Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Временна комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България
Временна комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България
09/02/2006
    П Р О Т О К О Л № 4
    На 9 февруари 2006 г., четвъртък, се проведе заседание на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.
    Заседанието се проведе при следния


    Д Н Е В Е Н РЕД:

    1. Обсъждане на проект за решение за изменение на Решение за приемане на Правила за процедурата относно Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, прието на 25 януари 2006 г.
    2. Организационни.

    Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и на поканените гости.
    Заседанието бе открито в 14,20 ч. и ръководено от господин Любен Корнезов – председател на комисията.

    * * *

    ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Позволете ми да открия четвъртото заседание на нашата комисия.
    Дневният ред ви е раздаден. Вчера трима членове на комисията – Михаил Миков, Анелия Мингова и Йордан Цонев, са внесли проект за решение, с което се иска промяна на решението, което парламентът прие относно Правила за процедурата относно Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Този проект за решение е пред вас. Само припомням, че когато приехме правилата, записахме, че в 7-дневен срок народните представители трябваше да направят своите предложения по приетия на първо четене законопроект. Този 7–дневен срок изтича утре. Предлага се срокът да не бъде 7–дневен, а 14–дневен, за да има по-голяма възможност всички народни представители, които желаят, да правят своите предложения.
    Второ, ал. 4 предвиждаше в 7–дневен срок нашата комисия да подготви и да внесе в парламента проекта за закон за второ четене. Колегите предлагат да няма такъв срок.
    Третото предложение на колегите се отнасят за случаите, при второто четене някои от текстовете получат над 2/3, но не 3/4 от гласовете, какво ще стане с текстовете, които са получили това квалифицирано мнозинство, но не и 3/4, които са необходими.
    Предлагам да обсъдим този проект за решение и ако комисията го приеме, утре като точка първа в програмата на парламента да го гласуваме, тъй като срокът изтича утре.
    Има някои редакционни неточности, в хода на дискусията можем да се спрем и на тях.
    Имате ли възражения по дневния ред? Няма възражения.
    Има думата господин Миков.

    МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми дами и господа, какво представляват направените предложения? През изминалата седмица имаше доста коментари дали дискусията за промените в Конституцията е била достатъчна или не. Когато внасяхме проекта за промени, бяхме водени от разбирането, че същинската дискусия е в органите на парламента – там се правят предложенията, там те се обсъждат. И поради тази причина първото предложение е свързано с удължаване на срока за второ четене. Това е и възможно, доколкото на първо четене беше получено едно мнозинство от 184 народни представители, тоест това ни дава перспектива и възможност за една по-сериозна и по-отворена дискусия, така както настояват опонентите на промените в Конституцията. Това пък определя една висока активност на направените предложения, повече заседания и повече обсъждания за второ четене. Затова премахваме във втората хипотеза 7-дневния срок, в който комисията да се произнесе. Всичко това произтича от трите четвърти.
    И на последно място, ако щете, и на първо, опитът за шиканьозно тълкуване на конституционния текст – че ако законопроектът е получил на първо четене 3/4, а някои от текстовете получават 2/3 и по този начин може да има заявки за блокиране или за пазарлъци по отделни текстове на Конституцията, искаме да го изчистим с Процедурните правила.
    Това е третата част от предлаганите изменения на Правилата за процедурата относно Законопроекта за Конституцията.
    Благодаря Ви, господин председател.

    ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други колеги?
    Заповядайте, господин Димитров.

    ФИЛИП ДИМИТРОВ: Само една реплика към господин Миков. Предполагам, че е въпрос на лапсус изтърваната фраза за шиканьозно тълкуване на Конституцията. Би могло да се говори за шиканьозно или нескопосано оформяне на Процедурните правила що се отнася до тълкуването на Конституцията. То беше изтъкнато тук в тази зала и аз много се радвам, че мнозинството постепенно е успяло да набере здрав смисъл и да изтълкува не шиканьозно Конституцията, както му предложихме.
    Но пак повтарям, ако приемем Вашата дефиниция, това тълкувание би могло да се отнася единствено и само за Процедурните правила, които вие внесохте тук, гласувахте, като сте махнали с ръка по отношение на гласовете от опозицията, които ви изтъкваха, че така не може да се работи, и се радвам, че сега предлагате да ги променяте.

    МИХАИЛ МИКОВ: Освен да Ви благодаря и да кажа, че наистина е лапсус. Благодаря Ви, господин Димитров, приемам, че лапсусът е наш. Но този наш лапсус даваше възможност за едно различно тълкуване, което Вие преди това дадохте повод да коментираме. Благодаря.

    ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вярно е, че господин Филип Димитров още на първото наше заседание заостри вниманието ви върху чл. 4.
    Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение към проекта?

    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Аз искам да кажа, че съм смутена от този проект за решение. И ще кажа защо съм смутена – защото се предлага в период, в който според мен е абсолютно недопустимо да се променят Процедурните правила, по които се приема основният закон като промяна. Вярно е, че този дебат се води преди това в комисията, но комисията прие определени Процедурни правила и парламентът ги прие. И по силата на тези правила беше гласуван проектът на закон на първо четене. Промяната сега на тези Процедурни правила, независимо в каква посока, след първото гласуване, създава най-малкото съмнение доколко законосъобразно се извършва едно такова действие като промяна на Конституцията.
    Това е основният аргумент, който искам да изтъкна срещу такова действие, а именно промяна на Процедурните правила в етап, в който се намираме между първо и второ четене. Такова нещо не е правено, вече имаме две поправки в Конституцията, имаше правила, тези правила, които и сега се приеха, са практически повторение на това, което имаше и в предишния парламент. В момента народното представителство се поставя пред странната ситуация да приеме на различните етапи един закон веднъж по едни правила, втори път – по други правила.
    Разбирам аргумента за времето, в смисъл удължаване на срока, но удължаването на срока е нещо формално, което не променя мнозинството. А промяната с оглед мнозинствата е нещо, което създава проблем на тълкуване относно чл. 155 и по същество за това как се приема едно изменение на Конституцията.
    За мен днешното заседание, независимо от това какво решение ще приеме комисията и какво решение ще приеме пленарната зала, оставя открит въпроса доколко законосъобразно приемаме един такъв акт като промяната на Конституцията.
    Променят се правилата между първо и второ четене. Правилата се определят преди мача, а не по време на мача с оглед на интереса на един или друг от отборите. А и след първото полувреме не знам да са променяни правила, доколкото съм гледала спортни състезания. Това още повече важи за приемането на закон.

    ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
    Други колеги, които желаят да вземат отношение по проекта за решение има ли? Заповядайте.

    ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Аргументът, изложен от госпожа Михайлова, е много силен. Аз съм категоричен противник на тезата за промяна на правилата и затова с такава категоричност защитавам Конституцията – защото не смятам, че точно основният закон може да се променя за щяло и не щяло. Но в случая ми се струва, че това, което предлагат нашите колеги, не е свързано със смяна на правилата или въвеждане на нови правила, а изясняване на точния смисъл на разпоредбите на Конституцията. Тоест става дума за едно решение, което има тълкувателен смисъл. Не се променят правилата, а се изясняват онези хипотези, които евентуално биха могли да предизвикат затруднения. В този смисъл аз смятам, че трябва да го подкрепим, за да избегнем ситуацията, която евентуално би могла да възникне. Макар че на мен ми се струва, че в Народното събрание вече съществува един дух, витае една нагласа да се подкрепят предлаганите промени. И ако ние в комисията постигнем необходимия консенсус, сегашното уточнение, което се предлага, ще стане излишно, защото ще прогласуваме на второ четене с необходимото мнозинство всички направени предложения.
    В този смисъл не смятам, че се въвеждат нови правила, а се изяснява смисълът на онези правила, които бяха приети. Ако се обединим около една такава позиция, смятам, че нещата ще си дойдат на място. Благодаря ви.

    ФИЛИП ДИМИТРОВ: Опасявам се, че ние отново вървим по пътя, който не е най-продуктивният. Всъщност, колкото и нежно да звучат направените изявления междувременно, проектът, който се предлага, отново е силов. Ние наблюдаваме тази картина няколко пъти.
    Първо, предлагат се някакви правила, опитът те да бъдат коментирани се отхвърля силово, с махване на ръка. Второ, посочвате проблема, след което се скача и се правят юнашки изявления "вие по-добре тогава да не гласувате изобщо" и други неща. След което пък плачем защо не сме гласували. И се говори как не трябва всъщност така да се тълкува разпоредбата.
    Сега стигаме до конструкцията, която трябва да изменим. И ако тръгнем пак да я изменяме силово, оттам следва още една конструкция, която всички ние знаем каква е и затова въобще водим този разговор и го има елемента на притеснение. Ако я нямаше тази последваща конструкция, вие вероятно щяхте да сте в по-бодро настроение.
    Мисля, че е безсмислено да стигаме до ситуации, които са не особено в полза на репутацията на институциите в страната. От друга страна, ако вие отново тръгнете по силовия път, можете да гласувате това решение с 2/3 и сигурно ще го гласувате утре, ако решите. Но от това пък автоматически следват други последици.
    Имаме една разумна ситуация, в която няколко текста на Конституцията очевидно при малко по-внимателно вглеждане в тях между първо и второ четене биха могли да преминат на ползу роду. Сигурно има един-два, на които ще им бъде трудно да преминат, но в крайна сметка не е ли по-добре да приемете, запазвайки същите правила, които бяха гласувани, този риск, да проявите своята мъдрост и дипломатичност, а не силовост в този кратък интервал и наистина да не сменяме правилата между първото и второто полувреме.
    Наистина малко са успехите, които са пълни, наистина и вашият успех няма да бъде 100-процентов, но мисля, че едно що- годе разумно изменение в Конституцията вече започва да се оформя във въздуха, слушайки това, което говорят парламентарните групи по телевизията, разбира се, нямам представа какво ще говорят в залата.
    Всяко друго действие, включително и промяната на Правилата сега, неизбежно ще предизвика някаква ответна реакция. Дори и да не дойде от моята парламентарна група, ще дойде от някоя друга за едно или обратното и някакви такива реакции постепенно ще се потенцират взаимно. И от това няма полза за никого.
    Така че моето предложение е, нека да останем с тези правила с ясното разбиране, че се намираме в една деликатна ситуация, по отношение на която всички можем да проявим повишено чувство за отговорност, но да не правим нещо, което в крайна сметка неизбежно открива пътя за последващи ответни действия. И кой печели от това, че този проект в крайна сметка ще отиде в Конституционния съд? Не съм сигурен даже че опозицията ще спечели от това.

    ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други колеги, които желаят да вземат отношение по проекта за решение?
    Госпожа Манолова има думата.

    МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Димитров, за втори път сме свидетели на това как въпросът за процедурата се превръща в проблем по същество и въпросът по същество се превръща в проблем за процедурата. Мисля, че случаят е абсолютно процедурен и този проект за решение за промяна в правилата цели възпроизвеждане на точния смисъл на чл. 155 от Конституцията. В този текст е описана именно процедурата и би следвало правилата, по които работи парламентът при промяна в Конституцията, да са тези, които са предвидени в самата Конституция. Всяко друго решение би било най-малкото неправилно. В случая правим уточнение на правилата, които бяха приети в предишното заседание. И аз мисля, че няма как да отминем този въпрос и да не си отговорим на по-важния въпрос каква всъщност следва да бъде процедурата, какво всъщност трябва да се случи, ако след като на 3/4 приехме промените на първо четене в Конституцията, на второ четене се окаже, че има текстове, които ще бъдат подкрепени с по-малко от 3/4 и повече от 2/3. Така или иначе това е въпрос, който трябва да намери своя отговор и това трябва да стане именно в правилата.
    Идеята на тази промяна е извеждането на точния смисъл на чл. 155 от Конституцията. И няма как да не го направим според мен.

    МАРИО ТАГАРИНСКИ: Аз не мога да разбера един прост въпрос и ако може, да ми отговорят вносителите. Какво промени мисленето им за такива неща, които са уж несъществени, за процедурата. Защо не бяха обмислени тези неща? Или са надценили собствените си възможности, или са подценили възможностите на другите. Какво се промени съществено, за да се налага по средата на мача промяна на правилата? Защото утре кой гарантира, можете ли да гарантирате, господин Миков, или някой от вносителите, че няма да се наложи отново нещо да доизкусуряваме, защото просто няма да отговаря на моментната конюнктура?
    Аз мисля, че когато се внасят такива сериозни неща като промени в Конституцията, те трябва сериозно да бъдат обмислени и дебатирани, а не да се използва старият известен принцип “дайте да дадем, другари”. Това е несериозно. Най-малкото е обидно спрямо колегите. Аз все пак не съм юрист и нямам такава професионална претенция, но общо взето съм парламентарист от доста време и подобни неща едва ли са от полза за парламента и за без това ниската му репутация в момента.
    Не искам да навлизам по същество, защото там просто нямам коментар.

    МИХАИЛ МИКОВ: Ако господин Димитров беше дошъл по-рано, може би щеше да чуе мотивите. Причината е, че от много народни представители, включително и широката публика, и най-вече от опозицията, се заяви, че не е имало време. Ние искаме да удължим срока и времето за предложения за второ четене. От това произтича една голяма активност за предложения за второ четене, които комисията трябва да има време да обсъди.
    А по третия въпрос, за нуждата от едно изясняване и чрез правилата на буквата и духа на Конституцията, и преди първо четене, и по време на първото четене постоянно се демонстрира една ярка деструктивност от страна на опозицията по отношение на промените, влизаща във вътрешно противоречие. Времето е малко, а сега изглежда няма да се подкрепи удължаването на времето.
    Господин Димитров тогава каза, че този текст не е добър и не подкрепи правилата заради това, а сега ще ги подкрепи, защото тълкуването се привежда в съответствие с Конституцията. Тоест има една ярка опозиционна деструктивност, която ние не очаквахме, ние очаквахме един по-голям конструктивизъм с разбирането, че тези промени са необходими включително и за доклада за напредъка на България, което ни накара да внесем сега тези поправки.

    МАРИО ТАГАРИНСКИ: Господин Миков, моето дълбоко уважение към Вас и като юрист, и като парламентарист, но това, което казахте, просто не е истина. Всички много добре знаем, че ако някой има да направи предложения, те отдавна са подготвени, защото тази промяна в Конституцията не се готви от вчера.
    Освен това да престанем да спекулираме с мониторинговия доклад, защото това едва ли ще промени съществено мониторинговия доклад за България. Особено това, с което се занимаваме днес.
    Явно има някаква друга причина, която естествено няма да я кажем публично тук и вие няма да я кажете, така че нека да приключим, да гласуваме и да престанем с това нещо, защото то е несериозно и обидно.

    ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тогава да преминем към гласуване.

    ФИЛИП ДИМИТРОВ: Нека в името на бъдните поколения все пак в този протокол да остане нещо.
    Вашите тълкувания, господин Миков, са съвършено некоректни. Не е вярно, че тези Процедурни правила трябва да повтарят Конституцията. Ако повтаряха Конституцията, нямаше да ги гласуваме. В нейните рамки те правят нещо, което ние сме избрали. На първото заседание аз ви посочих, че това, което правим, не е разумно, но то не е незаконно. Ако беше незаконно, нямаше да е валиден този вот на Камарата. Следователно и това съображение не е сериозно. Оттам нататък ние сме гласували нещо, което попада в рамките на Конституцията, което по мое дълбоко убеждение е неразумно, но ние сме го гласували и то се е превърнало в един от елементите на целия този фактически състав, който представлява изменението на Конституцията. Да кажете, че е деструктивно поведение тогава да гласуваме против това нещо, защото го смятаме, че е неразумно, а днес да гласуваме против смяната на правилата в хода на процеса, понеже това е недопустимо, да кажете, че това е деструктивно, е, меко казано, неточно.
    Така че в интерес на бъдните поколения, които може би някога ще четат този протокол, точно извиняването с опозицията и с нейната деструктивност е абсолютно безпочвено.

    ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Местан има думата.

    ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин Димитров, без претенции, разбира се, че “моите слова все ще се четат” от бъдните поколения, ще кажа, че очаквам от Вас да признаете правото ни, включително ако сме допуснали неточности в първия проект, да се опитаме да ги отстраним. Това е присъщо за всяка една човешка дейност, в противен случай нямаше да има първо и второ гласуване на законопроектите, второ и трето гласуване на конституционните изменения и допълнения. Благодаря.

    ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на проекторешението, като имаме предвид, че ще бъдат направени и някои редакционни поправки.
    Който е съгласен да приемем проекта за решение с вносители господата Михаил Миков, Анелия Мингова и Йордан Цонев за промяна на решението, което сме приели преди това, моля да гласува.
    За – 13; против – 3; въздържали се – 0.
    Комисията ще предложи на Народното събрание да приеме този проект за решение, с който се изменя и допълва предишното решение, след нанасянето на редакционните поправки, разбира се.
    Уважаеми колеги, ще изготвя становище на комисията и утре като точка първа можем да гласуваме в парламента този проект за решение.

    Точка втора от нашия дневен ред е: Организационни.
    Получавам предложения между първо и второ четене. Едни предложения са от народни представители, но има и предложения от различни органи и организации, които от юридическа гледна точка нямат право да правят такива предложения. Независимо от това всички предложения, които ще постъпят, ще бъдат размножени и ще ви бъдат предоставени, независимо че са от организации. Вие знаете, че като комисия ние имаме право да търсим по-свободно във времето най-добрата редакция.
    Срокът за предложения изтича на 17 февруари, петък, което означава, че вероятно на 21-и ще имаме заседание на комисията по доклада за второ четене.
    Има ли други въпроси, колеги? Няма.
    Благодаря ви. Закривам заседанието.


    (Закрито в 14,50 ч.)
    Форма за търсене
    Ключова дума