за необходимо да включим този проблем към плана на комисията във връзка със скандала, който беше се разразил.
    И така, още веднъж материалите, с които разполагате, като информация. Сигналът е декларация на независимите синдикати на тютюноработниците към КНСБ. Сигнал, който е изпратен на членовете на комисията – пак обръщам внимание на членовете на комисията – до Върховната касационна прокуратура, до Министерството на вътрешните работи и по тази причина не е бил на вниманието на комисията.
    Имаме и сигнал от двама граждани от Асеновград – Илия Караманов и Байрактаров.
    Две писма от Върховна касационна прокуратура – съответно от 22 февруари 2007 г. и от 19 април 2007 г., в които Върховната касационна прокуратура ни информира за хода на предприетите действия.
    Имаме също така едно писмо, което е на вашето внимание – на Министерството на труда и социалната политика от Агенцията по заетостта. То е свързано с уволненията в “Юрий Гагарин” – Пловдив.
    Едно писмо на Министерството на финансите относно финансовата ревизия, която се извършва в "Булгартабак - холдинг" АД, но която не е приключила.
    Също така едно писмо на Агенцията по приватизация на всички действия, които са предприети досега по приватизация на дружествата към "Булгартабак - холдинг" АД.
    Договорът за консултантските услуги, който поискахме от "Булгартабак", стратегията за приватизация и някои публикации от средствата за масова информация.
    Това е целият пакет от материали, с които разполага комисията.
    Тъй като споменах в началото част от мотивите, свързани с днешното заседание, предлагам ви да поставим някои от проблемите, да получим съответните отговори. Ако има въпроси комисията, ако има някои конкретни виждания, те да бъдат изложени.
    Предлагам първият въпрос да бъде за дистрибуторската мрежа – начинът, по който тя е изградена, как е функционирала през годините, какви са действията, които сега са предприети.
    Вторият въпрос да бъде за приватизацията на "Юрий Гагарин" - Пловдив и всичко свързано с нея.
    И след това проблемите за продажбите на цигари на арабския пазар, някои обвинения, свързани с тези продажби.
    Тези три въпроса ви предлагам да обсъдим. Ако има допълнително въпроси, колеги, заповядайте. В хода на дискусията могат да бъдат поставени, разбира се.
    И така, първо, по дистрибуторската мрежа. Господин Лачев, Вие ли ще вземете отношение? Заповядайте.
    (Пропуснах един материал, с който народните представители разполагат. Материалът е изпратен от Министерството на икономиката и енергетиката, който съдържа информация за изграждането на дистрибуторската мрежа.)
    ХРИСТО ЛАЧЕВ:
    Тъй като интересът към изграждането на дистрибуторската мрежа и въобще интересът към начина, по който "Булгартабак" реализира цигарите на българския пазар и за експорт е бил много голям през всички години, особено през последните години, откакто съществува "Булгартабак", искам да кажа, че аз мога да коментирам периода от края на 2001 г., октомври месец, когато бях назначен за изпълнителен директор на Благоевград – "Булгартабак". И не се притеснявам да го коментирам оттогава насам, тъй като голяма част от инициативите, които са възникнали или реализирани по отношение на дистрибуцията, са били под една или друга степен инициирани от мен като директор на една от големите фабрики и съответно от колегите от другите фабрики.
    Съвсем накратко ще се спра на предисторията и мотивите за изграждането на дистрибуцията в днешния й вид. В 2001 г., както някои от вас може би си спомнят, накрая, Министерството на финансите прие една скала за планирано увеличение на акциза с цел присъединяването на България към Европейския съюз. В тази скала се предвиждаше на всеки две години акцизът да се покачва в съответствие с изискванията. Дотогава в Благоевград – БТ съществуваха регистрирани около 270 фирми като дистрибутори. Дистрибутори за много голяма част от тях е силно казано, тъй като някои от тях купуваха по няколко кашона цигари на месец, други купуваха, идваха с бусове, а някои идваха с ТИР-ове. Тоест имаше най-различен обем фирми, които купуваха цигари, като повече от половината от тези фирми се активизираха единствено и само преди увеличение.
    През ноември и декември месец – няма да се притесня да го кажа – аз, като изпълнителен директор на Благоевград – БТ, се бях превърнал в началник склад. Просто беше невъзможно да се планират количествата и редът на товарене във фабриката. Подобна беше ситуацията и в другите фабрики на системата, коментирали сме го нееднократно на заседания в "Булгартабак". Тъй като се очакваше увеличение, фирмите започнаха да се запасяват, с цел спекулативна печалба след увеличението. По наше предложение, на "Булгартабак", към Министерството на финансите беше отправено предложение цигарите, които са на стари цени, да бъдат продавани на старите цени дори и след 1 януари, когато трябваше да влязат в сила новите цени. По този начин се даде знак на фирмите, които искаха да натрупат количества преди Нова година и да ги продадат след Нова година, че няма да успеят да ги реализират на новите цени, тъй като това преди не беше правено.
    Така или иначе, независимо от това, че голяма част от фирмите отпаднаха, тоест желанието им да купуват големи количества преди Нова година отпадна, след Нова година натискът от страна на стотина – сто и петдесет фирми продължи и в хода на обсъжданията директорите на фабриките на "Булгартабак" внесохме предложение в "Булгартабак", тъй като вече и законът позволяваше, отстъпката да бъде диференцирана, в зависимост от качествата, които купуват фирмите дистрибутори. На тази база с решение на управителния съвет – тогава съвет на директорите – на "Булгартабак" от април месец беше приета една скала, която даваше възможност на всички фирми да купуват цигари, но диференцираше отстъпката в зависимост от обемите, които те купуват на месец. Никога не е имало рестриктивни от страна на "Булгартабак", да бъде забранено на една или друга фирма да купува цигари. Като беше обявено, че в продължение на три месеца фирмите ще бъдат наблюдавани и на база на изпълнение на количествата, които те са заявили, задължително условие беше да купуват цигари от всички цигарени фабрики, а не по избор, само от по-интересните и по-вървящи артикули. И след като минаха трите месеца беше направен анализ.
    Отварям една скоба. Отстъпката тогава се даваше накрая на месеца, тоест на всички фирми им се фактурираше на 6%, тъй като скалата предвиждаше три нива – 6, 8 и 10%, в зависимост от количествата. На всички фирми се фактурираше на 6% и накрая на месеца тези, които бяха направили количествата, им се даваха съответните отстъпки.
    В продължение на шест месеца, до края на годината, тази скала и този принцип на работа действаше, след това в началото на 2003 г., на база на количествата закупени за предходните шест или седем месеца за 2002 г., беше предложено да бъдат сключени договори с фирмите, които работят на 10%, без да се отказва на другите, които искат да работят на 8 или на 6%. Под една или друга форма тези, които работеха на по-малките обеми, се присъединиха към големите фирми, обединиха усилията си и на практика от 2003 г. "Булгартабак" разполага с около 70 фирми, 9 от които на първо ниво и останалите 60 фирми като техни поддистрибутори по регионите.
    Тази система на дистрибуция действаше до миналата година юни месец, когато вече беше ясно, че отварянето на България към европейските пазари ще бъде факт. Тогава, след среща с всички дистрибутори, всички 70 фирми взехме решение да изградим дистрибуцията на регионален принцип със задължително условие директна дистрибуция, тоест разнос. С други думи, да бъдат елиминирани складовете на едро, цигарите от "Булгартабак" да се получават от съответната фирма дистрибутор и той със собствен транспорт да ги разнася до точките на продажба – магазини, павилиони, ресторанти и супермаркетни вериги. По този начин се целяха четири неща.
    Първо, да бъде извадена на светло цялата търговия с цигари, тъй като, когато няма посредници, няма складове на едро, 100% от получената продукция трябва да бъде фактурирана на съответните дребнови търговци, за което ние изискваме справки от дистрибуторите и проверяваме фактурите.
    Второ, да не се даде възможност на нашите дистрибутори да продават чужди цигари, тъй като най-лесният начин за въвеждане на една нова марка, конкурентна, е да бъде предложена заедно с вървящите марки в момента на пазара.
    Трето, да бъде изградена дистрибуцията на регионален принцип, което да даде възможност на дистрибуторите да инвестират в транспортните средства, логистика, в компютри и софтуер, включително джипиес-системи, за да може да бъде контролирана продажбата.
    И четвърто, това, което ние целяхме, беше да бъде избегната всякаква спекулация за неплащане на данъци, източване на ДДС или всякакви други форми на нарушения на данъчните закони, в които като част от подобна “верига” би могъл да бъде забъркан и "Булгартабак".
    На практика към днешна дата тази система работи в около 80-90% от районите в страната, с тенденция да стане 100% в много скоро време, в рамките на месеца.
    Няма нито един момент от периода на дистрибуцията за последните шест години, в който фирма или група от фирми да са били избирани на административен принцип или по някакви други критерии освен пазарните, указани в решенията на съвета на директорите.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, по този въпрос имате думата. Аз ще си позволя да задам два въпроса към Вашето изложение, господин Лачев.
    Първият ми въпрос е – по какъв начин точно са определени тези фирми, условно ги наричам, на първо ниво 9 фирми дистрибутори и след това по какъв начин се определят второто ниво фирми, които са дистрибутори на тези 9 фирми? Те ли си ги определят, вие ли им определяте кои да бъдат? Кои са критериите, по които решавате и кой решава кои точно да бъдат?
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Фирмите на първо ниво са определени на базата на скалата. Тоест това са фирмите, които са реализирали над 140 т цигари на месец, в периода, откакто влезе в действие скалата. Ако бяха се появили 15 фирми, щяха да бъдат 15. Ако бяха останали 2, щяха да бъдат 2. Дадохме възможност на абсолютно всички, мисля, че бяха 273 фирми, да работят по скалата. Всяка една от фирмите, която успя да реализира от групата цигари от всички фабрики над 140 т мисля, че бяха, получи 10-процентната отстъпка. Ние не сме избирали конкретен брой фирми, за да работят на първо ниво. Това бяха фирмите, които останаха и си изпълняваха количествата. Като пак повтарям, ние фактурирахме на абсолютно всички на 6%, в края на месеца гледахме резултатите от покупките, сумираме това, което са купили. Този, който е купил над 120 т, получава допълнително 4%, този, който е между 80 и 120 т, получава 8%, между 10 и над 10 т – до 60 или 80, получава 6%. Никога не е имало решение за подбор на фирми или критерии. Това е бил единственият критерий – възможността на фирмите да купуват максималното количество.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Едно допълнение. Колко от тези 9 фирми се препокриват с тези фирми, които преди този период са били дистрибутори първо ниво?
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: До голяма степен тези 9 фирми са резултат от обединение на няколко фирми, за да направят количество. Деветте фирми участваха преди да се въведе скалата, те също бяха дистрибутори и са били едни от големите дистрибутори. Справката е тук, можем да Ви ги покажем.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Моят въпрос беше и за второто ниво.
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Второто ниво – "Булгартабак" не е определял фирмите на второто ниво, тъй като след като започна да работи тази система, трябваше под някаква форма да имаме въздействие, особено за налагане на нови марки или за получаване на обратна информация от пазара, ние се сблъскахме със ситуацията, че всъщност фирмите продават, с една дума, където им падне по страната, за да можем да контролираме крайната дестинация на съответните продукти, което от своя страна довеждаше до голяма диспропорция. Например в Северна България беше много малка реализацията на “Виктори”, а пловдивските цигари не достигаха до райони, които са по-отдалечени от 100-150 км от Пловдив. Поради тази причина ние поискахме от фирмите на първо ниво да регламентират с кои точно търговци в съответните региони работят и им предложихме форми на договорни взаимоотношения, които те да подпишат с тях, за да имаме ние пряк достъп до крайните клиенти. "Булгартабак" не е определял фирмите на второ ниво. Те са подадени от дистрибуторите на първо ниво, но веднъж подадени, те стават част от общата система и взаимоотношенията с тях се контролират от "Булгартабак". Тоест ние искаме да знаем какво количество от нашите цигари, които е взел дистрибуторът на първо ниво, е стигнало до съответните му поддистрибутори и дали това е в необходимия асортимент, с необходимата отстъпка.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: За да завърша този цикъл с въпроси, възниква един такъв проблем, господин Лачев. Това означава, че тези фирми, които са на второ ниво и са определени от съответните фирми на първо ниво, биха могли да елиминират търговци, които трайно и години са работили на пазара. Търговци, които не са определени или не са приети като дистрибутори и да останат вън от мрежата, само по причина, че собствениците на тези 9 фирми на първо ниво са преценили, че няма да предоставят точно на тези фирми допълнителни количества цигари или да продължат да работят с цигари. И тъй като говорим тук за пазарни механизми, това означава, че по някакъв неясен критерий определени фирми остават на пазара, а други фирми могат да изчезнат от пазара.
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: За нас единственият критерий е бил за определяне дистрибуторите на първо ниво, като те са хората, които пряко работят с "Булгартабак" и носят финансова отговорност. Те предплащат стоката. Ако дистрибуторът на първо ниво е решил, че може сам да си реализира 140 т на месец, без никой, това е негово право. Ако е решил, че трябва да го прави с 10 или с 15 фирми, това също е негово право. Ние, при положение, че сме подписали договор, искаме от него да реализира над 140 т, нямаме право да му се бъркаме по начина, по който той да го реализира. Никога не сме преследвали подобна цел. И в крайна сметка няма логика, по която ние да им наложим да работят с точно определени фирми в регионите.
    От справката, която аз имам пред мен, ще видите, че има фирми, които работят с по 4-5 поддистрибутора, а има такива, които работят с по 30. Това са различните финансови и технологични възможности на фирмите, които са успели да реализират количества над 140 т и да вземат максималната отстъпка.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Един последен въпрос ще си позволя във връзка с тази проблематика. Бяха ли осигурени равни възможности на всички фирми през този период, за който Вие говорите, така, че всички фирми да могат съответно да работят така, че да покриват критериите, за които Вие казахте?
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Абсолютно категорично, тъй като срокът, който ние определихме – гратисен, за три месеца за влизане на скалата в действие, всъщност се получи повече от шест. Ние през цялото време на въвеждане на скалата, на три пъти – единия път на три месеца, след това пак на три месеца и на два месеца, независимо от това, че излизаха 9-10 фирми на първо ниво, продължавахме да фактурираме пак на всички на 10%, за да имат възможност втори път да опитат и да се реализират повече от 10 фирми. За всичките тези пет или шест години няма фирма, която да дойде и да каже, че на нея й е било отказано да взима цигари за периода, за когато е действала схемата. Има фирми, които искаха да вземат на 10%, без да реализират 120 или 140 т, не си спомням точно. Такива фирми бяха и “Метро”, и няколко частни фирми, които след влизането на системата искаха да получават максималната отстъпка, но да взимат по 20-30 т на месец. На тези фирми беше отказано да им се фактурира на 10%. Беше им предложено да подпишат договори респективно на 6 или на 8%, в зависимост от количествата, които реализират. Няма фирма, на която да е отказан договор.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: С изключение на тази, която се е жалвала. Комисията за защита на конкуренцията е стигнала до заключението, че няма основание тази жалба, доколкото си спомням сигнала до Комисията за защита на конкуренцията.
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Спомням си фирмата, мога да Ви кажа и какъв беше случаят. Фирмата, която се жалва, не е била в списъка на тези 237 фирми, които и преди работеха. Те искаха да влязат на един по-късен етап, когато вече пазарът беше ясен, когато дистрибуцията все повече и повече стана регламентирана и беше ясно, че фактически българските дистрибутори няма да печелят от увеличение на увеличение, а могат да печелят в рамките на цялата година, и то абсолютно законно.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Атанасов, заповядайте.
    АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
    Сега, по темата "Булгартабак" и изобщо производството, дистрибуцията, опитите за приватизация, има достатъчно много проблеми, които могат да се поставят. Аз си мисля, че нямаме достатъчно време за това. Аз искам да поставя въпрос за рекламата, търговия …
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Ще си позволя да Ви прекъсна, господин Атанасов, извинявайте, тъй като малко закъсняхте. Решихме да разделим обсъждането на няколко проблема. Първият да бъде дистрибуция и дистрибуторска мрежа, другият да бъде приватизация и третият проблем да бъде търговия в чужбина и т.н. Три проблема, които искахме да ги разгледаме от тази гледна точка – корупционен риск. Първият проблем беше дистрибуцията, затова така малко по-задълбочено се опитваме да навлезем в него.
    Извинявайте, че Ви прекъснах, за процедурата.
    Ако прецените, към третата група въпроси, свързани с търговията, тогава ще разгледаме и въпросите, свързани с рекламата.
    АТАНАС АТАНАСОВ: Нямам тогава въпроси, добре.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, още въпроси по дистрибуторската мрежа – изграждането и функционирането й? Има ли други въпроси, колеги?
    Господин Лачев, опитах се да задам няколко въпроса по една причина, защото част от тълкуванията и съмненията за корупционни условия са свързани с тази мрежа. Дори тълкуванията в средствата за масова информация са за политически чадър върху тази мрежа и възможности чрез тази мрежа да се финансират и политическите партии. Затова си позволих по-подробно да поискам да чуем от вас за начина, по който е изградена мрежата, стъпките и разбира се, фирмите, които работят през този период. В някои от средствата за масова информация излязоха конкретни данни, че всъщност тези фирми през последните повече от 10 години не се променят. Говоря за фирмите на първо ниво.
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Това е нормално за всяка една сериозна компания. Ако всеки ден си сменяме дистрибуторите, значи просто не си знаем работата. Това е абсолютно нормално. Ако Вие ми посочите една мултинационална компания, сериозно присъстваща на българския пазар, която всяка година да си обявява конкурс за нови дистрибутори, просто аз още утре напускам. Това, че ние сме успели да създадем ред, при който да регламентираме 100% официално търговията, и въпреки това тези дистрибутори да инвестират, да развиват и да защитават интереса на "Булгартабак", мисля, че ние не сме направили нищо по-различно от това, което големите компании правят на пазара.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, има ли други въпроси? Значи категорично твърдите пред нас и пред комисията, че няма нищо от това, което споменах преди малко за…
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Господин Великов, цялата тази папка е с решенията на съвета на директорите и може да се проследи хронологично как са вземани решенията и какви са били мотивите.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: По дистрибуцията специално.
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Да, това е само по дистрибуцията.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз ще Ви помоля да ни я оставите все пак.
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Да, ще Ви я оставя.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви.
    Колеги, приключваме с този въпрос. Преминаваме към въпрос втори – приватизацията на "Юрий Гагарин" – Пловдив, и за начина, по който се извършва приватизацията, като обръщам внимание на писмото, което ни прати Агенцията по заетостта, сигнала на синдикатите и резултата от приватизацията, като въпросите, които предизвикат по-специален интерес, имам предвид от гледна точка на нашата комисия. Оказва се, че с писмо изх.№…, изпратено от господин Венцислав Каймакамов, е уведомил териториалното поделение на Агенцията по заетостта от 2 октомври, обръщам ви внимание, агенцията е уведомена за това, че ще бъдат освободени 300 нейни работници – пак се връщам на датата, 2 октомври. А на 3 октомври е първият акт на борсата за продажбата на "Юрий Гагарин" - Пловдив.
    Веднага след първия ден след приватизацията през фондовата борса изпълнителният директор купува – Вие ще ми напомните може би колко процента от предприятието. Излиза така, че той предупреждава веднъж, че ще бъдат уволнени, следва веднага приватизацията и след приватизацията веднага се купува един немалък процент от акциите на дружеството. Казвам Ви го като съмнения, каквито предизвикат подобни действия, и то официално документирани. Защото има документ веднъж за това официално писмо, което е изпратено до съответната структура в Пловдив относно освобождаването на този голям брой работници, веднъж, втори път, възниква въпросът за начина, по който е извършена приватизацията, за новия собственик и за това как така същият този директор, или един от директорите, става собственик на тези проценти. Това е изпълнителният директор. Това е единият въпрос, който Ви поставям.
    Вторият въпрос, разбира се, той е свързан с консултантския договор, който е на Ваше разположение, колеги, който поискахме, защото това е другият въпрос, който е предизвикал интерес относно възможностите за корупционен риск.
    Така че, ако обичате, господин Лачев, по тези въпроси да отговорите.
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Първият въпрос, който се отнася до "Юрий Гагарин" – Пловдив, в себе си съдържа няколко подвъпроса. Аз бих започнал с взаимоотношенията по отношение на колективния трудов договор и причината, поради която той не е подписан. Може би въобще на въпросите, които касаят проблемите с колективния трудов договор, би било добре тук да присъства и господин Каймакамов като бивш и настоящ изпълнителен директор на "Юрий Гагарин" - Пловдив. Но аз мога да заявя позицията на "Булгартабак - холдинг" АД и да кажа каква е била тази позиция преди и след приватизацията.
    Искам да подчертая, че "Булгартабак - холдинг" АД като дружество, което е мажоритарен акционер на по-голямата част, вече някои са продадени, други не от дъщерните дружества, осъществява контрол по силата на правилата и на Търговския закон върху оперативната дейност на дружествата, доколкото това е възможно с вътрешните правила и от закона. Но "Булгартабак - холдинг" АД не се намесва по никакъв начин в трудовите правоотношения между изпълнителния директор и съответните синдикати в дружествата, освен ако няма нарушение на браншовия трудов договор, който е подписан от изпълнителния директор на "Булгартабак - холдинг" АД и представители на браншовите синдикати. И минавам конкретно.
    Това, че към момента на приватизацията в "Юрий Гагарин" - Пловдив не е имало подписан колективен трудов договор на ниво "Юрий Гагарин" между синдикатите и ръководството на "Юрий Гагарин", не може да бъде третирано като проблем на "Булгартабак - холдинг" АД, нито на което и да е друго от предприятията на групата. Това, че синдикатите тогава не са реагирали навреме към нас нито писмено, нито устно да кажат, че по някаква причина те нямат договор и са притеснени от този факт, това не е наша вина. Синдикатите сами признаха, че те не са вярвали, че ще има приватизация и затова не отдали голямо значение на това, че нямат трудов договор, смятали да го подпишат след месец. Аз не мога да заставя който и да е изпълнителен директор на някое от дъщерните дружества да подпише, да измени или да не подпише колективен трудов договор. Ние имаме браншови трудов договор, който действа за предприятията от системата. За съжаление след приватизацията "Юрий Гагарин" излиза от системата и ние не можем по силата на нашия браншови договор да поемем ангажимент. Въпреки това на срещата в Министерството на икономиката и енергетиката присъствието на лидерите на двата синдиката – д-р Тренчев и заместника на д-р Желязко Христов, в присъствието на министър Румен Овчаров и надзорния и управителния съвет на "Булгартабак - холдинг" АД със синдикатите беше постигнато споразумение въпросът с "Юрий Гагарин" да бъде обсъден, възможности макар и за частично изплащане на компенсации – да бъде взето такова решение, но като форма това може да бъде взето единствено на събрание на акционерите. Събранието на акционерите на "Булгартабак - холдинг" АД беше миналия ден, независимо от консултациите, които бяха проведени, на специална комисия със синдикатите, те към момента на събранието не представиха актуален списък със задълженията, за да може общото събрание да вземе решение, макар и за частична компенсация.
    Въпреки това вчера изпратихме писмо, понеже имаше пак запитване от синдикатите, че сме готови на следващото извънредно или редовно общо събрание този въпрос да бъде вкаран в дневния ред на събранието единствено и само при наличие на актуален, заверен списък с претенциите и поименно с компенсациите, които дължи "Юрий Гагарин" към тях.
    По втория въпрос, който касае дяловото участие на изпълнителния директор на "Юрий Гагарин" в предприятието, мога единствено да кажа, че моята лична позиция и нашата позиция като управителен съвет и въобще като ръководство на холдинга, поне от момента, в който аз съм изпълнителен директор на "Булгартабак", е било, че единственият правилен начин за приватизация на дружеството "Булгартабак" е борсата. Борсата е единственият измерител за цена, за прозрачност и за чистота на сделката. Мога да твърдя, че тази сделка е изготвена в съответствие с абсолютно всички изисквания на закона. Всеки един, който е имал желание да се запознае с материалите по сделката, е имал тази възможност, още повече, че "Юрий Гагарин" е публична компания и абсолютно цялата информация за него се публикува периодично в сайта на борсата и на комисията.
    По какъв начин господин Каймакамов се е сдобил с дял в предприятието – аз не мога да отговоря, тъй като ние нямаме официална информация кога и как и не можем да я получим, и от кого господин Каймакамов е купил дялове от предприятието и колко е купил. Да, имаше публикации в пресата, но за нас официалният документ е единствено сертификатът, който ние сме подписали при джиросването на акциите. Там името на Каймакамов не присъстваше. Ние фактически джиросахме на борсовия посредник, респективно на поръчителя, който е платил сметката при покупката…
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: А кой е собственик, извинявайте…?
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: “БАРАНКО”. Чужда фирма е.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Офшорна ли е фирмата?
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Не мога да кажа, може би е офшорна.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Може би е офшорна. И собствениците не се знаят предполагам.
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: По неофициални данни знам, че кредитът е от Първа инвестиционна банка. Доколко и как те са собственици или не, не мога да коментирам. В крайна сметка…
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Не, понеже говорехме за прозрачност, за яснота,…
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Говорим за прозрачност на сделката. Аз смятам, че борсата има достатъчно гаранции да провери източника на парите или спецификата и особености на купувача. Това не е задължение на продавача. Ние работим по закона. Освен това те и правиха проверка. При борсовите сделки продавачът не е длъжен да провери купувача. За тази цел е създадена борсата. Така както тя проверява продавача, когато той изнася акциите, тя проверява има ли проблеми и т.н., би трябвало да провери и купувача.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Значи ние спокойно можем да поискаме информация от борсата за купувача.
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Категорично.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: И надявам се, че ще ни осветлят от борсата…
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Аз не виждам причини да не Ви осветлят.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз имам сериозни съмнения, но въпреки това, благодаря Ви. Защото прави странно впечатление, господин Лачев. Един ден преди процедурата на борсата изпълнителният директор праща писмо за това, че ще последва уволнение на 300 души. Един ден след приватизацията същият този изпълнителен директор си купува 18 или 20%. Това е, което е смущаващо. Аз предполагам, че Вие го познавате въпросния изпълнителен директор.
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Познавам го, да. За мен също този факт е смущаващ. Аз не знаех, че той е пуснал преди сделката писмо. Но на практика аз мога да коментирам и отговарям за действията ми като изпълнителен директор на "Булгартабак" и отговорностите, които нося пред "Булгартабак".
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: И още един въпрос във връзка с приватизацията. Колко е инвестирал "Булгартабак" в последната година в "Юрий Гагарин" преди приватизацията и в какво? Тъй като едно от обвинения е, че сте инвестирали в техника и в…
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Да, имаше такова обвинение. Мотивите за инвестицията (става въпрос за купуване на линия за дълбок печат), са подробно описани в докладните към управителния съвет. На практика тази сделка се движеше година и половина, тъй като това е стандартната процедура за покупка на подобно оборудване, няма го никъде на склад, то се прави по поръчка. Това, че "Булгартабак" е инвестирал в "Юрий Гагарин" и не само в "Юрий Гагарин", а на практика във всичките си водещи дружества за последните години, за нас – така са описани и мотивите – единствено е допринесло за повишаване цената на "Юрий Гагарин", тъй като производствените му възможности нараснаха многократно и самият факт, че независимо от това, че всички специалисти оцениха "Юрий Гагарин" от порядъка на около 16-17 милиона лева, максимум до 20, а сделката беше в крайна сметка 32 милиона и половина, доказва, че всъщност логиката на инвестициите е била правилна. Защото ако някой е похарчил пари на вятъра, те не биха се възвърнали при продажбата на дружеството.
    Плюс това, господин Костов тук добавя, че всъщност сделката е реализирана с кредит от страна на "Булгартабак" в "Юрий Гагарин".
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Възниква един простичък въпрос. Изпълнителният директор, който е направил предложение относно нови технологии или инвестиране в техника, същият той става един от собствениците на "Юрий Гагарин". Извинявайте, но това също, най-малко, меко казано, смущава. Когато една година преди приватизацията искаш да модернизираш предприятието, което след това купуваш по същество, извинявайте, но най-меко казано, предизвиква съмнения относно корупционни условия, които са създадени.
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Това, че той е поискал и под известна форма доказал необходимостта от инвестицията, обезпечил е инвестицията с бизнес-плана, с кредитни средства от дружеството, което ръководи, е нещо нормално. Защото по мое време в Благоевград се инвестираха сигурно над 30 милиона евро. Имаше две приватизации. По тази логика това трябваше да означава, че ако аз бях останал директор след приватизацията на Благоевград – БТ и съм инвестирал 30 милиона, съм си подготвил собствената приватизация. На практика ако един директор се грижи за предприятието си, нормално е той да иска да инвестира. Не го оправдавам. Не знам точно какви са сигналите. Но със или без Венци Каймакамов "Юрий Гагарин" имаше нужда от тази машина и това, че на практика днес 70% от опаковките на "Булгартабак" се произвеждат именно на тази машина, показва, че на практика тази инвестиция не е била напразна или необоснована.
    За мен логиката на инвестицията е продиктувана от това дали тя може да бъде изплатена и дали дава пазарни възможности, а не от това кой я е мотивирал. И така сме подхождали.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колко струва линията?
    ГЕОРГИ КОСТОВ: 4 милиона и 600 лева.
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Да.
    КИРИЛ ДОБРЕВ: Значи има икономически ефект.
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Не, тя не оказва влияние, трябва да бъдем конкретни. Ако парите бяха дадени от "Булгартабак" вътре в "Юрий Гагарин" и да е платена машината, това би променило цената. Но когато се взима с кредит от самата компания, която се продава, това дава отражение на баланса, но не формира допълнителна цена. Тя дава пазарно преимущество, което може да даде отражение на цената. И между другото, тук господин Костов ще ме подкрепи, защото той по-дълго от мен е бил в системата, може би за последните 15 години "Булгартабак" не е инвестирал нито един лев в някое от предприятията. Винаги инвестициите са били или със собствени средства на предприятията, или с кредити за сметка на предприятията.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Още един въпрос във връзка с тази приватизация, тъй като "Юрий Гагарин" е особено предприятие с оглед на "Булгартабак" като цяло. Имам предвид спецификата на производството. Възниква въпросът за договорите, които са сключени между "Юрий Гагарин" и другите дружества, доколко тези договори са изгодни за "Юрий Гагарин" и доколко са изгодни за останалите дружества, имайки предвид, че едно е да имаш информация за приватизацията преди и да подготвиш приватизацията, друго е тя да бъде извършена по този начин, надявам се, който Вие казахте преди малко.
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Информация за подписаните договори имаше повече от 40 дни преди това, качена на сайта на "Булгартабак" в специалната информационна зала за данни. Всички съществени договори като публична компания, "Юрий Гагарин", "Булгартабак" и съответните фабрики са длъжни да оповестяват, защото те са публична информация. Те бяха обявени, така че всеки един желаещ имаше възможност да знае за този договор в момента, в който той беше подписан. А договорът беше подписан със специално условие, че той ще действа след сделката. И това го знаеха абсолютно всички интересуващи се. И именно този договор беше единият от основните фактори, които формираха цената. Защото едно е да купиш предприятие с хубави машини, а друго е да купиш предприятие с голям пазарен дял. "Юрий Гагарин" беше комбинация от двете – модерно предприятие, със стабилен пазарен дял. Аз мисля, че това е основното, което формира цената на "Юрий Гагарин".
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Един последен въпрос за консултантския договор. Малко повече информация по този въпрос да ни дадете относно приватизацията.
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Аз в случая ще дам думата на господин Костов, ако позволите, тъй като това е неговата дирекция и той е по-навътре в нещата.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Да, разбира се. Заповядайте.
    ГЕОРГИ КОСТОВ: Първо, има ли конкретни въпроси по самия договор или…?
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Причините за този договор, условията съвсем кратко пред народните представители, защото едва ли всеки е седнал да изчете целия договор.
    ГЕОРГИ КОСТОВ: Причината за договора, след като 2005 г. Народното събрание със свое решение от 11 февруари прекрати изпълнението на стратегията и не разреши сключването на договора между "Булгартабак" и “ВАT”, беше записано в решението на Народното събрание, че Министерският съвет, съответно "Булгартабак" трябва да продължи по нова процедура приватизацията.
    В изпълнение именно на това решение "Булгартабак", на базата на своя устав и на Търговския закон, реши да стартира една нова програма за преструктуриране и приватизация, която беше одобрена от надзорния съвет и от управителния съвет и на база на това беше обявен конкурс за избор на консултант.
    Критериите, които бяха заложени в този конкурс, бяха на първо място, консултантът да има опит при приватизация на такива подобни предприятия от тютюневата промишленост и производството на тютюневи изделия, цена – втори критерий, и третият критерий – срокът, за който могат да подготвят документите, съответно да стартира приватизацията.
    Явиха се три фирми, от които едната беше подизпълнител на предходния договор с “Морган Стенли” – това е транзакта, на база на определените критерии и начин на определяне на точките за всеки от отделните критерии. Най-добра цена и най-много точки събра балканска консултантска фирма със своите подизпълнители и с тях беше сключен договорът. Към момента договорът се изпълнява в сроковете. Тези закъснения, които са извън договора, съответно ние сме си взели съответните неустойки, те са над 8000 лева досега.
    За този период ние нямаме проблеми с консултанта, напротив, в някои отношения бяха принудени да изпълняват по няколко поръчки извън това, което беше поето като ангажимент, и един такъв случай е с предприятията, които бяха обявени на един конкурс или търг, няма купувачи и отново трябваше да актуализират и да подготвят новите тръжни документи. Такива са случаите на предстоящите сега три продажби, две с конкурс на Ямбол и Кърджали, и една на фондовата борса на Гоце Делчев – БТ.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Значи вашите експертни възможности не бяха достатъчни, за да обезпечите подобни…
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Няма такава практика в света, когато продавачът сам си определя, още повече че ние сме 80% държавно предприятие. Ако това го бяхме направили ние, сигурно съмненията за корупция щяха да бъдат за 132-ма човека – колкото са работещите в холдинга. Тогава щеше да има персонално към всеки от тях съмнение за корупция, за нерегламентирани контакти и т.н. Практиката е именно такава – с външни консултации, с опит. Все пак се продават дялове на едно дружество, което 80% е държавно и не можем да си позволим по презумпция или по наши предвиждания и прогнози да определяме цената на което и да е предприятие. Ние можем да оспорим цената, която предлага консултантът, или да я завишим, ако смятаме, че не е реална според нас и нашите виждания, каквито случаи е имало и в надзорния съвет, но в никакъв случай не мога да приема тезата, че е трябвало вместо консултант, "Булгартабак" със свой екип да изготви документацията и съответно да извърши продажбите на дяловете си в дъщерните дружества.
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Само ако ми позволите да добавя, господин Великов. Като технически обем, обемът на техническата работа е огромен. Всяка една от тези фирми разполага със специализиран персонал, те са 3 фирми в консорциума. Във всяка една от тях по 7-8, на моменти до 10 човека работят само по "Булгартабак", а Юридическият отдел и Отделът за приватизация на "Булгартабак" – дирекцията на господин Костов, като цяло са 7 човека. Физическата подготовка на документацията, меморандумите, оценките, качването им в интернет, подготовката на дейтарума за всяка една от сделките не е по силата на компанията. Ние можем да дадем стратегията и да контролираме изпълнението. Но реално погледнато, нямаме физическата възможност да осъществим тези сделки.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Предполагам, че не е тайна, колко струваше "Булгартабак" на държавата тази услуга?
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Тя е процент от реализираните сделки.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Да, Вие знаете процента, предполагам, и оттам сумата.
    ГЕОРГИ КОСТОВ: 151 036 евро – това е за извършване на същинската работа, подготовка на документите… и 1,65% е за извършената работа възнаграждението, което е за успех при продажбата, за цената, която се постига.
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Значи към момента приходите от продажбата, приватизацията са 41 милиона 663 хиляди. Комисионите, които са платени на консултанта, са 305 – за извършената работа, общо целият разход, включително с тези 305 е 983 000 лева.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, има ли допълнително въпроси по тази тема? Съжалявам, господин Атанасов го няма, възникна още един въпрос, свързан с външната търговия, за който бяха изнесени данни за това, че…
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Само за справка към предишния въпрос. Искам да кажа, че предишните договори с чуждите консултанти, които не бяха български, превъзхождаха между 3 и 4 пъти тези условия, които ние сме записали. Тоест за тази работа, за която в момента ние сме платили малко по-малко от 1 милион, по ставките на предишните консултанти трябваше да платим около милион и половина евро.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Един въпрос, който беше изнесен в средствата за масова информация, също е свързан с продажбата на цигарите “Престиж” на арабския пазар. За това, че фирмата е регистрирана в офшорна зона и неин управител е шофьорът на Иван Стаменов – единственият свидетел, който Вие, господин Лачев сте посочил. Отговаря ли на истината това и доколко и как бихте могли да го обясните?
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Честно казано, аз не знам кой е шофьор на Иван Стаменов. Знам, че…
    КИРИЛ ДОБРЕВ: А кой е Иван Стаменов?
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Въпросите така, както там са преплетени в публикацията на “Монитор”, най-малкото, меко казано, са странни, да. Факт е, че Иван Стаменов беше свидетел на два или три от разговорите между мен и Делян Пеевски. А с Делян Пеевски ме запозна Ангел Александров. Това е факт. Аз не знам дали Иван Стаменов е свидетел по някакво дело срещу Ангел Александров, става въпрос за това, че той даде показания, че наистина е присъствал и е чул това, което се е случило и е видял. Това е фактът за Иван Стаменов.
    По отношение на експорта на цигарите “Престиж” мога да дам много подробна информация, тъй като марката “Престиж” беше разработена по времето, когато аз бях изпълнителен директор на Благоевград – БТ, господин Костов практически към този момент вече беше директор, малко преди фактически да стане директор на "Булгартабак". Идеята да се произвежда “Престиж”, цялата работа по дизайна, бленда, налагането му на вътрешния и на външния пазар е изцяло на екипа на "Булгартабак" и на Благоевград. Факт е, че днес, и то за последната година и половина “Престиж” дава около 70% от валутните приходи на "Булгартабак". Това е най-скъпата марка произвеждана и продавана от "Булгартабак" в историята на "Булгартабак" и тя е с около два пъти по-висока цена от цената на най-скъпата цигара, която в момента изнасяме. И тук всякакви спекулации по отношение на това кой как е бил забъркан, са абсолютно неуместни, тъй като “Престиж” не се продава отвчера, той се продава вече трета или четвърта година и с всеки изминал месец обемите на продажбите на “Престиж” се увеличават. Имаме различни изключителни представители за различните страни. Например за Грузия и Армения има една фирма, за Ирак и Близкия Изток е друга фирма – въпросната, която е цитирана, за Албания е трета фирма, за Косово и Македония е четвърта. По отношение на европейските страни имаме други фирми. За Африка имаме друга фирма, за Северна Африка, и отделно за Южна Африка имаме друга фирма, която е с изключителни права.
    Принципът, по който подбираме фирмите, с които да работим за експорт, е много прост. На практика ние в голяма част от пазарите не сме имали и нямаме присъствие до момента, в който навлизаме. Подаваме информация към фирмите, които познаваме. Това е единият начин. Тези от тях, които се съгласят да работят с нашите продукти, приемат нашите цени, сключваме договор. Ако те виждат смисъл в това да налагат нашите марки на пазара и поискат изключителни права, им ги даваме. Като до момента на даването на изключителните права няма никакви обвързващи условия. Тоест те купуват колкото искат, с предварителна предплата, а ние не ги санкционираме, ако те примерно не поръчват. Ако обаче поискат изключителни условия, те са длъжни да ни посочат график – помесечен, по колко контейнера или по колко кашона на месец ще купуват, за което слагат гаранция, и ако не изпълняват месечните количества, съответно ние реализираме тази гаранция.
    Подобен е случаят и с фирмата за “Престиж” за Близкия Изток – “Каледон”. Искам да кажа, че към момента на подписване с фирмата на изключителен договор, фирмата беше работила по налагане на “Престиж”-а осем месеца предварително, като започнаха от 100 кашона на месец, постепенно 200, 300, стигнаха до един контейнер, който е 1000 кашона. И когато стигнаха до 2 контейнера на месец, дойдоха и поискаха изключителни права. Това всичко е документирано в "Булгартабак", решенията на управителния съвет, мотивите. В момента специално за Близкия Изток тази фирма реализира около 13 контейнера на месец, което е 13 000 кашона, или, грубо казано, реализират стока за около милион и половина долара на месец. И всякакви спекулации относно сериозните клиенти на "Булгартабак", според мен са най-малкото опасни, тъй като 2004 г., когато “BАT” трябваше да купят "Булгартабак", тоест двете фабрики, 3 месеца преди това започнаха да обявяват, че фабриките на "Булгартабак" ще работят само за вътрешния пазар, тъй като “BАT” си имат собствена експортна политика и от България няма да се произвеждат цигари за експорт. От 5000 т експортът на "Булгартабак" през следващата година спадна на 2000 т, сега в момента вероятно ще стигнем 4000 т – две години след неуспешната сделка. И вървим нагоре, но трябва да ви кажа, че тримесечните изказвания по медии на “BАT” и на хора, които под една или друга форма се правеха на специалисти за "Булгартабак", доведоха до повече от два пъти съкращаването на експорта на "Булгартабак".
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, други въпроси? Господин Добрев, заповядайте.
    КИРИЛ ДОБРЕВ: Точно това исках да задам като въпрос на господин Лачев – какъв е пазарният дял на "Булгартабак" в момента в страната и как се отрази скандала покрай "Булгартабак" с продажбите на вътрешния пазар?
    Благодаря.
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: "Булгартабак" си постави за цел миналата година, средата, през юни месец, както казах, да изгради дистрибуцията на вътрешния пазар с една-единствена цел – да съхрани максимално пазарния си дял. Щеше да бъде пълна глупост да смятаме, че ще съхраним 98% пазарен дял след отварянето на пазара.
    Поставихме си за нас доста реалистична цел – да задържим пазара над 70%. В момента по изследвания на независими маркетингови компании – по едни изследвания сме 76-77%, по други сме 82-83%. Приемаме, че сме някъде около 80% и това, което е обнадеждаващо, е, че засега не падаме последните два месеца. Така или иначе обаче скандалът се отрази негативно и ще ви обясня малко по-подробно в какви аспекти.
    За да запазим пазарния дял, "Булгартабак" имаше доста – тук вероятно ще премина може би към част от въпросите на генерал Атанасов във връзка с рекламата и маркетинговите мероприятия на "Булгартабак", "Булгартабак" разработи няколко инициативи, които бяха насочени, от една страна, към дистрибуторите на едро на "Булгартабак", от друга страна, към търговците на дребно, и от трета страна, към реалните пушачи и клиентите.
    Тези инициативи се свеждаха до няколко прости неща, които се правят по цял свят на свободния пазар. Едно от тях беше ясни и конкретни правила на дистрибуторите и забраната им да продават чужди цигари. Второто беше запазването на витрините на ключовите обекти на дребно за позиции на нашите марки. В "Булгартабак" разработихме една програма за лоялност, в която с едни специални книжки се раздаваха на собствениците на павилиони, магазини и ако те поддържаха определен брой лица на наши марки на витрината, получават съответен бонус под формата на безплатни цигари.
    В процеса на работата – там се включва и прендиране, раздаване на рекламни материали, заинтересоването на различни собственици на различни обекти, супермаркетни вериги да работят с нас, разполагането на рекламни стелажи. Разполагането на рекламния стелаж не е само реклама, а това означава, че ти от 30 позиции на рекламния стелаж в БИЛА гарантираш, че ще имаш поне 15 твои и 15 за цялата останала конкуренция.
    Това, което се наблюдава, е, че след скандала масово магазини, ресторанти, обекти на дребно започнаха да отказват да работят с нас, като ни връщаха бонусите, не искаха въобще да влизат наши представители при тях, масово, паралелно с представителите на другите фирми ходеха и казваха, че до два месеца "Булгартабак" ще фалира, няма смисъл да се подписват договори с него. И особено в по-малките райони, където продажбата на конкурентни цигари без фактури е масово явление, ние загубихме сериозни пазарни позиции, които в момента под някаква форма се опитваме да върнем. Но фактът, че там, където веднъж си излязъл, много трудно можеш да влезеш. Това е факт. И на практика всяка една негативна статия във вестниците или някакъв анонс по медиите води до ответните действия от страна на нашите партньори. Не говоря за дистрибуторите на първо ниво, говоря за тези хора, които реално трябва да предложат нашата стока.
    От друга страна, инвестицията, която направиха дистрибуторите на първо ниво, купени са над 240 буса, които са със специализирано оборудване за цигари, не продават нищо друго, със специални стелажи, с джипиеси, вградени компютри и касови апарати за моментно фактуриране на стоката и онлайн връзка с главния компютър в офиса, която връзка пък се предава и при отчетите ни с "Булгартабак".
    В един момент те също бяха доста обезкуражени и няма да скрия, че към големите ни дистрибутори има ежедневни запитвания и предложения от конкурентните фирми. Така че в никакъв случай подобни коментари не се отразяват положително на компанията. Имаме три прекратени договора за експорт и два отложени за подписване в момента, в който тръгна скандалът.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Витанов, заповядайте.
    СТОЯН ВИТАНОВ: Аз имам едно питане към господин Лачев. Просто да припомни. По-рано ДДС се плащаше от производителя до официраната цена. Сега не е така, даже не знам от колко време, но пак по някаква европейска директива ли е или е по някакво усмотрение на…?
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Да, за съжаление нашата позиция беше ако може, да се съхрани действащата към миналата година наредба и закон така, че производителят да плаща ДДС, което би обезсмислило продажбата на цигари без фактури, тъй като в момента конкурентите, които продават цигари без фактури по точките на дребно, доставките правят без да фактурират, пестят ДДС на отстъпката, която дават. И фактически те излизат с едно ценово предимство пред продуктите на "Булгартабак".
    Така че за съжаление по директива от Европейския съюз ние не можем да продължим да прилагаме закона в предишния му вид, а трябва да се съобразим с това. Поради тази причина бяха отменени и ДДС-сметките.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, има ли други въпроси?
    Ако няма, аз ви предлагам да приключим с едно решение. Имайки предвид писмото на Министерството на финансите, че продължава финансова ревизия при Вас, господин Лачев, поне такава е информацията на Министерството на финансите…,
    ХРИСТО ЛАЧЕВ: Да, тя почти приключва, но продължава.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: … имаме уверение от Министерството на финансите, че ще ни бъдат предоставени материалите от този финансов одит. След като получим материалите, предложението ми е, колеги, по преценка на ръководството, ако има въпроси, които считаме, че за необходимо с оглед на рискови зони за корупция в "Булгартабак", да ги поставим на ново разглеждане в комисията.
    Това ми е единственото предложение.
    Колеги, имате ли други предложения? Заповядайте.
    СИЯНА ФУДУЛОВА: Това, което казахте, да изискаме справка от борсата…
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Да, това не касае холдинга, аз затова не се обръщам, но като решение бихме могли да поискаме от борсата информация относно собственика, купувача на "Юрий Гагарин" - Пловдив. Да, мой пропуск.
    Добре. Благодаря ви за участието. Успешна работа ви желая.
    Колеги, преминаваме към точка втора – Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
    Обръщам ви внимание на два сигнала.
    Сигнал №2, пореден номер 1038. Той е подаден от общински съветници от Общинския съвет в Сеново. Сеново е община. Става въпрос за сключени нерентабилни, нецелесъобразни договори за аренда, като тези договори за аренда са вземани без решение на Общинския съвет. Имайки предвид решенията на комисията, онези проблеми, които се отнасят до общински кметове, да ги отнасяме пряко до прокуратурата – мисля, че това е един от въпросите, който заслужава да бъде изпратен до прокуратурата, защото става въпрос за серия от решения, които е вземал кметът на общината, и да бъде преценено доколко става въпрос не само за закононарушения, но и за престъпления.
    Вторият сигнал - №6, входящ № 1042 – създадени корупционни практики в Областната администрация – град Варна при организиране на условията и провеждането на конкурса за отдаване на плажна ивица за стопанисване от търговските дружества. Предложението е да бъде изискана пълна информация за процедурите по отдаване на плажната ивица от Областната управа – Варна. След анализиране на постъпилата информация, да бъде обсъдена необходимостта от последващ контрол или действия, свързани с други компетентни органи.
    Това са двата сигнала, които са по-значими, другите се отнасят до по-частни случаи.
    Колеги, имате ли възражения, предложения по тази справка с 8 сигнала, които са постъпили в комисията? Няма други предложения.
    Благодаря на всички за участието. Приятна вечер ви желая.

    (Закрито в 13,55 часа.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    (Бойко Великов)
    Стенограф:
    (Р. Никова)

    Форма за търсене
    Ключова дума