Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Временна комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България
Временна комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България
24/10/2006
П Р О Т О К О Л № 1
На 24 октомври 2006 г., вторник, се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на проекторешение за приемане на Правила за процедурата относно законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
2. Организационни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от господин Любен Корнезов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, дами и господа! Позволете ми да открия това първо заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България.
Както ви е известно, с Решение на Народното събрание от 11 октомври 2006 г. беше създадена тази временна комисия, която се състои от 19 народни представители. В момента тук са 10 народни представители – членове на комисията, следователно сме над 50% и съобразно чл. 27 можем да започнем нашата работа.
Очакваме всеки момент още няколко народни представители да се присъединят към работата на комисията. Само за сведение ще ви кажа, че 5 народни представител – членове на комисията, са извън страната и поради тези обективни причини не могат да присъстват, но са уведомени.
Ръководството на комисията предлага следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на проекторешение за приемане на Правила за процедурата относно законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
2. Организационни.
Под организационни въпроси се има предвид организацията на работата на самата комисия.
По дневния ред има ли предложения? Не виждам.
Дневният ред се приема единодушно.
Уважаеми народни представители, казвам нещо, което ви е известно, а надявам се и на другите присъстващи да е известно, че всъщност имаме два законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Единият законопроект е с вносители Михаил Миков и група народни представители – тук са госпожа Анелия Мингова и господин Лютви Местан, общо 147 народни представители са внесли този законопроект. И затова условно можем да го наречем, че това е основният законопроект. Няма да се спирам на него, тъй като това ще го направим в едно от следващите заседания, а и всеки от вас се е запознал с него.
Има и втори законопроект, внесен от народния представител Мирослав Мурджов и група народни представители. Той е подписан от 62 народни представители, почти от всички парламентарни групи. За първи път при промяна на Конституцията сме изправени пред два законопроекта, което безспорно трябва да се отрази и в тези процедурни правила, които днес, надявам се, ще приемем.
Още нещо, което има значение – с решението на Народното събрание е казано, че решението по същество се приема с две трети от присъстващите народни представители в комисията, а решенията по процедурни въпроси се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители. Винаги е било така и досега.
Както сте обърнали внимание, Народното събрание ни задължава в 14-дневен срок да изготвим тези процедурни правила и да ги внесем в парламента за приемането им. Затова, ако е възможно, а надявам се това да стане, да приемем тези процедурни правила и тези членове, които поне сме тук, да ги подпишем, за да можем още днес да ги внесем и да ги включим в седмичната програма на парламента, а парламентът ще реши кога ще се занимава с тези процедурни правила. Надявам се това да стане бързо, тъй като трябва да стъпим на тези процедурни правила, за да почне пълноценно да функционира и нашата комисия.
Уважаеми колеги, тъй като процедурните правила са ви раздадени, не е необходимо да ви ги чета. Когато сме разработвали тези процедурни правила, сме стъпили на процедурните правила от първата, втората и третата поправка. Няма нищо ново. Допълнението е свързано с възможността двата законопроекта да вървят или паралелно, или поотделно, зависи от гласуването, разбира се, и затова има известни усложнения в тези процедурни правила във връзка с това, че имаме два законопроекта.
Вторият законопроект не е нещо ново. Журналистите са тук и ако не знаят, ще кажа, че се предлага първото заседание на всеки един парламент да се открива във Велико Търново. Ще обсъждаме дали това е конституционна материя, дали не е, бива ли и т.н.
Уважаеми народни представители, предлагам да не чета проекта за решение. Имате думата.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Процедурните правила, така както ни ги представихте, са много прецизно изготвени, изразяват обстоятелството, че в момента сме изправени пред хипотезата на два, а не на един законопроект за изменение на Конституцията – нещо, което е било досега като практика.
Аз и моите колеги от НДСВ ще приемем тези процедурни правила. За съжаление обаче не във всички текстове достатъчно прецизно е отразено обстоятелството, че законопроектите са два, а не е един. Налага се за по-голяма прецизност да се нанесе корекция в чл. 4 и навсякъде да става въпрос за два законопроекта. Но това не е фатално. Това е въпрос на по-прецизна редакция.
Бих казала, че процедурните правила са подготвени великолепно.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви за комплимента, госпожо Касабова.
Господин Филип Димитров има думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, мисля, че даже не е необходимо да се налага корекция в чл. 4. За юристите в крайна сметка е ясно, че става въпрос за всеки един възможен текст, който е гласуван на първо четене. Видно е, че са съобразени поуките от миналото гласуване на Конституцията, така че в този смисъл процедурните правила едва ли събуждат някакви възражения.
И на последно място, тъй като се касае за текст, който не е обвързан с изискванията на Конституцията за квалификация, аз мисля, че след като постигнем някакво съгласие по него, то може да бъде подписано от председателя на комисията и внесено в деловодството още днес.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако така реши комисията, нямам нищо против.
Госпожа Манолова има думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Както казаха госпожа Касабова и господин Димитров, с оглед на това, че законопроектите са два, макар че е ясно, все пак да го коментираме в ал. 5 на чл. 3 – хипотезата, при която единият законопроект би получил три четвърти от гласовете на народните представители на първо гласуване, а другият – две трети от гласовете на народните представители.
Тогава очевидно не би следвало да се пристъпва към изготвяне на общ законопроект, защото те ще вървят по два различни реда, тоест първият – по кратката процедура, а другият – по по-дългата, която е предвидена в Конституцията.
Това просто да го има като коментар, за да не възникват въпроси след това.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Аз съм съгласен с това, което казаха колегите.
Имам едно възражение по процедурните правила, което и при предното разглеждане на Конституцията казах в залата, а именно последното изречение на чл. 4, ал. 1. Знам, че ще има противници на това, че всеки ще започне да внася предложения за изменение на текстове от Конституцията, които са различни от принципите и обхвата на тези предложения, които са внесени. Аз смятам, че ще е по-добре да отхвърлим някои предложения, отколкото в един момент ние да сменяме всяка година по два пъти Конституцията.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво предлагате?
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Да се разшири обхватът.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, това е Ваше мнение.
Господин Бисеров има думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Аз подкрепям забележката на госпожа Манолова. Мисля дори, че трябва да бъде отразена в текста на правилата.
Например ал. 5 да запишем така: “Ако законопроектите са приети на първо гласуване при условията на една и съща процедура, комисията изготвя общ законопроект.” Защото и двата законопроекта могат да бъдат приети при условията на две трети или на три четвърти, нали? Трябва да е ясно от правилата, че тръгнат ли при две различни условия да се движат, те се движат самостоятелно. Тоест не само в протокола на комисията да бъде отразен коментарът на колежката, а да намери отражение и в ал. 5. Защото ние тук можем да коментираме в комисията, но това са въпроси, които ще се коментират и в залата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Рупчева има думата.
ИВА РУПЧЕВА: Във връзка с това, което се поставя от госпожа Манолова, искам да кажа, че ние в ал. 3 разглеждаме хипотезите, че на първо гласуване е приет всеки законопроект, който е събрал три четвърти, затова след това в ал. 4 не е членувано “ако той не събере три четвърти”, отива да чака, тъй като не може законопроектите да се разделят и да вървят всеки сам по себе си – този, който е приел три четвърти, и другият, който е приел по-малко от три четвърти.
В ал. 5 разглеждаме хипотезата, когато са получили три четвърти или при чакането, ако те са приети на първо гласуване, се изготвя общ законопроект.
Във връзка с това, което каза госпожа Касабова, в чл. 4 и в чл. 5 съответно с ал. 7 и ал. 5 казваме, че всички предишни алинеи се използват и при общ законопроект, ако такъв въобще е приет.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други колеги, които желаят да вземат отношение по процедурата, има ли?
Господин Батилов, заповядайте.
ТОДОР БАТИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, по процедурните правила ще направя процедурно изказване.
Мисля, че те съответстват на Глава девета от Конституцията, добре са направени. Тази забележка, която беше направена, дали визира повече от един законопроект, струва ми се, че добре е направено в проекта, защото в чл. 3 и по-надолу се говори за законопроектите, а в спорния чл. 4, ал. 1 става дума за конкретния законопроект.
Аз съм един от вносителите, присъединих се към втория законопроект, с който правим предложение за мястото на първото заседание – да бъде във Велико Търново. Това няма да го обсъждаме по същество, но то не противоречи на законопроекта.
Предлагам да гласуваме правилата в този вид, в който са дадени. Струва ми се, че са добри. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам ал. 5 да звучи по следния начин: “Ако и двата законопроекта са приети на първо гласуване при условията на ал. 3 или при условията на ал. 4, комисията изготвя общ законопроект в 7-дневен срок.”
Тоест да е ясно, че и ако двата са по три четвърти или по две трети.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. Това е Вашето предложение.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Подкрепям редакцията, предложена от госпожа Манолова, защото колкото и да изглежда, че е излишна тя, все пак, ако не се внесе това уточнение, няма да е ясно това условие, което се съдържа в ал. 5: “Ако законопроектите са приети на първо гласуване”.
Трябва да бъдем пределно точни, защото това условие може да предполага да се изчака и съдбата на втория законопроект, ако не е приет на първо гласуване с три четвърти. За да избегнем това тълкуване, мисля, че не е излишна тази редакция, която предложи госпожа Манолова. Те вървят заедно, ако са приети по реда на ал. 3 или на ал. 4. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Професор Мръчков има думата.
ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз смятам, че при хипотезата на ал. 4 при втория законопроект, да го наречем втори по реда на представянето, са възможни две хипотези – с оглед на по-дългия срок за второто първо обсъждане на законопроекта е възможно да се постигне при второто първо гласуване на законопроекта мнозинство от три четвърти. Този дълъг срок, който е даден от два до пет месеца, между другото струва ми се, че има за предназначение да позволи кулоарна работа между парламентарните групи, които да получат мнозинството от три четвърти, и по този начин да бъде наваксано мнозинството, което е пропуснато при първото гласуване. Тоест ще бъдем изправени пред едно второ по ред, но първо по конституционното си значение гласуване. В този случай законопроектите се изравняват, така да се каже, макар и с изчакване във времето, защото и двата в крайна сметка ще бъдат на първо гласуване приети с три четвърти мнозинство.
Втората хипотеза е: когато и при второто първо гласуване законопроектът е получил мнозинство по-малко от три четвърти, но повече от две трети.
И третата възможна хипотеза е: когато при второто гласуване, и това може да се получи, законопроектът изобщо е получил под две трети мнозинство. Най-лесна е третата хипотеза. В този случай законопроектът отпада.
Първата хипотеза е най-благоприятната и най-лесната. По-деликатна е втората хипотеза – когато се потвърждава мнозинството от повече от две трети, но по-малко от три четвърти. Тогава двата законопроекта имат различен конституционен старт – единият от тях тръгва с три четвърти, а другият – с две трети. Това е деликатният правен въпрос.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Във връзка с това, което каза и проф. Мръчков, мисля, че поне такъв е бил замисълът, че възможните варианти са два: когато законопроектите се приемат с едно и също мнозинство, независимо дали е с три четвърти или две трети, тогава те вървят в рамките на класическата процедура на обединяване на законопроекти.
Другият вариант е, когато единият от тях събере по-високоизискуемото мнозинство от три четвърти, а другият – над две трети, но по-малко от три четвърти, тогава той няма да може да бъде присъединен, няма да има общ законопроект, той ще се движи по забавената процедура.
Мисля, че няма възможност за наваксване на неполучените гласове в хода на процедурата, тоест по-късно единият законопроект да се присъедини към другия. Идеята на конституционния законодател, защото често Конституционният съд говори от наше име, а докато има свидетели на този процес мисля, че ние можем да говорим и от свое име – не е имало идея, ако законопроектът в началото не получи високоизискуемото мнозинство, той после да се ускори в хода на процедурата за това, че в една от фазите ще надмине три четвърти. Затова според мен ние избираме между двата варианта или предложената редакция според мен отговаря на това - ако законопроектите получат одобрение в рамките на една и съща процедура, те ще бъдат обединени. Ако не, те ще се развиват самостоятелно от този момент нататък, разбира се, ако допуснем, че единият събере две трети, а не по-малко от две трети, когато изцяло ще отпадне по-нататък от конституционната процедура. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Други колеги има ли?
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: След изказването и на господин Стоилов стана ясно, че ние в ал. 5 имаме за задача да намерим подходящата езикова форма, в която да изчерпим всички тези възможни хипотези. Тоест да кажем, че ще изготвим общ законопроект, ако и двата законопроекта, защото в случая имаме два законопроекта, са получили еднакво мнозинство от три четвърти или две трети, уредени съответно в ал. 3 и ал. 4, и наред с това да са приети във връзка с условията, уредени в ал. 2. Тоест едновременно разгледани и на едно пленарно заседание да са гласувани.
Струва ми се, че това би могло да стане, ако редакцията, която ни предложи госпожа Манолова, се разшири. Имаме още една препратка и към ал. 2. Нямам готов текст, но бихме могли да се справим с тази задача, ако трябва да бъдем максимално изчерпателни. Тоест, ако законопроектите са приети на първо гласуване при условията на ал. 3 и при условията на ал. 4 във връзка с ал. 2. Ако искате да направим тази препратка? С идеята, че не се подразбира беше изказването на проф. Мръчков, затова се изкуших да направя второ изказване и да кажа, че бихме могли да изчерпим всички възможни хипотези и да сведем до минимум риска от превратно тълкуване.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение по процедурните правила? Всъщност между нас няма спор. Въпросът е по-ясно да бъде изразен текстът на ал. 5.
Предлагам да приемем това, което ни се предлага за чл. 3, ал. 5: “Ако двата законопроекта са приети на първо гласуване при условията на ал. 3 или ал. 4, комисията изготвя общ законопроект в 7-дневен срок”.
Мисля, че това е ясно.
Моля да гласуваме първо това предложение.
Моля, който е за предложението на госпожа Манолова за ал. 5 на чл. 3, което прочетох преди малко, да гласува.
Приема се единодушно.
В чл. 4, ал. 1, без да се предлага редакция, но може би да отпадне второто изречение: “Не се разглеждат предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.”
Уважаеми колеги, вие знаете, че ние сме го преписали абсолютно точно от чл. 71, ал. 2. Същото е възпроизведено и тук.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Предложението ми беше да отпадне “и обхвата”, а да останат само “принципите”. Изречението да остане.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В чл. 71, ал. 2 има “обхвата”. На вас ви е известно, междупрочем.
Знам, че господин Филип Димитров ще ме подкрепи, защото имам спомен от третото.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Аз с прискърбие ще заявя, че смятам това за ограничително предписание. Опасявам се, че въпросът е решен с Решението на Народното събрание при предишното разглеждане на Конституцията, където лично имах честта да предложа противното, по един начин, който според мен създава прецедент. Това предложение беше отхвърлено. Воля на комисията е да прецени дали да го предложи, но предполагам, че при наличието на този прецедент едва ли бихме могли да се надяваме на някаква промяна.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз разбирам основанията, но ако има противоречие между правилника, по който работим, и Конституцията – кое ще се прилага? Естествено Конституцията. Има ли смисъл да обсъждаме това?
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Както каза господин Филип Димитров, прецедентът е предложената четвърта поправка. Ако предния път това не съществуваше, можеше и да няма четвърта поправка на този етап.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Според мен има аргумент, който е с по-голяма тежест от конкуренцията между конституционна процедура и процедура по правилника. Това е простият факт, че ако ние отхвърлим изискването за обхват, означава, че внесеният законопроект е само някакъв повод да водим дискусия върху цялата Конституция, поне върху тази част, която има правомощията на обикновеното Народно събрание. Тогава може да се окаже, че между двете четения ще бъдат променени много повече неща, отколкото това, което е включено в обхвата на законопроекта на първо четене. Тоест не може една конституционна процедура да е с по-малко процедурни изисквания, отколкото една законодателна процедура.
Така че за мен даже е абсурдно ние да се откажем от това изискване. Защото пак ви казвам – тогава законопроектът на първо четене не би бил нищо повече, само от законодателен повод да почнем да обсъждаме всичко, което се намира в Конституцията.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, конституционно наложените ограничения не биха могли да бъдат коригирани с какъвто и да е правилник. Още едно съображение се чу и е добре да се изкаже по-високо. Всяко предложение, което е извън обхвата на гласувания на първо четене законопроект, ще ни изправи пред хипотезата да приемем една или друга норма само на две гласувания. Това предложение няма да е обсъдено и гласувано на първо гласуване. Така ли е? Ако предложа нещо, което не е гласувано на първо гласуване?
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Само още едно изречение. Когато се внася законопроект за промени като първоначален вариант, са необходими 60 подписа. А тук, ако всеки един започне да прави предложения извън обхвата, това е още един аргумент, че е недопустимо.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухме мненията на колегите.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Нека още от първото заседание да не затруднявам работата на комисията - оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, ако ние тук направим уговорката, че под "обхват" разбираме по-скоро предмета на изменението, това не означава конкретната разпоредба, защото в някои случаи този предмет може да засяга няколко разпоредби. Въпросът е в рамките на предметния обхват да си остане.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Подкрепям господин Стоилов и с тънката мисъл това да влезе в протокола аз бих дал един пример, за да илюстрирам неговата мисъл, с която всички сме съгласни. Ако в рамките на разглеждането на този конституционен проект по отношение на местната власт бъде направено предложение, което излиза извън рамките на това, което извършват общините, а засяга някакво друго ниво, да речем, на местната власт, но то пак ще бъде в споменатия предмет, така че би могло да бъде обект на разглеждане.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване проекта за Решение за приемане на правила за процедурата относно законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, заедно с приетото допълнение, което преди малко гласувахме.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Приема се единодушно.
Сега около това, което се предложи – да събираме ли подписи, защото ще трябва около час поне?
Ако ме упълномощите, като председател на комисията мога да го внеса.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Да, да.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е проект за решение и трябва да бъде с три подписа, като вносители.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, тримата ще се подпишем.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Няма проблем.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защото има и мотиви към него и едно съпроводително писмо. Добре, тримата го подписваме като вносители.
Уважаеми колеги, преминаваме към точка втора:
ОРГАНИЗАЦИОННИ
Предлагам следното: заседанията на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България да бъдат по принцип във вторник от 14,30 ч. Това не означава, разбира се, че не може да имаме и други заседания, а и че всеки вторник ще заседаваме. Но понеже всеки един от нас е зает и в други комисии, добре е да си направи разчет на времето така, че във вторник след обяд да бъде свободен.
Второ, както и миналия път, предлагаме представители на всяка парламентарна група, включително и независимият народен представител, да имат право да привлекат по един експерт, на който ще може от Народното събрание да бъде заплатен, макар и скромен, хонорар. Разбира се, можете да привличате и други експерти, ние ще имаме изслушвания както на представители на съдебната власт, така и на общините, на Министерството на финансите, защото се поставят и финансови въпроси, на Министерството на отбраната, тъй като има и проблеми около текстове, свързани с Въоръжените сили. Така че ще привличаме и експерти в една или друга област. Тези експерти, които ще бъдат към вас, ще бъдат постоянни.
Трето, предлагам на следващото заседание, ако има съгласие за това, разбира се, да поканим на събеседване, на изслушване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, респективно и министъра на правосъдието. Нека да ги изслушаме, да дискутираме, разбира се, това няма само веднъж да стане, но да започнем с дискусията около съдебната власт – четвъртата поправка, която предвиждаме.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В тази последователност отделно ли ще дискутираме темите, господин председател? По теми ли ще бъде, за да се знае какви ще бъдат дискусиите?
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз казах на следващото заседание да поканим тези представители на съдебната власт.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И да започнем дискусията по съдебната власт.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да. След това ще бъде за финансовата децентрализация. Ще поканим председателя на Сдружението на общините, експерти в тази насока, министъра на финансите и неговите експерти, защото само с един текст, който се записва, да видим какво ще стане по-нататък.
Може би следващия път да поканим представители на армията, защото армията е едно, а Въоръжените сили е доста по-широко понятие.
Аз предлагам да процедираме по този начин. Разбира се, можем да организираме кръгли маси и т.н., но веднъж да задвижим машината.
МАЯ МАНОЛОВА: Вторият законопроект е постъпил на 6 октомври в парламента. С оглед на разпоредбата той трябва да се постави на обсъждане по същество един месец след внасянето му в Народното събрание. Така че следващото ни заседание е по-добре да бъде на 7 ноември, а не на 31 октомври.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. По-следващия вторник, 7 ноември, от 14,30 ч. комисията ще има заседание. Ръководството поема ангажимента да покани представителите на магистратурата.
Има ли други въпроси около функционирането на нашата комисия? Няма.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,15 ч.)
Председател:
Любен Корнезов
Стенограф:
Росица Димитрова
На 24 октомври 2006 г., вторник, се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на проекторешение за приемане на Правила за процедурата относно законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
2. Организационни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от господин Любен Корнезов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, дами и господа! Позволете ми да открия това първо заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България.
Както ви е известно, с Решение на Народното събрание от 11 октомври 2006 г. беше създадена тази временна комисия, която се състои от 19 народни представители. В момента тук са 10 народни представители – членове на комисията, следователно сме над 50% и съобразно чл. 27 можем да започнем нашата работа.
Очакваме всеки момент още няколко народни представители да се присъединят към работата на комисията. Само за сведение ще ви кажа, че 5 народни представител – членове на комисията, са извън страната и поради тези обективни причини не могат да присъстват, но са уведомени.
Ръководството на комисията предлага следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на проекторешение за приемане на Правила за процедурата относно законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
2. Организационни.
Под организационни въпроси се има предвид организацията на работата на самата комисия.
По дневния ред има ли предложения? Не виждам.
Дневният ред се приема единодушно.
Уважаеми народни представители, казвам нещо, което ви е известно, а надявам се и на другите присъстващи да е известно, че всъщност имаме два законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Единият законопроект е с вносители Михаил Миков и група народни представители – тук са госпожа Анелия Мингова и господин Лютви Местан, общо 147 народни представители са внесли този законопроект. И затова условно можем да го наречем, че това е основният законопроект. Няма да се спирам на него, тъй като това ще го направим в едно от следващите заседания, а и всеки от вас се е запознал с него.
Има и втори законопроект, внесен от народния представител Мирослав Мурджов и група народни представители. Той е подписан от 62 народни представители, почти от всички парламентарни групи. За първи път при промяна на Конституцията сме изправени пред два законопроекта, което безспорно трябва да се отрази и в тези процедурни правила, които днес, надявам се, ще приемем.
Още нещо, което има значение – с решението на Народното събрание е казано, че решението по същество се приема с две трети от присъстващите народни представители в комисията, а решенията по процедурни въпроси се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители. Винаги е било така и досега.
Както сте обърнали внимание, Народното събрание ни задължава в 14-дневен срок да изготвим тези процедурни правила и да ги внесем в парламента за приемането им. Затова, ако е възможно, а надявам се това да стане, да приемем тези процедурни правила и тези членове, които поне сме тук, да ги подпишем, за да можем още днес да ги внесем и да ги включим в седмичната програма на парламента, а парламентът ще реши кога ще се занимава с тези процедурни правила. Надявам се това да стане бързо, тъй като трябва да стъпим на тези процедурни правила, за да почне пълноценно да функционира и нашата комисия.
Уважаеми колеги, тъй като процедурните правила са ви раздадени, не е необходимо да ви ги чета. Когато сме разработвали тези процедурни правила, сме стъпили на процедурните правила от първата, втората и третата поправка. Няма нищо ново. Допълнението е свързано с възможността двата законопроекта да вървят или паралелно, или поотделно, зависи от гласуването, разбира се, и затова има известни усложнения в тези процедурни правила във връзка с това, че имаме два законопроекта.
Вторият законопроект не е нещо ново. Журналистите са тук и ако не знаят, ще кажа, че се предлага първото заседание на всеки един парламент да се открива във Велико Търново. Ще обсъждаме дали това е конституционна материя, дали не е, бива ли и т.н.
Уважаеми народни представители, предлагам да не чета проекта за решение. Имате думата.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Процедурните правила, така както ни ги представихте, са много прецизно изготвени, изразяват обстоятелството, че в момента сме изправени пред хипотезата на два, а не на един законопроект за изменение на Конституцията – нещо, което е било досега като практика.
Аз и моите колеги от НДСВ ще приемем тези процедурни правила. За съжаление обаче не във всички текстове достатъчно прецизно е отразено обстоятелството, че законопроектите са два, а не е един. Налага се за по-голяма прецизност да се нанесе корекция в чл. 4 и навсякъде да става въпрос за два законопроекта. Но това не е фатално. Това е въпрос на по-прецизна редакция.
Бих казала, че процедурните правила са подготвени великолепно.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви за комплимента, госпожо Касабова.
Господин Филип Димитров има думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, мисля, че даже не е необходимо да се налага корекция в чл. 4. За юристите в крайна сметка е ясно, че става въпрос за всеки един възможен текст, който е гласуван на първо четене. Видно е, че са съобразени поуките от миналото гласуване на Конституцията, така че в този смисъл процедурните правила едва ли събуждат някакви възражения.
И на последно място, тъй като се касае за текст, който не е обвързан с изискванията на Конституцията за квалификация, аз мисля, че след като постигнем някакво съгласие по него, то може да бъде подписано от председателя на комисията и внесено в деловодството още днес.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако така реши комисията, нямам нищо против.
Госпожа Манолова има думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Както казаха госпожа Касабова и господин Димитров, с оглед на това, че законопроектите са два, макар че е ясно, все пак да го коментираме в ал. 5 на чл. 3 – хипотезата, при която единият законопроект би получил три четвърти от гласовете на народните представители на първо гласуване, а другият – две трети от гласовете на народните представители.
Тогава очевидно не би следвало да се пристъпва към изготвяне на общ законопроект, защото те ще вървят по два различни реда, тоест първият – по кратката процедура, а другият – по по-дългата, която е предвидена в Конституцията.
Това просто да го има като коментар, за да не възникват въпроси след това.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Аз съм съгласен с това, което казаха колегите.
Имам едно възражение по процедурните правила, което и при предното разглеждане на Конституцията казах в залата, а именно последното изречение на чл. 4, ал. 1. Знам, че ще има противници на това, че всеки ще започне да внася предложения за изменение на текстове от Конституцията, които са различни от принципите и обхвата на тези предложения, които са внесени. Аз смятам, че ще е по-добре да отхвърлим някои предложения, отколкото в един момент ние да сменяме всяка година по два пъти Конституцията.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво предлагате?
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Да се разшири обхватът.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, това е Ваше мнение.
Господин Бисеров има думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Аз подкрепям забележката на госпожа Манолова. Мисля дори, че трябва да бъде отразена в текста на правилата.
Например ал. 5 да запишем така: “Ако законопроектите са приети на първо гласуване при условията на една и съща процедура, комисията изготвя общ законопроект.” Защото и двата законопроекта могат да бъдат приети при условията на две трети или на три четвърти, нали? Трябва да е ясно от правилата, че тръгнат ли при две различни условия да се движат, те се движат самостоятелно. Тоест не само в протокола на комисията да бъде отразен коментарът на колежката, а да намери отражение и в ал. 5. Защото ние тук можем да коментираме в комисията, но това са въпроси, които ще се коментират и в залата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Рупчева има думата.
ИВА РУПЧЕВА: Във връзка с това, което се поставя от госпожа Манолова, искам да кажа, че ние в ал. 3 разглеждаме хипотезите, че на първо гласуване е приет всеки законопроект, който е събрал три четвърти, затова след това в ал. 4 не е членувано “ако той не събере три четвърти”, отива да чака, тъй като не може законопроектите да се разделят и да вървят всеки сам по себе си – този, който е приел три четвърти, и другият, който е приел по-малко от три четвърти.
В ал. 5 разглеждаме хипотезата, когато са получили три четвърти или при чакането, ако те са приети на първо гласуване, се изготвя общ законопроект.
Във връзка с това, което каза госпожа Касабова, в чл. 4 и в чл. 5 съответно с ал. 7 и ал. 5 казваме, че всички предишни алинеи се използват и при общ законопроект, ако такъв въобще е приет.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други колеги, които желаят да вземат отношение по процедурата, има ли?
Господин Батилов, заповядайте.
ТОДОР БАТИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, по процедурните правила ще направя процедурно изказване.
Мисля, че те съответстват на Глава девета от Конституцията, добре са направени. Тази забележка, която беше направена, дали визира повече от един законопроект, струва ми се, че добре е направено в проекта, защото в чл. 3 и по-надолу се говори за законопроектите, а в спорния чл. 4, ал. 1 става дума за конкретния законопроект.
Аз съм един от вносителите, присъединих се към втория законопроект, с който правим предложение за мястото на първото заседание – да бъде във Велико Търново. Това няма да го обсъждаме по същество, но то не противоречи на законопроекта.
Предлагам да гласуваме правилата в този вид, в който са дадени. Струва ми се, че са добри. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам ал. 5 да звучи по следния начин: “Ако и двата законопроекта са приети на първо гласуване при условията на ал. 3 или при условията на ал. 4, комисията изготвя общ законопроект в 7-дневен срок.”
Тоест да е ясно, че и ако двата са по три четвърти или по две трети.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. Това е Вашето предложение.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Подкрепям редакцията, предложена от госпожа Манолова, защото колкото и да изглежда, че е излишна тя, все пак, ако не се внесе това уточнение, няма да е ясно това условие, което се съдържа в ал. 5: “Ако законопроектите са приети на първо гласуване”.
Трябва да бъдем пределно точни, защото това условие може да предполага да се изчака и съдбата на втория законопроект, ако не е приет на първо гласуване с три четвърти. За да избегнем това тълкуване, мисля, че не е излишна тази редакция, която предложи госпожа Манолова. Те вървят заедно, ако са приети по реда на ал. 3 или на ал. 4. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Професор Мръчков има думата.
ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз смятам, че при хипотезата на ал. 4 при втория законопроект, да го наречем втори по реда на представянето, са възможни две хипотези – с оглед на по-дългия срок за второто първо обсъждане на законопроекта е възможно да се постигне при второто първо гласуване на законопроекта мнозинство от три четвърти. Този дълъг срок, който е даден от два до пет месеца, между другото струва ми се, че има за предназначение да позволи кулоарна работа между парламентарните групи, които да получат мнозинството от три четвърти, и по този начин да бъде наваксано мнозинството, което е пропуснато при първото гласуване. Тоест ще бъдем изправени пред едно второ по ред, но първо по конституционното си значение гласуване. В този случай законопроектите се изравняват, така да се каже, макар и с изчакване във времето, защото и двата в крайна сметка ще бъдат на първо гласуване приети с три четвърти мнозинство.
Втората хипотеза е: когато и при второто първо гласуване законопроектът е получил мнозинство по-малко от три четвърти, но повече от две трети.
И третата възможна хипотеза е: когато при второто гласуване, и това може да се получи, законопроектът изобщо е получил под две трети мнозинство. Най-лесна е третата хипотеза. В този случай законопроектът отпада.
Първата хипотеза е най-благоприятната и най-лесната. По-деликатна е втората хипотеза – когато се потвърждава мнозинството от повече от две трети, но по-малко от три четвърти. Тогава двата законопроекта имат различен конституционен старт – единият от тях тръгва с три четвърти, а другият – с две трети. Това е деликатният правен въпрос.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Във връзка с това, което каза и проф. Мръчков, мисля, че поне такъв е бил замисълът, че възможните варианти са два: когато законопроектите се приемат с едно и също мнозинство, независимо дали е с три четвърти или две трети, тогава те вървят в рамките на класическата процедура на обединяване на законопроекти.
Другият вариант е, когато единият от тях събере по-високоизискуемото мнозинство от три четвърти, а другият – над две трети, но по-малко от три четвърти, тогава той няма да може да бъде присъединен, няма да има общ законопроект, той ще се движи по забавената процедура.
Мисля, че няма възможност за наваксване на неполучените гласове в хода на процедурата, тоест по-късно единият законопроект да се присъедини към другия. Идеята на конституционния законодател, защото често Конституционният съд говори от наше име, а докато има свидетели на този процес мисля, че ние можем да говорим и от свое име – не е имало идея, ако законопроектът в началото не получи високоизискуемото мнозинство, той после да се ускори в хода на процедурата за това, че в една от фазите ще надмине три четвърти. Затова според мен ние избираме между двата варианта или предложената редакция според мен отговаря на това - ако законопроектите получат одобрение в рамките на една и съща процедура, те ще бъдат обединени. Ако не, те ще се развиват самостоятелно от този момент нататък, разбира се, ако допуснем, че единият събере две трети, а не по-малко от две трети, когато изцяло ще отпадне по-нататък от конституционната процедура. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Други колеги има ли?
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: След изказването и на господин Стоилов стана ясно, че ние в ал. 5 имаме за задача да намерим подходящата езикова форма, в която да изчерпим всички тези възможни хипотези. Тоест да кажем, че ще изготвим общ законопроект, ако и двата законопроекта, защото в случая имаме два законопроекта, са получили еднакво мнозинство от три четвърти или две трети, уредени съответно в ал. 3 и ал. 4, и наред с това да са приети във връзка с условията, уредени в ал. 2. Тоест едновременно разгледани и на едно пленарно заседание да са гласувани.
Струва ми се, че това би могло да стане, ако редакцията, която ни предложи госпожа Манолова, се разшири. Имаме още една препратка и към ал. 2. Нямам готов текст, но бихме могли да се справим с тази задача, ако трябва да бъдем максимално изчерпателни. Тоест, ако законопроектите са приети на първо гласуване при условията на ал. 3 и при условията на ал. 4 във връзка с ал. 2. Ако искате да направим тази препратка? С идеята, че не се подразбира беше изказването на проф. Мръчков, затова се изкуших да направя второ изказване и да кажа, че бихме могли да изчерпим всички възможни хипотези и да сведем до минимум риска от превратно тълкуване.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение по процедурните правила? Всъщност между нас няма спор. Въпросът е по-ясно да бъде изразен текстът на ал. 5.
Предлагам да приемем това, което ни се предлага за чл. 3, ал. 5: “Ако двата законопроекта са приети на първо гласуване при условията на ал. 3 или ал. 4, комисията изготвя общ законопроект в 7-дневен срок”.
Мисля, че това е ясно.
Моля да гласуваме първо това предложение.
Моля, който е за предложението на госпожа Манолова за ал. 5 на чл. 3, което прочетох преди малко, да гласува.
Приема се единодушно.
В чл. 4, ал. 1, без да се предлага редакция, но може би да отпадне второто изречение: “Не се разглеждат предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.”
Уважаеми колеги, вие знаете, че ние сме го преписали абсолютно точно от чл. 71, ал. 2. Същото е възпроизведено и тук.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Предложението ми беше да отпадне “и обхвата”, а да останат само “принципите”. Изречението да остане.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В чл. 71, ал. 2 има “обхвата”. На вас ви е известно, междупрочем.
Знам, че господин Филип Димитров ще ме подкрепи, защото имам спомен от третото.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Аз с прискърбие ще заявя, че смятам това за ограничително предписание. Опасявам се, че въпросът е решен с Решението на Народното събрание при предишното разглеждане на Конституцията, където лично имах честта да предложа противното, по един начин, който според мен създава прецедент. Това предложение беше отхвърлено. Воля на комисията е да прецени дали да го предложи, но предполагам, че при наличието на този прецедент едва ли бихме могли да се надяваме на някаква промяна.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз разбирам основанията, но ако има противоречие между правилника, по който работим, и Конституцията – кое ще се прилага? Естествено Конституцията. Има ли смисъл да обсъждаме това?
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Както каза господин Филип Димитров, прецедентът е предложената четвърта поправка. Ако предния път това не съществуваше, можеше и да няма четвърта поправка на този етап.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Според мен има аргумент, който е с по-голяма тежест от конкуренцията между конституционна процедура и процедура по правилника. Това е простият факт, че ако ние отхвърлим изискването за обхват, означава, че внесеният законопроект е само някакъв повод да водим дискусия върху цялата Конституция, поне върху тази част, която има правомощията на обикновеното Народно събрание. Тогава може да се окаже, че между двете четения ще бъдат променени много повече неща, отколкото това, което е включено в обхвата на законопроекта на първо четене. Тоест не може една конституционна процедура да е с по-малко процедурни изисквания, отколкото една законодателна процедура.
Така че за мен даже е абсурдно ние да се откажем от това изискване. Защото пак ви казвам – тогава законопроектът на първо четене не би бил нищо повече, само от законодателен повод да почнем да обсъждаме всичко, което се намира в Конституцията.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, конституционно наложените ограничения не биха могли да бъдат коригирани с какъвто и да е правилник. Още едно съображение се чу и е добре да се изкаже по-високо. Всяко предложение, което е извън обхвата на гласувания на първо четене законопроект, ще ни изправи пред хипотезата да приемем една или друга норма само на две гласувания. Това предложение няма да е обсъдено и гласувано на първо гласуване. Така ли е? Ако предложа нещо, което не е гласувано на първо гласуване?
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Само още едно изречение. Когато се внася законопроект за промени като първоначален вариант, са необходими 60 подписа. А тук, ако всеки един започне да прави предложения извън обхвата, това е още един аргумент, че е недопустимо.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухме мненията на колегите.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Нека още от първото заседание да не затруднявам работата на комисията - оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, ако ние тук направим уговорката, че под "обхват" разбираме по-скоро предмета на изменението, това не означава конкретната разпоредба, защото в някои случаи този предмет може да засяга няколко разпоредби. Въпросът е в рамките на предметния обхват да си остане.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Подкрепям господин Стоилов и с тънката мисъл това да влезе в протокола аз бих дал един пример, за да илюстрирам неговата мисъл, с която всички сме съгласни. Ако в рамките на разглеждането на този конституционен проект по отношение на местната власт бъде направено предложение, което излиза извън рамките на това, което извършват общините, а засяга някакво друго ниво, да речем, на местната власт, но то пак ще бъде в споменатия предмет, така че би могло да бъде обект на разглеждане.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване проекта за Решение за приемане на правила за процедурата относно законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, заедно с приетото допълнение, което преди малко гласувахме.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Приема се единодушно.
Сега около това, което се предложи – да събираме ли подписи, защото ще трябва около час поне?
Ако ме упълномощите, като председател на комисията мога да го внеса.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Да, да.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е проект за решение и трябва да бъде с три подписа, като вносители.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, тримата ще се подпишем.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Няма проблем.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защото има и мотиви към него и едно съпроводително писмо. Добре, тримата го подписваме като вносители.
Уважаеми колеги, преминаваме към точка втора:
ОРГАНИЗАЦИОННИ
Предлагам следното: заседанията на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България да бъдат по принцип във вторник от 14,30 ч. Това не означава, разбира се, че не може да имаме и други заседания, а и че всеки вторник ще заседаваме. Но понеже всеки един от нас е зает и в други комисии, добре е да си направи разчет на времето така, че във вторник след обяд да бъде свободен.
Второ, както и миналия път, предлагаме представители на всяка парламентарна група, включително и независимият народен представител, да имат право да привлекат по един експерт, на който ще може от Народното събрание да бъде заплатен, макар и скромен, хонорар. Разбира се, можете да привличате и други експерти, ние ще имаме изслушвания както на представители на съдебната власт, така и на общините, на Министерството на финансите, защото се поставят и финансови въпроси, на Министерството на отбраната, тъй като има и проблеми около текстове, свързани с Въоръжените сили. Така че ще привличаме и експерти в една или друга област. Тези експерти, които ще бъдат към вас, ще бъдат постоянни.
Трето, предлагам на следващото заседание, ако има съгласие за това, разбира се, да поканим на събеседване, на изслушване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, респективно и министъра на правосъдието. Нека да ги изслушаме, да дискутираме, разбира се, това няма само веднъж да стане, но да започнем с дискусията около съдебната власт – четвъртата поправка, която предвиждаме.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В тази последователност отделно ли ще дискутираме темите, господин председател? По теми ли ще бъде, за да се знае какви ще бъдат дискусиите?
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз казах на следващото заседание да поканим тези представители на съдебната власт.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И да започнем дискусията по съдебната власт.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да. След това ще бъде за финансовата децентрализация. Ще поканим председателя на Сдружението на общините, експерти в тази насока, министъра на финансите и неговите експерти, защото само с един текст, който се записва, да видим какво ще стане по-нататък.
Може би следващия път да поканим представители на армията, защото армията е едно, а Въоръжените сили е доста по-широко понятие.
Аз предлагам да процедираме по този начин. Разбира се, можем да организираме кръгли маси и т.н., но веднъж да задвижим машината.
МАЯ МАНОЛОВА: Вторият законопроект е постъпил на 6 октомври в парламента. С оглед на разпоредбата той трябва да се постави на обсъждане по същество един месец след внасянето му в Народното събрание. Така че следващото ни заседание е по-добре да бъде на 7 ноември, а не на 31 октомври.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. По-следващия вторник, 7 ноември, от 14,30 ч. комисията ще има заседание. Ръководството поема ангажимента да покани представителите на магистратурата.
Има ли други въпроси около функционирането на нашата комисия? Няма.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,15 ч.)
Председател:
Любен Корнезов
Стенограф:
Росица Димитрова
