ДОКЛАД за трето гласуване

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, вх. № 54-01-129, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 22 септември 2006 г.

---

В съответствие с чл.155, ал.1 от Конституцията на Република България и съгласно чл. 5 от Правилата за процедурата относно законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията на Република България на заседание, проведено на 30 януари 2007 г., Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България обсъди законопроекта преди представянето му за трето гласуване в пленарна зала. Следва да подчертаем, че комисията проведе 15 заседания, като се направиха десетки консултации със специалисти в отделните области.
Всички заседания на комисията бяха открити, на които присъстваха представители на изпълнителната и съдебната власт, на неправителствени организации, както и представители на средствата за масова информация. Комисията има и специална страница в Интернет. Трябва да отбележим, че дейността на комисията беше напълно открита и достъпна за всички граждани и институции, които проявяваха интерес към разглеждания законопроект. Дискусиите в комисията бяха творчески, с взаимно уважение между депутатите, изразяващи различни мнения. В дискусиите участваха и народни представители, които не са членове на комисията.
Искам още сега от тази трибуна да изразя своята благодарност към всички членове на комисията за тяхната държавническа зрялост и отговорност, включително и при най-острите сблъсъци на различните мнения.
Основната цел на законопроекта е подобряване функционирането на органите на законодателната, изпълнителната, съдебната и местната власт и взаимодействието между властите.
Законопроектът е съобразен с констатациите и оценките на Европейската комисия.
1. С § 1, 2 и 13 се въвежда на конституционно ниво приетото политическо и юридическо решение за професионализация на българската армия от 1 януари 2008 г. Затова се налагат изменения и допълнение в чл. 9 и чл. 59 от Конституцията. С това не отпада задължението на въоръжените сили да “гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната” и от защитата на “нейната териториална цялост” (чл. 9, ал. 1 от Конституцията). Защитата на отечеството е дълг и чест на всеки български гражданин (чл. 59, ал. 1 от Конституцията). В тази връзка подготовката на гражданите за защита на отечеството ще се уреди със специален закон
(§ 2).
2. С § 3, 4 и 5 се усъвършенства дейността на Народното събрание в изпълнение на конституционните му правомощия като орган на законодателната власт, който упражнява и парламентарен контрол (чл.62 от Конституцията). В тази връзка се предвижда Народното събрание да има “самостоятелен бюджет”, като реда за съставянето му, съгласуване и приемане ще бъде детайлно разписан в Закона за устройството на държавния бюджет и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В една парламентарна република, каквато е България (чл. 1, ал. 1 от Конституцията), най-висшият държавен орган трябва да има “самостоятелен бюджет”, както междувпрочем такъв “самостоятелен бюджет” на конституционно ниво е прогласен за съдебната власт (чл.117, ал. 3 от Конституцията) и на общините (чл.141, ал. 1 от Конституцията). Специален статут на финансова независимост имат и редица парламенти на държавите членки на Европейския съюз.
С § 4 се рационализира работата на Народното събрание с така наречения “кворум”, като това е съобразено с практиката на Европейския съюз, включително и на Европейския парламент.
С оглед на правомощията на Народното събрание да “упражнява парламентарен контрол” (чл. 62 от Конституцията) са допълненията, посочени в § 5. Предвижда се “изслушване и приемане годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи” (чл. 84, т. 16), както и “изслушване и приемане на доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон” (чл. 84, т.17). Разбира се това не се отнася за такива органи като Конституционния съд (гл.VІІІ от Конституцията), макар и част от състава му да се избира от Народното събрание.
Целта на тези изменения и допълнения е по-голяма “прозрачност” пред обществото на тези органи, а не парламентарна или политическа намеса при изпълнение на техните правомощия.
3. Висшият съдебен съвет се оказа “ключов орган” при функционирането на съдебната власт. Затова в ал. 6 и 7 на чл. 130 от Конституцията на конституционно ниво са разписани основните правомощия на този орган. А това са решаването на кадровите въпроси, квалификацията на магистратите, бюджета. В новия Закон за съдебната власт тези правомощия детайлно ще бъдат регламентирани. Но тук е мястото да кажем, че тези правомощия не са изчерпателно изброени и в Закона за съдебната власт е възможно да се регламентират и други правомощия по конкретните детайли на управлението на съдебната власт, без да излизат извън принципите и идеите на конституционната уредба. Но да е ясно – с бъдещия Закон за съдебната власт не могат да се ограничават конституционните правомощия на Висшия съдебен съвет.
4. С § 9 се ограничава имунитета на съдиите, прокурорите и следователите. Той се “свива” до най-тесните рамки на така наречения “функционален имунитет”. Ако се приеме предложението “при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер”(чл. 132, ал. 1 от Конституцията). За всички останали нарушения на закона магистратите ще отговарят, както всеки един гражданин.
5. Най-спорният въпрос е създаването на нов орган наречен “Инспекторат” към Висшия съдебен съвет. Обективността изисква да кажем, че такъв орган и то изведен на конституционно ниво няма в Европа, а до колкото ми е известно и в света. Целта е да се “осветли” пред обществото дейността на органите на съдебната власт, а не те да бъдат забулени в тайнственост. Разбира се Инспекторатът може да проверява само “дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции”(чл. 132а, ал. 6). Предвижда се Инспекторатът да предоставя “публична информация за дейността си” (чл.132а, ал. 9). За да се гарантира независимостта на този орган се предвижда квалифицирано мнозинство при избирането на главния инспектор и инспекторите от Народното събрание, както и известна бюджетна независимост (чл. 132а, ал. 2, 3 и 5). По-конкретната регламентация на този нов орган, включително и основанията за предсрочното освобождаване на главния инспектор и на инспекторите ще бъдат регламентирани в новия Закон за съдебната власт.
6. С § 11 се предвижда по-голяма финансова самостоятелност на общините. Общинските съвети ще могат да определят местните данъци в граници, установени със закон. Що се отнася до местните такси, техните видове ще се определят със закон (чл. 60, ал. 1 от Конституцията), но техният размер е в правомощията на общинския съвет. Нашите общини натрупаха достатъчно опит и ние вярваме, че ще се справят при новите предизвикателства.
7. Предлагаме в срок до една година от влизането в сила на четвъртата поправка да се приемат законите, които произтичат от нея – Закона за съдебната власт, Закона за устройството на държавния бюджет, Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Закона за местните данъци и такси, Закона за местното самоуправление и местната администрация и други. Но трябва да е ясно – не Народното събрание ще пише тези закони. Задължение на Министерския съвет е да ги подготви и своевременно да ги внесе в Народното събрание, без да изключваме законодателната инициатива на народните представители (чл. 87 от Конституцията).
При проведеното гласуване с 12 гласа “за” и 2 гласа “въздържал се”, комисията предлага на народните представители от Четиридесетото Народно събрание да приемат на трето гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:

Любен Корнезов






Проект!
Трето гласуване


З А К О Н

за изменение и допълнение на Конституцията на Република България

(обн., ДВ, бр. 56 от 1991 г., изм., бр. 85 от 2003 г., бр. 18 от 2005 г., бр. 27 от 2006 г. и бр.78 от 2006 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2006 г.)


§ 1. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Дейността на въоръжените сили се урежда със закон.”

§ 2. В чл. 59 ал. 2 се изменя така:
“(2) Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.”

§ 3. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Народното събрание има самостоятелен бюджет.”

§ 4. В чл. 81, ал. 1 думите “може да заседава” се заменят с “открива заседанията си”.

§ 5. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
“3. установява данъците и определя размера на държавните данъци;”.
2. Точка 16 се изменя така:
“16. изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи;”.
3. Създава се т. 17:
“17. изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон.”

§ 6. В чл. 130 се създават ал. 6, 7, 8 и 9:
“(6) Висшият съдебен съвет:
1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;
2. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите;
3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;
4. приема проекта на бюджет на съдебната власт;
5. определя обхвата и структурата на годишните доклади по чл. 84, т. 16.
(7) Висшият съдебен съвет изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи и ги внася в Народното събрание.
(8) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при:
1. подаване на оставка;
2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;
3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.
(9) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата.”
§ 7. В чл. 130а т. 5 се отменя.

§ 8. В чл. 131 думите „за даване разрешение по чл. 132, ал. 2 и 3” се заличават.
§ 9. В чл. 132 ал. 2, 3 и 4 се отменят.

§ 10. Създава се чл. 132а:
“Чл. 132а. (1) Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и десет инспектори.
(2) Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години.
(3) Инспекторите се избират от Народното събрание за срок от четири години по реда на ал. 2.
(4) Главният инспектор и инспекторите могат да бъдат избирани повторно, но не за два по­сле­дователни мандата.
(5) Бюджетът на Инспектората се приема от Народното събрание в рамките на бюджета на съдебната власт.
(6) Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са независими и се подчиняват само на закона.
(7) Инспекторатът действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съ­дии, прокурори и следователи.
(8) Инспекторатът представя годишен доклад за дейността си на Висшия съдебен съвет.
(9) Инспекторатът отправя сигнали, предложения и доклади до други дър­жавни органи, включително и до компетентните органи на съдебната власт. Инспекторатът предоставя публично информация за дейността си.
(10) Условията и редът за избиране и освобождаване на главния инспектор и на инспекторите, както и организацията и дейността на Инспектората се уреждат със закон.”
§ 11. В чл. 141 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон."
2. Създава се ал. 4:
“(4) Общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 5.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 12. Народното събрание в срок до една година от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република Бъл­га­рия приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения.

§ 13. Параграфи 1 и 2 влизат в сила от 1 януари 2008 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:

Любен Корнезов